Дългът на ученика

Разговор за Мрака Единството и вътрешния Път

Елеазар Хараш · 01.11.2006 г. · Добрич

Текстът е оформен чрез съпоставка на автоматичните субтитри с предоставената транскрипция, без сверка с аудиото. Поправени са явни грешки и пунктуацията; запазени са последователността и разговорният стил. Тематичните заглавия са редакционни. Многоточието обозначава недовършена фраза. Репликите на участниците са отделени; останалият текст е на Елеазар Хараш.

Дългът на ученика

Аз ще започна с четири така символични въпроса като посока, идеята е посока, защото знаете, че в Дълбоките неща няма въпроси, няма отговори — нещо по-друго има. В предната лекция казахме там за Дао нали, че: Обикновеният човек се привързва към външни неща, Духовният — към вътрешни, но за Мъдрия и двете са илюзия. Казвам това, защото някои мислят, че много като практикуват, значи практиката е практика, само при едно условие — когато е вкарана в ежедневието и е 24 часа. Защото скоро един от Шри Чинмой, там ми обяснява — практикувал два часа, то прилича на съботяните там — събота, посветен на Бога — ами другите дни на дявола ли са? Значи или си Цялостен нали, ако искаш да навлезеш Дълбоко в Учителя нали, и в мистериите, въобще и в Учението.

Щом си се отдал 90%, 50%, 99% или мразиш някой, нещо — един да мразиш, няма значение, човек, животно, каквото и да е нали. Или към едно Учение да имаш лошо мнение — това е достатъчно да нямаш връзка с Учителя, значи смятайте какво отдаване се иска, какви неща. Първият въпрос е: Какъв е дългът на ученика? Значи, не говорим за човека — говорим за ученика. Ученикът е по-дълбоко понятие. Какъв е дългът на ученика? Някой може да каже — практика. Учителя дава пример: едни йоги практикували 15 години и станало по-лошо. Значи, практиката не решава нещата — има по-дълбоко нещо от практиката.

Участник: Да изпълнява Волята Божия?

Ами, за да изпълнява — трябва да я знае. Пример: питам те — знаеш ли я? Защото то е много тънко изкуство, да знаеш точно каква е Волята Божия за тебе, за твоя Път.

Участник: Трябва да я търси, да я намери?

Да. Има и такива варианти и то многобройни, търсят цял живот — и не намерят.

Участник: Част от мисъл на Учителя е: Всеки миг, час и ден с мисъл, думи и дела да прилага дадените му закони.

Като думи е точно казано, да. Въпросът е вече, дали самият ученик се е въвлякъл толкова цялостно в нещата. Ако това се изпълни, ученикът ще го изпълнява и по време на сън даже. И по време на сън, ако се явят трудности — пак ще ги решава, ако е така въвлечен. Виж, както виждате и простичките въпроси нали, си имат много тънкости и не са, не е лесно да отговориш, защото то не е до думи даже, трябва да отговориш с живота си, с начина на живот, с начина на отдаденост, а това трябва да е узряло още. Аз знам хора, които са искали да си посветят живота на Учителя, и не се получава. Докато имаш нерешени външни и вътрешни въпроси, земни въпроси, духовни, полудуховни — ще остане само желание. Но, когато си въвлечен Цялостно — Пътя се съкращава, нещата могат да се постигнат за години, за няколко години или в този живот.

Каквато и карма да имаш, според Учителя: Няма оправдание! За един живот, и 100 човека да си убил в миналото, и каквото и да си правил — всичко може да го заличиш, да го преобразиш, само за един живот! Такова сгъстяване може да има! Например, някои не искат страдание, ама голямото страдание е голямо съкращаване на Пътя — това ти е шанса. И, затова Учителя го нарича Голяма привилегия, това е да изпуснеш такова нещо да ти дойде — значи не знаеш, какво искаш. И освен това, ако Бог го е допуснал и Бог го е решил, това голямо страдание, или голяма трудност — това ти е шанса нали, още повече да възлюбиш Бога, още повече да разбереш, че Той те цени — това е вид Доверие. Както и Христос на кръста, и както и при Юда [името е неясно] — изпитанията там с Ал-Халладж, за който говорихме.

