Елеазар Хараш

ЖИВИЯТ ГЛАС

Окултни лекции, държани в град Варна през 2017 г.

Варна, 2018 г.

Лекциите в настоящата книга са били изнасяни изключително и само в устна форма. В това издание редакторите са се старали максимално да съхранят автентичния стил на тези лекции, поради което в тях са оставени някои думи и изрази от разговорната реч.

ПРЕДГОВОР

Гласът е Мистерия

Има много хора, които ти говорят външно; но когато някой ти говори с Тайната на Гласа, с Тайната на Бога в себе си – тогава той те докосва вътрешно и ти казва нещо отвъд думите.

Сътворените гласове са напуснали Тишината. Несътворените са останали в Тишината.

Бог има Таен и Могъщ Глас – и когато Бог иска някой от избраните да Го чуе ясно, Той отстранява всички други гласове.

Има гласове с голяма дълбочина, която идва от Невидимото.

Гласът е особен род тънка, духовна енергия – и тази тънка енергия може да изговаря същността.

Духовният глас се определя от чистотата на съзнанието.

Това, което чуваш в дълбините си, е по-важно от това, което виждаш.

Ако искаш да чуеш разумния глас в живота си – слушай с Целостта си.

Чистотата е гласът на живота.

От чистия глас извира светлина и сияние.

Произходът на гласа е Тайнство на Божието действие. Гласът е Тайна на отделянето от животинското царство. Нещо от същността на Душата е влязло в органа на речта и това е отличило човека от животното. Словото е влязло в гласа и речта на човека и е призовало човека към един друг път на развитието.

Гласът може да бъде всесилен лекар, мъдър Учител, тайнствен успокоител, чуден вдъхновител, източник на радост, слънчево тайнство, кристален мост…

Има гласове, които действат като еликсир. Има гласове, които ни повеждат към Бога, към чистия път на развитието.

Красиво е да срещнеш в живота си Гласа на Истината.

Елеазар Хараш

АУМ

4 април 2017 г.

ОКУЛТНИЯТ ЕГИПЕТ

(Лекция 1)

ПИРАМИДИТЕ

(Първа идея за размишление)

ОКУЛТНИЯТ ЕГИПЕТ

Продължение
(Лекция 2)

НЕТЕРЪТ, Т.Е. БОГ

(Втора идея за размишление)

СЛОВОТО НА ТОТ

(Лекция 3)

МААТ, ИЛИ ИСТИНАТА

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Египет. Следващата лекция е на 2 май: ще говорим за Атлантида и атлантското мислене.

ОКУЛТНИЯТ ЕГИПЕТ

(Лекция 1)

Египет показва, че нашият свят е много по-тайнствен, отколкото изглежда. Египет символизира Вечността, в Египет говори Вечността. Ще ви говоря за другия Египет – за скрития Египет. След като потопът е погубил всичко, Избраните се скрили на едно място, което се нарича Сур Меду – означава Магическо място; и след време това място станало място – храм, начало на Новото време: това място е Сфинксът, наречен още Пазителят. Това място, отново, както и в Атлантида, било наречено Първото време, т.е. Зеп Тепи на египетски. Зеп Тепи, или Първият период, е онова, което е започнало като начало още в самата Древност в расата на Бархишадите – Боговете, и което продължава да се пренася. Първото време е върховна Тайна – това е остатък от един велик свят, който е бил частично в Атлантида и в Египет, но най-вече – преди тях. Но след като се е случила Вселенската война, този Древен свят на Боговете се е скрил и е съхранил своята Тайна, като е оставил само нещо от своите следи: и в Атлантида, и в Египет, като целта е била най-вече пресъздаването на най-Древната слънчева раса, т.е. расата на Боговете – нещото, което е съществувало в дълбоката Древност, и нещото, което Боговете са съхранили в жреците, и те го дарявали само на Избраните, които се завръщали в своя Таен Произход и отново ставали Богове.

Този Първи период символизира Тайната Родина на човека – тука е мястото на неизменните на Бога. Хората Богове – само те имали право да се завръщат в Абсолютната Родина: така нареченият Безкраят. Тази Древна Родина била съставена от Господари на Светлината. Тези Древни Богове хора са родили много същества като себе си – хора Богове, и са ги направили велики строители на цивилизации. Това са цивилизации, които никога не изчезват: идват и се скриват; никога няма разрушение там – чисто Духовни и чисто Божествени цивилизации. (Следващото интервю ще бъде за Древността и Пранарода.1)

Тези велики Богове и Същества не само са раждали Богове и достойни хора, но те са слизали близо до тях и заедно са освещавали храмове. Те са създали Озирис, Тот, Изида, Сфинкса, пирамидите. Те са обучавали жреците на своята култура.

(Тука само ще вмъкна… Тъй като през тази година ще говорим и за Тайното учение на Догоните. Радвам се, че наши книги стигнаха и в това африканско племе, даже не съм очаквал… Както и да е. Но Догоните – това е подобно на Толтеките, само че те имат малко по-различен метод, т.е. те не го наричат Безупречността, а го наричат Древният мироглед. И всеки, който е изгубил Древния мироглед, е станал – според тях – човекът ковчег. Ще говорим за тях по-нататък.)

Те са обучавали жреците – става въпрос за Боговете – на тайните, древни, свещени езици. Древните не просто са строители, а Богове строители: Божествено Мъдри, наричали са ги още Предци. В някои храмове на Египет са ги наричали Старейшини, но идеята е една и съща. Мъдрите текстове на пирамидите са съставени от хелиополски жреци. За Хелиопол се знае, че е съществувал преди създаването на Земята. (Въобще всичко първо съществува Горе и после се пренася.) Това е идея преди Земята и затова Древният Тот казва: „Египет е образ на Небесата“. Сфинксът и голямата пирамида слизат в Египет като ново начало на Древния свят, т.е. Древният свят се пренася, това е възкресяване на един предишен Древен свят на Боговете. Боговете наистина са живели на тази свещена земя и са ходели по тези свещени земи. И тези свещени места са техни следи, напоени са от тяхната аура.

Ще обясня. Това са Древни места, а не приятни места. Приятните места са създадени от Ангели и напреднали Същества – а тези места, за които говоря, са нито приятни, нито даже свещени: те са Древни. Има голяма разлика между свещената Любов и Древната Любов.

ПИРАМИДИТЕ

(Първа идея за размишление)

Пирамидите са част от цивилизацията на Боговете. Те се разкриват само на расата на Боговете и същевременно те казват и напомнят, че и ние сме Богове. И в Библията точно това е казано: „Богове сте!“2. Не е казано: „Хора сте!“, а е казано: „Богове сте!“. Тези, които са повярвали, че са хора, Духът им е паднал и е станал човек. Но ние сме забравили своя Произход.

Голяма Тайна има Гласът. Той е създал пирамидите, казва Тот. И Тот казва още: Гласът може да превръща енергията в материя. Божият Глас, казва той, е Вечният Господар, а гласовете са създадени като посредници – инструменти. Определени гласове могат да задвижват Божията сила. Гласът носи Тайна; той е превърнал енергията във вещество, в пирамида. Но тази Мъдрост принадлежи на Боговете и на съвкупност от жреци.

Гласът е Тайна. Ще обясня. (Тъй като учените не знаят как е създаден…) Гласът е особен род тънка енергия, слязла от Същността, от нашия Дух, т.е. Духът е отделил от Себе Си специално енергийно излъчване, огнено излъчване; после влиза в него, в този отломък, в това излъчване – и този Дух слиза надолу и се превръща в глас. Нещо е слязло от Духа и се е превърнало, преобразувало се е в глас. Друго излъчване на Духа пък е създало огъня – друга Тайна на живота. Въобще Тайните на живота се намират в Духа, а не в звездите. Човешкият Дух знае пътя към Божия Дух и затова Библията казва, че само той има право да изследва Тайните на Бога, човешкият Дух има дълбоко право… Ще обясня само защо. Бог е създал Душата, Абсолютът е създал Духа; Бог е създал Вечността, Абсолютът е създал Безкрая. И понеже Учителя казва, че Абсолютът никъде не може да се побере – нито във Вселената, нито извън нея – Той се ограничава, слиза на по-ниско ниво, пак несътворено, и става Бог. Той е Един и същ. След време този Бог ще насочи всички същества към Абсолюта, т.е. от Вечността – към Безкрая и Мистерията.

Пирамидите са слезли от безвремието, от Вечността. Те са пазители на Древна Наука. Върхът на пирамидата означава, че има Един-Единствен Бог. Няма два Бога, няма върхове, няма друг двигател във всички светове освен този Връх. Той движи всичко. И Библията казва: „Бог е Цар велик над всички Богове“3. В Исайя се казва: „Има ли Бог освен Мене?“4 – това е все този връх на пирамидата. Бог е пирамидата, Бог е Върхът, но не всеки има Душа, с която да се придвижва към Истината – казва Древният Тот. За да имаш Душа, трябва да си я заслужил чрез многобройни усилия, от много прераждания, т.е. трябва да си се стремил към Чистота, към Духовност и към Божественост. За Бог е казано: Ти си Върхът, Който стои там от милиарди години. Пирамидите не са място в света. Те са поставени в света, но те са място във Вечността и идея на Безкрая.

ОКУЛТНИЯТ ЕГИПЕТ

Продължение

(Лекция 2)

Ану, Градът на Слънцето, или Хелиопол – това е възкресяване на Древен, свещен град на едно външно поле. Древният свещен град се символизира във външния свят чрез една висока колона, на която горе има един Божествен символ – Бену, т.е. Фениксът. Този Феникс слиза от време на време върху колоната в този свят, за да си почине.

Времето се състои от повтарящи се цикли – казва Египет – от определени Божествени сили. Първият период, или Първичното време, Зеп Тепи, се състои от силата на самите Богове, т.е. то е само условно време, то е безвремие. Там няма време, там няма никакви настроения – има състояние, т.е. Вечното Състояние. По-късно това се разрежда и времето става все по-ограничено, от Безкрая слиза надолу и се превръща във Вечност, ограничение; слиза още по-надолу в сътворение и отново, още по-ограничено, все по-ограничено, надолу. Египетската цивилизация не е плод и процес на развитие. Тя е наша… Тя е наследена от Боговете. Боговете са царували около 14 хиляди години – като идея… Тогава всичко е било намясто. Малко ще се отклоня. Ръководството, системата – както сега е в Агарта. Тайният ръководител, жрецът на Атлантида, който ръководи Агарта и който е Мелхиседек, там сега живее това, което е тайната мечта на всички народи: нещо, което никога не е падало в грехопадение, нещо, което не е губило никога Бога. Там живеят над две хиляди Посветени: няма болести, няма полиции, няма войски, няма такава система; никакви земетресения, наводнения, никакви кризи няма в този свят. Много просто: това е Божий Замисъл и тайно, над всичко това, е Бог – и Той го съхранява и ръководи.

Тука Пробудените следвали строго Слънчевия път и само те познавали Божествения си Произход. По времето на Първия период, Небето и Земята са били в съвършена хармония и затова Тот е казал: Това, което е горе, е така, както това, което е долу. Пълна хармония на Небето и Земята. Казва още: Само придобилият Любовта може да се домогне до истинското знание за Първото време. Ще обясня. Любовта всякога управлява времето. В Любовта няма време.

Връзката между жреците на Египет и Боговете на Сириус е Чистотата. Тази точно Чистота преодолява границите на светлината, тъй като светлината е също заблуждение. Това було също трябва да се махне, защото, където има светлина, има и тъмнина; но където има Прасветлина, няма нито светлина, нито тъмнина.

