Будност и Осъзнатост

Разговор на Таня Петкова с Елеазар Хараш – 1 ноември 2026 г.

Встъпителни откъси

Елеазар Хараш: Когато съзнанието на един човек е пробудено, можеш да му кажеш и дълбоката истина за него. Пробуденият става все повече господар на себе си. Това е един от белезите.

Истинската будност е и отвън, и отвътре. Будният винаги има равновесие — външно или вътрешно.

Будността дава на ученика Любов и Светлина, обаче осъзнатостта отива по-надалеч. Осъзнатостта дава на ученика Дух и Истина, а свръхосъзнатостта дава Истина и Мистерия.

Без будност човекът се изгубва в чужди влияния. Говорим и при тежки условия — се владееш. И при отчаяния и тежки атаки пак се стараеш и постъпваш благородно.

Будният знае, че страданието изисква промяна на поведението. Дошло е страданието — иска промяна от тебе.

Да живееш, значи да взаимодействаш с Бог, с Учителя, с вниманието, с реалността. Будният никога не се обезсърчава — друг негов знак.

Разговорът

Таня Петкова: Радвам се, че един от първите наши гости в студиото на „Будни БГ“ ще бъде Елеазар Хараш — нашият любим учител, който през всички десет години, от самия старт на „Портал 12“, когато започнахме, беше пътеводна светлина както в нашето духовно развитие, така и на всички наши зрители.

Благодаря, че отново показахте неизменния път на Любовта. И както сте ми казвали в един наш разговор: „Не мога да направя и крачка от Любовта“, за което съм много, много благодарна. Темата, която избрахме, е за будността.

Елеазар Хараш: Да. Аз прибавих и осъзнатостта. Будността и осъзнатостта вървят ръка за ръка.

Първо, преди да почна, искам нещо важно да кажа, защото много хора казват: „Всичко е от Бог“. Учителя казва: „Не всичко е от Бог“. Човешките глупости, безумия, отклонения, нарушаване на правилата не са от Бог. И казва Учителя: „Бог ги допуска“. Пак е Той, но за да ги накаже.

Това е една много тънка разлика, защото много хора казват: „Да, то пак е от Бог“. Само че там ще бъдеш наказан. А някой път можеш да бъдеш наказан и със смърт, и със строгост, която не си чувал. Просто да знаят хората, като произнасят.

Така, будността. Истински пробуденият човек не е този, който мисли за Бога, а който се е слял с Бога. Будността е освободителят от ограниченията на света, умът. Пробуденият или пробуденост в дълбокия смисъл означава възкресение. Затова такъв човек става осъзнат и вече няма нужда от възкресение, защото Бог е в него и Учителя е в него.

Когато съзнанието на един човек е пробудено, можеш да му кажеш и дълбоката истина за него, защото той ще разбере правилно. Пробуденият е и смирен и ще влезе в Нищото, и ще разбере точно какво се иска от него.

Пробуденият става все повече господар на себе си. Това е един от белезите. Говорим и при тежки условия — се владееш. И при отчаяния и тежки атаки пак се стараеш и постъпваш благородно. Не някак си. Да.

Таня Петкова: Вие казвате във вашите лекции, че пробуденият изпреварва събитията, когато е развил тази будност.

Елеазар Хараш: Да, на високото ниво — будност. А пък влезе ли в осъзнатост, там изпреварва и светлината, и Любовта даже. Голям въпрос.

Пробуденият се освобождава постепенно от своята карма, от своето минало — друг знак за пробудения. Постепенно слабостите, недостатъците — всичко си отива. Истинската будност е и отвън, и отвътре. Само пробуденият може да слави Бога; спящият не може. Будният винаги има равновесие — външно или вътрешно.

Между другото, Таничка, има от Учителя едно упражнение, рядко — „гняв без гняв“. Значи строгост. То е строгост, за да събудиш човека. Рядко ми е действало. По принцип не действа. Мекотата е по-хубава, обаче пък някъде, ако държиш на мекотата, ще мине много време, докато хората се коригират. Много е деликатно. То пак е свързано с будността и с преценката на различаването.

