Елеазар Хараш | Приятелски разговор с майките във Варна - 26.09.2025 г.

-Беше споделил, че имаш нещо да ни прочетеш или?
-Да. Аз одена щях да чета с Гуруто, ама забравих тука. Тръгнахме на разгововор.
-Много благодарим.
-С Гуру се разбрахме утре аз да не пея, защото ще се изложа. Има си музиканти. Да, няколко важни неща, така, и после ако имате въпроси.

Сгъстявай Божественото Слово, заради Часът на Истината. Защото, когато дойде Часът на Истината, ако не си натрупал, понеже сгъстеното Слово, в Един момент, след време, разрешава всичко. Особено в Часът на Истината. И затуй то трябва да се трупа, да се пречиства. И накрая Бог да проникне в него и самото Слово да проникне в Бога.

И съм наблюдавал такива хора, които действат така. Каквато и карма да им дойде - кармата може да е много тежка, каквато и да е - няма значение. Правиш ли Зикр?! Скоро ще издадем втора книга за Зикр. Даже и будистите - има и будистски Зикр раздел. Това е, което ще разреши много въпроси, а в следващото прераждане още повече.

Скоро говорихме за Дневници за критиката. Човек да тренира безкритичност. В момента, в който всеки ден записваш най-малката си критика, няма карма. Същото изказване си тече и натрупва карма, натрупва голямо бреме и стоварване на тежки страдания. В момента, в който тренираш, Бог и Учителя знаят, че това е бавен процес. Това е пречистване на духовете. Защото критичните духове са от хиляди години, от стари цивилизации в човека. А пък понеже всичко е Бог, как може да критикуваш? И войната, и болестите, и жестокостта, и любовта, и строгостта. Всичко на всяка крачка, с подробности, е Бог.

И когато критикуваш, ти си хвърляш камъни отгоре си. И тази критика в един момент... А когато тренираш, тя се разрежда, разрежда и след време се получава най-дълбокото нещо - абсолютно Неосъждащо съзнание, Чисто съзнание. И от тук нататък вече има и други степени, но важно е да се стигне до това.

Така че, това сгъстено Божие Слово ще се справи със злото и кармата, а не ти. Това Слово е господар на живота. Бог ще се излее в това натрупано Слово, защото сам Той го е правил в тебе. Той е на твоя страна. Той! Той го прави. Той го действа, нали. Ти нямаше да имаш такива или такива формули, ако Бог не иска. Може да мислиш, че ей така са дошли в твоят живот, но Той по някакви тънки нишки ти го дава. Тоест, Бог сгъстява Себе Си. Означава, че работи за тебе. В момента, в който не искаш да правиш такова нещо, все едно казваш: "Господи, не ми трябва." След време, като дойде кармата, вече ще бъде късно. Както се случва и при много хора.

Това Слово е завръщане в Него. И Той ни подава Ръка с него. И там, където няма молитви, се случват един вид карми - тежки, с тежки последствия и с много разтъкавания в преражданията. А там, където се трупа Бог, това е подадена Ръка. Така, между другото, да.

Тука с Гуруто говорихме предното, така, интервю за... Загатнах. Пак ще загатна за... Подготвям едно интервю за дълбокото Дишане. Тука само ще кажа, че въздухът е Същество и въздухът е духовен. И Учителят го нарича "огромен склад на енергии". И при едно дълбоко влизане във въздуха има дълбоки степени на Дишане. На ниско ниво в йога е успокояване, равновесие, приятно, здравословно. Има дълбоки степени на Дишане, където пряка връзка с Бог, с Учителя и с Истината. И затова трябва всеки ден малко или много да се тренира. И след време да се увеличава това дълбоко Дишане. И след време ще се окаже огромна помощ. Има чистота на дълбокото Дишане. И ако влезеш в определена чистота, с лекота влизаш в Агарта, в Бога, в Истината, в Старци. Но всичко това, разбира се, трябва и Позволение от Бога. Но въпросът е човек да прави усилията и да не пита кога какво ще стане, защото Бог решава.

