Елеазар Хараш

(Съставител)

АФОРИЗМИ ЗА МИГА

Варна, 2024 г.

ПРЕДГОВОР

Тайнството Миг

Само чистият Дух може да улавя бързите вибрации на Мига.

Само един Миг може да промени целия живот, защото е Всемогъщество.

Свръхконцентрираната мисъл е мигновена помощ.

В бързината на Мига Истината е видима.

Мигът е свръхестествен и затова често е неуловим.

Мигът е особен лъч от Бога и ако имаш Любов, ще го съзреш.

Мигът съществува в Невидимото време – в Безвремието.

Мигът е говор на Тайната наука.

Любещият в един Миг улавя чистия смисъл.

Мигът е по-дълбок от света.

Да видиш Бог в Мига, зависи от скоростта на твоята чистота.

В Мига няма ум и затова Мигът е власт Божия.

Човекът на Мига улавя чистото и ясно знание.

Мигът, това е бързината на вибрациите на Божествения свят.

Концентрираната мисъл е могъщ Миг, могъщо действие на Бога.

Ако врагът види Божия Миг в тебе, той те заобикаля.

Няма сила срещу Божия Миг.

За да възприемеш Мига на Бог, се иска висша Любов.

Един Миг и си в полето на Бога, в измерението на Бога.

Чистият Миг е по-бърз от мисълта и светлината.

Чистият Миг вижда нещата отвъд събитията.

Когато си в лошо настроение, изпуснал си светлия Миг, а той те чака.

Фениксът познава Мига, защото е уловил своята Божественост.

Древното око на Бога улавя всички мигове в света и вселената.

Мигът е говор от света на Тишината.

Бог вижда и най-малкия Миг, и затова космите на главата ви са преброени.

Умът не вижда Белия Миг, защото е заровен в света.

Умът пътува в знанията, а Мигът – в интуицията и Духа.

Учението за Мига е Тайна наука, защото в Мига има друг Миг.

Има Мигове, които преобразяват живота ни.

Бог може да се оправи в един Миг със злото, но Той има замисъл: злото Му служи, то изпитва избраните.

Бог познава всеки Миг, защото Той го създава, а ти само трябва да се учиш.

Бог винаги те държи в Своите ръце, но ти може да изпуснеш Мига.

Мигът е говорът на Бога, но Мигът е вътрешен свят, а ти си излязъл навън.

Истинският Миг е невидим и явен.

Има Древна история за Мига, в която се разказва, че Мигът е сътворен от Дух и Истина, но няма да я разказвам.

Мигът е диамантен бряг.

Елеазар Хараш

Варна, 2024 г.

Наука на суфите за времето

Суфи е знаещият, който почита Бога във всеки миг от времето.

Суфи не желае да пребивава преди или след настоящия миг, защото той знае, че Бог е този миг.

Суфи е поклонник и слуга на мига.

Суфи живее в мига извън времето, наречен „Настояще“, чрез постоянното си помнене на Бога и чрез своята осъзнатост.

Слуга на мига е онзи суфи, който, откривайки Бога във всеки миг, се е отдал безусловно и съзнателно на мига.

Тъй като всеки миг е съвършено неповторим, затова и изискванията на всеки миг са съвършено различни.

Всеки миг има свое собствено благотворно държане и духовно благоволение.

Слугата на мига не разчита на отминали опитности, когато се изправя пред мига и изпълнява неговите изисквания.

Сърцето на суфи получава в един миг спонтанно знание от самия Източник.

Любещият суфи добива знанията си пряко от Ал-Хайй, Вечноживия. Той пие от Водата на Живота, Която е винаги свежа и нова.

Суфи е този, който след като е прозрял Божието саморазкритие във всеки отделен миг, почита и се прекланя пред Онзи, Който е мигът.

Истинският човек е господар на мига.

Руми

Владеейки настоящия миг, истинският човек изоставя своето минало без съжаление и се изправя пред бъдещето си без страх.

Руми

Вечният миг за суфи е онзи миг, в който Вечността се разкрива и в който суфи вечно открива Бога.