Таня Петкова: В някои спомени Учителя е показан в такива ситуации, когато проявява такава строгост към най-обичните си ученици.

Елеазар Хараш: Да, даже и с бастуна, и отделно въобще. Защото Той е мярката — каквото и да прави, е прав. Това е будността и осъзнатостта.

Таня Петкова: Може ли да кажем, че Учителя, ако види, че ученикът има усърдие, има стремеж, но няма послушание, тогава може да приложи тази мярка, за да му даде импулс?

Елеазар Хараш: Да, защото само с усърдие и усилие няма да постигнеш. Трябва ухо. А пък някой път, за да се отвори ухото, може да мине човек през много страдания. А може и да се спести — Учителя може да му ги спести.

Божието око е всякога будно за всичко в цялата Вселена. Учителя казва: „Бъдете будни, да не правите зло“. При Божествената будност ти постоянно се молиш. Будният постоянно пази връзката си с Бога.

Значи какво прави какво струва.. Той държи на една скрита истина, той си я знае заради будността и знае какво иска тя, а не какво хората отсреща искат.

Будният съхранява мира си, равновесието си, силата си. Молитвата храни и поддържа будността. Ако нямаш будност, изкушенията ще те изместят от Бога и от пътя.

„Бъдете будни за задачите си на земята“, казва Учителя. Това на онзи свят не можете да го направите. Будният използва мъчнотиите за израстване, развитие, облагородяване. „Бъдете будни към злото, което всеки момент ви дебне.“ Учителя казва: „Няма почивен ден“.

Таня Петкова: Може ли да кажем, че будността ни дава възможност да се проявим като ученици при всички условия?

Елеазар Хараш: Да.

Таня Петкова: Да не се оплакваме от условията, а да ги приемем такива, каквито са, и да се проявим в тях.

Елеазар Хараш: Будността дава на ученика Любов и Светлина, обаче осъзнатостта отива по-надалеч. Осъзнатостта дава на ученика Дух и Истина, а свръхосъзнатостта дава Истина и Мистерия. Това са тънки разлики, които скоро Учителя ми ги разкри. Съвсем друга степен — на мистик.

Будният всякога знае какво да допуска — кои мисли и кои желания. Защото той усеща, че винаги е не само пред Бог, а и пред цяла комисия същества. И който мисли, че е направил нещо и никой не го е видял, той няма представа.

Чуждите влияния нямат власт над будния. Значи каквито и внушения да са, те малко влияят, но угасват все повече, защото той отговаря с Любов, със скрита Любов. А скритата Любов е най-дълбокото нещо, което се справя с враговете.

Таня Петкова: Тя ги разтваря.

Елеазар Хараш: Тя ги разтваря, да. Без будност човекът се изгубва в чужди влияния. Будният никога не се обезсърчава — друг негов знак. Може да изглежда и някои мислят, че е отчаян, а той — има разлика — е замислен.

Таня Петкова: Тогава може ли да кажем, че има пряка връзка между будността и покоя, вътрешния покой?

Елеазар Хараш: Има. По-скоро будността има връзка със спокойствието, а осъзнатостта вече…

Таня Петкова: С покоя.

Елеазар Хараш: Да, да. Будният е винаги под влиянието на Бога и на Любовта на своя Учител. Будният е в Божественото съзнание. „Ако бяхте будни, какво ли не бихте видели“, казва Учителя. Будният е внимателен.

Тит Нат Хан казва — някои неща съм изкарал от него — внимателността не се вкопчва, не упреква, не потиска. Защото някой казва, че учението е Любов: „Трябва да ме обичаш“. Няма такова нещо. Има различаване, има мярка. Строго определено е кой да обичаш, както е определено кой да ти е родител, баща, брат. Въобще някои така искат да използват учението и да завъртят Учителя на погрешно…

Таня Петкова: В някои от вашите лекции вие говорите за опасността, когато един човек се пробуди, да се възгордее и да се възприеме за авторитет. Тогава будността отнема ли му се?

