Когато ласките и галенето са механични и слаби, това означава слабост на вътрешния живот. Милването да се ползва пестеливо и естествено. Това, което влагаш, това и се предава. Духът има много методи за милване.

Лекция, държана на 8 май 1992 г. – Варна

Идея за размишление: Само чистата Любов може да овладее силите на този свят. Практикувайте учението, за да разрешите въпросите на живота си. Иначе ще бъдете хванати от някое противоречие.

Учителят казва: Щом си в противоречие с Бога, злото ще те върже.

СПОКОЙСТВИЕТО

Някои мислят, че се ядосват в името на правдата. Правдата не произвежда ядосване. Ядосването е неразбиране. Някои искат да оправдаят това неразбиране – това е лавиране на ума. Когато човек разбере нещата, се успокоява. Разбирането дава спокойствие, а нервността е неразбиране на нещата.

Няма спокойствие, докато човек не оправи себе си, живота си. Колкото по-голямо е спокойствието, толкова по-голямо е могъществото ти.

Учителят казва: Ако искаш да знаеш дали ще постигнеш нещо, гледай дали си спокоен и уверен. – Има думи, които отнемат спокойствието – това са разрушителни духове. Злото не може да пробие аурата на спокойния човек. Спокойният човек е неуязвим. Някой път си представиш нещо и ставаш неспокоен. Твоята представа решава дали да си в психически вериги. Разложи представата и веригите (заблужденията) ще изчезнат.

Една от причините за нервността е неприложеното знание.

Спокойствието е вътрешна сила. Тази тиха, вътрешна сила прониква в тревогата и я покорява. Спокойствието е оръжие на Духа срещу всички тревоги и напрежения. Бог влиза вътре в мисълта на човека и го успокоява – това става със самата мисъл. Спокойствието се излъчва от човека като вътрешна светлина. Животът на окултния ученик е светлина, но този живот не е на земята, не е паднал в земното съзнание, а е в Божественото съзнание. Когато живееш в свръхсъзнанието, ти си на небето.

Нервният човек няма вътрешна опорна точка. Той няма равновесие на вътрешните сили.

Формула: „Господи, възстанови равновесието в тази душа“.

Дълбокият вътрешен мир е мярка за чистия живот. Човек се успокоява, когато се слее със своя Източник, Бог, Праенергията.

Понякога си нервен, напрегнат, разменяш няколко думи с един човек и се успокояваш. То се предава телепатично. Понякога е достатъчно само присъствието на един човек – това е духовно присъствие, това е Духът. Има думи, в които Духът е вложил елементи на спокойствието, в други думи – елементи на светлината. Има думи, които светят...

Формула: „Господи, направи косата ми здрава и светеща“ – да си представим в корените на косата слънцето.

...Когато тези думи проникнат у вас, те стават ваша защита. Често нервните хора търсят утеха в спокойния човек. Влиянията, които излизат от него, безмълвно ги утешават. Духовете се обличат с думите. Красиви са думите и мислите, които са облекло на ангелите. Контролът на словото е решаващ за спокойствието. Има думи, които могат да изхвърлят човека вън от живота. Там има много силен дух. Окултният ученик трябва да е брониран. Това става с формули и чист живот.

Има думи, пълни с барут и огън. Когато световете се разпадат пред спокойния човек, той не губи нито за миг своя мир. Той поглежда това особено и се оттегля в себе си, разтваря се в Любовта – това е неговата окултна опора. За да си спокоен, трябва да имаш абсолютна опорна точка. Спокойствието се справя с енергията на всяка опасност, на всяко зло. Самото спокойствие е висша степен на енергията. Злото чувства трептенията на спокойствието, т.е. на огнената сила. Злото се разлага в спокойствието. Спокойствието работи с къси вълни, това е огнено качество. Спокойствието е висш дух, който разлага напрежението на злото. Спокойствието е изработено от волята. Волята е най-великата наука в света. Чрез волята можем да станем здрави, силни, богати и т.н. Който има воля, има и спокойствие. Нервността отговаря на безволието. Спокойствието е дълбока същност – означава недосегаемост. Кой е недосегаем? – Този, който е извън нещата, но ги прониква.

Спокойствието е условие за мощна окултна еволюция. То пък се дължи на чистотата, като награда за постигането ѝ. Ако една тревога тържествува, тогава къде е Истината и къде е Духът? Спокойствието е проводник на висша духовна сила. Силата на спокойствието е силата на Любовта, силата на Огъня.

Когато дълго си търсил и си намерил Бог, ти се изпълваш с един дълбок, вътрешен мир. Човек се успокоява, когато познае Бога. Но Той трябва да се познае пряко, да се общува с Него. Когато човек се срещне с Него, тази среща е паметна.

Кой е спокоен в нас? Това е истинското Аз. Това истинско Аз преобразява тревогите и трудностите, преобразява духовете. Трудностите, опасностите, мъчнотиите – те са живи същества, които се преместват. Твоето спокойствие прониква всичко наоколо и преобразява всичко. Там, където е спокойствието, там е Духът – и духовете се преобразяват.

Спокойствието се състои от Огъня на Любовта. Това е висша енергийна проява на Духа. Главното оръжие на спокойния човек е концентрацията. Той има силна концентрация, на която винаги може да разчита. Това означава да можеш да сгъстяваш Бог в себе си.

Истинското спокойствие е космическо могъщество. Духът на спокойствието владее целия космос, иначе щеше да управлява хаосът. Силата, която изтича от спокойствието, може да пази нещата в своята аура.

Вашето спокойствие ще бъде изпитано при най-неблагоприятни условия и напрежения, за да се види до каква степен ще издържи. Светлината ще дойде после, след изпитанията.

Огненият свят се справя с всичко (Свещеният Огън). Спокойствието е Истина. Ето защо то е пълно със сила. Най-могъщата изява на огнената сила, това е спокойствието. Човек не трепва и пред лицето на смъртта – той остава вътрешно спокоен. Който е постигнал спокойствието, той господства над духовете в цялата вселена, астралът не може да му бъде преграда.

Основна храна на неспокойния са заблужденията. Основна храна на спокойния човек е Истината – той се обменя в Истината.

Спокойствието е воля, а волята е Първична сила. Тази сила господства над нечистите духове чрез мощното си вътрешно влияние. Спокойният човек е могъщ. Човек не може да бъде спокоен, ако няма могъщество. За да е могъщ, човек трябва да е съединен с някое мощно същество от ангелския свят. Спокойствието е проводник на Огъня, ето защо то преобразява духовете. Печели винаги по-висшата енергия. Висшият свят винаги прониква нисшия, но не обратното. Проникването дава господство. Проникването е качество на Бога.

Най-чистият е най-могъщ. Той прониква по закона на чистотата и Любовта. Човек може да прониква, може да владее. Проникването е качество на Първичната сила. Тревогата не може да проникне в истинското спокойствие. Ако успее, то не е истинско. Спокойствието прониква в злото и опасността и ги разлага по закона на вибрациите, вътрешно.

Формула: „Господи, ти се справи с тази представа“ – за да се разложи болестта.

Спокойствието е същевременно формула и метод на Духа. Има думи, които могат да се справят и с най-голямата опасност и тревога, и окултният ученик трябва да си ги повтаря. Само думите, които постоянно живеят у вас, са силни. Тревогите винаги се вслушват в огненото Слово, в думите на Духа.

Лекция, държана на 15 май 1992 г. – Варна

Идея за размишление: Вие сте по-силни от всяко съмнение, от всяко подозрение и от всички препятствия, които могат да ви се случат в живота. Вие сте по-силни от тях, защото те се родиха след вас. Без вас те не биха могли да съществуват. Днес те живеят на вашия гръб.

ЖИВОТЪТ НА АНГЕЛИТЕ

Идеалът на ученика и идеалът на ангелите е един и същ – постоянен стремеж към вечната Любов. Истинската храна за ученика е високият идеал. Защо човек се гневи, защо се ядосва? Защото няма идеал. Така се е съединил със сатанинската сила и при гняв блъска и тръшка, иска да се освободи. Но докато не се отдаде на идеала, тази тъмна сила винаги ще го хваща. Спасението е в идеала. Зад идеала е чистият Дух, който освобождава човека от тъмната сила. Щом волята не е насочена към високия идеал, тя ще бъде обсебена, отнета, защото не е познала своето предназначение. Там, където няма висок идеал, работи тъмната сила, т.е. разрушението.

Боли те глава – любовта ти към Бога не е правилна. Болят те гърдите – любовта ти към ангелите не е правилна. Боли те стомахът – любовта ти към хората не е правилна.

За постъпките се съди вътрешно, по мотива. Който обича Божествено и говори Истината, събира ангелите около себе си. Земните неща винаги създават трагедия, а ангелските – винаги радост. Ангелите много лесно се справят с въпросите си, защото живеят в Духа. Всеки, в когото гори силен стремеж към Любовта, ще стане ангел, т.е. ще бъде приет в Божествения свят. Любовта е светлина, тя вижда всичко и осветява всички неща. Дяволът се насища с критика, омраза, гняв, злоба – това е сатанинската радост.

Истината е освободила ангелите от човешкия свят. Хранете се и вие с формулата на Истината, защото Истината е жива сила в Божествения свят, тя е жив Дух. Всяка светла мисъл е жив ангел, тя е изход и спасение. В светлата мисъл има окултни сили, с които се разрежда материята, т.е. земното съзнание. Постоянно търси Любовта и тя ще те заведе при Бога. Но Любовта бяга от всичко нечисто. Затова за някои тя е далечен и недосегаем свят.

Ангелът – това е жаждата за Любовта, това е жаждата за Бога. Земните мисли са наши врагове и наша смърт. Чистите, небесни мисли са наши приятели, наши защитници. Ангелът – това е най-чистият свят. Истината е свят, в който се разрушават всички заблуди. За падналите ангели са определени страдания. Те пречистват заблужденията и помагат да се познае Истината. Ангелът има безсмъртни отношения с Любовта. Пред ангелите проблемите изчезват, защото Любовта на ангелите е съвършена.

Любовта е най-задоволеният свят, защото Бог е в него. Който е намерил Любовта, ангелът го смирява и осветява вътрешно. Падналите ангели са долу на земята, защото са потъпкали Божественото в себе си. В ангелския свят нито животът се свършва, нито радостта, нито светлината. Всичко зависи само от дълбочината на вашата Любов. Ангелската Любов е наситена с Истина.

Само светли мисли да живеят във вас – означава само ангели да живеят във вас. В чистия ум на ангела заблужденията се разпръскват, защото светлината разпръсква тъмнината. Най-големият празник в света е Възкресението на падналите ангели – пробуждането (една от най-силните думи).

Влезте дълбоко в Божествената Любов – тя е извън всички отрицателни влияния! Чистата Любов е най-голямото превъзходство над сатанинските сили. На тия, които отричат Любовта, ангелите им отнемат ума и вътрешния мир. Ангелът е победил земния живот, а дяволът живее земен живот.

Любете – и ангелите ще ви изпратят добрите условия! Враговете в света са привидни, те само изпълняват такава роля. Ангелът говори винаги тихо и положително. Дяволът ходи шумно, говори високо, иска да е забележим. Ангелите се виждат само с духовни очи. Всяка ангелска дума си има аромат.

Учителят казва: Вашето радио трябва да е отворено само за чисти мисли.

