В Храма на Мистиката

Елеазар Хараш · септември 2023

Иначе никога не съм се смятал за Учител дълбоко. Няма и да се сметна. Просто имам Учител, Който спада към Мистерията, но така ми викат. Приемам го условно, но иначе Дълбоко обичам, истински обичам Смирението и Нищото. И Смирението е част от Нищото и винаги ще го обичам Тайно, но някой път тъй ме наричат. Някои даже мислят, че съм авторитет или еди какво си – няма такива неща. Само Бог е авторитет, само Учителя! Но нека си говорят хората – има свобода.

Иначе съм подготвил около 15 минути за Мистиката. Може би ако ви почета, така, изречение по изречение и вие да превеждате. Пък накрая, ако има въпроси, ще видим.

Значи Мистерията е наречена Любов към Бога. А Бог не съществува – Самият Бог. Той има някакво Съществувание, но е Несътворен, а пък Абсолютът е съвсем. Така че Любов към Бога, означава – към Пустотата, към Бездната, към Безкрая и още по-дълбокото Място – Мистерията.

Аз иначе за Бургас подготвих едно друго интервю. То тука само ще ви загатна. Казва се "история на Тишината" – Неродена история. Има голяма разлика между Тишината, Безмълвието, Мълчанието. Словото е на най-ниско ниво, обаче и то е важно, защото трябва да покаже Пътя.

И само ще загатна, че Безмълвието е от Безкрая, а Тишината е от Мистерията, а мълчанието е духовен свят. Мълчанието е злато, ако е правилно. Защото и рибите мълчат, казва Учителя, ама... Безмълвието е нектар, Тишината е еликсир, квинтесенция. Нещо много... И във Висшата Тишина има... Дълга история, ще го оставя този въпрос. Подготвил съм го за Бургас. Днеска някои други неща ще ви кажа.

Любовта е Мистична Врата към Бога и Древността.

Има Думи, които не са Слово, те са Небитие, те са Чисто Звучене – Несътворено, както Думата "АУМ".

Една Специална Дума на Феникса "АЙРАРА". Айрара означава два пъти Бог – "АЙ" от арамейски, и "РА-РА" – два пъти. Думата означава Изначалност. Както и да я изричаш, тя води към... Това са Думи отвъд света, отвъд отвъдното, отвъд Вечността – Излъчени Сърца в Древността от Безкрая. Има Думи, които ни водят в тази Древност и самата Дума "АУМ".

С Думата "АУМ", само с тази Дума можем да преодолеем света, вселената и всичко. Някой може да каже: "Как с няколко букви?" Това е Древен Дух, Древно Име на Бога и на Тишината, Древно Име на Единството.

И тя е Дума, но е по-дълбоко от дума, защото е Същество. Думите са Същества и затуй те създават съдби. И трябва да внимаваме с какви думи говорим, какво допускаме.

Само в Единството с Бога се изживява това, което няма Име.

Тука се сещам – нека да ви кажа, че в Древността и Бог не е съществувал – само Абсолютът, Прасъществото. И след време, когато излъчва Частица от себе си, която се нарича Бог, Бог е нямал Име. Нямало е букви, нямало е Слово. Имало е... Първото нещо, което е създадено е числата. И Той е бил наречен "Първото Същество". Много по-късно е наречен "Бог" на много езици вече. В най-древната Тишина как може Бог да има Име?

"Обаче освен туй, казва Учителят, Той е... Бог е Любов, обаче на едно друго ниво Той не е Любов." Но понеже трябва да стане достъпен, създадена е Любовта.

И чак когато разберем Дълбоко Любовта като Неизменност, като Тоталност, тя ще ни заведе в Друго Прасърце на Абсолюта, което е Истината, което е Пратишината. И така нататък – друга дълга история.

Чистото Сърце е пчела, която събира капки Любов в Тишината.

Винаги се сещам за думите на Учителя, пак се прекъсвам, когато казва: "Говедото ще стъпчи цветето, човек ще го скъса, пчелата ще извади мед. Кой е най-умният?" Веднага става ясно. Простичко – така говори Учителя. Стилът му е...

Сърцето е цветето на Душата – златното цвете. Най-красивото Същество във вселената и отвъд нея е Любовта. Тука искам да кажа: говоря за Любовта като Бездънна Просветленост – нищо общо с човешки свят, духовен свят. Това е нещо много Дълбоко и Мистично. И постепенно – извън бъдеще, извън минало, извън настояще. Въпрос на Дълбини.

