Приятелски разговор с Елеазар Хараш
Приятелски разговор с Елеазар Хараш
Във Варна с Радо и Росиян
17/09/2025
— Да си направим една ограждаща формула?
— Може.
— Учителят да бъде между нас.
— Да, да.
— Това ще е вторият разговор, приятелски, с Радо и Елеазар. Много ти благодаря, така, че откликна.
— Благодаря ви. Винаги, когато мога.
— Да. Петьо, благодаря, че и ти откликна на разговора. Предният път - добре. Беше като пинг-понг. Към 47 въпроса.
— То се получи добре, ама тоя път ще се постарая малко повече да му се чува Неговият глас.
— Да го оставиш и той да каже нещо.
— Да.
— То желание, желание да разбереш, ама трябва да се научиш да Слушаш.
— Да. Това си е истина сега. Няма какво да си говорим.
— Такава беше атмосферата тогава. Пък и той беше на работа и...
— Малко времето ни притискаше.
— Да. Аз да започна с един въпрос, който... Днеска, ти сподели нещо, което много ме впечатли. Ако може да го разясниш, защото мисля, че ще е важно за доста хора. "Откровенията са изключително опасни, ако човек не е постигнал Чистият Дух." Би ли го разяснил?
— Да. Да. Ами, значи, когато човек няма Реалност - няма Чист Дух, откровенията, той не може да ги хване в Изначалното тълкуване. Да направи Чисто тълкуване, което да се превърне в Път, нали, но... Примерно, Библията е пълна с хиляди погрешни преводи. Не говорим за стотици.
— На откровения?
— Отскоро го хванах. Какви ли не откровения. Примерно - трима евангелисти казват: "На Голгота Христос замина... си замина в петък." Йоан казва: "Предният ден." Матей казва: "Христос е роден във Ветлеем." Лука казва: "В Назарет." Няма как. Значи, Христос казва:... Той е арамеец, не е... Даже не е евреин. Казва: "Елой, Елой, лама савахтани?" - в Библията един стих. Обикновейният превод е: "Защо Си ме оставил?" А други Го наричат "Бог" - Христос. Ако Той е Бог, може ли да бъде...? Силата е винаги с Него. И многоброни... А, и Той казва: "Боже Мой, Боже Мой на Славата!" - е единият превод, а не: "Защо Си ме оставил?" И туй променя...
— Тотално!
— Да. Някои учени, които - честни изследователи - доказват, че Библията има около 400 000 грешки. Самите евангелисти, които са писали, не са те.
— В тая връзка...
— Други са пис... Те са починали, а тези пишат препредаване на мисли.
— Хм.
— И те не са Живяли Христос. Нямат Опита, няма как. И тука, ако тръгнем в тази посока, ще мислят, че критикуваме Библията, пък ние... Ние я Очистваме. Няма критика, нали. И достатъчно е, някакой път, без Библия и без писания, да познаеш Бога, ако имаш Чисто Сърце. Чистото Сърце е - край! Вече... Все едно е Библия или не.
— А, тези хора, които получават откровение и постилат пътя си на базата на тези откровения? И даже някой път подвеждат и хората около себе си с тези откровения?
— Ами, тяхното его е искало да бъде авторитет. И сега ги има такива - да се представят. И точно там вече е почнало пропадането. Ти не трябва да искаш. Само Бог и Учителя трябва да искат. И даже известно време... На мен се е случвало да отказвам, нали? Да. Не искам. Обаче, когато Те настояват... Аз не исках лекциите - Те искаха. В един момент разбираш, че трябва да отстъпиш, щото... ще стане по-лошо. Но, когато Божията Воля иска и ти си в хармония с нея - е едно. Когато ти искаш - горко ти.
— Да. Ти ми сподели наскоро... А не, аз в тая връзка искам нещо да попитам. Това за... където каза за Христос. Добре де, аз съм чувал, пък може и да бъркам, не знам, че когато Христос е бил на Кръста, има момент, в който дори и Бог изоставя Душата. Където се говори за "Тъмната нощ на Душата", когато е пред... Преди да направи Скока, тя остава сама да се изправи с предизвикателството. Не е ли точно това нещо?
— Сама да познае Центърът си.
— Да.
— Да. "Тъмната нощ на Душата", което говорим. Точно на Голгота и в Голямата скръб, Бог е най-близко. Няма изоставяне! Той, всичко е Бог, Радо. Как ще те изостави?
