А днеска ще направим едно продължение на „Учителя за Рождения ден.“

Ааа...

Моят Дом е моят Учител и това е моето Царство Божие. Любовта към Учителя е моята единствена и върховна практика. Когато съм до Учителя, аз съм дух, а не ум, тяло и творение.

За да разбереш правилно Учителя, трябва да си дух без ум. Аз съм дух до дух. Когато съм до Учителя, до Източника, както бях в гората и в изпитанията, аз имах всичко, защото Той е аз и това е Сливането. Но малцина ще ме разберат.

Когато съм до Учителя, аз съм в Нищото. Тука светът изчезваше. Това преживявах в гората. Но що е Нищото?

И все пак ще го кажа: тук даже няма същност — чисто прасливане с този Абсолют. Само няколко човека в света могат да ме разберат, защото аз живея в голямо уединение. И затова мога да помогна на определените души — тайно и реално.

Моят върховен дом е Учителят и затова изоставих домът си и Варна, защото Той ме призова с велика любов. А Тя е всичко!

За мен Учителят е повече от битие и небитие, повече от вечност и безкрайност. Аз Го познавам отпреди милиони години като мистерия, като върховна истина. И затова поех към гората и тежките условия.

Казвам: „Моето изначално състояние се нарича ‘Учителя’.“

Но и това е трудно за разбиране. Това е любов, която е готова да умре... да умре за Учителя по всяко време. Любов, която не е готова да умре за Учителя по всяко време, аз я смятам за жалка.

Тя изпуска своя път. Тя не разбира смисъла на Великото.

С Учителя имаме съвместно страдание. Тази любов, ако не влезеш в Учителя, тя се връща назад и те погубва.

Между Учителя и ученика тече истинска любов. В нея има споделени малки радости, но — това е второстепенно. Има друго дълбоко нещо, което е споделено.

Това е голямата скръб и мъка по душите, които са изгубили любовта. И затова с Учителя сме преживяли голямата космична скръб, която е над всички радости и над света.

Същото е даже и между душите. При истинската любов не радостите, споделени, са мярка, а това — да споделиш с другия голямата си мъка и голямата скръб.

И ако има съпричастие и любов — това е висша мярка на любовта.

Тогава тук се ражда Учителят — реално. И тук се ражда Бог. Да.

— Какво напътствие би дал за душите, които търсят Учителя?

— Тези, които търсят Учителя — Търсачите — трябва да разберат едно важно нещо:

А... Не може да си донякъде отдаден на Учителя. На Учителя — тотално цял! Тоталност в отдаването, без никакви условия. Само тогава може да Го разбереш.

Единственият начин! Пълно отдаване — ум, сърце, воля, тяло, душа, дух, нали.

Защото Той е слязъл да... Понеже Учителят е дух, а ученикът е ум, и още има частици свят от него, и само отдаването на този дух, който е слязъл, заради... да ги освободи от света. Само с тотално отдаване.

Но тези, които не могат, и другото отдаване също върши работа — временно.

— А какво напътствие би дал към тези, които търсят теб?

— На... с пълно приемане да четат всичко, което казвам. И после вече може да се изказват както искат. Пълно, тотално приемане на казаното — без условие, без „дали е така“, без „дали е правилно“, без „дали е неправилно“, за да могат да направят правилните изводи. Иначе ще направят второстепенни изводи и оттам вече става отклонение.

— А какво трябва да видят в теб?

— Защото, което го казвам, Учителят ми го дава. Така че...

— Кой е твоят най-дълбок образ?

— Няма образ в „навътре“. И на най-дълбоко ниво няма и подобие.

— А тези, които...

— Защото: кой може да бъде образ и подобие на Абсолюта? Самият Той няма образ.

— А тези, които идват при теб, кого трябва да търсят и кого трябва да видят?

— Трябва да търсят Словото на Учителя, което сега по нов начин се изразява. Дълбоко да го приемат, за да разберат, че там тече Бог.

— А ти си врата. През тази врата къде се стига?

— Ами всеки — различно. Но зад тази врата чака Бог.

— И Учителят.

— И Учителят, да.