Даротот е Изгрев преди изгрева. Праезикът не е нещо от света и световете, защото светът и човечеството отдавна са излъгани от себе си и отстранени от Древния Път. Завръщането в Праезика се намира в Особеното Отношение към Древните неща. Това Отношение трябва да е Дълбинно Съкровено. И това е само началото, но от тук нататък вече се явява една Могъща Ръка, Която да те направлява. Първото нещо, което ти дарява тази Могъща Ръка, е Благословеното Уединение.

Силата, която преодолява Мрака

Матот – Мракът – е много стара Същност, дарена със Силата да забулва нещата. Тази Сила, Матот, може да бъде преодоляна само с по-голяма Сила. Това е Силата, която придобиват Търсачите на Истината. Матот е покорен само на Сила, която изтича от Истината. И този, който е преодолял Мрака, вижда, че Мракът не е бил Мрак, а само един служител на Древния Замисъл. Матот е тайно прикрита Светлина, заставена да служи на Търсачите.

Мракът е скрита Светлина

Матот – Мракът – е изящен Приятел, ако съумееш да го проникнеш, защото само тогава го съзираш. Тези, които не разбират Древния Замисъл, не разбират и Матот. Ето защо те не могат да осмислят себе си и своя Път. Мракът е скрита Светлина, която е Път към Древната Прасветлина. Но това е само за този, който премине границата от ума към Чистия Дух. Матот е всичко старо, старият свят. И само Новото може да го пробие, но ако Новото се е съединило с Истината.

Пробиването на Мрака

Когато Древният влезе в тебе, Той те извисява над Мрака. И тогава ти познаваш себе си и Любовта на този Древен Баща. Но този Древен Баща влиза само там, където Истината може да се осмисли. Ако човекът умира за Истината, той я придобива. И тогава Мракът, който е честен, му казва: „Досега беше мой, сега си в Ръцете на Истината“. Така световете си взаимодействат. Да се пробие Мракът, това е Дело на Търсача. Що е Търсачът? Този, който търси вечно. И когато не успее, пак продължава да търси, но с още по-голямо Усърдие.

Матот е създаден със Замисъл

Матот – Мракът – е Сила, която умира само в Истината. Но в света на земното мислене тя си живее свободно. Мракът даже е помагач, но ако си в Единство с Истината. Матот е създаден със Замисъл да руши тъмното начало в хората, стария застой, който заглушава всеки Разумен глас. Много мъртви са в света на живите и много мъртви са в света на умрелите, защото не са разгадали Тайната на Матот. Но Слава на Търсачите, защото те носят в себе си Усърдната Светеща Увереност!

Хариторх – Вечният Приятел

Хариторх – Единственият Действащ – Той знае Древните Причини. Той действа като Вечния Приятел, защото голяма е Любовта Му към нас. Той иска да Го търсим и да Го открием, и да се върнем при Него. Той обича Тайната в нас, защото Сам Той е нашата Тайна. Той е Действащата Неизменна Любов в нас. Той е Мистично Действащ, а обхватът Му е Безграничен.

Мъдро Даващият и Мъдро Отнемащият

Хариторх действа скрито и тихо създава Вечните неща, и ни учи как да ги изживяваме. Той ни учи на Тънкостите на Безмълвието. Той ни устройва и отвътре, и отвън. Той иска да се случи в нас и ние да Го разберем. Той ни изпраща Истината отвътре. Той е Мъдро Даващият и Мъдро Отнемащият Благото, защото Той гони винаги една по-дълбока цел за нас.

Скритият Действащ

Скритият Действащ е нашата Вътрешна Опора. Той ни изпраща определени събития, чрез които променя пътищата ни. Той всякога работи за нас, защото ние не умеем да работим за себе си. Той може да накара камъка да заговори или да замълчи, защото всяка частица е Негова. Във всяка безизходна ситуация Той има изход за нас, външен или вътрешен, защото Любовта Му е преголяма за нас.

Той е Върховното Благо

Хариторх – Единственият Действащ – действа в нас като Могъщ Устрем, защото иска да ни заведе при Себе Си. И Той знае кога да ни запали. Когато Той ни дарява Себе Си, това е Върховното Благо, Благата Вест. Той е, Който ни отделя от света или ни обвързва със света, защото знае нашето минало. Неговият Тих Глас е Върховно Действаща Сила. Той изрича: „Бъди!“ и нещата стават.

Хадирите – Същества с друга Воля

Хадирите – Търсачите – са Същества с друга Воля, втора Воля, защото те са избрани да вървят от света към Храма. Белезите на Хадирите са, че те са тихи, скромни, овладени и устремени. Тих е светът им, скромен е подходът им, овладяно е отношението им, устремен е Духът им. Зад Хадирите винаги стоят Висши Същества, които да им помагат.

Те устройват Несътвореното в себе си

Хадирите – Търсачите – вървят от сътвореност към Несътвореност. Хадирите не се колебаят. Те са уверени във Висшата Помощ и в себе си. Закъде са тръгнали Хадирите? Те са тръгнали на Път, за да създадат себе си, Същността си, Несътворения си Свят. Те устройват Несътвореното в себе си. Хадирите осъзнават, че Пътят им е по-дълбок от живота и смъртта.

Събудили са Скрита Искра в себе си

Хадирите имат Правилното Мълчание. Това е Мълчанието, в което узряват и се умъдряват. Хадирът е Същество, което е събудило Скрита Искра в себе си. Това е Чистота, която сама по себе си се движи. Състоянието Хадир, или Търсач, е Замисъл на нашия Древен Дух. Голямата работа, която Хадирите вършат, е повече невидима, отколкото явна. Истинският Хадир не разкрива Тайните си Способности на света.

Не са запалени от Него, а от себе си

Всички Истински Хадири стават Вътрешни Мъдреци. И те заживяват в Равновесие и Покой. Те никога не питат за смисъла, защото те търсят безкрайно. За тях Усърдието е смисълът, а резултата – за него казват: „Все едно дали идва, или си отива“. Всеки Истински Хадир живее в Тайната на своето Усърдие. Ето защо всеки Хадир има Вкус на Безпределност. Но това невинаги е явно. Истинският Хадир е проникнал и в Покоя, и в Безкрая. Но той продължава да търси Мистерията. Ето защо Истинският Хадир е Специална Радост за Древния. Тук дори Древният се е трогвал от някои Хадири, когато е виждал, че те не са запалени от Него Самия, а от себе си, за да Го открият.