Вечния, Ал-Даим, е едно от Имената на Бога.

Саморазкритието на Бога никога не се повтаря. Във всеки миг Бог Се разкрива наново. Затова поклонникът на мига никога не ограничава Бога до даден момент от времето.

Във всеки миг връзката на всяко творение с Източника е уникална и специфична за мига.

Ал-Хамадани

Явяването на мига е разбулващ момент, но също и миг на Единение с Този, Когото търсим.

Суфи различава йерархия в изживяването на мига. Най-ниското ниво е свещеното преживяване на Божиите творения, следвано от проявлението на Божествените Качества, и ако Бог реши, най-висшето е свещеният дар на вкусването на Божествената Същност, доколкото това е възможно, според готовността на суфи.

Дахр – Времето – е Постоянният Миг, Който е непрекъснатостта и постоянството на Божественото Присъствие. Това е най-вътрешното време, в което Предвечността и Следвечността са едно цяло.

Ал-Дхурджани

Времето е свързано с присъствието на Близостта, Която на свой ред е Вечната Продължителност.

Ал-Нури

Владетелят на мига познава реалността на нещата извън контрола на времето, тоест извън контрола на своите минали и бъдещи действия – с изключение на онези хора от Вечното Настояще, за които Самото То е превозно средство на техните състояния, качества и постъпки. Поради тази причина владетелят на мига борави с времето чрез процеса на сгъстяване и разгръщане и с пространството – чрез процеса на свиване и разширяване. Той е човек, който еднакво е засвидетелствал реалността и на малкото, и на голямото, и на късото, и на дългото, и на великото, и на нищожното, защото единството, разнообразието и множеството са само случайни явления и макар да работи с тях във въображението и ума си, неговите постъпки са узаконени от Съзерцанието и прякото Откровение.

Ал-Кашани

Ако ти си в състояние на радост, твоето време е радостта. Ако ти си в състояние на тъга, времето ти е тъга. „Време“ означава моментът, в който ти се намираш, затова е казано, че суфи е син на времето, тоест суфи се занимава с онова, което е най-подходящо за дадения момент. Той не се занимава със своето минало, нито със своето бъдеще. Суфи е цялостно зает с времето, в което се намира.

Ал-Кушайри

Ал-Джунаид е заявил: „Времето е ценно. Веднъж отлетяло, не можеш да го хванеш“, а Ал-Саррадж е коментирал: „Той има предвид твоя дъх и времето, което минава между твоя последен и следващ дъх: ако то изтече и ти забравиш да възпоменеш Бога, никога няма да го хванеш отново“.

Чрез съзнателното помнене на Бога с всеки свой дъх суфи вкусва Мистерията на Вечното Сега, наречено още Времето без време.

Не проклинай времето, защото Аз съм Времето.

Хадис

Когато пътуващият суфи погледне назад живота си, той ще види, че зикр е златната нишка, която минава през всичките му състояния и преживявания. Това означава, че чрез помненето на Бога, изпълнявано с вярност, суфи преодолява превратностите на времето.

В тъгата си изстрадваме миналото. В страха си изстрадваме бъдещето. Когато Светлината на Бога ни покаже Пътя, страданието се прекратява.

Духът е измерението на Безвремието в човека. Духът е мястото, където Божествената Светлина живее и откъдето тя осветява Душата. Когато Безвремието, или Вечността на Духа, проникне изцяло Душата, суфи става син на мига и се ражда изново всеки миг.

Миналото и бъдещето са толкова сегашни за Бога, колкото е и настоящето. Затова времето се отнася само до нашето човешко съзнание, но не и до самата Реалност.

Времето няма Същност в себе си. Времето касае само последователността на сцените, но не и промени в Естеството.

Ти си там, където е твоят миг. Ако твоят миг е този свят, ти си в този свят. Ако твоят миг е в другия свят, ти си в другия свят.

Ал-Даккак

Най-хубавата постъпка е свеждането на мига до съответствие с Бога.

Абу Абд Аллах Магриби

Всеки човек е пленник на мига, а мигът, това е Бог. Всеки човек е пленник на осъзнаването, а осъзнаването, това е Бог.

