Мъдро като Древния Свят

Адария – Смирението – е по-дълбоко от човека, защото природата му не е човешка, а Божествена. Смирението създава Любовта в нас, а Любовта създава Бога, докато Вярата създава бъдеще. Смирението е Мъдро като Древния Свят, то е като планината. Смирението идва след Чистотата и Съкровенолюбието. То е Венецът на Чистотата. То е кокичето всред цветята. То е Поклонът на Скритата Светлина към Живота. Смирението е Пътят към Покоя.

Смирението е Жезъл

Адария – Смирението – е Богознание. В Смирението е скрит Вътрешният Път. Смирението означава да вървиш в Извора и да изхождаш от него. За Смирения човек всичко е Светло и Мъдро Устроено. Знанията са живот във външния свят, а Смирението е Живот във Вътрешния Свят. Смирението вътре в себе си е като Осветената Мъдрост. В своя най-дълбок смисъл Смирението е Жезъл. Смирението се случва в Същността.

Дихание на Покоя

Адария – Смирението – е Древна Връзка с Невидимия Свят. То напомня за Скритата Необятност. Смиреният човек има Сърце на Пълнотата, защото се е освободил от земното мислене. Що е Смирението? Дихание на Покоя. Смирения човек Висшият Свят го учи, а не светът. Мълчанието на Смирения човек е духовно, говорът му е тих, Сиянието му е незабележимо.

Живо Осъзнаване на Древната Същност

Кой е Учителят на Смирението? Неизговоримото е Учителят. В Смирението има нещо Неизречено и това Неизречено е част от Истината. Смирението не е разбиране, а Осъзнаване. То е Живо Осъзнаване на Древната Скрита Същност. Смиреният човек има Вечна Усмивка в Сърцето си. Тази Усмивка е част от Утробата на Етера.

Арамавахая – Праотсъствието

Арамавахая (на Праезика на Втория Старец) – Праотсъствието – е скрито в Древния Живот. Чрез Праотсъствието ставаме цялостни. Когато То е в нас, ние сме Изначални, ние сме Изначално в себе си и докосваме Чистото и Изначално Прабезмълвие, или Прасъстоянието. Тук ние имаме Древната Тишина и Истината в себе си. Тук Истината живее в нас и е наш Дом.

Потаен Дар от Праотсъствието

Арамавахая – Праотсъствието – не е обяснение, а Древно Състояние, Състояние в Скритостта на Нищото. Оттук са слезли надолу и са се зародили Благостта, Благоговението и Висшият Смисъл, който сам по себе си е Изначалното Състояние, но в Дълбините си. Праотсъствието ги предхожда. Най-великото Благословение е Потаен Дар от Праотсъствието.

Докоснати от Арамавахая

Арамавахая – Праотсъствието – е без начало и без край, без време и без Вечност, дори в Дълбинния Си Смисъл и без Древност. То е породило Древността и е слязло в нея. Древността е най-близкото Стъпало до Праотсъствието. Древността е Величествена, защото е произлязла от Арамавахая, от една Скрита Чистота на Нищото. Всички, които носят нещо Древно в себе си, са докоснати от Арамавахая. Те са докоснати с Частица от Скритото Нищо.

Там Абсолютът е Сам

Арамавахая – Праотсъствието – е Върховно Откровение на Единството от Прадълбините. Що е Прасъстоянието на Древните Същества? То е самата Есенциална Любов между Древните и Абсолюта. А Върховното Праотсъствие – за Него не може да се говори. Там, в Него, Абсолютът е Сам, Единствен, Великомогъществен, Ослепително Осияващ всяка Мистерия и Дълбина. Те все Него чакат.

Отворена Врата, която никой не може да отвори

Арамавахая – Праотсъствието – е Отворената Врата, която никой не може да отвори. Праотсъствието е създало нещата, без да действа – Чисто Изтичане, Чисто Изливане на Нищото, за да може всеки да види себе си и да се осмисли в своята Свобода. Праотсъствието е създало Пречистото Слово за Връзка със Себе Си.

Абсолютно Вглъбено в Себе Си

Арамавахая – Праотсъствието – в най-дълбинния Си Смисъл е Абсолютно Вглъбено в Себе Си. То се движи неведомо, никой не може да Го проучва и да Го узнае. Праотсъствието е родило Старците от Безкрая, Синовете на Вечността и Мъдрите Посветени, за да бъдат те Слуги на душите.

Отвъд живота и Покоя

Арамавахая – Праотсъствието – не е течаща чиста вода. То е Вглъбеност отвъд живота. То не тече, защото тече само сътвореното. Праизточникът не тече. Произходът е отвъд сътвореност и Несътвореност. Произходът е Праотсъствие без корени, без основа. То е нещо отвъд живота и смъртта. То е нещо отвъд живота и Покоя.

Величествена Бездънност

Арамавахая – Праотсъствието – е по-дълбинно не само от всяка енергия, но и от Силата. То е породило Силата, но не е Сила. Що е Праотсъствието? Древността казва и самите Древни казват: „Величествена Бездънност, в Която е по-добре да не попадаш, дори и да си призован“.

