Шри Ауробиндо и подходът към обидата болестите изпитанията и ума

Елеазар Хараш · Приятелски разговор в Добрич · ноември 2012 г.

Източник: видеозапис на Фондация „Елеазар Хараш“

Шри Ауробиндо и Пътят към Бога

Да направим една кратка ограждаща формула.

Лекцията ще бъде кратка, за втората лекция, декемврийската. Даже не е цялата. Шри Ауробиндо — чували сте за него. Понеже много интересни неща казва и самият му Път е много интересен, затова ще се спрем малко на него. Той ще ви помогне малко в подхода към нещата, защото, освен че е йога и мистик… Значи, Ауробиндо — това е една много красива Душа, която е успяла да привлече Бога и да получи Посвещение.

Той разбрал, че главният въпрос в края на краищата е Чистотата, не разни духовни практики. Защото може да дишаш колкото си искаш, примерно… Чистотата. Съумял е да пита Бога правилно. Чистият винаги пита правилно. Значи, истинският въпрос е умение на Душата, не на ума и на сърцето, а на Душата. Това е въпрос, който знае как да отиде при Бога, при Брахман, при чистата Древна Светлина. И затова е получил отговора, който е повече от отговор.

Това означава, че Ауробиндо е успял да отключи своя Път към Бога, не да пита какво да прави. Както много хора години наред слушат и питат: „Какво да правя?“ Успял е да отключи своя Път. Той е осъзнал и още нещо много важно: че вдъхновението не зависи от условията. Все едно е какви са условията, защото вдъхновението — това си ти самият. Ти решаваш да си вдъхновен, а не да чакаш някакви благоприятни условия. Няма тежки условия, няма хубави условия — ти си вдъхновението. Книгите му са иначе около тридесет и пет тома. Така, ще ви кажа нещо за Мъдростта му.

Знанието Мъдростта и отношението към изпитанията

„В човека има две сили — знание и Мъдрост. Знанието е развалената част от Истината, а Мъдростта е тази, която прозира в Духа.“ Това е много важно, защото който е влязъл в Духа, има Път към Духа си, той може да има и Път към Бога. Може да проучва тайните на Самия Бог чрез Духа, никога чрез ума.

„Мъдростта е тази, която прозира в Духа, в окото на Самия Бог. Ако Бог ме порази с човешка ръка, аз какво трябва да Му кажа? „Господи, прощавам Ти тази дързост“ ли? Бог диша във всяка точка на този свят. Когато Бог ме поразява, Той ми принася благо.“ Това е без изключение, няма значение чрез кого — благо. „Какво следва да Му кажа? „О, Всемогъщи, прощавам Ти злото и жестокостта, но повече не прави така“?“

„Когато изнемогвам в нещастие, аз наричам това зло и изпитвам разочарование. Но тогава аз събуждам в себе си вечния глупак. Когато аз виждам как страдат другите, аз чувствам себе си нещастен. Но Мъдростта, която не ми принадлежи, вижда, че се извършва благо, и тя го благославя. Един престъпник, когото водели към неговата Голгота, казал: „Ето, по Божията Милост идвам тук.“ Господ е велик и жесток мъчител, защото ни обича.“ Иска да ни завърне към Себе Си.

Значи, казвал съм: там, където страданието не помага, идва мъчението. Това е последната подадена ръка на Бога. Както и тероризмът, и всичко — това е последната Божия ръка. Защото има нещо много по-лошо от падението, много по-лошо от алчността — това е демонизирането на човека. Там вече връщане няма да има за хиляди, милиони години. И затова Бог измъчва, за да може човек да стане принципен, да се върне в абсолютното Добро, не да е добър. Казвали сме го, нали. Учителят казва: „Вие не трябва да сте добри — абсолютно добри.“ Разликата е огромна. Ако си добър, при натиск може да станеш лош. Даже и лошият при натиск може да стане добър. Но абсолютно добрият не се изменя, той си остава.

