Когато се явяват специални трудности (има и обикновени, и духовни), учениците от първата степен са безпомощни – те нямат методи (ключ), но въпреки това понякога им се помага (това не става, защото са се помолили, а по други причини). При тези трудности втората степен ученици започват да придобиват осъзнаване за своя път, започват да получават просветление и методи. Учениците от третата степен работят с висшия Огън, понякога им се дава и специална енергия. Специалната енергия се познава от Посветените като „жрец“ (символ на изключително могъщество). Но тези ученици са много скромни и смирени, за да бъдат забелязани. Третата степен ученици са господари преди всичко на себе си, а после на всичко друго. Техните методи са незабележими от другите две нива (те са по-вътрешни методи). Те разпознават духовете и знаят целите на техните изпитания. Те знаят, че чрез тежките изпитания Духът ги вика да се изкачат на още по-високо ниво, за да се ползват от специалната енергия и висшата разумност на по-високото поле. Те осъзнават тежките изпитания като голяма чест. Учениците от третата степен са победили своята карма. Те познават тайните на числото 8 (най-тежката карма, двоен квадрат). Контролът на словото е най-бърз и точен метод за унищожение на кармата. При числото 8 или се разпадаш, или овладяваш своите слабости и се освобождаваш. Освобождаване означава развитие на волята. Третата категория ученици никога не прахосват енергията си за глупости и за обикновени разговори. Тук съмнението не съществува. Те знаят, че при най-малкото съмнение Черното Братство поглъща голяма част от тяхната висша енергия. Тук Огънят им помага да виждат ясно. Защо им се помага? – Защото те са отдадени цялостно на учението (дават им се дълбоки методи). За тях нещата нямат обикновено значение. Те разбират нещата като символи. Това се отнася до всяка област; имена, жестове, звуци, отношения между хората са все символи.

Когато ученикът постигне контрол, не му трябват посредници за висшия свят.

Учителят казва: За да се превърне човешкото същество в адепт (ученик), то трябва да гледа на доброто по същия начин, както и на злото. – Гледайки злото, трябва да се казва: „Това е за добро“. Това е въпрос на дълбоко окултно разбиране. Когато ученикът вярва докрай, че злото е за добро, той го преобразява.

Как се постига самоконтрол? – Самоконтрол се постига с цената на огромни вътрешни конфликти и при максимално трудни външни условия. Така се постига Огънят и неговите тайни. Контролът е дело на волята и определя ученикът да има могъщо магическо равновесие.

Пътят на ученика е Истина и смирение. Обратното – лъжа и гордост – осигуряват фалшиво мислене.

Учителят казва: Смирение значи смаляване.

Когато стигнеш в смаляването в крайната точка, тогава излизаш от фалшивото знание и влизаш в досег с Духа. Това означава, че чрез гордостта се излиза от висшия свят, а чрез смирението се влиза.

Смирение – пълно приемане но Божествената Воля. Гордият има лична воля и особено мнение. Накрая той се сблъсква със своето мнение и се разрушава. Гордостта е разрушителен дух, тя е катастрофа със себе си.

Тъмните сили проектират своите мисли в съзнанието на човека, докато го уловят.

Който не развива своята воля и будност, ще бъде уловен. Там, където има постоянство, винаги има висше ръководство (постоянство във формули и дневници).

КОНЦЕНТРАЦИЯТА

Окултният ученик трябва да постигне истинска концентрация, за да може в трудни моменти да вижда точни решения (отнася се до абсолютно всяка област). Който няма истинска концентрация, може да бъде разстроен от една опасност. Една опасност може да промени начина на дишане и начина на мислене, но истинската концентрация побеждава опасността, защото вътре в нея е всеки метод.

Някои от вас са дошли с вродена степен на концентрация (сила), но други трябва да си я родят. Важно е да се упражнявате малко, но постоянно.

Човек, който има концентрация и воля, може да победи своите грешки.

Истинската концентрация е дълбок окултен метод – тя помага да се мисли много дълбоко във всяка област.

