Елеазар Хараш - Защо са въпросите, срещите, общуванията? Не държим да ни ценят, ние просто служим.

Елеазар Хараш - Защо са въпросите, срещите, общуванията? Не държим да ни ценят, ние просто служим.

Здравейте, Приятели! Днеска сме се събрали с Елеазар, Дияна Врангова и Калинка. Да го наречем "приятелски разговор с Мистични въпроси".

Диана иска да попита нещо Елеазар за важни за нея неща.

Така че, Дианка, може да започнеш с твоите въпроси.

Да, благодаря. Първо: Защо са въпросите, срещите, общуванията? Какво ни носят, как ни свързват, как ни напътстват, защо ги жадуваме, защо ги очакваме?

Така. Тайната на въпросите и на тези неща е Обмяната.

И колкото по-правилна е Обмяната, толкова повече израстват Душите - явно или тайно. Има случаи, да кажем, когато един въпрос дълбоко не е разрешен, той може да разрушава тялото, ума и пътя на човека - неразрешеният въпрос. Посветените знаят кой въпрос, обаче, трябва да е разрешен, кой - не, за да предпазят хора. Защото някой път, ако един въпрос е разрешен, може да стане по-лошо.

Помня, навремето в София, като изнасях една лекция, една психоложка - така тя смяташе - че целта на психологията е да отговаря на всички въпроси. И аз казах: "Това е грешка. Целта на живота не е да се отговори на всички въпроси, а е Единство с Бога."

Тя се разплака, излезе отвънка, утешаваха я. Целта е Единство.

И аз много държа на туй Скрито Единство и Скрита Любов, независимо някой път как изглежда. Но - Обмяната.

Благодаря Ви.

Разговорите са Обмяна на същества.

И когато си пълен със Светли същества и с Любов към човека, той му олеква. И много хора идват... ето от Белгия ми идва, примерно, човек за едно кафе. Цялата работа е заради тази Обмяна, нали?

Да.

Кой води Устремът на ученика? Възможно ли е това да е Древният спомен за архетипа, който съществува някъде дълбоко в нашата Изначалност?

Древният устрем е вроден в нашия Дух и в Душата, и в сърцето. В сърцето като копнеж, в Душата като стремеж, в нашия Дух като Вдъхновение.

А огромният Устрем, ако говорим за него, и туй преживях - така се случи за известен период - Правдъхновение.

Тогава горях и не признавах държава, Държавна сигурност, изпитания, нали, заради Бог и Учителя, щото... Хвърляш се! Хвърляш се в Огъня и заедно с тях, нали? Не, не е неразумен риск. Обмислен риск по закона на Любовта, Мъдростта, Истината. Тогава рискът е на място.

И в тоя смисъл, малко ни разкажи за Диамантената Решителност "Дехира Рахотор".

Човек е решителен, когато има в себе си Скалата, опората - Бог и Учителят, нали?

Аз затуй в един от разговорите с Държавна сигурност казах - искаха да се откажа от този път: "Ако се откажеш от Любовта, Мъдростта, Истината няма да те преследваме."

И казах: "Значи, да се откажа от Любовта, Мъдростта, Истината и да тръгна по вашият глупав път?"

Тази Решителност е един Огън, който не признава мнения. Мнението, то... те не са Мъдрост, нали?

Ти си запален. Това е свършен факт. Това е от миналото. Този, както каза и "спомен" - това е Древен спомен - ти си го носиш. Трябва да го разгориш. Помня, така си бях наредил тетрадките в туй, че като влязоха Държавна сигурност усетиха, че това е цяла армия същества, идеи - над сто теми по Учителя и ежедневни практики.

Това е решение на най-Твърдият избор.

