ОБИЧАЙ БОГА И ЖИВЕЙ
В НЕГО

Мислѝ за Бога и разбери, че ако Го обичаш, ти ще вършиш Неговата Воля.

Трябва да имате една възвишена идея – тя ще спусне дълбоки корени. Любовта към Бога ще усили стъблото нагоре, а пък любовта към ближния ще усили корените на нашия живот. Като обичаме ближния, ще подобрим симпатичната нервна система, а като обичаме Бога, ще усилим мозъчната нервна система. А пък като обичаме себе си, ще бъдем изпълнители на Волята Божия. Като обичаме Бога, ще усилим ума си, ще го подобрим; като обичаме ближния си, ще усилим сърцето си, като обичаме себе си, ще изпълним Волята Божия, ще служим на Бога. Така ще се подобри нашият живот. (3/стр. 234)

Започнете да изпълнявате Волята Божия, да обичате, както трябва.

Да мислите добре – значи да обичате Бога. Да чувствате добре – значи да обичате ближните си. А да изпълнявате Волята Божия, значи – да обичате себе си. Това е практическият метод.

Та, Любовта към Бога има отношение към нашата мисъл. Трябва да очистите мисълта си! Любовта ни към Бога трябва да бъде повече от идеална – съвършена трябва да бъде.

Мога да ви кажа:

Бъдете съвършени в Любовта си към Бога.

Бъдете съвършени в Любовта си към ближните си.

Бъдете съвършени в Любовта си към себе си. (3/стр. 235)

Ти си грешен човек, без дарби, само защото си се откъснал от Първата Причина. Свържеш ли се с Нея, всичко в тебе ще потече, както е текло някога. Тогава ще познаеш себе си, своите дарби и способности, които Бог е вложил в тебе. Който иска да бъде даровит, гениален, той трябва да работи. Така са работили всички велики музиканти и художници, всички велики хора. Всеки може да бъде гениален. Това е въпрос на време. Гений е всеки човек, който изпълнява Волята Божия, дава тласък на цялото човечество. – В какво отношение? – В музика, в поезия, в наука, в изкуство, в религия. Гениален човек е всеки, който понася страданията и мъчнотиите в живота си с радост… Стремете се към възстановяване на вътрешната връзка с Бога, с разумния свят. (48/стр. 59, 61)

Човек трябва да изучава Бога във всички форми, в които се проявява, докато един ден дойде до положение да се слее с Него и безпогрешно да изпълнява Волята Му. Дойде ли до това положение, човек никога не се колебае в своя велик Баща, в своя Създател. (48/стр. 65, 66)

Обичайте Бога и страхувайте се от Него, за да изпълнявате Волята Му и свещено да пазите Неговите закони. (50/стр. 168)

И тъй, благодарете на Бога, че от положението, в което се намирате, виждате доброто в света. Добър е светът, но от вас се иска чистота и святост. Ако не знаеш урока си, не се извинявай, но кажи: „Обичам Учителя си, и заради Него ще науча урока си“. Кажи, както Давида: „Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша Волята Ти на драго сърце, защото Те обичам“. Откажеш ли се да изпълниш Божията Воля, не обичаш Господа. Нужно е да обичаме Бога, да изпълняваме Волята Му. –Защо? –Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но Любовта към Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човека и ще постави всички счупени крака и ръце на място. Тая Любов ще възстанови разрушения живот на семействата. Тя ще възстанови нарушената хармония в Природата. (32/стр. 14, 15)

Успехът, знанието, придобивките на човека в живота зависят от вътрешната му връзка с Бога. Щом има тази връзка в себе си, човек трябва да знае програмата си за всеки ден и да я изпълнява. Не знае ли човек програмата си за деня, това показва, че връзката му с Бога или е неправилна, или е прекъсната. Изобщо, силата на човека седи в тази връзка. Щом връзката е прекъсната, човек е слаб. (48/стр. 226)

