Елеазар Хараш и Гуру Йоги Тан в стаята на Учителя   2026г.                       

– Голяма група хора, казва, сте се събрали. Имате днеска повод или така просто?

– Поводът сте вие. Да се видим с вас. И да се видим с нашите хора.

– Как е времето? Духовното време как е?

– И то го няма.

– Окей.

– Нищото, Нищото. За какво ти е Дух и Душа?

– Искра. Там е Искрата.

– Да.

Има разлика между мълчание, Безмълвие и Тишина – сега се сещам. Само Свещеното Мълчание може да донесе някакво разбиране. Безмълвието, Божие Знание носи, а Тишината – Върховно. Там почти няма Знание, но някой път като компромис Тишината може да се облече и да даде Гносис, Неизречено Знание. Туй са степените. Всички търсят Тишината, защото няма светове там. Няма шум, няма слово, няма говорене. Обичам една Заповед на Мелхиседек – в Кръвта ми е от преди много години: „Следвай само Скритата Истина.“ – Страшна! За мене.

– А ти как го разбираш? Може ли да го преведеш?

– Ами, трябва да си си отдал много пъти живота на Истината и на Безупречност – и тя ти дава Различаване. И тогава просто я знаеш. Иначе е Скрита и не може да се разбере. Ето, Дзен казва: „Пълното Разбиране идва като Неизяснимо Тайнство.“ Просто идва ясно, чисто, скрито. Така действа Истината. Не в предчувствията, в интуицията. Предчувствията грешат. Интуицията, казва Учителя, не прави грешка.

– Да каже нещо? „Моля, кажи нещо?“

– Прав е! Прав си. Ние сме тук да слушаме Учителя.

– И аз го слушам, да. Някои неща от Дзен ще ви прочета. И после, ако имате въпроси... Ако не си овладял ума, ще знаеш много, но няма да разбираш нищо. Няма да разбираш нищо. Дали ситуацията да е благоприятна или смъртоносна – зависи от Сърцето, начина на Възприемане. За някои е смъртоносно, за някой е Безупречност, скок в Духа, Чистотата. Значи, точно в Сърцето се решава. Там се ражда или спокойствието, или гибелта. Затова Атлантите тренират Безупречност. Като имат голямо бреме и трудност те не хабят енергия, защото изпускат Безупречността. Те приемат, надрастват, знаят какво да правят. И с тази Безупречност постигат степени на Чиста Енергия. И тука се прави пробив вече във всички Висши светове и връзка със Старци и с... Това е пробивът – Чистата Енергия. Те я натрупват с години. За да влезеш в много Висши светове се иска свръхенергия, но Чиста. Връзката става. При тях няма загуби. Когато губят, печелят и когато печелят, печелят, защото всичко за тях е школа на Безупречност. Въобще не се говори там за загуби и за победи. Дзен казва: „Когато Истината се постига, животът става Несътворен.“ Ако имате някакви въпроси? И към Старият Будист.

– Гуру, готов ли си за срещата утре?

– Да.

– Искаш ли да споделиш нещо?

– О, да. Чакайте да видя...

– Наздраве!

– Сещам се: един Дзен Учител, когато си заминавал от този свят, и учениците му искат да каже нещо много важно, съществено. Той казал: „Какъв хубав вкус имат кренвиршите.“ И така си заминал. Естествено от Душа. Просто Дзен е Душа. Това е учение за Същността. И тука може да очакваш големи неща, но Дзен... И Дзен казва, че когато някой дава нещо Дълбоко, това е от Безкрая. Не го нарича Бог, но това е едно и също.

– Да.

– Отстъпвам, да. Моля...

– Гуру приключи.

– Аз имам един въпрос за числото 108.

– Добре. Какъв е въпросът?

– Символиката на числото 108?

