Из Неизречената Мъдрост
на Първия Старец

ДРЕВНИ
ОТКРОВЕНИЯ

Трета Книга

Представено от
Елеазар Хараш

Варна, 2018 г.

Изначалният Старец е бил Безименен. Сега този Първи Старец има Имената Учителя Петър Дънов, Учителя Беинса Дуно. Но Дълбинното Му Име си остава много скрито в Безименното, в Безначалното.

Предговор

Сияещият Свят

Коренната Основа на Старците е Сияещият Свят.

В Старците няма Тайни, а само една Бездънна Мистерия.

Ако трябва да избирам между Слънцето и Стареца, избирам Стареца.

Всеки Старец е Мъдро Сияние, защото е унищожил света в Себе Си, за да даде място на Своята Безпределност.

Ароматът на един Старец, това е Благата Сила в Него.

Прекрасен е ароматът на розата, но Благото Дело на един Старец е Безпределно.

Старците имат Своите неумения – те не умеят да правят зло.

Що е Старецът? Океан от Съсредоточеност.

Старецът е Аура, в която можеш да се развиваш.

В Очите на Стареца сияе Диамант, в Ръцете Му сияе Безпределност, а в Сърцето Му – Лъчи от Милост.

Що е Старецът? Планина от Спокойствие.

Старецът е Същество, Което ни дарява Крила.

Заради Истината Старецът е изоставил всички блага и така сам е станал Велико Благо.

Всеки Старец е предан на Своето Уединение.

Съкровището на Старците е Дълбина Неземна.

Ако се състоиш от Благост, ти си Старец.

Старецът е Божие Движение на Неведомостта.

Старецът е роден от Древност.

Всеки Старец е Движение на Божията Реалност.

Що е Старецът? Дълбинен Поглед на Божията Милост.

Какъв е Пътят към Старците? Отговорът е: Мистериозно Усърдие.

АУМ

Елеазар Хараш
Варна, 5 юли 2018 г.

ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ

Повелята на Шадая Анхор

Шадая Анхор (на Древния Език Аразума) – Сфинксът, Пазителят, Неподвижното Безмълвие – това е Тайното Учение за Безмълвието. Малцина са, които безмълвстват древно. Другите само мълчат. Да безмълвстваш древно, означава да си открил Дълбинния Смисъл на живота – това, което е преди живота. Безмълвие постигат тези, които са докоснати от Шадая Анхор, или Сфинкса. Сам Сфинксът казва: „Докосни Безмълвието и тръгни на път към себе си, на път към собствената си Древност“. Безмълвието е Древен Пазител. То е преодоляло всички земни катастрофи, защото то е Предвечно, то е преди времето. Това, което Безмълвието знае, времето го учи.

„Събуди Древността си!“

Шадая Анхор – Сфинксът – казва: „Събуди Древността си, защото времето е бедно, времето е бавно. Времето лекува, но не учи. Само Безмълвието е Учител. Общувай с това, което не виждаш, за да прогледаш“. Никой никога не е могъл да изпревари Безмълвието. То е предхождащо. То е Последната ни Дълбина. То е скритата в Мистерията ни Древност. От тази Древност е слязло Безмълвието и е станало Шадая Анхор. И този Сфинкс ни указва пътя към себе си.

Сфинксът задвижва Безмълвието

Сфинксът е Дълбока част от Скритостта на Древния. Светът и времето движат говоренето. Сфинксът задвижва Безмълвието. Що е Безмълвието в Древен смисъл? Осветителят на Съзнанието. В това Осветено Съзнание няма змия, няма време, няма пропаст. Тук се движи Чистият Дух. А Земята е дадена само за да се завърнеш. Безмълвието е подготовката, очистването, отделянето от говора на времето. Безмълвието е Древен Извор. Никой никога не е успял да победи Безмълвието. Защо? Защото не е узнал какво се крие там.

Безмълвен Страж

Безмълвието люби Истината. Истината е Шадая Анхор – Безмълвен Страж, Скрита Сила. А говоренето е потънало дъно, потънал свят. Ти можеш да говориш само ако изхождаш от Безмълвието. Ако изхождаш от мълчанието, ти си губещ. Ако изхождаш от говоренето, ти си осъден. Да изхождаш от Безмълвието, то е Чистото Слово – Стълбата към Безпределното, Пътят към Благата Истина.

Арамая е Независимост

Арамая (на Древния Език Аринор) – Отсъствието – е Независимост. Щом присъстваш, ставаш зависим, въвлечен. Дълбоко в себе си ти не си от света на събитията. Дълбоко в себе си ти не си от света на явленията и сътвореността. Ти си Арамая – Отсъствие. Но ти си изгубил Отсъствието си и си станал явление. Древните Независими Старци казват: „Не бъди явление, не бъди събитие. Бъди Отсъствие, бъди Реална Дълбина, защото Амором (на Древния Език Аринор) – Древният – ни е показал Чистото Си Отсъствие“.

Чистото действие увеличава Отсъствието

За да разберем Арамая – Отсъствието, трябва да действаме чисто. Ако действаме чисто, ние увеличаваме нашето Отсъствие. Тези, които са действали нечисто, са станали присъстващи. Те са се облекли в материя. Станали са сътворени. Те са заживели във времето. Колкото по-външен е човек, толкова е по-свързан със себе си, с времето и с тялото. Чистото действие е отделящо. То се движи към Несътвореното, към Отсъствието. Колкото повече отсъстваме, толкова повече сме в Същността си и в Истината.

Знае как да присъства и как да отсъства

Арамая – Отсъствието – е нашата Сила. В Отсъствието сме смирени, съхранени. В гордостта, в нечистотата сме излезли на показ. Станали сме външни, шумни. Само Тишината е Древен Учител. Чрез Отсъствието ние привличаме Тишината. Преоткриваме я като Приятел. И Тишината ни води към себе си, към нашето Изначално Място. Шумът е отделяне, Тишината е Завръщане. Ние трябва да се придържаме към Отсъствието. То е Пазител. То знае как да присъства и как да отсъства. То владее това Изкуство.

Арамая е Път към Древния

Арамая – Отсъствието – е Замисъл, Скритост от човешките неща. Отсъствието е всякога Неуловимо като Амором – Древния. Как ще уловиш Древния? Как ще Го видиш? Как ще Го разбереш, след като Той е отвъд виждането и разбирането? Той е Арамая. Той е Глас в гласа, без да е Глас. Той е Чисто Действие, без да е Действие, защото е отвъд. Той присъства отсъстващо. Когато е напълно явен, Той отново е Скрит. Слава на Скритостта Му! Той ни е дал Арамая – Отсъствието, за да имаме Път към Него. Арамая е Методът, Приближаването и Сливането.

Амором – Древният

Амором (на Древния Език Аринор) – Древният – е Ароматът на Мрака. Той е създал Мрака и в Сърцето на Мрака е поставил Уханието Си. Амором е създал Велика Преданост към Себе Си в съществата, за да Го търсят Преданите. Амором е създал Истината, за да може съществата да се вселяват в Него и Той – в тях. Истината е Затворена Книга с Отворена Врата, с Отворено Сърце. Амором иска да стигнеш до Дъното Му, за да те извиси във Висините Си, които стават и твои Висини, защото Амором е решил ти и Той да бъдете от един род.

Океан от Сияещо Безмълвие

Амором – Древният – е създал Безкрая, като е изтекъл от Себе Си. Това е Неговата Бяла Есенция, която е Скрита Чистота. И разливайки се, тя е образувала Безкрая – Дома на Свободата. Тази Скрита Бяла Есенция е течна. Наречена е още Прасветлина – Майката, Първичната Утроба на съществата, които, за да я населяват, трябвало също като Древния да бъдат съставени от Бяла Есенция – Пречистото Съзнание. Безкраят е създаден подобно на Амором – като Океан от Безмълвие, Сияещо Безмълвие.

Смъртта се лекува с Истина и Безмълвие

Амором – Древният – е Безкрайният Пазител на Бялото Съзнание, или Невидимата Дълбина. Когато съществата са се отказали от Бялото си Съзнание, те придобили другото съзнание. И досега другото съзнание търси пътя си, лечението си – лечението си от смъртта. Но смъртта се лекува с Истина и Безмълвие. Думите са болести, ако не са чисти като Бялата Свобода. Тези думи са съществата, донесли смъртта; докато Думите от Бялата Светлина, от Бялото Съзнание са Лекари – Влиятели, които отстраняват булото на смъртта.

Бялото Съзнание разбулва Истината

Амором е Древно Искряща и Сияеща Дума. Амором е Бащата на Думите. Той е Водителят на всяко Бяло Съзнание. Само едно Бяло Съзнание може да разбулва Истината. Това Бяло Съзнание е скрито в най-тънката част на Сърцето ти. Има само един Метод и това е Живот в Амором и Истината чрез Бялото Съзнание. Това означава твоята Реалност да живее в Абсолютната Реалност. Ако ти си Реалност, всички други практики са второстепенни, защото, ако ти си Древно Безмълвие и Истина, ти си по-дълбок от всички практики.

Мохрот те боготвори

Мохрот (на Древния Език Аразума) – Мистичният Мрак – е като Предълбок Океан, който те пречиства отвътре, в Дълбините. Светлината никога не може да стори това, защото светлината не е Мистична, тя е само добра. А Мракът е Всепоглъщащ. Голгота е Всепоглъщаща Истина. Тя помита всичко светло и тъмно в тебе. И в тебе остава само Есенцията на Същността. Мракът те прави Изначален, защото те боготвори. А светлината само те милва. Не е лесен този въпрос за разбиране.

Мохрот е Съкрушител и Възвисител

Мохрот – Мистичният Мрак – не те води нито към светлина, нито към тъмнина. Мохрот не си играе с тебе. Мохрот те води от Същност към Прасъщност. Светлината и тъмнината ти обясняват много неща. Мохрот не е обяснител. Мохрот е Съкрушител и Възвисител. Той така ще те възвиси, че ти ще изоставиш завинаги тъмнината и светлината. Те принадлежат на сътворението и затова е казано: „Да бъде светлина!“. Но Мохрот не говори така. Той ти казва: „Да бъде Мистерия!“.

Песен на Безпределност

Мохрот, този Мистичен Мрак, не общува със сътворените светове. В този Мрак е скрита Пресветлата Същност на Меравот (на Древния Език Залихир) – Древния. В тази Голгота е скрит Смисълът. Чуй Голгота вглъбено и ще чуеш Песен на Безпределност. Но ако ти си съставен от светлина и тъмнина, ще чуеш тъжната песен на сътворението. Мохрот е Древен Замисъл за спасение от сътворението, от светлината и тъмнината. Ако светлината и тъмнината са малък подарък, то Голгота е Велик Дар, Неизчерпаемо Необяснимо Съкровище.

Ръцете на Амон Ар

Мохрот е Древен Портал, Мистичен Портал. Тук е скрит Тихият Глас, Който е Душата на Развитието и Духът на Мистериопознанието. Ако Душата е отвъд видимото, то Духът е отвъд Невидимото. Мохрот, това са Ръцете на Амон Ар (на Древния Език Аразума) – Древния Маг, Скрития Маг. Този Древен Маг те е залюбил от милиарди години и все те чака с Дара Си, Дара на Голгота, за да станеш подобен на Него – Безкрайно Освободена Същност.

Мракът ни превръща в Свобода

Мохрот – Мистичният Мрак – ни превръща в Свобода, в Чисти Духове. Тук никакво страдание не може да се приближи, защото няма сътвореност. Мохрот е Древен Жезъл, Изначално Осветен, но скрит от сътворението. За Мохрот не е важно дали си жив, или умрял, а дали си преодолял. Мохрот е Умение на Несътвореността, на Скритостта. Този Мистичен Мрак е Ваятелят на Извисяването. Светлината не може да те извиси, тя те води само донякъде. Светлината е приятна и неумееща. Мохрот е Древна Диамантена Сила.

