Част 2
– Святост и несвятост са игри на ума, както добро и зло. Ти наистина си истински глупак!
Императорът направо бил смаян. Ако можел да избяга, щял да го стори, но той никога не бил чувал такова прямо слово… Не бил срещал такъв Учител никога в живота си. Бодхидхарма е аромат от тази Велика Истина – но ако ти не си готов за тази Истина, тогава Тя е мъчение за тебе. Бодхидхарма е Истина в действие, Дух в действие. Той отдавна е минал отвъд ума и всички негови многобройни и хиляди игри.
Императорът го пита:
– С кого разговарям?
Бодхидхарма казва:
– Не зная.
Ще обясня. Понеже Бодхидхарма идва от Незнайното, и затова казва: „Не зная“. Той не идва от знайното. Всички Мъдри Учители от Древността, които познават Бога, те Го познават точно като Незнаен – затова отговорът е много точен.
Какво ни казва Бодхидхарма за ума.
Когато умът живее в илюзиите – това просто е адът. (Някои търсят ада… Светът отдавна е адът; пъкълът е нещо по-дълбоко – там, под земята, демоните…)
Земните умове постоянно пораждат илюзии. (Това е начин на живот, начин на мислене – така те живеят естествено в ада, независимо дали са в този свят, или в оня: адът продължава. Защото те все са… остават в нечистия ум – това е самият ад, няма нужда да търсиш друг ад. Както казва Ал-Халладж: „Ако имаш земно мислене, не ти трябва друг провал: това е достатъчно“.)
Умът има две проявления: чист и нечист. Нечистият, земният, обикновеният ум – това си е просто безумието. Всякакви желания, конфликти, глупости: нервен си днес, тъжен си утре; после си радостен, песимистичен, оптимистичен, отчаян и объркан – той е майсторът на заблужденията, нечистият ум: изключителен майстор, ваятел на заблуждения. Безконечни умствени игри… Тука всичко е обратно на Изначалното Състояние, Буда-Състоянието, за което после ще говорим. Вторият ум, чистият ум, овладеният ум – тука има Неизменност, има Реалност, Освободеност, Същност. Тука умът не създава свят, защото не създава илюзии: той е покорен. Тука умът е преобразен: той е станал Чисто Съзнание, Чисто Съзнание без примеси. Това е… нарича се още Не-умът, т.е. твоята истинска природа; а дали ще я наречеш Дух, Буда, Христос – това е без значение. Това е все едно… това е все Дао, това е Изначалното Състояние.
И така: със земния си ум, земните си създават все повече свят, все повече илюзии – строят безкрайни илюзии, безкрайни въздушни замъци. Това е една стара, мъртва игра от хиляди и милиони години, и тя се подновява с всяко прераждане. Нечистият ум върви от един ад в друг. Нечистото никога няма да получи Покой: то няма такава природа, на него не може да се даде Покой. Ако мълчиш, но не си овладял ума, тогава мълчанието ти също е бедно и лъжовно. Неовладеният ум е, който създава карма и се преражда със своята карма. Смъртните създават карма и погрешно мислят, че няма възмездие – но могат ли те да отрекат страданието? Защото то винаги ще ги гони. Сееш и жънеш. Как можеш да избегнеш това? Не можеш. Щом сееш, не можеш. Всички, които са попаднали в нечистия си ум, са зависими от собствената си карма. Те са смъртни и минават през безброй скърби, защото са потъмнили собствената си Същност.
Коренът на невежеството е нечистият ум и от тука произлизат безброй злини. Те произлизат, както листата и клоните – от дървото. Смъртните хора, които не разбират истинската практика и правят добри дела, в следващите си дела те ще бъдат слепи, т.е. те са в сляпата карма. Те правят добро, но умът си остава нечист и невежа, т.е. нищо не се променя. При един специален натиск от Бога, тези хора стават чудовища. Учтиви са иначе, изглеждат приятни, нали, тихи – изведнъж се оказват убийци и какво ли не. Ако злото атакува тези сляпо добри хора, веднага се вижда техният нечист ум, но той всякога си е бил вътре в тях и в тяхното сляпо добро. Освобождението от ума е голямо пречистване и овладяване. Защото нечистия ум го очакват винаги тежки, винаги болезнени прераждания.
Ученик пита Бодхидхарма:
– Буда е позволил паленето на тамян?
Бодхидхарма му казва:
– Това няма нищо общо с материалния тамян. Това означава да запалиш Истината в себе си. Защото само така ще изгориш злото в себе си и голямата си нечистота. А с външно палене на тамян, ти си оставаш в невежеството.
И затова Бодхидхарма му казва:
– Запалѝ Истината в себе си, а другия тамян – завържи го, той е фалшива практика.
Но хората и до днес не разбират Мъдростта на Буда, и до днес я тълкуват буквално. Те използват външен пламък и се молят за бъдещи благословения, които никога няма да получат.
Същата глупост е с разпръскването на цветя – и тук въпросът е, според Бодхидхарма: Ти разпръскваш ли Добродетели? Защото, според Буда, тези истински Добродетели никога не увяхват, а вечно цъфтят – и само чрез тези истински Добродетели наистина получаваш много благословии, но не защото ги искаш, а защото си Чист. А пък ако ти мислиш да нараняваш цветята – това е друго невежество, това е друга нечистота на ума. Буда никога не наранява формите на живот, даже и по погрешка. Буда е казал: „Даже и по погрешка да скъсаш цвете, чака те страдание“. Даже и по погрешка! „Как можеш да чакаш благословение – казва Бодхидхарма – когато си донесъл скръб на цветята?“ Същото казва и Учителя: „Когато скъсаш цвете, то ще увехне – след време и ти ще заприличаш на увехнало цвете“. Нищо повече! Когато скъсаш цвете, ти си направил посегателство. Това е нечистият ум – и Бодхидхарма казва: „Ти си вътре в кармата“. Това е достатъчно: едно цвете – ти си вече в карма.
Друг въпрос, който е казал Буда: „Палете светилниците си!“. Буда е искал да каже (обяснява Бодхидхарма): Снабдете се с истинското Познание, съвършено чистото Познание, защото само то осветява Пътя. Светлината на външния светилник никога няма да ти донесе Свобода. Това е един елементарен, прост фенер. Запалѝ в себе си силата на Мъдростта – това е Пламък; а онзи, другият, външният пламък е само дим, пушек и илюзия. С външния светилник, и милиони години не можеш да разпръснеш мрака на кармата, милиони години не можеш да разпръснеш мрака в съзнанията на нечистите умове. Външното си остава преходно… Който е станал Буда, той може да пали светилника, съзнанието в другите хора. Той може да предава Истината на другите – и това е Дхарма, Великият Закон. Така другите стават светилници – и от своя страна, могат да палят други съзнания. Буда е запалил милиони хора. И тука въобще няма нужда от кръщение, защото това е друго невежество. Просто: живот в Истината. Така всичката Светлина се предава.
Буда е казал още: „Да се строят манастири!“. Бодхидхарма обяснява: И това е неразбрано! Но в нечистите умове всичко е мътно… И Бодхидхарма обяснява: манастир означава да си построиш своя собствена, лична дисциплина. Това е идеята за манастира. Това означава, че ако имаш такава дисциплина, не ти трябва външен манастир – ти си вече в манастира, ти си вече в Истината. Ако нямаш дисциплина, и в манастира не си в манастира. Но всички нечисти умове бродят в разни манастири и бродят в суета. И затова Поп Богомил е казал навремето за църквите: „Хитри лисици (за монасите) – скриха се в манастирите, избягаха от света, но нищо не разбраха“.
Идеята за поста: означава една изключителна решителност да преследваш Чистотата. Това е да пазиш ума си от всяко замърсяване – това е пост. Иначе може да гладуваш колкото си искаш – няма проблем, нали, но това нищо няма да разреши. Значи: Трябва да пазиш ума си от всяко замърсяване! Ако не се пречистваш, постът ти е грешен – ти отново оставаш в нечистия ум, в падението. Ако се храниш със заблуди, какъв пост може да ти помогне? Постът не може да помогне за заблудите; за заблудите няма никаква благословия.
Поклоненията също са останали неразбрани – защото поклоненията заслужават само чистите действия на човека. Другото е някакъв фитнес, някакви упражнения: по хиляда поклона, по три хиляди поклона – трагедия. „Който разбира чистите действия – казва Бодхидхарма, – той следва Истината.“ А поклоните са от провалените умове. Поклонение означава благоговение и смирение към Истината – това е поклонение. Външните поклони винаги говорят за невежество на ума: тези поклони са пози на света. Разбира се, човек, който има дълбоко уважение и почит, това е малко по-друг въпрос, но той влага сърце, т.е. там няма ум. Където действа чисто сърце, там умът не може да действа. Това суетно мислене означава все по-тежки прераждания. Само различаването освобождава човека от злите деяния. Колкото повече се владееш, толкова повече се очистваш.
И казва Бодхидхарма: „Трябва ли да търсиш смисъла?“. Отново дълбок отговор: „Не. Докато търсиш смисъла, нищо няма да намериш“. Това са друг род философски заблуждения. Но докато очистваш себе си, ти сам ще ставаш все повече смисълът, защото смисълът е твоята Буда-природа. Тя започва от Чистотата нагоре. Има около шест степени, но Чистотата е най-ниската степен на Духовния свят, от тука се почва. Това е смисълът – очистването, твоята Буда-природа. Хората глупаво се занимават с издигането на храмове и статуи, а не умеят да се издигнат в своята Буда-природа, в собствената си Истина, в собствената си Същност.
Някои търсят произход. Бодхидхарма казва: „Истината няма произход“. Абсолютът никога е нямал произход. Той е създал другите неща, те са произлезли от Него: Богове и т.н., те имат произход; Абсолютът, Върховната Истина, никога е нямал произход. Той винаги е бил. Истината няма произход: Тя всякога е била, всякога ще бъде. А това, което е с произход, то е слязло долу, за да се научи, че няма произход: има само Дао, има само Безкрайност – Върховна Истина. Съществата на Дао, на Истината, слизат долу, при хората, за да обяснят какво е това Не-произходът и Буда-природата.
