Елеазар Хараш - За Великия Рожден Ден на Учителя 11.07.2026 г. В присъствието на Росиян, Калина, Дени, Стефан, Дани и Диана

Ще говорим за Учителя. Нарекох го „За Великия Рожден Ден“. Случвало ми се е да забравя моя – наистина, да се чудиш. Защото Той е важен! Както и да е. Е, някои години съм го помнил моя.

Учителят казва: „Щом живееш, това показва, че те обичам. Дето има насилие, лъжа и зло, там Моят крак не стъпва. Да изгубиш Истината, това означава животът ти да потъмнее. Който ходи в тъмнина, върши своята воля, а не Божията. Аз познавам всички човешки пътища и Виждам, че те са фалирали.“

Тука даже и постижения да има... „Без Закона на Мъдростта вие не можете да служите на Бога и Любовта. И Любовта не може да я употребите. Без връзка с Бога човек не може правилно да мисли. Отправяйте мисълта си нагоре към Центъра и от нищо не се безпокойте. Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен.“

Учителят казва: „Аз съм Духът на Истината. Тука няма никакъв си господин Дънов. Аз не Съм между вас. Аз Съм извън времето и пространството. Само Тялото ми е при вас. Моят Глас е за много малко хора. В Истината се крие Сила, която побеждава всичко. Кирил и Методий са двама Мои служители, които Аз призовах и ви изпратих.“

Много хора в България не знаят и това. Те мислят, че ей така са дошли.

„С мисълта си човек може да помага на ближните си и в трите свята: Физически, духовен, божествен. Една опасност има за човека. Тя се заключава в търсене на лесния път. Няма по-страшно за хората от това Божественото да спре да ви влияе. Лошото настроение това не си ти. Търсете Истината и ще я намерите в противоречията.“

Става въпрос и за най-големите противоречия. „Душата е Жива в тялото и Жива без тяло. Когато сме Чисти, Бог е с нас. По-добра ограда от положителната мисъл няма. Всяка лоша мисъл и чувство внасят отрова в тялото. На всички тревоги тайната е Молитвата. Без религия и църква може, но без Любов не може. Философията е външната мъдрост, религията е вътрешна мъдрост, а Любовта е Божествена Мъдрост. Ако искаш да усилиш имунитета си, стреми се към Истината.“ После вече са хубави лекарства – тука допълвам. Номер едно е да навлезеш в детайли, в тънкости на Истината.

Ще се случи да не те одобряват. На мен се е случвало. Даже те изкарват лъжец. И аз съм казал: „Ние сме постоянно пред Бога. Слава на Бога, че Той Вижда и Чува, Знае намеренията. Ние не говорим пред хора или пред власти – пред Него.“ И после съм виждал как Той разпилява. Егрегорите се задвижват. А егрегорът, това е Неговата стихия. Той ги създава в нас. Той ги раздвижва. Той ги прави. Ние само трябва просто да се стремим към туй – особено Тайното Пречистване.

„Голямата катастрофа е лошо отношение към Бога. Добрият човек е дело на страданието. Каква чудна природа, каза Учителят, а ти гледаш в тинята.“ Тоест хиляди, милиарди Светли мисли, Божествени, Мистични, красиви, и ти си се хванал за някаква лоша мисъл. Все едно стаята да е пълна с красота, а ти в кошчето за боклук си влязъл, нали. Но някой път се случва и туй.

„Кой не устоява на Истината? Този, в когото я няма.“ Това се вижда при Свръхтежките изпитания. И тогава се вижда дали ще устоиш и вътрешно. „Всяка нечиста дума и мисъл е промъкване на нечист дух.“ Затова имаме: „Бди над всяка дума!“ Не си мисли, че си прав, защото някой път... Бди над всяка дума и знай какво казваш пред Него. И скрито какво казваш и какво ти е намерението.

„Душата в другия свят мисли чрез себе си, а не чрез мозък.“ Много хора казват, че от мозъка произлизат мислите. Няма такова нещо. „Само Чистотата може да опази човека. Без Чистото Съзнание в кое учение си?“ Значи каквито и учения, религии – въпросът е – така мога да го преведа: Осъзнат ли си? Ако ти си осъзнат, ще прегърнеш всички религии, без изключение, защото Той е там. В черната магия – и там е Той. Няма друг! И Той знае на кой какви уроци ще даде. Срещнах такива – и служители на Луцифер, с които имахме, така, дълбоко разбирателство. Разбраха какво им казах – от Учителя. И даже станаха промени.

