Атлантските Жреци най-много са обичали Зората. Те са я посрещали не с Духовната си Любов, а с Мистичната си Любов. Те са успявали да уловят нейната Неуловима Сърцевина. Те дълбоко вярвали, че са произлезли от Зората, а не от изгрева. Те вярвали, че Зората им е дала Безмълвната Мъдрост. Но този Ключ към Зората и до ден днешен си остава Тайнство.

Бурята не познава тази Тихост

Очите на Амородора – Увереността – са Лъчи, съставени от Дух и Истина. Ако има буря, Увереността е отвъд бурята. Ако има трудност, Увереността е отвъд трудността. Амородора е центрирана в Духа, а Истината ѝ подава Ръка. Защо бурята не може да се справи с Увереността? Увереността е много тиха, а бурята не познава тази Тихост, тази Дълбина.

Цялата Енергия, Цялата Сила

Амородора е Манна за Съзнанието. Тя е Умение на Духа. Висшата Амородора е Универсална, защото тя призовава Целостта в себе си, а то е като да се събереш в себе си, да станеш Център. Бурята е енергия, а Висшата Амородора е Цялата Енергия, Цялата Сила. Само това, което е Цялата Енергия, Цялата Сила, е Стихията на Живота.

Грохотът на Тихия Глас

Амородора – Увереността – това е Целостта, това е Острието. Що е Цялата Енергия, що е Целостта? Това е една Удивителна Жизненост. Да имаш Увереност, това значи да имаш Баща, да имаш Скрит Мощен Дух зад себе си, а Силният Дух винаги има в ръцете си Могъщото Действие. Що е Могъщото Действие? Шепотът на Грохота – Грохота на Тихия Глас.

Ключ има само Духът

Тревогите не понасят Амородора – Увереността. Що са тревогите? Изостанали, умствено паднали, безпокойни същества. Тревоженето е периферия, Увереността е Център. Увереността е Глас с Таен Звук, Глас, скрит в Невидимите Корени на Живота. Увереността е затворена врата за ума, за нея Ключ има само Духът. Духът има Увереност, която светът не познава.

Ще ти е позволена Близост с Него

Махарая – Тишината – е ясен Говор на една Дълбока Тайна. Мълчанието е Свято, Тишината е Божествена. Ако Бог влезе в Тишината и ти проговори, ще чуеш един Незабравим Глас, Глас, по-дълбок от самата Тишина. Ако Бог ти проговори, значи те е прегърнал, а това означава, че рано или късно ще ти е позволена Близост с Него. Тишината сама по себе си е Мястото на Храма – Древното Място.

Формира в нас Несътвореността

Махарая – Тишината – е явно Тайнство. Тя формира в нас Несътвореността. Махарая знае кои са чисто устремени към нея. Тя ги познава от Древното Безвремие. Цветята са искри от Тишината на Ангелите. Цветята са светът на тихото изящество. Тишината си има специално място в областта на всяко Сърце.

Непревземаемото Място

Махарая – Тишината – е Древно Неземна и Изначално Същностна, и богата със самата себе си. Тишината е Живот в друго ниво, в друго Място. Тишината е Живот, спотаен в Дълбините. Що са Дълбините? Истинното Място, Непревземаемото Място. Що е Чистото Съзнание? Част от Яснотата на Тишината. Стигнеш ли до Тишината, докоснал си Покоя. А що е Покоят? Покоят е Сияние, Древно Виждащо Сияние, докато спокойствието е само Душевна Светлина.

Цяла Потайна Цивилизация

Махарая – Тишината – е Вътрешна Сила на Духа, а чистият му Говор е външната Сила – насочващата Светлина. Мълчанието е Бдително същество, а Тишината е Бездънна Безпределност. Който работи за Бога, Бог го учи в Тишината, въвежда го в Себе Си. Що е скрито в Тишината? Цяла Потайна Вдъхновена Цивилизация и сам Бог, скрит зад нея. Но към тази Цивилизация е необходим Проход.

Звукът на Първичното Сърце

Аравита – Усмивката – е един Древночист Поток на Съзнанието. Тя оживява човека и в пустинята. Тя умее да прави мъртвото живо. Истинската Усмивка е Звукът на Първичното Сърце. Що е Първичното Сърце? То е Изначалното Сърце, което е скрито в сътвореното сърце. Това Сърце се нарича Оживотворителят. Очите не познават това Сърце, но те могат да го излъчват. Истинната Усмивка е Тайнство, съставено от Безкрайно Жива Вода.

Нещо от Скритата Светлина

Аравита – Усмивката – е от Царството на Покоя, Скритостта и Тишината. Истинската Усмивка има Летящо Сърце, защото тя знае Потайния си Път. Тя се явява като тиха помощ за човека. За да имаш Истинска Усмивка, трябва да имаш в себе си нещо от Скритата Светлина. Който има тази Усмивка, е станал част от тази Скрита Светлина. Аравита е Врата без ключ, но не всеки може да мине през тази Врата.

Сърцето е Огнен Храм

Когато Аравита – Усмивката – е чиста, тя е море на Покоя. Когато е чиста, тя е Покой на Безкрая. Аравита живее в Сърцето на Огъня. В Истинската Усмивка има и Смисъл, и Покой. Който е придобил тази Усмивка, всякога отстранява вятъра на страха, защото Сърцето е Огнен Храм, Жива Жизненост. Земният човек сам по себе си се е самосътворил, влязъл е в черна дупка, но ако Бог му позволи да види Аравита, целият му живот може да се промени.