Буда-Състоянието е Изначалното Състояние, Състоянието на Не-произхода. То е преди всеки произход. Тука няма търсене на Дао, даже няма търсене на Бога: има само изчезване, или, както Суфите го наричат, Фана – разтваряне в Бога. Ставаш Изначално Същество: пак имаш независимост, свой Висш Аз, но от съвсем друг порядък, т.е. вече Бог в тебе е Висшият Аз, а не твоят Аз, който е на ниско ниво; говоря за твоя Висш Аз – той е на ниско ниво. Тука говорим за вселяване на Бога, което е много повече от Висшия Аз, и затова Христос казва: „В Твоите ръце предавам Духа Си“9. Да, там е Истината – в Бога… Има само изчезване, както казах, и разтваряне.
Дао е бездънно и безименно. Произходът има край. Дао няма нито дъно, нито произход – нито начало, нито край. Дао е безкрайно, свободно и независимо. Истината в тебе е по-дълбока от всяко чудо и Тя превъзхожда цялата история на света.
Обяснявал съм: думата история означава падение. Ние сме преди историята като Духове, много преди нея. Точно затова Атлантите изтриват биографията си, изтриват себе си – тъй като те се завръщат, желаят да се завърнат в Истината, а не в някакъв свят. Отказват се от имена, защото един човек има стотици и хиляди имена, във всяко прераждане. В края на краищата, кое е неговото име? Кои са неговите родители? Коя е неговата държава? Само едно: Безкраят – това е неговата държава, това е неговата Родина. Там са се завърнали милиони Атланти, милиони Суфи и т.н.
Чрез Истината ти си в Буда-Състоянието, в Дао, а от това няма по-голямо чудо. Чудото е бедно явление пред човека на Истината. Твоят напълно очистен ум е твоята Буда-природа. Това означава, че този напълно очистен ум е твоето освобождение. Тук не чакаш „Страшен съд“, не чакаш дори и Възкресение. Ти си в себе си, освободен. Щом имаш Истината и живееш в Нея, не ти трябва друго спасение. Този освободен ум, това е самият Път, Истинският Път, и затова казват: „Що е Татхагата (т.е. Буда, Буда-Същността)? Този, Който от никъде не идва и никъде не отива: Той е винаги в Себе Си“. Той си е Той: това е Древното, Изначално Буда-Състояние. В Библията това е наречено и изречено така: „Аз съм Този, Който съм“10.
Що е Буда? Този, който е достигнал Дхарма, Великата Пълнота, Истината. Що е Дхарма, или Истината? Това, Което никога не е възниквало и никога не свършва. Затова Тя се нарича Дхарма, или Най-Великият Закон, Законът на Вселената и Законът извън Вселената. Всички, които не се съобразяват с Него, винаги ще се прераждат в тежки карми – независимо дали вярват в карма и във възмездие: това е без значение.
Умът на Буда – това е Не-умът, т.е. Чистият Дух, Изначалното: така той е влязъл в Безкрая. Дори когато е бил на Земята, той е бил в Безкрая. Той идва с Безкрая в себе си, живее в Безкрая, както Лао Дзъ, и се завръща в Безкрая. Той не е бил в настоящето, защото той е по-дълбок от настоящето: той е бил в Безкрая. Защото, ако ти си в настоящето, а не си в Истината, ти си далече от Дао.
Който практикува Истината, не извършва действия: той извършва Чистота, той извършва Пустота – това е най-висшата практика. Казано по друг начин: Който практикува Бога, няма нужда от никакви други практики – абсолютно никакви други практики.
Буда-Състоянието – това е Абсолютно Чисто Съзнание, което не позволява в него да се надигне и най-малкото зло. И Учителя го казва: „Ако в тебе има и микроскопично зло, ти си вече в смъртта“ – това зло може да стане голямо. Там е буден човекът и отвън, и отвътре.
Буда-Състоянието е Състоянието на Поразителна Осъзнатост. Бодхидхарма казва: „Аз следвам Този, Който никога не се е раждал, Който никога не е ходил по Земята, никога не е говорил с думи – а с Присъствие“. Него следва той, Истинният Буда – а всичко останало, което наричате „история“, не е нищо повече от сън, който се присънва на спящите хора. Тези, които не са видели Дао, сиреч Истината, в себе си, напразно медитират. Буда-Състоянието, например… (Не казвам да не медитират – нека да медитират, но да намалят медитацията до няколко минути и да се посветят на Истината, защото след време медитацията ще ги надхитри. Ще се окаже, че тя няма да им помогне.) Буда-Състоянието – това е Изначалният Човек, Чистият Дух. Дали е в тяло, или без тяло – това е Дух. Ако Буда беше казал – някои земни хора, ако го питаха: „Вярваш ли в Духове?“, той: „Ето, аз съм пред тебе!“. Но земният човек нищо не може да види…
Това е Чистият Дух, Изначалният Дух. Той прилича на празно пространство, Той прилича на Безкрая – и затова хората, на такъв човек, се чудят: има ли го, няма ли го. Така е. Хем е тука, хем го няма.
Буда казва: „Понеже хората са заблудени от ума си, действията им са безкрайни прераждания“. Никаква вяра не спасява заблудения човек, т.е. нечистия ум. Вярата му „помага“ само да влезе в нови, още по-тежки прераждания.
Буда-Състоянието, т.е. дълбоко овладеният ум – това е Изначалният Дух. Той даже в Древността не е бил в Чистотата! Чистотата е много по-ниско ниво. Разбира се, после слиза в нея да извърши нещо, но Той е по-дълбок от Чистотата. Но Той е бил… такъв Дух е бил всякога в Истината, във Великия Закон: Той е живял във Великия Дух, в Брахма, в Бога.
АУМ
1 август 2017 г.
СИЯЕЩИЯТ ИСЛЯМ
(Лекция 1)
ИСЛЯМЪТ: ЗДРАВЕТО
(Първа идея за размишление)
СИЯЕЩИЯТ ИСЛЯМ
Продължение
(Лекция 2)
ИСЛЯМЪТ: ИСТИНАТА
(Втора идея за размишление)
МОХАМЕД – ПРЕКРАСНИЯ
(Лекция 3)
МОХАМЕД
Продължение
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Днес ще говорим за Исляма. Казах и в предното интервю, че тези, които разберат Исляма – тероризмът отпада за тях. Въобще, когато едно нещо бъде дълбоко разбрано, отпада проблемът.
Какво казва Ислямът:
Търпеливите ще бъдат щедро възнаградени.
Аллах е Единственият Законодател, Той е Единственият Източник на всяка присъда. (Наистина е така: Той знае всички прераждания, знае точно как да влиза и да действа. Няма друга Правда – нито във Вселената, нито в света – освен Неговата.)
Той е Знаещият. На когото Аллах не е отредил Светлина, за него няма да има Светлина.
Кой е с по-добра религия от онзи, който се е отдал честно на Аллах и с голяма Преданост? Нуждата да се служи на Аллах е по-голяма от тази нужда за храна и вода. (Това е разбиране, това е Преданост!)
Всяко нещо, което се случва, съдържа поука.
За какво ми е земният живот, ако нямам Аллах в себе си?
Философите и учените нямат никога никаква мисия.
Ако Аллах не дойде в моя живот – моите дела, каквито и да са те, няма да ме спасят.
Повтаряй името на Аллах, докато Той влезе в твоето сърце.
Познаването на Истината е узряване за Тайните на Аллах.
Сърцето на земния човек е руини, а умът му е сметище.
Чистото сърце те води към Аллах, а не краката.
Свободата – това е пълна духовна самодисциплина.
Където свършва моята сила, там започва помощта на Аллах.
Покаянието е срещата на човека със себе си.
Внимавай сърцето ти да не е пробито!
Мярката за достигането на целта е истинската работа – а не религиозността.
Животът е скрита Реалност със строги правила.
Човек не може да спечели Божията Помощ, преди да я е заслужил.
Ако едно нещо тревожи сърцето ти, не го прави!
Аллах никога не напътства съмняващите се, неверниците.
Само Бог знае кое е добро за хората.
Аллах е оставил много хора да си живеят в своите измислици.
Бедата сполетява хората според Волята на Аллах.
Който не вярва в Съдбата, става високомерен и се проваля.
Този, Който отстранява злото, това е Единственият – Аллах.
Търпението е сияние.
Има ли неверник, който да върви в Пътя на Аллах?
Има една скрита Справедливост, която ще подреди всичко. (Всъщност и затова има карма – защото във Вселената трябва да има ред и порядък. Всеки човек, рано или късно, трябва да разбере, че нищо не е случайно, което му се случва.)
Аллах е, Който отнема живота ни – и няма друга сила с такава власт.
Той е, Който дава сила да преодоляваме.
Достатъчно е в сърцето ти да има само една прашинка нечистота, за да изпуснеш целта.
Ако някой човек може да създава, накарайте го да създаде мравка.
Не казвай за нещо: „Аз ще направя това“, без да го е пожелал Аллах.
Благата идват от Аллах – и с тях Той ни изпитва.
Сатана не може да въвежда в заблуждение очистените хора.
Най-добрият джихад е изкореняването на лошите навици.
Помощта произлиза единствено от Мъдрия Аллах.
Сърцата на хората са в Неговите Ръце.
Ако Аллах не те пази, никой друг не може да те пази.
Никой не може да постигне Неговата Мъдрост – освен ако Той не позволи.
Той поразява нечестивите – и Той знае точно как.
Всяка стихия на природата се подчинява на Неговата Воля. (Тука само си спомням – Древният Тот казва: Стихиите са излъчени от Него. Той ги превъзхожда. Той ги е създал от Себе Си, но Той ги превъзхожда, те са Негови слуги.)
Христос ще изчисти Християнството от всички измислици.
Христос е непоклатим. Той не се подава на влиянието на обществото; Той е, Който влияе на обществото.
Само Той, чрез Своите раби, изработва правилните лекарства.
Чрез пчелите Аллах създава меда за лечението на хората.
Всяко правилно лечение Той го ръководи, Той го държи в Своите Ръце.
Твоята болест може да превърне минутите в часове на поклонение към Аллах.
Болестта е верен съветник, който ни предпазва от скрита, по-голяма беда.
Ти, който си болен, имаш право не на оплакване, а на благодарност и търпение.
В болестите са скрити много Негови сияния.
Има болести, които топят животинските страсти.
