Из Словото на Учителя Петър Дънов

СКЪПОЦЕННИ МИСЛИ

Варна, 2026 г.

Настоящата книга съдържа подбрани цитати от беседите на Учителя Петър Дънов, държани през годините 1895 г. – 1944 г.

ПРЕДГОВОР

Учителят е естествено и сияещо Слово, което е портал към Бога.

Когато дълбоко осъзнаеш Учителя, Той става твоя Реалност.

В най-тежките ми дни Учителят е бил моят потаен Спасител, защото Той е действащият Бог.

Учителят е Бог в действие, Той е всичко.

Смисълът е в Учителя, а дали има смисъл във Вселената, е друго нещо.

Ако осъзнаваш Учителя, ти заживяваш в Божията Реалност.

Без Любов към Учителя твоята реалност е висяща.

Едни интелигентни евангелисти казали на Учителя: „Ние си имаме Бог“. Учителят казал: „Грешите – Аз съм Господ-Бог“.

Учителят е Словото-Бог.

Когато бях в Учителя, аз видях Божията сигурност.

Слях се с Учителя и разбрах какво е свободна воля – воля над света.

Когато се слеем с Учителя, ние се раждаме изново.

Работата за Учителя е Велик Спасител.

Кой е пътят към Учителя? Казвам: Това е постоянното Чисто съзнание и осъзнаване, това е нещо вътрешно, без показ.

Учителят казва: Престане ли човек да се моли, животът му изчезва.

Учителят казва: Който люби, обиква Чистотата.

Учителят казва: Който не се моли, не може да се нарече човек.

Учителят казва: В Истината се крие сила, която побеждава всичко.

Учителят казва: Туй Учение е Велика Тайна.

Учителят казва: Аз съм Духът на Истината.

Елеазар Хараш

Варна, декември 2025 г.

Мисли Бисери

Силата на един човек седи в Истината, която той обича.

Съвременният човек се е отклонил от своя първообраз, затова не може да познае и своя Създател.

Ние живеем в Безграничната Любов. Нашата цел е да проявим Безграничното.

Единственото, нормалното, хубавото, красивото, великото, славното, всесилното, непостижимото в света, то е Божественото.

Истинското знание извежда човека вън от земята, във висшите светове, дето живеят Духът и Душата.

Бъдещето царство ще се създаде отвътре, а не отвън.

Има тайни неща в живота, които ние търсим. Това са преживявания, за които човек е готов да пожертва живота си. Божествените преживявания се отличават от обикновените: в тях няма промяна, те са постоянни.

Всички религии са методи на Всемирното Бяло Братство.

Учителите, както и всички учени и философи, са ключове за развитието на човека.

Религията е отношение на човека към неговата Същина, тя е отношение на човека към Бога. Тя не е нещо, което хората могат да създават. Никой човек в света не може да те направи религиозен. Следователно, каквото е избрала всяка Душа отгоре, това и проявява.

... Ако искате да проявите подобието си с Бога, трябва да се родите от Него.

Аз казвам, че всеки момент, който ние минаваме, трябва да бъде пълен с Реалността.

Всеки трябва да бръкне дълбоко в своето сърце и вътре в своята Душа, за да извади онази Божествена частица, ония ценности и чувства, които Бог е вложил в тях. По този начин само човек ще намери смисъл в своя живот.

Истински човек е този, който мисли, люби и действа по вътрешен подтик на своята Душа. Това значи да живее Бог в човека. Ако всеки сам не вижда Бога в себе си, никъде не може да Го види. Щом Го види в себе си, ще Го види и в ближния си, както и в цялата природа.

Казвам: Не се самоизмамвайте от външната обстановка на нещата. Външният живот не е истинският. Любовта не съди нещата само по техния външен изглед. Тя има съвсем друга мярка за нещата.

Бог ви опитва какви деца сте именно чрез онова скъпоценното, скрито в обикновените форми.

Първичната Душа, за която всеки копнее, е най-великото, най-съвършеното същество.

Връзката на човека с напредналите Души е първото условие за растене.

Когато се свържем с Бога, Бог се грижи за нас.

Ти не си дошъл на земята да служиш на себе си или на хората, а на Бога.

Казва Христос: „Аз пребъдвам в Неговата Любов.“ То е силата на човека.

И аз ви казвам: Сърцето си дайте на Бога, за да е чисто; ума си дайте на вашия Учител, а ръката си – на вашия Дух, който ви ръководи.

Дълбоко дръж Душата си за Бога; вярвай, че Той е пред теб; вярвай, че те обгръща със Своите сили, със Своите ръце.

Човек сам може да бъде и среда, и условие за своите стремежи.

Да любиш, това значи да дадеш възможност на Божественото в себе си да се прояви. Да дадеш възможност на Бога в себе си да се прояви за един кратък момент в живота ти, това значи да получиш Божието благословение за цял живот.

Душата ти, която Господ е опазил и възлюбил, е най-големият дар, който Господ някога ти е дал.

Ти трябва да съзнаеш, че животът ти е дар, любовен дар.

Всичко, което човек не може да направи, Бог може да го направи. Това значи: дайте възможност на Душата си да се свърже с Божия Дух, за да се осмислят незавършените процеси.

Дръжте се към Бога с всичката си сила и с всичкия си ум и воля, и тогава само ще бъдете в правата посока.

Колкото повече Душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в Душата си. Тя лекува по вътрешен път.

... Да мислиш за Бога, това е вътрешна сила в човека, която работи върху него и го преобразява.

Вярата, сама по себе си, носи знания и те се добиват моментално.

Силата и възможностите на човека се проверяват, когато той се превърне на точка, на център.

Нулата е едно качество.

Благодарете, че реалното се крие в незнайното, а нереалното – в това, което знаете. Значи човек всякога може да се съмнява в това, което знае, но никога в това, което не знае.

Всякога Незнанието произвежда по-голяма радост, отколкото знанието.

Като не определяме живота, ний го разбираме по-добре, отколкото ако го определяме. Животът не може да се определи, понеже не се е проявил изцяло.

Христос казва: „Силата на човека не се заключава в отношението му към видимото, а към невидимото.“ Невидим е Бог за нас, но Реален. Желателно е и Христос да остане за нас невидим, за да запазим към Него чисти и святи отношения.

Ако човек не показва Любовта си към Бога външно – за всичко, което му е дал, и вътрешно – за всичко, което му е взел, той не е разбрал Любовта.

Работите стават само когато Бог е казал и никога не стават, когато хората кажат.

Свободен е само онзи, който е свързан с Бога.

Единственото нещо, чрез което човек може да прогресира, е неговото съзнание.

Който може да застави новия живот в себе си да царува над стария, той минава за Божество.

Усмихни се тъй, че всичко у тебе да се обедини.

Туй празно пространство, което се означава с „Нищо“, то е Божественото в човека, Което най-първо ще се изпразни, ще те изчисти хубаво и след като те изпразни съвсем, ще започне наново да те изпълва и ще ти даде такива познания, за които ти даже не си и сънувал.

Онзи, който ще ви учи, той не трябва да умира. Това е Вътрешният Учител.

Един Божествен миг трае четиридесет и пет години. Години трябва да минат за този миг, за да се реализира, за да разберете.

Ученикът не трябва да очаква големи резултати. Всичките резултати са все микроскопически. Епохално рядко се случва туй, което очаквате.

Човек живее за себе си дотолкова, доколкото разбира и прилага волята Божия.

Всичко в тебе да диша едно вътрешно доволство, да дишаш, че ти работиш с Господа.

Истинският човек трябва да бъде чисто злато и отвън, и отвътре, а не само позлатен отвън.

Бог се нуждае от хора, които да Го разбират. Само така Неговата Сила ще действа в света.

Благоговението, това е центърът на живота, едничката способност да видим Бога на прозореца, през който ще гледаме.

Много нещастия, много неприятности произтичат от незнанието как в даден момент да насочим погледа си и къде да го насочим.

Бог, Който живее в мене – няма по-голямо благословение от това.

Бог е сила в нас. И това е най-голямата възможност, която имаме. Чрез Неговата сила можем да направим всичко.

Знанията и стремежът към Божествените идеи се дължат на Божественото, Което от хиляди и милиони години действа вътре в нас.

Обичате ли Бога, Той ще започне да мисли за вас и по един или друг начин ще изправи живота ви. Не се ли изправи животът ви, погрешката е ваша. Това показва, че Любовта ви е малка.

Аз проповядвам една религия само за хора, които любят Бога. От човек, който не люби Бога, нищо не може да стане.

Същността на човека е в добрите качества на неговата Душа.

Ако Бог ви наказва чрез Своята ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена Любов минава през нас и вие ставате хора.

Щом си ученик на новото учение, ти ще останеш на последен план. Ти ще работиш за Господа, а Той ще работи за тебе. Каквото Бог ти даде, то е твоето право.

Самоотричането се отнася до ония неща, които не са вложени в човека, а са дошли отвън. Човек може да се отрече от онова, което не му е дадено от Бога, а да притежава и владее това, което Бог му е дал.

... Окултизмът е такава школа, че който влезе в нея, излиза много прост.

Знанието трябва да се разработи и асимилира от вас така, че да стане ваша плът и кръв.

На всеки едного животът е устроен по най-добър начин. Затова вярвайте в този ум, който носите в себе си. Вярвайте в това сърце, което носите в себе си. Вярвайте в това слово, което имате в дадения момент. Това е правото за вас.

Какъвто и да е животът, и за най-лошия живот, и за най-добрия живот – да го посрещнем с Любов. Бог ще ни благослови.

Не желайте ония неща, които Бог не ви е определил. Бог строго е определил нещата. Ти можеш да ги измениш, т.е. можеш да не се подчиниш, но ще видиш последствията на твоята наредба. Ще видиш отношението между твоята и Божията наредба.

Вие не сте роби на условията. Условията са временни ограничения, създадени от миналите поколения. Средата не е спънка за човека. Времето и пространството също не са спънки за човека. Във времето, в пространството, в средата и в условията са скрити всички възможности и сила или качества, с които човек може да работи.

Познаването на Бога е заради нас. То не е заради Бога. Бог нищо няма да придобие. Но ние, като познаваме Бог, ние се ползваме.

Да познаете Великия в своите мисли, чувства, действия, както и в проявите на своя Дух и на своята Душа, това значи придобиване на сила, която животът съдържа в себе си.

Трябва не само да сме в Бога, но и Бог трябва да бъде вътре в нашия ум и в нашето сърце.

Всеки човек, който се държи здраво в рамките на една църква, или на едно верую и не вижда нещата по-далеч от тези рамки, неговата Любов не е съвършена.

За учениците от всички времена и епохи, от всички народи и племена, правилата са едни и същи, с нищо не са се изменили и никога няма да се изменят.

Има един метод, чрез който човек може да подобри своя живот. Този метод седи в това – да изправи човек отношенията си към Първата Причина, да започне да мисли, да чувства и да действа като Бога.

Засега само Бог се проявява чрез човека, но още не живее в него. Казано е: „Ще Се вселя във вас и ще станете едно с Мене“. Това подразбира Съвършенство.