Дух Непробиваем

Аравита – тази особена Усмивка означава, че в човека има Дух Непробиваем. В света има безброй много влияния, но човекът, който има Аравита, ги преодолява, защото тук тези влияния не могат да се промъкнат. Що са тези влияния в света? Паднали души, които са изгубили Пътя на своя Стремеж. А що е Аравита? Извисен Дух, който носи в себе си Царството на Овладяната Сила.

Скрито в Жезъла

Азиха Марахва (на Езика Аринор) – това е Истинското Разбиране. Никога е нямало лоши мисли, но всякога може да има неправилно разбиране, неправилно тълкуване. Да имаш Истинското Разбиране, то е Връзка с Бога, то е Виждащото Разбиране. Когато се яви Истинското Разбиране, мярката е, че на Душата винаги е леко. Азиха Марахва живее в Духа, в Чистото Духовно Слово, а то е скрито в Жезъла – в Символа на Бога. Който е имал особена Любов към Словото, е придобил Жезъла – Единството си с Бога.

Словото е Същество с Присъствие

Азиха Марахва – Истинското Разбиране – се основава на Скритата Мистична Реалност. В Истинското Разбиране тече Първородно Общение с Бога. Това Разбиране е особено Слово. То има в себе си Скрит Поглед. Самото Слово е Виждащо. То е Същество. То има в себе си Вкус, Присъствие, Дух, Душа и специфична Скрита Светлина. Самото Слово познава всеки стремеж и знае кога да му даде Азиха Марахва.

Общуване с Висши Същности

Азиха Марахва – Истинското Разбиране – е Общуване с Висши Същности, които живеят в Мистичния Свят. Някои от тези Същности са Кристали на Любовта, други са Кристали на Мъдростта, трети са Диаманти на Неведомостта. Азиха Марахва е обмяна с тези Кристали. Когато Словото е повикало човека, Кристалите са започнали да се обменят с човека. Силата на Азиха Марахва е в това, че тя вдъхва особен Живот, отваря Вратите на Стремежа и Вдъхновението. Азиха Марахва ни изтръгва от света.

Таен Двигател

Азиха Марахва – Истинското Разбиране – е обмяна с Лекотата. Това Истинско Разбиране всякога върви към Вдъхновението. Те взаимно се създават едно друго. В Азиха Марахва има Дух, а във Вдъхновението има Живот. В Азиха Марахва има Таен Двигател, защото в това Разбиране влиза Духът. Азиха Марахва е преди сътворението и ще остане след него. Истинското Разбиране урежда Скрития Живот.

Стремежът е чул Глас от Дълбините

Мархир (на Езика Аринор) – Стремежът – е Страж. Стремежът е Път към Дълбокото. Стремежът урежда нещо в Дълбините на Живота и подготвя човека за среща с Мистичния Свят. Мархир сам по себе си е Духовно Ръководство, докато човекът стане Владетел на себе си. Мархир е съставен от Отключени Усилия. Защо Стремежът е Стремеж? Защото е чул Глас, идващ от Дълбините на Живота.

Мархир вижда своя Учител

Стремежът сам по себе си е Виждане, Духовно Видение на Пътя. Светът не може да устои на човека на Стремежа, защото Мархир вижда своя Учител. А който е видял своя Учител, е призован от вътре. Там, където работи Мархир, тази Чисто Духовна Сила се явява за тъмните знак на ужаса, защото те са отлъчени от Мархир и затова не му вярват.

Той става Всесилие

В Мархир – Стремежа – обитават много същества. Тези същества образуват Живата Сила на Стремежа. Ако човек се отчайва, той посяга на тези същества. Що е скрито в Стремежа? Неизмеримост и Яснота дори и когато той не знае най-дълбоката си Цел. Но той осъзнава, че е ясно воден. Стремежът може да се превръща в Огнена Воля. Тогава той става Единороден с Бога. Тогава той става Всесилие, защото се подкрепя от самия Бог.

Врата за Огъня, Врата за Бога

Ако вложиш Мархир – Стремежа – в една малка Божия мисъл, можеш да отстраниш хиляди тъмни натрапчиви мисли, защото такъв Стремеж става Врата за Огъня, Врата за Бога. Е, кой ще устои и кой ще премине тази Огнена Врата? Само човекът на Мархир минава, а тъмните мисли същества остават далече назад в своето безволие. Стремежът е Страж.

Потайна Непреодолима Сила

Мархир – Стремежът – е Реална Динамична Движеща Сила. Мархир е Преодолител на света, Вселената и стихиите на природата. В Стремежа тече Потайна Непреодолима Сила. Мархир, който е привлякъл Любовта, може да преодолее повече от 350 милиона градуса. Мархир, който е привлякъл Истината, може да понесе студ, по-голям от минус 273 градуса.

„Ето, видя ли собственото си Чудо?“

Мархир – Стремежът – е Път, по който се поглъща миналото на човека, защото вътре в Мархир се случва постепенното Преобразяване. Мархир има две ръце: Любов и Воля. Любовта извиква Огън, а Волята извиква Диамант. Стремежът към Бога побеждава всички отклонения от миналото. Той ги лекува, пречиства ги и ги завежда при Бога. И тогава Бог казва на Мархир: „Ето, видя ли собственото си Чудо?“.

