Злото и дяволът са енергиите на нечистата дума, но вие никога не влагайте енергията си в тази дума, защото всяка нечиста дума е опасно общуване с нечисто същество. Не общувайте с лоши думи и мисли, защото това е много обвързващо и много привързващо, а това може да въвежда човека в тъмнота и празнота. Никога не се заговаряйте с тъмни мисли и слова, защото това са същества от застоя и миналото. Това е стара и прастара тъмна област, а тези същества са отдавна заключени в духовен затвор.

Бог е Единственият ни Баща

Зохор – злото – е тъмно. Не заговаряй тъмното, за да не се случи въвлеченост, защото дори и тъмните сили имат силен разум и логика, тъй като те са паднали светли Ангели и същества. Отдавна се знае, че дяволът атакува човека с невидими мисли и внушения. А Божият Замисъл е допуснал това, за да се провери какво избираме, какво искаме и какъв е начинът, по който търсим Бога. А Бог толкова ни очаква, толкова ни обича, защото е Единственият ни Баща. Но чрез злото ние сме си създали друг баща и сме търсили друг баща.

Ти си изоставил Бога

Всяко дяволско внушение лесно влиза в неовладения ум, така както въздухът влиза в отворения прозорец. Всяко тъмно внушение иска да те овладее отвътре. Защо? Защото ти си изоставил Бога, своя Баща, и си влязъл в суетата на света. Бог се проявява в нас чрез определено говорене с определени думи и слова. Ако Бог е влязъл в словото на човека, другите гласове излизат.

В Тайната на Вниманието

Зохор – злото – често се опитва да разваля Чистото Слово и да го понижава. Но ако човекът е твърдо установен в Чистото Слово, това означава, че Бог всякога е с него, а това е Създателят на Устоя. Ако сме в Тайната на Вниманието, всякога ще сме в Чистото Слово и Бог ще бъде нашата Скрита Сила.

Стремеж към Самоконтрол

Зохор – злото – всякога дебне нашето невнимание и всяка наша изпусната дума. Всяка изпусната и неправилна дума създава връзка с едно паднало същество. Но там, където има Контрол над думите и старание за Контрол над мислите, там Висшите Същества започват да устройват живота на човека по Божия Повеля. Стремежът към този Самоконтрол е Самоосвобождение.

Критични не към дявола, а към себе си

Злото и дяволът подслушват и чуват хората, и намират себе си в лошите думи и мисли. Всякога, когато се говори за дявола, той става много внимателен, той става целият в слух. Той живо се интересува какво точно говорите за него. Никога не бъдете критични, защото той е само служител и инструмент на Бога. Бъдете критични не към дявола, а към себе си, за да се преоткриете. Човек трябва да знае и помни, че лошите думи са самонаказания.

В ръцете на опасно зли демони

Зохор – злото – е скрито в думите, особено в грозните и зли думи. В тези думи се крият престъпни изостанали духове от другия свят, които чрез тези думи искат да се вселят в човека. Който се е обвързал особено силно с такива думи и мисли, е попаднал в ръцете на опасно зли демони от другия свят, а раздялата с тях е винаги трудно нещо. Изисква се голямо разкаяние и промяна на живота. Дяволът е дявол за хората дяволи, но той не е дявол за чисто стремящите се хора към своя Баща.

Да овладееш злото в себе си

Зохор – злото – е дадено, за да го проучваме. Не е важно външното зло. Ние трябва да проучим доколко то е в нас. След грехопадението то е някъде вътре в нас. То произлиза някъде изотвътре, а външното зло идва само за да ни напомни за това зло, което е вътре в нас. Всичко това се случва, за да различим злото в себе си и за да се откажем от него. Ти си роден, за да погребеш злото в себе си, дори и най-малкото зло. Ти си роден, за да го овладееш напълно, а не да го унищожаваш и убиваш, защото тези, които са убивали враговете си, са ги вселили в себе си.