„Истинско значение имат само тези събития, които никога не са били. В сравнение с тях всички исторически събития са мъгляви и незначителни. Ако Бог ми е определил място в ада, аз не разбирам защо трябва да се стремя към небесата.“ Значи, щом Бог ти е избрал Пътя към ада, там ще научиш нещо толкова важно, което няма да го научиш в рая. И затова, ако го приемеш дълбоко, ще го научиш. Ако не го приемеш дълбоко, ще извадиш второстепенни поуки, ще се влачиш, нали. „Той по-добре знае от мене кое е нужно за моето благополучие. Ако Бог ме води към небесата, то даже Той с другата Си ръка да се опитва да ме задържи в ада, аз съм длъжен да се стремя нагоре.“

„Логиката е опасен враг на Истината, защото не вижда своите заблуждения и своето несъвършенство. Когато аз с удоволствие завърших четенето на една много скучна книга, аз видях и в скуката нещо съвършено, защото удържах победа над своя ум.“ Значи, книга, която не може да търпиш — да я изчетеш, за да преодолееш в ума си нещо. Защото ако той се отвращава, след време ще изпъдиш Бога.

„Тигърът действа съгласно своята природа, той не знае нищо друго и затова е божествен и няма в него зло. Ако тигърът само за миг се усъмни в себе си и в своята сила, той веднага ще стане престъпник.“ Той не е устроен да бъде агне или нещо друго, или заек. Бог в него развива определени качества за неговото бъдеще. Това е друг Път. Ние може да мислим, че е жесток, защото недовиждаме.

Силата слабостта и чувството за хумор

„Бог е велик“ — говори мохамеданинът. И наистина Бог е толкова велик, че може да си позволи даже слабост в човека. Всеки път, когато… Става въпрос за слабост. Всеки път, когато Бог има необходимост от нея, ти в тази слабост също трябва да видиш Бога. Ако си много силен, трябва да знаеш, че това не е твоя сила. И при слабостта пак трябва да вярваш в Бога, и пак трябва да си обикнеш слабостта, за да може да я надрастваш и след време Бог да израства. Понеже Бог е велик и непобедим, Той може да се скрие и да покаже слабост.

„Бог е самата Мъдрост, но Той си е оставил в Скритост и право на глупост. Можеш ли да видиш Бога в часовете си на мъчение? Тогава ще се домогнеш до най-висшето познание и Мъдрост. Не си мисли, че Бог е само Любов. Най-голямата сила се ражда от най-голямата трудност. Когато отидем отвъд насладите, ще имаме блаженство. Става онова, което виждам в себе си.“

И казва: „Чувството за хумор е солта на живота. Без това чувство светът и човекът щяха да излязат от равновесие и да отидат по дяволите. Бог, Който не знае да се смее, не би създал този изпълнен с хумор свят. Всичко е Негова игра — страховита или прекрасна, но Негова игра.“

Така, това беше. Исках кратко да е, да имате и въпроси, ако имате. Иначе декември ще изнесем повече неща. Въобще Шри Ауробиндо отначало е бил революционер, с политика, писател. Но накрая е станал мистик, защото е търсил правилно Истината, без да прекъсва търсенето си, без да очаква резултати. Просто работи с Любов. Значи, истинският ученик никога не мисли за резултати. Говоря за истинския, не за полуистинския. Той работи с Любов към Бога и с постоянство. Той гони принципи, той търси принципи, а не резултати. Пък какво ще реши Бог — това е Негова работа.

За въпросите и обидата

Така, може да питате каквото решите, макар че, както знаете, не е лесно да се задават въпроси. Това е голяма наука. Като цяло досега в България, от всички градове и лекции, където съм ходил, не съм срещал нито един, който да ми е задал мъдър въпрос. Няма изключение. Полуразумни въпроси има — две сестри главно успяха да ги зададат, и двете от Варна. То след като много ги пресяваха, като много мислеха, но накрая пак не изпълниха това, което се иска.

Едната ми каза: „Кажи ми всички видове, първо външни изкушения, които да ги победя, и кажи ми после вътрешните.“ Обаче не стигна до вътрешните. Другата зададе подобни въпроси. Засега продължава да е търсач на Истината, ама някой път не може да разбере. Скоро ѝ обяснявах, нали, че примерно някой те обижда — това е скритият Бог. Няма значение чрез близки, чрез странични хора — няма значение хората. Бог иска да възрасне в него. Не че Самият Бог те обижда — Той си има инструменти. Но става въпрос, че иска да станеш дълбока вода.