— Хм.
— Той е Голгота, Той е дяволът, Той прави нещата. Няма как да да Го няма, обаче е Скрит.
— Ти никога не си... С други думи, ти никога не си...
— Никой не може да се отдели от Него. Луцифер...
— Не си изоставен?
— Никога! Защото всичко е Той. Къде ще отидеш?
— Да. Добре. А за... Докато сме на темата за откровенията: Как човек може да разпознае, че получава откровение или не полудява?
— Ами ако...
— Нещо, усещане ли има?
— Ако е его, може да е писано и да полудее.
— Защото е много тънък момента.
— Много е тънък. Значи, човек трябва много да се Моли, много да се Пречиства, и когато Бог го избере, Той така ще направи, че откровенията да бъдат Чисти и да помагат на него и на другите. Иначе и на него ще пречат, и на другите. Мярката е Пречистване, но той е пък Таен въпрос, защото обикновеният човек, колкото и да се пречиства - не става само с молитви. Става с...
— Точно това.
— Има много хора, които се пречистват и не успяват, защото Пречистването не е в самото пречистване, Радо. Пречистването е в строго определено нещо: Изпълнение на Божията Воля! А Тя може да ти нареди какво ли не. Но, който я изпълнява - това е Мярка! Кой... Обаче, докато я разбереш, трябва да си си посветил живота на Него и на Истината.
— Аз точно това щях да те попитам.
— Да, точно! Ти как може да разбереш, че изпълняваш Божията Воля?
— Да, това е... Години наред мислиш за Него. Молиш се за...
— Някаква подреденост ли има? Синхронност ли има?
— Ами, има много интензивен труд, смирение, послушание, покорност. И за едно прераждане не става.
— То, че не става, не става.
— Как Учителя се ражда готов? Казва: "Аз Съм минал през 350 милиона прераждания."
— Не, не... Става въпрос, че когато нещата, примерно, имат така, аз съм уловил, поне в собственият си живот. И когато правиш нещо с Чисти намерения, значи, имаш чувството, че всичко ти съдейства.
— Да. Да.
— Значи, абе появяват се решенията на дадените въпроси - се появяват отнякъде си. От там, от където най-малко очакваш, се появяват. Това е, когато имаш Чисто намерение. Примерно, тръгваш да правиш нещо, абе "как да го направя?" Появява се човек, който разбира или те насочи. А затова, че изпълняваш Божията Воля, тази синхроничност, някакъв белег ли е, че се получават нещата лесно?
— Не е твърд белег.
— Не е твърд, нали?
— Не. Значи, Мелхиседек казва: "Има само един Храм. Това е изпълнение на Божията Воля." Няма други храмове. Обаче, Той още от Древността си е посветил живота тотално. И такива има Старци, Посветени, Мъдреци. Защото съдбата е тръгнала още от Искрите в Древността, когато се е случил Божествен Взрив, не този - другият. И когато се е случил, всички са имали всякаква възможност в Себе Си, да Произнесат нещо, което става след време съдба и слизане - надолу, или слизане - Нагоре. Старците са произнесли "Айхама Ахар". "Искаме да Сме над Единството. Само с Тебе!" - един от преводите. И Те са останали в... Не са поискали никаква свобода, никакви светове. В тях няма светове.
— А това, кой го... кой го... кой им го задава, за да поискат Те нещо? От кого го искат?
— Това го казват Старците.
— Ама, Те от Кого го искат това нещо, за да Произнасят?
— Абсолютният Дух.
— Абсолют?
— Абсолютният Дух.
— Страшно нещо.
— Страшно. Да.
— Да минем... Да минем тогава на... Тука съм нахвърлял някои неща.
— Да.
— Ти да направиш някакви кратки разяснения, нали? Те са дълбоки де, но става въпрос, че може да се... За Молитвата, нали? Ако кажем, че Молитвата е най, на простият и обикновен човек - същество, молитвата към Бога, това е връзката му с Бога.
— Докато..., докато я създаде.
— Да, докато я създаде. Опитваш се чрез молитвата да се свържеш, с нали?
— Да.
— Кажи някаква мярка? Има хора с хиляди молитви - не има отговаря Бог.
— Точно така.