За да бъде позволено Правилното Търсене

Злото и дяволът са зависими дори и само от една малка Божия Дума, изговорена от човека. Защо нечистият не търси Бога, а търси дявола? Защото той знае, че Бог за него е голяма опасност. Нечистият първо трябва да иска да се пречисти и тогава да му бъде позволено Правилното Търсене. Зохор съществува само за определени хора и същества. А там, където Бог не е позволил, злото не съществува. Да, за такива хора и същества злото и дяволът не съществуват, но понякога те трябва да изпитват тези хора и същества.

Зад тези Молитви стои Божията Сила

Злото и дяволът са реални за когото трябва и нереални за този, който живее в Ръката на Бога. Що е светът? Светът е двойното място: той е гробището на дявола и Потайният Скрит Храм на Бога. Запомнете, че изключително усърдните Молитви провалят всички планове на дяволите и демоните, защото зад тези Молитви стои Божията Сила и Висшият Невидим Свят. Дяволът е създаден да разруши неразумната зла воля в човека. В това е Смисълът, който е допуснал дяволът да съществува.

Бог го е скрил в Своя Замисъл

Защо дяволът е трудно разрешим въпрос и защо е толкова скрит и непознаваем? Защото дяволът не съществува във Висшата и Абсолютна Реалност, а само в човешката. Дяволът не може да бъде изследван научно. Освен това самият дявол не знае кой го е събудил за злото. Дяволът не е в себе си, той е в Ръцете на друга още по-скрита Сила. Сам Бог го е скрил в Своя Замисъл, а на нас ни стига да знаем, че Божият Замисъл е Велика Любов.

Дяволът не се бори с Бога

За злото и дявола знаем, че никога е нямало борба срещу Бога, защото как може да се бори капката с океана? Дяволът не се бори с Бога, а с човека, за да го вразуми. Дяволът е изпитател на човека. Чрез дявола в себе си човекът може да се разкае и да освети Сърцето си. Истинското разкаяние е Велико Божие Докосване. Ако Бог ти е позволил Истинското разкаяние, ти ще се влееш в Бога.

Връзка с Божествената Власт

Злото и дяволът разполагат с голяма енергия и постоянство, ако Бог им е позволил да ни учат. Но ако Бог е в нас и Той застане срещу тях, противопоставянето отпада. Дяволът знае кой има голямо Доверие в Бога и кой се прави на вярващ и силен. Много силни и знаещи са се проваляли. Много слаби и смирени са се издигали в Бога и в себе си. Доверието в Бога е Връзка с Божествената Власт. Дяволът е абсолютно подчинен на Бога, а човекът е стар непокорен дух.

Най-древните могъщи военни действия

За злото и дявола хората мислят, че най-големият им грях е гордостта. Но не е гордостта, а неспособността за покаяние. Тя не им е позволена. Хората по своите свободни избори са станали роби на дявола, влезли са в плен. Първо, те са пленени от себе си. Второ, те са пленени от дявола. Помнете: Постоянните Молитви са най-древните могъщи военни действия срещу злото. Кой може да издържи на това Постоянство?

Така се ражда Устоят

Зохор – злото – съществува вън от човека и вътре в него. Всеки човек, който е допуснал злото в себе си, ще бъде пленен от дявола, защото е създал връзка. Поради своето невежество човекът се самопленява. Това се случва, когато в човека няма Устой в Истината, в Бога и в своята Неизменност. За да разбереш Източника на Истината, ти трябва да си придобил нещо от Същността на Истината. Така се ражда Устоят.

Скритата Цел на Бога

Дяволът не е бил дявол, но е трябвало да стане дявол, защото Самият Бог е пожелал Спасение за съществата. Ето защо Бог е преобразил Луцифер в Сатана. Ние знаем, че Скритата Цел на Бога е Пречист Замисъл. Дяволът е полусъществувание. Той е нито реален, нито нереален. Така Бог върши Своя Замисъл. Още в Древността Бог беше превърнал Луцифер в част от Себе Си. После Бог превърна тази част в нереалност, за да спаси Тайната на Душите.

