За древните котки

Специално с котките е също много интересен въпрос. Имам много работи да Ви питам, обаче. Да не ти ставам досаден? Ти ще кажеш. Например, за котките имам интересен въпрос. За мен е интересен. Аз значи в лекцията, която слушах много от MP3-ката.

— От книгите за Атлантида.

— Да, за тях става въпрос. Там казваш, че те са били заедно с ангелите, с висшите същества.

— И Учителят го казва живели са, имат общо там.

— Да, всъщност и точно. И те са се жертвали в служението на хората по време на Атлантида. Станало обаче, това не го споменаваше нещо, е станало.

И то е… Защото според мен те в момента са по-скоро във вид падение, отколкото в.

— Сега да.

— Нали? Правилно съм го защо? Какво е станало? Отказали ли са се от избора си тогава, за да изпаднат в това падение в момента?

— Отказали са се.

— Причината за това е най-вероятно е, че как може те да са били на такова високо ниво?

— Това е същото, като и всички останали същества. След това се случва падението. Всичко е ставало много постепенно като падение. Неусетно. Не си ли забелязал някакъв проблем, където може да тръгне от нищото?

Нищо, нещо. Дребно — една пъпчица. Може да ти реши живота, ако имаше една такава сестра във Варна, която тук излезе една пъпка, лекарят е казал: „Съжалявам, трябва да ти режем ръката.“ Но ръка лесно не се дава, то не е като обувка. И тя идва и ме пита и викам: „Много просто.“ Има една техника от Учителя, начертай един кръг, почни да караш формули и представи си как излиза отровата от това. За няколко дена свърши всичко. Пъпката изчезна, но значи от нищото така бавно хората са стигнали до това положение.

Ангелите до този, Архангелите до този, висшите същества до това. И от това същото нищо човек може и затова има хора от Бялото братство може да станат черни, нали, да изберат да променят и от Черното братство може да станат да влязат в Бялото братство. Понеже съществува избор в дълбините. И ако там го направиш това принципно, думата „принцип“ означава: няма изключение, никога не може да лъжеш вече, ако направиш, ако влезеш в истинолюбието.

— Това означава, че тези съвършени същества, които са били котките, са изпаднали в тип… разруха психична.

Те са имали голяма битка. Част от енергията се е смесила с народа на мишките. После те са воювали с черни адепти. Някой път се усещали силата на черни адепти. То е телепатично. Те живеят в света на енергията и в невидимия свят. Битката е толкова голяма и усещат, че някъде няма да успеят. Скриват се, изчакват с време да натрупат сили. Това е много трудности и по пътя на тези трудности някои са се разколебавали. Както и в този свят, даже и хора. Тя трудността е дадена, за да направиш скок в Бога и да почнеш да мислиш повече за него, обаче когато нямаш такава идея, трудността може да те съсипе.

Нещо такова са преживели котките. И така, те са загубили от голямата си енергия, от големия замисъл, от голямото проникване в невидимото. Понеже бавно, бавно са се отделяли.

— Мисля, че спомена, че някои са оставали в невидимия свят.

— На 100 котки между 4 и 6 много малък процент, които са останали верни, той си ги взима, нали, Бог в невидимия свят, за бъдеще нали. Те са си верни. Има и такива в нашия български народ. Има невидими българи, нали, които са в другия свят. И затова България е сега в тежко положение, защото истинският български народ е повече горе в невидимия свят.

Не е прероден тук. Пък и няма нужда… защото толкова неща са казани, казано е повече, отколкото трябва. Само Учителя да вземем. Той е говорил повече, отколкото трябва. За какво ли не? Като почнеш от мравката и стигнеш до бездната. На всякакви нива. И е казвал страхотни неща. На едно място даже казва: „Аз следя ходовете на Бога.“ Представяш ли си за? Как ще го коментираш? Няма коментар? Аз правя за това една специална книга. Нарекъл съм я „В храма на Учителя“. Тя за сега засече на 64-та страница, защото е така опасна книга и дълбока, но страшна работа е този Учител.