Знак за Единство с Пътя

Мархир – Стремежът – се дава на Дълбинното, Благородното Начало в човека. Мархир е особена Светлина, влязла в тялото. Мархир е Невидим Свят, който движи видимото. Когато си в Мархир, вибрираш в Единство с много Светли Същества. Мархир е знак за Единство с Пътя. Самият Път е скрит в Мархир, докато узрее там и стане Смисълът на живота.

Оковава ума и развързва Свободата

Мархир – Стремежът – е Път, по който се преодолява умът и сътвореността, защото умът е знание за смъртта, а Мархир е Сила, която достига до Истината. Мархир постепенно оковава ума и развързва Свободата. Мархир е Път към собствената ни Тайна. Мархир се обменя със Себепознанието и чрез Себепознанието той постига себе си, като се превръща в Еликсир, и придобива Очите на Духа.

Всякога се възкачва в своя Път

Мархир – Стремежът – се обменя и със Светлината, и с тъмнината и всякога се възкачва в своя Път. По Пътя на Мархир се излиза от илюзорната реалност на света. Чистият Мархир има вроден Духовен Подход към нещата и човекът постепенно трябва да си го припомни. Мархир е Скритосилен и затова нито изненади го спъват, нито трудности го тревожат, така както Слънцето не се тревожи от облаците.

Действие на Мъдростта, а не на доброто

Мархир – Стремежът – знае, че в Дълбините си има Истина. Мархир умее да гради в себе си Търпение, Доверие и Сила. Мархир е нещо повече от цел. Той е Идея на Висшия Свят, на Скрития Свят. Мархир не се задържа в пътя на доброто; той търси Мъдростта, за да стане Действие на Мъдростта. Мархир е Път към Неродеността. Той преминава през света, за да го преодолее. Мархир е Пазител на нещо Древно и това е Душата.

Човек, погълнат от Пътя си

Мархир – Стремежът – може да бъде постепенно разбуждаща се Сила или интензивно действаща Сила, Сила с цялата си насоченост. Човекът, който е запален от цялата Сила на Мархир, е рядко явление в света. Да видиш такъв човек, то е да си видял Тайна, уверено движеща се към Изначалната Мъдрост. Това е човек, погълнат от Пътя си. Много сили в света искат да го спрат, но те се принуждават да му правят път.

Дошъл, за да се посвети на Бога

Мархир – Стремежът – знае, че сам по себе си той е нещо по-важно и по-дълбоко от този свят. Мархир не е дошъл да живее, а за да се посвети на Бога. Той е дошъл в този свят, за да се завърне в своя Източник, защото в този свят изворите пресъхват, а Мархир търси Източника на изворите – Мястото, от което са произлезли нещата. Който има Мархир, се храни с Пътя, по който върви. Много са Силите, които му помагат.

Да стане далечен на себе си

Харавайри (на Аринор) – Усилията – са дело на чисто Вътрешния човек, Разумния човек, защото само Разумният човек търси своя Скрит Източник. Усилията на неразумния го отдалечават от Източника и от себе си. Защо? За да стане той далечен на себе си и един ден и той да тръгне в Разумността на Усилията. Разумните Усилия са белег за това, че Душата се е вселила, а тя е нещо, което всякога търси себе си в човека и Изначалния си Път.

Отговорите са в Душата и в Духа

Човекът на Усилията търси само Чисти Отговори – Отговорите, които са в Душата и в Духа, защото Мъдростта е Дух, а не ум. Човекът на Разумните Усилия никога не се въвлича в спор. Спорът е нереалност. А Търсачът издирва Душата си и нейната Свята Тишина. Разумните Усилия, това е Вечен Призив от самата Душа на човека.

Тайна, която още не се е изказала

Харавайри – Усилията – са създадени, за да открият Чистия си Път към Бога. Вярно е, че Бог е навсякъде, но Усилията трябва да Го открият в себе си, в собственото си Сърце. Ето защо Сърцето е Древна Тайна, Свещена Тайна. В Усилията има Тайна, която още не се е изказала. Ще я узнаят само хората на постоянните Усилия, защото те са сеячите на тази Тайна. Тази Тайна е Велика. Тя не е Дар за човека, но Усилията са Дар и те я постигат.

Човекът на Благословението

Харавайри – Усилията – ще превърнат човека във Виждащия Истината, защото той ще се научи да иска да види първо Божията гледна точка, а после своята. Ние правим Усилията, а Бог се втъкава в нас, за да ни привлича все повече към Себе Си. Сам Той е благословил тези Усилия. Ето защо човекът на Усилията е човекът на Благословението. И Бог всякога го подкрепя дори и когато това не се вижда. Усилията са същественото, другото е дело на Божията Воля.

Идва, за да ни даде себе си

Азайра (на Аринор) – Истината – е Божие Влияние, защото тя е Порядък в Бога. Тя е Чист Поток, който идва при нас. Тя е Чисто Откровение, което иска да ни води в собствените ни Дълбини. Азайра е благо очистващо Проникновение в нас. Азайра е наш Древен Приятел, по-скъп от злато, по-чист от диамант. И тя идва, за да ни въвлече в себе си и за да ни даде себе си.

Истината е Бог в Действие

Ако разбирахме Азайра – Истината, щяхме да узнаем, че Истината е всякога вдъхновяваща и очистваща, защото е Бог в Действие. Азайра е Могъщ Поучител. Тя е Реалност във всеки миг. Тя е Безмълвен Учител. Тя ни учи и с Говора си, и с Мълчанието си. Тя ни обучава за своите цели. Няма по-хубаво нещо от това Истината да те обучава.