За някои хора болестта е здраве, а за други хора здравето е болест.
Чрез търпение временната болест те избавя от други вечни болести. (Затова някои хора изглеждат праведни, но страдат, за да изкупят нещо и в бъдещето и после да бъдат свободни.)
Изтръгни корена на болестта – това е старото безпокойство. (Става въпрос за тревоженето. В тревоженето няма Вяра.) Безпокойството е критика на Божията Милост, това е упрек към Божията Мъдрост.
Най-искреното нещо от благите дела – това е болестта. (Честна, искрена – идва да те научи на правилни неща, без заобикалки. Въпросът е как ще я приемеш.)
Аллах – Той решава лекарството, Той решава изцелението и Той решава дали те да действат, или да не действат.
Най-благородното и благодатно лекарство е Словото. Пази се от словата, които изричаш, защото те могат да те пленят.
Една крачка в името на хигиената е по-важна от сто крачки в името на лечението.
Знание, което не води към Бога, е болест.
Болест е, когато в днешния свят безсрамието се аплодира.
Най-важното за изцелението е Будността и Любовта към Бога.
Окончателното решение във всички работи е само в Неговата власт.
Смисъла постигат само тези, които Го познават – тези, на които Той е позволил да Го познават. Той твърдо поддържа Избраните Си и в този, и в онзи свят. Той отклонява, които реши, от Правия Път.
Всичко, което се големее, Аллах ще го унищожи.
Който проявява Търпение, Аллах ще му внуши Търпение. Щедър дар е Търпението!
Отказът от лъжата е най-големият и истински пост.
Нито един човек не отговаря за чужди грехове.
Ако някои хора живеят дълго, ще получат вреда – а други, ако живеят дълго, ще получат полза.
Аллах е, Който ни усилва и укрепява с крепкото Си Слово.
Молитвата е по-добра от съня.
Ако не обичаш Аллах повече от баща си и децата си, няма да повярваш достатъчно – ще ти липсва истинска Вяра.
Който не признава Словото на Аллах, той върви към все по-тежкия път на поражение.
Аллах обича усилията на слабия човек.
Ако желаеш за някого Правия Път, но Аллах не го води – няма за такъв човек помощници.
Не можете да пожелаете да изберете Пътя към Бога, ако това не го пожелае Бог: това тръгва от Него.
Той следи сърцата, защото те са носители на намеренията.
Второто Пришествие ще очисти Християнството от всички заблуди. Голямата и гигантска личност на Антихриста е съставена от погрешната християнска и земна вяра. И когато Христос дойде за Второто Пришествие, ще Го познаят само Избраните, а не тези, които Му вярват.
Вярата на Христос в Бога е толкова силна, че никога не се поддава на въздействие. Христос е независим от света. Христос е Правият Път – а не религията. Самият Христос е благодат и честен пример. Христос е роден без баща, а само с думата на Бога: „Бъди!“. Христос ще достигне Своята Старост след Второто Пришествие. (И Учителя казва това – Той се подготвя за 25-ия Старец.) Няма такава сила в света, която да убие Христос.
Самото Чисто Слово е Месия, защото това Слово е Бог в действие.
Ще обясня що е Словото… Словото – това е Духът на Бога, това е изпратен допълнителен Дух от Бога. Това Слово е Божия възможност, а не човешки неща. Това означава, че Христос е Пратеник на това универсално Слово – казва Ислямът. И Учителя казва: Христос е Дух от това Слово. Той е Син на Бог – Слово. Христос се ражда по непознат начин за хората: без баща; Той е образуван пряко от Бога чрез Слово – ето защо Христос е Слово. Той е Слово вътре в Словото.
Срещата с Аллах е най-великата Истина.
Който говори неистинни думи, проваля своите молитви.
Истинното четене е да се научиш да четеш с погледа на Твореца.
Който съумее да се слее с Истината, той става не човек, а Дълбина Божия.
Религията не е още Истина. Тя е велико начално училище за всички хора.
Свойството да се вижда е въпрос на Истинност.
Истината Я знае единствено Той, и само Той решава с кого да Я сподели.
Избраните виждат Истината в съзнанието си, защото сам Той ги докосва с Нея.
Всевишният може да създаде всяко същество без родители.
В света съществува Велика Истина и главозамайващ Порядък, но само Мъдрите разбират това. (Наистина, на всяка крачка – Правда, но само Мъдрите разбират това. Някои мислят, че в света има неправда, защото не знаят как действа Бог и Неговият Замисъл и как Той раздава последствията, които са посети.)
Божието Могъщество е Велика и Преславна Истина, но нашите слаби умове не могат да Я разберат.
При Единство с Неговата Истина, имаме лекота. Във всяка трудност има лекота, има леснина, но само Истината съумява да я види.
Тези, които не са в Неговата Истина, са роби на причините. Той е Истината, Той показва Правдата.
Всички катаклизми говорят за изгубения Път към Истината. Който си мисли, че катаклизмът е случаен, той няма ясна цел в живота, той се е отделил от Истината. Пази се от всичко, което те отклонява от Истината! (Няма да забравя какво ми казаха навремето Държавна сигурност: „Ако се откажеш от Любовта, Мъдростта и Истината, повече няма да те преследваме!“. Няма да казвам какво им отговорих…)
В най-тежките обстоятелства, Ислямът казва: Бъди усмихнат! (Говорим за най-тежките обстоятелства…) Бъди усмихнат – това е човекът на Аллах, това е човекът на Истината.
Нито Любовта, нито Истината могат да бъдат разбрани от простосмъртните и земните хора. Истината е Духовен Извор – нещо, което трябва да откриеш отвътре, защото всичко Истинно всякога е идвало отвътре и от Аллах.
Всички големи затруднения са времена за усърдни, истински молитви, за голямо усърдие.
Той е Съвършената Истина – и Неговата Истина е без недостатък.
Мохамед, наричан още Прекрасния… Да видим какво казва той…
Ако с вас се случи нещо, не казвайте: „Ако бях направил иначе, това нямаше да се случи“, а кажете: „Аллах го е замислил и извършил“ – защото с думата „ако“ започва работата на Дявола.
Този, който се опазва от съмнителното, остава чист.
Не променя Аллах положението на хората, ако те не се променят – ако те не променят своите мисли.
На когото Аллах желае добро, Той го прави Истинно-знаещ.
Когато Аллах възпрепятства нещо, тогава няма насреща даващ човек.
Нито един не знае какво ще бъде утре – освен Аллах. Никой не знае това, което е в утробата на жената, освен Той.
Всяко дете се ражда в естеството си, а родителите му го правят някакъв поклонник на религия.
Доволния от малкото, Аллах го обогатява.
В Търпението е Покоят на сърцето.
Ако не престанеш да лъжеш, Аллах не се нуждае от твоя пост.
Най-добрият джихад е в усърдието по Пътя към Бога.
Достоен човек е само онзи, който е пожертвал себе си за Аллах.
Аллах изпраща изпитания на този, на когото иска да дари благата. Чрез изпитанията Аллах очиства избрания от греховете му и му възвръща Достойнството в Себе Си.
Най-желаното нещо от Аллах е вашето настойчиво усърдие, което проявявате.
Две неща от Милостта на Аллах носят загуба за много хора: здравето и изобилието.
Проклятие пада върху този, който проклина.
Бог в нас е, Който търпеливо понася всичко, включително и страданията, и болестите.
Никой не може да ти даде това, от което Аллах те лишава.
Когато Аллах пожелае някой да умре на определено място, тогава Той прави така, че човекът да има причина да се окаже точно на това място.
Следването на Истинския Път е нещо много по-важно от делата на човека.
За угнетяващите хора Аллах е подготвил тежки съдби и страдания. (Става въпрос за насилващите хора.)
Благата постъпка се извършва от Любов към Аллах, а не поради стремеж към блаженство (блаженство в рая).
Аллах превръща в неверник оня, който се покланя на звездите. (Наистина, никакви звезди не управляват съдбата на човека – никога не са управлявали. Единствен Бог управлява съдбата на човека.)
Аллах познава религиозната лъжа… Защото някои са казвали: „Четях Корана за Твоя Слава“, но Аллах ще ги погуби само с едно слово: „Ти лъжеш!“, тъй като Той чете в сърцата.
Много хора изучават религиозното и научното знание, за да кажат, че са дълбоко религиозни или много образовани – но Аллах е Всевиждащ и знае всичко.
Добро дело е да намислиш зло деяние и да не го направиш.
Това, което ти се е разминало, не е трябвало да ти се случи. Това, което вече се е случило с тебе, не е могло да ти се размине.
Помни: Мъчнотиите се сменят с облекчения.
Ако указът на управляващия влиза в противоречие с Аллах, този указ не трябва да се слуша и не трябва да се изпълнява.
С неприятелите си имай голямо Търпение.
Ако си въздържан, ще заслужиш Любовта на Аллах.
Нито един не е Истинен, докато всичките му стремежи не са в съгласие с Волята на Аллах.
Който си мисли, че в желанията му е Бог, нека да знае, че Бог го е отклонил от Себе Си. Бог не е в желанията – Бог е в Любовта.
Бог строго наказва този, който е изоставил молитвата. Самото изоставяне на молитвата е трупане на наказание.
Казва Мохамед:
Аз съм враг на този, който измъчва когото и да е. А на когото съм враг, ще му бъде потърсена сметка в Съдния ден.
(Ще обясня… Мохамед е проповядвал Учението – а тези, които не са го разбрали, те са създали религията. Още нещо – казва Мохамед: Христос е бил роден като Бог, а Мохамед е бил роден като човек, който е познал Бога и Божията Същност. Това всъщност е много по-труден Път – от човек да познаеш Бога; защото Христос е роден като Бог, познава Го като Бог и се връща като Бог. Да се родиш като Бог и да познаеш Бога не е трудно, но да се родиш като човек и да познаеш Дълбоката си Божия Същност, е много, много трудно – казва Мохамед.)
Който няма възможност да се ожени – това го предпазва.
О, Аллах, покажи ми всичко такова, каквото е! (Такива са били молитвите на Мохамед.)
Аллах прави да порасне всяко семе, което сеем. Той поддържа полета на птицата: ако се откаже от птицата, тя се блъска в скалата.
Грубостта е зло. И най-лошите сред злите хора са тези, които са груби.