Ал-Кассаб

Реалността на мига е във възприятието на финото естество на Невидимото със сърцето.

Рузбихан

Когато скъпоценният миг дойде, вече няма кой да го хване.

Ал-Джунаид

Мигът, това е проявление между две нищожности, които са единни в противостоенето си една на друга.

Ал-Джунаид

Най-богоугодната практика е поддържането на мига. Това означава да не нарушаваш границите, да бъдеш верен единствено на Бога и да не излизаш от своя миг.

Ал-Васити

Попитали Ал-Халладж какво е времето, а той заявил: „Времето на човека е като черупката на мидата в океана на гърдите му. Утре черупките ще бъдат захвърлени и разбити в долината на Възкресението“.

Суфи възкръсва в живота, като отдава своята воля на Божията воля. Така перлата на душата му намира изход от черупката на времето и той се превръща в „баща на мига“, който заповядва на времето поради мъдростта си, с която служи на Бога.

Суфизмът не е нищо друго освен тишината на мига.

Aл-Тостари

С всеки дъх, във всеки миг, във всяко състояние гностикът заема формата, която този дъх, този миг, това състояние изисква от него. Божествените решения се изменят всеки миг и по същия начин гностикът се изменя с тяхната изменчивост. Бог работи всеки ден и гностикът – също.

Ибн Араби

Сърцето на суфи отразява миг след миг всички форми, в които Бог се явява. Менящото се състояние на сърцето му го превръща в „син на мига“, а по-късно го отвежда до състоянието отвъд измененията, наречено „баща на мига“.

За суфи времето и Вечността се обединяват в тесния проход на екстаза. В екстаза паметта му се завръща в Произхода без време, в Прамига с Бога.

Времето е памет за вечното минало и убеденост във вечното бъдеще, сведени до настоящия миг.

Ал-Тустари

Мистичният миг е продължително Безвремие, вкусено в един преходен свят.

Моят миг продължава вечно в Теб. Той никога не свършва.

Ал-Шибли

Моят миг е без два края и моят океан е без бряг.

Ал-Шибли

Настоящето е реално само чрез миналото и бъдещето, които съществуват, сгъстени в мига. Хиляда отминали години в хиляда бъдещи години, това е мигът.

Ал-Шибли

Не оставяй призраците да те подведат! Отвъд мига всичко минало и бъдеще е призрак. Това, което съдържа мигът, само то е като монетата, която си хванал в ръката.

Ал-Шибли

Аз съм мигът! Мигът ми е славен! Няма нищо друго освен мен в мига.

Ал-Шибли

В Своята Божествена Ревност Бог изисква всеки миг само за Себе Си. Затова ал-Шибли е заявил: „О, Господи, ако забележиш, че в мен има място за някой друг освен Теб, изгори ме в огъня Си!“.

Суфи е този, който не е. Суфи е ден, който не се нуждае от слънце; нощ, която не се нуждае нито от луна, нито от звезди; и несъществуване, което не се нуждае от съществуване.

Абу-Хасан Кхаракани

Суфи е човек, който чака повелята на мига.

Абдула Кхубаид Антаки

Мигът завладява мистика чрез кахр 1 – всепобеждаващата сила – защото Божието Действие взима надмощие в мистика независимо от неговата воля. Ал-Халладж казва: „Това е полъх на радост, отвят от болката“, а на друго място: „Мида, която крие перла, запечатана на дъното на океана на човешкото сърце“.

Герхард Боверинг

Мигът живее като скъпоценен камък на Безсмъртието, скрит в дълбините на сърцето, като едно скрито присъствие, обърнато към бъдещето.

Луи Масиньон

Мигът е това, което съдържа само Бог.

Абдула Ансари

Любовта е постоянно качество и предвечно благоволение. Предай ключа си на Любимия! Тогава предвечното благоволение ще увековечи мига в теб.

Ал-Халладж

Съществуват три вида мигове. Мигът може да пристига като мълния, може да се задържа и може да покорява. Мигът, който пристига като мълния, извира от съзерцанието – той очиства и кара човека да забрави този свят. Мигът, който се задържа, е резултат на зикр – той концентрира човека и го кара да забрави света. Мигът, който покорява, се ражда по време на видение или на сама 2 – той изтрива всички следи от човешкото съзнание, за да остане само Бог.