Обстановката в едно събитие се оценява по малките неща (знаци от невидимия свят). Това е въпрос на будността. Малките неща са знаци, но само будният ги разпознава.

Метод на иглата: Учителят е иглата, ученикът – конецът. Представяме си, че при всяко влизане на конеца в иглата, се влиза в полето на Учителя.

Чрез истинска концентрация можеш да забележиш една подробност, която се оказва решаваща. Тази концентрация ни помага да не правим и малки отклонения в своя път, защото те след време ще станат големи.

Хората казват: Всичко е въпрос на време. Това е илюзия. Всичко е въпрос на Дух, времето няма значение.

Истинската концентрация е Принцип, а Принципът е свободата.

Една голяма опасност може да се победи даже само с поглед. Погледът може да бъде синтез на висши окултни сили на природата. Който овладее истинската концентрация, става уверен в себе си, защото с истинската концентрация работи само Духът. Концентрацията е проникващ Дух, който преобразява нещата.

Лекция, държана на 4 декември 1992 г. – Варна

Учителят за Християнството: Съвременните хора мислят, че Християнството е ново учение отпреди 2000 години. Но то е минало през три епохи. Първата датира от създаването на човека „по образ и подобие“. Този човек и днес живее в рая. Втората – „направен от пръст“ и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е сегашното човечество.

Търсете и ще бъдете намерени.

СЛОВОТО

Чистото Слово е законът на единството. За да имаш Божествено ръководство, трябва да имаш контрол.

Словото е скрито в символите. Отношенията между хората са също символи, но трябва да знаеш да четеш.

Които обичат Словото, обичат Духа. Когато Учителят и Христос са живели между нас, това е Словото, което е живяло между нас. Да имаш пряка връзка с Първичното Слово, значи да си единороден с Отца. Свещеното отношение към Словото е свещено отношение към Отца, защото Словото е Началото. Словото е слязло, за да ни посочи пътя към Отца. Словото е Дух и този Дух има Любов към душите и слиза заради тях. Слизането е процес на Любовта. Словото-Дух идва, за да събуди душата. Тъй като Словото е излязло от Бога, това означава, че то може да се познае само чрез Любовта.

Душите все повече възприемат Словото (Духа). Сега това е масово.

За да се види нещо, трябва да има концентрирана светлина. Това е светлината на Словото, това е Духът.

Словото разкрива славата на Духа. Словото е, което събужда душите от сън. Раждането на Христа е раждането на Словото у човека.

Учителят за раждането на Христос: Дева Мария е символ на чистата душа. Тази пречистена душа се издига високо в Духа и го приема в себе си. Така се ражда Словото-Христос.

Чистият образ на Словото, това е Христос. Това е мистично раждане. В чистата душа има условия, за да се всели Словото-Дух. Там, където има чистота, Словото прониква и Христос се ражда. Христос – това е Духът на Чистото Слово. Чистото Слово е Дух – висшата Реалност. За да се роди Чистото Слово, трябва душата да влезе в контакт с Духа. Чистото Слово е, което прави душата безсмъртна.

Чрез контрол на словото се излиза от света и от земята. Чрез контрол ние се връщаме в Духа (тук се крие силата на духовния дневник).

Дева Мария роди чрез контакт с Духа. Душата в контакт с Духа е условие да се роди във всеки човек Христос или Първообразът.

Душата трябва да се освободи от капаните на ума и сърцето, за да се роди в Духа.

Великото учение – това е да се родиш в Чистото Слово.

Словото работи мистично и дълбоко в душата. Формулите подготвят раждането на Духа отвътре.

Всички неща са съществували първо в Словото и Словото е, което ги разкрива. В борбата между доброто и злото се създават истинските характери.

Когато нямаш контрол, ти изгубваш себе си. В нито един миг ти не трябва да изгубваш себе си. Това се отнася до будността, защото будността е овладяване на себе си.

Будният живее в Духа. Адам е паднал, когато е загубил своята будност.