Аз съм далече от това, на което се покланяте. Този, на Когото трябва да се покланяте, е Този, Който ме е създал – това не съм аз. Трябва да се покланяте на Бога, а не на Мохамед. Този, който отхвърля всичко, което е против Истината, той прави здрава връзка с Аллах (т.е. този, който поддържа Истината).
Всеки човек поотделно ще дава отчет какво е направил със своето здраве и със своето свободно време.
Любовта е създадена, за да ни озарява.
Езиците не могат да опишат превъзходния Живот на Любовта.
Кой е Аллах? Аллах е Този, Който е обгърнал Вселената със Своята безгранична, Божествена Милост.
Любовта засенчва с красотата си светлината на звездите.
Не отдавай важност на нищо друго в живота си – освен на Аллах.
Оставяй винаги настрана това, в което се съмняваш, и прави това, в което не се съмняваш.
В продължителните молитви има отдаденост, която много и винаги затруднява човешкото его.
Различаването на доброто от злото се дава чрез Откровение. Божията Воля е единствената мярка.
Да се научиш да владееш духовете – това се нарича преуспяване.
Бог е Творецът на всяко нещо и няма нужда от съучастници.
Аллах е Великият Владетел на всичко. Дори Аллах е Великият Владетел на всяко отмъщение: Той го решава. Библията казва: „Ще стане седемкратно отмъщение“. И в Битие се казва още: „Мое е отмъщението“, „Аз ще отмъстя на враговете…“ и т.н. (Т.е. тоз въпрос не трябва да се решава от хората, а от Бога.) Мохамед казва: Днес ви се въздава за това, което сте извършили. Всяко нещо в Бога има мярка. После казва за някои: Поразиха ги злите дела, които те си бяха отдавна извършили.
Загубил е онзи, който е скрил зло в душата си.
Аллах записва абсолютно всичко, което се замисля в дълбините на човека.
Сатана изкушава хората, за да им покаже това, което е скрито в самите тях. Той знае това, което е в сърцата.
Аллах знае това, което е преди събитията и което ще бъде след събитията. Той решава събитията, Той ги ръководи, Той ги изяснява – или Той ги замъглява. Всяко нещо Аллах го е премерил с точна мярка. Каквото е пожелал Аллах за хората, това се случва. Без Негово позволение, и листо не пада. Всяко действие на човека е под Негов контрол и наблюдение, т.е. под контрола на Аллах.
От всяка гледна точка, Аллах е Съвършен.
Когато човешките усилия са без Аллах, те са път към миражите.
Аллах определя и движи процесите в света.
Религията на всички народи е една. Който търси друга религия освен Покорност към Бога, той е от губещите хора.
Пътят на Търпението е винаги светъл.
Искайте от Аллах лек за всяка болест.
Който се моли, Аллах улеснява делата му.
Извършител на всичко е само Аллах и единствено Аллах.
АУМ
5 септември 2017 г.
ЕГИПЕТ
(Лекция 1)
ХЕКАУ, Т.Е. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ
(Първа идея за размишление)
ТОТ
(Лекция 2)
КОТКИТЕ
(Втора идея за размишление)
ТОТ
Продължение
(Лекция 3)
БОГ
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Днес ще говорим за Египет.
Египет казва: „Само Древността познава Истината“. За древноегипетските жреци важното не е било събитието, а състоянието, т.е. начинът на възприятие. Значи: събитието не е важно, а начинът на възприятие – какво възприемаш. Тези жреци са били от Безупречните, те не са допускали никакви човешки действия: Безупречни Атланти преродени, т.е. никаква съдба. Чрез тази Безупречност жреците са възприемали Силата, която отстранява света. Египетските жреци знаели, че Безупречността отстранява човешката природа. Те били наследници на Атлантите и затова знаели, че тази Безупречност ражда Свободата.
Египет е бил крепост на Древната Свещена Мъдрост. Свещената Наука е била скрита в пирамидите и в храмовете, за да се съхрани Душата на Египет – затова е било това Окултно Знание, Херметично. В Египет е било скрито Тайното Учение за Древната Мъдрост – Учение, което не се поддавало на действието на времето.
Сфинксът е бил първият символ, пренесен от Атлантида. Посланието на Сфинкса е било, че Истината е Неизменна и че Тя надживява всичко, всичко преходно, и че Тя променя всичко, без Тя самата да се променя.
Сфинксът охранява много дълбока атлантска Тайна. Сфинксът е Същество на Мистерията, а не на Вечността. Той е наречен на египетски Шешет Анх, което означава Живият Образ: мястото, където човекът се ражда като Бог, т.е. Свещеното място на Първото време. Сфинксът е Изначалното Лице на Мистерията (става въпрос за неговите скрити качества): той се е родил в Древността много преди пирамидите, затова се нарича Пазител. Той е роден от видение отново на същото Божество Техути, или Тот – така нареченият Бог Тот. Техути е познавал Тайната на Бездната, понеже му е било позволено.
Според Тот: Сфинксът е онзи човек, който е станал Божествен проводник на Истината. И пак според него: Истината може да бъде овладяна само тогава, когато станеш част от Нея.
Сфинксът още в Атлантида е бил Мистично Учение за Безмълвието – това, което Толтеките са наричали Безмълвното Знание. Очите на Сфинкса не са от този свят – казва Тот: те гледат към Безкрая и никога – към света. Те гледат само към едно място – Мястото на Истината.
Сфинксът е също Древно предупреждение: че тези, които не се завърнат в Свещеното си Начало, те ще си останат все човеци, т.е. смъртни същества, скитащи души, същества от старите светове. Ако човекът си останел смъртен, той не можел да отговори на гатанката на Сфинкса и оставал в старото си мислене, т.е. в смъртта: продължава да се преражда. Да разкриеш загадката на Сфинкса означавало да родиш Бог в себе си – мястото, в което човек се освобождава от предопределението и от преражданията.
Има точни методи – в следващото интервю ще обясня как точно се променя съдбата, в следващото интервю в Портала11 за съдбата, точно дадено от Атлантите: точен, ясен метод, който наистина променя съдбата, понеже е даден от Безупречните.
Така… В което човек се освобождава от преражданията, т.е. от дългото, безсмислено скитане в смъртта. Сфинксът предупреждава, че който живее без Бога, изгубва Древния Език и започва да говори на човешки езици, т.е. нищо не можеш да разбереш от такъв човек, какво иска да каже: и цял ден да ти говори – това е смъртен език. Човешките езици са наречени в Египет мъртви неща.
Да познаеш Сфинкса, това означава да се върнеш в расата на Боговете, расата на Нетерите – това, което казва Библията: „Богове сте!“. Но падналите духове са успели да убедят хората, че са хора, а не Богове.
Тот казва: „Само този, който се е слял със Свещеното Слово, може да разбере Тишината“. Това, което е оцеляло в Древния свят, са Съществата на Свещените Слова – всички други са станали сътворени. Свещените Слова са Мистични Водачи на човека, те знаят Тайните на Пътя.
Тот казва: „Покоят е съграден от Свещени Слова, които са устояли на Древното Изпитание“. Свещените думи ни отделят от времето и от сътворението. Има Древни думи, които отделят човека от света; тези думи отделят от времето и от сътворението. Тези Древни думи искат да живеят скрито в човека и не искат понякога да се споделят. Те задължават човека да си останат несподелени.
Думите растат от натрупаната енергия в тях, т.е. когато дълго време повтаряш една дума, ти я почиташ; когато я повтаряш с Любов, ти натрупваш нейния Дух, нейната сила – и в един момент се ражда Духът. Когато една Свещена дума дълго се повтаря, в нея постепенно се събужда Древната ѝ сила. Има хора, които много обичат Древни и Свещени думи, защото в миналото те са били приятели с тези думи, и сега отново тези приятели се търсят.
Неслучайно една сестра предния път, от София, поиска име за новородената си дъщеря и поиска тя да се казва на Древен Език с името Сияйна Искра – много красиво име, както и да е… Аз ѝ го дадох… Но искам да кажа, че тези Древни думи закодират Пътя на Душата и помагат на Душата да върви точно в този Път, доколкото тя е Търсач.
„Има думи – казва Тот – които са храмове и светилища: в тях може да се живее.“ Както думата АУМ. Според Древна Индия – войната на Боговете в Древността: едните Богове са победили другите (т.е. демоните, падналите) не чрез сила, а чрез една дума – и думата е АУМ. С тази дума са успели да влязат в Единство с Бога и са победили другите същества.
Когато думите са Свещени, те движат развитието. Свещените думи са Земята на Боговете. След време ще говоря за Праезика и за Древни формули; засега само това ви казвам.
Свещените думи, както казах, са Земята на Боговете. Хекау – това е Слово, което превъзхожда света. Светът може да се победи само с една дума, например АУМ или АЙХАМА: само тази дума, ако се повтаря милиони пъти, светът ще се изтрие, напълно ще изчезне, заедно с другите светове, заедно с отвъдния свят – който може да натрупа милиони от тази дума. Изглежда просто, но е дълбока Истина. Защото тази дума е Древно Име на Бога и води до Единство с Бога, където изчезва човекът и повече не пречи на Бога. Човекът става Бог, става по правилния начин независим, т.е. зависим само от Бога.
Свещените Слова са движения на Боговете. Свещеното Слово е носителят на Живота. Бог е, Който дарява Свещените Слова. Но този, който е пожелал света – той е изгубил тези думи и е изгубил Хекау, изгубил е и произношението, т.е. изгубил е Божествената Същност.
Духовете се обличат с думи и с мисли – и чрез тях те живеят в човека. Затова човек трябва да си даде отчет с какви думи се храни и какви думи поддържа, за да не стане късно.
Тот е един от Боговете, които са живели сред хората. Той е несътворено роден, както и Лао Дзъ. Слиза съзнателно, връща се съзнателно. В него няма никакъв свят, защото Безкраят не се ражда: Той само слиза и възлиза.
Трижди Мъдрият е Същност, а не време; той е гост от Безкрая, той е по-дълбок от себепознанието, той отдавна го е надминал, той се намира в Бога и част от него се намира в Абсолюта. Познанието на Бога му е близко и сродно. Станал е Единен и затова му е позволено да странства дълбоко в нещата, и то – в трите свята, и да ги прониква.
