Елеазар Хараш Приятелски разговори в Добрич 11.2005 — част 2

Автор: Разговори в Добрич

Богомилите, Боян Мага, Адам, отношенията, Духа, потънкости в Пътя

За историята на Вечността

Добре, ако искате, може да приключваме догодина сигурно пак ще се видим, да се видите някои от вас, които не сте се виждали, да си кажете по нещо.

Коя беше последната лекция във Варна?

Предния месец.

За Агарта беше едното. За историята на Вечността. Как е създаден Бог. Той не че е създаден, но е излъчен. Мистерията е посяла семе, там имаше. Това е специално тази поредица лекции — „История на Вечността“ — е много особена. Става въпрос за свещената история, истинската. И ще има продължение, сега ще има пак. И Луцифер така е посят и той е важен в плана.

Това е промисъл на бездната, не на Бога. Бездната, това е Бог, скрит в Бога. Той ръководи всичко. Той произнася там: „Аз съм Алфа и Омега“ — и въобще.

Вие имате предвид злото, нали?

Да, да. Всъщност злото много относително е. То въобще и не е зло но така се води. Защото щом злото създава божествени синове и Божественото израства чрез него и познава Бога и това е замисъл. Това означава, че е скрито лице на Бога, както си е - и то е така. Зло има, когато има невежество и неразбиране. Когато има разбиране и мъдрост, просто злото… Когато Бог е в тебе, как може да имаш зло?

Когато не си изпълнен напълно с Бога, вече има пробойни. Това е хубава тишина, аз я наричам изцелителна, така чиста тишина.

[Неясна реплика, 02:40].

Да. Има някакво единство дълбоко в нашите същности.

Туй, което Учителят е изнесъл, и европейския съюз и неевропейския - могат да мечтаят. Но някога в бъдеще ще… ще почнат да разбират това учение, защото това е само за тези, които са повикани, за които има причини от миналото. Хем е простичко, хем е достъпно, хем е недостъпно. Всичко е в него.

За богомилите и Боян Мага

А можете ли да кажете нещо за богомилите? Ако… [неясно, 05:08] Интересно ми е, предполагам и на другите също.

Чакай да видя, дали тук имах нещо. Тя е дълга история.

Имам предвид че Вие самият сте запознат с тия неща. Да.

Не е ли това себеотричане, именно, защото там споменавате в една от лекциите, че всъщност идеята, която е била е те когато пожелаят да изчезнат от тялото си, в смисъл непривързаност. Не е ли това, всъщност, отрицание на съществуването при тях?

Отрицание, но осмислено много дълбоко, осъзнато и постигнато точно както Учителя чрез любовта и мъдростта. И затова те не могат да бъдат лесно разбрани.

Той Боян Мага има… Там сме изнесли в една от книгите малко, защото малко се знае за него. Но той е свързан с гностичните школи и с Василид тясно. И Василид е сириец и живял в Египет, един от най-големите познавачи на Тайните на Бога. Има книги за наука за бездната, повечето са изгорени от църквите. Нормално, то е задължително. И в Преслав са слизали, видели са го двама негови учители, били заедно с Боян и двамата сирийци. Което не е случайно, връзката им е тясна, но Боян Мага набляга за учението за незнанието, което всъщност води към същността.

Колкото повече знаеш, повече се отдалечаваш от Бога. Защото знанието не е мъдрост. А незнанието да води към съвсем друго знание, което е мъдрост. И който може да се освободи от всичкия си излишен багаж и от тази памет, която всъщност му пречи, той вече може да… навлезе във вътрешния кръг на богомилите, където не са били допускани свещеници.

Той затова и този презвитер Козма смята, че те крият нещо. Ти ако беше достоен, нямаше да крият от тебе. Но той по пътя на църквата, той държи много на морала.

Който държи много на морала, той е убиец, разбираш? Той изпада в крайност. Той после заради този морал може да убива.