„Духът Господен е на мене и ме проводи да благовествам на сиромасите.“ Няма по-велико нещо от това, Духът Господен да е на човека. Това значи, Бог да е задна стража на човека, а човек да Му служи. Човек трябва да държи в ума си мисълта, че Бог е с него, заради което трябва да изпълнява Волята Му с всичката си чистота и безкористие. Щом е с Бога, човек всякога ще се ползва от Неговото благословение. И в ада да се намира, Бог ще смекчи страданията му. Всеки трябва да дойде до тази опитност, да направи връзка с Бога. В тази връзка, именно, се крие силата на отделния човек, на семейството, на обществото, на народа, както и на цялото човечество. Чрез тази връзка, Бог се проявява навсякъде. Тази връзка е толкова необходима за човека, колкото му е необходим чистият въздух. Ако човек попадне в херметически затворен салон, той може да прекара в него само известно време. Скоро след това той ще почувства нужда от чист въздух. Не проникне ли отнякъде чист въздух, той е осъден на задушване, на смърт. Следователно, ако човек приеме такова верую, което прекъсва връзката му с външния свят, с чистия въздух, той неизбежно ще се задуши. Всяко верую, което внася светлина в човешкия ум, топлина – в сърцето му, а същевременно, увеличава неговата доброта и разумност и го следва непреривно в живота му, е верую, което създава истинска връзка между човешката душа и Бога. (51/стр. 109, 110)

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие.“ Да благовествате, това значи, да служите на Бога. Който служи на Бога, той забравя себе си. На първо място той поставя Бога, а после себе си. Понеже е излязъл от Бога, човек трябва да пази връзката си с Него.

(51/стр. 142, 143)

И тъй, първото нещо, което се изисква от човека е – да има връзка с Първата Причина. Това не се постига по някакъв външен начин, но чрез работа, чрез усилия на духа и на душата на човека. По този начин само, човек може да разбере, какво Бог изисква от него. Ако човек е готов да ходи по волята на своя приятел или по волята на своя учител, защо детето да не е готово да изпълнява волята на своя Баща? Защо човек да не е готов да ходи по волята на своя велик Баща? Защо и вие да не сте готови да направите това, което Той изисква от вас? Има един език, по който детето разбира волята на баща си и я изпълнява. Също така и възрастният човек трябва да разбира езика, чрез който може да влезе във връзка с Бога и да върши Неговата Воля. Да вършим Волята Божия, това не значи, че Той се нуждае от нас. Обаче, Бог има желание да направи хората щастливи, да станат като Него. (51/стр. 151)

Да не мисли човек за себе си, това не значи да престане абсолютно да се интересува от своя живот, но като знае, че съществува велик Промисъл, той знае, че каквото да прави, има Един, Който се грижи и за него. Щом има предвид тази мисъл, човек ще излезе от положението на своята личност, която мисли само за себе си, и ще започне да се грижи за ближния си. Щом мисли за ближния си, човек се повдига по-високо и се свързва с Първата Причина на нещата. Промисъл съществува за всеки, който изпълнява Волята Божия. Който не я изпълнява, той не се намира под защитата на великия Промисъл.

(29/стр. 55)

Небето е съвършено чисто, ясно. Следователно, когато човек направи връзка с Бога, и неговото небе ще се пречисти съвършено, по него няма да има никакви облаци, никакви мъгли.

Казвам: Стремете се да възстановите в себе си тази жива връзка! (78/стр. 113)

Докато не станеш едно с Бога, да имаш непреривен мир в душата си, да изпълняваш Волята Му, никога не можеш да имаш пълен успех. (15/стр. 6)

Свободен е само онзи, който служи на Бога и изпълнява Неговата Воля. В основата на това служене седи Любовта към Бога. Само онзи може да служи на Бога, който има Любов към Него. (36/стр. 42)

Всеки трябва да знае, че Бог живее в него и да казва: „Господи, искам да изявявам доброто, което Си вложил в мене, както Ти го изявяваш; искам да бъда добър и да постъпвам като Тебе!“. Това подразбира: „Научи ме да изпълнявам Волята Ти, както Ти искаш“. (37/стр. 81)

Бог е, който носи живот в нас. Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си. Животът седи в това: Като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен. (116/стр. 290)

И тъй, най-първо ще си кажете: „Бог трябва да живее в мене. После, аз трябва да живея в Бога. Щом Бог живее, щом аз живея, и моите ближни ще живеят“. Съзнавате ли това, няма сила в света, която може да ви препятства. Това е, защото вие вървите по един закон, на който нищо не може да препятства. Обърнете ли този закон и кажете: „Първо, моите ближни живеят, после, аз живея и най-после, Господ живее“, законът вече няма никаква сила. Разумният ученик трябва да прилага този закон в първия му смисъл. В това седи Волята Божия. Изпълните ли този закон, и Божието благословение ще дойде върху вас. Дойде ли Божественото у човека, той вече не мисли за дребни работи. Той мисли само за Божественото, което се развива в хубост и великолепие. След това в Божественото възниква и живота на отделния човек като оазис всред безводната пустиня. (113/стр. 167, 168)

Лошите, неблагоприятни условия в живота идват да напомнят на хората, че някои техни методи, схващания, учения или служенето им на Бога в някои отношения не са били прави.

