Избрах тази Среща да бъде за Мъдростта.
Не избрах най-дълбоката Мъдрост на Старците, защото има Дълбоки Истини, които са нещо като убиец за неподготвените. Най-страшното нещо в света е Истината. Не е злото, не е доброто, не е Древното зло, а Истината. И затова днеска на средно ниво, но пак много важни неща, а след време, ако трябва, и на по-дълбоко ниво.

Така, започвам с Учителя:
„Светът, в който живеем, не се основава на произвол и случайности, а на Абсолютна Мъдрост. Ние имаме кармически връзки. Как ще се разрешат те? С Божествена Мъдрост. Който иска да стане Мъдър като Бога, ще мине през такива страдания, които умът му не е сънувал.“

Тука искам да кажа: Любовта и Доброто са лесният път. Пак са трудни, но е лесният път. Но Мъдростта и Истината са изключително тежък, много тесен път.
„И Мъдрецът прави грешки, но лесно ги оправя. Мъдрецът знае защо постъпва така или иначе. Обикновеният човек не знае.“

Ще кажа нещо за Мъдростта на Аполоний Тиански:
„Мъдрият е вкусил от храната, която е в Душата му. Той се храни с Божествената си Същност. Истинският Мъдрец практикува Съкровеното. Той практикува Бога. Няма друга практика, няма друга техника. Просто Любов към Бога. Чист ли си, Древно Око бди над тебе. Основата на Живота е чисто търсене на Истината. Мъдростта принадлежи на хора с принципи и с Душа. От Словото започва промяната на всяка съдба. Словото е Живот в Бога, а не в света.“

Казва: „Аз пия само един еликсир. Еликсирът на Истинската Любов.“

Атлантска мъдрост.
Внесъл съм днеска и някои Тънки поговорки, които много неща разкриват:
„Добрата птица лети уверено в мъглата. Когато говориш Истината, ти не си във времето, а в Духа. Истинският човек не е нито светлина, нито тъмнина. Той е чиста Тайна. Бог се съчетава само с този, който има Сияещ разум. Човекът се стреми, а цветето ухае. Истинският разговор е Проход към Дълбокото. Истинското знание е незабележимо. Може да е близко до тебе и да не го забележиш. Мъдрият живее несътворено в тялото си. Ако си овладял себе си, съществата на мрака са без значение. Мъдрият е Неопределена Яснота.“

Това са все Атлантите.
„Ако искаш да опазиш една Тайна, не я казвай на никого. За да правиш добротата, трябва да си от Безкрая. Когато едно нещо е постигнато много трудно, то си остава всякога твое и никога не се губи. Тайната на Живота е изгубената Древна Пълнота — Целостта на човека.“ Това е грехопадението. Човекът не е цял. Истината всякога помага Тайно. Мракът не може да понесе Вдъхновението на Истинския човек. Когато водата стигне над главата, Атлантите казват: „Горе ръцете!“ Внимавай какъв навик си създаваш, защото той може да те унищожи. В пътя към Тайната, тъмнината изчезва.

Индианската мъдрост:
„Когато проникнеш много Дълбоко в себе си, стигаш до Безкрая. Ние сме създадени от това Вещество — Бог, Учителят, ние — от Безкрая.“

Разбира се, има и нещо по-дълбоко — Мистерията.
„Без Любовта на света щеше да е вечна зима. Не забравяй, че Любовта е слънцето, което прогонва лошите духове. За Духовният път е нужно остро, всеотдайно Внимание. Научи се с действията си, казват индианците, да създаваш цветове. Светлите мисли са стари птици, които са приятели на нашето сърце. Ако вечер те тормози тежък дух, стани и създай в себе си, в сърцето си, Дъга. В тази Лекота ще останеш сам, защото тежкият дух не разбира тази Лекота.“

Дзен казва много просто с едно изречение:
„Дзен, това е: Бъди Истинската си Природа!“
А тя вижда Лекота във всичко. Внася Лекота във всичко. Няма значение колко е голяма трудността — вътре в нея има Лекота.