Който се съедини с Отсъствието

Арамавахая – Праотсъствието – е Велика Реалност. То присъства в съществата като Отсъствие. То е Пазителят, защото е Непривързаност. И който се съедини с това Отсъствие в себе си, става цялостен и неуязвим. Присъствието е за тези, които са в света. Отсъствието е за тези, които са погълнати от Тайната на Живота. Тази Тайна те прави Уединен и Безпределен. Тя е Тайна на Дълбокия и Мистичен Опит. Тя постепенно пътува към Праотсъствието.

Умее да присъства в Сърцето на Древния

Пътят към Праотсъствието изисква да си натрупал много Чиста и Пречиста Сила. Истинният човек върви от Отсъствието към Праотсъствието. Истинният човек има Тайно Сърце, Мъдрочисто Сърце. Това Сърце има Специално качество. То умее да изчезва в Древното Начало. То умее да присъства в Сърцето на Древния Бог, защото се е отделило от света и сътвореността.

Великият Невидим Наблюдател

Арамавахая – Праотсъствието – е Великият Невидим Наблюдател, Всевиждащият Невидим Дух. Древните казват: „Той е Дух, превъзхождащ Себе Си. Той е Мистерия, слязла в Духа“. Той е Дух без история: Величествен, Самороден в Себе Си, Отсъстващ и Присъстващ според Волята Си и Замисъла Си; Абсолютно Непознаваем, но подаващ Ръка; всякога Неуловим и Мистериозно Неведом, защото не може да бъде обхванат.

Дарява Мълниеносно Просветление

Арамавахая – Праотсъствието – е Дихание без дихание. Това е Прасъстояние на Бездънност. Дарява Мълниеносно Просветление, като заедно с това дарява Посоката и Пътя към Себе Си. Праотсъствието царува зад Пределите на всичко. Всеки, който върви към Праотсъствието, трябва да осъзнае своята Невидимост и своята Дълбина.

Това Място е зад Предела

Арамавахая – Праотсъствието – е Най-скритото Древно Място. Основата на това Място е Невидима и Неведома. Тук няма присъствия. Тук е Мистерията, Която е отвъд живота. Тук е Животът без сътвореност. Това е Мястото на Древната Свобода. Това Място е зад Предела. Пределът е Покоят, а зад Покоя се намира Древният Бог. Той е Бащата на Покоя и Дарителят на Древната Свобода.

Ти си Древност и Мистерия

В Арамавахая – Праотсъствието – царува Безпределието. Ти, човеко, осъзнай своята Невидимост, своята Несътвореност, своята Древност. Изначално ти си роден като Древно Осветен и Свободен от светове, Свободен от живот и смърт. Осъзнай, че си странно скрит от всичко, което съществува. Ти си Древен, Дълбок и Невидим Свят. Ти нямаш история, нямаш биография. Ти си Древност и Мистерия.

От Стремеж към Него не могат да спят

Арамавахая – Праотсъствието – е Древна Тишина. А що е Тишината? Древна Дълбина. Оттук е излязъл Скритият Бог и е станал Вътрешно Явление. Скритият Бог е Мистичен: Той живее в Праотсъствието, но слиза в нещата и отвътре, и отвън. Той търси само Преданите, Съществата на Постоянните Усилия, които от Стремеж към Него не могат да спят.

Не Го разбирай

Арамавахая – Праотсъствието – иска твоите Усилия, твоята Отдаденост, а не да Го разбереш. Древният е тук, но Той не е за разбиране. Люби Древния и не Го разбирай. Той е Мистериозна Непостижимост, но е близък до всяко Чисто Сърце. Той е Могъщо Строг, но към Чистото Сърце е Мек и Усмихнат. Той е Учителят от Древността. А що е Чистото Сърце? Древен Кристал.

Марахатот – Правдъхновението

Марахатот (на Праезика на Втория Старец) – Правдъхновението – е Изкуство на Предаността, Изкуство на Отречеността. Това Правдъхновение и дърветата, и скалите, и вятърът го познават. Правдъхновението е Живот в Тайнство и Мистерия. Правдъхновеният човек е събрал Бог в себе си. Той е съсредоточен в словото си и Древният Бог му е дал Усет за Себе Си.

Задвижва Вдъхновението и Същността

За Правдъхновението трудностите са нещо лесно, защото Правдъхновението не е земно явление. То е Движение на Древната Божия Сила. Правдъхновението задвижва Вдъхновението и Същността в живите същества и ги повежда към Произхода. Правдъхновението гледа с Древни Очи, а да те е погледнал Древният Бог, това значи да ти е отнел света.

Излъчена Древна Сила

Марахатот – Правдъхновението – е излъчена сама по себе си Древна Сила. То се обменя с Вечността и с Безкрая. То е далече от суетата на сътворението. Правдъхновението е друга Воля, влязла във Вдъхновението на човека. Това Вдъхновение няма Дом в света. То търси само Същностното и живее всякога в него. Така то съхранява себе си.

Вижда Ореола на Лекотата

Марахатот – Правдъхновението – се движи скрито по Земята и търси Преданите за своя Замисъл. Този, който има Марахатот, му се дава да вижда в Незримото. Дава му се да вижда Ореола на Лекотата. Лекотата е навсякъде, но умението да я виждаш, не е дадено на всеки.