Добре, ако имате някакви въпроси, колкото мога...

-Ние като не сме постигнали тая Чистота още на Словото, нали, като родители в кавички, защото то не се знае кой какъв е, нали, в тая връзка. - Може детето да е твой родител.
-Да. Това искам да кажа, че не се знае кой кой е, но имаме ли право ние да ги поправяме децата, ако нещо хванем в техният изказ като неточност или като някаква силна емоция, която влиза в техните слова? И ти я хващаш, нали, защото си отстрани. По някой път е по-лесно да го хванеш, даже, отколкото себе си да наблюдаваш и да се коригираш навреме. Но имаме ли право да ги... Как да кажа? Да ги коригираме и те да не го приемат така лично, персонално? Да ти се разсърдят един вид, че ти, нали, му казваш как трябва да бъде. А то, разбира се, си има някакъв негов път. Може би трябва да мине по тоя път, да ги изстрада пък тия думи и ние да замълчим? Не знам. Как?
-Значи, Мярката е, ако действаш с Любов. Тогава действа Бог. Абсолютно неосъждане!
-Хм.
-Приемствено. Днеска, ама не искам да кажа този разговор с Холандия - едни хора, защото не искам да е записан. Затуй трябва да премълча. Но разговорът беше... човекът тръгна на големи промени. С голяма Любов, с голямо неосъждане. Самата ти тренираш как да говориш Истината. Внимаваш за всяка дума. Когато тренираш, ще подобряваш. И отсреща то ще почне да възприема тези лъчи, скрити на... Защото някой път може и да изкажеш Истината, но важно е отзад Присъствието. И когато има Душа и Любов, по друг начин е всичко. А когато е просто... Може да е някаква забележка, пък то да е критика. И когато се постигне туй Пречистване... Тези дневници затова са важни. Може да правиш по пет критики на ден, по десет, обаче записани. Защото Бог и Учителят знаят, че това е бавен процес. Пречистване на духовете. И там ти е простено. Другото се трупа за карма. След критиката, отзад, зад нея има омраза. Тя се превръща в омраза. Следваща степен - отчаяние и на една крачка - самоубийството. Няма критикар, който да се развива дълбоко правилно. Критиката не е Любов. Забележката - да. Само посветени, Мъдреци, Учители, знаят как да изразяват и дори и да изглежда критика. Те са вътре в Бога. И някой път чрез Бога може да критикуват, даже. Обаче не е критика. Бог иска да намести някой, нали. Защото има жестоки хора и някой път трябва да му кажеш тежка, дълбока Истина за промяна, за пробуждане. Нали, то може да изглежда отстрани "що така говориш", а всъщност... Има много такива случаи.
-Тоест, може би ние все пак не е много добре да правим такива, защото ние самите не сме се овладяли още до такава степен?
-Да, но може да се молиш "Господи, Боже Мой, Учителю, научи ме как да говоря на моето дете, как да постъпвам, какво да му кажа." Нали? Да. Защото, когато искаш дълбоко искрено "Господи, как да постъпя?", Той вече е отговорността. И каквото и да кажеш, дори и да е грешка, и ти ще се научиш, но Той ще каже което трябва.

Има хора, казва Учителят, на които – жестоки хора – там мекотата е неуместна. Обаче пак трябва да знаеш кога меко, кога твърдо. Имал съм такива тежки хора. Някой път строго, някой път меко, някой път Истината, някой път мълчание. Не знам по какъв начин, но те разбраха, че ги обичам тайно и че... нали, но бяха тежки случаи. Но разбраха, че нямам критика към тях, по някакъв начин. Сигурно Духът им дава.