Казвам: Ние имаме предвид всичко това, и то трябва абсолютно да се коригира. Смисълът на живота не седи в изпълнение Волята Божия по буква, но като изпълнявате Волята на Бога, трябва постепенно да изправяте живота си, като му дадете онази цена, каквато той действително заслужава. Някой казва: „Непостижими са нашите желания“. – Непостижими са желанията само за онзи, който не работи, за онзи, който не знае как да работи, и за онзи, който няма връзка с Бога. За този, който работи, за този, който знае как да работи, и за този, който има връзка с Бога, всичко е постижимо. Искате ли да постигнете желанията на своята душа, първо възстановете връзката си с Бога, и работете за Него, а не за себе си. Добродетелният човек работи за Бога, а никога за себе си.

(78/стр. 119)

И тъй, истинската вяра, истинската обич подразбират работа. Вярваш ли в някого, ще работиш за него. Обичаш ли някого, ще работиш за него. Обичта е закон на работа. Понеже ни обича, Бог постоянно работи за нас. Той е създал света за нас, да се учим и развиваме. По същия закон и ние трябва да работим за Него, да правим това, което Той желае. Това значи да изпълняваме Волята на Бога от любов към Него. Закон е: Обичаш ли някого, ти трябва да постъпваш към него така, че да го задоволиш. Държиш ли неговия образ в ума и в сърцето си в чистота, той е доволен от тебе. Не го ли обичаш, ти не си готов да направиш нещо за него. Хората се радват на живот, на здраве, на сили, благодарение на Любовта и грижите на Бога и на напредналите същества към тях. Престане ли Бог да мисли за тях, те ще се стопят, ще изчезнат от лицето на Земята. (42/стр. 15)

Сега и на вас казвам: Само една дума може да ви спаси. Кажете ли тази дума, вие ще бъдете спасени. Кажете: – Обичам го. – Кого? – Господа. Обичам Господа и съм готов всичко да направя за Него. Така постъпил и младият момък. Като чул от момата думата „обичам го“, той веднага се измил, преоблякъл се и се представил пред нея. Наистина, една дума е в състояние да спаси човека от известно бедствие. Ако кажеш на онзи, който те съди, че ще платиш, той веднага ще измени отношението си към тебе. Намираш ли се пред известна мъчнотия, кажи: „Ще изпълня закона, ще изпълня Волята Божия“. Щом кажеш тази дума, и мъчнотията изчезне, ти си казал думата, както трябва. Кажеш ли нещо и не стане, ти не си казал думата намясто. Всяка дума казана намясто, навреме и с Любов, винаги дава добри резултати.

(48/стр. 84, 85)

Когато човек вади вода от кладенеца, никога не греши. Когато изворът тече, той не греши: щом пресъхне, тогава греши. Когато човек се ражда, не греши; когато умира, греши. Изобщо човек греши, когато престане да върши Волята Божия. Щом върши Волята Божия, никакъв грях няма. Силата на човека не е само в мисълта за Господа, но в изпълнението на Неговата Воля. Да мислиш за Него, това значи да изпълняваш Неговата Воля. (55/стр. 265)

И тъй, за да разреши мъчнотиите и противоречията си, човек трябва да даде място на Божественото Начало в себе си. Следователно без Божественото Начало, без Бога в себе си, без връзка с Него не можеш да постигнеш никакво разрешение на въпросите в живота си. Не само да обичаш Бога, но да изпълняваш Неговата Воля. Доброто на Бога и Неговият живот да текат през тебе. Без Бога никакъв нов порядък не може да се нареди.

(55/стр. 266, 267)

Влезете ли в Божествената почва, там всичко се постига. – „Големи са мъчнотиите ни.“ – Радвайте се на тях, защото само при мъчнотиите на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля се крият бъдещите ви успехи. Доброто и успехът ви се крият зад мъчнотиите. Те са признак на вашето добро. Чрез мъчнотиите и противоречията човек става велик, силен.