Силен Чист Вятър

Марахатот – Правдъхновението – е Древен Невидим Свят. То е Следа от Силата на Древния Бог. То е Силен Чист Вятър. То ни очиства от света и сътворението. Марахатот е Вкус на Древност, Древно Море, Древно Течение. То е част от Всемогъщата Древна Сила. Правдъхновението е Воля, преодоляваща всичко. Правдъхновението има в себе си Тайно Различаване. Така то служи единствено на Висшата Истина.

Познават Жертвата и Отречеността

В Марахатот – Правдъхновението – живеят Древни Души и Духове с Опит в света и отвъд света. Те често се срещат на Земята и се познават. Особено много са се срещали в Атлантида и Египет, и най-вече в Първата Слънчева Раса. Марахатот е Слово на Древното Изричане. Съществата на Правдъхновението са Майстори на Чистия Път. Те познават Тайнството на Жертвата и Мистерията на Отречеността.

Съхранява Пътя, Възхода, Възторга

Марахатот – Правдъхновението – е Владетел на Чистото Съзнание. То е Отломък от Древното Скрито Сияние. Неговият Мироглед е Слънчев, Божествен, защото то е Звук на Истината. То е Древно Докосновение. А от него се е родило Вдъхновението. Що е Истинното Вдъхновение? Живата Чистота, чрез която извървяваме Пътя си. Вдъхновението съхранява Духа, съхранява Пътя, Възхода, Възторга, Изумлението и Чистотата. Вдъхновението е Тайнство, а Правдъхновението е Мистерия.

Рахима Арамая – Безметежното Сияние

Правдъхновението и Вдъхновението – това е, което липсва на света. Това е Живот, основан на Всемогъщи Правила. Правдъхновението е Големият Брат на Вдъхновението. Наричали са ги и двете „Безметежното Сияние“. На Езика на Боговете това се изрича като Рахима Арамая. И още са ги наричали „Мостът към Бездната“ и „Образът на Изначалния Живот“.

Могъщо Място

Марахатот – Правдъхновението – не го докосва хаосът, нито ветровете, нито ледовете, защото част от него е отвъд живота, а друга част само слиза да даде Пътя на Вдъхновените, за да се извисят към Него. Правдъхновението е Могъщо Място. От него смъртта потреперва, защото, когато Правдъхновението е било, смъртта още не е съществувала. В Правдъхновението има Скрита Истина, която е още по-страшна от смъртта. Що е Истината? Древен Говор, скрит в Правдъхновението.

Дух Владетел

Марахатот – Правдъхновението – е част от Пламъка на Древния Бог. В бурята има силни духове, в урагана има могъщи духове, а в Марахатот има Дух Владетел, Дух, слязъл от Великата Реалност. Силата на Правдъхновението е в това, че една част от него живее в Реалността, а друга част превъзхожда Реалността. Правдъхновението е Дар от Мистерията, а Вдъхновението е Дарът на Бездната.

Вдъхновението поразява миналото

Марахатот – Правдъхновението – е Древният Възглед на Мистерията. Вдъхновените същества са поканени да вървят към Вечността и Безкрая. А тези, които са изгубили Вдъхновението, те са заключили себе си във времето и в сътворението. Те носят в себе си миналото, защото са изпуснали Древността. Само Вдъхновението може да порази миналото, като го преодолее в себе си.

Има Дълбок Възглед в себе си

Марахатот – Правдъхновението – е Бащата на Вдъхновението. Ако Вдъхновеният човек попадне в пустинята, той ще улови и усети Вкуса на пустинята. Той ще види пустинята като оазис и като море, защото има Дълбок Възглед в себе си. Правдъхновението е Водачът на Древните Същества, а Вдъхновението е Водачът на Вечните същества, които търсят изгубения Произход. Слава на постоянно търсещите същества!

Величествено Дело

Вдъхновението е споделящо, Правдъхновението е Безмълвно и Сияещо. То реже Дълбините. Вдъхновението е Чудна Преданост, Изящна Преданост, а Правдъхновението е Величествено Дело. Човекът на Правдъхновението може да създаде Цивилизация. И при двете Вдъхновения човекът е преодолял себе си. Вдъхновеният човек е от друг Свят, а Правдъхновението е без история.

Звук на Безпределния Живот

Марахатот – Правдъхновението – минава през Мрака и Мракът не го узнава. Само Висшата Тишина знае как действа Правдъхновението. Правдъхновението и Тишината са сродни. Те са Древно сродни. Те са Звук на Безпределния Живот. За тях Вселената никога не е съществувала.

Древният, Тоталният човек

Марахатот – Правдъхновението – е над Будността и над Виждането. Може да си Буден, може да си Виждащ, но Правдъхновението е Скрито Измерение на Древния Замисъл. Правдъхновението – това е Древният, Тоталният човек. Той е Човекобог, Сгъстен Бог. Това се е случило, когато Древният Бог е изригнал и се е вселил в Себе Си, в Себеподобието Си, в Човекобога.