Там в Дълбините няма бъдеще. Казвал съм го: и Чистотата е по-важна от бъдещето, и Любовта е по-важна от бъдещето. И така нататък.

От Бога сме родени, от Мистерията сме Неродени.

Когато съм изнасял навремето за Яджнавалкя – един изключителен Учител в древна Индия – той казва: "Ние не се нуждаем даже от безсмъртие." То е дошло много по-късно, още по-късно – смъртта. Ние сме преди. Нито сме вечни, нито сме сътворени. Ние сме Древни. Това е много важно да го разберем! И да искаме да умрем, не може да умрем. И сме по-дълбоки от Несътвореността. Такъв е... Натам ни води Учителя. Просто е...

Любовта е тънко Трептящо Излияние. В Истинската Любов се прегръщат две Пустоти, две Безкрайности.

Истинската Прегръдка е нещо от Безкрая – Мястото, в което някога сме били. Истинската Любов е Шепот на две безкрайни Същности. Те прегръщат Безкрая в себе си – няма друго какво да се прегръща: Безкраят!

Чистото Сърце е гост в този свят, но то е извън света. Тука искам да уточня, че в древен Египет и Атлантида Чистото Сърце се смята за Сърцевината в Дълбините на човека – ядрото. А това е Душата и Духът. Чистото Сърце е много дълбока Дума навътре.

Чистото Сърце е Божествен Звук в тленното тяло.

Чистото Сърце е фино звучаща Тишина.

Това Чисто Сърце е Реалният безкраен Храм – няма други храмове. Тези храмове, създадени от камъни, от тухли и така нататък, са трагедия. Въпросът е: имаш ли Сърце? Оттук нататък започва Развитието.

Без тази Любов и без това Сърце, според Учителя, хората са вървящи скелети; или ги нарича "движещи гробове". Това Сърце живее в Истинската Любов, която е изтъкана от Тишина.

Сещам се, че най-дълбоките преживявания са в Тишината – никакво слово. Словото се изумява – няма описание. Така че много такива неща са извън Библията, извън писанията.

Много такива неща съм преживял. Дълбоко съм убеден, че не мога да ги опиша. Мога да ги загатна, но то нищо не е. Трябва да се преживеят. Думата "преживяване" е условна, защото тези неща са по-дълбоки и от преживявания. В тях няма дишане, няма мислене, няма свят, няма Несътвореност – прекалено е Дълбоко!

Никоя духовна практика не може да се сравни с тази Истинска Любов към Бога и към Мистерията.

Ако нямаш тази Истинска Любов какво ще практикуваш? Да, практикувай. Обаче какво ще практикуваш? Тази Любов създава Бога и Пустотата и води в Мистерията.

Чистото Сърце поразява с Покоя си смъртта.

Тука се сещам – на мен ми е много интересно как много хора, учени четат, пишат, ръкомахат, говорят, а нямат Покой. Какво е това знание? Аз говоря Покой сред тревоги, сред трудности, сред изкушения, сред изпитания, даже и сред потопа. За какво ти е тази наука, в която нямаш Покой? Покоят е мярка!

Древните казват: "Чистото Сърце реже тъмнината и мрака." Атлантите са обучавали така децата си и постепенно... После в Египет – частично.

Няма светилище по-дълбоко от Чистото Сърце.

Чистото Сърце може да разговаря с Душата на нещата, с Тънкостта на нещата. Нарича се Чувствознание. Умът няма представа за какво става въпрос.

Жреците на Египет казват: "Само Чистото Сърце може да създаде Истинския Път."

Тот казва: "Чистото Сърце е създадено от Непорочната Светлина – Прасветлината." В Прасветлината няма светлина и тъмнина – нищо двойствено. Никакво добро, никакво зло, никакъв изгрев, никакъв залез – само Зора, Мистерия.

чистото Сърце е Сияние, а не знание. Никога не е било знание, тоест падение.

Казвал съм: "нечистото сърце е сътворено, Чистото Сърце е Несътворено." Истинската Любов е среща на две Несътворени Сърца и оттам нагоре.

Когато преживеем Любовта разбираме Божията Неизреченост, Ясната Необяснимост.