Такова нещо и същевременно много естествен и смирен. И понеже е толкова смирен, не може да се види дълбочината, но Той е скрит зад това смирение. Как Бог му е облякъл дрехата на смирението. Едновременно е, значи, и надминава и Бог световете и може да говори на нивото на мравката и пчеличката. Това е големият обхват. И е това на едно място. Мога да ви разкажа, там на 10 км един мравуняк, нужните му, какво прави, но дали ще ме разберете. Смятай за какво съзнание и къде може да бъде.

Това е при голямата отдаденост. Това е нещо, което…

— Какво се случва с тези, които чрез волята си решат да не се въплътяват?

— Зависи на кое ниво са стигнали. Ако са си въобразили, че са на високо ниво, искат, не искат, ще се въплътяват и ще минат през трудностите, но другите могат да се слеят и да царуват и да са свободни просто извън материята да помагат. Те вече не се прераждат, но се вселяват. И обичат определени души или виждат такива красиви стремежи, той е красивият стремеж, той е от душата.

Копнежът е от сърцето, а амбицията — от ума, стремежът е от душата, вдъхновението — от духа. Като видят, даже и копнеж, ако е чист, стремеж, вдъхновение, те помагат, за да могат да станат повече свободни, тия служат на свободата.

— Служейки на другите, на свободата, те получават още по-голяма свобода.

Не се ли обременяват кармично?

— Не, те са непривързани. Привързаният се обременява.

— Това означава.

— Зависи какво ще изберат. Може да изберат голямото отдаване на… Непривързаният е свободен. Но който услужи с привързаност, който си обича — учител, да кажем — учениците чрез някакви други намерения, а не заради Бога, той ще се преражда дори и да е учител.

Всъщност непривързаността е свобода.

— Аз мисля, че граничи с това да изчезнеш.

— Да. Тя е подготовка и въобще, щом обичаш дете, семейство, дълг повече от Бога, ти вече си направил погрешен избор и постепенно нещата ще се объркват. И няма да ги разбереш и тях, и няма да им помогнеш и на тях и на себе си. Но ако избереш тотално Бога, пълнокръвно, тогава вече ще разбереш и Бога, и себе си, и децата, и методите, и как да помагаш. И тогава няма и да се тревожиш, защото тревоженето е забранено.

Ако Бог живее в тебе, как ще се тревожиш? Но както виждаш, този свят много се тревожи. Защото живее в ума. Това е разсъдъчно човечество, интелект. Хубаво е, мислиш по много въпроси. Това ми харесва, аз харесвам такъв начин. Това води до Същността.

— Мисля, не съм сигурен дали Вие споменахте или някъде съм го чул. Това е, пак ще се върна за това, на мисловния процес. И за което се интересувам.

Той знаеш, че е паднал процес, нали? Не е духовен. Защото вътре в Бога, вътре във великата Любов, мислите ги забравяш.

Желанията ги забравяш.

— А това идва от някакво съзвездие, вярно ли? Какво е [неясно, 47:48].

— Ами… То всъщност няма значение.

— Няма значение съзвездието, защото ако си много мисловен, това е… някакъв навик, който го поддържаш от миналото, някаква памет, която много-много не ти трябва, но… Ако станеш любов, ти пак можеш да мислиш. Обаче вече по законите на Бога. Тоест както душата мисли. Душата има желанията на Бога. Висшата душа. Но нисшата душа е на друго мнение. Тя иска да мислиш по-земно. И сатанинските сили само това и чакат.

Щом мислиш по земен начин, те си имат жертва, имат си енергия. Те иначе нямат енергия. Но карайки хората да мислят така и поддавайки се хората на това, те вече имат енергия и всичко. Могат да съществуват. Даже и Бог на едно много дълбоко ниво, може да се каже, че няма думата по много въпроси. То е в сравнение с бездната, ако говорим. Ако стигнем много надълбоко. То е само една послушна тишина. Но ако постоянно говорим за такива дълбоки неща, ще смутят хората. Разбираш ли, ако… Ако взема да изнеса цикъл от лекции за науката за Бездната, за някои ще е приятно, но след време ще има.