Тайна, по-дълбока от Замисъла

Злото движи Развитието чрез Божия Замисъл. Но Бог и Неговият Замисъл са по-дълбоки и от дявола, и от Христос, защото това е скрита друга Тайна, по-дълбока от Замисъла. Дяволът е допуснат, за да се завърнем в Истината. Всеки, който иска да съкруши Зохор, трябва да изясни в себе си Стремежа си към Бога и към Истината.

Да намерим своя Баща

Зохор – злото – отпада, когато човек търси интензивно Сливането си с Бога. Когато придобием Бога, дяволът ще бъде в упадък. Ние трябва да знаем, че всяка слабост, сънливост и объркване по време на Молитва са все дяволски атаки. Ние трябва да знаем, че без Усърдните Молитви злото е редом до нас. Но то всякога се опитва да скрие своето тежко и вероломно присъствие. Дяволът и злото са създадени, за да намерим Бога, своя Баща, Когото сме изпуснали. В живота има само една голяма опасност: когато не търсим усърдно и докрай своя Баща.

Когато Истината не идва, това е Тайна

Да търсиш Истината, но да не я намираш, това е привилегия. Търсенето не трябва да престава. Търси я, колкото и да е трудно, а когато тя не идва, това е една от Тайните на Живота. Много хора, на които си правил злини, са пречка в твоя Път към Истината. Но ти не трябва да спираш да търсиш, за да получиш позволението един ден да познаеш Истината, без да я видиш. Но това ще бъде достатъчно да изкупиш тези Души и самия себе си.

Зарама изпреварва дявола

Зарама (на Езика Залихир) – Истината – е Мъдрият наш Водител. Истината е Мъдра, а дяволът е само разумен. Дяволът е разумен и от много далече планира своите замисли срещу човека, но Търсещият Истината го изпреварва в плановете му. Така дяволът се чуди що за човек е това. Дяволът все строи планове, а Истината все ги разрушава. Защо Зарама изпреварва дявола? Защото Истината е родена, преди Замисълът на злото да е бил допуснат. Когато станеш Истина, ще станеш Нищо – Мястото, в което дяволът не може да живее. Но ти си станал нещо: нещо сътворено, нещо отделено.

Древният Мироглед

Зарама – Истината в тебе – може да превърне змията в Чиста Светлина, в Сияние без сенки. В това Сияние Истината тържествува. Само тук Древният Живот ухае. Истината е нереалност за дявола и злото, защото те самите са нереални. Но този, който е станал Зарама, е станал Реална част от Истината и от Древния Свободен Живот. Истината е Древният Мироглед на Свободните Духове.

Няма да те оставят намира

В Зарама – Истината – е всеки Висш Замисъл. Казвам: И злото ще те извиси в Истината, и доброто, защото нито злото, нито доброто ще те оставят намира, докато не отидеш при Истината. Ако те в своите усилия не успеят, ще дойде по-голямо зло и по-голямо добро. Те ще бъдат Великият ти Дар, а Истината – ние отдавна знаем, че тя умее да чака.

Зарама е Живот в Тишината

Зарама – Истината – е Слово, Сила, Мощ, Безмълвие и Велика Тишина. Всичко служи на тази Тишина. Зарама е Живот в Тишината, а тук къде са противоположностите? Къде са добро и зло, светлина и тъмнина, студ и топлина? Тук те не съществуват. Тишината е Гласът на Скритата Истина в нас. Що е Гласът? Древна Бездна, Която е изрекла нещата. И само този Глас може да ни посочи Пътя към Бездната, защото само там живее Зарама.

Тук не тече вода, а Мистерия

Зарама – Истината – е Извор в Бездната. Тя все тече: тече несътворено, непресъхващо. Този Извор никога не се изчерпва, защото тук не тече вода, а Мистерия. Зарама е Отломък от Древно Мистериозно Изричане. Зарама е Слово без дъно.

Излязло навън, без да е слязло

Зарама – Истината – е Праезикът, Мястото на Силата, Скритостта на Мистерията. Това е нещо, което е излязло навън, без да е слязло. Всички, които обичат Зарама, знаят къде отиват, защото този Извор ги храни и пои. Всички, които не обичат Зарама, вярват в бъдещето и никога не знаят какво е то и какво ще им донесе, защото бъдещето не е носител. Носител е само Истината.