Кой ще обиди Бог в тебе след време, като Бог се роди в тебе? Кой ще Го обиди? Кой ще обиди океана или Безкрая? Обаче докато си плитък, трябва да минеш през всякакъв род… Няма значение тук дали са братя, сестри, близки, дали обидата е фина или груба, средна — няма значение. Ти трябва да се научиш да преодоляваш и да приемаш обидите като нектар. Те са нектар, обаче понеже не виждаш, казваш: „Еди-кой си ме обиди.“ А пък понеже действа само една Воля навсякъде в света и във Вселената, и Бог иска да израснеш.

Значи, ти разделяш себе си, разцепваш си енергията и виждаш и други неща, и не виждаш само Бог. И като не Го виждаш, няма да си научиш уроците. А пък Той работи за тебе. И този, който те обижда, той се жертва, той прави жертва, да станеш ти дълбока вода. И когато станеш, Бог няма да те обижда чрез разни сили, защото няма да има смисъл, защото ти си вече в Него. Кой ще обиди Бог в тебе? Простички са нещата и същевременно хората някой път бавно и трудно ги разбират.

Разбирането будността и овладяването на себе си

Участник: Ами когато ги разбирам, а пък нямам будност да ги спазвам постоянно?

Значи, ако наистина ги разбираш, ще имаш и будност.

Участник: В дадени моменти аз ги разбирам, обаче… Защото аз всеки ден слушам нашите лекции и виждам кое е правилното, кое не е правилното.

Значи, истинското разбиране означава превръщане. Превръщаш силите. Обидата вече става нещо, ти в момента я виждаш. Значи, това е Духът. Ако после я видиш или се обидиш и кажеш еди-какво си — това е умът. Но когато изпревариш… И тогава вече истинското разбиране върви заедно с будността, не са разделени.

Участник: Аз често пъти сам се съдя. Някой допусне някаква грубост спрямо мене и аз веднага съм готов и аз да отговоря на същата грубост.

Да.

Участник: Или аз падам вече на неговото ниво.

Слизаш надолу.

Участник: Да, слизам надолу. След него разбирам, ама в момента не успявам да…

Това нещо се тренира.

Участник: Как трябва?

Започваш да тренираш, да кажем, овладяване на себе си. Аз го наричам и независимост от всякакви влияния. И след време няма да ти влияе нищо. Значи, включително и тежки събития, включително и тежки хора срещу тебе. Имал съм случаи — седем човека проверка: милиция, митница и Държавна сигурност, рано сутринта, накуп. Само говориш Истината и внимаваш, и те са вързани. Една лъжа кажеш ли, загубиш ли будност… Всичко това се тренира.

Каквото и да ти кажат… Значи, давам ти пример. В единия случай единият от Държавна сигурност каза: „Ех, как искам да те ударя, ама тук има жена в стаята.“ И аз му казвам: „Мир.“ Това е съвсем друг свят. Той се чуди какво става. Ние се разминаваме — други измерения, нямаме допирна точка. Значи, той се чуди какви са тези думи, пък ме гледа така. Няма проблем. Значи, трябва да си постоянно в Бога и тогава вече тези влияния са една шега.

Болестите и тежките изпитания

Виждаш даже, че няма изход. Скоро една сестра във Варна има голямо предизвикателство. Ракът ѝ така се е размножил вече, че и операция не помага, казват ѝ лекарите. Ей сега ще се види кой е ученик, ей сега ще ти видим вярата. Говорим за Учение. Вярна е, тя е от около две години, ама това няма значение. Ей сега покажи какво е, защото Бог в тебе може ли да се разболее? Не! Бог в тебе не може ли да се справи с този рак? Защото много хора се справят, даже и деца има, които се справят. Въпросът е — сега е времето да се мобилизираш, изключваш всичко друго и се съсредоточаваш в Бога, обещаваш да Му служиш и ще видиш какво ще стане с рака, примерно.

