За Любовта

Истината е Велика Любов, Велико осъзнаване.

Осъзнаването на Истината идва от Дълбините на любящото сърце.

Любовта е неизменна сред всички изменения.

Любовта е навсякъде, защото всичко е сътворено от нея.

Всичко на дълбок уро`вен се състои от Любовта.

Единственият път за преодоляването на негативната карма е разгръщането на Божествената Любов.

Осъзнаването на Божествената Любов е висшето изкупление на човека.

Божествената Любов е Източникът на всички Енергии.

Любовта е, която привежда всичко в движение.

В човешката любов незримо присъства Лъч на Божествена Любов. Без този Лъч човешката любов въобще не може да съществува, но човекът, който не осъзнава Божествения Източник на Любовта, я свежда до привързаност.

Когато човек подменя свободното излияние на Енергията на Любовта, поради своята привързаност, той започва да изпитва страдание и да деградира. Така той се отрязва от Великия жизнедаващ Източник.

Най-прекият път за постигането на Бога е Пътят на Любовта – това означава да замениш всички желания само с едно желание – желанието за Неговата Любов.

Животът на Земята е Школа на Любовта, Школа за осъзнаване на Божествената Любов.

Божествената енергия на Любовта трябва да заживее в нашето сърце.

Любовта – тя е Божият Образ.

Ако вие наистина гледате всичко с Любов, тогава ненавистта никога няма да стане ваша участ.

Ако ти си придобил Любовта, можеш и без Писания.

Любовта е спасение, а привързаността е пропаст.

Ако човек не разбере Любовта, той я превръща в светска (в нещо ограничено).

Любовта е незрима сила, която обединява цялото творение.

Който е придобил Любовта, ще осъзнае Висшата Истина.

Ако ти нямаш Любов, не можеш да се считаш истински вярващ човек.

Само Любовта може да убеди човека, че съществува само една религия – религията на Любовта.

Дълг без Любов е достоен за съжаление.

Съществува само една религия – религията на Любовта.

Единственото средство за постигане на Покоя е Любовта.

Любовта, съединена с Вярата – това се нарича Преданост.

Непривързаните имат Божествена Любов.

Когато Волята на Бога се съединява с човека, се постигат големи резултати.

Само Любовта може да измени всички отношения.

Любовта е Божественото. Само Божественото е въплъщение на Покоя.

Истинската Любов означава Любовта на Бога.

Само непривързаните имат Божията Любов.

Божествената Любов дава възможността да се постигне пълнотата на възприятието.

Където има Любов, там непрекъснато присъства и Бог.

Любовта управлява без да прибягва към меча.

Любовта подчинява без да натрапва.

Няма ли Любов, няма я Атма – Душата. Любовта – това е нашата Душа.

Любовта пробужда и укрепва у нас Божествеността.

Целта на знанието е Любовта.

Изпълнете се с Любов и няма да има нужда от лекарство.

Който има Любов и Преданост, привлича благословението на Учителя.

Работата е Богослужение.

Любовта е по-ценна от Небесата.

Ако човекът няма Любов, той е бреме за Земята.

Който има истинска Любов в себе си, никого не огорчава и ненавижда.

Предвечното Учение на всички религии е Любовта, която се явява Същността на всички религии.

В Божествената Любов няма следи от егоизъм и порок.

Ако Любовта е чиста и неизменна, тя отстранява двойственото съзнание.

Любовта превъзхожда всички практики. Любовта е Бог.

Когато у вас се появи Любовта, вие ще придобиете всички сили.

Само когато човек открие в себе си Чистата Любов, може да се нарече Истински Човек.

Щом у вас е Любовта, всичко останало ще ви се приложи.

Истинското знание е Преданост и Любов към Бога, това е и истинското образование.

За да следваш Пътя на Предаността, преди това е необходима зряла Любов, чиста, иначе Предаността е полусияеща.

Когато Любовта е разрушила егото, имаш право за Преданост към Бога.

Истинската Преданост е завръщане в Любовта, защото тя се е зародила в нея.

Да пребиваваш в Божествената Любов, това е Преданост.

Чистата Любов е самото образование.

Аз съм тук само за да споделя с вас своята Любов.

Любовта е моето голямо чудо, а не силата ми.

Нашата истинска природа – това е Чистата Любов.

Основата на която и да е Духовна практика, е Любовта.

Любовта сияе със Светлината на Истината.

В Божествената Любов няма срещи и раздели.

На първо място постави Любовта към Бога.

Безкористната Любов е източникът на всичко Истинно.

С Любов към Бога не е необходима практика, Любовта към Бога е достатъчна.

Умът трябва да е ангажиран с Истината, концентрацията, Мира, Любовта и Блаженството.

Посветеният има свободен поток на Любов към Бога.

Чистият и Любящият вижда злото като добро.

Най-благоприятното нещо в живота е да се привлече Любовта на Бога. Най-важното действие, с което може да се привлече Любовта на Бога, е Праведност.

Да се предадеш на Бога – това значи отсъствие на двойственост.

Любовта е всичко, но става въпрос за разширяващата се Любов.

Смирението и Любовта са Божествени.

Когато някога Любовта изгрее – в тебе няма да има тяло, ум, интелект и сетива.

Там, където има Любов, има Мир; а където има Мир, има Истина.

Любовта е метод на Бога, защото Бог е Любов в Любовта.

Отсъствието на Любовта прави човека животно.

Ако в сърцето няма Любов, всяко действие губи смисъл.

Там, където е Любовта, няма гняв.

Любовта, проникваща в чувствата, ражда Покоя.

Любовта, съединена с разбиране, става ненасилие.

Тайната на Покоя е в Служенето и Любовта.

Работата с Любов е форма на поклонение.

Любовта поражда живот.

Без Любовта, медитацията е нещо повърхностно.

Каквато е Любовта във вас, такива са и успехите.

Без Любов и Служене, никога не можете да бъдете близо до Учителя.

Без Любовта не можете да съзрете Истината.

Любовта и Служенето – ето най-добрата Духовна практика.

Само в Чистата Любов засиява Духовната Мъдрост.

Любовта отхвърля и отстранява всяка логика.

Истинската Любов тече от сърцето като чист поток на Истината. Човек с такава Любов е благочестив.

Неразбраната Любов носи вреда.

Крайната цел на знанието е Истинската Любов.

Истинската Любов вижда само най-
доброто във всичко.

Живот с Любов – това е най-добрата и плодотворна практика.

За постигането на Бога не са нужни тежки и изморителни практики, а Любов.