— Обаче те са, Радо, по-благословени от тези, които получават отговори, защото оня продължава - тайно вярва, търпи или Бог го кара към Себе Си, да може след време да му даде нещо по-дълбоко. Защото ако Бог изпълнява на някой човек молитвите, той е успокоен, отпуснат, приятно му е. Обаче на оня не му се отговаря и той дерзае - усилия, Любов. Ще получи други дълбини - много Дълбоки неща.
— С други думи, всички молитви са чути, но отговорът идва...
— Няма нечута, защото те са в Него.
— Да, но отговорът идва по различно време.
— Да, да. Трябва да я дочакаш, да умееш да търпиш.
— Да. Ти да допълниш нещо?
— Не. Нещо в пред.., във връзка с предният въпрос. Дали трудностите са показател, че не си в Правият път? Трудностите, а... Как да кажа...? Невъзможностите да се случи това, което ти искаш, показва ли, че не си в Правият път и, че не изпълняваш Божията Воля?
— Големите трудности и големите страдания показват, че си в Правият път и, че Бог е близко, но имаш неразбиране. И ако не ги изтълкуваш правилно... Защото те са дадени да ги превърнеш в Път - трудностите. Да ги осветиш, нали. Както Мракът е бил даден на Старците, да го превърнат в Сияние, нали. А трудностите - в Благо.
— Тоест, собственото ни неразбиране превръща Божията Воля в трудност?
— Да. Примерно, на едно място Учителя казва: "Някой има трудности, страда, страда и не прави правилните изводи, не търси Истината." И Учителя казва: "Язък за страданието." Не може да осмисли. Човек не може да се... То страданието идва да си осмислиш, да станеш разумен. Той, Учителя казва: "Произвежда разум." Обаче, който не иска разум? И Учителя казва: "Язък - страданието." Туй същество се е мъчало. Мъчело е човека, за да го вразуми, а пък той си прави някакви други... И после ще дойде вече мъчението.
— Добре. Тогава мярката, че не изпълняваш Божията Воля, каква е?
— Мярката е, че имаш силно его, силно своеволие. Държиш на своето. Той ще те остави в ръцете на тези духове, а те постепенно ще те разбият. И после ще почнеш да търсиш, защото то няма друг път. Той някой път оставя такива хора да преживеят тежки неща, защото егото може да умре само чрез мъчение, чрез смърт. То по време на смърт винаги умира егото. И човек - пласт по пласт, докато накрая остане Чистото.
— С други думи, почваш да си чупиш главата.
— Да.
— Заинатиш ли се и...
— Да. Да. Пущаш упорити духове.
— Това...Това съм го виждал - ми се демонстрира в живота ми. Това ми се демонстрира, после ще ти го ... ще ти обясня. Ама ми се демонстрира. Добре. Умът, който имаме ние, хората, това е - може да ти бъде приятел, може да ти бъде и такъв враг. Ако... Ти сам за себе си мислиш ли, че имаш контрол над своят ум?
— Значи, в момента, в който кажа е опасно. Може да ме постави на изпит и да каже: "Виж се!" Аз се старая години наред с многобройни Формули. Даже, скоро, един ден 74 000, Радо. Не искам рекорди, не искам даже да карам толкова, обаче то се случва. И благодарение на многото Зикр, Той ми маха страха, Той ми дава контрол. И аз се съобразявам с Него. И колкото по се съобразявам, по-ще имам контрол. И Той ще ме научи да стана господар на себе си и на ума си, както става постепенно.
— Да. А, като кажем за контрол на ума, в твоето съзнание, кои са първите три стъпки, които изникват, че човек трябва да направи освен Формулите, нали? Това е основното. То е основното.
— Те водят след време до пълен контрол, защото Бог се вселява.
— Така. Но, другите първи три стъпки? Или първи три действия, които ти изникват, примерно? Ако ти казваш, че трябва да направиш някакъв контрол над своя ум, оттам ще дойде, вероятно, контрол над сетивата? Аз не знам.
— Свързано е. Точно така.
— Да. Ти ще кажеш. А, ти ще кажеш. Но какво ти изниква на тебе в съзнанието?