Любовта е Изначална, творението е вторично.

Любовта е Древна, тя е преди вселената. Затова е важна. Вселената е бедна, Любовта е богата. Знанието е бедно, Любовта е богата.

Пак ще се отклоня за малко. Някакъв много учен искал да отиде да спори с Буда. Намерил с кого да спори. Дето един евангелист питал Учителя: "Ти познаваш ли евангелието?" Той казал: "Аз го живея, защо да го познавам."

Отишъл при Буда да спори, видял такъв Покой и се изумил – забравил знанието си. Нямало го спорещия. С кого ще спориш? С Нищото, с Безкрая, как ще спориш? Можеш ли да се скараш на Тишината, на Нищото?

Не е важно миналото, а Древността. Древността е без минало и бъдеще – тя е Мистерия.

Древните цивилизации никога не са пропадали, а са се завърнали в Мистерията. Тази Древност е преди световете. Това е Чистият Дух, Древният Път.

Само нашият Чист Дух познава Безкрая. Чистият Дух в нас това е Древната цивилизация и неговият Дом е Безкраят, а не сътворението.

Древната цивилизация, както казах, никога не е загивала – тя само е слизала и се е завръщала. Има – много книги за Атлантида съм издал, включително Атлантски афоризми – красиви. Отделно за Древните Безупречни – такива като Христос – милиони са били; просто са милиони на най-различни степени – до осма степен. Осма степен означава Божества, седма степен – Богове, Безупречни.

Сетих се за една атлантска поговорка: "Добрата птица лети уверено в мъглата." Не в ясното време – всеки може да лети. Не когато ти е уреден живота, всъщност той вече е неуреден. Уреден си само когато си се слял с Бога, с Мистерията, с Абсолюта и с Дълбините на Истината. Всичко друго е такава неуреденост, че не може да се опише.

Древната цивилизация това са Боговете. Те са живи, но като Духове, а не като материя. Съществата в материя са сътворени, заключени – с паднало мислене.

Древното човечество, което не е устояло в Истината е било отделено от Древните цивилизации.

Самата Древност, това е Състоянието на Нищото. Нека да обяснява: Нищото, това е нищо друго освен Покой, Пълнота, Безмълвие, Тишина, Велика Цялост. Но как може да се обясни тази Цялост на ума? Умът обича разделението, той там живее – опитва се да го създаде. Но когато се сблъска с такъв човек на Цялостта, той умира.

Когато не си преживял Истината всички думи и понятия за нея са твоите заблуждения – цитати, философия голяма. Ошо казва за Хегел: "Има изречения, които са цяла страница и той не знае какво иска да каже." Това е бащата на философията. Просто не знае горкият за какво става въпрос.

Древните са Древни, защото са открили Истината в себе си. Нищо общо с религия. Древните живеят в Истината, а не в понятия.

Атлантите казват, че в Ядрото на Истината могат да живеят само Безупречните. Само те могат да оцелеят.

Древните знаят, че Истината не може да се вмести в Словото, защото Истината е преди Словото. Тя е скрита в Безмълвие и в Тишина.

И аз имам Забранени Истини, които не ги изнасям, защото ще смутят прекалено много хората. Говоря и за духовните хора. За религиозните въобще не говоря. Говоря – за напреднали духовни. Просто ги скриваме.

Ако Древният те докосне, Той ти отнема сътворението. Още малко – няколко страници.

Любовта е по-древна от живота и затова тя е по-важна от живота.

Едно правило от Древния Жрец Атлант: "Никога не нарушавай Безкрая в себе си." Нищо общо с десетте Божии заповеди, които са дадени за паднали същества – даже не са за Ангели. "Никога не нарушавай Безкрая в себе си."

Дионисий казва: "Можещото Действие произлиза единствено от Бога." Тука мога да кажа: И Христос, и който и да е, не може да произвежда Можещо Действие. Казвал съм го: Ако Бог не иска един човек да бъде излекуван, Христос и който и да е нищо не могат да направят. Има само Един Единствен!

Една от моите молитви е кратка: "Единственият!" – с голямо Почитание насаме. Просто споделям с вас. Имам около 7-8 000 молитви всеки ден. Това е една от тях. Тя ми е от най-кратките, защото просто няма друг.

"Покоят покорява цялата вселена." – думи на Чуан Дзъ.

