Приятелски Разговор с Елеазар, Росиян и Радо – 2026 г.

– Здравейте, приятели! Днес сме се събрали с Елеазар и Радо за един приятелски разговор. Имаме въпроси към Елеазар. Той ще ни сподели нещо от Себе Си. И да дадем път на госта – да започнем първо с Радо.

– Здравей! Много ми е приятно. – Винаги ще ни е приятно. Така си тече.

– Благодаря. Благодаря ти. Чест е, чест е! Да знаеш, че е чест човек да се види с тебе на живо. Сега, много хора нямат тая възможност.

– Те се разплакват даже като го чуят по телефона само... пък за среша на живо...

– Има така, нали... Те казват, че когато си с такъв Учител като тебе – въпросите изчезват. И добре, че съм ги записал, защото иначе наистина... Виждаш къде си; преценяваш себе си; Виждаш...

– Да.

– И има, така, някои неща, за които, повечето, може би, ще трябва да дадеш потвърждение за тях. Дори да кажеш едно "да" или "не" ще е достатъчно.

– Да, да. Аз ще ти отговоря колкото мога. – Да. Пък ако решиш да дадеш някакво обяснение, сега – добре. Светът огледало ли е? Тоест, мисълта се отразява и се връща като материална; някъде се отразява и се връща като материална? И при това положение – кога и къде се намесва кармата?

– Светът е Съзнание и всичко се отразява. Но как ще повлияеш на Съзнанието, примерно, на Чистото Съзнание на Учителя, който е отвъд? Вътре, когато сме в Божията Любов, Радо, няма карма. В човешката любов, в духовната, в полудуховната – все има някаква. Тази Чиста Любов, това е Благият Път. Изглежда, че има карма; изглежда, че има трудности, но няма. И Чистото Съзнание, което вече се Завръща в Духа, няма огледало. Кое оживява в нас? Има един такъв важен момент. Кое оживява в нас? Което викаме с мисълта си и с чувствата си – това оживява в нас и ние ставаме огледало. Но ние ако викаме постоянно Бог и Учителят, разбираш ли? А те не са огледало. Те са над всички огледала. Те могат да слизат, нали, защото ти като викаш, ти оживяваш. Обаче, когато оживяваш Бога, изтриваш всички огледала. Даже след време надрастваш и Чистото Съзнание.

– В тази връзка... Извинявай, в тази връзка: многото мислене за Бог и Учителя, Път ли е към Просветление? – Многото мислене за Бог е много привличане, както и самите Формули, както и самото мислене. И без тях няма Правилен Път. Без Бог и Учителя няма Правилен Път. Пътят към Просветлението ли е това? – Да. Да.

– Може да се каже. Благодаря ти. – Да, да.

– Аз имам един въпрос. Темата е "преследване и обсебване". Аз съм го формулирал така: когато човек на Пътя е преследван от обсебващо... е преследван обсебващо от човек от противоположния пол, как да различи дали това е изпит, карма или чужда намеса? Какъв е Точният Подход на човека на Истината в тази ситуация?

– Значи той почва да се моли и самият Бог му разкрива. Той трябва да издържи изпита – да има неосъждане. Дълбокото неосъждане е Любов, Дълбокото Смирение е Любов. И после, като издържи изпита, се явява Бог, Който му разкрива на вътрешен план тайни поуки и какво е това? И той расте в Тишината, в Невидимото повече. Външно – също, но нещата се развиват в Дълбините. Бог го задълбочава и Му се разкрива. И Учителят казва: "Божественото винаги нашепва на човека какво да направи." И затуй скоро, даже Специални Формули, Могъщи Имена, нали. И даже не съм ги задвижил както трябва, защото са прекалено Могъщи. Но нашепва се на човека какво да прави, поради това неосъждане. Ако самият човек, който е обсебен и такова..., той трябва да се скъса от молитви и да се отърве от тези духове, защото след време те ще го изядат. Главно те са от умрелите. – А тези, които използват дадена такава, да кажем, ситуация с цел да се допуснат изкушения – да влязат в изкушението?

– Те винаги удрят на камък, защото те се сблъскват в един момент с Божията Любов, което... няма такова нещо, нали? Никой не може да изкуши Бога. Човек можеш, но Бог... И Бог ако живее в тебе, кой може да го изкуши? Нито може да го обидиш даже. – Да, благодаря ти. Радо, ти си.

– Добре. Духът и волята на човека едно и също нещо ли са?

– Значи, ако волята е отдадена на Бога, на Божия Замисъл и ако е разумна, ако е чиста, Духът става едно с нея и те стават едно с Бога.

– Благодаря ти. – Кундалини енергията, тази, която стои в муладхара чарка – в коренът на дървото на човека и сексуалната енергия, имат ли нещо общо? – Значи виж сега, Радо, сексуалната енергия това е самата Слънчева енергия в човека и кундалини това е Свещения Огън. Те са едно, но въпросът е в коя посока ги изпращаш. Когато е в посока на Бога и Божията Любов, те тръгват и отварят чакрите естествено. Когато е от кръста надолу – вече: черното братство, тъмните сили и така нататък. И е един и същи Свещен Огън, защото Любовта не е нито едното, нито другото. Тя ги надраства и двете. – Значи трансформираната сексуална енергия, така ли да те разбера? – Човек става Божествен.

– Трансформираната сексуална енергия, тя тръгва по чакрите под формата на змиевидно... и ги отваря. – Да.