На Сириус съществува живот, който ни е изпреварил с милиони години. Това се потвърждава и от Учителя. Ето думите на Учителя: „На Сириус има Висша култура. Нашата култура, в сравнение с нея, е в пелени“. Сириус се е наричал от древните египтяни Мястото на Любовта. Светът на Земята е един чужд свят за човека, защото свят, в който трябва да се прехранваш и да оцеляваш, е много несъвършен.

Тука само за малко пак ще се отклоня. Какво е истинският Хляб – казах го скоро – за Богомилите?5 Това е Духовният смисъл на нещата, това е Любовта, това е да разбираш Същността. Който се храни с Любовта, той се храни с нещо от Тайната на Бога. Това няма нищо общо с оня хляб, който мухлясва и който ядат другите. Това е Същностната храна, истинският Хляб. Щом трябва да се прехранваш, значи, много трябва да учиш и много несъвършенства са навлезли. Човекът страда, защото е сътворен, защото е заключен в тяло – а той е бил несътворен, т.е. неограничен.

Звукът на Древния Египет е отглас от Древното дихание на Боговете, а то е Вечност, Безсмъртие, Свобода. Древният Египет е страна без време и неслучайно младото семейство с Христос тръгват към Египет – страната на Тайните. И Учителя казва: „Защо Христос отива в Египет? Защото там е бил центърът на Бялото Братство“. Тука е съществувало много силно Братство на жреците, което е държало в ръцете си Древните Тайни, които никога не са били широко известни за обикновените хора. За обикновения човек се е давало това, от което се е нуждаел, т.е. външна, обикновена религия. За пробудения, дълбокия и скрит Окултен Път са се давали други неща: прозрения, откровение и въведение в Духовността. Тя пък после въвежда в Свещеността и от там нататък – към Божественото.

Тот казва: Има цивилизации на времето и цивилизации на Вечността. В Древния Египет пирамидите са се смятали за храмове на Боговете и място за тези хора, които са искали да се завърнат в своето Богоподобие – Изначалното състояние. Жреците на Древния Египет никога не са използвали народа, никога е нямало между тях угнетители, а истински Отци, т.е. Бащи. Те са работили абсолютно за Душата, в най-чистия смисъл, за да се завърнат те в т.нар. Саху, или Чистия Дух. Първите царе на Египет са били Нетери, Богове – тези, които са обучавали и Атлантите в Безупречност. В Древния Египет се е живеело и със Словото на Тот.

НЕТЕРЪТ, Т.Е. БОГ

(Втора идея за размишление)

Древният Египет казва: Всеки, който търси правилно Бога, ще бъде Избран. Бог дарява Избраните с Истина. Бог сам казва: Аз съм Нетер Нетеру (означава Върховният Бог). Аз съм, Който Се самозачева. Борбата на Боговете става по Моя Воля. Аз съм на милиарди години и същевременно нямам възраст. Аз преминавам през всички светове.

Вселената и времето не съставят Пълнотата на живота. Само Истинният Бог е Пълнотата. Пълнотата е противоположност на целия Космос и на цялата Вселена. Значи, за да постигнеш Пълнота, трябва да излезеш от това заключено място, което е Школа. Великият свят на Бога е винаги отвъд материята. Жрецът е същество на абсолютното чисто служене на Бога. Той живее в Бога, той съхранява Бога, той е безупречен, а не някакъв си вярващ или свещеник. Ако жрецът изгуби и най-малката чистота – според Тот (говорим за: ако допусне най-малко, микроскопично зло, най-малка погрешна постъпка) – той вече губи магическата мощ на Бога в себе си, той изпуска Бога и подлежи на дълго обучение.

(Нещо подобно, както говорих преди време за славея, който идва от Ангелския свят. Там е бил Ангел. За една обидна дума само, не две… Един Ангел обидил друг Ангел – случват се такива неща – и тоз Ангел е наказан на Земята като славей, 10 хиляди години в тяло да изкупва тази обида. В този свят можеш да обиждаш, разбира се: ще плащаш, ще размишляваш и ще си носиш тежките прераждания; но когато говорим за Висш свят, там една обида е много. Там малките неща са нещо голямо, а нашите големи планове там са нещо дребно и незначително.)

Значи, той губи своята магическа мощ на Бога, защото най-малкото омърсяване застрашава всичко. Такива са изискванията, високите изисквания въобще. Ще го кажа по тоз начин: Любовта има съвършени изисквания. Понеже хората, те търсят иначе някаква любов, или истинска Любов, но те не могат да устоят на тези изисквания, защото дълго време трябва да се пречистват.

Жрецът знае, че извън Чистотата няма никакво служене. Няма никакъв начин как да служиш на Бога извън Чистотата. Светът знае за Египет и Бога толкова, колкото са му позволили жреците. Само Чистотата може да пренася енергията на Бога.

Когато Бог разрушава, това винаги означава промяна на енергиите. Ето защо Мъдростта на Бога е ужас за хаоса, т.е. за света. Умението да слушаш Бога, това е – според Древния Египет – ключът на живота. Ушите са живи Тайни на Слънчевия Разум, според Древния Египет. Мъдрият живее в Бога, а не в света.

Всеки, който може да привлече Бога към себе си, той ще пресъздаде себе си. Всеки, който твори с Бога в себе си, т.е. чисто, той може да се освободи от Змията и света. Когато човек е изключителен Търсач на Истината, това изключително желание е вдъхновено от самия Бог. Но нещо в човека го е заслужило и затова Той е видял в Себе Си, т.е. Бог е видял в този човек нещо от Себе Си: Той е видял особеното в търсенето. Какво е то? С две думи: Той е видял скритото, дълбоко, честно и искрено търсене, а не някакво търсене. Човекът вече, в този случай, е поведен от Бога, защото намирането на Истината никога не е по силите на нито един простосмъртен.

СЛОВОТО НА ТОТ

(Лекция 3)

Тот казва – тука говори за връзката с Бога, Бог му е казал: Ако създадеш Мене в себе си, ми каза Великият Бог, ще създадеш и себе си. Значи, това е начинът: първо трябва да създадеш Бог в себе си и тогава вече ще създадеш себе си. Животът на Тот в Атлантида и Египет е увеличил светлината на Земята многократно. В Египет са го нарекли Летописец, защото той е написал Древната история: Древната история на Древните народи и Пранарода, за което ще говорим по-нататък. А той самият е бил част от тайния строеж на пирамидите. Той е работил заедно с Бога и с още един Велик Учител, Арарогот. Двамата са изключителни Учители от най-високите степени, в смисъл на Божества. Тот казва: При големите катастрофи и потопи, в миналото, човечеството е загубвало своята памет. Само определени хора, които са имали шеста, седма и осма степен на Безупречност, само те са съхранили истинската Древна история – т.е. само Чистите. (Преди съм го обяснявал: т.нар. вертикална памет – хора, които умират от Любов към Бог и Истината, без страх, влизат Горе; после се прераждат и носят миналото, истинското минало в себе си. Всички други, които са изгубили тези Посвещения и тези нива на Чистота, те забравят Древната история и после почват да се питат от маймуни ли са произлезли, или от папагали, и т.н.)

Всички други са изгубвали и са се връщали назад в развитието. И той казва: Ако ти не станеш Единен с Бога, ти никога не можеш да Го познаеш, защото само подобното познава подобното. И казва Тот: Стани Бог – и ще познаеш Бога. И той самият е изпълнил този закон. Това е свързано и с Древното Учение на Атлантите за Безупречност: седма и осма степен постигат Бога на най-високо ниво. И с библейското, както казах: Богове сте!

Скритите неща са само за тези, които съществуват, т.е. Избраните и Пробудените.

Покой е постигнал само този, който се е устремил към – казва Тот – Чистата Бездна на сърцето. Чистата Бездна на сърцето. Ако трябва да говоря за съвременните църкви и свещеници, мога да докажа, че над 97 % няма Чисти сърца там. Защото знам за каква Древна, Тайна Наука, мъчителна, изключително тежка, става въпрос, нали: много тежка Наука. И наистина, ако човек има Чисто сърце, не му трябват библии и свещени писания: той надраства всичко. Не му трябва този и оня свят, не му трябват и учители. Той се е завърнал. Той може да ползва Библията, но може и без нея, защото той я превъзхожда, т.е. Бог в него превъзхожда всички свещени писания заради този закон.

Казва Тот: Само Чистото сърце стига до Покоя, защото то бива Богонаучено. В Покоя ти вече си намерил Бога, защото в Покоя ти вече не си човек, ти си Истина.

Тука искам да кажа, че не говорим за вътрешен мир и въобще не говорим за спокойствие: говорим за Покоя. Ще обясня. Който се е завърнал в Покоя, вече няма предопределение на съдбата. Покоят е състояние на Истината. Той е образуван от Единството с Истината. Казано по друг начин: Покоят е за този човек, който е искал само Истината и нищо друго. Който обича само Истината – казва Тот, – получава Покоя. Това е неговият дар – Изначалното състояние. Покоят е Древният образ на Истината. И Тот казва: На този, който обича Истината, му е позволено да открие Пътя към Себе Си. Истината е насъщният Хляб на Боговете. Защо? Защото Истината е най-наситеното нещо с Бог.

Без Душата, човешката природа е смъртна и се разрушава. Любовта към човешката природа е любов към смъртта, а Любовта към Душата е Любов към Истинската Природа и означава Живот и Свобода.

Злите винаги се завръщат в своята участ, в своята съдба. Когато пустинята се ядоса – казва Тот, – разразява се страшна пясъчна буря. Това се е случвало, защото вятърът обявява война на неразумния живот. Става въпрос – срещу определени войски. Песъчинките – казва Тот – стават най-опасната армия в света. Никакви оръжия, никакви хора не могат да се борят там. Това се е случвало няколко пъти. Най-опасната армия! И ако вятърът реши, те стават най-безмилостната армия в света. Събират се като вихър и атакуват всичко по пътя си. Така под пясъка лежат къщи, градове, хора, армии и т.н.

Мъдростта е образованието, което идва от Бога. То не общува с училища и с академии. Истинският човек – това е истинската религия. Ако се яви истински човек, винаги се явява истинско знание и истинска религия. Извън това няма никаква религия. Само който постоянно търси Бога, си изработва правилен поглед за нещата. (Затова казах скоро и в едно интервю6 една ислямска мисъл, красива: Бог ти е дал очи: никога да не Го изпускаш от поглед. Затова са ти – никога, в нито един миг… Казах и онази прекрасна мисъл, че Бог чува шума от крачката на мравката – всичко чува, всичко вижда. За съжаление, там, в тези интервюта, някои са се оплакали и казали: „Той въздига исляма“ – почти сякаш въздигам тероризма… Аз още не съм почнал да говоря за тероризма. Ако почна… както и да е!)

Само Любовта може да проповядва Съкровеното Знание.

Ако се научиш да владееш своите мисли и чувства, ще се освободиш от застоя.

(Тука само ще вмъкна нещо, едно малко обяснение. Всеки човек, който е емоционален, вече то се е случило: той е загазил, той ще взима решения чрез емоциите си. Единственото спасение е да тръгне по пътя на многобройни молитви и да иска да се спаси от емоциите. Емоцията означава (след време ще ви обясня по-дълбоко) изкривена енергия, злоупотреба с енергията; и всичко емоционално ще заплаща много скъпо: то се превръща в съдба. Който не владее мисли, чувства и емоции… и ще обясня по-нататък, тука накратко само, разликата: не трябва да имаш емоции, трябва да имаш дълбоко свещено чувство. Учителя казва: Това дълбоко свещено чувство на Любов е Древна стихия на Природата. То няма нищо общо с емоцията.)

Случва се – казва Тот – само това, което заповядва Бог, а не това, което човекът планира. (Разбира се, човек може да си прави планове.)