Тишина, Дълбока като Бездната

Зарама – Истината – влезе ли тя в човека, всички стари светове се разтърсват. Всички възгледи от миналото се разстройват. Истината не говори, тя излъчва – тя излъчва Дух. Това, което говори, не е Истина. Истината е в Излъчването, в Излъчващата се Атмосфера. Когато Истината говори, тя увеличава Тишината. Това е Тишина, Дълбока като Бездната, Ясна като Началото и Силна като Скритостта.

Извежда от тъмнина в Дълбочина

Гласът на Зарама – Истината – идва от Дълбокото. Той носи в себе си нещо от Тайната на Словото. Той влияе, облекчава, радва и преобразява. Всеки Глас, който говори Истината, е Божествен. Той извежда от тъмнина в Дълбочина. Този Глас е всякога тук, но ние не всякога сме тук. Този Глас може да променя посоката на развитието. Благословен е този, който е чул този Глас.

Жажда за Пътя към Мистерията

Зарама – Истината – е Жажда за Пътя към Мистерията. Цялата Тайна на развитието е скрита в тази Жажда. Животът е в друга Реалност, когато си в тази Жажда. Тази Жажда за развитие създава аура, в която злото не може да живее. Тук няма енергия за злото. Тук тъмните сили гладуват и умират. В Пътя към Истината всичко умира, тук всичко нечисто умира, но тя е Живот за всичко чисто. Истината въвежда всякога нечистите в тъмнина, а Чистите призовава към себе си.

Живата смърт за злото

Ако преживееш Зарама – Истината, това е повече от отговор, защото тя се движи в Бога. Още в Древността Истината е била наричана Живата смърт за злото. Ако Истината влезе в сърцето на злото, тя се явява като мъчител. Това е така, защото Истината е скрита от злото. За злото тя е непозната сила. Злото се чувства добре в мъката, в бремето, в провала, дори и в лицемерното добро. Но влезе ли Истината в него, то изгубва чувствата си и се чуди какво става.

Пазете, пазете, пазете думите!

Зарама – Истината – е незнаен свят и за доброто, и за злото. Злото нарича Истината погубител. Злото обича разваленото слово. То обича падението в словото, защото там то живее, храни се, радва се и ликува. Там хората умират, а злото оживява. Нечистите думи са нишките, чрез които човекът паяк плете своите мрежи. Така сам по себе си той става дявол, защото изкривеното слово е езикът на падението. Пазете, пазете, пазете думите, за да имате силата им!

Тя ни учи как да я търсим

Зарама – Истината – извисява Пътя ни, Търсенето ни. Тя ни учи как да пробием света и да се завърнем в себе си. Истината – тя самата ни учи как да я търсим, когато твърдо сме я избрали за наш Водител. Истината твори Целостта в нас и чрез нея ние ставаме все повече Дух и все по-малко свят. Който не се движи към Истината, животът му е катастрофа и не му трябват други беди, но те всякога ще го търсят и ще текат към него. Но този, който е получил Откровение от Зарама, той придобива собствения си Вътрешен Уютен Свят и все повече жадува за тази Неизреченост, наречена Зарама.

Словото и думите са Ключове

Истината е Слово, което може да размества, т.е. да преобразява, Реалността, защото на Изначалното Слово е дадена Висша Власт. Тези, които са развалили Словото, са изгубили живота си. Те са изгубили Ключа към себе си, защото Словото и думите са Ключове. А защо са Ключове? Защото са Духове. Човекът трябва да знае, че когато е развалил словата и думите си, те ще му отмъстят, защото са Духове.

Дълбока Вътрешна Вода

Зарама – Истината – е Път, но трябва да знаем, че има слова на Пътя, има и слова на безпътицата. Всеки, който е допуснал нечисто слово, няма власт над себе си. Хората на нечистите слова говорят много, но не могат да кажат нищо, защото нямат Дълбочина. Хората на Чистото Слово са Дълбока Вътрешна Вода. Те носят в себе си Дълбок Мир, Устой, Увереност, защото Словото Дух ги подкрепя. А Словото Дух, това е Древният Свят. Древните Слова, това е Могъщо Движение и Дълбоко Проникване.