Уразумая – Върховната Непостижимост

Уразумая е Върховната Непостижимост. Докъдето и да стигнеш, трябва да се поклониш пред тази Скритост и Праскритост, Която те е създала и Която чете твоите Дълбини. Тя всякога те наблюдава. Неизвестното можеш да го откриеш някога. Непознатото можеш да го узнаеш някога. Но до Неведомото не можеш да се докоснеш никога. Има нещо Величествено в това, че не можем да Го постигнем, защото така си оставаме съхранени и преизпълнени, Вечни и Безкрайни. И това за нас е повече от всичко.

Той е Свръхизчезновение

Уразумая – да не можеш да Го постигнеш, това е най-красивото нещо в живота. Това е да станеш Безкраен и Свободен. Този, Който в нас постига Себе Си, е Самият Той, Древният. Той ни дава Съкровената Си Дълбина. Но Последната Дълбина си остава единствено Негова. Древният Покой е нашата Опора и нашият Път, а Той е нашият Водител в Мистичното Нищо. Ние можем да постигнем най-много Чудното Изчезване. А само Той е Свръхизчезновение.

Да не Го постигаме, е нашата Радост

Уразумая – чрез Него ние вървим към собствения си Извор. Той е, Който отваря за нас Древни Порти. И колкото повече напредваме, толкова повече Го непостигаме. Това е нашата Радост, това е Уханието. Това, което не постигаме, никога не можем да го развалим и унищожим. И затова не Го постигаме, не Го обхващаме. А това ни води към собствената ни Безкрайност. И това ни дарява собствената ни Неизговоримост.

Аз съм жадувал да не Го разбирам

Той е толкова Скрит, че нито се вижда, нито се разбира, нито се схваща. Аз съм жадувал да не Го разбирам. Най-красивото е, че към Него няма Път. Най-достойното е, че Древният ни води не към Себе Си, а към нашите Дълбини. Най-дълбинното е, че Той ни учи на Мистичните неща. А най-неизговоримото е, че когато Той ни позволи да изчезнем в Него, Той ни дава нещо от Древното Си Сърце.

Покоят е скрит във всички неща

Аанхарат – Покоят – е скрит във вътрешността на всички неща, дори в охлюва, славея, сокола. В охлюва Покоят бавно пълзи, в славея Покоят е чиста песен, в сокола Покоят е устремна сила. Покоят е отвъд видимото, а в Древния си Смисъл Покоят е и отвъд Невидимото. Но той е всякога тук, ако имаш усета да го доловиш. Ако го доловиш, той те е уловил и става твой.

Да имаш Чувство за Покой

Чистият Покой е във Вечността, Мистичният е в Безкрая, а Древният Покой е в Мистерията на Абсолюта. Но всички тези измерения взаимно се проникват. Да имаш Божествено Чувство за Покой, това е Живо Благословение, Жизнен Дар. Покой означава да пиеш Извор, Есенция, Дух. А Древният Покой означава нищо да не пиеш, а да си получил всичко. Всеки, който е влязъл в аурата на Покоя, е Вдъхновен.

Древният Покой е нашият Дом

Покоят е Брат на Истината, Същност на Истината. Когато Покоят е Мистичен, ни храни. Когато Покоят е Древен, ни поглъща. Слънцето живее в Мистичния Покой. Истината живее в Древния Покой. Покоят като Древно Състояние е Универсален. Той обхваща всичко, защото надминава Реалността. Понеже надминава Реалността, той я владее. Древният Покой е нашият Изначален Дом.

Ако си в Покоя, имаш всичко

Аанхарат – за това Древно Състояние няма число, нито Духовно, нито Мистично. Покоят като Древно Състояние е Прадревен Ключ. Той е отвъд мярката. Той е Ключ без ключалка, Ключ без светове, Велика Необятност. Този Покой е Изначално Осветена Мъдрост. Ако си в Покоя, имаш всичко. Ако си в безпокойството, нямаш нищо. Ако си в Древното Състояние на Покоя, ти си Дух на Безмълвната Пълнота.

В Меравот тече Мистерия и Безмълвие

Меравот – Древният – в Него тече Мистерия и Безмълвие, а не светове. Неговият Говор е Безмълвието. Ние се учим от Него, от Неговата Неизговоримост. Очите Му са Тишина. Който е видял Очите Му, замлъква. Очите Му поразяват думите. Той е преди думите, преди езиците. Те са стари, Той е Древен. Само този, който е влязъл в Неговата Тишина, може да си обясни нещата. Тишината е Обяснител. Неизреченото е Истината.

Трябва да си умирал за Него

Меравот – Древният – е Могъщ Говор на Истината. Никога не можеш да Го разбереш с уважение и с мислене. Трябва да си умирал много пъти за Него и тогава Той ще ти позволи да Го разбереш чрез Преживяване. И когато Го преживееш, ще Го разбереш. И когато Го разбереш, ще узнаеш, че Тайната си остава. Древните казват: „Тайната на Живота не е за разбиране, а за живеене“. Но това е Древен Живот, недостъпен за знанието. Само Древните умеят да живеят, защото са погълнати в Него. Да живееш в Него, то е Велико Уединение. А това Уединение е прекратяване на себе си и на световете.

В Него е Великото Действие

Меравот – Древният – събужда в нас Есенциалната Енергия, а това ни дарява Древен Устрем. Меравот познава Светлината на Слънцето и Светлината на Мрака, защото в Него е Великото Действие. Той се движи странно: има Път, но не пътува; сияе, но не блести; извършва, но не доказва; превъзхожда, но не говори; а Простотата Му е Всемъдра.