И когато Го избереш твърдо, твърдо - Истината е с тебе, и Бог и Учителят са с тебе, нали? И затуй им казах в една от... в един от разговорите: "Не се месете в Божият план, ще бъдете пометени." Казах го много по-строго, сега го казвам меко. Сега бих говорил по друг начин, заради опита. Но тогава и такива.... Но аз не мога да се опълча срещу тях, ако няма Учителя и Бог зад гърба ми и ако се правя на някакъв смел човек, нали? Това е предизвикателство, а когато са Те - получи се, че аз изненадах изненадата, защото на тях не се говори тъй.

Как египетските Жреци са учили да се влага Истината в думите?

Първо, те са обичали като изписват думите, за да е цялата Сила, думата трябва да бъде изписана цяло. Ние пишем някой път със съкращения.

И всичките букви на думата - те знаят, че това е Същество, че това е кръг - Център. И те влагат вътре волята, произношението, Любовта и тя Оживява. Влагат Същността си в Същността. Не подценяват, нали. И така познавайки Словото, те вървят след време към неговата Несътвореност - другата му Дълбочина. И се получава... Те осмислят в думата - с Мълчанието си, със Същността - осмислят Присъствие и думата става Жива.

Да.

И това води до един практически въпрос: В такъв случай, когато ние съкращаваме имената си, в стремежа си да се обърнем по-галено един към друг, не се ли лишаваме от...?

Лишаваме се от качествата на другите Букви. Те са качества в човека.

И тука: Какво е да живеем по Неписаните Божии закони?

Значи, дълбоко в нашето Сърце има Неписани закони, заповеди, правила по-дълбоки от Библията. Просто трябва да пречистим туй Сърце и там да ги прочетем. Записани са преди Библията. Няма нужда от Библия, ако имаш Чисто Сърце.

Един идианец казал: "Не ми водете човек, който познава Библията. Искам да видя Истинският човек, Истинската любов, Истинската мъка, Истинският път." Не човек, който е зареден с писания и с цитати.

Да. В този смисъл си спомням, ти веднъж беше казал: "Не е въпросът да се зададе правилният въпрос, а Искрено да се зададе."

Точно. А той веднага става правилен, щом е искрен - какъвто и да е, и неудобен да е. Щом е искрен, там има Душа.

Да.

И тука, понеже всички така или иначе казано е, че ще се върнем в Източника, когато тръгнем към голямото Завръщане, което неминуемо минава през Ослепителният бял Мрак, как да се подготвим, за да заслужим Мракът да ни погледне с меките си Очи?

Да. Първо, ние не се подготвяме, а обичаме, ценим Любовта, Мъдростта и Истината, пътя си към Бога, и много държим - особено на Начина на говорене и на Начина на мълчание. Няма значение как изглежда пред хората.

И там натрупваме нещо, което Той го вижда и Той ни подготвя за Себе Си.

И когато Бог ни подготвя за Себе Си, знае точният час - кога, как да ни Приеме.

И всъщност чрез Него вървим към Него.

Какво е Духът на една Древна дума да е дошъл за теб?

Значи, много братя и сестри работят с Древни думи, с Древни формули. "Древните думи, казва един Старец, се равняват на Искрите."

Те са друг вид Искри - Несътворени, както Искрата. Тя си е Несътворена. Тя е много повече от Духовен свят и даже от Божествен, нали? И те са нещо като братя и сестри с Древните думи - Искрите, сродни са. Искрата усеща кои Древни думи са нейна вътрешност, още от Изначалния свят. Защото може да има други красиви Древни думи, тя да не ги избере, но ще избере тези, които в Изначалния свят са били близко до нея. И тя си ги избира.

Много красиво. В такъв случай да попитам за нашата Съкровена същност. В Словото мълчи смисълът. Какво би казал за нашата Съкровена същност и за това, че Смисълът е в Словото и просто, може би, чака да бъде открит или...?

Когато Смисълът се открие, той се забравя, защото Нищото го измества. Нищото е по-дълбоко от Смисъла - Нищото го поглъща и му дава Изначалната Пълнота.

И който постигне, така да го наречем, този "Смисъл на Пълнотата", той вече няма какво да каже и няма как да говори за Смисъла, защото той самият става Носител.