Щом не виждаш красивото в света, значи си болен; но за да виждаш красивото, трябва да го обичаш, защото когато обичаш, ангелът влиза в тебе – това е красивото виждане. Ангелът винаги прави добро и остава скрит. На ангела всичко му причинява радост. Когато абсолютно изчистите своите мисли, висшият свят ще се отвори за вас. Ангелът е вътрешно чист. Човек е външно чист. Дяволът е външно и вътрешно нечист.

Има три вида ангели: Божествени, духовни и земни. Божествени – серафими, херувими и престоли – живеят в Божествения свят и имат пряка връзка с Бога. Духовни – това са ангелските йерархии.

Човек изучава Любовта, а ангелите я прилагат. Ангелското сърце винаги свети. Ангелите са намерили и познали Любовта и затова са горе. Хората сега я изучават и я търсят, затова са долу. В Любовта никога няма лишения. Любовта е свят на изобилието. Любовта за ангелите е свещен свят. Във всички наши светли мисли и чувства и ние можем да ги изучаваме и познаем вътрешно – чрез дневници за будност. Когато ангелът влезе в човека, човек придобива космичната Любов. Чистата Любов и чистата Истина са първичната храна. Ангелът е постоянен в Любовта и в Истината, а човек е непостоянен.

Има един случай, когато ангелите се възхищават от ученика: когато той побеждава изкушенията. Ангелите воюват чрез Любовта. Енергията на Любовта пропъжда всичко нечисто. Земята е място на падналите ангели, тя е място за чистене и за учене, а не за живеене. Учителят казва: Всички, които са дошли да живеят, ще станат инвалиди.

Ние трябва да се изчистим, за да станем достойни за Божествения живот. Ангелите са победили мъчнотиите със своята Любов. Те са дали ход на Бога в себе си, Който побеждава всяка трудност. Ангелът мисли правилно, защото обича Божествено.

Ангелският живот е молитва, а молитвата е предвидливост. Чрез молитвата злото се премахва предварително. Молитвата се проявява само в разумния живот. Учителят казва: Без молитва ще дойдат психическите разбойници да ви ограбват и да ви учат на разумност и предвидливост.

Всички ангели са волеви същества, така те са надраснали условията. И ангелите, и дяволите се проявяват така, каквато е тяхната същност, докъдето ги е довела тяхната еволюция. Капиталът на ангелите са добродетелите. Добродетелите са велик капитал, в който се вселяват великите сили на природата. Добродетелите са динамични сили на природата. Ето защо ангелите са неуязвими за всяко зло, защото те съхраняват добродетелите. Те никога не отговарят на злото със зло, те не се нуждаят от Библията. Само един елементарен дух може да отговаря на злото – така злото се усилва. Ангелът познава доброто като Божествена сила, която парализира злото.

Ангелите служат на онези, които ще наследят спасение. Ангелите побеждават злото, защото не му отговарят със зло. Така трябва да действа и окултният ученик. Извън Любовта ти винаги губиш своята сила.

Лекция, държана на 22 май 1992 г. – Варна

Идея за размишление: Ако човек не може да мисли правилно, разваля челото си и губи светлината си. Ако човек не чувства правилно, разваля сърцето си и губи топлината си. Ако човек не постъпва правилно, разваля брадата си и губи силата на своята воля.

РАЗВИТИЕТО НА ВОЛЯТА

Брат Михаил за волята: За да се впусне във физическата любов, човек трябва да е станал много силен и много чист. Той трябва да е станал господар на тази невероятна сила, за да посмее да ѝ се опълчи и не само това, но и да я използва за себе си. На това равнище Бог ни е позволил всичко. От позицията на тази височина няма никаква опасност, нищо не може да ви изцапа. Но ако вие нямате това високо равнище, нисшият свят ще ви погуби, защото вие не сте въоръжени.

Всъщност злото се явява като зло само за по-слабите. За тези, които не знаят да си служат със злото, то се явява една могъща реалност. За да практикувате така, трябва да сте много опитни и много самоконтролиращи се (в областта на диамантената воля).

Ако сте решили да концентрирате огнената сила в себе си, най-добре е да изпитвате любовта в хомеопатични дози, т.е. да задоволявате вашите отношения с хората от другия пол с един поглед, усмивка, няколко думи, едно ръкостискане. Ако човек е със слаба воля, един поглед може да го подведе и да попадне в областта на черния огън, в черната магия на секса, и вече не си господар на своята енергия, която започва да изчезва… Накрая остават останки, като от разбит кораб.

Златна формула (за хора, които искат да имат деца, даже за светски хора, които искат да имат ангелски деца): „Господи, благослови да се роди чрез нас едно чисто, ангелско дете“.

Злото може до такава степен да ви развие волята, че накрая то просто става безвредно. Външният живот е относителен, целият живот е относителен. Вътрешният живот принадлежи на Духа, а най-важното условие за постигане на Духа е развитието на волята. Злото съществува, за да развием волята си и да познаем себе си – в това се крие същността на живота.

Силната воля сама си привлича условията. По пътя на волята се ражда Първообразът, т.е. Бог. При динамичната воля съзнанието е напълно свободно от съмнението, то е очистено напълно. Така чистото съзнание разговаря направо с реалността. Чистото съзнание е най-великата реалност.

Злото е една много важна задача за разрешаване на въпроса за волята. За развитието си волята се нуждае от неблагоприятни условия. Оправянето на света става от малките работи – това са най-големите задачи на волята. Ако волята на човек е развита, той не може да има недоволство, болести и т.н. Той просто завърта ключа на волята.

Волята е сила, която не допуска нищо отрицателно да влезе в човека. Истинският живот започва с мощна работа върху себе си. Това е пътят на ученика. Волята е силата, която побеждава змията. Волята в нас – това е Бог в развитие.

Учителят казва: Докато ученикът не победи змията, винаги ще бъде слуга. – Чрез волята ученикът постига своето истинско лице, което означава най-вътрешното съзнание.

Грешките отнемат силата на волята на човека. Но чрез духовни дневници грешките се разреждат и накрая изчезват. Грешките водят до поуки, поуките дават светлина, светлината изгаря грешките. Пътят е бавен и абсолютно сигурен.

Ако имате силна воля, дяволът не може да бъде лош. Ако не се поддавате на злото, дяволът става слаб. Сам дяволът не прави престъплението – то става след връзката му с човека.

Законите са създадени за тези, които нямат воля. Волята постига Духа, а Духът е извън законите – той работи с Принципите. Тези, които нямат воля, не могат да стигнат до тази Истина.

Волята в най-вътрешната си същност е Бог – всепобеждаващата същност. Чрез диамантената воля ученикът прониква в най-вътрешната същност на Духа и черпи оттам неизказана Мъдрост. Чрез воля и медитация се постигат всички окултни сили на природата.

Учителят казва: Колкото повече медитираш, толкова повече ставаш дух. За развитието на волята най-важни са всекидневните упражнения. Имаш ли воля, ти надрастваш обикновените хора и света. Тяхната воля е парализирана от много желания, което води до много препятствия. Така човек попада в капана на своите слабости и се отчайва (това е обратен удар). Адепти, Посветени, Учители могат да си го позволят.

Твоята воля ще те направи Бог. Във висшия свят волята е силата, която движи всичко. Там, където има мощна воля, има мощен дух. Там злото е безпомощно. Това е огнената аура и това е агни-йогът.

Волята е висша, Божествена сила. Слабата воля е роб на обстоятелствата и на навиците на змията. Силната воля е свободна. Истинският човек царува при всички условия на съдбата. Мислите не трябва да са лоши. Най-мощното оръжие срещу враговете – видими и невидими – е оръжието на волята. Има случаи, когато от очите и ръцете на волевия човек се излъчват мощни вибрации, които надминават всякакви изрази.

Чистата храна се налага от волята, защото колкото по-чиста е храната, толкова повече умът изчезва и толкова повече изчезва илюзията. Умът не обича чистата, а нечистата храна, защото с нея подхранва своите илюзии и заблуждения.

Чрез развитието на волята ученикът се ражда в Духа. Така материята и материалното съзнание отпадат и човек съзнава същността на Духа. Колкото повече се развива волята, толкова повече нисшите духове са ограничени. Волята покорява всички сили. Тя покорява даже силите на светлината – в по-висш смисъл волята като Принцип, т.е. волята като Бог.

Чрез волята се постига Самадхи, при което земното съзнание се разгромява, умът отпада и змията вече няма власт. Там, където няма земно съзнание, спасението е постигнато. Вселената е излъчена от Волята чрез Словото-Принцип, т.е. Словото, което е действие. Истинското Слово е действие. Това говори за всемогъществото на Волята. Словото е излъчена Воля и Словото е едно движение на тази огнена Воля.

Без воля не съществува и мисъл, и движение.

Най-голямата динамика е във волята като Принцип. Само с едно движение на волята ние можем да се издигнем до Трона на Бога, светът може да изчезне. Най-голямата динамика се постига от воля, която е победила изкушенията, защото само тя има достъп до Бога.

Без критика и самокритика, защото в нас е Бог!

Диамантената воля е искрата от собствения Огън на Бога. Ако волята в човек се пробуди, тя може да отстрани в един миг причините и последствията и кармата да изчезне. Учителят казва: В една минута грешникът може да стане праведен. – Това се отнася до вземането на абсолютно решение, т.е. огненото решение се взема от Духа. В този миг човек вече е праведен. Само въпрос на време е да се постигне, да се изчистят грешките. Тогава се явяват помагачи – мощни, невидими, те изготвят плана. Ако този принцип се разбере, много болести ще бъдат излекувани. Ако Духът бъде разбран, той носи новия живот, новото съзнание.

Волята е най-висшият авторитет. Огнената воля може да предаде своята мисъл на всякакво разстояние. В цялата вселена няма граници за духовната воля. Огнената воля разпръсква земното съзнание, което пречи да се види същността, т.е. Духа.

При динамиката на огнената воля целият илюзорен свят изчезва и духът застава лице с лице срещу Бога. Духовната воля може да издържи на вибрациите на Бога, на Неговото влияние. Духовната воля е Първична сила. Това е оръжието на вътрешния кръг. Тя се изработва от пентаграма.

Мощният процес на духовната воля е сгъстяване на самия Бог. Това означава, че човек е постигнал Първичното Единство. Това е искрата, която е излъчена от Праогъня. Сега те се познават отново и се сливат.

Развитието е: от обикновена воля към силна воля и към диамантена воля. В тази воля е влязъл да живее Сам Бог.

Лекция, държана на 29 май 1992 г. – Варна

Идея за размишление: Може с години да се молите, да четете и размишлявате и да си останете със същите слабости, защото нисшето не е изчезнало. Тези, които се молят и четат, а си остават гневни и нервни, да не мислят, че се развиват духовно. (Брат Михаил)

ХРАНАТА

Учителят казва: Бъдещето на човека се определя от храната, която той употребява. Лошата храна е свързана с някое лошо качество, което иска да го подхранваш.

