Алмарая е подвижна Пустота. Тя е Велико Позволение да навлизаш, да проникваш. Древният Тъмен Жрец казва: „Алмарая е Древна прегръдка, Зов от Сияещия Изначален Център“. По Пътя на Уединението Търсачът ще види много скрити неща. Който е съумял да стигне до една определена степен на Алмарая, той става Служител на Меравот. А това означава, че на този Служител ще му бъде дадено да вкуси от Дълбините и от Последната Дълбина.

Най-скритият Ключ на Развитието

Дарима, или Доверието, е най-скритият Ключ на Развитието. Който е придобил това, той е от Не-човеците, Скритите Духове. Без Тайната на Дарима Развитието винаги ще губи нещо от себе си. Без Пълното Доверие ние никога не получаваме цялостното Виждане. Дарима е Древен метод на Царството Божие. Дарима е единственият метод за откриване на Скрития Смисъл на нещата. За Дарима има само едно условие – трябва да си узрял в Духа.

Красота от Красотата на Безкрая

Доверието е Среща на Древни Очи с Древни Очи, на Древни Души с Древни Души. Древното, старо Доверие се среща с хората и напомня за далечното минало. Дарима работи леко само в Чистите Съзнания, тя влиза там и ги озарява. Доверието е Мъдра Същност. Доверието е Слънчева Същност. Дарима е взела нещо от Слънцето, от Извора, от Безкрая и така тя самата е станала Красота от Красотата на Безкрая.

Дарима има Божий Глас

Доверието е Тайнствено явление. То е част от Мъдрата Прасветлина. То е Древен Приятел на човека. То е част от Древния Божествен мироглед на човека. Вярата е Духовна, Доверието е Божествено. Дарима има Божий Глас. Този Глас тече в човека като Тиха Блага Река, като Ръкополагане. Доверието е Неуловимо, но то говори ясно на Същността на нещата. Доверието е част от Древното Единство, от Древната Цялост.

Чрез Дарима влизаме в Меравот

Да се роди Великото Доверие в тебе към Меравот, то е Велик Дар, Велик Призив, защото чрез Дарима ние влизаме в Меравот. Що е Меравот? Могъщото Древно Място, Прасъстоянието на Дълбините. Дарима е Древна връзка, Чудна обмяна. Дарима е мост над илюзиите и нереалния свят. Дарима е чист отломък, откъснал се от Древната Любов. Дарима е Тих Пламък на Меравот. В Дарима има нещо, което е по-дълбоко от живота.

Жив спомен, който е Вдъхновение

Що е Хариха? Това е Живият спомен. Да имаш Жив спомен, който е Вдъхновение, то е Дар Древен. Хариха, или споменът, е или стар приятел, или стар враг, който може да влиза или в съня ти, или в будността ти. Създай си Жив Сияещ спомен, който да е толкова силен, че да превъзхожда света и твоето минало. Това е било в Древността Майсторството на Атлантите. Така те устоявали на всичко, защото Живият Сияещ спомен е Древна Сила.

Престол на Древната Сила

Има спомени, които ни държат вързани здраво за миналото. Те са тежки и ограбват нашия живот. Ние трябва да ги променим, за да преобразим себе си. Хариха означава да си сътвориш Силен Вдъхновяващ спомен – така миналото ще започне да умира. Истинският Сияещ спомен е Непобедима Сила. Никой не може да те изтръгне от него. Истинският Жив спомен е Престол на Древната Сила и така тя оживява в нас.

Дехира Рахотор – Диамантена Решителност

В Хариха – спомена – трябва да има три неща: Усмивка, Воля и Сияние. Усмивката храни Силата, Волята храни Търпението, а Сиянието храни Доверието и Древността. Ако човекът има връзка само с тежък и лош спомен, той въвежда себе си в черна дупка, която изпива живота му. На ученика е нужна Дехира Рахотор – Диамантена Решителност. И цялото минало ще си отиде. Ще остане само Дехарон – Чистият Диамант. Ще остане само Сияещата Древност.