В човека има нещо непобедимо. То е Божественото Начало в него.

Истинско знание е това, което никога не се заличава от съзнанието на човека.

Целта на живота е да реализира човек нещо безсмъртно на земята, което да остане за Вечността.

Вие сте в един период на опознаване на отношенията, които са образувани във Вечността.

Резултатите на Истината са във Вечността.

Ти не си дошъл на земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов.

Бог вижда в твоите тайни мисли и желания това, което хората не знаят.

Божественото е в тебе. Съедини се с него и ще разрешиш по-лесно, отколкото ако отвън вие си помагате.

Ако любиш Бога, Той ще оправи всичките ти работи, но не тъй, както вие мислите.

Вие можете да обичате само това същество, което разширява съзнанието ви.

Каквото и да се случи в живота, малките и големите работи имат еднаква важност.

И в скърбите, и в радостите, и във веселието ти да държиш една и съща посока.

Вие очаквате знанието да дойде отнякъде, отникъде няма да дойде знанието. Това знание ще излезе от вашата Душа. Във вашата Душа е турено усилието на знанието.

Човешката Душа трябва да държи в себе си само образа на Бога. За всички останали образи тя трябва да бъде сляпа. … Да бъдеш сляп, това значи да разбираш същността на живота, да знаеш истинската цена на нещата, както банкерът различава златните монети от фалшивите.

Мисли по теми

Любовта, Мъдростта, Истината

Единственото нещо, което може да приближи човека до Бога, е Любовта. Единственото нещо, което приближава човека до Бога, е Мъдростта. Единственото нещо, което приближава човека до Бога, е Истината.

За да се осмисли животът, Любовта е потребна. За да се осмисли Любовта, Мъдростта е потребна. За да се осмисли Мъдростта, Истината е потребна.

Любовта, Мъдростта и Истината се развиват при специални условия, които трябва да се пазят.

И тогава, доколкото човек е верен на трите принципа на живота – на Любовта, на Мъдростта и на Истината, дотолкова и Бог ще му помага.

Когато виждаш нещо, не е достатъчно само да го виждаш, но да го виждаш през очите на Любовта, през очите на Мъдростта и през очите на Истината.

Единственото нещо, което Бог обича в нас, е Истината.

Да се отклониш от Истината, това е най-голямото зло, което може да сполети човека.

Силата на човека се крие в Истината, на която той служи.

Бог може да бъде доволен от човека само тогава, когато Истината е жрица в олтара на неговото тяло, Любовта – жрица в олтара на неговото сърце и Мъдростта – жрица в олтара на неговия ум.

Докато вие не се научите да говорите Истината на себе си, вие всякога ще бъдете нещастни.

Слабата страна на хората се дължи не толкова на отсъствието на Любовта в тях, колкото на това, че нямат Любов към Истината.

Който иска да има здраво, силно, красиво, мощно тяло и да бъде безсмъртен, той трябва да постави за основа в живота си Истината.

Любовта е огнената колесница, с която може да се достигне света на Великата Истина.

Мъдростта е съвкупност от разумни същества, които включват в себе си знание и сила.

Мъдростта е път за всички, на които Бог се изявява.

Мъдростта е книга, написана във всекиго.

Любовта е Реалността на нещата.

Реалността произтича от Любовта в човека. ... Дето има Любов, Реалността се разкрива във всичката си Светлина.

Любовта ви да не умира за една година, Любовта ви да не умира за 10 години, за 100 години, за 1000 години, 10000 години. За 1 милион, за 10 милиона, за 10 милиарда, за 100 милиарда, Любовта ви да не умира за цялата Вечност. Това е Реалност в света.

Любовта анестезира всяка болест.

Любовта има в Себе Си имунитет срещу всички болести.

Само Любовта може да прави операции, без да осакатява човека.

Разрешаването на всички трудни въпроси е в Любовта.

Човек, който има Любов в себе си, трябва да знае, че Любовта не лекува хората, нито богатства им дава – тя свързва само хората с Бога. Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси. Обаче Любовта сама нищо не дава.

Душата всякога иска да бъде проводник на Божията Любов.

Изучавайте Любовта като мирова, космическа сила, която ражда целокупния живот.

Любовта е толкова по-силна, колкото по-дълго време остане неизвестна. Щом се определи, тя губи силата си.

Любовта е акт към Бога, а не към хората.

Само чрез Любовта си към Бога вие придобивате истинско знание.

Животът е превозно средство за Божествената Любов.

... Животът е път за Любовта.

Бог е вложил в Любовта всички Свои Kачества.

Единственото богатство, с което ние можем да разполагаме сега, това е само Божията Любов. Това е Чисто, Кристално богатство.

Единственият път, по който Божиите блага идат, то е Любовта.

Любовта като принцип е във всичко и над всичко.

… Под „сливане с Бога“ се разбира пълно, съзнателно хармониране с Великия закон на Любовта, чийто образ е Истината.

Казано е: „Бог е Любов“. Следователно само Любовта познава Себе Си. Ти можеш да познаеш един предмет, ако имаш неговите качества…

Повтарям: Само Бог обича, а ние сме носители на Неговата Любов.

Помнете: Любовта изявява първо Бога, после себе си и най-после окръжаващите. Следователно първо изявете Божията Любов такава, каквато е.

Любовта превръща скърбите в радости, несгодите – в блага.

… Любовта е ключ, без който не може да се живее.

Но Любовта сама на себе си е закон.

Само Любовта е в състояние моментално да изчисти човека и да го върне в положението на новородено дете.

Нали човек е свободен да се прояви, както иска? Човек е свободен само в Любовта. Вън от Любовта, той няма никаква свобода.

Един момент, изживян при извора на Божествената Любов, струва повече от сто царски корони.

… Любовта към Бога се отличава с едно качество – абсолютно доверие.

Само човекът на Любовта може да бъде господар на условията.

Сърцето трябва да бъде празно, за да приема Любовта.

Прави добро, без да знае някой. Обичай, без да се изказваш. Това са плодовете на Любовта.

Когато казваме, че Бог е създал човека по Свой образ, това значи, че го е създал по образа на Своята Любов, защото трябва да знаете, че Любовта е първият образ на Бога.

Любовта не е сила, не е светлина, но тя е храна за човешката Душа. Без тази храна човек не може да живее.

Любовта пък е метод за възстановяване на правилните първични отношения между Душите.

Животът е произлязъл от Любовта. Всичките неща са произлезли от Любовта. Но тя е единственото нещо, което е неделимо. Туй, което е неделимо, то не може да бъде дар. В него се движим, в него живеем и съществуваме. Какво ще дариш някому?

Тогава в Новото учение, за да възприемем Любовта, вие трябва да възстановите Господа в себе си – на първо място да Го турите, на Неговото свещено място, в онази тайна стаица. Вие всички трябва да Му станете слуги, да слугувате или Той да ви стане Учител, вътре вие да Му станете ученик, да слугувате.

Любовта всякога обича хора, които могат да се разделят с всичко, което имат външно. Да няма нещо, за което да можеш да кажеш: „Това не мога да го дам“.

Моментът, в който Любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към вашите желания, вие сте вече в областта на Безсмъртието.

Любовта нито се губи, нито се придобива. Невъзможно е Любовта да се изгуби. Обаче човек се отваря и затваря за Любовта.

Любовта не се възприема чрез сърцето, а по особен вътрешен път, незнаен и за самия човек. Обаче реално е тъкмо това, което човек не знае. И добро е това, което човек не познава.

Човек може да обича кого и да е, но резултатите от тази любов ще бъдат различни. Ако обичаш кон, любовта ти ще има един резултат; ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има друг резултат; ако обичаш човек, подобен на себе си, любовта ти ще има съвсем друг резултат. Обаче обичаш ли Бога, резултатът на твоята Любов ще бъде съвършено различен от резултатите на другите видове любов.

Любовта говори с най-тихия глас, който съществува в битието. Няма по-тих глас от нейния.

Щастието

Наричам щастлив човек този, на когото Душата е пълна с Любов. Дигай го, слагай го, запушвай го, откъдето искаш, вари го, печи го – той е като един извор, навсякъде все си извира.

Човек може да бъде щастлив дотолкова, доколкото е приготвил условия за щастието.

Щастието е въпрос на дълбоко разбиране на живота.

Щастието е есенция, която се извлича от знанието и опитностите на хилядите поколения, както гюловото масло от цвета на розата.

Мислете, за да осигурите своето щастие. Човек сам създава щастието си.

За оня, който иска да се учи, животът е велико благо. За оня, който иска да благува, животът е велико нещастие.

Щастието е свързано с безличния живот. Който е излязъл от своята личност, само той може да бъде щастлив.

Единственият път, по който можеш да бъдеш щастлив, е да обичаш Бога.

Щастие има само при едно условие. Щастието е резултат на Божествената Любов. Като живее в тази Любов, само той може да бъде щастлив.

Няма по-голямо щастие в света, да дойде да работи Бог в съзнанието.

Човек, ако живее външно щастливо, ще бъде вътрешно нещастен. Ако живее вътрешно щастливо, външно ще бъде нещастен. Това не можем да го избегнем. И ако някой намери някого на земята, който е външно и вътрешно щастлив, то нека да ми го покаже.

Какво е нужно на човека, за да бъде щастлив? За да бъде щастлив, човек трябва да признае дълбоко в себе си, че е добър. Само на себе си кажете, че сте добри, не и на хората.

Вие седите и търсите щастието си другаде, дето го няма. Къде ще го търсите? Вън от очите си ли ще търсите своето щастие? Ако ти знаеш как да гледаш и ако ти знаеш как да използуваш това, което си възприел с очите си, ти ще намериш своето щастие.

Страданията, скръбта

Страданията са условия само, за да изпитат човека, доколко е убеден в Реалното.

Любовта се проявява само чрез страданията.

Зад всяко страдание седи Любовта като тил. Обаче обратното не може да се каже.

В страданията, в изпитанията, в паданията си човек се изпитва, доколко Любов има в себе си.

Личният живот води към страдания, а безличният освобождава човека от страданията.

Ако невидимият свят ви лишава някога от известни блага и удоволствия, то е по единствената причина, че те не са ви нужни.

Ако удвоим Любовта си, страданието ще се намали два пъти. Ако утроим Любовта си, три пъти ще се намали страданието. Ако удесеторим Любовта, и страданието ще се намали десет пъти.

Страданията, които имате, на всеки десет страдания деветте са чужди, едно е ваше. Дали сте някакъв повод, другото е чуждо.

Вие страдате, за да проучите себе си, да проучите и другите хора.

Страданието идва като професор при вас да ви посочи грешките.

Страдаш, за да намериш една своя погрешка.

Страданието учи човека да прави избор между мислите и желанията си.

Страда не само човек, и Бог страда първоначално, но туй страдание се ражда у Бога като Дълготърпение, а у нас като нетърпение. Туй страдание у Бога се ражда като Любов, а у нас като безлюбие. У Бога се ражда като живот, а у нас като смърт.