Индианците казват:
„Намери си Дума, която е Сила и се съхранявай в тази Дума. Тази Дума е Пазител. Излъчващата Любов е най-действащата целебна енергия. Когато твоят приятел умре, тогава срещите стават Дух с Дух. Говорът продължава. И да умре и да не умре приятелят, той е винаги Дух. Цветята имат Лъчисти сърца. Животните са нашето училище. Да, има същества със зла сила, но ние се движим към Свещения си Баща. Това е без значение.“

„Аз искам да зная дали можеш да стоиш с моята болка или с твоята, без да се опитваш да я криеш или да я намаляваш?“ — това е любов!
„Аз искам да знам какво те държи отвътре, когато всичко около тебе се разпада и се руши?“

Бог в нас е Абсолютно Недосегаем. Освен това, в нас има нещо по-Дълбоко от Бог. Подготвяме три книги за Абсолюта. Така че нищо не може да ни унищожи. Ние сме по-Дълбоки и от безсмъртието.
„Ако тревичката се справя с бурята, тя е по-силна от бурята. Тревичката, това е твоята фина сила, която е в сърцето ти.“

Африканска мъдрост:
„Ако имаш търпение, ще видиш очите на охлюва. Ако отидеш до потока и се вслушаш, ще чуеш кашлицата на рака.“
Това е Слух от друг свят.

„Истината те държи по-чист, отколкото сапуна. Правилното Слово има по-могъща сила от всеки амулет. Беше ми мъчно, че нямах обувки, и тогава видях човек без крака. Когато човек ръждясва, това е по-лошо от желязото.“
„Полската мишка яде просо в стомаха на черната кобра.“ — Тя е вътре, но е спокойна.
„Ако имаш търпение, ще обелиш кожата на мравката.“ — Търпението се възнаграждава.
„Когато ти е тежко, усмихвай се. Усмивката е Дух, Душа. Ако имаш усмивка, ще се опазиш от всяка буря.“

„Когато имаш Слънцето в себе си, тъмнината вече не е враг. Котката не чете книги. Тя знае какво да прави. Спокойното море не създава опитни моряци. Ако една мишка се присмива на котката, тя определено има резервна дупка. На магарето медът му се струва без вкус. Какво разбира крокодилът от аромата на розата? Мъдрецът не върши нищо, но го изпипва. Маймуната казала на човека: „Не се отклонявай от себе си, да не се качиш пак на дървото.“ Има хора, които ако възкръснат, това ще бъде траур за тях — трагедия.“

Индийска мъдрост:
„Аз съм Дух. Не се нуждая от вяра и безверие. Духът е винаги. Никаква смърт и проблеми не могат да влязат в Тишината на Мъдреца. Изследвай „Кой съм Аз“ и в дълбочината ще откриеш, че ти си Нищо, Никой. Този въпрос няма отговор, защото „Аз“ няма. Има само Велика Безкрайност и Мистерия. Когато реката се завърне в Океана, в Източника, разтваря се и изгубва името си.“

„Когато Истината в тебе прави нещата, няма проблеми. А когато егото действа, всичко е проблем. Ти си онова, което сам търсиш. Бог не се крие. Ако ти не виждаш Бога, значи гледаш в друга посока. С дума не може да се предаде Истината — Тишината я предава. Ако умът е под контрол, той не може да те безпокои. Когато си изцяло Любов, карма няма. Никой не знае как са направени клетките на очите. Това творение е изпълнено с Тайни. Това, към което си всеотдайен, ти дава сила. Когато си спокоен и дълбок, шумът е мелодичен. Всичко, което е нужно, е Правилно разбиране. Болката е Бог, който те призовава към Себе Си.“

„Истинският Учител разрушава вселената на ума. Ако вашето Внимание е напълно съсредоточено в Бога, вашата работа извършва Бог, а не вие. Когато дълго повтаряш Божието Име, нищо не може да ти влияе. Необходимо е Божествено виждане, което е от самия Бог. Когато сте в Единство с Бога, можете да влизате в Сърцето на всички неща. Когато розата цъфти и когато увяхва, това е все Божията милост. Лечебното средство срещу страданието е да престанеш да мислиш за него. Страда лишеният от Истинско знание. Всичко, което става, става по Негова Воля. Тревоженето е безполезно. Ако не се поддаваш на лошите мисли, те ще изчезнат. Просто не ги мисли.“