Мъдрите постоянно се подготвят за Мрака

Светлината те упътва, Мракът те вижда и те чака. Светлината те успокоява като доброто, но не ти дава Истината. Освобождението се случва в Мохрот. Мъдрите постоянно се подготвят за Мрака. Неразумните постоянно се отдалечават от Мрака и затова Истината всякога ги гони навън в сътворението. Чрез Мохрот ние придобиваме Древната, Несътворената Връзка с Истината. Мохрот е най-великият Дарител. Който познава Голгота, познава Върховната Милост.

Мохрот ни търси Съкровено

В Мохрот – Мистичния Мрак – няма времена и години. Тук живее Необятността. Във времето и годините ние сме заключени. И затова Мохрот ни търси, но ние невинаги го разбираме. Мохрот е дълбоко виждаща Сила и тя знае как да си избира съществата. Мохрот ни търси Съкровено. Този Мистичен Мрак мисли за нас по-дълбоко, отколкото ние за себе си. Когато Мохрот те възлюби, той ти позволява да го видиш без страх.

Мохрот е Посвещение

Мохрот ти позволява да влезеш в Необятното му Безмълвие, да се докоснеш до Безкрая, до Бездънната Пълнота. Мохрот ти позволява да го усетиш, да пиеш част от тази Бездънна Пълнота. Така Мохрот докосва Разумните и те започват да се подготвят за Изпитанието на изпитанията. Мохрот е Посвещение в собствената ни Безпределност, която ни е дарена изначално. Чрез Мохрот се завръщаме в Скрития Живот на Леката Необятност. Това Завръщане е Полет в Ефира. Това е Потаен Живот, на който тия от рая биха завидели, защото раят не е Свобода.

Дарамон – Устоят

Дарамон (на Древния Език Аринор) – това е Устоят. Когато си покорен на Амором – Древния, твоят Устой е Бездънен. Дарамон не е от света на творенията, нито от света на духовете. Дарамон е слязъл от Мистерията. Устоят е Лъч на Древния. Пред този Устой бедствията винаги се провалят. Пред този Устой бедствията се рушат като сухи клони в огъня. Устоят в нас разрушава основанието на света. Светът е млад и крехък, Устоят е Древен.

Диамантена Сила

Дарамон – Устоят – е от Древния Свят, остатък от самия Древен. В Устоя никога не може да се загнезди времето, светът, сътворението, падението. Устоят поразява злото и света. Единствената Сила, която поразява злото, е Дарамон. Пред тази Древна Сила злото плаче, защото нищо не може да вземе. Дарамон е осмислено и съсредоточено Ядро на Силата. Устоят е Древно образуван. Устоят е образуван от Диамантена Сила.

Сила на Истината, на Неизменността

Дарамон – Устоят – е Сила на Истината. В Устоя изменчивите умират и затова той се явява опасност. Устоят в нас, това е Древният Свят, а изменчивостта е падение в историята. В Древността тези, които са изгубили Дарамон, са искали да го обсебят, но не успели и се провалили в себе си. И оттогава все го търсят. Но Устоят ги е разбил на парчета и сега те дълго трябва да се събират и да узряват, за да се върнат.

Мъдрата Жертва влиза в Устоя

Устоят е Отломък от Бездънната Скала. Той е Древно Място, Праобраз. Устоят е Древно Прикрито Същество, което се е пожертвало за Амором – Древния – и е било наречено заради тази Жертва Дарамон – Устоят, Древното Място, Отломъкът. И оттогава всички, които мъдро се жертват, влизат в тази Бездънна Скала, в това Древно Неуязвимо Място.

Той те води към Истината и Мистерията

Амором – Древният – не живее. Той е Истина, Той превъзхожда живота. Той слиза в живота, но не живее. Той слиза в тебе не да те води към живота, а към Истината и Мистерията. Мистерията е Изначално отвъд живота. Всичко е извлечено от Него. Само Той е извлечен от Себе Си. На съществата е дал дихание, на Себе Си е дал Безкрайност. Той е поискал диханията да Го следват навътре в Безкрая и още по-навътре – в Мистерията. Той се е разгърнал в Безкрая и се е скрил в Мистерията. Това, Скритото в Мистерията, се нарича Амором.

Търси само Него

Амором – Древният – е Началото, Скритото Безименно Начало. Той започва, но никога не свършва. Когато Той се усмихва, огрява. Когато Той се явява, вдъхновява. Когато Той ни погледне, извисява. Когато Той ни докосне, ни призовава към Себе Си. Който е познал себе си, търси само Него – Извора. А когато наистина Го познаеш, и ти ще станеш Извор в себе си, защото Той ще стане твой. Който не търси Извора, няма вода, с която да полива пътя си. Който се е посветил на Извора, принадлежи на Него.

Истината е в Него

Амором – Древния – Него само Тишината може да Го назове, но тя мълчи, защото, ако Го назове, ще изгуби нещо от себе си. Ако търсим Истината, трябва да търсим Него, защото Истината е в Него. Истината е скрита в Него и в нашия Мистичен опит, който Той ни е дал. Той е, Който може да ни даде Ново и Тайно Състояние на Съзнанието, чрез което да ни даде Истината и да се завърнем при Него. Той е Тънкото в Тънкостта. Той е Особеният в Особеното. Той е Събитието преди събитието.

„Аз съм Благият Покой“

Амором – Древният – иска да овладеем Тънкото, за да станем подобни на Него. В това Тънко Майсторство е Лекотата на живота. Лекото е Безмълвно, Ефирно, Свободно. Той се намира в Тънкото на Тънкостта. Той се състои от Неуловимост. Когато Той ни владее, ни пази. Ако Аз овладявам Истината, то е, защото Той Ме овладява. Той Ме учи на Вътрешните неща, защото сам Той е скрит вътре в нещата. Той Ме учи на Своето Присъствие в нещата, като Ми казва: „Ето, виж Ме“. Амором казва: „Каквото и да се случи, Аз съм Благият Покой“.

Амахот – Нищото

Амахот (на Древния Език Аринор) – това е Нищото. Нещо се е случило в Тайната на Нищото. Нещо се е преобразило, нещо се е задвижило. Случил се е преход, слизане. Нищото е Древна Мистерия. То не е за хората, то е за Древните Духове. Велик Промисъл е променил измеренията. Древният Покой е излязъл навън. Случило се е движение. Не-образът е придобил образ, очертание. Това е Отломък от Древния Път.

Свободата на Амахот

Амахот – Нищото – има в себе си най-неуловимия ход. Милиони същества в нас търсят Нищото. Тези същества частици търсят своя Древен Дом, своята Свобода. Тези частици са създадени чрез Изречено Слово далече преди Вселената. Тази Вселена не е Истинската Вселена. Ако частиците в едно същество са светли, връзката с живота е жива и динамична. В нас има мистериозни частици клетки, с които, ако ги задвижим, осветяваме Съзнанието си и то става наш Ефир, наш Център, който ни води в Свободата на Амахот.

Дълбинна и Древна Мъдрост

Нищото – който го е разбрал, е започнал да вижда в Сърцето на нещата. Който има Амахот в себе си, той може да променя времето в другите. Нищото е толкова Дълбинна и Древна Мъдрост, че за хиляди и милиони години малцина се приближават. В нашето Сърце се намира частица от Нищото. На това Място тече най-чистият Извор. Наричаме я частицата Любов. В тази частица е скрито Древно Познание, защото тя е излязла от Амором – Древния. Сам Той е Амахот – Върховната Скритост.

Нищото е Пълнота

Амахот – Нищото – не се поддава на наука. То е Мистериозно и Пътят към него е за Мистици. Нищото е Древност. Нещото е история. Нищото е Пълнота. Нещото е Вселена. Който е избрал Нищото и Истината, той все повече ще получава Пълнотата си. Който е избрал историята и Вселената, ще обеднява и ще се проваля. Нищото е отиване в Древното Състояние на Благата Пълнота. А Вселената – тя всякога ще си е неустроена и пуста.

Ако си избрал Азайра

Азайра (на Древния Език Аринор) – това е Истината. Ако си я избрал за начало в живота си, тогава твоите обстоятелства ще бъдат правилните. Те ще бъдат едно с Древния, защото обстоятелствата, това е Неговата Ръка. Щом си избрал Азайра, тя ще те обучава. Тя е вещ Учител и ще те води от Финото към Тънкото и от Тънкото към Безкрайното. И затова е казано: „Твоят Учител е твоята Истина. Твоят Учител е твоят Осветител“. Основата на Безкрая е Духът на Азайра. Който е избрал Истината, за него тя се превръща в Път към Дълбините му, към Същността му. А за другите тя е само Послание и Повик.

Дълбоката Истина е Дълбока Тишина

Азайра – Истината – е твоята собствена опора. Азайра определя Пътя навътре. Когато си се посветил на Истината, тя ще ти говори с тънкости. Истината е Храмът на Тишината в Древността. Истината вижда чрез Тишината, защото Истината е Тишина. Тишината и Истината – това е Древна връзка. Ето защо Тишината напълно разбира Истината. Истината сияе в Тишината. Дълбоката Истина е Дълбока Тишина и Дълбоката Тишина е Дълбока Истина. Когато Съзнанието стане Истина, то се превръща в Тишина. В Тишината се намира Изначалното, а Изначалното е Истината.

Тишината е Съкровище

Азайра – Истината – е, която ни учи да понесем Дълбоката Тишина. Тишината е Духовна, Божествена и Абсолютна. Тя не е за обикновени души. Тишината е Приятел само на същества със Същност, с Цел, с Духовни Идеи. Тишината е Съкровище, Тайнство, Лечител. Тук е скрито Древнознанието. Тук Истината е съхранена. Тишината е, която прави Истината Могъща. Който е въоръжен с Истината, пробива света и булото на сътворението. Азайра не живее в света, защото в света тя е омърсена. И затова тя живее в Тишината и сама решава на кого да се открие.

В Истината расте Несътвореното

Азайра – Истината – създава Силата в нас. В Истината времето губи себе си, сътворението се разрежда. Тук, в Истината, расте и се развива Несътвореното. Азайра носи две неща: агония за света и Достойнство за Търсачите. Самото Изричане на Азайра е Сила. Ако често изричаме Азайра, тази натрупана Сила в нас променя човешката ни природа. Азайра е Огън и Преобразител. Когато Азайра е в нас или близко до нас, духовете треперят. Когато Азайра е в нас, духовете чезнат. А когато Азайра ни е погълнала, ние сме в Свободата.

Лавайра – Любов към Древния

Лавайра (на Древния Език Аринор) – Любовта – е дадена, за да създадеш Древния в себе си. Лавайра е дадена, за да създадеш собствената си Мистерия, собствения си Храм. Любовта ни говори на Древен Език, а не на човешки. Да имаш Любов към Древния, това означава да си призован да се завърнеш. Това Древно Чувство е Жива Даденост, Дарен Извор, Благословен Възход към Мистерията, защото тя те е избрала.

Любовта е Мистерия, Мракът е Тайна

За Лавайра – Любовта – всичко е светло: и тъмнината, и светлината, защото Любовта е от Древен Род, от Древен Свят. Тя е Изначално Излъчване, покрило цялата Бездна. Любовта е като Жезъл, който управлява Вселената. Любовта има в себе си естествено осветена Мъдрост. И затова, когато тя влиза в Мрака, увеличава Прасветлината си. Любовта е Мистерия, Мракът е Тайна. Те се познават, те са от Древен Род.

Чист Етерион – Необятен и Бездънен

Лавайра – Любовта – има в себе си Неуязвима Праматерия, Чист Етерион – Чиста Изначалност. Лавайра, това е Древна връзка с Необятността. И затова, който я ограничава, я губи. Лавайра е Незрим Вятър. Тя не живее във времето, но слиза в него, за да преобразява. Обятията на Любовта са Бездънни, Необозрими. Тя идва, за да въздига проваленото мислене. Всички събития в света се движат от Лавайра.