Щом е дошъл на земята, човек неизбежно е изложен на страдания. И като Син Божи, и като слуга, и като грешник, той все ще страда, но като Син Божи, ще страда съзнателно, с Любов; като слуга ще страда по задължение, а като грешник – по необходимост.

Когато страдаш, небето гледа на тебе с доверие, като на човек, който може да свърши една добра работа.

Трябва да знаете, че когато вие сте щастливи, вашето щастие се дължи на нещастието на другите. Ако те не бяха нещастни, вие нямаше да бъдете щастливи.

Единственото хубаво нещо на земята е страданието.

Трябва да гледате на нещата като мистици, а не като обикновени безучастни зрители – да знаете, че страданията са най-голямото благословение, което ни дава Господ.

Какво е страданието? Недовършена работа, суров материал за работа.

Страданията носят живот. От статистически данни се вижда, че нормалните страдания продължават живота.

Човек, който не може да носи страдания, е една муха, амеба, микроб, а човек, който съзнателно страда, е велик човек, макар и да е прост.

Не можем да бъдем спасени, ако не признаем, че страданията са благословение. Спри се и кажи: „Страдание, ти си ми потребно, за да се родя“.

Зад всяко страдание се крие Божествена енергия. То е ключ.

Ако Бог ви наказва чрез Своята ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена Любов минава през нас и вие ставате хора.

Красивото в живота е, че страданието ще се яви.

Страданията, това е материал, от който се гради човешкото щастие.

Ако не познаеш Бога в страданието, никъде и никога няма да Го познаеш и ще кажеш като философите, че никой не е видял Бога и не може да Го види.

Той не е във външното страдание, което всички виждат, но във вътрешната тъга, която човек изпитва при съзнаване на своите грешки.

Всички ваши мъчнотии и препятствия не са нищо друго освен условия да ви се помага от невидимия свят.

На какво се дължат страданията на хората? На неразбирането им. Като не разбират много неща, те ги обезценяват.

Онзи, който не разбира, има двойно страдание.

Изпитанията и страданията имат за цел да ви предпазят от по-големи злини, на които ще се натъкнете.

Злото е сила, без която не може. Затова се казва: „Ела зло, че без тебе – по-голямо зло“.

Със страданието е зле, но без него е десет пъти по-зле.

Какво геройство е, когато видиш един човек, срещу когото всички се опълчват, носи големи несгоди, неприятности, беднотия, недоразумения и всички тия страдания понася мълчаливо, с радост в живота си. Каква велика гледка представлява такъв човек! Това е живот.

Единственото място, където можете да чувате тихия глас на Бога, това е областта на скръбта и страданието.

Скръбта е границата, дето започва Животът. Скръбта е основата на Живота.

Тъй щото скръбта винаги показва каква реформа трябва да направиш в себе си, за да имаш радост.

Скръбта се дължи на неразбраните работи.

Кармата, съдбата

Ако гледате към Бога и към ближния си с мил поглед, а не като към свои врагове, съдбата ви ще се подобри.

Аз казвам: Върху нашия живот оказват влияние в петдесет процента – съдбата, природата; двадесет и пет процента – ние сами; и двадесет и пет процента – обществото.

Ако в този живот не изработиш по-добри условия за бъдещия, прераждането няма смисъл. При всяко прераждане условията трябва да се подобряват.

Всичко, което се случва в живота ви, представя ръката на вашия велик Баща, Който ви дава възможност да Го намерите и познаете.

Всяка плесница, нанесена върху човека с Любов и Мъдрост, внася в него живот, знание и светлина.

Когато дойде плесницата на вашата карма, на съдбата ви, ще трябва да издържите без колебание, без страх. Ще застанете срещу нея без страх, без съмнение и без отчаяние.

Няма правда в този свят. Тук тя е привидна. Когато някой краде, той бръква в касата на богаташа и не взима неговите пари, а своите пари, които някога са взети от друг.

Всички удари, които съдбата налага на човека, са на място. Те изправят нещо изкривено в него.

Грешката

Щом изправиш една погрешка, тази сила остава в твой запас.

Грешките на другите хора, това е тор за духовния човек.

Мъчно се изправят грешки, особено тия, които не се виждат. Има грешки, които се виждат, но има и добродетели, които се виждат. Видимите грешки не са грешки. И видимите добродетели не са добродетели.

Мрачните мисли, черните облаци в съзнанието ви са ваше изобретение.

Лошите състояния на човека всякога идват от неизпълнение на задълженията, които ви се дават в съзнанието.

Всяка мъчнотия показва, че човек се натъква на някакъв възел от някое негово минало съществуване и той трябва правилно да го развърже.

Носете Бога в съзнанието си, ако искате да не грешите.

Ако имаш правилно отношение към Реалността, към Живата Реалност, ще имаш сила в себе си.

Няма по-голям позор за човека от лъжата. На второ място иде грехът, а на трето място – смъртта.

В съзнанието си трябва да турим Единство, в дълбочината на Душата ни трябва да има стремеж, в чувствата ни – дълбок копнеж да изпълним Волята Божия с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си воля и сила. Може да направим много погрешки, може да падаме, да ставаме много пъти, но да имаме този стремеж да реализираме този копнеж на Душата и на сърцето.

Доброто, злото

Доброто господства в света. Лошото се вижда повече, понеже лошата страна се проявява по-очебиещо.

Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта.

Човек може да бъде добър само когато има правилни отношения към Първичната Причина.

Аз наричам добър човек онзи, който в действията си е всякога буден и в дълбочината на Душата си е всякога изправен.

Според мене добър е онзи, който дава повече място на Духа да се проявява.

... Злото съществува като необходимост в развитието на Битието, но не като благо.

Злото е излишъкът на нашето развитие. Онази материя, която е останала недиференцирана, която не може да се одухотвори в нас, тя е започнала да се разлага и да ферментира.

Бог е Велик, защото иска да вмести Своя живот в нашия. Ако Той измени Своето желание и отдели нашия живот от Своя, ние сме в областта на злото.

Че злото в света работи за доброто, това е изключителен закон. Значи от всички страдания, от всички препятствия, които се случват в живота ви, крайната цел на Битието е да произведе добро.

… Бог използува и злото за добро.

Всичко в света работи за Единното и Едното работи за всички. Такъв е законът. Бог работи за всички и всичко работи за Него.

Значи две начала работят в света. Едното начало товари, а другото разтоварва. Едното начало наричат Сатана, а другото – Бог.

А щом дойде човек да се прояви, ражда се злото, но ражда се и доброто. Двете – зло и добро, едновременно са проява на самия живот.

Изкуство е за човека в злото да вижда доброто, в тъмнината да вижда светлината, в смъртта да вижда живота, в сиромашията да живее като богат, в невежеството да вижда смисъла на живота.

В окултизма на окултиста-ученик не се позволява да проявява предпочитание между добро и зло.

... Любовта е единствената сила, която смекчава злото.

Та, ще знаете, че Бог е във всичко и над всичко. И дяволът даже изпълнява Неговата воля. И воюващите в света вършат Неговата воля. Всичко в света върши волята Божия.

Никой досега не е обяснил и няма да обясни как и защо са произлезли злото и доброто.

Едно благословение са за света падналите ангели, вие не знаете каква роля играят.

... Всеки един от вас, който се бори със злото, той ще слезе в стомаха, ще стане канал за злото.

Не бутайте Дървото на злото, което е вътре във вас.

Изворът на злото се крие в самия човек – нищо повече.

Достатъчно е да знаете, че злото е остатък от вашия минал живот, а доброто – продължение от миналия ви живот. Злото има начало, а доброто е без начало и без край.

Злото чрез изпъждане се загнездва, а чрез възприемане – бяга.

И доброто може да мъчи човека, както злото. И доброто може да мъчи човека, както един грях го мъчи.

Онзи, който люби Бога, всичко каквото му се случи, ще се обърне на добро.

Когато виждате злото, казвате, че Бог не е създал света, както трябва. Тогава съдите Бога. Когато виждате доброто, казвате, че светът е създаден идеално. Който не разбира Божията Мъдрост, без да иска, създава злото.

… Доброто и злото, направени навреме, представляват велика, мощна сила.

Миналите добродетели са настоящи престъпления и настоящите престъпления са бъдещи добродетели.

Ближният

Първото условие, за да влезете в Небето, е да търпите всички.

Виждаш ли доброто у брата си, ти Бога виждаш. Виждаш ли злото у брата си, ти себе си виждаш.

Ако с никого не си в дисхармония, ти си гений, светия, велик човек.

Как ще познаете някого? Може да познавате някого само чрез закона на Любовта.

Всяка неправедна дума, казана срещу вас, е подтик за развиване на Божественото.

Ближният не е нищо друго освен екран, върху който ще покажем доколко изпълняваме Волята Божия.

Ближният е едно огледало, в което ти ще провериш доколко си добър, а не доколко твоят ближен е добър.

Дето става съединение, там има експлозии. Хората трябва да се съчетават, а не да се съединяват.

Няма друг образ за комуна освен образа, който съществува в тялото.

Божията Сила не се проявява в множеството, но в Единството – в хармонията между душите.

Ако обърнеш един човек към Бога, той те е спасил, а не ти него.

Ако вие обичате някого, не сте вие; друг е, който го обича. Вие сте само наблюдател. Вие сте само този, който наблюдава нещата. Това, което наблюдава нещата, то е човекът.

Души, които се обичат, никога не се разделят –нито на земята, нито на небето.

Отсега нататък постарай се да обикнеш всички хора, защото Бог в тебе люби всички хора и ако ти не ги обичаш, тогава ти си този, който не позволява Бог да те люби.

Въздържай гнева си и не казвай, че искаш да се освободиш от жена си, от брата си или сестра си. Ако ти се освободиш от тях, и Бог ще се освободи от тебе, помен няма да остане от тебе.

Кажеш ли, че обичаш някого, ти ангажирваш Бога, но не дадеш ли възможност Той да се прояви, ти си навличаш карма, вършиш престъпление.

Който опита и разбере Божията Истина, ще се слее с всички и ще види, че от всички има нужда, защото те са части от голямата единица. Всички хора, всички същества са части на общия Божествен организъм.

Вътрешният живот

Реалността е вътре в нас, а не отвън.

Силата на човека седи във вътрешния му живот.

Любовта се изучава по вътрешен път, а не отвън.

Едно се иска от човека – да развие опаковката на идеята, която носи в себе си.

Отправи погледа си към вътрешната страна на живота, дето се крие истинското съдържание и смисъл на нещата.

След всичко това искат да ни убедят, че силата е във външния живот. Не, Божественият живот не е във външния блясък на нещата. Божественият живот е скрит в нас. Значи в нас е скрита оная сила, която създава благородните чувства, която хвърля Светлина на нашия път. В тая сила е Реалността на нещата. Време е вече всички да тръгнете в пътя на Светлината по вътрешен, а не по външен начин.

И ако вие погледнете ръката си, ще видите, че Бог е положил всички закони на ръката ти. На ръката ти са написани и Любовта, и Мъдростта, и Истината. И Библията е написана на ръката ти. Но много ситно е написано на ръката.

