Елеазар Хараш Приятелски разговори в Добрич 11.2005 — част 1

Автор: Разговори в Добрич

Дао, Спасението, Дзен, Дон Хуан и Кастанеда, древните котки

За Дао

Една стара лекция ще ви изнеса, така, тя е кратка. И после сигурно ще минем на въпроси. Лекцията е за Дао. После ще кажем нещо от Учителя за спасението, защото някои мислят, че само чрез Христос могат да се спасят, други само чрез Аллах. Това е нещо друго. Значи, някои неща за Дао, да схванем техния начин на мислене. Въобще китайският начин на мислене е един от най-дълбоките. И човек въобще може да се спаси чрез всяко учение, ако е много искрен, дори и без учение. Просто ако следва себе си и своя път, няма значение къде е, къде се намира, може да е племе да се спаси, може да е цивилизация, която загива.

Значи за Дао някои неща. Дао не се познава със знание или с невежество. Дао се познава с чистота. Да знаеш, даосите казват, това е един неправилен способ на мислене. Застой. Да не знаеш е спящо съзнание. Да си в Дао, значи да му позволиш да живее в тебе и това е същността. Дао не е нещо, което може да се знае. Дао означава Истината, истинността. Може да го наречем и Бог — все е правилно. Дао не е известно, нито е неизвестно. Дао е неведомо. Имаш ли чистота, ще живееш в Дао.

Тук чистота може да се преведе като правилност. Тя е много широка дума, но всеки трябва да я схване интуитивно. Имаш ли чистота, ще живееш в Дао и ще се радваш, че не го познаваш. Понеже не е въпрос на познаване. Когато търсиш Дао, се отдалечаваш от него, защото чрез търсенето ти създаваш себе си. Когато проявяваш Дао, ти го намираш. Значи Бог не се търси, а Той се проявява. Тази Любов няма къде да я търсиш. Тя е в тебе, тя е извечно в тебе, преди сътворението е в теб, започнеш ли да я търсиш, значи подходът е погрешен. Защото, значи, когато проявяваш… Дао, ти го намираш, защото в проявата ти изчезваш. Т.е. ти му позволяваш то да те превземе отвътре. Накратко ще ви обясня. Недеянието, което те го наричат чистото действие, въобще е чистотата. Много лесна дума, много разбираема, обаче Учителя казва… това не е наука от този свят. В много отношения даже ангелите има да я учат. Но искам да кажа колко са дълбоки думите, нали, макар че изглеждат някой път като ясно. Някой казва: „Да, да, то е ясно, карай напред.“

Недеянието, или както го наричат У Вей — това е чистото действие, означава да отстъпиш мястото си на Дао. Бог да действа в тебе, защото почнеш ли ти много да действаш, много да мислиш, както сега нашият свят… Значи, за разлика от рмоахалите, тлаватлите, това са първата и втората подраса на Атлантида, това са били духовни хора, духовно човечество. Ние сега сме разсъдъчно човечество, което означава провал. Дали да обичаш, трябва да мислиш. Щом почнеш да мислиш дали да обичаш, ти си вече фалирал, ти си вече свършил. Докато там се е действало по законите на духа, по законите на любовта и тогава вече се образува нещо истинско.

Гносис, както го наричат гностиците. Тоест, духовното знание, чистото духовно знание. Само недеянието придобива неизразимото. Значи, Бог може да влезе там, където няма кой да му пречи. Тоест, чисто действие, никой не Му пречи. Чисто действие означава — действаш и никога не искаш нищо. Нито външно, нито вътрешно. Има такива братя, дават свобода на сестрите, на братята, на близките си, обаче вътрешно не дават. Значи нищо не дават. Значи или даваш свобода, или не даваш. Няма средно положение. „Живей в Дао и всичко друго е без значение“, казват даосите. Всичките ти беди ще изчезнат.

Един вид стани истинен, всичко друго ще почне да се нарежда. Все едно е какво мислят другите. Ако даосът говори разбрано, той ще остане неразбран. И затова даосът говори неразбрано. Тоест мъдро. Така хората се замислят и започват да разбират. Целта е да има някакво замисляне, някакво пробуждане в Същността. Даоските мъдреци не се молят, не се прекланят, не правят ритуали. Те остават всякога будни. За тях будността е всичко. Така те съхраняват Дао или Бог в себе си. Съхраняват своята чистота или изначалност. Дао е един велик космически опит за тези, които са действали с У Вей, с чистота, с будност.