Истинската Любов, устремена към Бога, може да разкрие Неговата природа.

Всеки миг изпълвайте с Любов, с Бог, иначе са напразни всички медитации.

Няма по-действена сила от Любовта.

Афоризми

Идеята за търсенето е невярна, просто проявявай Истината.

Истината е винаги в твоето сърце.

Освобождението е само осъзнаване на Истината.

Покоят може да дойде само от вътрешния Източник на Покоя. Само когато човек придобие Истинско Знание, може да получи Свободата.

Заслугите от миналите животи се явяват сега като жажда за освобождение.

Без осъзната духовна работа, водеща към освобождение, не може да има Покой.

Това, което считате за несъществуващо, в действителност съществува, а това, което считате за съществуващо – не съществува.

Природата е илюзия. Този, Който държи илюзията под контрол, е Брахман.

Грубото тяло е съставено от действието на кармата.

От кармата не можеш да избягаш, тя е твоята сянка. Но когато осъзнаеш Бога, сянката ще изчезне, ще остане само Реалността.

Силата, даряваща способността да виждаш, е Божествеността.

Илюзията по своята природа е скрита, но когато тя стане проявена, тя приема формата на ума.

Илюзията е такова състояние на ума, при което, това което не съществува, се възприема като съществуващо, а това, което съществува, не се възприема.

Благодарение на своето могъщество, илюзията скрива Реалността и проектира нереалното върху Реалността.

Илюзията разцъфтява от невежеството и от отсъствието за различаване.

Само Мъдростта може да сложи край на илюзията.

Когато Светлината на Мъдростта озари човека, илюзията е приключена.

Този физически свят е произведение на фокусника, наречен ум, но в Реалността всичко е лишено от форма.

Умът произвежда много илюзии. Неовладеният ум е причината за робството, а овладеният е причината за освобождението.

Вие трябва да управлявате ума, а не да му отстъпвате.

Умът трябва да бъде напълнен с Божествени мисли, за да стане Единен с Бога.

Ум, който щателно и постоянно се контролира и тонира, е способен да доведе човека до освобождение.

Каквото и да се случи, колкото и да е дълбока мъката, никога не отслабвай контрола на ума; дръж го усилено и съсредоточено върху Божествени неща.

Чрез Преданост се навлиза в чистите универсални Енергии.

Умът не може да бъде унищожен. Той може само да бъде разтворен в Божественото, както реката се слива с океана.

Нищо от това, което извършвате с ума, не може да бъде духовно.

Умът протестира, когато човекът иска да осъзнае своята Божественост, но когато срещне решително противодействие от човека, той отстъпва и се предава.

Когато пътят завърши и целта е достигната, пътникът разбира, че е пътешествувал от себе си към себе си.

Умът протестира, когато човек желае да познае Бога.

Търсачът трябва да се посвети на три неща: Преданост, Истиннознание и Отреченост.

Предаността е постоянно размишление за Истинното „аз“.

Предаността е най- доброто средство за достигане на себепознание.

Предаността и Мъдростта по своята същност са едно и също нещо. Предаността е Мъдрост и Мъдростта е Преданост – свързващата ги нишка се явява Божествената Любов.

Мъдростта се явява цел на Предаността.

Предаността се потопява в Мъдростта и се разтваря в нея.

Първоначалното състояние на Предаността е да следва Мъдростта.

Отреченост не може да възникне без Мъдрост. Няма Свобода без Отреченост.

Преданост, Мъдрост и Отреченост се усилват заедно в Духовната практика, тях не можеш да ги разделиш и да следваш отделно.

Всички духовни практики са насочени към отделяне на вторичното от ядрото.

Истинното „аз“ може да се узнае само чрез очистване на сърцето и никога с помощта на изучаване на писанията или знания.

За да осъзнаеш вечната Истина, трябва да отидеш зад пределите на ума.

Безмълвието и Покоят, които идват след изхода от пределите на ума, са сами по себе си Истинското Знание, което се скрива от ума.

Когато отидеш зад пределите на ума, няма да усещаш света и Вселената, а своето Истинно „аз“. Достигайки морето, реката губи себе си.

Само една постоянна практика може да ви освободи от илюзията.

Истинният Търсач трябва да бъде погълнат от търсенето на Истината.

Враг номер едно на освобождението е желанието.

Желанието хвърля човека в кръговрата на рождение и смърт.

Желанието поражда безконечни вълнения и тревоги.

Желанието е тъкан на илюзията; заблуждението е енергия на илюзията.

Привързаностите са нашите вериги.

Привързаността поражда илюзията – енергията на заблужденията.

Човешката привързаност е илюзорна енергия, енергия на невежеството.

Умът не може да се победи, докато не са унищожени пламъците на желанието.

Умът е семе, желанието е дърво, а самопознанието на Атма – Душата – е освобождение.

Непрестанното вътрешно очистване е най-мощната Духовна практика.

Йога е разрушител на всички чувствени неща. Тя подчинява ума и го прави спокоен.

Без Мъдрост няма освобождение.

Венецът на всички мантри е ОМЪ.

Мъдростта е практическо знание. Това не е информация, заключена в учебници.

Истината – това е закон на Вселената.

Истината е неотделима от правилното действие.

Правилното действие се стабилизира с Истината.

Практиката на правилното действие ни изпълва с чист опит. Само чрез този опит се постига Истината.

Най-нужното нещо за освобождението, е очистването.

Истината е вашият истински приятел.

Твърдо се дръж за Истината, и косъм няма да падне от главата ти.

Лишените от Смирение, не могат да познаят Истината.

Истинският Покой се извоюва само чрез контрол над чувствата.

Спокойствието е осветяващ свят.

Покоят е дисциплина на порядъчния живот.

Покоят – това е медът на Любовта.

Покоят – това е проявата на величието на Любовта.

Целта на Истината е да накара Душата да се откаже от привързаността към външния живот.

Всичките ви знания и постижения са безполезни без Истинността.

Контролът над себе си – ето ключът към изпълнението на дълга.

Заблужденията никога не дават Покой.

Истината се характеризира със Сила на Духа.

Истината води човека към Любов и Единство.

Истината се заключава в чистия образ на действията.

Скромността на жената – това е нейната скъпоценност.

Скромността – това е самата жизнена сила.

Ако жената престъпва границите на скромността, това нарушава Истинността.

Жената трябва да развива в себе си очарованието на Смирението.

Този, който не практикува Истинността, може да се сравни с мъртвия.