Мини през греха правилно, свято, искрено, надрасни го, без потискане, без да се правиш на голям светия, въздържател, защото ние сме нещо повече от греха и от святостта. Нашият дух е страхотна дълбочина. Минавай въобще правилно през нещата и заминавай. Нали? Ако се правиш тъй на въздържател, да се потискаш, някои се потискат и след време избухва тази енергия. Пък тя е слънчева. И кой е обезумял, кой е осакатял.

Не да минеш през греха, да станеш грешен, да минеш искрено, честно, да искаш да овладееш себе си с такъв мотив, с такова намерение, да овладееш астралните сили и да искаш помощ от Бога и да се молиш, след време естествено ще надраснеш и ще е леко и ще надраснеш, без да имаш бреме.

Да се контролира.

Без да се потиска.

Да, да. Точно. Овладяваш тези сили, овладяваш изпразването, овладяваш тънкостите, овладяваш излишните думи. И след време тази енергия става цяла в тебе. И откриваш, че жената е в тебе. Що да търсиш навън? Навън трябва да видиш само сестрата.

Мъжкото и женското в човека придобиват една обща аура, нали, с вътрешен пълнеж.

Да.

За Адам и цялостта

Когато човекът е бил преди грехопадението — цял. Мъж и жена въобще. Хермафродит. Това е първият Адам. Христос, Учителя, всички други, които са го постигнали, няма значение по какъв път. Докато вторият Адам, който е паднал, той се отделил от цялостта. Той е пожелал нещо друго да има и е станал на две части. И сега търси половинка, не може да разбере, че тази половинка е Бог, която съединявайки се с Бога, той ще постигне цялостта си. И Бог е най-сродната му душа на висок план. Но той все търси нещо… външно, защото търси сламка като давник.

Обикновено си намира майстора, защото е поставил Бог на второ място. Аз знам такива хора, които са идвали на лекциите ми — те търсят сестри. Или някои сестри търсят, по-скоро търсят мъже или търсят жени. И някои си намериха майстора.

Познавах един във Варна, на който само черна магия го интересува и само практически неща. Нищо друго. Идва при мен, аз имам такива книги, защото ги проучвам от друга гледна точка. Не му ги дадох, както и да е, защото кой знае какво може да направи. След време го виждам с една жена, той не може да се усмихне. Не може да ме види, да ме поздрави.

Намерил си е майстора. Тя така го е омагьосала. Той просто вече така ходи като призрак.

Значи, каквото си търсил?

Да, намерил си е майстора. Всеки си намира майстора.

Значи, то става въпрос за вътрешен синхронен съюз.

Да. Когато търсим навътре, постигаме цялостта си. Когато търсим навън, разпиляваме енергия. Ако Бог ти даде външна сестра, тя ще е на място. Жена да е, пак ще е на място. Постепенно с молитвите и ако сте посветени двамата на Бога, вече това е най-хубавият вариант, ще ставате брат и сестра, което е най-низкото ниво на братството е от брат и сестра нагоре.

Няма жени. Но като временен преход има, докато превърнеш жената в сестра, може и затова да ти я е дал.

Това е синхронизиране на две души, а не на… полярности, не на биологични полярности.

Да, нито на биология, нито на умове. Значи умовете не могат. Душите ви — да. Тогава вече ти може даже да ти е дадена да я повдигнеш към Бога. И това е много красиво нещо. Или пък обратно може да се случи. Защото тя жената е врата, тя е любовта. Тя е врата към Бога. Трябва да го виждаш Бог в нея и то постоянно.

Не от време на време. Тя си е Богиня, душата е Богиня. Няма коментар тук. Въпрос е твой подход. Ако твоят подход е съкровен, тя временно ще бъде жена, после ще стане сестра, после вече душа и така нагоре към Божеството. И това е идеята. Но понеже хората мислят, че тя е готвачка, че тя е робиня, че тя е да изпълнява желания, прищевки, накрая те посягат на любовта. Да, понеже не са разбрали любовта, пък любовта е Бог. И накрая се получават такива удари, които…

Човек или се синхронизира с космическата симфония, или пък…

Или се разрушава.