Така те са се оказали в Дао, в Същността на живота, което означава няма какво да постигат. Те живеят в пълнота. Но все пак трябва да признаем, че истинският даосизъм това е нещо като друга цивилизация. Живели са сред нас, но това е нещо друго. Дао, самото Дао няма знания. Той има същността. Пълнотата. Великата пълнота. Даосът няма нужда нито от сънища, нито даже от откровения, забележете. Никакви послания. Нито от бъдеще, нито от минало. Нито нужда от възкресение. Това са същества, които живеят в Дао. В истинността. В покоя. Дето един евангелист е питал Учителя: „Ти спасен ли си?“

Няма от какво да се спасява — живее в Бога, но какво може да разбере такъв евангелист, който тръгва с такъв… За Чуан Дзъ се казва — това е вторият баща на даосизма — че е подобен на Дао, което означава безподобен на Дао, тъй като Дао е безподобно. Самото Дао е безподобно. Даосът живее в покой, в истинност. Това е много повече от Евангелие. Това означава, че истината ти дава нещо много повече от Евангелие и от Писания. Тя ти дава същественото, пълнотата и покоя, т.е. цялостта. Всъщност, грехопадението, това е отделяне от цялостта.

И всеки, който се завърне чрез самадхи, чрез дълбоко преживяване, той става андрогин, цялостен. Тогава вече може постепенно да навлиза във всички свещени книги, всички тайни, понеже е цял, понеже е неизменен, но това друга тема. За даоса няма хубави звезди, лоши звезди, лоша съдба. За даоса същественото е живот в Дао, а не в звездите. За даоса и този свят, и онзи свят са безполезни. Само истината или само Дао е полезно. Така че беше тая кратка лекция. И така…

За спасението

Нещо от Учителя за спасението. Учителят казва: човек може да се спаси навсякъде — и в религията, и в науката, и в поезията, и в изкуството, и в музиката. Мнозина твърдят, че човек може да се спаси само чрез Христос. Това е буквоядство. Буквално казва Учителя това е буквоядство. Какво представя Христос? Христос е символ на Божията любов. Любовта изключва всички догми. И после Учителя казва… Казва: с догми човек се спасява само на едно място. Без догми човек се спасява навсякъде. Без любовта човек се спасява само на едно място. С любовта той се спасява навсякъде.

Без любовта човек се спасява само на едно място. Кое е това място? Адът. Мястото на страданията, мъченията и така нататък. Когато казвам, че с любовта човек може да се спаси навсякъде, аз разбирам първичния живот. Именно това живеят и даосите, и дзен, и суфите, и мистиците, и гностиците, и въобще. Значи това е първичният език, първичната любов, в която и невежият може да се спаси, а ученият погива. Това е казано в книгата „Ни мъж, ни жена“. Мога и други неща да ви дам, но понеже сигурно искате да си поговорим.

Така може да ги оставя евентуално за после. Тъй като тук имаме лекция за дзен, те са друга подобна категория, въобще голямо учение, което също няма нужда нито свещени книги, нито въобще. Така, но както и да е. Ако имате някакви въпроси, може да си споделим нещо, доколкото мога да ви отговоря. Някои от вас бяха предния път на лекцията, почнахме там един цикъл — за някои е опасен, за други е точен. „История на Вечността“. Това е голяма тема — трябва да я разберем дълбоко, защото тази нашата история няма нищо… общо с онази История, която е писана от победители, въобще от хора, не е история.

Човек си прави погрешни изводи, погрешни мнения и погрешен път в живота.

За Дзен и тишината

Понеже мълчите, ще ви кажа някои неща за Дзен, тоест културата на тишината. Това е учение за тишината. Съществува само една добродетел, както казват в Дзен — пробудеността. Всичко друго идва след това. Всичко друго е последствие. Дзен е живот в същността. Там няма въпроси, понеже самата същност е отговорът на всичко. В дзен няма правилно и неправилно. В дзен всичко е правилно. Тоест дзен Учителят може даже и да е крадец и това е правилно. Има случай — един дзен учител крадял чушки, домати и т.н. и го вкарали в затвора.