Тот е представител на Истината, а не на културата. И затова той казва: „Културата се страхува от Истината“. Подобни неща има и при Лао Дзъ.
Въобще културата е нещо второстепенно. Щом си културен, ти си в опасност. Щом си образован, ти си в опасност. Щом си в Истината и в Бога, ти вече си в Благодатта на Бога; ти вече си в самата Истина и надминаваш културата.
Това означава, че Древността е свързана с Истината, а падението е свързано с културата – някакво догонване, т.е. трябва да станем културни, защото сме паднали… Но това не може да замести никога Истината – както религията не може да замести Любовта.
Защото падението е изпуснало Истината – точно Истината. Истината е дълбоко владеене на себе си, а културата е нещо, което е изпуснало това владеене, и затова е влязло в така наречената съдба.
Тот казва: „В Истината няма земя: Тя е чиста Същност, чиста Свобода – Безкрайност“.
Ще обясня. Мъдреците следват Истината, а провалените следват културата, хуманизма, доброто, образованието и т.н.
Ще припомня нещо за Лао Дзъ, когато Конфуций го пита: „Ами не трябва ли да бъдем хуманни и добродетелни?“. (Представям си как Лао Дзъ го е съжалил, защото това е жалък въпрос и далеч от Истината. Въобще, трудно се задават истински въпроси.) Лао Дзъ му казал: „Само едно е нужно: да живееш в Дао“. И тука всичко е решено, защото тука си в Истината. Тука си в Бога, в Реалността. Няма нужда от хуманност. Тука си нещо по-дълбоко: тука си в мярката, тука си в правилността на нещата и в дълбоката Истина. Това надминава всички видове култури. Бог не е хуманност – иска да му каже Лао Дзъ – Бог не е култура: Бог е Истина. Културата не е реална – само Дао е реално. Конфуций се смутил, наистина се смутил, защото бил в ума.
Тот е носил в себе си Висшата Истина, която е част от Бога. И Тот казва: „Без Истината, ние нямаме никакъв Път“ – т.е. никаква култура не може да помогне. Без Истината нямаме никакъв Път, дори да имаме добродетели: даже да имаме много дарби, те ще работят в един момент срещу нас, защото Истината и Любовта са мярката, а не дарбите и добродетелите.
Например: Суфи никога не търси постижение – или Даоските Мъдреци: те търсят Непостижение. Искат да живеят само в Бога… И когато Бог чрез тях показва големи способности, те са си на Бога, а Суфи не се интересува от никакви способности. Той иска единствено да има Бог в себе си, нищо друго. Защото способностите са и капани, също и дарбите. И затова истинските Мъдреци не правят грешка. Те търсят контрола, търсят Истината – и Бог се ражда в тях. Те надминават способностите. Един Мъдрец може да лекува, да има такава тайна дарба – и да не лекува. Но ако Бог поиска, той вече действа.
Само Търсачът на Истината ще намери Себе Си. И Тот казва: „Истината се разгръща в Мистичното“ – а не в света, не в добродетелите, не в културата, а в Мистичното съзнание. Във времето има тиха Пътека – и който постигне Тънката Сила, може да мине през Пътеката и да направи връзка с Могъщо Същество, с Мъдро Същество. Хората са хора, когато са поискали да станат Богове – само тогава те вървят към Истината. За да се слееш с Велик Дух, ти трябва да го откриеш в себе си.
Безумието ще изчезне като мъгла, защото във Вечността ще устои само Истината: всички култури и религии ще се провалят. Но този, който е Истинен, той ще устои, защото – казва Тот – в него работи Разумът на Слънцето.
Когато Тишината се отвори, тя дава на словото своето ухание. Такъв човек има нещо повече от слово: той не се занимава с красноречие, той има Присъствие. От Тишината са отронени Синовете на Древния Разум. Синовете са Слънчеви енергии на този Разум. „Тишината може да изрече словото – казва Тот, – но словото не може да изрече Тишината.“
Животът става дълбок, когато е насочен към Безкрайни постижения.
Ще обясня. Всички мечтатели се провалят. Самата мечта е нереална. Човекът постига мечтата си и после тръгва назад – или много трудно нагоре. Искам да кажа: Истинската цел е (на стремежа) да има Безкрайно постижение, т.е. мечтата не трябва да е постижима, ако искаш да влезеш в безконечно развитие – иначе попадаш отново в застоя. Всички мечтатели ще бъдат разочаровани.
Учението за прераждането е съществувало още преди потопа. И казва Тот: „Който е разбрал Тайната на Живота, става Бог и разбира Замисъла на Бога“.
Според Тот само една малка частица от нашия Дух влиза в земното ни време. Възрастта на Душата не зависи от годините, а от нейната дълбочина.
Говорил съм ви за тях… Тука пак ще кажем нещо за Древните котки.
Тот казва:
Древните котки са дошли от Сириус и са били Посветени Духове от много високо ниво. Те са умеели да улавят невидимото, да го разгадават. Тъй като те са обещали да служат на човека, и затова Бог ги изпраща срещу опасния народ на мишките, да спасят човечеството. Те са умеели да улавят невидимото зло в окръжаващата среда. Умеели са да го издирват, колкото и то да се прикрива.
Тези котки са получили от Сириус озарена енергия. Тези котки са били най-големият враг на всички хаотични сили (не става въпрос само за мишките, а за всички хаотични сили), т.е. силите на света и на злото. Злото в мишките се вцепенявало от тях.
Котките са Духове, които са владеели себе си на много високо ниво, както е и при Мъдреците, и затова те са можели да владеят неовладените мишки. Мишките са паднали духове – умствен свят, а котките – това е чисто Духовният свят. Казано по друг начин: котката улавя мишката, т.е. Духът улавя ума. Всеки човек трябва да овладее ума в себе си и да го улови, да го направи чист, дисциплиниран и да го превъзхожда. Мъдростта, по друг начин казано, улавя хитростта. Търпението улавя нетърпението.
Тези Духове котки са имали Любов към човека и заради тази Любов им е била дадена допълнителна Светлина, с която да виждат и разбират нещата. Защото с тази Любов към човека те направили скок в Светлината – нещо, което не се е случило при лъвовете, тигрите, леопардите и т.н. Те си имат сила, но са останали в хаотичната енергия, защото имали друго мислене, и затова тяхната енергия е станала жестока. Същото важи и за жестоките хора, накратко ще обясня: в жестоките хора живеят жестоки животни – и когато човек е много жесток, това са много животни, които той ги носи от миналото си и не може да се справи, освен след много тежки падения и страдания.
Ние казваме „котка“ – но това не е дума, това е Просветлен Дух от Царството на Прасветлината. Именно тази осветена енергия от Светлината е спасила човечеството от мрачния народ на хаоса, и специално – на мишките. Това е древна война между духовете и между синовете на Светлината и тъмнината, която някога е била горе; после слиза долу и продължава, срещу духовете на тъмнината и хаоса. И този хаос се е срещнал с тази Светлина на котките и е бил поразен. Както съм ви казвал: мишките се страхуват дори от статуя на котка.
Тази Светлина е подала ръка на човечеството чрез котките, т.е. Воините на Древната Светлина. Ето защо Египет е строил храмове на котките с изключително голяма почит. В Египет, ако убиеш котка, няма съд за тебе: директно хората те убиват – не стигаш до съд. Така се е почитало това Същество и защото то е било Древен приятел на човека. Впоследствие в Персия (котките са били в Атлантида и в Египет) идват кучетата, но те никога не могат да заместят котките.
Тази Светлина, както казах, е слязла от Сириус, защото там, където оживявала тази Светлина, хаосът умирал – буквално и преносно умирал: и на вътрешно ниво, и на външно. Енергията на хаоса се сблъскала с тази непозната енергия, която, освен енергия, била и нещо повече: Дух и Светлина.
Мишките нямали проблеми с хората, дори ги разкъсвали. Не се страхували от крокодили, от лъвове и т.н., но котките за тях са били нещо страшно. Дори и малкото котенце за тях е било голямо бедствие – защото там работи част от Тайната на движението на Нищото.
Тези странни котки били страшна напаст за народа на мишките, а хората по него време (и в Атлантида, и в Египет) пълнели къщите си с тези котки Пазители. Светлината на котките сразявала жестокостта и мрачната сила на мишките. Както казах, тогава те са били големи като зайците12. Мишките разбрали, че тези котки убийци били по-жестоки от тях и по-жестоки даже и от човешкия род. А човешкият род бил в голяма опасност. За мишките – те разбрали, че за тях нямало надежда. Когато котките слезли, нямало надежда: такъв враг те никога не били срещали. Те виждали примерно: имало големи змии и гущери, но те били за тях нещо второстепенно, даже понякога си играели със змиите. Но само да чуят полъха на котка, ако могат да го чуят и усетят – но както знаете, котката е монах: застава като статуя пред дупката и изчезва в Нищото. А мишките вярват в движението и сътворението – котките вярват в Неподвижността и във Вътрешния Център. Мишката смята, че вънка няма никой, защото, как ще помиришеш статуята?… Излиза мишката и изчезва.
Тези котки за тях били чудо. Те били, освен това – казва Учителя – майстори на наблюдението. Дори и сега: така изчисляват, такава концентрация правят, когато видят врабче, нагаждат се, изчисляват… Това – казва Учителя – е висша математика, която човекът не владее. И Учителя казва: „Те са големи майстори на концентрацията и познават тайната на разстоянията“.
Много хора – казва Тот – нямат Път, защото са загубили Душата си. Защото, за да имаш Душата си, ти трябва да си я заслужил с особени усилия от многобройни прераждания. И затова много хора питат: „Има ли душа?“.
Развитие има – казва Тот – само чрез Душата, защото тя е Свещеният Път, тя е Извор извън Вселената: Душата е по-дълбока от Вселената. Само Душата е тази, която може да изпълни пространството с Любов. Без Душа, светът щеше да бъде прекалено дълбоко, мъртво място.
Само който има Душа, може да спасява Души, защото Душата е слязлата Любов; тя носи в себе си Пълнотата на Бога, Пълнотата на Любовта. Душата спасява чрез Съкровена Любов, защото човешката любов е мъртва. Тот казва: Сферата на Бога е чистата и истинска Любов. Тот говорел много просто и затова жреците го наричали Господарят на Свещените думи. Казва: Само силата на Любовта привлича Всемогъщия Бог.