Това е, да сграбчиш страданието, да покажеш — имаш ли Любов или нямаш. Тука вече цитатите отпадат, кой какво е казал — тука става ясно, дали ще направиш скока? А това голямо страдание, големия мрак, той идва, за да се види твоята Любов, ще може ли да убеди мрака на това страдание и тежестта му, и да го преобрази или си си въобразявал, че имаш Любов. И тогава ще се случи и голямото Откровение, в това страдание нали. А, точно Откровението вече ти дава Вратата, Висше познание, Истинско познание.

Значи, какъв е дългът на ученика? Добре, аз ще ви отговоря. Той е пак частичен отговор, но едновременно и точен. Значи, да познае Истината, което означава и Бога, и Учителя — без посредници. Значи, това преведено, един от преводите е следният, значи: Може да ходиш, и на мои лекции може да идваш редовно, и на Паневритмия, и в братството може да ходиш — и да стане по-лошо. Но, ако се отдадеш насаме, искрено, с яка работа, формулите са само част от Истината. Яко проучване на… Осъзнаване. Проучване означава — навлизане, копаене в себе си, все повече и все повече, това е доброволно — никога Учителя няма да каже: Увеличи си времето, увеличи си часовете нали. Никога няма да каже Учителя: Стани ми син. Или на сестрата: Стани ми дъщеря — всичко е доброволно. Точно в това доброволното се решава това, което най-много иска Учителя.

Всички други ходения са донякъде, имат нещо хубаво, където и да ходите, но това, там където никой не ви вижда и където Учителя ви вижда, значи там е голямото отдаване, то е доброволно — и там се решава, кой какъв скок ще направи в това развитие. Дали ще си заличи кармата, защото ако ученикът остане кармичен, значи пак нещо и с Любовта не е достигало и с… При такова Учение — нямаме право просто на… Учителя го нарича: Интензивен духовен труд. Кой, както иска да го разбере, кратко го е казал — Интензивен духовен труд. Това е.

Истинската Любов към Бога

Вторият въпрос е: Защо е важна истинската Любов към Бога? Може да се каже и, защо е важна Любовта към Истината, или Истинската Любов към Бога? То е друг подобен закон. Аз съм обяснявал много пъти, че не може да обичаш децата си, професия, народа, включително и живота си повече от Бога — направиш ли тази капитална грешка нали, или някакви лекции да обичаш нали, повече отколкото… Просто значи има нещо Съществено — и там трябва да се хвърли цялата енергия. Другите неща са само упътвания, от които може да има полза, може да няма полза, въобще Истината, Учителя, Учението, те искат целия. Което означава, че ти трябва да вкараш Учението си в работата си, в съня си, в храненето си, в отношенията с хората нали. Една грешка в отношенията си към един човек — вече не говорим за Учение, говорим за цитати.

Цитатаджиите са много, Учителя обаче иска ученици в това прераждане — сега, а не в бъдеще нали. Че на моите лекции в София взеха да идват все повече, освен някои стари, млади, от братството и от… И странични хора там, някакъв учител по иврит, йоги някакви, музиканти, китаристи, такива от Сан Мат нали, от Йогананда нали, някакъв дипломат там нали, и те, с тях като говорим, става ясно, че те са по-отворени за всичко. Отколкото аз на братството ако взема да изнеса Дълбокото Учение на Мохамед — половината ще ме заплюят, а то е страхотна работа! На християни да говориш за Мохамед то е там още по-лошо!

А, ние трябва да сме отворени към всичко, защото Абсолютно всичко, Мъдростта на Абсолютния Бог от Абсолюта идва, включително и Учителя. И като се отдадеш на едно Учение истински — ще разбереш и другите по истинския начин, по Пътя ще видиш, че всички са правилни. Ще видиш, че на някои хора, които ходят на лекциите на Учителя, и са слушали и продължават да ходят, и на Паневритмия — става все по-лошо. А други, които са светски хора се учат от, както казва Хафез, значи той е научил Корана като живот, а не като Коран. Значи, животът за него е Коранът, и после е Коранът. Значи, самият живот го учи, но понеже се е отдал на Истинско ученичество. При това положение вече, дали ще четеш Свещени книги или няма да четеш — ти щом си се отдал така цялостно, той самият живот ти става Учител.