Общение с Дълбините на Тишината

Азайра – Истината – образува Мекота, Сила и Лекота. Тази Истина е независима от човешкото мислене. Тя е Богоподобна. Търсете Истината в своя Устрем, в своето Постоянство, в своите Усилия, в своето Вдъхновение и в своята Жажда да я познавате. Общението с Истината е Общение с Дълбините на Тишината. Ако мълчим разумно и благородно, ако говорим чисто и същностно, ние се движим постепенно към Тишината и към Мястото на Покоя.

Той е Мой Брат

Азайра – Истината – е Дълбина. Тишината като Дълбина е Неговият Глас. Който искрено търси Истината, е Мой Брат, защото той търси Древния Облик, той търси своите Корени. Той търси самия Бог и Неговата Древност. Самата Истина е Древносъздадена, за да може тези, които я търсят и намерят, да се успокоят завинаги в нея. Истината е Разцветът на Древността.

Зората извира навътре

Азорор – Зората – е Ръка на Истината, Движение на Истината. Зората е също Извираща Светлина, но не като изгрева. Изгревът извира навън, а Зората извира навътре в Мистичното Царство. Зората е скрита навътре в Божието Име. А изгревът е излязъл да пътешества навън и да сгрее хората. Азорор огрява с Хлада си само Мистиците.

Азорор е Митичен Древен Дух

Азорор – Зората – е повече Неизречена, Спотаена, Прикрита. Тя е Топъл Хлад. А изгревът е повече изречен. Той огрява пътя на хората, той ги радва. Азорор е Мистериозен Повик. Тя няма много да те отопли отвън, но ще ти даде Дълбинност отвътре. Азорор е Митичен Древен Дух. Тя обича Тайнството в нещата.

Има в себе си Поразяваща Мъдрост

Азорор – Зората – живее в Аурата на една Дълбока Премъдрост. Тя не твърди, не доказва, не налага. Тя дори крие Мъдростта си. В своята най-висша степен Зората има в себе си Поразяваща Мъдрост и затова тя стои Спотаена, Прикрита и чака само Мистичните Съзнания. Зората не създава човека на Новото време. Зората създава нещо Древно, нещо Митично, нещо, което е несъкрушимо Неизменно.

Има Сърце само за Неведомостта

Докато изгревът е разцветът на Любовта, на Живота и на Светлината, то Азорор – Зората – е Сияние на Митичното Съзнание. Азорор не държи на Разцвета и на изобилната Светлина. Азорор държи на Неизвестността, която има Сърце само за Неведомостта. Азорор знае, че изгревът е начало, а залезът е край. Азорор сама знае, че е без начало. Азорор никога не е пожелала да бъде начало. Тя всякога е искала своята Мистична Спотаеност.

Търсене на Неуловимото

Азорор – Зората – е Древна Същност, Мистично Състояние на Прасъзнанието. Азорор е Уханието на Незримото, Неуловимото. Да търсиш Азорор, то е като да искаш да уловиш Неуловимото. Но самото това Търсене те прави Мистичен, напоява те с Мистичното. Трудно е да се каже дали Азорор е Ароматът на Мрака, или Уханието на Светлината, защото Азорор е скрита точно между тях.

Махаротор – Бялата Мъгла

Азорор – Зората – е Глас на Митичната Дълбина на Небитието. Азорор е Отворена Книга, която не може да се прочете. В Древността са наричали Зората на Древния Език Аринор Махаротор – Мъглата, Бялата Мъгла, Забуленото Начало; Това, Което бавно изяснява Себе Си, но никога не се разкрива. Това Забулено Начало ти отваря Врата, която винаги е била отворена. Древните са наричали Махаротор Бялата Забуленост.

Тайна Писменост, Древен Текст

Азорор – Зората – е Тайна Писменост на Невидимата Дълбина. Азорор е част от Тайната на Живота, част от Величието на Мълчанието. Що е Азорор? Прикрита Бяла Чистота, Древен Текст на Бога. Ватанан, Праезикът, е произлязъл от Азорор – Мистичното Съзнание на Боговете. Това Мистично Съзнание всякога е съществувало независимо от това, че е Скрита Реалност.

Да живееш свободно като Бялата Мъгла

Азорор – Зората – огрява и студа, и топлината. Азорор разбулва Себе Си само на строго определени Съзнания, Съзнания с Двойна Чистота в Сърцето. Азорор е Разбулвател. Азорор разбулва Скрити Истини, Потънкости, Потайности, Дарове, Незнайности. Азорор смята, че ако ти не съществуваш, може да живееш свободно като Вятъра и Бялата Мъгла.

Амором е Единствената Врата

Амором – Древният – е Единствената Врата, Вратата към Себе Си. Древният решава с кого да бъде в Единство. В Него са всички условия и обстоятелства. Никога е нямало нужда от промяна на света. Само едно е нужно: да живееш в Древния. Твоята собствена Древност е Вратата към Древния.

Кое послание може да ти е по-скъпо?

Само Амором – Древният – може да освети светлината в нас, защото светлината също е заблудена както и тъмнината. Ако Древният те е осветил и те е взел в Себе Си, в Духа Си, имат ли значение за тебе всичките послания на света? Не, те са ненужни, защото кое послание може да ти е по-скъпо от Амором?