— Ами три неща. Мисли, чувства и действия. Значи овладяваш мисълта - тъмната, и тя увисва. Овладяваш чувството, защото то ако стане емоция, става чудовище. Овладяваш чувството и... При Божествени чувства, какви същества да пречат? Овладяваш желанието, защото желанията са опасни същества - те са живи същества - чрез действие. Тоест "Господи, научи ме..." Искаш много Той да те учи как да постъпваш. Той да те владее. Защото Себепознанието е да познаеш Бога и Той да ти даде право да се владееш. Ти сам не можеш да се владееш. И аз сам не мога, но в Единство с Него ние се владеем.
— Ти можеш ли да овладееш чувството и мислите си?
— Не, не, не съм го постигнал.
— А поправи ме, ако бъркам. Според мене това, което казваш е правилно, но мислите - да овладееш мислите и чувствата, това са висши... Значи, аз не знам някой тук, човек на тая земя, да има контрол над мисълта си, до такава степен, че да...и над чувствата си? Още пък - това, чувството? Примерно, знаеш? Отиваш на ново място. Ти имаш невежество някакво по отношение на това. Така, чувстваш се притеснен, нервен и такива работи. Това е доста трудно нещо. Поправи ме, ако бъркам?
— Ще ти кажа. Да, да.
— Ааа, че първото нещо, което трябва да овладее, за да отидеш към контрола над мислите и чувствата си, това е да имаш контрол над Словото.
— Да.
— Защото, нали сме говорили... Нали сме говорили и в други разговори, че Словото са същества.
— И Словото е Бог от друга страна.
— И Словото е Бог, нали? "В Началото бе Словото и Словото бе у Бога."
— Да.
— Тоест, това може да направи човек. Дори и да си направи цетка на езика, дето се казва, да не изрича лоши думи, да бъде малко по-такова... Това е нещо, което е постижимо. И аз мисля, че...Не знам, поправи ме, ако бъркам?
— Ще ти кажа.
— А, че първото нещо, което трябва да направи е - контрол над Словото да направи. Оттам ще дойде контрол над действията. И поправи ме, ако бъркам?
— Значи, контролът на Словото хем е лесен, хем е труден. Когато години наред се молиш - прераждания, години... И това означава все повече пречистваш Словото. Означава все повече пречистваш духовете в Словото. И в един момент, даже и да те предизвикат, случвало ми се е. И в миналото, ако не бях в Единство с Бога и с Учителя, щях да изпусна тежки думи. Аз изпускам Благословение. Случвало ми се е. Не един път, не два пъти. И при други случаи такива. Така ме предизвикват. Тайно съм ги прегърнал с Любов и наблюдавам. Но това е много тренировки, Радо. И, когато имаш такива хора да те предизвикват, както ти имаш.
— Да.
— Даже безплатно.
— Абсолютно безплатно!
— Да. И Той работи за тебе. Бог иска да... Бог иска да се роди в тебе и да направиш Скок. Когато Бог се роди, кой ще Го обиде и ще Го предизвика? Кой ще предизвика Бог в нас?
— Разбирам те. Да, да. Дълбоко те разбирам какво искаш да ми кажеш. В смисъл и от други разговори. Сега не знам за слушателите дали ще бъде толкова, но аз разбирам какво искаш да ми кажеш по личният ми...
— Какво би препоръчал на хора, които се намират в безизходица?
— Това е. Те са в безизходица, поради тежка карма. Кармата не им е дадена като съд, както изглежда да ги осъди, а шанс за изкупление, шанс за търсене на Бога. Трябва да... Защото без Учител и без Бог, и без Любов към Истината... И колкото и да им е трудно, няма прошка. Бог иска да се Завърнат и Той ги чака. Затуй им дава тази трудност. Някой път така я усилва, за да може... Защото Той иска... Бог иска да Го жадуват, да искат само Него. Той после ще им даде всичко. Ше изчезне не само безизходицата, ами и хубавите неща. И ще стане нещо съвсем друго - дълбоко. Дето му викаме "третият бряг на реката".
— Какво би препоръчал?
— Това е натиск. Натиск, за да търсиш Бога.
— И какво би им препоръчал да правят? Първите три простички неща, които ти хрумват?
— Трябва туй търсене, което е Вродено в тях, да го включат в ход. А вече Бог знае при кой човек да го изпрати, как да му каже. Някой път от няколко думи, едно изречение - запалката. И може да стане пожар.
— А тези, които правят...
