Ако искаш да погледнеш Слънцето в очите, трябва да погледнеш в себе си и да видиш своето собствено достойнство. Ако успееш да видиш достойнството в себе си, тогава в теб мигновено ще се образуват най-древните очи, слънчевите очи. И тогава можеш да Го видиш, защото Той е скрит в Слънцето. Той е Слънце в Слънцето. Щом си Го видял, след напускането на земния свят ти се завръщаш в Ослепителната Светлина на Слънцето. А тези, които нямат достойнство, те не могат да Го видят. И понеже не са живели достойно, те смятат, че тази Слънчева област е суета. Така те са образували своя земен начин на мислене и своя земен свят. Те и досега живеят в суета. А минаха вече милиарди години.

Из „Книга за Слънцето“

Знаеш ли каква е истинската цел на молитвата, приятелю? Молитвата е пътят, по който в човек се образува Слънцето. Да се молиш, това означава, че Слънцето на Слънцата ти е открило пътя към Себе Си. Молитвата е най-слънчевият метод на земята. Тя постепенно трупа Светлина в себе си, докато накрая се стигне до Центъра на Слънцето. Молитвата означава, че ти си част от Слънцето, приятелю. Не е ли това Откровение, приятелю? Не е ли това зов за завръщане, защото който не се моли, няма и да се завърне. Знаеш ли що е молитвата, приятелю? Това е Свещена енергия, която се е изтръгнала от Слънцето, за да дойде при теб и заедно с теб да се завърне в своя най-древен Център. Това е най-великата помощ, която е оказана на твоята душа. В древния език Ра Авинор ние сме нарекли тази помощ Ал Алахир, което означава Бялата Ръка. Никога не отхвърляй тази Ръка, приятелю, защото иначе всякога ще живееш в чужди светове. Бялата Ръка е тази, която образува твоя истинен път към дълбините на Слънцето. Ал Алахир – това е твоята Свещена съдба.

За скритата Мъдрост на Ал Хира

Попитал един всепризнат мъдрец Великия Несъществуващ и казал Му: О, Древний, има ли в моята околност по-мъдър човек от мен? – Тогава Древният му отговорил: Има, приятелю, но той е по-неуловим от слънце, потопено в дълбок мрак. Той се нарича Ал Хира. Но ти не можеш да разбереш неговото Учение и неговата Мъдрост. – Заинтригувал се мъдрецът и поискал с цялото си сърце да срещне Ал Хира. Тогава Древният му казал: Добре, ще ти помогна, макар че е много трудно да го намериш, защото той е скрит дори и от самия себе си. – Дал Древният един ключ на мъдреца по пътя му към Ал Хира. Много време минало и най-накрая мъдрецът открил Стареца Ал Хира. Когато се приближил до него, той го попитал: Знаеш ли защо идвам при теб? – Ал Хира му отвърнал: Този, Който те изпраща, знае. А ти и аз не знаем. Но аз знам едно нещо: ти си научил много неща и те не са ти от полза, и затова си все още търсач. Не си съумял да се слееш с търсеното. Това, което ти е попречило, е твоята мъдрост. Твоята мъдрост трябва да се превърне в незнание и смирение. Само при тези две условия търсачът в тебе ще изчезне. Дълбочината на Древния се нарича незнание. А твоето смирение е онази врата, чрез която можеш да възприемеш вечно новия живот, излизащ от това незнание. – Смутил се мъдрецът и попитал Ал Хира: – И все пак ти можеш ли да ме научиш на нещо? – Моето Учение не е за тебе, но ела няколко дена с мене, за да ти покажа нещо. – Тръгнали те, наложило се да поплуват малко във водата и стигнали до една лодка, в която имало осем бедни рибари. Качили се двамата в лодката и след малко Ал Хира пробил голяма дупка в лодката. Бедните рибари започнали да плуват към една друга изоставена лодка, а не към брега, защото там живеели трима канибали. Тогава мъдрецът казал на Ал Хира: Как можа да отнемеш прехраната на тези рибари? – Тогава Ал Хира му казал: Ела да отидем до брега, имам още нещо да ти показвам. – Когато пристигнали на брега, изведнъж срещу тях изскочили тримата канибали. Но Ал Хира имал в себе си меч. Той първо се поклонил на канибалите и те помислили, че той се предлага в жертва. Те си прибрали оръжията и Ал Хира ги съсякъл. Мъдрецът като видял това, хукнал да бяга. Не искал нищо да знае за тази Мъдрост. Когато се прибрал в дома си, той се помолил на Древния да му обясни що за Мъдрост е това. И тогава Древният решил да му отговори: Велика е Мъдростта на Ал Хира, защото окото му вижда в невидимото. След два часа при бедните рибари щеше да има 12 разбойника, които планираха да ги убият, но пробитата лодка спаси живота им. След два часа на брега щеше да пристигне лодка с 30 деца. Всички деца щяха да бъдат изядени заедно с техния учител. Но велико е окото на Ал Хира. Той уби трима и спаси тридесет. А децата са новият живот. – Сега разбирам всичко – рече мъдрецът. – Ще мога ли отново да открия Ал Хира? – Няма да можеш, защото Старецът Ал Хира напусна местността.

Мястото на съвършенството

Извикал Мъдрецът Изавод своите трима любими ученици и ги попитал: Къде живее Слънцето? – Първият ученик отговорил: Слънцето живее в света на собствената си светлина. То има способност да огрява самото себе си. – Вторият ученик казал: Слънцето вечер живее в мрака, а през деня в светлината. Слънцето е странник, то живее в два свята. – Третият ученик казал: Слънцето живее в Небитието. Това е едно особено място – мястото на Истината. Световете, които посещава Слънцето, са само знаци – места на посещението. Слънцето е изгряващ лъч в тези светове, за да могат те да се завърнат в своето Небитие. Слънцето излива живота си в тези светове, за да им даде силата на завръщането. Слънцето ни дава живот и чрез този живот то ни дава сила, чрез която да се завърнем в съвършенството. Световете са местата на несъвършенството. Слънцето е посредникът. Слънцето разкрива нашия път. Ние трябва да се завърнем на това особено място, наречено Небитие. Истинското Слънце живее в Истината – мястото на съвършенството.

Приказка за двете камъчета – слънцеподобното и богоподобното

Имало две братчета. Те били много специални братчета. Това били две малки камъчета. От известно време те живеели върху един голям камък, казано по друг начин те живеели на сухо. Преди това те живеели под водата заедно с големия камък. По времето, когато живели във водата, те винаги били чисти и засмяни. А сега изведнъж се оказали върху този голям камък и на сухо. Много разсъждавали двете камъчета върху това, къде е отишла водата, но нищо не могли да решат. Водата все я нямало. Едното камъче казало: Как жестоко грее това слънце, направо ме вбесява. То сякаш иска да ме унищожи. – Другото камъче казало: Аз искам да приличам на слънцето. Колко хубаво грее, как топли и колко е кръгличко. Толкова много искам да приличам на това слънце. – Така двете камъчета направили своя избор. След малко завалял проливен дъжд, придошла реката и повлякла двете малки братчета. Започнали те да се блъскат по своя дълъг път. Тук се блъскали, там се блъскали, сякаш страданията нямали край. След дългия път на страданията те се срещнали. Едното камъче станало още по-ръбато, защото то успяло да съхрани своето недоволство. Другото камъче било мекичко, кръгличко и почти светело като слънцето. То сякаш пеело. То било много щастливо от своя избор. Докато камъчетата се гледали и разговаряли, едно малко момиченце клекнало до тях и си взело слънчевото камъче в ръце. Тогава другото камъче се развикало: Защо не ме взимаш и мене? Не виждаш ли, че и аз съм красиво камъче? – Момиченцето хукнало да бяга с красивото камъче, а лошото камъче останало само и започнало да плаче. Плачело камъчето, чак шум вдигало. Тогава се явил Бог и му казал: Не плачи, дете Мое, скоро ще има още един прилив. Реката ще бушува. От тебе искам само да танцуваш. Танцувай като полудяло и Аз ще те направя най-красивото камъче. – Малкото камъче решило да изпълни Божията заповед. То започнало да танцува лудо във водата. Първо водата го увлякла, после то увлякло себе си в танца. Хвърчали ръчички и крачка, хвърчали косички и очички. Сърцето му биело като лудо в този необикновен ритъм на живота. Така злото и недоволството напуснали това камъче. Станало чудо – то станало богоподобно. Дошло малкото момиченце и си го взело. И отново се събрали двете камъчета заедно. Така завършва нашата приказка за камъчетата. Едното камъче било слънцеподобно, другото камъче било богоподобно. Малкото момиченце често се вглеждало в камъчетата и все не могло да разбере разликата. Веднъж момиченцето се помолило на Бога Той да му я разкрие. Тогава Бог му казал: Слънцето всякога тъгува за богоподобието, защото то не само изгрява, но и залязва. А богоподобието е вечен изгрев. Ето защо слънцето се е превърнало в око, което търси своето богоподобие. – Така завършва нашата приказка. Но дали и ние, хората, ще открием своето богоподобие, защото често светим, но и залязваме. Богоподобието ни очаква.