Бог, Реалността

Под думата „Бог“ аз разбирам това, в което живеем, и това, което се крие в нас.

Той е в съзнанието ви, в светото място на вашата Душа.

Той живее в безсмъртното естество на човека, а не в смъртното.

Ние се стремим към живота, но не към самия живот, а към онова, което е скрито в него. Има нещо по-дълбоко, по-велико от самия живот. Към него именно се стреми човек.

Това, което е скрито, то е ценно. Това, което е далече, е чисто. Близките неща, външните неща, те са обезценели.

Той се е скрил във всички неща, но вие трябва да Го намерите. Така скрит, от никого незабелязан, Той следи хората, проверява ги, кой докъде е достигнал в областта на знанието, на Любовта.

Като знаете, че Бог е навсякъде, не правете разлика между хората, да считате, че едни са високо издигнати, а други – неразвити. Считайте, че и най-слабо развитите хора имат условия да растат.

Някой казва: „Животът не е реален“. – Защото нямаш отношения към него. Щом нямаш никакви отношения към живота, значи той не е реален. Щом имаш отношения, значи той е реален.

Това, което не е реално, подразбирам: това, към което аз нямам никакви отношения. За мене това не е реално.

И действително, стойността, цената на човека зависи от това, доколко той се интересува от Първичната Причина на нещата и е във връзка с нея.

Щом сте свързани с Първичната Причина, земята е рай. Щом не сте с нея, земята е ад.

Всеки може да познае Бога дотолкова, доколкото Му е дал достъп в съзнанието си.

Бог е единствената мярка, с която ние можем да разрешаваме всички важни въпроси.

Сега, вие казвате, че Бог създаде човека, за да се прояви. В какво да се прояви? На кого да се прояви? Сега, искам малко да ви коригирам: да се прояви на Себе Си.

Бог е без пространство, но съдържа пространството в Себе Си. Той е без съзнание, но съдържа съзнанието в Себе Си, без интелигентност, но съдържа интелигентността в Себе Си.

Той е Неограничен, а ограничава всички други същества, като включва всичко в Себе Си. Бог е Вечен и Безпределен. Всичко, което влиза в Неговото съзнание, се ограничава, затова именно и нашата вселена е конечна и ограничена.

Когато Бог се ограничава, идва Духът. Първото изявление на ограниченото е вселената и космосът.

Всички ония неща, които се доказват, това са спънки на Реалността.

Реално е само онова царство извън земята, реално е само онова царство извън слънчевата система, реално е само онова царство извън космоса.

Що е Реалността? Онова, което нито се ограничава, нито може да се улови.

Бог е това, което не може да се създава. Бог е. Щом се създава, Той не е никакво Божество.

Туй, което е създадено, то е относително реално.

Всяко нещо, което не съществува, е абсолютно реално.

Какъв е смисълът на целокупния живот? Да станем като Бога. После? Да влезем в Безграничния Живот, Който е без начало и без край, без никакви ограничения.

... Същността или действителността на нещата в живота се заключава в онези прояви на съзнанието, в които участват нашият ум, нашето сърце, нашата душа и нашият дух. В това се заключава интензивността на нашето съзнание. Интензивността, будността на нашето съзнание пък определя реалността на нещата.

Вие не можете да имате едно висше схващане за Божествения свят, докато не усетите онази пълна Празнота – че нищо не знаете, но съзнателно да е това. Не да се усещате, че сте невежи, че нищо не знаете, и да страдате, но да имате пълно съзнание, че нищо не знаете. Още какво трябва да съзнавате? Да съзнавате, че нищо нямате в себе си.

В света съществува само една Вечност – тя е Нищото.

Единственото реално нещо в света е Нищото.

... Трябва да разбирате: Нищото постоянно става подтик на нещо. Нищото винаги подтиква нещото. Нещото винаги се въодушевлява от Нищото.

Нищото само по себе си никога не се изявява.

Незнайното, това е реалното в света, а пък знайното, това е относителното.

Небитието е по-голяма реалност от Битието.

Небитието не е място за хората, то е място за Боговете.

Мистиката

Мистицизмът не е закон за възлизане, а закон на слизане.

Мистикът не възлиза, а влиза към Бога в себе си.

Мистикът постоянно живее със сърцето си, изпитва неговите вибрации и всички състояния, през които то минава.

Христовото учение е дълбоко, мистично учение. То може да се разбере и приложи само от мистика.

Мистик човек е, който преживява. Той живее в Реалността на живота, той изпитва нещата.

Мистични идеи са ония, които остават през Вечността.

... Схващайте мистичната страна. Ние обичаме Бога дотогава, докато съзнаваме, че обичаме Бога.

Така мисли мистикът: отношенията на Бога към човешката Душа не могат да се заместят с никакви други отношения.

Външният свят за човека е такъв, какъвто е вътрешният – това е мистичното разбиране за живота.

Мистикът благодари, че има нещо, което не може да определи.

Един мистик може да се радва на една череша, колкото на милион.

Така е за мистика: колкото по-големи са страданията му, толкова повече се радва той.

Важно е, че при Бога не може да отидете голи. ... Всеки трябва да облече дреха, изтъкана от самия него.

Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта.

Окултната наука е външната страна на живота, а мистичната страна е вътрешната страна.

Който се домогне до мистичната Любов, той не говори никак за нея или малко говори, а много работи.

За мистическия живот хората по възможност по-малко трябва да говорят, за да не би да кажат някога неща, които не са верни, понеже в духовния живот не се позволява никаква самоизмама и никаква лъжлива мисъл, чувство и постъпка.

Любовта се изразява чрез неизказаните неща, чрез ненаписаното и чрез нещата, които се чувствуват, но не се изказват.

Има неща, които са неизвестни и непостижими даже и за безсмъртните.

Докато Любовта функционира в света като неизвестна сила, която не се определя, тя е Любов. Щом Любовта се определи, тя изчезва.

Известното не е знание. Неизвестното е, което стимулира човешкия Дух.

Любовта във всички условия си остава неизвестна.

Единственото нещо, от което човек може да остане доволен, то е само онова чувство, което прониква от Любовта, и Любовта остава неизвестна.

Не да познаем Бога, но в познаването на Бога ние ще познаем живота, който постоянно се втича в нас. ... Живота ще познаем, а не Бога.

Туй, което не си познал, то е, дето Писанието казва така: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“

Идея, която е несъизмерима, непостижима, е единица мярка за измерване на всички други идеи.

Вие всякога може да бъдете близо до Любовта, но никога в самата нея, никога не можете да я достигнете. Никой не може да реализира своята Любов. Любовта, Мъдростта и Истината са непостижими неща.

По същество съвършенството е непостижимо, но разбирането му е постижимо.

Ако е въпрос да се повдигнете, да работите върху себе си, дръжте в ума си непостижимите неща.

Благата на земята са реални само тогава, когато идват по пътя на невъзможното, на непостижимото.

Благото в света е в непостижимото.

Любовта е Любов за непостижимия Живот, Мъдростта е Мъдрост за непостижимата Виделина, а Истината – за необятната Свобода.

Бог е в непостижимото и невъзможното.

Вярвай в непостижимото и невъзможното, за да разбереш Реалността на живота.

Кои неща в света са непостижими? Които осмислят живота.

От себе си и от своя си живот трябва да се отречеш, за да дойдеш до това, което търсиш, а това, което търсиш, това е непостижимото в живота.

Неуловимото е Светлината, неразбраното е Любовта, непостижимото е Свободата.

Непостижимите неща в живота Бог трябва да ги направи в нас. Ако не Го обичаме, не може да работи в нас.

Онзи, който не разбира Бога, по-далечно същество няма, непостижимо е. А онзи, който има разбиране, по-близко същество няма.

Чистотата, самообладанието, търпението

Чистотата, това е резултат на Любовта.

Какво се подразбира под думата „чистота“? Чистота в кръвта, чистота във всички сили, които действат във вас. Значи всички сили във вас трябва да бъдат Първични, а не смесени.

Най-силната крепост против болести е чистотата.

Живата чистота не е постоянно качество на човека. Тя е качество главно на Любовта. Това значи: щом Любовта присъства в сърцето, човек е чист.

И тъй, с жертвата се придобива чистотата, с чистотата се слага основа да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на Душата, нейния живот.

Един от важните въпроси, който си задават днес всички хора, е следният: „Защо не постигаме желанията си? Защо не успяваме?“. Отговорът е прост: Не си избрал Същественото.

Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме и в пълно самообладание.

И наистина най-трудната наука в света е самообладанието.

Ние трябва да се заемем с изучаване на себе си. Нашето тяло представя миналото. А това, което човек мисли, т.е. неговата мисъл, съставя бъдещето. А това, което човек чувствува и прави, съставя настоящето.

Според мене Реалността е в зависимост от проявите на човека, на неговите чувства. Аз разглеждам чувствата в широк смисъл, а не от обикновеното човешко разбиране.

Постъпките, които населяват Душата, постъпките са жители на Душата. Чувствата са жители на духовния свят, на сърцето. А мислите са жители на умствения свят, на Духа.

Чистотата и Светлината са единствените сили, пред които и дяволът отстъпва.

Всяко желание в човека представлява слон, за изхранването на който са нужни много материални средства.

Една хубава постъпка непременно върви с вас през Вечността.

Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата.

Силните чувства, големите дарби и способности трябва да се въздържат. Защо? За да не погълнат силите на слабите и да попречат на развитието им. Слабите чувства, малките дарби и способности трябва да се подкрепват, за да се засилят.

В този свят чистотата е броня. Чистата мисъл е броня, чистото сърце е броня, чистата Душа е броня.

Търпението е жизненият еликсир на Душата.

Търпението значи: в дадения случай да знаеш, че този човек, когото ще търпиш, носи едно богатство. Да си вземеш това богатство и да му благодариш. Ако не съзнаваш това, ще изпаднеш в противоречие.

Най-мъчното нещо в света е да изтърпим всички изпитания без докачение. Тези неща не са за деца, а са за възрастни хора – за хора, които разсъждават.

Истински генерал е този, който заповядва първо на себе си, а после на другите.

Какво говори високият идеал? Да хванете най-голямата си слабост и да воювате с нея. Само така ще се прояви силата ви.

Първото важно нещо е да бъдете господари на своите мрачни сили и да казвате: „Моят Дух им е господар“. Дойде ли ви лошо настроение, кажете: „Моят Дух е господар над тях“ и ще видите как ще победите.

Умът и сърцето ти трябва да бъдат такива, че като се пробуди съзнанието ти, сам да си стража на себе си. Остане ли да те пазят – отиде, та се не видя. Сам да си стража! Туй Божествено око на Любовта, като те види, да знаеш сам кое е право и кое не е.

Кога може човек да влезе в Обетованата земя? Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки и когато завладее седемте си тела. В невидимия свят човек трябва да влезе със седемте си тела, а не само с едно.

Благородството

Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той. Благородството на човешката Душа зависи от мисълта му за Бога.

Като видиш човешката Душа, ще си съставиш понятие какво нещо е благородство.

Кое сърце е благородно? Което и при най-големите бури в живота не отпада.

