Елеазар Хараш

АРОМАТЪТ НА СЛОВОТО

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 2012 г.

Варна, 2013 г.

ПРЕДГОВОР

Който е познал Словото, той вече се храни с Вечността.

Елеазар Хараш

Думите, които най-често храните, ще образуват вашето предопределение.

Зулайра

Говоренето е общуване. Мълчанието е узряване. Безмълвието е сливане.

Учителят Мелхория

Пази Словото и то ще стане твоят пазител.

Зулайра

Словото е обяснител на скритото.

Зулайра

Словото вижда със собствените си очи.

Елеазар Хараш

Ако си видял тайната на Словото, ти вече не си човек.

Елеазар Хараш

Който не познава Словото, ще бъде покорен от съдбата. Който познава Словото, ще бъде покорен от Бога.

Елеазар Хараш

В каквото Слово живееш, такава е твоята атмосфера.

Елеазар Хараш

Стихията на Словото се ражда само в чистотата.

Елеазар Хараш

Който е познал Словото, става независим от невежеството и света.

Елеазар Хараш

Нечистото слово е омагьосаният кръг на живота.

Елеазар Хараш

Да имаш чистотата на Словото, значи да разчиташ на Божията сила.

Елеазар Хараш

Словото на човека е създало неговите условия.

Елеазар Хараш

Словото е по-силно от всички условия и обстоятелства.

Елеазар Хараш

Словото следи и външното, и вътрешното говорене на човека.

Елеазар Хараш

Тия, които не познават Словото, не познават и живота, защото Словото е връзката с Духа.

Елеазар Хараш

Ако Словото е с тебе, тогава какво значат трудните обстоятелства?

Елеазар Хараш

Словото управлява духовните същества, наречени трудности.

Елеазар Хараш

Мъдрият не се намира под влияние на звездите, а под влияние на Бога.

Елеазар Хараш

Мъдрият е винаги буден за всяка своя дума. Той е бдител: той е винаги буден за всяко свое скрито деяние.

Елеазар Хараш

Словото говори с езика на Истината. Падението говори с езика на смъртта.

Елеазар Хараш

Казвам: Практиката е несъвършена, Любовта е съвършена.

Елеазар Хараш

Казвам: Бъди истинен, за да бъдеш благословен.

Елеазар Хараш

Бог вътре в човека е решението на всеки въпрос.

Елеазар Хараш

Казвам: Където и да отидеш, ако не носиш Бог в себе си, няма да Го намериш.

Елеазар Хараш

АУМ

Елеазар Хараш
Варна, 28 януари, 2013 г.

3-ти април, 2012г.

ИСЛЯМЪТ

(лекция 1)

ПОСЛАНИЯТА НА ЕДИН ИСЛЯМСКИ УЧЕН

(първа идея за размишление)

ИСЛЯМЪТ

Продължение
(лекция 2)

НЕПОРОЧНОТО ЗАЧАТИЕ

според Мохамед и Исляма

(втора идея за размишление)

СУФИ

(лекция 3)

МЪДРОСТТА НА СУФИ

(трета идея за размишление)

Преди да започна, само няколко думи: Всички учения са от Един Източник, абсолютно всички, без изключения, включително и черни братства и секти – всичко има Един Източник. Какво искам да кажа? Няма два източника, няма две воли, няма два Бога – Един Бог действа навсякъде и ако Бог те е изпратил в някакво черно учение или секта, то е много ценен опит; Той те е заблудил, за да може след време да различаваш истинския Учител. Така че Той е навсякъде и всичко е Негов план; и когато те заблуждава, и когато те прояснява, е Негов план.

Всички клони са от едно дърво, всички реки отиват в морето, затова почитаме всички учения, както и всеки човек, защото – какъвто и да е този човек или това учение – там е и Бог. И ако ти не почиташ едно учение или един човек, ти вече не можеш да имаш реална връзка с Бога – само един човек или едно учение ако не почиташ, тъй като всички са заедно.

ИСЛЯМЪТ

(лекция 1)

Ислямските мъдреци казват:

Този, който е създал Слънцето, той е създал и окото на комара.

Всяка тревичка, която казва: „Аз вървя с Името на Аллах“, тя пробива твърдите скали.

Казва един ислямски учен: Не знам какво да кажа за човек, който оставя градината си на плевелите, а после казва: „Ех, че съдба!“.

Има един слънчев и сякаш чист път, със зеленина и цветя, който води до убийствени пустини. А има един тежък, трънясъл път, който води до Аллах. Тука само ще вмъкна: ислямът няма нищо общо с тероризма, това е последствие. Много хора не можаха да разберат това. Но когато убият на един ислямист дъщеричката му и майка му, той казва: „Господи, научи ме да отмъстя!“. И минава такива граници, където никаква техника и никой не може да го спре. И двата пътя са погрешни: и тези, които му посягат, и той; обаче това са пътища на съзнания по-ниски, които трябва да се изстрадат, трябва да се извървят. Накрая и него го убиват; и едните, и другите се учат, и това е дългият път, докато се постигне истинската Мъдрост.

Ако искаш приятел, Аллах е достатъчен; ако искаш другар, Коранът е достатъчен.

Вижда Духът, а окото е средство; проумява Духът, а разумът е средство.

Има действия умни, казва ислямът, има действия духовни.

Някои наричат великата вяра фанатичност, но фанатизмът е проява на нервност и сляпо упорство в заблудата.

Логиката, казва ислямът, е пътят на света, а Мъдростта е Божествен дар. В сравнение с Мъдростта философията е куца и заблуждаваща. Мъдростта е чист източник на светлина, която спасява мисълта от неяснотата.

Науките се въртят в кръга на ума, духовността – в кръга на душата, а Мъдростта – в кръга на Духа и Аллах.

Какъвто е невежият пред учения, такъв е ученият пред мъдреца. Ученият работи със сферата на доказателствата и с предметите, а мъдрецът изследва отвъдното и неведомото.

Мъдрецът подхожда към всяко нещо с оглед на невидимото му състояние. Тука, иначе, не ви обяснявам; друг път ще се спра подробно на изключителната религия, наречена ислям, т.е. покорност на Единствения Бог, като дисциплина – изключително голяма дисциплина. И там много се държи на морала. Който посегне на техния морал и на техните разбирания, не знае с кого си има работа. А всъщност това са много верни и предани същества, но когато ги проучиш правилно и когато ги разбереш.

Научният разум, казват ислямистите, е само път към мъдрия разум. Мъдростта е извисена над разума. Тя е много тънка и деликатна. Науката е бавна, а Мъдростта е светкавица в ръцете на Духа.

Мъдрецът стига до недостижими точки и места, а умствените хора не виждат и една стотна от това.

Човек, който не е познавач на Истината, не може да стане мъдрец.

Неразбирането на деликатните думи и деликатните истини се дължи на незнанието и отделянето от Духа.

Ако животът се води невнимателно, той става голям товар. Истинският живот е този, който се води в душата.

Човек, който не е помирен с молитвата, не може да постигне истинско съзнание за служение на Аллах.

Всеки трябва да изясни истината за своето поведение и за своята вътрешна същност.

Обожаващият природата е отрицател на Бога. Обожаващият Бога е пробуден човек. Той не си губи времето с природата, той е насочен изцяло към Бога. Природата е вторична, Аллах, Бог, е първичен.

При единство с Аллах има лекота; при единство със заблудата има трудности и много проблеми.

Той държи юздите на битието – от прашинките до галактиките. Всяко дърво, което изрича: „С името на Аллах“, неговите ръце, т. е. неговите клони, се изпълват с плодове от съкровищницата на Божията милост.

Животът на неверниците е всеобщ траур. Няма значение какъв се водиш, животът на неверниците навсякъде е един – всеобщ траур.

Няма такива катаклизми и земетресения, които да са играчки в ръцете на случайността, казва ислямът.

Здравето, на което се радват обикновените хора, е болест. Всемогъщият оказва милост и с болест, и със здраве, но трябва да ги разберем.

ПОСЛАНИЯТА НА ЕДИН ИСЛЯМСКИ УЧЕН

(първа идея за размишление)

Тука само ще кажа, че той имал някаква склонност към суфизма. Има ислямисти, които нямат такава склонност, т.е. още не са приети. Други признават суфизма, трети само го уважават и т.н., това са различни степени. Този ислямски учен казва:

Познай търпението и знай, че никое цвете не цъфти преждевременно.

Ако Аллах те обича, ще се грееш в Неговата светлина. Тука той говори на своя син, обръща се към него и тези думи са към него.

Нека търпението да е твоята храна. Изключително важно нещо. Сещам се, Мохамед казва: Търпението е половината религия. На друго място казва: Чистотата е половината религия.

С търпение зеленото грозде узрява.

Казва: Крийте тайните си дори от косите си.

Ако не следваш Бога, сине мой, и двата свята ще ти се утъмнят.

Ако загубиш вярата си на тоя свят, от зелена ливада можеш да се превърнеш в сива пустиня.

Бъди благосклонен с невежите, но не спори с тях, за да не хвърляш златото в калта.

В приятелството и в любовта бъди умерен.

Сред невежите мъдрите се чувстват като в пустиня.

Сине мой, най-голямото богатство е душевното богатство!

Не забравяй, че във върховния съд ще се държи сметка дори за един чорап.

Всички нечисти ще се пропукат от страстите и гордостта си.

Сине мой, хората на Духа не губят напразно никога живота си – те са целеустремени към Аллах.

Човек е враг на самия себе си, а приятел му е самопознанието.

Тъй като неговият син щял да става император и владетел на голяма област, той му казва: Мъдрият не воюва с оръжия, а със сърцето си.

Любовта трябва да бъде сърцевината на твоето дело.

Не забравяй откъде идваш и накъде си се запътил. И аз съм казвал, и днес в един разговор казах: Ако някъде на триста метра или на хиляда метра една мравка завие надясно, Бог знае защо точно завива надясно. И как може при такова Око да се скриеш въобще и да мислиш, че никой не те вижда?!

И помни, сине мой: Има изпитания, които ни отдалечават от злините. И помни: Мъдрият е човек, който улеснява твоите трудности.

Мъдрият е бистър райски извор.

ИСЛЯМЪТ

Продължение

(лекция 2)

Ако Аллах ви е заблудил, това е част от Неговата Мъдрост. Нищо не може да Го затрудни. И наистина щом реши нещо, казва му само: „Бъди!“ – и то става.

Никой не може да Го обхване със знания. Ние знаем, че нищо не се случва без Неговата Воля. И каквото Той пожелае – става. А каквото Той не пожелае, не се случва.

Всемогъщият Аллах е далече от произвол и несправедливост.

Злото е Божието предписание. То не е чисто зло, а то е добро. В един случай е добро и в друг случай е лошо, но то е все за добро.

Тайната на вярващия се крие в намерението. Намерението е врата, казва ислямът, тайнствен прозорец.

Мохамед казва: Намерението на вярващия е по-ценно от неговите постъпки.

Много са добрите страни, казва ислямът, свързани със създаването на дявола. Заради дявола човек уповава все повече на Аллах. И така той става все по-бдителен, докато познае напълно Аллах.

Този, който не се моли искрено, ще получи петнадесет притеснения в живота и в лицето му не можеш да намериш оная другата красота; който не е искрен в молитвите си, Аллах ще го срещне със Своя ядосан вид, а сметките му в живота ще са много объркани.

Който следва Аллаха, има светлина навсякъде – и в гроба, и отвъд гроба. В момента правим една книга по Учителя за задгробния живот, казва се „Да осветлим смъртта“, след около две седмици трябва да излезе. В момента се сещам за едно изречение, Учителят казва: „Вие искате да виждате в другия свят! Че вие не виждате физическите неща – най-явните, тогава как ще виждате оттатък?!“. Ето защо човек трябва да изработи много тънко внимание, етерно внимание – то се дължи на Любовта.