Под думите „велик човек“, „велики хора“ разбирам онези, които са запознати с идеята, че в света съществува едно Разумно Начало, чиято Воля трябва да се изпълнява. Който не е свързан с това Начало, нищо не може да постигне. (55/стр. 268)

Сега на вас се вижда мъчно да живеете за Бога. Та, като живеете за народа, какво разбирате под думата „народ“? Под думата „народ“ се разбира домът, Божественото. Човек не трябва да живее за себе си, защото други живеят за него. Следователно аз трябва да живея за Бога, а Бог живее за мене. Той разрешава моите въпроси. Бог живее за всички, а всички трябва да живеят за Него. (46/стр. 424)

Като мислиш за Бога, ти ще бъдеш здрав. Помисли за Слънцето и виж, че Бог те обича чрез него. Всички същества, които те обичат, са наклали този огън на Небето заради тебе. Мисли за Бога и разбери, че ако Го обичаш, ти ще вършиш Неговата Воля. (7/стр. 719, 720)

Писанието казва: „Това е Живот Вечен да позная Тебе Единаго Истинаго Бога“. Това е Живот Вечен, откъдето иде животът. Трябва да идем всички при Бога, да се научим как да го обичаме. Светът ще се оправи само така. Всички други учения са спомагателни средства. Само един начин има да се поправи света. Когато всинца обичаме Бога, тъй както Той ни обича, и започнем да вършим Волята Му. Въпросът е разрешен. Понеже ние всички искаме да бъдем като Бога, Всеки един от вас е божество, което иска да стане център на Вселената. Искате всички хора вас да обичат. Най-първо трябва да се роди идеята по обратен път. Аз трябва да обичам Бога преди всичко, да не мисля за никого в света. И така, каквато е Волята Божия, така постъпвам. (89/стр. 234)

Та най-първо трябва да обичаме Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила, за да можем да възприемем правилно благата, които Бог ни дава. Като не обичаме Бога, тези блага не могат да минат през нас. И после, трябва да обичаме ближните си. Законът е такъв. За да можем да предаваме това благо, което сме приели, трябва да имаме Любов към ближните си. (93/стр. 187)

Вие като ученици казвате: „Повярвахме“. Не е въпрос за вярване. Сега е дошло време да обичате Бога с ума си, със сърцето си, душата си и силата си, за да може да приемете правилно Божиите блага. И трябва да обичате ближните си. И ближният трябва да ви обича, за да могат тези блага да се повърнат към вас. Трябва да се образува един кръг от Бога към вас, после от вас към ближния, от ближния към вас и да се повърне към Бога. Всяка една Божествена мисъл, чувство и постъпка ще мине по един кръг, ще мине през нас и ще отиде в света. И после ще се повърне пак към Бога, за да види Той, как ние сме извършили Волята Божия. (93/стр. 187, 188)

Едно се иска от човека: да влезе във връзка с Първата Причина. Щом направи тази връзка, Божествената мисъл ще започне да се влива в неговия ум и той ще усеща Диханието на Бога. Това значи да разчита човек на Бога в себе си, да знае, че има Един, на Когото всякога може да уповава. Щом знае и чувства това, човек всякога ще бъде готов да върши Волята Божия. (110/стр. 42)

Ето защо, Христос казва: „Който иска да бъде щастлив, трябва да има калèна воля, светъл ум и чисто сърце; той трябва да държи моите заповеди така, както аз държа заповедите на Отца си и да пребъдва в мене така, както аз пребъдвам в Любовта на Бога“. Само така човек може да бъде велик, защото Бог, Който живее в него, е велик. Следователно, отворете сърцата и душите си за Бога, да влезе във вас със Своите заповеди и със Своята Любов, за да ви направи велики и силни. Тогава човек казва, че всичко, каквото пожелае да постигне, е възможно. Ако държите заповедите на Бога и пребъдвате в Любовта Му, ще разберете стиха, който Христос е казал: „Невъзможното за човека е възможно за Бога“. Къде е този Бог? – Във всеки, който изпълнява Неговата Воля. (39/стр. 185)

Някои искат да знаят, как се познава, кой държи Божиите заповеди. – Много просто. Ако мислите ви са ясни и положителни, чувствата ви благородни и чисти, вие държите заповедите на Бога и пребъдвате в Неговата Любов. (39/стр. 185)

Под думата „да се облечем“ в Христа, не разбирам само да мислим за Него, но да проявим всички възможности, които се крият в нас. С други думи казано: да дадем възможност на Божественото да се прояви в нас. Ако всички хора биха желали силно Бог да живее в тях, тогава ще се изпълни стихът от Евангелието, който казва: „И ще се всели Бог в тях, и ще им бъде един Баща, а те – един народ“.