Той е Особеният в Особеното

Меравот тече, но не е вода. Меравот лети, но не е птица. Понеже е по-бърз от всяка птица, птиците се завръщат в Него. Меравот е Любов, но заради другите. Той е Скрит, но не се крие, дори действа явно. Той е Особеният в Особеното. Той е Мистичният в Мистичното. Когато се грее на Слънцето, Слънцето се радва за това, че е удостоено. Той е Майстор на Отсъстващото Присъствие.

Азахот Маяра – Върховното Виждане

Азахот Маяра – Върховното Виждане – се вглежда само в Незримото, в Дълбоко Скритото, защото зримото е само последствие. Върховното Виждане произхожда от Пречистото Сливане с Единствения Виждащ. Да гледаш чрез себе си, е всякога недовиждане. Да гледаш чрез Него, значи да узнаеш Виждащия и Виждането. Който е узнал Виждащия и Виждането, той е получил като Дар Древния си Път.

Каквото виждаме, това градим в себе си

Азахот Маяра – Единствения Виждащ – когато сме в Него, ние винаги търсим Дълбоко Скритото в събитията. Това, Дълбоко Скритото, се изпраща за нашия Дух, за нашето Истинно Развитие. Върховното Виждане е нещо, което постоянно ни обогатява, но ние трябва да го търсим с Чистия си Устрем. Иначе винаги ще гледаме другото, второстепенното. А то винаги ще ни ограбва и отклонява. Азахот Маяра казва: „Каквото виждаме, това градим в себе си“. Когато Върховното Виждане влезе в нас, потекъл е Древният Поток, Древният Път.

„Аз съм Този, Който съм и Който ви чака“

Азахот Маяра вижда само едно Послание и това е: „Аз съм Този, Който съм и Който ви чака. Аз съм Този, Който живее за Дълбините ви. Аз съм Този, Който ви призовава, за да не се отделите от себе си“. Когато се слеем с Върховното Виждане, ние съживяваме в себе си Ваятеля, Оживителя, Осиятеля, Обожествителя. Това, което виждаме чрез Азахот Маяра, това ни обожествява. А щом го виждаме, Той ни е дал нещо от Себе Си.

Древното наше Чисто Виждане

Колкото повече влизаме във Върховното Виждане, толкова повече влизаме в Тайната на Пустинята, в Тайната на Нищото. А що е Пустинята? Мястото, в което говориш пряко със себе си без скрити мисли, Чисто и Съкровено. И така сам ставаш Виждащ. Върховното Виждане е Древното наше Чисто Виждане. То е Свещена наука. Търсачът на Виждането е предопределен от Древната си Любов към Истината.

В Мястото на Истината

Зарама – Истината – е търсене на Дълбинното, Ясното, Чистото. Тук, в Мястото на Истината, ние се срещаме с Древния и със себе си. Тук Дух и Дух се срещат. Древният позволява на Истината да звучи в Чистия Дух. Така Той води Чистия Дух към Себе Си и прелива все повече Истина в него. Ти виждаш Истината, когато си застанал под особен ъгъл, когато си в гледната точка на Древния. А това означава, че Той те е приел в Своята Истина.

Истината е Велик Огън

Зарама – Истината – царува при всички условия: и в процъфтяващия хаос, и сред най-големите бедствия, и по време на кладите, защото самата Истина е Огънят на кладите. И чрез този Огън Истината взема Възлюбените при себе си. Истината е Велик Огън, на който не всеки може да устои. Да те изгори Истината, това означава тя да изпепели изцяло твоята човешка природа и накрая да каже: „Ела при мене, Сине мой“.

Истината управлява силните духове

Истината е по-скъпа от злато, по- страшна от смъртта, по-могъща от всички бедствия. Истината е Строг Древен Свят, който съхранява живота и го поддържа. Бедствието буря е съставено от силни духове, които са слуги на Могъщия Дух на Истината. Истината е, която управлява силните духове. Да живееш в Истината, означава да владееш настоящето. Божият Гняв е създаден от Скритата Истина на Древния. Божият Гняв ни пази, той е Скрит Пазител.

Когато е в бедствие, се усмихва

Истината е Престолът на Всемогъществото. Световете са светове, защото не са в Цялата Истина. Ако бяха в нея, щяха да бъдат във Великата Древна Свобода. Човека на Истината как ще го познаеш? Когато е в бедствие или в трудност, той тихо се усмихва. Това е качество на Духа. По Строгия Път на Истината ние откриваме Духа си, Древната си Воля и Изначалното си Вдъхновение. Всички те са изтъкани от Чист Диамант.

Кръвта твори в нас, а ние творим Кръвта

Хортор – Чистата Кръв в човека – означава Дарителя на Увереност. А що е Увереността в човека? Оръжие, Скрита Сила. Хортор – Кръвта – може да твори Силата в нас и Устоя, но може и да ни понижава. Това зависи от начина на мисленето и от словото, което приемаме в себе си. Чистото Слово се превръща в Чиста Кръв, а Чистата Кръв може да придава и Воля, и Сила на човека.

Трябва да я пазим като Сърцето си

Хортор, или Кръвта, е Тайнство. Чистата Кръв е Лекар от друг Свят. Тя носи в себе си Покоя и Убедеността. Тя е Водачът на Силите и Елементите. Тя е Основата на Равновесието. В зависимост от това дали кръвта на човека е Чиста, или нечиста, в него може да се разхождат същества от Благородството до чудовищата, от Силата до слабостта. Кръвта е Същност от Древен Род и ние трябва да я пазим като Сърцето си.

Хортор може да даде Тоталност

Хортор е събрана, съсредоточена Сила. Тя може да даде на човека Устрем и Тоталност. Тя може да всели в него Ново мислене и Нова гледна точка, които не са характерни за човека. Тя може да даде на човека Нови нагласи, Нови пътища, Ново Сияние, Нова Смелост. Христос е имал Кръвта на Безсмъртието и Светлината. Той даде няколко капки Кръв и освети Земята и Пътя на Своите Избраници. Тези, които ядат месо, се съюзяват с нечистата кръв, която може да бъде голяма пропаст в живота им и в света.