Чистотата е безкраен океан от сигурност. Тя е светлина и в този, и в другия свят.

Мохамед казва: Чистотата е половината от вярата. Пречистването, казва, е голям дар. Чрез него Аллах предпазва Своите Си избрани. Той им позволява да се пречистват, Той им дава и Той ги предпазва; Той е Предпазващият. Пречистването осигурява явна и скрита сила. Т.е. два вида сила – явна и скрита.

Казва един ислямист: О, Аллах, Ти си Ускоряващият, Ти си Забавящият!

По Негова воля умираме, по Негова воля живеем. Сещам се и в София за един разговор: – Можех да помогна на баща си! (един приятел от лекциите). – Да, но става това, което Бог иска. – И все пак, можех да помогна... – Ако можеше, и Бог щеше да участва, и щеше да помогнеш. Има много скрито значение в тези неща.

Той има Извечен Слух. Имàм Али, един от най-верните на Мохамед, казва: Хората са врагове на онова, което е неведомо за тях. И още е казал: Търпението е два вида: търпеливо понасяне на омразното и търпеливо въздържане от обичното.

Умението да се задоволяваш с това, което имаш, е едно неизчерпаемо богатство. Имàм Али е казал още: Мнението на Стареца (има предвид Мохамед) ми е по-скъпо от героичната гибел на младежа.

Няма могъщество като благоразумието!

Комуто е дадена молитва, не ще остане тази молитва нечута. Дори много време да мине, неговата молитва, понеже му е дадена, тя ще бъде чута. Комуто е дадено покаяние, не ще остане неприето. Комуто е дадено да моли за прошка, той не ще остане непростен.

Търпеливият няма да пропусне успеха, даже и той да се забави. И още е казал Имàм Али: Който разчита само на своето мнение, погива.

Който пази своята тайна, държи избора си в свои ръце.

Който е праведен в своя вътрешен мир, Бог прави праведна изявата му.

Който поддържа добре връзката си с Бога, нему Бог подобрява връзката с хората.

Любовта е тайното добро на Аллах, Безкрайния. Любовта е райски кът. Звукът и е чист, а диханието и е леко. Любовта има най-лекото дихание.

Коранът казва: Който е дарен с Мъдростта, е дарен с голямо добро.

Не времето е опасно за хората, а невежеството.

Тези, които постигат целта си, те постигат две неща... (При мен често идва заместник на един ходжа и иска съвети от мене, както и да е, и той много се радва на тези неща, които му казвам, и в случая става въпрос за тази цел.) Тези, които постигат целта си, постигат две неща: първо – Вдъхновение, второ – Мъдрост. Тези две неща вървят заедно, те са мярка, висша мярка. Едното е Вдъхновение – не стремеж, нищо общо с амбиции, а другото е Мъдрост.

НЕПОРОЧНОТО ЗАЧАТИЕ

според Мохамед и Исляма

(втора идея за размишление)

Адам не е имал нито баща, нито майка. Бог го е създал от Себе Си с тайната на Словото. Бог е казал само: „Бъди!“.

Христос се ражда чрез Мария, но не от Мария. Коранът казва: И рече Мария (Мариам): „Господи мой! Как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал?“. И рече и Аллах: „Така Аллах сътворява! Каквото пожелае, щом реши, казва му само: „Бъди!“. Това е Слово на самия Бог – и то става. Това е раждане, независимо от земните сили, от земния живот. Тука няма нужда от никакъв земен баща, защото има само един Баща и Той е Аллах. И Той казва: „Бъди!“ – и нещата стават.

И Мария, самата Мария, е Божие Слово. Но Христовото раждане е друго. То е неизвестно на хората, както им е неизвестен самият Аллах. Това е Божие дело, тайна на Божието Слово, раждане без баща, защото всичко е в Него. Това е Божия власт, абсолютна Божия власт, Божия сила, Божия възможност, а не човешка възможност. Значи, Божия възможност, а не човешка възможност, нито пък ангелска възможност. Преди време, когато говорехме за русалките, ви казах, че дори русалката е научена да ражда от себе си; няма мъжки русалки – просто русалка. Тя ражда от себе си другите русалки. Щом една русалка може, не може ли Този Великият Бог да ражда, както иска, след като самият Той е Универсалното Слово.

Кой е баща на първия човек? Аллах. И Христос е Божие Слово, родено Божие Слово, родено от Божията възможност, която човекът не разбира. И сам Аллах е определил Неговото име, и то още преди да се роди навън, понеже Той е Слово от тайната на Аллах. И тука сам Бог Му дава име, а не родителите. Тука земните сили въобще нямат власт. Той дава всичко. И името Му е Христос: Месия, много уважаван и от ислямисти, и от Мохамед, и от суфите, защото Той е Слово, сътворен от Мистерията на Словото.

Древният Тот, древният египетски Бог, казва: Словото е знамение на скритите светове.

Зачатието не черпи сили от мъжа и жената, а от Бога. Зачатието не черпи сили от мъжа и жената, както изглежда, а от самия Бог, от Неговата скрита енергия. И ако Бог не си даде Словото, зачатие няма. Ако изрече: „Бъди!“ – зачатие има.

Бог работи в Свой таен свят, казва Мохамед, в Свой таен, скрит свят. Там произвежда всички неща, там ражда нещата от Себе Си. Защото, както казах, дори и русалката знае нещо, което и човекът не знае, а колко повече Бог! Защото всичко е родено от Него, само Той не е роден.

Това раждане и досега си остава неразбрано, и досега има подозрения. Но засега нещо ви казах, след време ще продължа.

СУФИ

(лекция 3)

За суфи най-голямото невежество е потопът на материалността.

Суфите казват: Добросърдечният грешник е нещо по-добро от праведника, който се ожесточава в своята набожност.

Да бъдеш суфи, означава да престанеш да се безпокоиш. Ще допълня: няма значение дали има причини, дали има логика: щом се безпокоиш, ти си далече от Центъра и от Бога. Може ли Бог в теб да се безпокои? Дай Му право да не се безпокои!

Баязид казва: Когато познае Аллах, суфи постига (забележете!) пълно неразбиране на реалността. Не разбиране, а пълно неразбиране на реалността, защото заживява в Бога, а това не е нещо за разбиране, това е нещо за живеене. Ще ви кажа една случка с Настрадин: веднъж рано сутринта, в 4 часа, той напуснал дома си и бродел по улиците, скитал, странствал. Спира го един стражар и го попитал: „Ти защо бродиш по улиците вечер?“. Настрадин му казал: „Ако имах отговор на този въпрос, аз отдавна щях да съм си у дома“. Златно послание! Ако човек разбере, че има само един-единствен дом, Източника – Аллах, той никога не би бродил по тези мрачни сътворени светове. Той щеше да живее в Аллах на всяка крачка. И самият Настрадин живее в Аллах.

Същността на суфизма е самото духовно изживяване на ал-хакк, т.е. на истината. Тя не може да се познае, но може да се преживее. И това е същността на суфизма.

Суфи казват: Виждането не е нито със затворени очи, нито с отворени очи. То е чрез просветлението в Духа. Значи, ако не си просветлен, колкото искаш ги отваряй и затваряй.

И в абсолютна бедност суфи е свободен и богат. Забележете, в абсолютна бедност! Много случаи има – той е свободен и богат. Защо? Аллах е в него, той не изпуска Аллах. Той е на три степени по-концентриран от исляма, това е суфи. Толкова е концентриран и той има в себе си Аллах, а който има в себе си Аллах, може ли в бедността да е беден? Той е свободен и богат, защото той е пиян с Аллаха. Когато дълго време си пиян с Аллаха, ставаш суфи.

Суфи казва: Когато изгориш в огъня, т.е. в Любовта, ти ставаш храм на огъня. И според суфи няма нужда хората да чакат потопа, защото те са вътре в него. Те са вътре в него и той се нарича материализъм. Какъв по-голям потоп?!

Суфи-мистикът е извън завесата на вселената-сянка. Той самият свидетелства за Божието присъствие.

Бог е безкрайно близък до човека, но човекът е безкрайно отдалечен от Бога.

Мистикът е душа, опиянена от виното, т.е. състоянието на Божественост.

Човекът е мистик, когато душата му е открита само за Бога. Значи, човекът е мистик, човекът е суфи, когато душата му е открита само за Бога.

Мистикът дава странен живот на знанието, на светлината – той ги обогатява, не те него. Той им дава нещо чрез Бог в себе си.

Душата на мистика сама по себе си е благодат.

Суфи-мистиците са тези, които чрез любов са потънали в морето на единството. Те са вкусили тайната на Бога и затова те не познават превратностите в този свят. Превратностите не ги интересуват; никакви въпроси за бъдеще, за потопи, катаклизми – те живеят непрестанно в Аллах. Само Бог ги интересува и нищо друго няма какво да се случи, защото най-важното се е случило. Следващата майска лекция ще бъде една от най-важните, където ще разгледаме най-важния въпрос в света – познаването и тайната на Бога.

Суфи казва: Хората са желания, а желанията умножават завесите, завесите умножават слепотата.

Смирението е преди всичко отношение към Бога и към живота. То не е постъпки, то е осъзнаване за това, че ти не съществуваш, че съществува само Бог. Т.е. смирението е високо осъзнаване, че ти не съществуваш. Как може да съществува нещо, което днес го има, утре го няма, няма значение – човек, град, животно и т.н. Т.е. суфи се е изместил, за да живее Бог в него. Тогава животът става наистина тотален, пълен с благодат: няма бедност, няма богатство – има нещо, което е по-дълбоко от двете заедно.

Смирението показва още, че ти от всичко можеш да се учиш. Ще обясня: който се е облякъл в смирението, над него егото няма власт.

В суфи няма чувство за обида, защото това чувство означава, че в тебе има неверие. Значи, ако нещо те обижда, няма значение какво е – това означава, че в тебе има неверие. Но ако ти беше смирен, нямаше да го има това, щеше да имаш чувство, все едно, че нещо те гали, някакъв вятър те полъхва, някакъв приятен ветрец – такова нещо са обидите.

Източникът на обидата е в двойствеността на човека. Ако той беше единен с Бога, кой може да обиди Бог в човека? Никой не може да го докосне с обида, с каквото и да е. Така суфите стигат до извода, че егото е, което се обижда (то се обижда и без обида, тука няма да ви обяснявам, то няма значение; няма нужда да го обиждаш, самият живот го обижда). Егото, казват суфите, това е идолопоклонството, най-опасното идолопоклонство. Ако един суфи чувства обида, тогава той не е суфи, защото суфи е пустота, суфи е нищо. А кой може да обиди нищото?

Когато наставникът наранява ученика (има и такива случаи и те са много тънки и точни), тогава истинският ученик съхранява преданост, а обикновеният ученик се засяга. Истинският ученик съхранява преданост, а това говори за неговата истинска вяра и смирение. Но който не е истински ученик, той ще следва своето въображение и своите фантазии. Наставникът ще го остави за известно време да се учи от тях – ако може, да го разбере.

МЪДРОСТТА НА СУФИ

(трета идея за размишление)

Суфи е син на настоящата пълнота и затова той не произнася думата „утре“.

Колкото по-добре човек вижда материалния свят, толкова по-лошо той вижда Духа.

Мечът на реалността – това е защитата на суфи, защитата на чистия човек. По друг начин казано: в сферата на Духа няма разделение.

Ако този свят изглежда бездънен и огромен, помни: за Всемогъщия той е по-малък от атом.

Бог в Своята доброта ви плаши, за да отидете на безопасно място. Тука суфизмът иска да каже, че понякога Бог изпраща строгото Си лице, за да може да те предпази от нещо по-лошо. Затова Той те заплашва да се върнеш назад, защото, ако влезеш неподготвен, ще отидеш на опасно място и затова Той в Своята доброта, в Своята милост, Той те предпазва.