В тази връзка, за малко ще се отклоня. Индианците имат едно лечение, за което казват: Ако ти обикнеш човека като Душа, само тогава можеш да го лекуваш… Само ако имаш голяма Любов към него. И когато насочиш цялата си Любов, няма по-изцеляваща енергия. После, каквото и да стане, този човек ще се възкачва и ще се възражда. Цялата Тайна на лечението е (догодина ще ви говоря за индианския метод по-дълбоко) тази изключително концентрирана Любов, за която няма никакви прегради.
Само думите на Любовта, т.е. на Душата – казва Тот – могат да пораждат Реалност. Тази Божественост в Душата е спасяваща сила, защото Тя е част от Същността на самия Бог. Тази Божественост е Великият Изход. Човешката любов и човешката религия никога не спасяват. Спасението е в Чистата Божествена Природа. Тази Божественост – казва Тот – е Древната цивилизация. Тя е Душата на Бога, Тя е Душата на Любовта – и оттам се тръгва към по-високи степени. Тази Душа е Безсмъртието, Древната Вода: Древната Вода на Живота. Това е Живата Вода, Която реално ни очиства.
След време ще ви говоря за Дълбоката Любов, Дълбинното чувство на Любовта, истинската Любов, Която няма нищо общо с човешката любов, с религиозната, дори и с Ангелската. Там има нещо много по-дълбоко в човека, ако той успее да Я зароди в себе си. Това е наистина Живата Вода, Която се търси.
Само чрез тази Душа можем да видим своя лъчезарен и Древен Път. Някога Змията е била откраднала част от Душата, като е вкарала страст в нея, и така се родила втора душа – казва Тот – нисша душа, смъртна душа. Тоест смъртната душа, егото, нисшата душа, винаги ще умира. Висшата Душа – казвал съм – има желанията на Бога. Тя се връща в Бога, има желанията на Любовта. Тази Змия е вкарала в Душата страст и е преобразувала любовта в смърт. Сега задачата на човека е да овладее страстта и да я изкачи нагоре, и да превърне любовта в Слънчева Същност. Но тия, които търсят истинската Любов, те винаги ще се върнат във Висшата част на Душата, където е Безсмъртието, където е Лекотата и Свободата.
Тайната на Живота е свързана с познанието на Душата. Който е познал Тайната на Душата си, той има истинска Любов към Бога и истинска Преданост. Казвам това, защото някой път умът иска да имитира преданост, иска да стане предан, но той няма качествата на Душата. Умът е знание; Душата е Любов. Тази истинска Любов разкрива и истинската Любов на Бога към нас. Защото тази истинска Любов е Диханието на Бога: в нея Бог обича Себе Си – и само чрез тази истинска Любов ние ставаме дълбоко виждащи. Това няма нищо общо със сляпото ясновидство и с астрологията – нищо общо, защото Мъдростта работи в съвсем друго измерение. Само чрез тази истинска Любов ние навлизаме в Бога. И Тот казва: Това, което си направил с истинската си Любов, това е твоето бъдеще в Бога. Само чрез тази истинска Любов получаваме виждащ, Слънчев Разум, защото този Разум може да оживява единствено в Любовта.
Човекът трябва да познае Свещените думи, защото те могат да проникват в Древното време, в Душата на Бога. Без Съкровеното, човекът не може да се добере до своя истински Път, колкото и да пита. Този Път е наречен от Тот Планът на Истината, т.е. тогава човек влиза в Плана на Истината.
Той е съществуващите и несъществуващите неща. Съществуващите ги е открил, а несъществуващите ги е скрил в Себе Си.
Познанието на истинския Бог – казва Тот – е Тайната на Тайните. Който е видял Мистерията на Великия Бог, той е загубил всичките си предишни мнения. Той вече няма мнения, той вече има Мъдрост.
Виделият Бога е изумен за цял живот в пълния смисъл на думата – изумен за цял живот в пълния смисъл на думата. Чистият не живее във външното време; той живее във времето на Бога, т.е. той живее във Вечността и в Безкрая.
Който е видял Бога, той е видял нещо повече от нефер, т.е. той е видял нещо повече от красотата, защото красотата е красота само когато живее в Истината – иначе красотата не е красота.
Когато Бог не е в тебе, ти си самата илюзия и започваш да вярваш в нея, и това е естествено – ти си извън Бога. Бог те обича, защото обича Себе Си; но когато ти вместо Бога обикнеш земното, тогава сърцето става жива тревога, вместилище на безкрай тревоги и безпокойства. Който е в Истината, Бог често слиза при него.
Стихиите на Природата са извлечени от самия Бог – и разбира се, Бог е над тях и Той ги управлява.
Който чисто се е посветил на Бога, той принадлежи на Бога.
Бог е лекарството от най-висшата степен. Дадох скоро формула, някои от вас са я чули, една от най-хубавите формули: Бог е моето здраве.
Бог е само една малка част от Себе Си в света – и затова светът е в такова състояние: понеже Бог Се е отдръпнал. Ако Бог изпълни нещата, всичко ще се промени… но има причина. Бог е причината за съществуването на Духа. Но Тот казва: Бог е нещо много по-дълбоко от Духа. Бог не е Дух – казва Тот – Бог е Мистерия, а животът върви към Незнайни Дълбини. В Мистерията има по-дълбоки неща от Духа – те ще се разкрият след време от самата Мистерия. Другото име на Бога е – казва Тот – Великият Несъществуващ. И обяснява: Ако ние се научим да не съществуваме, ще станем Богове, Богоподобни.
Любовта към Бога ще те научи на всичко.
Великият Несъществуващ е Безмълвно Царство. Съществува вътрешна Вселена в Бога: тя е по-реална от външната, тя е в по-вътрешно пространство в друго измерение. Събитията на живота се случват във вътрешното пространство, а после излизат навън във времето, т.е. в събитията има други скрити вътрешни събития.
Бог е нашият живот – ние нямаме живот. Когато Бог живее в нас, и ние живеем. Ние живеем толкова дълго, колкото Бог живее в нас. Събитията в живота – това е действащият, Единствен Бог.
Тот е Висш Жрец на Бога, тотално отдаден, т.е. означава: цялото му време е отдадено на Бога. Казвам това, защото в Египет е имало жреци, които са отдадени 50 %, те се подготвят за голямото отдаване; други са отдадени, да кажем, 75 % – друга подготовка. Тот е от тези, които тотално са заети с Бога и с нищо друго, както и Мелхиседек. Тоест цялото му време е за Бога и няма друго време. Докато другите жреци, както казах – една четвърт, една втора и т.н.; те се подготвят за бъдещето.
АУМ
3 октомври 2017 г.
ЛАО ДЗЪ
(Уводна лекция)
ЧИСТИЯТ СМЯХ
(Лекция 1)
БИСЕРИ
(Първа идея за размишление)
ЧИСТИЯТ СМЯХ
Продължение
(Лекция 2)
БИСЕРИ
Продължение
(Втора идея за размишление)
СМЕШНИ АФОРИЗМИ
(Лекция 3)
СМЕШНИ АФОРИЗМИ
Продължение
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Днес ще говорим за Чистия смях, но преди това – една кратка лекция ще ви изнеса за един Старец: да видите какво представлява един Старец, как живее, какво представлява като Същество. В случая става въпрос за Лао Дзъ. А догодина, ако Бог е казал, юнската лекция е посветена на него и на Дао. Днеска ще бъдем малко по-кратки – и после минаваме на Чистия смях.
Лао Дзъ е Човекът, дошъл от Никъде, от Нищото, и затова биография за него няма и не може да се пише. Разбира се, изследователите много мислят какъв е, как е, от къде е, но те нямат методи да изследват Неизвестното, тъй като Лао Дзъ е извън мярката: той е по-реален от реалността – това ще разберем. Така че ще говорим за не-биографията на Лао Дзъ, на Стареца.
Дао и Лао Дзъ са Вечни и извънвременни, те са Единни. В по-дълбокия си смисъл, те са Безкрайни. Те са Единни и взаимно се пораждат.
Дао и Лао Дзъ не допускат грешки, но хората допускат и затова те ги наричат „тъма“, тъмнина. Но тази „тъма“ за Лао Дзъ и за Дао е Великата Яснота. Те се намират в място, което хората не разбират: те живеят в Мистичната Тъмнина, казано по друг начин – Мистичната Скритост. Защото тя им е близка, но тя не е близка на хората, и затова хората ги наричат „Тъмните“. Дао и Лао Дзъ се съхраняват в тази Тъма, но хората не умеят да се съхраняват в нея. Хората не ценят тази Тъма и затова те нямат Яснота.
Дао и Лао Дзъ не се хвалят с богатство, защото те са Вечни, Изначални и Безкрайни. И затова Лао Дзъ казва: „Аз съм подобен на отказал се от всичко“. (Тогава имаш всичко наистина.) Дао и Лао Дзъ не се съединяват с богатството, а с Изначалното – и това се нарича Съкровената Благодат.
Лао Дзъ се храни с Дао – Изначалната Храна. Точно това е „Хлябът Насъщний“, но Бог трябва да ти е позволил да се храниш с Него.
За Лао Дзъ няма история, няма род, няма братя и сестри, няма родители. Той никога не е бил от рода на света, нито от сътворението. Той е Велик Древен, Велик Старец, Странник, живеещ в Дао и царуващ във Вечно Единение; той е Човек извън мярката на света. Той е бил всякога далеч от световете и сътворението – абсолютно отдаден на Дао. Той е трудноразбираем, защото присъствието му в света е просто Отсъствие. Този Велик Старец никога не е бил обикновен човек. Той винаги е живял в Мистерията на Тъмното Място, т.е. на Скритостта, в Скритостта на Дао. Той е Мистерия от Великата Мистерия на Дао. Той е Дълбинен Дух, Дълбинен Вътрешен Човек, а не човек земен, от вън, или външен. Той винаги е бил дълбоко вътрешен, независим от външното сътворено тяло. Лао Дзъ е Същество с абсолютна непривързаност и към живота, и към смъртта. Той е Същество извън живота и смъртта. Той е Мистерия. В Мистерията има нещо, което е по-дълбоко от живота. Животът е слязъл, Мистерията се е скрила навътре.