Словото чисти Кръвта

Кръвта е свързана с Тайната на Сърцето и Словото. Кръвта е Мистичната Сила на човека. Тя е особен род Знание. Тя е мислеща и динамична. Но на гневния човек кръвта е тъмна бездна, част от празнотата на провалените духове. Да пречистиш Кръвта си, означава да се сдобиеш с Верен Приятел. Според начина си на мислене човек призовава в Кръвта си различни духове. Това, което най-много чисти Кръвта, е Словото.

Дараватра – Смисълът

Дараватра – Смисълът – е в Древното Пречисто Слово. В това Слово е скрита Неизменността – Скритият Чист Огън. Смисълът сам по себе си е Скрит Огън. Смисълът е Покорител на ума и злото. Този, който не е покорил ума и злото, не може да бъде в Смисъла и не може да бъде в Древното Слово. Самото Древно Слово е Покорител. Що е Смисълът? Придобитата Истина в човека.

За да събудиш себе си

Дараватра – Смисълът – е Мистичният Водител на човека. Но не е лесно да събудиш себе си. За да събудиш себе си, трябва да се победиш и преодолееш. И в това е голямата борба, защото, който е събудил себе си и който се е самопобедил, е получил себе си. По-хубаво е да си придобил Смисъла, отколкото всичките богатства на света. Дараватра е нещо, много повече от доброто. Тези, които са останали в доброто, не познават Смисъла.

Съществува само това, към което вървиш

Дараватра казва: „Съществува само това, за което мислиш. Съществува само това, към което вървиш“. Смисълът е в Дълбините. Смисълът е повече в Невидимия Свят, отколкото във видимия. Смисълът сам по себе си те благославя. Дараватра казва: „Най-дълбокият Смисъл е нещо, което не може да се изрече“. Смисълът е Образ на Древната Свещена Сила, защото е осветен от Меравот – Древния.

Дараватра е Богоразкриване

Дараватра – Смисълът – е Богоразкриване отвътре. Ние имаме Смисъла, когато Бог ни е дарил нещо от Своята Съкровеност. Когато Древният ни е дал нещо от Себе Си, това ни осмисля и ние ставаме Носители на Смисъла. Човек, който е придобил Дараватра в Истинния Смисъл, е по-дълбок от всички Свещени Писания, защото Древният е с него. А там, където е Древният, Писанията угасват.

Извисява бедността, извисява болестта

Авазирия – това е Вдъхновението. Ако един беден човек е вдъхновен, той ще извиси бедността. Ако един болен човек е вдъхновен, той ще извиси болестта, ще ѝ даде Крила. Там, където е Авазирия, Духът е Водител. Вдъхновението подава Ръка на всичко, но не всеки е готов за тази Ръка. Ето защо Вдъхновението се крие. Вдъхновението винаги носи Ново Познание.

Измерения на Вдъхновението

Авазирия – Вдъхновението – си има свои Измерения. Има Вдъхновение, което стига до Вечността. Има Вдъхновение, което стига до Безкрая. А има и Вдъхновение, което прониква в Мистерията. Вдъхновението се определя от различните степени на Любов към Истината и Меравот – Древния. Чистото Вдъхновение – това е Мъдростта на Волята. Силното Вдъхновение винаги означава Силен Дух. Истинното Вдъхновение винаги пробива заблужденията на света. Колкото по-чисто е Вдъхновението, толкова е по-проникващо. Колкото по-мъдро е Вдъхновението, толкова повече прониква то в Дълбините на Древността.

Трябва да си много зает с Бога

Авазирия – Вдъхновението – е Лекарството, което ни избавя от света. Вдъхновението е Благо. То е Основата на Пътя. То дарява Уверени Очи. То е Решителната Сила отвътре. За да бъдеш вдъхновен, трябва много да си зает с Бога. Само така ще придобиеш Неговия Поглед и част от Неговата Сила.

Вдъхновението се самовъздига

Вдъхновението пристига в Покоя, а Покоят е непроницаем за света. Покоят е забранена територия за света, забранена територия за земното мислене. Светът се самокопае, самопогребва. Вдъхновението се самовъздига. Светът е изместил Сърцето си, а Вдъхновението е Завръщане в Древното Чисто Сърце. Да имаш Вдъхновение, то е нещо повече от Храм.

Варахира – Възприемащо Проникновение

Варахира – Чистото Изначално Възприятие – е изтъкано от Светлината. То е част от Кръвта на Светлината. Който има това Изначално Възприятие, той отделя света от себе си. Човекът на Варахира има Особени Очи, друга Бдителност. Варахира е Възприемащо Проникновение. Варахира е Безмълвно Проникновение в Същността. Тя вижда във всичко Път и Дълбини, Дух и Безкрайност. Чудно благословен е този, който има Варахира.

От опасността изтръгва Увереност

Варахира – Изначалното Възприятие – е Дар за Съкровените Души и Чистите Духове. Този, който няма Варахира, сътворява в себе си света и времето и възприема света като последна реалност. Той е наказан и лишен, защото е избрал пътя на угасналия свят. Който има Варахира, той умее от всяка опасност да изтръгне Увереност и Чиста Светлинна Сила. За човека на Варахира е достъпна Простотата на Истината. Тя го докосва.

Целостта на Силата

Изначалното Възприятие е Особен род Божествена Манна. То е Особено Умение в голяма опасност да бъдеш явен или таен Господар. Който има Варахира, може да призовава Целостта на Силата и тя да му откликва. Що е Цялата Енергия? Що е Целостта? Стихията на Живота. Само Съкровеният човек може да я задвижва. Цялата Жизнена Сила, това е Могъщият Меч на Живота.

Вади Живот дори и от смъртта

Варахира вади Живот дори и от смъртта, а не само от трудността. Тя така се промъква и прониква, че те не я виждат. Понеже не я виждат, не я разбират. Варахира в нас е част от Древната Безмълвна Красота. Варахира има Вечен Поглед, защото никога не сътворява света в себе си. Тя никога не се поддава на света. Варахира прилича на Тайнство, подобно на Древен Скъпоценен Камък.