Разсъдъчното търсене не е истинското духовно търсене. Духовното търсене е друг вид; духовното вино има друг състав.

Там, където няма виждащи хора, всички слепи ще загинат.

В бедността, казва суфизмът, можеш да намериш несметни съкровища.

Всичко, без изключение, е сътворено красиво, прекрасно и мило, но е предназначено само за този, който вижда. А жената, тя е величествен лъч от Аллах. Тя не е просто земна възлюбена. Жената е духовна, никога не е била земна. Жената е духовна, а не сътворена, както изглежда. Тя само изглежда сътворена, но не е. Тя е съзидателна, а не сътворена.

Той всякога вижда ясно твоето желание и мнение – така ясно, както ти виждаш косъма в чистото мляко.

Правоверните се боят да не се отделят от своята вяра, казва един суфи, а аз се боя да не се разделя с Тебе, да не се разделя с Аллах. До такава степен не ги интересува вярата, до такава степен са погълнати от Бога, че вярата просто става без значение, защото Бог действа.

Новата мъдрост не попада в старо ухо.

Еретикът не обича религията, казва Ал Халладж, той обича Бога. Той знае, че религията изчезва, а Бог остава. И казва: Аз станах неверник към себе си и верник към Аллах. Аз съм ви казвал за този глупав съвет, който много хора си дават: „Трябва да вярваш в себе си“ – напълно погрешно! Пак ще го повторя: Вярвай на Бог в себе си и после Той ще те научи как да вярваш в себе си. Но когато поставиш Бог на второ място и вярваш първо на себе си, ще бъдеш разочарован от себе си. Така че винаги на първо място е Бог, ако искаш да разбереш и себе си, и другите, но най-вече трябва да разбереш Бога, за което ще говорим другия път.

Всичко е послания, казва суфи, от Аллах. Дори и глупакът е посланик на Аллах! Трябва да разбереш какво иска да ти каже Бог.

Каквото и да правят хората в света, Аллах никога няма да бъде заблуден. Каквото и да правят, каквото и да мислят, както и да хитруват и мъдруват – Аллах никога няма да бъде заблуден.

Понякога Аллах ни изпраща силен враг, за да ни привлече към Себе Си. И с това отстранява врага от нас. Когато станем единни с Бога, врагът изчезва.

Суфи е този, който така е уловил Аллах, че Аллах не може да се измъкне от него. Сещам се за Учителя, когато говори за октоподите: Когато те хване октопод, казва Учителят, ти пускаш, той не пуска. Ето ви един съвет, казва Учителят, така хвани Бог, че Той да те пуска, а ти да не Го пуснеш.

Следващата лекция – на 1.05.2012 г.

АУМ

1-ви май, 2012 г.

УЧИТЕЛЯТ ЗА БОГА

(лекция 4)

УЧИТЕЛЯТ ЗА БОГА

Продължение
(първа идея за размишление)

МЪДРОСТТА НА УЧИТЕЛЯ

(лекция 5)

МЪДРОСТТА НА УЧИТЕЛЯ

Продължение
(втора идея за размишление)

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

(лекция 6)

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

Продължение
(трета идея за размишление)

УЧИТЕЛЯТ ЗА БОГА

(лекция 4)

Ще разгледаме най-важния въпрос на живота, защото всички други неща са последствия, те са второстепенни.

Учителят казва: Само едно нещо е съществено в живота – каква любов имаш към Бога.

Докато вие не си съставите ясно понятие за Бога, не можете да постигнете истинско познание.

Бог изменя всичко в света, а сам Той остава неизменяем.

Бог е първият, Когото трябва да обичате; няма някой по-пръв от Него.

Животът никога не е бил създаван, животът само излиза от Бога и се проявява.

Бог е това, в което живеем, и това, което се крие в нас.

Ние не сме в света, ние се движим в Бога.

Всички противоположности са в Него; и добрите, и лошите хора са в Бога. И сега Бог трябва да се справи с тях. Забележете, Учителят казва, че и с добрите, и с лошите трябва да се справи, да ги извади от техните заблуждения, в които те се намират, защото и добрият не е мъдър, нито любящ, нито пък лошият.

Някои казват: Бог е навсякъде. Учителят казва: Но казвам: Бог е навсякъде, но само в абсолютно разумния свят. В неразумния свят Той присъства само със Силата Си. Неговото Съзнание е вън от неразумния свят. Казано по друг начин: ако си разумен, Бог работи в твоето съзнание; ако си неразумен, Той е вън от тебе и се проявява само като Сила – не като Съзнание, а като Сила.

Бог е в знанието, което никога не потъмнява.

Бог не е нито между вярващите, казва Учителят, нито между неверниците. Той не живее нито между вегетарианците, нито между месоядците. Той е между любящите души.

Щом се раздвоиш в себе си, Бог вече е вън от тебе.

Бог има два принципа: Бог и Господ. Учителят дава разлика между тези две думи: Господ е нещо, което съдържа в себе си Любовта; Бог е онова, което съдържа в себе си Мъдростта.

Всеки дух, който пожелае да бъде равен на Бога по сила, се натъква на злото.

Той изпълва всички светове, всички Слънчеви системи и пак остава една непроявена част от Него.

Бог е Любов, но Той сам не е Любов. Бог е нещо по-велико от Любовта, обаче условията, при които сега живеем, не познават по-велика мярка и затова се казва, че Бог е Любов.

Няма същество в света, което може да обича и тези, които не го обичат – това е качество на Бога. Т.е. ако Бог е в тебе, това ще стане лесно; ако Бог не е в тебе, няма да можеш да обичаш враговете си.

Няма по-велика сила в света от тази да придобиеш съзнанието, че Бог е с тебе.

Този, който и в най-тъмната нощ е с тебе, Той е Бог.

Никой не може да се освободи от погледа на Бога.

И казва Учителят: Първото нещо, това е любов към Бога. Тогава само ще имаме една истинска мярка. Никой няма право да обича, докато първо не е обикнал Бога, защото няма да има мярка. Значи: никой няма право да обича, каквото и да е – човек, животно, професия, народ и т.н., няма да изреждам, каквото и да е, докато първо не е обикнал Бога.

Ако човек не показва любовта си към Бога външно, за всичко, което му е дал, и вътрешно, за всичко, което му е взел, той не е разбрал Любовта.

УЧИТЕЛЯТ ЗА БОГА

Продължение

(прва идея за размишление)

Обикнете ли Бога, главният въпрос в света е разрешен.

Има неща, известни само на Бога, тях дори и вятърът не ги чува.

Бог планира, казва Учителят, и случайностите! Забележете, Бог планира и случайностите; така наречени „случайности“, те са всъщност закони.

Любовта е мярка за висшите светове, но тя също не познава Бога, тя само е приближаване. (Скоро тази книга ще влезе в печатница, чудна книга, книга за Бога по Учителя.)

Най-важното в живота е да се приближаваме към Бога, а който иска да Го познае, той се отделя от Него и Бог го пригодява към невежеството и тъмнината.

Най-великият и тайнствен Божи дар за голямо приближаване до Него, до Бога, казва Учителят, е Голгота. Не всеки е достоен да получи Голгота и да влезе в дълбоката Тайна на самия Бог. На Голгота узрява друго знание, друга Мъдрост, Мъдрост за самия Него. Сам Той дарява тази Мъдрост. Това е Мъдрост, скрита от света. Голгота премахва, казва Учителят, сътворението, булото и човекът вече вижда нещо от Същността на Бога, но вече без булото, без заблуждението.

Тези, които са искали в древността да познаят Бога, вместо да имат Любов към Него, те са влезли в падение и са образували впоследствие културата на Дървото на познанието на доброто и злото, т.е. културата на смъртта.

Срещата на човека с Бога не става в полето на знанието, а в полето на Любовта.

Пълнотата не е в това да знаеш за Бога, а да си в Бога.

Любящият човек се ражда в Бога, а знаещият се ражда в света, т.е. в съдбата.

Дето е Бог, там дяволи не съществуват.

Да обичаш Бога, там е тайната на живота. Да обичаш Този, Когото не виждаш – майсторлъкът е там. Този, когото виждаш, това е само една форма.

МЪДРОСТТА НА УЧИТЕЛЯ

(лекция 5)

Смисълът на живота не седи само в това да правим добрини. Някой казва: Човек трябва да е добър. Учителят казва: Главната задача на живота не седи в това човек да е добър, но да изпълнява Божията воля и да бъде Син Божи. Не добър, а Син Божи.

Ако имаш един враг, казва Учителят, създай в ума си една красива форма за него. Не мисли за неговото зло и така ще го отстраниш.

Този път, в който сега сте влезли, е един от най-трудните. Той не е за ходене, а за изпълнение. Не си правете илюзии, че този път е лесен. Опитали ли сте най-големите страдания?

Само тези разумни отношения на любов могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Тя ще дойде. Вие още не познавате Бога. Познавате Го само като Любов, но трябва да се върнем в онази култура да питате атлантската раса какъв е бил Бог. И Учителят казва: Те Го опитаха, те са затворени в дъното на Атлантическия океан (атлантите, духовете им) и още не са освободени тези души.

После Учителят казва: Любов, която не може да ти създаде най-големите нещастия и страдания, Любов, която не може да те смъкне в ада, това не е Любов. Злоба, която не може да те издигне до небето, при Бога, това не е злоба. Е, какви са вашите понятия за това? – казва Учителят.

Никое възвишено същество не е победило досега в борбата със злото. Даже и боговете не правят опит да се борят със злото. Те знаят, че ако се борят със злото, ще се натъкнат на Бога и ще счупят главите си. И затова Христос е казал: „Не противи се на злото“. Натъкнеш ли се на злото, дай път на доброто в себе си и най-вече дай път на Любовта в себе си.

В някои школи се проповядва усилване на волята. И Учителят казва: Те мислят, че силната воля прави човека силен. Не! Силната воля не прави човека силен. Ако силата на човека не идва от вътре, от Божественото в него, тя лесно ще се изгуби.

Ако вие не може да издържите ограниченията, които свободата налага, вие не можете да бъдете кредитирани.

Всеки човек, който се е усъмнил в Бога или който се е опитал да противодейства на Божественото начало в себе си, той е завършил с полудяване.

Истината, казва Учителят, е специален огън, който прегражда видението на Невидимия свят. А душата е раят в човека и всеки, който е вън от душата си, е вън от рая.

Когато минаваш през трудно място (става въпрос за тежко състояние), умът ти трябва да е насочен само към най-същественото. Ето защо са важни упражненията в концентрация – да можеш да се научиш да се събираш, изключителна съсредоточеност.

Ученик, който познава Бог в себе си, намира своя Учител.

Човек, в когото го има Божественото, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута неизменна – чиста неизменна валута.

Ако разберете Истината, блажен сте; ако не я разберете, ще учите, докато я разберете.

С човешката любов човек постоянно трупа дългове. И питат Учителя: Защо не разбирам? Отговаря: Защото не ти е дадено.

Силата на човека седи във вярата му и в разбиранията му. Що се отнася до уреждане на живота му, други вършат това, други висши същества вършат това. Други висши същества му диктуват какво да работи, къде да ходи, какво да прави и те се застъпват за него. Те започват да решават неговите въпроси.

Докато не обикнеш Истината, никога не можеш да бъдеш здрав; и дава Учителят една мярка: Здрав е онзи, който има приятно разположение и при най-големите трудности, които го сполетяват.

Лекуването става от Господа, а не от хората. В болестта ако няма Божий пръст, хората не могат да се излекуват. Няма значение, дали ходите при най-големите професионалисти, те не могат да ви помогнат. Истинският лекар, казва Учителят, е извън времето и пространството. Трябва да умееш да го привлечеш, да му спечелиш доверието и да го извикаш.

В света има само Един Лекар, всички други са асистенти.