Само любящият е в Бога, а не вярващият. Вярващият е в Път на подготовка. Може да се случи, може да не се случи. „Само Чистата и Истинска Любов образуват Бога отвътре. Първо трябва да уредиш вътрешния си Живот, защото Животът никога не се урежда външно. Злото не може да живее в Любовта, но в религията може. Щом имаш Божия Любов, кармата ще отпадне.“

„Учителят е роден в Истината, а не в Николаевка“ – туй аз го казвам. Любовта е Същността Му, Мъдростта е Пътят Му, а Истината е Древността Му. Учителят се е родил като дете, но Той е Древен. Когато застанеш до Учителя, лесно е да разбереш и усетиш, че това е Висше Същество. Има и такива, които не Го разбират, но това е съвсем... Там има заслепяване. Значи лесно е да разбереш, че това е Висше Същество. Но аз казвам така: „Това е заблуждение!“ Необходими са Други Очи, Очи от Дълбините, за да видиш, че Учителят е Нещо много по-дълбоко от Висше Същество.

Той е Древен, Мистерия, Скритост и още Нещо. Ако Той беше само Висше Същество, нямаше да бъде Реален Истински Учител. Но аз успях да проникна много Дълбинно в Него чрез Нищото, чрез Истината, разбира се – Негова Помощ. А освен това, досега съм Умирал Осем Пъти за Него. И аз Го Знам, но пак не казвам, че Го Познавам в Дъното. Позволява ми да Влизам някой път, да Видя Страшни Неща и Истини, които не мога да кажа. И пак с чиста съвест Казвам: „Не Го Познавам!“

Това е Велик Рожден Ден, но и нещо друго – по-дълбоко. Едно Висше Същество не може да ти отвори Древната Врата към Мистерията. Учителят Може! Тази Древност не се преподава. Тука и чистото слово и красивото слово отпадат – това Слово, според Атлантите, не спада към Древния Кристал на Орела – Мистерията. Става въпрос за чистото и красивото. Тук става въпрос за Истинното, Мистериозното, което е Всепроникващо.

И накрая мога да Кажа: една снимка на Учителя ми е по-скъпа от целия свят. С Него Съм от милиони години. Мога да Кажа, че тази снимка ми е по-скъпа от вселената. Само една малка снимка! Тя ми стига за целия Живот. Това беше така накратко.

– Благодаря Ти! Ние имаме по едно въпросче, ако позволиш. Аз ще ти прочета моя. Той е от „Учителя за Себе Си“. Тя е една извадка, която ще се радвам, така, да кажеш нещо. Учителят Казва: „Учението, което Аз изнасям, изисква Абсолютна Честност, Абсолютна Доброта и Абсолютно Отдаване на Истината. В това отношение няма компромиси.“

– Така. Първо: Честността е Директен Път към Центъра. Но дълго време трябва да си бил Честен към себе си, за да се прехвърли. Добротата е – няма нищо общо с човешката доброта. Тя е от Вечност-Доброта нагоре! Затуй говорим. И третото какво беше?

– Абсолютно Отдаване на Истината.

– Да. Абсолютно Отдаване на Истината, защото заместиш ли, според мене, даже Бог и религията и други, ако ги заместиш с Истината, ще направиш голяма грешка. Някои ще кажат: „Бог е Истина.“ Бог е Истина, обаче Абсолютът е Върховната Истина и тя е създадена от Него; вселена е в Бога – Той е Част от Него, разбира се. Но Истината е Мярка! Отдадеш ли се на религия и ритуали, ти ще изостанеш наистина, реално хиляди, а може и милиони години в Развитието си. Отдадеш ли се на Истината, ще придобиеш и Бог правилно, и Добротата правилно, и Учителя правилно и ще те докосне Абсолюта. А Той докосне ли те вече – докоснала те е Мистерията.