И други имат такива тежки изпитания. Много е ценно. В тежкото ще се види какво избираш или си цитатаджия. Също друг брат — главата му гъмжи от демони. В тяхната къща е много сложно, защото баща му и майка му — комунисти. Голяма борба да ги завържеш тези демони, да ги вкараш и тях в правия Път, заедно със себе си. Не казвам, че е лесно.

Друга сестра — две-три години ежедневни главоболия. Почна да се моли по шест, седем, осем часа. От време на време за един-два дни ѝ дават, все едно е раят. Идва тук. После пак главоболия. Вика: „Можеш ли да направиш чудо с мене?“ Ще ти кажа защо не мога. Защото ако беше натрупала пет, шест, седем години много формули и чисти постъпки спрямо Учителя и Учението, сега имам право да призова тайните формули. В случая нямам право. Защото се е случвало с други хора — няма лекари, всичко… Казват: „Свърши.“ Няма да свърши. Обаче трябва да има съкровена връзка. Трябва да знаеш защо действаш за този човек, защото ще стане по-лошо.

Един в София иска: „Абе, ако ме… [неясни думи, 17:04–17:09], ще стана посветен.“ Защото много е чел, иска бързо. Ще стане десет пъти по-лошо. И той разбра — то така става, наготово, нали. Защото му тежи, много е чел, пък мъчат го духовете, тормоз на всякакви фронтове. Това ти е… Това е красотата — да бъдеш измъчен и да станеш принципен, защото нямаш друг шанс. Така да избереш Истината, така да избереш честността.

Няма работа — като няма работа, да станеш още по-честен. Затова е безработицата и бедността — да покажеш честност докрай. Защото голямата борба е с този древен материализъм в човека. Знам го, много е трудно, обаче е много красиво. Да нямаш какво да ядеш и пак да царуваш. Да си беден, както има клошари, спят в кашони. Красиво е да покажеш на Бога принципи при тежки условия. Защото като всичко ти е наредено — лесна работа. Даже тогава се отпускаш. Пак не е лесно, може да се отпуснеш.

Обидите засягат само твоето его. Бог в тебе не могат да Го докоснат по никаква гледна точка.

Недеянието и непрекъснатата работа на ума

Участник: Ние често например си обясняваме нещата така, че за да бъдеш в такова съзнание, с което да не мислиш за нищо… Обаче тук в една лекция пак слушах, че… той препоръчва недеяние. Обаче може това недеяние да го ползваш например и по време на работа, не само… Защото ако седнеш цял ден да седиш, краката ти ще замръзнат, ръцете ти ще замръзнат — студено е. Пък ако е горещо, ще се загрееш много.

Недеянието не означава да няма действие. Недеянието е чистото действие.

Участник: Чистото действие.

Като е чисто действие, непривързано, значи Бог действа в тебе. Няма карма, лекота е.

Участник: Приятно е. Особено това, дето казва, че трябва да бъдеш в… Да спреш да мислиш и просто да нямаш такива… Постоянно главата ти работи като едно палаво дете. И да го набиеш, след малко пак почва. Даже Ошо го обяснява по един особен начин. Той казва: „Каквото погледнеш, не трябва да го покриваш с размисъл.“ Е, сега това е лошото в мене, че аз където и да мина, виждам: това нещо трябва да се оправи иначе. Или аз съм по оправянето.

Участник: И там, дето за паразитите имаше лекция, даже казах на моето момче: „В тебе има паразит, който се наслаждава, че постоянно пиеш и пушиш.“ Пък моят паразит е такъв, че той ме кара всичко да оправям. И аз съм жертва на това оправяне. Имам трактор, имам инвентар — всичко искам да бъде… Защото навремето прочетох една поговорка, китайска: „Приготви се, когато си свободен, за да ти е лесно, като бързаш.“ И това нещо толкова ми е влязло вече в навика.

Участник: И някои хора ме питат колко ям, че съм тънък. Казвам: „Аз ям много, обаче всичко изразходвам в работа.“ И по този начин нищо не ми тежи, даже и не се уморявам. Аз помня, като бях по-млад, изморявах се, сега въобще не се изморявам. По десет-двадесет километра въртя колело. На нагорнище спирам — за две минути съм си починал вече. Докато има хора, които са дебели — той няма и достатъчно въздух, защото дробовете му не работят с пълен капацитет. И става така, че аз искам да направя нещо, зная, ама ей това, дето ме кара постоянно да оправям нещата…

Да, това е един преразвит ум от миналото, който сега по инерция така те изпреварва. И всъщност трябва да развиеш Духа.