– Да, благодаря ти. – Това е Свещеният Огън, който извисява; и горната чакра – е Бог. – Да. Вторият ми въпрос – за Старците и тяхното въздействие: какво е реалното действие на Старците, тяхното Слово върху тялото, съдбата и вътрешния Път на човека? Как човек може да стане проводник на тяхната Сила, без да се повреди?

– Значи, за да вървиш по Пътя на Старците, трябва да си изработил много Дълбока Любов и да ти е подарено уединението. Трябва да ти е позволено уединение. Това е дар от Бога и от Учителя. И това означава, че ти е позволено да проникваш дълбоко в Бог и в Учителя, и в Старците. Уединението е преди света. – А тяхното Слово, което ти си ни дал чрез книгите – какво е тяхното реално въздействие? Четейки ги, четейки това Слово, възприемайки го – върху тялото и съдбата, и вътрешния Път? Значи ние изнасяме Чистото Слово – и на Старците, на Учителя – на Божие Слово – ние не знаем въздействието. Всички Чисти, които вибрират на тази вълна, ще израстват от това. При някои – може да кажат: "Какви са тези неща?" – не е за тях. Но то е Изречено в Името на Развитието. Оттам нататък Бог знае до кой човек как да стигне, с кое Слово, как да го запали. Точно с едно изречение може да запали Развитието му; с една Дума даже. – Можем ли да кажем, че книгите на Старците са ускорител за Развитието на търсещите? – Абсолютен ускорител! Но този, който не иска да се развива...? – Говорим за тези, които имат Дълбока Възприемчивост. – Да, да, Дълбоката Възприемчивост към тях – той вече си е отворил вратата и вече може да възприема. Щом е отворил вратата, има някакво Смирение, някакво Търпение, някаква Любов към Мъдростта. И тя ще дойде при него по Правилният начин. – И може ли да кажем, че...

– Такива хора, малко или много, имат Спокойствие, имат Любов. Само Чистата Любов – тя е вид Служене. Да. Те като се молят за другите, даже няма нужда от расо, от... – Да. А може ли да кажем, че, четейки Словото на Старците – Те работят върху ученика – Самите Старци?

– Разбира се! Върху ума, сърцето, Душата, тялото, съдбата. И подобряват всичко. Но отвореност, искреност, честност. – И това е всъщност Висшето Позволение.

– Защото умът може да имитира тези неща. Умът е голям имитатор, че работи върху себе си. Но Посветените винаги хващат такива хора, защото знаят, че няма Истинско Смирение. Знаят, че... Виждат.

– Това ли е Истинското Благословение на тези книги?

– Абсолютно Благословение! – Благодаря. Радо?

– Аз ще върна малко. Извинявай, ще те върна малко на предишния ми въпрос. Добре. Ти каза, че трансформираната сексуална енергия е всъщност кундалини енергията, която се издига; която се трансформира – Свещения Огън. Въздържанието от секс стълб ли е, или как да се изразя, спомага ли за трансформирането на тази енергия? – Да. Въздържанието означава Мярка. Обаче аз говоря сега за разумни брахмачари – въздържания, които се молят, които искат Бог да ги учи как да се въздържат; да се въздържат по Правилния начин – Той да им помага. И тогава Той ги въвежда във Вътрешни Тайни, които няма ги в книгите. – Съгласен съм. Добре, обаче когато енергията – сексуалната – слезе надолу от кръста, все пък получава най-хубавото нещо – раждането на живот. – Да, но...

– Къде, къде, къде трябва този, който върви по Пътя да съблюдава тези неща? Кога да се въздържа? В смисъл – да не превръщаш тази сексуална енергия в разврат или да я насочи само за създаването на живот. – Значи точно туй. Брахмачария я превръща тази енергия в Божествена. Тогава ще се раждат Божествени деца, а не престъпници, не обикновени хора, не тежко болни.

– Точно така – да не го превръщаш в разврат. Това имах предвид.

– Да, да, да. Тя – значи при една степен на Брахмачария – връзката става Духовна; при по-висока степен става Съкровена. После става Божествена. И после е трудно да ме разберат хората – вече има по-дълбоки степени. Там вече Любовта е нещо велико. Самият Бог, който е Любов, участва и ти разкрива една страна на Любовта... Както атлантите – те искат да надраснат и Истинската Любов, защото искат Бащата на Любовта – Пра-Бащата на Любовта. И тогава получават нещо Тайно, което хората не са сънували. Говоря ти за нещо, което съм преживял, ама не мога да го обясня, защото... Пък и не искам, защото е такава тема, която може да засегне. Въздържанието Осмисля енергията и я прави все по-чиста. И затуй, казва Учителят: "сегашното раждане е последно" – защото то такива последствия има там, че... Ти да родиш и да се... Един пример ще ти дам с един военен, ако трябва. – Хората, които са на Пътя, нали, може да си имат деца – да си направят, ако желаят и... – "Те – някъде казва Учителя – не могат да избегнат, защото горко им ако нямат деца." Защото кармата – те трябва да се разплащат нещата. Но знам случай: един, който искаше много да има деца. Накратко – един военен навремето. И викам: "Ами ако се роди изрод какво ще прави?" Каза: "Ти знаеш методи, ще ми кажеш." - "Ми ако се роди изрод?" Настръхна. Замина. След време разбрах от наш общ приятел, че има дете. И после разбрах, че иска да убие и жена си и детето. Не – просто ти казвам. Такова раждане... Но и там пък има изплащане. – Да. То всичко е свързано.