Из Книгата „Древният Път“

Има едно велико качество в човека. Има едно сияещо качество в човека. Има едно рядко качество в човека. Има едно чудодейно качество в човека. Има едно върховно качество в човека. Има едно невидимо качество в човека. Ако Древната Мистерия би позволила това качество да стане видимо, слънцето би се натъжило, небесата биха се развълнували, вселената би заплакала. Това Свещено качество е станало видимо в Древността само един път. Това се е случило в Древната Слънчева Раса. След като това качество е станало видимо, всичко съществуващо и несъществуващо е заплакало. Така се е родила водата. Дори и Хаосът е заплакал. На древния език Ра Авинор това тихо и стаено качество в човека е било наречено Алмотахира. То означава Истинолюбие. Но успяха да го съхранят само Боговете, а те успяха да го предадат само на Избраните. Но кои са Избраните? Избраните са тези, които изоставиха света и човека и станаха Богочовеци. Избрани станаха тези, които трябваше да придобият друго подобно качество. Това качество е Алматарая. То означава способност за Безмълвие. Само владеещият своето Безмълвие може да придобие правото на Истинолюбие.

Из Книгата „Древният Път“

Ти искаш да си намериш Учител, приятелю. Ти жадуваш за Учител. Целият ти стремеж търси Учител. Сърцето ти мисли за Учител, душата ти е устремена към Учител. Ти целият си се превърнал в търсене. Но има само един единствен Учител, приятелю, и ти никога няма да Го намериш със своето търсене. Великият Учител не слиза върху търсенето. Великият Учител слиза при Истинолюбието. Ето защо търсещите са изгубили пътя си. Само Истинолюбивите имат Учител. Самото Истинолюбие е твоят Учител, приятелю. Но не си мисли, приятелю, че твоето Истинолюбие е крайната ти цел. Има Древни същества, които придобиха Истинолюбието преди да се роди вселената и преди да бъде човекът. Нека твоето Истинолюбие те заведе при Великото Истинолюбие. Това е най-древното пожелание, което съществува. Защото всяко Истинолюбие трябва да открие своя Старец.

Четири чудни мнения

Три теменужки спорили. Те спорили по въпроса, кое е най-щастливото време за едно същество. Само една малка теменужка, която стояла до тях, не спорела, само мълчала и слушала. Но трите теменужки усърдно спорели за най-щастливото време. Първата, най-очарователната, казала: Най-щастливото време за едно същество е неговото детство. В детството очите всякога са пълни с щастие. Детството, това е реална приказка за щастието. – Тогава се намесила втората теменужка. Тя била красива като богиня. Тя казала: Най-щастливото време за едно същество е неговата зрялост. Чрез зрелостта виждаш разумно и можеш да оцениш щастието. Зрелостта е времето на плодовете, времето на сбъднатите мечти, времето на романтиката, времето на морския полъх, времето на щастието. – Дошъл ред на третата теменужка. Тя изглеждала замислена и малко тъжна. Тя казала: Най-щастливото време за едно същество е старостта. Само старостта може да гледа мъдро на нещата. Старостта, това е опитът на душата, това е целият опит, който обхваща и детството, и зрелостта. Старостта прилича на залез, който е пред очакване за едно ново и велико сливане с Бога. Старостта е очакване на новия изгрев. – Тогава се намесила най-малката и самотна теменужка. Тя казала: Щастие има само по едно време. Това е времето на Тишинолюбието, това е времето, когато Тишината и Любовта са в единство. – Ето четири чудни мнения. Кое ли от тях е най-вярното?

Из поезията на малката пчеличка

Земята, която ми позволява да вървя по нея. Водата, която ми позволява да пия от нея. Въздухът, който ми позволява да дишам от него. Слънцето, което ми позволява да се грея на неговите лъчи. И щях да забравя най-важното. Цветенцето, което ми позволява да надничам в него. Не е ли това Всемирната Любов?

Из поезията на малката пчеличка

От всичко най-много обичам цветята. Всяко цветенце е мой дом. Всяко цветенце ми позволява да се взирам в неговата душа. И когато докосвам душата на цветята, аз чувствам себе си като озарена същност. Знаете ли от къде е произлязъл медът, който ви нося? – От душата на цветята. Вие може да кажете: Нима цветята имат душа? – Аз бих казала: Нима медът няма душа? Медът е душата на цветята.

Из Книгата „Древният Път“

Истинолюбието, това е Пътят, по който се завръщаш в своя собствен Център. Да пристигнеш в своя собствен Център – ето великата победа над двата свята. Ето великия успех, стигнал си до Върха. Но има Свещено правило: стигнеш ли до Върха, не спирай, защото зад Върха има спотаен друг Център. Този спотаен Център е именно Древният Път.

Из Книгата „Древният Път“

Следвай Истинолюбието и то ще те заведе при твоята душа. Следвай Истинолюбието и то ще те заведе в твоята дълбочина. Следвай Истинолюбието и то ще те изведе извън времето. Ти си капка, която трябва да придобие погледа на Океана. И дори когато погледнеш в Океана, ти ще си имаш свой личен Път и своя лична Любов. Но те ще принадлежат на Океана и изведнъж ще разбереш, че Океанът е пожелал да има като твоя Път и като твоята Любов. Живеейки в Океана, ти пак ще живееш във времето, но то няма да може да те докосне, защото твоето време съвпада с Вечността на Истината.

Из Книгата „Древният Път“

По много пътища си вървял, приятелю. Ето това е причината за твоите страдания и нещастия. Един единствен е Пътят, приятелю, и само Истинолюбието отвежда в него. Да бъдеш отведен, значи да се докоснеш до Древния Път. Да бъдеш отведен, значи да се потопиш в Древния Път. Да бъдеш отведен, значи да засияеш в Древния Път. Докосването става със сърцето. Потапянето става с душата. Засияването става с Духа. Щом си навлязъл в Древния Път, ти вече не си звезда, която търси своето слънце. Ти си Слънце, което служи на Древното Слънце. Ти си Слънце, което служи на Скритото Слънце. Ти си вече Слънце от Древния Път.

Из Книгата „Древният Път“

Да следваш Истинолюбието, това значи да откриеш себе си. Който е открил себе си, трябва да направи още една крачка. Той трябва напълно да се изгуби. Умението да се изгубиш е велико умение. Който е съумял да се изгуби, е бил намерен от Древния Път. Той вече е едно с Древния Път. А който е едно с Древния Път, той има особен изглед. Той не прилича нито на жив, нито на мъртъв. Той е като сянка между живите, но тази сянка превъзхожда и най-дълбокия живот. Тази сянка съществува като никой, като нищото. Но това нищо държи в ръцете си всичко. Никой не познава тайната на тази сянка. Но едно нещо може да се каже за нея. Слънцето и всички ослепителни Светлини изгубват блясъка си, когато тази сянка застане всред тях. Тази сянка живее всред хората под формата на Мъдростта. Но колко хора са успели да я уловят? Не са успели да я уловят хората и затова тя е незабележима.

Из Книгата „Древният Път“

Истинолюбието е най-древният Път в съществуванието. Истинолюбието е най-красивият Път в съществуванието. Истинолюбието е най-достойният Път в съществуванието. Истинолюбието е най-мистичният Път в съществуванието. Но докъде води този Път? Това е Мистерия и за самите Избрани. Всички Избрани пътуват към едно единствено място: те пътуват към величието на една неведома Бездна. Тази Бездна е самият Древен. Когато Избраните попаднат в тази Бездна, те придобиват това, което на древния език се нарича Аар Олахир. Това значи „Всичко е Светлина“. За Избраните тъмнината е като ден. Те вече имат способност да подбуждат тъмнината в себе си да свети. Тъмнината е най-реалната Светлина. Но това знаят само Посветените и техният Баща – Древната Бездна.

Из Книгата „Древният Път“

Истинолюбието е Пътят, по който се увеличава възторгът. Истинолюбието е Пътят, по който се увеличава стремежът. Истинолюбието е Пътят, по който се увеличава Огънят. Щом Огънят постоянно гори, човекът се възвръща при своя Велик Баща – Незримият Огън. Огънят е вложен в човека. Огънят е даден на човека. От човека се изисква умението да изгори себе си и в него да остане само едно единствено нещо: Древният Път.

Из Книгата „Древният Път“

Никой никога не може да извърви Древния Път. Никой никога не е извървявал Древния Път. Човек може само да се слее с Тайната на Древния Път. Истинолюбието е това, което води до сливането. Оттук нататък Посветеният няма Път. Оттук нататък Посветеният заживява в Безпределното, защото Древният му се е усмихнал завинаги. Тази Усмивка превъзхожда всичко сътворено и несътворено. Ето защо за Древния е казано: „И Усмивката Му превъзхожда вселената.“ Много са тези, които са видели Светлината Му, но малко са тези, които са видели Усмивката Му.

