Харива Атор – Специалният Устрем – е Древен като океана, Извисен като планината и Уединен като Древния Бог в Себе Си. Специалният Устрем е Несподелим. Харива Атор се движи повече по Невидим Път, отколкото по видим. Харива Атор обича горчивата Истина и затова той сияе в Сърцето си. Харива Атор е като Пътя към Безкрая. Харива Атор е като Мъдрец, който е преживял Бога, но не спира да Го търси.

Харива Атор е Глас на Духа

Харива Атор – Специалният Устрем – постепенно разкрива Пътя на човека. Харива Атор е Глас на Духа и затова по Пътя на Специалния Устрем човекът става все повече Дух, саморазкрива себе си, изяснява себе си и се отделя от мъглите на света. Харива Атор има в себе си Вкус на Безпределност. Този Устрем провижда в Безкрая. Чрез Харива Атор човекът започва да чете в Душата на нещата, в Същността на нещата, защото има в себе си Остро Внимание.

Почит към Древната Неизменност

Харива Атор – Специалният Устрем – има в себе си Почит към Древната Неизменност. И в своя Скрит Вътрешен Път Харива Атор се движи към тази Неизменност. Харива Атор е Древен Език – Език без думи, Език от Вътрешния Свят, защото сам по себе си Харива Атор е Древното Знание, което знае Пътя си, и затова няма нужда от думи. Например, колкото и да се изговаря думата Душа, тя си остава Скрит Вътрешен Свят отвъд понятия и разговори. Така е и с Харива Атор.

Сам отваря своите Врати

Харива Атор – Специалният Устрем – означава да си благословен в своя Път и да се движиш мъдро зад света, покрай света. Харива Атор се движи към Извора. Този Специален Устрем сам отваря своите Врати, защото Истината е с него. Харива Атор се движи по Мистичен Път и в него самия е способността да отстрани своята стара съдба, да отстрани миналото си. Човекът на Харива Атор постепенно разрязва света и заблужденията му и заживява в Древната Реалност.

Неведомо над окръжаващата среда

Харива Атор – Специалният Устрем – е съзнателен сам по себе си. Той е осветен вътре в себе си. Той е едно с Чистия Дух и поради това е неведомо над окръжаващата среда. Харива Атор е Древно естествен метод. Това е естествена вроденост. Това е естествен Полет, така както птицата е преди самолета. Няма нужда от самолет, ако ти самият си Птица и Полет, ако си Дух и Реалност. Харива Атор е Древна Връзка с Мистичния Дух, скрит зад Вселената.

Живее съсредоточено в своя Създател

Харива Атор – Специалният Устрем – ни сближава с Незримото. Той ни напомня за нашата Родина, за Древната Свобода. Харива Атор се движи като вятъра – незримо. В Харива Атор е вложена част от Древната Любов, която живее свободно, непривързано и съсредоточено в своя Създател. Харива Атор носи в Сърцето си Съкровено Знание и знае, че по тази нишка ще се завърне в Древния, защото така е устроен Специалният Устрем.

Придобиваме общо Дихание с Бога

Харива Атор – Специалният Устрем – може да бъде тих и вдълбочен, а може да бъде и могъщо мълниеносен. Харива Атор е даденост. Той е Дар, за да се посветим на Бога, и така Той да превърне нашата воля в Своя Свобода и в наша Свобода, защото чрез Харива Атор ние придобиваме общо Дихание с Бога.

Постоянство в Пътя към Единствения

Харива Атор – Специалният Устрем – тече в Божественото си Предопределение. Той е особен Отломък от Скритата Неизреченост на Живота. Харива Атор носи в себе си Вътрешна Красота, Красота без показ; Красота, която крие Лъчите си; Красота, която е Говор на Необяснимото. Харива Атор означава Постоянство в Пътя си към Единствения – Единствения Преизпълнен.

Пламък, който търси своя Баща

Харива Атор – Специалният Устрем – е съставен от Скрит Чист Огън и затова Харива Атор всякога е осъзнавал Древния Единствен. Харива Атор знае, че всичко най-важно се намира в Единствения. Който е влязъл в Единствения, той вижда Порядък и в хаоса. Харива Атор е Усърден Пламък, който търси своя Баща – Древния Огън. Харива Атор е Пламък на Любовта, а Любовта е Пламък на Единствения.