Учителят казва: Адам не е искал да разговаря с Бога, защото му е дотегнало. – Господи, дотегна ми да живея по Твоите правила и закони. – Ти се отказваш от Мен, но и тази, която искаш, и тя ще се откаже от теб. – Затова сега много жени се отказват от мъжете си. – Бог към Адам: Ако ти ми отдадеш целия си живот, Ева ще ти бъде вярна през цялата вечност.

Ключът е: Когато мъжът оправи отношението си с Бога, тогава и жената ще оправи отношението си към мъжа. Мъжът е загубил будност и не може да бъде чиста разумност.

Учителят казва: Има адепти от Азия, които са изостанали в развитието си вследствие на изолираност от света и човечеството. Така те са скъсали връзката си с него и са се спънали в своето развитие. Те не разбраха много важно нещо. Когато един цикъл завърши, се изпращат нови енергии, сили и методи, нови задачи, а също и това, че предстоят нови степени на Посвещение. Тези изостанали адепти останаха да живеят със своето минало. Те отпаднаха от новото течение на енергията, постепенно западнаха и скъсаха връзката си с Реалността, която новите енергии и методи пресъздават на по-високо поле. Изолираните адепти не можаха да разберат дълбоките мистерии на Битието. Тези адепти останаха в плен и станаха постепенно служители на Черното Братство и света.

Учителят казва: Светът – това е Черната ложа, която досега е заблуждавала душите и е ръководила физическия свят.

Христос: Дерзайте, Аз победих света! На Голгота беше нанесен най-големият удар на Черното Братство. Процесът на разпъването докрай подготвя големия удар на Бялото Братство – Възкресението. В капана на разпъването влязоха Черните братя.

Бялото Братство постепенно побеждава Черното Братство и взема управлението в свои ръце.

Черното Братство се побеждава с метода на Чистото Слово – най-силният метод. Чистото Слово е изява на Абсолютния Дух.

Никой не може да дойде до Словото, ако не е привлечен от Отца.

Учителят казва: Най-дълбоката Мъдрост в света произтича от Египет. – Христос е бил посрещнат от школата на Бялото Братство в Египет. Духът на Христос е бил буден в детето, но то не е било готово за Посвещение.

Лекция, държана на 11 декември 1992 г. – Варна

Идеи за размишление:

Живот без чистота остава всякога неразбран.

Истинската Мъдрост почива и се основава на дълбоки вътрешни преживявания. Вътрешните преживявания са свързани с духовния свят, а специалните – с Божествения.

ОКУЛТНА ИСТОРИЯ

Развитието на човека и човечеството – това е пътят на ученичеството. А създаването на света е преминаване от безгранично съзнание в гранично.

Светлината на безграничното съзнание е толкова тънка и с толкова висша степен на вибрации, че изглежда като мрак за нашите очи.

Светлината разграничава нереалното от реалното, временното от вечното. В човека тя е свързана с така нареченото „пробуждане“. Висшата светлина не идва от Слънцето, а от Духа. Слънцето е само акумулатор на тази светлина. Истинската светлина се е появила преди слънцето. И тази светлина на Бога поема в себе си цялата вселена.

Под „ден“ се разбира духовната страна в битието, а под „нощ“ – материалната.

Кабала: Светлината е оживена, разумна, елементална есенция. – Тази оживена есенция е наречена „ден“. Материалното съществуване е непробудено, неоживено, то е „нощта“.

В момента, в който Адам е сгрешил, той е умрял за чистото райско състояние. Минаването от едно състояние в друго е смърт за предното състояние.

Реброто на Адам е женски принцип – това е душата, която е извадена навън. Това е раздвояването на двата пола.

Когато Адам сгреши, той изгуби своята устойчивост. Грехът отнема устоя.

При грехопадението окултната история казва: Адам стана еднополов. Духът в нас е Адам, душата в нас е Ева.

Учителят казва: Грехът демагнетизира атомите (частиците). – Така човек е станал неустойчив, нетърпелив, неустроен. От неустойчивост са създадени и болестите, от които и днес хората страдат.

Когато Адам е станал еднополов, е започнала борбата между половете, т.е. между двата полюса.