– Значи, в тоя свят всичко, което го изтърпяваме: болести, глупости, безумия, такова – го надрастваме и преодоляваме карма.

– В тази връзка... – Обаче е трудно. Трудно е, Радо, изтърпяването, защото някъде е предизвикателно голямо. Обаче изтърпяванията и формулите правят скока.

– В тая връзка, потвърждаваш ли това мнение, че всичко, което ни се случва на този свят, е възможно най-доброто, което Бог допуска да ни се случи, защото може да бъде много по-лошо? – Да, да, да, да. Обикновено е по-лекото, за да може след време като го преодолееш, да имаш и опит и да знаеш. Щото след време като дойдат по-тежки неща, вече Бог е с тебе. Виж какво: при Истинската Любов, Бог е с тебе. При Чистата Любов има ли малко насилие в Любовта или нещо друго... нали? Той Бог е и там. Той Бог е и в лошите мисли, само че там не е цял. Но в Истинската Любов, Чистата Любов – не насилната любов – естествената, Красивата – Бог е там.

– А какво означава Бог да не е цял? – Той не може да се отдаде напълно на лошата мисъл, на половинчатите неща, на глупостите. Да. Там дава уроци. Там е Закона. Учителят нарича Закона "тояга". Да. – Нещо за Защитата на човека на Пътя? Нали, Истината е, която изгражда Истинската Духовна Защита. И какво пази човекът на Истината в реални ситуации на натиск, манипулация или агресия? Какво го пази?

– Ами човекът на Истината, на истинолюбието който като говори знае, че е пред Бог и Учителя. Винаги пред Него говорим. Дава му се – в Нищото – Тайна сила. Във важен момент може да разпилее всичко?

– Кое е онова, което го пази? Кое съгражда?

– Точно! Бог е с него, Учителят е с него в Скритостта, в Нищото – Бог действа.

– Заради Истината? – Да, заради Истината.

– Учителят казва, че в много тънки моменти от събитията, които се случват в живота на човек, се решава посоката на Пътя му, през който той трябва да премине в настоящия живот. Има ли ясен белег, по който човек може да прецени, когато прави избор? – Сега, събитията, които идват при човека трябва да се хванат в Тайната на мига. – Точно.

– Значи, мигът може да бъде есенциален, може да бъде Послание от Бога, от Учителя. Този миг може да ти стане Водач. Истинският миг трябва да го уловиш. Той е фин миг извън времето. Това е дар за човека.

– Елеазар как го прави това? – С помощта на Духа – различаващият Дух. Затова е важно, Радо, неосъждането. Може да разбереш правилната поука, а не второстепенната или третостепенната. Но туй като казвам, не означава, че съм напреднал. Просто това е помощ от Горе. Неща, които се дават, нали, защото някои...

– Разпознаване на чуждата воля: как да различим, кога една мисъл, желание или импулс не е наш, а идва от чужда воля, от чужд дух или чужда съдба?

– Значи, почти всичко идва от... Мислите не са наши. Светлите мисли не са наши. Лошите мисли не са наши. Когато човекът стане Посветен, той си има определени мисли, с които се е определил пред Бога. Той знае, че те са негови и той се моли да Различи – моли се. Който не може, моли се на Бог да му даде Различаване и моли се на Бог да направи Правилният избор. И Правилният избор се прави най-добре в Единство с Бог и Учителя. И когато си Дълбоко успокоен и в Покой. Не взимаш решение предварително или когато си гневен, защото винаги ще вземеш погрешно. Когато си Дълбоко успокоен, ще вземеш Правилно решение, но пак е хубаво с Молитва. И Бог вижда тези усилия и ще ти даде Правилният избор и правилната посока. Един миг може да реши да тръгнеш в Правилната посока, Радо. Един миг, Истински миг, изпратен от Бога. И Той вече те вика все едно при Себе Си. Това е Мига. Това е Дар. Мигът е дар!

– Но значи и, че един миг може да обърка живота на човека.

– Един миг може да обърка живота – да вземеш погрешно решение. Аз за тия тънки моменти... – Да, да, да.

– Това ми е... Тънки – как? Има ли ясен белег, по който ти може да го уловиш и кажеш: "Опа, това е Посоката." – Да, Яснотата е Различаването. Но това, Различаването, е нещо като края на еволюцията.

– Да, повече въпроси нямам в тази посока. Това сме го казвали и друг път.

– Да, да, да. – Така. Аз да задам още нещо: Какъв е...? Почти знам какво ще ми кажеш, но ще искам да потвърдиш. – Допускам, да.

– Пътят на Елеазар? И съвет към хората, които искат да отворят третото си око.

– Пътят е само един. Не те интересува трето око и чакри. "Интересува те Пречистване – казва Учителят." Пречистване, пречистване, докато стане Сливане. Сливане има само на Души и на Същности. Твоята Душа с Божията Душа, твоята Душа с Учителя. Душата е Близостта, Душата е Единството. Оттам нататък е Духът. За Искрата да не говорим. Но ударението трябва винаги да е: ученикът бди над всяка дума, защото Точното Слово е Скритата Сила. И те може да не го одобряват пак хората. Но когато ти говориш пред Бога и знаеш какво казваш, знаеш с какво Намерение казваш – не се тревожи! Във важният момент Духът излива Силата Си върху тебе и Той е на твоя страна. Някой път може да не ти помогне бързо и да изглежда, че все едно си губещ, но ти насаме – защото си в Единство с Бога и с Учителя. И знаеш за какво става въпрос. И даже може да отстъпиш, все едно си губещ, което е... Ще подведе другите. Има и такива варианти.