Осъзнай Него чрез Него

Ако имаш Доверие в Амором – Древния, кой е Опората на това Доверие? Той е Опората. Той е твоята Свобода. Да си в Него, това е по-дълбоко дори от осъзнаването. Осъзнай Него чрез Него, защото Той те държи изначално в Своите Ръце. Той ти е дарил Мъдростта, чрез която е отстранил твоите знания.

Той е Моят Път, Моят Учител

Щом имам Великото Доверие в Амором – Древния, Той Ми е достатъчен. Той вече е Моят Път, Моето Лечение, Моето Съкровище, Моята Чудна смърт, Моят Ръкопис. Златото не е съкровище. Той е Съкровище Безименно, греещо всякога – и в студ, и в топлина. Той е Моят Учител, Той е Моето Учение. Той е Истинският Дарител. Ако ти имаш Истински Учител в живота си, Той ти го е дарил от Великото Си Сърце. Амен!

АРИНОР – Езикът на Независимите Старци

Много Древни Думи в тази Книга са на Древния Език Аринор – Езика на Независимите Старци.

Аринор означава Проникновение в Скритото Сърце на нещата. Думата Аринор е Името на Древния Предводач на Независимите Старци. Когато в Древността той поискал нещо особено от Амором – Самото Всемогъщество, му било позволено да проникне в Пламтящото Сърце на Мистерията. И прониквайки, той чул само една Дума – Аринор – и разбрал, че това е Скрит Език, защото този Шепот, тази Дума била изречена от Амором и означавала: „Тайните са в Аринор, в Сърцето на нещата, и понеже ти първи се докосна, нека това бъде твоето Име и твоят Език“.

Аринор говори не за да изразява, а за да опламтява Пътя на Съсредоточеното Отдаване на Амором. В Аринор има Тайнство, защото той често е охващал – т.е. обхващал, обгръщал – Мига преди мига поради Потайната си Бързина и Дълбоведение.

Аринор не те учи, а те преобразява и тук ти ставаш Даронон – Незнаен. Тук ти вече никога не търсиш себе си, нито себепознание, защото си Бездънен. И тук е невъзможно да се познаеш, защото си Независим – подобен на Мистерията. Себепознанието е ограничение, а Даронон няма граници. Тук ти получаваш Аринор, защото Проникновението ти е Чисто като Мистерията, за да можеш да упътваш и другите към тяхната Независимост и Непознаване на себе си и на своята Неизмеримост.

Само измеримото може да познае себе си, а Неизмеримото не се опознава. То е Бездънна Истина, осветяваща себе си винаги по нов начин. Това е Безпределно Неузнавание, Неограничена Свобода.

Кои са Независимите Старци?

Независимите Старци са особен род Искри от Амором – Древния. Те са несътворено създадени за Замисъла на Скритите Неземни Светове. Те рядко докосват земния свят и слизайки в него, те търсят връзка с Неземното в земното. Когато един Независим Старец гледа нещо Красиво, той винаги гледа Невидимото Красиво. А Неуловимата Красота не само я вижда – той я проследява и прониква до Дъното в Сърцето на нещата – и тя му се явява, за да му благодари, а Старецът ѝ дава нещо от себе си, за да я обогати. Старецът ѝ дава нещо от Даронон, от своята Незнайност. Така Красотата става Съкровище в себе си и се завръща в Амором.

Потаен е Пътят на Независимите Старци. Те имат Древна Книга на Аринор, която се казва „Сиянието на Незнайността“. Но тя се охранява и пази за определен вид Незнайни същества, които ще я превърнат в свой Незнаен Път и Живот. В тази Книга се казва, че да си Незнаен, е Дар и Път към една друга по-дълбока Незнайност.

Тези Независими Старци не са Изначалните Двадесет и четирима Старци. Те са от друга Несътворена област на Древния. Независимите Старци винаги търсят Незнайното и се вдълбочават в него, а Изначалните Двадесет и четирима проникват в две сфери: знайното прикрито и Неведомото Скрито в Единствения. Само Старецът Праводач се е докоснал до Великия Неведом Древен. Другите Независими не са достигнали до тази област, понеже друг е Пътят им.

Случвало се е Амором да е допускал среща на Независим Старец с Изначален и тогава разговорът е бил много странен, Мистичен, Потаен. И те са се прегръщали един с друг като Слънце със Слънце в името на Великото Негласие, защото в това Красиво Негласие е участвал сам Древният, а те са си обменяли с Него един вид Древност с друг вид Древност. Този разговор изумявал Боговете, макар че те не го охващали, защото нямали такъв Охват, такава Дълбинност. Охватът е въпрос на степен на Незнайност.

Независимите Старци търсят Незнайното, за да увеличат в себе си Амором – Древния Незнаен. И когато виждат Древния, и когато не Го виждат, те знаят, че Той е Незнаен. Такава е Дълбината Му.

Независимите Старци са друга част от Древната Интензивност. Те знаят, че Словото също извървява своя Незнаен Път. Те казват: „Незнайното не се нуждае от светове, те биха го ограничили. Незнайното се нуждае от Мистерия и Бездънност“.