Да живее Бог в човека, това значи Неговата мисъл да се всели в човека, Неговите чувства – в човешкото сърце и Неговата Воля да стане воля на самия човек. Това подразбира да бъде човек в съгласие с Бога. (92/стр. 286, 287)

Когато се намери в противоречие, човек казва: „Как трябва да върша Волята Божия?“. Ами как можеш да вършиш своята воля? Казвате: „Как да изпълня Волята Божия?“. Много просто. Представете си, че сте болен и нямате вода да пиете, а изпитвате голяма жажда. До вас седи шишето ви, но празно. При вас дохожда един от приятелите ви и като вижда, че нямате вода в шишето, а сте жадни, той веднага взима шишето и отива до най-близкия извор на планината, напълва го с вода и ви донася чиста планинска вода. Вие пиете от тази вода и сте доволни, че сте задоволили жаждата си. Както вие сте доволни, че вашият приятел е изпълнил волята ви, така и Господ ще бъде доволен от вас, когато изпълните Неговата Воля. Следователно всяко добро дело, направено от вас за вашия ближен, е изпълнение на Волята Божия. При това положение Бог ще бъде доволен и от вас. Ако ти помогнеш на една бедна вдовица, която се е молила три седмици, ти вършиш Волята Божия. Бог няма да слезе от Небето по физически начин да помогне на тази вдовица. Той ще помогне чрез някой човек, който е готов да изпълни Неговата Воля. Няма да се мине много време, друг някой ще изпълни нещо по отношение на тебе. Той ще помогне на тебе. В този смисъл хората са като скачените съдове, едни други се преливат и си помагат. (92/стр. 287)

За да станеш светия в пълния смисъл на думата, за да вярваш, да обичаш така, както Христос обича, да изпълняваш Волята Му и да разполагаш със силите на Природата, както трябва, затова се изисква дълго време. Това семе трябва да узрее в твоята душа. В Христа имаше друго нещо. Той не казваше само, че е блажен този, който вярва, но блажен е този, който изпълнява Волята на Отца. Той е по-блажен. (58/стр. 646)

Казваш: „Аз не съм ангел, не съм светия“. – Вие още не знаете мярката, с която Бог цени хората. Казано е в Писанието, че Бог живее на Небето, но Той живее и в сърцата на смирените. И ако Бог живее целокупно в твоето сърце, от какво ще се нуждаеш? Денят, в който Бог дойде да живее в сърцето ти, всичките ти работи ще се оправят. (58/стр. 647)

Писанието казва: „Чистите по сърце ще видят Бога“. „Онези, които ме търсят, ще ме намерят“. Значи, онези, които мислят, ще ме намерят. За онези, които любят Бога, е казано, че Бог ги е написал на своята длан. Дето ходи, Той ги носи със себе си, написани на Неговата длан. Достатъчно е да погледне на дланта си, за да си спомни за тях. Няма по-хубаво нещо от това, да бъдеш написан на дланта на Бога. И като погледне на дланта си, да каже: Имам едно дете, което ми е приятно, защото живее така, както искам. Какво по-хубаво от това в света, да мязаме на Господа, да живеем като Него в мир. (7/стр. 630)

Всеки може да бъде щастлив, но щастието не зависи от външната обстановка на нещата. Защото [в] момента, в който ти дадеш място на Божията Любов в душата си, веднага ще се разсъмне и за тебе ще изгрее едно ново Слънце! Не можеш ли да обикнеш Бога, на сърцето ти [все] ще е тежко. Страданията ще останат в живота ти. Обикнеш ли Го, всичко ще се разтопи и ти ще се освободиш от затвора, в който си бил поставен. Той ще се разруши, за тебе ще изгрее един нов свят и ще погледнеш в лицата на хората и на небето и всичко наоколо ще заговори. (57/стр. 108, 109)

И Христос всякога поддържа единството – „Аз и Отец Ми едно Сме. Аз живея в Отца и Отец живее в Мен. Аз винаги върша онова, което е Нему угодно“. Там е тайната на живота! Ти всякога да вършиш Волята Божия, тъй, както ти я разбираш дълбоко в себе си. И тази Воля на Бога вътре в тебе ти принася своето щастие. И щом живееш заедно с Бога, и в гората няма да се луташ. Ти ще бъдеш свободен човек, букаѝ** няма да имаш, ще бъдеш готов да правиш услуги и да живееш, не за себе си, но за доброто на другите хора и за Славата Божия. Невежа няма да бъдеш. Ти ще бъдеш и талантлив, и гениален, и светия. Всичко ще имаш в себе си. (57/стр. 109, 110)

Всяка сутрин, като станете, трябва да кажете: „Господи, какво мога да направя днес заради Тебе?“. През целия ден ще мислиш какво можеш да направиш за Господа. Само така ще бъдете свободни.