– За кармичните възли между хората. Как се разпознава кармичен възел между двама души и кога този възел трябва да бъде развързан, а не изживян докрай?

– Ми често има спорове. Тръгват от нищото, уж принудени са да спорят, да таковат. Обаче, Мярката коя е – Хубавата Мярка на всички тези неща? Това е: всичко се случва – както този хаос е – за бъдещ ред; тази война е за бъдещето – да няма война. И тези спорови са, за да има след време мир. Ако има Дълбока Любов между двама, там в Дълбочината, в Скритото, в Нищото, тя ще преодолее всички тези неща. И те може да си текат, но тази Любов е Мярката. И човек си я знае вътрешно, малко или много, колкото и да е ограничен, той знае. Тази Любов, тя е Божествена – тя ще премахне всичко туй.

– А как хората да разберат дали да останат в една връзка или че е време да я напуснат?

– То когато е дошъл часа се напуска без питане.

– Хубав въпрос, хубав отговор. – В десетката.

– Сега. Да. Сега, аз да попитам нещо друго: Как премина твоето Посвещение и кой го направи?

– Значи Радо, аз работех много яко, много отдадено. Не знаех, че ще има Посвещение. Случи се 87-ма година, 6 февруари – Самадхи, на високо ниво – Страхотно! Там няма мислене, няма дишане. Ако не бях постигнал, щях да работя с постоянство, с Любов, с Търпение. И можеше да не се случи този живот. Просто това е работа – постоянство в този Път. Обаче случи се. Но какво като се случи? Ставаш, виждаш Изначалното. Виждаш, че не е постижение. То си е нещо, което е в тебе, Радо. Винаги си бил ти. Ти си Изначален. Ти си Откровение. Ти си си ти. И виждаш изведнъж – както има смеещият се Буда: засмял се, защото то нямало какво да се постига. – А ти какво видя?

– Преживяваш пряко Бога и Учителя – Лице в Лице. – Лице в Лице. Не както Моисей го вижда от разстояние. Няма. Пряко Го виждаш, пряко Го преживяваш. Няма мислене, няма дишане, няма обяснение. Оттук нататък пак си продължаваш, работиш естествено и пак търсиш Истината, защото тя е на високи степени и може да се каже, че не си постигнал кой знае какво. Просто работиш, работиш.

– Коя е първата Дума, която чу от Учителя, когато Той установи контакт с теб?

– Първият път, когато ми попаднаха Неговите книги, нямаше Дума, Радо. Имаше... Този – моят Учител по архитектура – ми показа книгите. Погледнах ги така – не ми ги даде. И имаше усилване на... Учителят го е знаел. Усилване на... Разбрах, че това е моето, което съм търсил. Преди туй – философия, психология, медицина, четене. И изведнъж разбрах, че това е моето. И там погледнах една-две мисли в тази книга. Едната мисъл, мисля, че беше: "Любовта превъзхожда всички знания", а другото беше: "Работете постоянно с Любов; намалявайте постоянно егоизма си". И те ми се запечатаха. И после като почна да ми дава книги – почна: четене, практики; четене, практики. И Работа. Учението е работа.

– Какво ти каза Той? Или какво му каза ти? Попита ли Го нещо? Аз ти говоря не толкова за това, когато за първи път си се сблъскал с Учението, с книгите, а затова, когато ти установиш контакт трансцедентно с Него...

– Да. – кога беше първият път, когато Той ти проговори? Когато Той вече като трансцедентално... като Дух, като такова...? – Значи в тези книги Присъствието Му го имаше. И то е огромно и ти осъзнаваш, че това, което си търсил от минали животи, то сега пак се възстановява, защото ние сме имали многобройни прераждания с Учителя. И Той пак те възпламенява. И думи нямаше, но вътрешно тече "Учи, ето Ме! Пак Съм при тебе. Пак Съм твой!" Но това е по-скоро без думи – запалване – голям пожар се случи! И на ден – отначало по няколко часа, после разбрах, че ми липсва молитвата. Молитви по няколко часа – четири, пет, шест часа. Дълго време на ден с молитви, практики. После 10-15 часа на ден – четене, практики; изчезва света, яденето избледнява. С 250 лв. съм изкарвал година. Скромно ядене, Голяма Преданост. Тази Преданост те храни – Аурата на Учителя; Самото мислене. Мисленето е също зареждане с енергия. Как мислиш Радо? Мисленето дава енергия. И мисленето може да ограбва енергия.

– Точно така. Не споря. – Да, да.

– Как човек на Пътя да работи със страха: Не да го потиска, а да го преобразява?

– Даваш страха в Ръцете на Бог и Учителя. Когато бях... срещата с вълците, да кажем, и с Държавна сигурност – няколко. Когато си си посветил живота на Бога, говорим за 100%, нали, няма тука 99% и 99,9% и Той не ти позволява да се страхуваш. Той ти отнема, Той работи за тебе, защото ти си се посветил, нали? Той се е загатвал нещо, но повече като предпазливост. Предпазливост означава Мъдрият страх; да не кажеш нещо – лъжа, да не сгрешиш, защото Точното говорене е да имаш страх от Бога. Внимаваш да не нарушиш Бога, защото Бог е Мярката. И страхът идва, ако кажеш нещо неточно. Сега, хората може да не те одобряват, но те не са тренирали и не знаят нито защо го казваш, нито как, нито... Пък Той го знае. Щом Той го знае, не се страхувай. – Какво...? Защото Държавна сигурност ме караха да лъжа. Викам: "Няма такова нещо", нали? И искаха да изкривя Словото, което е... – Те са те усилили в Истината повече.