Словото прекрачва световете

Когато Зарама – Истината – говори, много видими и невидими същества слушат. Словата на Истината са Бяла мъгла за злото, Непроницаема стена. Тук злото се обезличава и обезсилва. Но нечистите думи са черна мъгла. Тези думи крадат души и ги водят до бремето, което е падение, ограничение и смърт. Необходимо е дълго обучение в Чистотата на Словото, защото Словото прекрачва световете.

РЕЧНИК НА ЗАЛИХИР

Аазара – Яснотата, Отключването, Позволението да виждаш

Аайра Рамон! – Ела в себе си, в Древността си, в Скритостта си, в Същността си!

Аанхарат – Покоят като Древно Състояние

Аар Хаварат – Птица с Криле от Огън, Огнена Птица; Птица на Силата (орел); Летящ Устрем към Широтата на Неизвестното и Неизреченото

Аараха – Практиката на практиките, Върховната Практика

Аараявара – Древната Чистота, Абсолютната Неопетненост

Аармарая Марита – Абсолютната Родина

Аахайра – Мистичната Скритост, Мистериозната Вглъбеност

Аахайрава – Нищото като Древно Състояние

Аахара – Мистериозната Същност, Скритата Същност на Прасъществото, Дълбината на Прасъществото; Отсъствието, Което е породило Същността

Аахара Харир – Дълбинното Място, Дълбинната Скритост, Дълбинният Покой

Аахирия – Този, Който е преди Вдъхновението; Този, Който е вдъхнал Вдъхновението

Авазирия – Вдъхновението; Пробивачът на скалите, световете

Адарохот – Единството; това, което слива Същностите

Азамот Харайа – Скритият от световете, Незнайният за световете; Скритият Незнаен

Азарима – Алхимията, Науката за Изчезването от световете и елементите, Науката за Преобразяването, Озаряващата Сила

Азарира – Завръщането

Азахир – Изгрев; това, което излиза от Скритостта си

Азахирия – Еликсир; Мъдрата Есенция, Скритата Есенция; това, което дарява Простора

Азомора Харот – Най-скритата и Страшна Тайна; Мястото, в което никой не е прониквал и никой никога няма да проникне във всички времена и епохи

Азорим – паразит; това, което води в празнотата

Азорот – доброто; това, което трябва да те заведе в Разбирането

Азотири Рава? – Изостави ли световете?

Азхаротор – Мъдростта като Древно Състояние

Айдара – Прасилата; Могъществото, което излиза от Центъра; Мълниеносното Начало

Айра! – Зови ме! Призови ме! Въззови ме!

Айхама – Древният Ключ; Изначалното Единение; това, което те обожествява; това, което ти дава Дълбината

Айя! – Ела!

Ал Хадира – Великото Светилище, Любовта, Древният Сияещ Лъч

Алдаротор – Премъдростта, Правиждането, Умението на Пронизновението, Умението на Пронизващата Сила

Алмарая – Уединението, Скриването от световете, Изчезване на видимото и невидимото

Алмариха – Любовта като Древно Състояние

Ал-Мозор – Повелителят; Повелителната Сила, Която говори само един път

Амадара – Слънцето в човека, Осветителят, Обновителят

Амазирия – Пълнотата като Древно Състояние

Анхарат – Покоят, Царят в човека, Овладяната Сила

Анхаротот – Учителят; Дареният с Древност; Върховният – Учителят на Учителите, Върховният Даряващ, Дарителят в Дарителите, понеже е Всеобхватен и Неделим; Роденият преди Слънцето

Аравир – Памет, Духовен Архив, Божествен Архив, Древен Архив

Арадор – Врата, Другото Измерение, Входът към Мистичното

Аразима – Мястото, в което нямаше нищо; Нулата

Араха Ахор! – Елате в себе си!