Двуполовият Адам отначало беше облечен със светлина. Но Черният адепт събуди Адам и Ева преждевременно и им отне светлината.

Учителят казва: Първичният Адам и до днес живее в рая, а вие сте деца на втория Адам. Затова се говори за изкупление.

След грехопадането Адам и Ева бяха отделени от Дървото на Живота – оттук започва човешката история (преди това историята е друга, по-богата).

Учителят казва: „Дърво“ не е славянска дума, има стар корен и представя Първичния Божествен живот. Всички същества са били в Дървото вътре – тази Първична Божествена идея. По-нисшите същества са в корените. По-висшите са в стъблото и клоните, най-висшите са в цветовете и в плодовете.

Тъй като хората не послушаха Бога, а Черните адепти, сега те се учат от своята опитност и страдание, а не от Бога.

Змията – Черният адепт, който започнал да описва красотата на външния живот и външното, ги съблазни.

Мъжът е умът, той трябва да се отдаде на Бога, за да постигне своето начало, което е Духът. Учителят казва: Духът – това е Абсолютната Разумност. – Тогава жената, която е сърцето, има какво да получи. Това се отнася до Божествения живот.

Когато Адам пожела да се отдели от Бога и да се индивидуализира, да стане свободен (а той не беше готов за свободата), т.е. когато той се отдели от Бога, Ева се отдели от него. Ако Адам, т.е. мъжът, отдаде живота си на Бога, тогава Ева ще отдаде живота си на него и ще го обича неизменно. Само така Адам ще намери своята сродна душа.

Учителят казва: Тогава този смесен живот на светлина и тъмнина (добро и зло) ще се разлъчи.

Велик и славен е пътят на ученика, когато той се освободи от учението на змията.

Еврейското развитие има свой път, еволюция. Есенцията на това развитие е Иисус. Той е символът, цялостното развитие. Това не е въпрос на време, а според Кабала – въпрос на Духа във времето.

ЖИВОТЪТ НА МОЙСЕЙ

Мойсей произлиза от втория клон на Бялото Братство. Изхожда от Египет. Учителят казва: Клонът е есейски – велика окултна школа.

Мойсей е втори импулс на Бялото Братство – много силен импулс. Авраам, Мойсей, Апостолите, Пророците – те са все есеисти.

Мойсей е работил с диамантена воля.

Закон на Посветените в древния Египет: Вглъбяването в Словото е вглъбяване в тайните на Битието.

Мойсей е бил сериозен, замислен и мълчалив. Той сполучливо издържа всички изпити на Посвещението в тайните. Работил е с ключа на диамантената воля (неизменност докрай). С този ключ той е считал изпитанията за нещо незначително. Той е можел да прониква в свещените числа, в тяхната вътрешна тайна. Стремил се е да прониква във всички тайни на Египетските Посвещения. Той е знаел, че Великият Дух винаги му помага да постигне своите цели. С разрешение на фараона той е бил назначен за свещен писар в храма на Озирис.

Мойсей има едно убийство, което е изкупено в същото прераждане. Когато египетският надзирател е биел един беззащитен, той е взел оръжието му и го е убил на място. Тази постъпка променила живота му. Очаквало го е тежко наказание, дори смърт, но е знаел, че законите не могат да уловят Посветените. Той се е оградил със заклинания и станал неуловим за законите. Избягва в пустинята, където сам и доброволно си налага изкупление. Тайната на убийството: Мойсей е чувствал, че е предопределен за важна мисия, но не е могъл да я обхване и прозре. В пустинята той е намерил един храм, на Йетро (така се е казвал Посветеният в храма), и е бил приет. Мойсей е отишъл при Йетро с думи на смирение и Любов в името на Озирис и е бил приет. Посветеният от храма – Йетро – е имал седем дъщери. Мойсей се оженва за една от тях, Сепфора (справедливост). Мойсей е направил със специално заклинание мощно излъчване в невидимия свят, за да намери своята жертва. Той я намира, извинява се в името на Озирис, казва, че иска да ѝ помогне в пътя на светлината и със заклинание жертвата (египетският надзирател) се ражда като негов син. Закон за Посветените е, че когато извършат убийство, волно или неволно, те се концентрират, намират своята жертва и я освобождават. Мойсей призовава със силата на своята воля тази душа да се роди в неговия дом. Така женитбата е допусната, за да се възстанови справедливостта. Иначе той щеше да изостане в своята еволюция, въпреки изключителната си воля. Понеже Мойсей е обичал докрай справедливостта, Бог му дава мисията да освободи евреите от египетското робство.