– И после те бяха разпръснати и поразени. Имаше и смърт, имаше... след години. Но без да им желаеш, нали... Даже, защото на едното събиране им казах "Аз в момента ви смятам за братя." И той изрева – старият: "Как може? Човек за човека е вълк." Аз съм го казвал това.

– А какво може да кажем, че е истинското предназначение тогава на страха в Духовния живот?

– Страхът е да те предпази от много по-големи престъпления. И затуй той трябва да стане предпазливост. Защото има хора, които нямат страх. Става безстрашен, обаче става безстрашен глупак и рискът му става също глупав. Предприемай рискове, но разумни. Даже и да вземем шофьора – колата. Как ще изпреварваш при мъгла или при насрещно...? Прави рискове, но разумни рискове. Страхът трябва да стане предпазливост, за да не станеш... Защото, той, страхът може да те парализира. – О, да. Значи, с други думи, това, което поясняваш е, че разумът трябва да бъде водещ.

– Да, да. – Да. В тази връзка стремежът на човека към Божественото – говоря като малко екзистенциален въпрос – това ли е лостът на човешката еволюция?

– Това е началото. Развитието е безконечно. Върви към Абсолюта; но към Бог и Учителя. Но Той, Бог, задължително ще изпрати Учител, за да ти стане достъпен, защото... – Когато си готов.

– Да, да – когато си готов, защото Той е изработил Учителя. Те са Едно. И всъщност Бог те учи чрез точно този Учител. Той затуй ти го дава. – А това, че Бог остава винаги...

– Ако ти искаш друг Учител, значи не знаеш какво искаш.

– Да. А това, че Бог остава винаги Скрит, дори и малко, никога не се разкрива изцяло, както ти си го казвал...

– За да има Развитие. – За да има. Да, благодаря ти.

– Но някой път Той действа явно. И виждаш, че това е Божията помощ. Друг път действа Скрито. Той почва да ти се разкрива: защо действа така...

– Аз имам един въпрос: как човек, който работи в структурата на сигурността, може да остане чист, буден и верен на Истината, когато е заобиколен от напрежение и тежки човешки съдби? – Ами, да. Познавам, така, един адвокат, с който разговаряхме скоро. Трябва много да се молиш Бог да ръководи твоите дела; Бог да е твоят Водач в работата. – Да. Молитвата.

– Да, молитвата. И Той така ще направи, че и в тежки ситуации Той ще бъде с тебе и Той ще ръководи ситуациите. Ти ще бъдеш инструмента и тогава няма грях, няма... Нали, службите ще се изпълняват.

– А Мантрите като метод в тежки ситуации? – Такъв човек трябва всеки ден да има Мантри за Божие Ръководство и отделно Мантри за Защита, отделно Мантри за...

– Да балансира ума си. – Да, да, да. Умът да е овладян, защото умът прави престъпленията. – А реално, кога си вътре, в тежка ситуация, коя е най-подходящата Мантра? – За Бог няма тежка ситуация. "Бог е с мен и аз съм с Него." И така нататък и така нататък. – Добре, благодаря.

– Има ли абсолютен баланс на земята?

– Ами такива, да кажем като Учителя – служби срещу него, църкви, тайни служби, невидими сили срещу него – Той си е изпълнил дълга. По време на война си проповядва. Той е вътре в Бога. Там е Бог. Бог е Мярката, Радо. Бог е баланса. Бог е Равновесието. Равновесието... – Това е, защото си го постигнал. Ти го имаш. А за тези, които... непосветените? – Трябва да го търсят. Ако го търсят, те вече са благословени. Те вече са Благословени със самото Търсене.

– Ако хипотетично ние, хората, помнехме своите прераждания, може ли Елеазар да обясни какъв щеше да бъде светът и обществото му?

– Ами, по-хубаво е да са изтрити като цяло, защото ако ние ги помним... Освен туй едва ли може да ги помним. Като говорим, Учителят загатва за хиляди и за милиони, за стотици и хиляди, за милиони прераждания. И каквото и да се каже, човекът е по-дълбок от тях като Дух, като Древност. И ако се знае – ако ти помниш, че предните 10 прераждания си бил наркоман и сега пак станеш наркоман, за какво ти е? Или ако ти си правил глупости: мразил си, намесвал си се в съдби, в такова... Туй за какво ти е да помниш? Изтрито е, за да тръгнеш на чисто и да търсиш Бога. Пак може да не Го търсиш, пак може да се върне старото, но Учителят казва: "Във всяко следващо прераждане Нов Подход."

– А, добре. Аз още един: ако един човек реши да преосмисли живота си, кажи ми три, пет или малко повече стъпки, които трябва да направи. В смисъл, ако се реши да се посвети на Учението – първите пет стъпки, които трябва. Защото знам, че става постепенно. То изведнъж много трудно може да стане. – Не, не. Учителят казва: "Слънцето изгрява постепенно."

– Точно така.

– Това е методът на Бялото Братство. – Кажи първите пет действия, които този човек трябва да направи. – Ами, винаги едно от най-важните неща ще остане Очистването на Словото, защото това е Очистването на духовете, на заблужденията от хиляди прераждания и цивилизации. Те са тука и... Очистването на Словото е Очистване на ума и на кармата. Второто е молитвите, които усилват Невидимото поле в човека. Третото е Дълбокото дишане. Винаги е важно, защото... Дълбокото дишане и Дълбоко мислене; и Дълбоко навлизане в Бога, в Чистите енергии. И другото е работа, която искаш Бог да ти даде. Служене. Служене на Бога. Не да работиш някаква работа, а да превърнеш работата в Служене на Бога.