Араха! – Върни се! Събуди Центъра си!

Арахама – Действието, Чистото Древно Действие

Арахара – Дете, Чистото Начало, Чистият Съкровен Път, Новата Светлина, Същество на Началото

Арахая – Жената, произлязла от Сърцето на Словото; Изворът на Божественост; Порталът на Любовта

Арахир – Опит, Дълбоко Проникновено Познание; Мъдрост, която стига до Сърцето на нещата

Арая Аривара – другата същност, отделената същност; това, което трябва да се учи и поучава; това, което трябва да търси себе си

Араявара – Чистотата, Вътрешната Яснота, Дарът да разбираш Пътя си, Дарът да виждаш Скритото в себе си

Аривара – Същностното, Същността, Есенцията на Смислеността

Ариворот – Словото; Вдъхновителят; когато е очистено, става Учителят

Аризама – Този, Който не е; Отсъстващият

Аризама Хорот – Единственият Виждащ; Този, Който дарява Откровенията

Ариха – Ръката, Покоряващата Воля, Целителните Лъчи

Армарахава – Безмълвието като Древно Състояние

Архотор – Неизменност, Неизменна Съсредоточеност

Атеварая – Пресветла, Сияйна Частица от Праогъня, запалена от Праогъня; оживялата в Истината, устоялата

Атеварот – Праогънят, Прапроизходът

Аторит – змията; това, което е ограбило Слънцето в човека; двойственото мислене; изгубената Божественост

Ахавира – Ручей в Извора, Вътрешно Течение в Извора, Извор в Извора; Извор в Тайната, Живот в Живота

Ахамава – Виждането; това, което се взира отвъд нещата

Ахамира – Животът, Изтичането на Духа, Чистият Духовен Поток

Ахамира Ара – Живот в Изумлението, Възторгът на Чистото Сърце, Разцъфтяването на Сърдечните лъчи

Аханир – Приятел; Този, Който се жертва за твоята Истина

Ахима Мавари – Един от Неизречените; Един от Скритите Древни Същности, Който е приел да стане Същество

Ахира – Тайнство на Битието; Излъчената Скритост, Забулената Поява

Ахирая – Волята; Нещо, което те води до края

Ахоролот – Убеждението, Единението с Вътрешната Сила

Белирия – Скъпоценното в човека, най-скритото в човека; Пресветлата Частица, отронена от Абсолюта; Тънката Частица

Бехарат – Фениксът; Единствената Птица, която е получила правото да познае себе си поради дългото си Взиране в Меравот – така очите ѝ станали Огнени Очи на Свободата

Бехаротор – Дълбина без дъно, Скрито Безначалие

Вайхара Дарахар – Последният Глас; Този, Който определя всичко; Гласът над всеки говор

Вараха – Реална Реалност, Неизречена Реалност

Варахира – Чистото Изначално Възприятие, Ясното Провиждане

Варахорот – Предопределението; твоето мислене и твоят избор, които определят твоя Път

Варихи – Водителите към Живата Вода, Пазителите на Живия Път

Вахая – Водата, Благата Сила, Животът на живота

Верахот – Не-диханието като Древно Състояние

Даара – Дом, Безкраят, Истинската Свобода, Чистият Дух на Истината, Древната Първородина

Дара Мавахир – Древното Посвещение, Завръщането в Меравот, Освобождението от световете, отстраняването на сътвореността и времето

Дараватра – Смисълът, Отворената Врата да влизаш в Смисъла, в Бога

Дарахар – Гласът; Диамантеният Говор; Създателят, Който е произнесъл нещата, но е останал Скрит в Себе Си

Дарахая – Съкровище; това, което те обогатява отвътре; това, което е повече от света

Дарахол – Дърво; Същество, което никога не губи себе си, защото корените му са в Духа, а не в земята