Тот казва: Аз съм този, който съобщава това, което е скрито в Сърцето на Бога. (Между другото, след време ще продължим с по-дълбоки неща от него, но днеска – това.)

Значи: Аз съм този, който съобщава това, което е скрито в Сърцето на Бога. Даже на едно място казва подобни неща като тези, казани от Учителя – че Той е завързал Злото във Вселената. Защото извън Вселената има друго Зло, но то също е заключено от Абсолюта.

Пътят към Истината е преображението на себе си – от човек към Бог.

Тот казва: Не изучавай Бога, а имай Любов към Него. Тогава Той ще те допусне да Го проучваш, но по правилния начин. Ако Го изучаваш без Любов, ще се отклониш и ще паднеш в други светове.

МААТ, ИЛИ ИСТИНАТА, Т.Е. ПРАВИЛНОСТТА

(Трета идея за размишление)

Само този, който обича Истината, изгубва съня си по Нея. Ето го къде е хубавото безсъние: да не можеш да спиш от Любов към Истината. Препоръчвам го, преживял съм го, знам какво означава: да не можеш да спиш. Ако трябва – години наред. Това е най-красивото безсъние.

Защитата на човека е най-вече Истинният живот. Никакви талисмани и амулети. Това е Пътят: да избереш твърдо Истинния живот с всичките му грешки, но да избереш твърдо.

Без Истината – казва Древният Египет – животът няма Сърце.

Бог вселява Истината в любящия човек.

Бъди Истинен – иначе ти не си от живите. Само Истината има живо дихание.

Истината е страна на Покой всред всякакви бури.

Истината сама по Себе Си е Тайна и Тот казва: Този, който говори Истината, унищожава света в себе си, унищожава сътворението, унищожава времето – той унищожава всичките си заблуждения. Истинният човек се слива със собствената си Тишина. Истината постоянно се стреми към тържество и затова всички земни цивилизации пропадат.

Само безумците мислят, че няма Истина и Справедливост – но на Чистите, Тя се открива ясно и в ежедневието.

Великата цел на живота е вкореняване в Истината и в Истинния живот – това е мярката.

Истината съществува преди света и ще бъде след него.

Човек израства само тогава, когато е в Единение с Истината.

Истината има в Себе Си специални звукови честоти, Тя говори по особен начин.

Истината е всякога по-дълбока и всеобхватна от човечеството и от всички видове мнения. Аз съм обяснявал: мненията не са Мъдрост. Мъдростта е нещо съвсем друго. Мнения ще има много. Човек сам трябва да открие своята Истина и своята реалност.

И Тот казва: Пълното Знание може да бъде дадено само на този, който е минал през тежки изпитания.

Човекът на Истината живее във Вечното Време. Ще обясня. Според египтяните има два вида време и те действат едновременно – наречени Нехех и Джет. Нехех означава външното време: сезони, цикли и периоди. Тука само ще допълня – човек, който казва: „Времето е добро, времето е лошо“, той увеличава ума в себе си, застоя и своето падение. Той прави съзнанието си двойно, двойствено и умът в него пише карма. За него има две времена, добро и лошо, защото той не живее в състоянието на Душата и Духа си. Следващото време, Джет, е Вечното Време, което не се прекъсва. Това е едно постоянно настроение сред всякакъв вид време. Времето се движи само в Нехех, т.е. във външното. В Джет, във Вечността, няма време: там то е спряло. Там всяко тяло спира движението си, защото спада към друга област. А Душата полита към своето Вечно състояние, което е наречено Джет.

В Александрийската библиотека е било скрито знанието на Толтеките и затова то е било изгорено: защото демоните не желаят хората да станат Нетери, демоните не желаят хората да станат Богове и те не желаят хората да се завърнат в своя Произход.

АУМ

2 май 2017 г.

АТЛАНТИДА

(Лекция 1)

СВОБОДАТА

(Първа идея за размишление)

АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ

(Лекция 2)

ИСТИНАТА

(Втора идея за размишление)

АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ

Продължение
(Лекция 3)

ЖРЕЦЪТ АТЛАНТ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

АТЛАНТИДА

(Лекция 1)

Тези, които търсят доказателства за Атлантида, никога не търсят правилно. Самият подход е погрешен – и затова, дори и да открият, това не им помага. Тези, които търсят Бог и Истината с Любов, Бог ще им разкрие това, което е по-дълбоко от всякакви доказателства. И с доказателства, и без доказателства, Атлантида е тука и съществува.

Една от големите грешки на пропадналите атланти е, че те са станали недоволни от изобилието. Толтеките казват, че злият човек, каквото и да има, е беден. Злия човек дори и потопът не може да го измие. Според Толтеките светът е пропаднал, защото е изгубил Безупречността. Толтеките вярвали, че Безкраят е нашата Родина, а не вселената. Атлантите – това е страшна цивилизация, стигнала до Боговете и докоснала се до Орела. Тази цивилизация е успяла да постигне могъщо знание, наречено Безмълвното, Скритото, или както Догоните го наричат, Свещеното Знание. Това е скрито от света. Стратегията на Атлантите не е в някакви си умения, а в чисто, безупречно действие. Според Толтеките Безупречността е най-важна, защото тя отваря Арамон – вратата към едно особено възприятие, което води до дълбокото скрито Тайно Знание.

Атлантите казват: Светът не е свят, той е прикрито странно място. Наистина, светът не съществува: той е само видимост, но той не съществува.

За Любовта казват: Любовта е Мистична Птица – тя храни своята преданост чрез Безупречността.

Според Атлантите, хора, които са свързани с историята, имат любов към митоте, т.е. към хаоса и към света. Те казват: Реалността не е съставена от история, а от Безупречност и Истина. Самият Бог не е съставен от знания, а от Истина, затова подходът към Него е Истина. Според тях любовта към историята и към света дава погрешен мироглед. А погрешният мироглед ражда безизходица.

Казват: Пазѝ в своето Безмълвие всичко, което обичаш.

И казват още Атлантите: Безкрайността е възвишена и безжалостна, в нея няма място за приятни концепции, никакви философии. За Атлантите смъртта е Мистичен Полет и всеки човек трябва да поведе своята истинска битка за придобиване на собствената си реалност.

Тази вселена, в която живеем, не е нашата Вселена. Нашата Вселена е Безкраят. Ето защо Толтеките разглеждат с голямо внимание проблема за Свободата, защото той е грандиозен. Той е отвъд света и отвъд вселената. Ето защо личната енергия трябва да е безупречна като меч – защото след време тя определя Свободата. Тоест: всеки човек, който постигне в себе си Висша Божествена енергия, става свободен. Значи, след време тази енергия определя Свободата. Тя ще пробие обикновената реалност, наречена свят или булото.

Любовта към нещата също дава една много специална енергия. Толтеките казват: Ние трупаме лична сила, лична Безупречност, за да прекосим Тескатлипока, т.е. голямата илюзия, вселената. Натрупаната лична сила и Безупречност се превръща в Звезден ключ – изход от видимата вселена, която е ограничена. Нашият Дом се намира в съзнателната Духовна Вселена. Ние сме зародиши на Древното Съзнание, загубили сме се в един далечен и чужд свят. Болестта на този свят е една: дефицит – липса на съзнание. Става въпрос за цялостно съзнание.

Любящият Истината се изплъзва на звездите, звездите не могат да го задържат, защото той не е човек, а Птица Дух. Той има взрив от енергия чрез Огъня отвътре.

Любовта към Истината е най-древната стратегия на Духа в човека. Когато Толтекът се е отдал на Безупречност и Любов към Истината, той отстранява от пътя си и зодиака, и звездите, и света, и веселената, понеже натрупва взривна сила, нещо от Прасветлината – и това е пробивът, това е процепът, и Духът го води. Никога умът не води Толтека: умът е овладян и е слуга. Духът води човека. Когато изригне тази натрупана Безупречност, т.е. Огънят отвътре, ражда се Свободата.

СВОБОДАТА

(Първа идея за размишление)

За Толтеките Свободата е дума със специално значение, те имат съвсем друго възприятие за нея. За тях Свободата е състояние отвъд вселената и света. Толтеките разбрали, че ако овладеят своето съзнание, те имат свобода да се преместват в особени състояния на съзнанието. Всичко това те го тренират. Влизат в такова състояние, в което няма свят… Както и Тишината: няма ум, няма сътвореност (при Догоните) – няма никакъв свят. В Тишината сърцето е чисто, овладяно и владее Покой. И казват Догоните, че щом сърцето е шумно, човекът е изпуснал Реалността.

В широкото съзнание няма ум и свят: това е мощен Древен Поток от Свобода. Толтеките открили, че Безупречността, която създава Огъня отвътре, всъщност, когато е натрупана, създава Свободата. Толтеките открили, че разликата между огъня и тъмнината е, че огънят идва и си отива, изплъзва се, а тъмнината е винаги тука. Те открили, че да изчистиш ума си от всяка излишна дума значи да го освободиш от хаоса.

Такова нещо тренират и Догоните: четири степени на пречистване на думите. При четвъртата степен се постигат думите – Светлина: думите стават Светлина и Спасение. Ще говорим след време за тях. Те открили, че този, който е изпуснал излишни думи, той се е разочаровал от живота: той се е разочаровал, защото е самоограбил своята енергия. Догоните казват същото: само една неправилна дума, вмъкната в едно изречение, и ти вече имаш погрешни възгледи за живота и погрешно разбиране. Една дума! Те тренират изключително, ще говорим за тях… Това се води първобитен народ и толкова е напреднал, защото държи само на две неща: само Бог и само Свещеното. Нищо друго! Казват: Ние дишаме в Бога и никакво друго дишане не ни трябва. Бог е нашият Храм и затова никога не търсим други храмове – и т.н., и т.н. Съвременната цивилизация има да догонва това първобитно племе с хиляди години, както ще разберете по-нататък.

Толтеките смятали, че да нямаш разбиране за Истината, това е… това го наричаме хаос. Това го наричаме отделяне от Истината, т.е. самата Истина те е отделила. Това, което ние наричаме Възкресението на Христос, при Толтеките се нарича Завръщане в Свободата, чрез Огъня отвътре, т.е. натрупана Безупречност. Точно това е правил Христос при Есеите: Той е тренирал Безупречност в Египет, в Школата на Бялото Братство – там, където се губят годините Му. Толкова много е тренирал, че Неговият Учител казва: „Той постигна способността да не греши“. Това е Свободата, това са високите степени.

Според Толтеките Азът прави човека ограничен – докато Толтекът, който е придобил своята Изначална Безупречност, става Дух, който е отвъд Аза. Говорим за Висшия Аз. Обяснявал съм, че човек трябва да се спаси от Висшия Аз. Висшият Аз, колкото и да е хубав, колкото и да е дълбок, той, в сравнение с Бога, е бедност.

Толтеките така постигнали, чрез Безупречност, Дух без форма. Дори и когато са в света, те се осъзнават като Духове. Хората ги питат: „Вярваш ли в духове?“ – а един Толтек може да стои до тебе, без да знаеш, и той е Дух. Това е чиста, Изначална, освободена Същност – Дух без материя, без окови, без вещество: Свободен Вятър, както го наричат. Тази освободена Същност е ключът към други светове и ключът за придобиване на безмълвното истинско Знание. Силата на седма и осма степен на Безупречност е позволител свободно да посещаваш други светове и друга Мъдрост: вече имаш право да посещаваш всякакви светове, Мъдреци, Учители и т.н.

Висшата Тайна на Орела е голямо Откровение, поради натрупаната Безупречност, защото тук човекът става достоен. Орелът ти дава да се осъзнаеш като Негова Тайна, като чист Дух, и да осъзнаеш мястото на своя Произход, което е мястото на Свободата. Чрез това Откровение за своя чист Дух, Толтекът постига пълно освобождение от всички паднали култури на расите и народите.

АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ

(Лекция 2)

Трансформацията е възможна само чрез натрупани дълго време чисти действия. В определено време тези чисти действия материализират промяната: случва се взрив, или така нареченото Посвещение, Самадхи. Случва се трансформацията, явява се Духът, а Той винаги слиза чрез натрупания Огън отвътре, натрупаната Чистота – това е великото условие.

Според Толтеките думите са ядра: те посяват мнения, възгледи, страхове, съмнения, възход и всичко. Думите обвързват, защото те са и заклинания. С всяко свое мнение, ние си правим внушение и тези натрупани внушения ръководят голяма част от съдбата на човека. Умът е омагьосан кръг: той сам попада в капана на своите убеждения и после сам се разубеждава. Когато си внимателен с думите, енергията работи за тебе. Ето защо Библията казва: „Ще плащате за всяка дума“; ето защо Догоните тренират четири степени, защото те казват: „Който не говори правилно, той вече е дефектен човек, развален“. Говорим само за едно изречение, а да не говорим за бъбривите хора и т.н. Злоупотребата с думите е утвърждаване на падението и хаоса. Различните мнения са духовни сили, които навлизат вътре в нас и ни ръководят. Има мнения, които са погрешни, и ако попаднат в тебе, те могат да ръководят целия ти живот.

Според Толтеките всеки е посял съдбата си не според звездите и влиянията, а според тайната на своите намерения, своя скрит избор. Толтеките казват, че страданието е благородно, то е освободител на човека от собственото му зло. Според тях думата Пътешествие означава да извървиш пътя от обикновения човек до Посветения човек в себе си, т.е. от периферията към Центъра. Всеки, който възлюби Истината и се посвети на Нея, може да ръководи своята съдба и да я променя. Говорим за твърд избор в Истината: искрен, честен, независимо дали правиш грешки, когато тренираш. Ако изборът е честен, слиза невидима помощ, която почва да те обучава. Само Истината има власт да излекува съдбата, и тази Истина – това е Дарът на Орела. Толтеките умеели да се вслушват в това, което е правилно, т.е. звукът на Истината. За тях Истината си има звук, точно определен глас, специфичен говор, защото Тя винаги звучи правилно. И тези, които тренират Безупречност, знаят кое е Истина и кое е полуистина. Всички други питат.

Това вслушване в Истината впоследствие се е превърнало в проникване, а това проникване се е превърнало в меч, който разсякъл знанията на ума и на света, и Толтеките били много радостни от това събитие. Това вслушване и проникване в Истината се оказало угроза за земното мислене. Например земното мислене, политика, Църква и т.н. не искат хората да знаят Истината. И това ще продължава дълго време, защото там вътре работят други духове. Правилното вслушване означава контрол над ума и над изкривеното знание, т.е. над нещастните събития. Защото изкривеното знание върви упорито към нещастни събития…

За Толтеките проблемът не е трудност: проблемът е призив за воля, за решение и за израстване. Атлантите не принадлежат на обществото, а на Истината. (Никога не са принадлежали на обществото, както и Мъдрецът. Мъдрецът не живее за света и за хората, той живее в Потока на Бога и точно така помага точно на хората, по правилния начин, защото изхожда от системата на Бога.) Те казват: който съумее да измени подхода си и мислите си, той изменя и събитията.

Вярата в бъдещето е капан, защото тя поглъща важна част от енергията, която трябва да работи сега и да посява правилен живот. Безупречността руши старото мислене и го заменя с нова гледна точка. Човекът решава нещата, а не събитията. Няма значение какви събития се случват, а кой си ти и как ги възприемаш. А Безупречните имат само едно възприятие: правилно. Обяснявал съм как Толтеките посрещат потопа – тържеството на Истината: сливат се с Духа и влизат в нови измерения, в нова Мъдрост. Съвсем друго възприятие и друг подход. Безупречността ражда тънка и висша сила, тънка енергия на висок уровен – защото нещата се разбират с много тънка и фина енергия. Затова правим книга по Учителя за потънкостите на Учението. Безупречността е много повече от знания: тя е нещо дълбоко – както Съкровеното е много повече от света и от ума.

ИСТИНАТА

(Втора идея за размишление)

Толтеките нямат настроения, не се занимават с настроения. Те имат Състоянието – Вечното Състояние на Истината. Толтеките наблюдават събитията с Духа си. Никакъв ум, не позволяват да тълкуват нещата по земному. Никакъв ум! Толтеките наблюдават събитията дълбоко. Ще обясня. Тези, които наблюдават събитията външно, те скачат в събитията и стават пленени: Толтеките ги наричат „пленници“. Те тълкуват погрешно събитията, а това означава падение. Те влизат в затвор, в обвързване с хаоса и със света; те влизат в ограничение, в психически затвор и така изпускат Истината, която е скрита в събитието.

Рмоахали казват (говорил съм ви за тях, това е преди Толтеките: Първата подраса на Атлантида – друг вид Мъдреци): Не трябва да се гледат нещата, а Същността. Човекът с неправилно възприятие, т.е. умствено, той нито може да вижда, нито може да разбира – нито да разбира и нито да осмисля, защото той няма Дух в себе си, няма Истина, няма кой да осмисля нещата. Умът не може да осмисля нещата.

Толтеките разбрали, че само с Истината в себе си можеш да виждаш – и затова те решили да Я образуват в себе си, а не само да вярват в Нея.

Само ще се отклоня за малко. Големият проблем и провалът на Църквата е, че те залагат на вярата, а не на Истината. А Истината е мярка, а не вярата. И когато дойде часът на Истината, от тези вярващи няма да остане нищо, защото мярката е Истината.

Толтеките разбрали, че само с Нея можеш да проникваш. Те открили, че чрез Истината тяхната памет започва да вижда Тайните на Древността. И по този начин, чрез Истината, Древността започнала да се възражда в тях. Така те възродили в себе си старите Свещени знания на Рмоахали и на Боговете. Те помнели и посланието от Белия Учител, от Върховния Жрец и Цар Атлант. Той казва: Същността се отличава по това, че тя има непреклонно намерение да открие Истината. Значи, истинският човек се отличава по това, че той търси Истината постоянно и цял живот, и никога не спира. Не стига донякъде… както познавам хора от църквите: „Търсех Истината, занимавах се, но няма Истина!“. „Занимавах се с концентрация, ама концентрацията не е точна, тя е за йогите…“ Пък тя, истинската молитва, се прави с концентрация и т.н. Думите се тренират концентрирано и т.н., и т.н.

Значи, ще повторя! Същността се отличава по това, че тя има непреклонно намерение да открие Истината по Пътя на своята Безупречност. Това било Завещанието на Жреца Баща, защото те знаели, че в него живее Ометеотъл, т.е. Древният, Непостижимият, Всеобщият Дух. Те вярвали, че знанието принадлежи на всички предани същества и на всички народи. Няма деление, няма мъже и жени, няма раси: всеки, който твърдо избере, той ще го постигне. И ако избере твърдо, той вече има талисман, който да го пази; т.е. няма нужда от талисман, а има една Могъща Сила: който е избрал Истината, Тя вече има грижа за него. Те вярвали в този легендарен и Мъдър Учител, Велик, Древен Водач – наричали го още Белият Старец, защото знаели, че той бил изпратен за тях от Орела – а го наричали така, защото идвал от Бялата Светлина, или т.нар. Прасветлината, Същността. Той им казал още, че Свободата им е дадена, за да станат Орли, Богове, подобия на Свободата. (Както и Догоните казват: Ние сме изпратени тук, за да се поклоним на Бог и да се върнем в Него). Той им казал още, че човек става Дух само в големи изпитания.

Така за Толтеките животрептящата Тайна на Вселената била скрита в една-единствена дума: Истината, а Пътят към Нея бил само един и строг: Безупречността. Нищо друго – Безупречността. Тоест: наблюдаваш всяка своя мисъл, чувство, действие, всяка дума, и външно, и вътрешно, всеки свой разговор – и вътрешно.

И Толтеките казват: В този свят ние идваме само за да се родим, но нашият Дом е Истината. И казват: Нима си дошъл в този свят да търсиш напразното, безполезното? Не светът е мястото, в което ще откриеш Същността си. Друг е Пътят – и той се намира единствено в Истината.

АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ

Продължение

(Лекция 3)

Толтеките казват: Без Безупречността няма нужда да придобиваш никаква друга сила, защото тя ще те порази. Тоест: само Мъдър човек може да управлява силата. Силата е дадена, за да служиш, да помагаш, а не да злоупотребяваш с нея. Но който не е овладял себе си, той и да не иска, ще злоупотребява. Затова те наблягат на Безупречност и казват, че който няма Безупречност, в един момент силата ще се обърне срещу него и ще го разруши – независимо дали е добър човек, или вярващ. Тука въобще няма значение, тези неща не важат.

Ако умееш да изменяш правилно своята интензивност, можеш да изменяш света. За да влезе човек от еволюцията в развитието, трябва да плати висока цена. Защото Пътят на Истината, ще го кажа: това е раздяла от много близки хора. Говоря от опит. Раздяла от много хора от Братство, от близки, от роднини, бащи и майки, приятели… Това е тесен Път, самотен Път, уединен Път, Таен Път. Но това е Пътят – и той не прави компромиси. Остават само разговори с чисти хора, с чисти идеи, където можеш да помогнеш или да се обменяш, но не и общи разговори. Това е заплащането. Защото Учителя казва: Истината няма нищо общо с удоволствията. Любовта е съвсем друго нещо. Има нещо в Любовта, което е толкова велико, че ако хората го знаеха… Мога и така да го кажа: Това, което аз съм преживял, не с духовната любов и свещената – с Божествената… Това, което съм преживял, милиони хора в света биха давали милиарди: само няколко минути да видят Бога и да преживеят това. Сигурен съм! Да не говорим за десет минути. Само няколко минути – биха давали милиарди!… Но това е нещо, което се дава. Аз знам, че не съм го заслужил: Той го дава, Той решава… Но искам да кажа: има нещо в Любовта, което е толкова голямо, че хората нямат представа.

За да влезе човек в развитието, трябва да изостави света, без светът да разбере, т.е. стратегически. Няма нужда от манастир, ти си вече в манастира – казва Буда… казвал съм го. Ако си честен към себе си, ти си в манастира; ако не си честен – казва Буда – и в манастира не си в манастира. Всичко може да стане вътрешно: всички тренировки, всички упражнения, където и да работиш, можеш да постигнеш, ако се посветиш.

Всички, които са се отделили от Орела, са паднали в дълга еволюция; а тези, които са устремени в Безупречност, влизат в развитието, в завръщането към Орела. В момента, в който твърдо пожелаеш да станеш Войн, ти вече не си човек. За Воина всяка нечиста постъпка е обезсилване, докато Чистотата извисява енергията в посока към Всевиждащия Орел. Войнът използва будността – не тя да го използва: Войнът използва будността и чрез нея той не допуска никакви стари възгледи за Вселената и Живота, защото целта на старите възгледи, т.е. на изостаналите същества, е те да те направят слаб и безпомощен, да повярваш в страха – а страхът е в човека, когато Любовта е отвънка. Когато Бог и Любовта влязат вътре, страхът си отива. Безупречността отстранява старите възгледи за света и за Вселената; и така Толтеките узнавали своя чист и тесен Път към Орела. Воините и Толтеките растат в будност и в Простота: те знаят, че сложността в живота е голям грабител. Те знаят, че само по пътя на Безупречността се увеличава истинското Знание, и то постепенно. Те знаят, че постоянно трябва да се бди над всяка дума и постъпка, за да може да има реална връзка с дълбочината на намерението – иначе неговата чистота ще бъде привидна и ще бъде наказана от Орела. Безупречността е майстор. Тя изработва Чистото Огледало, т.е. Чистото Съзнание – защото, ако искаш да познаеш себе си, трябва да си изработил Чисто Огледало.