За Началото на началата

Попитал Старецът Ор Валир своите любими ученици: Кажете ми кое е Началото на началата. – Първият ученик казал: За мен Началото на началата се състои в това постоянно да се стремим. – Вторият ученик казал: За мен Началото на началата се състои в това постоянно да се молим за помощ от Бога. – Третият ученик казал: За мен Началото на началата се състои в това постоянно да мислим. – Четвъртият ученик казал: За мен Началото на началата се състои в това постоянно да светим. – Петият ученик казал: За мен Началото на началата се състои в това постоянно да горим. – Разбира се, всеки бил прав за себе си, но накрая учениците попитали Стареца Ор Валир: – Кое е Началото на началата? – Началото на началата, Синове мои, е скрито във величието на търпението. На търпението се крепи съществуванието на цялата вселена. В търпението всеки придобива своя устой, своята вярност, своята Светлина. Търпението е крепост в крепостта. Който има търпението, той ще види и разбере неговото величие. Във величието на търпението узрява Единственият, Който е Началото на началата.

Плодът на търпението

Да имаш търпение, значи да имаш разбиране. Да имаш разбиране, значи да имаш дълбочина. Да имаш дълбочина, значи да видиш Бога. Да видиш Бога, значи да се слееш с Него. Да се слееш с Него – ето това е плодът на търпението.

Търпението, което се превръща в Храм

Що е търпението, приятелю? Търпението е Изначалната Вода. Търпението е Праводата на живота. Търпението е преди световете. Преди да се родят световете, беше търпението. Тези, които го съхраниха, и досега живеят във Всевишния. Тези, които не успяха да го съхранят, скитат в световете. Те все търсят нещо, все гледат, все искат нещо да видят. Но не знаят, че търпението е огледалото на Любовта. Само в това огледало се оглежда Бог. Търпението е лесно постижимо. То е нещо, което се изработва. Така както тухла по тухла се съгражда къщата, така се съгражда и търпението. Ето защо ни е дадена молитвата. Молитвата е, която ще съгради търпението. И тогава Бог ще влезе в Своя Дом, защото търпението е Дом на Бога. Слава на този, в който Бог е намерил Своя Дом, защото този Дом е вече Храм.

Из Книгата „Древният Път“

Много хора търсят празник в живота. И празнуват, празнуват, но не това е празникът. Много хора тъгуват в живота. Тъгуват, тъгуват, но не това е тъгата. Знаеш ли що ще ти кажа, приятелю? Празник има само за Истинолюбието. Истинолюбието е вечен празник. А ако искаш да тъгуваш, има една разумна тъга. Тъгувай единствено по изгубеното Истинолюбие. За нищо друго, приятелю, не си разпилявай тъгата. И тогава тъгата ще се превърне в радост, радостта – във вечен празник, а вечният празник в нещо неуписуемо. Това неописуемото, ето що е Истинолюбието.

Из Книгата „Древният Път“

Аз странствах много из целия свят. Видях величествения грохот на водопадите. Видях могъщи вулкани. Видях чудните пирамиди. Видях великолепието на храмовете. Видях много поклонници в молитва. Видях много служители на Бога. Видях и чух много песнопения за Слава на Всевишния. Но не бях видял, че до моя дом живееше Старецът Алтодор. Той беше тих и сияещ Старец с очи като слънца. Но той много не обичаше да говори. Все пак аз успях да споделя с него възхищенията си от всичко, което съм видял. Разказах му всичко и той се радваше като дете, което е чуло най-хубавата приказка. Като го гледах, аз разбрах, че съм спечелил сърцето му. Накрая Старецът Алтодор се усмихна и ми каза: Приятелю мой, всички тези възхищения са възхищения, които угасват. Те принадлежат на сътворения свят. Има друго възхищение в живота. То никога не угасва, защото е несътворено. Това възхищение надминава всички светове. Към него се стреми цялата вселена. Това е наречено Истината. Но малцина са тези в света, които се възхищават от Истината. Но все пак аз съм виждал такива хора в сътворения свят. Тези хора имат особен образ. – Тогава аз попитах: От какво е съставен техният образ? Как изглежда този образ, на какво прилича? – Старецът Алтодор ми каза: Този образ, приятелю мой, е наречен устрем. Това е неговото име.

Из Книгата „Древният Път“

Ти искаш да празнуваш, ти искаш да се радваш. Ти искаш да тържествуваш, ти искаш да си блажен. Ти искаш да си щастлив, ти искаш да си благословен. Ти искаш да общуваш с Истината. Всичко това, приятелю, се намира в Чистотата. Само на Чистотата е дадено да пие от водата на Истината. Може би си чувал много неща за Чистотата. Но каквото и да си чул за нея, нищо не може да се сравни с нея. Чистотата, това не са знанията за нея. Чистотата е Същност, а Същността е самата Истина. Чистотата е Древният Път, приятелю.

Из Книгата „Древният Път“

Има един Път, който може да ни заведе при Истината. Има един Път, по който ние можем да познаем Истината. Има един Глас, който умее да ни ръководи в този Път към Истината. Кой е този Глас, къде се намира той? В нас има безбройни гласове. Тогава как да открием този единствения Глас? Къде е скрит този Глас? Защото мисля си, че съществата във вселената са го изгубили, макар че по някакъв начин всички същества се движат към Истината. Този Глас е дълбокото място в човека. Но може ли сам човекът да проникне дълбоко в себе си. Учението за Древния Път ни казва, че всеки, който се съсредоточи в потънкостите на Истинолюбието, той се завръща в своето Свещено Сърце. Това е всъщност дълбокото място. Що е Свещеното Сърце? То е Древният посланик на Гласа – Гласа на Истината. Истинолюбието е Пътят към това Свещено Сърце. И това всъщност е най-древният Път. Но хората продадоха сърцата си. Те ги продадоха на други гласове, на други светове. Но няма утеха за тези, които са напуснали своето Свещено Сърце. Няма мир за тези, които са напуснали Древния Път. Едно единствено послание има във вселената и то се нарича Истинолюбие. На това качество се покланят не само разумните хора, а и ангелите, висшите същества, Боговете и дори самият Древен.

Из скритата поезия на Амвора

Странствай навътре, велика Душа. Странствай навътре, докато изчезнеш напълно. Да изчезнеш напълно, значи да намериш това, което всякога си търсил. Само когато изчезнеш напълно, в теб се заражда скритата Ослепителна Светлина. При това условие ти няма дори да познаваш себе си. Но тази Ослепителна Светлина ще се познава в тебе. Тя е господарят на себепознанието, а ти си само нейният дом.

Из „Архивите на Сърцето“ от Ал Харая

Едно от най-големите чудеса на живота е Сърцето. Друга по-дълбока Тайна е придобиването на Чистотата на Сърцето. Но има още по-дълбока Тайна на Сърцето. Това е моментът, в който Окото на Бога се вселява в Чистото Сръце. Тогава Сърцето става Божие Око. Тогава Сърцето вижда безчислени Тайни и се обогатява от всяко видение, дори и от най-малкото. Ако Сърцето види клонка, то вижда Замисъла на Бога, защото всяка клонка с всичките си малки клончета са пътища към Него. Когато Сърцето види птичка, то вижда полета на Бога. Когато Сърцето види цветенце, то вижда красотата на Бога. Когато Сърцето види вода, то вижда мекотата на Бога. Когато Сърцето види скала, то вижда твърдостта на Бога. Чистото Сърце навсякъде вижда Бога. Няма по-голяма Тайна от тази.

Ние сме създатели

Ние сме тези, които зараждаме бъдещето в себе си. Ние сме тези, които зараждаме ангелите в себе си. Ние сме тези, които зараждаме падението в себе си. Ние сме тези, които зараждаме величието на Бога в себе си. Когато сме търсачи, според духа на търсенето ние създаваме бъдещето в себе си. Когато любим доброто, ние създаваме ангелите в себе си. Когато любим злото, ние създаваме падението в себе си. Когато любим Истината, ние създаваме Бог в себе си. Как можем да познаем Бога в нашия свят? Бог е познаваем в нашия свят само чрез величието на човека. Бог е познаваем в нашия свят само чрез великия човек. Великият човек, това е човекът на Истината. Той всякога е пътеводител към Истината.

В нас е вложено завръщането в Бога

Ние поглеждаме и казваме: Това е вода, това е птица, това е небе, това е слънце. – Ние поглеждаме, но не се вглеждаме. Всички тези неща са дихания на Бога. Всички тези неща са един проявен Бог. Водата е Неговият живот. Птицата е Неговият полет. Небето е Неговата душа. А слънцето е Неговият дух. Не е ли всичко това един друг свят – свят, изпълнен с Бога? Всички тези неща са вложени в нас, за да можем някога да се завърнем в Същността на Бога.