Пустинята е Място на Бога

Хатария – Пустинята – е Духовна Врата към Тайната на Живота. Хатария е Мястото за Абсолютното Доверие в Бога. Пустинята е Място на Бога, Действие на Бога, Метод на Бога, за да Го открием. Хатария е Древна Обител на Нищото, на Безкрая. Избраните от Хатария са Синове на Вятъра, Синове на Безкрая. В Пустинята може да цъфти само Абсолютното Чувство за Бога. Тук другите чувства са второстепенни.

Храни Неизвестното в човека

Хатария – Пустинята – храни Дълбините в човека. Тя храни и поддържа Неизвестното в човека, защото известното е ограничение, защото известното е смърт. Пустинята те движи към собствената ти Неизвестност, към собствената ти Необятност. Хатария е течаща Свобода, а водата е течаща енергия. Целта на водата е да нахрани Свободата. А когато Свободата е нахранена, водата може да си отиде. Когато водата е дала нещо на Свободата, след това тя може да се завърне в своята собствена Свобода.

„Ела в Мене и ще си дошъл в себе си“

Хатария – Пустинята – е Любов, скрита в Сърцето на Избраните, а Сърцето на Избраните е Мистичен Храм на Бога. Пустинята е Ароматът на Бога за Призованите. Тя е още и Есенцията на Бога, защото Сам Бог се разцъфтява в Избраните. Хатария казва на човека: „Разбери себе си, а не мене и тогава ще ме познаеш“. Хатария е Безсмъртно Слово на Древния. Тук Древният казва: „Ела в Мене и ще си дошъл в себе си“.

Узнаваш Пътя, който е навътре

Хатария – Пустинята – е Наука за Бога, Наука за Важното, за Същностното. Хатария те задължава да познаеш себе си, за да се осмислиш. В Хатария ясно узнаваш Пътя си – Пътя, който е навътре. Пустинята е Майстор, който ти помага да изваеш себе си. А този, който не е разбрал Пустинята, той се самоунищожава. В Пустинята не чакаш Спасителя, просто подаваш ръка на Бога да те води. В Пустинята е наситено с Бог. Това е Мястото за Избраните и затова те не виждат света.

Хатария е Чисто Пространство

Хатария – Пустинята – в своя Дълбинен смисъл е Чисто Пространство, Пространство на Нищото. Хатария е Място на Възхода. То е Място, в което да създадете своята Цялост, защото само така се възстановява Древната Любов към Бога. Тук, в Хатария, Мъдрият залага живота си за Бога, а глупавият търси скъпоценности под пясъка и загива. Пясъчната буря знае всякога кой какво търси и защо го търси, защото тази буря е създадена от Разумни Същества.

Трябва да заложиш себе си

Хатария – Пустинята – е Място на Възхищението, Място на Божието Изумление, но то е за тези, които са призовани от Пустинята, а иначе за другите хора Хатария е гроб. В Пустинята трябва да заложиш себе си, за да откриеш Бог в себе си. А когато откриеш Бог в себе си, после ще преоткриеш и самия себе си. Тук, в Хатария, Уединението е Истината, а Пълното Уединение е Изчезването в Бога.

Дар за особено Преживяване

Хатария – Пустинята – е Пътят на Усърдието. То е условието на Постоянството. Тук и тук, и само тук, в трудните условия, растат Душата и Духът. Тук, в Хатария, ти си изпратен да разрешиш главния проблем – себе си, защото ти си проблемът, ти си решението. Тук, в Хатария, няма никаква самота, защото самота съществува само за егото и за невежеството. Пустинята е Дар за особено Преживяване – Преживяването на себе си, Преживяването на своето Изначалие. А това е Преживяването на Великото Сродство с Древния.

Пустинята е Уединение

Хатария – Пустинята – е Уединение. В Пустинята на това Уединение ти прекратяваш себе си. Уединението, това е твоето Древно Благословение. Пустинята дава Велики Дарове на своите Избрани. Един от най-красивите Дарове е Непоколебимост. Само Безсмъртният живее в Непоколебимост. Той разрязва Голгота на две, защото той е видял Древния Дух в Тъмата на Мрака. В Мрака той е видял Скрито Слънце. Хатария – това е Могъщо Пътуване към Бога и към себе си.

Особено Присъствие на Нищото

Хатария – Пустинята – е особено Присъствие на Нищото, но за това трябва да познаваш собственото си Тайно Сърце, Скритото си Сърце. Хатария е Чиста Усмивка за тези, които са призовани. Хатария ни облъхва с Древност, с Дълбина, а това е нашето Родно Място. От тази Древност е родено Сърцето ни, от тази Безкрайност то живее. Ние всички трябва да се завърнем в Безкрая на своето Сърце.