-Да. То точно това е. Кога да си строг, кога да си по, даже и остър на моменти? И кога да си наистина благ, мек, така, внимателен и с тон, и с думите? Имам чувството, че трябва да е някакъв все пак баланс. Или това за нас не важи обикновено?
-Не. И да направиш грешка, Той пак ще те учи, но по-хубаво е да искаш Той. Даже може да имаш ежедневна формула и когато се наложи – допълнителна.

[музика]

-Аз наблюдавам, че когато двама родители се разделят, се случва да се осъждат, да се критикуват. Как това се отразява на детето и как да я смекчим тази ситуация?
-Ами първо – дълбоко искане на прошка пред Бога. Извинително, меко. Има формули: „Господи, научи ме да живея в любов, съгласие и в мекота.“ Важна е мекотата. Второ, детето ще попие това, което е по карма, не толкоз вашите неща. То си има своя тежка карма, но вие може малко да я усилите, но не сте решаващи. То си носи своята карма. Може злото да израсне в него без вашето разбирателство. Вашето разбирателство си е ваше. Строго лична е кармата, но трябва да има молитви сериозни за детето. И така да говориш, такова Доверие да създадеш – искреност, че да стане приятелство. Тогава лесно се помага.

[музика]

Моят подход беше Дълбинно Доверие. Не донякъде. Никаква критика! Говорим за тежък случай и промяна. Да. Отвори се, разцъфтя се, разказа красиви неща за... Както и да е. Оттам да не се отпуска.

-Да попитам, Учителю, за нещо: когато в живота на детето и на родителите се появи приятелче, което забелязваме, че примерно не е искрено, не е честно, а то е изпит, според мен, и за родителите, и за детето. Но как да подходим, ако ние ги забелязваме тези неща? Да не го критикуваме това приятелче, но и да предпазим детето от... да не се повлече по път?
-Значи, първо трябва да се случат трудните неща, тежките неща, нечестните, за да може после да се роди честността. Това е правилният начин – през много страдания, после да дойдат хубавите неща. Ти може да се молиш Бог да е между децата по най-правилния и хубав начин, и вече каквото Бог реши. Понеже някой път от любов правим големи грешки – условна любов, нали. Преди години познавах една религиозна, която много се молеше. И нейната дъщеря се влюби в някакъв човек там от дискотека. Някаква кръчма ли беше, какво беше? И тя не искаше тази връзка и правеше молитва да ги раздели. А тя трябваше да прави молитва кармата им да се разреши по най-хубавия начин. Тя удължи. Тя направи намеса, а не знае кармите. И уж е от любов, само че то не е. Не помага! Кармите са строго нещо, нали.

-Значи, нарушаваме по незнание.
-Значи, големият враг на човека е неговото неразбиране.
-Да.
-И особено Тайното тълкуване. Значи, Евангелията... Много хора са живяли с Христос, но не е това. Събитията – не е това. Как ги тълкуваш?! А в тълкуването трябва да влезе Бог. Има и по-дълбоки нива, за да разбереш какво се е случило, а не да си въобразяваш, нали.

-И още един въпрос. Не знам дали за в момента е уместен. Ако може да кажеш нещо за Анубис?
-За Анубис? Духът на смъртта. Чист Дух на живота, скрит като Шива. Изглежда разрушение. Значи, Учителят казва: „Първо Бог ще те разглоби и после ще те преобрази." Ти ако имаш една развалена кола, която нито кормилото, нито двигателят, нито гумите са – всичко е разпаянтено. Трябва ѝ или основен ремонт, или нова кола. Същото е и с прераждането. Тоест, истински ремонт. Бог и Учителят го правят.