Тази Пълнота е, която са търсили хората като вид Смисъл - Андрогинът, Целостта, Нищото, нали?

Нищото е завършека на Смирението, зрелостта на Смирението вече, което е нещо изключително Красиво.

"Който успява в изкуството пестене на желанията, тялото му става сила и крепост" - казва Дао. Кога затихват желанията на човека?

Когато се увеличи Любовта към Дао, Любовта към Истината, тогава Любовта води, а не желанията.

И тогава дори и да имаш желания, ако те изхождат от Любовта, са правилни. Да имаш Тотално желание за Дао - да го наречем "желание" в случая - то е Любов, но тука вече Любовта прониква желанията и ги осветява, и ги превръща в Светлина.

Иначе желанията, емоциите са опасни същества. В тях има много чудовища, обаче влезе ли Любовта в тях, тя вече ги направлява, осветлява постепенно. И след време ще се случи Взрив от Прасветлина. Те ще изгорят.

Учителя казва: "Аз донесох последната учебна програма за света. Отец ме проводи и аз казах отивам."

И тука, за да приложим "тази програма" и да тръгнем по пътя към тази програма, може би първо трябва да пристъпим? Как да направим чашата си празна и в състояние да приема?

Да. Празнотата на чашата почва от скромността. После се увеличава от Смирението. При пълно Смирение - празна чаша; при дълбока степен на Нищото - нещо по-дълбоко от празна чаша.

И тука един изключително Красив момент в албума "Безбрежност", който Росиян издаде преди известно време.

Там се казва: "Мракът - той погубва всяко лицемерие. Мракът ще излекува всичко, което иска да мине за светлина пред хората." Много красиво и много истинно.

И на мен ми звучи... не знам... Какъв е твоят коментар? Бих се радвала да го чуя.

Да. Мракът, всъщност е една Дума, която забулва Абсолюта. На по-ниско ниво - Бог и Учителя, на високо ниво - Абсолюта. Ослепителен! Мракът е Ослепителен и той ще превърне всичко в Изначалния свят. Но сега се сещам за един Старец какво каза:

"Някога, в най-прадревният свят, е бил само Абсолютът - никой друг."

Много хора и в Индия очакват, че след време ще се случи същото, обаче не е така. Няма да е само Той.

Този път е... Тези, около 800 Старци и техните Посветени, ще останат при изтриване на всичко, включително и на Бог, и на световете.

И после те ще тръгнат пак да... Те ще си останат Ядра.

И после ще тръгне Спасението на учениците, които ще вървят по този Път.

Има промяна в Древността и в Плана.

Прекрасно!

Кога жаждата за Бога и Истинолюбието стават постоянни в нас?

Когато се стараеш през целият ден и всеки миг да Дишаш Истината, без да се издаваш. Да мислиш за нея, да мислиш за Бог, да мислиш за Учителя. Мисленето е магнита, привличането. И трябва да се мисли всеки ден за Бог и за Учителя, и за Абсолюта - и към Него трябва да имаме Отношение.

Пак казвам, Скрито е най-хубаво, защото показното някой път може да не бъде разбрано, да бъде осъдено, но туй пак няма значение.

Както са суфите - той не може да спре. По време на война, той е в Мир. Той си е в Бога. Той не чувства, че е във войната.

Между другото, ще загатна - във войната има Святост.

"Във войната има Святост" означава: по време на война човек може и да не е лекар-специалист, да избере да помага на хората, на ранените - да служи, а друг - поради натиска на войната да избере пътя към Бога.

Разбираш ли каква Красота има?

Навсякъде е Бог! И по време на война при този натиск, ако не се обърнеш, нещо ти липсва. Ако искаш да убиваш, това е злото. И всъщност не са оръжията, които убиват. Човекът е убиецът.

Интелектът - някой мислят, че е опасност. Няма такова нещо, човекът е опасност.