– В много традиции използват малата или броеницата за разкаяние, за практика на пречистване, или за преклонение пред Божество. Или пък повтарят коренни срички – Мантри, които нямат смисъл. Да. И 1–0–8 е... зависи какво практикуваш. В различните школи може да има съвсем различно значение. Но ако съвсем простичко го обясним, 108 е едно. Просто едно, просто едно, просто едно, просто едно, просто едно. И по този начин. Просто едно. И всяко едно търси майка си. И те имат: майката мънисто и детето мънисто. Различните школи го наричат по различен начин. И така: „Светлината възниква, Светлината възниква“. Или „Мирът възниква, Мирът възниква“. Или „Любов възниква“. Ето по този начин. И тази Мисъл – „Светлината възниква“ или „Мирът възниква“ – това е просто мисъл. И тази мисъл търси майка си. Обикаля, обикаля, обикаля и се среща с майка си. Да. И очевидно понякога имате указание как да използвате броеницата. Нали, има значение как го правиш. Дали ще я поставиш на сърцето или тук – в скута, или на коляното. Всеки един Жест има смисъл. Да, всички имат съвсем различен смисъл. Ако я поставиш на сърдечна чакра – 108 мъниста; използвам 108 в контекста на молитвена броеница. Ако е тук на сърдечна чакра: „Светлина възниква“. И това може да бъде заедно с дишането. Или може да бъде на пъпна чакра. Може да бъде съпроводено с дишане или без дишане. Зависи как търсиш майката. Зависи от това как детето търси майката или бащата. И така: „Светлината възниква“. Може би това е светлината, която е в твоето полезрение. Гуру или Учителят ви може да ви каже. Гуру споделя нещо най-общо.

– Коя майка и кой син, Гуру?

– Източникът, Изворът. Тези мъниста са децата маниста и майката маниста е в средата. Детето манисто е отделната мисъл. Мисълта: „Светлината възниква“. И тази „Светлина“ е светлината на Сина или на Детето. И светлината на Детето търси Майката Светлина.

– Мхм. Значи може би е връзка с по-висш свят.

– Ти можеш да кажеш „по-висш“, „по-нисш“, или можеш да кажеш „просто тук“. Да.

– Единицата е Бог. Осмицата е число на строгата дисциплина. Обаче зад думите винаги се крият други думи, по-дълбоки. Зад думата дисциплина е Божията Неизменност. Това иска това число. Само че зад тази Неизменност има друга Скрита, която е по-дълбока. Тя има Отношение и към Бог, и към Абсолюта. Тя е както е Луцифер. Христос има явна Неизменност. Луцифер има Скрита Неизменност. Тя е една идея по-дълбока. Има такива демони и черни Мъдреци, които какво ли не правят да са верни на Истината. Те след време ще направят по-голям скок. И всъщност това е Призоваване към тези два вида Неизменност – това число. Но се иска наистина строга дисциплина. Това е. Оттам се тръгва. Както като кажеш думата „Смирение“. Отзад има друга дума „Възприемане“. После има „Дълбоко Възприемане“. И затова е много важно, защото там е Връзката. Смиреният човек по съвсем друг начин вижда. Но докато се стигне до Смирението, моят извод е, че трябва човек да е преживял смазващи страдания. Не само его да не остане, висше Аз да не остане – и той пречи. И тогава вече следващата степен е Нищото, по-високата степен на Смирението. Всичко е в Нищото. Пълнотата е там. Всички учения, Цялостта. И в Тишината има Цялост. Затуй хората я търсят. Тишината е Пълнота. Мълчанието не е Мярка още. Ако е Свещено, все пак е нещо добро. Но Учителят е казал: „Не всяко мълчание е злато. И рибите мълчат, ама...“

– Каква е разликата между Неизменността на светлината към Истината и на мрака към Истината?

– Той, мракът, е Скрита Пра-Светлина. И затуй е по-дълбок и по-дълбоко предизвикан. Защото Той е предложил на Луцифер да стане мрак – всъщност да стане Скрит. Освен туй, кой може да е скрит от Бога и кой може да е далече от Бога? Изглежда, че е отделен от Бога. Кой може да е далече от Бога? Всичко е Бог. След като всичко е Бог, как може да има Луцифер? Но Бог използва и двете сили. Тоест, Той е отделил от Себе Си една част и я е направил зло. И с туй зло ще оправи света и ще коригира всичко, понеже Христос не е достатъчен. Бог е, който ще спаси хората. Не е Христос, не е и Луцифер даже. И понеже Бог ръководи всичко, светът ще бъде оправен. И всеки политик, всички свещеници, всичко ще бъде... При свещениците е много, много тънко е. Те вървят в Правия път, но не са познали Бога. Странно постижение, това е рядка работа. Но Бог има план за всичко, затова е Велик. Просто...