Абдула Ансари

Чрез мига суфи прорязва сътвореното време и достига Вечното Настояще. Всичко сътворено остава извън мига и изчезва.

Ане-Мари Шиммел

Мигът се случва, когато поясът на неверника, тоест на последователното време – заман, се скъса и мистикът установи пряка връзка с Бога в лична среща.

Мохамед Икбал

Мигът е отблясък на Вечността.

Мигът е истинското място на съприкосновение с Вечността.

Ибн Араби за Мига

Из проучване в творчеството на
Ибн Араби от различни изследователи

Бог е този, Който прави от моя миг място, в което да Го съзирам, защото включени в мига са и добрите, и лошите постъпки.

Ибн Араби

Мигът е моментът, който поема ръководство над теб. Той е това, което те направлява.

Мигът е моментът, в който Бог те вижда.

Ти си винаги претеглян от мига на времето. Ти си винаги наблюдаван от ръководството на мига.

Ибн Араби

Всеки миг е наситен със смисъл от Всемилостивия, Който ни ръководи чрез закона, вярата и преживяването на Божественото Единство.

Ибн Араби

Мигът е времето на настоящето ти състояние, което нито е свързано с миналото, нито препраща към бъдещето. Този миг от времето е миг на мисълта между два мига, които са несъществуващи – предходният, който е спрял да съществува, и следващият, който още не е дошъл.

От гледна точка на Бога, мигът е самата Същност на Божественото Име, в Което човекът пребивава в настоящия миг, и човек няма власт над предходния или над следващия миг. Точно в този миг Божественият Закон призовава към действие твоите добродетели според настоящето ти състояние.

Ибн Араби

Мигът е съставен от даровете на Божественото Провидение, които човешките същества срещат неочаквано и без никакъв избор от тяхна страна.

Ибн Араби

Мигът е това, което Бог изисква от теб и което Той извършва в теб.

Ибн Араби

Мигът е всичко, което упражнява властта си над тебе, и като извършва това, той е опората на всичко.

Ибн Араби

Корените на мига са в Божествената Природа, а клоните му са в проявеното съществуване на сътворения свят.

Ибн Араби

Всеки миг Бог е зает с някаква важна задача.

Ибн Араби

Задачите, с които Бог е зает във всеки миг, се проявяват в потенциала на сътворените неща, които са мислена субстанция в Божествения Ум, докато мигът е онова, в което те пребивават, и може да се каже, че мигът маркира готовността на човешкото същество да ги осъществи.

Герхард Боверинг

Авторът на мига е сътвореният свят.

Ибн Араби

Съвършеният човек – полюсът, огледалото на Бога – е притежател на мига, око на времето и мистерия на съдбата.

Ибн Араби

Съществува безкрайно групиране на отделни мигове, наречени „атоми“ на времето без определена продължителност. Това обаче са само мигове на готовността, в които се осъществяват онези възможности, които Бог е наредил да се изпълнят в човешкото същество. Затова човекът с мистично прозрение осъзнава, че той е син на мига.

Герхард Боверинг

Мигът, това е времето, в което ти присъстваш.

Джавад Нурхбаш

Суфи различава три вида правилно поведение в мига. Първо, е съхраняването на мига. Суфи наблюдава мига и го пази от намесата на собственото си его. За да съхрани чистотата на мига, той помни, че мигът не му принадлежи. Второ, е непривързването му към мига. Суфи не се гордее и не изразява себе си в мига. Трето, е скриването на мига. Суфи крие дара на състоянието си в мига.

Мигът е това, което идва до теб от Бога и което определя твоята ситуация във всеки един момент. Можем да кажем, че миг е онова, което присъства в теб и онова, в което ти присъстваш, в момента, който разделя миналото от бъдещето.

Ибн Араби

Като присъства в настоящия миг, суфи не посяга на бъдещата територия, която принадлежи само на Бога.