— Защото те ако повтарят само... Те са изпратени в туй прераждане да направят Скок над себе си. Не да повтарят всяко прераждане глупости от миналото и безумия. Затова са изпратени. И рано или късно трябва да почнат да търсят Бога, защото то е вродено в тях. Има го. Даже няма нужда от съвети. Просто то го има. Сега, колко го иска, нали? Дори и да пречи егото, човек може да се опълчи срещу егото си и да каже: "Тръгвам на война с тебе, избирам Бога." Край. И то почва да умира. Човек като почне да кара Формули егото, ей така, гледа вцепенено.
— В тая връзка: Зикър и Формулите ли са на най-качественото пречистване на ума?
— Така е, Радо. Втора книга Зикър скоро ще излезе. Има даже и будистки Зикър. И те карат.
— Мантрите.
— Да. Една мантра карат. "Амида Будха" се казва.
— Така наречената "Джапа медитация".
— Точно. "Амида Будха" означава Върховната Реалност.
— И повтаряйки...
— Разбирам те. Така. Слизаме малко пак на земята.
— Да.
— То, не че не сме били някъде другаде и сме такова, но... Аз искам да направим, да обясниш всичките тези, така да ги наречем "духовни работи", които говорим тук. Как може по-лесно човек като ги осъзнае, като започне да ги прилага така, че да му помагат да премине през живота, който му е и мисията, която трябва да изпълни, нали? Всеки си има някакви трудности, някакви такова... Но има някои неща, които мене така са ме...а, през своят живот съм си задавал въпроса... съществуват. Неслучайно тези неща съществуват. Бог ги допуска. Защото аз имам една такава максима. "За да... нещо да се случва, това значи, че се допуска от Бога. И това е възможно най-доброто." Не знам, поправи ме, ако бъркам?
— Точно го каза.
— Защото може да бъде много по-лошо, може да бъде и по-добре. Но това, което е, значи е правилното. Искам да ми обясниш, примерно, много хора си задават въпроса: позволена ли е мастурбацията и сексуалността? Различните видове сексуалност?
— Ако е допусната, е позволена, за да може човек с тази енергия да не стане... Ако не я изхарчва, знам такива хора, че може да стане жесток, Радо.
— В смисъл това, че някои хора го практикуват...
— Той я изхарчва и намалява силата му. И в намаляването на силата му, може да почне да търси след време... Да иска тя да стане Разумна, да я владее.
— Може ли да прес... Спасява нещо в себе си?
— Да, извинявай.
— Някой друг го кара обаче да прави туй, за да му вади енергия. Това е друга идея вече.
— Може ли да кажем, че това е порок?
— Не. Значи, Бог не гледа това е грешка, това е правилно, това не е правилно. Той допуска и от теб се искат поучения, защото ти ако цял живот правиш такива неща, ти ще те изпият духовете и ще разбият плана и всичко.
— В тая връзка оправдана ли порнографията, която се излъчва? Такива работи?
— Значи, тя се случва - дали я оправдаваш или не. Тя се случва, защото има много хора, имат дългове към други хора. Те не са само да му купиш къща, нали? Те са: дължим чувства, дължим дух, дължим път, дължим обяснения, дължим тълкувания. И всичко туй трябва да си мине по реда, да се изхарчи. Има светци, казва Ошо, значи, от 100 светци, над 90 са затъпели много. Дока... Даже казва към 99. И туй и аз мога да ти го докажа, защото те са се въздържали.
Обаче той не е минал през Любовта правилно. Не е поискал Бог да го научи. Той не е надраснал. И в него има една жестокост. И освен туй, той има полумъдрост. Говори нещо за чистота, за смирен... Той не може да бъде водач на хората. Но светец, който е минал през целият този опит - и на любовни истории, на мъки, на страдания, на изстрадване - и там е познал Бога, в жената. Открила е... Той има друг опит. И той може да помага на хората реално. А тези, които се правят на принципни, въздържани, нали, а пък...
— Те откачат обикновено.
— И откачат... Какво ли не се случва?
— Еми те, ако си ги забелязал колко... ? И примерно, нали тия, които и в католицизма - това се казва "целибат" - обект за въздържание и безбрачие, и такива работи. Те стават педерастия, хомосексуалност и въобще...
— Готова инквизиция.
— В тая...в тая връзка оправдаваме ли педофилията?
— Значи...
— Това е нещо много жестоко, което аз не го приемам, въпреки че, нали, но...