"Най-нужното е винаги Любовта." – думи на Майстер Екхарт, Мистик.

Атлантите казват: "Безкраят в тебе ще преодолее всички светове."

Мъдрият няма ум, той има само Дух. Някой път питаме: Има ли духове? Всички Посветени, Мъдреци, Учители пред тебе са Духове. Дали ги виждаш, няма значение. Ти може да мислиш, че той те гледа с очите, а зад очите е Духът – Той наблюдава всичко. Страшен Наблюдател! Вижда отвъд света, отвъд вселената. Но това е Скритият Наблюдател, трениран от много прераждания.

Търси Истината, а не историята. Истината е преди историята. Историята е падение от Истината и от Древността. Историята никога не може да те учи реално, само Истината може.

В Мистерията расте само Истинното и Неизразимото.

Атлантският Учител Мелхория казва: "Устремявайки се към Истината, ти ще станеш самият себе си. Скритата Истина в човека е богоподобна." И казва още: "Когато изгубиш опората на живота си, придобий увереност." Казва, че: "Бог е сътворил човека, но човекът още не е сътворил Бог в себе си."

Към края съм. Няма да ви отегчавам дълго – на някои може да им идва много. И това се е случвало.

Мистерията няма произход. Тя е Неродена, но ражда всичко от Себе Си. Учителят казва: "Животът няма произход – Мистерия преди живота." Мистерията просто е поставила начало. Тоест Бог е станал Алфа и Омега, но преди Него е Праначалото, Абсолютът – Прасъществото.

Едно от малкото интервюта, които спрях в Портал 12 – не исках да го изнасям, за да не смутя много хора, е за Прасъществото. Това, Което е по-дълбоко от Бога и от всичко.

"Който живее в Истината е по-дълбок от всяка цел." Това е Атлантският Учител още: "Човекът е красив, когато е създал Безкрайността в себе си. Любовта е най-древното качество, което преодолява света и вселената."

...Говорене значи Общуване. Мълчание значи узряване. Безмълвие значи Сливане.

Това беше. Исках да бъда кратък. Ако трябва после ще кажа някои неща. Забелязал съм, че по-краткото и по-кратките лекции, така, по-лесно се възприемат, по-хубаво. Защото ако се говори дълго време, така...

Да, Истината има такъв Поглед: Поглед в погледа. Има една случка – Учителя разказва за една вдовица. Една жена, която си изгубила детето. Бог изпратил един Архангел да вземе детето на тази вдовица. И той малко се смутил, но отишъл. Ангелът се върнал смутено и казал: "Кой ще гледа това (дете), жената ще стане много самотна." Не предавам точно смисъла, но идеята е важна. Един вид: кой ще се грижи ако замине жената? Кой ще отглежда детето? Детето ще остане само.

И тогава Бог казал на Архангела: "Иди на дъното на океана – има един камък и ми го донеси." Архангелът отишъл, взел камъка и го занесъл на Бога. Бог му казал: "Счупи камъка." И там имало вътре една буболечка. И Бог казал: "Този, Който се грижи за тази буболечка, Той се погрижи за детето.

Така че Този Поглед на Истината просто знае всичко. Учителят е казвал: "Мога да ви кажа в момента наблизко един мравуняк какви нужди има; какви събития стават." Това е... Истината е Всеобхващащо Съзнание – абсолютно всички светове.

Един път братята наблюдавали Учителя. И Той, така, нещо около носа му една пчеличка се завъртяла. И Той казал: "Идете там, на първия кошер няма вода." Отиват и там няма вода.

Искам да кажа: този, който се е отдал на Бога безусловно, Бог, Абсолюта му дава част от това Всезнание. И това Всезнание е Любов.

Но да се върна на Истината. Трябва да я преживееш и да надраснеш и преживяването. Пак няма да я разбереш. И ако преживееш Бога пак няма да Го разбереш, но вече нещо се променя. Пак ще ги търсиш, но вече нивото е друго.

Помня навремето при един разпит от Държавна сигурност ми казаха: "Ако се откажеш от Любовта, Мъдростта и Истината, няма да те преследваме повече." И тогава отговорих: "Значи да се откажа от Любовта, Мъдростта и Истината, и да тръгна по вашия глупав път."

Сега не бих говорил така. Но говоря за преди около 40 години – ученическите години. Вече почнах 70-та година и не бих говорил така, но тогава от време на време...