Хадайра – могъщо действие на илюзията

Хадайра – времето – е само капка от Древния Безмълвен Океан. Времето е могъщо действие на илюзията и затова хората мислят, че то съществува. В Безмълвието няма време. Във Вглъбяването няма време. В Постоянната Мисъл за Древния няма време. Но ако не разбираш това, времето е тук, умът е тук, сътворението е тук. Ако се тревожиш, времето е тук. В Покоя време няма. Ако се мъчиш, времето е тук. Ако блаженстваш, време няма. Ако не си се отдал на Истината, ти си обвързан с времето.

Чист значи Свободен

Хадайра – времето – е грабител, ако му позволиш да проникне в тебе. Времето е затворен илюзорен свят, заключен от силата на илюзията. Човек, който не се владее, е винаги във времето, в сътворението. Който се владее, е Чист. Чистотата е не-тревожене. Чистотата във Висшия Смисъл е Древният Свят. Този Свят е свързан с безвремието. И затова Чист значи Свободен.

Може ли времето да стане Мъдро?

Времето е видимата страна на нещата. Безвремието е Невидимата, Безмълвната страна. Невежеството увеличава времето. Мъдростта увеличава Безвремието. Да си убеден, че живееш във времето, това е да се самоограничаваш в своето неразбиране. Времето е църква, Любовта е Храм. Времето е говорене, Безмълвието е Мъдрост. Може ли времето да стане Мъдро? Може, ако имаш Силен Дух, чрез който да го проникнеш. Но тогава времето ще бъде отстранено. Ще се случи просто Мигът. Този Миг е докоснал времето, но не принадлежи на него.

Безмълвието е Път към нашия Дух и Душа

Хадайра – времето – е място за развитие; път за тези, които са изгубили себе си; път за тези, които са изгубили Душата и Духа си и са придобили ум. А този ум обича да живее в сътвореността, той обича този свят. Умът не обича Безмълвието. За него това е смърт. За ума Безмълвието е безвремие и бреме. Защо умът не обича Безмълвието? Защото тук той угасва. За тревожния ум Безмълвието е мрачно място, мрачен храм. А това Безмълвие е Пътят към нашия Дух и към нашата Душа.

Мохрот – Мистичният Мрак

Мохрот – Мистичният Мрак – е част от Древната Мистерия, Древната Незнайност. Този Мрак е Мистично Царство, защото това е Прасветлината в скрит вид. Това е Праизобилната Светлина, която не можем да възприемем. Всеки човек има Свещен дълг да накара този Мистичен Мрак да засияе в него. Древните са казвали: „Мракът е обещание за Слънце, защото Мракът е Осветител“. Този Мистичен Мрак е създаден, за да спаси всички. В Древна Атлантида е имало Празник на Мохрот – Мистичния Спасител. Този Мрак дарявал Виждането на Безкрая. И когато той пожелаел да ни освети, ние сме се завръщали в Дълбините си. Но Древните казвали: „Не можем да разкажем за това на неподготвените“.

Мракът е Последният Създател

Мохрот – Мистичният Мрак – е черен и тъмен отвън и Сияещ отвътре, в Дълбините. Земните виждали в Мрака на Голгота само тъмнината, а това било Мястото, в което Избраните се пресътворявали. И затова Древните казвали: „Мракът е Последният Създател“. Този Мистичен Мрак е по-дълбок от Тайните на света. Който е преживял Мрака на Голгота, е придобил нов пулс – пулса на Покоя, Вечността и Пълнотата. Мракът на Голгота разбулва Бог в нас. И така този Мрак прелива в нас нещо от Прасилата на Древния и нещо от Небесната Кръв на Мистерията. Така ние ставаме сродни с Древния.

Върховно Просветление

Този, който е преживял Мохрот, не може да го разкаже. Този Мистичен Мрак е прикрит Свещен Замисъл на Древната Милост. Този Мрак е Беззаветен Служител. Той се е скрил в себе си и се открива само на Избраните чрез Дълбинно Преживяване. Мракът на Голгота е Мълчалив Храм. Тук Върховната Мъка се превръща във Върховно Просветление. Но за този Мистичен Мрак е достойна само Истинската Любов. А след това остава само едно – Безпределното Опиянение.

В Голгота оживява само Любовта

Мохрот – Мистичният Мрак – е Порталът към Древността. В този Мистичен Мрак, в тази Голгота оживява само Любовта, защото Любовта е по-древна от Прасветлината. Хората все търсят нещо в света, но те не знаят, че всъщност търсят Мохрот. Те търсят Голгота, защото тук е Осветяването. Този Мистичен Мрак е най-светлото Място, но ако е позволено да го видиш. Ако не ти е позволено, ти си оставаш в тъмнината и светлината на своите заблуждения. А Голгота се оттегля, понеже нейният Мрак не е бил разбран. Така Възкресението остава скрито от света.

Мракът е Гласът на Живота

Мохрот – Мракът – разрушава смъртта. Мракът отстранява битието. Мракът е Божествен. Смъртта, битието и външната Вселена с всичките си Слънца са мрачни, но Вътрешната Вселена е Лъчиста. Тя е Бездна от Прасветлина. Древният Скрит Жрец казва: „Мракът е Гласът на Живота. Голгота е Тайната на Живота“. Вяра, която не е минала през Мрака, през Голгота, скита в тъмнина. Мракът не слуша твоите думи. Той слуша твоята Тайна, твоето Безмълвие, твоята Преданост.

Бог сам сразява Мрака

Мохрот – Мракът – познава твоя Устой, твоята Любов. Той усеща твоя Дух. Той знае кога Бог е влязъл в Единство с тебе. Ако Бог е влязъл в нас, Той сам сразява Мрака. Така Той сам сразява Своя Замисъл, за да ни се разкрие. И затова Древният Скрит Жрец казва: „О, Древний, чрез Себе Си ме създай, ако искаш да съм Твой“. Словото говори за Красотата на Древния, а Мракът говори за Величието Му.

„Ела и слей се с Древния завинаги!“

Мохрот – Мистичният Мрак – е целият в слух за нашия Път. Мракът гори за Избраните. Още от миналото той е подготвил кладите за тях, за да ги възкреси в себе си и да ги предаде в Ръцете на Древния. Така Мракът изпълнява своя Замисъл. Той завръща съществата в тяхната несътвореност. От Мрака се раждат Бисери, Велики Същества. Без Голгота хората винаги щяха да бъдат на кръстопът. Но Голгота умее да чака. И тя казва: „Ела и слей се с Древния завинаги!“.