Чудната мъдрост на малката тревичка

Събрал Старецът Ухашима около себе си много цветя, защото искал да разговаря с тях. И наистина много цветя се събрали около него, дори и един магарешки бодил. Попитал ги Ухашима: Кой е начинът, по който се приближаваме до Бога? – Минзухарът казал: Аз мисля, че най-точният начин е постоянно да се взираш в Бога. – Розата казала: Според мен най-точният начин е любовта. Любовта е винаги близко до Бога. – После дошъл ред на лотоса. Той казал: Според мен най-хубавият начин за приближаване до Бога е целомъдрието. – После се обадила теменужката. Тя казала: Според мен най-хубавият начин за приближаване до Бога е скромността. – После дошъл ред на еделвайса. Той казал: Според мен най-хубавият начин за приближаване до Бога е мъдростта. – После дошъл ред на момината сълза. Тя казала: Според мен най-хубавият начин за приближаване до Бога е свещената сълза. Когато плача по този начин, аз се сливам с Бога. Ето защо аз винаги плача. – После дошъл ред на кокичето. То казало: Според мен най-хубавият начин за приближаване до Бога е смирението. – После дошъл ред на незабравката. Тя казала: Според мен най-хубавият начин за приближаване до Бога е никога да не Го забравяш, постоянно да Го помниш. – После дошъл ред на безсмъртничето. То казало: Според мен най-хубавият начин за приближаване до Бога е чистотата. Чистотата е единственото безсмъртие. – После дошъл ред на магарешкия бодил. Той казал: Според мен най-хубавият начин за приближаване до Бога е бунтът. – Тогава всички цветя се разсмели от все сърце. Дори и една малка тревичка, която стояла до него, започнала да се смее. Дори и Старецът Ухашима се усмихнал и казал: И срещу кого ще се бунтуваш? – Тогава магарешкият бодил отговорил: Има само един единствен бунт. Той е разумен бунт. Той е насочен изцяло срещу мене. Този бунт ще разруши най-големия ми враг. Това е собственото ми недоволство, защото моето недоволство ми показва, че нещо ми липсва. От това недоволство произлязоха и моите бодили. Но моят бунт е разумен, аз ще превърна всички бодили в светлина. Това е пътят, който съм избрал: бунтът. – Всички цветя слушали замислено бодила. Дори и Старецът Ухашима бил замислен. Само малката тревичка се смеела, чак сърцето ѝ щяло да изскочи. Всички я гледали с учудване. Старецът я попитал: – Какво имаш да ни кажеш? – Аз живея много години до този бодил и от бунта му няма никакви резултати. Аз забелязах, че от този бунт бодилите му се увеличават. А светлината му не само че не се увеличава, но въобще я няма. Искам на всички да ви обясня: какъвто и да е бунтът, дори и да е разумен, по своята същност той е отричане на нещо. Всеки, който отрича нещо, независимо дали външно или вътрешно, той не може да се развива в светлина. Моят житейски опит ме е научил да живея с приемане и безмълвие. В живота ти може да идват големи ветрове и урагани, може цял ден да вали проливен дъжд, може да има голям студ или жега, но приеми ги в своето безмълвие, в своята дълбочина и така те ще си отидат. Това е начинът да се приближим до Бога. Който може да приема урагана, става по-силен от него. Някои могъщи дървета не приеха урагана и сега са повалени. Те се бунтуваха срещу урагана и ураганът ги погуби. Приеми дъжда и ще станеш по-силен от него. Дори той ще те очисти. Приемането е методът на Бога. Който приема всичко с любов, не се приближава до Бога, а живее в Него.

Пътят към Великата Незнайност

Има едно велико качество в човека. Има едно дълбоко качество в човека. Има едно качество в човека, което носи в себе си вътрешна сияйност. Това качество озарява сърцето, осветява ума, обогатява душата, обожествява духа. В това качество духът познава себе си чрез мистичен опит. В това качество е скрита неизтощима светлина. На един от най-древните езици в света това качество е изречено като Алмерава. Това приблизително се превежда като Смирение. Светът го е чувал. И другият свят го знае. Но и двата свята не обладават това качество. Тези, които са го внесли в света, не са нито от този, нито от другия свят. Това е качество, което превъзхожда миналото, надминава бъдещето и има едва доловима допирна точка с настоящето. Древните казват, че Алмерава е родена преди времето и преди вселената. И казват още Древните, че Алмерава предхожда дори и Светлината. Това качество е мостът към Великата Незнайност.

Ето що е Любовта

Ако имаш това, което не знаеш, ще имаш това, което знаеш. Ако имаш това, което не знаеш, ще имаш това, което си ти самият. Ако имаш това, което не знаеш, ти няма да можеш да съществуваш, но ще си Боговдъхновен. Ако имаш това, което не знаеш, ти ще си слънце всред звездите. Ако имаш това, което не знаеш, ти ще си чудо и за себе си, и за другите. Ако имаш това, което не знаеш, ти ще си път, по който няма да се движиш, но другите ще те търсят. Ако имаш това, което не знаеш, значи да си Сърцето на Незнайния. Ето що е Любовта.

Слава на Незнайния!

Не ти трябва знание, нито незнание. Не ти трябва любов, нито мъдрост. Не ти трябва добро, нито ти е нужно зло. Не ти трябва нито заблудена светлина, нито пробуждащ мрак. Не ти трябва нито този свят, нито онзи свят, нито другите светове. Не ти трябва нито екстаз, приятелю. Защо ти е пиянство? Не ти трябва и блаженство, приятелю. Нима искаш да живееш в затвор? Не ти трябва нищо съществено, приятелю, защото то лесно се преобръща в несъществено. Не ти трябва смърт, приятелю, защото след смъртта оживяваш. Не ти трябва и живот, приятелю, защото след него умираш. Едно единствено нещо ти трябва, приятелю. Това е Незнайният да заживее в тебе. Но ти, приятелю, никога нямаш думата по този въпрос. Единствено Незнайният решава. Дори и да си се превърнал в Светлина на Светлината, можеш лесно да угаснеш, защото единствено Незнайният решава. Слава на Незнайния! Слава на Незнания, че ме превърна в Свой Дом! Слава на Незнайния, че ми позволи да изрека тези думи, защото те не ми принадлежат. Всичко принадлежи на Незнайния. А що се отнася до мен, аз не Го познавам. Аз не знам дори дали съм капка от Неговия Океан. Само Той знае. Слава на Незнайния!

Търси Скрития, за да познаеш себе си

Кое е най-желаното същество в този свят, в онзи свят и във вселената? Кое е най-търсеното същество в този свят, в онзи свят и във вселената? Кое е най-близкото същество в този свят, в онзи свят и във вселената? Кое е най-любимото същество в този свят, в онзи свят и във вселената? Знаеш ли кое е това същество, приятелю? Това е Скритият. А знаеш ли що е Скритият, приятелю? Това е яснотата на нещата. Но ако имаш яснотата на нещата, Той пак ще остане Скрит, но ти ще познаеш себе си. Да познаеш себе си, означава да имаш душа.

Тайната на цветята

В този свят много хора подаряват цветя на жената. Те искат да спечелят нейното разположение. Но става така, че цветята увяхват, разположението се стопява, а Бог се отдалечава. Смисълът на цветята е скрит, приятелю. Ако искаш да поднесеш цветя, поднеси ги на Бога. Аз говоря за твоите вътрешни цветя, приятелю, и за техните ухания. Аз говоря за твоите добродетели, приятелю, и за техните ухания. Ако съумееш да поднесеш правилно тези вътрешни цветя, тогава ще видиш в жената душата на Бога. Това, което ще видиш, е това, което се нарича Богиня, защото позна тайната на цветята.

Среща със смисъла на живота

Има нещо велико, което се случва в живота на Търсача. Това е срещата. Има нещо чудно, което се случва в живота на Търсача. Това е срещата. Има нещо красиво, което се случва в живота на Търсача. Това е срещата. Има нещо необикновено, което се случва в живота на Търсача. Това е срещата. Има нещо примамливо, което се случва в живота на Търсача. Това е срещата. Има нещо необятно, което се случва в живота на Търсача. Това е срещата. Но коя е тази среща? Това е среща с Тайната. Какво се случва на тази среща? Това, което се случва, е само един Лъч от Тайната. Това е само едно Откровение, но Тайната си остава скрита. Важното е какво се е случило с тебе. Ти, приятелю, си станал част от Тайната. Ти си Тайна от Тайната. Ти осъзнаваш вече собственото си Тайнство. Това е среща, приятелю, защото в тази среща ти си видял смисъла на живота. От днес нататък ти си вече свободен. Ти вече не търсиш смисъла на живота, защото ти самият се превръщаш в смисъл за нещата.