Чрез чистата храна се образува чистата енергия, която е Божията сила на Духа. Човек, който мрази, не може да се храни правилно, защото астралното му тяло е пропукано. Омразата е вход за нисшите сили на природата. Аурата на човека е силна само когато се храни с Любовта. Тогава тя е затворена за злото, ето защо Любовта е най-добрата защита срещу всички отрови. Чрез злоба, омраза… ти храниш сатанински елементи в себе си, които ще изсмучат твоята енергия. Омраза, завист, злоба, ревност – това е пътят на падналите ангели, които нямат идеал. Чистата храна помага на ученика да събере сила срещу злото – тази храна не е удобна на змията. В чистата храна се развива енергията на Духа – тя определя победа над змията. Храненето е велик космически процес. Човек постоянно поглъща нещо. Ако човек се храни с Любов, той привлича ония сили и елементи от храната, които служат на Духа. Храната на висшия свят е Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел.

Символ на хляба е самото първично Слово. Лошата храна нанася лоши удари – първо в кръвта, а после внушения на злото. В нечистата кръв внушенията стават все по-силни. Чистата храна привлича много сили в действие. Постът пречиства клетките и ги прави по-леки, а това е много важно условие за обновяване и за общуване с ангелския свят. Когато клетките са чисти и леки, те са свободни от плътната материя. Тогава светостта лесно идва отвътре. Светостта храни клетките с небесни влияния – ето защо на човек му е леко и приятно.

Чрез чистата храна се свързваш с възвишени вибрации – така постепенно се изработва лъчиста материя за ангелско тяло. Има храна, която дава сила; има храна, която обезсилва. Когато мразиш, ти се обезсилваш. За да не се обезсилиш – люби! Любовта се справя с тази отрова на омразата, т.е. дай омразата в ръцете на Любовта, в ръцете на Бога (ръцете са символ на волята).

Закон от Учителя: Докато човек преяжда, никога няма да нареди живота си добре. – Но който бърза да уреди този въпрос, ще попадне в разрушението.

За да може злото да ти напакости, то трябва да проникне в тебе. Ако то не може да проникне, нищо не може да ти направи. Хората не се изморяват от много работа, а от лоша храна. Лошите мисли са лоша психическа храна – те изтощават човека. Чрез чистите мисли ангелите ни поддържат, докато при нечистите мисли ние сме изоставени. Грешките и недостатъците трябва да изчезнат – с тях ние сме храна за злото. Изчезнат ли те, изчезва и кармата – това е пътят на духовните дневници. Всяка храна си има своите окултни сили и влияния.

Учителят казва: Без да е разрешил въпроса за храната, човек не може да разреши въпросите на своя живот.

Храната е метод за придобиване на Първичния живот, т.е. на Първичната енергия. Храната е също и метод за отнемане на енергия (във физически и психически смисъл). Тези, които имат нечист стремеж, лошата храна ги изяжда. Месото затваря каналите на светлината и на енергията. Чрез храната човек привлича или живота, или смъртта. В храната са скрити духовни сили и енергии, чрез които можем да материализираме нашите цели. Когато се храниш, ти влизаш във велик свят на енергии и ако не се храниш с Любов, тъмните сили те завличат и така постепенно човек се уморява и отпада.

Формула: „Господи, призовавам Любовта, която се намира в храната, да ме изпълни с живот. Господи, призовавам Мъдростта, която се намира в храната, да ме изпълни със светлина. Господи, призовавам Истината, която се намира в храната, да ме освободи от всички ограничения“.

В чистата храна има повече Дух, т.е. повече концентрирана енергия. Чистата храна съдейства за образуването на първичното тяло. Колкото повече човек пречиства храната си, толкова повече светлината и духовността му се увеличават – така човек се домогва до Първичния свят.

Аурата се храни със светли мисли и благородни чувства – те са вечни елементи. Когато в аурата влизат тези вечни елементи, тя става динамична и могъща. Там, където светлината е интензивна, злото изчезва. В тази интензивна светлина Учителят открива тайните на ученика – това са дълбоките преживявания.

Чрез нечистата храна в ученика се промъкват много стари желания и навици от миналото. Сатана иска старите желания да оживяват – и той се бори за това. Според брат Михаил: лекари, учени – това са все слуги на дявола.

Ако човек се храни с нечиста храна, това показва, че той е завладян от нечисти духове. Те подготвят реализиране на своите желания (във физически и психически смисъл). Нечиста храна е и самото тяхно внушение.

Когато в един човек има силен и чист стремеж, в него се вселява ангел, който си подбира друга храна. Тогава внушенията на злото отпадат – ето защо стремежът е решаващ, ти вече си под влияние на висшия свят, който се грижи за теб.

Чрез поста клетките стават здрави, чисти, красиви и даже светещи. Чрез пост и формули мъртвата материя, чрез която човек остарява и се затормозява, може да просветне, защото клетките събират Божествени сили, които разпръскват гъстата материя, която пречи на светлината да прониква в организма.

Чрез нечистата храна клетките са станали тежки и плътни – така човек трудно се усмихва, гледа и мисли.

Чистата храна също може да е вредна, ако се преяжда.

Нечистата храна пропъжда Духа и светлината. Духът е, Който разрешава въпросите, но щом си Го изпъдил, ти си се отдалечил.

Побеждавайки месото, човекът побеждава своята привързаност – така постепенно той ще развие и силата на своята воля. После той ще победи своята привързаност към земята, към земното си тяло и земната зона, за да победи след това и привързаността си към слънцето и да влезе в едно по-вътрешно Слънце, наречено „Алфиола“.

Лекция, държана на 5 юни 1992 г. – Варна

Идея за размишление: Нещата могат да се ускорят или забавят, но не могат да се премахнат. Могат само да се преобразуват.

СВОБОДАТА

Всяка формула е огнено явление, т.е. тя е Агни-йога – „огнено съединение“. Чрез това съединение ние се освобождаваме. Колкото по-близо до Бог е човекът, толкова по-голяма е свободата. Грешките са живи същества, те трябва постепенно да изчезнат, защото в един момент те могат да отнемат живота или свободата ви. Там, където има Дух, има и свобода… За да си свободен, Истината трябва да е постоянно в тебе. Хората още не разбират голямата опасност от свободата – тя налага най-голямата отговорност, тя изисква диамантена воля, защото със слаба воля се нарушават много закони, а това подготвя нови условия за робство и ограничения. Щом волята е слаба, тя подлежи на ограничения. Свободата е голям връх, голямо доверие, дадено от Бога. Науката и религията не могат да разрешат въпросите на свободата. Само развитие на волята определя реализация на висше окултно ниво. Въпросът за свободата изисква Посвещение. Науката и религията без реализацията спадат към невежеството. Има учени, които искат да са свободни извън Бога. Това е свобода в капана. Ако се изкушаваш, ще бъдеш хванат и животът ти ще бъде отнет. Някои се смеят на мишката в капана, но и те попадат там. Така е с науката, религията и философията, които нямат реализация. Свободата преди всичко изисква възстановяване на Истината, защото без нея свободата никога няма да дойде.

Вселената е част от Бога, тя се е създала, когато Бог се е ограничил. И над тази ограничена част Той е поставил Свои закони. Ако човек иска да се освободи от ограниченията, той трябва да се освободи от законите и да влезе в Принципите. Принцип е да работиш със самия Дух на нещата. Всяка сгъстена формула става Принцип. Една друга част от Бога е извън вселената, т.е. извън ограниченията. Това е най-вътрешният свят, в който ние трябва да се разтворим. Тази част от Бога е свободна от вселената и от нейните закони. Тази част е царството на свободата, това е пътят на ученика, пътят на диамантената воля. Посветените и Учителите са постигнали победа над законите, защото са победили себе си. Чрез мощна работа върху себе си Духът ги е взел в Своето поле, което е извън законите и вселената. Извън тези закони и ограничения е станало и тяхното Посвещение. Посвещението става в царството на Духа, в тайния свят на Истината. Така те са станали свободни, защото Абсолютът им е дал Своята свобода. Чрез силата на диамантената воля Посветеният получава една специална енергия – много особен вътрешен лъч, с който той излиза извън областта на вселената и нейното ограничение. Оттам той получава своя план. Съветите са важни само когато говори Духът – той говори чрез интуицията. Посветеният не може да обясни свободата на другите – той може да покаже само пътя и методите (формули и дневник на Истината).

Учените и религиозните имат само смътна представа за тази свобода, защото са хванати от законите на вселената. Няма нито едно същество, което да е абсолютно независимо и свободно. Всички, които са постигнали свобода на едно по-високо ниво, са станали слуги на Първичната огнена Воля – Волята на Абсолюта. Истинската свобода е да се изпълниш с Духа, но това е на степени. Всеки е свободен, доколкото е реализирал Истината в себе си. Степента на Истината определя степента на свободата. Абсолютът не зависи от никого – Той единствен е абсолютно свободен. Той може и без Учителите, защото е Единственият Учител, но Той ги обема и съзнателно Се ограничава в тях.

За да се освободим от злото, ние трябва да се освободим от нечистото слово – антисловото. Контрол на словото значи освобождение от злото. Има раздяла, която носи освобождение – раздялата с лъжата, злото, омразата. За да се освободиш от една лоша мисъл или чувство, трябва да се освободиш от влиянието на един лош дух. Свободата е квинтесенция на Истината. Който иска да е свободен, трябва да изучава и познава своите мотиви.

Когато Бог иска да сближи две души, Той изпраща много сили, които да ги разделят и да им пречат. Колкото повече ги разделят, толкова повече те се сближават вътрешно. Когато Бог иска две души да се разделят, действа обратно – праща хора да ги сближават, ласкаят и възхваляват; тези методи дават винаги сигурни резултати.

За да се освободите от тъмнината, трябва да работите с методите на светлината. Ако изработите качествата на светлината, вие се качвате в нейното поле и ставате неуязвими. За да си свободен, освободи се първо от лъжата – тя отнема свободата. Много хора и много народи са били в робство – така се изплаща лъжата.

Истината е процес на освобождение. Всяка казана истина е енергия на Духа. За да се освободиш от една тежка аура или от едно много тежко внушение, трябва да намериш метода, който освобождава – Божествените методи винаги освобождават. Освобождаването е въпрос на чистотата, а чистотата е въпрос на енергията. Когато се увеличава динамиката на енергията, тя прониква в злото и човек се освобождава. Това означава, че злото се побеждава с чиста енергия.

Също, за да се освободите от едно зло или от влиянието на един човек или тежко внушение, трябва да слезе едно висше същество, една по-висша енергия, която да ви освободи. Който е разумен, лесно може да привлече тази енергия или това същество. За да си свободен, трябва да си могъщ. Лъжата отнема силата, т.е. енергията, а Истината дава силата, могъществото.

Учителят казва: Вътре в Истината е вложена сила, която побеждава всичко.

Формула: „Господи, Ти се справи с атаките на всяко зло срещу брат…“

За да бъдеш в истинския смисъл свободен, трябва да станеш слуга на Бога. Ангели, архангели, Учители са станали слуги. Да бъдеш слуга на Бога, е неописуемо – това е един дълбок вътрешен въпрос. Ако си се определил да бъдеш слуга, Той подрежда твоя план за цялата вечност – това е най-красивият план. Самото определяне играе значителната роля.

Ангелите нямат собствена воля – те действат по Волята на Бога и така чрез единството те са свободни. Най-красивата свобода е съединението с Божията Воля.

Лекция, държана на 12 юни 1992 г. – Варна

Закон за размишление: Сливането със Словото е сливане с Бога. Всеки ден ние трябва да се сливаме със Словото. Ако не можем да се сливаме със Словото, това означава, че все още връзката със Словото не е напълно чиста.