Лао Дзъ пребивава в Чистота (става въпрос за Абсолютна Чистота!), наречена по-късно Недеяние. Лао Дзъ е Същество, странстващо в самото себе си, в своите Дълбини; той никога не е бил същество на света. Той е Вечен Странник без пристанище. Той е Същество на Мистичната Мъдрост. Само Мистици могат да го изследват, защото те имат методи за изследване на Скритите неща. (Същото важи и за Орфей. В по-следващото интервю, (не следващото, за числата), ще говорим за Орфей – кой е живял в Орфей. Разбира се, траколозите ще се смутят, защото Орфей почти го няма: съвсем друго Същество живее в него.)
Лао Дзъ не може да бъде овладян нито от радост, нито от печал. Той е едно Велико Освобождение: той е независим от тези неща, той ги превъзхожда. Лао Дзъ е Древен и затова Преданието го нарича Старото момче. Още когато се е родил, са го нарекли Старото момче, т.е. прикрито име на Стареца; т.е. още от момче, той е Стар. Това се знае отдавна. Слизайки в този свят, това Божество, този Старец не се среща с тази външна реалност, защото за него тя не съществува. Той се среща със собствената си Бездна, с Дао, със собствената си Дълбина, със собствената си Безкрайност – и това е мястото на Единството с Дао. Когато съм в Дао – казва Лао Дзъ – когато съм в Дао, узнавам Истината и затова не Я търся. Той няма нужда да търси Истината – той е в Дао, той е потопен в самата Истина.
Догодина ще говорим повече за него.
Въпрос към Радио Ереван:
– Какво би търгувала България, ако би сключила договор със Сахара?
Отговор:
– Ако България, по ирония на съдбата, се намираше в Сахара, щеше да изнася тонове вода и да купува пясък.
Стар рибар учи младите рибари как да се пазят от комарите:
– Хубаво се натривате с червено вино, после се посипвате със ситен пясък – и комарите кацат, напиват се и почват да се замерват с камъни, и така се избиват един друг, и вие се спасявате.
(Както виждате, човешкият опит може да продължи така хиляди години…)
Терорист на ИРА се появява пред райските врати и свети Петър излязъл да го посрещне – и като го върнал, му казал:
– Не мисля, че можеш да влезеш!
На което терористът от ИРА му отговорил:
– На кой му е притрябвало! Но имаш 20 минути да си вземеш багажа и да бягаш, докато бомбата не е избухнала!
(Мисля, че съм ги казвал някои, понеже станаха около 60 хиляди – и затова може да се случи някой път да повторя…)
Сутрин е. Хотел. Капитанът става с ужасен махмурлук, поглежда през прозореца и вижда пустиня, камили и зебри и казва:
– Щурман, къде сме?
– В Африка.
– И как доплавахме дотук?
– Не сме плавали, ние долетяхме.
Капитанът:
– Леле! Аз и пилот ли съм бил?!
Един лъв и един бик си пиели бирата. Станало вече късно, лъвът си погледнал часовника и казал на бика:
– Виж какво, аз си тръгвам, стана късно… Защото жената пак ще ми трие сол на главата!
Бикът му се подиграл:
– А бе, как може такова нещо! Нали уж си лъв – царят на животните, а те е страх от една жена! Виж ме мене: пет пари не давам!
Лъвът казал:
– Да, ама моята жена е лъвица, а твоята – крава.
Две мравки разговарят философски. Едната пита:
– Вярваш ли в прераждането?
– О, да, вярвам!
– И тогава, ти в какво би искала да се преродиш?
– Искам да се преродя в мравояд.
Семейство си купува нова кола. Бащата качва 6-годишния си син, за да го повози. След завръщането малкият се хвали на майка си:
– Беше много хубаво! По пътя изпреварихме: трима идиоти, седем говеда, петима глупаци, петима катаджии, деветима мъртъвци и три маймуни.
Срутва се голяма новострояща се сграда. Започва разследване, викат строителите:
– Вие сте виновни! Всичко се срути! Загинаха хора!
– Не, не сме ние! Тухлите са виновни!
Викат тухлите:
– Какво направихте вие, тухли такива?! Заради вас всичко се срути!
– Ние не сме виновни, циментът не ни задържа!
Викат цимента:
– Как може така да ни подведеш?!
Циментът казал:
– Че мене изобщо ме нямаше!
Разболях се от хрема, купих си лекарство и чета: „Странични ефекти…“ (И ги изрежда.) „Сънливост, болки в очите, шум в ушите, гърчове, нервност, безсъние, суха уста, повръщане, депресия, гастрит, запек, мигрена…“. Седя, седя и си мисля: „Мога и с хремата да си живея!“.
Глас по високоговорителя в самолета:
– Уважаеми пътници, добре дошли на борда на най-модерния самолет в света! На първия етаж има три луксозни ресторанта, на втория има пет тенискорта, на третия може да поплувате в някой от седемте басейна; на четвъртия етаж са залите за боулинг и дискотеките… А сега, моля ви, затегнете коланите, защото нашият пилот ще се опита да вдигне цялата тази простотия във въздуха…
Вечерта преди изпълнението на присъдата, палачът отива в килията на осъдения да си поговори с него:
– Виж какво, на тебе утре главата ти пада – и така или иначе, ти си труп. Утре, като те питат какво е последното ти желание, защо не кажеш да ми повишат заплатата?
Американски геолози откриха, в хода на техните изследвания на земните недра, че над техните залежи се намира някаква си арабска страна.
За някои е по-лесно да направят семейна сцена вместо салата.
Гледа се една жена в огледалото и си казва: „Така му се пада на моя мъж!“.
Питат една баба какво е Пенелопа. Тя казва:
– Кръстили са я на баба Пена, дето ѝ лопа дъската.
– Как разбра, че онази мечка е стръвница?
– Ами по погледа: гледа също като жена ми.
Ако открия щъркела, който ме е пуснал в България, ще му оскубя перата!
Внуците на доктора вече три месеца не могат да прочетат завещанието.
Между актриси:
– Защо се гримираш?
– За да изглеждам по-добре.
– А защо не изглеждаш?
Лалето е красиво цвете, което прилича на чашка за ракия.
– Какво работиш?
– Нищо.
– А в кой театър?
Полицай пита двама скитници – към първия:
– Ти къде живееш?
– Никъде.
Към втория:
– А ти?
– Съседи сме.
Ако съумееш да сложиш подкова на бълха, после много лесно ще я уловиш с магнит.
Духът му се сля с материята и счупи тапицерията.
– Кажи ми откровено: изглеждам ли ти на петдесетгодишна?
– Въобще не. Но виж, може би преди двайсет години – да.
Хванали папагал и го сложили в клетка. Той се развикал:
– Искам да се видя с адвоката си!
„Моркова или живота!“ – крещеше заекът, заплашвайки снежния човек със сешоара.
– Записах жена си да тренира карате.
– И как е сега?
– Ами почнах доста по-добре да готвя и да чистя, даже и почнах да пера.
Защо мъжете не могат да се разболеят от „Луда крава“? Защото всички мъже са свине.
Никога не се отричай да правиш това, което не умееш.
Всичко, което имам, съм го откраднал. Само две неща си купих: дипломата и шофьорската книжка.
Жизненият опит не е нищо друго освен пътеводител в проблемите.
Най-лошото, което можеш да пожелаеш на един микроб, е „Много здраве!“.
Няма да допусна да умра! Не искам още веднъж да преживея надгробната реч, произнесена на моето погребение.
Гордея се с двама души: Гагарин и Нютон. Единият се е опитал да избяга от планетата, а другият е доказал, че номерът няма да мине.
– Ало, Народното събрание ли е?
– Да.
– Искам да попитам: какви са условията да стана депутат?
– Ти луд ли си?!
– Добре де! Има ли и други изисквания?
Двама наркомани се качили на един небостъргач, погледнали отгоре и единият попитал:
– Братче, високо ли сме се качили?
– Ами, ако паднеш от тука, сигурно ще летиш пет дена.
– Ами, ако наистина падна, дали ще умра?
– Ами сигурно: това са пет дена без храна и вода!
– Жена, стягай се – изгубих те на покер!
– Как така?
– Не ми се говори, направо ми се реве! Замалко и заплатата да загубя! Добре, че спрях навреме.
В магазина за месо влиза една жена и започва дълго гледане на патиците, около час, с голям интерес. На продавача му писнало и попитал:
– Госпожо, за да Ви помогна с избора, ми кажете: Вие тая патица ще я ядете ли, или просто търсите сродна душа?
Звъни свекървата на снахата и пита:
– Как е моят синковец?
– Ами, как е: яко пие ракия, скита по жени, а пък мене ме бие.
Свекървата казала:
– Слава Богу, че не боледува!
Жена се опитва да събуди забравени чувства в мъжа си:
– Скъпи, какво ще направиш, ако сега започна да се давя?
– Ще изтичам до града да повикам помощ!
– Но градът е чак на 5 км от тука!
– Скъпа, за тебе щях да тичам до края на света!
Два призрака се разхождат из стар замък. Изведнъж нещо по стълбите започва да скърца. Единият призрак подскача от страх и се скрива под другия. Вторият призрак се обръща към него, потупва го по рамото и му казва:
– Стига бе! Ти да не вярваш на тези приказки за живите!
Мъж отива при доктор и казва:
– Докторе, всяка нощ се въртя в леглото: на едната страна, после – на другата, и не мога да заспя!
Докторът с безразличен глас казва:
– А пробвахте ли да заспите, без да мърдате?
Мъж оставил колата си на паркинга пред блока, като на предното стъкло сложил бележка: „Резервоарът е празен, касетофона го няма, двигателя го откраднаха“.
На другия ден намерил друга бележка: „Тогава, за какво са ти гумите?“.
Мъж учи жена си да кара кола. След доста опити, най-накрая казва:
– Добре, най-после паркира правилно, само дето не е в нашия паркинг.
Двама пияни наблюдават един паметник. Единият казва:
– Този е Галилей.
– Галилей ли? Какво ли е направил?
– Открил е, че земното кълбо се върти.
– Значи е бил наш колега. Ние отдавна знаем, че Земята се върти.
Говорят си две човекоядни акули:
– Не обичам водолазите! Те имат вкус на гума. Това се търпи, но след това по цял ден имам киселини.