Хатария е Преход към Тънкия Свят

В Хатария – Пустинята – всякога бди Великото Око, Великият Наблюдател, Великият Невидим. Безкраят е Храмът на Древния Бог. В Хатария си, за да познаеш Сърцето си и Безкрая. Хатария е Преход към Тънкия Свят, към Безсмъртието, към Свободата. Целта на Хатария е да родим Бог в себе си. А щом Го родим, получаваме Дара на собствената ни Дълбина.

Тук твоята Благодарност е Розата

Хатария – Пустинята – е повече от богатство и съкровища, защото тя ни отвежда в Свободата. Тук, в Хатария, няма нужда от рози, защото тук твоята Благодарност е Розата. Тук няма нужда от хубаво слънчево време, защото тук Бог е твоето време. Тук няма нужда от дарби, защото Сърце, което е в Бога, е Сърце над дарбите. В Пустинята светът става на прах и пепел. Остава само Бог и Свободата.

Той всякога ни е търсил

Хатария – Пустинята: тук Бог се ражда в човека – в Себе Си, в Своето Сродство, което е скрито в човека. Тук Бог дълго е търсил човека, за да му даде Себе Си. А дали ние Го търсим, е друг въпрос. Но Той всякога ни е търсил, защото такава е Любовта Му. Тук, в Хатария, Бог те отнема от Пустинята, за да те вземе в Себе Си завинаги, защото ти си Дух, роден от Бога, и Бог поради голямата си Любов те иска за Себе Си.

Тук Осветяването е от Нищото

Хатария – Пустинята – е Място, което осветява своите Избрани. Пустинята те осветява невидимо отвътре без Кръщение, защото тук Осветяването е от Нищото, а в Нищото няма нито ритуали, нито история. Нищото е Присъствие без време и Отсъствие без мълчание. Нищото е Изчезналост от мълчанието. Не мълчанието ни води към Тайната на живота, а Истината. Истината е Водачът.

Пустинята е Докоснато Място

Хатария – Пустинята – е Място на особеното Благословение. Тя е Докоснато Място. Пустинята е Мистично явление на Древната Дълбина. Това е Място на Отречените от света, Място на Избраните. В Хатария се движат и други хора, но то е по други причини, свързани с бъдещето. В Хатария живеят пълнокръвно само тези, които имат Сърцето на Отречението. За тях е важен само Бог, а не светът.

„Люби и не разбирай!“

Хатария – Пустинята – е за този, който е възлюбил това Място на Нищото. Неговото Сърце пее Песента на Безкрая. Законът в Хатария е: „Люби и не разбирай!“. Тук Любовта към Бога трябва да бъде Абсолютна и без недостатък. Тук Избраните имат особена Любов. Тяхната Любов е могъща и мека. Тук Бог дарява Своите Избрани с много Магически Мигове. Тук Любовта е Мистична и без време, защото тук не очакваш времето, а очакваш Любовта. Тук не тече времето, тече Любовта.

Присъствие на Божия Не-Образ

Хатария – Пустинята – крие в себе си една Мистична Неизреченост. Чрез тази Неизреченост Бог става интимен със Своите Избрани. Що е Истинската Любов? Неизречено Състояние. Ние всякога се прекланяме пред Неизреченото, пред Неизговоримото, защото само в него е Истинското Обновление. Неизреченото е Присъствие на Божия Не-Образ.

Хаярая е Лицето на Слънцето

Хаярая – Благодарността – е Лицето на Слънцето. Тя е сътворена от Лъчите на Любовта. Благодарното Сърце може да побере в себе си Вселената, а неблагодарното сърце и сламка го обременява. Колкото повече благодариш, толкова повече нещо в тебе си почива, отдъхва си, докато неблагодарният човек, недоволният човек е натоварен с много същества, които живеят на негова сметка. Благодарността е лека, недоволството е тежка материя.

Съзнание от Слънчев вятър

Хаярая – Благодарността – радва Висшия Свят. Във Висшия Свят Благодарността е като усмихнало се цвете. Колкото по-благодарен е човек, толкова повече ще бъде облекчен, защото Хаярая сама по себе си е Ефирен Свят, Лек Свят. Тя е Съзнание от Слънчев вятър. Хаярая е още и особен род лечение – особено ако благодариш за трудните неща в живота.