Ако можем да виждаме ясно, ще разберем, че всеки миг от нашия живот е едно ново изричане.

Ибн Араби

Божието неспирно изричане на Неговите Слова е обновяване на творението във всеки миг.

Ибн Араби

Не само творението се обновява непрестанно, но също така не съществуват два еднакви мига и две еднакви неща. Еднаквостта би означавала повторение, а Бог е Безграничен и Необхватен, за да повтаря Себе Си, в което и да било отношение.

Ибн Араби

Зикр е единственото преклонение, което се изисква от човека постоянно, във всеки миг.

Ибн Араби

Съблюдавай Словото на Бога във всяко състояние и ще бъдеш притежател на мига.

Ибн Араби

Притежателят на мига е човек на будността. Той никога не е небрежен към Божието изричане в нещата.

За Ибн Араби идеята, че нещо е било създадено в миналото и след това е продължило да съществува в настоящето, е невъзможна, защото тогава това нещо би било независимо от Бога. Според него всяко творение получава своя Сияйна Светлина от Бога. Ние не живеем в свят, който някога е бил създаден и сега продължава да съществува, а живеем в свят, който непрестанно бива захранван с енергия в най-малката въобразима единица от време. Вселената, според Ибн Араби, се осветява сияйно всеки миг.

Ерик Динкел

Всички сътворени неща са нищи и поради това Бог непрестанно обновява творението Си.

Творенията са бедни и се нуждаят от Бога. Ако те имаха истинско съществуване за два или повече мига, те биха имали независим живот от Бога за тези два мига, а това е невъзможно. ... Ако космосът остане в едно и също състояние за два мига, той би бил независим от Бога. Обаче хората се объркват от идеята за ново творение във всеки миг.

Ибн Араби

Нито вечността на Бога, нито мигът на човека спират да съществуват в настоящия миг. Напротив, те съществуват едновременно в мига.

Във всеки един миг слугата на Бога трябва да се придържа към едно от Божиите Имена и да стои надалече от друго от Неговите Имена, Което в дадения миг не упражнява ръководство върху него.

Ибн Араби

Бог е Времето, Дахр, Което управлява всичко, а суфи е този, който улавя следите на Дахр в настоящия миг.

Времето на Бога е Вечност, Безначална и Безкрайна. Човекът също може да бъде разбран като Самото Време, а не като притежаващ време, защото е наречен „син на мига“. Времето на човека е мигновено. То е неговото моментно състояние: един миг толкова реален, колкото е Вечното Време на Бога. Този миг е отражение на Божествената Вечност, тук и сега, в чистата възприемчивост и готовност Божието Действие да се реализира във всеки един и всички мигове от живота на човека.

Времето на Бога се простира до Вечността, докато това на човека се свива до мига: до една точка, без продължителност.

Времето няма свое собствено съществуване. То е чисто Oткровение.

Макар да е продукт на нашето въображение, времето във всеки миг е и въображаемият, и истинският обект на общуването ни с Вечността.

Вечността принадлежи само на Бога, обаче Божиите създания имат настоящия миг.

Сред търсачите на мига суфи различава „децата на мига“ от „господаря на мига“. „Господарят на мига“ е притежател на по-фини възприятия, с които се настройва към свещения творчески миг.

Философите разширяват времето, докато мистиците се заемат да го покорят.

Герхард Боверинг

Суфи търси точното време, точния миг, мига на тоталната свързаност.

Съвършеният човек присъства и живее едновременно в света на времето и в Тоталното Настояще на Бога.

Съвършеният човек проявява Безвремието във времето.

Там, където Безвремието пресича времето, миналото не е „зад нас“ и бъдещето не е „пред нас“ – там всичко съществува в мига.

Всяка епоха, всяко време и всеки миг носят в себе си нещо специфично от Универсалната Реалност, което могат да изявят в света.

Мигът е реалността на Безвремието: Тоталното Настояще.

Само в единното съзнание на съвършения човек мигът и Безвремието са обединени и същевременно отделени, защото той гледа с две очи: с едното вижда Реалността без време, а с другото – изискванията и нуждите на специфичния миг, в който живее.