– Аз... откъде ми тръгна въпросът. От един съд. Всъщност, фиалата от Панагюрското съкровище. Хората винаги гледат на него като на злато. Исках просто да се опитам да си обясня ритуала. Има едно малко кръгче – 12 цветчета. После, вторият кръг е – 24 жълъда. И след това са три кръга по 24. Общо 72 нубийски глави. Всички тези числа са символични: 12, 24, 72. Когато ги съберем обозначават 108. За мен специално е за някакъв наистина ритуал. Последното, което научих от един филм е, че от Земята до Луната разстоянието е точно 108 луни, една до друга. От Земята до Слънцето разстоянието е точно 108 слънца, едно до друго. И си казах: „Не може да е случайно това число“. И единица плюс осмица е деветка. И реших, с моя акъл, че е връзка с някакъв по-висш свят.

– Да, обаче трябва да се откажеш. Идва един момент, в който трябва да се откажеш от символите, защото Любовта ги превъзхожда, Бог ги превъзхожда, Нищото ги... Пък при Абсолюта нищо не струват. Те са посоки – показват нещо, но не са. Не са Пра-Същността. До известно време са полезни, но Любовта е извън символите, както и да я изобразяват.

– Защо Невидимият свят ги е оставил като напътствие или като посока?

– Да, да. В този свят трябва да има много посоки, неща, които посочват Пътя. И вече, после пък Свободата – който иска.

– А, Учителю, това жертва на Бога ли е, когато отделя Луцифер от Себе Си и го превръща в мрак?

– Да, да. Той е всъщност голямата Жертва, не е даже Христос и Луцифер. Самият Бог, обаче пак Скритият зад него Абсолют. Огромна Жертва, за да възроди всичко в Себе Си след време и да го върне. Това е за тези, които ще надраснат Правия път. Да. Върховната Жертва е Негова. И затова е образец на всички други. И Бог се жертва, и Луцифер – по друг начин; Христос се жертва, Учителите. Пътят на Жертвата е Скокът, Завръщането. Тука, където се говори в България за златен век. Учителят е Златеният Век. Няма такъв Симеонов век. Такива общи приказки, ама не знаят душите. Ако не беше Учителят – истинският Златен Век. Въобще няма коментар.

– А мога ли да попитам: от Старците след Атлантида, имало ли е някой друг, който е бил като Учителя в тяло, така сред нас, хората? Примерно, Лао Дзъ предполагам?

– Лао Дзъ. Лао Дзъ си остава огромно нещо. Да.

– Кой друг е бил така сред нас?

– Ами много от Старците са си били в Атлантида.

– А след това?

– Да. Е, такова Голямо Слизане няма.

– Няма, нали?

– Не, те слизат в свои ученици чрез вселяване, защото те са извън телата. Учителят е направил много Специална Жертва. Да не говорим пък да избереш България: „Такива твърди черепи, дето казва Учителят, дето от поука не приемат, защото англичанинът може да се поучи, българинът лично трябва да пострада и да каже: да“. И то не се знае дали... Голяма Любов – Учителят. Огромно нещо! Това е... И Той решава кой да Го познае и кой – не. Както и: Той и Бог решават доколко да бъдат възприети. Туй се дължи на едни Тайни неща и на Скрита Преданост.

– Лао Дзъ нали е също един от Старците, който по същият начин?

– Да, да. Той не спада към боговете, а към Старци и Божествата.

– А Буда, примерно, понеже си говорим за Дзен и за Будизма – примерно: подготвят ли Буда за Старец, както е Христос?

– След като е направил голяма Жертва, той ще направи голям скок в Древността. Жертвата му е огромна. Просто е... Друг вид Любов. Друг вид Любов. Всичко, което се жертва, расте. Въпросът е да е осъзнато, нали. Но някои ще бъдат принудени, нали, защото такъв е Пътят.