Мракът е изгубената Мистерия

Мохрот – Мракът – е Велик Потаен Служител. Мракът на Голгота е най-висшият Химн на Истинската Любов. Голгота е Замисъл на Съвършената Воля. Голгота е Древният Завет. Голгота ни възкресява завинаги, а светът ни убива. На Голгота оживяваме. Избраните знаят, че на Голгота се осъществява Върховният Копнеж за Сливане с Древния. Тук окултно е скрита Прелестта на Истината. Тук е скрит Върховният Покой. Върховното Изпитание винаги означава Върховен Покой. Древният Скрит Жрец казва: „Мракът е изгубената Мистерия“.

Мракът е Зора

Мохрот – Мистичният Мрак – носи в себе си Скрит Аромат. Очите на Мохрот са Скрити Тайнствени Очи. Те са Древни Очи – Очи Храмове. А ти си създаден, за да съумееш да ги видиш. Но това е Тайна Наука, Древно Изкуство. Който е видял правилно Мистичния Мрак, се пресътворява и става Храм от Древното Царство. Човекът е човек, когато е Храм. В своя Дълбок Смисъл Мракът е Слънце, а в своя Абсолютен Смисъл Мракът е Зора. Зората, това е Мистерията, която е подготвила пътя на Слънцето и пътя на Изгрева. Зората е повелила на Мрака да засияе.

Голгота възкресява Дълбинното Виждане

Тайната на Мистичния Мрак е в това, че той дарява на човека Древното Виждане. Това е Дълбинното Виждане, което е било отнето на човека от тъмнината, от света. Ето защо в света се явява Голгота – за да възкреси тя Дълбинното Виждане. Що е светът? Тъмнина. Що е тъмнината? Празнота, неосветеност. Що е Мракът? Що е Голгота? Преярка Светлина, непоносима Светлина, Могъщи Преизобилни Лъчи на Меравот – Древния. Ето защо Мракът е Велик Замисъл. Ето защо той е Божествен Мрак, скрит в Изящната Цел на Меравот. Който е преживял Тайната на Голгота, е видял нещо, което го няма в тъмната Вселена.

Узрялата Любов е достойна за Мрака

Мохрот – това е Тайната на Скритата Голгота. Това е Скритата идея за нашето Тотално Спасение. Мракът на Голгота ни отнема света и празнотата, а в замяна ни дава Вечността и Пътя към Безкрая. Когато Любовта в човека узрее, тя става достойна за Мрака. В Мистичния Мрак оживява само Истинната Любов. Мракът пронизва света, а Любовта пронизва Мрака, защото Любовта е Прастарата Истина на Меравот – Древния. Ако Мохрот не те освети, светът все ще те погубва. Ти все ще се раждаш, за да умираш. Светът е паднал храм и поклонниците на света са стари поклонници на смъртта.

Мракът е най-великото Тържество

Мракът на Голгота е най-извисеното Място на света. Мракът на Голгота погребва времето и сътвореността. Тук светът и Вселената умират. Тук двойствеността умира. Светлината и тъмнината умират, доброто и злото умират. Тук раят е съкрушен, а адът е погребан. Тук се въздига Свободата на Древното Царство Божие. Тук Могъществото на Вярата ражда Духа. А умът, който имитира Вярата, е поразен завинаги. Ето защо Древните казват: „Мракът е най-великото Тържество“. Голгота надминава света, защото човекът става Дух. Човекът става Дух и Истина.

Аар Хаварат – Птицата с Криле от Огън

Аар Хаварат – Птицата с Криле от Огън, летяща към Широтата на Неизвестното и Неизреченото – това е Огненият Устрем, Неизреченият Устрем. Съществува Устрем, който достига до Дъното на нещата. Съществува Устрем, който прониква в Сърцевината на Бездната. Този Устрем е по-дълбок от човека. Той отстранява човешката природа. Той лети с Огън и Дух. Този Устрем е неземен, извънземен. Някои питат има ли извънземни същества. Казвам: Този Устрем е извънземен, извън света, извън Вселената. Това, което не може да се опише, е извънземно.

Целостта на Великата Отдаденост

Аар Хаварат – Устременият Огън – това са Крилата на Силата. Това е Целостта на Великата Отдаденост. Този Устрем е Невидим и Неведом. Като Невидим, той реже тъмнината. Като Неведом, той преодолява Светлината и върви навътре към Огнения си Произход. Този Устрем е подобен на Феникса – Птицата, която е разрушила всичко земно. Древно Предание казва, че когато се случило грехопадението, то увлякло освен хората всички животни и птици. Но една Птица не била увлечена, тя останала на мястото си. Това бил Устремът – Фениксът. Това е Аар Хаварат.

Този Устрем връхлита стихиите

Аар Хаварат – Огненият Устрем – вижда и в Мрака, и в Светлината. Той е Око с Могъщ Взор. Когато стихиите го нападат, този Устрем ги връхлита. Този Устрем е Царство, той е Всеводител. Той е нашата Истинска Същност отвътре. Той е Тънка Древна Сила, която ако влезе в нас, ние започваме да горим. Така е бил запален отвътре и Фениксът. Кой го е запалил? Едно Същество от Боговете.

Лъч от Мълнията на Древния

Аар Хаварат е Лъч от Мълнията на Древния. Този Устрем е Специално Изречено Слово. Този Устрем е роден от Мъдрост и Древна Бездънна Воля. Този Устрем може да запали и водата. И тогава водата също започва да гори. Този Устрем е Велика Скрита Реалност. Той може да движи цели светове, защото е Всезапалител. Този Устрем е Син от Безкрая, Син на Незнайната Сила. Той е Скрита Древна Интензивност.