(45/стр. 29)

Бог да живее в нас и ние да живеем в Бога! И Любовта да бъде една силна връзка помежду ни – не само между нас, но между всички на Земята; не само между всички на Земята, но и между всички на Небето. И всички, които живеят на Земята и на Небето, да бъдат всички едно. – Амин! Тъй да бъде! (45/стр. 29)

НЕ МОЯТА ВОЛЯ ДА СТОРЯ

Защото слязох от Небето, не моята воля да сторя, но Волята на Тогози, Който ме е проводил.

Воля в най-простия смисъл означава акт, проявен на разумния живот. А в разумния живот има 3 основни елемента, три основни проявления, от които ние заключаваме: разумният живот е смислен живот, живот на разумни желания и разумни действия… Сега Христос казва: „Слезнах от Небето не своята воля да изпълня, но Волята на Онзи, Който ме е пратил“. И най-голямото заблуждение, което днес съществува в света, е, че всички ние мислим, че на Земята никой не ни е пратил. (73/стр. 201)

И тъй, Христос е дошъл на Земята да изпълни Волята на Тогози, Който го е пратил. И вие казвате: „Колко е блажен Христос, че го е пратил Господ да изпълни Неговата Воля“, а вие сте нещастни, че вас не е пратил. Но това е една квадратна лъжа! И вас Господ е изпратил да извършите Неговата Воля, но вие като дойдохте, изпоженихте се, направихте си къщи и сте забравили защо сте дошли, и после трябва да дойде Христос да ви намери. И казва някой: „Аз ще направя като Христа“. – Да, „като Христа“ в туй отношение, че Той не забравя, че не е двоумен като вас. Един ум има той, едно сърце има, което не забравя. Любовта е, която не забравя при всичките условия на живота! Разбирате ли? И Христос иде да ни научи и да ни каже: „Братя, толкова забавления са достатъчни на Земята, проливане на толкова кръв, изпочупване на толкова глави, смазване на толкова сърца, смазване на толкова дробове, стига, върнете се сега; аз дойдох да сторя не моята воля, и вие сте погрешили, че правите вашата воля; аз дойдох да ви покажа, че трябва да правим волята, на кого? – На Оногова, Който ни е пратил“. А сега казват: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ти ще бъдеш спасен“. – И в какво ще повярваш? Ще повярваш, че ти си пратен от Бога на Земята и да направиш Неговата Воля. Ти ще кажеш: „Ще сторя Неговата Воля, на Тогова, Който ме е пратил, а не моята воля“. – И ти ще бъдеш едно с Христа. Духът Христов и нашият Дух са едни и същи духове по произхождение. Нашата душа и Христовата душа са едни и същи души, от едно и също произхождение. И когато ние кажем: „Може ли да бъдем като Христа?“, ние поставяме въпроса на една не логическа почва. А като кажем, че Христос бил от царско произхождение, а някой е роден от проста селянка, то е все едно. Каква е разликата? Онази земеделска жена е много по-благородна понякога, седи много по-горе от тази царица. И обратното, благородството не е в знанието на човека, а е вътре в съзнанието. Когато ти съзнаеш, че си пратен от Бога да изпълниш Неговата Воля, когато ти си спомниш, че си благороден човек, ще разбереш своето произхождение. (73/стр. 214, 215)

Всеки човек е дошъл на Земята да изпълнява Волята Божия и да се учи. Отклони ли се от своето предназначение и започне да служи на себе си, да изпълнява своята воля, той неизбежно ще се натъкне на злото.

Следователно човек е изпратен на Земята първо да върши Волята Божия, а след това идват останалите неща: да става търговец, да става богат, силен, учен, да се жени и т.н. … Ако на първо място има предвид Волята Божия, човек може всичко да върши. Той може да стане търговец, учен, музикант, да се жени и т.н. Няма ли предвид първо Волята Божия, той ще претърпи крах във всичките си предприятия.