Да, то няма среден избор.

Да. Значи на практика душата има… такъв избор, дилема.

Или нагоре, или надолу. Средно положение няма. Няма. Средното е заблуждение. То е някакво въображение. То е както или обичаш, или не обичаш. И човек го знае в душата си. Един да мразиш, значи не обичаш. Един човек ако има, или животно или каквото и да мразиш, значи не може да кажеш.

Или се синхронизираме с какофонията, земната какофония, или се синхронизираме с космичните сили - симфонията. Нали, няма…

Да, да.

Точно така. В смисъл, средно положение? Може да е някакъв временен застой на колебания. То може да съществува като компромис, такъв момент, докато се опомниш.

После да можеш да избереш. Но това не е едно решение, което да го вземеш и край…

За душата и Духа

Но иначе животът в Духа е по-дълбок и от хармонията. Животът е в чистия Дух. Понеже там не става въпрос само за хармония — някаква много висша мъдрост, която… Душата се храни с хармония, обаче духът се храни с мъдрост. Разбираш разликата? Музиката може да изпълни душата, любовта може да изпълни душата, но не могат да изпълнят Духа. Духът се нуждае от мъдростта и затова се казва в Библията, че на него е дадено да прониква в тайните на Бога. И само това може да го нахрани. Защото по този начин вече навлиза в дълбини, които са му присъщи.

То му е дадено, то му е вродено на Духа.

Аз мисля, че човек като критерий, когато… върви в Духа, чувства една неземна радост, която…

Точно така и тя е постоянна става. Постепенно става постоянна.

Постоянно вътрешно душевно състояние.

Да. Тя е наградата за разумни усилия в живота, за правилни нали, и. Тази радост е всъщност, казва Учителят, заплатата за тоя труд.

Като преминаване през множество философии, информация, изкушения, излизане от гъстата материя. Ако мога така да се изразя, защото не винаги намирам точните думи. Значи. За съвременния човек има още допълнителни фактори, които влияят като информационен… като информационен дъжд, който отклонява вниманието на ума от същинските ценности.

И примерно и днес, това си е чисто мое виждане, когато човек върви по пътя, трябва да съсредоточи вниманието си върху духовни ценности, да избягва съзнателно тези незначителни дребни битови неща, които отвличат вниманието на човек. Отвличат вниманието от съществените неща с чисто земни, битови, житейско-битови. Те не са дребни неща, но те са съществени неща, но отвличат вниманието в неподходяща посока.

Те могат да ти ограбят енергията, а когато ти започнеш…

За овладяването на ума

Нечистият ум, те води винаги да мислиш за проблеми, за света, за наводнението и за всичко, което се случва. Докато духът… Или когато овладееш ума си, той става вече чист. Той става слуга на духа ти. Той затова е роден, не да командва божественото и мъдростта и Бога даже, да ти е слуга. Тогава вече е много ценен и тогава вече чрез него, чистия ум… Той вече става толкова духовен, че няма думата. Той няма мнение, ти не му даваш. Той Духът ти ръководи вече. И тогава вече животът ти почва да се намества, знаеш как да решаваш въпросите, Бог ти помага, призоваваш го.

Нали, и въобще…

Той се превръща в…

Да. От господар трябва да стане слуга. Когато стане слуга, е много ценен, когато е господар на душата и на духа на човека, тогава вече човек постепенно потъва.

Трябва да се детронира.

Да, да. Само с пречистване. Значи с пречистване и овладяване на себе си. Когато се тренира ежедневно, ако човек си поставя за цел, една-две години коства, ако човек е искрен и го овладява, защото той създава проблемите, той създава болестите с внушения и като се натрупят тези внушения, той има голямо въображение, той използва въображението.