Пчелите – просветлени души

Цветята живеят, за да покажат на своя баща – слънцето – чудния си аромат. Пчелите живеят, за да покажат на своя баща – слънцето – любовта си към аромата. Но що е това аромат? Това е неуловимото. Ние не го виждаме, но то съществува. Ние не го виждаме, но пчелите го виждат. Пчелите улавят аромата и го снемат на земята. Що за същества са пчелите? Пчелите, приятелю, са просветлени души. Но в този свят хората не знаят това. Те само познават меда, но медът не ги познава. Медът не може да се обновява с обикновените хора. Който може да се обновява с меда, става неуловим като аромата. Който познава тайнството на меда, той се завръща при своя баща – слънцето. Който съумява да се завърне при своя баща – слънцето, той става пчела – просветлена душа.

Неговият произход е Истината

Ако искаш да се одухотвориш, приятелю, не е достатъчно да се стремиш към това, не е достатъчно да жадуваш за това, не е достатъчно да живееш дълъг живот, не е достатъчно да си съзерцател, не е достатъчно да си здрав, не е достатъчно твоето мислене, не е достатъчно твоето странстване. Не е достатъчно, ако слушаш и най-чудната музика. Не е достатъчно, ако слушаш и най-великите проповеди. Не е достатъчно и това да си оптимист. Не е достатъчно и това да имаш до себе си Пророк. Не е достатъчно и това да си ясновидец. Не е достатъчно и това да имаш Велик Учител до себе си. Не е достатъчно и това, че има Бог. Потребно е само едно, приятелю: да бъдеш Велик Търсач. Ако си търсач, който пита: „Какво да търся?“, ти си една неузряла същност. Великият Търсач никога не пита. Великият Търсач няма никаква цел. Великият Търсач е първото и последното явление в тази вселена. Великият Търсач никога не пита за нищо, защото неговото търсене е толкова велико, че отговорите идват сами. Великият Търсач няма нужда от цел. Той е толкова погълнат от своето търсене, че целта сама идва. Великият Търсач не търси смисъла на живота. Смисълът на живота е вложен в самото търсене. Да си Велик Търсач, това означава да си изпреварил въпросите на живота, целта на живота и смисъла на живота. Да си Велик Търсач, означава да си Велик Пламък. Великият Търсач, това е явлението, което превъзхожда всички чудеса. Откъде се е родил Великият Търсач, откъде е дошъл? За него може да се каже само едно: неговият произход е Истината.

Храмовете на Истината

Много хора и същества търсят Истината. Хората не я намират, съществата не я виждат. И Боговете не са я намерили, приятелю. И запомни от Прастария Странник: Абсолютната Истина е недостижима. Хората, съществата и Боговете могат да сторят само едно: те трябва толкова усърдно да се пречистват, за да станат достойни за едно малко нейно докосване. Но това докосване е Свещено, защото от него се заражда най-красивото явление във вселената – вечният устрем, вечното търсене. Това е Сияещо явление във вселената, няма подобна на него красота. Разбира се, устремът няма да открие Истината, но животът става вечен, животът става безпределен. Но Истината живее във Великите Учители и във Великите Старци. Може да попиташ как така живее в тях. Но тези Святи Учители и тези Древни Старци са се превърнали в Дом за Истината. Истината дълго време си е търсила своя малък и Свещен Дом. И накрая го е открила във Великите Учители и във Великите Старци. Тези Учители и тези Старци са Великото Братство на всички светове, защото Истината се е ограничила в тях. Те са Храмовете, където Истината слиза.

Авор Хадара

За едно нещо в световете има много различни мнения и много, много гледни точки. Това нещо може да е простичко, а гледните точки да нямат край. Няма единно мнение за едно простичко нещо. Да вземем например едно малко изворче. Кой може да разреши този въпрос? Мухата има едно мнение, слонът има друго мнение, лястовичката си има свое мнение, пеперудата си има свое мнение; детето, майката, лекарят, ученият, здравият, болният, посветеният, летецът ще го види от свой ъгъл, слепият пък няма да го забележи. Дори ако съберем десетима учени, те ще имат десет различни мнения. Какво да кажем за слънцето, луната, звездите, защото и те си имат свое мнение. Ами демоните, ангелите, серафимите? Можем да изредим съществата от цялата вселена. Ще съберем милиарди мнения, но кой е верният отговор? Тези мнения няма да имат край. Щом този въпрос за малкото изворче не може да бъде решен, как може да бъде решен тогава въпросът, що е Истина? С Истината е още по-трудно, защото дори и тези, които я придобиват, не знаят отговора. Само Старците знаят отговора. Но те не могат да го изразят, защото не се е родил езикът, на който може да бъде изречено. Някои посветени наричат Истината „Съкровеното Съвършенство“. Но що е Съкровеното? Отново милиарди мнения няма да ни помогнат, защото Съкровеното е нещо, което никога не показва своя образ. Как можеш да опишеш това, което няма образ и за което не е роден език? И така: Що е Истина? По този въпрос мога да ви кажа само външния отговор и да ви чакам. А когато дойдете при Мене, вие сами ще бъдете отговора. И така: Що е Истина? Това е Безкрайност, която ражда нова Безкрайност. Зад новата Безкрайност се таи Неуловимост. – Но тогава какво да правим, Учителю, за да разрешим въпроса? – попитали учениците. Учителят казал: Няма нужда от отговор. Това, което се иска от вас, е едно и също и към изворчето, и към Истината. Едно единствено нещо се иска. В древния език това е наречено Авор Хадара. Това приблизително означава „Животрептящата Почит“.

Познай своята Незнайност

Къде е жилището на Истината? Някои казват, че тя живее в цветята. Други казват, че тя живее в търпението. Трети казват, че тя живее в слънцето. И още много мнения има. Например, че Истината живее в човека, в камъка, в океана, на небето, на звездите, в мравката, в тишината, във водата, в очите, в сърцето и навсякъде, където има живот. В действителност ли Истината живее на тези места? Не, приятелю, Истината не живее на тези места. Там, където Истината живее, нищо друго не може да съществува. Но къде е тогава жилището на Истината? Истината живее в Извънпределието. Тя е вродена във всички неща като Искра, като спомен. С тази малка Искра тя е запечатала себе си в нещата, но тя не живее в тях. Тази Искра сама трябва да се разгори. Тя трябва да се разгори до такава степен, че да изгори самата себи си. Така тя трябва да се превърне в Огън стихиен, Огън незнаен. В тази незнайна част на Огъня е жилището на Истината. Всеки, който е разпалил своя незнаен Огън и който се е превърнал в едно с него, той ще бъде докоснат по един незнаен начин от Истината. Така малкото Незнайно ще бъде докоснато от Великото Незнайно. Така малкото Незнайно ще подаде ръка на Великото Незнайно. Така се образува Вечното жилище. В това жилище живее Истината. Познаваш ли своята ръка, приятелю? Тази ръка е твоята Искра, приятелю. Тази Искра е твоята Незнайност, приятелю. Само твоята Незнайност може да те отведе при Незнайния. В Незнайния е скрита Ослепителната Истина.

Вечен Търсач на Необяснимото

Който е видял Истината, той се превръща в едно единствено нещо. Той се превръща във Вечен Търсач. Какво е видял тогава човекът? Той е видял Необяснимото и тръгва на Вечен път по следите на Необяснимото. Ако той би видял обяснимото, никога не би тръгнал на път. Но всеки, който е видял Необяснимото, е тръгнал на път завинаги.

Познавачът на Истината

Ако търсиш нещо, търси най-доброто. Ако търсиш звезда, търси най-ярката звезда. Ако търсиш добродетел, търси най-ярката добродетел. Любовта е най-ярката добродетел, тя обединява всички добродетели в едно. Ако влезеш в Храм, търси Сърцето на Храма, неговия Олтар. Ако си обикновен човек и търсиш приятел в живота, търси човек, който целият е Сърце. Ако си духовен човек и търсиш приятел, търси човек, който целият е Душа. Щом си Търсач, търси винаги най-доброто. То е центърът на твоя живот. Но има едно друго търсене. То се отличава от всичко казано дотук. В това търсене ти трябва да умреш, приятелю. Това търсене засяга най-дълбокия мрак. В това търсене Търсачът търси Истината, но се изгубва в мрак. Който съумее да се изгуби напълно в мрака и успее да се изтръгне от него, той е видял Лицето на Истината. Търсач е само този, който е видял Лицето на Истината. Само той има право да бъде служител на Истината.

Истинската награда

Радостта е твоята награда, приятелю, а скръбта е твоята привилегия. Животът е твоят дар, приятелю, а смъртта е твоят отдих. Работата е твоят дълг, приятелю, а мързелът е твоето наказание. Здравето е твоята светлинка, приятелю, а болестта е твоето неразбиране. А каква е наградата за будния? Той има само една награда, но тя изпълва живота му от единия край до другия. Тази награда е Любовта и тази Любов е неговото разбиране.