(42/стр. 258, 259)

Следователно разрешението на задачите се състои в това, да стане човек господар на нисшето съзнание в себе си. Човек не може да нарушава ония закони, които Бог е поставил в живота. Човек не може да изменя Божествения план. Като знаете това, всички трябва да работите за реализиране на този план. Докато работите в съгласие с Бога, вие ще се ползвате от всичко, което Той е създал. Поставете на първо място в живота си изпълнението на Волята Божия, а после своята. Тогава и вие можете да кажете като Христа: „Който изпълнява Волята Божия, той ми е майка, брат, сестра и приятел“. (42/стр. 233)

Човек да се моли за това, което има вечен характер. „Непреривен контакт с Бога на всяко време и на всяко място!“. – Това да ви бъде молитва. Не всяка молитва ще се изпълни. Ще се изпълни тази, която е по Волята Божия. А щом не е по Волята Божия, тя не се изпълнява и това е за добро. Да благодарим, че някои работи не стават по нашата воля. Ако всичко ставаше по нашата воля, ние щяхме да бъдем най-големите нещастници. Хората страдат, защото много работи стават по тяхна воля. Всички несполучливи работи, които стават в живота, са по волята на хората, а добрите работи, които стават, са по Божията Воля. Не си пожелавал, но стане и ето, то е за добро. За да бъдем щастливи, нещата трябва да стават, както Бог иска. Ако бяхме оставили всичко да става, както Бог иска, то животът ни щеше да върви много правилно и щяхме да изпитваме щастие.

(13/стр. 66)

Като ученици, вие трябва да правите усилия, да преодолявате спънките, които се изпречват на пътя ви. Без усилия нищо не можете да постигнете. – Ама Бог е милостив, ще ни помогне. – Ученикът не трябва да очаква на Божията Милост. Той не трябва да злоупотребява с Милостта на Бога. Щом е ученик, човек трябва сам да работи, да разчита на своите сили. Как ще му се помогне отвън, това е друг въпрос. Ако разчита на външна помощ, човек ще остане невежа. Ако разчита на това, че греховете му ще се простят, той ще остане завинаги грешник. Който иска да бъде ученик, той трябва да работи съзнателно върху себе си. За да постигне желанията на своята душа, ученикът трябва да прави това, което не иска. Да прави това, което не иска, и да не прави това, което иска, подразбира изпълнение Волята Божия. Който постъпва така, той е поставил своята воля на заден план, а Волята Божия – на първо място. Когато човек се откаже от своята воля и изпълнява Волята Божия, Бог пък изпълнява Неговата Воля. (53/стр. 257, 258)

Съвършено предаване в ръцете Божии: „Не каквото аз мисля, но Ти каквото мислиш, това искам да направя“. Там е силата на човека! Ние мислим, че ако речем да вършим Волята Божия, ще се развали животът ни. Не, ще се подобри животът ни! Ние живеем на Земята, защото Бог иска да подобри живота ни, Бог иска да живеем. (3/стр. 292)

Вие вярвате, че Христос е дошъл да спаси света. Не, Христос дойде на Земята да научи хората да живеят правилно. Ако не живеят добре, те сами се осъждат на смърт. Той казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но Волята на Онзи, Който ме е проводил“. В Евангелието е казано, какво се изисква от човека, за да изпълни Волята Божия.

Първото условие за изпълнение Волята Божия е да бъде човек във връзка с Бога, с възвишения, разумен свят. Защо е нужна тази връзка? – Защото животът изтича от Бога, от Любовта. Щом има тази връзка, човек знае, че всички хора живеят в Бога. Щом живеят в Него, те изпълняват Волята Му. Следователно, всички хора, които изпълняват Волята Божия, са братя и сестри помежду си. Значи, братство и сестринство съществува само между хора, които изпълняват Волята Божия. (40/стр. 44, 45)

И тъй, като ученици вие трябва да дадете първо място на Божественото в себе си, а после на човешкото. Вие трябва да изпълните първо Волята Божия, а после своята. Всички хора са ученици на Великата Школа на живота. Щом е така, от всички се изисква изпълнение на Волята Божия. Преди да са разбрали това, хората искат от Бога да им даде дълъг живот, знание, сила, свобода, богатство. Дълъг живот може да се даде на разумния, който знае как да го използва. Какъв смисъл има да се даде дълъг живот на престъпника? Да му се продължи живота, това значи да му се даде възможност да върши повече престъпления, да мъчи хората. Ако разумният е учен, дългият живот е на място. Обаче, ако неразумният е учен, той ще направи хиляди погрешки. Ето защо пожелайте дълбоко в себе си да имате светлина, да изпълнявате Волята Божия, а що се отнася до другите неща – знание, сила свобода, те сами по себе си ще дойдат. (54/стр. 117, 118)