И там го сметнали за свой роден брат. Той затова е влязъл, имал такова тайно намерение. И там почнал да спасява затворници в начина на мислене, като ги научил да мислят както дзен мисли. Дзен е жива вода, жива духовност. Тишината на Дзен е наситена с особен въздух. Въздухът на истината, въздухът на свободата. В тишината е скрита истината, а в истината е скрита свободата. За Дзен тишината е много важна и въобще ако човек пътува навътре, той ще стигне там и там е цялостта. Ако ти не можеш да навлезеш в тишината, казват в Дзен, ти не можеш да се докоснеш до същността си.

Тишината не е като мълчанието. Със ума си не може да влезеш в тишината. Значи с висшата си душа, с духа си можеш. Умът не може. Въобще той не може да мълчи. Той, ако можеше да мълчи, щеше да се пробуди. Но той не дава на човека. Обича да говори, особено излишни неща, така прави кармата. Значи без тишината човек никога не може да придобие покой. Без тишината човек никога не може да бъде цял. Не може да бъде пълен. Пълнотата е скрита в тишината. Защо тишината е толкова важна във дзен?

Защото в тишината човек вкусва така нареченото на японски хара. Означава същността си, своята божественост. Същността на човека се пробужда най-дълбоко в тишина. Древният Техути, знаете, говорили сме много за него, Тот или Хермес, казва: „Тишината винаги гледа в посоката на вечността.“ Там гледа и Сфинксът. Има предвид Сфинкса. Това, което липсва на обикновените хора е именно тишината. Тишина в мислите, в чувствата и в постъпките. Знаете, човек някой път, като направи добро, като почне да го разправя, то вече е развалено. Тишината е пътят за срещата със себе си.

Който търси шума, търси множеството, двойствеността. Само този, който може да понесе продължителната тишина, продължителното мълчание в себе си и то мълчание без отговор даже — той е човек, който има истинско търпение, който има любов. Тогава той ще чуе Хара, отговора на своята същност. Великите 24 изначални старци са тези, които са понесли най-дълго, най-дълго време абсолютната тишина. И затова те са получили изобилието на истината.

За Учителя и ученика

Истинският ученик не слуша словото на своя учител, той слуша нещо съвсем друго — същността му, тишината му. Той чува неговото мълчание, неговата тишина. Защото там е същността на учението. Значи не казаното, а неказаното. Да, тук това съм го изнасял, но нека пак да ви го повторя, тъй като много се говори за истинска концентрация. Това е една случка, която се е случила в древна Индия. Тя е много рядка. Така нареченият Вачаспати. Той се оженил. В Индия е имало дълг някой път: родителите, ако ти кажат навремето, трябва да се ожениш. Той така се оженил, че е забравил, че е женен, понеже имал дълг, обещал след като се ожени, да се отдаде на една сутра, да я напише, посветена на Бога и на Неговия дълг, свещен дълг.

След като се ожени, не само че забравил жена си, забравил името ѝ. Виждал, че някой идва, помага му нещо, слага му свещи, пали му, носи му някаква храна. От време на време се питал коя ли е тя. Но дълга, толкова бил отдаден на дълга, нарича се поглъщаща концентрация. След време, след като е свършил книгата, се обърнал към нея и казал: „Коя си ти? Как се казваш?“ Тя му казала: „Бхамати.“ Понеже той бил дал обет за въздържание, тъй като свършил написването на тази сутра, на тази свещена книга, дал обет, че никога няма да има акт с жена.

И тогава я познал и после посвещава своята книга на нейното име. Така е излязла една от най-силните книги в Индия. Значи смятайте за каква концентрация става въпрос. Толкова се поглъщаш от идеята, че светът не съществува. Тук има и важни идеи — що е истинска медитация, но да не стане дълго така. А и то е излизало на лекциите от най-различни гледни точки, от различните древни народи, какво влагат, тъй като медитацията може да подведе много хора. Тези хора, които… След време за много хора тя ще се окаже лицемерие. Тези, които не са умирали за истината, които не са живели за истината, които просто си медитират, няма да стигнат до дълбокото.

Тъй като преди това човек трябва да се отдаде и то мощно, много цялостно на истинолюбието. Ако иска някога след време да се домогне до медитацията. Иначе ще разправя, че медитира, че е голям медитатор, че разговаря с Бога, като всички ясновидци, а то няма нито един кой да разговаря с Бога. Някой леко разговаря с някой ангел и с някое висше същество или полувисше. Но разликата е голяма. Когато един Мелхиседек, един Христос или Учителят разговаря с Бога, и Мъдростта, която Той носи и ясновидците, които плетат много тежка карма нали. В бъдеще, но понеже са избрали този път.