Истинският Търсач излиза извън вселената

Ако виждаш в мрака, значи си същество на Духа. Ако не виждаш в мрака, значи си човек. Но ти, който си извисен Дух и си видял Тайната в мрака, аз се питам за тебе, дете мое, дали ще можеш да видиш Тайната, която е скрита в Ослепителната Светлина, защото малцина са успели да я видят. И не това е последната преграда за търсещия Истината. Има още едно изпитание, приятелю, за търсещия Истината. Съществата на тази вселена не знаят нищо за това изпитание.

Едно Свещено качество

Има едно качество, при което човек вижда, но него не го виждат. Има едно качество в човека, чрез което той улавя Необяснимото. Има едно качество в човека, чрез което той разбира Неизразимото. Това качество е най-красивото в човека. Това качество е най-мълчаливото в човека. И понеже то не говори, благостта му идва на гости и му става сриятел. Свещено е това качество. То е наречено смирение.

Съществува единствено Несъществуващият

Всички мислят за Този, Който е един и единствен. Всички се молят на Този, Който е един и единствен. Всички живеят за Този, Който е един и единствен. Всички се покланят на Този, Който е един и единствен. Всички любят Този, Който е един и единствен. Всички търсят Този, Който е един и единствен. Но кой е Този, Който е един и единствен? Този, Който е един и единствен, не съществува, приятелю. Той е отвъд съществуванието. Но когато мислят за Него, Той изпраща на мислещите един особен Лъч от Светлина, с която да го открият в Несъществуванието. На тези, които Го любят, изпраща един особен Лъч от Любовта си, за да Го открият в Несъществуванието. На тези, които Го търсят, Той им изпраща една особена Сила, за да Го издирят в Несъществуванието. На тези, които Му се покланят, Той им изпраща част от Своята Душа, за да Го открият в Несъществуванието. А на тези, които Му се молят, Той им дава Себе Си. И така, кой е Този, Който не съществува? Това е просто Несъществуващият. Но Той оживява в отношенията към Него. И това, което Той изпраща на тези отношения, е наречено Живот. Някои го наричат Смисъл, други го наричат Светлина. Но това са само Лъчите на Този, Който не съществува. Той е родил всички неща, но не съществува. И понеже Той не съществува, ние живеем.

Тишината е единствената, която заслужава поклонение

Милиони същества в света се покланят. Едни се покланят на звездите, други се покланят на слънцето, трети се покланят на съдбата, четвърти се покланят на къщата си, пети се покланят на здравето си, шести се покланят на Бога, седми се покланят на хитростта си, осми се покланят на доброто, девети се покланят на дявола, десети се покланят на парите. Други се покланят на болестите: болестите така са ги превили, че се е образувал поклон. Исках да ти кажа, приятелю: светът е пълен с поклонници. И още много поклонници има, приятелю. Едни се кланят на идоли, други на алкохола, трети се покланят на живота, а други се покланят на смъртта. Както виждаш, приятелю, светът е пълен с поклонници – поклонник до поклонник. Може би си задаваш въпроса, дали и аз съм поклонник, приятелю. Да, и аз съм поклонник. Тишината е единственото нещо, на което се покланям. За нея мога да кажа само, че тя ме заведе при Истината.

Какво трябва да търси устремът на човека?

Какво трябва да направиш, за да намериш правия път в живота? Милиони мнения има по този въпрос. Милиони същества мислят по един или друг начин, но не са в правия път. Някои казват: За да си в правия път трябва да си щастлив. – В търсенето на правия път щастието е пагубно, приятелю. Други казват: За да си в правия път трябва да си добър. – С доброто не можеш да откриеш правия път, приятелю. Трети казват: За да си в правия път, трябва да си благодарен за всичко. – С благодарността не можеш да отидеш далеч, приятелю. Тя може само да увеличи твоята радост, приятелю. Тя дори произвежда енергия. Но нима радостните и енергичните хора в света са в пътя, приятелю? Не, те не са в правия път. Някои казват, че за да си в правия път, необходимо е да имаш вяра. Вярата е пагубна, приятелю. Погледни вярващите в света, приятелю. Нима това е правият път? Вярващите се радват, без да знаят, че вярата ги е погубила. Вярата е само едно търсене на опора. Такива хора дори и да намерят опора, остават далече от правия път. Други смятат, че за да си в правия път, е достатъчно да имаш търпение. В света има много търпеливи хора, приятелю, и някои от тях могат да издържат на какви ли не тежки изпитания. Но дори и те не са в правия път, приятелю. Къде се намира правият път, къде да го търсим, как да го открием? Разумният човек, любящият човек, мъдрият човек никога не търси правия път. Той е концентриран само в едно: Любов към Истината. Истината символизира пътя, приятелю. Тя е самият път. Който е намерил Истината, изведнъж разбира, че път няма. Истината е повече от пътя, тя превъзхожда пътя. Думата път няма реалност. Тази дума е само идея, само сянка. И затова милиони вървят в пътя, без да са в Истината. Само който има велика Любов към Истината, Истината му се саморазкрива. И така човешкият дух си отдъхва от идеята за пътя и всички пътища. Той си отдъхва, но не в световете, а в Реалността. Това отдъхване е наречено себепознание.

Истинското послание

Много послания са изписани в света: послания за живота, послания към народите, послания към човека, послания на съдбата, послания на звездите, послания за успеха, послания на цветята, послания за доброто. Ти ме питаш, приятелю, какво е моето послание. Само едно единствено нещо мога да ти кажа, приятелю. Истинското послание никога не е слово.

Историята на Прастария Странник

Странствах в различни светове и измерения. Странствах в живота, странствах и в смъртта. Странствах в здравето, странствах и в болестите. Странствах в много професии. Странствах в градовете на света и в градовете на отвъдното. Странствах в доброто, и странствах и в злото. Странствах в доброто, което е добро; странствах и в доброто, което е зло. Странствах в злото, което е зло; странствах и в злото, което е добро. Странствах под водата и над водата. Странствах в семейния живот, странствах и в пустинята. Странствах и между звездите. Странствах и в света на идеите. Странствах и в голямата светлина, и в големия мрак. Постоянно търсех Бога. Къде ли не съм бил, какво ли не съм бил? Какво ли не съм видял, какво ли не съм преживял? Странствах и в мира, и във войната. Странствах под земята, странствах и между ангелите. От милиони години странствам. И най-накрая Бог ми се откри. Какво ли не очаквах да видя, но това, което видях, изпълни с вечен смисъл моя живот. Оказа се, че странникът е Бог. Оказа се, че познах странника чрез странника. Оказа се, че познах Бога чрез самия Бог. Та нима има друг начин? Никой не може да познае Бога без Бога. Никой не може да познае Мъдреца без Мъдреца. За да познаеш Мъдреца в себе си, в тебе трябва да живее таен Мъдрец – това е самият Бог. И все още продължавам да странствам. И сега странствам в Съкровеното, и краят му не се вижда. И сега живея в света всред хората, но хората не ме виждат, не ме забелязват. Разбрах, че сякаш живея в друга вселена. И разбрах още, че хората не могат да влязат в моята вселена. И попитах странния Бог в себе си: Защо хората не дойдат в нашата вселена, във вселената на Съкровеното? Нима техният объркан свят може да ги радва? Вселената на свободата е до тях, а те не я виждат. – И каза ми странният Бог: Те имат преграда. – Попитах: Що е тази преграда? – Тази преграда е наречена, Сине Мой, любов към суетата. Тази суета е наречена светът. Не е ли справедливо всеки да странствува в това, което е избрал?

Кое е най-красивото нещо на света?

Кое е най-красивото нещо на света? Милиони мнения има по този въпрос. Едни казват: Очите на човека са най-красивото нещо. – Други казват: Звездите са най-красивото нещо на света. – Трети казват: Душата е най-красивото нещо на света. – Четвърти казват: Децата са най-красивото нещо на света. – Пети казват: Любовта е най-красивото нещо на света. – Шести казват: Книгите са най-красивото нещо на света. – Седми казват: Дърветата са най-красивото нещо на света. – Други казват: Цветята са най-красивото нещо на света. И още много мнения има за най-красивото нещо на света. За някои това е слънцето, за други това е дъждът, за трети това е планината, за четвърти това са птиците. И така могат да се изредят още плодовете, дарбите, скромността, търпението, радостта, залезът, картината на художника, музиката, делфините. И още много неща могат да се кажат. Например за някой красиво нещо е страданието, защото той смята, че в страданието душата се разцъфтява. За друг красиво нещо е адът, защото в ада той може да види себе си и с това виждане да избере правия път. Някои пък смятат, че болестта е красиво нещо, защото болестта не е нищо друго, освен постепенно събуждане на душата, която чрез това събуждане се завръща в своя Център. Други смятат, че борбата е най-красивото нещо на света, защото единствено в борбата със себе си можеш да познаеш своята истинска същност. В света наистина има много красота. Това са още трудностите, които пресътворяват човека, големите изпитания, които го предизвикват към извисяване, малките изкушения, които го предизвикват да стане силен и още големите изкушения, които пресъздават величието на духа в човека. Други смятат, че Мъдростта е най-красивото нещо на света. Според една древна Мъдрост колкото е по-голямо едно изпитание за човека, толкова по-голяма ще бъде красотата на неговата душа. Ето защо този свят е място на изпитания, и то за всяка душа. И не само човешките души страдат, но и животните и растенията също страдат, дори и цветята. Чрез страданията и изпитанията всяка душа ще се домогне до своята собствена красота, а това ще отведе душата до онази величествена и скрита красота. Ти ме питаш, Сине Мой, кое е най-красивото нещо на света. И ето, Аз ти казвам: Най-красивото нещо на света, това е незабележимата Святост, но дълъг е пътят до нея.