МЪДРОСТТА НА УЧИТЕЛЯ

Продължение

(втора идея за размишление)

Учителят казва: Грешните хора са грешни, защото не са се мъчили, а праведните са праведни, защото са се мъчили. Значи, тук не става въпрос за страдания, а за нещо по-дълбоко.

Ако вие не се решите да се мъчите, аз ви считам знаете ли за какви? И Учителят отговаря: От черните! Може да мъдрувате колкото си искате върху този въпрос, но Учителят казва: Приемете мъчението, защото то ви е дадено от Невидимия свят. Има някои от вас – и да искат, не са определени за мъчение. Ще обясня мисълта на Учителя: тук не става въпрос за голямо страдание, а за голямо мъчение; защото там, където страданието не може да помогне, според Учителя, значи нещо му липсва. На помощ идва мъчението. За да дойде то при тебе, ти трябва обаче да си достоен, защото в него е тайната на голямото израстване. Според Ал Халладж, това е последното явяване на Божията ръка, върховната Божия милост. Ако и при мъчение не можеш да се оправиш, вече за тебе е катастрофа, ти вече напускаш човешкото и тръгваш към демонизиране – по-лошо от това няма! Значи, тайната на мъчението е не просто израстване – голямото израстване.

И казва Учителят: Този Бог, Когото аз зная, е много добър, но едновременно е много лош. Той е толкова добър, че няма по-добър от Него, когато вършиш волята Му. Но няма по-лош от Него, когато не изпълняваме волята Му и когато вършим зло.

Светът се ръководи от могъщо Божествено Съзнание.

Ябълката, за която се споменава в Библията – тук за малко ще ви кажа: думата „ябълка“ е много дълбока, тя има седем степени на тълкуване, тука ще ви изнеса истинската седма степен. Тук не става въпрос нито за сексуална енергия, нито за невежество – те са по-нисши степени; тук става въпрос за седмата степен, истинското грехопадение. Ябълката, за която споменава Библията, е онази тотално неестествена храна, с която човек е започнал да злоупотребява: човешкото месо. Човек е започнал да яде човешко месо и даже да казва, че това е приятно. Това е тълкуването на думата „ябълка“ в седмата степен – човекът е посегнал и това е най-голямото грехопадение; дори смята, че това е било нещо приятно и добро.

Месоядството в света, казва Учителят, въобще в най-широк смисъл, го образуваха падналите духове. То влезе в света, когато се прекъсна връзката с Любовта. Никое правителство няма да ви освободи, казва Учителят, никоя религия не може да ви спаси, ако нямате Любов.

Лесният път е най-мъчителният път в живота, той носи големи опасности за човека. Мъчният път е безопасен. Забележете какво казва Учителят; вярно е, че е много труден, но мъчният път е безопасен. Ако искате да успеете в живота си, търсете мъчния път – той е най-правият път.

Четвърто измерение означава: да желаеш малко и да вършиш много.

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

(лекция 6)

Учителят казва: Та сега Аз не ви говоря за най-мъчните работи, но за лесните работи, които и цветята знаят. Аз мога да ви подаря и планети, и слънца, но какво ще ви ползват те?

И казва Учителят: Твоят живот е в Моите ръце. Следвайте повеленията на Моя Дух. Сега поздравявам тези ученици, които познавам, те ще живеят в новата Вселена.

Ако ви видя на кръста, ако ви видя на Голгота, Аз много бих се радвал – казва Учителят. Да, да си достоен, да си отишъл там, това е голяма чест. И Учителят казва: Аз бих се радвал.

Ако спра Земята от нейния път или преместя Витоша от нейното място, какво добро ще принеса с това? Днес светът не се поправя с чудеса.

Мнозина се съмняват в думите Ми и затова вратата към този възвишен свят за тях е затворена.

Когато се намеря в най-голям мрак, Аз знам – казва Учителят, – в мрака ще се появи Бог. Тука Учителят дава какъв трябва да е нашият подход; говорим за най-голям мрак, когато си забравяш и името, и всичко. И когато няма какво да правиш, трябва дълбинно да вярваш, че ще се появи Бог.

Вие казвате: Онзи, който живее един добър живот, Господ го обича. Учителят казва: Това е лъжливо заключение.

Някои се опитвали да претеглят Учителя, казва: Ти не можеш да Ме теглиш. Аз съм толкова тежък, че не си в състояние да Ме претеглиш.

Аз нося едно разрешение, както разрешава Бог в Невидимия свят.

Това е обръщение на Учителя към учениците: Вашите лоши мисли много Ме засягат. Няма значение, дали имат причина и за какво са, Учителят казва: Много Ме засягат.

Не Ме карайте да повръщам, защото ще опръскам всички ви.

Ако Аз не ви предам нещо от Себе Си, нищо няма да научите. И после Учителят казва: Господ не се нуждае от добри хора. Добрите са като злите, те са в застой. И едните, и другите нямат Любов.

Господ се нуждае от синове и дъщери Божии.

Не черпете от втори източник, от втора ръка, казва Учителят, а елате при Мене.

Сега изпълнявам закона на приятелството за вас, а не закона на братството. Законът за братството е много висш закон.

Има нещо още по-дълбоко от живота, но не искам да говоря за него сега.

И сега разрешават въпроса, кое е числото 666, за което се говори в Откровението. Това подразбира един човек, който не разбира. Ти като си направил три капитални грешки и не можеш да вземеш един урок от това, ти си вътре в трите шестици. Значи, когато направиш три капитални грешки и не можеш да си извадиш една поука – тук става въпрос за три капитални грешки: едната е по отношение на Любовта, втората – на Мъдростта – и третата – по отношение на Истината – и не си правиш поука и урок, ти влизаш в това число.

Както Аз схващам света, светът е съвършен. В света няма никаква погрешка, няма никакво зло. Това го казва и Христос на апостол Павел – няма никакъв грях, но в момента, в който ти постъпиш погрешно, ти вкарваш греха. Не че има грях, но твоето действие е нечисто и вече вкарваш греха. Но иначе няма грях, няма и зло. Ще обясня: наистина е така, но трябва да си вътре в системата на Бога, а не в системата на света, т.е. невежеството.

И Учителят казва: Ще дойдат изкушения, които не сте и сънували. И после казва: Когато престанеш да Ме лъжеш, твоите работи ще започнат да се оправят.

Аз не искам да ви утешавам, остаряло е вече това. То сега е едно неуважение. Ако не добиеш Абсолютна чистота, ти не можеш да намериш това, което търсиш. И Мене не можеш да намериш.

Ако вървите по Моя, по новия начин, винаги ще издържите изпита си. И в най-големите страдания, и в най-големите мъчения ще издържите.

Радостите и скърбите за хората представляват забавление за Мене.

Можеш да закъснееш само с една секунда и да изгубиш условията. А можеш да ги изгубиш и за хиляди години, ако не прецениш ситуацията.

Никой не може да Ме избира за водач и Учител; Аз съм този, който избира.

Никой не се е приближил при Бога така, както Аз съм се приближил.

Вярвайте в Бога и в Мене.

Питат: Ами Вселената можеш ли да носиш? Казва Учителят: Аз съм господар на Вселената. Кратко, просто и ясно: Аз съм господар на Вселената. Разбира се, много толтеки, много суфи са постигнали това.

Аз виждам, казва Учителят, молекулите.

Аз говоря същественото.

Аз зная къде е Той, какво прави.

Аз съм Пътят.

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

Продължение

(трета идея за размишление)

Аз съм нещо, което е над вашите въпроси. С въпроси не можете да Ме радвате, но с усърдие и много, много работа.

Можеш да Ме питаш, но като станеш ученик, ученик на потънкостите (не просто ученик). Като станеш ученик на потънкостите, тогава можеш да Ме питаш.

В Мене има сила, която може да помете и потопа, но Аз не я изразходвам, Аз я съхранявам – казва Учителят.

У Мене има тайни, които и боговете не са сънували.

Когато станеш неизменен, Аз ще те докосна с Истината.

Ако Ме любите външно, ще сгрешите. Тогава ще ви направя сътворени.

Който не Ме люби, да се пази от себе си!

Земята е от милиарди години. Обетованата Земя е преди нея, но и тя има възраст. Аз нямам възраст.

В Мене има топлина, която я няма на Слънцето.

В Моето учение също може да боледувате, но то е лечение.

Моето Слово е движение на Бога.

Моето учение се корени изцяло в Бога.

Световете съм ги изключил, само Бога признавам.

Някога, в древността, злото се срещна с Мен и оттогава не иска да Ме види.

Щом сте нечисти, ще ви изпратя съдбата, но ако сте чисти, ще дам да видите Лицето Ми.

Който Ме люби, няма да му дам да умре, но ще го скрия вътре в Себе Си.

И казва Учителят: На мнозина от вас съм откривал Пътя в миналото, но вие сте го закривали.

Рибите използват водата, птиците използват въздуха, хората използват живота; Аз любя Бога.

Следващата лекция е за Атлантида и атлантската мъдрост – на 5.06.2012 г.

АУМ

5-ти юни, 2012 г.

УЧЕНИЕТО ЗА ПАРАЗИТИТЕ

(лекция 7)

ВЪЗПРИЯТИЕТО

(първа идея за размишление)

УЧЕНИЕТО ЗА ПАРАЗИТИТЕ

(лекция 8)

БЕЗУПРЕЧНОСТТА

(втора идея за размишление)

ПОГОВОРКИ И ПОСЛОВИЦИ НА АТЛАНТИДА

(лекция 9)

ЖРЕЦЪТ АТЛАНТ

(трета идея за размишление)

УЧЕНИЕТО ЗА ПАРАЗИТИТЕ

(лекция 7)

Паразитите си имат своя тайна история извън развитието на организмите. Главната врата за паразитите си остава егото, защото всяка неадекватна постъпка е участие на тези паразити. Тази постъпка е вход.

Едно нечисто изразено съзнание се сраства с паразитите и вече не може да живее без тях. Те взаимно се хранят. Веднага давам два примера: единият случай с една позната, отива на пазара и казва: „Това, това, това ми отделете... Не искам нищо!“. И заминава. Зарежда се, само че това ще ѝ струва скъпо. Друг случай: влиза един в малка книжарничка, говорят две жени, едната държи малко кученце. Той казва: „Какъв е този пес! Той ме плаши!“ – излиза и те почват да говорят, и го подхранват, не знаят, че така той си тегли енергия. Но това са хора, които нямат източник, изгубили са нещо и търсят такива неща. Затова трябва да сте будни, да знаете как да им помагате тайно и как да не се привързвате към думите.

Паразитите са проникващи. Те могат да влизат отвътре и да формират желания, интереси, настроения и най-различни планове за твоя живот. Най-лошото е, когато паразитите проникнат в съзнанието и започнат да ръководят неговото поведение.

Според толтеките, човечеството не може да разбере, че е станало храна за една прастара паднала цивилизация на паразити, която тръгва от втората подраса на Атлантида – тлаватли; преди време малко говорихме за тях, след време ще говорим повече. Това е втората подраса, в която са влезли марсианците – те са в единство с марсианците. После тази раса се усилва още повече от четвъртата и най-опасна раса – пратуранците – и борбата с тази паразитна цивилизация още се води. Тя продължава от Атлантида и продължава и сега да се води. И тя е известна днес не като тлаватли, а като Дървото за познанието на доброто и злото – просто името е друго.

Изцелението от тази паразитна цивилизация е само едно – чрез безупречност, тука говорим от гледна точка на толтеките. Разбира се, при нас са: формули, пречистване, благородство, особено: чисти постъпки при всякакви условия, но при толтеките е бил този метод – безупречност. Според толтеките човекът, поради своето неразбиране, сам позволява на паразитите да го отклоняват от правия път. И така, чрез много позволения, те стават все по-силни, завладяват волята и намеренията на човека и го препрограмират.

Когато един човек вземе много твърдо решение да върви в пътя на Истината, той вече има ключа за постепенно парализиране на всички паразити.