— Ний... разумните хора не го приемат, обаче то се случва, поради кармични причини.
— Да.
— И се връща. Това са записи. Те трябва да се изхарчат, Радо. Обаче, ако човек е тръгнал в пътя на Бога, той ще прескочи този въпрос. Няма да го направи. Ако е избрал Бога, Бог ще му помогне. Но те избират егото си.
— В смисъл, трябва ли да бъде наказуемо? Според мене, да.
— Значи, той законът е... Той е работещ. Сега ще ти кажа едно нещо. Когато Боговете са били в Любовта, в Древността, те са си били Любов, но когато падат надолу, както и в тези неща, дето казваш, вече има справедливост и възмездие. Няма прошка!
— Разбрах те.
— А, родителите, какво могат да направят за децата си, ако са попаднали в такава изключително опасна ситуация?
— Да искат да посветят детето си на Бога. Самите те да се посветят. И да се молят. Да се смекчи кармата му. И може да се направи Скок. Както оня случай в Стара Загора. Как се пренасочва кармата: Куршумът трябва да мине в главата му, а се забива в крака му. Оздравява след три месеца. Кармата се променя, защото... Значи, всичко е предопределено, Радо 99%. Забележи! 1% не е предопределена нашата съдба. Това е Бог в нас.
— Тоест, че може да го измениш.
— Бог в нас не е предопределен. Онази Частица, дето колайдера - чувал си.
— Божията Частица - Тя липсва. Значи, още нещо ще ти кажа. Представи си: един метеоролог предсказва времето. Има знаци, техника, ползва там. И изведнъж времето се оказва друго. Онази Частица е тръгнала отнякъде във Вселената или в света и Тя променя времето.
— Така е. Да.
Тука си прав абсолютно. В тая връзка, за неговият въпрос: Доколко е допустим боят с възпитателна цел?
— Ами, когато Самият Бог бие хората с..., обаче с Любов. Въпросът е дали биеш с Любов или с омраза?
— Въпросът - с Любов, ще вкара в децата нещо - разум, а омразата ще вкара жестокост.
— Значи, белегът ще бъде, ако детето се поправи след изяденият... Значи, шамарът е бил на място.
— На място. Примерно...
— Иначе, иначе не е бил на място.
— Да.
— Така ли?
— Примерно, някой иска да оздравее. И пие лекарства..., някакви подобрения. Не! Ако искаш да оздравееш, първото нещо: трябва да увеличиш Любовта си и Формулите. Оттука тръгва другото. Вече на място са и лекарствата. Виж колко е просто. Увеличаваш Любовта си, увеличаваш Бог.
— Да.
— Любовта към...?
— Любовта към нещата!
— Към всичко!
— Към всичко!
— Да.
— Тук имам..., искам да поясня нещо. В смисъл, ти да поясниш, не аз. Като кажеш думата "Любов", тука на Земята, кои са първите три неща, които ти изпъкват в твоето съзнание? И действия? Обясни ми? Тоест, извинявай пак. Само да довърша. Любовта в действие тук на Земята?
— С едно изречение ще го обясня. Няма нужда от три. Любовта е Осъзнатост. Осъзнатият не прави грях. Всички, които правят грях, те са неосъзнати. Любящият вкарва Бог в нещата. Във всичко вкарва Бог, защото знае каква е Божията Воля.
— Кажи за този най-Древен метод на Старците, който Те са видяли? Ти наскоро ми сподели.
— Примпом...
— Една Дума, която е Лекарството над всички лекарства и Метод за внимание?
— Припомни ми, щото... за вниманието.
— А, да. Значи, там където има внимание - Реално Внимание, няма карма, няма сътворение. Мелхиседек казва: "В моментът, в който направиш погрешен избор, това е сътворение. В моментът, в който избереш мъдър избор, осъзнат, това е освобождение."
— В тая връзка - не само Той го потвърждава това, ами аз съм го слушал. Понеже и, така, много ми излизат на Садгуру... Садгуру казва: "Най-важното нещо в този материален свят, това е човек да бъде внимателен към всичко." Това те концентрира така, че не позволява да... да влезеш в беля, да такова..., да бъдеш внимателен. От невнимание толкова много сакатлъци са станали. Той го...
— Едно на ръка; катастрофите, знаеш.