– Много си задръстена! – казала другата акула. – Водолазите трябва да се обелят преди ядене.
Двама наркомани спорели:
– Това там, горе, е Слънцето.
– Не, това е Луната!
– Не, Слънцето е!
– Това е Луната!
Минавал един човек и те го питат:
– Извинете, сър, това горе Слънцето ли е, или Луната?
Човекът казал:
– Много съжалявам, не съм от този квартал!
Попитали Настрадин Ходжа:
– Как да стана дълголетник, как да живея дълго?
Настрадин Ходжа казал:
– Много е лесно: промени си датата на раждане.
– Разбра ли, че май ще живеем 1200 години?
– Олеле, майчице! И защо лошото все на нас се пада!
Моят прапрадядо дошъл в Америка да търси свободата, но не я намерил, защото прапрабаба ми дошла със следващия кораб.
Абе няма ли да го хванат тоя Рихтер най-накрая, дето все се тресе? Абе аман от земетресения!
– В неделя бяхме с татко за риба.
– И хванахте ли нещо?
– Не. Рибата се беше скрила под водата.
Двама мъже си говорят:
– Моята жена е ангел!
Другият отговорил:
– Бе тя и моята не е човек!
Вчера в килията се обеси рецидивистът Иванов. Той беше осъден на 10 години четене на произведения на съвременни български автори.
– Ти нали си сомнамбул?
– И какво от това?
– Защо по време на разходката не поправиш керемидите?
(Един ремонт…)
Луд моли друг луд да му даде няколко лева, за да се повози на въртележка.
– Защо ще влизаш в излишни разходи, когато Земята и без това се върти?
Лекар преглежда луд:
– Дай си пулса!
Лудият казва:
– Ами как ще ми го върнеш после?
Две змии си говорят:
– Абе отровни ли сме?
– Не знам. Защо питаш?
– Току-що си отхапах езика.
– Докторе, съвестно ми е, че Ви викам в този късен час!
– Не се притеснявайте, и без това тука, в съседство, имам още един пациент. Така че с един изстрел ще мога да убия два заека.
Познат пита начинаещ пчелар:
– Ти доволен ли си от своите пчели?
– Да. Мед може и да не дават, но съседите ми вече са нажилени и изпоядени.
В аптеката:
– Може ли някакво лекарство?
– Какво лекарство?
– Ами препоръчайте ми някое по Ваш избор.
– Погледни към небето, нагоре. Виждаш ли онази звезда, там? Тя се нарича Голямата мечка.
– Не знаех, че и на небето има зоопарк.
Надпис на врата:
„Кучето е приятел на човека, но не на всеки човек“.
– Да знаеш как ми се карат ски! – казва стоножката.
– Ами карай!
– Да, но докато си сложа ските, лятото вече е дошло.
Катаджийска кола се забива в дърво, от нея излизат двама полицаи. Единият казва:
– Браво! Толкова бързо никога не сме били на мястото на произшествието!
(Една случка – бисер.)
Една жена била много лош шофьор: тука се удря, там се удря, навсякъде се блъска… И най-накрая на GPS-а му писнало и казал:
– Виж какво: карай 50 метра, завий надясно и там спри. Аз слизам, ти продължаваш!
Не стига, че съм възрастен и болен, ами съм и българин!
Застоят се движи по-бързо от развитието.
Защо ни е уредено общество, когато няма да има за какво да мечтаем?
Дълголетието на българина не се дължи на киселото мляко, а на неговия инат.
Българите са щастлив народ: успяха една хайдушка песен да пробутат в Космоса.
След смесените чувства идват несъвместимите чувства.
Повечето от търсещите себе си си играят на криеница.
И при 42 градуса температура, болното его си остава живо.
Влюбването до уши прави мозъка излишен.
Ела на себе си – и ще ти стане по-тежко.
Ако се затвориш в себе си, някой може да ти смени ключалката.
Опознай себе си… за да се уплашиш.
Големите любовни истории започват с шампанско и завършват с билков чай.
И бездушният е способен да бере душа.
От всяко дърво свирка не става, но политик – може.
Как да ти вляза в положението, като няма свободно място?
Гледам много надалеч, но нищо не виждам.
С жената се разбираме много добре: почти не се виждаме!
Как да се позная, като всеки ден съм различен?
Някои са учили медицина, за да вземат по-бързо здравето на другите.
Това, че понякога се питам: „Ами сега – накъде?“, не означава, че ще тръгна във вярната посока.
Ако човешката злоба беше атомно гориво, проблемите на енергетиката щяха да се решат завинаги.
Не се влюбвам в себе си, понеже не срещам взаимност.
Колата ми харчи 6 на сто, жена ми харчи 100 на сто.
От време на време мразя себе си, а другите ги мразя по всяко време.
Докторът ми предписа лекарства за 100 лева – и веднага оздравях, преди да ги купя.
Разведох се със себе си поради несходство с характера ми.
В началото беше словото, а накрая е опелото.
Здрависването е размяна на вируси. Сигурно затова японците се кланят един на друг.
Има неща, които са вредни за вашето здраве. Едно от нещата – това сте самите вие.
На медицинската сестра ѝ зачислиха микроскоп, с който да си гледа заплатата.
Невежеството е като Космоса: постоянно се разширява.
На някои още с раждането им е заложено да им липсват първите седем години.
Няма нужда да пращаш някого по дяволите: просто го прати да гласува.
Чака ни добро бъдеще – само не знам къде ще ни причака.
Някои наричат глупостта си „разлика в мисленето“.
Да останеш невежа – и за това се иска сила на характера.
За любовта се пее много, защото не е за разправяне.
Когато медицината е безсилна, спасение дебне отвсякъде.
Има клюкарки, които знаят и бъдещите клюки.
Кой казва, че съм загубен? Вече си имам GPS!
Искам да направя рекламация на живота си: пробутали са ми менте.
Който пее, не знаеш какво ти мисли.
(В миналото е било „Който пее, мисли добро“ – сега не се знае какво пее и какво иска да каже…)
Толкова много дългове имаше, че избяга в другия свят – и там живя много дълго.
Ако знаеше колко хубави приказки ще кажат за него, нямаше да умре.
Когато съм раздвоен, ям за двама.
Съпрузите имаха една и съща гледна точка: гледната точка на съпругата.
Времето лекува… стига да не ти е минало времето!
Скромен съм, но не ми личи.
Поради мъгла в главата, полетът на мисълта се отлага.
Мисля – значи не ставам за депутат.
Да живееш до 100 години със 100 лв. пенсия, доказва, че гладът е лечебен.
Не хвърляйте бисери на свинете – получават разстройство!
Теорията, че сме произлезли от маймуните, не е вярна, защото маймуните не пият кафе.
По-скоро вярвам в любовта между русалка и акула, отколкото в демокрацията.
На всички не мога да угодя – затова угаждам само на себе си.
Готов съм да легна, но само в Ноевия ковчег.
Учеше се от грешките на другите, но си трупаше и свои.
Всеки се самозаблуждава според възможностите си.
У човека има неизчерпаеми резерви на неразкрити недостатъци.
Пренесохме от чужбина положителния опит. Сега се чудим какво да го правим…
Както е тръгнало, правителството ще поиска оставката на народа.
Мързелът няма почивен ден.
Здравите умират от болести, а болните – от лекарства.
Той имаше много камъни в бъбреците и един камък – на шията.
Ракията е складирана в кръвта му – ще си я вземе в другия свят.
Отмениха смъртното наказание, но остана наказанието да се живее.
Минаха по „моста на въздишките“ и стигнаха до „стената на плача“.
Цените са европейски, заплатите са африкански, мечтите са американски… а животът е български.
Светът е малък – няма място за по-големи трагедии.
Опознай роднините си, за да намразиш родината си.
Понякога в главата ми идват такива мисли, че ми идва направо да ги арестувам.
Еврика! Открих нови слабости в себе си!
Всичко, което съм изгубил през живота си, го оставям на идните поколения.
Съществувам – да му мислят другите!
Сам съм си достатъчен, за да мога да скучая. Други досадници не ми трябват!
Щом мечката е в гората, значи, и кожухът ѝ е в гората.
Свалете този, който се е обесил: стига се е люлял безплатно!
Ето го триединството: първо – глупави усилия; второ – голям апетит; и трето – тежко безсъние.
Ехидната усмивка казала на щастливата усмивка: „Изглеждаш ужасно!“.
Удареният от гръм – ударен ли е, или е гръмнат?
Късметът действително е сляп, щом не ме вижда.
Не е вярно, че съм влюбен в себе си – аз направо се обожавам!
Пази ни, Боже, от глупаци, които са готови да дадат най-доброто от себе си!
Когато гледам миналото си, се ужасявам; когато гледам бъдещето си – направо ми се умира; а настоящето – направо не го искам!
Не беше самотен, защото все спореше със себе си.
Откакто се ожени, започна реално да вижда „летящи“ чинии.
Трябва да ми плащат „вредни“ – вече осем години живея със себе си.
Работим с 5 % от мозъка си. Представете си колко глупости щяхме да сътворим, ако работеха и другите 95 %!
Стоножката се замислила: „Какво ли прави седемдесетият ми крак?“.
Селянин между двама адвокати е като риба между две котки.
Не му стигнаха парите за предписаните лекарства… и това го спаси.
При сключването на брак, любовта не е задължителна.
Влезе му муха в главата – и си заживя там.
Всички емигрират при Дядо Господ.
При среща младите говорят за любов, а старите – за рецепти.
Вдигнаха пенсията ми с един килограм розови домати.
АУМ
1 В Портал 12 (бел. ред.).
2 Виж Йоана 10:34 (бел. ред.).
3 Виж Псалми 95:3 (бел. ред.).
4 Виж Исайя 44:8 (бел. ред.).
5 В интервюто за Богомилите пред Портал 12 (бел. ред.).
6 В Портал 12 (бел. ред.).
7 За Портал 12 (бел. ред.).
8 Летен Веге Фестивал, Варна 2017 – участие с лекция, представена в интернет от Портал 12 (бел. ред.).
9 Виж Лука 23:46 (бел. ред.).
10 Виж Изход 3:14 (бел. ред.).
11 Портал 12 (бел. ред.).
12 Става дума за мишките (бел. ред.).