Чрез тези дълбоки преживявания Мойсей е преминал в ново Посвещение и там получава името Мойсей (старото е Хозарзиф).

Мойсей е бил посветен още от Заратустра в тайните на Слънчевия Дух.

В храма на Йетро е имало ръкописи за специалната част на магията, с която той се е занимавал. Тук е имало две велики книги, от тях са излезли искрите (вдъхновението), за да напише Мойсей своето „Битие“. Първата книга се е казвала „Войните на Йехова“, а втората – „Поколенията на Адам“. Идеята за „Битието“ е оттук.

Учителят казва: Мойсей е написал „Битие“, изхождайки от това, което е научил в Египет – и имайки собствено откровение върху тайните на Битието.

Диамантената воля е позволила на Мойсей да проникне в тайните на Битието. Преди това Мойсей е изучавал усърдно Мъдростта на Хермес.

Жертвата на Мойсей е била подбрана от Бога. Надзирателят не е имал шанс за еволюция. Това е двоен ключ: Великият Дух е посегнал на съвестта на Мойсей, който е искал да се развива на по-високо ниво, а жертвата също е получила възможност за развитие.

Раждането на Христос: Трима мъдреци са го посетили, трима Посветени от Бялото Братство. Те не са посетили детето Иисус, а Духа на Христос, който е всякога буден, и са имали дълбок мистичен разговор с него.

Учителят казва: Духът на Христос му е разкрил тайни, но за това не се говори. Иисус е отишъл в Египет, а не в Сирия или Вавилон, за да влезе в контакт с окултната школа на Бялото Братство. Това е смисълът на бягството в Египет.

Учителят казва: Иисус като Дух е имал будно съзнание, но тялото му не беше подготвено, за да стане проводник на Божествения Дух. Окултната школа в Египет е помогнала на Иисус да подготви своето тяло като проводник за великата цел на Духа.

Египетските Посветени начело с Хермес са били във връзка с Христос още преди той да се роди и да слезе на земята.

Великите Посветени са винаги във вътрешна, мистична връзка със Словото и вселената.

Висшата енергия е израз на висшия живот, а в чистата душа винаги има вход за висшето Същество, наречено Словото.

Учителят казва: Звездата, която е посочила раждането на Христос, е жива, съзнателна и разумна. – Това е бил Заратустра (Златна звезда).

Волята на Посветените е свързана с вътрешната страна на Словото.

Лекция, държана на 18 декември 1992 г. – Варна

Идеи за размишление:

Ако не сте уверени, избягвайте изкушенията. Ако сте силни и разумни, изучавайте изкушенията. Ако сте много силни, вземете тяхната енергия.

Кабала: Астралната светлина плаче от елементарните духове.

Дълбокият живот може да се всели само в една висша воля.

Мярката за висша степен на окултна еволюция – това е способността да даваш. Това знаят само Посветените, защото това се отнася до една висша степен в невидимия свят. Това никога не се постига от ума.

ДУХОВНИ ДНЕВНИЦИ

Чрез духовния дневник Духът преследва грешките и ги изчиства до дъно. Пътят към Духа е освобождаване от грешките. Истински резултати има само чрез постоянни упражнения.

Без духовния дневник ти няма да имаш тънкостта на преживяванията (смирение, търпение, Истина).

Най-важното нещо, което развива духовният дневник, е воля и будност. Това става на едно изключително ниво. Силната воля е важна, защото една силна воля винаги може да спре разрушителните действия на внушенията на злото. Без развитието на волята вие ще бъдете победени.