– А как би...? Как звучи това за теб: „В това отношение няма компромиси.“

– Ми компромисът може да е пробив – да пробиеш себе си и да... Говорим за компромис с Истината. Най-тежките компромиси са там. И който прави компромис с Истината – прошка няма. По-хубаво е да засегнеш човека. Той след време ще разбере, че си му бил приятел, нали, отколкото... А полуистини са допустими, когато не е готов човекът, защото с Истината може да го убиеш. Но туй всичко го преценява този, който има Любовта. Казано по друг начин: Различаването. Той знае кое да каже, колко да каже, кое да премълчи. Различаването е свързано пак с Абсолютното Неосъждане или със Скритата Чистота – не тази, която е духовната. Тя е също бедна.

– Учителят допуска ли до Себе Си ученици, души, които правят компромис с Истина?

– Допуска, защото Той знае, че това е Път.

– Благодаря ти! Диянка? Можеш ли да прочетеш това за нас?

– Като продължение аз ще кажа: Учителят казва: „Аз строя Живота върху основата на Истинолюбието.“ Не ли това есенциално за цялото Учение, за всичко?

– Абсолютно Чистата Есенция; квинтесенция, свръхесенцията, нали. И колкото повече тренираш, внимаваш в думите, толкоз повече навлиза Духът на Истинолюбието в тебе и Той ще помете всичко. Ще ти махне и постиженията, защото те са пречки. Ще ти махне човешките неща – те са пречки. Ще ти махне човешката доброта, която – малко или много – е зло. Тя няма Мярка, нали. Затуй аз ги загатнах одена, че... Учителят Казва: „Дяволът е, който кара човека да прави добро и зло.“ Но когато не е... в неподходящото време – прибързано зло. Прибързва... И човек мисли, че е направил добро. И не знае, че е карма. Търсачите знаят – Хадирите! Да.

– Хадирите, да.

– Те умират в Търсенето си. Изчезват. И просто получават. Те надминават вселената, Диянка. Търсачите са нещо специално в света. Те търсят преди всичко Осъзнаването. То не е толкова Търсене, защото Истината в дълбокия смисъл не е въпрос на търсене. Тя е винаги! Тя е въпрос на Откровение. Но те търсейки, прокопават себе си, да се подготвят, да я приемат. И отначало са: Прозрение. После тя идва като Откровение. И всъщност това не е даже Намиране, а това си ти.

– Да. Учителят казва: „Хадирите живеят само за едно – Той да ги погледне.“

– Да. Само Един Поглед! Да. Дето казва Учителят: „Аз още не Съм те погледнал“ – там, дето го питал някакъв, нали.

– „Защо ме гледаш?“

– „Защо ме гледаш?“ – „Още не съм. Ако те погледна, ти ще бъдеш спасен.“ Това е Погледът на Абсолюта и на Мистерията. Дълбоко Ангажиран Поглед, който... Един Поглед и вече ти ще бъдеш преобразен. Някой път туй може да стане с Една Дума. Станало е с будистки ученик. Тотална промяна! Хем той не е бил в аудиторията на Буда. Отстрани е минавал и е чул Думата, но тя е била за него, а той я е посял от предни... Създал е егрегор в минали животи. Тя се вселява в него и промяната...

– Искра.

– Да, Искрата.

– Стефи, може ли да прочетеш твоя въпрос?

– Учителю, може ли да ни споделите Скрития смисъл на думата „Учи“, като част от думата „Учител“?

– Да. „Учи“ значи: да надминеш света, да надминеш другия свят, да надминеш сътвореността, да надминеш Духовната вселена. В още по-дълбокият смисъл – да надминеш Божествената вселена. И там, отзад, Мистерията чака. И влизайки вече там, разбираш, че няма какво да се Учи. Ставаш част от Мистерията. И както е Лао Дзъ – той вече няма какво да се усъвършенства, защото той се е слял с Дао. Дао действа! Единственият Действащ. И тогава няма как да има грях. Защото когато си си посветил живота на Бог и Учителя, и когато си много концентриран някой път – с Концентрирана Молитва и Мисъл – не действаш ти, Действа Той. И това е Красивото. И това е Сливането. Никога няма карма. Другите може да не разберат защо действаш така, но ти знаеш, защото Той ти дава Мярката. Мярката е велико нещо! Някои дават повече от Мярка на други хора. Уж щедри – ще бъдат наказани. Други дават по-малко. Има нещо в Мярката. Но какво е Мярката? Оказва се, че Мярката е Бог и Учителя. И затуй не е лесно... И когато я хванеш разбираш, че... Да.

– Благодаря.

– Даниелка? Може ли и ти?