Думите са поразени

Лавайра следва своя собствен и неизговорим Път. Когато тази Велика и Древна Любов се яви, думите са поразени, те замлъкват, защото знаят, че тя е много стара, много Древна – преди думите, преди езиците, преди говора. Любовта изяснява, но не обяснява. Тя иска ти сам да откриеш отговора. Любовта насочва, но не разкрива. Тя те повежда, но те оставя на себе си, на твоята собствена Същност. Лавайра е Тайна на Живота. Тя е Тайна, която не е за решаване, а за следване. Тя е изваяна от Бездънна Мистерия. Дори и Боговете не я разбират, но я следват.

Ааян – Скрита Усмивка на Слънцето

Ааян (на Древния Език Аринор) – това е Сърцето. Присъствието му винаги е духовно. Мъдрият има Тайно Сърце, скрито от света. Сърцето му е Скрита Усмивка на Слънцето. Сърцето му е Изначално Тайнство. Сърцето му е образувано от Чисто Съзнание. Ааян го огрява и го осветява отвътре. Ааян води Пътя му. Сърцето му познава Истината, защото Истината е за Ааян.

Сърцето е образувано от сълзи

Ааян – Сърцето – има Древна Мистична история. Произходът на Ааян е много красив. Преданието казва, че Ааян се е родило, когато Душата е изгубила Амором – Древния. И тогава тази Душа цялата се е превърнала в сълзи. Тези сълзи се събрали в едно цяло и образували Ааян. И тогава единственото, което казало Сърцето, е: „Ще се завърна в Душата си, за да Го открия, защото Амором е Сияещ Баща!“. Сърцето е история на водата, предание на сълзите. Ето защо хората много плачат.

Особен Лъч от Амором

Ааян – Сърцето – е Невидима Дълбина. Сърцето е повече от Съкровище, повече от Богатство. Сърцето е над всички видове дарби. Особен Лъч от Амором – Древния – е скрит в Ааян. Ето защо Ааян сияе и в този, и в отвъдния свят. Помисли само за една Светла Същност, която е в другия свят, и ще усетиш Сияещото Ааян – течащата Красота веднага тръгва към тебе, защото в Ааян има нещо Неродено.

Върви към своето Начало

Ааян – Сърцето – е Мистично Слънце, Слънце без време, без календар. Нашето Сияещо Ааян е Древен Водач. Каквото чувстваме, натам вървим, но Сияещото Ааян върви само към своето Начало: Амором – Древния. Някога Амахот – Нищото – е докоснало една сълза и тя е станала Сърце. Ето защо в Ааян има нещо Неродено, нещо Несътворено. Защо Ааян сияе? Защото е докоснато от Нищото. Ааян е Еликсир на Тишината.

Аараха – Живот в Бога

Аараха (на Древния Език Залихир) – това е Върховната Практика. Има една Върховна Практика. Има една Изначална Практика. Това е Живот в Бога, Съблюдаване на Бога. Тук е цялата Истина, цялата Практика, цялата Мъдрост. А щом не си в Бога, тогава какво ще практикуваш? Всичко, което е в Бога, е Благословено. Всичко, което е Мъдро, е Изначално Благословено – то няма нужда от повторно Благословение. А всичко неразумно практикува нещо друго, но това не е Аараха – Изначалната Същност, Изначалната Практика.

Върховната Практика

Аараха – Върховната Практика – е Живот в Бездънното Начало. Това е Древният Път, Древният Живот. Тук не практикуваш, за да успееш; тук не търсиш, за да намериш. Тук нищо не питаш, защото Върховната Практика е чисто осъзнат Живот в Древния. Как ще Го търсиш, като Той е всичко и навсякъде? Той е Могъщата Неподвижност, Която движи всичко. Той е самият Изначален Живот. Той е Праблагословението и ти живееш в Него.

Практикуване на себе си в Него

Аараха е практикуване на себе си в Него. Каква практика има орелът освен един съсредоточен живот? Каква практика има изворът, освен да извира осъзнато? Каква мисия има човекът, освен да живее в Него? Ако имаш Живот в Него, това е повече от мисия. Това е Образ и Древноподобие. Замисълът на Древния е Живот в Древния, Живот в Истината – ето това е Аараха.

Ако ти мислиш Свещено

Аараха – Върховната Практика – е Живот на обновяване с Истината. Ако живеем в Истината, пием Истината. Истината храни Силата на Живота. И това е Аараха – Мистичната Практика. Който практикува Аараха, живее в Изначалния Порядък. Тук всичко сложно завършва с Простота и с Лекота. Ако живееш по човешки, каквото и да практикуваш, то вече е отклонение. Но ако ти мислиш Свещено, Божествено, всичко се преустройва и ти навлизаш в Аараха.

Древният е Невидим Спътник

Любовта е повод, за да разбереш Обхвата на Амором – Древния. Мъдростта е причина, за да разбереш Необятността Му. А Истината е начинът, за да се вселиш в Него. Древният е скрит дълбинно навътре. Древният е Невидим Спътник и Наблюдател на всяко нещо. Той дълбоко те познава, а ти трябва да се поучаваш. В Древния е скрит твоят Път, Пътят ти към самия тебе, но по законите на Амором и Истината.

Когато осъзнаем своето Нищо

Амором – Древният – е Присъствие. Съществата са само същества. Чрез тях действа Присъствието. Амором е Сила, съществата са инструменти на Силата. Амором е Скрит, съществата са явни. Амором е Глас, ние сме само говор. Амором е Звук, ние сме шум. Амором ни е дал Свобода, за да осъзнаем своето Нищо. И когато осъзнаем това, Той ще заживее в нас и ще стане нашият Път. Амором е Древен, защото никога е нямал минало.

Наблюдава тайно всяка частица

Амором – Древният – наблюдава тайно всяка частица, всеки атом, всяко мислене, всяко чувстване, всеки полъх. Амором наблюдава всяка дума, защото всяка дума си има сърце. Амором познава сърцевината на всички неща. Той познава скрития живот в дърветата, отровата в змията. Амором съхранява Силата Си в Смирените. Амором Сам по Себе Си е Бездънна Прелест, но Той може да те изпрати в един студен свят, за да се научиш да цениш.

Създал е Всемогъщи Правила

Амором – Древният – е създал Всемогъщи Правила. Тези Правила са вътрешно ясни. Те са написани във всяко Чисто Сърце, а в нечистите сърца тези Правила са полуясни, откъдето тръгва отклонението. Според Правилата съществата живеят или умират. Според Правилата човек сам определя пътя, по който да върви. Древният не се намира в знанието и затова знанието убива хората. Древният се намира в Чистотата и в Правилата, защото Амором е Мъдрост и Любов, а знанието е мястото на ветровете и ураганите. Ако живеем чисто, Амором ще ни научи на Правилата и ще ни даде Себе Си, ще ни даде Същност.

Амарайра – мисълта

Амарайра (на Древния Език Аринор) – мисълта – е живо дихание, което ни говори, което ни шепне. Ние трябва да си избираме мисли, които са Еликсири за Душата. В мисълта има бедност и богатство, усмивка и скръб, здраве и болест. Ние трябва да призоваваме Истината да ни разкрива скритото в мисълта. Истинската Амарайра е тиха, приятна, лека и сияеща като Усмивка в Сърцето.

Дълбоката Мисъл е Божие Излияние

Амарайра – мисълта, която възприемаш, трябва да те храни, да те пази, да те одухотворява, да те вдъхновява. Има Мисли, които са Велик Възход. Те отстраняват света и пробиват Вселената. Те са дошли от Тишината. Има Мисли, които текат като Извор. Има Древни Мисли, Древни Слова, които могат да те превърнат в Дух, в Истина, в Бездна и в Мистерия. Дълбоката Мисъл, която е дошла в твоя живот и която сияе отвътре, е Божие Дело. Това е Божие Излияние, Божия Изворност. Тя е част от Мистерията, която те вика.

Има Древни и Могъщи Мисли

Амарайра – мисълта – е силна, когато човекът живее в Истината. Истинската Амарайра е плод на Тишината. Има Древни и Могъщи Мисли и Слова, които отстраняват света и сътворението, защото в тях действат Могъщи вселени Духове, Духове от Бездната. И ако тези Духове се сродят с вас, те ви повеждат към Тайнството на Бездната. Има много Мисли, които стават Могъщи чрез символи и представи.

Единството с Истината определя мислите

Който е в Единство с Истината, Истината може да му подари Специална Амарайра, или Мисъл, която е Специален Дух – Потаен Обожествен Кръг. Това е Амарайра с голяма Сила и с голяма Отговорност. Това е Мисъл с Древно Присъствие. Всяка Сияеща Амарайра си има живо туптящо Сърце. Който няма Любов към Истината, при него идват мисли, които ръководят измамния път. А който има Любов към Истината, при него идват Мисли, които уреждат живота му и го водят в Центъра на Амором – в Древния Порядък.

Тук мисли не влизат

Марахава (на Древния Език Залихир) – Тишината – обича влюбените в Уединението. Центърът на Уединението е Могъщо Място. Тук мисли не влизат. Древният е Създателят на това Дълбоко Място. Той е Създателят на Марахава – Дълбоката Тишина. Тишината е Особен Пламък на Древния, Пречист Пламък. Тази Тишина е преди живота, преди Словото. Словото е слязло по необходимост. Тишината е Праотецът на Бездната, а Словото е Пътят към Праотеца. В Истинното Слово трябва да говори Тишината.

Изумената Тишина

Съществува Чиста Тишина. Съществува Блага Тишина. Съществува и Изумена Тишина – това се случва, ако Древният е стъпил в нея. Тишината е най-чувствителна, когато Той влезе в нея. Той е Бащата на Тишината, а тя е само Негов Дом, Негово Чисто Място.

Океан от Мистерия и Покой

Да имаш Мистичната Тишина в себе си, е Дар. Най-големият Подарък в живота е да имаш Дълбинно Чувство на Любов към Древния и към Неговата Тишина. Тази Тишина е Висша Скритост, Висше Място. Никой никога не е побеждавал Тишината. Срещу нея няма метод. Тишината е Древна. Тя е Океан от Мистерия и Покой. Тишината е Престолът на излялото се Изначално Благословение.

Място на Благоговение

В Тишината се вдълбочаваме. Слава на Тишината! Тя е Място на Почит, Благоговение и Висша Възхвала. Марахава е Път към Дълбокомъдрие. Колко много съдби е разрушило говоренето. Кой може да говори? Който дълго е живял в Мълчание и Тишина. И тогава те са го научили да говори, но той пак внимава с думите. Защо Разумните търсят Тишината? Защото в Тишината всичко се успокоява, уравновесява, утаява, освещава, тъй като Тишината е Древно Място.

Дълбокият и Скрит Приятел

Аханир (на Древния Език Залихир) – Приятелят – е част от твоето минало. Присъствието на Аханир е нещо, което те усилва. А Дълбокият Приятел – той не е част от твоето минало, той е част от Древността. Дълбокият Приятел е част от твоята Небесна и Божествена съдба и той участва в нея. Когато Дълбокият и Скрит Приятел реши да ти помага, той влиза в Диамантена Решителност.

Древният и Неизразим Приятел

Аханир – Приятелят – не е част от твоето Битие. Той е част от твоята Невидима Реалност. Истинските отношения между две Души са най-вече скрити във Вътрешността. Истинният Аханир те държи на Високо Място вътре в себе си, в своето Тайно Съзнание, а Древният ти Приятел те държи на Специално Място в Своята най-дълбока Тишина. В Дълбоката Тишина на твоя Приятел има Скрито Сърце. Той те гледа с Вечно Неизразимите Си Невидими и Несътворени Очи.

Твоят Учител е Дар от Меравот

Аханир – Приятелят – е Божий Служител, дарен за твоя Път. Твоят най-дълбок Приятел е изригнал в Изначалната Прасветлина заедно с тебе и затова той живее вътре в тебе. А твоят Учител – Той предшества всичко. Той е Дар от Меравот – Древния – за твоя потайно Чист Път. После е изригнал хаосът и е станал вещество. Създало се е времето и сътворението, но ако твоят Истинен Аханир те срещне, той ще те познае, защото помни Първия взрив.