Хариха е Непознаваема Древна частица

Сияещият Жив спомен е Сила, по-бърза от светлината и по-могъща от меча. Хариха, или Скритият Животоносен спомен в нас, е Непознаваема Древна частица – винаги Неуловима. Който има тази частица, този правилен спомен, той е уловил Тайната на Равновесието. Всички лоши спомени са заблудените пътища на енергията. Сияещият спомен е Безвремие. Той твори Духа в нас. Той е Водачът на нашата Скрита Сила. Скритата идея на Хариха е да си създадем връзка с едно Живо Сияние в себе си, което ще създаде Живото Единство с нашата Древност. Това е Пътят към Меравот. Това е Пътят от Живото Единство към Скритото Върховно Единство.

„Хазорот Араха!“

„Араха!“ зове: „Върни се в Древното си Ядро! Върни се в Ядрото на Истината!“, защото световете са привидности. Ние сме произлезли от Център, от който всичко е произлязло. От този Център е произлязла и всяка Сила. Ние сме в Хазорот – Неведомо Присъстващия – и затова ние сме нещото, което е преди живота. „Хазорот Араха!“ ни зове: „Върни се в своята Неведомост, в своята Безначалност, в своята Древна Тоталност – Сгъстеност!“, защото ние сме Есенцията на всичко.

Правидението на себе си

„Хазорот Араха!“ означава, че ние сме Древността, че ние сме Древни, че сме Есенция от Неведомото Ядро. „Хазорот Араха!“ означава, че ние сме Древният Род – това Видение трябва да ни заведе в Правидението на себе си, защото Древният ни е споделил Себе Си, позволил ни е Великото и Върховно Единство. „Хазорот Араха!“ означава: „Завърни се в Древното Нищо!“, което е Единствената Опора, Абсолютната Неуязвимост, Великата Неопределеност, Най-древното Ядро.

Пътуване към Абсолютната Неуловимост

„Хазорот Араха!“ – това не е само вътрешност. То е нещото, скрито дълбоко от външните и вътрешните неща. В Древното Ядро няма външно и вътрешно, а само Скритост и нещо, което е Скрито от самата Скритост. Това е Неведомостта. „Хазорот Араха!“ в началото е пътуване от вътрешното към Скритото, а после – от Скритото към Неведомото, или Абсолютната Неуловимост. Що е Абсолютната Неуловимост? Това е Древният Неизречен Път.

Древен Митичен Храм

„Хазорот Араха!“ означава да си създадем едно Дълбоко Непобедимо Безмълвие. Ето това е Диамантеното Разбиране, което впоследствие трябва да надраснем, защото в Ядрото всичко трябва да изчезне. Само така ние се завръщаме във Върховното Неведение и ставаме Ядро – Древен Митичен Храм. Така самите ние ставаме Скритост в Скритостта. Ядрото е Храмът на Неведомото Безначалие. Това е Пътят на нашето Тайно Търсене. По този Път в нас израства Цялата Сила, която трябва да открие Върховната Сила. Това е Пътят от Четвъртата към Петата степен. Това е Пътят от Вдъхновението към Правдъхновението. Който е постигнал това, той решава дали да остане в Правдъхновението, или да се разтвори тотално във Върховното Нищо.

Последната Дълбина

Последната Дълбина е особен род Скритост. Това е друг вид Безкрайност, която е неизвестна на Несътворението. В Последната Дълбина има нещо, което превъзхожда и Душата, и Духа. Последната Дълбина пие Мистична Дълбочина от Меравот – най-чистата Есенция. В тази Дълбина има нещо от Великата Неизвестност на Меравот. Тук се движи само Покоят и Покорителят на Покоя, Превъзхождащият Покоя.