– При самите Старци също има... нали казвате: 24, други 24. Но и там има, как да кажа – не само йерархии, но и увеличаване и стъпване все повече в Неведомото. И там има...

– Значи Абсолютът твори безконечно. Няма спиране и на светове, и на същества. И всичко става все по-дълбоко. И това е Призоваване към Развитие. Един вид Развитието няма край. Той е Съвършен. Той не се развива.

– Но това, което е излязло от Него вече върви в...

– Да.

– А тези двата Пра-Стареца, които са, на които излязоха книгите, това още по-висока йерархия ли е от Старците?

– Да. По-високо са, но и те не се издават и не изнасят.

– Те са Скрити.

– Да, защото за Дълбоките, Мистериозните неща, не са подготвени хората. Даже и за туй дето изнесох скоро, там ако сте слушали за наркотиците – малко. Да. Това е голям спасител дрогата от много тежко зло, огромно зло, което, нали... Подадена Ръка на Скритият Бог. Бог допуска, защото владее. Както допуска злото, защото го владее. Допуска тези неща и с тях... Навсякъде Е!

– Учителят, примерно, готвят ли го да стане Пра-Старец?

– Някога ще стане. Да. И след време може Абсолютът да роди други степени, понеже Той е нещо, което... Каквото и да кажем... Там не помага и Тишината, специално за Него. Ние говорим неща, споделяме, но там нищо не помага.

– Има ли някаква Свещена Древна Връзка между Тот и Учителя?

– Има. Те всички от този Род, както и Старците, те служат на едно Върховно Единство и са вид Велико Братство. И ако единият иска помощ от друг, откликва се веднага. Туй важи и за Херувими, за Серафими, за Същества, защото Върховното Единство го изисква да се обединяват в Името на Служене.

– А Учителят, с Тот, по някакъв начин в Древността...

– Били са в Египет, защото Учителят има многобройни прераждания в Египет и в Атлантида. Великото на Атлантида и Египет е, че е имало общества от Чисти Съзнания и Безупречни. Само такива общества. И дълго време са живели. Истински общества. Но после, когато те се оттеглят... Огромна цивилизация е Атлантида, голям скок в...

– А то можем ли да кажем, че има Златен век, заради богомилите, защото тогава идват в България?

– Да, да – невидимите сили. Но туй, което Учителят дава... Някой път с едно изречение може да промени съдба.

– Аз... така, нали, един пак външен въпрос, но няма на кого да го задам друг. Имаме глаголица, имаме и кирилица. Заради богомилите ли е отпаднала глаголицата? Защото църквата ги е горила и тях, и книгите им, които са били на глаголица. Някъде там ли трябва да се търси? Има съвсем други букви, различни от тези, които са дадени на Кирил и Методий.

– Аз не съм проучвал туй. Трябва.. То иска внимание. Но преди азбуките има нещо по-дълбоко, както някога – даже и преди молитвите е имало нещо по-дълбоко. Това са Изначалните Движения на хората като Молитвен Дух, като движение – преди да бъде Словото. И преди азбуките е Тишината. И ние трябва да търсим повече Тишината и тя ще ни разкрие, нали. Там Дълбокото Чувство е насочено! Защото много хора знаят азбуката, но закъсват яко. Нищо не помага... думите. Всъщност нечистото слово е грехопадението. Знаеш азбуката, обаче... Да.

– Учителю, защо в България казват, че е най-закостенялата страна, където най-трудно би хванало Учението?

– Ами фактът, че Учителят е слязъл пред такива хора. И даже на едно място на Изгрева казва, че ги е събрал от кол и въже: „Щяха да направят много повече престъпления.“ И че такава Жертва е направил, значи, въпреки всичко Той вярва и е вложил. И още тогава е имал около 40 000 ученици. Сега вече са много. Означава, че Изход има.

– Ама това означава, че и тука е било най-тъмната точка.

– Трудна, трудна задача. Е, ама на Христос да не му е било лесно с евреите? И там – друго тежко. В Америка – друго тежко. И къде ли не? Бремето е навсякъде. Обаче Дзен каза: „Във всяка трудност има скрита Сияеща Лекота.“ Ако може да влезеш в Сърцевината на трудността, ще уловиш и Изхода, и Лекотата. Пак е свързано с Нищото, с...