– Тоест, да правиш твоята работа така, че все едно служиш. Не, не, че само ти... Така или иначе Му служиш, ама...

– Осъзнато. – Осъзнато. Да си отдаден на това, което правиш изцяло.

– Точно така. Това исках да кажа, Радо. – Ами, в общи линии – да. Благодаря ти.

– Да. – Как да различим, кога сме в изпит, който трябва да преминем и кога в изкушение, което трябва да отхвърлим?

– Значи, пак стигаме до този въпрос. Когато си си посветил живот на Бога и трябва... ако не си – посвети го, отдавай се все повече, Той ще ти нашепне – там в Тънкия свят, във финия свят. Бог е Велико Ухо. Това Ухо надминава Вселената. Знае всяка дума, всеки червей, всяка мравка – какво мисли, защото Той е отзад. Той изпраща мислите, изпитва – и ги привлича към Себе Си, които знаят Кой искат и Кого търсят, а другите ги наказва просто, защото те си говорят, но не знаят какво искат. – Сега аз малко ще повдигна летвата.

– Да, да.

– Кое и какво е наложило излъчването на Бог от Абсолюта? Каква е била целта? След като преди това в интервюта, поне аз така съм останал с впечатление и съм слушал, че е имало Старци, Прастарци? Какво е наложило Абсолютът да излъчи Бог? Каква е била целта? Баланс ли се е търсило между нещо?

– Значи, сещам се, Мохамед казва, че Абсолютът е бил – Аллах; Аллах е по-дълбока дума от Бог, но това е друга тема, друго тълкуване – е бил абсолютно Непознат. И искал е – Той пак остава Непознат, но искал е да стане по-достъпен. И излъчил от Себе Си Съкровището, наречено Бог. Създал Го е вътрешно – подобно на Него. Върховното Нищо създава Велико Нищо. По същият начин е създаден Христос – като Божествено Нищо. Това са степени на Нищото и всичко това е, за да има Път към Мистерията и някога да Го... Те няма да Го познаят, но да има приближаване, степени на Единство. И Прастарците не Го познават, за да има Развитие. Но, за да има степени, Той е искал по-близко към Него и вложил е Бог – Любовта. Създал е Велики Учители и всички те повеждат сродни и всичко върви към една Върховна Мистерия. И Бог не е крайната цел и не може да бъде. – А в тая връзка, коя е...

– Към Него, Пътят към Него. Учителят е мост между Бог... Учителят върви от Бог към Абсолюта.

– В един от последните Албуми, мисля, че от Вторият Старец беше една идея: "Той тече в тебе. Той тече в мене. Той тече в нас. Той е повече от Единството."

– Да, да, да, да. Надминава даже Единството Абсолюта.

– Да, и даже... От всичко е по-дълбок, дето казах: и от Цялостта даже. Смайващо е!

– А какво ще кажеш за Неговите Думи: "Аз ще бъда всякога с вас." Това са Думи на Древния.

– Ами много често, да. Аз имам малка снимка, така, до Учителя. Всеки ден си я гледам и искам съвети, като се наложи. И много често, без да питам, Учителя ми казва: "Винаги съм с тебе, Сине Мой." Голяма Радост! Като... тънко влиза; често, не всеки ден. Така, от време на време. И когато знае, щото нали посветил си си живота там. И Той по някаква линия, по някаква нишка от миналото още. И това като го Казва... Въпреки, че аз го знам, обаче те радва. Така, носи ти нещо много фино. И съм виждал в тежки моменти как, просто... – Да. Пак в тая връзка: Душата е създадена от Бога, нали така? – Да.

– Защо?

– Душата, Радо е... Само чрез Душата може да има Сливане на Същности, на Взаимно Повдигане. Душата е Близостта в този свят. Духът е по-отнесен. Той е към Мъдростта. Душата е Любовта. Тя трябва да подготви Пътя за Мъдростта. Една Истинска Душа, която има Любов, тя търси Дух, който има Мъдрост. И Учителят изпраща съответно.

– Значи, ако правилно съм те разбрал, за да има Сливане на Същности, това е мостът. Така ли? – Душите. Умовете не могат. Той умът е его. Къде ще слееш егото? – За да има Сливане на Същности и затова е. Това е. Да, благодаря ти. – Да.

– Аз, последният ми въпрос за Чистото Намерение: какво прави Чистото Намерение в Невидимия свят? Как то променя събития, хора и бъдещи линии на съдбата?

– Чистото Намерение, според атлантите, променя възприятието и те води към Истинско Възприятие – да познаеш какво иска Орела. И Той почва да те учи на степени на безупречност, на степени към Себе Си. – Затова ти не променяш живота, хора и обстоятелства, а себе си. – Ти трябва да променяш себе си, а те вече по друга линия – ти ще влияеш. Даже един Настрадин Ходжа – със самото си Присъствие – още като му кажеш името, той вече почиства атмосферата, защото е създал Поле. В Присъствието на един Учител, ти почваш да мислиш много духовно, Божествено, извисено – Самото Му Присъствие. – И ускорено.

– И ускорено. Присъствието Му е достатъчно, но трябва да си отворен, трябва Смирение, нали. Ако си затворен... Защото може да отидеш критично, нали, при един Учител и да си мислиш, че... критиката – веднага. Капка критика и свърши.