Значи, има и такъв момент — светски хора могат да изпреварят духовни и Учителя го казва на едно място. Светските хора те, онези аз ги знам примерно, навремето карах библейски курс при един Агоп, там Адвентистите, ами той си остана само на ниво Библия, и продължава да е все по-ограничен, и не може да разбере елементарни работи. Това е пастор, той стана пастор на България, пак се върна, скоро идва пак при мене там си поговорихме. Той си остава нали, само Библията, друг казва: Само Учителя. Всичко е Едно, всяко Учение е Велико Единство. Значи, съществува такова Велико Единство в нещата, такава Божия Воля навсякъде работи, че ако ти не можеш да обхванеш нали, и ако казваш: Само моето Учение е правилно, само моите лекции, само моите това — ти загиваш!

Значи, ти вече не може да четеш в оригинал нещата, и от самия живот, които ти идват посланията нали, не може да ги…

И говорихме, и предния път като нали, предната лекция, какво каза Учителя за дявола: Дяволът е дошъл, да ви спаси от самите вас. Конкретно, простичко казано. И Учителя казва: Ти си изменил на себе си. И тука вина няма, никакъв дявол — просто от тебе започват нещата. Дяволът само ти допълва злото, увеличава ти огледалото — да си видиш отклонението, а всъщност дяволът е другата сила на Бога. Значи, Бог пак чрез дявола действа, Той му дава силата, както казахме: Той разрушава рая, защото дава сила на змията, за това ще говорим там други лекции, че Бог иска да те завърне, всичко възможно прави — със зло, с добро, само и само да имаш развитие. Значи, защо е важна истинската Любов към Бога?

Участник: Ами не, просто казано — това е Пътят, друго няма какво да се каже като… За да не се откъснеш от Него, защото Той е Създателя.

Да, и това е вярно. Да си в Пътя, ами ако се откъснеш, за да го познаеш още по-хубаво?

Участник: Възможно е, да. Малко по-друг Път ще трябва да минеш.

А, иначе думата Път означава Дълбочина, и тя е идея. Значи, то не е някакъв Път, който нали — не е шосе. Не е вътрешно шосе, даже, то е идея за Дълбочина. Значи, Истинската Любов към Бога е важна, защото ще имаш Истинско преживяване с Бога. Това вече променя коренно нещата. В момента в който го преживееш реално нали, не е като халюцинация, не е донякъде. Значи оттам нататък вече, това е всъщност става въпрос за Гносис, откровение на Бога към тебе, ти трябва да си спечелил Доверието през това време. Не говорим за частично преживяване някакво, което все пак е, то е спирка, тоест продължаваш да вървиш, не му обръщаш внимание, дори и да е хубаво преживяване — говорим за Голямото преживяване, Сливане с Него. Тогава вече, че не може да мразиш — то е мярка, диагноза.

Не може да завиждаш, не може да критикуваш нали, нямаш въпроси, и нямаш отговори, надрастваш доброто и злото, влизаш в Абсолютното добро, и всичко това става естествено, и една Пълнота имаш, и това вече е Учението нали, оттам започва Учението нататък. Досега е било еволюция, значи сега започва развитието на вътрешен план, все по-дълбоко, дава ти се тласък. Най-лошото ти състояние вече е от сутринта до вечерта — радост, това е минимумът, оттук нагоре вървиш. Няма, не се занимаваш вече с настроение, придобиваш вечното състояние, при всички условия, каквото и да се случи нали, потоп — тържествуваш, страдания — тържествуваш. Това е вече началото на ученика, и оттук нататък. Освен това придобиваш Висша енергия, която разрушава кармичната енергия — това е другият момент нали.

Досега си имал една енергия, твоя несъединена с Бога, несъединена с твоя Център нали — сега вече се получава нещо друго нали, кармичната енергия вече отстъпва. И затова е важно това Голямото отдаване нали, защото преданост донякъде — няма да свърши работа, дори и да си редовен на лекции, на Паневритмии и при Учителя са ходили много хора, и Той казва: 30-40 години вървят след мене — нищо не са разбрали! Учителя го казва, не аз — буквално го казва! И аз мога да ви докажа, че даже и такива като Боян Боев до Учителя предани — не пречи да са изостанали, те пак ще си вървят, те си обичат Учителя нали, там си остава тази Любов, но това не означава, че си направил онзи Големия скок нали. Той се е подготвял за други животи, за да го постигне както трябва нали. Това е пак хубаво, такова е нивото нали.