Създава Същества Храмове

Марахатот – Правдъхновението – е действало, когато още е нямало светове. То е Изначален Чист Пламък, Неуловима Фина Сила. То докосва съществата и ги прави Слънца. Така във Вътрешния Свят са се зародили милиони Слънца. Правдъхновението създава Същества Храмове. Правдъхновението е слязъл Древен Лъч, който яростта на тъмната бездна е отрекла. Но този Лъч е Велик Замисъл, който е преодолял Древното зло.

„Завърти Ключа на Истината!“

Мерива Азор (на Езика Аринор) – Древното зло – е свят без топлина. Тук словото е мъртво. В него тече тъмнина и празнота. То е грабещо и обезсилващо. То е втвърдяващо. Срещу него вярата и доброто са безсилни. Но ако то срещне Истината, то спира и наблюдава. То знае, че ако Истината изригне, то трябва да се скрие в своята празнота. В Древността Премъдрите само казвали: „Завърти Ключа на Истината!“.

Истината е Владетелят

Срещу Мерива Азор – Древното зло – оцелява само Истината. Срещу него нито доброто, нито справедливостта могат да оцелеят. Силата срещу това зло е да си станал едно с Истината. Истината е Владетелят, защото в Истината се движи Древният Бог. Тя е Всемогъщо Остра. Тя е, която реже мрачното зло. Срещу Истината Древното зло няма подход. Неизменният в Истината придобива своята Древност.

Трепери от Истината

Мерива Азор – Древното зло – е вкаменено от Истината. То е заключено. Само Истината може да заключва и отключва нещата. В Древното зло има много огън и гняв, но я няма Силата на Истината, която изтича от Абсолюта. Що е Истината? Силата на Неизменността. Истината е Мистичният Будител на Древните. Огънят на Древното зло трепери от Истината, крие се, но не се покорява.

Има само Един Върховен Владетел

В Мерива Азор – Древното зло – са погребани могъщи зверове. Те са съставени от огън и гняв. Някои от тях живеят във вулканите и чакат своя час. Древното зло е било поразено от Този, Който няма Име. Съществата на Древното зло се отрекли от Неговата Истина и от Древния Божествен Живот. Впоследствие Той е слязъл върху тези същества и им показал последиците. Така те станали прадемони и зверове, за да осмислят себе си след милиони години падение и да разберат, че има само Един, Който е Върховен Владетел.

Най-древното му име е отнето

Мерива Азор – Древното зло – в най-дълбокия си смисъл е без име, за да не бъде изричано и оживявано. Най-древното му име е отнето, за да бъде обезличено. От Древни времена словото му е отнето, защото словото е било вратата към него. А знае се, че в Словото е заключена Древна Власт. Тайната на Словото е, че то може да събужда Древни неща. Мъдрите натрупват Свещени Слова и чрез това те придобиват Превъзходство над света. А чрез слова на злото може да се натрупват много зверове в съзнанието, докато накрая злото се всели.

За да не потънем в тъмния център

Мерива Азор – Древното зло – е особена мрачна светлина. Тя черпи сили от тъмен извор, от тъмен център, който си има и външно място във Вселената. Когато Древният Бог е създал Ламарот – Луцифер – и после го е въвел в Своя Замисъл, Той с това ни е подал Ръка, за да имаме Изход и да вървим към своето Освобождение. Древният Бог е превърнал Ламарот в зло, но в обучаващо зло. А това е част от Божия Замисъл, за да не потънем ние в тъмния център на Вселената.

Сгъстен хаос

Мерива Азор – Древното зло – е сгъстен хаос. То има големи знания, но без Истина. Това зло ако имаше власт, то щеше да прояви нечувано насилие. Морето на ужаса е част от тъмната празнота на Древното зло. Но то не е знаело, че от Нищото ще се появи Древният Бог, Който владее всичко в Себе Си. Древният Бог е Владетел, защото е Цялата Истина, Абсолютната Истина. Той е излязъл от Мястото на Могъщата Слава. Единственото нещо, което Древното зло не желае, е да среща Лицето на Истината и Лъчите ѝ.

Проядено до сърцевината

Мерива Азор – Древното зло – има мрачно сърце. Каменното сърце на човека е 80 пъти по-живо. Това зло, сатанинското и човешкото, е проядено само донякъде, но Древното зло е проядено до сърцевината и затова му е отнето съществуването. Ние трябва да осъзнаем, че пред Древното зло лицето на човешката смърт е красиво явление. То е като усмивка на чист сърдечен поздрав. Слава на Древната Истина и на Величествения Бог!

Тъма непоносима

Мерива Азор – Древното зло – е неовладяна стихийност. То не е като вълка, който разкъсва овцете и ги изоставя. Древното зло разкъсва и вълка, и овцете и нищо не остава от тях. Там, откъдето мине това зло, то оставя зад себе си аура от празнота и тъма непоносима. То е като да видиш труп от хиляди години.

Било е изсечено

Древното зло в своето минало е живяло реално и е траяло само няколко хиляди години. А после е било изсечено като от могъща ръка на Невидим Майстор. И оттогава то стене в себе си и очаква някога да се яви утеха. Но за да дойде утехата, то трябва напълно да се изтощи в себе си.