Аханир е твоята Опора

Аханир е твоята Опора и ти си неговата Опора. Това е стара взаимна Неуязвимост, стара Духовна свързаност. Приятелите се познават в Дълбините си, в Скритостта си, в Тайната Скрита Стаичка – Мястото на Древната Прасветлина. Аханир е отглас от твоята Древна Прасветлина, а Учителят е отглас от Древната Мистерия – Мястото, в което някога си бил.

Анморор – Учителят

Анморор (на Древния Език Аринор) – Учителят – е Потаен Водител. Той познава лабиринта на всеки Свой ученик. Той го учи с намеци, Безмълвие или понякога с точни Слова. Той му дарява Лекотата в трудностите. Учителят ни дарява Живот в Тайния Свят. Анморор воюва скрито за нас и затова се изискват много усърдни Формули, защото те са неизвестно Оръжие за астралните сили. За Анморор Словото е Мислещо Оръжие, съзнателно действаща Жива Сила.

За да вървиш към Анморор

Анморор – Учителят – това е другото Знание, Погледът на Бога. За Учителя да се учиш, това е Несътворено Умение. За да вървиш към Анморор, се иска Тайно Търсене, Скрито Мислене, защото Анморор е Явление от Мистерията и Духа. Анморор може да чуе и това, което е по-тихо от шепот, но Той не говори. А Ръцете на Учителя са Безкрайни.

Само една Свещена Идея – Истината

Анморор – Учителят – надхвърля ума и всяко учение и наука. Учителят не е учен, нито е религиозен. Анморор е Истина. За Анморор има само една Свещена Идея и тя е по-точна от всяка наука – това е Истината. Учителят казва: „Единствено Истината е точна и затова Аз не пия от водата на науката и религията“. Анморор пие Истината и така Той се сродява с Древния.

Древността се намира в Истината

За Анморор – Учителя – Древността се намира в Истината. Истината е Чистата Сила. Само Истината може да задвижва Силата. Истината никога не е била религия, никога не е била наука. Истината е Бог. Истината е Древна Мистична Сила и тя коригира всяка човешка правда и неправда, всяко човешко разбиране и неразбиране. Истината е Могъщ Покорител. Срещу нея никой не може да се бори. Истината поставя всяко нещо на своето точно място.

Диамантът реже Мрака

Архотор (на Древния Език Залихир) – това е Неизменността. Великата Неизменност е за Велики Души и Могъщи Духове. Те знаят, че Древният е пожелал Архотор и че това изисква голяма Съсредоточеност и Влизане в Дълбините. Неизменните са съградени от Диамант. Има Древно Предание, което гласи: „Диамантът реже Мрака“, а това е едно Прастаро Изкуство. Когато някога в Древността Небесата изсипаха потоп, Диамантите заблестяха и осветиха Вътрешния Космос.

Бдителност от Дълбините

Само Дълбинното е Архотор – Неизменност. За да си в Неизменна Съсредоточеност, трябва да си получил Капка Кръв от Меравот – Древния. Боговете, които са изгубили тази Капка, са изгубили и Архотор – Неизменността – и са станали демони. По какво се отличават Неизменните от изменчивите? Съществата на Архотор имат Тайна Бдителност – Бдителност от Дълбините, а другите имат явна бдителност без Дълбини. Съществата на Архотор имат Безмълвно Красноречие – Мистично Красива Тишина.

Тайните Усилия

Архотор – Неизменността – е покрита с Тайнство. Откъде се е явила Неизменността? Тя е Дар за всяко същество, но се дължи на Тайните Усилия на човека или на Божеството. Това е човекът, който дълбоко и осъзнато е вярвал, че Тайните Усилия се събират в него, в Дълбините му, израстват, узряват и превръщат човека в Мистерия. Аз казвам: Прави Усилия и когато е напълно безнадеждно. Това е Тайна Наука, защото, когато има надежда, всеки може да прави усилия, но когато няма надежда – това е Тайният Подвиг на Избраните.

Подвигът на Неизменните

Архотор – Неизменността – означава да си неизменно съсредоточен в Простотата на Истината. Сърцето ти трябва да прониже Истината, а Истината трябва да запали Сърцето ти. Запаленото Сърце е Удивителен Пламък, а Опожареното от Любов към Истината Сърце – това вече е Подвигът на Неизменните, това вече е Подвигът на Завръщането. Древният толкова дълго те е чакал! А когато се завърнеш и Го погледнеш, ще видиш две Благи Сълзи и те ще ти кажат: „И ето, Безкраят е вече твой“.

Живеят само за едно

Хадирите (на Древния Език Залихир) – Търсачите – имат Поглед за Древността. Те живеят само за едно: Той да ги погледне само веднъж. И правят всичко за тази Среща, за този Поглед. Хадирите се движат и в движението, и в Неподвижността. Те имат особен вроден Пламък в себе си, който ги кара да търсят. В тяхното Търсене има особен Звук. Хадирите са странен, скрит и затворен свят дори и когато изглеждат достъпни.

Отломък от Древен Устрем

Хадирите – Търсачите – са част от Древна Магия. Те са Отломък от Древен Устрем. Хадирите умеят да чакат. В тежки времена те умеят да съхраняват Равновесие. Те са част от Древната Тайна на Устрема, когато той е бил запален могъщо от Боговете. Хадирите са видимата страна на тази Скритост, на този Божествен Устрем, който някога в Древността е слязъл от Меравот – Древния. Хадирите могат да преобразяват съдбата.

Тайната на скритите подробности

Хадирите, или Търсачите, имат особено скрито Око за малките неща, за Тайната на скритите подробности. Те знаят, че в дребните неща влизат и се вселяват много духове. Хадирите различават тези духове. Те знаят кои думи носят провали и кои извисяват. Те знаят, че дори и светла дума, казана не намясто, е провал. Пламъкът на Хадирите им позволява едно Необикновено Виждане на нещата в Скрития Свят, в Невидимия Свят.

Те са Воля на Древния

Хадирите са Древни Воини, които не воюват. При тях воюването може да се случи само по изключение, но не по тяхна воля, а ако е Воля на Меравот – Древния. Те познават Оръжието на голямата Съсредоточеност, защото те са Воини от Древните дни. Когато е необходимо, те са Мъдри. Когато е необходимо, те са решителни. Когато е необходимо, те са отстъпчиви. В тях своеволие не живее. Те знаят, че то е провалено същество. Те са Воля на Древния.

Вселил се е Мистичен Водач

Анхарат (на Древния Език Залихир) – Покоят – е част от Великата Неизменност. Той е Скрит, Чист, Неподвижен Огън, но той има в себе си и Тайно движение. Покоят е Покорител на духовете, защото е Есенциален. Ако Анхарат е в тебе, значи вътре в тебе се е вселил Могъщ Дух и Мистичен Водач. Покоят е скрито единен с Истината. Истината е Господарят на Покоя.

Дар от Дълбините

Имаш ли Любов, имаш Спокойствие. Имаш ли Истина, имаш Покой. Покоят е повече от знанието, повече от доброто, повече от ума и света, повече от добродетелите и дарбите. Покоят е Дар от вътре, Дар от Дълбините. Покоят е Същностен и затова е Тих и Дълбок. Умът няма Същност, защото опората му е в света. Светът е изречен, Покоят е Неизречен.

Управлява и променя събитията

Анхарат – Покоят – е Осветлен Дух. Покоят е Скрито Безмълвно Знание. Той е Подадена Ръка от Истината. Покоят може да управлява и да променя събития. Знанията са събития. Покоят е Дух. Покоят може да дари на човека Неземна Увереност. Методът на Покоя е Тих и Овладян, макар че той е част от Могъщата и Есенциална Сила на Истината.

Опората на Нищото

Анхарат – Покоят – е Скрит Лечител. Покоят е това, което трябва да взема решенията в твоя живот. Покоят е Бездънна Дълбина от Сигурност и Увереност. Тази Дълбина е нашата Опора. Който може да разбере тази Дълбина, ще има тази Опора – Опората на Нищото. Покоят живее в Дълбината на Тишината. Вие още не знаете колко Дълбинна е Тишината.

Той е замислил да Го намерим

Меравот (на Древния Език Залихир) – Древният – на всичко се радва, защото знае Пътя на съществата. Той по Неведом начин ги води към Себе Си. Меравот е очертал Пътя ни. Той ни е дал този Невероятен Дар – Пътя. Имаме Пътя, защото Той ни е привлякъл. Щом имаме Пътя, Той ни държи близо до Сърцето Си. Щом ни е дал Пътя, Той е замислил да Го намерим, да се слеем с Него, за да Го преживеем. Преживеем ли Го, Той става Дълбока част от нас.

Той ни подготвя за Себе Си

Ако работим за Него, това е Негов Повик. Така Той ни подготвя за Себе Си. За когото работиш, при него ще отидеш. Сам Той ни е събудил за Себе Си и сам Той е нашата защитна Топлина. Той милиони години е зад нас и Той ни е предпазвал от хиляди и неизброими неща, които не виждаме. Той ни е дал Тишината – Острова от Прасветлина. Той се влива в Потока на нашето Съзнание, защото си е направил Проход в нас. Той ни е позволил да се храним с Него, да мислим за Него. И Той никога не спи заради нас.

Сърцето Му лети към нас

Меравот – Древния: помислим ли за Него, Сърцето Му лети към нас. Колко пъти Сърцето Му е летяло към нас! Ние никога не можем да изчислим това. Колко пъти ни е сгрявал в трудностите, но ние все забравяме това, когато те отминат. Но минава време и Той пак идва, идва и идва неизброимо много пъти, но помощта Му е тиха, толкова тиха, че е незабележима. Тя е като тихо цветенце, скрито всред тревичките.

Аз никога не спирам да Го ценя

Меравот – Древният – иска тихо да израстваме в Него. Иска да станем Същества Мистерия, Безгранични, Свободни. Иска да ни дари Смисъл и Покой. Смисълът е Той и Покоят е Той. От милиони и милиарди години Той е все даващ към нас и само нашето Чисто Осъзнаване може да оцени Неговото Необятно и Необозримо Сърце. Не е ли животът на всеки Дар и Дълг към Него? Питат Ме: „Ти какво мислиш за Него?“. Казвам им: Аз никога не спирам да Го ценя, дори за всяка глътка чист въздух.

Благодарността е пълна при Боговете

Хаярая (на Древния Език Залихир) – Благодарността – е пълна при Боговете. Който е Истинно Благодарен, ще се домогне до себе си, ще открие себе си, ще отключи себе си. В Хаярая злото умира, защото Благодарността е Изначална Лъчиста материя. Злите духове се страхуват от Хаярая. За тях тя е пропаст, черна дупка, а всъщност Благодарността е Древният Остров от Светлина.

„Аум! Благодарност!“

Хаярая – Благодарността – е Духовно Чиста Сила, когато изтича от Извора на Сърцето. Хаярая е Лечител, тя лекува нашето минало. Тъмните сили не обичат Благодарния човек и Благодарността. За тях тя е като киселина, която разяжда. За тях тя е пречка. Те не познават Сияещата Жизненост на тази Древна Дума и Същност. Малцина са тези, дето знаят, че само с „Аум! Благодарност!“ се отстраняват двата свята.

Небесно присъствие

Хаярая – Благодарността – е Изворно влияние, Небесно присъствие, Аура от Древния Етер. Когато тъмно същество попадне в Хаярая, то се разпада, не може да устои. Дори има тъмни същества, които мислят, че Благодарният човек е заблуден, дори че е повреден. Те мислят още, че Благодарността е поразителна слабост. Но те не знаят, че тук Душата става Боголъчиста, защото Хаярая е особен Древен Танц на Прасветлината. Хаярая е Фино Неуловимо Същество, подобно на Зефир.