— "Миг невнимание - цял живот страдание." Това си е било...
— Да.
— Това си работи, работи... Затова вика: "Усилвайте концентрацията си."
— Добре. И мен много ме впечатлява... Извинявай...
— Да.
— Кажи, кажи?
— Да. А, правя интервю за Мелхиседек, защото Борето поиска. И много е силно интервюто. Няма за книга, ама... Най-трудният ми човек, да направя Връзка с Него. Какви ли не Старци и Дълбоки... Мелхиседек! Нямам... Е, за една трета малка книжка има. Нямам материал, обаче туй, което е за интервюто - има. Ще бъде следващото интервю. Виж какво казва, Радо - Красота! Казва: "Има хора, които са наказани да вървят в Правият път, но не за Спасение, а за Изкупление." Забележи!
— Те така...
— Как пипа... Мъдрият?! Той е влязъл... Той се е посветил да бъде Жрец завинаги, докато се спаси човечеството. Това са Велики Същества! Как вижда? Някои...Защото много хора говорят за Спасение пък...
— И мен ме впечатлява това Любовно Отношение към всичко, към всички...
— Да, да.
— Да си го изграждаш.
— То е Единно. Единият Бог! Това е Той!
— Не, не, това е... Това е много интересно. "Любовта е осъзнатост." Значи, значи, трябва да изпълним... Добре какво е?
— Неосъзнатост е загубена част от съзнанието по време на потопите в Атлантида.
— А критерият... Критерият за осъзнатост, какъв е тогава, в момента?
— Вкарваш Бог в действията си.
— Ама то така е много лесно да кажеш.
— Лесно е.
— Това го казваш ти, който си Просветлен.
— Ама, като се стараеш. Ама като се стараеш. Поне се старай!
— Как да Го призовеш да влезе в действията ти? Как да Го призовеш?
— "Господи, помогни ми!"
— С Формули?
— Да.
— И ти вече малко или много, каквато и да е кармата, дали ще постъпиш свръхчисто или чисто, или умерено чисто, все е Той, защото си Го призовал. То... Той е длъжен. Той е Любовта.
— Всъщност, грехът е, че човек прекъсва Връзката си с Бога. А, чрез молитвата...
— Да, дава на егото да действа. Дава на своеволието.
— Чрез молитвата? Чрез... Тоест, загубвайки, непрактикувайки Постоянна молитва, той загубва Нишката.
— Загубва осъзнаването, да.
— Да. Те, всъщност... Прав си до тази степен, защото, нали, съм чувал, че духовни старци... Преди думата "молитствам" - чувал ли си я? Това е тази... "молитства". Той постоянно, в съзнанието си - прави си нещата, но вътрешно си се моли нещо. Молитства. Това запълва тука съзнанието. Изпълва съзнанието с... И има връзка с, нали... Предизвикват се същества, които идват.
— Тоест, така си във Връзка постоянно с Вътрешният Отец в самият тебе.
— Да, да.
— Думата "молитствам", ако си я чувал?
— Значи, Учителят казва: "За всяко нещо се молете." Значи, не за туй или за онуй. Ей, примерно, имаш среща една... трудна, да кажем. Молитва - да мине разумно. То няма да мине всеки път, Радо, защото има от миналото, има изпитания, има... Обаче постепенно...
— Колко трябва да бъде дълга молитвата? Кога трябва да бъде кратка? Кога трябва да бъде малко по-дълга или средна? Защото аз съм чувал, че Учителя казва: "Не задълбавайте само с един вид молитва."
— Да.
— Има и такива.
— Не е задължително да бъде, нали? "Отче Наш" е много хубав молитва. Да, щом Христос я е казал, няма как да не е? Но, дори Учителя дава...
— Не, Той не е казвал "Отче Наш", а друга молитва.
— 20 молитви от Петър...,
— Но не е оригинално преведена.
— Да, да, аз...Но става въпрос, че принципно Той казва: "Не задълбавайте много време да се молите по един и същ начин." Тоест, трябва нещо да променяш в молитвата.
— Да.
— Защо е така?
— Значи, защото може да стане еднообразно. И Учителя каза: "Еднообразието е чук, който убива." Значи, преди време, Радо, слушах една индианска песен. Повтаря дълго време индианецът едно изречение. Всеки път е различно, Радо. Той вкарва различно Чувства - няма омръзване. А влезе ли човек в еднообразие?