Истината изработва волята за извършване на правилните действия.

Любовта в мислите е Истина.

Любовта е цветето, страстите са бодлите.

Търпението – ето това е Силата, от която човек се нуждае.

Дръж се далеч от лошите думи, това е за твое благо.

Всички постъпки и лоши, и добри, ще преследват хората.

Недостатъкът на стремеж предизвиква упадъка на силите в човека.

Отречете се и ще спечелите спокойствие; завладеете ли, ще получите вълнение.

Когато ставаш отречен, отстъпват привързаностите. Когато отстъпват привързаностите, идва спокойствието на ума. Когато умът е спокоен, Душата придобива освобождение.

Да вървиш по пътя на желанията е неверен път.

Ако си в съюз с Търпението и Смирението, тогава и в трудните обстоятелства, ще ти е добре.

Установете във всичко предел и умереност.

Човекът се гордее с какво ли не, а не може да живее в мир със себе си.

Животът на човека трябва да стане постоянна Духовна практика.

Инструментите на Мъдростта са: различаване и непривързаност. Така човекът се преобразява в Мъдрец, осъзнал Висшата Реалност.

Очисти своите отношения – такава е Същността на Духовната Дисциплина.

Чистотата е по-важна от медитацията.

В Духовната практика трябва да се безпокоиш за Дисциплината, а не за нейните плодове.

Всички трудности в живота се явяват като резултати от вашите собствени постъпки.

Целта на всички учения, вярвания и религии, е очистване на ума.

Медитацията е състоянието на Свобода от желания.

Медитацията е дело на вътрешния свят на човека.

Дълбоката вътрешна Тишина е освобождаване от ума.

Човек може да утвърди Тишината и Уединението на шумна улица.

Пътят на Блаженството е Истинен и Вечен.

Еднопосочното съсредоточаване увеличава силата на Волята.

Тишината започва в самия човек.

Покоят пребивава зад пределите на думите.

Повтарянето на мантри извежда от ума лошите вируси.

Ако правите медитация, а нямате правилни отношения към съществата, то е само една игра на ума.

Служенето е два пъти благословено.

Всяка сутрин се събуждай от сън, сякаш се събуждаш от смърт.

Внимателно се вглеждайте в това, кой управлява вашето сърце.

Другите хора може да ви ненавиждат, но вие не трябва да мразите другите.

Правилното поведение се ражда от Истината.

Истинното „аз“ в човека никога не търси спасение.

Наличието на човешко тяло ви дава възможност да постигнете Висшата цел.

Ако не се избавите от дълга си в този живот, ще ви се наложи да го вземете със себе си в следващия живот. Ето какво означава кармичният закон.

Когато се раждате, на вашата шия виси само вашият собствен кармичен товар, но не и чужд.

Миналата карма определя вашия сегашен спътник.

Някои деца се раждат за кратък живот и това е гласът на тяхната карма. Те трябва да преживеят на този план само няколко месеца… Подобна смърт завинаги ги избавя от този кармичен дълг. Това са високо духовни същества. Тяхната карма се е изтощила и те повече няма да се прераждат.

Всеки светия е потенциален грешник и обратно.

Понякога животът ти се струва безкрайна борба… Причината е една – отделянето от Бога.

Ако тялото се движи, считат го за живо, обаче то е мъртво.

Когато една душа стане Висша Душа, и когато тя слиза като Висша Душа, тя вече не създава карма.

Когато човекът е станал Висша Душа, той вече не се стреми към развлечения и слава.

Пребиваването във Висшата Душа е вече само по себе си награда за благите дела.

След смъртта чистите Души отиват в Брахмалока – Чистата Сфера – и оттам вече не се връщат на Земята.

Чувството, което преобладава в момента на смъртта, действа с голяма сила в следващия живот.

В света нито едно дело не се извършва без Действащия.

Действащият и действието са неразделно свързани.

Само човекът има възможност да се занимава със себепознанието.

Раждането в човешко тяло е твърде рядък успех.

Атма – Душата – дава възможност на очите да виждат. Тя дава възможност и на ушите да чуват; чува тя, а не ушите.

Илюзията е основата на света.

Илюзията изчезва само тогава, когато изгрява Слънцето на Висшата Мъдрост.

Реално е само това, което е неизменно и Вечно. Вселената е нереална.

Вселената е реална само относително.

Вселената е различна от Абсолютния Брахман.

Човек може да победи илюзията само с помощта на Духовна Мъдрост.

Няма по-високо знание от добродетелния характер.

Мъдрият никога не се поддава на уговорките на светските желания.

Истината не се поддава на промени.

Когато разцъфтява осъзнаването, тъмнината изчезва.

Истината е синоним и носител на Блаженство.

Покоят е Основата на основите.

Покоят е силата, водеща към целта.

Покоят е част от Истинната Същност на човека.

Покоят нищо не може да го повреди.

Само с голяма самодисциплина може да се постигне постоянен вътрешен Мир.

Мирът съществува само в Чистото Сърце.

Спокойствието е отличителния знак на Мъдреците и то не зависи от външните условия.

Мирът води до Духовен подем и Мъдрост, които са сподвижници на Блаженството.

Покоят може да се извоюва само с контрол.

Притежаващият Покоя има всичко.

Покоят е реализация.

Думите, лишени от опит, нарушават Покоя.

Покоят не познава различията.

Капиталът за достигането на целите е молитвата.

Молитвата развива невъзмутимостта и спокойствието.

Предаността е причина и следствие, те са неразделни. Предаността е самата реализация.

Пътят на Мъдростта не е достъпен за всички, той е достъпен за един от милиони.

Духовните принципи могат да действат само в атмосферата на силата.

Предаността е Първоизточникът на истинския Покой.

Смирението е и Мир.

Без спокойствие е невъзможно да се види Истината.

Работата е мисията на човека.

Природата на Атман – Духът – е Мъдростта.

Само Реалността може да утоли глада и жаждата.

Знание без Преданост е невежество.

Предаността е реален метод за освобождението на човека.

Предаността способства за ръста на Мъдростта.

Не знанието, а характерът, е сила.

Това, което наричаме зло е резултат на погрешното виждане.

Аз всичко знам – това заблуждение води до смърт.

Пътят на Предаността е да се държиш далече от суетата и жестокостта на този свят.

Докато човек има светски желания, не може да избегне скръбта.

Няма нищо така определено, както смъртта.

Днешните думи са само резултат от вчерашните дела.

Предаността трябва да бъде непрекъсната.

Жена, деца, родители – идват и си отиват. Вечна е само Истината.