Когато е нереално.

Да, не е реално.

Но когато духът го овладее, тогава вече човек използва друго въображение — чистото. Може да си представя слънца, пентаграми, образи на учители, не му дава той да скита по нечистите места, където заробва човека. Значи той човечество, което е заробено като цяло, голям процент от него, той е от ума. Той живее по законите на ума.

Раджа-йога помага, така е?

Да, Раджа-йога е точно това — овладяване на себе си. Да, и това е една от най-хубавите. Аз преди бях издал една малка книжка „Раджа-йога“, но тя свърши. Цялата е така концентрирана и набляга се най-много на това.

Може би съвременният човек, понеже е преситен от информация, която просто е… може да му върши работа в професията, някъде, не и в духовния път.

Вижте, кариерата… това е голямо заблуждение, че ще постигнеш нещо. Защото ти се отклоняваш от естествения път на безсмъртието. Понеже не си избрал Бога, нямаш духовна цел. Тя е едно утешение, но залъгване. В кариерата ще постигнеш нещо, но всеки кариерист пропада. Затова информацията е много опасна, защото тя не е мъдрост. Тя е знание. Ще си вършиш работата и след време ще умреш. И злото ще продължи да живее с теб и пак ще се прераждаш.

Докато духовният път е нещо друго. Пак можеш да имаш някоя кариера, но тя е поставена на второ място.

Искам да кажа, че информацията смущава вътрешното съзерцание, което е вярната, която е съществената, червената нишка в живота на човека.

Но ти можеш да не ѝ дадеш да те смущава, зависи дали подхождаш с душа и дух, защото тя не може да смути Бог в тебе. Значи зависи ти за кого си избрал да живееш твърдо в този живот. И тогава вече, ако си избрал да живееш за Бога, най-малко едно висше същество ще бъде изпратено вътрешно в тебе да те ръководи.

И постепенно нещата ти ще се нареждат, ще има трудности, но ще се нареждат. Оттатъка постепенно всичко ще се обърква. И накрая вече задънена улица. Не че има задънена улица за Бога, не че има неизлечима болест, но вече тук, като се стигнало дотам, вече в много случаи е късно, защото това се е трупало не за един живот.

Човек подхожда от чисто икономически причини, да си канализира цялата психофизиологична и духовна енергия, да я канализира в овладяването на някаква посока, обаче търси спасението в… невярна посока.

Точно тъй.

В смисъл такъв, че мисли, че ако има тухлено жилище и някакви финанси, ще може да… Да, той мисли, че това ще е уреждане.

Или Европейски съюз, ако чакам аз и Европейски съюз да ми уреди нещата, аз съм спукана стомна, дето казва Учителят. Значи всеки има лични отношения с Бога да уреди. Лични отношения.

Не само, че си спукана стомна, но в крайна сметка ние плащаме с трупове и кръв, реално погледнато.

Да, и то това е само прегледът. Филмът не е почнал, защото Европейският съюз е голяма каша, както и всичко другото.

И се въвличаме в един голям конфликт, който става въпрос вече за много сериозни работи.

Те ще налагат начин на мислене и само които са избрали Бога, няма, върху тях няма да има. Всичко друго ще бъде обременено. За да въвеждаш някого, той трябва да слуша. Бог не говори на глухи хора.

Ще дойде момент, когато нещата се обърнат.

Те, без да се усетят, ще дойдат чрез големи страдания и катаклизми, не за един живот. Пътят на обикновените хора е много дълъг. И те го удължават още.

Но и това е проблемът всъщност. Няма да се хармонизират нещо.

Защото Европейският съюз не идва тук, за да слуша Учителя. Той няма такава цел. Но идва, защото има глад. То му е ясно всичко на Европейския съюз.

И няма къде другаде да го вземе.