СРОДНИТЕ ДУШИ

Съединени, сродните души определят първичната форма на човека – тук няма полове, няма раздвояване, сливането е пълно. За да намериш сродната душа, първо трябва да намериш Бога. Щом си намерил Бога, никой не може да те заблуждава, нито отвън, нито отвътре. Сродната душа ще дойде преди всичко отвътре във вашия живот.

Има жени, които не са доволни от мъжете си и искат да се освободят от тяхната аура, но попадат на друг с по-лоша аура и свободата им е отнета. Кой е правият път? Ако жената тръгне със силен и чист стремеж към Бога, тя ще постигне свободата си, защото накрая тя ще срещне сродната си душа, която ще бъде изпратена от Бога.

Сродната душа дава първично съединение, в което половете изчезват. Само чрез сродната душа се възстановява Първичният живот, Божественият живот. Сродната душа е в ръцете на Бога и това е най-скъпото нещо, което Бог може да даде на ученика – то изисква най-високо оценяване, защото е най-скъпо. За Любовта и Мъдростта всяко нещо е ценно, но ученикът трябва да постигне диамантена воля, за да може да оценява на много високо ниво. Когато Бог ни даде сродната душа, чрез нея идва пълнотата на живота (в това число и развитие на най-могъщи окултни сили и първични добродетели). Сродната душа е твоето духовно изчисление още преди сътворението на света, но ти трябва да я заслужиш. Тя не е нито мъж, нито жена, а Елохим – Божество. Чрез сродната душа човек възстановява Бог в себе си – пълнотата на живота.

Човек може да е постоянен в нещо само ако му вярва напълно. Много хора са пропаднали, защото сродната душа не е дошла. Който не може да надрасне половия живот, не може да срещне сродната душа, защото тя е Елохим. Единственото спасение от половата енергия (която е чисто слънчева и огнена енергия) е тя да се превърне във висша, пречистена, Божествена енергия – така човек ще постигне своите цели. При чистата Любов няма никакъв шанс за разрушителните сили. Там, където има ум, няма истинска Любов; умът трябва да изчезне, за да останат само Духът и душата (по пътя на пречистването умът се слива с Духа). Сродните души са съчетани от Бога и за тях е казано: Тези, които Бог е съчетал, никой не може да разлъчи. Това е първичната и най-устойчива връзка, първичното благословение.

Има опасни въпроси, които трябва да се избягват, защото се включват много подсъзнателни сили. Първичното сродство надминава всички изрази. Първичното огнено съединение изгрява в чистия живот. Когато човек намира сродната душа, огнената сила отива на високо ниво; тази събудена огнена сила дава един изключителен стремеж, който се превръща постепенно в диамантена воля. Окултният ученик не се мъчи, той не е мъченик, защото работи със стремеж и диамантена воля. По пътя на волята той става Адепт - Посветен.

Когато ученикът е намерил Любовта, т.е. своята сродна душа, той е намерил и първичната Истина. Тогава ученикът вижда наградата на всички свои усилия и се връща в своя дом – блаженството. Чрез сродната душа Бог навлиза най-дълбоко в твоя живот. Ето защо така се развиват най-могъщите окултни сили на ученика. Сродната душа е първична идея на Бога, чрез която пълнотата на живота се изразява най-цялостно. Чрез сродната душа ти познаваш себе си, т.е. Първичното начало. Когато постигнеш това, ти имаш изключителна позиция, от която можеш да наблюдаваш световете – това е една голяма вътрешна тайна.

Когато намериш своето първично сродство, в теб се ражда окултната сила на Огъня. Ти си оптимист при всякакви опасности. Твоят оптимизъм е абсолютен и пред лицето на смъртта. Ти надрастваш света чрез Божията сила в себе си, която е самият Огън. Който обича Бога, е оптимист при всички условия на живота, а не само при някои. Чрез първичното сливане със сродната душа в ученика се увеличава духовната светлина. Истинската Любов издържа над 35 милиона градуса. Градусите и топлината, това са вибрации на силата. По пътя на пречистването ученикът се подготвя за най-великата среща в своя живот. Защото ако ученикът не е победил изкушенията, той не е готов за среща на високо вибрационно ниво, не издържа Свещения Огън. Той не е готов за тази динамична среща. Бог знае целия вътрешен живот и всичко е предвидил, но трябва време и търпение от ученика, докато се образува новото съзнание. Това съзнание създава благата на живота. Човешкият дух не може да развие своето окултно могъщество, ако няма пълнотата на живота.

ОКО И СЛЪНЦЕ

Мисията на Окото е да съзерцава Слънцето, т.е. Бога, и да стане като Него: лъчезарно, топлосърдечно и жизнено.

Всяка формула работи отвътре навън, тя е едно леко разширение. Всяка формула, която е изпълнена с едно малко приятно чувство, ни освобождава от падналите духове и сили в нас.

Всички въпроси се разрешават с динамика.

Ако те нападне страх, помисли, че си Слънце – то трябва да оживее в теб.

Ако някои хора се карат в някоя къща, влез в нея със Слънцето, то умее да прониква в подсъзнанието.

Формула: „Господи, излей благословение в този дом.“

Ето го метода на Слънцето. Този метод може да разреши всеки проблем в живота. Когато Слънцето влезе в твоя живот, той се изпълва.

Трябва ли да обичаме враговете си? – Да, разбира се! – казва Слънцето.

Слънцето е идеята за висшата Любов – това е най-висшата окултна практика.

Кой метод е най-верен за постигане на ясновидството? – Любовта! – казва Учителят.

Любовта е най-добрият метод за висше окултно развитие.

Лекция, държана на 19 юни 1992 г. – Варна

БРАТ МИХАИЛ

(ОМРААМ МИХАЕЛ АЙВАНОВ)

Усилията са тези, които струват нещо и те зависят от нас, те са мярката за нашата добра воля. Постоянството, това означава Бог да ти даде едно от Своите велики качества. Духът е пожелал да се прояви в нисшите и непроницаеми области и е създал три тела: астрално, ментално и физическо (и двойника). Тези три тела са израз на личността и на нисшето.

Божественото е част от самия Бог, това е искрата – тук са всички големи възможности. Всеки от вас обладава Божественото, което по същност живее в небесата. Божественото се ползва със свобода и има ярка светлина. Искрата има неограничено могъщество, ако тези три тела ѝ дадат възможност да се изрази чрез тях. Всички, които живеят в своите три тела, са ограничени.

Всичко, което е ненормално в живота, идва от господството на нисшето. Нисшето винаги живее в конфликт и разногласие. Във високите области няма страдания, болести, ограничения, тъмнина, но личността (нисшето) не позволява да живеете във висшите области. Нисшето е личността, а висшето – индивидуалността.

При чистия живот личността става инструмент.

Човек ще пада и ще става, докато Божественото съзнание се всели устойчиво и окончателно.

Нужно е непрекъснато да вървим към високия идеал. Личността (нисшето) всичко усложнява. Нисшето иска всичко да гори и да се руши. Индивидуалността е тънка, деликатна, внимателна и тиха. Никога не вика, не насилва, не настоява. Нисшето е шумно – все вика за своите права, говори глупаво. Илюзията – това е философията на разделението, това е нисшето. Когато не разбираме нещата, то е, защото нисшето ни заслепява. Ако се поддадете на нисшето, навсякъде ще виждате разделение и илюзия. Само благодарение на волята ученикът се слива с Великото същество – Божественото. Трябва да подчиним нисшето чрез контрол, иначе ще станем жертви с вързани ръце (воля). Когато победим нисшето, ще станем свободни, свободни, свободни! Ако умеете бързо да се движите, да летите като птица, вие няма да бъдете жертва на обстоятелствата. Всички висши същества летят със силата на своята воля. Човек е там, където е неговата воля, където е неговата мисъл.

Когато се спускаш ниско в материята, ти ставаш роб и зависим, а това, което е неуловимо, изтънчено, е извън обстоятелствата. Умът се помрачава, сърцето се изопачава, душата скърби, а Духът ги лекува и трите.

Когато се издигнете много високо, нищо вече не може да ви влияе. Луната е символ на личността (тялото е земята, луната е душата, слънцето е Духът). Тя постоянно се изменя в своите фази, затова в нея няма собствена светлина.

Учителят казва: Когато човек е изменчив, не може да получи Истината.

Само чистият може да бъде устойчив. Най-важното за вас е да знаете за кого работите. Ако работите за нисшето, всичко ще пропадне. Който служи на нисшето, винаги получава големи удари, за да помни.

Индивидуалността дава сила да победиш и да сияеш. Егоизмът не може да излъчи светлина, защото не може да отделя от себе си.

Тези, които правят жертви, а чакат награда, похвала или благодарност – това е земята, а не Слънцето. Егоизмът действа гибелно. Когато човек съхранява само за себе си, вътрешните му канали се запушват. Страхът идва от нисшето, Божественото никога не се бои.

Когато разумът отсъства, нисшето поглъща всичко с помощта на другарите си от астралния план. Новото учение не може да се предаде на нисшето. Колкото повече се приближавате до Духа, толкова е по-безопасно, защото Духът предава своите качества. Чрез нисшето подземни същества завладяват волята на ученика. Лицето на Слънцето е светло, ясно, лъчезарно, сияещо, защото Слънцето мисли само за прекрасни неща. Нисшите желания носят полза на други същества, затова хората са отслабнали и изморени, защото други същества са ги използвали, а те дали вярват или не вярват в духове, това за тях няма значение.

Когато живеете лошо, всички светли сили ви напускат. Тогава тъмните все повече ви проникват. Тези, които за избрали нисшето, не признават никои други.

Камъните са спящи духове.

Истинското щастие е неизменно при всички условия (болести, война, глад), защото вашето съзнание се намира високо над всичко, което ви заобикаля.

Грешките се превръщат в страдания, страданието в мъчение, а при мъчението човек пропада. Следват поуките и човек тръгва в правия път. Щастливият човек не живее във времето, а във вечността.

Днешното образование развива нисшето съзнание в човека. За да бъдеш щастлив, трябва да станеш безграничен.

Нисшето се бои от тишината, не я понася. То обича шума, хаоса, дисхармонията, докато в тишината се парализира, не може да прояви своите хитрости и капризи. Нисшите хора са щастливи в шума и суетата, но шумът ги разрушава. Тишината и светлината не създават хубави условия за нисшето – тишината го парализира. Тишината е разрушителна за плановете на нисшето. Нисшето си има своя шумен барабан, а Божественото е нежно, тихо, то не настоява.

Какво е дарбата? – Същество, което се вселява в човека и работи чрез него. Дарбите се вселяват в човека, когато той стане разумен.

Небето ще постави всеки на своето място.

Нисшето е отрицателно, мрачно и разрушително – то има променливи състояния.

Царството Божие е светлото у човека, то не се изменя при никакви условия. Божественото е пълно с аромат – то постъпва винаги чисто и освобождаващо. Висшето изпълнява замисъла на Бога, а нисшето живее за себе си. Който служи на Бога, всички небесни същества му помагат и направляват живота му.