Във Всецелостта нещата се срещат

Аахама – Всецелостта – обхваща видимите, Невидимите и Неведомите Светове. В Аахама никой не губи никого. Но когато съществата са извън Целостта, нещата се променят чрез илюзията. Във Всецелостта ще срещнеш всичко – всичко Тайно и Мистериозно е тук. И Аахама само помага нещата да се срещнат – Тайна с Тайна, Тайна с Мистерия, Мистерия с Мистерия, ученик с Учител. В Аахама нещата се срещат, защото Виждащият е виждал най-много любимия си Образ. И тук има право да го види в Целостта му.

Аахама е за Неизменните

Аахама – Всецелостта, Скритото в Скритостта – е за Неизменните същества. Неизменността не е просто дума. Тя е Сила на Пробива, защото е Сила на Истината. Тази Сила е Мистична. Тя е Дар за многобройните усилия на Душата. Тази Сила е търсила Скритото в Скритостта и идва ден – Скритото става явно в Мистичната си Цялост. Така Скритото подава Ръка на нещо друго, което също е скрито от света. Световете си отиват, Неизменните връзки остават.

Със Скритостта си отиваш при Скритостта

С Целостта си отиваш при Целостта. Със Скритостта си отиваш при Скритостта. С Любовта си отиваш при Любовта. Причините са винаги дълбоко вътрешни. Това се случва в Чистото Духовно време – в Дълбините на Безмълвието. Скритото в Скритостта винаги е по-дълбоко от самата Скритост, защото зад нея стои Меравот – Древният – и Неговият Замисъл. Ако два камъка се срещнат в Скритостта и в точното Духовно време, те ще си проговорят. Затова Древните казват: „Очите ги събраха, Сърцата ги събраха“, защото камъните са Сърца на Скрити Същества.

Състояние на Бездънна Цялост

Аахама – Всецелостта – казва: „Можеш ли да обхванеш себе си и своята Скритост? И какво нещо е тази Скритост?“. Това е Неуловимостта. Тя е като Меч от Вятър – Тънка Несътвореност, Потаен Еликсир. Скритостта винаги има Очи от Прасветлина, Очи от Безкрая. Тук Безмълвието е Пазителят, Любовта е Оживителят, а Всецелостта е нашата Древна Същност, което е Състояние на Бездънна Цялост.

Незнайното в Скритите Слънца

Лавахира – това е Незнайното, Незнайността в нещата. Незнайното в Скритите Слънца е, че те имат Скрита друга Потайна Енергия, която подготвя Тайната Мистична Култура на бъдещето. Тези Скрити Слънца управляват всеки хаос. Те ще се сродят със самите Мистични Души и с Могъщите Вдъхновени Духове. Незнайното в Незнайните Слънца е Третият Лъч на Мистичната Бездна. Тук Незнайността те прави сам по себе си Незнаен. Само Незнайният човек може да срещне в себе си Незнайните Слънца.

Три вида Незнайни Същества

Има Незнайни Същества, които живеят в Незнайните Слънца. Те са три вида Същества. Първо, Незнайни, които живеят на тези Слънца и слизат сред хората. Второ, Незнайни Същества, които изчезват и рядко слизат. Те са по-висша степен от първите. И трето, Незнайни Същества, които са изчезнали и не се завръщат. Те държат да останат в Пълната Незнайност. Те са много Висши и те са само Четири Същества.

Тайните на океана

Незнайното, Незнайният Свят е винаги по-богат и дълбок от узнатия свят. Например колко е знаен океанът и неговите Тайни? Около 82% е Незнаен, около 10% е Непознаваем и Недостъпен и само 8% са узнатите Тайни, които не са разгадани напълно. Големи са Тайните на океана. Що е океанът? Или що са океаните? Ето ви още една Тайна. Те са слезли на Земята Слънца. Те са преобразен Свят. Има такива същества в дъното на океана, които биха осветили цялата Земя. Те живеят тайно на дъното на океана и са неуязвими, защото имат в себе си нещо от Оръжието на Свръхсветлината. Но има и други същества, които биха разрушили цялата Земя, ако им беше дадена власт. Тези два вида същества на дъното на океана имат огромна Мощ в себе си. И едните, и другите са Незнайни. Те носят в себе си част от Необятната Сила. Но те са заключени на това дъно чрез Върховен Натиск от Древната Власт и Всемогъщие, за да наблюдават Тайните в себе си.

Дълго време трябва да се подготвят

Едно от Незнайните Слънца е толкова Ослепително, че за него съществата дълго време трябва да се подготвят. Има и други Същества, които са толкова Могъщи, че дълго време трябва да се преустройват, за да намалят Светлината си най-малко 70 пъти, за да станат достъпни за съществата от Земята. Не всеки човек може да понесе Енергията на едно Висше Същество. При една такава среща всеки неподготвен човек може да бъде разстроен за хиляди години.

Аам Хорайри – Неведомите Слънца

Аам Хорайри – Неведомите Слънца, Скрити в Скритостта; Неоткритите Слънца – това са Слънца на Абсолюта, потънал в Себе Си. Това са Слънца на Древния Свят. В Неговата Бездна живеят Девет Бездни – Специални Лъчи от Абсолюта. Това са Деветимата Аваромони – Безименните. Тези Древни Безмълвия са Същества на Древната Сила и Премъдрост. Те могат да променят към по-висша Мъдрост всяка Напреднала Цивилизация от Чист Духовен Род. Срещу тях никой не може да воюва. Те са Скрита Част от Върховното Ядро на Истината. Тяхното Оръжие е Остротата на Истината. Когато дойде техният час, пред тях ще се прекланят и Боговете, и демоните.

Взиране в Абсолюта милиони години

Аам Хорайри – Скритата Неведома Същност, Лъчистата Същност – тук са скрити Деветте Велики Лъча на Абсолюта. За тях не е дошъл още часът, защото Духовете трябва да постигнат Висок Връх и чак тогава да се явят Аваромоните и да им покажат, че техният Връх е само Подножие в Пътя. Те носят Мъдрост, която тази Вселена в сегашния си вид и съществата в нея не могат да разберат, нито да понесат. Те ще водят съществата от Духовно и Божествено мислене към Абсолютно. Те ще учат съществата да се взират в Абсолюта по няколко милиона години, за да получат от Него друга Скритост, друга Мистична Глъбина.