Всяка власт е преходна. Единствената вечна Реалност е Истината.

Само Пътят на Истината дарява процъфтяване.

Няма по-голямо богатство в света от Истината.

Признакът за образованост е скромността.

Най-добрият начин за изразяване на благодарността е Служенето.

Само молитвата може да изкупи греховете и да спаси човека от проклятията.

Молитвата може да осъществи невъзможното.

В Покоя няма ум.

Покой – означава Чистота на съзнанието.

Природата на Мъдреците е Безупречната Чистота.

Мъдреците са дарени с правото да придават Истината.

Мантрата спомага за придобиването на мистичен опит.

Глупаво е да се оправя света, оправете себе си.

Животът става спокоен и безопасен, когато човекът очисти говора си.

Вътре в Тишината съществува Вечният Звук ОМЪ.

Който не следва Истината, е сляп.

Мъдростта идва само тогава, когато работата се превърне в Преклонение.

Вашата възраст зависи от силата на волята.

Природата е строга и безпощадна – може да ви помете. Но ако сте усърдни в учението, тя ще ви отведе при Висшия Дух.

Духовното Блаженство се получава само от Божественото Начало.

Където е Истината, там е Блаженството.

Всяка Духовна Практика е безполезна, ако човек продължава да греши.

Само когато човек се отрече от всичко светско, може да постигне Тайната на Дълбокия Мир.

Истината се възприема бавно, а лъжата се разпространява бързо.

Истинският човек не притежава и следа от невежество.

Бъди в света, но не позволявай на света да бъде в теб.

Жертвеността е солта на живота, в нея е Тайната на Пътя.

Няма дълг по-висш от Истината.

Чистотата – това е Просветлението.

Животът, това е просто възможност да видиш откъде си дошъл и къде отиваш.

Сферата на Духа, това е сферата на опита.

Истината е главната опора на Пълнотата.

Силата я търси в своята Дълбочина.

Колкото по-непоносима е обстановката, толкова по-силен е човекът, преминал през това изпитание.

Абсолютната Свобода – това е пълното отсъствие на желания.

От Висшия Покой сияе Висша Светлина.

В Просветлението се открива Висшият „аз“.

Мъдрецът винаги изпреварва текущите мнения и гледни точки.

Предаността се разтваря в Мъдростта и става Мъдрост.

Предаността узрява в Мъдростта.

Ако Търсачът се е сдобил със спокойствието на ума, значи неговата Преданост е истинска.

Когато Гуру те приеме, твоята гордост изчезва.

Гуру е човек, който краде сърцата.

Вселената е била родена от Нищото.

Намерим ли Истината, ще изчезнат конфликтите.

Дърветата не се хранят от своите плодове.

Светът е пред катастрофа, защото човекът е загубил себе си.

Свободен човек е този, който е прекратил злото в себе си.

Само овладяването на Висшето Знание, може да осъществи главната цел на човешкия живот.

Нито с дейност, нито с човешка сила, нито с богатство, а само със Самоотричане, може да се постигне безсмъртието.

До освобождение може да доведе само Мъдростта.

Непривързаността е освобождение от веществения свят, който е нереален.

Когато лъжливото знание изчезне, се унищожават и страданията.

Разбирането е единственото оръжие, способно да убие змията.

За да получи човек Божествен опит, е нужно да се очистят умът и сърцето.

Който няма Истинност, щедростта му е обезценена.

Змията е породена от ума.

Звукът ОМЪ пробужда животворните вибрации.

Служенето е Духовното знание.

Истината е Сърцето на Словото.

Колкото повече са желанията, толкова по-голямо е отчаянието.

Спокойствието е нещо, което израства отвътре във вас.

Без потока на Милостта, плодът няма да се налее със сок.

Предаността израства само от усърден труд.

При загуба Покоят е царство.

Чистотата на мисълта се създава отвътре.

Вашият ежедневен живот не е нищо различно от вътрешния Духовен живот.

Истинското богатство е благородният характер и Духовната Мъдрост.

Спокойствието идва от непривързаността.

Истинската медитация е да усещаш присъствието на Бога във всички видове дейности.

Главният Жрец е Брахман.

Целта придава на живота вкус.

За слънцето е все едно дали облаците се сгъстяват, или разсейват.

Преданост без въздържаност се наказва.

Волята е друго име на Истината.

Последното приношение е отказът от своето лично „аз“.

Пожертването на самия себе си е най-висшият момент в жертвоприношенията през всички времена.

Окото, виждащо само хубавото във всичко, това е Окото на Мъдростта.

Отречи се и ще придобиеш.

Със своето отношение към работата, човек формира своята съдба.

Благите намерения са като мечове.

Обезвереният човек е ходещ мъртвец.

Характерът е по-могъщ от знанието.

Нормалният човек може да се избави от невежеството, но глупакът да се избави, е невъзможно.

Истинският контрол на ума е: умението да освободиш ума от нечистите мисли.

Каквото и да се случи – лошо или добро – всичко е Негова игра.

Целта на Мъдростта е Свободата.

Характерът съществува и след смъртта.

Характерът се възвисява и очиства чрез поведението и контрола над желанията.

Веднага щом хората се отпуснат в своите мисли, думи и дела, започват бедствията.

Основната природа на безупречния характер е вечна. Тя е постоянна и не зависи от промените в обществото.

Сред качествата, съставящи безупречния характер най-висши се явяват: Любовта, Търпението, Въздържаността, Устоят и Милосърдието. Ето тези качества трябва да се почитат.

Посредством съзнателни усилия, могат да се променят навиците.

Промяната на личността е много по-важна от строителството на храмове.

Без характер не може да се постигне образование.

Старите навици приковават човека на Земята.

Първата задача на човека, стремящ се към Духовното преобразяване, е изработката на ентусиазъм.

Разбери себе си и се коригирай.

Способността винаги да бъдеш радостен, е резултат на това добро, което човекът е направил в предишни прераждания.

Обикновеният ежедневен начин на живот няма да доведе до Господа.

Всички добри качества се събуждат около човека, който практикува контрол над речта си, ума си, и постъпките, и постоянно размишлява за Господа.

Ако човек се поддава на желанията си, той ще забрави Целта, заради която е дошъл на този свят.

Трудността на човека се състои в това да очисти умственото поведение, което е замърсено от заблужденията на света.

Умът е желания – желанието обременява.

Когато изчезва умът, изчезва и желанието.

Избавянето от желанията, донася омиротворяването.