Елеазар Хараш: Тя известно време може да му бъде дадена, за да бъде наказан, и после ще му се отнеме. Защото в момента, в който помислиш, че си авторитет, с тебе е свършено. Ти изместваш..

Таня Петкова: Това ли е най-голямата опасност за будността?

Елеазар Хараш: Да, да. Ще изгуби пътя си. Тит казва: „Внимателният човек не се изгубва в своите мисли“. Той ги различава и ги владее. „Пий си чая — казва — бавно и почтително, сякаш е оста, около която се върти светът.“

Таня Петкова: Как да разбираме тази мисъл?

Елеазар Хараш: Толкова отдаден и потопен в процеса — правиш само едно нещо – пиеш чай. Не мислиш за нищо друго. Аз като пия често кафе, първо почвам с Учителю.. Стана ми навик. После почвам да повтарям: Абсолюта е моето здраве. Гледам на всяка глътка да е. Не успявам на всяка глътка, но някой път или други хубави думи или глътката пак е приятна. Този процес трябва да влезеш в него.

Таня Петкова: Тук се сещам за вашата книга за Мига и за всички ваши неща, които сте написали за Мига. И това, че всеки миг трябва да изпълваме със съдържание за Бога и мисъл за Бога. И тогава става тази алхимия и това свързване.

Елеазар Хараш: Да, голяма тайна има, Таня, в Мига, защото той е по-бърз не само от миналото и настоящето и от бъдещето. Той е по-бърз и от настоящето. И за да си в Мига, трябва да си много дълбоко в Бога и Той ти дава мярката. Бог е мярката. Но то пак се тренира и на които го тренират, им се дава.

Казва за чая: „Това е моят опит“. За нещата въобще. Никакви обвинения на нищо. Никакви доказателства, а само разбиране и внимателност. „Нашите помрачения — казва той — са скрити просветления.“ Той си ги вижда, защото те ще донесат.. Осъзнаването е влизане в Божието царство. Практиката е процес на самообучение, а Нищото е реализираната природа.

Разбирането винаги води до Любов. Будността — говорим за различаваща Любов. Не „Дай ми Любов“ — и някои почват, играят на просия. Разбирането винаги води до Любов. Будният има чисто виждане. Той е от висше измерение. Ако не виждаме същността му, същността на някое явление, това означава, че в нашето виждане има теч. Защото събитията са тайни събития.

Сещам се за тези кораби, атаките. Колко е просто, обаче може да бъде неразбрано. Президентът, парламентът и последователите — представяш ли си, ако почнат нашата формула: „Господи, Боже мой, Учителю мой, събуди Божественото във Варна, България и целия свят и нека Твоят мир да царува навсякъде“.

И представи си ги, Таня, това са примерно три, четири, пет милиона, всеки ден, особено да кажем в десет часа. Дето казва Учителя, правете всичко с оглед на числата. Числото десет е на пълнотата. Ще се изпепели това зло, обаче те с антиоръжия… Както и да е.

Оставяме ги свободни, но такива хора и земните въобще ще… Много страдания, няма да има резултати, пак ще се прераждат, пак ще повтарят. И това може да отнеме и хиляди, и милиони години според Учителя, защото няма будност, а осъзнаването е далече. А виж колко е просто. Забележи — просто е едно изречение, то няма една минута.

Таня Петкова: Да, но вие дадохте тази формула точно преди тези събития.

Елеазар Хараш: Да, да.

Таня Петкова: Мислите ли, че това, че много хора се включиха — не само в България, по целия свят, тъй като много хора ви следят — омекотява и разрежда?

Елеазар Хараш: Смекчаване има, но аз говоря за по-дълбоко единство още. Може да станат милиони и църквите да се включат. Кратка и ясна молитва, защото ако караме: „Справи се с войната“, Божественото остава настрани. После пак ще има война. „Събуди Божественото“ — войната ще изчезне.