Единственото нещо, което трябва да се търси

Кое е това, което най-много трябва да се търси? Някои казват живота, други казват еликсира на живота. Някои казват разумността, други казват смирението. Някои казват мъдростта, други казват победата. Някои казват истината, други казват безкрайността. Някои казват търпението, други казват вярата. Някои казват душата, други казват тайната. Някои казват слънцето, други казват духът. Някои казват красотата, други казват дълбочината. Някои казват изяществото, други казват културата. Някои казват музиката, други казват подмладяването. Някои казват сиянието, други казват мистерията. Кое е това, което най-много трябва да се търси? По този въпрос има и особени мнения. Някои казват мрака, други казват смъртта. Някои казват страданията, други казват злото. Някои казват ада, други казват бездната. Някои казват удоволствията, други казват хаоса. Някои казват падението, други казват пъкъла. Милиони същества – милиони търсения. Едните търсят светлината, другите търсят мрака. Но този, който е намерил светлината, намерил ли е това, което търси? А този, който е намерил мрака, намерил ли е това, което търси? Тогава ученикът отново попита своя Учител: Кое е това, което трябва да се търси? – Учителят отвърна: Безименният. Защото само Той може да даде на душата неуловимия елемент. Безименният е единственият, който трябва да се търси. Не ще откриеш Името Му, но ще откриеш себе си. Не ще откриеш Името Му, но ще откриеш смисъла на своя живот. Не ще откриеш Името Му, но ще откриеш това, което надминава всичките ти мечти. Този, който е открил своя истински Баща, той става подобен на Истината. Той става подобен на безименната Истина. Единственото нещо, което трябва да се търси, е Безименният.

Гласът на Безкрая

Крилата не са създадени, за да летят, а за да прелетят до Него. Очите не са създадени, за да гледат, а за да Го видят. Сърцето не е създадено, за да чувства, а за да Го усети. Умът не е създаден да блуждае, а за да свети. Душата не е създадена, за да скърби, а за да сияе. Пътят не е създаден, за да вървиш по него, а за да откриеш себе си. Любовта не е създадена, за да живееш, а за да станеш божество. Тайната не е създадена, за да я откриеш, защото никой не е открил Тайната. Тайната е създадена, за да чуеш нейния Глас. Ще ме попиташ: Чий е този Глас? – Това е Гласът на Безкрая.

Ти си Мистерия

Ти живееш заради свободата си и ти умираш заради свободата си. Когато свободата дойде, ти нито ще живееш, нито ще умираш. Ето що е Духът. Ти се радваш заради свободата си и ти страдаш заради свободата си. Когато свободата дойде, ти нито ще се радваш, нито ще скърбиш. Ето що е Душата. Ти потъваш в светлината заради свободата си и тебе те пронизва дълбок мрак заради свободата ти. Когато свободата дойде, нито светлината ще ти е нужна, нито мракът ще ти е потребен. Ето що е Мистерия. Духът е син на Мистерията. Душата е дъщеря на Мистерията. Човекът е същество на света.

Алиар Рава

Знаеш ли, приятелю, кое е най-неизтощимото нещо на света или кое е това, което никога не се уморява? Някои казват животът. Да, животът е нещо, което постоянно тече. Това са милиони същества, милиарди същества. Кой може да ги преброи? Кой може да каже колко са снежинките във вселената? Кой може да каже колко са капките във всички океани и морета? Кой може да преброи всичките звезди? Кой може да преброи тревичките дори в нашия свят? Кой може да каже колко туптящи сърца са живели на земята от първите времена досега. Да, животът наистина е неизтощим. Но има нещо в Древността, което е повече от тази неизтощимост. Това е животът на Първата Слънчева Раса. Това е времето, когато хората са били Слънца. Това е времето на Боговете. Ако ги попитаме кое е най-неизтощимото, най-неуморимото нещо на света, те няма да ни кажат, че това е животът. Те няма да ни кажат дори, че най-неизтощимото нещо е изворът, нито дори пък слънцето. Още в Древността те са дали отговор на този въпрос. Древната Слънчева Раса е имала най-дълбоките и прости отговори на всички обикновени и необикновени въпроси. Когато попитали един от Великите Учители на Първата Слънчева Раса, който се наричал Авотар, означаващо на най-древния език „Врата на скромността“, кое е най-неизтощимото нещо на света, той промълвил само две думи: Алиар Рава – Неговата Милост. Това е отговорът на Първата слънчева Раса.

Там можеш да пристъпиш само със своето отсъствие

Хората нямат очи. Посветените нямат Око. Мъдрите нямат Виждане. Къде ли е скрито Окото на Виждането? Ето какво ни е предадено за това. Тези, които са живели, те нямат Око. Тези, които са пребивавали в Светлината много времена и епохи, те също нямат Око. Само 24-те Прастарци имат частица от Окото на Най-Древния. Докато придобият тази частица от Окото на Най-Древния, те е трябвало да преживеят състоянието на Бездната. Преданието казва, че Бездната е съставена от Велика Тишина. Само 24-те Прастарци са оцелели в тази Велика Тишина. А за тези, които не са могли да издържат, е било създадено Словото и Вселената. Ето защо днес има много слово, много реч, има битие, има присъствие и кипи живот в цялата Вселена. Но това е животът, който е излязъл навън от Истинския Живот. Великита Тишина не приема хора и същества с битие и присъствие. В нея може да живее само този, който отсъства. Велик Дом е Тайнството на Древната Тишина.

Безмълвието е най-великата Реч

От много години учениците очакваха своя Учител. Атмосферата беше Божествена. Всички очакваха Великата Реч. Учителят Авазир беше в странство и днес се завръщаше. Всеки ученик беше запалил по една свещ. В Древността това беше символ, че Съкровеното е събудено. Наближаваше Свещената минута. Учителят Авазир застана в центъра, настана Свято мълчание, дори и пламъкът на свещите застина. Учителят постоя около 10 минути, без да каже нито дума. После се поклони и замина завинаги от този град. На неговото място беше оставен малък свитък, изписан на древен език. Учениците му го гледаха и се чудеха, но никой не можеше да го разчете. Тогава любимият му ученик, който се наричаше Алварон, изпадна в дълбока молитва и поиска Откровение за древните думи. И после Алварон преведе думите на Благословението. А на древния език Благословение означаваше Одухотворяване. Думите бяха следните: Безмълвието е най-великата Реч. Истинската Любов е мълчалива. Безмълвието е Безсмъртие. Да очакваш Безмълвието и да пожелаеш да се слееш с него – ето това е Древното Послание. Който очаква думите, той си създава светове и с това изгубва Реалността. Който очаква единствено Безмълвието, той превъзхожда световете и той се слива с единствената дума на Безмълвието. Тази дума е наречена Истина.

Нещото отвъд Безпределността

Милиони хора по света си имат свое лице. Милиони, милиони лица, но кое е истинското лице на човека? И има ли човекът въобще истинско лице? Да, човекът има истинско лице. Това лице е Любовта. Но що е Любовта? – Безпределност. Тогава къде е лицето? Ти трябва да изминеш дълъг път, приятелю, за да се срещнеш с лицето на Безпределността. Първо трябва да преминеш през пътя, който е наречен Дълбините на мрака. После трябва да преминеш през пътя, който е наречен Бездната на светлината. И накрая ще видиш едно единствено нещо: своята тайна стаичка. Никога не е влизал в нея човешки крак. Никога дявол не е влизал в нея. Никога ангел не се е докосвал до нея. Дори всемъдрите Херувими не знаят къде се намира тя. Само Древният знае това тайно място. Той го е създал за Себе Си. Мъдреците познават тайната стаичка като Свещеното място, Свещеното сърце. Но тайната стаичка надминава Мъдростта, приятелю. И Древният не се е произнесъл още за нейната тайна. За нея в нашето Предание само е загатнато, че тайната стаичка е преминала отвъд Безпределността. Но къде се намира това място, ние не знаем.