Ако умът се ориентира към калта, тогава той ви донася отвратително състояние.

Няма по-лоша болест от желанията.

Няма по-яростен враг от привързаността.

Няма съюзник толкова надежден, както Мъдростта.

Желанието е вълнолом, алчността е водовъртеж, гордостта е пропаст, привързаността е лавина, а егоизмът прилича на вулкан.

Гневът е подобен на опияняване. Той е източник на многото грехове.

Съдбата произтича от егоизма.

Егоизмът е причината за цялата дейност на света.

Всичко, което ни е изгодно, ни се струва правилно, а това довежда до безкрайни усложнения.

Нека вашето его умре на кръста – това е замяната с Вечността.

Когато човек се възвиси в Мъдростта, егото ще изчезне, както изчезва опашката на поповата лъжичка.

Благодарността е Божествена, а неблагодарността е демонична по своята природа.

Злото се прокрадва към вас отвътре.

Друга фатална слабост на човека е самомнението – желанието на човека да говорят за него и да го хвалят.

Отчаянието е грях пред Бога.

Безхарактерният човек прилича на пробит съд, в който не може да се съхранява вода.

От устата не трябва да излиза зло.

Чистите думи водят към чист разум.

По-добре е да намериш една грешка в себе си, отколкото десет хиляди чужди.

Месоядството и алкохолът са демонични пороци.

Истинските витамини са: Истина, Съвест, Правилно поведение, Дълг, Спокойствие, Невъзмутимост, Любов, ненасилие – приемайте ги и ще оздравеете.

Страстта е като муха, която каца и на мръсно, и на чисто.

Сатва – Благостта – е като пчелата, която посещава само благоуханните цветя.

Процесът на търсене на Божествеността укрепва Чистотата и отслабва тъмнината и страстната природа.

Човешката природа се стабилизира и укрепва от страстта.

Само Чистотата в човека осигурява възвишените склонности, пали ума, отстранявайки плевелите.

Тъмнината и страстта разширяват контакта с външния свят.

Слабостите в човека са причините за болестите.

Вместо да изпитваш гняв към някого, започни тихо да повтаряш Божието Име.

Различието в поведението на хората се определя от различните храни, които ядат хората.

Крепка, трайна дружба може да има само между хора, хранещи се с чиста храна.

Контролът над чувствата и желанията е практика дълга, трудна и неприятна, но тя е изпълнена с много усилия, но това води до получаване на Блаженство. И само тук човекът се утвърждава в съвършения Покой на невъзмутимото съзнание, което го изпълва с Неописуемото.

Истинското образование е само това, което насочва умът към придобиването на Сатва – Чистота – но това се придобива само с неуморно усилие.

Блаженството е освобождение или спасение.

Когато знанието е пълно, познаващият става познаваем.

Първата Добродетел е Смирението – отсъствието на гордост.

Докато имаш гордост, ти никога няма да получиш Божествена Мъдрост.

Водата е смирена и лишена от самомнение.

Ненасилие – означава да не казваш думи, които внасят тревога и безпокойство.

Злото, което другите ти правят, отнасяй се към него като с мираж.

Ти трябва да развиеш Търпимост – Силата на своя Дух.

Мъдрата Търпимост е проява на Покой; а на безпомощност – да отвърнеш на удара.

Покоят е Царство в сърцето.

Поученията на Гуру са Път за постигане на Брахман.

Вътрешната и Истинна Чистота е отсъствието на привързаност.

Твърдостта на Вярата е силата на Неизменността.

Това, което човек счита за щастие, в действителност е страдание под маската на щастие.

Желанието прави човека непригоден да бъде Търсач на Висшето.

Уединението не означава да си скрит някъде далече, то е в мълчанието на ума.

Уединението – това е да накараш всички обитатели на ума да си отидат.

Животът е борба за победа над заблужденията.

Демоничната природа на човека е следствие – действието на ума са чувствата.

Когато егото е действало в минали прераждания, сега се е образувало демонично съзнание.

Божествената природа се отличава с: Чистота на чувствата, със съзнаване на Единството, Милосърдие, Самодисциплина, жертвеност и стремеж към учене.

Всяка ситуация е обучение.

Животът е по-ценен от успехи и неуспехи.

Не вярвайте в случайността.

Всичко, което се случва, е приготвено за вас.

Молитвата е една дисциплина, чрез която човек може да се очисти от егото.

Развивайте яснота на ума.

Работата – това е мисията, предназначението на човека.

Светът е Школа, където човекът е ученик от раждането си до смъртта.

Без работата човек ще блуждае в мързел и невежество.

Храната определя мислите на човека. Тя формира ума.

Чистата храна съдейства за самореализацията.

При нечистата храна умът загубва гъвкавостта си.

Нечистата храна прави ума безполезен, инертен за духовното израстване.

Месоядството влече човека надолу към нивото на демоните.

Браковете се сключват, за да се надраснат чувствата и чувствената любов.

Уважението към жената е признак за истинска култура.

Щом вярваш в материалния свят, тревогите няма да те напуснат.

Гледайте на жената като на оказано ви Доверие.

Целта на живота е да постигнеш истинска Любов към всичко Същностно.

Отначало спаси самия себе си, а след това – другите.

Умът е само сух лист.

Умът може да въвлече човека дълбоко към желанията, но той може да бъде накаран и да въвлече човека към непривързаност от желания.

Безконтролният ум е главният твой враг.

Ако умът е чист, тогава светът е благодатен.

Никога не отслабвай усилията, независимо какви препятствия следваш.

Не се стреми да извоюваш уважението на света, не се чувствай унижен.

Човек може да постигне всичко с помощта на вътрешната сила, с която е надарен.

Бъди в света, но не попадай в неговите капани.

Качеството да се радваш винаги, е резултат от това добро, което човек е правил в миналите си прераждания.

Човек трябва да се научи да преодолява трудностите със Спокойствие, Яснота и Смирение.

Човек, вървящ по Духовния Път, не допуска такива действия като: караници, неумението да се владее, огорчения, гняв, оскърбление, безпокойство при нужди, глад, недостатъчно средства и т.н.

Стремежът към издигане до високо обществено място не донася никаква духовна полза за развитието на човека.

Не губете скъпоценно време да преследвате преходното и лъжовното.

Който не приема Духовния Път, той оскърбява човешкия труд.

Без увереност в себе си, ти никога няма да придобиеш Блаженство.

Преданоотдаденият не се тревожи.

Преданоотдаденият придобива чудно сияние.