Да бъдеш благороден, това значи да стъпиш на здрава основа.

В какво седи благородството на вашия характер? В Любовта.

Единственото нещо, което може да облагороди човека, е Любовта.

Благородството на човека се проявява, когато той има свободен избор да постъпва, както иска, а при това той разбира волята Божия и постъпва според нея.

... Обичайте всичко, което Бог е създал. Разширявайте съзнанието си, колкото е възможно повече. Така ще придобиете нужното благородство. Обичайте всичко, което виждате и на небето, и на земята. Стремете се да обичате всичко в света и знайте, че светът пак ще остане такъв, какъвто е.

Благородството на сърцето седи в това, че като съзнава своите погрешки, то скърби и страда и има желание да ги изправи.

Да се моли човек, това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в тоя свят.

Да имаш Любов към Бога, е хиляди пъти по-благородно, отколкото любовта на майката към детето.

Аз турям в ясна форма туй, което съм намерил опитано: Лесният живот е паразитен живот, трудният живот е благороден живот. То е животът.

Мисълта, думите

Под думата „мисъл“ ние разбираме онзи вътрешен стремеж, онази вътрешна разумна връзка, която съществува между Първичната Причина и човека.

Мисълта е единение с Първичната Причина. Бог мисли, и ние трябва да започнем да мислим. Как? – Както Той мисли.

Голямо щастие за човека е да дойде една Божествена мисъл чрез него и той да я реализира правилно.

Божествената мисъл е по-реална от човека, когото виждаме само външно да се движи, да говори или да върши нещо. Обаче всяка Божествена мисъл става реална за нас, когато тя се приложи.

Първостепенни неща в човека са ония основни мисли и чувства, с които той е излязъл от Първичния Източник на живота. Човек дохожда на земята и си заминава с основните мисли и чувства, които никой не може да му отнеме. Те представят основния капитал на неговия живот, а второстепенните са капитал, взет на заем.

Човек трябва да се крепи за своята основна идея и никога да не отстъпва от нея.

Да се моли човек на Бога, това е най-хубавата мисъл.

Човек мисли право само тогава, когато се вглежда във вътрешния смисъл на нещата.

Не мислете, че добрият живот е във външността. Не, дълбоко в неговата мисъл е важно как живее човек.

Онази наука, с която започва самовъзпитанието, е да познаваш качеството на мисълта, да знаеш всяка мисъл какво може да ти допринесе.

... Една мисъл в живота може да ви спъне.

Достатъчно е да съедините мисълта си с Божията, за да оправите пътя си.

Мисълта е най-лесният път, който разрешава поне една мъчнотия. ... Най-лесният път е мисълта за Бога.

Който мисли право, той е дошъл до вътрешната мярка на нещата.

Разбирането седи в приложението.

Правата и положителна мисъл е път за постигане на всички блага в живота.

Всяка мисъл е живо нещо, в нея има сърце и мозък. Всяко чувство е живо, в него има сърце и душа.

Няма по-голяма магия от човешката реч.

Думите се разбират като храна.

Всяка дума на Живото Слово, която е свързана с центъра на живота, крие в себе си някое разумно същество.

Когато разберете Същината на живота, ще дойдете до положение, всяка изговорена дума да представя част от вас, от вашето естество. Тогава вие ще използвате правилно и нейната динамическа сила.

Никога да не продумват вашите уста, докато не проговорят сърцето и умът ви.

Точността

Всеки, който е решил да следва Божиите пътища, трябва да бъде абсолютно точен.

Да бъде човек точен, това подразбира проява на точността във всички случаи на живота, както към онези, които обича, така и към онези, които не обича.

Ако не е точен пред себе си, пред своето висше съзнание, човек ще изгуби вътрешната си сила и равновесие.

Дето точността отсъствува, там лъжата взима широки размери.

Който люби, той е точен.

Неточността е причина за всички грехове и престъпления, за всички недовършени работи.

Който е точен, никога не може да изгуби благоприятните условия. Изпусне ли едно от тези условия, ученикът трябва да чака месеци и години, докато дойде отново същото условие.

Щом дойдем до Закона на Любовта, всяка мисъл, всяко чувство има точно определено хармонично време.

Точността пък е една от проявите на Светлината. Да бъдете точни, това значи да използвате Светлината в една от нейните прояви.

Успехът на ученика се дължи на неговата точност. ... Точността е условие за съграждане на неговия бъдещ живот.

Всички неща, които стават по-рано от определеното време, са недоносчета. Всички неща, които стават по-късно от определеното време, са гнилота в живота.

Истинските неща в света стават точно на своето време.

Едно неизпълнено обещание може да реши съдбата на човека за цял живот.

И тъй, човек трябва да бъде точен. В какво? – В Любовта си. Той трябва да обича, както Бог обича.

Чрез точността ти се свързваш с хората. Точността е език за разбиране с хората.

Едно се иска от човека: всичко, което става в неговото съзнание, в неговия ум или в неговото сърце да се предава точно.

Всяка дума, всяка мисъл, всяко чувство трябва да се изказва с думи, които точно отговарят на съдържанието им.

Всяко преувеличаване или намаляване на нещата внася неточност, неискреност в човешкия характер.

Колкото човек се качва по-високо в живота си, толкова по-точен трябва да бъде.

Точността на нещата, точността на речта води човека към правилен живот.

И в даването, и във взимането трябва точност.

Бъдете точни към своите Свещени Обещания и никога не ги отлагайте.

Неточностите произтичат от волята и от чувствата ви, а не от ума ви. Когато чувствата се намесят в каквато и да е работа, те спъват човека.

Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде точен във всички свои действия.

Противоречията

Животът се изявява в контрасти.

Човек расте, когато се намира между две противоположни състояния. Така той познава себе си, познава великото в света.

Има една философия, която казва: Не губете времето си с разрешаване на противоречията в живота. Защо? Понеже хората на земята не разполагат с достатъчно време. Вие сте се родили в епоха, в която нямате на разположение много време, затова живеете почти извън времето. Във физическия свят пространство имате достатъчно, но време нямате.

... Всички противоречия, които съществуват на земята, са привидни. Те имат за цел да познаем Бога, да познаем и себе си.

Който иска живот без противоречия, той не може да разбере, че същността на живота е едно велико противоречие. Защото Бог, за да напусне Своя Покой, Своето Блаженство, Той трябва да се занимава с една същина, вън от Неговия Покой. Значи Той търси противоречията. Като седи в покой, Той казва: „Те не са завършили своето развитие.“

Че как ще примирите вие противоречията в света? Противоречията не може да ги примириш. Но има едно противоречие, дето ти трябва да се примириш с противоречията.

Какво значи да бъде човек мистик? Това значи да разбира живота с всички противоречия в него. Той знае, че всичко, каквото се случва в живота на човека, е все за негово добро.

Най-голямото противоречие съдържа една Божествена мъдрост.

Най-непримиримите неща из областта на живота намират примиряване в Мъдростта.

Противоречията се дължат на степента на съзнанието, до което е достигнал даден човек.

Защо идат противоречията в живота? За да минете от едно по-низко в по-високо положение. Без противоречия никой не може да се повдигне.

Щом някой иска да не се безпокои, непременно трябва да бъде при водата на Любовта. Гдето се казва: „Човек трябва да бъде при Бога“, това се разбира. Бог според мене е местото, гдето няма абсолютно никакво противоречие.

Светът

Когато се приближавам към Бога, аз изгарям всичките си тефтери, нямам никакви отношения към света, забравям всичко.

Светът и Бог – това са двамата кандидати, които постоянно избираме – дали за Бога, или за света да се оженим.

Да любиш Едного, това е свобода. Да любиш мнозина, това е робство.

Да люби човек света, това значи, да живее в относителната реалност на нещата. Да люби Бога, това значи, да влезе в абсолютната реалност.

Най-хубавото в света е от сутрин до вечер да мислиш за Бога, да мислиш за всичко, което Бог е създал и в което ти участваш.

Ние не можем да проявим в света това, което не съществува в нас.

Да имате едно понятие за целия свят, какъв е в своята целокупност, се изисква не един милион, не един милиард години, но се изискват милиони, билиони, трилиони, квадрилиони години.

Бог иска да създаде в света малки къщички, в които да живее.

В света няма по-хубаво нещо, освен човек да търси Господа.

Любовта в нас ще пресъздаде света.

В света има само един Учител и Той е Бог.

Любовта на Учителя, тя действа във вид на Светлина.

Този закон е най-ужасният закон в света. Туй, против което човек въстава най-много, то ще му дойде до главата. Ако ти искаш да изгониш туй малко зло, от което не си доволен, непременно ще ти дойде по-голямо зло.

Сърцето на човека трябва да бъде пълно с благородни неща, за да бъдем избавени от влиянието на външния свят.

Ако във вашия ум имате тази сила да изолирате всички впечатления от външния свят, веднага ще се отвори другият свят пред вас.

… Всичко, което човек върши несъзнателно, е светско. Всичко, което човек върши съзнателно, е Божествено.

В света съществува само едно право – Божественото, а не човешкото.

Кой е прав и кой е крив, отгоре се познава. Тук, на земята, никой не може да каже дали е прав, или крив. ... Ако ти отгоре гледаш нещата, Божествената правда ще бъде друга.

Това, което гради в света, то не е силното, а слабото.

Най-великите неща в света се дават все в микроскопически величини.

Светът е безопасен дотолкова, доколкото можеш да възприемеш Божественото от него.

Предсказвам: За умните хора, за гениалните хора светът е оправен.

Истинският път няма пътеки. Път, който има много пътеки, той е път на света. Път, който няма никакви пътеки, той е път на Духа.

Спасението

Спасението на света ще дойде по вътрешен път, чрез новия живот.

Спасението иде само от Любовта.

Спасението е качество само на Бога.

Всеки човек, който служи на Любовта, той е спасен в живота.

Законът гласи: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. Този закон спасява. Ако нещо може да ви спаси, ако нещо може да ви повдигне, този закон е. Това е абсолютна истина.

Казвам: Намерите ли се в трудно положение, ще знаете, че спасението ви е във вашата глава, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух.

Иска ли да се спаси, човек трябва да забрави себе си, а да мисли за Бога.

Героите нямат нужда от спасение, те сами се спасяват.

Като ни е пратил Господ на земята, ние сме спасени. Ние сме спасени още когато сме излезли от Бога. ... Христос е проявление на тази Любов. Той изпраща Любовта към онези, които е спасил отначало.

Мъчението, трудностите, спънките

Истинският живот на ученика сега е в света на противоречията. Да може всяко едно страдание да го хване, да го превърне в благо, да го превърне в злато!

Всичко в живота трябва да се превърне в условия, възможности и постижения за човека. Това значи да бъдеш ученик.

Аз, който вярвам, че Бог живее в мене и аз живея в Бога – от какво има да се оплаквам? Ако аз живея в Бога и Бог живее в мене, тогава трябва да приема нещата. Ако не приемам нещата, тогава аз отричам тази истина.

Щастието се постига вън от благоприятните условия.

Зад всяка мъчнотия се крие нещо грандиозно и красиво.