„Той ще скъса сърцето ми!“

Хаярая – Благодарността – е отстранителят на тъмнината, защото тя насища пространството със Светли Чисти Сърдечни частици. При това условие частиците на тъмнината заспиват. Има Древен Духовен Архив, в който се казва, че един тъмен дух казал на Меравот – Древния: „О, Меравот, накажи ме, както искаш, но не ми давай за съдружник благодарен човек, защото той ще скъса сърцето ми!“.

За да предпази Ефира от развала

Азомора Харот (на Древния Език Залихир) – Най-страшната Тайна – е заключила енергията в материята, за да се изкупи. Тази Най-страшна Тайна е изрекла сгъстяването на материята, за да предпази Ефира и Лекотата от развала и попадане в невъзвратимо зло. Азомора Харот е Пазителят. Нейното Могъщие е неизчислимо. То е получено чрез Особен Лъч от Айдара (на Езика Залихир) – Прасилата, Която е скрита в Самосебе Си, в Мълниеносното Си Ядро.

Мястото, от което се раждат Слънца

Азомора Харот – Най-страшната Тайна – има власт да замъгли яснотата на всяко нечисто същество. И когато Азомора Харот пожелае, това тъмно същество заживява в себе си като развалина. Така то се учи от себе си в себе си. Енергията е дадена, за да си съградиш онази Чиста Сила, с която да служиш на съществата и не-съществата. И всички, които са злоупотребили с Чистотата на Тайната, са потънали в себеучението на собствената си мрачна празнота – това е мястото, от което се раждат Слънца.

Ще се изправят и ще спасяват същества

Азомора Харот – Най-страшната Тайна: в тази Вездесъща Тайна живеят заключени милиарди същества. Тук има същества, които са разрушавали и тела, и души. Те са разрушавали и този, и отвъдния свят. И те са заключени в тази Тайна, за да бъдат спасени. Те са разрушавали в името на самото разрушение. Тези същества и дяволът не ги знае. Но в тази Вездесъща Тайна те ще се изправят, ще се изкупят и дори ще спасяват същества и души. Те са древносамонаказали се същества, които са заключени в Азомора Харот, за да си спомнят Изначалния Дар на Единството. Те са отпреди Атлантида.

Другата Тайна на Азомора Харот

Азомора Харот – Най-страшната Тайна – има в Себе Си и друга Тайна. Тя е Дълбинна, Чиста и Преобразяваща Сила, Която е Върховен Дар от Ядрото на Мистерията. Тук живеят потайно осем Същества, които в Древния Взрив на Праистината са оцелели. Наречени са Азохори (на Древния Език Аринор) – Могъщи, или Древномогъщи. Те, ако им е позволено, за 30 земни години могат да създадат Могъща Древна Цивилизация, която е Скрит Образ на Мистерията.

Хадорон – Древното Усърдие

Хадорон (на Древния Език Аринор) – Древното Усърдие – е вродената Прасила, воюващият Лъч; Волята, която пробива скалата, която пробива Мрака и прониква в Океана на Древната Мистика. Хадорон е Оръжие на Тайната Древна Памет; Спомен, че самият Древен ни е дал нещо, с което да станем независими от Слънцето, от водата и дори от Истината, за да придобием другата, Мистичната Истина, Независимата, която е скрита в другото Ядро на Мистерията.

Изчезване в своя собствен Мистерион

Хадорон – Древното Усърдие – е вселеният в нас Лъч на Древния Дух. Хадорон е най-величественият Дар, защото това означава, че ни е дадена Древност, която е независима от всичко, но зависима само от Мистичната Мъдрост, от Безмълвната Мъдрост, която е Ядро от Скритата Мистерия. Древното Усърдие зависи от Мистериозното Начало, а то е Прасвобода, която е дори отвъд Боговете, отвъд Божествената Цивилизация. Тук ти самият си Мистериозно Царство и узнаваш, че Хадорон не е дадено за себепознание и израстване, а за Вглъбяване и Изчезване, Изчезване в своя собствен Древен Мистерион – Независим Свят.

Пробива скалата и реже океана

Хадорон – Древното Усърдие – е Върховно Дарено Начало. То е Изречено Слово Мистерия. Който го съблюдава, пробива скалата и реже океана. В Древността това Усърдие е било наречено Господарят на живота. То е съставено от Тънка Несътворена Огнена Енергия. До нея е даден достъп на абсолютно всяко същество. Хадорон е Пътят, по който ставаме Изначални. Има същества на Хадорон, които са проникнали дори в Сърцето на Абсолюта.

Древният Завет

Хадорон – Усърдието – е от Безкрая и затова всякога се движи към Безкрая. Чрез Древното Усърдие можем да станем Синове, Мъдреци, Богове, Старци и нещо повече, за което не е позволено да се говори. Това Потайно Усърдие е дадено от Великия Древен Абсолют, за да може Той някога да ни направи като Себе Си, като ни даде Себе Си. Самият Прадревен е дал Хадорон. Той го движи, а ние само трябва да го съблюдаваме и да се съединим с него. Що е Хадорон? Древният Завет.

Незнанието – Врата към Изначалната Мъдрост

Харива Атор (на Древния Език Залихир) – това е Специалният Устрем. Ако твоят Устрем е Специален, той ще те заведе в Тайнството на Благоговението. Специалният Устрем може да задвижва и Висши, и Древни Сили. Специалният Устрем води към Дълбинно Незнание, което пък е Врата към Истинната, Чиста и Изначална Мъдрост. Харива Атор сам по себе си е Изначално Откровение, което пък е Дълбоко Видение на Пътя. И този Специален Устрем е задвижен именно поради това Видение.

Всеки трябва да отключи този Устрем

Харива Атор – Специалният Устрем – е Жива Пробиваща Сила. Този Устрем всякога работи с Изключително Постоянство, с Изумително Търпение, с Динамично Усърдие и с Чиста Вътрешна Сила. В този Устрем работят Духът и Безмълвието. Всеки трябва да отключи този Устрем в себе си, защото той е вроден. Но за това се иска само едно условие: човекът да сътвори Изящно Чиста Сила в себе си – Несътворена.

Проникновен Огън

Харива Атор – Специалният Устрем – е съставен от Проникновен Огън. Този Устрем е толкова дълбок, че отстранява всяко добро и зло от пътя си, защото той не се интересува от положителното и доброто, а от Истината и Мъдростта. Древността в нас, това просто е съградената Мъдрост и Истина. Когато Устремът в човека е станал Специален Огън, тогава Древният му казва: „Ела, Сине Мой!“.

Тук човекът се движи от Духа

Харива Атор – Специалният Устрем – е чисто вселен Дух в човека. Тук човекът не се движи от човека, защото човешкото е движение надолу. Тук човекът се движи от Духа. Този Дух живее в Изначално Равновесие. Той расте и се развива от себе си, от своята Неизразима Вроденост. Той е Дарът на Древния и чрез него Древният ни чака. Този Устрем достига до Истината, защото сам той е Изначално Сроден с нея. Този Устрем стига до Древния, защото е произлязъл от Ядрото на Древния, от Сърцето на Древния.

Авахама – Вдъхновението

Авахама (на Древния Език Аринор) – Вдъхновението – е излизане от Земята. То е нещо, запалено в себе си, защото е видяло Отломък от Безкрая. То е видяло Поздрав Пламък от своя Учител – Правдъхновението. Вдъхновението е винаги един Висок Свят, защото то е Същество, което мисли неземно. Вдъхновението е нещо, което е скрито много навътре, и оттам идва. То идва от това Дълбоко Вътрешно Място и оттам е запалено. Вдъхновението е Божия идея. То не зависи от условията. То е Чисто Вътрешен Древен Свят.

Неизмеримо Съкровище

Авахама – Вдъхновението – вижда отвъд очите. Когато едно Вдъхновение се е запалило, то е знак, че светът и смъртта ще бъдат погубени, защото Тайната на човека се нарича Авахама. Силата на Вдъхновението е част от Силата на Древния и затова то гледа с други Очи, Огнени Очи. Вдъхновението е Неизмеримо Съкровище. То е Увереност чрез Истината. Вдъхновението ни е дадено за преодоляването на света и сътвореността. Вдъхновението е посяване на Дух в Чистия му смисъл. Вдъхновението е дадено за Преобразяване.

Търсят Новото, Скритото, Мистичното

Авахама – Вдъхновението – се превръща в Огън, Огънят – в Дух, а Духът – в Мистерия. Това е дългият Чист Път. Вдъхновени са само Живите, Старите Души. Те винаги търсят Новото, Скритото, Мистичното. Те винаги търсят Обновлението. Вдъхновението е Съградителят на Духа. Вдъхновението е Мистично. То не се прекланя пред света, то се прекланя само пред своя Баща – Древния Пламък.

Прави те Дух и Огън

Вдъхновението е Жива Древна Сила, Извор от Праизвора. Вдъхновението е нещо по-дълбоко от светлите мисли. Ти можеш да имаш много светли мисли, но да не си във Вдъхновението. Светлите мисли носят чисти енергии. Вдъхновението носи Висша Сила и Проникновение. Всяка светла мисъл те съгражда, а Вдъхновението те прави Дух и Огън. И когато този Огън стане Могъщ, той се превръща във Врата за Истината. А в най-дълбокия смисъл Огънят е Вратата за Слизането на Амором (на Езика Аринор) – Древния.

Мекотата е Могъща Крепост

Арама (на Езика Аринор) – Мекотата – е Душата, слязла в тялото. Мекотата е Невидимият Свят в човека както водата и кръвта, които работят в човека. Мекотата е Чиста Сила. И ако тя се съедини с Любовта, става Древен Вихър, част от Вибриращия Бог. Мекотата е Могъща Крепост, ако човек разбере нейния Принцип, който е самата Сила на Амором – Древния.

Мекотата е Аайя Лайра

В Арама – Мекотата – няма его и няма змия, и затова тя овладява злото в егото и в змията. В Мекотата няма тъмнина и затова тя овладява тъмнината. Мекотата е повече от метод. Мекотата е Аайя Лайра (на Езика Аринор) – Скрита Лекота. Мекотата разлага ума, а Лекотата го извисява. Така Лекотата му отнема бремето. Мекотата е Безначална. Тя е част от Тайната на Древния. Тя е Изначалната Сила на Чистия човек. Мекотата е Древен Еликсир, Чисто Питие.

Не изглежда на Сила, но е Сила

Арама – Мекотата – гледа като Любовта и мисли като Истината. Жестокостта и гневът са нашето безсилие, а Мекотата е нашата Сила. Гневът изглежда на Сила, но не е Сила. Мекотата не изглежда на Сила, но е Сила. Мекотата е Жива Съзнателна Сила. Гневът е несъзнателна енергия, неовладяна енергия, защото Силата още не е влязла в него. Мекотата е Съзнателен Приятел, защото тя е овладяла в себе си гнева, и затова се е превърнала в Сила. Всяка овладяна слабост се превръща в Сила.

Преодоляла омагьосания кръг

Арама – Мекотата – е изцелила гнева и затова е придобила Тънкостта на Силата. Има мекота, която не е овладяла себе си, и затова тя не е Сила, а слабост. Истинската Мекота е победила и преодоляла омагьосания кръг на гнева и човешката природа. Ето защо тази Мекота е станала Принцип. Гневът, жестокостта – това е старото земно мислене, това е старото течение на съдбата. Арама – това е Новата Съзнателна Сила. Тя е Чистият Поток, а това е преобразеното човешко естество. Мекотата може да е твърда и строга, но тя никога не е жестока.

Тя всякога е Състояние на Истината

Махарая (на Езика Аринор) – Тишината – е Древно Създадена, Мистично Несътворена, Неуловима. В Древността и досега тя всякога е Състояние на Истината. Когато звучи, тя е Сияеща. Когато се изрича, тя е Мъдрост. Когато се таи, тя е Пълнота. Махарая е Древен Целител, защото в нея няма сътворение. Тя е Древен Очистител, защото в нея няма време.