Участник: Да, аз от дете бях… Мама ме гълчи: „Бе, легни си, почини си на обяд.“ Цял ден копаем. Аз ходя там, разхождам се, и те си поспят малко, станат и почват да копаят. Аз съм починал вече и аз почвам с тях.

Размишление с Бога и живот в Духа

Това, което каза за Ошо, то е правилно на едно по-ниско ниво. Значи, при Учителя въпросът е по-дълбок, в смисъл такъв: не да не размишляваш, когато се случат нещата, а да размишляваш заедно с Бога. Защото Той ще ти даде… Тук вече няма да имаш мнение, а ще имаш Мъдрост. И тогава вече се получава съвсем друго. Ти си вече отвъд размисъла. Не е мнение, а Мъдрост. Разликата е огромна. Почнеш ли да имаш мнение, то вече мнението е подобно на съмнението.

Участник: Да. Аз например често пъти сам си отговарям на някои въпроси. Но това не знам: Духът в човека постоянно ли е, или не е всякога?

Ще ти кажа. Значи, Духът е постоянно, но ти не си постоянно в Него.

Участник: Точно.

Не е обратното.

Участник: Аз това нещо го разбирам, че когато… Ето сега например, аз… Ошо казва за пето ниво, че и във Вашите лекции пак имаше случай, че тя, моята жена, е на пето ниво. Тя не говори с ума си, а говори с Висшата си Душа. И мене ме поразяват нейните приказки — толкова са премерени. Тя никога не възбужда гордост, никога някакво предизвикателство или да упрекне някого.

Ти имаш Учител, бе, учи се!

Участник: Учител имам, бе, аз имам. Не мога да го направя, защото има и злоба в мене много.

Ще се настроиш правилно, на успокоено мислене, на овладяване, за да можеш… Ще се настроиш на приемственост, на мекота.

Участник: Да имам будност постоянно на това нещо.

Един миг изгубиш ли будността — свърши вече. Съвсем други поуки и други последствия, други мнения.

Участник: Вие веднъж ми казахте, че трябва да се учиш от нея. Хубав пример ми е. Всичките сега — внуци, комшии, съседи — всички я тачат и тя никого не търси, винаги при нея идват. Да, има няколко GSM-а. Който се обади, натисне копчето: „Кажи, баби“, почва да говори. И това нещо аз вече виждам, че тя хубаво прави, хубаво, ама аз не мога да го направя. Пък това не трябва да казвам, че не мога да…

Няма такова „не мога“.

Участник: Зная, че мога. Ама, нали казах за ума на човека — Ошо го сравнява с едно палаво дете. Майката го набие даже, да спре да прави щуротии, обаче то забравя и пак скача, и пак почва да прави. И така е умът на човека. Той особено като говори…

Ама ти, както го разказваш, все едно тебе те няма. Само умът ти се разхожда, пък ти липсваш.

Участник: Той даже дава пример: един треньор, който тренира, да кажем, един борец — ако тренира двадесет и четири часа, без да почива, той никога не може да стане силен. А пък ние, казва, обикновените хора точно така правим. Деня мислиш, главата ти постоянно е заангажирана с мислене, легнеш да спиш — сънищата почват. Или умът ти работи двадесет и четири часа. И аз, като гледам моята жена каква памет има — за какво да я попитам, тя казва: „Еди-къде си, еди-къде си.“ Аз защо не мога да помня толкова? Защото моята глава постоянно работи.

Участник: Е, сега и вие, като говорихте тук за тези книги, аз имам отговори на тях, ама викам: „Няма да се…“ [неясни думи, 27:07–27:11] Защото особено за Любовта на човека, мъж и жена, за да бъдат… Истинската Любов е съвсем друго чувство. И даже който случи жена с неговите трептения на тялото, такова семейство богати не стават, защото нямат наклонност да трупат богатство. Сега колко е вярно това нещо, ама аз съм го прочел и тогава разбрах, че има съвсем друга Любов, която ние, обикновените хора, не можем да я изпитаме.