Човек трябва да изостави борбата за оцеляване, а да избере Бога, ако иска след време всичко да му се нареди и то както трябва. Но защото води борба за оцеляване, той не може да стане ученик, той няма такива идеи.

Значи те на практика сключват всякакви мирни договори и такива, обаче зад кулисите точат ножовете и…

Именно ума, то той така действа ума. Той няма друг подход ума, той и да иска, той просто…

Това е развитието на умовете. Това пък има хубав момент, че всичко това някога ще се изстрада. Трябва да изгори като карма. После, рано или късно, всеки човек лично, затова и казвам, че отношенията всеки лично към Бога трябва да си го разреши като принципи.

За заповедите и доверието

Никога да не лъже. Десетте заповеди са всъщност завръщане в хермафродита, в нашата цялост. Те са затова създадени. Те не са дадени от Бога, те са дадени от ангели. Обаче те са въведение към истинските заповеди, защото той Бог не може да… За да се каже на едно същество „Не лъжи“, защото той допуска лъжата. Защото означава, че тази заповед не е истинска. В началото имало велико доверие. И такива заповеди няма. Отива и изпълнява.

Има навремето в някакъв народ, беше народ срещу народ. Едните стрелят, другите се молят.

След време тези, които са ги убивали, ще им станат слуги. Следващото прераждане, което онези не го знаят. И вече тези господари, зависи как ще ги… може да ги мачкат, може да им простят. Това е вече и въпрос на…

Това, което искам да кажа, че от духовна гледна точка, това е абсолютно престъпление спрямо човешкото същество.

Да, отнемаш му свободата, няма по-лошо.

Не само, че се отнема, на някой ако му отнема, просто го заставя да извършва престъпление, което от духовна гледна точка дърпа самото същество назад в еволюцията и го оплита в много сложни карми, които пък създава за в бъдеще много, много задачи за решение и за разплитане на тези заблуди.

Става все по-сложно. Всяко следващо прераждане, както самоубиеца. Понеже той е посегнал на дара на живота, което му е дарен да познае Бога, той се преражда при още по-тежки условия. Няма избор.

Но навремето аз имах една от проверките на Държавна сигурност. „Ако се откажеш от Любовта, Мъдростта, Истината, от учението на Учителя, няма да те следим. Ще останеш свободен.“ И какво им казвам аз? „Значи да се откажа от Любовта, Мъдростта, Истината и да тръгна по вашия глупав път?“ Само че с много висок глас. Сега не бих отговорил така, но навремето беше така.

Не, като естествен отговор. Седем проверки имах, натиск, така, така, накрая — мините в Бобов дол, избягах в гората, в последния момент, защото стана горещо, защото върнах се, шестият отдел ги уволниха във Варна. Сега работят тайно и са станали меки, коректни, доколкото могат, единият се е поболял.

Той човек, за да изхрани… За да осигури прехраната си, извършва какви ли не противоречия. Влиза в големи противоречия. Извинявам се, така че… подходих, в смисъл Ви прекъснах.

Влиза в дълбоки противоречия със себе си, за да може да изкарва прехраната си, ако е военен, ако е лекар, ако е учител, може да заставя примерно децата да ги насилва, ако е лекар, може да прави повърхностни козметични лечения на същността.

Той погубва прехраната си, защото той през това време нарушава много закони, за разлика от човека, който се е отдал на Бога, който не мисли за прехраната. Тогава Бог мисли за неговата прехрана.

Да, самото съществуване го…

Защото Учителят казва, че вашата прехрана сега в този живот е осигурена, предвидена е още като планираност, преди 250 милиарда години. Представяш ли си? Тя просто е в плана. Обаче човек не живее естествено, както казваш, манипулира такова. Това е всъщност заповедта „Не крадете“. Заповедта не е само да крадеш мебели или някои пари, примерно.

Това е да не крадеш душите. Това е духовна заповед. Да не ограбваш чувствата, мислите, енергиите. Това е по-опасна кражба.

