Елеазар Хараш | Истината за нестинарите - приятелите на огъня 3 юни 2025 г

Днеска ще говорим за Истината за неистинарите, защото Истината трябва да се знае, такава каквато е – без примеси. Пък вече после, който иска, може да я приеме, може да злоупотребява. Вече е негова... негова съдба. Нестинарството е мистична връзка между тялото и Духа. То е откровение на Духът-Огън. Откровението започва, когато Духът започне да извира отвътре и да се излива. А този Дух е преди огъня. Огънят е само част от Духа.

В танца трябва да се открие другата реалност – Чистият Дух. Истинският танц е нещо първично. Той формира морала и пътя на човека. Той не е забавление и падение. Истинският танц символизира одухотворяването и обезплътяването. Истинският танц отстранява ума и времето, тоест сътворението. В този танц е скрит Духът, който разрушава ума и света, тоест смъртта. Този свещен танц е преходът от външния свят към Чистия Дух.

Така играят и суфите, а индианците пък търсят откровение и послание. Танцът, ако го виждаш правилно, освобождава душата от пленяването на материята. При суфи, чрез кръгови движения, душата се развързва от този плен. Всички се въртят към Изначалното и го търсят. Натам гледа и Сфинкса – към Изначалното. Танцът символизира вечния кръговрат – завръщането.

Този Свещен Танц е подражание на Великия Кръговрат. Между другото, аз никога не съм играл. Обаче, един път – пред една Сестра на времето, в ученическите години – такова развъртяване направих! Обаче, не беше така... Той беше Танц на натрупана Радост и Благодарност. И няколко минути, какви ли не движения правех, и паднах. И хубаво, че не се ударих на ръба на... не се ударих де, на кревата. Обаче, такова беше наситено – и тя се учуди, и аз се учудих – но друг вид танц. Както и да е. В този Танц се изцеляват болните енергии в човека. Този Свещен Танц води и до Посвещение. Тоест, скъсване с миналото – Освобождение от кръговрата. Този Танц е явление на Свещената Чистота и затова е Път навътре. Свещеният Танц разгръща енергията, която е мост към собствената ни Божествена Същност, към собствения ни Център.

Истинският Свещен Танц е в три степени. Първо: Свещена Смърт. Второ: Свещено Възкресение. Трето: Свещено Виждане на нещата. Танцът съединява тялото със Свещената енергия – отвътре. При Свещения Танц проявеното се слива и докосва до Непроявеното. Самото Вдъхновение за Свещения Танц произлиза от Центъра, от Източника на Живота, от самия Бог – отвътре. Това Вдъхновение е движение към Произхода, към Бога. Свещеният Танц отстранява енергията на змията, тоест завързаната енергия.

Това е завръщане в изначалното състояние на Бога и сам Бог ръководи това. Кой може да спре Бога? Нестинарството е стара любов към огъня, старо поклонение към Него, от много прераждания. И затова самият огън познава тези хора-души и си ги призовава. Не всеки може да бъде призован. Много от тези хора са преродени богомили от кладите.

Връзката с огъня, това е блаженно самочувствие и е търсене на свръхестествения произход. Нестинарят търси мистично съзнание и затова се пречиства преди срещата си с огъня. Има нестинари, които влизат в огъня, за да намерят тайно лекарство и да питат огъня. Те търсят откровение, защото в огъня има нещо неземно и божествено, което тука... премълчавам.

Има случаи, когато нестинарите са изгаряли своите крака... и допуснали са его – увлекли са и други хора, и те са изгорели. Его е недопустимо в Чистия Огън. Истинският нестинар си говори с огъня, като с жив приятел, с жив дух. В огънят живеят духове. И нестинарите са повикани от огъня, от тези духове, които са им стари приятели.

В нестинарството има една дълбока и първична вяра. Нестинарят си има силен дух-покровител и той го пренася в себе си чрез мистично потопяване. Духът, вътре в човека, е по-силен от стихията на огъня. Огънят е само част от духа. Между другото, това и Орфей го е казал. Огънят е духовна тайна – тайна на духа. Скрит дух в огъня пази нестинарите от огъня.

Учителят казва, че: „Със специална формула, духът може да бъде изпъден от огъня и той да гори, без да изгаря. Но има – казва Учителят – и друг метод, друг начин: чрез формула човек да повиши толкова много вибрациите на своето тяло и да ги направи по-силни от огъня.“

И затова баба Нуна – известна нестинарка – казва: „За нас огънят е безвреден.“ И тука има няколко нейни мисли: „Нас Дух ни пази от огъня.“ Един гръцки свещеник казал на един руски учен: „Нестинарството е като случая с тримата пророци от Библията, които влезли в огъня и нищо не им станало.“ Влизането в огъня е стар свещен спомен. В него сме живяли – в Чистия Дух.

Баба Нуна: „Когато влизам в огъня, се изгубвам и това не ти е огън, а хубост, хубост и хубост. Когато вляза в огъня, не виждам нито хора, нито нищо. Сякаш Бог ме води. Когато съм земна, знам много неща, но когато съм Чиста и вляза в огъня – нищо не знам.“

Още казва баба Нуна: „Господ е Бащата на всички вери. Нас Огънят ни пречиства – все повече и все повече. Не играта в огъня – казва тя – е важна. Тя не е важното, а човекът нестинар, защото той е особено откровение на Бога. Това е танц в огъня на Бога.“ На старобългарски „нестенати“ означава „нестенещи“. Има и друга дума – „ищинари“, означава „вещи“, „владеещи скритото“. Нестинарят се намира в огненото дихание на Бога. Нестинарството е древен ритуал – прастара връзка на човека с Бога: малкият огън с Големия Древен Огън, а това е древното единство.

Влизането в огъня е прасъстояние, което надминава земното битие и мислене. Истинският нестинар няма право да взема пари. Огънят, Висшата сила в него, не му дава това право. Той трябва да остане чист. Навлизането в огъня е навлизане в Бога. Тук нестинарят има голяма дълбочина на вярата, но, заради Истината, трябва да кажа – той не винаги е мъдър. Но вярата му е дълбока. Тя се е посветила на огъня, а не на мъдростта.

За него огънят е образа на Бога. Нестинарите имат чиста вяра, която е посветена на огъня. Те имат скрита и неуловима праведност, която е и тяхно наследство, но мъдростта е друг път – много дълбока. Ритуалът на нестинаря е в това, Бог да го докосне и да влезе в него.

И още много мога да кажа, но исках да е кратко.

Росиян Панайотов: – Да, благодаря ти. Ако позволиш, да споделим, че подготвяме нов албум за Диханието на Древните Думи, и ти участваш в него.

Елеазар Хараш: – Да, да. Ще кажем нещо – така, кратко, дълбоко – за Древните Думи. Има много... Има и неказани неща още за Древните Думи. Ще ги... ще ги вложим, да.

Росиян Панайотов: – Добре, благодаря ти!