Писал е знаете книга за дишането Боян Боев — Учителя му се чуди защо я писал? Защото, той не практикува — събрал извадки. Николай Дойнов говори за живот на други звезди, защото чул от Учителя, не проверил — нямаш право да говориш. Мълчи си нали, провери ги нещата, и тогава ще бъдеш и в хармония и с Учителя и със себе си и с Бога и с Истината и вече нещата са по друг начин — съвсем друг поглед ще има за нещата.

Свободата и сливането с Бога

Следващият въпрос е пак така той е от простичките, хем прости хем сложни. Какво е свободата? Някои мислят, че ако имаме разумна воля, ние изнесохме там когато говорихме за Лао Дзъ, така — разумната воля е началото на безумието нали, който смята, че неговата разумна воля ще е по-дълбока от Бога, че ще може да планира по-дълбоки неща — той много се лъже. Значи, най-различни понятия имат хората, но има истински понятия и привидни, по същество понятията са, различните понятия са — различни същества в човека, те са живи същества. Ние го наричаме понятие, но то е нещо, някакво живо същество е влязло в тебе и така си мисли. То донякъде може да е правилно, може да не е правилно, а може и въобще да не е правилно. Затова е важно да имаме някои правилни понятия като посока.

Аз затова ги задавам тези символични въпроси, така за да може с време да образуваме Истински Ядра, Истинско Братство, а не донякъде. Всички, които ще съберем, да знаят какво означава отдаване на Учителя, отдаване на Бога, да няма компромис нали. Много хора са развалили свободата, и са я превърнали в робство. В началото е била дадена напълно, както ще видите, много същества, уж ангели, но са станали роби, което означава, че тя е голям Дар нали, от друга страна. Но тя показва по какъв начин трябва да избереш Бога, за да… Тя да се осъществи, огромна отговорност, огромна даденост, и ако избереш някаква своя разумна воля — постепенно отиваш към робството. Както говорихме и за Майстер Екхарт например, той е постигнал тази свобода, защо? Защото той, за разлика от много други светци, не говори за Бога — а чрез Бога! Разликата е огромна!

Такъв човек каквото и да каже, и разбираемо, и неразбираемо — е вярно. Обикновеният човек, който е извън развитието, каквото и да каже и хубаво да изглежда — ами няма дух.

Майстер Екхарт има много понятия за Бога, разнообразни някои изглежда си противоречат — и всичките са верни! Просто, защото той говори чрез… Казва: Бог е далечна близост! Не тълкува, и то е така.

Участник: При сливането с Бога, идва свободата според мен.

Да, идва. Точно затова говорим за така Интензивен Духовен труд нали, голямо проучване, голямо отдаване насаме, където никой не те вижда, и където всъщност цялото Небе те вижда от друга страна, висшите същества, и в това отдаване — узрява сливането. Затова всеки ученик трябва да има такъв период. Аз преди време много харесах една сестра във Варна, която каза, дойде каза: Рядко ще идвам вече при тебе, защото много е ценно времето и искам да се отдам на Учителя. Викам: Много хубаво изказване! Не го изпълни засега, минаха една-две години. Нищо, то е подготовка след време да ми го каже, още по-пълно. И аз се радвам такива хора ако напуснат и лекциите всичко наред нали, обаче Голямото отдаване, там насаме нали. Тогава вече Учителя ще те види както трябва.

Преди време се сещам една друга сестричка, така ученичка беше и тя така много хубаво изказване нали, донякъде така, не беше узряла напълно, тя ученичка беше: Кажи ми, кои са първо всички земни изкушения, искам първо тях да победя, после духовните! И така изредих ѝ храните така, победи ги, после духовните така казах ѝ по нещо, и тя започна. Всичко изпълнява нали, яко така започна с… Но това е същество в нея се оказа, след време помагач, а не тя самата. И много такива братството е имало с течение на годините в много градове ги наблюдавам. Започват предано такова, няколко месеца, една година — после прекъсват практиките и всичко, отдадеността. Значи, това е Невидим помагач някой, или техния ангел или самата им Душа донякъде практикуват, но не са самите те напълно.