Толтеките също имат Вяра, но тя е от друг род: тя е дълбоко знаеща Вяра. Не просто вяра: вярваш и мързелуваш, и чакаш нещо да се случи. Те не чакат бъдещето – те го създават; те не вярват в бъдещето – те го създават. Те създават Духа в себе си и надминават бъдещето. Древните са надминали бъдещето, Древните Атланти. Тяхното Знание е истинско. Вярата е просветлена от тяхната Безупречност и това няма нищо общо с провалената умствена вяра. Тяхната Вяра произлиза от високо място: не от ума, а от Душата, от Духа и от Безупречността. Според Толтеките безупречният човек е сътрудник на Боговете. По Пътя на Безупречността те разбрали, че вече не са жертва на този свят, на тази вселена и на някакви си обстоятелства. По Пътя на своята Безупречност, Войнът стига до един момент, в който той прекосява една невидима граница и разбира, че никога вече не може да се върне в обикновения живот. Воините тренират пълно отстраняване на гордостта. Те разбрали, че гордият човек винаги ще страда от непълноценност. Те видели, че той често пада, унижен от обстоятелствата; а това се случвало, защото той е далече от Истината. Те видели, че щом си пълен с гордост, съдбата ще те изравни, ще те изпразни. Така те узнали, че самата гордост е избор на празнотата.

Ще обясня. В гордостта има желания, а в смирението има Любов. Гордостта е много стара болест, тя е отказ от истинското Знание, отказ от Чистота; а това означава, че без Чисто Знание – това е нещо празно, а това е падение, вътрешен катаклизъм. Очите на гордостта са знаещи и хитри, докато Очите на Истината са Бездна от Любов и Мъдрост. Разликата между Воина и Толтека е, че Воинът се подобрява, а Толтекът се умъдрява.

ЖРЕЦЪТ АТЛАНТ

(Трета идея за размишление)

И накрая ще завърша с Жреца, Царя на Атлантида, неговата Мъдрост: Жрецът Атлант. Един от многото царе, изключителни Мъдреци в Древността – четиринадесет царе: десет явни и четирима тайни.

Царят Жрец Атлант е бил в началото безсмъртният глас на Истината за Атлантската раса. Той казва: Безупречността отстранява миналото и завръща човека в Древността. Следвай скритата Истина – и Тя ще те отведе в Безкрая. И ето – казва – видях как Слънцето угасва и как преминава животът, и как нищо не отнема Безкрая.

Всяко неправилно решение е вкореняване в сътвореност, ограниченост, обвързаност. Когато се завърнеш в Безкрая, ти ще носиш в себе си нещо, което е по-дълбоко от Тайната на живота. В Същността си човекът е по-дълбок и от падението, и от възхода. Само постоянната Безупречност ще отстрани и времето, и Вечността.

В едно от последните интервюта обясних, че хората трябва да се спасят (съществата) и от Вечността. Защото тя също има нещо паднало, защото тя не е Безкрайността. Тя е слязла от Безкрайността като ограничение… а времето пък е съвсем друго ограничение.

Само постоянната Безупречност отстранява илюзиите. Истината е способ за придобиване на Стихийност. Словото – казва Жрецът – Словото е Жрец и Пазител, Чистото Слово.

(Такъв е и Богомилският поздрав – се сещам – когато се срещали Богомилите: Словото на Живота пазим! Това е Пазителство.)

Словото е убежище при всяка опасност. Който не познава Истината, ще се сблъска със собствената си скрита тъмнина. Който има една много дълбока увереност, има в себе си Древен Водач. Истината е съставена от Безмълвие, а Безмълвието е дълбок и неизповедим вътрешен Храм.

В голямото изпитание трябва да откриеш Сиянието на своя живот. Трябва да осветиш цялото си мрачно минало, да го преодолееш и да се завърнеш. Това е тежката карма на човека: натрупана, много дълго време натрупана тъмнина. Ако на човек се изсипе сега кармата, почти в целия свят, над 90 процента, хората няма да понесат, ще бъдат унищожени. Затова тя им се изпраща по малко, на хапчета, по малки страдания. По малко – казва Учителя – отнемаме заблужденията, за да могат хората да оцелеят.

В Безкрая – казва Жрецът – няма добро. В Безкрая има само Свобода. В дълбините си Орелът няма живот, а само Древност и Безкрайност. Животът е ограничение. Вярно е: потекъл е от Него, ценен е – но ценен е, за да се завърнеш в Безкрая. Безкраят е нещо по-дълбоко от живота. Животът е само едно пътешествие – казва Жрецът. Той казва: Безкраят, Истинският Човек, не се нуждае от живот: той превъзхожда живота, защото Истинският Човек е Древен. В Дълбините си Истинският Човек даже не е Божествен – той е Съвършен. Така, както казва и Дзен: Вие сте Изначално безгрешни. В началото така е било. За него, за този Жрец и за това Съвършенство, дори и самата Истина много малко неща казва.

Древната култура е скрита в тази дума: Безупречността. Само тя, тази Безупречност, може да премахне световете, т.е. ограниченията и сътвореността. Тук, в Древността, злото никога не е съществувало, а за доброто няма никакво място. Тук е Свобода, Безмълвие, Пълнота и нещо грандиозно – величествена Преизобилност: такава Пълнота, че нищо друго не искаш. Това е самият Бог; и ако имаш Бог в себе си, как може да искаш нещо друго, освен с цел да помагаш…

Сфинксът е постигнал най-дълбокото нещо – Безмълвието; и затова той е заживял в Безмълвие. Ще обясня. Защо Сфинксът е безмълвен и защо живее в Безмълвие? Защото той е видял и преживял Тайната на Живота, Тайната на Бога. След това грандиозно Откровение, всичко отпада: няма нужда от никакви думи и слова. Който е преживял Бога, получава нещо от Тайната на Бога, нещо от Неговото Безмълвие. Колкото и да говори, нещо в него има Дълбоко, което мълчи. Затова Мъдреците и Посветените имат Дълбоко Безмълвие: и като говорят, и като мълчат, те все помагат. Дори само присъствието им е помощ, защото имат част от това Безмълвие на Сфинкса. Те са преживели: търсили са правилно, заслужили са и са преживели Истината. Истината и Бог не можеш да ги познаеш, но можеш да ги преживееш. Тогава става тотална промяна. Остава само Бог и едно Велико Безмълвие, което е част от самия Него.

Безсмъртието е скрито в Безмълвното Знание, Знанието на Сфинкса. Сфинксът е осъзнал, преживял, че в Безмълвието вече Бог е станал част от тебе. Как може тогава да говориш! Сфинксът гледа в посоката към Вечността и Безкрая. Той само показва посоката, накъде трябва да се върви. Посвещението е безмълвно състояние на живота. Мъдрият човек е Безмълвие: независимо дали говори, или не, той е преживял. Който е преживял Бога, става част от Неговото Безмълвие, част от Неговата Тайна, както това се е случило на Богомилските клади. Той става част от Древното Несътворение, безграничното съществуване. Сфинксът е преживял Безкрая… и това е посланието на Сфинкса.

АУМ

6 юни 2017 г.

ДОГОНИТЕ

(Лекция 1)

ДОГОНИТЕ: УСТНОТО ПРЕДАНИЕ

Продължение
(Първа идея за размишление)

ДОГОНИТЕ: БОГ И ДРЕВНИЯТ МИРОГЛЕД

Продължение
(Лекция 2)

ДОГОНИТЕ: ЧОВЕКЪТ КОВЧЕГ

Продължение
(Втора идея за размишление)

УЧЕНИЕТО ЗА БРАХМАН – УЧЕНИЕТО ЗА ВЕЛИКИЯ ДУХ

(Лекция 3)

УЧЕНИЕТО ЗА БРАХМАН – УЧЕНИЕТО ЗА ВЕЛИКИЯ ДУХ

Продължение
(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ДОГОНИТЕ

(Лекция 1)

Догоните са тайнствен народ. Те са общителни, неразбрани и непонятни, близки и далечни. Те са скрит Древен народ, който не се нуждае от никакъв прогрес. (Нека да кажа: прогресът означава провал. Това не е Божественост, не е Духовност. Това е между другото…)

За Догоните всичко е мъдро и значимо, всичко е Свещено. В този народ е съхранено Свещеното Начало. Те имат скрити Учители, за които не говорят. Това е народ (подобно на Тибет), който не признава никаква земна история. Въобще думата „история“ е отречена. Вярват само в своите Тайни предания – предания от Боговете. Това е първобитен народ, който има знание, което е над науката и над целия съвременен свят. Тука важното е Свещеното.

За Догоните, Амма или съкратено Ам, т.е. Бог, е Единственият Господар. Те живеят само с една цел: да пътуват към Него и към Истината.

Те казват:

Ние сме тук, на Земята, за да съзрем Древния си Път. Нашите Предци са от Земята на Бялата Светлина. (Става въпрос за Бялото Братство.) Значи: Нашите Предци са от Земята на Бялата Светлина.

Ние дишаме Бог и не познаваме друго дишане. Ние дишаме Ам, т.е. Бог, и затова за нас няма земна Земя.

За нас Тишината е Духовна, тя не се споделя: не можеш да споделиш Тишината си.

За тях обикновените неща са тънки реалности. Те знаят, че знанието им идва от свещения Сириус. Догоните произлизат иначе от Египет, те са египетски лъч. А по-късно се пренасят на няколко места: Либия, Гвинея, Мавритания, Мали и т.н. Те са също и суданско племе.

Езикът им е скрит. Използват знаци, символи и устни предания. Те почитат умрелите като живи духовни сили. Те вярвали, че чистата сила на Предците се привлича с голяма и жива свещена почит.

При Догоните думите имали важно, дълбоко, мистично значение. Както знаете, думите са портали на същества. (Дори и котката е портал… Но това е друга тема.) Те дълбоко вярвали, че правилните думи образуват вратата към Древния Път. Според тях, ако се промени някой път Тайната само на една дума, и тогава Целостта няма да бъде разбрана, Бог няма да бъде разбран. А с това си затваря вратата и Древният Мироглед. Така Древният Мироглед бива изгубен. Те много търпеливо учели светлите думи, за да постигнат четвъртата степен – степента на Светлината.

Догоните казват, че животът е движение на енергията.

За Ого, т.е. за Дявола, те казват, че той има само частично знание, а не цялостно, и че той на Земята е корабокрушенец.

Те казват: Истинският Живот е разговор със Свещеното в себе си, а падналият живот е човешки разговор. (Знаете какво означава човешки разговор. Много хора си говорят. За предпочитане е… нека да си говорят, нямам против – да не се карат със себе си. Поне това…)

Казват още: Свещеното е нашият Път; човешкото е нашият гроб. Лошите отношения говорят за това, според тях, че човекът се е провалил в Свещеното. Хората ковчези, т.е. живите безумни – именно за тях казват: Те са стихийните бедствия на природата.

Сега, в момента, има някои Догони, които, около тях има война, но те се разхождат съвсем спокойно, все едно правят Дзен разходка – те са друго измерение, друго мислене, друг паралелен свят. Те казват: Бедствията преподават строги уроци.

Според тях, Чистотата означава да придобиеш Сърцето си.

Една догонска пословица: Който греши в Словото, в думите, той пропада в себе си.