Казвам: От гледището на Божествения свят, няма скрити, няма тайни неща. Не се минава много време и всичко, което човек е таил дълбоко в себе си, излиза отвън. Затова, именно, от всички се изисква чистота – чист и свят живот. Това може да се постигне само когато човек изпълнява не своята воля, а Волята Божия. Същото нещо Христос е казал в един от стиховете на Господнята молитва: „Да бъде Волята Ти, както на Небето, така и на Земята!“. Значи, жителите на Небето изпълняват вече Волята Божия по един естествен път. Всички разумни същества, които живеят на Небето, имат будно съзнание за това, което вършат, и са доволни, че изпълняват Волята Божия тъй, както трябва, за да служат като образец на жителите от Земята. Обаче съвременните хора, като не знаят правилния начин за изпълнение на Волята Божия, искат чрез принуждение, чрез насилие да изпълнят този ред, да изпълнят тази висша воля. Те създават закони, правилници, но Волята Божия пак не се върши. Когато хората изпитват моменти на щастие, това не е резултат на земния живот. Земният живот представлява редица от страдания и нещастия. Защо? – Защото той е непрекъснато нарушение на Великия Божи закон. Следователно, радостите, щастието в живота на хората идат от Небето, от Божествения свят. Прекъсне ли се връзката с този свят, страданията идат. Значи, страданията и нещастията идат от Земята, а щастието и радостите – от Небето. (24/стр. 13, 14)

Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но Волята на Онзи, Който ме е проводил!“. Следователно, всеки човек трябва да осъзнае, че е дошъл на Земята да изпълни Волята на Онзи, Който го е проводил. Когато се намерите в големи противоречия и не можете да разрешите някой въпрос, кажете: „Да бъде Волята Божия!“. Кажете ли така, няма да мине много време, и въпросът ще се разреши. Но затова се иска пълно упование на Бога. Ако всички решите в себе си да вършите Волята Божия, без никакво съмнение и колебание, работите ви ще се оправят естествено. Щом работите ви се объркат, ще знаете, че изпълнявате своята воля, а не Божията. Ако доброволно не изпълните Волята Божия, смъртта ще дойде, ще ви хване за врата и насила ще ви застави да се откажете от това, което днес не можете да пожертвате. Не е ли по-добре, преди да е дошла смъртта, да направите това, което Бог иска от вас? Под думата „смърт“ разбирам закон. За предпочитане е човек да извърши доброволно Волята Божия, отколкото по закон. (60/стр. 290, 291)

Казвам сега, да остане в душата ви мисълта да бъдете смели в изпълнението Волята Божия. Вършете Неговата Воля, за да се уредят вашите работи. Понеже законът е такъв: като вършим Волята Божия, ще се свърши и нашата воля. Когато всичките хора се решат да вършат Волята Божия, Царството Божие ще дойде на Земята. Ние искаме Царството Божие да дойде на Земята. Че [как] така ще стане? Като свършим Волята Божия. Най-първо всички трябва да се решим да изпълним Волята Божия, тогава ще дойде Царството Божие. Като дойде Царството Божие, тогава ще дойде и нашата воля. Понеже всичките като сме разумни, тогава ще стане и нашата воля. Бог ще ви покаже по кой начин ние ще се зарадваме. Като дойде Царството Божие, тогава ще стане и нашата воля, кой каквото иска, ще стане тогава. Когато Царството Божие не е дошло, каквото и да мислите, нищо не може да стане. Туй, което Бог иска, не е станало, че това, което ти искаш, ще стане. (85/стр. 178)

Всеки, който е дошъл на Земята и живее само за себе си, той е самозваник – нищо повече. Така аз определям думата самозваник. Всеки, който е дошъл на Земята и живее изключително само за себе си, той е самозваник. А всеки, който е дошъл на Земята, и живее за Бога, за своите ближни и после за себе си, той е пратен от Бога – нищо повече. (7/стр. 718)

Според мене и да изпълнявате своята воля, вие не сте свободни. Ако изпълнявате волята на хората, пак не сте свободни. Ето и аз, който минавам за умен човек, пак не мога да мисля, както искам, не мога да изпълнявам своята воля. В такъв случай нищо друго не ни остава, освен да вършим Волята Божия. (15/стр. 297)