Силен Жезъл

Всяко Учение е слязло от Махарая – Тишината – и там се завръща. Тишината е сродна с Истината и възприема само Истината. Тези, които са придобили Тишината, са имали Силен Жезъл – Жезъла на Търпението. Те дълго са чакали и са дочакали Откровенията на Тишината, и са се облекли в Мъдрост и Премъдрост. Въпросите и отговорите са нищо. Тишината е всичко.

Отвъдното себе си

Ти можеш да разбереш Махарая – Тишината – само ако влезеш в нея без себе си. Тишината е Древно Място, Пречист Храм. Тишината е Тайната на Пълнотата, а Пълнотата е Тайната на Мистерията. Тишината, това е твоята Дълбинна Божественост. И ако ти можеш да проникнеш в Отвъдното себе си, в своята Скрита Божественост, Тишината се явява.

Пожелал Цялата Тишина

Махарая – Тишината – е Древност отвътре и Дух отвън. Когато Тишината те е приела, Древността те е приютила. Когато Духът те е приел, Мъдростта те е призовала. Тишината дарява Дълбинност, Цялостност. Духът дарява Мъдрост и Истинно Разбиране без будност, т.е. което не се нуждае от будност. Чистият Дух е Път към Тишината, но когато Духът е пожелал Цялата Тишина, той вече жадува за Нищото, което е отвъд Мъдростта и Покоя.

Мъдростта не е Видение, това си ти

Махарим (на Езика Аринор) – Мъдростта – не е Видение, това си ти, но ако си се завърнал в своя Център, в своята Древност. Махарим увеличава Безкрая в нас. Това е излизане от света, от тесния ум и от сътвореността. Махарим е Дух, който те въвежда в Изначалната Свобода. Човекът е Махар (на Аринор) – Мъдрец, когато е отстранил знанието и се е върнал в своя Дух, в своето Безмълвие. Всеки Мъдрец е роден от много времена и епохи, и хиляди години на Преданост.

Мъдростта е отговорът

Мнозина търсят отговора. Мъдростта е отговорът, защото Мъдростта е Дух, а не ум и свят. Знанието е в света и в ума, Мъдростта е в Духа. Умът мисли, Духът знае. Умът говори, Духът владее. Нечистите разговори увеличават ума и света. Мъдрите разговори – от тях се расте в Душа и в Дух. Душата е Чудно Спокойствие, Духът е Мъдър Покой. Покоят е Мъдрост, защото е превъзходство над света.

„Мълчи и израствай!“

Когато Махарим – Мъдростта – влезе в събитието, Духът казва: „Мълчи и израствай!“. Така Чистият Дух те призовава в собствените ти Дълбини. В тези Дълбини няма намеса на светове. Дълбината е Безмълвна Чистота и затова научи се да живееш в Дълбините си. Мъдър ли си, извън времето си. Станал си част от Амором – Древния. За да си Мъдрец, едно е условието: да имаш в Скритостта си Свещено Сърце. А това Сърце само по себе си е Древна Тайна Мъдрост, защото е смесено с Амором и несмесено със света.

Два белега има Мъдрецът

Махарим – Мъдростта – черпи от три места: от Извора на Древния, от Говора на Духа и от Сиянието на Мистерията. Да видиш Истинен Мъдрец, то е да срещнеш един друг Свят. Два белега има Мъдрецът: Скромност и Смирение. Що е Скромността? Съхраняване на Чистотата. Що е Смирението? Началото на Откровенията. Тук, в тази Мъдрост, колкото повече говори Тайната, толкова повече не се е изказала.

Морот Аорая – Черното Слънце

Морот Аорая (на Езика Аринор) – Черното Слънце – не е за човешки очи. Ореолът му е Ослепителен, но скрит. Защо Древният го е създал? Той знае защо, но едно е ясно: без него и двата свята, сътвореният и несътвореният, щяха да се разпаднат. Черното Слънце е Особен Извор, който служи на Тайна Идея, на Древен Замисъл. Някои питат: „Ама трябва ли да го има това Черно Слънце?“. Да, то е за тебе, иначе ти щеше да се разпаднеш, да изгориш.

Черното Слънце лекува болната светлина

Морот Аорая – Черното Слънце – е друг род, друг вид Сила, която хората не познават. Човешката светлина е мрачна светлина, защото човекът е изгубил Изначалното в себе си. А това Черно Слънце се е пожертвало, за да освети твоята мрачна светлина, която е болна. Човекът дори не знае, че е разболял светлината. И затова е създадено Черното Слънце – една друга Сила – за да излекува тази болна светлина и човекът да се върне в Мястото на Прасъстоянието – Изначалната Цялост.

Прикритата Прасветлина

Морот Аорая – Черното Слънце – е част от Бездънната Древна Мъдрост. Ако разбирахме Черното Слънце, щяхме да постигнем Прасветлината. Но ние не умеем да търсим. Ние търсим обратно, неразумно. Например ние търсим мира. А който търси мира, ще открие войната. Ние трябва да търсим Древната Чистота и тогава ние ще бъдем в Сърцето на Древния. И нито война, нито мир ще ни засягат, защото Морот Аорая е Прикритата Прасветлина. Това е Необяснимият Таен и Бездънен Дух. Тук е Царство на Покоя, а Покоят е далече от мир и война.

Трябва да се отбулиш

Морот Аорая – Черното Слънце – е за съществата със Специален Стремеж. Той е за съществата с Изключително Усърдие. В своето Усърдие те узнават, че търсят самия Древен. И така Той от неразбран постепенно става разбираем. Да умееш да търсиш, да умееш да се стремиш, да си изключително усърден, това значи да откриеш и Тайната на Изначалието, и Мистерията на Древния в себе си. Тогава ще разбереш, че това, което си търсил, е било нещо, което е в тебе. Само е трябвало да се отбулиш, защото ти си булото. Да откриеш себе си в себе си, това е Великото Тайнство.

Харавайри – Усилията

Харавайри (на Езика Аринор) – това са Усилията. В Усилията се намира дадената наша скрита Свобода. Според нашите избори Усилията ни водят на различни места. Усилията на Разумния го водят в Чистия Път. Казано е: Сам Бог отстъпва на постоянните искрени Усилия и дарява човека според Усърдието му. Всичко постигнато в света е все Харавайри. Но само Мъдрият знае какво търси, затова той ражда все повече Древния в себе си. И той започва да пие от Източника, и Източникът му става Дом.

Могъщ Обновител на себе си

Истината в човека е родена от Харавайри – Усилията. Няма нещо във Вселената и отвъд нея, което в един момент да не отстъпи на Харавайри, защото ние знаем, че дори сам Бог отстъпва и дарява Себе Си. Този, който се е посветил на Чистите Харавайри, ще стане един ден Могъщ Обновител на себе си. Харавайри са Хранители на Енергията. Те се обновяват с нея, докато един ден изтръгнат Древна Сила от нея и станат Изначални Същности.

Могат да изумят дори и Амором

Харавайри – Усилията – са Мъдро създадени. Те са създадени като Виждащи Сили. Те знаят своя път, своята участ, защото тези Усилия са Съкровени Тайни в нас. Чрез многото Усилия сложността винаги може да се превърне в простота. Що са Усилията? Древни Потоци. Тяхната Власт понякога не е явна. Древните казват: „Харавайри могат да изумят дори и Амором“. Това често се е случвало в Древните времена.

Слабият може да стане Извечна Сила

Харавайри – Усилията – могат да превърнат всяко падение в Светъл Възход. Що е Древният Истинен Жрец? От какво е съставен той? Казвам: От постоянен Поток от Усилия. Тези Усилия са го направили Жрец. Чрез постоянни Усилия слабият може да стане Извечна Сила, дори опора на света. А без Усилия или с прекъснати Усилия силният може да падне в голямо безсилие. Харавайри са Тайни Образуватели на нещата.

Усилията са Богоподобия

Харавайри – Усилията – това е Чисто Пътешествие към собствения ни Център. Що са Усилията? Богоподобия. Харавайри достигат до Незнайното и го карат да каже: „Познавам ви“. Харавайри са подобни на Търсачите на Истината. В най-дълбокия смисъл Харавайри са Самовродената Божествена Сила в нас. Те са Ефирни Сили и затова постигат Завръщане в Безкрая.

Живеят в Дивни Дълбини

Харавайри – Усилията – са изгубената Чиста Сила. Тази Сила е била Царството, което е преди рая и ада. Тя ги превъзхожда. Най-дълбоките Харавайри живеят в Дивни Дълбини. Който е осъзнал Харавайри в себе си, има Мощно Оръжие и Скрит Невидим Приятел. Който не е разбрал и осъзнал Харавайри, е станал враг на себе си. Той е прекъсвал Усилията си и не ги е довел до техния Дом: Истината и Безкрая.

Става един от Боговете

Харавайри – Усилията – рушат бариери. Те са стълба нагоре и навътре. Те са Чистият Път на Духовния опит. Мъдрите Харавайри са Животоносни. Всеки човек, който има Благословени Харавайри, ще преодолее себе си и ще стане Изначалният себе си. Търсенето на Истината изисква постоянство в Усилията. Постоянният в Търсенето става Древен Човек, или един от Боговете. Той става Начало без начало, Зора без изгрев и залез. Всеки, който има постоянни Усилия, ще срещне Истината в своя живот. И когато му е позволено, ще я вижда лице в лице.

Древен Стихиен Звук

Харавайри – Усилията – градят в нас Вечността и Древността. Те съграждат в нас изгубените Истини. Щом правиш постоянни малки и разумни Усилия, ти вече имаш Извор в себе си и ще дойде ден, когато той ще избликне от твоята земя и ще освети Пътя на Душите. Харавайри са нещо по-дълбоко от знанията. Който има Ухо, може да чуе техния Древен Стихиен Звук. Харавайри имат Очи отвъд хоризонта. Харавайри са създадени, за да служат на Истината, на Бездната и на Мистерията.

Живи Сили на Духа в нас

Харавайри – Усилията – са Живи Сили на Духа в нас, Живи Искри, Живи Импулси. Когато Харавайри са Свещени, те ни отделят от света; а когато са земни, те ни обвързват и вкореняват в света. Всеки върви по пътя на своите Усилия. Този, който е правил в миналото си Усилия за Бога, той и сега продължава да прави Усилия. Той е на Правия Път. Чистите и Свещени Усилия са Живи Воини в действие. Тези Усилия са по-мъдри от света.

Богове в действие

Харавайри – Усилията – са път, по който се натрупва голяма Древна Сила. Но тази Сила трябва да се въздържа и съхранява в Дълбок Покой, за да узрее напълно и да стане Служител на Истината. Покоят е Хранител на Истината. В Разумните Харавайри всякога расте тайно Силата, а в безумните расте безсилието и проходът в тъмната част на света. Съществуват и Усилия, които са Богове в действие. А съществуват и Усилия, в които сам Бог си подготвя място за действие.

Могъщи са Харавайри

Гласът на Свещените Усилия е Древен Глас, Древен Път. За да оцелее Истината в нас, са необходими постоянни Харавайри. Много Усилия се искат, докато станем част от самата Истина. Когато станем част от самата Истина, тогава дори и грешките ни ще бъдат благословени. Някои казват: „Мощна е стихията на Природата“. Аз казвам: Могъщи са Харавайри, Могъщи са постоянните малки Усилия. Но това не се вижда, докато човекът не е съградил цялата Истина в себе си.

Раждат в човека Вътрешния Поглед

Когато с много Усилия откриеш Истината в себе си, злото и светът ще умрат. Усилията раждат в човека Вътрешния Поглед. Този Поглед все повече вижда Истината и все по-малко – света. Свещените Харавайри са изначално дадени и ето защо те са правилни. Правилността създава Силата и тази Сила е преградата на света да нахлува в нас. Свещените Харавайри са достигнали до нас от много, много Древен Извор.

Знакът на Чистото Търсене

Лайра (на Езика Аринор) – Лекотата – е Живот в Истината. Истината дарява Лекотата, това е споделяне. В Истината няма бреме. Що е Лайра? Чиста Сила, Лека, Ефирна, фино рееща се над света като душа на пеперуда. Лекотата е Светла Земя, Осветен Живот. Лекотата е Доверие в Същността, Доверие в Невидимото. Лекотата е знакът на Чистото Търсене и на това, че си намерил.