– Аз често пъти си казвам: "Учителю, отвори Душата ми за Твоето Присъствие."

– Много хубаво, да. – Аз нямам повече въпроси, Радо.

– Аз имам още един-два. И няма да те притесняваме повече. – Да.

– Най-сигурният метод и начин за връзка с Бог, на обикновения човек, на този непосветения, които е и търсач – или както искаш да го наречеш, това молитвата ли е? – Това е молитвата, Радо. След време Бог ще изработи... Концентрираната мисъл е Действие на Бог. И Той ще ти даде концентрация – да се Сливаш с Него и тайно насаме ще ти покаже чрез тебе. – Има ли връзка...?

– Концентрацията е есенция на Божия... Бог в Действие. Това е концентрацията. И затуй, в тежки моменти, човек всеки ден трябва да тренира концентрация, формули, в точка, в образ. И след време, при тежък изпит, както да кажем, с вълците ми се случи, даже бях в свръх концентрация. След хиляди и стотици хиляди упражнения, при свръх концентрация, Той ги изпрати, Той влезе в мене. Той излъчи необикновена енергия, която те не познават. Той те сближава към Себе Си и така те учи да му станеш Син в чистия смисъл. Не да се възгордяваш, да се правиш, че "аз владея". Нищо не владеем. Ние без Негово сме слаби; и винаги ще бъдем слаби. Но Той ни учи на Връзка със Себе Си. Трябва да Го е пожелал. А по пътя на молитвите, на моменти, ще ти се разкрива. И след време все повече ще ти се разкрива и ще прави Връзка с тебе. – Значи: молитва, концентрация.

– Да. Дълбоко дишане. – Да, Дълбоко дишане. Концентрация с дълбоко дишане. И в един момент Той решава: може да ти даде Откровение, Прозрение. – Става въпрос – не дихателни упражнения да прави, а просто да е отпуснат или да прави дихателни упражнения?

– Да кажем: преди години бях с една сестра, възрастна – в София. Разговор някакъв там, в една градинка. И разговаряхме. И на 20-30 м почват да се бият едни. Туй зад Славейков там, в градинката – знаеш я. И тя продължава да говори и аз се чудя. Защото трябва да изпрати молитва – поне туй. Викам: "Чакай за малко." Изпратих молитва. И след малко те се отказаха да се бият. В повечето случаи става така. Не мога да кажа, че винаги, ама доколкото си спомням – не знам дали има изключение. Като изпратиш силна концентрирана мисъл, Бог да се справи с тези невидими духове и злите духове – става едно разреждане. И те почват да се чудят и тръгнаха си. Пак се караха, ама се разделиха. Нали, примерно. "Концентрацията е – Учителят казва на едно място – сигурност 100%." Това е най-голямата... Да изпратиш една концентрирана положителна мисъл към човека, това е най-голямата помощ. Няма значение на какво разстояние сте. Затова така може да пазим децата си и няма значение колко са надалече от нас и къде се намират. "Концентрираната мисъл е кръг, огнен кръг" – казва Учителят. И застава като Пазител. И всички, които обичаме, така трябва да ги пазим, нали. И разбира се, да нямаме – да не мразим врагове. Това е голям капан в... Който мрази врагове, нали, той ги увеличава. Те трябва да се Благославят, тайно.

– Изкривеното желание, това ли е коренът на злото?

– Желанията са същества от стари цивилизации, изостанали, както емоциите. В тях влизат много чудовища. Чувството за Любов е съвсем друго нещо. То е чисто, никога не насилва. Чистата Любов – там Бог влиза спокойно. Тя е Негова територия. Всичко друго ще бъде подложено на изпитания, на жестоки изпитания. И там Бог е Строг. Там е Учител – учи, мачка, намества, докато... Даже и болестите – всички болести, Радо, са много ценно нещо, защото те са пазители от по-голяма болест, от по-голямо зло. Както – дето говорих скоро и за наркоманите и за алкохола. Ако си видял там?

– Да, слушал съм интервю. – Да, и те предпазват. Те са вид спасители от по-голямо зло. Болестите също, но ние не виждаме, че ни чака по-тежка болест. Ние виждаме тази си болест и мислим, че тя е най-тежката. Пък аз знам за много хора – какви неща можеха да бъдат, не мога да ги кажа. Много по-тежки. Рано или късно хората ще оценят, че...

– Само да поясним нещо. Нали сега, в този момент не поощряваш човек да става наркоман, за да се предпази от по-тежки неща.

– Никога. – Просто искам да го кажеш, за да не подведем хората. – Не, не, разбира се. Нито наркомания, нито алкохол, нито желая болести на хората. Обаче...

– Ти просто обясняваш, нали? – Да, аз споделям.

– Просто искам да го поясниш правилно. Елеазар не подкрепя това нещо, защото...

– Не става въпрос за подкрепяне. Аз тотално отричам. – Точно така.

– Обаче, обаче то... обаче в този свят, щом Бог го допуска, има да даде уроци на някои хора, защото Той няма да го допусне. Ако едно нещо не е допуснато, Радо, то не съществува. Както и войната. Да не искам войната? Няма как да я искам.

– Точно така. – Аз искам... Даже и мира не искам. Аз искам Любовта. Аз не искам мира. Аз искам Любовта, Мъдростта и Истината, което иска Учителят. Само че, като не са готови хората... По пътя на войната, някога ще научат уроците и ще станат миролюбиви. – Елеазар контролира ли умът си 100%? Аз да попитам нещо лично. Ако искаш кажи.