Тибетска мъдрост:
„Проблемът произтича от начина на мислене. Ако имаш гняв и омраза, ти имаш вътрешни врагове. Тогава напразно ще унищожаваш външните врагове — те пак ще изникнат. Отдаденият на Пътя става неуязвим за света. Чистото съзнание превъзхожда мисловния процес. Състоянието „блаженство“ е родено от сливането на яснота и безпределност. Само позналият Истината може да говори Истината. Всички трудности са наставници. Блаженните са далече от всички спорове. Върховният дар, който ни е даден, е самата усърдна духовна практика.“

„В мълчанието се крият Истинските думи. Правилното ръководство произлиза от Истинското знание. Изгарянето на човека прогонва демоните на смъртта, защото огънят е силен Дух. Който познава Истината, никога не изпада в низши състояния. Страхът произлиза от лоша карма и трябва да се замести с Любов към Бога. Само контролът на ума дава господство и отстранява тежките влияния. Тибет казва, че Истината е скрита във всички религии и учения, но само избраните я узнават. От това, което практикувате, зависи вашето бъдеще.“

А аз вчера казах, че Въздухът е същество. Въздухът е духовен и дълбокото Дишане е връзка с висш свят. Има една дълбока степен на Дишане, която се домогва до Истината, до самия Бог и до Агарта и така нататък. Чисто, дълбоко Дишане — голяма Тайна. Всеки по необходимост трябва да вкуси от това, което е направил в своето минало. Хората са завързани от своите мисли и затова те са влезли в застоя. Не от света, не от събитията на света, а от своите стари мисли и навици. Те не са позволили други гледни точки.

„Освободи се от болестта и терора на нисшето земно съществуване. Презрението на Посветените е по-мелодично от похвалите на глупака.“

Тибет казва, че ако някой се стреми към щастлив живот в този живот, какво ще постигне? Прераждане в по-нисш живот, падение. Ще го кажа по друг начин: целта е Истината, а не щастието. Щастието е погрешна цел.

Суфи мъдрост:
„Мъдростта на Мъдреца не е от книгите. Истината го е направила мъдър. Има думи, които даряват Душа. Съдбата се променя с всяка твоя промяна.“

Така че това, което е писано, отпада. Въпросът е дали можеш да направиш промяна — промяна на навика, на характера. Тогава няма значение какво са писали звездите.

Самият Бог не е разкрил и на Христос с каква Своя мощ прави всички чудеса, защото само Той ги прави. И как Бог го е възкресил, Той също не му е обяснил. Бог просто прави нещата. Единствен прави чудесата. Няма втори. Няма друг действащ, освен Бог!

„Здравото тяло на човека може да донесе тежка карма, а болното тяло може да донесе големи блага за неговата Душа. Бог наистина е навсякъде! Бог решава кога да отговориш правилно на един човек и кога не. Има причини. Но ние не виждаме Бога и Неговите действия, ако не сме осъзнати. Когато Суфи е ядосан, Сатана бяга от него, защото гневът на Суфи е от Бога, а не от неговото его. Не общувай с този, който не може да ти помогне след смъртта, защото Истинските връзки продължават. Те не са само тяло и тяло, а Душа и Душа. Истинското познание е Божие дело, а не човешко. Тези, които се отклоняват от Бога и от Истината, разпиляват себе си в тежки паднали прераждания.“

Това беше за днес, защото исках да бъда кратък.

– По принцип би трябвало сега да имаме почивка, но виждам, че като че ли не сте много уморени. Добре, да си направим тогава една почивка, докато… А ако сега имате въпроси — един-два въпроса, може да уплътним времето.

А след това ще ви помоля всеки един от вас да влезе във Facebook страницата на списание „Осем“ и да зададете своите въпроси в Messenger като съобщение, защото имаме предвидено достатъчно време за отговаряне на въпроси след представянето на Гуру Йоги Тан. Също така отвън има един щанд на списание „Осем“, където може да напишете въпросите на ръка, ако не ви се занимава да влизате във Facebook.

А сега някой смелчага, ако желае, да зададе въпрос?

Въпрос:
Когато човек прави някаква духовна практика, как да разбере дали е истинско или става въпрос за някакво въображение?

Отговор:
Има два момента. Когато се прави практика, каквато и да е — не гледаш резултата. Просто практикуваш с любов, с постоянство, с търпение. Когато трябва, Бог ще подскаже дали това е практиката.