Изпитанията и Мракът

И затова след време, защото то, който е постоянен — той си увеличава тези практики и съблюдава адекватност в професиите си в такова тихичко нали, незабележимо и нали. И тя изпълни всичко, даже имаше едно славейче и вика: Какво да правим, то в клетка, не мога? Викам: Много просто! Отиваш и го пущаш! После майка ѝ ме направи на нищо нали, обаче важното е, че тя изпълнява. Освободи го, след време тебе ще те освободят, защото и ти си в клетка нали. Беше започнала, но след време не устоя. Тръгна по подиуми и по манекенство, не знам какво. То не, че то е лошо, навсякъде човек може да вкара Учението, но когато вече не си цялостен нали, всичко става. Но това пак е хубаво тази грешка нали, да го наречем привидно отклонение, защото тя има едно наум, дълбоко в себе си.

Това е подготовка нали, едно друго нещо се случи скоро с една сестра във Варна, така близките месеци. Дойде ѝ голямо изпитание, голям мрак, голяма тъмнина, частично обсебена беше и идва така при мене, тя сега мисли, че с Учителя не може да ѝ помогнем, ние въобще нямаме идея да ѝ помогнем — тя сама трябва да направи скок. Това си е лично дело, личен подвиг на Душата, както и да е, молихме се там донякъде нали да издържи, да такова, не да ѝ помогнем точно. Мракът голям беше, тя не знаеше, че дали ще живее казва: И следобед не се знае дали ще съм жива. И аз я гледам така с радост, защото тя мисли, че не я разбирам, но както и да е. И след време дойде и вика: Да се молим, да се отложи изпитанието, защото няма да… Отложихме го нали, с молитви, и с нейното братче така.

Сега скоро идва: Да дойде пак изпитанието, защото тя усеща, че там изгуби, да направи скокът в развитието, обаче всичко това е една подготовка за следващия път, когато дойде мрака — пак е точно нали. И обаче сега ние не, то не може да дойде, то значи това е участие на много същества, които ги наричаме — тъмни, а всъщност те са разумни. Които ти оказват голяма чест накуп събрани, на едно място мракът да е… За да се справиш със своето минало, със своята карма, която изглежда като мрак — и да направиш скок!

И затова Ал-Халладж казва: Това е Любовта, тя убеждава мрака и го отстранява, убеждава го да се отстрани нали, но тя вече има една частична подготовка, която е много важна. Само че сега ѝ казвам изпита не знам, това е Божия работа, кога ще дойде. Може да дойде след две години — тя сега го иска. Може след пет години, може след 10 години. Вече има не, защото те Бог да ги събере толкова много същества накуп, те си имат други карми, имат си други задачите тези същества, други светове също атакуват, всичко в Името на израстването нали. Сега вече не ѝ остава нищо друго, освен да чака. И ще чака, няма избор нали, ще се подготвя, тя мислеше че е готова нали, но тези неща не са лесни така. Всъщност искаше и свободата, за който говорим онази другата свобода, Вътрешна, скритата където е без показ, но е постигната. И аз съм сигурен, че ще ѝ дойде пак такова изпитание — ще видим.

Участник: Свободата, значи тогава да си зависим само от Бога всъщност нали, всичко друго, всяка друга зависимост от други същества нали, по някакъв начин ти нарушава свободата. Докато ако си зависим само от Бога, би трябвало да си свободен. Защото Абсолютна свобода има ли? Да излезеш извън нали, Бога?

Извън Бога, вече Бездната. То е на друго ниво Старците, друга Свобода по-дълбока, но тя е много специална да. Значи, прав си точно така. Ако избереш, защото някой казва: Аз не се влияя от никого. Ами ти вече се влияеш. Аз нямам Учители! Еми ти вече… Учителя казва: Имаш Учител, това е Сатана. Щом се смяташ, щом не се влияеш, значи ти се смяташ ти за Учител. И ти вече пренебрегваш Бога и Дълбините си нали, вече нарушаваш нали. И това, което говорихме в предната лекция за Лао Дзъ нали казва: Аз никога нищо не съм постигал, затова постоянно живея в Дао! Точно това! Щом си постигнал, значи ти малко смяташ, че си постигнал нещо, някаква дарба. То е същество, казва Учителя което те е посетило, какво си постигнал? Ако те напусне това същество нали?