Ако ви дойдат мрачни мисли, изпитания, считайте това за велика привилегия.

Когато Господ или Учителят ти те поставят пред една трудна задача, те имат високо мнение за теб. Когато Учителят ти не те вдига на урок, когато не ти дава задачи, тогава именно злото ще дойде.

Мъчнотиите – това е Божествената ръка, а страданията – това е Божествената оран.

Мъчнотиите могат да отстъпят, но ти губиш условията, при които можеш да растеш. Мъчнотиите показват, че Божественият Дух съизволява във вас и ви поощрява.

Там, дето седят най-големите мъчнотии, там седят и най-големите печалби.

Помни: Най-тежките условия носят най-големите откровения.

Съвременните хора се страхуват от страдания, от мъчнотии, от болести, без да подозират, че благата и придобивките са в самите тях.

„Големи са мъчнотиите ни.“ – Радвайте се на тях, защото само при мъчнотиите на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля се крият бъдещите ви успехи. Доброто и успехът ви се крият зад мъчнотиите. Те са признак на вашето добро. Чрез мъчнотиите и противоречията човек става велик, силен.

От скръб и страдание никой не се е развалил досега, но от щастие и блаженство половината от хората в света са се повредили.

Ако вие премахнете всички препятствия в живота, няма да имате условия да се развивате. В живота препятствията са единствената реалност. Това, което препятствува, то е реалност.

И слизането, и качването е в Бога. И падането, и ставането е в Бога. И едното, и другото са от Бога.

Не са външните условия, които създават човека, не е и трудът, който създава човека, а мъчението.

Ако не приемете мъчението като фактор на вашето бъдеще съществуване, вие ще се лутате в света, без да разбирате вътрешния смисъл на живота.

Ако вие приемете мъчението, Светлината ще дойде във вас отвътре, т.е. Божественият Дух, който е у вас, ще се събуди и ще повдигне вибрациите на вашия мозък и на вашето сърце.

Мъчението е велика наука в света. Когато вие почнете да се мъчите, Аз ще ви обикна.

Мъчението е основа на бъдещата окултна школа.

... Докато човек не преживее най-голямото нещастие, Новото няма да го посети. По какво се познава, че е дошло най-голямото нещастие? По изпразване на чашата до дъно. Когато чашата на човека се изпразни до дъно, тогава само Божественото ще дойде в него, ще напълни чашата му с прясна, с чиста вода и ще го зарадва отново. Такъв е Божественият закон.

Щом се намериш в трудно положение, безизходно положение, дръж се за Любовта. Нищо повече.

Каквото и да е противоречие, единственото нещо в света, което може да примири хората, то е Любовта.

Какъв ще бъде животът ти, зависи от отношенията, които имаш ти към Бога.

Ако в дадения момент, когато се намираш в трудно положение, можеш да извикаш отнякъде една Божествена мисъл, твоите работи ще се наредят. Светът е пълен с Божествени мисли.

Колкото препятствия и да срещнете на пътя си, кажете: „Такава е Волята Божия. Моята работа ще се уреди, като разнищвам конец по конец.“

И в най-лошите условия има едно микроскопическо добро – намерете го и благодарете.

Ако имате връзка с възвишени, с напреднали същества, мъчнотиите ви моментално ще се разрешат. Нямате ли тази вътрешна връзка, никаква мъчнотия не можете да разрешите. От тази връзка зависи всичко. Величието на човека се определя именно от тази връзка.

Научете се да гледате страданията смело. Като дойде едно страдание или една мъчнотия, знай, че това е една възможност.

В природата има закон: турят спънки за способните хора. Щом имаш спънки, в тебе има нещо.

… За да издържите малките мъчнотии в живота си, ще си представите, че има по-големи от тях.

Мъчнотиите, спънките и слабостите на човека са остатъци от неговия минал живот.

Страдание, което не може да се използува, е спънка за душата. Страдание, което може да се използува, е подвиг за душата.

... Човек се видоизменя дотогава, докато дойде до такова състояние на съзнанието си, да разбере, че е истински човек, който не се променя от условията. Само при това положение човек може да разбере вътрешния смисъл на живота.

Не! Външните условия не създават трудностите в живота, но вътрешните условия в самия човек са причина за всички страдания, мъчнотии и противоречия.

Дяволът, адът

Няма сила в света, нито същество, което да не се подчинява на Бога.

Какъв е дяволът? Той е слуга, който ходи по света и по закон върши своята работа.

Не можеш да имаш връзка със злото, ако то не те обича и ако и ти не го обичаш.

Щом не обичате Бога, във вас ще се яви дяволът.

В света за двама души човек може да се жени. Единият е дяволът, другият е Бог.

…. Aко не се интересуваш от Бога, дяволът ще се интересува от вас.

С Любов, ти ще видиш Бога. Без Любов, ти ще видиш дявола.

Под думата „дявол“ разбирам човек, който иска да живее изключително за себе си, всеки човек, който живее изключително за своето право.

Под „дявол“ се разбира всеки изопачен човек. Под „дявол“ се разбира още и всеки дух, който се оплел в материята и не знае какво говори, забъркал работите, плещи наляво-надясно.

От дявола не се страхувайте, понеже той е независим от теб. Той е Божество, но е зависим от Бога – каквото му каже Господ, това ще направи.

Въплътеният дявол е самият човек. Ако кажеш, че дяволът е влязъл в корема ти, това значи: ти, дяволът, който си объркал законите, си влязъл в корема си.

Никога не бива да се страхувате от греха и никога не се опитвайте да биете дявола. Него само Господ може да бие.

И казвам: Ще обичаш Бога, каквото и да ти се случи. Каквото и да ти се случи, няма да кажеш нито една лоша дума. Ще кажеш: Каквото прави Бог, е добро.

Божественото ще изведе всички хора на правия път. То ще оправи даже и дяволите.

Ще кажете, че пътят на злото е тежък и опасен, причинява големи страдания. В началото този път е лек, в средата е много тежък, а накрая носи благословение за всички.

Нищо не говорете за дявола. Колкото по-малко говорите за дявола, толкова по-добре ще ви бъде. Колкото по-зле говорите, и вие го обичате.

Спомниш ли си за дявола, не мисли нищо за него. Даже и за един престъпник не мисли, защото се опорочаваш вече.

Злото не може да бъде изпъдено от света сега. Злото най-първо трябва да го изпъдим от ума си. То ще влезе в чувствата ни. Като го изпъдим и оттам, то ще влезе във физическия свят и там ще си остане. От физическия свят не може да изпъдите злото по никой начин. Ако искате да го изпъдите, то е перпетуум-мобиле.

От Бога тебе никой не може да отдели. Хиляди години как дяволът се опитва да отдели човека от Бога и какви ли не работи внася в живота на човека, съмнения, залъгалки и прочие. Какво не е правил да ни отдели от Бога, но нищо не е успял.

Дяволът може да мъчи човека, но не и да го изяде.

За да имаш власт над един нечестив дух, не трябва да имаш неговите слабости.

Всички отрицателни неща в природата се дължат на човека. Всичко това човек е създал. Той е гениален в това отношение.

Няма по-своенравно същество от човека на земята. Дяволът е нищо пред човека, своенравен е. ... И същевременно по-благородно същество от човека няма.

Мнозина се страхуват от злото, което наричат дявол. Не се страхувайте от него. Дяволът е резултат на човешката мисъл. Той няма власт над човека. Следователно човек греши, защото е свободен. Той иска да греши, вината е в самия него.

Едно нещо има, с което можем да победим дявола. То е да не говорим лъжа, абсолютно никаква лъжа.

Когато дяволът ви върже, той все ще ви остави и една свещ да се спасите. Тази свещ е вашият ум.

Невежеството, незнанието в света е големият дявол, който заблуждава хората.

Аз отричам дявола като съществена реалност. Като обикновено същество, като относителна реалност, дяволът съществува, но не и като абсолютна реалност.

Светът, който Бог създаде, в началото си е бил относителна реалност, затова се казва, че Бог създаде света от нищо. В тая относителна маса се създадоха условия, за да се прояви истинската, абсолютната реалност.

Правите погрешка – мислите, че дяволът ги е направил. Ни най-малко не ги е той направил. Той те учи и ти не го разбираш.

Господ държи сърцата на всички живи същества: на майки, на бащи, на деца, на приятели, на царе, на владици, на всички животни, свирепи и добри, на дявола, както хората наричат злото – всичко е в Божии ръце.

Когато Бог държи сърцето на дявола в ръката си, и дяволът е мек към вас. Отпусне ли Бог сърцето му, той веднага ви сграбчва. Такъв е великият закон на Вярата.

Ако искате да знаете, и самият дявол, и самият Сатана – и той ще се примири, и той ще стане ангел на Светлината. Всичко в света ще се примири, няма да има зло.

Трябва да победим чрез ума си дявола и да го впрегнем в работа, и ще ни научи на ум, защото той носи, той е откраднал богатствата от Бога за человеците и ги дава само томува, който му стане господар и ако той ни надвие, ще му служим нему и ще бъдем в тъмнината.

За да те оценят, трябва да минеш през ръцете на Сатаната. Той ще отнеме всичките ти богатства и след това ще те оцени.

Дяволът е допуснат в света именно затова – да направи хората силни.

Да познаем Бога, това е раят на земята. Да познаем себе си, това е адът на земята.

Когато някой каже „мене“, това е адът. Това лично местоимение на стар египетски език означавало адът.

И адът е в Него, и раят е в Него. И доброто е в Него, и злото е в Него. Всички противоположности са в Него. И добрите, и лошите хора са в Бога.

Всичкият безпорядък, който съществува в света, и адът служат на Бога, тъй както и раят. В ада онези работят за Господа. И в небето работят за Господа.

Адът, това е най-долното място на земята, то е непробуденото съзнание на хората.

Адът и раят не са нищо друго освен състояния на човешкия ум, на човешкото сърце.

Раят е на земята и адът е на земята.

Раят и адът са условия, т.е. степени на човешкото съзнание.

Адът и раят са места, които съществуват в съзнанието на човека.

Адът подразбира лошите, отрицателните мисли, които търсят условия да се проявят.

Адът и раят са вътрешни, психически състояния. Те не могат да се разберат без вътрешни опитности, без вътрешно чувство.

Това, което гради във вас, е рай. Това, което руши, е ад.

Някои мислят, че адът е образуван от паднали ангели. Не, той е пълен със същества от човешката раса. ... Жителите на ада са хора, не са духове.

Адът е човешко изобретение. Човек сам го създава и сам влиза в него.

Като човешко изобретение, адът трябва да се разруши от своя създател.

Дадохте условия на Бога да се прояви вътре във вас – това значи рай. Спъвахте Бога в себе си – това значи ад.

Адът е място, където човек познава себе си. Който не разбира дълбокия смисъл на ада, казва, че той е място на мъчение. Да познаеш себе си, това не е мъчение. Човек страда, мъчи се, когато не познава себе си. Познае ли се, той се радва и благодари, че живее вече в светлина.

Що е пъкъл? Да живееш в Истината без Любов.