– Да. Според Учителя ние, българите, изпълняваме ли Неговия Завет като народ? Това, за което Той е слязъл на земята?

– Ами, отделно Малко Ядро. Така трябва да кажа във Висш Смисъл, малко Скрит. В най-дълбокият смисъл – Висшият, само четирима има, които изпълняват. Те самите са Страшен Вътрешен Кръг в Учителя. И дори не се познават. Не е дал Учителя. Те са Дълбоки Изпълнители. Братството не ги знае, нали. Няма как да ги знае. Има други 10, които също изпълняват. А тези – в България – вървят по този Път, но ще стане много бавно, Даниелка. Това е бавен Път. Бавен Път. И бавен трябва да е, щото всяко нещо, което узрее преждевременно умира. Трябва да... И като цяло – те, ако изпълняваха, ние щяхме да завладеем света с Изключителна Любов, Различаваща Любов. Не такава, която се поддава на, нали... Любов, която наистина, и в Мрака като влезе – в най-тежкото Изпитание, в най-тежката Голгота, вижда Благостта на Любовта. Тя затова е създадена Голгота. Това е Велика Любов. Без Голгота няма Развитие. И понеже братството не е минало през тежки Голготи, нали, и затова е бавен Пътят. Подготвят се. Но едно е да се подготвяш, друго – да си Достоен, както Богомилите – и на Кладата. Те са си Избрани. И това е Мярката, че те вече навлизат в Неговата Воля. Те са се отказали от своята воля. Но тези Четиримата са Страшни Същества, които са извън Мярката. Като цяло много малко хора от Бялото братство ги познават, нали. Скрити са, Негови са. Туй е между другото – така го казвам.

– Дени, може ли да прочетеш твоя въпрос?

– „Искам Постоянството ви. Другото е от Мене. Много усърдно трябва да Ме търсите. И всеки, който не Ме търси, е враг на себе си.“

– Да. Постоянството е нещо много красиво. Закон на Обновяване – то се знае, както е Извора. Аз много харесвам Постоянство, което... години наред и нямаш резултат. И казваш: „Бог е Любов“. Години наред продължаваш... И знаеш, че някои неща няма да се сбъднат в туй прераждане, щото Той е Мярката. И години наред работиш – и когато Той реши. Дал си Му пълно Доверие и Свобода. И от туй твое Постоянство, Той ще направи злато, диаманти и бисери, но в Своето време, а не в нашето. Това е красотата на Постоянството. Абсолютно! Абсолютно благословено качество. Но зададеш ли въпроса: „Защо?“ Нещо вече... Няма „защо?“. Ученикът не задава такъв въпрос. Да. Има Старци са работили милиони години и са нямали отговор. Фениксът – милиони години, докато стане Феникс. Чакал, Постоянство. В един Момент идва часът на Истината. Всичко става с Върховна Пълнота. И аз навремето знаех, вярвах, че Блаженството е Велико нещо и го постигнах. И после видях как то избледнява пред някои Закони от Учителя. Защото казва Учителя: „Любовта има по-дълбока Мисия от Блаженството.“ И това проверих. После видях още по-дълбоки нива. Не трябва да спираш. Не трябва да мислиш, че това е постижението. Вярно е, че Блаженство е... То е нещо Независимо – дълбоко в тебе. То си тече в Нищото. И то няма нищо общо със своеволието, с удоволствието. То надминава всичко. Но от Блаженството има по-дълбока степен на Любовта. После има докосване от Мистериозната Любов на Абсолюта и на Учителя, Които са друго Измерение. И виждаш, че на моменти и Блаженството и Покоя... и даже видях, че и Целостта избледнява. Има нещо по-дълбоко. Не мога да го обясня. Нямам и такава идея, ама ако Позволи... Но трудно да се намерят Слова, макар че Учителят може.

– Дени ще ни прочетеш ли?

– Благодаря!

– Нещо от „Храма на Учителя“, Денито ще ни прочете за финал.

– Да.

– „Учителят е Древен Старец, Древен Трон. Той се обменя с Бездната, с Безкрая. Учителят Пие Еликсира на Безкрая. Той Живее в него. Неговата Мъдрост е Естеството на Безкрая.“

– Да.

– Благодаря.

– Да.

– Да си направим една Формула: Учителя да е между нас. Да завършим така.

– Да, да.