Нищо не може да понесе тази Скритост

Върховната Последна Дълбина няма Име и няма Изричане, защото не се вмества в нищо освен в самото Нищо. А всичко друго е само символи на тази Величествена Неизвестност. Древните узнали защо се крие тази Скритост. Те знаят, че ако тя се разкрие, нищо не може да я понесе и да оцелее. Нито един свят не може да устои, нито едно същество и нито един дух не могат да устоят. Древният Тъмен Жрец казва: „Тук камъните стават на прах, Слънцата угасват, Боговете губят своето начало“. Но когато тази Върховна Скритост не се изявява, всичко сътворено и Несътворено може да живее и да съществува.

Докосване до Древноскритото Съвършенство

Последната Дълбина е Последната Близост. Тя е Докосване до Древноскритото Съвършенство – нещото, за което няма думи, нито безмълвие, нито определения. Древният Тъмен Жрец го изрича като „Великият Дарител“ и казва: „Когато Той даде Последната Си Дълбина, Той е дал Частица от Тайната на Своето Съвършенство“. Никой не може да понесе повече от тази Частица. Тук е скрито Преизобилието в най-древен смисъл. Това Преизобилие е по-дълбоко от Сиянието. Тук Любовта е Свръхестествена. Тук дори Покоят е опиянен от нещо, което не е виждал.

Хаморот – Хранителят на Истината

В Последната Дълбина измеренията свършват, трептенията спират. Тук е Мястото на Абсолютната Неподвижна Нероденост. Тук няма Братство, дори Единство. Древният Тъмен Жрец казва: „Тук има нещо, което превъзхожда Истината. Тук е Този, Който е създал Истината. Тук е Есенцията на Истината, Есенцията на Безмълвието“. Тук е Този, Който е Хаморот – Хранителят на Истината и на Безмълвието, без те дори да знаят.

Мястото на Страшната Слава

Последната Дълбина има една Върховна и Абсолютна Скритост. Това е Мястото на Страшната Слава. Към това Място няма Вход. Тук е единствено Той. Той влиза и Той излиза. Той е Недостъпното Място – Мястото на Силата, която е над всяка сила. Тук се намира Върховната Божия Интензивност, която е застинала като Абсолютната Неподвижност.

Хараварат – Върховната Неведомост

В това Недостъпно Място никой никога не е прониквал. Тук не помага и свръхенергия. Тук е Праизточникът – Зародителят на Източниците, Силите, Изворите. Но самият Праизточник си остава Велика Нероденост. Той е създал Началото, но сам Той превъзхожда всяко Начало. Той е създал Истината, но сам Той превъзхожда Истината. Тук, в Праизточника, първо е потекла Любовта, но сам Той я превъзхожда. Който се завръща в Праизточника, в него трябва да угасне всяка Мъдрост. В Него трябва да спре всяка Любов. Той трябва да стане отречен – отсъстващ. Това Върховно Древно Място се изрича само символично. То е Хараварат – Върховната Неведомост.

От това Място е слязъл Абсолютът

В това Недостъпно Място няма действия, няма въздух, нито огън. Няма живот, защото това Място превъзхожда живота. Тук дори няма врата, скрита врата. Няма напътствия, няма послания. Тук нищо не може да се проучва. Древният Тъмен Жрец, Чието Лице е Свръхлице, казва: „От това Място е слязъл Абсолютът. Ограничил е Себе Си и е станал Бог. Станал е Любов, станал е действие, станал е Несътворено движение. Поставил е Вътрешното Начало на нещата, а по-късно всичко е излязло навън. Така Древността е слязла във Вечността, а Вечността е слязла във времето“.

Те замълчавали благоговейно

Тук, в това Място, няма Тайни. Древният Език казва, че за Хараварат не може да се каже нищо съществено и нищо несъществено. Оттук е изтекъл и слязъл Първичният Етер, който е станал впоследствие проводникът на живота. За живота можем да говорим, за извора можем да говорим, но за Праизточника не можем. Праизточникът е Неопределим. За това Място не можем да кажем дори, че то е Мистерия. Когато питали Древните за това Място, за Праизточника, те замълчавали благоговейно – нито звук, нито мълчание. Те просто се прекланяли.