Щом си паднал в думите и в словото, ти малко или много си обсебен и завладян.

Мисълта е непроизнесено слово и щом го произнесеш, то вече влияе и на мисленето, и на твоите действия и затова трябва да внимаваш, да бдиш за всяка мисъл, за всяка дума – не която идва към тебе, там няма значение – какво излиза от тебе! Както ще говорим после за възприятието: не е важно какво се случва отвън, какви събития, а какво възприемаш. Защото нечистото слово, когато го допускаш, то ще те видоизменя, вече нямаш избор. То ще ти влияе и ще те видоизменя в мисленето, докато те доведе до упадък.

Има паразити, които използват енергията на твоите думи и дават съвсем друга посока на тази енергия. Те я променят. Ти си искал да кажеш едно, а станало друго положение, т.е. хората са попаднали в паразитите, в хитростта на тези изостанали духовни същества. Тези паразити са способни да развалят енергията на думите и да дадат съвсем друга посока.

Критиката – това е друг разрушител-паразит. Скоро чух: „Много дъжд, много неща...“. Това е толкова елементарно! Не се ли радваш, че няма земетресения, а само вали, примерно?! Много неща могат да се кажат, но както и да е, прости неща! Освен това, каквото и да стане, важно е дали си центриран в Бога, там възприятието е друго. Значи, критиката е опасен разрушител, който бавно обезобразява живота. Затова в Библията е казано: Не съдете! Т.е. съхранявайте съзнанието си чисто. Толтеките казват, че този паразит, критиката, той пише за човека постепенно книгата на ада.

Този паразит произвежда много думи, думи-паразити. Това са думи, от които човек трябва да се пази, защото те ограбват неговия път, ограбват развитието му, изместват го. Критичният човек се саморуши, той лесно се препрограмира на неуспех и упадък. Той пътешества и навън, и навътре в „митоте“, т.е. в хаоса. Когато човек използва нечисти и порочни думи, паразитите са навлезли в него, те говорят, разбира се, с неговия глас и той е заразен. Така паразитите работят усърдно за неговото падение.

Паразитите обичат да карат хората да отделят много време за малоценни неща – друга тяхна стратегия, много време за малоценни неща, второстепенни, третостепенни, а също и да купуваш много неща непотребни. Всичко това е за тези, които не се владеят.

Паразитите са носители също на недоволство, алчност, неодобрение, тревожност, тъй като самите те са изгубили своята същност. Те имат ум, но нямат същност, нямат душа и затова търсят жертви.

Това, което отстранява паразитите най-много, е Любовта. Казват толтеките: Любовта оставя чисти бели следи в другите хора и в другите същества въобще – животни и т.н.

ВЪЗПРИЯТИЕТО

(първа идея за размишление)

Емоцията произлиза от нисшата душа, възприятието произлиза от висшата душа, а интуицията – тя е поток от духа.

Емоциите и чувствата не могат да дадат успокоение никога, те нямат обхват. Възприятието е друго нещо. Възприятието се успокоява от интуицията. То има голям обхват.

Възприятието е духовно умение, а не психическо и затова чрез него можеш да създаваш в себе си живот.

Чистото възприятие е висш израз на душата, то е звукът на душата, докато намерението е още по-дълбоко, то има дълбоки корени в духа.

Емоцията и чувствата пропадат. Защо? Защото те имат някакви ограничени цели. Говорим за толтеките, които са големи наблюдатели, които говорят конкретно от опит. Те, емоциите и чувствата, имат ограничени цели, докато възприятието е всеобхватно, то може да улови даже и необяснимото и да го всели дори в себе си.

Възприятието изисква да имаш осъзнаване, душа. Възприятието е чистото и безсмъртно пространство на самата душа.

Чрез емоциите и чувствата се натрупват знания, а чрез възприятието човек осъзнава своята душа. Това е наречено при толтеките „илнамики“ – означава да стигнеш до духовно спомняне, търсене навътре, търсене на себе си в себе си.

При емоциите и чувствата ти нямаш нито истинско знание, нито чиста енергия; и дори когато уж разбираш нещата и даже когато ги говориш, ти нямаш чисто знание и нямаш чиста енергия – няма го възприятието, т.е. душата. И затова ти не можеш да се преобразяваш; говориш много, но няма трансформация.

Паразитите са неспособни за възприемане на чисти и висши потоци от идеи, мисли и влияния, защото те са се отказали и са се отделили от същността и от себепознанието. Според толтеките, щом си избрал „тескатлипока“, т.е. фалшивото, илюзията в живота си, ти ще бъдеш убеден от паразитите да възприемаш илюзията. Те ще те убедят, паразитите, да възприемаш илюзията в света и няма да имаш възприятия за реалността.

За толтеките чистото възприятие е усилване на чистото съзнание в човека. А чистото съзнание е имунната система на човека – истинската, първична имунна система.

Това, което възприемаш, казват толтеките, това оживява в тебе. Това, което не възприемаш, то умира. Няма значение дали е истинско, или нещо друго – това, което не възприемаш, ти се отделяш от него и то умира.

Възприятието решава кое да живее и кое да умре. Да умееш какво да възприемаш, е въпрос на дълбочина и духовност, въпрос на себепознание и безупречност. И както казах, няма значение, какви събития се случват – тежки, леки или много леки – същественото е какво възприемаш. Ако ти си безупречен, ти ще възприемаш само Божествени неща. Така както е случаят с Ал Халладж, казва: Има само един народ! Който вярва, че има много народи, той не познава Аллах и т.н.

За малко ще се отклоня, преди да продължа с втората лекция „Паразитите“. Ал Халладж казва, другия път ще говорим за него, но тука искам нещо да ви загатна: Голгота и инквизицията – видях в тях Божия аромат. Забележете, няма да се впускам, тъй като другия път ще ви говоря повече за това, само ще ви загатна: Голгота, според Ал Халладж, това е другото име на Бога. Това е изключителна чест – да ти се изпрати Голгота! Това е специална Любов на Бога към тебе. Той те избира за Себе Си, отделя те от света, отделя те от смъртта, отделя те от преходното и тленното поради великата Си Любов. Голгота е страшна милост, милост на много високо ниво, за което нямаме и понятие. Той те избира и те взима при Себе Си. Така възприема Ал Халладж, но другия път ще говорим за него, тъй като става въпрос за най-великия суфи.

ПАРАЗИТИТЕ

Продължение

(лекция 8)

Паразитите работят много тънко и незабележимо. Независимо дали човек нарича себе си „преуспял“, те работят тайно в него и го копаят.

Друг опасен паразит е гордостта, защото той превръща и здравето, и щастието, и успеха в наказание. Пак ще направя едно малко отклонение, тъй като се сещам за Ал Халладж. Казва: Гордият човек, това е малко по-добре от щастливия човек. И обяснява майсторски, тъй като има истинско познание. Казва: И гордият човек, и щастливият човек живеят съвместно със змия, но гордият човек по-бързо пострадва. При него страданието идва по-бързо, докато при щастливия човек змията спи много дълго време.

Този паразит, гордостта, е много опасен – особено когато е облечен и имитира смирение. Представя се за смирен, но това е коварство. Само който е постигнал истинско смирение, може да го различи много лесно, за другите малко или много ще е трудно.

Заради паразитите животът на много хора е построен на лъжливи понятия. Пък и сам Учителят казва: Всичко, което го мечтаете, нищо няма да се сбъдне. Бог има много по-хубав план за хората и много е хубаво, че е така. Друг път ще говорим за Учителя в тази връзка.

Казват толтеките: Всеки, който не е обикнал твърдо и напълно истината, той е изгубил правилното си разбиране за нещата. Така той е затворил пътя си и в него са навлезли паразитите.

Илюзията задоволява само млади и неузрели съзнания, неопитни търсачи на истината.

Някои са избрали знанието и информацията за цел на живота. Това е друг опасен паразит, защото знанието и информацията никога не могат, казват толтеките, да заместят Любовта и безупречността, никога не могат да ги заместят. И този паразит е станал много хитър. Той се е внедрил в информацията, за да се угажда с нея; не да расте, а да се угажда с нея. Това е пътят, по който се създава вечно безпокойният ум.

Най-широката врата за многобройните паразити, както казах, си остава егото. Това е широко отворена врата. Егото е непрогледно царство, казват толтеките. Егото е непрогледно царство, мътна вода. То се интересува и от лъжата, и от заблужденията дори и когато много говори за култура.

Толтеките узнали чрез опит, че егото никога не се посява в истината. То няма и такава цел и затова то никога не преодолява илюзията. Напротив, то се утвърждава все по-твърдо в илюзията. Скоро срещнах стар приятел и той ми каза: – Всичко, което говориш, нищо не ти вярвам. – Браво, няма никакви проблеми! Просто усмивка и радост, разбира се; знам причините, но нищо не му казвам. Имам всякакви приятели, от всякакъв род, и всичките ги обичам.

Егото всякога тържествува в илюзията и това е неговото падение. Егото всякога трупа нисша енергия, чрез която се проваля. Няма значение, какво постига, то всякога се проваля.

Паразитите са, както казах, остатък от древни светове, зло от миналото, което трябва да се преработва. Зло, което трябва да преработим вътре в себе си. Паразитите обичат човекът да е умствен, а не духовен – да умува, да мъдрува и т.н. Те знаят, че умственият човек не може да срещне реалността; каквото и да му се случи, не може да срещне реалността. Знам такива случаи: дори когато реалността му се появи, той сметна, че това е халюцинация. Разбира се, той няма възприятие.

Паразитите гледат с насмешка идеята за Бога, за смисъла, за себепознанието, но тази насмешка е белег на едно дълго и много тежко заболяване, заболяване на съзнанието. Едно от най-лошите неща е, че тези паразити са съумели да ограбят, според толтеките, и дълбока част от съзнанието на човека. Значи, не само от тялото, от ума и сърцето му, те са стигнали и до съзнанието и голяма част от съзнанието са успели да ограбят. А чистото място в съзнанието е място за висшите идеи. Така човек почва да губи равновесието си, вярата си и започва да строи повърхностни планове за живота. Днес човечеството, като цяло, е едно излъгано човечество и това са успели да сторят паразитите, идващи от Атлантида и действащи и сега.

Който служи на злото, казват толтеките, той не може да се лекува. Той е двойно болен, него само паразитите ще го лекуват.

Целта на паразитите е да внушат, че целта на живота е материална, а не духовна. Разбира се, и затова има хора, които имат по седем апартамента, имат апартаменти с множество стаи, но там нахлуват самотата и паразитите, и т.н.

Изгубвайки духовното, човек се опитва да го замести с материалното. На това винаги се усмихвам, защото то е все едно, като нямаш здраве, да искаш да го заместиш с болест – просто няма никаква логика.

Големите епидемии са взаимоотношения между паразитите и хората. Това е съвместен живот между хора и паразити. Това е наречено „големите епидемии“. Големите епидемии са особен род среща на две различни цивилизации, които имат допирна точка.

За толтеките всички събития, които се случват, са енергийни събития. Ще ви кажа, че даже и разговорите между хората, това е обмяна на енергия, на думи, на същества. Затова при някой човек се чувстваш натоварен, а при други не – зависи с какво съзнание, с какви същества разговаряш, каква обмяна има. Значи: енергийни събития, енергийни обстоятелства.

Борбата между религиите и ученията е също дело на паразитите. Всъщност няма никаква борба, но хората се борят на ниските нива – които не са разбрали ученията си. Защото във всяко учение, в чистата му част, е Бог и има единство. Навсякъде има истински учения, всички са от един корен. И затова християните не обичат Мохамед, не обичат Лао Дзъ и т.н.; други пък не обичат други, защото нямат отворено възприятие, нямат широта на съзнанието. А вътре в самото християнство също има борба, защото паразитите са навсякъде. Обаче пак трябва да напомня – има истинско православие и християнство, изнасял съм нещо от него, по-нататък ще изнеса по-дълбока част. Но това не са християните, това са Христос и учениците, това са гностиците, това е Мелхиседек, това е Майстер Екхарт, Яков Бьоме – първично, истинско, изчистено дълбоко съзнание. То е съвсем друг род и то е първично; разбира се, донякъде, както казах и преди, участват донякъде и светци. Някой път ще ви обясня защо те още не са истински в християнството.