В съзнанието на съвършения човек противоположните състояния фана и бака се преживяват едновременно във всеки миг. Всеки миг е атом на времето, съдържащ непрестанното изчезване и пресъздаване, които се случват във фана и бака, и вечно обновяващото се проявление на Реалния. Със смяната на миговете мистикът се обединява с Вечния Поток на Реалния: с времето Дахр. В него егото умира и мястото му се заема от гносиса за Единството с Бога, в едно вечно изменение, което надраства двойствеността.

Ние сме образ на нашето време и нашето време е образ на самите нас. Онова, което знаем за времето, е отражение на нашето знание за самите нас и още повече, онова, което знаем за себе си, оказва дълбоко влияние върху нашето време.

Вечното Настояще

Мигът е извън времето. Мигът не е продължителност, той е гранична точка.

Освещавай всеки миг. Считай всяка секунда за изява на Божественото.

Сай Баба

Считай всеки свой миг за крачка към Бога.

Сай Баба

Всички чакаме един интензивен, наситен, пълноценен миг.

Цялото време се съдържа в сегашния миг.

Майстер Екхарт

В илюзията за време, което изтича, не може да съществува Единство. Във времето, което изтича, липсва настоящият миг, той е изтикан в бъдещето или в миналото. В такова време не може да има Единство и Цялост, а само последователни състояния на вечно изменчивия аз.

Морис Николл

Илюзията за време, което тече, ни кара да съсредоточаваме погледа си винаги върху утрешния ден, който никога няма да дойде, защото той винаги е утре. Така ние живеем пред себе си, разтеглени във времето, и никога не сме тук, никога на мястото, където наистина се намираме. А единственото място, на което може да ни се случи нещо реално, това е сегашният миг.

Морис Николл

Ние не умеем да живеем в мига поради страха си от смъртта и от Несъществуването.

Когато се борим със смъртта, ние изискваме бъдеще и така губим мига.

Кен Уилбър

Двойствеността изпъжда човека от Вечното Настояще, в което животът и смъртта са едно цяло, и го отвежда в илюзорния свят на времето, в което той се бори да избяга от привидната смърт, като се подсигурява с „измислено“ бъдеще.

Да живееш във вечния миг на Настоящето, означава да нямаш бъдеще, а да нямаш бъдеще, означава да умреш, обаче човекът не приема смъртта и затова не може да живее в Настоящето отвъд времето.

Кен Уилбър

Говоренето наум – един от основните крадци на нашите мигове.

Миналото и бъдещето са понятия на ума. В действителност ние никога не ги преживяваме, защото нашите умове и тела са винаги в настоящето.

Миналото и бъдещето съществуват само в мисълта, а настоящето не съществува в мисълта.

Нашата истинска природа е без време.

В Безвремието се явява времето, иначе как бихме могли да говорим за време? Ние сме Безвремието, ние живеем в Безвремието на настоящето. Ние сме Присъствие в настоящето.

Жан Клейн

Ние никога не можем да мислим за настоящето, защото ние сме настоящето. Когато мислим за настоящето, то вече е минало. Затова можем да мислим само за миналото.

Жан Клейн

Времето се създава от последователността на мислите, обаче когато живеем в настоящето, ние сме постоянно едно с Духа.

Жан Клейн

Настоящият миг влиза в нас с усещането за нещо по-голямо от отминаващото време. Той съдържа цялото време, целият живот, цялата вечност на живота.

Мигът е състояние на Духа отвъд потока на времевите връзки.

В мига времето, което изтича, се прекратява.

Вертикалното измерение на мига пресича хоризонталното измерение на отлитащото време и позволява на енергията на Духа да навлезе в обикновения живот.

Ако се пробудим и извисим в реалността, скрита вътре в нас, ще разберем смисъла на „бъдещето“ време: Нашето истинско бъдеще е нашето собствено израстване в настоящето, а не в утрешния ден на времето, което отминава.

Морис Николл

Всички неща търсят своята цялост във времето, обаче всички неща са цялостни в настоящия миг.

Миналото и бъдещето нямат истинско съществуване в Реалността.