Чрез духовен дневник се изучават невидимите неща. Невидимият свят се изучава най-добре чрез духовния дневник.

Формулите и духовният дневник са същността на практическия окултизъм.

Формулите отслабват от грешки, а дневникът изчиства грешките – тогава формулите стават могъщи.

Духовните дневници са практически метод за познаване на Истината.

Когато се работи с постоянство, постепенно в ученика се вселява висшият свят. Постоянството е метод на Духа, с който се разлага злото. Постоянството може да разложи и най-тежката карма.

Контролът на словото ликвидира кармата, защото Словото е Бог.

Чрез духовен дневник се усилва връзката с Духа. Самият духовен дневник е метод за развитие на духовните сили. Така постоянно се отстранява умът.

Не са важни въпросите: „Как да практикувам духовен дневник?“ или „Как да се храня?“ Важни са усилията, останалото е от Духа.

Най-важно за духовните дневници е практика без отлагане. Духовният дневник разкрива силата на Истината в ученика – това означава силата на волята. Там, където работи Истината, работи волята. А там, където има воля, умът няма думата.

Никой не познава Бога в Неговата същина, ако не Го познае дълбоко в себе си. Това е пътят на формулите и дневниците.

ЖИВОТЪТ НА ЕСЕИТЕ

(Окултна история)

Обществото на Есеите е било пръснато главно в Египет и Палестина. Те спадат към втория клон на Бялото Братство.

Учителят казва: Есеите са били една велика окултна школа.

Около първи век преди Христос те са били групирани в Палестина под ръководството на Учителя Пандир.

Главните представители на Есеите са една голяма редица велики имена: Авраам, Мойсей, Давид, Соломон, Пророците, Апостолите – и се стига до Христос. Те са имали непосредствена връзка с невидимия свят, защото са били истински служители.

Правилата на окултната школа на Есеите са били много строги и е било много трудно да станеш техен ученик. Необходими били много изпитания, за да бъдеш приет, а след това – нови три години изпитания за качества. Ако и след тези три години си безплоден, се отделяш от тях. Това е символът в Библията: „Христос проклел смокинята и тя изсъхнала“. На езика на символите (езика на небето) това означава: след три години ако не дадеш плод, изсъхваш.

Есеите са били строги вегетарианци. Имали са упражнения в пазене на тайна. Те са знаели, че човек може да стане за кратко време богат при едно условие: ако премахне излишните си потребности. Според тях човекът на удоволствията и страстите никога не може да бъде свободен.

Есеите са нямали желание да имат смъртно потомство (деца). Те са нямали смъртни желания. Знаели са, че Христос се въплътява само в чистите по сърце. Също са посрещали изгрева. Главното им правило е молитва преди започване и след свършване на всяка работа.

За Есеите Името Божие е свято и съдържа всички принципи, т.е. всички активни сили. Това Име за тях е било средство и метод. Според тях Христос ще бъде видян само от хора с пробудено съзнание. Знае се, че Иисус е израсъл в средата на Есеите. Той е бил приет при тях и изнесе това, което бе научил при Есеите. Един от най-главните центрове на Есеите е бил в пустинята около Мъртво море.

Есеите са учили първите християни на така наречената „мистична девственост“. Когато Христос се роди в сърцето ни, тогава нашата душа ще стане отново девствена.

Тайното учение на Есеите е произлязло от Египет и се е предало от Авраам и Мойсей. Те са били посветени в Кабала.

Есеите са знаели, че кръвта трябва да е много чиста. Кръвта е свещена течност. Нечистотата размътва духовния поглед. Според тях всеки трябва да се издигне със своята собствена кръв в Духа. За Есеите пречистването е означавало път към обожествяване, защото истинските християни се раждат не от църквата, а от Духа. Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят.

Нещо много важно: Защо за обикновените хора е вредно дълбокото вглъбяване? – Когато човек навлиза дълбоко в себе си, в своята вътрешност, има опасност да бъде завладян от своите собствени вътрешни сили – желания, страст и всичко нисше.

