Елеазар Хараш - Едно споделяне – 26.06.2026 г.

– Да си направим една формула преди началото. – Да.

– А, разбрах, че искаш нещо да ни споделиш във връзка с последните събития, в които, така, е замесено и твоето име. – Да, нарекох го "споделяне".

Ще кажа някои важни неща, така, без да навлизам в дълбини, но все пак важни.

Живеем в ускорени карми. Пресява се житото от плявата.

За чистият всичко е чисто. Той не може да се обижда.

Привидно – да, но иначе не. Той пази Словото. Той е в смирението и в нищото.

Той е в Бога. Как ще го обидиш? Но може да изглежда, че се обижда,

но то е отвън. Как ще оцапаш извора? Как ще обидиш слънцето?

Какво ли не съм чул за себе си. И казвам го ясно: всичко съм прегърнал тайно.

Бог в мен – кой ще го обиди? Учението е величествено.

Това е реална Любов, Мъдрост и Истина, а не знания. Любов към Бога и Учителя,

това е друго измерение. Тук няма нищо човешко и тъмно.

Адам избра да се учи от знанието, а Учителят ни учи на Любовта.

Това е Дървото на Живота – Отец. Чрез Любовта се връщаме в Бога, в Живота,

а чрез Адам – в смъртта. В светлото съзнание на Любовта на

Учителя тъмнината я няма. Живея твърдо за Бог и Учителя от много

прераждания и за душите. Ама някой казал нещо. Аз съм в абсолютното неосъждане.

Аз съм за различаването и Любовта. Значи, не само за Любовта, а Любовта,

която различава лъжите и така нататък, без да ги осъжда. Казвам: "Любовта е по-важна

от знанието и от критиките." Въпросът е: имаш ли Любов?

Чиста, Божествена, различаваща Любов. Обидите към мен не мога да ги преброя,

но знам, че те са малки листенца, цветенца.

Даже много обиди ги нарекох "нектаринки" – ей така.

Сред древния вятър на океана, наричам го по-скоро:

тези обиди, когато попаднат в океана на Бога, и когато си там – няма как нещо да те обиди.

Помнете! Всичко вършим пред Него: пред Бог и Учителя във всеки миг.

И Му разказваме себе си. Аз знам колко е важно точното говорене на Истината, защото съм тренирал много това и съм минал през тази школа и знам от опит, че точното говорене на Истината е неуязвимост.

Тези, които ме разбират, ме разбират с Бог и Учителя, и с душата си в себе си.

А тези, които не ме разбират, аз и не искам да ме разбират, защото това е Божие дело. Кой съм аз, че да искам да ме разбираш.

Не се меся в Божието дело. Ако Бог реши, много лесно ще ме разбереш.

Предпочитам да съм в Бог и Учителя, в Истината, и целият свят да ме критикува, отколкото обратното. Горко ми, ако съм извън Бог и Учителя и Истината, и да ме хвали целият свят.

Казвам: "Само една критика или само една отрицателна мисъл и ти вече се отдалечаваш от Бог, Учителя, Единството, Любовта. Но пък това е скъп урок." Значи, казвам: "Само една мисъл, не две. Една отрицателна мисъл, една критика — ти вече си надалеч."

Ама туй... Само посветените могат да кажат критика, защото тя е скрита Любов. Но това е друга тема. Така.

За да се провери едно учение или един човек, той задължително трябва да се опетни.

Самият Христос беше опетнен от римските войни — какво ли не, но Той си остана в смирението — истинското смирение, в дълбините.

И така Той... Между другото, тука се сещам, че ако не беше Голгота, Христос щеше да изостане в развитието си. Някой път ще го обясня. Голгота го спаси, защото Той имаше една степен на съвършенство и без Голгота щеше да се върне назад. Голгота Му даде нова степен — малка.

Но някой път ще го обясня с тънкости. Това е друга тема. Значи, за да се провери едно учение и човек, той трябва задължително да бъде опетнен. Защо?

Защото да се върне в принципите на Любовта, Мъдростта, Истината на Учението. Да стане там стабилен, чист, а не да си играе, да цитира Учителя и да си говори за Любов, Мъдрост, Истина и да е много далече от Истината.

Това, което се случва, е само Бог и само Той знае. Но ти не знаеш, освен ако си в смирението.

Случва се само Бог, но само Любовта, смирението и абсолютното неосъждане го виждат и го разбират правилно. Много просто, защото Любовта е виждаща чрез Самия Него. Смирението е в Него. Той е замисълът във всички неща и събития.

Всичко, което прави Той, е прикрита Любов.

Пробуди се в своето страдание, за да почнеш да разбираш.

Хората говорят, но те не са мярка. Ние сме казвали. Примерно, Учителят казва: "Двама хора спорят. Кой е прав? Който повече обича другия." Освен туй има и други мерки – аз съм загатвал. Тука няма да ги изнасяме, защото те… освен братството слушат и много други хора.

Върховен Замисъл прави нещата. Той работи само за добро. Истинското разбиране не е от света. То не е от човешки порядък. То е Единство с Бога. То е от Неговата Милост.