Всеки Истински Търсач придобива в своя Път непоколебима настойчивост.

Най-опасно е ограниченото разбиране на Духовността.

Нечистият не принадлежи на хармонията на мисълта.

Проповядвай само това, което сам следваш.

Начинът на мислене е скрит в поведението на човека.

Характерът – това е нашата съдба.

Никога не осъждай и не порицавай другите.

Винаги следи своите думи.

Учеността не избавя човека от низши навици.

Учеността не дава Мъдрост и Съвършенство.

Само Духовното Знание избавя от смъртта.

Никога не забравяй за Духовното Търсене.

Не губете свободното си време за празни разговори.

Служенето може да се извършва и със Словото. Доброто Слово утешава сърцето. Доброто дело носи Покой на разума.

Ако човек не може да осмисли пътя си, той е по-глупав от маймуна.

Не търси Учителя на святи места – Той е в тебе.

Всички вярвания са взаимносвързани. Всички те направляват хората на Пътя.

Всички религии изискват очистване.

Помни: Духовната радост – това са Небесата; а унинието – това е адът.

Богатство – означава Духовна Мъдрост.

Молитвата е успешна, когато мислите са чисти.

Божественият живот не допуска никакви петна в характера.

Вие сами сте причина за вашия успех или неуспех. Инструментите са във вашите ръце – вие можете да подобрите вашето майсторство, а може и да го влошите. Не винете никого.

Ако искаш да изучаваш природата на Духа, трябва да практикуваш Истината.

Ако търсиш Покой, не го търси в религията, той е в тебе.

Този, който си строи живота според стремежите на ума, неизбежно попада в беда.

Целта на всички деяния, в които сте въвлечени и приятни, и неприятни, е очистване на ума.

Служенето е по-дълбок Път от медитация, йога и духовно пеене.

Продължителното очистване е главната необходимост за Служенето.

Жестокостта в света е отказ от самоотвержено Служене. Тя увеличава неразумните желания.

Вечни ценности са: Истина, Праведност, Покой.

В човека Истината проявява себе си като съвест.

Ако човекът съблюдава Истината, тя го защитава.

Покоят е отражение на Истината.

Човек, който няма покой на ума, постоянно се сблъсква с трудности.

Привързаността към обектите е главната причина за загуба на Покоя.

Този, който е осъзнал в себе си Чистотата, пребивава в Покой.

Духовността е невидим принцип, стоящ зад всичко външно, зад всички научни и технически новини.

Науката е заета с материята, тя следва външен път. Духовността е заета със съзнанието, тя следва Вътрешен Път.

Науката и техниката могат да ви дадат удобства, но само Духовността дарява Покой и Блаженство.

Образованието не е за получаване на пари, а за придобиването на добродетели. Образованието не е за получаване на информация, а за трансформация.

Хиляди учени хора, хиляди и стотици умни и богати, но страдат от нещастия и бедствия. Причината е недостатък, т.е. те не са хора с характер и правилно поведение.

Целта на образованието е да се осъзнае що е това Истина.

Да бъдеш свободен, означава да носиш в себе си състоянието на Покой.

Познай себе си и тогава ще узнаеш нещата.

Ако имаш увереност в себе си, ще се справиш с всяка задача.

Ако човек не придобие Търпението, той става потърпевш.

Смирението е признак на истинското образование в света.

Не се огорчавай, че нямаш лека кола – бъди доволен, че имаш крака. Не викай, че те е ухапало куче – бъди доволен, че не те е ухапала змия.

Истинското Знание дарява човека с Божествена Енергия.

Знания без действия са безполезни. Действия без знания са вредни.

Успехът – това е Пътят на Истинската Дисциплина.

Привързаността води към зависимост и суета.

Образованието трябва да се образова.

Предаността не е поза нито желание. Тя изисква велик Самоконтрол.

Преданият има способност да се владее и управлява – той е смирен и умиротворен. Той е свободен от областта на ума и чувствата.

Изберете трудния Път на Самореализацията.

Най-свирепата и коварна болест е неверието.

Който иска да узрее и да стане предан, трябва да избягва и привързаност, и антипатия.

Първият признак на Духовния живот е непривързаността.

Молитвата на Чистото Сърце е по-могъща и от най-страшното въоръжение.

Предаността е зад пределите на мисълта и словото.

Нищо в света не може да се сравни по сила с Предаността.

Помощта трябва да бъде заслужена, иначе тя може да навреди на човека.

Чистите чувства – това е Предаността.

Помощта означава, че вашите ръце се управляват от Любовта.

Еднопосочният ум и неизменните възгледи са пробните камъни на Предаността.

Който жадува за удоволствия, не е способен да се учи.

Животът без цел е животински живот.

За познаването на Духа е необходима голяма Чистота на ума.

За радостта и скръбта са отговорни желанията.

Важно е умението да ограничаваш себе си.

Блаженството може да се придобие само при помощта на жертвата.

Твоят враг е в тебе, а не отвън.

Който не може да се справи с вътрешните врагове, той никога няма да може да подчини външните.

Коренът на злото е в твоето неведение.

Основата на съществуването на клоните, листата, цветовете и плодовете, са невидимите корени.

Висшият Дух даже и Боговете не могат да Го достигнат.

Да се измери Духът, е неизпълнима задача.

Мистиците и Мъдреците са постигнали това състояние на Висше Единство.

Непоколебима Вяра в Духа се постига чрез очистване на ума.

Има два вида знание: Истинско и това, което ти се струва истинско

Духовното знание довежда до Смирение, Търпимост, Дисциплина – то унищожава всички недостатъци.

Истината трябва да бъде намерена и преживяна.

Истинското Знание е лъчезарно.

Познаването на Божествената природа – това е Истинското Знание.

Духовното образование се намира в осъзнаването на Истината.

Който е преживял Истината, се изпълва с Блаженство.

Ненасилието е висша нравственост.

Всяка трудност, с която се сблъсквате, може да развие вашата сила.

В домашната аптечка на всеки ученик трябва да има таблетките на размишляването, капките на самоконтрола и 3 прахчета – Вяра, Преданост и Търпение. С помощта на тези лекарства човек може да избегне болестта, наречена невежество.

Благото, което можем да получим е пропорционално на нашата Вяра.

Духовната Мъдрост може да израсне само в очистеното Сърце.

Когато трябва да се достигне Мъдростта, тогава са необходими три неща: Преданост, Непривързаност и крепка Целеустременост.

Блаженството е придобиване на Съвършения Покой, на невъзмутимото съзнание – това Блаженство е неописуемо.