Учителят казва: В човешката душа (подсъзнание) има складирани много желания, за които човек още не знае и даже не може да предчувства.

Есеите са живели като християни още преди да се роди Христос.

Човек може да бъде завладян от егоистичните сили на своята природа, понеже не познава себе си. До тайните на човешката същност се достига по пътя на овладяването на себе си (формули и дневници).

Есеите са били много смирени и много са ценили това качество. Учителят казва: Смирението е закон за съхранение на енергията.

Есеите са знаели около 100 години преди Христос, че той е тръгнал и ще се въплъти на земята. Тяхната чиста кръв е позволила дълбоко проникване в невидимия свят, в тайните. Някои от тях са се прераждали много пъти в един и същи род, за да се пречисти кръвта.

Знаели са, че месото пречи на духовния стремеж, че месото е преграда за душата. Чрез чистата храна човек се олекотява и става по-силен вътрешно, в своята душа.

Според Есеите човек израства чрез потопяване в своята дълбока вътрешност, понеже човешката вътрешност е създадена от духовни и Божествени сили и същества.

За обикновения човек дълбокото вглъбяване е много вредно, защото той не вижда големите вътрешни пропасти.

Според Есеите Мъдростта дава едно особено сияние – това е един специален атом, вложен в човека и в неговата кръв, с която той улавя Истината, т.е. истинската Мъдрост. Но това е въпрос на работа от много прераждания.

Когато човек се пречисти, той може да прави дълбоко вглъбяване. Тогава той се съединява с висши същества (от ангелските йерархии) и така се постигат нови дълбоки преживявания.

За да изживееш едно велико и върховно чувство, трябва да влезеш със своята чистота в Тиферет (шестата йерархия, свързана с красотата и Слънцето). Красотата е специална област на света от Тиферет.

Според Есеите будността е символ на думата „Царство“. Царство има само там, където има будност. Чрез будността човек запазва своя Аз.

Красотата е образ на дълбокото вътрешно битие на Слънцето. Това всъщност е дълбокото вътрешно битие на Духа. Който види тази красота на Духа, получава един изключителен елемент в своята воля (това са видели и Есеите) и постепенно побеждава противодействието на трите тела – физическо, астрално и ментално. Тогава истинските окултни сили се събуждат в самия Аз.

Учението на Есеите впоследствие се предало на Християните. Есеите са имали задача да подготвят света за Християнството.

Учителят казва: Есеите са ученици на Бялото Братство. Ученици на Есеите и ученици на Христос е едно и също.

За Есеите силата на едно учение се намира в Словото. Точно чрез Словото Христос прекъсна инволюционния процес на човешкото развитие. Той вложи в Словото цялата своя енергия. Най-дълбоките сили винаги идват главно от Словото.

Учителят казва: Словото има Божествена природа и е висша духовна материя (есенция).

Учителят казва: Христос изяви Любовта като Принцип, т.е. като велика космическа сила. Той показа Любовта като сила за висша еволюция.

Любовта е сила, принцип и метод. Учителят казва: С Любовта като Принцип се влиза в Етера (безсмъртието), защото Любовта е есенциалната област на Духа. Тя също е и есенция на окултните сили.

Без Любов съществата навлизат все повече към центъра на земята.

Учителят казва: Християнството не е философия, а живот. – Много философи нямат живот в себе си, нямат Любов и Мъдрост. Любовта дава живот. Учителят казва: Първо се придобива Любовта, тя дава живот, а после и Мъдростта.

Христос: Дадох преизобилно живот на онези, които го нямат.

Учителят казва: Точно този живот (Любовта) носи виделината, която носи истинското знание като следствие.

Ученикът трябва да придобие истински живот, а после ще дойде и неговото знание.

Учителят казва: Мъдрост без Любов е мъртва – няма живот.

Когато нямаш Любов и минеш през смъртта, ще умреш заедно със своята философия.

Важна идея: Каквито и да са ударите на съдбата, усилията към усъвършенстване никога не трябва да прекъсват.

Лекция, държана на 25 декември 1992 г. – Варна