Другият момент е, когато практикуваш правилно — имаш Пълнота. Както когато взимаш важно решение в живота си и се питаш: „Дали е правилно?“ В правилното участват ум, сърце, воля, душа и дух. Ако едно отсъства, няма Пълнота и нещо липсва — не е правилно. При Голямата Пълнота нещата са правилни и Бог дарява тази Пълнота, понякога след многобройни практики.

– Там някъде имаше също един въпрос.
– Извинявам се.
– Hello! Здравейте! Very, very Happy Evening. Много се радвам, че сме тук. Трябва да се извиня, че след толкова години посещения в България, все още не говоря български.

Когато говорим за духовни практики, има 84 000 различни Пътя. Първо трябва да познаваш добре техниката или пътя. И трябва да знаеш дали вървиш по „Път с път“ или по „Път без път“.

А дали правиш напредък в практиката си или не — Учителят е много, много важен. Просто проверявай за себе си колко си привързан към света около теб. Ако сте привързани към прогреса, към вашето егоцентрично желание и сте привързани към вашия гняв — най-вероятно трябва да проверите техниката си с вашия Учител.

Като напредвате в духовните си практики, имате все по-малко привързаности към гнева. Той намалява, намалява, разтваря се. Това може да бъде един от индикаторите, че сте напреднали.

И ако правите своите духовни практики, проверявайте колко Любов имате в себе си, колко е Любовта ви към света, колко е Мъдростта ви за Истината. И също проверявайте колко сте смели, за да вървите по Пътя. Достатъчно ли сте смели, за да дадете и кръвта си, и тялото си за Свободата — за Духовната Свобода? Това са различни стадии на практиката.

Защото тези духовни пътища могат да са религиозни пътища — да повтаряте Имена на светии или да практикувате нещо друго. Както казахме, има 84 000 различни пътя. Просто това са няколко критерия, по които може да оцените практиката си.

– Ако трябва с едно изречение да го кажа: Всяка практика с Любов е правилна.

– Там някъде имаше още един въпрос. Ако няма, бих искала аз да задам един въпрос. По време на тези мъдрости, които чухме, имаше една от тях, която каза, че не трябва да се преследва щастието, а Истината. А не е ли самата Истина щастие? Не може ли тя да ни кара да бъдем непрекъснато щастливи?

Отговор:
Да. Значи, щастието е наказание. Един Учител казва: „Много хора идваха при мене и търсеха щастието — и намериха нещастието.“ А Истината е блаженство. Тя е изпълнение на Волята Божия, а щастието е изпълнение на своята воля. Много хора видях щастливи, които са загазили. И като чуя някой, като ми каже, че е щастлив, изпитвам тайно състрадание. Пак го обичам, обаче знам, че дълго време няма да мога да му помогна.

– Може ли да повторите въпроса пак?
– Въпросът беше: Не е ли самата Истина щастие?

Отговор:
Истината има много лица. Едно от лицата на Истината може да бъде знанието — познанието за Истината, но тогава ти не си Истината. Просто имаш знание за Истината. Ако участваш в дебат и всяко нещо, което казваш, е истина, всичко е свързано с Истината, но ти не си Истина — това е разликата.

Но когато ти си Истината, имаш знанието за Истината — за относителната, Свещената и Абсолютната Истина — тогава имаш Мъдростта за Истината. И това е Истинската Мъдрост.

Истинската Мъдрост вижда Щастието, което е в теб. И ти си това Щастие. Тогава не разчиташ на нищо външно, за да бъдеш щастлив, защото ти си самото Щастие. И това Щастие никога не се променя.

– Да, много благодаря.
– Само за малко. Ако наречем Христос „щастлив човек“, това е унижение. Щастливият човек няма център. Блаженният човек — блаженство при всички условия на живота: и при лошите, и при трудните. Щастливият се отчайва. Но въпреки всичко, на едно място Учителят казва: „Щастлив е този човек, в който живее Истината и Светлият Дух.“ Има и такава гледна точка. Но моят съвет е: пазете се от щастието, защото то ще донесе сложен и тежък живот — и после ще стане нещастие. Истината трябва да е на първо място, и тогава щастието ще ви гони. А дали ще го искате или не — това вече зависи от вас.