Реалността познава само настоящия миг.

Във висшето съзнание няма преживяване за време – има само едно безкрайно променящо се Настояще, Което никога не свършва.

Кен Уилбър

Независимо колко е часът, винаги е сега.

Джефри Ейсен

Вечността пресича времето в Настоящето.

Джефри Ейсен

Вечността не е безкрайно време, а е Настояще без време.

Вечността присъства във всеки миг от живота, обаче отвъд времето и пространството.

Може да кажем, че цялото време е сега или че изобщо не съществува време, обаче всичко се свежда до едно: времето е илюзия, а този миг без време е самата Вечност. Затова казваме, че Вечността не е вечно продължаващо време, а е реалното Настояще, Което нито се губи, нито се руши.

Кен Уилбър

Да живееш в съзнанието за Единството, означава да живееш в мига без време, защото нищо не помрачава Божествената Светлина така, както следите на времето.

Кен Уилбър

Времето е това, което пречи на Светлината да достигне до нас. Няма по-голяма пречка към Бога от времето и не само времето, но и временните неща, не само временните неща, но и временните връзки, не само временните връзки, но и самата следа и помен от време.

Майстер Екхарт

Настоящият миг е най-близкото приближаване до Вечността, което този свят може да ни предложи.

Ф. Вогън и Р. Уолш

Вечното Настояще е било преди да е било времето и ще бъде след като времето вече го няма. В Него всички неща са реални и са едно.

Ф. Вогън и Р. Уолш

Откакто си се родил, настоящето някога променяло ли се е? Мислите и нещата са се променяли през цялото време, обаче усещането, че онова, което е сега, е реално, никога не се е променяло.

Нисаргадата Махарадж

Настоящето носи „Печата на Реалността“, който миналото и бъдещето не притежават. Какво прави настоящето толкова различно? – Очевидно моето присъствие. Аз съм реален, защото аз винаги съм сега в настоящето. Нещо, фокусирано в сегашния миг, е с мен, защото аз винаги присъствам. Аз съм, който предавам своята собствена реалност на случващото се сега.

Нисаргадата Махарадж

Във вашия свят всяко нещо трябва да има начало и край. Ако няма, вие го наричате „вечно“. За мен няма начало и край, защото те са свързани с времето. Безвременното Съществувание се случва изцяло в настоящето. Животът и смъртта се менят и тяхната реалност е моментна. Неизменната Реалност се намира отвъд времето и пространството.

Нисаргадата Махарадж

Нашето аз е вечно присъстващо сега и ние не преживяваме последователност от настоящи мигове. Сегашното време, в което се е родило тялото, е същото настояще, в което се появяват тези думи. Сегашният миг е единственото настояще, което съществува. Поради тази причина казваме, че нашето собствено същество е вечно. Това не означава, че ние продължаваме вечно във времето, а че ние винаги сме присъстващи сега. Просто не съществува време, което да присъства в нашия опит, в което да живеем на различно място от настоящия миг. Ние не сме се явили в определено време и няма да изчезнем в определено време. В нашия истински опит не присъства време, в което нещо може да се яви или да изчезне. Има само този вечен настоящ миг и той не е миг от времето, а е Осъзнаване без време – нашата истинска природа.

Рупърт Спира

Мистерията на времето е в нас самите.

Аз живея в Настоящето, а не във време, което изтича.

Ако ние не успеем да открием вечния настоящ миг, той винаги ще бъде заместван от време, което отминава.

Човекът, вкопчен в отлитащото време, сам снижава потенциала си, защото енергията му никога не е концентрирана в сегашния миг, а е винаги разпръсната в хиляди посоки в неговото въображение.

Морис Николл

Пробуждане означава да станеш едно с вечното настояще, с динамичния жив миг.

Да се пробудиш, означава изцяло да населиш свещеното пространство на настоящия миг.

Медитацията ни помага да живеем от миг в миг. От миг в миг съществува Вечното Сега. ... Вътре във Вечността е мигът и в мига е Вечността.

Шри Чинмой

Времето не може да даде това, което мигът пренася от Вечността.

Ативара