Всъщност животът в любовта е истинското ясновидство, в мъдростта и в истината. Не е това ясновидство. Любовта е нещо много повече. Но това е също друга тема. Така, добре, нека и аз така вас да ви слушам, ако имате някои въпроси, както ви казах, доколкото мога. Да, исках да схванете малко така от начина на мислене. Така японския, китайския и толтеките имат подобен начин, малко по-друг, много дълбок. Въобще навсякъде го има този начин, ако човек следва себе си. Но трябва да е безпощадно искрен. Ако е искрен донякъде, няма да се получи.

Няма да стигне до Същността, до себепознанието. А без себепознанието вече не може да се върви по-надолу, по-нагоре, по-навътре. Така че себепознанието е само начало. Освен това и той е вечен процес. Може да се постига на едно много високо ниво, но човек продължава. Ако каже, че е съвършен, вече нещо почва да умира.

— Поне докато съществува, като човек.

— Да, и после… Даже и Христос в известен смисъл е съвършен, и Учителя в известен смисъл е съвършен, но те се развиват. Бездната така е създала нещата, че има вечно развитие. Василид казва, че включително и Бог се развива.

Само абсолютното нищо няма развитие. Злото е създадено, то е необходимо за развитието и на самия Бог, на самото Божество. Толкова са дълбоки нещата. Който е спрял да се развива, който се е отказал, той вече е умрял на вътрешен план. Като един стремеж, който е спрял, това е най-лошата смърт всъщност. Това е чисто духовната смърт, от която и по-лоша няма.

— Това често е свързано с причини една от които е самото съществуване.

— Причините могат да бъдат ликвидирани, ако се влезе да се живее в духа, в Дао, в Бога.

Там вече няма причина, има първопричина. Тя измества причините.

— Не мислиш ли, че това го регулира самата сила?

— Ти, ако не участваш, може милиони години да минат, няма да има регулация. Примерно Сатана. Може да минат хиляди години, милиони години и той да няма шанса.

— Има едни тънки разлики.

— Значи в най-дълбоко, когато заживее Бог, ти не можеш да търсиш нещо друго. Даже и смисъл, няма цел. Точно там се крие обаче огромно вдъхновение. Там, където няма смисъл. Това е една от разликите, защото иначе може… После не говорим за оптимизъм и за оптимист, за положителни, позитивни неща.

Аз казах и разликата и в Бургас, в Русе, като стана на въпрос. Оптимизмът е провал, духовността не е. И ако Бог е в тебе тези мисли, тези центрове където казваш, сили те не могат да ти влияят. Ако ти се отдадеш на Бога, всички тези неща вече се променят. Вече става друго съществуване.

— Може ли да кажем, че оптимизмът, т.е. духовността, е по-висше, дълбоко развитие на оптимизма?

— Оптимизмът е провал. Разбираш ли? Аз искам да направя една… аналогия. Значи оптимистът зависи от успеха, от как му върви. И когато влезе в неуспех, той се проваля.

И такъв оптимист след време, ако си имал приятел, след време ще го видиш отчаян. Духовността, духовността владее и провала. Владее неуспеха.

— Т.е. това е оптимизъм, който надраства и провала.

— Да. Владее доброто и злото. И това е вече духовността, която трябва да вървим. Значи там живееш в Бога вътре. Не можеш да искаш, няма бъдеще, няма хороскопи. Как можеш да искаш? Звездите стават на прах, както казват даосите, не ти трябват звезди. Не можеш да искаш нещо повече от Бога в себе си. Това, което е направил грешката всъщност Луцифер.

Той е поискал нещо повече, изнесохме на по-предна лекция. Той е поискал да превъзхожда Бога и въобще и Бог му… излива себе си и той угасва и не може да понесе тази страхотна светлина, това изобилие.

— Лекцията за световете, за звездите и черната дупка — черната дупка олицетворява ли Абсолюта или Нищото в случая?

— Тя е част от Нищото и тя затова ги поглъща. Тези блуждаещи звезди са като блуждаещи души. И тези, които са вече стигнали до развитието донякъде и не могат да се развиват. Тя ги поглъща и ако си спомняш, на лекцията там беше казано, има изход.