Грешките в разбирането отнемат живот и го правят мъртъв. Словото е Свещено Знание. Който няма Слово, не уважава Истината – и той Я изгубва. Словото е главният Дух в живота на човека. Истинните хора са Пазители на Словото и на думите. Уважаваш ли себе си, пазиш себе си и пазиш Словото. (Има и такъв богомилски поздрав, който гласи: Словото на Живота пазим!) Догоните казват: Словото образува човека. Те казват, че Чистото Слово образува Чистото Сърце, а Чистото Сърце е Господарят на Съдбата. Това е то и четвъртата степен на Светлината, защото тука Словото става светещо, Изначално – и затова те казват: Чистото Сърце живее с Вятъра (т.е. живее със Свободата).

И казват: Колкото и да умираш, твоят Дух е Вечен.

ДОГОНИТЕ: УСТНОТО ПРЕДАНИЕ

Продължение

(Първа идея за размишление)

Устната тиха традиция е нещо Мистично и универсално. Пътят към тези Дълбини на живота е свързан с Тайно, Мистично поведение. Устното Тайно Слово, според тях, отстранява света. Тази устна реч е скритата жива традиция, предавана от Бог на Избраните: от Безмълвие в Безмълвие.

Догоните казват: Бог е безконечна Сила, скрита близо до нашето Сърце.

Устното Слово е ключ към Висшите светове. Първото Слово, което е било създадено, е било от Огън. Тайната на Великото Същество Дух е била предадена на първите Същества устно: от Безмълвие в Безмълвие, от Тишина в Тишина. И така ние научихме, че от Безмълвие в Безмълвие се съхраняват Чистите Духовни Сили.

Тези Древни думи са действия, които могат да отстранят света, защото те са Предвечен Огън, а светът е – те го наричат – Вторият огън. Това Древно Слово Огън е Божествено точно, но този, който не го познава и го изрича неправилно, той отравя кръвта си и своя път. А кръвта е вътрешната жизнена сила, защото в нея тече нещо от Прасветлината.

Устното Предание е предаване на Древната Истина. Така, който е бил близък с Истината, Преданието го поглежда и Духът му изрича Пътя към Себе Си – т.е. Бог го поглежда.

Ние всички сме отвъд Земята, а тук сме слезли само за да се поклоним на Ам, т.е. на Бога. Бог е Храм и затова ние не търсим нищо друго (т.е. няма друг Храм).

ДОГОНИТЕ: БОГ И ДРЕВНИЯТ МИРОГЛЕД

Продължение

(Лекция 2)

Самият Бог е Древният Мироглед. Той не е съставен от знания – Бог е съставен от Истина. Бог е донесъл Истината, за да сме близки с Него.

Ние не познаваме Ам, т.е. Бог, но Го почитаме. Ам няма описание, но Той има за нас Сърце. За Чистото Сърце има думи от друго време. Тайната на Живота е да вложиш Бог в сърцето си. Бог е Древна Земя и там ни води само Чистият Път, защото само Чистотата умее да създава Тишина в себе си.

Тишината, казват те, е създадена от чисто бяла Светлина. Тишината е Светилището на сърцето. Ако сърцето е шумно, то е изгубило своето Светилище.

Бог е лекарството за всичко, защото Бог е пълният Живот, а ние сме непълни. Бог ни е дал живот, чрез който да ни отгледа за Безкрая – мястото, където е Той.

Ако гориш в Чистия си Път, Ам – т.е. Бог – е с тебе. Търсиш ли Ам, ставаш майстор на своя Път, майстор на правилните неща. Ам винаги пътува в Мъдростта Си, в Безкрая Си. Ам знае всяка посока на съществата. Но Ам учи само Чистите Сърца, защото Чистото Сърце не е способно на зло. Търсиш ли Чистото си Сърце, ще те упътят.

Без Ам не съществуват разговори. Ам е нашата Древна Земя. Не са важни животът и смъртта – а имаш ли Ам в себе си.

(Както ще видим и накрая с Учението за Брахман: Който познае Бога и се слее с Него, търси само Абсолюта – тогава той няма да бъде унижен от живота и от смъртта, и т.н.)

Имаме ли Бог в себе си, ставаме Духове на Свободата. Който е изоставил Бога, е наказан да живее със себе си.

Бог е единственото лекарство, знанията не лекуват – така са ни учили. Бог е бил лекар още преди болестите и преди сътворението. Бог е нашият Път, докато се слеем с Него.

Какво казват за Древния Мироглед? (Толтеките го наричат Безупречност; Догоните го наричат Древният Мироглед.)

Древният Мироглед е от времето на Тишината. Древният Мироглед е образуван от Жива Яснота. Този Мироглед е влизане в Ам, в Бога: Той е нашата реалност на Земята, Той е нашият Господар. Ако Го нямаме – умрели сме вътре в себе си. Древният Мироглед е нашата Истина. Без тази Истина, ние нямаме вход към себе си.

Древният Мироглед е Най-Древната ни Воля. Всички, които са изоставили Древния Мироглед, са станали хора ковчези. Самият Ам, Бог, е Древният Мироглед. Слънцето може да угасне, но Древният Мироглед не угасва.

Вселената не е в Единство с Древния Мироглед. Да имаш Древния Мироглед значи да виждаш с Окото на Истината. Който е погубил Ам в себе си, той няма Древния Мироглед, няма Истина. Той си има собствено знание, но това знание е ненадеждно. Който е останал да живее в Бога, той познава Древния Мироглед.

Истината е от Древния Род и само Тя е Учител, и само Тя е Ясно Слово. Ясното Слово е единственото Тайно Знание – само това Знание може да измени цялото човечество.

Догоните отдавали голямо значение на езика, т.е. на първичното чисто говорене. Те вярвали, че точното говорене е призоваване на Истината, т.е. Ясното Слово. Тези, които са изгубили чистото говорене, Догоните ги наричат дефектните хора – т.нар. обществото на маските; те са, наричат ги още раждането на лисицата, т.е. хитростта на Земята, или наречени още провалените хора. Лисицата, или провалените хора, имат беден език, беден говор.

Древният Мироглед на Догоните не допуска нови, съвременни влияния: никакъв прогрес, никакви нови знания – само отношение към Свещеното. Те казват: Ние сме Древни и нямаме нужда от промени, ние съхраняваме Истината и нямаме нужда от друг свят. Всеки Истинен човек спада към нашата Древност. Няма друго Предание във вселената освен Истината.

ДОГОНИТЕ: ЧОВЕКЪТ КОВЧЕГ

Продължение

(Втора идея за размишление)

Когато човекът е изпъдил Ам (или Бог) от себе си, той е станал ковчег. Човекът ковчег не умее да служи на Пътя си. Човекът ковчег – това е липса на човека, липса на Мироглед. (Както знаете, съвременният човек има мнения по много въпроси, но няма Мъдрост.)

Човекът ковчег е отключен ад, защото той няма убежище в себе си, няма Извор, няма Уединение. (Кой ще пусне нечистия да се уединява към своя Център – няма такъв закон!) Човекът ковчег не обича Тишината, защото той я е опетнил и тя го е отстранила.

Човекът ковчег е пазител на старото невежество. (Тоест това е човекът на илюзиите.) Той е ограбил себе си и затова той търси да ограбва и другите. (Понеже няма енергия, търси енергия от другите. Той търси да пие енергия, защото е провалил себе си.) Човекът ковчег няма Живот, той има само движение към заблужденията. Човекът ковчег си е отнел правото да живее вътре в себе си; той е посегнал на себе си и се е самоумъртвил. Човекът ковчег е призовал себе си към наказание и сега го изплаща. (Това, което ние наричаме съдба.)

Всички, които не търсят чисто и правилно Бога, са хора ковчези. Човекът ковчег живее изменчиво, защото той не е вътре в себе си, той не е господар на себе си. Човекът ковчег е тяло от ненужни знания, той е изграден от многобройни заблуди.

Човекът ковчег е всякога опасност за себе си. Земята, сама по себе си, е въртящ се ковчег. Човекът ковчег е влюбен най-вече във външните неща. Падналият човек е нещо като корабокрушенец на Земята. Цялото човечество живее в движещ се ковчег, защото е изпъдено от Бога.

Догонската Мъдрост не признава знанията на ковчезите, т.е. на провалените хора. Човекът ковчег е изгубил Древния си Мироглед, т.е. своите Тайнствени Очи. Човекът ковчег е потопен кораб; той няма Сърце – и понеже няма Сърце, той няма Път към себе си. Който няма Сърце, той има ковчег. Човекът ковчег е изгубил Ам, т.е. Бог, Бялата Светлина, своя Истински Водач. Чистото Сърце няма ковчег, то е птичка от Вятър – Свобода.

УЧЕНИЕТО ЗА БРАХМАН – УЧЕНИЕТО ЗА ВЕЛИКИЯ ДУХ

(Лекция 3)

Великото Учение за Духа на Древна Индия, за което преди сме говорили.

Който познава Брахман, т.е. Бога, той изоставя тази вселена. Световете са прах; Брахман сияе високо над праха.

Истината трябва да се почита като Брахман, т.е. като чист Дух, като Бог. Целта на живота е Единение с Истината, Която е Брахман. Избавлението се състои в това да успееш да се слееш с Истината, Която е Брахман. Брахман е създал равната със Себе Си Сатия, т.е. Истината – чистата Истина. Всеки има Дхарма, т.е. висш дълг към Истината. Някои мислят, че имат дълг към много други неща: хора, семейство, народ, партия и т.н. Не: първият дълг е дълг към Истината и към Бога. Нищо не може да ограничи Истината: Тя е, Която ограничава.

Само Свещеното има значение.

Това, което те извисява в Реалността, не са духовните практики и ритуали, а постижението на Брахман. Всички видове обреди, ритуали и жертвени церемонии не постигат Брахман – всички, без изключение: те ще бъдат наказани. Това е падналият път. Такива хора нещастни напускат света. Истинско Блаженство постига този, който излиза от света и познава Брахман. Брахман (или Бог) се познава само чрез Откровение от самия Брахман.

Тези Упанишади, за които говорим, Древните Учители, са абсолютно чисто Учение: всяка мисъл е без недостатък – защото тези Учители са постигнали реализация чрез Брахман и там Брахман говори за Себе Си.

Казват: Човекът има три природи: първа – нереална, илюзорна; втора – междинна, средна; и трета – Пустотна, т.е. Истинна: Истината. Свободата е постижение на собствената Истинна природа.

Който познае Брахман, прекратява съществуването на сътвореността – тоест, който познае Бога, това е краят на света – защото в Брахман няма свят. Светът е само една видимост, една илюзорност, която се представя за съществувание. Светът е само видимост, но той не е реален. Илюзията е способна да скрива Реалността – или да я изкривява. Когато човек придобие истинското знание за Брахман, той ще познае своята Реалност: тогава невежеството изчезва и Брахман се явява като Единствената Истинна Реалност.

Свободата е състояние на освобождение от невежеството. Свободата е осъзнаване на Брахман – на това, което е било забравено в телесното съществуване. Цялата вселена е резултат на авидия, т.е. на незнание. Тя е само излъчване от Брахман, а истинският Брахман е вглъбен и скрит навътре. Когато се познае Брахман, авидия (т.е. вселената, или невежеството) изчезват напълно.

Душата е реална и нереална. Тя е реална, когато опората ѝ е Брахман; тя е нереална, когато опората е тялото и светът.

Върховното изречение е методът, средството за познаване на Брахман. Казвал съм го и преди: АХАМ БРАХМА АСМИ: АЗ СЪМ ДУХ. Всеки, който повтаря тази формула (според Великия Учител, върхът на древноиндийската Мъдрост, Яджнавалкия), или само ОМ – това, разбира се, милиони пъти – това постига освобождение и от сътворените светове, и от несътворените, защото Брахман е по-дълбок. Това изречение, АЗ СЪМ ДУХ, унищожава корените. Ще обясня… Унищожава и злите, и добрите карми, защото и доброто е невежество, и злото е невежество – Любовта е нещо съвсем друго. Унищожава всички натрупани действия. Който постоянно изучава върховното изречение, АЗ СЪМ БРАХМАН, той ще бъде очистен с Огън, с Вятър, със Слънце и с Дух. Тези, които знаят Истината, са безмълвни.