В Божествения свят двамата, които свидетелстват, са Отец и Син; в духовния свят – Духът и душата; в човешкия свят – умът и сърцето; във физическия свят – топлината и светлината. Свидетелството на двамата е истинно. Например сърцето ви говори, а умът не е съгласен, свидетелството е непълно. Жена среща млад мъж и усеща симпатия, привличане. Това е любов, това е сърцето, но умът е на друго мнение. Ако човекът вземе решение, ще извърши голяма грешка. Момиче среща образован младеж – тя установява всичките му качества с ума. Това също е непълно свидетелство. Младо момиче среща младеж и сърцето и умът дават положителен отговор – винаги слушайте двамата свидетели! В по-висок план ум съответства на Дух, сърце – на душа. Вие усещате светлина от някого, но не и топлина. Когато съзирате само един свидетел, останете без решение! Добър и глупав – само един свидетел, не може да се разчита на добрината му. Умен и интелигентен, но зъл и лош – не разчитайте. Ако се вземе решение само при един свидетел, това е голяма грешка, защото в този случай връзката с един човек е с неговата карма и с духовете около него.

Има случаи, когато срещате един светец, а усещате антипатия. Отдалечете се от него и приспете антипатията.

Духът, това е могъществото на Мъдростта, а душата – богатството на чувствата. В човешкото сърце не може да има духовна Любов – тя се намира само в душата. Сърцето е гранично, душата е безгранична, обширна. Тя може да издържи силата на Любовта, на Огъня. Сърцето е сянка на душата, умът е сянка на Духа. Човешкият Дух може да понесе космическата Мъдрост. Умът не може – той няма широта, замах. Той не може да осмисли. На ума не е дадено, само на човешкия Дух – искрата – е дадено да прониква в тайните чрез чистотата, защото чрез нея Духът получава устойчивост.

В Божествения свят свидетелите са Отец и Син – това са две нива на Абсолютната енергия, две диференцирани мощности, но всъщност това е един Принцип. Преди всичко Абсолютът е могъщество, а Святият Дух е Божествена активност, Принцип на волята в човека, с който се прониква в нещата. Това триединство е чиста единица. Външните промени се осъществяват след вътрешните, защото външното е отражение на вътрешното.

Как би могъл един глупав човек да извърши нещо разумно, когато разумът вътре липсва!

Царството Божие не може да се постигне, ако то не е постигнато вътрешно.

Смисълът на живота е в еволюцията – в трансформацията на материята. Най-големите качества се отглеждат в тайна. Когато едно дълбоко чувство от една душа е отправено към вас, то ще ви намери, където и да сте. Тези, които кръжат около тялото си, не могат да разберат дълбочината на живота – тя не зависи от Любовта, а от Мъдростта.

Егрегор – натрупани мисли, флуиди и желания на хора, партии. Егрегора на Франция е петел – ранно събуждане. Бялото Братство работи за егрегора на гълъба.

Единицата е най-силното число – това е Любовта, основата. Тези, които вървят само по пътя на Любовта или само по пътя на Мъдростта, още не могат да влязат в единицата, в Единството. Мъдростта без Любов е фатална, тя не е извор, защото Любовта е единицата. Без Мъдрост на Любовта ще ѝ липсва дълбочината.

Другите учения не са универсални, защото те не работят с качествата на пентаграма, те ги одобряват, но само одобрението е без значение – трябва да се работи с тези методи в тяхното единство.

Лекция, държана на 26 юни 1992 г. – Варна

Идея за размишление: Човек е беден, защото му липсва Дух – най-голямото богатство. Ако в един камък Духът Го няма, той си остава обикновен камък. Същото се отнася и за човека. Нещата са скъпи само чрез Духа.

ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

Главното са дълбоките изживявания – чрез тях Бог прониква вътрешно в ученика и внася Своя Дух. При много тежки изпитания Учителят уравновесява ученика и му дава Своята сила да издържи. В пътя на ученика има дълбоки преживявания – в тях има много голяма интензивност. Духът е абсолютна интензивност, но този Огън е скрит. Ученици, които искат да бъдат независими, не познават Реалността; въпросът е под чие влияние са, под какво вселяване.

Формула: „Вътре в мен сияе пентаграмът“.

Най-дълбокото състояние на Реалността се изявява чрез преживяване като Принцип. Реалността се измерва чрез най-дълбокото преживяване. Така Духът се включва в твоя живот и така Духът става главна посока на ученика – дава му ново направление на енергията и на вътрешните сили. Дълбокото мистично преживяване е висш израз на Духа. Ето защо принципите работят в Божествения свят и управляват нещата. На окултния ученик, който има силен стремеж, му се дават много дълбоки преживявания и вътрешни чудеса. Чрез дълбоки преживявания в Духа, ти преживяваш Реалността в себе си. Защо са необходими дълбоки преживявания? – Чрез тях ученикът вижда това, което е, и това, което не е – разделя се същественото от несъщественото. Ако не можеш да преживееш Духа в себе си, ти не можеш да Го познаеш. Ето защо интензивните преживявания са от голямо значение. Дълбокото преживяване е дълбоко навлизане в Духа, то е в този смисъл висша мярка – сега и за в бъдеще.

Ученикът преживява най-дълбоките неща, когато Духът се всели в него. Преживяването може да бъде на различно вибрационно ниво – когато е най-висше вибрационно ниво, това е Самадхи и ученикът преживява своята Божественост. Това става само при този случай, когато имаме аура без пропукване – това се отнася до диамантената воля. Чрез дълбоките преживявания влизаме в абсолютно Единство. Докато човек има противоречия, не може да му се даде истински дълбоко преживяване, защото в Духа няма абсолютно никакво противоречие. Самадхи е преживяване, в което се включва целият разумен свят – то се случва един или няколко пъти в едно прераждане. Тогава всички разумни същества дават своето съгласие за теб.

Без дълбоко преживяване няма опит.

Физическите и астралните преживявания са външни – тук изпитанията и изкушенията са слаби. Бог изпитва, Сатана изкушава, за да се види до каква степен са стигнали качествата, волята и др. Физическите и астралните преживявания спадат към илюзията – Духът не участва, а е само наблюдател.

Най-дълбоките преживявания са скрити в Духа и само той може да ги даде, за да го познаят. Само Духът може да разкрие Реалността и това става чрез тези дълбоки преживявания. Така Духът се разкрива на ученика. Това, което Духът обича най-много в ученика, са усилията. Има преживявания, които спадат към Великата Мистерия – това е особено отношение на Духа към Себе Си. Така чрез опита ученикът расте в Духа.

Има случаи, когато ученикът трябва да е пълен „безверник“ – вярата в една опасност я привлича. Това е важен момент. Отрицателното внушение действа само ако вие му вярвате. Изисква се будност! Магията е там, че някои болести и опасности карат човека да мисли много за тях. Закон от Учителя: Престани да мислиш за нещо и то умира!

Ако две души се обикнат Божествено, между тях се намира едно дълбоко преживяване, което ги е привлякло – така Духът ги е свързал в единство.

Дълбоките преживявания са едно велико благословение. На нечистите духове не се дават, защото между нечистия ум и Духа има пропаст. Духът говори само в чистотата. Нечистият не може да има дълбоки преживявания в Духа, защото чакрите му са затворени. Най-дълбоките преживявания са свързани с Любовта – така душите се привличат все повече и повече към Духа. Дълбоките преживявания говорят най-точно на душата. Те са магнитът на Духа, с който той привлича душата към себе си, за едно по-дълбоко предназначение. Във всяко дълбоко преживяване участват висши и разумни сили, така висшият свят утвърждава себе си. Човек може да има подобни преживявания за 5, 10 или 50 години – всички те могат да се сгъстят и да се преживеят за една година. Това скъсява еволюцията, сгъстява кармата, за да дойде по-бързо опитът и освобождението, но не всеки може да издържи. Това е важно, защото така ученикът се слива с Духа – това сливане е най-важното нещо за ученика. Когато това сливане е осъществено, все едно е каква опасност ще срещне ученика и колко е страшна тя. Ужасът се топи пред лицето на Божествената Любов.

Дълбоките преживявания са необходими, защото чрез тях съзнанието за единството се развива на едно по-високо ниво. Без единство на съзнанието какво можеш да постигнеш? Когато съзнанието е единно, злото не може да се промъкне. Чрез единството се побеждава злото – затова е важно сливането.

Необходимо е човек да мине през най-дълбоките преживявания, за да се разкрие Словото като Принцип – когато издържиш. Дълбоките преживявания са връзка с най-вътрешната същност на Духа. Тези преживявания се дават на ученика, на неговата будност. Те действат преобразяващо и така всички сили, които са участвали в преживяването, са изпълнили своята мисия. Знакът е преобразяването.

В живота на ученика има едно върховно преживяване, в което участва сам Бог. Това е изживяване пълнотата на Любовта. Чрез него се постига отдаване на живота си на Духа. Щом ти вече един път си видял Неговата Първична същност, пътят е решен – това се явява великото Посвещение. Сега много Посвещения стават вътрешно в царството на Духа. Това изживяване става ръководно начало в живота на ученика.

Когато ученикът е изживял своята най-дълбока същност, той хвърля вече всички сили на живота си, за да я постигне по-пълно в себе си. Всички прегради падат, защото с ученика е Духът, те вече се познават. Дълбокото преживяване си казва думата, то е знак на знаещите, тук Бог се е проявил в Себе Си. Дълбокото преживяване е изливане на Духа в самия Себе Си, така Духът привлича ученика при Себе Си и това е един абсолютен метод. Бог е същността на дълбокото преживяване. Той образува неговата същност. Дълбокото преживяване е откровение в най-висш смисъл. Така се изразява Любовта и доверието към ученика.

ТРИМАТА СВИДЕТЕЛИ

Тримата свидетели са ум, сърце и воля.

Умът прави планове, сърцето ги оживява и вдъхновява, волята ги материализира, но ако има неточност в плановете, волята не става активна. Щом волята не работи, нещата не могат да се конкретизират, сбъднат. Волята играе главна роля в материализацията. Волята събира елементите и флуидите от ума и сърцето, сгъстява ги и така те се материализират във физическото поле чрез принципа на постоянството. Това води до успех.

Има дълбоки въпроси в живота на ученика, които се разрешават само с участието на тримата свидетели, и тогава ученикът преживява светлината на Мъдростта, топлината на Любовта и могъществото на волята в себе си. За да е пълен животът на ученика, са необходими два важни елемента – дълбочина и свобода. Дълбочината идва от Мъдростта, а свободата определя абсолютния живот в Истината. Любовта, Мъдростта и Истината, това е великото триединство – след тях лесно идва мярката за справедливостта и доброто.

Понеже сърцето препуска, не познава плановете на ума – ако волята е развита, тя ще сложи юзди на неговите желания, но ако волята е слаба, желанията ще го заробят. Ако волята е развита, но не е разумна, човек ще се хване за главата, понеже волята е сила – тя ще застави да се сбъднат някои неразумни и нечисти желания на сърцето.

Пречистването решава най-важните въпроси на ученика. Тогава ум, сърце и воля ще станат една абсолютна троица – това е Светата троица вътре в живота на ученика. Но когато умът говори едно, сърцето върши друго, а волята работи по свой начин – това е хаосът, те разкъсват живота на ученика и го обезличават, защото животът е едно велико триединство. Докато няма хармония и триединство между тримата свидетели, човек не е намерил още своя път и не може да се нарече ученик.

Без висок идеал няма триединство. Без висок идеал висшите сили не могат да се организират в ученика.