– Мога ли да кажа тука за Дзен. Тук се сещам за владеенето и един много красив стих от Дао: „Веднъж попитах Дао: Трябва ли да се владея? И Дао ми отговори: Не, достатъчно е да ме имаш в себе си и тогава ще имаш Владетелят.“

– Тоест, кое е важното? Виж какво казва Дзен: Който иска да Ме разбере, да разбере себе си.

– Красиво!

– Дзен ти помага в най-важното – да се сближиш със себе си. Не е писания, не е библии, не е авторитети. Това е Чисто Съзнание в човека. То си живее тука в Безкрая, пак се връща в Безкрая. И там не вървят свещи, кръщение. Просто, всичко е... Дзен не говори за Бога. Виж какво казва: „Дзен не говори за Бога. Дзен пие Бога.“ Пие Безкрая. Защото ако се говори прекалено много за Бога, пак може да стане опасно.

– Фениксът активирал ли е своя Огън?

– Затова е станал Феникс.

– Не, в момента дали гори много силно?

– Ами тези ученици, които имат Тайния, Специалния стремеж към Учителя, те го създават. Но пак... няма начин – само с Чисто Слово може да се създаде този Огън. Във всяко учение се иска Чисто Слово, дълбоко дишане – аз казах. Въздухът не принадлежи на никаква религия, на никакъв народ. Той си е, нали. Много важно е формулите да се правят с дълбоко дишане.

– Мога ли да попитам нещо Гуру? Най-трудният момент в неговото ученичество, което той помни?

– Имало е един океан на безвремието. Най-трудният и най-лесният момент е просто сън в океана. Те са като една вълна – вълна в океана.

– А най-трудният момент като Учител?

– Имало едно време, когато това едно време, когато в него няма какво да тече, нищо повече не тече от океана.

– Красиво казано.

– Да.

– Аз имам един въпрос. Пространството ли е зависимо от времето или обратното? Does space depend on time, or does time depend on space?

– Пространството е платформата за твоето съзнание и мястото за твоето съзнание. Ако твоето съзнание не намери Източника си, тогава е във времето, в пространството и в обектите. А пространството никога не се променя, но съзнанието, което го обитава, то има вкопчвания. В мига, в който се хване за нещо, то е в пространството, във времето и в обектите. Да. Когато не разпознае Източника си, Извора си. Ако ти си това пространство безгранично, къде е Началото тогава? Времето е просто заблуда на ума. За този ум, за който всичко е много солидно, твърдо, плътно.

– Концентрираната мисъл създава Бога. Тя е Бог в действие, и изчезва и пространство, и време. Затова трябва много да се упражнява ученикът в концентрация. Отделно и в релаксация – разреждане на ума, отделно в концентрация. И при важните моменти концентрацията, според Учителя, е чука на Словото, Чистото Слово срещу тъмните сили. Призоваваш, събираш силата. Бог действа чрез концентрация. И затуй ние се молим дълго време. Създаваме егрегор, защото водим голяма борба с егрегори от миналото. Навиците са егрегори. Даже и котката е егрегор. Всичко е егрегори и трябва да се борим някой път с ненадейни егрегори. И затуй се натрупва много молитва. Бог влиза в егрегора и разгръща своята стихия срещу каквато и да е карма. И затова е важно натрупване на много Слово в Чисто Слово. От Древността е така: Мантри, Формули, за да се образува стихия, в която Бог да може да действа. Злото тогава няма да има никакъв шанс. Егрегорът създава Бога и стихията на Бога. И затова е това огромно натрупване, защото злото и то се е трупало от много прераждания.

– Да.

– Какво Гуру иска да види в своите ученици, което би го зарадвало най-много? Какво иска да види в своите ученици, което би го зарадвало?

– Ако техните мисли никога не напускат Майката. Това е най-голямата красота, най-красивото нещо.