Има и неща, интелектът не може да ги направи. Аз ще говоря в другото интервю. Примерно, изкуственият интелект и естественият могат да ти предпишат най-хубавите лекарства - Само Бог лекува, те не решават нищо.

Виж колко е просто.

Просто.

Кой може да придобие правото на Истинолюбие? И по какво се разбира, когато се поставя на изпит пред Учителя, дали си го издържал?

Човекът на Истинолюбието има една Скрита мярка в себе си за постъпките. Като влезе навътре в себе си - позволено му е заради Истинолюбието да прониква в себе си - като навлезе навътре и като разгледа една постъпка, ако види мира, спокойствието вътре в тази постъпка, той е прав.

Там не може да бъде излъган.

Другите може да го обвиняват, нали, но той има мярка. Мярката е Бог и Учителя, вътре Скрито.

И тука: Какво е Неизразимият поглед на Бога? И също така, кажи ни думички за съзерцанието.

Да. Обикновено погледът на Бога, на Учителя, иска да каже:

"Очаквам те, очаквам те, Завърни се! Завърни се, Сине Мой! Завърни се, Дъще Моя!"

И главният Поглед...

В това се състои Неизразимото на Бог и Учителя.

И Той ни чака и Търпението му е хиляди и милиони години.

Огромно Търпение, защото отзад е много Велика Любов - Величествена!

Само тя има такова Търпение.

Ние някой път търпението ни прегаря, но въпреки всичко, който е тренирал търпение, нали, той може и в нетърпението да е търпелив.

Някой път гняв, но вътре няма гняв.

Говоря ти от опит. То е, за да събудиш човекът, защото може да стане късно.

Има на някои хора, на които се скарах за формулите. И говорех им строго и твърдо. Ако тогава не се бяха събудили, нали, щеше да стане сега късно и фатално.

Няма да казвам кои, те ме разбраха.

И външно, някой ако ме гледа отстрани ще каже: "Този човек, нали, такава строгост?"

Всъщност, това е Скритата Любов.

Говоря неща, които се случиха.

Това не го ли правят и някои от албумите, които в момента излизат с много Силна музика и Силни текстове?

Много Точна музика прави Росиянчо.

Значи, туй, като се изреве Истината, за да разбереш, това те прониква.

Тя ако се изпее така: "Да, Истината е хубава; да, Истината е приятна" - не!

Като е Изревано и да ти бръкне в Дълбините на клетките - на... и на Духовните клетки, на Божествените клетки - да разбереш, че това е толкова Важно!

И пак да останеш скромен. Тайно да растеш в пътя на Истината или явно, и пак да останеш скромен.

Прекрасно!

Благодаря.

И тука имам един такъв въпрос: Как се раждат Мистичните книги на Елеазар Караш? Може би един от тези разговори е нещо, което провокира това, или?

Ами, първо е заради Божият Замисъл, предопределеност, заради Душите.

Навремето, Лили Димкова, там бяхме в тях и се черпихме нещо, и ме пита: "Как ги правиш тези книги за Старците и тези лекции?"

И аз ѝ казах - пак ще го кажа: "Значи, книгите за Старците ги правя в Нищото, а лекциите са от Нищото и нещото - събрани, изследвания - така."

И наистина аз не помня книгите си за...

Примерно, един път Ава Торот - и така държа си я книгата, гледам я - нито едно изречение не помня освен заглавието.

Взех да чета и такива Красиви...

Съдържанието само като прочетох, така ми стана едно Дълбоко - такива дълбоки идеи. Запомних една мисъл, после пак я забравих.

И сега много хора, даже нашата Галя, преди време, ме съветва да чета книгите за Старците, обаче аз сега правя други книги за Старците. Вървят други неща и други Дълбини там за Абсолюта и няма време да се... Някой път като ми прочетат нещо и така виждам колко е Дълбоко. Дълбоко е, защото ме е нямало, щото да не се преча, нали? То затова е Дълбоко. - Красиво! - Ако бях аз, ако бях някой, щеше да бъде кой знае - обичайните неща, което по-хубаво е...