Да, тя е скрита, по-деликатна и скрита.

Хем скрита, хем явна.

Не, смисъл такъв, че…

Не, човек може да… Аз виждам така, че източниците на енергия да не бъдат други.

Ти си сам, в тебе е източникът. На другите можеш да даваш и не да вземаш. И ако тъй действаха хората.

Като приемопредавател човек може да получава енергия от слънцето, от хармоничното дишане.

Отвсякъде. От словото, от Мълчанието, от книгите, от хората, от правилния подход към нещата, въобще свещения подход. Постоянно зареждане. Тогава ти имаш истинските витамини. Всичко.

Но ако си, ако си във вегетарианството, нали, блокира тези източници от други същества. Да се храни човек с други животни, или пък животински продукти, което освобождава човека от влизането на конфликт с други животни. Не с други животни — той не е животно, — но с други същества, които им отнема на практика най-ценното.

И друго, което си мисля по отношение на храненето, същинската храна на човека се получава без конфликти и глад. Нали.

Като слънчевата светлина плодовете.

И тя е на много нива. Трябва да си храниш освен стомаха и тялото, чувствата, астралния свят. С благородни желания се храниш там. Менталното тяло с чисти мисли, утвърдени, принципни, постоянни. Душата, тя се храни с Любовта и нея трябва да я. Всичко трябва да получи своята храна. Духът — мъдростта. Когато храниш всичките тела, имаш една цялост. Когато храниш само физическото тяло, много ясно, че ще обеднееш на всякакви нива.

Той го казва на едно място: „Минал съм през 350 милиона прераждания“, за да стигне така нещата да ги казва Божественото, където Штайнер се чуди как така ги обяснява.

Защото на Штайнер му липсва този живот, нали, дълбокия, и се чуди: „Как ги казва толкова смлени нещата, небесните, дълбоките неща, така просто казани?“ Защото това е начин на живот.

То, най-големия опит.

Голям опит. Най-големия ученик се оказа Учителя.

Да.

Той затова е учител. Пътят му е постоянен, вечен процес. И вече Бог го учи. То е всичко взаимно, вътрешно, тайно. Той пак е ученик и като учител. Продължава да има тънкости, обаче вече Бог го избира и като учител за другите. Поради опита.

И друго, което е, че човек върши повечето от… дългите, нали, как да ги нарека — престъпления или грехове, не знам точно как да употребя думата — от страх. Примерно от финансовата безизходица, упражнява някаква професия, която е в дълбоки противоречия с вътрешната му същност. Но липсата на светлина в ума създава страхове, информационно затъмнение, при което душата изпада в страх и лутане и от липса на разбиране се хваща за финанси, за сигурност.

Но по-хубаво е за това да се хване, отколкото да се отчае, да се самоубие или да се отдаде на мързела. Разбираш ли? Ако сравняваме, като временно състояние, да. Защото това е пак опит, пак изстрадване и пак по някакъв бавен начин Бог ще учи.

Всъщност това е бавният път, дългият път.

Да, той просто… Освен че е бавен, но е и много рисков. Рисков е.

Рисков е, но все пак в тези рискове даже и в другия свят да отидеш. Колкото и да стане и катастрофа, в другия свят ще обмислиш грешките си. Те ще нападат като мисъл-форми.

Това ще бъде част от твоя опит, за да може в следващото прераждане да не правиш тези грешки. Може да правиш други, но и така ще се усъвършенства вече, и няма…

Вече е стъпало.

Стъпало.

Зависи дали е трудно. Ако избереш, постепенно ще стане лесно. Ако мислиш, че е трудно, става по-трудно.

Ако мислиш, че е трудно — да. Те го внасят тъмните сили, мисълта че е трудно, за да не може да… Някой каза, че е трудно да се молят. Имаше един там с компютър, той хитруваше и му тежаха формулите, и на компютъра, прави си една и мисли, че я е казал. Търси начините, обаче то това става след време още по-трудно.