-А по този повод за приятелите на децата... А тази формула... Може ли такава формула: „Господи, благослови детето ми да бъде с истински човек в живота си." Или това пак е намеса някакъв вид?
-„Господи, Ти ръководи съдбата на моето дете според Твоята Воля." Защото ако му даде човек, може да го съсипе. Без човек – пак може да е съсипване. А с човек и без човек – може да е разцъфтяване. Значи Неговата Воля е... Много братя и сестри познавам, живеят усамотено. Много е красиво. В смисъл – говоря, като са отдадени на Бог, на Учителя, на тези неща, на Пътя. Да могат да станат стабилни, устойчиви, красиви. Така и става с много хора. След време като дружат с опасните си карми и сложните хора, да не могат да бъдат размътени, да не могат да бъдат ограбени. Да изработят един Устой, който...

Най-трудно се живее с човек, въобще с хора. Ако е приятелски, гладко тече – една опасност. Ако има конфликти – друга опасност.

-Но няма ли разлика между обикновен човек и истински човек?
-Истинският човек, ако живееш с него, пак е опасно, щото Той си е посветен на Бога. И ти може да бъдеш засегната, защото неговата опора, неговата главна цел е Бог. И може да ти бъде като чужд. Той поставя Бог на първо място. Преди време една сестра казваше... Питаше брата си – той идваше при мене, някои знаят – „Елеазар и Учителя и тез интервюта ли са на първо място или аз?" И той като каза: „Елеазар и лекциите", и стана... После втори път го пита и се отказа повече да пита, защото...

А пък то оттука тръгват да се оправят нещата, нали? Като отиваш на едни лекции, ти не отиваш... Ти отиваш заради Истината.

-Много интересно каза, че съдбата ни, Бог ни дава първо тия уроци, където сме разглобени. А нашите изпитания като майки – да гледаме как нашите деца ги разглобява кармата им, съдбата им и да останем във вярата, Любовта, подкрепата?
-Да. И накрая да остане Есенцията.

-И да остане есенцията. И понеже едното ми дете особено, от много малък е по тоя път на разглобяване. И все кармата му сътворява...
-...Това означава, че Бог работи върху него.
-Много работи.
-И хич не е лесно за майка понякога.
-Няма как да е лесно. Особено някои дето, скоро пак – днеска... Днеска стана въпрос за 21-годишно дете – смърт. Едни роми, дето идват при мене – 15-годишно дете. И тя го е гледала като Христос. Всичко прави за него – и лекари..., с голяма Любов. И Той го взима и тя... Обаче гледала интервютата. Така, харесала ги и... Те много харесаха интервютата. И каза: „Не ни трябват църкви. Ти си по-дълбок от Папата. За какво ни е Папата?" Ей такива едни неща говорят, ама няма значение. Но разбраха Старци, прераждания. Роми от Девня. Иначе в Испания. Така, широко скроени. Около един час ме гледаха. Очи пълни с Любов. Чак се чудя. В Братството почти не съм виждал такова нещо. После станаха девет човека, щото друго семейство, което е загубило син. И така, единият даже як, така, каза: „Ти не ни познаваш, но ние живеем с Тебе." Ей така, просто... Абе, широко скроени. Но те са друг вид роми, нали. Не са... Те са помагали в Испания на бедни роми – с лекарства, с дрехи, с храни. Друга система.

-Мхм.
-Навсякъде, където може да влезе Бог, но то е през много страдания. Приеха ме като член на семейството. И едната – майката – тя една така едричка, каквото и да кажа, и така веднага – Старци, мислите, и от интервютата – такава схватливост, нали. Просто да се чудиш. Но това се дава.

[тишина]

Няма народности.

-Една простичка Молитва за деца да ни дадеш. Нещо, което ще им е лесно да научат.
-Примерно от рода... Има и такова обръщение: „О, Господи, Боже Мой и Учителю Мой, о, Единствений и о, Абсолютний“ – петорна верига, обхваща всички светове – давам своето дете в Твоите Ръце. Ти го ръководи.“ Другото не е твоя работа. Ти пак ще се грижиш някак си – колкото можеш и колкото не можеш, но... С мислите си може да привлечем не само Бог – и Абсолюта.