При един от случаите искаха да ми забранят пак Учителя и Учението, и казах: "Не се месете в Божия План, ще бъдете пометени!" Сега никога не бих го казал, обаче тогава на моменти така говорех. А може би е трябвало. И видях, че както Учителят казва: "Изненадай, изненадата." И те бяха изненадани.

Долу-горе, да. И аз съм благодарен. Искам и той да каже нещо.

...Във връзка с думите на Майстора: Ние всички сме Храмове. И Учителят казва: "Ако Храма не е в тебе, където и да ходиш е напразно." Няма къде да се ходи. Просто ние сме Тука, ние сме пристигнали! Даже в момента сме извън вселената.

Но все пак искам да кажа: когато сутрин станеш и кажеш "добро утро, здравей!" – ти вече си сътворен. Почва деня. Ако не беше станал, ако не беше казал, ако беше в Безмълвие сутринта, все още си Несътворен. Но в момента, в който кажеш "добро утро" и тъй нататък, влизаш в тялото и тръгва сътворението. Но ти си извън.

Ако нямаше "добро утро"... С него винаги ще ни е приятно. И разговорите винаги ще са такива и няма да имат край, защото те продължават и на вътрешен план. И да спрат, и да не спрат, все са хубави. Нямаме избор, просто няма избор!

Суфите, това е най-жестоката Преданост към Бога. Ал Халладж казва: "Когато търсиш Бога заедно с Бога Го намираш." Иначе все ще търсиш.

Говорил съм за Ал Халладж. Той казва: "Щастието е наказание." Наистина е така. И който търси щастието... Аз като видя щастливи хора... Блаженството е друго нещо, обаче щастието е голяма беля. Просто знам, че този човек е закъсал яко. Суфи се молят за болки, страдания, нещастия и трудности, за да помнят постоянно Бога. Да не Го забравят.

Майстор, достатъчно ли е? Суфи е много дълга тема, ще осъмнем, да.

Още малко. Ибн Араби казва: "Любовта е моята религия." Няма друга религия. Религията се опитва да замести Любовта, никога няма да я замести. Както щастието не може да замести Блаженството.

Суфи, това са тези Същества, които още преди да слязат са Пречисти Същества. И затова те спадат към Жестоката Преданост.

Говорил съм за Ал Халладж – персийският Христос. Те го режат на парчета – инквизицията – той постоянно Хвали Бога, защото има само една Воля. Няма как да има втора воля. Понеже е казал: "Аз съм Истината" – това е краят на всички учения. И той го е казал, и Бог в него го е казал, но е смутил света. А това е нашата крайна Цел – да кажеш: "Аз съм Истината".

И докато са го рязали, и докато е можел да говори, езикът му, докато не е бил отрязан, постоянно е хвалил Бога, без да спре.

Преданието казва за този страшен Суфи, който отдавна съм влюбен в него; изнесох доста неща, пък и подготвяме книга за него: когато е бил нарязан на парчета, всички негови парчета прославяли Божиите Имена – подскачали и прославяли Божиите Имена. Това е Суфи! Да станеш на прах, да станеш на парчета и да славиш Бога. Това е Дух! Другото е ум и някакви трагедии безконечни.

Ще кажа една шега – се сетих: Земните хора даже и комарите не ги харесват. Четох скоро, че два комара си говорили и казали: "този човек е пълна химия, няма никакъв вкус."

За българската Мистика: Боян е Дълбока вода. Години наред отлагаме книгите за Боян и за поп Богомил, защото да не ми забранят все пак интервютата. Просто тези книги ги отлагаме. И има, така, и други някои.

Иначе поп Богомил казва: "Няма нужда от палене на свещи, ти си свещта, ти си Вдъхновението." Какво ще палиш? Много е смешно с тамян да изпъдиш дявола, тъй като дяволът влиза в тамяна и си играе със свещениците. Той го пали. Няма... Бог иска Правилен живот! Какъв тамян, какви ритуали, какви свещи? И тъй нататък.

"Мистиката, това е съзнание, казва Учителят, по-дълбоко от окултното." И на едно място казва: "Бъдещето принадлежи на окултната наука." А на друго място казва: "(Бъдещето принадлежи) на Мистика." Но Мистиката трябва постепенно да навлиза, защото хората не са готови.