Будният има чисто съзнание, а тук мисленето е всякога правилно. Изключения не говоря. Буден и внимателен означава реален. Да живееш, значи да взаимодействаш с Бог, с Учителя, с вниманието, с реалността. Необходимо е да практикуваме правилен възглед. Това е било и при толтеките.

Будният знае, че страданието изисква промяна на поведението. Дошло е страданието — иска промяна от тебе. Ако не го разбереш… Познавам някои такива около мене, които, ако им кажа истината и ако я разберат дълбоко, те ще се парализират. То е малкият удар. Мълча. Те нахалстват, спорят нещо. Мълча. Трябва да заслужиш да ти бъде казано и да имаш ухо. И тогава можеш да се спасиш от нещо тежко, което иначе… Злото дебне безпощадно.

Таня Петкова: Това означава, че трябва да си готов да приемеш.

Елеазар Хараш: Малко или много трябва да си готов и малки усилия да правиш, старателни, за да можеш да се спасиш от…

Буда е нарекъл страданието свещена истина. Дали едно нещо е правилно или погрешно — това са скрити неща. Това е тайно знание и само посветените знаят кое е правилно и кое не е. Правилният възглед ухае като цветя. Правилната осъзнатост е самата сърцевина на учението.

Тит Нат Хан — будистко учение, виетнамски будист, изключителен, пробуден човек. Тази осъзнатост, казва, приема всичко, без да осъжда, и затова прониква. Приемането е Любов, свързано е със смирението и с Нищото, и прониква в дълбоките истини. Сега дали ще ги каже, дали ще ги сподели, доколко ще ги каже — той има различаване и знае кое да каже и кое да премълчи.

Чрез осъзнаването страданието ни носи свобода. На всеки е необходимо строго определеното му страдание, за да възстанови себе си. Практикуването на чистотата е осъзнатост. Когато сме осъзнати, ние чуваме какво изричаме. Не можеш да изричаш каквото си искаш и да мислиш, че всичко е от Бог. Някой път с думите ти можеш да убиеш хора.

И сега Бог може да им помогне и да ти даде урок и на тебе, и там. Но това правило, което съм дал: „Бди страшно над всяка своя дума“. Независимо че като изричат, посветените, Учителите, могат да бъдат неразбрани и критикувани. Те знаят какво казват и какво влагат пред Него, Върховния. И оттам нататък вече те са в свободата. Които ги критикуват, изпускат нещо.

Таня Петкова: Това означава, че будният има свещен подход към Словото.

Елеазар Хараш: Изключителен подход, изключителен. Всяка дума — защото думите са същества, портали, врати. Не живеем ли дълбоко и тайно, чисто, пилеем себе си. Аз много я харесвам скритата чистота, а не тази показната.

Таня Петкова: Вие как я разбирате?

Елеазар Хараш: Ами и външно, и вътрешно буден. И в говоренето, и в мълчанието, и във вътрешното говорене на мислите. И туй Таня се случва и по време на сън. Просто като си го тренираш, като стане навик — както един музикант, който свири всеки ден и се упражнява с Любов, може да свири със затворени очи.

Таня Петкова: Това става реалност, когато си потопен така?

Елеазар Хараш: Да, просто става твоето си ежедневие. Истинската будност е осъзнато осъзнаване, осъзнато дишане в Бога. Това дишане — много дълбока енергия приема осъзнатото дишане.

Аз имам една формула, която карам с десет — десет — десет. По изключение мога да я кажа. „В името на Абсолюта…“ Поемам си — десет пъти „Ом“, казвам формулата и десет пъти „Ом“, и пак изпускане на десет „Ом“. „В името на Абсолюта аз съм съвършената сила на действието.“ От Бога формула, чиста.

Пак става постепенно, но вече, щом си тук, ако някъде направиш грешка, значи Бог иска. Защото и мъдрецът на годината прави една или няколко грешки, но той веднага ги хваща и прави по-високи нива, които другите въобще не разбират, ако го критикуват и даже да го хвалят.

Таня Петкова: Тоест осъзнатото дишане, формулите и будността имат пряка връзка.

Елеазар Хараш: Свързани са тясно, да. Ако го нарека Велика Троица, няма да сгреша.