Когато някой ви обича, той помага на вашето сърце и то заживява, одухотворява се. Когато някой мисли за вас, той помага на вашия ум, усилва неговата светлина. Когато някой ви помага да разберете Истината, той усилва вашата воля и ви помага да се освободите от ограниченията на живота.

Истинският ученик работи с тримата свидетели, те правят неговия живот пълнокръвен, т.е. пълножизнен.

Лекция, държана на 3 юли 1992 г. – Варна

Закони за размишление:

Азът е вечно тих. Който постигне голямата тишина, той може да намери в Аза най-големите сили. (Бо Иин Ра)

Най-висшето благо за човека-звяр е здравето, а най-висшето благо за духовния човек е справедливостта. (Блаватска)

ЗАКОНИ ЗА МЪЛЧАНИЕТО И ТИШИНАТА

От многото говорене ние сме загубили древния език. Ето защо сега имаме вътрешен стремеж към мълчанието, покоя. Тук намираме нещо успокояващо, тук намираме същността, Реалността, защото само Реалността може да успокоява. В някои случаи мълчанието е знак на съгласие, а в други случаи е знак на пълно отричане. Този, който е пълен с живот, не говори – слънцето доказва този закон, говорят лъчите му. В окултизма излъчването е духовно превъзходство, това е дълбок и мистичен въпрос, защото Духът понякога крие своите лъчи.

Мълчанието има едно ниво и когато се постигне това ниво, се говори пряко с Духа; преди това говорят ангелите, а преди това – страданията, които работят за отваряне на Третото Ухо. Има едно чисто, съзнателно и концентрирано мълчание, при което Духът се домогва до най-висшите истини. Трябват много упражнения, защото не всяко концентрирано мълчание е влизане в нивото.

За да се научиш да говориш, преди това трябва да си се научил да мълчиш. Мълчанието е вечността.

Има мълчание, в което Духът не говори, дори ако опасността за човека да е много голяма. Има мълчание, което е изпълнено с Любов към Бога.

Духът знае мотивите на всяко мълчание. Чистата Любов към Духа, която е свързана с чистия мотив, определя първична връзка. Ти можеш да мълчиш и можеш да говориш, но да не си в единство с Духа. Когато има говорене като принцип – то е най-чистото Слово, значи Бог говори. Мълчанието като принцип – това е самото присъствие на Духа.

Формула: „Господи, научи ме да разбирам езика на тишината“.

Този, който има желание за земни неща, не може да овладее науката за мълчанието. Тъмните сили не обичат тишината, тя ги парализира. Да постигнеш тишината, е равносилно да постигнеш Духа. Тишината в истинския смисъл отговаря на пълнотата на живота. Тишината е дълбока вътрешна същност. Само тези, които са се отрекли от външното, могат да постигнат вътрешната същност. В тишината се намира най-дълбоката Мъдрост.

Пречистването води до Бога – тази среща става в тишината. Един скъпоценен камък (един символ) може да мълчи, но може и да разкаже много неща за себе си. Тишината е качество на чистата същност. Говоренето е качество на змията (падналата същност), затова се изисква контрол. Колкото си по-бъбрив, толкова повече привличаш змията и ставаш нейна храна. Да говориш, във висшия смисъл на думата означава: никакви излишни думи в говоренето. Окултният ученик има една важна задача: да се научи да говори вътрешно (с мълчанието си).

Тишината като принцип е пълна с Любов, Мъдрост и Истина. Да мълчиш външно и да говориш вътрешно, но и да си в хармония с небето!

В тишината Словото не губи никога своята цена и своята сила (същевременно се съхранява енергията).

Тишината е окултна сила, а скритата сила работи винаги най-могъщо. Ако един човек ти се заканва много, той не е опасен, но ако този човек те осъжда със силата на мълчанието, е много силен. Този човек може да съхранява Словото, става могъщ чрез Огъня на Словото. Човек пази Словото и Словото го пази. Мълчанието е могъща сила, защото е акт на самия Дух. Вътрешното говорене идва от един по-висок свят.

Ученикът трябва да наблюдава разговора между духовете (цветя, животни и др.).

Контрол на Словото е пътят към Духа, така Духът се ражда отвътре. Да придобиеш тишината, в окултен смисъл значи да придобиеш пълнотата на живота, а пълнотата – това е Духът. Чрез мълчанието като принцип се развиват подсъзнанието и свръхсъзнанието (духовният и Божественият живот), а чрез говоренето се развива външният живот, който развива ума и сърцето.

Говоренето е силно, когато изхожда от мълчанието, от Духа. Мъдрите стават мълчаливи и вглъбени, а глупавите – бъбриви и нервни (значи външни). Какви проблеми могат да развълнуват едно чисто съзнание, когато висшият свят влезе в човека? Тогава човек утихва, защото приема нещо от неизразимия свят. В него няма звуци, защото няма нищо повърхностно. Там, където е пълнотата на живота, няма звуци. Тишината поглъща всички звуци, както Любовта – всички врагове. За да придобие човек тишината, трябва да има правилно отношение към Бога.

Умът е шумът, а Духът е дълбочината. Всичко плитко е шумно.

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА

Дървото не е физическо същество, а духовно същество, свързано със слънцето. Дървото е мистериозно същество с много богато предназначение. То образува своя ствол, клони, цветове и плодове. Плодовете имат дълбоки свойства, които могат да лекуват.

Творецът е вложил в семето по тайнствен начин елементи, приготвени от по-рано, които са вселени по принципа на огнената концентрация, а самите елементи – това е друга окултна символика.

След изгарянето на дървото от него остава много малко земна материя. Чрез изгарянето енергията се връща обратно, откъдето е дошла – от слънцето. Слънчевото Слово взема обратно скъпоценните си елементи. Дървото е взело от земята толкова, колкото е останало след изгарянето. Дървото е натрупване на слънчевата енергия. Слънцето е този майстор, който е напълнил дървото с енергия. Слънчевото Слово е господар на елементите. Дървото е извлякло всички свещени сили от водата, въздуха, земята и т.н. Пепелта е окултен символ, означава връщане на енергията обратно в Духа. Изгарянето е дълбок окултен процес, който означава освобождаване на енергия, която е била затворена във форма. Чрез изгарянето се превръщат видимите неща в невидими. Духът разлага материята, за да вземе енергията обратно за други свои цели. Чрез изгарянето енергията се освобождава от ограничението, вътрешното се освобождава от външното. Чрез Свещения Огън ученикът може да проникне дълбоко в тайния символ на Дървото на Живота и да разбере смисъла, защото там се крият дълбоките тайни на битието. Когато Огънят слиза в по-нисшите нива, той се преобразява във въздух, вода и земя. Отношението към водата е отношение към Огъня на по-ниско ниво. Вода, въздух и земя са паднал Огън. Огънят е неизменен, за разлика от падналите елементи. Ученикът трябва да постигне този най-висш елемент, защото той съдържа Божественото в себе си. Това е пътят на Агни-йога и пътят на ученика.

Лекция, държана на 10 юли 1992 г. – Варна

ОГЪНЯТ И ПОЛОВИЯТ ЖИВОТ

Успехът в живота не е свързан със законите, а с Принципите (съдбата се променя с Принципи, а не със закони).

Надеждата и желанията са едно, а увереността – съвсем друго.

Чистотата и постоянството са Принцип.

Няма дарба или сила, която да не се подчинява на постоянството, т.е. Принципа.

Формула: „Господи, давам змията в Твоите ръце, Ти се справи с нея“.

В друг смисъл змията символизира Божествената Мъдрост и съвършенството. Трима велики Учители казват за нея следното: Учителят (Петър Дънов): Докато не победите змията, никога не може да познаете живота. Христос: Бъдете мъдри като змията. Хермес: Змията е най-духовното от всички същества и в нея е скрит Бог.

Змията носи в себе си скрит Божествен живот. Ако ученикът успее да разреши този въпрос, тогава Огънят ще му даде всичко. Победата над змията е пътят на вътрешния кръг на Бялото Братство.

Тъмнината е едно ограничение за висшия свят и тя се побеждава чрез просветление. В Кабала змията се нарича „астралната светлина“ – това е духовна материя и ето защо като се сгъстява, образува най-различни призраци, образи и най-различни илюзии.

Змията сменя кожата си, човек също сменя телата си, докато стане чист Огън – тогава материята отпада и злото изчезва.

Змията – това е тъмнината, т.е. покритото Божество.

Закон: Словото става Огън, когато ученикът победи змията (покривалото, илюзията).

След грехопадението първичното вещество на Огъня се е разделило на атоми и елементи и сега всеки има задача да подреди своя вътрешен живот, да подреди тези елементи, за да постигне първичното единство. Тези атоми и елементи образуват живота на съмнението. Тъмнината не допуска недостойните – тя е пазачът на прага.

Тъмнината (змията) е слуга на Бога, тя работи за просветлението. Страстта е в пряка връзка с Черното Братство. Духовната Любов е свързана с ангелския свят, тя е свободна от страсти, а Божествената Любов е свързана с Бога.

Закон: Чрез кръвта се предават най-дълбоки психически влияния от много духове.

Само силният стремеж може да освободи човека от влиянието на кармата, от миналото.

Сексуалната енергия трябва да се пречисти, за да стане духовна и да се качи в едно по-високо ниво. Когато се качи в Третото Око, тя става слуга на Бялото Братство, а ако остане долу, тя е унищожителна. Ако се пречисти, тя тръгва нагоре и в човека се отварят великите магически канали, отваря се магическата сила на Свещения Огън.

Много хора имат знания, но нямат сила на волята и те падат в разрушението. Сексуалната енергия може да направи човека Бог, а може и да го унищожи, важно е нейното направление. Тя може да се превърне в духовно и Божествено творчество (при светци и др., където има контрол). Чрез пречистването ѝ могат да се постигнат Божествени дарби и цели.

Когато превърнеш сексуалната енергия в Огън, ще постигнеш всички свои цели и желания, защото Огънят работи безусловно и волята на ученика се слива с Волята на Бога – те вече са една Воля. Това, което поиска ученикът, и Бог го иска, защото е разумно, и обратно. Така ученикът става служител на Бялото Братство. Човек може да има силна Любов към Бога, но ако не е победил страстта, той се превръща във фанатик. Фанатикът в своето подсъзнание е жесток.

Сексуалната енергия е ограбила светлината на човека, свежестта, радостта, но контролът над нея може да върне всичко. Контролът – това е самият Дух, той иска чистота, силен стремеж и усилия, усилия, много усилия. Чрез възстановяване на енергията в човека се възстановява бодростта, красотата, разумността, радостта. Умората и заблужденията си отиват, защото змията е хваната от контрола, т.е. от Духа. Духът трябва да улови змията, т.е. ума, за своите висши цели. Искат се много усилия и голямо търпение. Чрез неконтролирания полов живот тъмнината превзема волята и хората не знаят какво ги очаква. Тъмната енергия безпокои хората, а за някои това е целият живот. Във великия живот, във великата Любов няма страсти. Половата енергия трябва да стане слуга на вашата воля. Само тогава разрушителните сили на природата нямат власт. Тази енергия може да направи живота ви Божествен, но ако вашата воля може да я овладее. Ако вашата воля може да овладее половата енергия, тя ще се качи във висшите чакри и вие ще видите красотата на вечния живот. Ако вашата воля не може да овладее тази енергия, тя се превръща в злоба, гняв, нервност, недоволство.