Изречението АЗ СЪМ БРАХМАН, или АЗ СЪМ ДУХ, това изречение постоянно пролива поток от нектар, без изключение! Истината е Безмълвие – и Брахман Я открива вътрешно, безмълвно. Много просто: Истината е Неговата природа. Това, което трябва да се търси, най-скъпоценното, най-съкровеното, най-тънкото – това е Брахман, това е чистият Дух, това е Бог. Брахман е Вечно Несътворена Реалност.

Този Брахман, казва Яджнавалкия, е по-скъп от сина – когато обяснява на царя, царя мъдрец. Знаете онази случка, нека да я припомня, преди да продължа.

В миналото имало царе мъдреци. Този цар мъдрец събирал духовните хора, най-напредналите Учители, и казвал:

– Кой ще отговаря на моите въпроси?

Понеже те знаят, че е мъдрец, настръхвали. Казва:

– Който ми отговори на въпросите, ще му дам 1000 крави.

Яджнавалкия казва на ученика си:

– Взимай кравите и тръгвай, аз ще говоря.

Другите му се сърдят, но той казва:

– Защо тогава не искахте думата?

Понеже Яджнавалкия изхожда от Брахман, понеже е станал чист Дух в миналите си животи, той се осмелява да говори така – и после царят му се покланя. Нарича го Високопочитаемий. Неговите ученици са били, главните му ученици, ядрото, от светец и мъдрец нагоре. Изнася много дълбоки Истини, част от тях съм ги изнасял, други тука казвам малко, и след време ще продължим.

Но той казва на царя:

– Който почита Брахман като най-скъпоценното, като Дух, то този Дух в човека никога не умира. Брахман е по-скъп от сина, от богатството, от света и от всичко останало. Той е Най-Съкровеният.

– Акаша, или Прасветлината, тя е създадена от Него, тя е излъчена от Него и Той я ръководи. Акаша е Прасветлината и тя се намира вътре в сърцето, и в тази Акаша се отразява Истината за Брахман. Истинският човек се състои от Брахман, т.е. Дух, Пълнота и Безмълвие.

– Световете са погиващи, Брахман винаги сияе над тях. Брахман е винаги достоен за почит. Брахман в човека е Амрита – безсмъртната енергия, наречена Еликсирът на Живота.

– Истинското познание на Брахман е прекратяване на действието на злото.

(Значи, който е познал Брахман, той е неспособен на зло, и на най-малкото зло. Говорим за микроскопично зло някъде из гънките на съзнанието. Няма такова нещо – този, който е познал Брахман – защото осъзнава на всяка крачка Бог. Злото е присъщо на илюзорната реалност, неистинната.)

Яджнавалкия казва още:

– В твоята държава, царю, нямат никакво значение всичките ѝ красоти и цялата ѝ природа. Същественото в твоята държава е само Брахман. Красотите си отиват, Брахман остава. Не търси красота в света, царю – красотата е във Вечния Брахман. Всяка красота увяхва, но Брахман вечно цъфти и тържествува. Който познава това Истинско Познание, красотите за него изчезват, държавите изчезват, царете изчезват, но Брахман е непоклатим. Без Брахман красотите са илюзия, държавите са илюзия, царят е илюзия. Само Брахман е реален. Истинното е у Брахман. Брахман, царю, е Великата Тайна в човека. Няма нужда от манастири и храмове, има нужда само от Единство с Брахман. Брахман е Първородна Тайна. Брахман живее в Свободата. Брахман е мед за всички същества.

УЧЕНИЕТО ЗА БРАХМАН – УЧЕНИЕТО ЗА ВЕЛИКИЯ ДУХ

Продължение

(Трета идея за размишление)

Брахман е Самосъществуващ. Поклонение на Брахман!

(Това нещо е постигнато, между другото, от най-възвишената птица, Фениксът, понеже е познала своя чист Дух. Тя може сама да заражда себе си, когато иска.)

Неизчезваем е Брахман: Той е от неразрушимо естество. Поклонение на Брахман! Съставен е от неразрушимост.

Още от самото начало Брахман е излъчил от Себе Си най-финия елемент: Акаша, и после – всичко друго.

Брахман е Велика Цялост, Абсолютна Цялост. А Боговете и всичко друго само са Негови промени. Целта е само една: познаването на Брахман и сливането с Него.

Ще повторя една идея, която и преди съм казвал.

Събрали се да спорят очите, ушите, носът, ръцете и краката. На туй събрание те спорили кой е в най-хубаво положение, кой е в красиво положение, кой е най-достоен. Спорили, спорили, но не могли да решат въпроса. Тогава дошъл Брахман и те Го попитали:

– Кой е в най-хубаво положение?

Брахман отговорил:

– Това може да се провери.

И казал:

– След заминаването на тялото, кой от вас е в най-хубаво положение?

Те разбрали, че само Брахман е възхитителен. Наистина, Той гледа зад очите, Той е всичко, Той ръководи всичко. Всичко, без изключение, е Негови инструменти.

Ще обясня. Очите, ушите, носът, ръцете и краката, даже Чистото Слово, Учението, Духовният Път, въздухът, животът, Огънят и Небето – всичко това са блага, казва Яджнавалкия, благословения, но те трябва да се изоставят. Защото само Брахман е възхитителен, само Бог е възхитителен. Само Той е Реалност. Ние не търсим благата, търсим Него. Животът е даден не заради благата – животът е даден, за да станеш Брахман. Бедният човешки живот произлиза от това, че хората не познават Брахман и вместо в Пълнота, те са в празнота.

Брахман не е религия, нито наука, нито личност. Брахман е качество, Брахман е Дълбочина, Брахман е Безмълвие. Без Брахман ние не можем да преживеем нито един миг.

Учението за Брахман е нектар. То е създадено от Брахман и е лишено от всякакви грешки. Брахман е създал всичко и стои извън него и го управлява. Той е създал Вселената, но не е претърпял абсолютно никакви промени. Той всякога е един и същ.

Брахман контролира всичко. Не само големите събития – и малките събития. Скоро обясних в интервюто7: големи небесни простори, но два самолета се блъскат – Брахман решава това. Високо над Русия преди години – самолет; влиза птица и събаря самолета. Брахман решава това. Той винаги знае защо. А защо? Защото има Съвършено Знание и само Той знае кое е добро, кое е зло. Той никога не прави грешка, защото няма случайности. Казва Учителя: Бог ръководи и случайностите. Случайностите са закон от друго измерение, те са предопределени, и т.н.

И така, Брахман контролира всичко. Брахман е, Който дава всяко изцеление, защото Той е жизнеността, Той е изливането. Ако Брахман се излее… Учителя казва: Една милионна, малка частица, капка от Неговата Любов – и изцелението вече е факт. Това го решава Брахман.

Брахман е създал илюзорното съществуване на света. Той е създал Вселената, като е трансформирал част от Себе Си.

Брахман е непроявен Абсолют. Той е Абсолютно Чисто Съзнание, но Той превъзхожда и това. Той е без вътрешност и без външност. Той е по-дълбок от всичко вътрешно и външно. Брахман е възхитителен! Таен поклон пред Него!…

Той е нашият живот. Това означава, че животът не е наша заслуга. Това, че живеем, не е наша заслуга: това е Неговата Милост.

В своето Древно Състояние ти сияеш завинаги като АУМ – означава Чисто Праединство. Тука ти не си унижен със светлина или тъмнина. Тука те са залезли, защото Брахман е преди светлината и тъмнината. В своето Древно Състояние ти сияеш завинаги като АУМ, тук ти не си унижен с живот и смърт. Тука те са залезли, защото Брахман е преди живота и смъртта. Брахман (или Бог) не е жив: Той е Безпределен – животът е ограничение. Идва един момент, когато чистият Дух в нас, който също е Брахман, се отказва – казва Яджнавалкия – даже от вдъхновението: то не може да го задоволи. Говорим за истинското вдъхновение. Защото нашият Дух търси Абсолюта – там има нещо повече от вдъхновението: това е Прапроизходът; Толтеките го наричат Седемнадесетото Небе. Там има нещо, което е такава Величествена Преизпълненост, че вдъхновението е бедно.

АУМ

4 юли 2017 г.

БОДХИДХАРМА

(Лекция 1)

БОДХИДХАРМА

Продължение
(Първа идея за размишление)

ОКУЛТНИЯТ БУДИЗЪМ

(Лекция 2)

УМЪТ

(Втора идея за размишление)

СИМВОЛИЧНИЯТ БУДИЗЪМ

(Лекция 3)

БУДА-СЪСТОЯНИЕТО

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

БОДХИДХАРМА

(Лекция 1)

Започвам с един Велик Учител, изключителен, безпощаден, спада към жестоката Преданост: Бодхидхарма.

Първо: Бодхидхарма е Велик Войн и Буда-Учител. Същество на Великата Яснота, т.е. чисто виждане – никакъв свят, никакви илюзии, никакъв отвъден свят: чисто, пряко виждане. Той е разбирал всяко учение, понеже е разбрал себе си. (От тука тръгва разбирането на всички учения. Казвал съм: Всички клони са от едно дърво, всички реки отиват в морето.) А който не е разбрал себе си, той не разбира нито своето учение, нито другите.

Умът му е в Духа, а не в ума, т.е. умът е вързан, овладян, заключен: станал е слуга. Умът му е ясен, дълбинен, Пустотен, т.е. безкраен, овладян, и затова той е Дух и говори като Дух, както ще видим – а умът му е само чист слуга, покорен слуга.

Той е станал Истина отвътре. Това е подход на Духа: в него няма ум, няма свят, няма сътвореност, няма никаква заблуда. Тука умът е, както казах, чист инструмент. Нещо повече: той е отишъл над всяко разбиране и неразбиране – станал е Третият бряг на реката. Преди сме говорили за Третия бряг на реката. Станал е Нирвана, Великата Свобода. Той не тълкува явленията в света – тука няма анализи и заблуди; той ги прониква и ги превъзхожда.

Бодхидхарма е Древен Дух, той е Царство Божие, от там е слязъл. Китайските мъдреци му викат Да-Мо, японските – Дарума. Могъщ, някои от вас са го виждали: брадат, суров старец с много мъдър и опасен поглед. Погледът му е нещо като меч – Мечът на Истината… Абсолютно непривързан към никакъв свят – особено към този отдавна умрял свят.

Казва: „Отказах се от всичко и получих Дао“. Това е Същество Изначално, само по себе си е Еликсир на Живота: той не търси еликсира, той е намерил Истината в себе си. Той е водил много дълбок живот в Дао, т.е. в Дхарма, Великия Закон – или, по друг начин казано, Истината – а не в писания, не в цитати, не в спорове. Много просто: когато си станал Истина, всички спорове са умрели.

Той е слязъл на Земята, но живее с Дао. Такова Същество никога не можеш да го одобряваш или да го критикуваш; можеш само да го следваш, и то – по свой начин, защото такива Същества дават Свобода. Или го следваш, или не го следваш.