Божественото Познание дава сила за успешно изпълнение на твоите задачи.

Божественото Познание има скрита Сила и способност да освободи от неволите всеки човек.

Същността на Истината е сияеща.

Висшата цел на практиките е изработването на съсредоточаването на ума.

Това, което наричаме зло, е резултат от погрешното виждане.

Тези, които не ме признават, също са ми скъпи.

Аз не идвам и не си отивам, аз присъствам всякога.

Свободната воля е една част от един Съвършен План.

Вие сте попаднали в този кармичен затвор, заради погрешки, извършени в минали животи.

Законът на кармата ще накара хората да се откажат от неверния път.

Нощта прославя изгрева, невежеството прославя Мъдростта.

Хората сами са си представили своите бедствия от миналото. Ето защо трябва да се променя човекът, за да може да се издигне той над кармичния закон.

Аз съм отделил себе си от себе си, за да бъда себе си.

Контролът над себе си е ключът за изпълняването на дълга.

Този, който се съмнява, ще загине.

Чувствата (емоциите) унищожават тези, които са повлечени от тях.

Контролът над чувствата е основата на самопознанието.

Контролът на говоренето е първата стъпка за контрола над чувствата.

Голямата сдържаност – това е Сърцето на Духовната практика.

Парите придобиват ценност само когато отиват за добри дела.

Човек с желания – това е човек; човек без желания – това е Бог.

Благият характер – ето кое е съкровището.

Ако нямаш благ характер, всички други придобивки няма да са от полза.

Пожелай нещо и вече си завързан.

Целта на Истинското Знание не е информация, а трансформация.

Престъпно е да се губи времето напразно.

Болестта е от ума.

Успокой своя ум, и болестта ще премине.

Образование без характер и търговия без морал, са безполезни.

Спокойното приемане на живота – ето бронята срещу всички тревоги.

Радостното настроение – това са Небесата.

Способността да се радваш по всяко време, е плодът на добрите дела от минали животи.

Ти си самото Блаженство и не ти е нужен никой друг.

Никакви усилия няма да те доведат до успех, ако сърцето ти е нечисто.

Светът е инструмент за придобиване на отреченост.

Само Духовната Дисциплина води към Блаженство.

Не е нужно да бъдем настроени враждебно към мъката.

Мъдрият приветства мъката и затова само той придобива Любовта.

Признакът на Мъдрост е невъзмутимост в радост и скръб.

Не ликувайте, когато ви благославя успехът.

Всяко бедствие е поредното стъпало към Вечното Блаженство.

Истински свободен е позналият Духа.

Светът умира, когато в нас дойде Мъдростта.

Мъдростта е Същността на Духовното развитие.

Петте елемента изпълняват Неговата воля.

Яджнавалкия

Който обладава Истинско Знание, е Брахман.

Местопребиваването на Мъдростта е Истината.

Неговата Воля е Истината.

Просветлението е огънят на Интуицията.

Учеността е голямо бреме.

При правилното поведение постъпвайте честно.

Няма по-голяма Сила от Чистотата.

Смъртта е по-красива от невежеството.

Човешкото сърце трябва да бъде меко, но не податливо.

Бъдете в света, но не го пускайте вътре в себе си.

Смъртта е Висше Тайнство на Освобождението.

Духът няма история, Той е.

Най-удивителното е, че умрелите оплакват умрелите.

Каквото чувстваш, в това се превръщаш.

Най-лошата болест е желанието.

Най-свирепият враг е привързаността.

Най-надеждният съюзник е Мъдростта.

Истината е по-съществена от атома.

Праведното поведение се ражда от Истината.

Усърдието дарява Мъдрост.

Без очистване на своя Храм, е безсмислено да строиш църкви.

Истината е животворното Дихание.

Истината е най-могъщият защитник.

Онзи свят също е преходен.

Служенето е Висша Духовна Дисциплина.

Правилното поведение се ражда от Истината.

Ако имаш Търпение, не можеш да се гневиш.

Наказанието се отнася до злите качества.

Същинска глупост е да се считаш извършител на действията.

Безкористието е по-дълбоко от медитацията.

Чистотата е основата за познаването на Истината.

Истината – това е на което се държи Земята.

Кармата е ключът към Освобождение.

Истинското жертвоприношение е, когато се откажеш от собствените си греховни мисли.

Може да знаеш много неща, науки и изкуства, но ако не познаваш себе си, ти си образован глупак.

Смъртта е времето за преобличане в нов живот.

Да победиш своето низше „аз“ е по-­важно, отколкото да научиш наизуст всички Свещени Писания.

Да се жертва може само Чистото Сърце.

Свободата е в самоограничението.

Собственият опит е над всяко поучение.

Блаженство е да познаеш Душата си.

Неизменен е успехът само в чистите мисли.

Благотворителност без добродетели е безсмислена.

Достойнството е в Смирението.

Невежите се спъват в себе си.

Животът – това е твоят шанс да познаеш Истината.

Стремежът да се промениш е по-важен от строителството на храмове.

Всички мъчнотии сега са реколта от миналото.

Духовното невежество е най-големият грях.

Истината е Великият Очистител.

Трябва да принесете в жертва не блеещата овца, а звярът в себе си.

Единствената Цел на това съществуване е да видиш Реалността.

Да не правиш нищо вредно, това е истинската помощ.

Колкото по-голям е интензитетът, толкова по-голям е резултатът.

Само в дълбокото трансцендентално ниво може да проблесне Истината.

Науката е изстрел, пропуснал целта. За да знае човек, трябва да има Цялостност.

Духовната Светлина не идва, докато вътрешното не е пречистено.

Вътрешната работа е тихо изследване.

След като вътрешното е чисто, има някаква полза и от дисциплината.

Щастието е временно, а Блаженството е вечно.

Докато не станем Блажени, винаги ще бъдем бедни.

Докато умът е зает, всичко върви добре.

Когато Предаността израсне силна и интензивна, тя ще премахне всички грехове.

Енергията идва от разширяването на сърцето. Малкото затворено сърце няма енергия.

Има само един Път – Цялостният живот.

От тази Първична Енергия произлиза всичко… електрони, протони и т.н.

Истината е навсякъде и по всяко време.

Човек трябва да преживява Истината, а не да я търси.

Тези университетски нива са излишни, те не са необходими.

Доброто и злото не са в човешкото същество, а в начина по който се използва умът.

Предаността и Доверието трябва да са много силни.

Има хора, които са изцяло над човешкия и светския живот.