Аармарая Марита – Абсолютната Родина

Меравот Хорон – Древният Трон – е Пуст, Празен, но Великото Отсъствие, Великата Сила е там. Меравот Хорон е Призив да споделиш своето Отсъствие с Великото Отсъствие, своето Нищо с Върховното Нищо, защото ние сме Истина, когато сме в Нищото. Иначе ние сме привидни. Древният Трон – пред Него всичко се изумява. Той поглъща и черните, и белите дупки, и Черното, и Бялото Братство. Тук е Древното Превъзходство над всичко. Тук е Нищото. Нищо не виждаш, но си очарован. Позволено ти е Върховното Изумление. Това Нищо е наречено Аармарая Марита – Абсолютната Родина.

Не поражда нищо, защото Той е Всичко

Меравот Хорон не поражда нищо, защото Той е Всичко. Тук няма вяра и надежда. Тук не можеш да дойдеш с качества. Тук трябва да дойдеш със Същността си, с Отсъствието си. Тук е Обетованата Земя – Земята на Целостта. Тук е Земята на Древната Истина. Тук трябва да дойдеш с Древния Поглед на Истината. Само Отсъствието в тебе може да познае Върховното Отсъствие. Да, Меравот е Несътворен, Несъществуващ, но Той е тук. Той е Несъществуващ, защото всяко съществувание е ограничено. Меравот е Неограничен, Неведом, не може да се побере в тясното пространство на съществуванието. Той е Древен Трон, Велико Отсъствие, Изначално Преизобилие, нямащо граници.

Той заживява в Древния Трон

Който е стигнал с Отсъствието си до Древния, получава Частица от Меравот Хорон. Тук няма дишане, няма дихание, защото няма ограничение, няма сътвореност. В Древния Простор не дишаш, а живееш, защото си Цял, защото си Изначален. Тук живееш като Дух и като Мистерия. Като Дух – то е като Мъдрост, а като Мистерия – то е като Истина. Те са Част от Древния Трон. Но когато човек се завърне в Тайната на Първичната Искра, той заживява в Древния Трон, защото е зароден в Целостта си. Той става Цялост от Великата Непознаваема Цялост на Древния Трон.

Азарира – Завръщането

Всеки, който е седнал на този Трон със себе си, е изгубил силата си. Меравот Хорон е Мястото на Най-недостъпната Сила, Най-чистата Древна Сила, Абсолютната Власт. Но тя не заема никакво пространство. Тук Древният отсъства. Той е отстъпил Мястото Си на другите, а те ще решат според избора си дали ще присъстват, или отсъстват. Присъстващите ще бъдат обезсилени, а отсъстващите ще бъдат докоснати. Това е наречено Азарира – Завръщането.

Най-скритата и Страшна Тайна

Меравот Хорон, или Върховното Място, е наричан още Азомора Харот – „Най-скритата и Страшна Тайна“, „Мястото, в което никой не е прониквал и никой никога няма да проникне във всички времена и епохи“. Тук никой нищо не знае. Не съществува знание за това Място, а сам Абсолютът не го дава, защото то не е знание. То е просто Най-страшната Тайна на света – Свят, който не е свят.

Величието над всичко

Пред Азомора Харот всичко отстъпва и всичко се смущава, дори и Покоят, дори и Божествената Любов, дори и Мъдростта, дори и Истината. Тук е Най-страшното Величие, Величието над всичко. Тук е Този, Който е излъчил и Бога, и съществата, и нещата, но Който е над всичко, защото сам Той не е излъчен. Тук е Превъзходството над всяко превъзходство. Тук дори и Безкраят е смутен, а Мистерията е очарована, но не може да Го обясни. Тук няма гледни точки, няма Храмове и Светилища. Тук няма дори и живот, защото Азомора Харот е по-дълбока от живота и от всичко.

Мястото, откъдето Върховният е слязъл

Азомора Харот е Мястото, откъдето Върховният е слязъл и от Неведом е станал Бог, или Достъпният. Тук е бил Праогънят, който впоследствие е станал Сила на Бога, Сила на Божествата и Тяло на Боговете. Тук, в Азомора Харот, се намира Мистерия, по-дълбока от явлението Дух. Тук нещата започват от Безначалното и никога не свършват, защото как да има край, когато няма начало? Тук на всички е дарена Безкрайност, за да може всяко нещо някога да стане Изначално Богоподобие.