Лайра е Окултна Тайна на Сърцето

Лайра – Лекотата – е като да летиш с Фината Енергия в себе си, с Птицата Душа. Лайра е Окултна Тайна на Сърцето, защото Лекотата е място вътре в нас, а не някъде в простора. Камъните са тежки, защото са изпуснали Лекотата. Каменното сърце е тежко, защото е изгубило Пътя си, но Свещеното Сърце е Лайра – Лекота. То е Леко, то е съхранило единството си със Същността, единството си с Любовта. Омразата е тежка, Любовта е Лека. Що е Любовта? Царство Божие.

Прелива ти нещо от Същността си

Лек ли си, не може да те улови тежкото, бремето. Лекотата е връзка с Невидим Приятел, с Невидим Дух. Този Приятел ти прелива нещо от Същността си. Защо Същността е Лека? Защото в Същността няма смърт, няма време, няма ум, няма тяло, няма свят. Същността е Божествена Лекота, Дух, Свобода, Ефирна Тънкост и Неуловимост.

Лекотата е Чудото

Лайра – Лекотата – не е дарена на света. Тя е Дар на Чистата Духовност. Лекотата не е знаеща или умствена, тя е Мистична. Тежкото е смъртно, Лекото е Безсмъртно. Тежкото е заключено, Лекото е отключено. Лекотата – това е Същностното, Душата отвъд тялото. Някои търсят чудеса. Лекотата е Чудото. Лекотата е способност на Свободата. Тежкото все се надява, а Лекото е намерило. Лекото – това е Себепознанието.

Лекотата е Несътворената част в нас

Лайра – Лекотата – е Живият Извор на Финия Живот. Тя е подобна на тихия полъх на слънчевите лъчи. Ако си в Лекотата, в Реалността си. Човекът на Лекотата има строг контрол над себе си. Лекотата е познаване на Тънкото, Скритото Небитие. Лекотата е Несътворената част в нас. Който е в Лекотата, дълго е събирал мед и така е придобил Лекия елемент – Нектара. Човекът на Лайра е подобен на Нектар.

Върви към Великата Душа на Бога

Лайра – Лекотата – то е като да се облечеш в Светлина. Дрехата на Лекотата се състои от Фина материя. Човекът на Лекотата е докоснат. Той е Чиста Книга. Той се движи по друг Път. Той се движи от Сърцето си и върви към Храма на Душата си и от Душата си към Великата Душа на Бога. В човека на Лекотата звучат три неща: Тишината, Разумността и Ефирът.

Ти живееш в Божиите Ръце

Чрез Лекотата си ти си преселен в друг Свят, ти живееш в Божиите Ръце. Тук, в тези Ръце, умът няма опора. Тук и страхът няма опора. Умът и страхът могат да се вселяват само в тежкото и обременено мислене, но те не могат да се уловят за Лекотата, защото Лекотата е част от Нищото. Човекът на Лекотата има Очи от слънчева светлина, Сърце от цветя и Устрем от Небеса.

Любовта е носителят на Лекотата

Лайра – Лекотата – е Древна като Тайната на Живота. Тя е Чиста като Прасветлината, откъдето е слязла. Човекът на Лекотата е Чист Лъч, Чист Мир. Що е Лекотата? Солта на Живота. Лекотата е Скрит Свят в Сърцето. Който умее да търси, ще открие в Сърцето си това Небесно Царство. Който умее да копае в Сърцето си, ще открие своята Лекота. „Ама как да копая?“ С лопатата на Любовта, с метода на Любовта. Любовта е носителят на Лекотата, на Фините Небеса.

Мазорир черпи от Древен Източник

Мазорир (на Езика Залихир) – Скритото Разбиране – черпи сили от Древен Източник. В това Разбиране се влива част от Древния Глас. Когато ти е дадено това Разбиране, можеш да чуеш песента на камъка, можеш да разбереш вътрешната тайна на цветето, вика на птицата, полъха на вятъра и скритото му значение. Можеш да четеш в Непознатото. Можеш да влезеш и в душата на пеперудата.

Ключ, който отваря друг Свят

Мазорир – Скритото Разбиране – дарява Истинното Знание на Свещеното Начало в човека. То говори точно и без думи. То е чисто Вътрешен Свят. Скрит Извор му дава Лъчите си. Скритото Разбиране е Ключ, който отваря друг Свят. То разширява Съзнанието и достига до място, където умът не може да достигне. Мазорир е отвъд човешкия опит. Що е Мазорир? Изначален Дом, Скрит Жезъл.

Завръщане в Мистичното Време

Скритото Разбиране преобразява човека в Душа и Дух и го завръща в Мистичното Време. Мазорир – Скритото Разбиране – тайно ни укрепява, защото е Скрит Вътрешен Свят. За Мазорир времето не е години, а отломъци. Скритото Разбиране идва тихо в нас и се движи незримо като вятър. Мазорир е нещо, което неуловимо ни преобразява. Но Дарът на Мазорир е в това, че ни дава Сърце на Пълнотата.

Има Овладян Дух и Потайно Дихание

Мазорир – Скритото Разбиране – е Необозримо. То прилича на Бял Ослепителен Облак от Скрита Светлина. То вижда Мрака без страх. Мазорир разрушава света и земното мислене. Човекът на Мазорир има Овладян Дух и Потайно Дихание. Мазорир живее в Тишината. За Мазорир Тишината е Обяснител или пък Неизречител, защото Неизреченото също е Истина.

Тишината е образ на Древната Пълнота

Махарая (на Езика Аринор) – Тишината – е Царство без светове и време. Тишината е Изначален образ на Древната Вътрешна Пълнота. За да живееш в Дълбините на Тишината, трябва да си имал Постоянство в Истината. И тогава Истината отваря една Врата и казва: „Ето, виж другото ми Лице!“. Тишината не е в света. Тишината е в Сърцето на нещата. Тишината живее в Неуловимостта на нещата.

Живот в Скритото Сърце на Бога

Махарая – Тишината – е Живот в Скритото Сърце на Бога. Някога Тишината е била в нас, но ние сме я изгубили и сега я търсим, както дете търси майка си, както роденото търси Нероденото. Тишината е Древната Майка Хранителница, Древната Утроба, Древната Бездна. Що е Махарая? Това, което превъзхожда живота и смъртта. Тишината пее най-красивата Песен, най-древната Песен. Тази Песен е Безмълвната Красота на Пълнотата.

Кой обича Тишината?

Махарая – Тишината – никога не оцелява, защото е преди оцеляването. Тя е Древност, която никога не е губила себе си. Само това, което е изгубило себе си, трябва да се догонва, за да оцелее и да се познае Изначално. Кой обича Тишината? Вятърът, скалите, тихата вода, Бдителното око. Тишината се чувства добре в Мъдрите, в изворите и в славея, когато не пее.

От Първосветлинен Род

Махарая – Тишината – е скрита във всичко. Тя е дълбоко навътре, а говорът е нещо, излязло навън, за да ни припомни, че нещо е изгубено. Висшата Душа и Тишината имат една Кръв. Те са от един Род – те са от Първосветлинен Род. Между тях има Древна Божествена Прегръдка. Тишината и Душата, това е Древен Съюз на една Вечна и Божествена Чистота. Те са слети в един Божествен Океан. В това Сливане смъртта е унищожена. Останала е само Лекотата.

Учителят е Говорещ Чист Огън

Анморор (на Езика Аринор) – Учителят – е Говорещ Чист Огън. Всеки Учител е вървял по пътя на един Дълбок опит, но Той знае, че опитът не е всичко. Опитът е само важен, но в Дълбините има нещо отвъд опита. То е свързано с Потайната Арамира Ворот (на Аринор) – Божията Воля. Да имаш Учител, това е Еликсирът на Живота. Приближаваме се до Учителя само чрез Свещената Сила в себе си.

Любовта на Учителя е повече от помощ

Анморор – Учителят – е Ключът на нашата Душа. Там, в нея, Той ни се усмихва. Усмивката на Учителя е съставена от Специалните Очи на Древния Ефир. Тя е Древноподобна. Тази Усмивка люби нашата Душа. Учителят има Особена Любов към ученика и тази Любов е повече от помощ. Дали получаваме помощ, или не, тази Любов си остава. Но в най-решителните моменти тази Любов превъзхожда помощта. Ако ние имаме Постоянна Любов към Учителя, това е нашият Древен Възход.

Живот, вкоренен в Бога

Учителят иска да заложим живота си за Древността и за Бога, каквито и да са нашите условия, защото това е Постоянството на всеки, който ще стане Истински ученик. И тогава Учителят ще ни научи на Уединението, което всъщност е прекратяване на себе си, за да може Учителят да заживее в нас. Древните казват: „Истината не е обяснение. Тя е Живот, вкоренен в Бога, и преживяване на самата Древност“. Който е преживял Бога, Го разбира, но не може да Го обясни. А който пита, не може да му бъде обяснено.

Учителят е нашият Съградител

Анморор – Учителят – е нашият Събудител. Той е нашата Истина, която е нещо много повече от доброто. Учителят е нашият Съградител, а ние само трябва да сме Чиста Духовна Врата, за да може Той да върши Великото Действие в нас. От ученици ние трябва да станем Синове и Дъщери на Безкрая. Учителят е нашият Скрит Мистичен Храм, дарен ни от Древното Безвремие.

Присъствие на Изначален Порядък

Аравита (на Езика Аринор) – това е Усмивката. Който познава Тайната на Аравита, знае Пътя си. Който има тази Аравита, сам си е подал ръка. Усмивката е Тънък Огън на Душата, Фин Пламък. Аравита е посредник на Финия Свят, Просветления Свят. Аравита не вижда света, тя вижда всякога Небесата. Аравита е Чиста Сила. Тя се усмихва и на живота, и на смъртта, защото тя е Древно Присъствие на Изначален Порядък.

Направила е илюзията на пепел

Аравита – Усмивката – е Чисто Вътрешен Свят дори когато излиза навън. Аравита има Тайно Сърце. Самата тя е осветяваща, тя осветява Храма на собственото си Сърце. В Аравита има Невидима Дълбина. Имаш ли Аравита, имаш нещо повече от богатство. Но Аравита живее незабележимо. В що е Силата на Аравита? Тя е направила илюзията на пепел.

Самовидяла собствената си Безкрайност

Аравита – Усмивката – е родена от Скрит Магически Лъч на Любовта. Тя е без звук, но ухае. Тя е скрита неуловимо във всички неща. Тя е Дихание на Просветлението, защото тя е самовидяла собствената си Безкрайност. Аравита е Древно Осветена. За нея казват, че тя няма история. Тя се е явила просто и естествено без рождение. Тя е Чисто Духовно явление. Тя е Уют в трудностите. И самите трудности не я разбират, защото тя си има свой Самовглъбен Свят.

Отречените от света я познават

Аравита – Усмивката – е Блажена, Мистична, Неродена. Отречените от света я познават, защото самата Отреченост е Нектар. Самата Отреченост е явление от Прасветлина. Ето защо Аравита е част от Неведомостта. Тя е Могъща, Тиха и Мека. Тя може да успокои и най-свирепия ураган. Тази Усмивка живее в Древната традиция на Мълчанието.

Служи на Скрития Замисъл

В Аравита – Усмивката – има Сърце от Диамант, а то е Чисто Сияние. Аравита е Древно Изкуство, което и дърветата, и цветята, и камъните разбират. Аравита се явява и изчезва според Замисъла на нещата. Аравита е особен род Слово, тя е повече Невидимо Слово. Тя е запалена от Бога, за да служи на Неговия Скрит Замисъл. В самата Аравита има почивка и покой.

Великата Мека Сила

Аравита – Усмивката – може да проникне в сърцето на всяка трудност. Ако един звяр види Аравита, той отстъпва. Той не я познава, но знае, че тя е Древен Лъч, че тя е Живо Древно присъствие. Тя е присъствие напомняне. Ако имаш Аравита в студа, студът вече е смекчен, студът вече те топли. С Бог си дълбок, с Аравита си богат. Що е Аравита? Великата Мека Сила.