– И Учителят го казва: „В света ще се явят много сили, които да ви отклоняват, да ви оттеглят настрани. Бъдете концентрирани, не ги слушайте! Бъдете в своя Път, в своето Учение, във Формулите и в Пречистването.“ Пречистването на Словото е ликвидиране на многобройни карми от миналото. Това е очистване на духовете, които са хванали човека в капана. И затова това постепенно Пречистване ще разруши съдбата. Но то е постепенен процес, не става бързо.

– Извинявам се: Концентрация означава мисъл без друга мисъл?

– Само една мисъл. Да, да – концентрат. Да – в точка. Голяма концентрация. „Господи, помогни ми!“ Нещо такова казах, когато дойдоха вълците в гората. Но такава концентрация направих. Тя се нарича поглъщаща. След като си тренирал много години силна концентрация, после е поглъщаща. Има и свръхконцентрация. И когато призовеш, Бог е до тебе веднага. Аз забравих вълците, забравих гората, забравих небето, забравих тялото – всичко. Той се яви, показа им на тях някаква необикновена енергия, която те не познават, а те ги е страх от необикновеното. Той си го прави. Ние сме слаби без Бога. Той ги изпрати, Той влезе в мене, Той ги отстрани. Той ме учи да Му стана близък. Концентрация в точка, в образа на Учителя, в лицето на Учителя, в третото око на Учителя, в тази (коронната) чакра на Учителя – години наред концентрация. Също е важна и без мигане концентрацията. Правил съм го дълго време. След третата минута някой път се насълзяват очите, но продължаваш. Бях стигнал до 11 минути. Концентрация, концентрация. И във време на нужда може да събереш Божията Сила. Разсеяният човек го атакуват по друг начин. Разпръсват го в живота – второстепенни разговори къде ли не. Само и само да не се отдаде на Учението, на концентрацията, на Пътя, на Словото. Разсеяността е враг на концентрацията и много хора затуй са разпръснати в света. Чудят се кое учение. При такъв Учител да се чудиш.

– Концентрацията ли е причината Древните цивилизации да почитат орела, котките?

– Да. Котката е много концентрирано същество и същевременно е и релаксирано. Това е напреднал Дух. Застава пред дупката на мишката. За мишката животът е битие и движение. Котката е Буда – статуя – и мишката не може, тя не вярва. Тя вярва в движението. Котката я чака спокойно изчезнала. Явява се мишката. Изчезва мишката. Орелът е друга концентрация. Има доказано, че от 3 км вижда рибка под водата. Отива и я хваща – под водата. Котка – също, ако си виждал как се концентрира върху жертва, когато... Това е концентриран Дух. Познавах една сестричка, която искаше да се самоубие. И каза: „Така ме погледна котката. Забравих всичко.“ Бил е важен моментът. Влязъл е Духът в котката и ти изтрива. И котките и делфините имат много бърза мисъл. Доколкото знам около 16 пъти, ако не бъркам. Тя поглежда човека и го преценява, а човекът още гледа, мисли и умува – тя е забравила вече. Стари духове. Затова в Египет има музеи на котките. Спасили са човечеството. Аз съм говорил там за атлантските котки.

– Гуру, може ли нещо да ни кажете за „Намо Амида Буда“? Така ли беше?

– Намо Амида Буда.

– Амитабха.

– Зикр.

– Амитабха. Това ли трябва да е?

– Има няколко вида. Не знам за коя. Да, и „Амида Буда“ има. Да. За Зикр, за Мантри.

– Това е като Мантра.