Участник: Извинявам се, че…

Не, говори — няма никакъв проблем. Аз се радвам.

Участник: Някой път забравям, че аз не трябва да говоря.

Не е казано… [неясни реплики, 28:08–28:38]

Тишината и отношението към хората

Участник: Даже някой път казвам за нашите лекции, казвам, че сто души… „Нашият лектор — викам — никога не е казал: „Пазете тишина.“ Не знам той ли ни влияе, ние самите един на друг ли си влияем, обаче такава тишина настава.“ И викам, имало е случаи, когато бяхме горе в лятно кино „Тракия“ — кучетата лаят вънка, прозорците отворени, коли минават, бръмчат. Викам: „Нашият лектор никога не каза: „Ей, тези хора ми пречат, тези кучета ми пречат.“ Защото в тебе работи съвсем друго нещо, не е като в нас.

Участник: Аз от кучета например не мога да ги търпя, просто почва да ми драска по главата, дето толкова много лаят. Влизат в главата. Ами като мина с колелото, защото по-бързо се движа — ама толкова пищялки лаят, че вече бързам по-скоро да мина, да не ги слушам. Пък то редното е да изпитваш удоволствие от тази работа.

Ама различни са хората. В Бургас имаше една сестра — по време на лекция отзад застана и почна да си прави упражнения. Няма проблем. После май изгониха ли я, не знам какво… Някой… Ама всякакви.

Участник: Имало е някой като него, дето не може много да трае.

Участник: Аз много работи научих ги вече. Даже някой път казват да случиш добра жена и добър мъж. Да, ама добрите, те са затова добри, защото нищо не оправят и за нищо не се тревожат, не се ядосват. И по този начин почва… Сега гледам там… [неясни думи, 30:42–30:46] Тя се оплаква от мъжа си, значи, той пиел, пушел и нищо не пипал. Еми той не е досаден, не приказва излишни приказки, обаче пък нищо не върши. И по такъв начин ние вече не го харесваме. Ние, дето искаме всичко да е на ниво, и да се… И ужас става.

Участник: И става — никой не ще да слуша нашите лекции, защото казва, не може, защото е секта. Каква секта е тук? Няма…

Скоро се разведоха във Варна един мъж и жена заради лекциите. Да, няма проблем. Тя избира развитието, той смята, че е секта, и се разведоха. Ще стават такива неща. Защото той смята, че е заблудена, тя смята, че не може да му обясни. Нормално.

Но иначе ние не обичаме хора. Ние обичаме преди всичко Бог в хората и тогава вече почваш да виждаш правилно. Започнеш ли да обичаш хора — на погрешен Път си. Но когато обичаш Душа, Дух… Значи, човек пак трябва да има чувство, но да е духовно или божествено. И човешкото чувство трябва да израсне там. Иначе, живееш ли с хора — лошо е. Живееш ли с Бог в човека и с Бог в хората, вече става все по-хубаво и почваш да проглеждаш по други неща. Това е нормално, естествено, ама който го разбере.

В този календар пише: „Бог е по-реален, отколкото сте вие.“ Ние мислим, че човекът го има — днеска, утре го няма. Обаче ако обичаш Бога, ако не прекъсва Любовта ти, ще виждаш правилно. И затова страдат много хора, защото смятат, че са реални, съществуващи. Ако осъзнаят, че са несъществуващи, ще станат по-дълбоки. Но съществуващото е ограничено.

Участник: Така, аз трябва да отивам. Имам влак сега, от дванадесет без единадесет минути. Девет минути остават. Трябва да успея да… Иначе трябва чак довечера.

Довиждане.

Участник: Довиждане.

Всичко… А раницата?

Мълчанието искреността и тънкостите в Учението

И в Русе, и в Бургас взеха повече да се свиват и да бягат от въпроси, защото самите лекции отговарят на много въпроси и самият търсач се домогва. Въпросите са много често капани и фактът, че питаш, значи Бог още Го няма в тебе. Обаче може и да мълчиш, и пак Бог да Го няма. Защото аз съм викал: „Мълчанието не е злато“ — казва Учителят. Не е съкровище. И рибите мълчат, ама не са мъдри. Има мълчание, което е невежество, има мълчание, което е мъдро. Който се домогне до това хубавото мълчание, истинското — той е благодатен.