— Те го знаят. Така.
— Да. Освен това, някой иска да направи Истинска Молитва. Ми, ти не може да направиш, и аз, Истинска Молитва. Бог в нас я прави. И някой път ни казва как става. Огън. Чист Огън.
— Аз съм го забелязвал това, бе човек. Значи, моля се, примерно, един месец по един начин. И се получава точно това, което Той казва. Еднообразието... Едно подпушване такова. Абе, зацикляне, разбираш ли?
— Да, да.
— Променям една дума в молитвата, нещата тръгват.
— Да.
— Е, това съм го...Това съм си го проверил.
— Стана около, малко над половин час, ама...
— Нещо последно, ако искаш да питаш?
— Ами?...
— Ако искаш друг път пак?
— Ами...Да.
— Добре. Това е последното, което искам да кажеш. А, има... Ние не може да да вярваме много на тези неща, но има хора, които практикуват магии - бели или черни.
— Да.
— Може... Освен Формулите, които, може би, това ще бъде най... и Благословенията, които трябва да изричаш към такива хора, за да... Какво може да направи обикновеният човек, срещу когото има такива злонамерени намерения?
— Първо, магиите, които се случват на хората, също са предопределени от стари прераждания, много натрупани. Но, какво може да направи човек? Даже на мен един път се случи. Там, една циганка: "Така. Ще ти гледам." Викам: "Върви си по пътя." "Ей сега - каза - ще те прокълна." Викам. Аз й казах: "Ей сега ще ти направя едно могъщо благословение." Тя се уплаши. И аз отидох в хода и го направих. Обратният удар.
— А, добре, а каква карма си навличат тези, които практикуват тази магия? Които правят магии?
— Ами, вървят към огромна самота. След време...
— А в отвъдният свят, какво се случва с тях?
— Призраци, пак самота. И чакат някой след време, Бог да изпрати някой да я подбутне, да я обикне, да я поведе. Но, срещал съм такива хора. Даже хората не се обаждат, да отидат да го погребат. До такава степен отписан.
— Самота?
— Тоз случай, в Добрич, който аз съм го изнасял. Пишеше го. Двама старци, възрастни хора, живеят в един апартамент, в различни стаи и общ тоалет. Врагове. Не се обичат. Години наред не си говорят. Отиват социални помощи, помагат на единия. И отиват да се измият. Поглеждат - другият - от една година череп.
— Ужас.
— Виж! В града, Бог те изоставя.
— И последно, което мога да кажа. Може ли обикновените... В смисъл, ти да дадеш отговор, при тебе как се случват тези неща? Хората да направят, както примерно, преди време, в Атлантида се е случвало, връзка с починалите си? С близките, които са заминали в отвъдният свят?
— Ами, при мене идват много. Да. И живи и умрели. Идват и живи, които умрелите в тях говорят. Те някой път говорят директно умрелите и те мислят, че... А то, те само си спомнят, а умрелият си върши работата. Тези връзки могат да станат, но те също са опасни, ако не си постигнал Центъра в себе си. И могат да те обсебят. Докато човек не се очисти, Радо...
— Могат да те обсебят, в смисъл, починал човек да влезе в тялото на...
— Почти всички в момента, в които... в света имат... са атаки на умрели, защото имат да взимат от тях. А пък те ги атакуват, за да може... Пък Бог допуска атаките, за да може да тръгнат към Бога. Обаче, който не разбира Посланието?
— Може ли един последен въпрос? И те оставяме.
— Да.
— Как да търпим нетърпимото, отвратителното?
— Ами...
— Накратко само да дадеш някаква посока, идея. Само това.
— Първо, не трябва да го смяташ за нетърпимо и отвратително. Шри Оробиндо чел една книга, която хич не му харесала. И той видял, че умът в него не харесва тази книга. Решил да я прочете докрай, за да надрасне ума си, отвращението на ума, и да се освободи от него. Подход. Просто, нали... Ако не го смяташ за отвратително...
— Може да ти е гадно, но го правиш, за да се изтренираш.
— Да.
— Така ли да го разберем?
— Да, да. Ей тъй.
— Много ти Благодаря за отделеното време.
— Благодаря и аз. Пак трябва да се видим живи и здрави.
— Пак. Ами, разбира се.
— Да дойдеш да спортуваш тука.