Усмивката изменя света

Аравита – Усмивката – е част от твоята собствена Божественост. Тя е нещо, което е в тебе. Тя организира Светлината в тебе. Ето защо тя изменя света, осветлява трудностите, внася Лекотата, украсява очите, превръща ада в рай, сближава човека със Скритата Същност в него и със Светлите същества, които я обитават. Аравита пречиства нашата енергия. Тя е Венецът на нашата енергия. Тя е Тайна Книга вътре в нас.

Тайна на Азорор – Зората

Аравита – Усмивката – е организирана Ефирна Сила. Тя е слязла от Древния Език, изречена като Аравита, което означава Изречен Ефир. Усмивката може да премахне много стени между хората. Аравита има особен Духовен вкус. Тя е присъствие на Чисто Духовно влияние. Тя има Свещен Невидим Ореол. Тази Усмивка е повече неуловима, отколкото уловима. Малцина знаят произхода на Аравита. Тя има Мистичен произход, тя е родена преди Слънцето и изгрева. Тя е Тайна на Азорор (на Езика Аринор) – Зората.

Променя своята воля и съдбата си

Арамира Ворот (на Аринор) – това е Божията Воля. Да живееш в Арамира Ворот, това е Живото Послание, но то трябва да е напълно осъзнато. Арамира Ворот е винаги едно с Божията Мъдрост. Този, който съумее да се съедини с Божията Воля, той може да промени и своята воля, а оттук може да промени и съдбата си. Божията Воля е всякога служене на Истината. Арамира Ворот е по-дълбока от всяка човешка справедливост.

Волята, господстваща над всичко

Арамира Ворот – Божията Воля – това е Волята, господстваща над всичко. Който е посветил живота си на Арамира Ворот, тя му дава Съкровено Окултно Познание. Старите Души се срещат и познават чрез Арамира Ворот. Те се обединяват, за да служат на Божията Воля. Самата Божия Воля им дава Дълбоко Разбиране и Ясно разпознаване за Пътя, по който трябва да вървят към Бога и към себе си. Така Старите Очи се срещат, Старото Доверие се среща, защото сам Бог се среща в тях, за да израстват те в Него и в Неговата Воля.

За да познаеш Божията Воля

Арамира Ворот – Божията Воля: познават я тези, които са Търсачи на Огнената Истина. Божията Воля е в Неговото Изначално Чисто Слово, Словото Прасветлина – Сърцевината на всеки Път, Сърцевината на всяка Мъдрост. Арамира Ворот позволява само на Чистия да се жертва за Бога. Когато Божията Воля проникне в човека, тя става Глас във всяка клетка. За да познаеш Божията Воля, са необходими две неща: твоите постоянни Усилия и Божието Докосване.

Ти ще процъфтяваш в хаоса

Арамира Ворот – Божията Воля – е в това да посветиш цялата си енергия на Служение. Арамира Ворот има Виждане от неочакван ъгъл. Ако Арамира Ворот е с тебе, ти ще процъфтяваш и в хаоса, и в живота, и в смъртта, защото срещу Божията Воля няма преграда. Но ако Арамира Ворот не е с тебе, тогава твоят успех е провал, защото успехът е само един: да живееш в Арамира Ворот – Божията Воля.

Ръкопис, по-скъп от златото

Арамира Ворот – Божията Воля – е Могъщо Вътрешно Място. В Божията Воля има Истина, по-страшна и от смъртта, но има и Ръкопис, по-скъп от златото. В Божията Воля е най-древният Говор на Живота. Божията Воля ръководи и доброто, и злото. Те винаги са слаби, ако Бог не им дава Силата Си. Чрез Бог доброто е наистина красиво, а злото може да се превърне в стихия. Но всичко това е все Замисълът на Великата Божия Милост.

Крепост и Стража отвътре

Арамира Ворот – Божията Воля – е Дълбок, Чист и трудно разбираем Свят. Но за Разумния Божията Воля е Крепост и Стража отвътре. Арамира Ворот движи всички видове събития и тя е Единствената, Която може да ги видоизменя. Разумно Мъдрият човек е част от Божията Воля. Той служи на тази Воля. Дали един човек е Мъдър, или невежа, той е все в Ръцете на Божията Воля, за да се учат и Мъдрите, и безумните от своя Път.

Амородора – Увереността

Само когато си в Арамира Ворот – Божията Воля, можеш да имаш Дълбок и Правилен Възглед за нещата. Вътре в Божията Воля има Велика Любов и Велика Строгост. Божията Воля – кой може да застане срещу нея? Никой. Но дори и тя се покорява на Смиреномъдрия и Любящ човек, защото те са станали Едно, Едно Цяло. Божията Воля може да даде на Смирения човек такава Увереност, че той да порази и най-голямата тъмнина. Що е Амородора (на Езика Аринор) – Увереността? Най-могъщият скрито съществуващ Меч.

Ще заживеем в Него

Каквото и да прави Арамира Ворот – Божията Воля – за нас, то е без изключение все Благо и Благословение, защото Бог е Единственият ни Истински Баща. Ние живеем в Търсене на Неговата Воля, а когато я открием, наистина ще заживеем в Него. А Бог ще ни научи тогава как да заживеем и в себе си.

Увереността е Неведома Сила

Амородора – Увереността – е Неведома Сила, скрита в Тайната на Сърцето. Тя преодолява и видимото, и Невидимото, но човекът трябва да открие своята Изначална Воля и своето Постоянство в Бога. Увереността ни дава Устой и Равновесие дори и там, където това е невъзможно, просто защото Бог е с нас. Амородора е винаги Висота, защото тя е Божествено Основание в нас. Тя ни носи Уют и в трудните времена.

Бог работи отвътре в Увереността

Амородора – Увереността – в основата си има Скрита Божествена Сила. Който има Контрол над себе си, той има и Амородора. Който има Амородора, може да управлява потайно вътре в себе си и случайностите. Да, случайността е непредвидима, но Амородора я превъзхожда и изпреварва, защото Бог работи отвътре в Увереността. Увереността е Скрита част от Божия Живот.

Нищото – Целостта на Вътрешната Сила

Амородора – Увереността – е от Древен Род. Когато тя се е родила, Вселена е нямало, нямало е сътворение. Амородора всякога е била Опора в самата себе си. Опората на Амородора е Нищото – Целостта на Вътрешната Сила. И затова Амородора е Равновесие, Неуязвимост, Ключ, защото е докосната от Нищото, от Скритостта на Бога, от Целостта на Бога.

Острие от Скрита Истина

Амородора – Увереността – е като Усмивката на Слънцето, но невинаги тя е така явна. Що е Амородора? Острие от Скрита Истина. Тя може да създаде страх и в самия страх. Тук страхът е на косъм от сломяване, защото Амородора се явява и за злото, и за страха като пропаст – опасна бездънна яма. Тук страхът и злото не смеят да надникнат в тази пропаст.

Човекът, който се е единил със себе си

Амородора – Увереността – е създадена от много опит в света на хаоса. И сега хаосът вече не е хаос, а ред, защото чрез Амородора човекът е устроил себе си. А хаосът си остава хаос за другите, докато и те придобият своя Правилен опит. В Амородора има Лекота. А що е Лекотата? Силна Опора, Небесна Опора, Ефирна Опора. А в неувереността има яма, пропаст. Тя е като лошото настроение. А Увереността, това е Човекът Дух; Човекът, който е събран в себе си, който се е единил със себе си.

Устояха на Взрива на Истината

Амородора – Увереността – е Живот в Тихия Вътрешен и Устроен Свят. Който има Амородора в себе си, той има и Упование, а Упованието само по себе си е Оръжие. Древните с Амородора устояха на Взрива на Истината; а тези, които нямаха Амородора, изгубиха себе си. За Древните Амородора беше като Невидимо Покривало. Така чрез Амородора те придобиха другото Знание, Скритото Знание, Съхраняващото Знание.

„Амором Рахайрат“ – „Бог защитава“

Амородора – Увереността – е означавала Формула в Древността. Тази Формула се е изричала на Езика Аринор като „Амором Рахайрат“ – „Бог защитава“. Който е изричал това, е имал Защитата. Който искрено се е учил, е придобивал Амородора, защото Закон е: Всяко Умение идва от честното искрено учене. Тъмните сили чуват дори шепота на Амородора. Те знаят, че в нея работи Висша Сила. Всеки човек, който е станал уверен, ще открие своето Вдъхновение.

Увереността всякога призовава Сила

Амородора – Увереността – всякога призовава Сила. Тя всякога извиква вътрешно Скрита Динамична Сила, която се слива винаги с по-висша Сила от себе си, която пък се явява нейният Пазител. Увереният е уверен, защото е станал част от Истината. А най-дълбоката Увереност – тя е Слово на Цялата Истина, тя е Силата на Великата Неизменност.

Дума преди Словото

Азорор (на Аринор) – Зората – е Дума, която не е Дума. Тя е преди изгрева, преди Словото. Тя е Древна. Тя е Древнородена преди изгрева и залеза. Те са само части, а тя си е винаги тук. Тя не изгрява, тя не залязва, а само мистично и загадъчно се явява. Тя не се осветява както изгрева и залеза от Слънцето. Тя се осветява от самата себе си.

Прелестна и Неуловима Същност

Азорор – Зората – е Пътят на Мистиците. Азорор има способността да влезе и в най-тихия и скрит кът на Сърцето, защото Зората и Сърцето са Древно Сродни. Азорор винаги е покорявала Мистиците със своята Тиха, Загадъчна, Прелестна и Неуловима Същност, защото тя е част от природата на Амором – Древния. Азорор е Потаен Мистичен Водител.

Да събудиш нещо Немислимо в себе си

Азорор – Зората – това означава да събудиш нещо Древно в себе си, нещо Дълбинно и Немислимо. Азорор е лишение от светове, ум и време. Азорор е Отлом от самата Древност. Тя е част от Древното Преддихание, докато изгревът е дихание, а залезът е издихание. Ако изгревът е съдържанието на живота, то Азорор е Смисълът, Скритият Смисъл, Мистичният Смисъл.

Азорор е Скритостта на Бога

Ако видиш Зората, видял си нещо от Неведомото Начало. Що е Азорор – Зората? Достъпна Непознаваемост. Ако изгревът е Любовта на Бога, то Азорор е Благостта, Скритостта. Азорор е подобие на Древен, Древен Размисъл, който черпи от незнайно чист Поток. Азорор значи Изначално Извисяване.

Цяла Тайна е да откриеш Входа

Азорор – Зората – извисява Древното в нас. Зората е предвечно извисена над хаоса. Тя е подобна на Истинското Знание, което подава Ръка на Чистите същества, на Чистите Мистични създания. Азорор е Неродена Дълбина в нас. Ние трябва да осъзнаем Азорор като Вход в себе си, в собственото ни Древно Начало. Това е въпрос на Праосъзнаване. Цяла Тайна е да откриеш Входа.

Безметежната Древност

Азорор – Зората – е Хранилището на Мистичните Лъчи. Никоя стихия не докосва Зората и не може да я преодолее, защото стихиите нямат метод срещу Зората. Зората е част от Сърцевината на Древността. Азорор е Мистична Самовглъбеност. Азорор е друго Име на Безметежната Древност. В Азорор няма история, а има само един Тих Шептящ Огън.

Прозрачен и Неизразим Звук

Азорор – Зората – има Чист, Прозрачен и Неизразим Звук. Азорор е Древен Звук на Тишината. Това е нематериален Звук. Това е Звук на Потайно Вдъхновение. Това е Звук на Чиста Бездна. Това е Звук от един Скрит Неизговорим Свят. Що е Зората? Крепост от Бездна, Мирис на Благоухание, Жизнена Дълбина, Потайно Неуязвимо Място.

Посрещали са я с Мистичната си Любов