Заключено с Тайна Дума

Древното зло, което е смазващо, е заключено от Всемогъщото Действие на Абсолюта. Абсолютът го е заключил с Тайна Дума от Праезика, а една част от него е вкаменена. То е станало планини, скали, материя, която жадува някога своето освобождение. Но за това трябва да дойде друго време и да бъде изречена друга Дума от Праезика. Слава на Древния Бог, че ни е позволил Развитие!

Който е осъдил Истината

Мерива Азор – Древното зло – е чисто сурово бедствие. То си стои в своя затворен свят, а от него съществуват само остатъци. Мерива Азор е необикновена Тайна. Това Древно зло е произнесло присъда над Истината, а всеки, който е осъдил Истината, се е самоотделил от Същността си.

То е заключено, за да има Развитие

Мерива Азор – Древното зло – прави живите мъртви, а мъртвите – още по-мъртви. Това се е случвало. Но понеже сега то е заключено, то е безопасно. То е заключено, за да има Развитие и да има някога Завръщане в Древния Произход. Съществата са виждали гъста мъгла, тежка мъгла, бяла мъгла, но не са виждали черна мъгла, сковаваща мъгла, защото тя отдавна е отнета.

Велик е само Древният Бог!

Мерива Азор – Древното зло – е праистория от Тайния и Скрит Свят. Тук има много спомени, които са отдавна изтрити. От тях самото сатанинско зло щеше да трепери. Но хората трябва да знаят, че това Древно зло някога е съществувало и с това съществуване е посяло своето заключване от Всемогъщата Древна Сила, Която държи всичко в Своите Ръце. Не може да се говори дълбоко за Древното зло, за да не се отваря една стара опасна врата. Но трябва да се знае едно: че Велик е само Древният Бог!

Не е получило Напътствие към Истината

В Мерива Азор – Древното зло – светлината е умирала. То е внасяло в цветята нещо отровно. Отраженията му са създали блатата. То е по-голямо зло от всяка черна дупка и пропаст. Защо Древното зло се е провалило в себе си? Защото то не е получило Напътствие към Истината. Поради това то се е отрекло напълно от нея. Така се е случило това странно черно дело, което ще умре в себе си, за да имаме ние Дара на Развитието.

Пазителят на Развитието

Мерива Азор – Древното зло – е пожелало дори да разруши Духа на смъртта, но нещо му се е изплъзнало и то не е успяло. Ние знаем, че смъртта е важна за човека и човечеството, защото в нея човекът се обновява, за да се върне с нови сили в Пътя на своето Развитие и Въздигане. Смъртта е помощник и слуга на Развитието. Смъртта е Благородна. Тя е Пазителят на Развитието.

ПОСЛЕСЛОВ

Който разбере дълбоко Тайнството на нещата, ще стане човек на Възхода и Вдъхновението. Който разбере дълбоко, ще порази злото в себе си. Който разбере дълбоко, ще стане Майстор на Силата. Който разбере дълбоко, ще стане Дух без окови. Който разбере дълбоко, ще придобие Тайната на Мъдродействието. Що е Мъдрото Действие? Това е Уединението, а не Действието. Така действа Древният Бог.

Елеазар Хараш

РЕЧНИК НА ЗАЛИХИР

Аазара – Яснотата, Отключването, Позволението да виждаш

Аайра Рамон! – Ела в себе си, в Древността си, в Скритостта си, в Същността си!

Аанхарат – Покоят като Древно Състояние

Аар Хаварат – Птица с Криле от Огън, Огнена Птица; Птица на Силата (орел); Летящ Устрем към Широтата на Неизвестното и Неизреченото

Аараха – Практиката на практиките, Върховната Практика

Аараявара – Древната Чистота, Абсолютната Неопетненост

Аармарая Марита – Абсолютната Родина

Аахайра – Мистичната Скритост, Мистериозната Вглъбеност

Аахайрава – Нищото като Древно Състояние

Аахара – Мистериозната Същност, Скритата Същност на Прасъществото, Дълбината на Прасъществото; Отсъствието, Което е породило Същността

Аахара Харир – Дълбинното Място, Дълбинната Скритост, Дълбинният Покой

Аахирия – Този, Който е преди Вдъхновението; Този, Който е вдъхнал Вдъхновението

Авазирия – Вдъхновението; Пробивачът на скалите, световете

Адарохот – Единството; Това, което слива Същностите

Азамот Харайа – Скритият от световете, Незнайният за световете; Скритият Незнаен

Азарима – Алхимията, Науката за Изчезването от световете и елементите, Науката за Преобразяването, Озаряващата Сила

Азарира – Завръщането

Азахир – Изгрев; Това, което излиза от Скритостта си

Азахирия – Еликсир; Мъдрата Есенция, Скритата Есенция; Това, което дарява Простора

Азомора Харот – Най-скритата и Страшна Тайна; Мястото, в което никой не е прониквал и никой никога няма да проникне във всички времена и епохи

Азорим – паразит; това, което води в празнотата

Азорот – Доброто; Това, което трябва да те заведе в Разбирането

Азотири Рава? – Изостави ли световете?