Но трябва много да се тренира. Там трябва дълго време да знаеш колко да говориш, докъде да спреш. Някои мислят, че като са искрени — и наред. Не може. Даже е опасно да си искрен с лицемерни хора. Даже е опасно, става опасност. Трябва да знаеш с кого доколко. Лицемерния пак ще го обичаш по друг начин — ще му изпратиш хубава мисъл и молитва, но там искрени разговори не са на място.

Но който почне да тренира, Духът ще го научи, ако тренира. Аз го наричам тотален дневник. Каквото и да е, хванеш ли се много сериозно, ще ти изпратят невидим помагач, който ще те обучава чрез интуицията, не чрез предчувствието. Чрез интуицията той ще те научи на тънкостите на нещата, защото всяко Учение се намира в тънкостите. Общите неща са казани — тънкостите са… И за да станеш майстор, то зависи от тънкостите. Да изпипаш една, да кажем, статуя или нещо — това зависи какви същества влизат в ръцете ти. А пък ако влизат богове, вече ставаш на високо ниво майстор. От това зависи, а не от твоето трудолюбие. Може още много да се трудиш, но кой влиза?

Бог и пречистването като главна практика

Каквото и да практикувате, номер едно си остава главната идея: Бог и пречистването. Тогава практиките малко по малко ще се осмислят. Иначе всякакви практики, техники, методи, паневритмии и всичко ще отиде напразно. Пречистването като мисли, чувства, желания, намерения — напълно овладяни, осъзнати, чисти, без примеси. Тогава вече всяка практика е на място, тя ще помага. Иначе не помага и затова много хора практикуват и после оглупяват или става нещо. Не са търсили правилно Бога, имали са нещо лично, нещо…

Така че главната практика си остава голямо пречистване. При голямо пречистване ти си безкритичен, нищо не можеш да критикуваш, защото всичко е Бог. Нито дявола, нито тероризма, нито Сталин, нито Хитлер — нищо не може да кажеш. Просто това е замисъл на Бога. Къде бъркаш? Все едно да не одобряваш цунами или земетресение. Купища ясновидци има — нищо, и мъдреците не помагат. Ясновидците, даже и мъдреците — просто Бог действа.

Обаче заживееш ли в Бога… Скоро ме питат там от Сан Мат: „Какво ще кажеш за 2000 година?“ Там, събитията? Няма събития, ако Бог е в тебе — какво ще се случи? Щом Бог Го няма, то вече се е случило невежеството и другите неща. Целта е да спечелиш доверието на Бога. Това става с пречистване, не с практики, не с методи, не с паневритмии. Голямо пречистване, което означава ежедневна, постоянна дисциплина. Тази дисциплина — от нея зависи след време практиките да израснат, а не от самите практики.

Критиката и Любовта към Бога

Достатъчно е в живота да останеш критичен към нещата, да имаш критика — ще останеш много далече от Учителя, от Бога и от Истината. Само това — много неща може да си разрешил, ако си критик… Затова казва Учителят: „Критиката е хвърляне на камъни отгоре си.“ Едно чисто съзнание ще се занимава ли с критика? То толкова се е отдало на Бога.

Дето Мохамед питал Ал-Рабия — нали се сещате от лекцията. Мохамед я пита, голяма суфи, мъдра жена, мъдрица, дето ѝ вика: „Ти, Ал-Рабия, обичаш ли ме?“ „Извинявай, Мохамед, нямам време за тебе, толкова съм погълната от Бога.“ Смятай, ако това го каже някой на Христос, християни ще кажат: „Този не е добре.“ Напротив, много е добре. Бог на първо място, Христос на второ, ако знаеш как да ги подредиш. Това не означава да отричаш Христос. Не, да обичаш по правилния начин, да тръгваш от Бога, а не от второстепенни неща и третостепенни.

Ако нямате въпроси, ще приключваме. И догодина се надявам пак ноември.