Абсолютът е Извор без дъно

Да се взираш в Скритото Слънце, в Аам Хорайри, това винаги означава да се открие друг вид Слънце. Това е Път към Абсолюта, Който никога не се изчерпва, защото Абсолютът е Извор без дъно, без край. И откриеш ли едно Съвършенство, Той е скрит зад него в още по-дълбоко Съвършенство, защото Съвършенството е нещо без край. Деветте Същества Бездни ще разкрият в бъдеще Тайните на Скритата Слънчева Мъдрост, която е Мъдрост от съвсем друг род.

Всяко постигане ограничава

Деветте Същества Бездни са създадени не от Мистерията на Бога, а от Мистерията на Абсолюта. Те се ръководят от друг вид Истина и Мъдрост. Тези, Деветимата, не търсят Истината като Сила. Те търсят Истината като Мистерия и Древност. Тук се намират по-дълбоките Корени на Истината, а Истината като Сила е само последствие. Тези, Деветимата, никога нищо не искат да постигат, защото всяко постигане ограничава. Те не постигат, за да останат Скрити в своята Бездънност.

Архатора – Върховното Нищо

В Архатора – Върховното Нищо – е скрито Съвършенството. Съвършенството е Храм на Нищото. Ако Нищото прониква в нещо, това означава, че там има условия за Съвършенство. Нищото е Прадревно Докосване. То се случва, когато Върховната Неподвижност излезе от Прапокоя Си и се самозадвижи. Така Тя предава нещо от Себе Си и така се случват Миговете на Съвършенството.

Който е докоснат от Архатора

Който е докоснат от Архатора – Върховното Нищо, е призван към Тайно Мистично Развитие, което завършва с Изчезване в Архатора. Който е докоснат от Мистичния Лъч на Архатора, е придобил Потаен Динамичен Устрем и той вече пътува към своя Скрит Център, към Ядрото на Древната Истина. Древната Истина е Мястото, в което световете са опустошени. Във Върховното Нищо няма следа от светове. Тук е Прапокоят, тук е Бащата на Покоя, тук е Дълбинната Всепогълнатост. Тук е Древната Тишина – Тишината на Изначалието. Тази Тишина е Изначална, защото тя е родена без никакъв Звук. Първичният Звук Аум е дошъл много по-късно, след милиарди години.

Изчезване в Изчезналостта

Архатора – Върховното Нищо – в най-дълбокия Смисъл е Изчезване в Изчезналостта, Изчезване без завръщане, без завръщане в Божествения Свят. Но има и такива, които се завръщат. Те слизат заради другите или заради един особен род Тайно Усъвършенстване. Върховното Нищо в своя Изначален Смисъл е Върховна Необяснимост. Тук царува Безкрайното Неразбиране. А що е Безкрайното Неразбиране? То е особен род Безпределно Обогатяване в 70-те Степени на Съвършенството.

70 Степени на Неговото Съвършенство

Архатора – всеки, който влезе в тази Област, вечно трябва да проучва своята Изчезналост. Но как ще проучиш това Състояние, което няма начало и край? Това означава Вечна Преизпълненост отвътре. А над това е само Мистериозно Скритият Господар на Върховното Нищо. Той е това Древно Прасъщество, Което е излъчило Върховното Нищо и е създало Изчезването, за да не можем да Го познаем и вечно да Го търсим във всичките тези 70 Степени на Съвършенството. Но никой никога още не е стигнал до 4-тата Степен на Съвършенството, т.е. не е могъл да съзре Неговото Съвършенство от 4-та Степен.

Махаротот Аяра – Върховно Неизреченият

Махаротот Аяра – Върховно Неизреченият – Той е Несподелим. Той се приближава, но всякога остава в Неизреченост. За Него не е създадено възприятие. Не можеш да говориш за това, за което няма възприятие. Тук и самата Истина, и самото Слово не са дали Гласа си. Тук самият Дарахар – Гласът – още в Древността е казал: „Това е Нещо над Мене. Това е Нещо, за Което не може да се говори“.

Към Него няма Път

Махаротот Аяра – Върховно Неизреченият – поразява дори и Тишината. Всичко е от Него, но Той не е от нещата – видими и невидими, известни и неизвестни. Неизвестното може да се открие, но Махаротот Аяра не. Към Него няма Път, няма Видение, няма Откровение. Той не може да бъде преживян. Той превъзхожда Несъществуванието. Не можеш да Го видиш, не можеш да Го чуеш. Ако милиони години си в Истината, може някога само да бъдеш докоснат и това ще бъде Величествен Дар.

За тях е замислил нещо по-дълбоко

Махаротот Аяра, или Върховно Неизречения – за Него се казва, че тези, които са докоснати от Него, са изчезнали в Него. Но те не Го познават. Той не е допуснал Познание. За тях Той е замислил нещо, по-дълбоко от Познанието. На тях Той е решил да даде нещо от Съвършенството на Истината и от Неизразимостта на Тишината. Древните казват, че Той е Единственият, Който може да даде нещо на Тишината. И тогава тя се изпълва с нещо, което е нямала. Тя получавала нещо, което е повече от Безкрая. А Той, Махаротот Аяра, си остава нещо повече от всяко Древно Състояние.

Айя Морхот – Правдъхновението

Махаротот Аяра – Аз говоря за Него не за да Го обясня, а заради Необяснението. Той поглъща всички обяснения. Древните казват, че ако Той даде обяснение за Себе Си, Той става още по-непознат и Неведом. Всяко говорене за Него увеличава Непознаваемостта и Неведомостта. Няма Проход към Него. Няма Истинско Знание за Него. Няма Дар, с който да Го привлечеш. Няма Любов, която да води към Него. Той е по-древен от самата Древност. Той е родил Сияещото Начало, но е Независим от него. Древният Прастарец казва: „И все пак някога ще има Път към Него. И това се нарича Айя Морхот – Правдъхновението“. Той е Скрит в Абсолюта. Той Го е зародил. Той е Прапрабащата. Той е Най-Скритият. Той е Махаротот Аяра.