Азхаротор – Мъдростта като Древно Състояние

Айдара – Прасилата; Могъществото, което излиза от Центъра; Мълниеносното Начало

Айра! – Зови ме! Призови ме! Въззови ме!

Айхама – Древният Ключ; Изначалното Единение; Това, което те обожествява; Това, което ти дава Дълбината

Айя! – Ела!

Ал Хадира – Великото Светилище, Любовта, Древният Сияещ Лъч

Алдаротор – Премъдростта, Правиждането, Умението на Пронизновението, Умението на Пронизващата Сила

Алмарая – Уединението, Скриването от световете, Изчезване на видимото и невидимото

Алмариха – Любовта като Древно Състояние

Ал-Мозор – Повелителят; Повелителната Сила, Която говори само един път

Амадара – Слънцето в човека, Осветителят, Обновителят

Амазирия – Пълнотата като Древно Състояние

Анхарат – Покоят, Царят в човека, Овладяната Сила

Анхаротот – Учителят; Дареният с Древност; Върховният – Учителят на Учителите, Върховният Даряващ, Дарителят в Дарителите, понеже е Всеобхватен и Неделим; Роденият преди Слънцето

Аравир – Памет, Духовен Архив, Божествен Архив, Древен Архив

Арадор – Врата, Другото Измерение, Входът към Мистичното

Аразима – Мястото, в което нямаше нищо; Нулата

Араха Ахор! – Елате в себе си!

Араха! – Върни се! Събуди Центъра си!

Арахама – Действието, Чистото Древно Действие

Арахара – Дете, Чистото Начало, Чистият Съкровен Път, Новата Светлина, Същество на Началото

Арахая – Жената, произлязла от Сърцето на Словото; Изворът на Божественост; Порталът на Любовта

Арахир – Опит, Дълбоко Проникновено Познание; Мъдрост, която стига до Сърцето на нещата

Арая Аривара – другата същност, отделената същност; това, което трябва да се учи и поучава; това, което трябва да търси себе си

Араявара – Чистотата, Вътрешната Яснота, Дарът да разбираш Пътя си, Дарът да виждаш Скритото в себе си

Аривара – Същностното, Същността, Есенцията на Смислеността

Ариворот – Словото; Вдъхновителят; когато е очистено, става Учителят

Аризама – Този, Който не е; Отсъстващият

Аризама Хорот – Единственият Виждащ; Този, Който дарява Откровенията

Ариха – Ръката, Покоряващата Воля, Целителните Лъчи

Армарахава – Безмълвието като Древно Състояние

Архотор – Неизменност, Неизменна Съсредоточеност

Атеварая – Пресветла, Сияйна Частица от Праогъня, запалена от Праогъня; оживялата в Истината, устоялата

Атеварот – Праогънят, Прапроизходът

Аторит – змията; това, което е ограбило Слънцето в човека; двойственото мислене; изгубената Божественост

Ахавира – Ручей в Извора, Вътрешно Течение в Извора, Извор в Извора; Извор в Тайната, Живот в Живота

Ахамава – Виждането; Това, което се взира отвъд нещата

Ахамира – Животът, Изтичането на Духа, Чистият Духовен Поток

Ахамира Ара – Живот в Изумлението, Възторгът на Чистото Сърце, Разцъфтяването на Сърдечните лъчи

Аханир – Приятел; Този, Който се жертва за твоята Истина

Ахима Мавари – Един от Неизречените; Един от Скритите Древни Същности, Който е приел да стане Същество

Ахира – Тайнство на Битието; Излъчената Скритост, Забулената Поява

Ахирая – Волята; Нещо, което те води до края

Ахоролот – Убеждението, Единението с Вътрешната Сила

Белирия – Скъпоценното в човека, най-скритото в човека; Пресветлата Частица, отронена от Абсолюта; Тънката Частица

Бехарат – Фениксът; Единствената Птица, която е получила правото да познае себе си поради дългото си Взиране в Меравот – така очите ѝ станали Огнени Очи на Свободата

Бехаротор – Дълбина без дъно, Скрито Безначалие

Вайхара Дарахар – Последният Глас; Този, Който определя всичко; Гласът над всеки говор

Вараха – Реална Реалност, Неизречена Реалност

Варахира – Чистото Изначално Възприятие, Ясното Провиждане

Варахорот – Предопределението; твоето мислене и твоят избор, които определят твоя Път

Варихи – Водителите към Живата Вода, Пазителите на Живия Път

Вахая – Водата, Благата Сила, Животът на живота

Верахот – Не-диханието като Древно Състояние

Даара – Дом, Безкраят, Истинската Свобода, Чистият Дух на Истината, Древната Първородина

Дара Мавахир – Древното Посвещение, Завръщането в Меравот, Освобождението от световете, отстраняването на сътвореността и времето

Дараватра – Смисълът, Отворената Врата да влизаш в Смисъла, в Бога

Дарахар – Гласът; Диамантеният Говор; Създателят, Който е произнесъл нещата, но е останал Скрит в Себе Си

Дарахая – Съкровище; това, което те обогатява отвътре; това, което е повече от света