Елеазар Хараш

РЕЧНИК НА АРИНОР

Аайя Лайра – Скрита Лекота

Ааян – Сърцето

Авахама – Вдъхновението

Азайра – Истината

Азиха Марахва – Истинското Разбиране

Азорор – Зората

Азохори – Могъщи, Древномогъщи

Амарайра – мисълта

Амахот – Нищото

Аморим – Животът

Амородора – Увереността

Амором Рахайрат – Бог защитава

Амором – Древният, Самото Всемогъщество

Аморта – смъртта

Анморор – Учителят

Аравита – Усмивката

Арама – Мекотата

Арамая – Отсъствието

Арамира Ворот – Божията Воля

Дарамон – Устоят

Даронон – Незнайност, Незнаен

Лавайра – Любовта

Лайра – Лекотата

Мархир – Стремежът

Махар – Мъдрец

Махарая – Тишината

Махарим – Мъдростта

Махаротор – Мъглата, Бялата Мъгла, Забуленото Начало; Това, Което бавно изяснява Себе Си, но никога не се разкрива

Морот Аорая – Черното Слънце, Черният Извор

Хадорон – Древното Усърдие

Харавайри – Усилията

РЕЧНИК НА АРАЗУМА

Аазавария – Необяснимата Необяснимост

Аам Хорайри – Неведомите Слънца, Скрити в Скритостта; Неоткритите Слънца

Аариха – Нещото, което се крие в себе си

Аахама – Всецелостта, Скритото в Скритостта

Азахот Маяра – Единственият Виждащ, Върховното Виждане

Айя Морхот – Правдъхновението

Амон Ар – Древният Маг, Скритият Маг

Арамон – Вратата

Аранон – Устоят

Арарая – Ухаещата, Двойното Слънце

Арима Мавора – Тайното Възприятие

Архатора – Върховното Нищо

Аяхайри – Мистериословия, Скритословия

Бенира – Фениксът

Бенира Хемру – Птица Жрец; Единствената Птица, получила правото да познае себе си в Дълбините

Лавахира – Незнайното, Незнайността в нещата

Маар Дарита – Вещото Проникновение

Махаротот Аяра – Върховно Неизреченият

Мохрот – Мистичният Мрак

Раахара Аварон – Сияещата Свобода

Рама Азрин – Извисен Полет, Древното Оръжие

Рахарима – Древният Звук, Звучащата Лекота, Висшата Тишина

Харавайра – Скритата Същност, Изначалната Сила, Пробиващата Сила; Изначална Сила, която действа на много нива – като Съкровенодействаща, като Божествено Действаща и като Абсолютно Действаща; една и съща Сила, която слиза от горе надолу

Харарима – Древната Усмивка; тази, на която и Слънцето се чуди; тази, пред която и Ангелите немеят; тази, която е толкова естествена, че не може да се обясни; тази, която е сама по себе си

Хортор – Кръвта, Есенцията, Скритата Сила, Слънцето в човека

Шадая Анхор – Сфинксът, Пазителят, Неподвижното Безмълвие, Недостъпното Място; Обетованата Сила – Скритата, Заключената Сила

РЕЧНИК НА ЗАЛИХИР

Аазара – Яснотата, Отключването, Позволението да виждаш

Аанхарат – Покоят като Древно Състояние

Аар Хаварат – Птица с Криле от Огън, Огнена Птица; Птица на Силата (орел); Летящ Устрем към Широтата на Неизвестното и Неизреченото

Аараха – Практиката на практиките, Върховната Практика

Аараявара – Древната Чистота, Абсолютната Неопетненост

Аармарая Марита – Абсолютната Родина

Аахайра – Мистичната Скритост, Мистериозната Вглъбеност

Аахайрава – Нищото като Древно Състояние

Аахара – Мистериозната Същност, Скритата Същност на Прасъществото, Дълбината на Прасъществото; Отсъствието, Което е породило Същността

Аахара Харир – Дълбинното Място, Дълбинната Скритост, Дълбинният Покой

Аахирия – Този, Който е преди Вдъхновението; Този, Който е вдъхнал Вдъхновението

Авазирия – Вдъхновението; Пробивачът на скалите, световете

Адарохот – Единството; Това, което слива Същностите

Азамот Харайа – Скритият от световете, Незнайният за световете; Скритият Незнаен

Азарима – Алхимията, Науката за Изчезването от световете и елементите, Науката за Преобразяването, Озаряващата Сила

Азарира – Завръщането

Азахир – Изгрев; Това, което излиза от Скритостта си

Азахирия – Еликсир; Мъдрата Есенция, Скритата Есенция; Това, което дарява Простора

Азомора Харот – Най-скритата и Страшна Тайна; Мястото, в което никой не е прониквал и никой никога няма да проникне във всички времена и епохи

Азорим – паразит; това, което води в празнотата

Азорот – Доброто; това, което трябва да те заведе в Разбирането

Азотири Рава? – Изостави ли световете?

Азхаротор – Мъдростта като Древно Състояние

Айдара – Прасилата; Могъществото, което излиза от Центъра; Мълниеносното Начало

Айра! – Зови ме! Призови ме! Въззови ме!

Айхама – Древният Ключ; Изначалното Единение; Това, което те обожествява; Това, което ти дава Дълбината

Айя! – Ела!