Много хора не са готови. Точно това, което говорим не мислите ли, че хората слушат това, което имат интерес да слушат? Аз не мисля че ще попречите на някого.

— Те, че слушат, ама има и преобразяване някой път. Има крехки души. Между тях идват и такива много крехки, които просто става въпрос за дълбоки неща, те може да усетят, че не могат да го постигнат. А пък Бог е най-близкото и най-достъпното, същество, и най-лесно се постига. Но попадайки в лабиринта на ума, на мисленето, на сатанинските сили и на грешки в себе си, нали?

Могат да бъдат отчаяни. Поради неразбиране. Ако нямате въпроси, пак е хубаво. Самото присъствие е цялата работа.

— Предполагам че го знаете.

— Затова няма въпроси, с изключение на мен.

То не е, то е повече, е неприсъствие.

— Макар че то не е точно въпроси, а по-скоро е… Опитвам се за себе си да изясня.

— Пак е прекрасно.

— Понеже сме системи, има някои, които имат повече опит и други не. И преплитаме взаимно. Доколкото разбирам съзнанието е разделено, понеже според мен е това едно, обаче се е разделило падението на много милиарди и също се оказва, че за да съществуваш в този свят, ти трябва да си в синхрон със средата и с другите, за да можеш да си в час по отношение на нещата, свързани с теб.

Например, когато отидеш след време в другия свят, единственото, което ще вземеш със себе си, това е твоят духовен опит. Това е което ще вземеш. Понеже лекциите на моменти са дълбоки. И сега в София, имах битки — казваха да ги забранят, малко остана. Много формули ми костваше пак и дойде разрешението. И същия човек, с който разговарях, все едно беше друг. Някой би казал, че има манипулация, но когато е в името на Бога няма манипулация, защото душите, а знам там как се вдъхновяват как ме чакат. И това е едно голямо ядро, така около 200 човека.

И от старите, от братството, така и… има и странни, има и една бабичка, която братството я изхвърли, но тя ми е много приятна. Вярно, подарява ми една развалена супа, едни цветя, изсъхнали такива, обаче това е чувство въпреки всичко. И в братството е така малко особена, предизвикателна, но при мен плаче съкровено и си имаме много приятен разговор. Тя ми е един от бисерите там. Но братството е така и не може да я понесе. То беше изпит. То малък, тя е малък изпит. Тя не е така както те си мислят.

Много предизвиква. Става и изказва се, прави изказвания и нарушава хармонията. Но всъщност тя е приятна и ако обичаш душата ѝ. И тя е една от първите. Тя така е, даже като си спомням си като заминавах последния път. „Идвай, идвай в София, ние загиваме!“ Така говори си. „Кога ще вляза в посвещение?“ Един вид, за какво чака Учителя толкова, с какво ми губи времето. Много странна така, но много приятна. Трябва да видиш душата ѝ просто. Ако обичаш душата, нямаш проблеми, тя те усеща. Всякакви странни хора, но в София така много приятна атмосфера, въобще. И там отделно се събираме. Така и отделно, така много е свещено.

Мир. То така трябва да е, то това е братството иначе за какво си говорим. Представи си в този свят Христос и Учителят се молят, същества с такава аура, такъв огън, какво остава за нас? За да може всичките тези влияния, космически, човешки, един човек може да победи влиянието на държавата, ако така създаде елементал силен всичките трудности, които държавата му изпраща, пък тя държавата е майстор да изпраща… Вместо с всеки изминал ден да облекчава човека, както е било някога правителството в Атлантида. Това е да мислиш за другите. И някога ще има шеста раса, пак ще има такъв раздел, ядро от хора, които…

Истинско правителство — посветени, както и в Агарта.

— Предполагам, че те знаят за нашето съществуване.

— Знаят. И Теун Марес знае за нашите лекции. Още много неща се знаят.

— Странно, че не можем да отидем при тях.

— След време.