– Като цяло, и в Тайната ми стаичка и вътре, мога да кажа – да, но някой път изглежда, че е не. То е въпрос на Нищото, Радо. Когато си в Нищото... Но някой път и аз се напрягам, говоря строго, обаче пак е Осъзнато, защото гледам да предупредя, да пробудя. Но все още не смея да кажа, както Учителят казва: "Във всеки миг Аз изпълнявам Божията Воля." И не ми се иска да кажа 100%. Близко съм – там някъде. И усещам, че и когато не се владее, пак тайно се владея. Не знам дали ме разбираш? Говоря за вътрешно. Обаче все още не смея да кажа както Учителя: "Няма миг, в който да... че всеки миг го владея." не смея, за да не предизвикам.

– Защото, Той, Учителят казва, че умът, това е падналият Сатана. Ако ти владееш умът си 100%... – Да,да. Защото ако някой път Бог не иска да го овладея, за да ми даде по-дълбок урок – да го овладея... Много Тънкости има този въпрос и... Не ми е задавал никой такъв дълбок въпрос и не съм го мислил. Може би след време ще ти отговоря по-дълбоко, ама.

– Сигурен съм, да. Къде е границата между въздържание и крайност?

– Когато тренираш въздържание, искаш Бог да те учи. И Той ще те научи как да избягваш крайностите. И ако Той допусне крайност, това ще е Негово. Въпросът е да не си ти. Въпросът е да станеш такова Нищо, щото Той може да те вкара някой път в крайност, за да станеш още по-дълбок въздържател. Още по-дълбок. – Това няма ли да навреди?

– Ако е Той, няма да навреди. Въпросът е да е Той. Но въпросът е, че по пътя на въздържанието ти ще станеш Негов и крайностите ще изчезнат. Защото крайностите са дара от ума. А, Радо, от ума, както е махалото – или много надясно, или много наляво; или много говори, или много мълчи; или бъбрив... – което е все беля. Махалото по средата е въздържанието И като влезеш в него отпада. Крайностите отпадат, защото Бог... Бог не е краен, освен ако някаква карма задължава нещо и по някаква Скрита причина. Защото Бог може да изненада всеки. И сега, ако кажа, че владея напълно ума си, може да ме постави в изпит, нали. И освен... не смея да кажа, нали. Бог в мен е Владетел и Учителя, но аз още се уча.

– Когато човек... Понеже ние хората имаме много плитки умове – лутаме се, често пъти си задаваме въпроса: това правилно ли е? Не е ли правилно? Как да постъпя? И когато търсиш причината за нещо, което ти се е случило – аз, поне за себе си мога да кажа, че съм от този тип хора, които имат аналитичен ум. В смисъл, чудя се: Сега, това пак откъде дойде. Аз ли съм го предизвикал? Като карма ли идва? Къде трябва човек да погледне, когато търси причината? Какво трябва да усети? Или как да се изразя... Ти в какво би се вгледал? Ти може би знаеш причините за много от нещата, които се случват. Ти къде се вглеждаш? Върху какво разсъждаваш?

– Върви се, върви се към причините и оказва се, че Бог е Дълбоката Причина. Дали е по карма, дали е по Замисъл, дали е по Божия Воля, дали е заради изпитание, Той те вика към Себе Си и трябва винаги да тълкуваш, че Той прави Скрито жест към тебе. Иска те за Себе Си.

– Да. – Затова е важна концентрацията.

– Да, това го разбрах. Както, нали, и Зикр, формули. – Да.

– И последният въпрос – понеже ми е много интересна темата за Атлантида – в едно от интервютата, които аз съм слушал, ти казваш, че е имало 45 милиона Посветени по времето на Атлантида. – Да.

– Какво налага... Днес, между другото, според тебе колко Посветени има от 9 милиарда? Колко са Посветените, така, горе-долу?

– Ами... – Защото ние сме около 9 милиарда населението.

– Не съм мислил, не съм питал Учителя. Плюс-минус, в което почти съм сигурен, е някъде към 300 000. – А какво налага да не се позволява...?

– Има едни 144 000 дадени в Библията, които са си. И сега са двойно число. И отиват към 300 000.

– А какво налага... кое или какво е наложило да няма толкова Посветени? Какво е направило нашето човечество, нашата..., за да...

– Ами ако няма... – Какво е съгрешило ли, ако щеш така го разбери?

– Да, да. Значи, ако няма условия, какво ще ти помогне Посветеният, Учителят. Ти знаеш, че Учителят, и включително и на много хора не е помогнал, защото те не са искали да Го слушат. И досега Го критикуват. Някои позволяват си... Страшна карма е. Тя там е неизчислима даже, но където трябва... Значи ще го кажа тъй: Учителят решава кой да го познае и кой не. Кой да му стане близък, кой да му стане ученик. "Самият ученик, казва Учителят, за да бъде ученик, това е решено от преди 8 000 години." Не може сега да искаш да станеш ученик. Това от миналото е решено и сега се усъвършенства.

– Да. В тая връзка нашата раса на по-висш етап ли е от атлантската?

– Никога не може да сравняваме. Отделни хора са, както и Учителя, нали, и Старците. Не са цели раси. Отделни хора, Чисти, в целия свят, образуват Единната раса, Единството. Във всеки народ ги има. Затуй не може да подцениш нито един народ. – Ами, добре. Благодаря.

– Благодаря, Радо, за този разговор. – Да. Винаги, винаги ни е...