Будният знае, че ние сме онова, което възприемаме — друго важно нещо. Не можеш да възприемаш всичко, което ти дойде в главата: политика, войни, лоши мисли. Ти си отговорен за това, което възприемаш, и това, което предаваш. Даже и за храната, която ядеш — пак каква храна възприемаш, пак си отговорен.

Таня Петкова: Изградил си си филтър, който…

Елеазар Хараш: Да, да. И не могат да те… Помня една случка. Бях се отказал от захарта като принцип. Един приятел там, жена му изготвила някакви сладки… Викам: „Ако искаш повече да не стъпя в този дом“. И той ме разбра веднага. Това е принцип.

Аз някъде може да имам хляб, в който са сложили малко захар. Затова чета етикети и всичко. Но някъде може и да бъде. Но когато знам, че има един милиграм или което и да е — край. Така се тренират принципите.

Таня Петкова: А захарта опасно същество ли е?

Елеазар Хараш: Думите на Учителя: „В захарта се крие лъжа“, са напълно достатъчни. Има си кокосова захар, полезна; има си тръстикова; има си мед. Много неща. Ако трябва, и без захар ще пия кафето.

Така. Значи будният знае, че ние сме онова, което възприемаме, и тук той много внимава. Осъзнатият вижда в дълбочина; земният вижда повърхностното и понякога го взима за дълбоко, но това е негова свобода.

Правилният възглед е по-дълбок от света и от светлината. Всичко, което правите, е пред Бога. Той е тук, а дали Го виждаш или не, това е твой проблем. За мен Бог е тук по всяко време, двадесет и четири часа.

Дълбокото осъзнато дишане увеличава осъзнатостта, висшата енергия. „У дома“ означава в своята дълбочина. Тук няма нужда от спасение. Ти си си в дълбините. Спасението е в осъзнаването, че Бог е в тебе. И съшевременно — голяма скромност и смирение.

Таня Петкова: Тук съм извадила един ваш цитат точно по тази тема. Вие казвате: „Будност — това е едно от най-важните неща, които трябва да придобиете в това прераждане. Буквата Б означава къща — закон за вътрешно развитие“. Това е вашата къща.

Елеазар Хараш: Да, буквата Б… Будността е важна крачка при толтеките, при атлантите, но те са казали: „Който остане в будността, изостава в развитието си“. Будността трябва да те заведе при осъзнаването. И там вече Мъдростта и Гносисът истинския слизат.

Таня Петкова: Кой е прагът, когато преминаваме от будността в осъзнатостта?

Елеазар Хараш: Това са степени на съзнание, на измерение. Ако един буден говори с един осъзнат, ще има голяма разлика. Будният, ако го разбере, тръгва към осъзнатост. Защото осъзнатостта е висока летва. Осъзнатият човек никога не може да прави грях. Той няма такава способност. Той е винаги пред Бог и действа пред Него, и действа заедно с Него. Няма как — всичко е друго измерение.

Таня Петкова: А Бог ли отключва тези нива? Той ли отключва всяко едно ниво и будността?

Елеазар Хараш: Значи будността я отключват Бог и Светлината. Абсолютът и Учителя отключват мистиката, осъзнатостта и по-дълбоките степени. Затова Бог е дал Учител. А на нас е дал страхотен Учител. Бялото Братство това е нещо.. Ако не беше Учителя, не искам да кажа какво я чакаше България. Няма да го изрека, защото е страшно.

Таня Петкова: Неговата милост ли в момента действа България все пак да остава защитена?

Елеазар Хараш: Най-много. Най-много Той действа тайно, защото, ако Той се оттегли, ако учениците бъдат нападнати по някаква причина — Окултното Братство, Бялото Братство — това е върховна грешка. И този път няма да бъде както богомилите се изпариха.. Църквите и властта бяха срещу богомилите и изпариха истинското християнство. Този път няма да има турско робство. Причината е турското робство… Този път ще има нещо много по-тежко, което на моменти е зловещо. Поне да го чуят хората. Защото Бог не прощава. Учителя казва: „Любовта прощава, но, в смисъл - не извинява“. Няма извинение.