Освобождението изисква Духовност.

Вярата е като планина от огън.

Принципът е да харесваме това, което правим.

Чистотата е Божественост. Чрез Чистотата Божественото се реализира.

Когато мисълта спре, няма да има ум.

Когато умът бъде разрушен, тогава сътворението на света ще ти стане ясно.

Вярата е Единна… Или имаш Вяра, или нямаш.

Когато Предаността интензивно израсте, желанието да разбираш нещата, изчезва. Няма по-нататъшна нужда от разбиране. Има само Преданост.

Универсална осъзнатост – това е Освобождението.

Висшата форма на практиката това е Служенето.

Само, придобилият равновесие, може да бъде Учител.

Злоба и омраза са демонични качества.

Осъзнатостта е живот.

Процесът на живота е разширяване на осъзнаването.

Когато се познаете като безграничен Дух, няма да бъдете привързани към тялото.

В най-голямата си дълбочина вие сте уверени, че сте, че ще бъдете, а това е свойство на Същността.

Едно нежелателно действие разваля цялата духовна практика.

Истински здрави ще бъдете, когато се потопите в своята истинска природа.

За да станете прозрачни, трябва да имате Чистота в намеренията.

Молитвата – това е водата, очистваща ума.

Направете Истината свое постоянно имущество.

Самопознанието е Истинното Знание.

Мантрите трупат сила.

Желанието е буря, алчността е водовъртеж, високомерието е пропаст, привързаността е лавина, егоизмът е вулкан.

Виждате ли дефект в другия, значи той е вашият собствен дефект.

Смъртта е Висше Тайнство на освобождението.

Говори Истината и постъпвай чисто – е предписанието на Мъдреците.

Да станеш Мъдрец – това е тежък Път.

Действието трябва да освещава човека.

Избавите ли се от желанията – вътрешният Мир е ваш.

Ако намеренията са чисти, познаването на Истината ще бъде цялостно.

Познаете ли напълно Истината, ще дойде напълно освобождението.

Отречеността прави Духовната практика Истинна.

Под образование не разбирам придобиване на знания или професионални навици, а одухотворяване на всичко в човека.

Без Духовната Сила, всяка физическа сила е неефективна.

Висшата Цел се намира вътре във вас.

Няма враг по-жесток от привързаността.

Злият ум превръща човека в демон.

Да медитираш е едно, а да осъзнаваш, е друго.

Ако сърцето ви е нечисто и празно, тогава какво може да споделите с другите?

Много учени казват, че мога да летят в космоса и да кацнат на Луната, но ако ги попитате: „Имате ли Духовно Блаженство?“ – ще ви отговорят отрицателно.

Пълнотата е Единна с Истината.

Духът не боледува и не остарява; не се ражда и не умира.

Духът е вечно съзнание и вечно Блаженство.

Което не се ражда, не се поддава на смърт.

Външните различия са илюзорни.

Смисълът на живота е в Самоотричането.

Отречеността води до познаването на Истината.

Отречеността е Законът на живота.

Да работиш без умението да владееш своя ум, това е препятствие на Духовния път.

Без овладяване на ума, животът е тежко бреме.

Образованието е познаването на Блаженството.

Привързаностите водят до загуба на Свободата.

Загуби и придобивки са заблуждения.

Образованието трябва да доведе до себепознание и да изработи Смирение.

Всичко добро се дава с много работа и усърдие.

Причинното тяло се явява блаженото тяло, но даже и то е вторично по отношение на Истинското „аз“.

Запазиш ли невъзмутимост, побеждаваш гнева.

Ти имаш външен враг, защото в себе си имаш противник.

Стани владетел на своята вътрешна империя.

В Мъдростта вие сте в безопасност.

Само позналият Истината може да бъде силен, спокоен, дружелюбен и свободен от похот и омрази.

Истинската красота е Духовно обаяние.

Ако сте прочели планина от духовни книги и сте станали известен учен, и не сте познали тази Истина, че сте Дух – изгубили сте си времето.

Умирайки, празнувайте смъртта!

Който е познал Истината, че е Дух, той може да спре колелото на преражданията.

Великите Учители принадлежат на цялото човечество.

От това как празнуват днес хората Рождество Христово, се вижда нагледно доколко хората са се отклонили от Неговото Учение и как са опозорили Неговото Име.

Съществува само един език: Езикът на Сърцето.

Вашата злоба ще се обърне в зло за вас. Вашата доброта ще донесе на вас доброта.

Вашето добро или зло, което изпълва вашето сърце, определя вашето поведение.

Покоят идва винаги отвътре и никога отвън.

Науката насочва погледа си и виждането си навън, а който търси Духовното Начало, се насочва навътре.

Не проповядвайте, а практикувайте. Нека вашият живот да бъде най-добрата проповед.

Въпросът не е да напуснеш света, а светът да не е в теб.

Вашите истински врагове са: вашият ум, желания и его.

Чистото Сърце сияе в Истината.

Истината е могъща и не могат да я хванат мощните обръчи на светските желания.

Истината не познава поражения и страх.

Само Висшата Мъдрост дава различаване.

Нужно е образование за живота, а не за оцеляването.

Тук е изправителният дом – вие плащате наказание за правонарушение, разплащайки се за постъпки и престъпления, извършени в минали животи.

Най-важна е Чистотата на Душата.

Любовта като мисъл – това Истината;

Любовта като действие – това е Прав­дата;

Любовта като чувство – това е Мирът;

Любовта като разбиране – това е Ненасилието.

Който е допуснал грешката на раждането, не може да избегне смъртта.

Трябва да се осъзнае Духът, истинската Реалност, която никога не умира.

Приятелите са тези, които свидетелстват за вас в продължение на векове.

Дълбокото невежество на света може да бъде унищожено само с Мечът на Истината.

Четенето – това е работа. Размишлението – това е Поклонение.

За демоните не гори Пътеводната Светлина. Те даже не осъзнават, че пребивават в тъмнина. Те не знаят, че светлината съществува.

Овладей най-важното изкуство – да не даваш път на злото в себе си.

Постоянно се очиствайте – това е Същността на всички практики, това е самата Същност на Духовната Дисциплина.

Всички Учители са проявление на една и съща Светлина.

Няма закон над Истината.

Когато нямаш желания, Любовта тържествува.

Самоограничението дава Свобода.

Самоконтролът придава Сила.

Въздържанието умножава енергията. Дисциплината разкрива Божествеността.

Сай Баба

АФОРИЗМИ

Първа Книга