Дарахол – Дърво; Същество, което никога не губи себе си, защото корените му са в Духа, а не в земята

Дарая – Сърце, Сияещата Есенция на Душата, Скритото Светло Място

Дараяра – Любовта като Бездна

Дарима – Доверието, най-скритият Ключ на Развитието

Даритор – Звукът, Излъченото Мълчание

Даротор – Мъдрост, обитавана от Изначален Лъч

Даротот – Праезикът, Древните Същества

Дархат Вахари Айра – Древен Пазител на Безкрая

Дахар – Дъното

Даяра – Душата

Дерахор – Общуване; това, което дарява Сила; Чистата Връзка с Невидимото

Дехавира – Десетото Състояние, Съвършената Свръхцялостна Пълнота

Дехарон – Чистият Диамант

Дехира Рахотор – Диамантената Решителност

Дивир – Духът

Залирая – Красивото, Прекрасното

Зарама – Истината; Истинност, Умението да се освобождаваш от себе си

Зарамот – Древно Място без място

Зарахира – Извисеност, Умението да преодоляваш загубите, Силата да си над събитията

Зохор – злото, сложността

Кахара – съдбата

Ламарот – Луцифер

Латарха – лъжата, несъгласието с Истината, непорядъкът в човека; това, което умира; лъжата е винаги умиране

Лахара – Лекотата, Полъхът

Лахарот – Въздържанието; Въздържание от всичко земно и второстепенно, което те отклонява от Истината и от Меравот; това, което изработва Стихията в нас; това, което увеличава Силата; Умението да си Господар във Вътрешността си

Лахатири – Дълбиннословия

Маара – Майка, Мекото Излъчване на Древния, Прегръдката на Древния, Древната Слънчева Истина

Маатор – Пирамидата, Изначалната Идея за Единния, Древният Непостижим Връх, Бялата Власт

Маахири – Мистериозни Прасили, Неведоми Служители

Мава Дараява – Ясна Сърцевина

Мавахира – Практиката; това, което те прави Истинен

Мазорир – Скритото Разбиране; Разбирането, което те осмисля; когато се изкачиш в Истината, идва Разбирането

Майдарим – изкушенията; това, което гради Волята и Мъдростта; това, което те призовава да станеш силен и могъщ

Майтара Архарат – Присъстващият Отсъстващ; Единственият Упътващ; Този, Който завръща всичко в Себе Си

Майхар – Храм, Живото Място в Сърцето; Мястото, в което Бог всякога присъства

Маравор – Учението

Марахава – Тишината

Марахор – Камък, Носител на Твърдостта; Силата на Принципа, Убедеността, Неизменността

Марихама – Милостта

Марихор – Предаността, Позволеният Път

Маротот – смъртта, нереалният живот, неовладяният хаос

Матанхари – Преживяване

Матирия – Тайната

Матот – Мракът

Махарир – Власт; това, което подхожда само на Истината; само Той е Власт, за другите тя е привидна

Махарита – Енергията

Махир – Мъдрец; Този, който се движи в Истината; Този, който умее да води себе си

Махира – Светлинният Поток, Точният Подход, Молитвата

Махира Дара – Мистична Капка от Живота на Меравот

Махирия – Магията, Силата на Преобразяването

Махорот – черното небитие, празнотата, самоограбената същност

Меравахайра – Свръхвглъбеност, Свръхневедомост, Прадревност

Меравот – Древният

Меравот Хорон – Древният Трон

Меритор – Старец, Същество от Дълбините; Същество, сродно с Древността и с Безкрая

Метер Харима – Меч от Безкрая

Мехарор – Тълкуването, Божественото Тълкуване, Умението да разбулваш Скритите неща

Миторат – мъглата

Мохатора – Свободата като Древно Състояние

Нериха Хазрима – Необяснимото Обяснение, Мистичната Яснота, Забулената Яснота

Низара – Незнайната

Охомо – Окото

Охомот – Очите

Равахирия – Благодат, Благодатност

Равая – Радостта, Изворната Вода на Душата

Рахайра – Благост, Благ; Двойно Слънце; Това, Което грее в Дълбинното

Рахайрити – Благоподобия, Благомълвие, Ухаещ Шепот

Рахатор – Звук без Звук; Звук, който не е Звук, а нещо, което звучи в себе си като Пратишина; Звук, който не е Звук, а Потъване в най-древната Тишина; Ухаещ Звук; Звучаща Тишина

Уразума – Абсолютно Недосегаемият, Върховното Самовглъбяване, Абсолютната Недосегаемост

Уразумая – Върховната Непостижимост, Върховната Недостъпност, Праскритостта

Хаварити – Думите; Изначалните Озарители; Водители, слезли от Безмълвието като Пожертвувание

Хаварор – Осветител

Хадайра – времето, откъснатост, капка от Океана

Хадир – Търсач

Хазира – разпръснатост, разсеяност

Хазор – Извор

Хазори – Познавачи, Водители

Хазорот – Този, Който е всякога, във всеки миг; Постоянно Присъстващият по Неведом начин; Постоянно Пребъдващият, Винаги Бдящият