Дарая – Сърце, Сияещата Есенция на Душата, Скритото Светло Място

Дараяра – Любовта като Бездна

Дарима – Доверието, най-скритият Ключ на Развитието

Даритор – Звукът, Излъченото Мълчание

Даротор – Мъдрост, обитавана от Изначален Лъч

Даротот – Праезикът, Древните Същества

Дархат Вахари Айра – Древен Пазител на Безкрая

Дахар – Дъното

Даяра – Душата

Дерахор – Общуване; това, което дарява Сила; Чистата Връзка с Невидимото

Дехавира – Десетото Състояние, Съвършената Свръхцялостна Пълнота

Дехарон – Чистият Диамант

Дехира Рахотор – Диамантената Решителност

Дивир – Духът

Залирая – Красивото, Прекрасното

Зарама – Истината; Истинност, Умението да се освобождаваш от себе си

Зарамот – Древно Място без място

Зарахира – Извисеност, Умението да преодоляваш загубите, Силата да си над събитията

Зохор – злото, сложността

Кахара – съдбата

Ламарот – Луцифер

Латарха – лъжата, несъгласието с Истината, непорядъкът в човека; това, което умира; лъжата е винаги умиране

Лахара – Лекотата, Полъхът

Лахарот – Въздържанието; Въздържание от всичко земно и второстепенно, което те отклонява от Истината и от Меравот; това, което изработва Стихията в нас; това, което увеличава Силата; Умението да си Господар във Вътрешността си

Лахатири – Дълбиннословия

Маара – Майка, Мекото Излъчване на Древния, Прегръдката на Древния, Древната Слънчева Истина

Маатор – Пирамидата, Изначалната Идея за Единния, Древният Непостижим Връх, Бялата Власт

Маахири – Мистериозни Прасили, Неведоми Служители

Мава Дараява – Ясна Сърцевина

Мавахира – Практиката; това, което те прави Истинен

Мазорир – Скритото Разбиране; Разбирането, което те осмисля; когато се изкачиш в Истината, идва Разбирането

Майдарим – изкушенията; това, което гради Волята и Мъдростта; това, което те призовава да станеш силен и могъщ

Майтара Архарат – Присъстващият Отсъстващ; Единственият Упътващ; Този, Който завръща всичко в Себе Си

Майхар – Храм, Живото Място в Сърцето; Мястото, в което Бог всякога присъства

Маравор – Учението

Марахава – Тишината

Марахор – Камък, Носител на Твърдостта; Силата на Принципа, Убедеността, Неизменността

Марихама – Милостта

Марихор – Предаността, Позволеният Път

Маротот – смъртта, нереалният живот, неовладеният хаос

Матанхари – Преживяване

Матирия – Тайната

Матот – Мракът

Махарир – Власт; това, което подхожда само на Истината; само Той е Власт, за другите тя е привидна

Махарита – Енергията

Махир – Мъдрец; Този, който се движи в Истината; Този, който умее да води себе си

Махира – Светлинният Поток, Точният Подход, Молитвата

Махира Дара – Мистична Капка от Живота на Меравот

Махирия – Магията, Силата на Преобразяването

Махорот – черното небитие, празнотата, самоограбената същност

Меравахайра – Свръхвглъбеност, Свръхневедомост, Прадревност

Меравот – Древният

Меравот Хорон – Древният Трон

Меритор – Старец, Същество от Дълбините; Същество, сродно с Древността и с Безкрая

Метер Харима – Меч от Безкрая

Мехарор – Тълкуването, Божественото Тълкуване, Умението да разбулваш Скритите неща

Миторат – мъглата

Мохатора – Свободата като Древно Състояние

Нериха Хазрима – Необяснимото Обяснение, Мистичната Яснота, Забулената Яснота

Низара – Незнайната

Охомо – Окото

Охомот – Очите

Равахирия – Благодат, Благодатност

Равая – Радостта, Изворната Вода на Душата

Рахайра – Благост, Благ; Двойно Слънце; това, което грее в Дълбинното

Рахайрити – Благоподобия, Благомълвие, Ухаещ Шепот

Рахатор – Звук без Звук; Звук, който не е Звук, а нещо, което звучи в себе си като Пратишина; Звук, който не е Звук, а Потъване в най-древната Тишина; Ухаещ Звук; Звучаща Тишина