И той накрая спря.

Ако има вътрешно разбиране за нещата, разбира, че това е по-лесният път.

Да, той търси хитруването. Ама търси начини, след време даже ако може да те разубеди. Много начини има умът да хитрува. Безкрайни стратегии и техники. Но когато духът го хване натясно и го контролира…

Той е като хитра маймуна, както казват в китайската философия, нали…

Отскача От клон на клон. От мисъл на друга мисъл, на мисъл.

Той на практика този път е на пречистване, разтоварване и облекчение, но за помрачения ум или помрачената, обременената душа изглежда като ограничения и строги правила, неудобни, душевен дискомфорт.

И защото развалят уюта.

Значи ако човек избере пътя на истината, той се разделя с уюта, с удобните неща, с удобната лъжа, с ползите. Който избере Истината, той се отделя от ползата.

Друго е, ако Бог му планира. Тоест има такива бизнеси, които са окултни бизнеси. Той е взаимен. Обаче той не е за света. Там конкуренцията е приятно нещо. Тя е развитие, то не е… Радваш се, че аз, ако във Варна, в градинката ако имам… продавам книги на Учителя, ако много други продават такива книги, аз ще се радвам. Нека моите да закъсат, защото братството ще се увеличи. Това само може да ме радва, ама конкуренцията не мислите така. Избереш ли твърдо практиките… Известно време малко ще бъде трудно. Малко, защото някаква преграда се е явила. Постепенно ще става лесно, след време съвсем лесно. Съвсем не трябва да правиш нищо. Просто [неясно, 34:55] в лодката. Просто стоиш като в лодка и всичко…

Влезе ли човек, влезе ли?

В Дао. В Пътя, нали.

В Дао, Истинността, духовните течения, нали. Вече стоиш като в лодка и всичко… Той не влага усилие, и всичко, просто самият поток на живота го води.

За Конфуций и Дао

Има един случай. Конфуций наблюдава един даос, един стар човек, който е в един водовъртеж. Така го въртяла водата, хвърляла го, и той мислел, че се дави. Сега как да му помогне? После видял лицето му, че се радва. След време онзи излиза от водовъртежа, отива си с такава радост, нали, и той: „Откъде е тази радост? Как така не се удавя?“ Той се е отдал на Дао и всичко е Дао, понеже… но той влиза във водовъртежа с идея за Дао и Дао го върти и Дао го изкарва. Конфуций, ако влезе, ще се удави, защото той е умствен още. Той е мъдрец, обаче не е в пътя. Тоест странен мъдрец, не е посветен.

Той затова и се уплашва от Лао Дзъ, нали. Защо? Той е видял бездна в очите на Лао Дзъ, защото там е бездна. Той е на моста, но не е от друга страна.

Да, на моста, не. И той щеше да се удави, затова и не може да се обясни: „Разкажи ми.“ Какво да ти се разкаже? Ти си друг.

Но имал е някакво смирение, е имал, и оттам леко е докопвал мъдрост.

Има на моменти мъдри изказвания, но все пак се остава външната мъдрост на Китай, докато Лао Дзъ…

Той е в антрето. Да, да.

По-пред, той е по-пред. [Неясно, 36:25] Той е проекция на старец [за сверяване, 36:28].

Иначе има невидима. Той се води иначе и така има една тайна линия китайска: древно божество Лао Тун, което пряко излиза от Дао. И след време там в китайския Гносис, не е като нашия, трима, а едно същество. Но този Лао Тун, това Божество след време ще се преражда в Лао Дзъ. И след време пак ще се връща в тази позиция. И пак е Дао.

Да, тая позиция, според мен. Ще ни дойде ред, когато и тя ще дойде като оазис.

Да, когато ще бъде духовно човечеството, и Любовта си…