Не иска да я назове

Тук, в Азомора Харот – Най-страшната Тайна – никога няма Будност и Яснота, защото те са по-нисши елементи на Духа. Тук е Върховната Сила, Която е раздала Духовните и Божествените блага за всички светове. За Най-страшната Тайна се казва, че само Тишината може да я назове, но дори и тя не иска, за да не изгуби нещо от Дълбините си.

ДРЕВНИ ФОРМУЛИ

На Ватанан Древните Формули се изричат като Лахайри – Любословия, или Слова, изтичащи от Любовта. Думата Любословие означава да дадеш Безграничност на Словото, докато думата Формула ограничава Словото. Произношението на Лахайрите се намира в Благоговейното Чувство.

Древните Формули на Залихир се изричат като Лахатири – Дълбиннословия. Когато се казват, трябва в тях да се внася Дълбинност.

Древните Формули на Праезика на Старците се изричат като Маахири – Мистериозни Прасили. Тук Произношението идва от Сливането с Мистерията на Абсолюта и Единството с Неговата Скритост.

Древните Формули на Аразума, Древножреческия Език, се изричат като Аяхайри – Мистериословия, Скритословия. Тук Тайната на Произношението се намира в Чувството на Искрата, която търси своята Бездънност.

При Изричане Древните Формули са предшествани от Думата Ключ Айхама, следва самата Формула и накрая завършва пак с Думата Айхама. Думата Айхама символизира Скрития Огън; Изначалното Единение; Изначалния Кръг, Изначалието; Древния Ключ; Това, което те обожествява; Това, което ти дава Дълбината.

Древните Формули имат приблизителен външен и приблизителен вътрешен превод.

Човек трябва да си избере Формули според своето Дълбоко Вътрешно Чувство.

Формулите, които казва човек, не трябва да бъдат нито много, нито прекалено дълги. Те трябва да се казват осъзнато, концентрирано, за да създадат Дълбоката си Сила в човека, и това да доведе до Дълбинното Сливане.

ФОРМУЛИ НА ЗАЛИХИР

Анхаротот Айра Харира.

Учителю, призови ме в Себе Си.

Учителю, съгради ме в Себе Си.

О, Арахава, Хавалира Морот Алира Варат.

О, Скритост, научи ме да мисля истинно за всичко.

А, Меравот, Дара Даротот.

О, Древний, дай ми Праезика.

О, Меравот, Вайра Мервар Меравахайра.

О, Древний, води ме в Своята Древност.

Ахор Зарама.

Аз съм Истината.

Ахор Ахорот Ахараятор.

Аз съм Върховната Праскритост.

Аз съм Откриващият.

Айра Майтара Архарат!

Зови ме винаги към Себе Си!

Дръж ме винаги в Себе Си!

Айра Хаторот Вараха!

Въззови ме в Свръхреалната Реалност!

Въззови ме в Своята Свръхнеизреченост!

Въззови ме в Своето Свръхпребивание!

ФОРМУЛИ НА ВАТАНАН

Анах Анахера Вахана.

Животът е Живот само чрез Тебе. (Приблизителен външен превод.)

Ти си Жезъл на моята Истина. (Приблизителен вътрешен превод.)

Анх Анахара Амаха.

Бъди погълнат, за да оживееш.

Живот има само когато си разтворен в Безкрайното Нищо.

Ал Девайа Махана Вара Рут.

Учителю Благи, учи ме на Вечния Смисъл.

ФОРМУЛИ НА ПРАЕЗИКА НА СТАРЦИТЕ

Авара Араха Ахаромон.

Аз Те търся заради Тебе.

О, Вараха Варахара, Хайри Лахавара Варохот Харирия.

О, Върховний Абсолют, научи ме да Те любя абсолютно неизменно.