Уразума – Абсолютно Недосегаемият, Върховното Самовглъбяване, Абсолютната Недосегаемост

Уразумая – Върховната Непостижимост, Върховната Недостъпност, Праскритостта

Хаварити – Думите; Изначалните Озарители; Водители, слезли от Безмълвието като Пожертвувание

Хаварор – Осветител

Хадайра – времето, откъснатост, капка от Океана

Хадир – Търсач

Хазира – разпръснатост, разсеяност

Хазор – Извор

Хазори – Познавачи, Водители

Хазорот – Този, Който е всякога, във всеки миг; Постоянно Присъстващият по Неведом начин; Постоянно Пребъдващият, Винаги Бдящият

Хазорот Араха! – Древна Повеля: „Завърни се в своята Неведомост! Завърни се в своята Велика Скритост!“

Хазрим – Изворът като Древно Състояние

Хайрития Ахарими – Океанът без брегове

Хаматира – Скалата, Силата на твърдия Дух – Принципът

Хамира – Дълбина

Хаморот – Хранителят на Истината и на Безмълвието

Хар – Миг, Висше движение

Харавар – Здравето, Светещото начало

Хараварат – Върховната Неведомост, Съвършенството, Съвършеното Място

Харазама – Пустотата; Мястото, в което не се вижда краят

Харазар – Ключът

Харахот – Неведомост

Харива Атор – Специален Устрем; това, което е пронизало Истината

Харима Махатая – Неведомост в Неведомостта, Скритост в Скритостта

Харима Махатаяя – Неизлъчена Неведомост; Върховна Праскритост, която е отвъд всичко

Харира – Дълбока Себесъщност, Себескритост; Нещо, което е в себе си

Харити – външни, уязвими

Хариторх – Извършителят, Единственият Действащ, Най-скритодействащият в човека, Окончателното Мъдродействие

Хариха – спомен, стар приятел или враг, преживян опит

Хатария – Пустинята

Хатор – Пътят; това, в което всичко се осмисля

Хаторот – Свръх; Свръхреалният; Този, Който дава Реалност на Реалността

Хаторот Вараха – Свръхреална Реалност, Свръхнеизреченост

Хаярая – Благодарността, Лицето на Душата

Хитири – животните

РЕЧНИК НА АРИНОР

Аайя Лайра – Скрита Лекота

Ааян – Сърцето

Авахама – Вдъхновението

Адария – Смирението, Сливането с Дълбините; това е Древният Бог, Който е отдал Себе Си, защото Смирението не се постига, но се дарява на Чистите неуморни усилия

Азайра – Истината

Азиха Марахва – Истинското Разбиране

Азорор – Зората

Азохори – Могъщи, Древномогъщи

Амарайра – мисълта

Амахот – Нищото

Аморим – Животът

Амормор – злото

Амородора – Увереността

Амором Рахайрат – Бог защитава

Амором – Древният, Самото Всемогъщество

Аморта – смъртта

Анморор – Учителят

Аравита – Усмивката

Арама – Мекотата

Арамая – Отсъствието

Арамира Ворот – Божията Воля

Арахир – Воин

Арзоний – Древна силна отрова

Армазмот – разсеяността

Дарамон – Устоят

Даронон – Незнайност, Незнаен

Дехатор – Осъзнаване, Висша Осъзнатост, Осъзнато Съблюдаване на Скритите Принципи, или Правилността на нещата

Лавайра – Любовта

Лайра – Лекотата

Мазарва – празнота

Марими – влиянието

Мархир – Стремежът

Махар – Мъдрец

Махарая – Тишината

Махарим – Мъдростта

Махаротор – Мъглата, Бялата Мъгла, Забуленото Начало; Това, Което бавно изяснява Себе Си, но никога не се разкрива

Мерива Азор – Древното зло; това, което е извън Вселената; заключеното зло

Морот Аорая – Черното Слънце, Черният Извор

Хадорон – Древното Усърдие

Харавайри – Усилията

Хатарам – Животоносен Лъх, Полъх от Безкрая, Сила от Безкрая