Значи точно това, да не изместваш, остави Бог да работи нали, свободно без да смяташ че си авторитет някой, защото всичко е смешно авторитети и дарби нали — и в един момент, такива хора рухват. Значи, точно да се слееш с Бога, да си зависим от Него, и тогава вече Той ти дава твоята си свобода, според твоя характер. Защото всеки посветен си има един специфичен характер, той ще си остане с него, както някои Суфи, ако е изглеждал на идиот — той ще си остане идиот нали. Мъдрите идиоти, както им викат, но в съвсем друг смисъл нали. Но той ще царува по своя Бог, ще царува в Него по своя си начин. Няма да го видоизменя нали, което е, защото Бог се съобразява със спецификата на човека. Има такива Суфи, които са много странни. Постигнали са Реализацията Божествената, обаче живеят показват си само недостатъци на хората — добродетелите ги крият.

Това е такава Школа, която специално така прави — така постъпва. Ти го виждаш в друга светлина черна нали, той вътрешно царува, подскача нали въобще, а добродетелите си ги показва само на Бога нали — всякакви такива школи има странни.

Непривързаността

Значи, свободата това е — Непривързаността към нещата, към всичко. Значи, в това отношение и Майстер Екхарт казва: Откажи се от Бога, за да Го постигнеш. Значи, да не е от алчност, от желание, за да стане Любов към Бога, защото Любовта не е желание нали. Те и затова някои не може да го разбират нали. А, той се води от най-големите авторитети на християнството, но затова инквизицията го вика, защото значи: Откажи се от Бога, ако искаш да постигнеш Бога! Така го казва, тоест откажи се от желания, от алчност, от страст към Бога нали. Към Бога трябва да имаш Любов! Значи, свободата е точно тази непривързаност, не трябва да си привързан и към Учителя, ако искаш да Го постигнеш — и към Учението.

Значи, превеждаме го на друго място, защото иначе ще стане да кажем като Вергилий. ей сега се видяхме скоро, много обича Учителя, но той е готов да убива заради Учителя! Издига го на най… значи Учителя е Святият Дух, Вечността — всичко е Учителя! Да, има и такъв вариант, и така е Духът на Истината и всичко — но не ставай фанатик! Нали, защото вече ако в името на Учителя убиваш нали, значи това е Свободата — Абсолютна непривързаност, и това е мярка, че обичаш по Божествен начин Учителя. Това е вече мярка за безкористност нали, мярка, Свободата е освен това нашата Яснота — Пълната Яснота и нашата целеустременост нали. Нашата Цялостна целеустременост. То точно това означава Целеустременост — Целият си устремен. Тогава вече той Бог ще даде мярката.

Свършекът на света

Последният въпрос е: Кога ще дойде свършекът на света? Много се говори по този въпрос. Аз не знам дали ще го включа в следващата лекция, декемврийската последната, но рано или късно, защото не знам още плана на следващата лекция, пълния план, но и за това ще говорим, оттук частично така го докосваме въпроса. Кога ще дойде свършека на света?

Участник: На кой свят?

Значи, и външния, който не съществува, и вътрешния, който го няма.

Участник: За всеки по различно време…

Може, може да го наречем: Свършека на човешкия път, защото човешкото трябва да свърши нали, за да има свършек и светът означава — свършек и на времето. За нас да, свършека на човешкото безумие. Свят означава — време ограничения, човекът живее в свят нали, което означава, че Бог е създал световете като ограничение, поради определени отклонения.

Участник: А, има ли възможни варианти като причини за свършека на света? Дали, защото не сме узрели, и трябва да…

Не, нещата стават…

Участник: Да прекратим определено съществуване, или защото вече сме стигнали определено ниво и трябва вече по някакъв начин да го, да тръгнем по друг път, който е по-различен от…

Да. Значи, нашият Дух е извън причините, и не зависи от причините. Значи, каквато и карма да има човека, кармата е свързана с някакви причини, значи според Учителя: Човек не може да се оправдава, че има карма, и затова не може да разреши някакъв въпрос примерно. Той е длъжен да надрасне! А, в Духа си, нашия Дух е извън причините, нашият ум — това е друго. Той освен, че има причини, той ги създава, и нови създава, но нашия Дух, Истинския Дух навътре. той е отвъд. Ако човек много дълбоко реши примерно днес насаме да си посвети живота на Учителя цялостно, той може да не може изведнъж, но той вече погребва причините.