После тази звезда се преражда отново, на друго място има нов шанс за развитие. Нещо подобно на смъртта — човек се скрива, пак става невидим. Преди да се родиш, ти си бил невидим. Тук ставаш видим, после пак се скриваш невидим, продължаваш. После пак можеш да слезеш.

— Много интересни неща там за Агарта споменават. Това е свят, който доколкото разбирам съществува в момента, паралелно с нас, и той е подземен, доколкото разбирам. Ще ти задам този въпрос по този начин. Когато си близо до първоизточника, това означава, че си в хармония с най-висша хармония, означава ли, че те са в състояние на това тепърва да им предстои инволюционният процес, т.е. първо да излезат.

Защото аз мисля, че по-трудните неща са, когато си по-далеч от Първопричината или т.е. те са го преминали този процес или третият вариант е, че те въобще нямат, пътят им не е свързан с този, който е нашия, преминаване през инволюция, после еволюция.

— Да, там, ако си разбрал. Мелхиседек ръководи там, той е цар на Агарта, от лекциите ако си разбрал, той е, нали. Името на самото — цар на Истината, на пълнотата, значи те нямат нужда от падане. Понеже те са направили такъв избор, че са останали неизменни на същността си и на Бога. Още на истината на високо ниво.

Те се развиват по друг път. Те сами, те се самообожествяват. И няма нужда да получават зло или добро, те просто са избрали този път и по свои правила се движат, нали, със свои методи, сигурно Мелхиседек им ги дава, нали, там и групата, той има и 12 други посветени на високо ниво, те ръководят, нямат нужда да падат и от инволюция нямат нужда.

— Това означава, че ние сме направили избор, извода си, избора си…

Това страдание на човечеството, това е където Учителя казва, някога сте сключили договор с дявола.

Продължава да се изплаща. Просто си се съгласил с неговия начин на мислене.

За еволюцията и развитието

Ще обясня някои тънкости. Има разлика между еволюция и развитие. При еволюцията църквите, примерно, те са в еволюция. Развитието е път на себепознание. Защото ти можеш да искаш да се освободиш, даже и в свобода да ти я дам, да бъдеш пак ограничен, даже да влезеш в свободата, както в нирвана, казва Учителя, но не са свободни. В нирвана са, но не са познали истината. По пътя на развитието, ти навлизаш все повече в духа си, после в тайното съзнание, за което говорихме — в искрата и след време има естествен начин на освобождение, както се е случило при един кабалист.

Той до такава степен е обикнал Бога и същността, което означава и несъществуването. Той се излъчва завинаги и никога не се завръща. И той е прав в своя избор. Това е неговият избор, той го избира, там му е пълнотата. Друг, който се връща, за да помага на хората и да ги води в развитието… Еволюцията е дългият път, там няма гаранция, там можеш да станеш от човек и животно — всичко. Може и ангел да станеш. Ангел не е кой знае какво. Ангелите също има много неща, които не разбират.

Както и третото око е затворено за много неща. По пътя на развитието може да постигнеш истинската свобода и истинското, което е несъществуването. Никакво бреме вече няма в несъществуването. Може да се запазиш духовно тяло, с което да слизаш в различни вселени, да служиш, което е мярка на висша любов и пак е правилно. Може никога да не искаш да се завръщаш. Ако друг направи такъв избор, пак е правилно. Той човек, който е стигнал на такова високо ниво, какъвто избор да направи, е правилен. Въпрос е да се стигне до това ниво.

Ако иначе просто отречеш света, а пък не влизаш в развитието и себепознание и не познаеш Бога в себе си, това няма да ти помогне.

— Добре, тези същества…

— Няма да намериш изхода, който Учителят казва: „За моите ученици имам изход извън Вселената.“ Тя е ограничена. Ние можем да излезем чрез нашия дух, извън нея, но трябва да излезем по правилния начин. Значи чрез развитието, чрез истинолюбието, за да можем да влезем в своя център и после да направим скока. За някои хора, както има една случка там с Дон Хуан и неговите, които е обучавал, и в един момент те скачат в неизвестното и много от тях полудяват, се връщат, други умират, трети таково.

Дон Хуан успява да оцелее и няколко човека, но той не ги е бил подготвил по закона на развитието правилно. И после вече идва малко Кастанеда и той се опитва чрез него логически да обяснява мистично съзнание, да ги подготви за този скок, който след време няма да е опасен. Защото за скока трябва да си готов. И когато си заедно с Бога, защото с Неговата сила и подкрепа тайно, всъщност Той е Бог и в нас. Едно обединение вътре в нас, едно себепознание, може да направим скока правилно. Тогава все едно е вече дали ще избереш несъществуването, защото си го избрал, то там е най-великата пълнота, която не може да се измери.