Идва ми на ума и нещо да попитам за...

На едно място ти казваш: "Обяснението отклонява от Истината" - самото обяснение, разяснението на Истината.

Някой път Любовта е толкова Дълбока, че не се нуждае от обяснения - тя просто вибрира. И ако не я видиш - явно или тайно, защото може и да не ти е дадено, може да ти е дадено. Но не може да замести, обяснението, онуй скрито Присъствие. Обаче трябва да си много Чист, за да видиш точно туй, което имам предвид, а не нещо друго.

Дето казва Учителят: "Ако мръднеш на една стомилионна от милиметъра, от нормата, ти вече не може да Ме разбереш."

Тука е вече мярката.

"Влюбих се в Дао, защото не можах да Го разбера."

Да, да.

"Но Дао някак си ме разбра."

Разбереш ли Го, ще Го развалиш.

Умът разваля нещата.

Много красиво. Един даоски Мъдрец казва: "В мене има три драгоценности, които ценя много: приятност във всичко, пестеливост, внимателност или опазване на Пътя, отвръщение от това да бъда пръв сред другите."

Да. Мъдрецът може да изглежда, че заема най-високата позиция, но Дълбоко в себе си, той е най-отзад. Той поставя другите и помага на другите, и служи на тях.

И Той - и Бог служи на хората. И апостолите и Христос - служат. Изглеждат като първи, но в тяхното съзнание, поради Пречистеност, няма такава идея. Но другите може да те нарекат: "Ти си първият, ти си важният, ти си Посветен." Туй са общи приказки.

Мъдрецът не ги тълкува, не ги приема, не ги такова... Той оставя хората да си говорят свободно, но той пред Бог и Учителя, и пред Върховния Абсолют знае, че той е назад и че той е нещо мъничко.

Той го Осъзнава. Туй не означава, че трябва да го споделя все и да го натрапва. Той си го знае просто в Осъзнаването си.

Осъзнаването, между другото Дианка, е по-дълбоко от Чистото съзнание.

Чистото съзнание е степен.

Осъзнаването надминава.

И за мен лично едно от най-радостните неща е, че е казано, че всяка Душа ще се Завърне.

И би ли казал нещо за Благата вест, която казва, ето тука в Ава Торот: "Авахор, иди в световете и занеси на Душите Благата вест, защото Истината очаква всяка Душа да се завърне при нея."

Върховен, Изначален замисъл на Абсолюта излъчва Бог, който да ги поведе към Него. И няма да има изключение.

Не само, че ще се Завърнат всички Души, нали? Те са около 60 милиарда, обаче "Бог твори и нови" - казва Учителя.

Освен това Древното зло ще се завърне, което е заключено извън вселената. И Тот казва, че го е заключил, защото в Божеството Тот работи Върховният.

И те ще се завърнат чрез изключителни изпити, които са нещо като - да го наречем приблизително, щото е трудно да се обясни - нещо като "четворна Голгота".

Тези, които са отрекли напълно Бог, Истината, Любовта - Древното зло. И там ще се родят изключителни Посветени на високо ниво - черни Мъдреци.

Но "черни Мъдреци" означава Прасветлинни Мъдреци, които ще изпреварят боговете като развитие. Те са запас за Абсолюта. И в ръцете на Абсолюта те са едно "листенце", както говорихме.

Малко листенце.

Да, малко листенце, защото те изглеждат на голяма сила - няма такова нещо.

Калинка, ти може ли да споделиш нещо?

Учителят си споделял, че е казвал, че има места по-тъмни и от Мрака. Влизал е в такива места и ги е изпарил.

Да.

Би ли пояснил?

Да. Значи, този огън на Любовта, дето казва Учителя, е 35 милиона градуса.

И където влезе, в която и точка да влезе, нали, и Мракът, и Светлината и включително и Прасветлината, не могат да издържат.