Спасението е осъзнаването, че Бог е в тебе. Бог в тебе е спасението, но ако си осъзнат — това е единството. Осъзнаването е нещо преди света. Будността е път.

Кундалини се събужда напълно само в Сахасрара чакра и тук вече няма нищо друго освен Бог и Учителя навсякъде. И ги виждаш пряко. Тук спира умът и съзнанието за света. Само в това осъзнаване вие се намирате тук и сега. Другите си го въобразяват. Направи някой добра постъпка и мисли, че… Други са мерките.

Таня Петкова: И заживяваме в Мига.

Елеазар Хараш: Да, да.

Таня Петкова: Защото заедно с Него.

Елеазар Хараш: Тит Нат Хан казва, че тук идеята за щастие не е съвършена. Тя не отговаря на реалността. Щастието ще те застави да страдаш. А Истината — тя е свобода. Тя ще те освободи от погрешните представи и на щастието, и на нещастието.

Съзнателността е Истината. Чистотата — това е Истината; в будизма е наречена Чистата земя. Кой е буден? Внимателният. Той не се вкопчва, не осъжда и не допуска омраза и критика.

Будният знае, че за да могат нещата да се разкрият пред нас, ние трябва да сме готови да се откажем от вижданията си за тях, от миналото, старите заблуждения. Заблужденията са невидими врагове. Тит Нат Хан казва: „Това е моят опит — никакви обвинения, а само дълбоко отношение в чистота“.

Семето на пробуждането се създава от семето на Любовта. Невъзможно е да избягаме от нещата, които мразим. Можем да ги преобразим и да ги преодолеем.

Таня Петкова: А плодът на будността и плодът на Любовта?

Елеазар Хараш: Плодът на будността е, че ти е позволено да пътуваш. На Любовта е позволено да познае Бога — цялостната Любов. Осъзнатостта вече отива към Абсолюта и към тайните на Учителя.

Когато сме осъзнати, тогава страданията стават слаби. Само чистото съзнание може да направи за нас същественото. Осъзнаването е основата на изначалната, истинска Любов. Истинската Любов е изтъкана от осъзнатост. Всяка крачка трябва да ви напътства към покоя.

При неовладян ум външното спокойствие е голяма измама. Осъзнатият живот е следване на Истината, а не медитация. Много хора са в медитацията, но не са в Истината. Които практикуват Истината, живеят в свободата. Дори ако са заключени в затвор, те са свободни. Спокойно излизат — от тялото излизат.

Таня Петкова: То не е ли това истинската медитация?

Елеазар Хараш: Истинската. Много красиво казва — сега правим втора книга на Махарадж, и трета подготвяме — казва: „Сънуваш някъде, че си на морето, на разходка, разглеждаш природата. С кои очи гледаш? Нали очите ти са затворени?“. Това са очите на душата и на пробудения човек. Той гледа.

Просветленото същество е съградено от осъзнаване. Благодарение на вниманието всяка постъпка може да генерира енергия — зареждане. Когато съм реален, животът също е реален. Когато сте единни, Царството е тук. Царството Божие е тук. Когато сме осъзнати, имаме енергията на покоя. Осъзнатият човек живее в своята Божествена дълбочина.

Когато вървите релаксирани по пътя си, вие вече практикувате осъзнаване. В релаксацията умът е разреден, няма го. И ставаш все повече осъзнат. Активният ум е опасната карма.

Таня Петкова: Онзи ден при Кану той каза, че ако усетим и най-малкото напрежение, първо да спрем, да си кажем няколко формули, да подишаме, да се успокоим. Защото след това всяка една работа, която извършим, тя ще бъде пак с това напрежение и даже ще го увеличи, и ще се изместим.

Елеазар Хараш: Да, бе Кану е голяма работа. Какво да ти кажа — правилното дишане направо поглъща тази тревожност. Само за малко поеми си въздух, влез във формула или в някаква древна дума, или в каквото и да е. Даже и да не влезеш, самото дълбоко дишане е висша енергия.