Даже и думата пълнота вече не се знае какво значение има там. Но тогава може да останеш в тази пълнота и да имаш едно резервно духовно тяло, да слизаш в световете, да служиш по-низките нива, защото това е вече закон на висша любов, пак е правилно, а може и да не може да направи скока, докато постигнеш истинско развитие. По пътя на еволюцията е пътят бавен и там… Еволюцията някога трябва да влезе в развитие.

— Вие казвате?

— Да.

— Аз понякога, както си мисля, че… това няма нищо общо с Истината.

Да, но направи скок, без да си подготвен, за което великите учители изнасят. Неслучайно много лекции, много правила, много молитви. И това образува едно тайно съзнание в човека, което да направи скок. Ако ти сега направиш този скок, разбираш сега механизма кой ще издържи. Няма да си готов. Ти щеш, не щеш, можеш да си избрал свободата, можеш да го обичаш. Ще те върнат. Отново ще се мотаеш в еволюцията. Което е магьосан кръг наистина.

— Момент. Ако съм го избрал искрено, истинно?

— Не можеш да го избереш искрено, ако не си подготвен.

На високо ниво. Ако нямаш седемте тела единни. Значи като почнеш от физическото тяло до духа, те трябва да са в хармония. А това е една дълга подготовка.

— Приключих, просто…

Изборът ти може да е хубав, но те много хора искат да служат на Учителя. Примерно. Обаче не са готови. Какво ще направят? При мен са идвали такива. Така, искаме. Той няма нито качества, нито той. Да не говорим, че трябва да надмине качествата след време. Щото влизайки в любовта ти нито недостатъци, нито добродетели — всичко надрастваш. И той досега служи само, че е нещо като… психиатрия.

Продължава да иска, има хубави мисли, някой път даже хубаво разсъждава, но няма я любовта, няма дълбочината, нищо не може да направи. Хубавата му идея остава, но тя не може да му помага.

— Често си мисля за това, аз ти го споменах, обаче пак ще те попитам. Не мислиш ли и другите също може да има такова мнение?

За паметта и духовната подготовка

Специално мозъка аз го разглеждам като харддиск на компютър грубо казано. А, по някой път даже и преди време, не беше много отдавна, но гледах един документален филм поляците как правят изкуствен слухов апарат, който е електронен, който вмъкват някъде във… около мозъка и чрез специални връзки го… връзват в нервните центрове на мозъка, в определени нервни центрове, от което човек започва да чува. За мен това беше най-голямото доказателство, че човек е изкуствена машина. Не е възможно… Това е моето мнение, но не знам някой въобще дали ме разбра какво имам предвид. В смисъл, аз нямам повече. Не искам да го коментирам, да, имам предвид, че…

Окей, това беше само пример. Значи… Мисля си, че… че проявата на формите по отношение и на оформянето на тялото и от книгите, които чета по отношение на мислене мисловния процес, който протича и оформя главата, носа и другите неща, както и чувствата, си мисля, че това е някакъв център, от който се изпращат тези мисловни вълни към определена… Аз мисля, че по-скоро хората понякога се делят и на тип групи, на тип еволюционно развитие, в които по отношение на вълната, на която те са нагласени като радиоприемници, те получават определен тип подобни мисли.

И от тази гледна точка, тези мисловни мисли се изменят с течение на времето. Изменят се от някакъв по-друг, от някакъв друг невидим център. Идеята ми е да те попитам, мислил ли си по тези въпроси, дали съществува такова нещо.

— Ще ти кажа, значи…

Разбрахте ме, какво имах предвид? Въпросът е ти дали ще ме разбереш. Ти казваш мнение, но това не е мъдрост. Хубаво, твоето мнение е правилно. Ти изхождаш от една позиция, която…

— Казвам го така, за да не ангажирам други теми.

— Да, да. Ти си прав за себе си, така ти харесва начин на мислене, защото той ще те изведе след време там, където трябва.

Ти говориш от позицията на мозъка, но има духовен мозък и етерен. Ако изхождаш от тази позиция ще забравиш този начин на мислене. Вярно е, че нервни центрове, че оформя такова, но има един духовен мозък, който нищо не оформя. Той е свързан с несъществуването, свързан с другата памет, която помни произхода си. Просто той се движи в съвсем друга посока.