Това, което трябва да се разбере, според толтеките, са не свещените книги, в случая да кажем Библията, а безупречността и чистият живот. Значи, има нещо по-важно; Библията оставяш настрани, тя е наистина нещо второстепенно.

Чистият живот е нещо първостепенно. Когато се очистиш, ще имаш позволение правилно да изучаваш Библията и всички свещени книги на народите. И ще ги изучаваш, но по правилния начин.

БЕЗУПРЕЧНОСТТА

(втора идея за размишление)

Благодарение на постоянството в безупречността, толтеките натрупват постепенно могъща висша енергия, чиста енергия. И когато Орелът, т.е. Бог, при тях наречен Орелът, им даде условието, т.е. тежко събитие, те скачат над света и над Вселената. Получават процеп между световете и излизат от ограниченията. Те преодоляват така, с това натрупване, всички видове паразити – и външни и вътрешни, и сътворени и несътворени. И стават част от тайната на Орела, защото те са избрали Орела и Орелът ги е избрал. Ще обясня: ако човек няма осъзнато и чисто намерение, той няма нужда от трупане на енергия. Защо? Защото тогава тя ще го разруши. То е все едно един алкохолик да трупа много пари, голяма каса, или нещо подобно. Той няма какво да прави, той не владее себе си и съвсем други същества-паразити ще харчат. Даже Учителят казва: „Други пият, не алкохоликът“ – съвсем други същества пият в човека, а той плаща сметките.

Безупречният няма възприятие за смъртта и затова тя не съществува. Ако я възприемеше, тя щеше да съществува, но той няма възприятие за нея. Орелът му отстранява това възприятие. И пак ще го кажа: съществува това, което възприемаш; това, което не възприемаш, то е отстранено. Тук ще поясня нещо, за малко ще прекъсна: една позната преди време имаше болест – рак. Тя казва: „Не вярвам!“. Иска да не го възприеме, да излъже себе си. Не! Рака го имаш, трябва да вземеш сериозни вътрешни мерки, не да се правиш на безразлична. Трябва да изработиш стратегия и т.н. Някой път може да се направиш на безразличен и да отстраниш, но това е до едно време. Но ако вземеш сериозни вътрешни мерки, ракът много лесно може да си замине. Много хора са го отстранявали, но това е въпрос на чисто намерение и друга посока на развитието.

Безупречността е част от Орела и затова в нея няма възприятие за смъртта. Тука паразитът на смъртта е отстранен, защото чрез безупречността ти си съзнателен за световете на Орела, а не за падналите светове. Този път няма нищо общо със застоя. Пак ще се отклоня за малко, макар че това е в другата лекция, и другия път ще ви го повторя: един суфи-мъдрец искал да изнесе една лекция пред деца-суфи. Не говоря за деца-индиго, те са далече от истината – говоря за деца-суфи. Казал: Днес ще ви говоря за края на света и за страшния съд. Децата се развикали много силно: „Урааа!“. Много високо, голяма радост – лекцията пропаднала. Как ще говориш на нетленни същества? Можеш да заплашваш земните; без да ги заплашваш, те са уплашени; но как ще говориш на нетленни духовни същества, каква лекция за край на света? Те живеят в суфи-мястото, т.е. в чистото място, там такива неща не действат. На света може да се говорят много глупости, без значение е.

Умственият застой в човека, това е сбор от паразити със своите мнения. Те си имат изработени мнения в човека. Така че някой път, ако мислите, че говорите с човека – не, разговаряте с други същества.

Този, който се посвещава на безупречността, според толтеките, той става мрак за паразитите. Те почват да го изгубват, почват да не го виждат както трябва и все повече го изгубват, защото светлината, чистотата са мрак за тези паразити.

Според толтеките, извън безупречността науките, религиите и ученията са илюзорни. Значи, без тази чистота, без тази безупречност, с каквато и наука да се занимаваш, с каквато и религия да се занимаваш, с каквато и медицина да се занимаваш, всичко е илюзорно. След време ще ви говоря за Парацелз, изключително същество – небесен лекар, той обаче е едновременно и учен, и мъдрец, и мистик, и розенкройцер; той е искал Бог да го направи истински лекар и знае такива неща за тайните на медицината, които, ако се съберат всички лекари в света, като изключим Великите Учители, не се знае дали знаят и една десета от него, или една стотна. Тъй като това е същество, което е знаело точно на какво да се посвети! Но той е нещо много повече от лекар и затова има и тайни, и явни успехи; и Бог наистина го е издигнал нависоко, защото си е знаел намеренията. Освен това, той знае тайни на етера, които учените не ги знаят. Знае тайни за гномите, ундините, саламандрите, въобще за духовете, и знае кога да вкарва слово в едно лекарство и кога да не вкарва, и т.н. След време ще ви запозная с това изключително същество, много рядък мъдрец и мистик. Според толтеките, извън безупречността, с каквото и да се занимаваш друго, това е илюзия.

Толтекът винаги много зорко бди и изследва всяка своя постъпка, защото само така възприятието го въвежда навътре, в тайната на Орела, в тайната на Истината. И Учителят е казал на едно място: Една погрешна постъпка – и цялата ти философия свършва. „Ама аз съм дъновист, ама аз съм еди-какъв си...“ Никакво значение няма – една погрешна постъпка решава всичко. Затова човек трябва да тренира това. Защо постъпка? Защото постъпката е плод на мислите и на чувствата, тя е нещо узряло в мислите и в чувствата и се явява като постъпка. И когато е погрешна, тя показва какви са мислите ти, какви са чувствата ти, какво е съзнанието ти – цяла верига от неща. Именно тука (става въпрос за безупречността) се постига това древно възприятие, наречено при толтеките „третият пръстен на силата“. Това означава (този пръстен) тотално разрушение и отстраняване на всяко зло. Тотално разрушение в смисъл на отстраняване. Само този, който е достигнал до това възприятие – третият пръстен, той е постигнал мярка за думата „култура“. Думата „култура“ в езика на атлантите означава нетленност, изначалност. Оттук почва културата, всичко друго е общи приказки за култура.

Когато Конфуций видял очите на Лао Дзъ, той видял тази култура и се е уплашил. Това били очите на Бездната, очите на Дао, той не могъл да ги понесе. Имал умствена култура, държал на хуманност, държал на човечност, но нямал Истината в себе си, което означава, че е бил много далече от истинската култура, макар че в известен смисъл той е мъдрец. След време ще ви обясня: той е мъдрец, но още не е в правия път. Има много видове мъдреци и много степени.

Езиците са над 6700, но те не могат да обяснят третия пръстен на силата, защото този пръстен е тайна от Бездната, ключ от Бездната, сиреч той идва от тайния произход. При толтеките това е наречено „седемнадесетото небе“.

ПОГОВОРКИ И ПОСЛОВИЦИ НА АТЛАНТИДА

(лекция 9)

Мъдрият поразява злото, без да го унищожава.

Мъдрият е неопределена яснота.

Човекът е от висши светове, но когато не познава себе си, е от този свят.

Мъдрият е търсач на Неопределеността, т.е. Безпределността.

Човекът е роден, казват толтеките, за да стане разгадател на себе си. Не да разгадава загадки – разгадател на себе си.

Мъдър е този, който в мрачни дни свети и сияе. В мрачни дни, не в радостни дни – в мрачни дни свети и сияе. Това е мярка за мъдрост.

Който допуска злото в себе си, е неспособен да живее. Т.е. тази способност вече се изгубва. Ще допълня: става въпрос, според Учителя, и за най-малкото зло – има ли и най-малко зло, вече има смърт и паразити.

Насилието оковава човека във веригите на гроба. Значи, всеки, който е допуснал насилие, той е закован в тялото си, тежка е неговата участ.

Казват толтеките: Търсиш ли Истината, трябва да отидеш до края. Не да я търсиш донякъде и да кажеш „няма истина“; трябва да отидеш до края.

Мъдрият не се интересува от слънцето, а от мрака, в който той може да изгрее. В слънцето не можеш да изгрееш, но в мрака, Голгота и т.н. – това е твоят благороден момент.

Няма по-важно нещо в живота от това да срещнеш в пътя си древен човек.

Мъдрият е образуван от това, което е дал в своето минало. Значи, не това, което е изучавал; мъдрият е образуван от това, което е дал.

Много хора говорят, но мъдростта е рядкост.

Когато Истината е заживяла в тебе, ти вече си Безкрайност.

Мъдрият превъзхожда всяко падение и всеки възход. Той не зависи от тях. И затова одобрявам много Лао Дзъ, когато казва: Не съществуват герои! Той отрича напълно героизма и е напълно прав. Много от героите, почти всички герои и подвизи на висока степен – те не са постигнали себепознание. Те са воювали срещу нещо друго, но не срещу себе си и своите паразити, срещу своите слабости, особено скритите слабости.

За да правиш добро, трябва да си от Безкрая.

Ако искаш да опазиш една тайна, никога не я узнавай напълно.

Въздухът е мед за рибата, ако ѝ е позволено да го узнае. Значи, въздухът е една по-висока среда, но ако е позволено; ако рибата е имала любов, за нея въздухът е еликсир, иначе въздухът е смърт.

Когато нечистият стане знаещ, той се проваля. Тука само за малко ще се отклоня, Ал Халладж казва: Когато нечистият говори разумно, той ще бъде наказан. Няма прошка, защото той говори нещо друго, нещо, което не е неговата същност. Когато нечистият стане знаещ, той проваля собствения си път.

Добре скритата лъжа всякога получава нож в сърцето.

Без Истината човекът е лодка без дъно.

Който е в древния път, няма в себе си „митоте“, т.е. няма в себе си свят, няма в себе си хаос.

Който съумее да проникне в страха, изважда от там смелост. Значи, ако съумееш да проникнеш в дъното на страха, разбира се, съвместно с Бога, с чистотата, изваждаш от там смелост.

Страхът е робуване на старата духовност, тази, която е пропаднала.

Точно говорещият човек не е човек, той е дух. Точно говорещият е дух, казано по друг начин, а не човек.

Словото е древен войн, скрит войн потайно в човека.

Който иска да узнае тайната на живота, трябва да е слязъл в падението и от там да израсне.

Няма време в света, ако ти си дух.

Коренът отвън е цвете, а отвътре е тайна. Цветето е само част от корена, част, която е излязла навън, но тайната не е излязла.

Който не успее да разбере Бога, той ще Го изгуби.

Когато си създадеш враг, ти ще зависиш от него. Т.е. правиш се зависим.

Мракът не може да понесе вдъхновението.

Страшен е, казват толтеките, единствено страхът, но и той самият се страхува от нещо.

Само работа, която те поглъща, е изцяло твой водач и избавител.

Бедствията са създадени за безумните, те са тяхната участ.

Хората са в падение не от злото, а от своето неразбиране.

Глупакът е създаден, за да се самообърква. Вярно е, че понякога той обърква и други, но това е друга тема; но той е създаден, за да изживее всички тези неща на самообъркване.

Нито злият човек живее правилно, нито добрият.

Всички явни подвизи не струват колкото едно паднало листо. Наистина истинският подвиг е нещо дълбоко вътрешно, свързан е със себепознанието и е скрит, както е скрит мъдрецът – в смирение, и е облечен в голяма скромност. Просто не можеш да го познаеш – скрит е!

Ако можеш да изгориш тъмнината си, собствената си тъмнина, ти си мъдрец.

Гневът произлиза от своя стар извор – застоя.

Глупавият цени щастието; мъдрият цени страданието.