Ако търсиш знания, ти не можеш да разбереш Бодхидхарма. Имаш само един избор: трябва честно да търсиш Истината – само тогава ще имаш връзка с Бодхидхарма. При такава Истина, Която е от Дао, скрий си всичките жалки знания, включително и чистите духовни знания. Слушай честно, ела честно и слушай внимателно, защото Бодхидхарма отдавна не е от този и от другия свят. Тука, при него, няма две мнения. Както казах: Третият бряг на реката, т.е. говори Дълбочината. Това е Чисто Слово от Бездната. Тука няма никакво добро и зло, никаква жалка философия, защото – казва той – Истината е прекрасна! Ако си достоен, ще Я чуеш; ако Я заживееш, ще Я разбереш. С тази Истина можеш да имаш само истински отношения и никакви други: тука няма медитация; те са излишни, те са второстепенни. Тука въпросът е: Имаш ли точни отношения с Истината и с Дао? Тука медитациите също отпадат. Тука е важно живееш ли в Истината, или не – иначе медитирай колкото си искаш. Живееш ли в Истината, или не… Тука няма нужда от никаква вяра, от никакъв тамян и ритуали, както ще видим после. Тамянът е голяма трагедия, после ще го обясним в Символичния Будизъм – какво е казал Буда. Ако тука, на Земята, разбереш това Дао, тази Истина, ти ще отидеш при Нея, а ако спориш, ще останеш в себе си и в своята смърт, т.е. в своите ограничения. Ако търсиш знанията вместо Истината, ти си далече и в тебе още няма условия за развитие. Единствено Дао, т.е. Истината в тебе, е твоят Спасител – вярата не спасява.

Преди съм ви обяснявал: Истината е мярката. И затова Учителя казва: „Бъди Истинен!“ – а не вярващ, не религиозен, не добър. Бъди Истинен! Ще обясня. Вярата е само упътваща сила, а Любовта към Истината – това е вече Пътят към Спасението. Извън Истината няма Спасение – това е окултният, дълбинен Будизъм: той се основава на Истината, вярата я изключва. Срещал съм многобройни хора с вяра – и живеят в невежеството. Вярата не помага. Трябва да си влязъл в Любовта, а Любовта пък трябва да ти е позволила да търсиш Мъдростта и Истината. Този дълбок Будизъм (после ще говорим за него) – при него никакви ритуали не помагат. Никаква благотворителност: никога благотворителност не спасява хората. След време, когато ще ви говоря за Исляма, ще видите, че тази благотворителност на света ще бъде наказана: тя е далече от Истината.

БОДХИДХАРМА

Продължение

(Първа идея за размишление)

Бодхидхарма казва: „Добрите дела са илюзорни призраци“. Ще повторя, защото това са дълбоки Истини: Добрите дела са илюзорни призраци. Мъдрецът е спасен: и с дела, и без дела. Ако един глупав човек помага много на хората – Мъдрецът не помага. Глупакът продължава да загива и да умира в много прераждания – Мъдрецът е надраснал делата. Ако Мъдрецът ти направи… ти донесе скръб, това е нещо много хубаво; ако глупакът те зарадва, това е нещо много лошо.

Бодхидхарма е Дълбина – и много учени будисти се смутили, защото той е особен. Много просто: Истината не е научна, както някои очакват – никога не е била научна. Бодхидхарма е разрязал на парчета науката и религията. Истината – това е, на което той държи, там вижда Съвършенството. Тука наука и религия нямат никакъв достъп. Тука влизат само Божествени Същества: не научни, не религиозни, не някакви… – само Божествени Същества. Тука най-ниското ниво в този свят – светът на Истината – най-ниското ниво е Чистотата. Тука е Древното Царство на Чистите Духове; от тук почват много степени нагоре. Тук Бодхидхарма те насочва към Дао, поставя те натясно: или избираш Истината, или заблужденията…

Но нека да обясня. Истината – това е Път на огромна, сурова дисциплина, самодисциплина. Ти си я правиш, ти си я избираш. Не чакаш някой да ти я налага: ти започваш да си я изработваш.

Бодхидхарма не говори – той звучи. И тишината му понякога е също звучаща и режеща, поради голямата дълбочина. Вие сте чували: хората казват, че „мълчанието е злато“ – не е така. И рибите мълчат – казва Учителя – но не са Мъдреци. Глупавият човек, и цял живот да мълчи, мълчанието му е шумно. Тука говорим за съвсем друг род Тишина: той е постигнал Истината, и Тя му е позволила да влезе във Висшата Тишина. Там няма дори мълчание… Ако трябва – друг път ще обясня.

Бодхидхарма – за него казват, както и за Лао Дзъ: „Сякаш е Дракон“… Той е неполиран диамант.

Казва: „Или Истината – или си стой в кармата и в света!“. Той признава, че Буда му е Учител, но самият той е такава жестока Преданост, че мнозина са казвали и самият Буда му се чудел – такава Преданост, такъв рядък диамант.

Бодхидхарма е самороден, скала, неразрушим: Истина в тяло. Той излъчва могъщо и чисто Безмълвие… освен ако не те смути.

Той се движи като буря: идва да те разтресе. Тука няма тихо чукане на сърцето, както при Христос – той не чука на вратата на сърцето. Той се различава и от Буда, и от Христос – той е жив Меч. Разбира се, че и Мекотата е Меч, но Бодхидхарма е нещо друго: идва могъщо, като вихър… Понякога идва в живота така и самият Бог. Самият Бог идва и като острота, и като мекота. Самата Истина има в Себе Си огромна острота, за не може нищо нечисто да влезе в Нея.

Когато императорът на Китай го видял – трябвало да има среща – когато го видял, веднага се смутил. (Въобще всичко нечисто, всичко умствено се смущава, независимо дали има причини, или няма – нали… Но качество на ума е смущение и тревожене.) Бодхидхарма бил с една обувка на главата, с другата – на крака. Подход: ако го приемеш така, ще ти разкрие Дълбоки неща… Една капка критика – и ти вече си далече: далече в своите заблуждения, далече от Истината. Искал да каже на императора: „Външно ли ме гледаш?“. Подходът бил такъв… „Приемаш ли ме, какъвто съм? Защото Бог ме е приел, какъвто съм. Ти как ме приемаш?“ Абсурден, той е абсурден, нелогичен – такава е Истината. Самият живот няма логика, той е над логиката – такава е Истината.

И казва Бодхидхарма: „Защото аз дойдох да разруша света в тебе, ума, времето, сътворението“.

Бодхидхарма е странен свят, но много чист, ако го изследваш правилно, и много забулен. И най-малката критика, и ти вече не може да го разбереш – изпуснал си. И Учителя казва: „Ако ти се отделиш само на една стомилионна част от нормата, ти вече не можеш да Ме разбереш“. Тука става въпрос за още по-дълбока мярка.

ОКУЛТНИЯТ БУДИЗЪМ

(Лекция 2)

Всички практики, които правиш, са в ума ти – и това никога не са истински практики. Ще повторя. Каквото и да практикуваш, всички практики, които правиш, са в ума ти. Това не са истински практики. Коя е основната практика на света, от която са се отклонили хората? Овладяването на ума. Това е най-важната практика в света: контрол. Това означава: контрол над мисли, чувства, постъпки и тайни вътрешни постъпки. Това е висшата практика.

Това означава също овладяване на Словото, понеже Словото е Бог. Една изпусната дума (ще повторя, както и преди) – може да изгубиш 20 години от развитието си, може 20 хиляди години… Контрол! Бодхидхарма наблюдава това, набляга тука. Тука няма никакво „братство“, никакви „житни режими“, никакви „цветни лъчи“. Сам Учителя ми каза, че тез неща са остарели, но за някои хора – просто трябва да правят нещо. Поискаха да изнасям лекция за цветните лъчи. Казах: „Няма да има такава лекция!“. Защото съм разбрал от Учителя: На Дълбокото ниво, Истината няма цветове. Това са ограничения. Концентрирай се в Истината! Иначе можеш да се занимаваш с много други странични неща: да гледаш лимец и т.н. – нищо няма да помогне. Скоро в интервюто за вегетарианството, там казах на, конференцията8: „Нищо не може да измести Любовта към Бога: никакво вегетарианство, никакво чисто хранене…“. Никакво чисто хранене – нещо друго се иска… Понеже времето е гъсто.

Най-важната практика е това. Всичко друго е само упражнения, а не практики. Дишане: дишай колкото искаш – това не е практика. Ако си овладял ума си, ти вече си Не-ум: вървиш към Духа, ти вече си Чист; тогава всички други практики стават чисти. Значи, след тази практика, после – каквото искаш, практикувай: то вече се осмисля и ако имаш нагласа, то вече ще бъде намясто; а иначе си играеш умствени игри и упражнения.

Тези, които не разбират Дао, Истината – те поглъщат злото, т.е. те възприемат злото. Злото ще им бъде натрапено. Тези, които разбират Истината, те преодоляват злото, защото те възприемат само Дао и само Истината: тогава тяхната Истина поглъща злото.

Неразбиращите търсят познатото; разбиращите търсят Непознатото и така те се хранят с Дао и с Истината. Въпросът за овладяването на ума е върховен: върховна, същностна практика, защото само от тука тръгваш към Себепознание и към Дао – това е великият, насъщен въпрос. Всички други практики са игри на този изключително хитър ум. Векове и хиляди години ритуали, тамян, жертвоприношения – вместо да дадеш себе си в жертва… Учителя казва: „Колиш овцата и казваш: „Няма проблем“, като минава ножът през врата на овцата, но когато ножът минава през твоя врат, казваш: „Чакай малко, не е така!“.

Този ум обича всичко, което е без Дух и Душа. Обича да прави какво ли не, само и само да умре човекът и да го излъже. Този ум – това не е философски въпрос; той не е за свещеници, нито за учени, защото всички те са вътре в ума. Умът означава светът и човечеството, падналият Адам. Всички те са в ума и не могат да излязат от него. Този въпрос е дълбоко окултен и същностен, дълбоко вътрешен въпрос. Само Мъдреци и Великоотдадени го овладяват и стават чисти Духове и Души – освободени Същности. Или, както Атлантите наричат това, стават Свободен Вятър. Умните могат хиляди години да говорят за ума – и да не разрешат Тайната на ума. Умът се оказва по-дълбок от тях и те остават затворени в него.

Що е умът? Учителя казва: старовременната змия, Сатана. Не можеш лесно да го надраснеш – това е Херувим. Владее такива потънкости, че хората нямат представа. Само с жестока Преданост към Бога можеш да го надраснеш – и в един момент Бог ще ти позволи да го разбереш. Учителя казва, както казах: Що е умът? Нещо много хитро и обиграно: стар, мъдър Херувим, много опитен Дух – никога не можеш лесно да го преодолееш освен с жестока Преданост към Бога и особено и специално отношение към Истината. Полуотношение към Истината не помага.

Императорът пита Бодхидхарма:

– Аз извърших много добри деяния: построих храмове, дадох храна за много монаси, пари за преводи на свещени книги и т.н.

Бодхидхарма казва:

– Да разгледаме сега това огромно невежество…

Бодхидхарма само го погледнал и отново го смутил и му казал:

– Че как можеш ти да извършиш тези дела? Ти нямаш Дхарма, ти нямаш Истината в себе си. Въобще какви дела можеш да вършиш?

Бодхидхарма се смеел неудържимо. Императорът се смутил, защото, с голяма свита, нали, той смятал, че ще има царствено посрещане, приятелски разговор. Бодхидхарма е безпощадно честен. Директно му казва на императора:

– Ти наистина си глупак! Ти не си построил нищо, докато не си построил Истината в себе си. Ти нямаш Дао в себе си.

Императорът се потял и пак попитал:

– Тогава, има ли нещо свято, или няма?

Бодхидхарма му казва:

– Няма нищо свято и несвято, има само Истина и Безпределност!

(Отново удар срещу тези, които не разбират. Обяснявал съм, че светостта също е грях. Светците са за съжаление – някой път специално ще разгледам този въпрос. И наистина ще го разберете, защото той се обяснява с Божия логика, а не по човешки неща, по човешки пътеки…)