Този, който погълна Бездната

Живееше в Древността Велик Търсач. Той беше Търсач на Истината. Той беше обходил всички светове, но за да влезе в самата Истина, му остана последното изпитание, последния свят. Последното място беше Бездната. Върховното му изпитание. Тогава се яви Най-Древният и го попита: Искаш ли да продължиш, защото след малко се разделяме. Всички загиват в тази Бездна. – Търсачът каза: Не виждам раздяла. А за това дали ще се завърна, аз знам, че вече съм се завърнал. – И тогава той биде захвърлен от Най-Древния във Великата, Безпределна Бездна. В дълбокото си падане Търсачът за пореден път се превърна в Дух. Той забрави ума, сърцето и волята си, той изостави и тялото си. И още нещо: изостави и душата си. Остана му само Искрата – Древната Искра. И тогава той видя, че мракът и светлината са илюзия. Видя, че световете са илюзия. Видя и илюзията на Бездната. Беше му останала само Искрата. И тогава се яви Древният и му каза: Ела при Мене, Сине Мой. Отнема ти се вече търсенето на Истината, защото ти вече можеш да я осветяваш. Досега тя ти даваше сила, но от днес нататък ти си силата на Истината. И ти ще се наречеш Лао Хай. – Така се роди един от Великите Старци. А името му означаваше „Погълналият Бездната“ или още „Неизвестният на Светлината“.

За Този, Който е отвъд 88-то Небе

Попитал Учителят Асморал своите четирима любими ученици: Защо съществува Вселената? – Първият ученик казал: За да познаем себе си. – Вторият ученик казал: За да има вечно развитие. – Третият ученик казал: За да разберем Любовта си, дали тя може да обхване цялата Вселена. – Четвъртият ученик казал: Вселената съществува, за да познаем своя Учител. – Тогава се явил Незнаен Глас. Той казал: Вселената никога не е съществувала. Аз съм Единственият, Който съществува. Но Аз съм Най-Скритият. – Тогава един от учениците се осмелил и попитал: Можеш ли да бъдеш открит? – Незнайният Глас казал: Мога да бъда открит най-много до 88-то Небе. Това е границата на вътрешната Вселена. Оттам нататък е Моето трето укритие. Никой не е стигал дотам. – Попитал още ученикът: Ти имаш ли име? – Незнайният Глас отговорил: Всички имена, които съществуват, са Мои, но Аз нямам име. – И преди да си тръгне, Незнайният Глас казал: Достатъчно е в живота си да сте постоянно устремени към Истината. Този устрем вечно ще ви обновява. Този устрем е вечното въведение към Мен...

Духът е създаден, за да пресъздава вечно себе си

Отишъл Учителят Аимдорор сред своите любими цветя. В този ден бил празникът на цветята. Той искал да провери дали цветята знаят защо са създадени. Първо попитал розата: Знаеш ли защо си създадена като роза? – Розата казала: За да украсявам с цветовете си и с аромата си душата на жената. – После попитал теменужката: Знаеш ли защо си създадена? – Теменужката казала: За да живея в скромност. – После Учителят Аимдорор попитал между другото тревичката дали тя знае защо е създадена. – Тревичката казала: Аз съм създадена, за да побеждавам ветровете и бурите. – И накрая Аимдорор попитал безсмъртничето: Знаеш ли защо си създадено? – Безсмъртничето казало: Аз не съм създадено. Моят Дух вечно се обновява, без да е създаден. Аз съм отблясък на този Дух и всеки, който разбере отблясъка му, ще разбере и моя Център. Според мен Духът е най-великата идея във Вселената. Той е създаден безсмъртен, за да може вечно да се пресъздава.

Мистичният път към Бялата точка

Учителят Армахор повика своя любим ученик и му каза: От много години ти се стремиш към Истината и жадуваш за нея, но днес мракът те призовава на среща. Не забравяй, че в този път навътре аз ще бъда само наблюдател. Аз няма да мога да ти помагам, защото във Великото Спасение никога няма посредник. Това е лично дело. Това е най-личното дело в тайната Вселена. Единственият ми съвет, Сине мой, е: движи се. Съгласен ли си да тръгнеш, защото мракът те очаква? – Учителят разбра по очите на своя ученик, че той е непоколебим. Учителят каза: Затвори си очите, Сине мой, и тръгни, защото това, което те очаква, превъзхожда световете.

– И затворих очите си, и това, което видях, беше мрак до мрак, бездна от мрак. Знаех само едно: че трябва да се движа. Не знам колко време измина, но мракът сякаш все повече се сгъстяваше. Но знаех, че трябва да се движа. Изведнъж разбрах, че това, което се движи в мен, е устремът. Не усещах тялото си, но знаех, че имам устрем, сякаш това беше моето ново тяло. После видях, че срещу мен е застанала смъртта, и тялото ми сякаш се скова. Успях да заповядам на устрема си: „Движи се!“ И така аз се освободих от смъртта. Продължих напред, сякаш бях сам в тайната Вселена. И срещу мене отново мрак, по-тежък от смъртта. Промълвих на устрема си: „Движи се, движи се!“ И тогава в далечината видях Бялата точка. И макар че за един миг изпитах чувство за опасност, казах си: „Движи се!“ Тогава Бялата точка се приближи до мен и много деликатно ме докосна. За първи път познах себе си като душа. Аз видях душата си и разбрах, че който е видял душата си, вечно ще живее. Дълбоко в себе си разбрах, че смъртта не съществува. Тогава чух Гласа на своя Учител: – Сине мой, ти си вече спасен завинаги. – А каква беше, Учителю, тази Бяла точка? – Това, Сине мой, беше Началото, което няма начало. Бялата точка винаги постъпва по два начина: или те докосва, или те прегръща – така казва Преданието. Когато те прегърне, изчезваш завинаги в Скритата Древност, ставаш Мистерия в Мистерията. А когато те докосне, ставаш Син на Истината, ставаш служител на душите, които търсят Истината. Та казвам ти, Сине мой, служи на душите, защото предопределено е всяка душа да се срещне с Бялата точка. Всяка душа е предопределена да стане безсмъртна.

Не спирай да гориш, докато не срещнеш лицето на Истината

Учителю Азархил, разкажи ни нещо за твоя дух на търсене. Как ти си постигнал Истината и какво означава това? – Така го попитаха неговите любими ученици и той разбра, че искрено го питат. Отначало Учителят Азархил каза: Първото условие за това търсене на Истината е да бъдеш обхванат изцяло от духа на търсенето. Има едно безпокойство – ти не можеш да се храниш както трябва, защото знаеш, че храната не може да ти даде това, което търсиш. И още: ти не можеш да дишаш както трябва, не можеш да мислиш както трябва, не можеш да чувстваш както трябва, не можеш да спиш както трябва – защото знаеш, че онова, което си изпуснал в живота си, превъзхожда всичко това. А ние всички сме изпуснали Истината. Така аз бях обхванат от голямо безпокойство и от голям огън заради Истината. С този обхванал ме огън аз потеглих на път към вътрешните светове. Странстването ми продължи много време, докато най-накрая видях нейното лице – лицето на Истината. Това, което видях, беше Безкрайността. Но аз не се уплаших, защото разбрах, че аз съм тази Безкрайност. После се яви при мен тайният създател на Безкрайността – това беше малката Бяла точка. Тя ме погледна, докосна ме и после пак ме погледна. От този момент нататък аз разбрах, че съм Съкровен и Безкраен завинаги. И разбрах още, че да съм Съкровен, това не е никакво постижение; това е моето естество, това е моята Свещена природа. И ето, сега съм сред вас тук на земята. Нямам постижения, но имам в себе си Истината. И тези от вас, които я долавят, ще стигнат някога до нея.

Нещата от Древните времена

В начало Бог създаде Бездната Неведома. После Бог създаде Истината и Истината бе изтъкана от Неговия Глас. После Бог създаде съществата, човека, световете и всичко останало. И изпълнено с Величие беше всичко създадено. Най-великото от създаденото беше Бездната Неведома. Само 24-те Старци можаха да понесат това Величие. Друга част от великите същества понесоха Истината и заживяха в нея, като в Истината сам Божият Глас ги хранеше. Те знаят, че с натрупването на Истината в себе си някога ще се върнат в Бездната. Но не само в тези два Първични свята има Величие и Красота. В другите светове Величието и Красотата се осъществяват от съществата, наречени Търсачи. Търсачите сами по себе си рано или късно ще се завърнат във втория свят. Търсачите оставят следи за всички други същества. Когато съществата са изгубили следите, за тях остават само спомените. Всеки спомен си има свое време на вихър и чрез този вихър следите се възстановяват. Това е пътят на съществата, приятелю. Но ти ме питаш що е Бог, що е Бездна. Думата Бог, приятелю, означава Абсолютно Неизвестният. На Ра Авинор това е наречено Натар Махавара. А що е Бездната, приятелю? Това е Скритата Истина. Ето това са нещата от Древните времена.