Елеазар Хараш Тихата Тайна на аутизма 20 05 2025 г

Ще говорим за Тихата тайна на аутизма, доколкото е позволено.

Това са души, тънко отделени от света и хората. Те не живеят нито в Бога, нито в света, нито с хората. Те живеят в себе си – в част от своето съзнание. Те са странно отделени, за да не проникне хаосът на света в тях. Те са фини, крехки и често нежни души.

И тук те се съхраняват, за да могат след време да се завърнат в Бога по нишката на душата. Ако те се научат правилно да общуват със себе си, ще имат път към своята душа и към своето чисто съзнание.

Тези, които ги отглеждат, трябва да се молят за тях – те да се върнат в душата си и в чистото си съзнание. Те са само... живеят с малка част от душата си. Те са се отделили от Бога, от света и от хората, за да могат нещо да познаят в себе си.

И ако успеят да познаят душата си, тогава пътят им към Бога става лесен. Те са изолирани, за да се върнат в себе си, но трудно се концентрират, защото в тях често живеят разсейващи ги духове от миналото им, с които са общували. И те са духове, които са отричали Божията воля.

Една от важните молитви за децата аутисти е: „Господи, Боже мой и Учителю мой, помогни им да намерят своя чист път към Тебе.“ Тези деца са изгубили част от душата си, с която трябва да намерят цялата си душа и да се върнат в нея. Ако се сближат с лоши хора, те не могат да намерят душата си.

Ако се сближат с добрите хора, също губят нещо от себе си. Дълбоко в сърцето си те знаят пътя, но трябва лично да прокопаят пътя до сърцето си.

Ако съумеят да се отскубнат от ума – защото всяко духовно развитие е в Чистотата, а без Чистота няма поглед за пътя към Бога и Дълбокото, а това е Изходът.

Тези деца не са напълно в ума, но не са напълно и в душата си. В общуването и сближаването си с хората те затъват и потъват.

Една част от тези деца и хора частично успяват в света, но те си остават в умствения, психичния и в астралния свят – в астралната енергия. И много рядко влизат в духовната, Чистата – спасителна енергия. За тях човешката природа е опасна, а божествената е трудно постижима.Те често пътешестват в Непознатото.

Но и тук е опасно за тях, защото не са подготвени. За да влезеш в Непознатото, трябва да си станал „Майстор на Правилността“. Трябва да си в Истината и тогава ще устоиш. Тези деца първо трябва да станат приятели със себе си, за да се укрепят. Но и това не е достатъчно. Винаги се иска едно основно нещо, което е записано в сърцето на нещата, и това е: една особена любов към Истината, защото само чрез Истината ще получиш нови очи. И тогава те ще видят себе си правилно и оттук и пътя си към Бога.

Само Бог може да освободи тези души-деца от тяхното минало, от старото съзнание. И само новото съзнание е нова врата. Всеки човек тайно знае своя път към Бога, но трябва да го заслужи, за да го върви.

Тези деца трябва вътрешно да се освободят от грабителя – земното мислене, защото те имат в себе си скрита духовност. И тук е Будността. А тя е владетел.

Бог им е дал свобода и по своя път те трябва да срещнат душата си, която ще им покаже пътя. Те са повярвали в странното, в загадъчното, и сега то им е господар. Колкото повече търсят Бога, толкова повече Бог ще им става господар, защото това, в което вярваш, то ти става господар, и то вече е в тебе.

Тези деца имат странни обитатели в съзнанието си поради минали връзки от стари цивилизации. Но това, което трябва да им се каже – и те, доколкото могат да го разберат – е, че лъжата проваля пътя.

Те трябва да вярват в своите светли внушения, защото това са техни невидими помагачи – пак от миналото. В тези деца пак Той – Бог, Единственият – е скрит, но по странен начин. И рано или късно Той ще ги вземе при Себе Си.

Те имат понякога сили и способности, но при тях това са често действия... Те често действат като недостатък. И дори когато успяват, те не отиват при Бога, поради минали злоупотреби. Те са родени във времето, но то почти не ги докосва.

Те са тяло във времето, но душите им са странници в пътешествието си.

Този аутизъм е начин на мислене, и това е един особен път на развитие, и те са избрани за този път. Този път им е даден. Ако не бяха избрали този път, щяха да имат една по-лоша карма и участ. Но даже и тя е спасение от Дълбокото Зло.

За тяхната чиста духовност не трябва да се бърза. Има си време за Завръщането, защото те са сторили нещо в миналото си – в миналите си прераждания – което трябва да се изкупи. И затова пътят им е бавен и по-забавен (в смисъл на бавен). Тяхното самоусъвършенстване е бавно, а преобразяването им не зависи от тях, а от Бога и Учителя, тоест от Божията воля.

Росиян Панайотов: – Слушах те и се роди един въпрос: Как може в такива души да се събуди любов към Истината? Какво могат да направят родителите?

Елеазар Хараш: – Ами, родители, които обичат формулите, които карат Бог да ги води – това е един постепенен процес, но пак – бавен. И те, много хора, мислят, че аутизмът не е болест, а състояние, обаче грешат, нали. Като цяло, то е състояние, обаче има белег, че е болест. В смисъл, че има остатък от земно мислене. Точно затова е болест. Всяко земно мислене – то може да стане много голяма болест, а може и да се свие до минимум. И тогава вече ще бъде повече състояние.

Росиян Панайотов: – Тоест, родителите чрез правене на формули за тях, за децата...

Елеазар Хараш: – И подход на любовта, приемственост, нали, те ще смекчат много от техния път. И ако им е позволено отгоре, по някакви стари заслуги или причини – скрити, нали – да навлязат в душата си, оттогава вече ще стане изтръгването от света.

Росиян Панайотов: – И още нещо ако може да обясниш: Родителите носят ли отговорност за такъв..., че имат такива деца, или това си е отговорност на децата и тяхното минало?

Елеазар Хараш: – Значи, винаги главната отговорност е лична. Каквито и да са кармите, каквито и да са страничните – да кажем, причини – те са винаги второстепенни. Главната причина е самата карма на човека. И... но когато обичаме човека, ние се стараем да проникваме в него и да му помагаме. И формулите остават тоталното оръжие. И дори когато не действат бързо формулите или сякаш няма резултат, ние трябва много да се молим, за да насложим в тях на вътрешен план – и след време да избухне туй ядро от Истината, от Любов, нали, и да ги поведе. Защото в един момент това ще стане – те ще имат запас.

Росиян Панайотов: – Какво би казал на родители, които се обвиняват за това състояние на децата си?

Елеазар Хараш: – Обвиняването е пречка – и за едните, и за другите – защото то е вид критика, нали. Те обвиняват нещо от миналото си, нещо в него, и по този път нищо не се постига.-

Росиян Панайотов: - Благодаря.