Благослов. Предоставено от Гергана Шишиньова 2026 г

Елеазар Хараш: Така. Значи, днеска ще говорим и за „Благ Извор“, и за „Киамет“ с Почит. Ще прочета първо нещо от Учителя и после малко въпроси.

„Имате ли връзка с мен – казва Учителя – ще имате равновесие.“

Значи това е една от Мерките за ученика. Говориш, говориш... Имаш ли равновесие? Имаш ли Спокойствие? Имаш ли Покой? Ако нямаш, остави ги тези неща. В трудностите особено имаш ли Спокойствие и Покой? Там в Скритостта си, примерно.

„Реалност – казва Учителя – наричам това, в което Аз вземам участие.“

Учителят като казва „Аз“ имам предвид Бог, защото Учителят е създал Бога. И скоро ми каза: „Любовта създава Бога“. И затова всички практики търтват от Любовта. Имаш ли Любовта, ще създадеш Правилната Практика.

„Помнете: Стремежът към Истината е страж. Страданието трябва да се уплаши от вас. Нищо повече.“

Тука може да се прибави – и мъката трябва да се уплаши като влезеш в Абсолюта. Защото мъката, голямата мъка, е много Светло Същество. И ако направиш Единство с нея, тя след време изтребва и страданията, и всички други мъки, и те освобождава от сътворение.

Суфи казват: „Слава на мъката!“

„Искам да имате Ключ към Мене. Това е вашата Истина.“ – Учителя.

„В сравнение с това, което Аз виждам, вие сте слепи. Аз не виждам злото.“

Когато виждаш Бог на всяка крачка и когато знаеш, че е Той, как ще виждаш злото? Ти го поглъщаш. Това е силата на Смирението. Това е. Когато виждаш Него, изработваш Него в себе си. Когато виждаш зло, проваляш се.

Туй е така в общи линии. И на въпросите ви ще... Значи туй така си останава.

Гергана: Благодаря! Имаме въпроси. Първо, да попитаме за общата работа като братство, като Единство, като метод?

Елеазар Хараш: Общата работа е благословена, ако Учителят е събрал Душите, а не те, ако са се събрали. Тоест, ако Любовта ги събира като Души, на място е, защото Любовта е еликсира. Любовта е общата работа. Там, където я няма тази Любов, ако има умствени отношения, това събиране то ще се разпадне или няма да върви както трябва.

Гергана: И какви са нейните Тънкости – на общата работа? Потънкостите?

Елеазар Хараш: Общата работа е да имаш към другите Абсолютно Неосъждане. Това съм забелязал трупа, може би, най-страшната Сила в света – Съвършената Сила. Както е Бог – абсолютно Неосъждащ. И когато и ти станеш това, тука вече ти помагаш на другия – тайно или явно. Но това също е трудно, но не пречи човек да си го упражнява. Това е голяма сила в живота.

Гергана: И така. Словото понякога може да се превърне в положителни мисли. Как да преодолеем това по-ниско ниво на положителните мисли и да тръгнем към Мъдростта?

Елеазар Хараш: Да. Значи, положителните мисли и Светлите мисли са ниско ниво, но те пак са, Герганче, те са Светли приятели. Пак са приятели, обаче следва Съкровеното Мислене, после Божественото Мислене и после Мистичното, което води към Абсолюта.

И всъщност, ако останеш на положително мислене, то е както човек, който иска да бъде щастлив: той е избрал нещастието, нали. Избрал си положителното, ще дойде отрицателното. Избрал си вярата, ще дойде и съмнението. Но Майстер Екхарт казва: „Трябва да се спасиш от вярата и от съмнението. Това е ако влезеш в Тоталното Доверие.“ И това Пълно Доверие е светилище – Изначалният Храм.

Това е Доверие създадено от Ефир. Няма тука други храмове, няма камъни, няма... Който е познал Бога, за какво му са храмове, църкви и религия. Той живее в Бога. Той живее в Истината. Върховната Практика е Истината. За какво му е храм, като той самият вече е Храм.

Гергана: А Чистотата преди Храма ли е? Преди този Храм на Любовта ли е?

Елеазар Хараш: Чистотата е само пътечка. Тя е важна, аз съм го казвал, но не е съществена. Любовта е съществената. И вече от Любовта се върви. Тя ще създаде и Бога, и Учителя. А пък целта на Учителя е да заведе към Абсолюта, към Върховната Мистерия.

Гергана: Най-важните практики кои са? Евентуално или...

Елеазар Хараш: Значи Дълбокото Дишане е важно, медитациите са важни, но си остават второстепенни. Как практикуваш Истината? Как говориш Истината? И който практикува Истината, той вече е осъзнат. Той е в Бога, в Учителя и една част от него е в Абсолюта. Такъв осъзнат човек, каквото и да прави, той знае, че Бог е пред него, Учителят е тука, Абсолюта е тука. Той вече грях не може да прави, защото той – казва Учителят – „Знае Чистите си намерения.“ Той си знае намеренията. Защото знае, че във всеки миг е пред тях. И всъщност по-дълбока практика няма.

Медитациите са... Целта на медитациите и дълбокото дишане е да стигнат до Истината, ако стигнат. Може и да не стигнат.

Гергана: А общата работа има ли някакво предимство?

Елеазар Хараш: Пак казвам: Значи, ако Бог е съчетал тези Души, има Идея. Ако човешки разбирания, умствени – ако умът ги е събрал – нито ще практикуват, нито няма да практикуват. Ще бъде едно разтъкаване на време и на енергия. Но когато има Дълбоко Божие..., когато е Душа и Душа, Душа и Дух, Душа и Бог: Бог в единия, Бог в другия – тогава вече е благословено.

Гергана: А ти каза, че Любовта, Мъдростта и Истината – това е другото Име на Нищото.

Елеазар Хараш: Другото име на Нищото е и там е Силата на Учителя. Той е практикувал Върховното Нищо. Всичко е между другото: Паневритмията Му, Слово, лекции, наряди. Те са приятни, дълбоки са, но те не са Дълбоката Мярка. Дълбоката Мярка е Учителят, който практикува Върховния Скрит Живот на Бога, на Абсолюта. Той няма Отношение, Той има Изначалния Подход. И оттам вече каквото и да каже, каквото и да направи, Той винаги е прав. Същата мисъл може да я каже друг човек, даже и Мъдрец – изгаря. Защото Той изхожда от Дълбини.

Гергана: Сърдечно Благодаря! Благодаря.

Благослов 22.09.2026 г.