О, Варахорахава Ааронор, Нахара Харана Тор Ааморира Хатима.

О, Върховноскритий Абсолют, научи ме да се вкореня в Теб абсолютно завинаги.

Елой, Елой, Атавараая Васта.

Учителю, Учителю, благослови ме да се слея с Твоята Прасъкровена Воля.

Махайра Амариха Ихавара.

Позволи ми винаги и всякога да пия от Твоята Велика Скритост.

Ал Вата Раха Йоава.

Нека Неприкосновеното в мен да диша Себе Си.

Нека Неприкосновеното в мен да утвърждава Себе Си.

Нека Неприкосновеното в мен да бъде Себе Си.

Ахайра Дарива Махавария.

О, Скритост, дай ми Мистично Разбиране.

О, Неведомост, дай ми Себе Си.

Авайра Хатама, Инори ин Аморхот.

Пречисто Безмълвие, води ме към Абсолюта.

А, Аварахара, Лахамот Харава.

А, Върховносущий, въведи ме в Изчезновение.

Амолахар Лахира Ахавот.

О, Величествена Премъдрост, въведи ме в Скритото си Сияние.

Аав Ар Марахатот.

Аз съм Правдъхновението.

Ай Аор Алмавария.

Аз съм Велика Неуязвимост.

Ар Харая Прамахария, Прамахария Харая Ара.

Аз живея в Прасъстоянието и Прасъстоянието живее в мен.

ФОРМУЛИ НА АРАЗУМА

О, Махарира Харим, Харот Харавайра.

О, Всевеличие, научи ме да бъда Съкровенодействащ.

О, Аазарморор, Дарири Аахама.

О, Всевещий, научи ме на Всесичкото, на Всеобхватното.

РЕЧНИК НА ЗАЛИХИР

Аазара – Яснотата, Отключването, Позволението да виждаш

Аанхарат – Покоят като Древно Състояние

Аараявара – Древната Чистота, Абсолютната Неопетненост

Аармарая Марита – Абсолютната Родина

Аахайра – Мистичната Скритост, Мистериозната Вглъбеност

Аахайрава – Нищото като Древно Състояние

Аахара – Мистериозната Същност, Скритата Същност на Прасъществото, Дълбината на Прасъществото; Отсъствието, Което е породило Същността

Аахара Харир – Дълбинното Място, Дълбинната Скритост, Дълбинният Покой

Аахирия – Този, Който е преди Вдъхновението; Този, Който е вдъхнал Вдъхновението

Авазирия – Вдъхновението; Пробивачът на скалите, световете

Адарохот – Единството; Това, което слива Същностите

Азамот Харайа – Скритият от световете, Незнайният за световете; Скритият Незнаен

Азарира – Завръщането

Азахир – Изгрев; Това, Което излиза от Скритостта Си

Азахирия – Еликсир; Мъдрата Есенция, Скритата Есенция; Това, което дарява Простора

Азомора Харот – Най-скритата и Страшна Тайна; Мястото, в което никой не е прониквал и никой никога няма да проникне във всички времена и епохи

Азорим – паразит; това, което води в празнотата

Азорот – Доброто; Това, което трябва да те заведе в Разбирането

Азхаротор – Мъдростта като Древно Състояние

Айдара – Прасилата; Могъществото, което излиза от Центъра; Мълниеносното Начало

Айра! – Зови ме! Призови ме! Въззови ме!

Айхама – Древният Ключ; Изначалното Единение; Това, което те обожествява; Това, което ти дава Дълбината

Айя! – Ела!