Когато злото е отвътре и преодолява, а доброто е отвън, тогава има зло на земята. Значи адът господствува на земята. Когато пък доброто преодолява и е отвътре, а злото отвън, тогава небето управлява.

Аз разглеждам ада като една голяма работилница, дето ремонтират човека.

Според мене адът е отлично училище.

Ако се премахне адът, ще бъде два пъти по-тежко. Благодарение на ада сме по-щастливи.

Адът е временно нещо. Ще дойде ден, когато адът ще се преобрази, ще стане място за добър живот.

Ако живеем в Божията Любов, ще видим, че и адът не е лош.

С Любовта и в ада е приятно. Без Любовта и раят става ад.

Казвам: Който е ходил в ада и огънят на ада не е могъл да го разруши, той е герой, той вече е облечен в дрехата на Любовта.

Който не е ходил в ада, той не може да отиде на небето, той не може да говори за Любовта.

Това е новото учение. … Влезе ли Любовта в пъкъла, влез и ти с нея. И не бой се. Излезе ли тя от рая, излез и ти с нея.

Всичко зависи от твоя Дух, от твоето право разбиране. Човек може да създаде и небето, и ада за себе си – от него зависи.

Второто пришествие, пророчества

Да се освободиш от всичко, което те мъчи, това е второто пришествие.

Ние сме в началото на второто пришествие. То преминава през периоди.

Второто пришествие, което хората очакват, ще се ознаменува с това, че като слезе Христос на земята, хората или ще се разтопят, или ще се обърнат към Бога.

Вие живеете на границата между две култури: една, която залязва, и друга, която изгрява, която се развива. Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват.

Преди да дойде Страшният съд да ви съди, за вас има спасение. Щом дойде Страшният съд, опасна ви е работата.

Спасението не е въпрос нито на миналото, нито на бъдещето; то не е извън времето и пространството. То е въпрос на настоящето, въпрос на времето и пространството.

Светът може лесно да се пресъздаде. Всичката мъчнотия седи в изявяването на човешката Душа. При сегашната епоха главната мъчнотия седи в изправянето ума и сърцето на човека.

Всички говорят за второто пришествие. Страшно нещо е второто пришествие, наистина, но не трябва да се говори за него. Ако искате да говорите за нещо, говорете за вселяването на Бога между хората.

Бог е създал вече новата епоха, но ние трябва съзнателно да влезем в нея и да я възприемем.

Сега сме в епохата на второто пришествие. Това е епохата, когато се ликвидират всичките кармически противоречия. Този живот, който сега имаме, той е минал. Него като преобразим, ще дойде нов живот.

Тези Божествени токове са започнали да функционират вече в света. Те идват във вид на страдания. Тия страдания предизвикват в хората същите чувства, същите изживявания, каквито изпитват удавниците, които се борят из водата, за да се спасят. Те изпитват големи страдания, мъчения, конвулсии. И днес Господ иска да спаси съвременния свят, затова им създава такива страдания, които предизвикват в тях гърчения, конвулсии. Всички питат: „Защо е това нещо?“. – За да дойде Божията Любов в нас, да познаем Бога в себе си и да изпълним Неговата Воля.

Сегашните хора желаят да живеят спокойно и богато, всички да бъдат задоволени; съществува усилена борба за забогатяване. Всички тези планове, замисли, които сегашните хора имат, ще останат незавършени.

Ако отсега нататък имате илюзията да постигнете туй или онуй, много се лъжете. Аз ви давам съвет: Малкото време, което остава, да се научите да слугувате на Господа, за да не ви завари неприготвени. Да не мислите, че има още много време. Няма никакво време! За цялото туй поколение няма време.

Бъдете тихи и спокойни, и знайте, че времето, в което сега живеете, е най-доброто. Вие ще гледате да придобиете духовно богатство, да бъдете силни духом. Силните духом ще издържат.

Очистете сърцата си и умовете си и сила ще дойде – това аз зная.

Каквито времена и да дойдат, не се страхувайте. Ще станете по-разумни, ще се сближите повече. Общите страдания и изпитания сближават хората.

Мнозина имат друго мнение за Господа. Те казват: „Той иде да наказва хората“. Това мнение за Господа е мнението на черните братя.

В такъв един размирен момент, както е сегашният, ще живеете само в закона на Любовта.

Ние влизаме вече в тази атмосфера, в която хората се топят. Това, което хората наричат „нерви“, „нервни болести“, не е нищо друго освен горение. Топи се, гори вече този човек. И той не знае какво става с него. Казвам: Гориш, но трябва да издържаш.

И тогава единствената броня, с която човек може да се запази от този огън, това е Божията Любов, Божията Мъдрост, това е Божията Истина, това е Божественият Живот, това е Божественото Знание и Божествената Свобода. Тия неща трябва да има човек, ако иска да се запази.

Разстройството на нашите мисли и на чувствата, то се дължи на този огън, който иде и разстройва всичко. Онези, които вървят по Божия път, за тях този огън ще бъде едно благословение. Онези, които не вървят по Божия път, ще бъде за тях страдание.

Етерът е Божественият огън, който ще изчисти хората. Когато видите, че едни хора се запалват, горят и изгарят, а други горят, не изгарят и започват да светят, ще знаете, че е дошъл вече Божественият огън.

Казвам: Божественият огън няма да продължава само един ден. Дълго време ще продължава това горение.

Под „свършване“ или „изгаряне“ на света се разбира ликвидиране на всички криви мисли, на всички измами и заблуждения. Ще остане само реалното – Божественото. ... Онези, у които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин.

Който се откаже от Новото, той ще фалира.

Когато настъпи епохата на Сина Человечески, тогава всички епохи на миналото ще действат едновременно. Тогава и Каин ще действа, ще убие брата си, и Лотовата жена ще престъпи заповедта и ще стане на солен стълб, и двете му дъщери ще направят престъпление, и синовете на Ноя ще се подиграят с баща си. Сега е времето на епохата на Ноя, когато синовете не почитат баща си. Казвам: Така ще бъде и в епохата на Сина Человечески. И онези, които не разбират тази епоха, ще кажат, че светът ще се свърши. Няма да се свърши светът. Той едва сега започва.

В новия живот Любовта започва със скръб, а свършва с радост.

Казвам: Ако вървите по Божия път, порои и наводнения няма да има, циклони и разрушения няма да има.

Казвам: Горко на ония хора, на ония народи, които не вървят в Божия път – то е пророчество.

Бог е против синовете на непослушанието, които не вършат волята Му.

Сега е време да се определи човек. Който сега се определи, това е. Мен не ме интересува толкова проявата на човека, колкото сремежът, който седи вътре в него. По-важен е стремежът, отколкото проявите.

Когато човек е в съгласие със законите на природата, при всички катастрофи, които предстоят да станат, той ще е предупреден.

В какво се крие новото? В противоречията. Дето няма противоречия, там новото е изключено! Значи, дето са противоречията, там е новото. Когато един се ражда, друг умира – това е новото.

Когато настава някаква нова епоха, тя всякога се предшества с много неблагоприятни условия.

... Ще победят онези, които носят в сърцето си Божията Любов, в ума си – Божията Мъдрост, а в тялото си – Божията Сила. Ще победят онези, които изпълняват волята Божия; които търсят Царството Божие и Неговата Правда; които славят Името Божие.

Каквото и да стане в света, всичко е предвидено. В Божествения свят няма случайности. И за създаването на новия свят, Бог продължава да мисли и ще мисли още повече, отколкото е мислил за създаването на сегашния свят.

Казвате: Какво ще стане с нас? По-хубави времена от тия никога не са наставали за разумните. Но и по-лоши времена не са наставали за глупавите.

Землетресенията, бурите и наводненията са предвидени в Божия план за пробуждане съзнанието на хората.

Ще стане не това, което този или онзи иска, а ще стане това, което е решено от Белите Братя. Няма да победи тази или онази държава, но ще победи планът на Бялото Братство. Няма сила, която може да се противопостави на Всемирното Бяло Братство.

Настоящият свят ще бъде точно това, което Бог е определил. То е Негова работа. Ще има ли мир? То е Негова работа. Ще воюват ли хората? То е Негова работа.

Светът е създаден за бъдещите хора, които идват.

Връзката между хората, родени от Бога, ще продължи най-малко двайсет и пет хиляди години. Това постоянство, тази трайност на връзките ще даде възможност на разумните сили, които действат върху човешката Душа, да завършат своята работа.

Новото идва отвътре, не отвън. Не са хората, които могат да внесат нов строй. Има един Божествен план, който ще се реализира.

Идат благоприятни условия за цялото човечество. Това са големите страдания, през които ще минат всички хора, всички народи.

По-важни времена от сегашните няма и човек трябва да ги използва. Това е едно преходно състояние.

Божият гняв

Господ като се разгневи в света, работите се уреждат. Господ трябва да се гневи, за да се уреждат работите.

Бог се гневи, когато поставя всяко нещо на място. Когато се гневи, Той работи.

Казвате, че Бог се гневи. Старото учение е то.

Бог не се гневи, но е Справедлив и Любещ.

Бог не е Бог на гняв, но на Благост.

Когато Господ те хване и те разтърси, то е благословение. Веднъж като те хване Господ, човек ще станеш. То е благословено, Божието наказание. Всичко, което излиза от Бога, е благословение.

Казано е в Писанието, че и Бог се гневи, но с Любов. Където е Любовта, там всичко е добро и намясто.

Гневът на Бога подразбира Неговата Любов към всички тия глупави деца, които не разбират Божията Любов.

... Гневът на Бога е усмивка, която Той отправя към онези, които роптаят против съдбата си.

Божият гняв е процес, чрез който се чистят човешкото сърце и човешкият ум.

Гневът Му е огънят, активната сила, която пречиства. Вие викате, молите се, но Той казва: „Още малко и ще ви очистя“.

Кога иде Божественият жезъл? Когато настъпва нова култура, нова епоха.

Аз казвам, че когато Божията Любов стане много интензивна, Той се гневи. Значи когато Господ се разгневи, Неговата Любов е станала хиляди пъти по-силна, отколкото обикновеното проявление на Любовта Му, и тогава тя всичко отмахва от пътя, тя всичко влече.

Бог е Любов, която не се изменя, вследствие на което Той никога не е променил отношенията си към човека. Каквото и да е направил и каквото да прави човек, Бог всякога се отнася към него с Любов. Когато хората мислят, че Бог се гневи, всъщност те се гневят.

Когато у Бога се яви подобно състояние да се разгневи, Той всякога има за цел да премахне лошото, да насади някое добро, да създаде нещо друго.

Когато Господ се разгневи на някого, Той ще го тури в огъня да го пречисти, да го поправи. При човека не е така. Това състояние у Бога как ще го наречете? Първоначално ще го наречете гняв, а впоследствие, в края, при придобитите резултати ще го наречете Любов.

Ако човек не се роди от Бога, гняв Божи остава. Който не е повярвал – понеже е писано в Евангелието – всеки човек, който не е роден от Любовта втори път, гняв Божи остава върху него.