Ал Хадира – Великото Светилище, Любовта, Древният Сияещ Лъч

Алдаротор – Премъдростта, Правиждането, Умението на Пронизновението, Умението на Пронизващата Сила

Алмарая – Уединението, Скриването от световете, Изчезване на видимото и невидимото

Алмариха – Любовта като Древно Състояние

Ал-Мозор – Повелителят; Повелителната Сила, Която говори само един път

Амадара – Слънцето в човека, Осветителят, Обновителят

Амазирия – Пълнотата като Древно Състояние

Анхарат – Покоят, Царят в човека, Овладяната Сила

Анхаротот – Учителят; Дареният с Древност; Върховният – Учителят на Учителите, Върховният Даряващ, Дарителят в Дарителите, понеже е Всеобхватен и Неделим; Роденият преди Слънцето

Аравир – Памет, Духовен Архив, Божествен Архив, Древен Архив

Арадор – Врата, Другото Измерение, Входът към Мистичното

Аразима – Мястото, в което нямаше нищо; Нулата

Араха Ахор! – Елате в себе си!

Араха! – Върни се! Събуди Центъра си!

Арахама – Действието, Чистото Древно Действие

Арахара – Дете, Чистото Начало, Чистият Съкровен Път, Новата Светлина, Същество на Началото

Арахая – Жената, произлязла от Сърцето на Словото; Изворът на Божественост; Порталът на Любовта

Арахир – Опит, Дълбоко Проникновено Познание; Мъдрост, която стига до Сърцето на нещата

Арая Аривара – другата същност, отделената същност; това, което трябва да се учи и поучава; това, което трябва да търси себе си

Араявара – Чистотата, Вътрешната Яснота, Дарът да разбираш Пътя си, Дарът да виждаш Скритото в себе си

Аривара – Същностното, Същността, Есенцията на Смислеността

Ариворот – Словото; Вдъхновителят; когато е очистено, става Учителят

Аризама – Този, Който не е; Отсъстващият

Аризама Хорот – Единственият Виждащ; Този, Който дарява Откровенията

Ариха – Ръката, Покоряващата Воля, Целителните Лъчи

Армарахава – Безмълвието като Древно Състояние

Архотор – Неизменност, Неизменна Съсредоточеност

Атеварая – Пресветла, Сияйна Частица от Праогъня, запалена от Праогъня; оживялата в Истината, устоялата

Атеварот – Праогънят, Прапроизходът

Аторит – змията; това, което е ограбило Слънцето в човека; двойственото мислене; изгубената Божественост

Ахавира – Ручей в Извора, Вътрешно Течение в Извора, Извор в Извора; Извор в Тайната, Живот в Живота

Ахамава – Виждането; Това, което се взира отвъд нещата

Ахамира – Животът, Изтичането на Духа, Чистият Духовен Поток

Ахамира Ара – Живот в Изумлението, Възторгът на Чистото Сърце, Разцъфтяването на Сърдечните лъчи

Аханир – Приятел; Този, Който се жертва за твоята Истина

Ахима Мавари – Един от Неизречените; Един от Скритите Древни Същности, Който е приел да стане Същество

Ахира – Тайнство на Битието; Излъчената Скритост, Забулената Поява

Ахирая – Волята; Нещо, което те води до края

Ахоролот – Убеждението, Единението с Вътрешната Сила

Белирия – Скъпоценното в човека, най-скритото в човека; Пресветлата Частица, отронена от Абсолюта; Тънката Частица

Бехарат – Фениксът; Единствената Птица, която е получила правото да познае себе си поради дългото си Взиране в Меравот – така очите станали Огнени Очи на Свободата

Бехаротор – Дълбина без дъно, Скрито Безначалие

Вайхара Дарахар – Последният Глас; Този, Който определя всичко; Гласът над всеки говор

Вараха – Реална Реалност, Неизречена Реалност

Варахира – Чистото Изначално Възприятие, Ясното Провиждане

Варахорот – Предопределението; твоето мислене и твоят избор, които определят твоя Път

Варихи – Водителите към Живата Вода, Пазителите на Живия Път

Вахая – Водата, Благата Сила, Животът на живота

Верахот – Не-диханието като Древно Състояние

Даара – Дом, Безкраят, Истинската Свобода, Чистият Дух на Истината, Древната Първородина

Дара Мавахир – Древното Посвещение, Завръщането в Меравот, Освобождението от световете, отстраняването на сътвореността и времето

Дараватра – Смисълът, Отворената Врата да влизаш в Смисъла, в Бога

Дарахар – Гласът; Диамантеният Говор; Създателят, Който е произнесъл нещата, но е останал Скрит в Себе Си

Дарахая – Съкровище; това, което те обогатява отвътре; това, което е повече от света

Дарахол – Дърво; Същество, което никога не губи себе си, защото корените му са в Духа, а не в земята

Дарая – Сърце, Сияещата Есенция на Душата, Скритото Светло Място

Дараяра – Любовта като Бездна

Дарима – Доверието, най-скритият Ключ на Развитието

Даритор – Звукът, Излъченото Мълчание

Даротор – Мъдрост, обитавана от Изначален Лъч

Даротот – Праезикът, Древните Същества

Дархат Вахари Айра – Древен Пазител на Безкрая

Дахар – Дъното

Даяра – Душата

Дерахор – Общуване; това, което дарява Сила; Чистата Връзка с Невидимото

Дехавира – Десетото Състояние, Съвършената Свръхцялостна Пълнота

Дехарон – Чистият Диамант

Дехира Рахотор – Диамантената Решителност

Дивир – Духът

Залирая – Красивото, Прекрасното

Зарама – Истината; Истинност, Умението да се освобождаваш от себе си

Зарамот – Древно Място без място

Зарахира – Извисеност, Умението да преодоляваш загубите, Силата да си над събитията