– Трябва да следвате указанията на Гуру, на Учителя. Дали ще бъде „Намо Амитабха“ (Namo Amitābhāya), дали ще бъде „Намо Амида Буда“ (Namo Amida Butsu), когато получиш Мантра от Учител трябва да следваш според твоята вяра, и ти ще получиш разбирането или учението. Да. Но, когато кажеш „Намо“, това е Убежище. Убежище, подслон. Това е призоваване: подслонявам се – „Namo“. Има много начини да вземеш Убежище или да си в Убежище. Единият начин е да се предадеш, да предадеш себе си, да предадеш света си, всички свои преживявания, просто ги отдаваш – да отдадеш себе си. И това е абсолютно предаване. И това може да означава „Намо“. И когато има „Истинско Намо“, тогава „Амитабха“ – Амрита Прабха (Amṛtaprabhā). Амитабха е съкратено от „Амрита“ – нектар, и „Прабха“. Тогава „Амитабха“ е съкратено от „Амрита“ – нектар. Това е нектар на безсмъртието. Нектар на безсмъртието означава „Амрита“ (Amṛta). „Праба“ (Prabhā) означава Светлина. И това е Безсмъртна Светлина. Понякога се нарича Безкрайна Светлина и Безкраен Живот. Това е в мига, в който се предадеш. Една мисъл – и ти се предаваш. Една мисъл и се предаваш. Означава, че тази мисъл не се асоциира или припознава с теб, със света, или с каквото и да е: с твоят статус, със собственост, с красотата ти – каквото и да е. Това е предавам се. И пускаш всичко това. И това е смисълът на „Намо“. И когато се предадеш, това, което се прояви или възниква е „Амитабха“ – или Безкраят; или безкраен, безсмъртен Живот; или безкрайна, безсмъртна Светлина. Но това е най-общо описание на смисъла на Мантрата. Трябва да го получиш от Учител. Или да намериш Учител, който се фокусира върху тази практика, за да предаде практиката. Когато Гуру казва, че това е в най-общ смисъл, има предвид, че можем да говорим пред хиляди хора едно и също нещо, но всеки един е уникален. Всеки един се привързва към нещо конкретно. Всеки един има сляпо петно. И това сляпо петно винаги следва неговите мисли. И те не могат да се предадат наистина. И тогава няма Светлина. Тази Безкрайна Светлина не е там.

– Значи, най-важното жертвоприношение в истинският смисъл, висшият смисъл, е Пречистване на Словото – истинското жертвоприношение, и работа с Мантри, с Древни Думи. Древни Думи, Древни Мантри означава изречена Акаша. Това означава.

– Един въпрос още, ако имате? Аз-Учителю. Питайте Учителя! Аз-Учителю.

– Може ли някакъв метод, с който да тренираме смирението?

– Не е метод. Смирението е много дълбоко приемане – и на злото, и на доброто – като различаваш. Приемане не означава да се съгласиш с лъжата на човека или с насилието му. Приемаш го като човек, но не съществата в него. Както приемаш болния човек, но не болестта му. С дълбоко приемане ще се постигне дълбоко смирение и след време вече то ще те поведе към Нищото. Друга степен, която вече... Там като изчезнеш, няма кой да пречи на Бог, на Висшия свят. И тогава Те говорят. И тогава Старците изнасят много дълбок Гносис. Както тази идея – Жрецът Атлант казва: „Следвай само Скритата Истина.“ Или онзи Старец, който казва: „Когато изгубиш опората на живота си, придобий увереност.“ Който го разбере... Но това е Чисто Слово от Безмълвието и частично от Тишината – не мълчанието. Мълчанието е доста бедно, дори и когато е Съкровено, но поне тогава е хубаво. Когато двама с Истинска Любов се срещнат, настава такава Тишина, която нищо не може да каже. Да, това са Душите. И такива Души се срещат. Има ги. И аз срещнах много Съкровени Души. Изключителна атмосфера. Една Душа може да промени... Променя всичко: световете. Говоря за Съвършената висша Душа, която още не е събудена, понеже умът... умът се опитва да владее. Но той никога не може да завладее Душата. Тя е Недокосваема – по-дълбока от живота, по-дълбока от смъртта. Истинската Любов е обмяна на две такива Души – тяхната Акаша, тяхната Несътвореност. Нали, телата са между другото, те обменят Есенция. А пък Атлантите казват: „Истинската Любов е обмяна на Сияния.“ Даже не е Светлина. Не е и топлина даже. Много дълбоко са стигнали тези Атланти. Ще изнасям по-нататък пак за Атлантида.

– Thank you very much! Благодарим ви много! Вие, хора, имате изключителен късмет. Имате прекрасен Учител. Пожелавам ви безпрепятствено Пътуване. По-малко страдание.

– Благодарим!

– Всеки Учител знае, че е ученик. Безкрайно е ученето.