Формулите, кармата и Пътя на ученика. Из непубликуван разговор с Елеазар Хараш

При мен всичко е Единно Братство. Аз Дълбоко съм Приел всички. При мен не стои въпросът какво ще се случи, какви събития…

– В края на последния детски разговор се каза: „Ако правиш формули без правилни постъпки, формулите може да се обърнат срещу тебе? – Обръщат се… При туй положение формулите може и да те накажат“. Как да разбираме: „Формулите ще те накажат…“?

– Ще те накажат, за да си коригираш постъпките, а не да се откажеш. Формулите ще осмислят грешките, които прави ученикът, постъпките. Ще го „накажат“ в някакъв смисъл, за да се пробуди на по-високо ниво, защото то е степени. Будност за всяка постъпка – накрая това ще стане с учениците. Бог от всичко ще изкара нещо хубаво: и от лошите постъпки, и от добрите постъпки; всичко е процес и Замисъл.

– А как ще го обясниш: „постъпка, която да предизвика формулите да се обърнат срещу човека“, питаха ни…

– Когато почти си осъзнат и знаеш, че вредиш и правиш зло: осъзнаваш, че лъжеш; осъзнаваш, че мразиш; искаш да мразиш, искаш да направиш зло. Такива хора няма тука. Не трябва да се притесняват. Умът се хваща, поради чувство за вина, или съвестта…

– Т.е. не е достатъчно да правиш формули, пък да не съблюдаваш постъпките, подхода, и духовен дневник трябва…

– Самите формули ще махнат всичко погрешно след време. Но лошите постъпки – там трябва човек да не ги допуска. Обаче при духовните дневници, каквито и грешки да правиш, грешките са благословени, защото се поучаваш. Тук идеята е да се поучиш и задължително трябва да правиш грешки.

– Как е възможно човек да тръгне в пътя на формулите, да му е позволено да прави формули и както казват: „да си прави каквото иска“ – то няма как, това е пробуденост?

– То е процес: човек е почнал да прави формули, за да заличи стари постъпки. Но понеже умът не е овладян още, този процес е дълъг. Човек, като кара формули, все повече ще разрежда ума и в един момент – както при големия зикр, при многобройния зикр, умът няма да има думата.

Един рядък случай имах: много, много формули и изведнъж се изявява тъмен дух – то е процес, човек е сял и след време туй ще го осъзнае… и пак ще кара формули, докато го заличи този дух. Даже тези формули, които са трупани, издадоха демона в човека, защото той можеше да остане скрит – още по-опасно; говорим за демон, не за дявол или паразити.

– Правиш формули, пък изглежда, че се влошава положението…

– Хубаво е, че „вътрешното“ излиза, за да може да се коригира. Тайно за човека си работят формулите – не по неговия начин, не по моя начин, а по Божия План. И няма значение какво замислят духовете, отзад са формулите.

Кармичните същества се изявяват, като не са овладяни, като не се дава на дадения човек да ги овладее – нещо е станало, частична хипноза има. Обаче формулите работят.

– Как може да се облекчи такъв човек?

– Формулите са номер едно и доколкото може меко говорене. Но пак някой път се получава, някой път не се получава. Навлезли са кармичните духове, имат право: отнемат гласа, говоренето, постъпките; не е човекът, а някой път съвсем не е човекът.

Но много е хубаво, че се показват духовете, за да ги видиш, да знаеш – да вземеш още по-сериозни мерки за формулите. Духовете трябва да се издадат, а от формулите те се издават. Защото формулите притискат скритите духове – слабостите в човека, и ги изкарват наяве. Всичко е разумно. Отзад тече Един Замисъл за всичко – изключително красив като План, обаче Той е Скрит.

Кармичните духове например не обичат, когато някой се моли за човек, който е под тяхно влияние, и изпитват раздразнение и критичност към молещия се. Това си е лоша карма на страдащия, не толкова карма между двамата.

Някой път караш 5-10 минути формули, няма помощ, но после навлизат формулите – успокояват. Трябва голямо търпение, защото това е борба с други духове, човекът го няма… Но формулите минират и замисълът на духовете може да бъде само донякъде – не може да стане техния план.

Има духове в определени братя и сестри, които не питат, за да разберат – не искат разбирателство, макар че могат да го изразят „любов, уважение и почит“, обаче не го искат.

– Изглежда, че хората в света по-добре се справят…

– Изглежда, ама не е. Друго е Учителя да те избере. Хората в света не са избрани. И да изглеждат цъфтящо, имам съжаление… А за избраните всичко ще се превърне в огромна благодат. Колкото по-големи са трудностите, по-голямо е посвещението, просветлението и завръщането в Бога.

– Някои казват: „Все не ми се получава“…

– Те не виждат, което им се получава. Неправилен поглед. Някои от избраните сеят през тежко минало и не го разбират, защото виждат през очите на кармата. Ако виждат през Погледа на Бога и Любовта, съвсем друго ще видят. Аз виждам подобрение.

– Може ли осъзнато да се допусне голяма грешка?

– Може да се допусне, защото в дълбините си човек не е стигнал до онази чистота – Тайната, Скритата чистота. Голямата грешката се дава на ученика, за да се осъзнае и да търси по-голяма чистота. Формулите са си формули, но за да навлезеш в Учението, трябва да си постигнал преди това една Скрита чистота. Степени ученици, различни нива…

Грешките на ученика не са грешки на човек. Грешките на ученика са хубави, защото той се поучава, расте по пътя си; а човекът не се поучава, той ги повтаря – не държи на поправяне, подценява ги. Но може да се случи човек от света да работи върху себе си, т.е. прави грешки, но се старае да ги изправя. След време той ще бъде повикан за ученик. Щото иначе то е бавен път, понеже не е повикан; има нещо, което спира. Но в един момент, като го повика Учителя, той ще е оттренирал – ще му е по-лесно, ще изпревари. Всичко е тънкости…  

Например Бог често изпитва чрез близки хора кой как ще направи скока си. Онези духове трябва да си изиграят ролята – да те провери Бог в най-различни ситуации как Го обичаш и виждаш ли Го зад всичко. Много е личен изпитът: всеки да си види какви духове има в него, какви обитатели в съзнанието му – контролът се иска от всички, да не губиш фина енергия.

Защото тези, които критикуват, те са също наши хора. При мен всичко е Единно Братство. Аз Дълбоко съм Приел всички. При мен не стои въпросът какво ще се случи, какви събития. Аз нямам разделено съзнание – този, онзи…

Но когато обиждат мой близък, по правило не оставам безразличен, а атакувам с формули, чисти. Няма за какво да се поддавам, то е низш дух; какво ще го слушам какво говори. Правя формули за обезсилване – тя, формулата, си идва. Обидата трябва да се разпадне още на мига, да не се поддадеш…

– Някои казват: „Ама не ме разбираш“…

– То са онези духове в човека, които искат да правят разделение. Това е техният подход, не е човекът. Кармата не е Истинският човек. Кармата е нещо второстепенно – тя си действа, но не важи. Тя не е човекът, не е Съкровеното, не е Истинското. Кармата не е Реална, тя е второстепенна, третостепенна; тя ще си отиде в един момент, ще остане самата Изначална Природа на човека.

Учителя не гледа кармата на ученика, защото Той е избрал в него Изначалното.

Из непубликувани разговори с Елеазар Хараш