Зохор – злото, сложността

Кахара – съдбата

Латарха – лъжата, несъгласието с Истината, непорядъкът в човека; това, което умира; лъжата е винаги умиране

Лахара – Лекотата, Полъхът

Лахарот – Въздържанието; Въздържание от всичко земно и второстепенно, което те отклонява от Истината и от Меравот; това, което изработва Стихията в нас; това, което увеличава Силата; Умението да си Господар във Вътрешността си

Лахатири – Дълбиннословия

Маара – Майка, Мекото Излъчване на Древния, Прегръдката на Древния, Древната Слънчева Истина

Маатор – Пирамидата, Изначалната Идея за Единния, Древният Непостижим Връх, Бялата Власт

Маахири – Мистериозни Прасили, Неведоми Служители

Мава Дараява – Ясна Сърцевина

Мавахира – Практиката; това, което те прави Истинен

Мазорир – Скритото Разбиране; Разбирането, което те осмисля; когато се изкачиш в Истината, идва Разбирането

Майдарим – изкушенията; това, което гради Волята и Мъдростта; това, което те призовава да станеш силен и могъщ

Майтара Архарат – Присъстващият Отсъстващ; Единственият Упътващ; Този, Който завръща всичко в Себе Си

Майхар – Храм, Живото Място в Сърцето; Мястото, в което Бог всякога присъства

Маравор – Учението

Марахава – Тишината

Марахор – Камък, Носител на Твърдостта; Силата на Принципа, Убедеността, Неизменността

Марихама – Милостта

Марихор – Предаността, Позволеният Път

Маротот – смъртта, нереалният живот, неовладяният хаос

Матанхари – Преживяване

Матирия – Тайната

Матот – Мракът

Махарир – Власт; това, което подхожда само на Истината; само Той е Власт, за другите тя е привидна

Махарита – Енергията

Махир – Мъдрец; Този, който се движи в Истината; Този, който умее да води себе си

Махира – Светлинният Поток, Точният Подход, Молитвата

Махира Дара – Мистична Капка от Живота на Меравот

Махирия – Магията, Силата на Преобразяването

Махорот – черното небитие, празнотата, самоограбената същност

Меравахайра – Свръхвглъбеност, Свръхневедомост, Прадревност

Меравот – Древният

Меравот Хорон – Древният Трон

Меритор – Старец, Същество от Дълбините; Същество, сродно с Древността и с Безкрая

Метер Харима – Меч от Безкрая

Мехарор – Тълкуването, Божественото Тълкуване, Умението да разбулваш Скритите неща

Миторат – мъглата

Мохатора – Свободата като Древно Състояние

Нериха Хазрима – Необяснимото Обяснение, Мистичната Яснота, Забулената Яснота

Низара – Незнайната

Охомо – Окото

Охомот – Очите

Равахирия – Благодат, Благодатност

Равая – Радостта, Изворната Вода на Душата

Рахайра – Благост, Благ; Двойно Слънце; Това, Което грее в Дълбинното

Рахайрити – Благоподобия, Благомълвие, Ухаещ Шепот

Рахатор – Звук без Звук; Звук, който не е Звук, а нещо, което звучи в себе си като Пратишина; Звук, който не е Звук, а Потъване в най-древната Тишина; Ухаещ Звук; Звучаща Тишина

Уразума – Абсолютно Недосегаемият, Върховното Самовглъбяване, Абсолютната Недосегаемост

Уразумая – Върховната Непостижимост, Върховната Недостъпност, Праскритостта

Хаварити – Думите; Изначалните Озарители; Водители, слезли от Безмълвието като Пожертвувание

Хаварор – Осветител

Хадайра – времето, откъснатост, капка от Океана

Хадир – Търсач

Хазор – Извор

Хазори – Познавачи, Водители

Хазорот – Този, Който е всякога, във всеки миг; Постоянно Присъстващият по Неведом начин; Постоянно Пребъдващият, Винаги Бдящият

Хазорот Араха! – Древна Повеля: „Завърни се в своята Неведомост! Завърни се в своята Велика Скритост!“

Хазрим – Изворът като Древно Състояние

Хайрития Ахарими – Океанът без брегове

Хаматира – Скалата, Силата на твърдия Дух – Принципът

Хамира – Дълбина

Хаморот – Хранителят на Истината и на Безмълвието

Хар – Миг, Висше движение

Харавар – Здравето, Светещото начало

Хараварат – Върховната Неведомост, Съвършенството, Съвършеното Място

Харазама – Пустотата; Мястото, в което не се вижда краят

Харазар – Ключът

Харахот – Неведомост

Харива Атор – Специален Устрем; Това, което е пронизало Истината

Харима Махатая – Неведомост в Неведомостта, Скритост в Скритостта

Харима Махатаяя – Неизлъчена Неведомост; Върховна Праскритост, която е отвъд всичко

Харира – Дълбока Себесъщност, Себескритост; Нещо, което е в себе си

Харити – външни, уязвими

Хариторх – Извършителят, Единственият Действащ, Най-скритодействащият в човека, Окончателното Мъдродействие

Хариха – спомен, стар приятел или враг, преживян опит

Хатария – Пустинята

Хатор – Пътят; Това, в което всичко се осмисля

Хаторот – Свръх; Свръхреалният; Този, Който дава Реалност на Реалността

Хаторот Вараха – Свръхреална Реалност, Свръхнеизреченост

Хаярая – Благодарността, Лицето на Душата

Хитири – животните