Елеазар Хараш - Поздрав за Душите Цветя 13 04 2025 г

Да се освободиш от своите корени и да търсиш своите простори – това е Пътят към Произхода. Цветята показват Пътя. В суровите условия кокичето царува, то е направило скок в развитието си. Просто не може студът да го засегне. Тайната Защита – това е Фината Енергия в човека.

Така, днеска ще говорим за цветята, поздрав към Цветница. Искаме да поздравим Душите. Те и Душите са цветя. Да кажем нещо за цветята.

Учителя казва: „Цветята са деца на Ангелите“. Те са приказка на Ангелите, те са техни чувства. Те са Древно растително братство. И Учителя казва: „Уханието на цветето не е от самите тях, а от Ангелите“. И казва: „Щом мислиш за едно цвете, и то мисли за тебе“. То е Ангелска връзка. Учителя казва, че късането на цветя е отнемане на живот и който къса цветя, един ден ще заприлича на скъсано цвете.

Външно цветята живеят на Земята, но вътрешно те живеят в Духовността на Ангелите. Цветята са Духовни Формули, Духовни Изречения на Ангелите.В цветята тече Безмълвие и Духовност.Ароматът е тяхното вътрешно присъствие, тяхната еволюция. Уханието е общение с Невидим свят, то е Духовно. Степента на уханието е степента на тяхната еволюция.

Цветята са Духовно богатство, неземно. Разговорите с цветята са обмяна с фините енергии в тях. Енергията е говореща. Тя е безмълвно словесна Същност. Но тази скрита енергия трябва да те е призовала за обмяна, ако имаш особена Любов към цветята и Ангелите. Учителя казва, че върху еволюцията на цветята работят Висши Същества, и когато ти се радваш на едно цвете и го обичаш, ти правиш вече връзка с тия Същества – и те идват и ти помагат, и разкриват тънкости.

Учителя казва: „Има цветя, които могат да ти дадат едно чувство, което никога няма да забравиш, през целия си живот“. И казва пак Учителя: „Не съветвам никого да къса цветя“. На никого не давайте откъснати цветя.Енергията на цветето се надига от мрака, от корените, за да се разгърне в светлина и аромат. И това е един таен и чуден спектакъл. „Посейте едно житно зърно, казва Учителя, и то ще ви каже накъде да вървите, къде е Пътят.“

Долу, в корените, е тежкият и мрачен закон. Долу е тясно, липсва пространство. Коренът е на тясно, той няма крила и затова цветето излиза оттам, за да победи ограничението – тясното пространство, в което го е затворила съдбата. Цветето дава забележителен пример за смелост, постоянство, находчивост. „Ако следвахме този Път, казва Учителя, чака ни друга съдба.“

Тот казва: „Цветята са Духовни трепети на Ефира, на фината Духовност“. Що е ароматът? Узрял усет за Вечния Живот. Вечността е съставена от фини трепети, а времето от години и дни, часове и така нататък. Енергията е скрила една своя мечта, тънкост в розата. Розата е едно фино послание на Любовта, но на Земята тя трябва да изстрада много цветоувяхвания.

Цветята в този свят са неразбрани от мнозинството. Те са много дълбоко скрит сърдечен шепот. Всяка нежна дума е като цвете – тя може да живее, може и да увехне. Истинският спомен е ухаещо цвете. „Една капка вода, казва окултизмът, е остров от цветя.“

Да се освободиш от своите корени и да търсиш своите простори, своите нови знания – това е Пътят към Произхода. Сърцето е могъщо цвете на Душата. Какви цветя само излизат от сърцето – във вид на трептения! Парацелз казва: „Дълъг Път трябва да извърви камъкът, докато стане цвете“.

Росиян Панайотов: – А какво хората могат да си подаряват на този ден, ако не цветя?

Елеазар Хараш: – Ами най-хубаво е, както казва Учителя, цветя в саксия. Но пак е под въпрос дали човекът го иска, дали може да се отдаде да го гледа по всички правила. Но тука пак искам да кажа за... кокичето е голямо. Ние сме изнасяли колко е напреднало кокичето. То е станало поклон на Светлината, придобило е Смирението. Но тука Идеята е за тежката и сурова зима – не може да убие цветето, не може да му направи нищо.То е направило скок в развитието си, скок във фината частица в себе си, която след време ще стане Душа. Защото всичко след време се разгръща от един атом и става Душа. После Душата става Божество и Завръщане. Въобще Велик е Пътят и на цветята и който ги къса наистина, това заслужава голямо съжаление. Това са изостаналите души, които нямат подход. Оттук почва тяхното падение, не само от (убийството на) животните.

Росиян Панайотов: – Какъв е символът, кое е посланието тогава на кокичето – в големия мраз да запазиш аромата?

Елеазар Хараш: – Самият Бял цвят. Защото Истината, Истинският Храм, в най-дълбокия смисъл е Абсолютно Бял – Пребял даже, прекалено Бяла. И това е поклон всички... поклон пред този, Белия цвят, Който е. Защото Истината е извън цветовете и в Прозрачно Бяло, което е Наситено. Ицветята показват също Пътя на човека.

Росиян Панайотов: – А в суровите условия кой оцелява, кой продължава да ухае?

Елеазар Хараш: – Ами както и тревичката – големите дървета ги събаря мощният вятър, нали. А пък тревичката танцува и кокичето царува, нали. Минзухарът има още да се учи –той гледа нагоре, има още... – нещо търси. А кокичето е намерило, розата е намерила и... Нококичето е голям подвиг – голям студ, то си стои.Просто не може студът да го засегне. Тайна защита, това е фината енергия в човека – която, както Душата – недокосваема от смъртта. Нищо не може да направи смъртта.

Росиян Панайотов: – Тоест суровите условия – като филма „Апокалипто“, който ти каза, че много харесваш – там има, в тез сурови условия всъщност се ражда самият Дух?

Елеазар Хараш: – Там се раждат Душата и Духът. В меките спокойни условия, в добрите условия, в благоприятните – както сега много хора искат нали да имат големи заплати, да има удоволствие, да има такова... Те искат смъртта, просто не знаят какво искат.

Росиян Панайотов: – Да. Благодаря ти.