Сега правим три книги за Абсолюта, различни. Това, което е много над Бога. Разбира се, Бог е важен, Учителят – всичко си е Заедно. Учителят е Прохода, Моста към... и към Бога има, и към Абсолюта, и към Себе Си. Върховен Дар е Учителят.

-А как да обвържем дълбокото Дишане, например, с тази Молитва или Формула? Не ми беше дадено да мога да разбера системата 4-8-4.
-4-10-4.
-Да. Можете ли да ни кажете така, че да може да го започнат?
-Тя е лесна система.
-Да.
-Поемаш мисловно, винаги с отворена уста, през носа – четири пъти „ОМ“. Повтаряш мисловно.
-Да.
-Произнасяш го. После задържаш на въздуха, казваш Формулата, която е, или Древна Дума. Ако е кратка Дума, може да я произнесеш 10 пъти по време на задържане. Или само „ОМ“. Или Формулата е 10 пъти „ОМ“ по време на задържане – мисловно. И изпускаш въздуха с четири пъти „ОМ“.
-Благодаря.
-Да, лесно е. А хубаво е, от време на време, някои Формули да ги казваш с дълбоко Дишане и задържане – поне няколко от всичките. И след време да увеличиш дишането. Дишането си е връзка, естествена, с Висшият Свят. И след време, ако се случи да минеш 10 минути – връзка с много Висши светове. Мярката е, че вече може да прекосяваш, но пак трябва Бог да позволи, щото има опасности.
-Благодаря.

-Ако детето иска да казва молитва, как тръгваме при него? С колкото е за неговата възраст подходящо или колкото то усеща? Или ние му даваме няколко? Или му даваме формула ли?
-Ние му предлагаме и то трябва да реши. Ако то избере нещо – много му хареса, означава, че Душата му, Ангелът, Бог позволяват. И дори да изглежда, че е малък, че не е за тази формула – има някаква връзка. Значи и ти му даваш и той си избира. И свобода му даваш.

Но има и такива случаи. Почнаха да казват формули и в училище споделили с ученици. И присмяха им се – и се отказаха. И сега вървят по тежък път. То и с формули има страдания. Без формули – пътят се удължава и става тежък. Това е силата на формулите – че смекчава и накрая събира една Сила, с която да преодолееш тежки изпитания и страдания. Защото самият Бог участва в нашите страдания и Той издържа. Ние не сме. Много неща не може да ги издържим, ако не е Той, нали.

-Може ли в тази връзка: как да помогнем на детето, ако има тази несигурност – да не се влияе от другите? Примерно, ако има нужда от обкръжение, от хора, как да му помогнем да се доверява на себе си и да си следва Формулите, пътя? А примерно, както в случая – да не се срамува, че е избрал не този път, светският, а пък си има негов път. Как да му помогнем да не се поддава?
-Ами в удобно време, в успокоено съзнание, да сядаш и да говориш с него искрено. Така, като без да споделя много с други, защото някой път споделянето усложнява нещата, нали.
-Значи, да го посъветваме...
-Да създадеш атмосфера на Доверие, на честно говорене. Той ще я усети и след време ще се доверява и може вече да го обогатяваш. Първо трябва да създаде дълбоко, реално, Искрено приятелство. После той ще почне да възприема дълбоко от тебе и светът няма да може да влияе силно. Дори и да го засегнат, ти като му обясниш, нали.
-Да. А докато го постигне това здраво, Устой – правилно ли е малко да ограничаваме контактите, за да може да създадем първо това?
-Да, да.
-Значи, правилно е.
-Да, да. Разширяване, когато не си подготвен и си много чувствителен – ще има... Голямо бреме може да се случи. Да, да. Внушения, самовнушения – и невидимите, и те действат, нали.
-Да.
-Да поканим останалите, че и те чакат отвънка.
-А, другите, да.
-Има ли още някакъв въпрос? Някой ако иска да зададе?
-Можем да ги извикаме.
-Да ги поканим.
-Да, да, да.
Добре.

[музика]