Направо ги отстранява, при едно Реално Истинско желание, горещо и започва вече старателно, искрено да изследва свещените книги и Учителя, формули, просто отдава се по един особен начин, и колко по-скрито, по-хубаво — да няма показ пред хората, пред братството нали, насаме нали. Тогава вече той погребва и причините, и света и ограниченията. Временно ще ги има — привидно, но за него ще са привидни, той ще ги погребе. И това може човек да го реши, защото зависи от него, и Бог няма да му го наложи, няма да му го заповяда — то трябва да изригне от Същността на Бога, тоест от Духа си, значи с Дух трябва да го кажеш. И промените започват от днес — Истинските промени. И ако при такова положение си имал някаква тежка карма и примерно някой трябва да ти прави бели, или да те убие, или някакви други пакости — онзи остава вече настрани.

Иначе кармата ще те потиска по най-различен начин — онзи вече няма думата, защото ти си избрал не еволюцията, а развитието, разликата е голяма! Еволюцията, църквата, дългия път където казва Учителя: Там и вълците бягат вече от църквите. Където не са го разбрали, какво казва Учителя за църквите и го критикуват. Има към 16 книги критика срещу църквите, от свещеници, от… Не знам, ако ти… Просто не знаят хората за какво става въпрос. Той Учителя им казал: Моята църква, това са моите мисли, чувства и постъпки. И те казват: Той се отклонява. Те не могат да разберат въобще подхода на Учителя, методите му. Един евангелист го пита: Ти познаваш ли евангелието? Учителя казва: Не! Аз го живея! Какво ще го познава? За какво ми е? То да не е за познаване? Един друг пак евангелист такъв: Ти спасен ли си? Намерил кой да пита, пита Учителя!

Няма от кого да се спасявам, Аз живея в Любовта в Бога! Но той горкия не знае въобще къде е отишъл. Че всякакви въпроси са му задавали на Учителя…

Той може да дойде да допуснем примерно, че е физически свършек на света, това не означава свършек на света. Защото ти си оставаш със същия характер в другия свят. Човек като умре си отива със същия характер в другия свят, със същата си, със същността си нали. Някои чакат Христос външно — няма да дойде, много ще има да го чакат. Той външно дойде един път, явно нали. Чакаха го и не го познаха — няма смисъл да идва по този начин. Но да допуснем, че дойде външно — нищо не може да промени, то човека ще го приеме, ще му се зарадва нали, нищо не върши това. Нещата са винаги все по-на Вътрешен план — там се случват, там се случва израстването, там е Учението нали, там е Учителя, всичко е там. Да не говорим, че от друга гледна точка свършек няма, защото нали, то винаги има начало.

Ново начало — край няма, какъвто и свят да свършва, каквото и посвещение да постигнеш, то е все начало, все едно влизаш ново начало. Така че от друга гледна точка въобще, и затова Даосите казват: Началото е Безначално. Простичко казано, един вид прости неща, те нямат начало, нямат край, оттука има една идея, заради която…

Добре. Така че ще ви го кажа като… Значи, кога ще дойде свършекът на света? Там където се е случило Съкровеното рождение — дошъл е свършекът на света. Това Библията го нарича Второ раждане. Значи, оттам вече понеже ти ако си влезеш в това рождение, вече умират желанията — остава само Любовта към Бога, докато има желание, има време, има свят, има ограничение. Щом влезеш в Любовта, свършекът е вече… Което означава: Ако в човека има време, има свят нали, има желания и т.н. Така, това бяха моите така условни въпроси, ако вие нещо имате да питате доколкото мога. Макар че един Учител от Атлантида, за който ще говорим на следващата лекция казва: Не търси добри съвети, защото ще ограничиш Мистерията в себе си. Значи, тук не става въпрос за лоши съвети — даже и за добрите. Учителя Мелхория от Атлантида, той е… Ще говорим за него, ще имаме много лекции, защото той е нещо… Понеже хората в света, все търсят съвети нали, обаче после се разочароват.

Участник: Реклами. Част от света.