— Това ли обяснява примерно паметта ти по отношение на богомилството?

— Да.

— И кладата и така нататък, през които сте минал. Това е много интересно и в смисъл, че може да помогне на другите.

— Ти избягваш да говориш за това нещо?

— За личните неща избягвам, моите, защото не е… Не, не е защото само не е смирено, ами просто няма… много.

— Аз мисля, че това може да помогне обаче на другите. По простата причина, че ако ти си в състояние да го направиш, това означава, че и другите най-вероятно са в състояние да го направят. Това означава, че това…

— Щом Христос е издържал на кръста, всички може да издържим. Щом Сведенборг странства по звездите, още на времето ние сме, между другото, на една и съща дата родени с него. Няма значение. И още като го четях, и казвам, щом той може и аз мога.

И след време ми се случи. И Марс и Луната, разговори с посветени с жители и така нататък. Не навсякъде, моят опит е малък — на пет места. Докато той е обиколил, той не може да се спре.

— Това, че това е личен опит, може да ни помогне. Имам предвид самия факт, че както виждам, ти четеш от някаква книга, която… Аз сега проявих любопитство, например, защото виждам, че това не е текст, който аз мога да чета, но ти четеш, така като гледам, съдържа по-малко знаци, а информацията е повече. Това означава, че това са способности, които ти си развил или придобил по някакъв начин.

И както и примерно Чавдарчето, това детето, като ходи да чете в училището. Искам да кажа, можеш ли да кажеш и нещо повече по отношение на тази памет, която Ви кара, например, ето ти знаеш, например, се спомням, че от 5000 години ли се занимаваш с това нещо? Знаеш миналото си, че си минал през…

— Много неща не знам, ама това е друг въпрос.

През клада.

— Това са лични неща, които не е задължително, те са и деликатни. Ами виж, когато си отдадеш живота на Учителя, както ми се случи преди години, значи, 1980… От 1982 година почна всичко. 100% отдаване.

На истинолюбието и на Учителя. Тогава вече Бог и Учителя планират твоя живот и те ти възвръщат паметта. Но се иска едно. Аз тренирах 7 години победа на изкушенията. Отне ми 7 години. Ако и ти победиш изкушенията в живота, каквито и да са те всички. Като започнеш от… Няма да имаш проблеми с тази памет и с това бъркане в гъстите неща. Отделно Учителя ме научи да карам много формули за специална мъдрост, за специално знание. Става въпрос ежедневно стотици, за да мога да изтръгвам от редките книги, които имам. Да изтръгвам и писано, и неписано, а защото тайното ми намерение… е да вдъхновявам душите.

Имам други две намерения по-дълбоки, но това, което може да се каже, другите те са много прекалено съкровени и ще се изгуби нещо, но понеже който ме разбира се вдъхновява мощно, който не ме разбира, но така в градовете вече мога да кажа около 90% ме разбират, което за мен е много над мярката. Защото винаги ще има такива като… Така че, ако имаш, ако си владееш намеренията и ги разбираш и осъзнаваш, и ако се отдадеш на тези неща, преди това трябва да минеш през изкушенията. Значи неслучайно сам Бог води Христос в пустинята.

Той го заставя — Христос няма избор. Просто и сатаната няма избор. В пустинята на изпитание. И го изпитва, и след като издържа вече, той има право да влиза в мъдростта и самият той да има свое мнение като мъдрост, но вече не мнение и предположение. Просто влизаш в ядрото на мъдростта и можеш да черпиш. Можеш да възстановяваш и древни книги, изгубени, но всичко става пак с продължителна подготовка. Скоро ще излезе нова книга, тя е подобна такава книга, в която мракът свети. Казва се „Аор Аваронор“, от тази поредица „Ава Торот“ и другите.

Трябваше да излезе вчера, но печатниците някой път не си изпълняват — тяхна работа. Другата седмица трябва да излезе към края. Тя е точно с такива неща.

— Това, което чух от лекцията, обаче за това нещо, което ти говориш за светещата светещия мрак, граничи по-скоро с едно несъществуване, отколкото със съществуване.

— Да, повече е несъществуване, прав си.

— Физическо или нефизическо?

— Нефизическо.

— Това означава, че там, откъдето преди да слезете, както и…