Таня Петкова: Тоест се връщаме и се концентрираме отново в себе си, в Бога, в Мига.

Елеазар Хараш: Да. Когато вървите релаксирани, казах го — осъзнаване. Акт, изпълнен с Любов, е осъзнатост. Будността отстранява ума; осъзнатостта отстранява и духовността. Тя е Божествена и мистична. И духовността трябва да е отстранена, защото останеш ли религиозен, това е далече от Истината.

Будният тече в Бога, в Любовта, а осъзнатият тече в Истината и в Абсолюта. Осъзнатият не търси Истината — тя е в него, той я осъзнава. Будният знае, че без Бог сме мъртви още тук, на земята. Будният има дълбоко наблюдение, а осъзнатият има мистично. Будният знае, че Бог следи всеки ход на човека.

Будността прави човека несътворен, а осъзнатостта го прави единен с Истината. Осъзнаването означава, че знаеш какво правиш. Осъзнатият никога не насилва другите, даже и за поздрав. Никога. Пълна свобода и тече естеството. Красотата на естествените отношения. Осъзнаването увеличава свободата.

Таня Петкова: Учителя казва, че Любовта никога не е изискваща. Сама по себе си тя не изисква някой да каже: „Ще направиш ли нещо за мен, защото ме обичаш? Обичаш ли ме?“. Тя никога не заставя.

Елеазар Хараш: Да. И никога даже не те задължава да я поздравиш, да поздравиш някого. Естеството трябва да тече.

Тук ще завърша с един кратък откъс от неиздадена книга. Кратък е. „Мистикът търси само Неизразимото. Неизразимото търси Бездънното, а Бездънното няма начало във Вселената. То е посято в Мистерията. Мистикът търси Неопределеното. Той търси Този, Който е казал: „Аз съм Този, Който не съм.“

Таня Петкова: Можем ли да споделим от коя книга ще бъде този цитат?

Елеазар Хараш: „Мистериум“ се казва. Много дълбока книга. Тече така засега. Свързана е с Абсолюта и тече по линия на Абсолюта. Заради Истината го казвам. Да.

Таня Петкова: Аз си бях записала няколко въпроса, обаче вие на всички отговорихте, общо взето, в хода на разговора.

Елеазар Хараш: Значи сме в Нищото.

Таня Петкова: Да, да. Единствено, ако трябва на финала да ви попитам нещо и то да бъде практическо, което можем да дадем на нашите зрители: ако човек иска да започне от утре, какво е едно упражнение за будност, което бихте му дали в неговия обикновен ден, в неговото ежедневие?

Елеазар Хараш: Да кажем: „Бог е моят абсолютен водач“. Много молитви. Много молитви ще доведат след време до пробуждане, до осъзнаване.

И скоро така Учителя ми загатна — къде е осъзнатият човек? Къде е силата му? И аз си представях Учителя, Христос, Мелхиседек, Тот. Цялото зло в света и във Вселената не може да накара Учителя да постъпи неразумно, да направи погрешна постъпка и да бъде отклонен от разумността.

Не говоря за сатанинското зло. Цялото зло, скрито и явно, от цялата Вселена да се събере, не може да направи Учителя неразумен. Изборът на Бог, на Абсолюта, на Истината. И там всичко това е погребано. Какво друго възкресение? Това надминава възкресението с три степени, но това е друга тема.

Таня Петкова: Това веднага ми изниква асоциация с окото на Духа, което разтваря това зло, което го пронизва.

Елеазар Хараш: Точно един мъдрец скоро говореше за два вида очи — и двата са… Едното е окото на Аллах, на Фатима, има го на чертежи. Другото е окото на Бога, египетското. И ако си го сложиш в джоба, този символ, той отстранява невидимо. Ти виждаш или не виждаш — това око вижда. И ако с голяма Любов и почитание имаш… То отстранява лошите мисли на хората.

Таня Петкова: Много ви благодаря за този разговор.

Елеазар Хараш: Да, и аз.