Ал Хадира – Великото Светилище, Любовта, Древният Сияещ Лъч

Алдаротор – Премъдростта, Правиждането, Умението на Пронизновението, Умението на Пронизващата Сила

Алмарая – Уединението, Скриването от световете, Изчезване на видимото и невидимото

Алмариха – Любовта като Древно Състояние

Ал-Мозор – Повелителят; Повелителната Сила, Която говори само един път

Амадара – Слънцето в човека, Осветителят, Обновителят

Амазирия – Пълнотата като Древно Състояние

Анхарат – Покоят, Царят в човека, Овладяната Сила

Анхаротот – Учителят; Дареният с Древност; Върховният – Учителят на Учителите, Върховният Даряващ, Дарителят в Дарителите, понеже е Всеобхватен и Неделим; Роденият преди Слънцето

Арадор – Врата, Другото Измерение, Входът към Мистичното

Аразима – Мястото, в което нямаше нищо; Нулата

Араха Ахор! – Елате в себе си!

Араха! – Върни се! Събуди Центъра си!

Арахама – Действието, Чистото Древно Действие

Арахая – Жената, произлязла от Сърцето на Словото; Изворът на Божественост; Порталът на Любовта

Арая Аривара – другата същност, отделената същност; това, което трябва да се учи и поучава; това, което трябва да търси себе си

Араявара – Чистотата, Вътрешната Яснота, Дарът да разбираш Пътя си, Дарът да виждаш Скритото в себе си

Аривара – Същностното, Същността, Есенцията на Смислеността

Ариворот – Словото; Вдъхновителят; когато е очистено, става Учителят

Аризама – Този, Който не е; Отсъстващият

Аризама Хорот – Единственият Виждащ; Този, Който дарява Откровенията

Ариха – Ръката, Покоряващата Воля, Целителните Лъчи

Армарахава – Безмълвието като Древно Състояние

Архотор – Неизменност, Неизменна Съсредоточеност

Атеварая – Пресветла, Сияйна Частица от Праогъня, запалена от Праогъня; оживялата в Истината, устоялата

Атеварот – Праогънят, Прапроизходът

Ахавира – Ручей в Извора, Вътрешно Течение в Извора, Извор в Извора; Извор в Тайната, Живот в Живота

Ахамава – Виждането; Това, което се взира отвъд нещата

Ахамира – Животът, Изтичането на Духа, Чистият Духовен Поток

Ахамира Ара – Живот в Изумлението, Възторгът на Чистото Сърце, Разцъфтяването на Сърдечните лъчи

Аханир – Приятел; Този, Който се жертва за твоята Истина

Ахима Мавари – Един от Неизречените; Един от Скритите Древни Същности, Който е приел да стане Същество

Ахира – Тайнство на Битието; Излъчената Скритост, Забулената Поява

Ахирая – Волята; Нещо, което те води до края

Ахоролот – Убеждението, Единението с Вътрешната Сила

Вайхара Дарахар – Последният Глас; Този, Който определя всичко; Гласът над всеки говор

Вараха – Реална Реалност, Неизречена Реалност

Варахира – Чистото Изначално Възприятие, Ясното Провиждане

Варихи – Водителите към Живата Вода, Пазителите на Живия Път

Вахая – Водата, Благата Сила, Животът на живота

Верахот – Не-диханието като Древно Състояние

Дараватра – Смисълът, Отворената Врата да влизаш в Смисъла, в Бога

Дарахар – Гласът; Диамантеният Говор; Създателят, Който е произнесъл нещата, но е останал Скрит в Себе Си

Дарахол – Дърво; Същество, което никога не губи себе си, защото корените му са в Духа, а не в земята

Дарая – Сърце, Сияещата Есенция на Душата, Скритото Светло Място

Дараяра – Любовта като Бездна

Дарима – Доверието, най-скритият Ключ на Развитието

Даритор – Звукът, Излъченото Мълчание

Даротор – Мъдрост, обитавана от Изначален Лъч

Даротот – Праезикът, Древните Същества

Дархат Вахари Айра – Древен Пазител на Безкрая

Дахар – Дъното

Даяра – Душата

Дехавира – Десетото Състояние, Съвършената Свръхцялостна Пълнота

Дехарон – Чистият Диамант

Дехира Рахотор – Диамантената Решителност

Дивир – Духът

Залирая – Красивото

Зарама – Истината; Истинност, Умението да се освобождаваш от себе си

Зарамот – Древно Място без място

Зохор – злото, сложността

Кахара – съдбата

Лахара – Лекотата, Полъхът

Лахатири – Дълбиннословия

Маахири – Мистериозни Прасили

Мава Дараява – Ясна Сърцевина

Майтара Архарат – Присъстващият Отсъстващ; Единственият Упътващ; Този, Който завръща всичко в Себе Си