Има голяма Тънкост и в Божията Любов, особено в Мистичната, но как да я обясниш като там има само Чисто Божие Излияние. И всъщност Истинската Любов е Самият Бог! Обаче как да обясниш на хората? Те като живеят в тази човешката любов, която постоянно прави последствия. Божествената Любов никога няма последствия. Тя изкупва всичко, всичко очиства - в смисъл.

Но ще ви кажа няколко шеги да ви зарадвам. Обичам Чистият хумор. Аз съм ги казвал някои неща: "Горе главата нищо, че е празна." - проста работа.

Празната глава е надхитрила главоболието – няма откъде да влезе просто.

Казва един: "Срещнах една жена, която ми разби сърцето, но не можа да ми разбие камъните в бъбреците.

Много са много, много са. Около един милион афоризми има така и от тях са хиляди.

...Голяма хапка. Значи, сетих се за една шега за голямата хапка. Значи, мравката и слона били приятели и мравката помолила слона: "Сложи си една троха отгоре на гърба и една под краката." И после мравката го загледала и казала: "Чуден сандвич стана."

Голяма хапка. Такова нещо е златната (ябълка).

Още една шега ще ви кажа – сетих се. Мравката и слона били приятели, обаче ги вкарали в затвора. Те успели да избягат и, докато бягали, мравката се обърнала и видяла, че ги преследват полицаите и казала: "Слоне, бягай! Мене ме видяха.

...Няколко извода за приказката. Първо земните българи, обикновените, ще я разберат след хиляди и милиони години. Ябълката, това е Чистата Прасъщност в човека, която трябва да се постигне. Това, което са постигнали Суфите.

Тоест Суфите са надрастнали всички видове събития и явления предварително. Няма значение какво ще се случи, каква трудност ще дойде, Суфи е над това.

Между другото, Настрадин Ходжа е Суфи. Бил е в Суфи школа и изнася... Ще ви изнеса една случка. Значи, купил си месо да си готви. Купил си месо, дробове, джигери – да си ги готви. И както си ги носил, минава някакъв сокол, грабва му ги и изчезва във въздуха. Той го погледнал със съжаление и казал: "Нищо не може да направиш, рецептата остана в мене."

Превода: той не казва "Защо на мене се случи? Защо така?" Той е над събитията винаги и затова той царува. Това е Суфи!

Това е постигане на Чистата Същност, Изначалната. Няма друго какво да се постига. Това е Тайната на Скритата Ябълка и всеки върви по този Път. Дълбок е Майстора. Тази приказка...

Чиста шега, кажи... Чиста Истина.

Може би туй е за днес, другият път... Може друг път пак да ви съберем, зависи. ...Взаимно.

...Само да кажа нещо за магията – когато съм проучвал Кабала, много неща – в Кабала думата "магия" е чиста и означава Практична Божественост, обаче по-късно се е изкривила.

Да, магията – идеята за магията.

Черепът означава за мен, че злото си е отишло, ама то поначало не съществува. То се прави, че съществува. Не може да докосне нашия Дух – нито бомби, нито тероризъм. Нашият Дух е недосегаем, въобще. Това е Висшата Магия. Просто... Нашият Дух е недосегаем. Мерси!

Учителят казва: "Смъртта е най-голямата лъжа." И така мога да кажа, че нищо не може да направим по въпроса – не може да умрем, даже и да искаме. Просто не можем – ние сме Духове! Няма такава опция. Във връзка с магията го казах.

Само да ви кажа: Издадохме книга "в Храма на водата" – една от многото книги. Водата произлиза от думата "водач". "Тя води развитието" – Учителя. И думата "вода" е много скъпоценно нещо, защото това е Пътят, който ни очиства и ни води към Същността – било "златната ябълка", било Прасъщността и така нататък.

Дълбока тема е водата. Ако махнем водата за шест месеца от Варна, примерно, или в света, хората ще почнат да ѝ се покланят, защото тя е заместникът на Бога на земята. Тя е произлязла от Прасветлината.

Тя тогава била е Прасветлина; слязла е надолу – станала е енергия; слиза надолу – става вещество. Когато Суфите пият вода, те я целуват, както хората в пустинята, защото я ценят.

И пустинниците казват: "В пустинята най-важна не е водата, а свободата." Имаме книга за водата. Много книги сме издали, но не искам да ги рекламирам, защото не е правилно.