Когато водата стигне над главата ти – горе ръцете! Много красиво нещо, просто горе ръцете; не питай защо – горе ръцете!

Всичко вредно е полезно за неразумните хора.

Има някои поговорки, които са на туранците, странни поговорки.

Добрият човек също твори зло около себе си. Забележете, странна поговорка, туранска. На едно друго място туранците казват: Ние сме дошли да бъдем изпитания за добрите хора; но не всеки заслужава, казват туранците, черната туранска мъдрост, не всеки заслужава и не всеки е достоен да му станем враг. Трябва достоен човек, който ще ни оцени, който е благороден и извисен, и тогава той заслужава да му бъдем врагове. Но не си струва да бъдеш враг на нисшите паднали. Ще обясня: добрият не е мъдър. Всички добри хора, които не познават себе си, са всъщност прикрито тъмни хора. Изглеждат добри, но не са такива. Даже има много хора, Парацелз обяснява, които правят много добрини – няма да получат спасение, защото нямат душа, изгубили са душата си. Те са подобни на много същества, които нямат душа, но просто правят добро.

Има хора, които и в доброто оглупяват; има хора, които и в мрака се възраждат.

Нещастието е неосветена мъка. Така че, ако някой от вас има мъка, нека да се постарае да я освети, а не да казва: „Защо Бог ми изпрати това нещо?“.

Глупакът е глупак, защото не е осмислил своето страдание, това е причината да остане в глупостта. Все страда, но няма осмисляне, няма плод.

В трудността е скрит устрем, който ти трябва да извадиш. Значи, каквато и трудност да ти дойде, тя идва, за да изтръгнеш устрем.

И безумният, и щастливият човек са заблудени.

И от статуя на котка мишките се страхуват. Значи, самият двойник на котката, самото излъчване ги плаши; колкото и много да са мишките, колкото и да са едри, страхът от котката, вроден изначално, всякога остава.

Глупавият е убеден, че и мъдростта е глупава. Така той си вярва.

Този, който внушава тъмнина на другите, е уловен от тъмнината.

И омразата тече, но не е вода.

Когато си отидеш от този свят, вземи със себе си Безкрая.

ЖРЕЦЪТ АТЛАНТ

(трета идея за размишление)

Царят на Атлантида – ще се докоснем до неговата мъдрост тука, макар и по-накратко. Както ви казах, впоследствие той се преражда като Мелхиседек. А що се отнася до древния Тот – Техути, той е негов близък брат и негов внук.

Казва: Има тайно място, откъдето изхожда Гласът на световете.

Завърни се в себе си и тайната ще те прегърне.

Никога не извършва зло този, който следва бездънната Истина.

Две мощни оръжия има човекът – чистота и мекота. Чистотата отстранява, мекотата отсича.

Никога не нарушавай Безкрая в себе си. Една малка погрешна стъпка е нарушение.

Мъдрият не се взира в доброто, а в Истината. Доброто не го интересува, то и не заслужава да бъде в интереса му. Мъдрият се взира в Истината.

Няма дар, равен на Бездната, равен на Безкрая.

Прекрасен е пресъхналият извор – той се е върнал в свободата си.

Бездната не знае нищо за смъртта. Т.е. Безкраят, Безпределността – там няма такова понятие.

Безпределният човек е рядка красота на Земята.

Същността на всички свещени писания е в едно изречение: Бъди подобие на Бездната. Бъди подобие на Безкрая.

Който е вещ в проявата, той проявява незримото.

Словото е жрец. Така казва жрецът Атлант. (Когато се изчисти, словото е жрец.)

Словото е покорителят на мрачните светове.

Да познаеш себе си, означава да се справиш със себе си. Но това изисква тайно знание, което трябва да се спусне върху тебе, но ти трябва да съумееш да го привлечеш.

Пази се да не знаеш много, защото може да не приложиш.

Словото доставя нещата, то е преносителят на нещата, то може да пренася всякакви същества и светове. Но има и опасност, за малко само ще се отклоня: Елифас Леви искал да разбере по-дълбоки тайни на магията, след като напуснал църквата и станал херметик. И четиридесет дена се пречиства, пости, подготвя се и призовава Аполоний Тиански да му разкрие нещо дълбоко. И Аполоний идва, обаче Елифас припада, не може да понесе такава висока чистота и не е знаел какво иска. Не е знаел намеренията си.

Постоянство и устременост – това са страшните сили на мъдреца. Нещо, което никой не може да му отнеме – постоянство и устременост.

Орелът е Слово без глас. Т.е. Бог е Слово без глас, несътворено Слово. Но когато трябва, то е толкова убедително, че нищо друго не може да се намеси.

Орелът в човека се излъчва като мощна, чиста, устремена воля. Хем мощна, хем чиста. На чистотата е позволено да стане мощна воля.

Словото извайва Безкрая в човека.

Следващия път ще говорим за суфи.

АУМ

3-ти юли, 2012 г.

СУФИ

(лекция 10)

СУФИ

Продължение
(първа идея за размишление)

РУМИ

(лекция 11)

ГРЕХЪТ

(втора идея за размишление)

АЛ ХАЛЛАДЖ

(лекция 12)

АЛ ХАЛЛАДЖ

Продължение
(трета идея за размишление)

СУФИ

(лекция 10)

Има много спорове, откъде е произлязла тази дума „суфи“. Много е просто: от думата „сафа“ – чист. Но какво означава чист, чистота? Сафа означава – Той действа, но не извършва; както е при даосите – действа, но не извършва.

Много хора търсят пътя си. Суфи не търси пътя, суфи търси Истината – не път, а Истината. Суфи търси Аллах. Суфи не е богат с богатство, суфи е богат с Аллах.

Суфи, това е превъзходство над човека и човечеството. Суфи никога не строи отношения с хората, суфи строи само отношения с Аллах. Суфи, това не са хора сред хората – това са духове, свободни духове, сред хората.

Суфи няма диплома, защото има чисто духовно образование.

Суфите не осъждат хората за нечистите им действия, те само казват: Слава на Аллах! Ще обясня: те знаят, че нечистите действия ще докарат поуки, а тези поуки ще си свършат работата.

Суфи казва: Слава на страданието! – а не на щастието, защото те знаят: страданието изработва меко сърце. Меко сърце, като коприна.

Суфи обича тревичката, но не защото е тревичка, а защото тя е поклонение.

Ислямът е печатът на покорството и това става чрез сърцето, а суфизмът е печатът на Любовта. Това става чрез душата и духа, това е едно по-високо отдаване.

Докато ислямистът все още обича себе си, то суфи не прави тази грешка: суфи първо обича Бога, а после себе си. Ето защо суфи става неизменен в себе си. Суфи знае, че ако първо обичаше себе си, а после Бога, той щеше да стане изменчив на себе си и Бог щеше да го остави да се занимава със себе си.

Суфи се е спасил от знанието. Той знае, че от знанието се оглупява. И затова суфи има Любов към Аллах, а Аллах му се отплаща за тази Любов с мъдрост.

Суфи не се занимава с религия. Той знае, че религията се управлява от невежество. Суфи има Любов. Той знае, че Аллах управлява Любовта. Суфи е влязъл в Аллаха и точно поради това е излязъл от религията. Суфи е изпуснал религията, но той е уловил себепознанието, уловил е и Аллах.

Суфи е подобен на даоса: той не е жив, но е безкраен.

Суфи не диша религията, нито диша света – суфи диша Любовта.

Когато суфи попадне в лошо настроение, той го ограбва; горко му на лошото настроение. Тука бих добавил: ако лошото настроение попадне в обикновения човек, пак е горко му – той ще го направи още по-лошо.

Суфи не е умствен, той знае, че умът е учтиво чудовище; умът няма духовност, освен когато е тотално овладян, т.е. когато го няма. Суфи казва: Професията е правилна, когато тя е твоята същност. И казва: Който е истинен, всички храмове са в душата му.

Суфи говорят с Аллах, а не с хората и с народа. Те не общуват с хора, навсякъде виждат само Аллах и например не гледат кой как говори за тях и как действа – те действат чисто, защото навсякъде виждат Аллах.

Суфи знае, че Аллах не се интересува от твоята религия, а от твоята чистота.

Суфи не се нуждае от светлината на Слънцето или светлината на Луната, защото той е осветен от Божественото Сияние, а то е по-ярко от всички светила.

Суфи е риба, която може да живее и без вода. Ако има вода – пак живее, пак благодари; ако няма вода – пак живее и пак благодари.

СУФИ

Продължение

(първа идея за размишление)

Ансàри казва: Всеки има нужда да поиска нещо от Тебе, Аллах! Но аз съм дошъл да Те помоля да Ти дам себе си.

Без среща с Аллах не може да възникне Божествена Любов – дотогава тя е въображение. В момента на реалната среща тя вече е истина.

Този, който има Божествена Любов, желае щастие и на врага си.

Суфи казват: Не се привързвай към нищо и ще намериш това, което търсиш.

Суфи е изпъдил света и второстепенните неща и затова се е слял с Бога.

Суфи са тези, у които са изчезнали човешките качества. Веднъж на едно суфи-събрание, както ви казах и преди, имало и суфи-деца. Един суфи-мъдрец им казал: Сега ще ви говоря за края на света. Но не можал да им говори, лекцията се провалила, защото децата започнали да се радват и да викат: „Ураааа!“. И да тържествуват. Както ви казах, не можеш на нетленните, на безсмъртните, няма условия при тях, да говориш за края на света, защото те не живеят в никакъв край. Поначало думата „край“ е илюзорна, тя не съществува; няма край, има само Безкрай.

Суфи, това означава свобода от сътвореността. Самият суфи е едно чудо, чудо на великата отдаденост. За суфи пролет, есен, цветя, ручеи, цъфтящи дървета – всичко това са странични неща, те само закриват Лицето на Аллах. За някои суфи даже те са пречка, т.е. те са толкова съсредоточени в Бога, че не можеш да ги излъжеш с някаква си външна вяра в природата. Те не държат на природата, защото това е второстепенно, природата е само отражение. Суфи държи на центъра, на ядрото, изключително съсредоточен в Аллах, не може да му говориш за цветя, както и преди говорихме, или за някаква си пролет. За тях дърветата скриват Лицето на Бога, а течащите води заглушават Неговото Дихание.

Суфи търсят такова уединение, където нищо не скрива Бога и нищо не Го заглушава. Попитали един суфи: „Що е доброто?“. Той казал: „Непроходимост! Бурени! Тъмен и пуст път. Само Любовта към Аллах ни осветява и освобождава от доброто“. Вижте за каква съсредоточеност става въпрос. Ще обясня: суфи не е в доброто. Суфи е познал тайната на живота, а тя е изключителна съсредоточеност в Бога.

Суфи казва: Всеки, който търси нещо друго освен Бога, на практика е неверник. Той служи на два Бога и заслужава два Бога.

Шибли казва: Има два вятъра: вятърът на Божията Милост и вятърът на Божия Гняв. Тези, които са под влияние на втория вятър, са обречени, а тези, които са под влияние на първия вятър, достигат целта.

Суфи казва: Където е Любовта, там доброто изчезва, там и злото изчезва.

РУМИ

(лекция 11)

Сетих се за една случка със Сократ, ще ви я разкажа: Сократ отишъл със свои приятели в гората и поискали от един овчар да им даде мляко и сирене. Той казал твърдо: Нищо няма да ви дам! Те го завързали, взели си мляко и сирене и си похапвали. Завързан, овчарят казал: Тебе те познавам, Сократе, заклевам се, че ще ти отмъстя! Сократ го погледнал и казал: Заклевам се, че ще те направя приятел! Ето го подхода: при всички условия да имаш подход, да имаш идея.

Руми казва: Продай си разума и си купи изумление.

Божият човек е по-висш от всяка религия, произходът му е духовен. Истинското си знание той получава от мистичната си интуиция.