Той прави събитията и Той е причината за нещата. Той иска да ни даде Себе Си, ако Го разберем, ако се смирим, ако имаме Абсолютна Любов или пък Божествена.

За да разбереш как действа Бог, ти трябва да си в Него. Често Бог разбива живота на човека за добро. Иска да се всели в човека, а това е Избавлението. Но преди това е разбиването.

Иска да разберем Любовта. Без Любовта човекът е гроб, движещ се гроб. Твоето тяло ли е живо или твоята душа? Без Бог няма разбирателство.

Човекът е отговорен за мислите, които приема. Всичко вършим пред Него. Животът се разбира дълбоко само чрез едно нещо – две думи: Абсолютна Чистота. Това е и Абсолютно Неосъждане, но тази Чистота трябва да е скрита и без показ.

Който е тренирал, знае – години, векове. Ти си мислите, които допускаш, и затова бъди буден! Пази Словото, за да не станеш роб, защото Пътят е в чистото Слово.

Няма ученик… Няма ученик и ученичество с негативно мислене. Както казах: една мисъл само! Трябва да си даваме отчет. Пътят е Любов към Бог, Учителя, Словото, Истината.

Това е друго измерение. Кармата е миналото. Бог е Новото. Бог иска ново мислене.

Учителят казва: "В живота на всеки човек трябва да стане едно преобразяване – да посвети живота си на Бога и стария живот да го заличи. Не миналото е важно, а пречистването."

Учителят казва: "Това, което липсва още в школата, е смирението и послушанието. Без това никога няма да получите Учението."

– Благодаря ти. Преди да ти задам три въпроса, които имаме с Радо… Радо ти ги е задавал извън кадър, но сега ти позволи да ти ги задам и докато снимаме. Тъй като ти много често говориш за отрицателна мисъл – най-малката, най-малката критика, би ли добавил и най-малката лъжа?

– Задължително! Лъжата е още по-тежка. И тя… там се явяват постепенно, след време, най-неизлечимите болести. Затова Учителят е казал: "Всичко друго може да се прости. Лъжата – никога." Лъжата – никога! Тя е двоен грях. Нарича я двоен грях.

–Добре. Първият от трите въпроса: давал ли си посвещение на някого?

– Значи, през целия си живот никого не съм посвещавал. Нямам такава идея.

Аз изнасям и всеки си практикува. Навремето имах един брат, който поиска да го посветя. Викам… брат Иван – наш човек. Много приятен човек, много честен, много точен, така. Въобще красива душа. Казах: "Ванка, не се занимавам с такива неща. Мога само едно ръкополагане, да усиля Духа ти." И даже не знам дали и туй направих, защото то беше преди 30–40 години. Може да съм го направил от уважение, но нищо общо с посвещение, нищо общо с наследници, с някакви се правят…

Други се правят мои близки повече, отколкото трябва. Бъди близък на Божията Воля.

–Вторият въпрос: изпращал ли си някой да говори и да изнася лекции от твое име?

– Никога реално. Хората могат от разговора, понеже давам голяма свобода, и някой път си помислят: "Той ми каза…" Той си приема внушението, който и да е, нали, и мисли, че аз, нали… Има и хора в чужбина, които мислят, че щели да ме заместват. Никой никого не може да замести, щото всеки човек е универсален. Как ще заместиш другия? Бог е универсален във всеки човек.

Няма заместване, няма заместители, няма наследници, но общи приказки – е пълно… Казвам ги тези неща, защото такива неща се говорят, че… А пък лъжата, тя ще опетни…

Някои хора даже мислят някой път: "Дали сме чисти?" Нищо няма да им кажа на такива хора. В момента аз знам, че над 6 милиона ми вярват. Има такива, дето не ми вярват. Прегърнати са. Не държа да ми вярват. Не държа да ме разбират даже. Просто аз изнасям. Тези, които са вътре в нещата… А тези, които са в съмнението, то си е друга категория. Пак ги обичам.

–Третият въпрос все пак ще ти го задам: определил ли си някой за свой наследник?

– Няма наследници, няма в този Път. Все едно да кажеш: "Наследник на Учителя има ли?" Никой не може да замести Учителя.

– Исках да го чуят хората от тебе. Да излезе и от твоя Дух. – Простичко е. Простичко. Да.

– Нещо искаш ли друго да ни кажеш? – Ми, едно последно мога да кажа: че винаги сме пред Бог и Учителя, пред Абсолюта. За всяка мисъл, за всяка дума трябва да знаем какво влагаме, какво премълчаваме, какво казваме. И много хора говорят за Учителя и цитират.

Аз съм забелязал, че това е… донякъде е важно. Даже и чистото Слово – важно е, но аз забелязах, че Учителят гледа в неизказаното и там наблягам. Туй, което тайно премълчавам, което е чисто – обичам да е между мен и Учителя, а пък хората могат да разтеглят, да правят цели фентъзи филми.

– Благодаря ти.