Това е Извънредна сила от Изначалният свят. Тя е дадена не на Посветени и Мъдрици - те могат частично - дадена е на Старци, на Прастарци.

И тука се сещам, скоро - вторият Прастарец също има Праучител. Там имаше някакъв въпрос: Имат ли Праучители Учителите?

Имат. Винаги има отзад нещо.

И Той му казва, нали, само един съвет му е дал: "Върни се в Пракорена!" - Абсолюта.

И той казва: "Аз изпълних това" - вторият Старец.

А на нас си ни споделил, че няколко хиляди години Учителя няма да слиза на Земята, но ти ще слизаш и Той ще се вселява в теб. Учителят ще реши кои да те познаят и кои не; кои да те възлюбят и кои не. И ти ще знаеш това от Него.

Да, да. Той има вече милиони ученици на други слънчеви... Ще слиза на Земята за малко. Ще ми помага, както сега ми помагаше и с битките с Държавна сигурност, с вълците и Тайните изпитания, Тайната скръб и мъка.

Но Неговите задачи са други и аз затуй минавам сега през едни Нечовешки изпитания, за да може тази Чистота, тази Истина, туй Нищо, така да се съхрани, че Той да работи на по-високо ниво. В следващото прераждане се очаква по-дълбока Мъдрост от тази, нали? Ще се влезе и в другата система на Старците - тези Осемте.

Там има освен Независими, има едни други, пак по линия на Прастарци, нали - много Дълбоки, които сега няма за какво да се изнасят, защото е прекалено Дълбоко.

Пък и туй, което е изнесено досега, нали?

Така че, Учителят ще идва, от време на време, като вселяване без тяло. Той отдавна не се...

А ти ще слизаш ли в Новата раса отново?

Да, трябва да сляза заради Служенето, защото аз съм дал много Обети - плюс-минус 40 Обета от минали животи за Служене - и просто то ме задължава.

Така е било преди - дал съм го, нали.

И сега и да не го искам..., обаче аз го искам пък, защото като виждаш тези Души, нали?

Но туй са, да, тънкости. Да, да.

Казваш, че една от малките Тайни, която е убягнала дори на Мъдреците е, че всичко е маскираният Учител, маскираният Бог.

Да. Особено в тези, които те мразят, предизвикват, ядосват; война - маска, нали - все едно, че няма Бог, нали?

Земетресението - все едно, че няма Бог; Отношенията... Всъщност, всичко е Бог, за да стане след време по-дълбок Бог, по-разбран.

Така че, няма "лоши неща", няма "хубави неща" - има само Бог! Туй трябва да видим и за туй трябва да работим.

Не държим да ни ценят.

Ние просто Служим.

Не искаме мнения, нали? Нито на близки, нито на братство, нито на хора, нито...

Някой ако оцени, то си е негова задача, но ние не държим. Ние просто Служим и вървим по този Път.

А си споделил, че преди падението ние сме пътували в Безкраят и Мистерията, реално и естествено, с нашата Мистична Чистота.

Да, точно, Мистичната Чистота!

Нашият Чист Дух е Колесницата, която като се Завърнем чрез Любов в Духа си - правилото е Любовта - и естествено пътуваме. Това е така, както хората естествено пътуват с влакове и самолети. Това е тяхно естество.

С Духът може да се пътува навсякъде и може да се прониква, включително и в Абсолюта, но само до една степен Там. Всички други неща - може да се прониква дълбоко и в Агарта, и в Лутания по линия на Лемурия - древен град скрит, в древни книги, ръкописи - навсякъде!

В Абсолютът има една степен на Нищото, никой не може да проникне - нито Старци, нито Прастарци - тя си е Негова степен, Върховната степен на Нищото.

И там винаги ще остане.

Да.

Благодаря.

Много ти благодаря за този разговор.

Да.

Дианка, благодаря ти, че и ти дойде.

Калинка, благодаря ти и на тебе.

Благодаря...