Търпи ни Господ. Ти правиш нещо – погледне, не гледа гневно; Дълготърпелив е. Направиш прегрешение. Знаете на колко прегрешения Господ отговаря? На 9 999 прегрешения иде една плесница.

Да знаете, че Неговият гняв е само до четири поколения, а пък благословението Му е до тисящи родове, един много дълъг период.

Войната

Тия работи, които стават сега пред очите ви – войната и прочие, да ви не смущават. Те са едно благословение, защото зад всички тях стои нещо по-добро.

На тази борба, която се води в света, вие ще бъдете само зрители, защото Господ е, Който ще воюва.

А пък войната, която сега става и е сега в своя пълен ход, не е нищо друго освен дохождане на Царството Божие.

Ние не се интересуваме кой ще победи. Ние се интересуваме кой народ ще развие повече Божествената Любов в себе си, кой народ ще развие повече Божествената Сила в себе си.

Всичко това, което пада, което се разрушава и изчезва, не е Божествено. В света съществува само една държава, която няма да изчезне. Тя е Божествената държава.

Войните в света са за грешните хора. И ние не бива да спъваме един Божествен план, защото тия хора, които ще отиват сега да се трепят, си имат своята карма и когато Господ изпраща наказание, не бива да спъваме.

Някои хора имат твърде смътно понятие за Любовта – било по отношение на търговия, било в учение, било във война. Всякъде трябва да имаме Любов – тя е велика сила. И тази сила, с която аз повдигам туй стъкло, също е Любов. Същата тази сила може да се сложи и в един топ – да хвърли граната и да убие сума хора; може да се прояви в земетресение, може да разруши дори и цялата земя, може да създаде и един свят.

Няма да победят нито едните, нито другите, ще победи третият: Христос.

Питате: Докога ще има бомбардировки? Докато хората не се научат да любят Бога. Щом се научат да любят Бога, бомбардировките ще престанат. Това е закон.

Ако бяхте светии, бомбите щяха да слязат до вас, те ще ви се поклонят и ще останат цели.

Божията воля

Само Душата и Духът разбират волята Божия и могат да я изпълняват. Остане ли човек с ума и със сърцето си да изпълнява волята Божия, той съвсем ще се обърка.

Волята Божия седи в това да разберете реда и порядъка в Божествения свят и да живеете според този порядък.

Когато вършим Божията воля, Бог живее в нас. Когато не вършим волята Му, Той не е между нас.

Любовта ceди в постоянно изпълнение на волята Божия. В това седи Любовта.

Който прилага Божествения закон, всякога се благославя. Опитайте да изпълните Божията воля, да видите какви промени ще станат във вашия живот.

Ако не вършите волята Божия, вие не можете да разберете Неговата Любов, Мъдрост и Истина.

Красотата на живота седи в това, че нещата не стават, както ние ги нареждаме, но стават според волята Божия.

В Божествения живот последствията са всякога добри.

Голгота

Пътят на всички хора води към Голгота.

Новият живот излиза от раните, през които са минали гвоздеите.

... Новият живот, той е животът на жертвата. Най-правилното разбиране на жертвата е, когато разрешиш едно голямо противоречие в Душата си.

Единственият път за познаване на Бога и на Христа е пътят на страданието.

Много кръстове е имало и ще има за ония, които любят Бога.

Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие.

Който не е минал през страшния кръст, той не може да види лицето на Бога.

Съвършено предаване в ръцете Божии – „Не каквото аз мисля, но Ти каквото мислиш, това искам да направя“. Там е силата на човека.

Всеки ще бъде изоставен, за да придобие известна опитност. Това не е признак, че няма любов, но необходимост.

За да се прояви по-високата Любов, нужно е вашият Възлюбен да скрие лицето си от вас, временно да ви изостави.

И Христос, когато беше на кръста, каза: „Господи, защо си ме оставил?“, обаче оставянето не подразбира, че Любовта се оттегля.

Ти, който обичаш Бога, ти, който обичаш ближния си, и в гроба да слезеш, и на кръста да си прикован, каквото и да стане с тебе, един ден ти ще бъдеш избавен от лошите условия на живота. Казвам: Такава е волята Божия, понеже ние се намираме в една епоха, когато има най-много страдания в света.

Всеки човек ще мине по пътя на Христа, ще бъде подиграван, осмиван, изоставен от близките си, от приятелите си, даже и от Бога. ... Който издържи докрай, той ще бъде спасен, той ще се нарече герой.

Като дойдат страданията, всеки трябва да ги понася, без да пита защо са дошли. Щом минат, тогава ще ги разбере. ... Значи и Христос трябваше да мине през страдания, без да получи някакво обяснение за тях, Той трябваше да мине през този изпит.

Щом се натъкнете на известно страдание, дълбоко в себе си ще си кажете: „Такава е Разумната Воля Божия! Такава е Великата Воля Божия! Такава е Волята на Безпределния Космос!“. Всяко друго разяснение ще ви хвърли в грях и престъпление. Ако в момент на страдание дойде някой и ви обясни причините на това страдание, той ще ви създаде най-голямото зло.

Христос разбра, че само Любовта е в сила да изправи света. Като разбра това, Той въздъхна и предаде Духа си в ръцете на Отца Си.

Светът ще се изправи с мълчание. Ще мълчите, ще търпите като Христа на кръста. Ще ви бият, ще ви хулят, но вие ще търпите. Когато издържите изпита си, Любовта ще дойде и ще ви покаже, че тя е единственият път, по който светът ще се оправи.

Бог онези, които Го любят, няма да ги остави – ще ги опита, но ще ги извади из най-големите мъчнотии.

Та казвам: Това е здравото учение – да отговаряме на всичко с Любов.

Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста. Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес на развитие.

Тъй щото, дойдете ли до въпроса за кръста, вие трябва да разбирате и външния, и вътрешния му смисъл. Външно той символизира вярата, а вътрешно – мъдростта.

Единственото нещо, което мога да кажа на един разпнат човек, е да търпи, да страда и да бъде герой в страданието. Мога да му дам само това утешение. Такава е свободата на хората – трябва да минат през процеса на страданията, пример за които е дал сам Христос.

Който носи в себе си Божествени идеи, той не страда.

Всяко страдание има смисъл само тогава, когато доведе човека до смърт и после го възкреси. Това е истинско страдание.

Христовите страдания донесоха новата култура на човечеството.

Смирението

Смирението е мярка, която определя правилните отношения между човешките и Божествените отношения.

Смирението е естествено Божествено състояние на човека.

Смирението е път, врата, през която трябва да влезете в Божествения свят, да се научите да работите.

Смирението е майка на истинското, положително знание.

Смирението представя Божествена долина, в която растат всички безсмъртни плодове. Смирението е райска градина. Който не е смирен, той няма рай в себе си.

Отличителното качество на любещия, на знаещия и на свободния е смирението.

Чрез смирението ученикът расте, укрепва и се развива.

Само смиреният човек върши волята Божия и затова познава Любовта.

Каква хармония има в смирението! Каква Любов извира от сърцето на смирения!

Бог обича тихото сърце, смиреното, съкрушеното. Бог обича тихия плач.

Вие трябва да разбирате смирението в неговата дълбочина и животворна сила. Да бъдеш смирен, значи да съзнаваш, че всичко можеш да направиш, а същевременно да си толкова благ, че да отваряш път и на една мравя.

Какво означава думата „смирение“? Коренът на тази дума означава „мек човек“. Мек е само онзи човек, който е крайно мъдър.

Смирението е да познаеш, че силата седи в малките работи. Една сладка дума е в състояние да предотврати цяла една война. Една дума е в състояние да подигне цяла една война. Една мисъл в тебе ще измени цялото ти състояние.

Помнете: Човек учи смирението чрез закона на Любовта.

Любовта е качество, което познават само смирените, слабите; тя е техен дар. Силните хора, които уповават на себе си, не знаят какво нещо е Любов.

Ако у някого няма кротост и смирение, и да дойде Любовта, нищо няма да направи, тя ще го изсуши, ще го направи на пастърма. За да разберете Любовта, тя трябва да мине през кротостта и смирението. Такъв е законът.

Когато знанието е без Любов, възгордява. А когато знанието е с Любов, тогава иде смирението.

На горделивите Бог се противи, а на смирените дава благодат. Не овчедушно смирение, а смирение с едно дълбоко съзнание, че на Божественото у вас ще се даде място.

Смирението подразбира такова състояние на Душата, при което човек възприема великото, Божественото, което осмисля живота.

Милосърдието е закон на Любовта, смирението е закон на знанието, а молитвата – на Истината.

Всяка болест се произвежда от гордост. Всички болести се лекуват чрез смирението.

Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, добро, да съзнаете и кажете: „Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам!“.

Смирението и кротостта са бронята, предпазителните средства, които отбиват всички неприятности.

Смиреният човек не е слаб. От него и смъртта се страхува. Смиреният е свободен човек.

Аз наричам горделивия живот неразбран живот. Разбраният живот е смирението.

Смирението е движение нагоре към Бога.

Смиреният човек е по-учен, той се качва нагоре, неговият хоризонт става по-широк и по-широк.

При смирението не слизате, но се качвате. При смирението единственото положение е да се качва човек. В качването човек придобива.

В ума ви трябва да залегнат две мисли: като ученици да се смалявате и да прониквате всичко.

Който не е смирен, той няма рай в себе си. Дето има смирение, има и високи върхове.

... Всъщност истински смиреният е брониран, никой не може да го тъпче.

Смиреният дух е този, който отвътре става силен дух.

Само човек, който мисли, може да бъде смирен.

И които малко знаят, и които много знаят, трябва да бъдат смирени.

Ние трябва да станем много малки в света, да се смирим. Смирението е закон на смаляване. Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими.

При смаляването човешката Душа прониква в дълбоките тайни на природата.

Който търси велики работи в света, той трябва да знае, че непременно ще се смали. Законът е такъв. Щом желаеш велики работи, ще те смалят. Щом желаеш малки работи, ще те възрастят.

Горделивият иска всички да го ценят, а смиреният цени всички. Той гледа на всички хора като на проводници, чрез които Бог се проявява.

Кой изправя погрешките си? – Смиреният.

Умният се смирява доброволно, а глупавият – по неволя.

Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън. Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат.

Всички хора на земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаби, тогава имате най-голямото Божие благоволение.

Човек постига своя идеал само ако има твърд, непоколебим характер. Идеалът се постига с кротост и смирение. Това значи да бъде човек пластичен, да използва благоприятните условия на живота. Смиреният има всички добри условия да укрепва духът му.

Безпокойството, обидата, сътресенията

Докато се безпокоите, вие не сте в Любовта.

Докато се безпокои как ще прекара живота си, човек има механическо разбиране за проявите му.

Докато се безпокоиш, ти си слуга. Щом не се тревожиш при всички случаи на живота, ти си истински господар.

Докато се безпокои, ученикът не може да учи.

Безпокойството започва всякога, когато човек се отдели от Божественото.

Няма същество толкова внимателно към нас, както е Господ. Няма никакво изключение. То е абсолютна истина. Затуй не трябва да се тревожим.

Това, което тревожи душата, то не е реално, то е преходно състояние.