Хазорот Араха! – Древна Повеля: „Завърни се в своята Неведомост! Завърни се в своята Велика Скритост!“

Хазрим – Изворът като Древно Състояние

Хайрития Ахарими – Океанът без брегове

Хаматира – Скалата, Силата на твърдия Дух – Принципът

Хамира – Дълбина

Хаморот – Хранителят на Истината и на Безмълвието

Хар – Миг, Висше движение

Харавар – Здравето, Светещото начало

Хараварат – Върховната Неведомост, Съвършенството, Съвършеното Място

Харазама – Пустотата; Мястото, в което не се вижда краят

Харазар – Ключът

Харахот – Неведомост

Харива Атор – Специален Устрем; Това, което е пронизало Истината

Харима Махатая – Неведомост в Неведомостта, Скритост в Скритостта

Харима Махатаяя – Неизлъчена Неведомост; Върховна Праскритост, която е отвъд всичко

Харира – Дълбока Себесъщност, Себескритост; Нещо, което е в себе си

Харити – външни, уязвими

Хариторх – Извършителят, Единственият Действащ, Най-скритодействащият в човека, Окончателното Мъдродействие

Хариха – спомен, стар приятел или враг, преживян опит

Хатария – Пустинята

Хатор – Пътят; Това, в което всичко се осмисля

Хаторот – Свръх; Свръхреалният; Този, Който дава Реалност на Реалността

Хаторот Вараха – Свръхреална Реалност, Свръхнеизреченост

Хаярая – Благодарността, Лицето на Душата

Хитири – животните

РЕЧНИК НА АРИНОР

Аайя Лайра – Скрита Лекота

Ааян – Сърцето

Авахама – Вдъхновението

Адария – Смирението, Сливането с Дълбините; това е Древният Бог, Който е отдал Себе Си, защото Смирението не се постига, но се дарява на Чистите неуморни усилия

Азайра – Истината

Азиха Марахва – Истинското Разбиране

Азорор – Зората

Азохори – Могъщи, Древномогъщи

Амарайра – мисълта

Амахот – Нищото

Аморим – Животът

Амормор – злото

Амородора – Увереността

Амором Рахайрат – Бог защитава

Амором – Древният, Самото Всемогъщество

Аморта – смъртта

Анморор – Учителят

Аравита – Усмивката

Арама – Мекотата

Арамая – Отсъствието

Арамира Ворот – Божията Воля

Арзоний – Древна силна отрова

Армазмот – разсеяността

Дарамон – Устоят

Даронон – Незнайност, Незнаен

Дехатор – Осъзнаване, Висша Осъзнатост, Осъзнато Съблюдаване на Скритите Принципи, или Правилността на нещата

Лавайра – Любовта

Лайра – Лекотата

Мазарва – празнота

Мархир – Стремежът

Махар – Мъдрец

Махарая – Тишината

Махарим – Мъдростта

Махаротор – Мъглата, Бялата Мъгла, Забуленото Начало; Това, Което бавно изяснява Себе Си, но никога не се разкрива

Мерива Азор – Древното зло; това, което е извън Вселената; заключеното зло

Морот Аорая – Черното Слънце, Черният Извор

Хадорон – Древното Усърдие

Харавайри – Усилията

РЕЧНИК НА АРАЗУМА

Аазавария – Необяснимата Необяснимост

Аам Хорайри – Неведомите Слънца, Скрити в Скритостта; Неоткритите Слънца

Аариха – Нещото, което се крие в себе си

Аахама – Всецелостта, Скритото в Скритостта

Азахот Маяра – Единственият Виждащ, Върховното Виждане

Айя Морхот – Правдъхновението

Амон Ар – Древният Маг, Скритият Маг

Арамон – Вратата

Аранон – Устоят

Арарая – Ухаещата, Двойното Слънце

Арима Мавора – Тайното Възприятие

Архатора – Върховното Нищо

Аяхайри – Мистериословия, Скритословия

Бенира – Фениксът

Бенира Хемру – Птица Жрец; Единствената Птица, получила правото да познае себе си в Дълбините

Лавахира – Незнайното, Незнайността в нещата

Маар Дарита – Вещото Проникновение

Махаротот Аяра – Върховно Неизреченият

Мохрот – Мистичният Мрак

Раахара Аварон – Сияещата Свобода

Рама Азрин – Извисен Полет, Древното Оръжие

Рахарима – Древният Звук, Звучащата Лекота, Висшата Тишина

Харавайра – Скритата Същност, Изначалната Сила, Пробиващата Сила; Изначална Сила, която действа на много нива – като Съкровенодействаща, като Божествено Действаща и като Абсолютно Действаща; една и съща Сила, която слиза от горе надолу

Харарима – Древната Усмивка; тази, на която и Слънцето се чуди; тази, пред която и Ангелите немеят; тази, която е толкова естествена, че не може да се обясни; тази, която е сама по себе си

Хортор – Кръвта, Есенцията, Скритата Сила, Слънцето в човека

Шадая Анхор – Сфинксът, Пазителят, Неподвижното Безмълвие, Недостъпното Място; Обетованата Сила – Скритата, Заключената Сила