Ако ти не познаваш себе си, за какво ти е всичкото знание. Познанието на себе си не може да се постигне посредством щастливи догадки или случайни размишления. Познаването на себе си се случва от Бога и чрез внушение от Бога. Бог го внушава на достойните.

Ако Бог закрие пред тебе всички пътища и проходи, Той ще ти покаже тайна пътечка към Себе Си, за която никой нищо не знае.

Това, което за обикновения човек е камък, за знаещия човек е перла.

Бог е Този, Който позволява на очите ясно да виждат. И казва Руми: Любовта ми причини толкова много страдания и именно по този начин моят живот стана блажен.

Който е видял Бога, е получил особено наслаждение в своите дни. И казва: Ти си моята градина, пълна с благодеяния! Ти си моят сияещ храст от рози! Никой никога не е видял пролет, подобна на Тебе!

Ако познаеш Бога, ще виждаш всичко, а тебе никой няма да те вижда. (Тука отново става въпрос за тайната на смирението; през септември ще имаме една лекция за толтеките, тайна лекция, досега не е изнасяна, казва се „Гласът на птицата“, т.е. за тайната на смирението според толтеките. Защото наистина който живее в смирението, той живее във вечността и има съвсем друг обхват, светът не може да го докосне: толкова е важно това качество.)

Религията се опитва да спре еретика в пътя му към Бога, но еретикът е безумен, защото сам Бог го е призовал към Себе Си. Неговото безумие е скрита преданост, тя превъзхожда всички религии. Ако ти не станеш еретик, няма да познаеш Аллах и Истината.

Твоите несгоди ще си останат при тебе, докато ти не станеш пиян по Бога.

Религиозният има граница, но еретикът е безумен – той няма граница и затова изчезва в Безграничното.

Слава на безумието! – казва Руми, подобно на Ал Халладж, т.е преведено: Слава на истинската Любов, която не признава правила, а само Любов към Аллах!

Пламъкът на ада е само частица от Божия гняв. Злото служи само като камшик, за да заплашва нисшата природа, подлото и лукавото в човека. Ето защо Божият гняв е силен и велик. Гневът Божий превъзхожда всичко, но осъзнай, че Неговото милосърдие превъзхожда Неговия гняв. Този Велик Божий гняв ще смекчи всичко и всеки, той е насочен главно срещу заблудените. В сърцевината на Божия гняв е стаена милост.

Който е съединен с Бога, за какво са му знамения, за какво са му послания, за какво са му съвети?! Всяко твое искрено чувство може да стане пророк в твоя таен път.

Всички зрънца са народи от една чепка грозде и когато те узреят, ще станат единен сок, единен народ. Но зеленото зърно, което не узрява, не става единен народ; то е за друго време. Зеленото е неверник.

Който е господар на себе си, е скромен. Само за един миг Аллах може да превърне праведника в грешник.

Този свят на несъществуването е станал подобен на съществуващото; а онзи свят на съществуването е станал много скрит.

И казва Руми: Любовта е най-великата и бързо действаща билка.

Стани прах, за да станеш венец.

Понякога злото е укрепнало в човека, а силата за отстраняването е изтекла. Забележете колко важен закон: злото, паразитът укрепва в човека, а човек е изгубил тайната си сила. Затова аз говоря много за контрол, за смирение, за разумно говорене, за малко говорене. Ще обясня нещо: това е трупане на запас. Всички тези формули, всички тези правилни постъпки, правилни тайни желания, благородни желания, това е трупане на огромен запас и когато дойдат съдбоносни часове от кармата, имаш запас, с който да преодолееш. Но има хора, които трупат и такива неща, но правят и погрешни постъпки. Какво ще се случи, има ли полза от формулите? Ще отговоря: има! Само че много формули ще се сбъднат в другия живот, запасът остава и тогава тези формули ще помогнат, ще освободят нещо лошо от човека, но не в това прераждане, защото има злоупотреби.

Суфи си има тетрадка, където си записва нещата. Това е сърцето му – това е тетрадката; това е сърцето му, което е бяло като сняг.

И казва Руми: Славеят пее, защото е уловил смисъла. В случая смисълът е вдъхновението.

ГРЕХЪТ

(втора идея за размишление)

Грехът не желае Бога. Грехът е в това да желаеш личен живот.

Грехопадението се е явило в резултат на Божия гняв, защото падналите духове, наречени по-късно хора, са нарушили равновесието в живота и в съществата. Но има и друга причина – причината е Божията Милост и Всепрощението.

Самото грехопадение не е истинско зло, когато то се намира и съдържа в намеренията и мотивите на човека.

Най-големият човешки грях е забравата на Бога, а не падението. Значи, забравата на Бога е истинският грях, а не това, че има падение.

За суфи изкушенията само показват кой търси своите духовни сили и кой търси духовната си същност, защото без нея няма дружба с Бога. Защото за суфи да бъдеш без Бога, това е грях.

Суфи казва: Пазете се от искрените съвети на Сатана. Сатана също може да дава, да имитира много искрени съвети.

Грехопадението е забравяне и отделяне от Бога и когато човек е забравил Бога и се е отделил от Него, тогава Бог позволява на Иблис, т.е. на Сатана, да вземе контрол над човека. А Сатана може да приема и човешки облик и да разговаря с хората, и такива хора не знаят с кого разговарят и от кого получават съвети.

Сатана работи с всички неразумни желания в човека и много умело ги използва срещу самия човек, използва неговите желания срещу самия човек. Когато например някой път забравииш част от своята молитва, това е, защото Сатана или паразитите ти крадат част от думите. Ти казваш: Аз ги забравих! Това не е просто така. В случая, понеже не си съсредоточен, не си отдаден, не си искрен, не си буден, в момента те ти крадат не само част от думите, но част от енергията, част от тебе, защото нарушават ритъма и целостта на формулата. Защо крадат? За да намалят силата на формулата и защото Сатана знае, че усърдните молитви ще го ограничават все повече и все повече и той там няма да има власт.

Когато едно сърце се е отказало от истината и е избрало греха, тогава тук Сатана си строи свой дом, свои планове. Човек мисли, че желанията са негови. Не! Сатана почва да строи свой дом, свои планове и свои желания, докато в чистото сърце никакъв дявол не може да се промъкне, защото чистото сърце е крепост на Бога и то е под Божия закрила.

В Корана е казано, Аллах казва: Аз съм в сърцето на верния, който е оставил всичко друго освен Мене.

Сатана обожава нечистото сърце и там той си строи своята църква.

В Сатана има мъдрост, която може да се разбере само и единствено чрез Бога, защото сам Бог е в Мъдростта и в Сатана, и в Мъдростта, която е над него.

Поради съществуването на Сатана хората се страхуват от своите грехове – и така трябва да бъде.

АЛ ХАЛЛАДЖ

(лекция 12)

Най-великият суфи! Говорили сме за него и след време пак ще говорим.

Ал Халладж казва: Пътят е дело на Бога, а усъвършенстването е дело на дявола.

Аллах не е джамия, Аллах е Любов.

Няма нищо по-лошо в света от вярващото невежество. Става въпрос за умствената вяра: не духовната, не чистата, а умствената вяра.

Казва Ал Халладж: Когато изпитваш мъка по един починал човек, ти умъртвяваш двама. Ето го погрешния подход – твоята мъка се прелива, това е също невежество.

Великата Любов може да се роди само в сурови изпитания.

И казва Ал Халладж: Изчезването в Аллах е откриването на убежището. Когато изгориш в Бога, Бог ти става явен отвътре, Бог ти се разкрива.

Еретикът е смело същество. Той не следва правила, той следва Аллах.

Еретикът не е от тази Земя. Той е унищожител на света и унищожител на страданието. За него страданието и кладата са забавления. Безумните (става въпрос пак за еретиците) не се интересуват от настоящето, а само от Аллах.

И казва: Щастие, което те води до щастие, е опасна болест. Но това щастие, което те води до нещастие, то е приятел, то е изцелител.

Нещастията винаги са били благоприятните условия на живота, но те не винаги биват разбирани.

Щастието е сформирано от илюзорна енергия, но човекът трябва да мине през него заради своя опит, за да не бъде ограничен той в своето бъдеще. За да може след време да не търси щастие, а да търси единствено и изключително Бог.

Светостта е опасност, казва Ал Халладж, тя също е съблазън, но мъдрият е свободен. Той е освободен от тази съблазън. Той няма стремеж никога към святост (става въпрос за истинския мъдрец). Той има стремеж само към Аллах. Мъдрият никога не се отклонява чрез святост. Той знае, че един-единствен Аллах е свят.

Казва: Аллах е моят Баща, а религията е чучело, призрак.

Който обича Аллах, казва великият Ал Халладж, изпада в многобожие. Прекрасна мисъл! Многобожие – той обиква всички религии и учения, и всички хора; дори обиква и заблудените и ако може да им помогне, той им помага, защото е многобожник, защото е с широк обхват. Защото и те са, според суфи, от Аллах и суфи знае, че Аллах обича и заблудените.

И казва Ал Халладж: Слава на Аллах, защото Истината ме спаси от щастието и доброто.

Щом си отдаден на света, ще имаш за приятел всякога безпокойството.

Който не приема Истината, заблуждението го прегръща.

Някои търсят, казва Ал Халладж, мъдростта на изток. Но Ал Халладж никога не търси мъдростта на изток. Ал Халладж разбра, че когато ти си чист, ти си при Аллах. О, заблудений! Не знаеш ли, че Аллах е изток, защото какво струва изтокът без Аллах?!

Който е избрал Аллах, той не е религиозен, нито светски. Той е подобен на Син на Аллах.

И каза ми веднъж Аллах: О, Халладж, не Ме вкарвай в религия, за да не Ме изгубиш! И аз вкарах Аллах в себе си.

Когато Аллах измъчва едно същество, Той проявява Своята милост, но тя остава скрита.

Дяволът е създаден като част от Божията Милост и в това Аллах е Велик.

Човек трябва да се справи със собствената си хитрост, за да не стане самият той дявол. Твоето неразбиране, казва Ал Халладж, това е твоят дявол. Твоята хитрост означава, че ти си дявол, и не изкарвай Сатана виновен, защото грешката става двойна: ти си дявол, а той идва само да те поучи.

Злото е тайно изкуство на великия Божи замисъл. Злото в света е по-добро от доброто. Злото е по-събуждащо. Чрез злото проглеждаме за Бога; чрез доброто заспиваме и дори понякога си мислим, че ние сме добри. Чрез злото Аллах иска да се спасим от себе си, защото човекът е най-големият враг на себе си.

Видях много, казва Ал Халладж, които постеха, бдяха и богослужеха на Аллах. И те изгубиха Аллаха. Аллах се отдели от тях и Аллах ми показа, че те не познаваха чистотата; правеха много неща, но те не познаваха чистотата. Те не познаваха истинското, тайното вътрешно служене, затова служеха външно.

Който има Аллах, няма джамия в себе си: в себе си има безкрайна Любов. В себе си има безкрайно многобожие, което обхваща и най-малкото същество.

Докога, лицемери, ще строите джамии, а ще живеете без Аллах? Прости думи и ясни. Докога ще строите джамии? Както се подразбира, много ислямисти и мохамедани са намразили Ал Халладж. Но Ал Халладж е безпощадна Истина, излизаща от Самия Бог, която иска да събуди съществата за по-висока отдаденост на Бога.

Аллах е Истината, а джамията е заблуждението. И Ал Халладж казва: Издигни Аллах в себе си, а не джамия. Отново просто изказване: издигни Бог в себе си, а не джамия, не църква и т.н.

АЛ ХАЛЛАДЖ

Продължение

(трета идея за размишление)

Когато нечистият говори разумно, той ще получи своето наказание.

Лошият навик е създаден дух-разрушител. Т.е. всеки човек, който си е създал лош навик, той си е създал дух-разрушител.