Учителят казва: Недоволството е чисто психическо отравяне.

Каква е тази любов, която се превръща в черна алхимия, т.е. в разочарование? Когато обичаш един човек по Божествен начин, той за теб е ангел – енергията се съхранява.

Учителят казва: В Божествения свят няма загуби. – И най-близкият ти да умре, ти се сливаш с него. Чрез контрол над страстта целият живот се променя в най-хубав смисъл, защото при това условие Духът се включва във вътрешния живот на ученика и го направлява. Бог и ангелите уреждат неговия живот, те вече са ангажирани.

Половият живот завързва ръцете на човека, т.е. неговата воля – това е лошата зависимост. Висшите степени на Любовта се постигат с висш контрол.

Човешката любов и според Учителя, и според Брат Михаил отговаря на символа на блатото. Тук животът се прекъсва, защото този живот не отговаря на Божественото. Божествената Любов отговаря на символа на Извора – тук източникът е безсмъртен, защото тук участва Бог. Ако ти живееш Божествен живот с някого, този живот никога не омръзва – тук енергията не се прекъсва, няма смърт. Тук Божествената Любов произлиза от своето начало, което е безкрайно. Учението на Учителя е също символ на Извора. Във вечния живот Любовта няма край. Обновяването е ключът на живота. Ако знаеш как да гледаш, винаги ще се изпълваш с обновление. Да знаеш как да обикнеш една душа, значи да се свържеш с Извора.

Закон от Учителя: И лошата, и добрата жена са спънка за мъжа, и обратно.

Жената трябва да стане сестра и мъжът трябва да стане брат, и по-нататък да стане Божество, както в Първичния свят. Силният стремеж ще ги освободи от женското и от мъжкото.

В половия живот се сгъстяват тъмните сили на Черното Братство. Крайният резултат е отчаяние и мрак. В чистия живот се сгъстява светлината и крайният резултат е пълнотата на живота. Човек, който не може да надрасне секса, не може да разреши въпросите на живота си, защото тук е нисшият живот и тук Духът не слиза. Посветените са надрастнали земните удоволствия и са се освободили от земната зона. Бог ще влезе в твоя живот, когато надрастнеш земното (нисшето) съзнание. При условията на земното съзнание винаги ще имаш проблеми. Тревогите и проблемите винаги ще обсаждат нечистите, докато ги обсебят.

Учителят казва: Така както хората разбират половия живот, сега той е едно разрушение за тях. – Тук няма творчество. Така те парализират волята си в прегръдки и целувки – тази любов не е разбрана и тази любов е разрушителна. Бог ви съединява с един човек, за да се повишавате, а не да се понижавате. Просветлението се явява чрез висшата Любов, а просветлението дава мярката. Когато две души се сливат по закони и по Принципи, те стават творци, тогава физическата връзка също не е пречка. Когато двама души се съединят чрез страст, плодовете са изчадия на мрака. Тук е отчаянието, мракът и насилието. Мракът ще бъде победен от огнения лъч, който е безусловен.

Страстта е двойствен елемент, тя означава отричане на чистата Любов. Двойствеността е винаги разрушителна, тук няма условия за висшия свят, тук е бедното мислене. Ето защо страстта се явява като ад, като невежество. Чистата Любов е сливане, тук участват душите и тук няма двойственост, няма разрушение, няма безпокойство. Който подхранва страстта в себе си, той подхранва и своето разрушение. Тук енергията изтича и няма бъдеще, защото Огънят е необходим за творчеството на бъдещето, т.е. за безсмъртното тяло, за огнената аура.

Единственият начин да се освободим от сексуалната енергия, е да я превърнем в Божествена Любов. Има един вътрешен елемент в женския принцип, който стои по-горе от мъжа, ето защо мъжът се стреми към жената, към този елемент, за да се слее с него. Такъв елемент има и в мъжа, за да може да се стреми и жената към него.

Истинската жена е Любовта, а истинският мъж е Мъдростта. Любовта търси Мъдростта и щом Любовта се слее с Мъдростта, се ражда Истината. Така се ражда царството на свободата – там живее Бог.

За да постигне висше сливане, жената трябва да надрастне човешкото сърце и да влезе в областта на душата си, която е безкрайна, безгранична. Душата обича безкрайно, а сърцето не може да понесе безкрайното. Мъжът трябва да надрастне своя ум, той трябва да се научи да обича мъдро, с Духа. При тези условия жената става душа, а мъжът става Дух – това е мистичният брак, условие за вселяване на висшия свят.

Бог е вложил в жената един елемент, който стои много високо. Учителят казва: Човек обича само онова, което стои по-високо от него.

Любовта е елемент, който стои извън мъжа. Мъдростта трябва да намери този елемент, за да се възстанови пълнотата на живота. Елементът Любов е от самата същност на Бога. Търсейки този елемент, човек намира отново Бога. Това е най-търсеният елемент, това е загубеният ключ, който хората търсят от древността. Той дава вечния живот, безсмъртието.

Тъй като на хората им липсва нещо в стремежа и в мотивите, те имат едно многолетно натрупано напрежение, на което половият живот дава временно освобождение. Освобождението идва само от Духа, затова всички търсят Духа, за да се освободят от натрупаното напрежение, което е разрушително.

Чистотата е извън елементите на хаоса (омраза, злоба, непостоянство, лъжа, страст, ревност). Непостоянството е отричане на Бога. Само чистият може да се освободи от напрежението, защото той постига сливане с Първичното. Само чистата Любов може да разложи кармата, тя определя единството с Духа. За разлика от страстта, вечният елемент на Любовта не се поддава на разрушение. Духове, в които има страх, страст, омраза, се изхвърлят от Любовта, т.е. вън от живота. Те са злоупотребили с вечния елемент – така от безсмъртни са станали смъртни. Бог е вложил по един елемент в мъжа и в жената, за да се търсят и да се слеят, да възстановят своята Божественост и пълнота. Любовта винаги ще търси Мъдростта и Мъдростта винаги ще се насочва към Любовта.

Истинската Любов трябва винаги да завърши с Мъдрост, а Мъдростта неизбежно завършва с Любов. Любовта е елемент на висшия живот, Любовта е самият Бог.

Страстта е паднал свят. Любовта изисква свещено отношение, към нея не може да се подхожда със страст и по човешки. Тези, които подхождат така, Любовта ги разрушава.

Любовта е акт към Бога, а не към хората. Чрез човешката любов се раждат същества на плътта, а чрез Божествената Любов се раждат висши същества. Което от плът се роди, то е плът, а което от Дух се роди, то е Дух. Най-хубавите условия за раждането на едно дете са, ако му се дадат двата най-важни елемента – Божествена Любов и Божествена Мъдрост, защото тогава ще се роди и третият елемент – Истината. Това ще бъде дете на Истината. Любовта представя най-добрите условия за развитие.

За да има контрол над половото желание, трябва да има контрол над мислите. За да има свято съединение между мъжа и жената, не трябва да има светски мисли, мислите трябва да бъдат духовни и Божествени. Ако мислите са духовни, се ражда духовно дете. Ако мислите са за щастие, се ражда щастливо дете. Ако мислите са насочени към слънцето, детето носи вроден оптимизъм – това е ангелът в човека. Мислите по време на сношението определят какъв ще бъде плодът. Мислите са елементите, които се отпечатват в кръвта. По време на сношението винаги има една опасност – да се загуби контрол, това е спящо състояние на съзнанието. Когато се загуби контрол, може да се промъкнат светски мисли, които се отпечатват в кръвта. Затова да се тренира концентрацията!

В половия акт има един върховен момент, в който не трябва да се губи контрол; да се мисли за качествата на пентаграма, за слънцето! Така тези качества се внасят в кръвта, роденото от Дух става Дух.

Без змията хората не могат да станат богове, затова тя е допусната от Бога. Без смъртта хората не могат да придобият Първичния живот. Накъсването на прераждания помага да се оцени животът в неговата цялост.

Кабала казва: От тъмнината към светлината, т.е. от плътта към Духа.

Най-хубавият ден за сношения е денят на слънцето, но слънцето трябва да влезе и в подсъзнанието. При половия акт душата трябва да надрастне ума и сърцето, за да привлече висшите елементи топлина, светлина и сила, защото само чрез Духа се раждат чисти духовни същества. Физическото сливане дава физически резултат, духовното сливане – духовен резултат, а Божественото сливане – Божествен резултат.

Лекция, държана на 17 юли 1992 г. – Варна

Закон за размишление: Човек може да има Любов само към Бога, а към хората може да има само отношения.

АУРАТА

В първичната аура има една много силна активност на вътрешните елементи на Духа. Ние всички се стремим към първичната аура, в която е концентриран животът. Когато обграждате своите любими същества, вие правите аура около тях, внасяте вътрешна активна сила. Истинската аура е резюме на пентаграма – това са петте велики окултни сили на вътрешната природа. Аурата е излъчването на човека от седемте му тела, т.е. аурата е синтезът. Когато Огънят влезе в твоята аура, той става твоята най-добра защита. Силата на аурата се определя от степента на развитие на добродетелите, т.е. аурата – това са живите добродетели. Чрез огнената аура пътят в пространството ни е отворен. Тялото на Огъня е всъщност тялото на светлината. Огънят вижда чрез концентрация на светлината в себе си. Как се развива висшата аура в човека? – Чрез интензивен духовен и Божествен живот. Аурата се храни най-вече чрез постоянна медитация, т.е. от светлината, топлината и силата на Словото. Светлината, топлината и силата са вечни елементи. Аурата става динамична чрез Словото като Принцип.

Когато аурата е огнена, тя влиза в огнения свят и получава Истината. Истината се разкрива само на динамиката, т.е. само на елемента Огън, на Божественото начало, същността.

Чрез омразата ти пропукваш своята аура и нямаш вече защита. Затова любете враговете си, за да се защитите от тях. Защо трябва да ги обикнеш? – Защото Любовта е Бог, Който топи омразата и враговете, както слънцето топи леда. Любовта в другия свят е духовна топлина, а злото е духовен лед.

Любовта е твоята най-сигурна защита, а това е Самият Бог. Когато мразиш, твоята защитна стена се пропуква и става вход за отрицателните внушения на злото. Когато мразиш някого, неговата отрова влиза в твоята аура, а когато обичаш, в тебе влиза животът на Бога. При Любовта ти влизаш в единството. Тук нищо нечисто не може да влезе. Любовта – това е огнена сфера. Във висотата на Огъня злото не може да ви достигне – огнената аура е недостъпна за враговете, техните влияния изгарят. В борбата на вибрациите огнените вълни са безусловни. Вълните на Любовта – това са вълните на самия Бог. Трябва да вибрираш често в Огъня на Любовта, за да изградиш една могъща аура. Само висшият живот може да привлече Огъня, т.е. същността, или свръхенергията. Бог е свръхенергия и може да се привлече само от свръхенергия. Тя се ражда, когато изкушенията бъдат победени. Когато едно силно и нечисто желание влезе в една огнена аура, то се преобразява от вътрешната сила на Огъня. Значи Огънят е висша духовна сила, която веднага улавя злото и го трансформира – така злото не може да черпи сили. Това означава, че докато не влезем в контакт с Огъня, злото винаги ще черпи сили от нас, докато ни разруши. Огънят е абсолютната защита на ученика. Затова Учителят много говори за Любовта. Когато волята стане Огън, т.е. динамична, добрите условия идват отвътре (отгоре). Огънят е най-големият магнит, той привлича всичко за своите цели.