Майхар – Храм, Живото Място в Сърцето; Мястото, в което Бог всякога присъства

Марахава – Тишината

Марихама – Милостта

Марихор – Предаността, Позволеният Път

Маротот – смъртта, нереалният живот, неовладяният хаос

Матанхари – Преживяване

Матирия – Тайната

Матот – Мракът

Махарита – Енергията

Махир – Мъдрец; Този, който се движи в Истината; Този, който умее да води себе си

Махира – Светлинният Поток, Точният Подход, Молитвата

Махира Дара – Мистична Капка от Живота на Меравот

Махирия – Магията, Силата на Преобразяването

Махорот – черното небитие, празнотата, самоограбената същност

Меравахайра – Свръхвглъбеност, Свръхневедомост, Прадревност

Меравот – Древният

Меравот Хорон – Древният Трон

Меритор – Старец, Същество от Дълбините; Същество, сродно с Древността и с Безкрая

Метер Харима – Меч от Безкрая

Миторат – мъглата

Мохатора – Свободата като Древно Състояние

Нериха Хазрима – Необяснимото Обяснение, Мистичната Яснота, Забулената Яснота

Низара – Незнайната

Охомо – Окото

Охомот – Очите

Равахирия – Благодат, Благодатност

Равая – Радостта, Изворната Вода на Душата

Рахайра – Благост, Благ; Двойно Слънце; Това, Което грее в Дълбинното

Рахайрити – Благоподобия, Благомълвие, Ухаещ Шепот

Уразума – Абсолютно Недосегаемият, Върховното Самовглъбяване, Абсолютната Недосегаемост

Уразумая – Върховната Непостижимост, Върховната Недостъпност, Праскритостта

Хаварити – Думите; Изначалните Озарители; Водители, слезли от Безмълвието като Пожертвувание

Хадир – Търсач

Хазор – Извор

Хазори – Познавачи, Водители

Хазорот – Този, Който е всякога, във всеки миг; Постоянно Присъстващият по Неведом начин; Постоянно Пребъдващият, Винаги Бдящият

Хазорот Араха! – Древна Повеля: „Завърни се в своята Неведомост! Завърни се в своята Велика Скритост!“

Хазрим – Изворът като Древно Състояние

Хайрития Ахарими – Океанът без брегове

Хаматира – Скалата, Силата на твърдия Дух – Принципът

Хамира – Дълбина

Хаморот – Хранителят на Истината и на Безмълвието

Хар – Миг, Висше движение

Харавайра – Скритата Същност, Изначалната Сила, Пробиващата Сила

Харавар – Здравето, Светещото начало

Хараварат – Върховната Неведомост, Съвършенството, Съвършеното Място

Харазама – Пустотата; Мястото, в което не се вижда краят

Харазар – Ключът

Харахот – Неведомост

Харива Атор – Специален Устрем; Това, което е пронизало Истината

Харима Махатая – Неведомост в Неведомостта, Скритост в Скритостта

Харима Махатаяя – Неизлъчена Неведомост; Върховна Праскритост, която е отвъд всичко

Харира – Дълбока Себесъщност, Себескритост; Нещо, Което е в Себе Си

Харити – външни, уязвими

Хариторх – Извършителят, Единственият Действащ, Най-скритодействащият в човека, Окончателното Мъдродействие

Хариха – спомен, стар приятел или враг, преживян опит

Хатария – Пустинята

Хатор – Пътят; Това, в което всичко се осмисля

Хаторот – Свръх; Свръхреалният; Този, Който дава Реалност на Реалността

Хаторот Вараха – Свръхреална Реалност, Свръхнеизреченост

Хаярая – Благодарността, Лицето на Душата

Хитири – животните