Човешката аура е призмата, която трябва да пречупи седемте цвята в себе си и да стане проводник на самия Дух. Тези, които са работили мощно върху ума, сърцето и волята си, имат ясни цветове в своята аура.

ЗА ЦВЕТОВЕТЕ

Червената светлина е Духът на живота. С него са свързани: Любов, динамика, чувственост, пиянство, гняв.

Оранжевата светлина – Духът на светостта и здравето. Нюанси: индивидуалност, гордост, надменност, но преди всичко е цвят на светостта и здравето.

Жълта светлина – Духът на Мъдростта – помага най-много на медитацията, чрез която се открива Мъдростта.

Зелената светлина – Дух на еволюция, растеж и развитие, а също и богатство.

Синята светлина – Дух на Истината, свързан със спокойствието и музиката.

Индигото – Дух на сила и царственост.

Виолетовата светлина – Дух на Божественото всемогъщество, Дух на жертвата, усилва силата на Словото, предпазва, свързан е с мистиката. Чрез всемогъществото Духът влиза в другите светове, когато волята на ученика се съедини с Волята на Бога.

Бялата светлина – чистота и честност.

Розова светлина – нежност и деликатност.

Всичко зависи от това, в каква светлина схващаш живота.

Оптимизмът е аурата в човека – непобедимо същество.

Мръсно-синьото показва, че е загубена вярата и спокойствието. Мръсно-зеленото – загубен път на еволюцията.

Виолетово и оранжево дава червено – тяхно дете. Червено и жълто дава оранжево. Оранжево и зелено дава жълто. Всеки цвят е рожба на висши сили. Брат Михаил казва: Като се смесят червено и зелено, дават един много мръсен цвят. – Оранжево и синьо също дават мръсен цвят.

Червено – великата сила на Любовта. Жълто – великата сила на Мъдростта. Синьо – великата сила на Истината.

Чистият първичен червен цвят се излъчва от сърцето на всеки любещ човек – това е мощната струя на Свещения Огън, но за да се домогне човек до свещената сила на червения цвят, трябва да постигне Любовта като Принцип. Червеният цвят, който се появява на земята, е само отражение, както човешката любов е отражение на Божествената. Всяко отражение е една маскировка на истинския цвят, истинската идея. Истинските цветове са живи – това са живите цветове на Любовта, Мъдростта и Истината. Живите цветове, това са живите добродетели, които съставят същността на аурата.

Червеният цвят носи живот, това е неговият първичен смисъл – т.е. живот, който изтича от Любовта, чрез червения цвят може да се усилва. В своята първична проява той е в седма октава, т.е. Любов като Принцип, трептенията на великата Любов. Ако знаеш как да се докоснеш до този цвят, неговата интензивност ще те изпълни с живот.

Материализмът е свързан с нечистото зелено. Той е потопен в него и трябва да излезе към синия и от него към други цветове.

Ако сърцето ви не чувства правилно – дисхармония с червения цвят.

Ако мислите са нечисти, висшите трептения не могат да проникнат във вашата аура.

Черният дроб се лекува с висшите трептения на зеления цвят.

Болестта показва липса на някой цвят в организма.

Всяка легенда си има свой цвят и своя аура.

Най-силният цвят в човека принадлежи на Духа – абсолютна светлина. Човешкият Дух е седмият принцип в човека и той се слива с принципа на Абсолюта.

БУДНОСТТА

Бог се маскира като враг или голяма опасност, която те отчайва. Той е силата на отчаянието, но Той е и Който дава силата на превъзмогването. Той донася голямото отчаяние, за да се активизира и израстне Божествената сила в човека. В този смисъл отчаянието е нещо много ценно за будния, за да види своята по-вътрешна същност. В поражението и отчаянието малко са тези, които могат да Го открият, защото Той е преоблечен със Своето покривало. Тъмнината е едно изключително скриване на Духа, но будният Го познава.

Поражението е една преграда за непостоянните хора, но будният се въоръжава с търпение и постоянство. Поражението никога не може да бъде преграда за истинския стремеж, защото истинският стремеж е самият Дух. Всяка грешка е едно просветление по пътя на ученика, грешките ни упътват към Истината.

От мисълта може да се извлече повече злато, здраве и чистота, отколкото от всичко друго, защото Словото е Бог, но трябва да Го познаваш – това се отнася до висшата будност. Всяка мисъл си има своята дълбочина, но трябва да те пусне в себе си, в своята духовна същност. Преди да постигнеш успех, трябва да се срещнеш много пъти с отчаянието (змията), а когато постигнеш Духа, тъмнината ще ти стане слуга, ще имаш една особена увереност, а тя е покоряващ принцип (Духът).

Формула: „Господи, дай ми абсолютни условия за развитие“.

Закон: Там, където няма контрол на словото, никога не може да има духовен прогрес, т.е. прогресът ще бъде винаги бавен.

Лекция, държана на 24 юли 1992 г. – Варна

КОНЦЕНТРАЦИЯТА

Чрез тъмнината Бог е дал най-добрите условия за разкриване на същността. Тъмнината отстъпва само на огнената същност – Бог. Докато ние не постигнем контрол, други същества ще разполагат с нас.

Учителят казва: Всеки трябва да се научи да се справя със себе си.

Размишлявайте за мислите и децата. Всички мисли, които ви окръжават, са ваши собствени деца, ваши мисъл-форми. Лошите мисли са лоши деца. Всеки трябва да възпитава своето лошо дете – така той възпитава себе си и се връща към контрола. Отглеждането на едно дете е отглеждането на една своя мисъл.

Красивият живот на земята ще започне, когато човек започне да отглежда само свещени мисли и те ще го заведат при Бога.

Учителят казва: Всеки има външни или вътрешни деца, с които трябва да се справи.

Бог работи само чрез Първичната енергия.

Когато мислите умират, Духът започва да говори.

Огнената концентрация е акт на виждане – влизане в Духа. Огнената концентрация е ключът за проникването в тайните на Духа. Само когато Духът участва, има истинска концентрация – тя е Божествен процес, но трябва да си победил астрала, иначе винаги ще има противоречия. Огнената концентрация елиминира трите свята – физически, астрален и ментален. Така се явява Духът, като открива ясното знание. Концентрацията е метод, който унищожава ума. Например ако ученикът се концентрира върху идеята за Любовта, ще открие, че Любовта е храна. Истинската концентрация винаги прониква в целта. Целта, това е Духът. Възприемането на финия лъч на Истината зависи от чистотата на енергията. Степента на чистотата определя степента на проникването. Истинската концентрация определя степента на могъществото на Любовта в човека. Концентрацията – това е духовно проникване в същността на нещата, така Духът прониква вътрешно в злото и го покорява отвътре.

Защо ученикът трябва да внесе порядък в себе си? – Това е важно и за много други около него.

Учителят казва: За да се справи човек с някои свои мъчнотии, той трябва първо да се справи със себе си, защото тези мъчнотии и противоречия се намират вътре в него.

Концентрира се сам Бог и решава въпросите. Бог управлява огнената концентрация – това е най-могъщото оръжие срещу злото, оръжието на Бялото Братство. Злото никога не може да се бори с Чистото Слово – това е Бог в действие, невидимата Му сила присъства. Да придобиеш огнена концентрация, това е знакът на огненото единство (Първичното единство). Злото винаги се разпада в динамиката на Любовта (Бога).

Виж Духа в самата концентрация, тя е явна, но в нея има нещо неуловимо. Истинската концентрация показва, че си роден от Духа, защото тя е съвършеното Божествено оръжие. Чрез концентрация върху образа на слънцето в организма се задвижват висши сили. Там, където работи слънцето, плодовете зреят. Във висшия свят плодовете са дарби. Чрез студа дарбите са замразени. Студът е свързан със злото и Черното Братство. Той си има определена граница (-273° C). Доброто (топлината) няма граници. Студът не позволява развитие. Ето защо човек трябва да се освободи от злото в себе си, като се концентрира в доброто. Методите на слънцето винаги дават добри резултати, докато луната, земята са ограничени. Слънцето е символ на една могъща воля. Чистото Слово свети като слънцето. Когато го търсим, ние преди всичко търсим Духа в него. Чрез метода на слънцето се образуват в нас висшите сили на Духа и в края на краищата слънцето – това е Духът в човека. Когато слънчевите лъчи се концентрират върху дървета, пъпки и т.н., крайният резултат са плодовете. Всички дарби са плодове на Божествени усилия на вътрешното слънце. Вътрешното слънце е седалище на всички окултни сили. Слънцето има само един център. Всеки човек, който има само един център, има живота на слънцето. Всички, които имат два центъра, губят своя живот. Два центъра – това е непознаване на живота. Който има само един център, признава само Неговата Воля при всички условия. Слънцето владее над всички сили в слънчевата система и ги усъвършенства. Духът владее над всички сили в човека. Динамиката на слънцето е вътре във вас, но много дълго трябва да оживяваш слънцето в себе си – това е процес на самия Дух във вас. Така Духът се ражда отвътре. Само който има един център, може да разполага с методите на Божествения свят. Самото слънце представя също символа на висшата правда на Абсолюта. Правдата е винаги светеща.

Сливането на човешката воля с Божествената Воля е процес на концентрация – чисто огнен процес, това се отнася до динамиката на волята. Най-могъщата сила в света се произвежда от скритата сила на волята. Мощният Дух разполага с мощна концентрация, мощно проникване в нещата. Огнената концентрация парализира всички намерения на злото.

За усилване на концентрацията: Концентрацията се усилва чрез постоянството, само постоянството прави нещата сигурни. Всеки успех не е нищо друго, освен концентрирани усилия. Огнената концентрация определя духовно господство – тя управлява духовете. В огнената концентрация се отразява всичко реално, тук няма астрален свят, т.е. огнената концентрация привлича чистата Истина, защото вътре в огнената концентрация работи Духът. Огнената концентрация е проникване в абсолютния свят на Истината, но кой може да влезе в този свят?

Формула: „Господи, научи ме да пия вечния еликсир на живота“.

Който може да си внуши здравето, ще го има. Самовнушението е метод на Духа, който повлиява на подсъзнанието, на душата – така променя вибрациите.

Когато ви отнемат един любим човек, невидимият свят иска да ви научи да мислите духовно. Щом могат да ви вземат нещо, значи то е външно, то още не е влязло дълбоко вътре във вас. Земното съзнание е винаги губещо. Никой не може да ти отнеме това, което е дълбоко в теб. В Божественото съзнание няма загуби, защото никой не може да ти отнеме нещо, което обичаш Божествено. Щом обичаш по човешки, загубата е сигурна. Земното съзнание пречи на душите да се свържат вътрешно. Има едно съзнание, при което никой не може да ти отнеме това, което обичаш. Ученикът трябва да се концентрира и да придобие това съзнание. В Божественото съзнание вие мислите за Любовта и вие веднага сте там – това е въпрос на концентрация. При една чиста и силна концентрация веднага се свързваш духовно с човека, за когото мислиш. Трябва да се упражнява концентрация, за да се помага на нуждаещите се.

ДИШАНЕТО