Всякога сияе в себе си

Хаярая – Благодарността – е голям враг на злото и трудностите. Що са трудностите? Те са същества, обременени тежки същества, а Благодарността е Пеперуда. И когато тя се яви сред трудностите, те се чудят откъде тя е взела своята Лекота. Откъде е родена Лекотата? От Любовта, от Ефира, от Чистотата, от Мекотата. Истинската Благодарност всякога сияе в себе си. Но когато е сред трудностите, тя невинаги е желана, трудностите невинаги я искат.

Доверие в Промисъла

Хаярая – Благодарността – е Сияен Дом. Благодарността е Душа, Есенция, Същност. Благодарността е Река от Светлина. Що е Благодарността? Доверие. Тя е Доверие дори и в тежките времена. Тя е Доверие в това, че има Промисъл за всичко. А що е Доверието? Доверието е Любов. Хаярая е Живо Присъствие на Душата. Висшата Душа в нас е изтъкана от Благодарност и Доверие. Тя знае Произхода си.

Прокопава Пътя към Дълбините

Хаярая – Благодарността – сияе в Невидимото и се радва на отражението си във видимото. Хаярая е тиха, почтителна и смирена. В нея винаги има нещо скрито. Неблагодарният човек общува с илюзиите в живота. Благодарният човек общува с признателните Души и със Съществата на Любовта. Хаярая движи Развитието. Тя постепенно прокопава Пътя към Дълбините. Хаярая увеличава Равновесието.

Наблюдава живота с Душата си

Хаярая – Благодарността – е част от една Древна естествена Божественост. Истински благодарният човек наблюдава живота с Душата си, а не с ума си. Благодарният човек е пристигнал в Душата си. Хаярая храни Душата. Пълнокръвната Благодарност има в себе си Отвъдното Познание, Безмълвното Познание – това, което носи в себе си Самодостатъчност.

Ще придобиеш Нов Поглед

Хаярая – Благодарността – е Богатство на Душата, а неблагодарността е бедност на нечистия ум. Богат си с Висшата си Душа. Беден си, когато си с нечистия си ум. Благодарността смекчава болестите и помага по-бързо човек да излезе от тях. Неблагодарността е развалена храна. Тя храни тъмното начало и ограбва човека. Ако дълго време си благодарен за всичко, което ти се случва, ще придобиеш Нов Поглед.

Освети я със Светлата си Воля!

Хаярая – Благодарността – е Настроението на Слънцето. Благодарността е сближаване със Слънцето. При това сближаване Топлината в нас се увеличава. Неблагодарността е път към недоволството, а недоволството е пътуване към едно мрачно място. Недоволна е само празнотата. Благодарността е Говор на живота. Тя е пътуване към Еликсира на живота. Благодарността е Светла Воля, вселила се в твоя живот. Приеми я! Неблагодарността е друга воля. Тя е черна воля, която иска да те зарази. Освети я със Светлата си Воля!

Тя създава Живия живот

Хаярая – Благодарността – е повече от Светлината. Тя те води в Пътя към Бога. Благодарният човек е всред живите. Благодарността увеличава живота, а неблагодарността увеличава смъртта. Чрез Хаярая мъртвите се връщат в живота. Благодарността е като Прегръдката на живота, тя създава Живия живот, защото е Чиста енергия. Колкото по-благодарен е човекът, толкова повече той живее в Светлата част на своята съдба. Но Пълната Благодарност може да заведе човека в Духовната Свобода.

Вижда Изумителното

Хаярая – Благодарността – по друг начин наблюдава живота, защото тя търси Истинното и вижда Изумителното. Голяма Сила е Осъзнатата Благодарност. Тя вижда Бога и Му благодари за всичко, което получава, и за всичко, което не получава. Тя знае, че Бог е Всемъдрият, а тя е Служенето. Ако Бог даваше всичко на човека, това щеше много да изкриви Пътя му. Но Бог е Любов.

Доверие в Пътя, по който вървиш

Хаярая – Благодарността – е Служене в Сърцето. Благодарността означава, че човекът върви към своя Правилен опит. Хаярая означава да имаш Сърце и да храниш Сърцето си с Красотата на живота. Хаярая е Доверие в Пътя, по който вървиш. Благодарният човек е Търсач на Произхода си, Търсач на Корена си. Благодарността е Божие Слово. Само благодарен човек може да се завърне в Бога.

Благодарен не за някои неща, а за всичко

Хаярая – Благодарността – е Сърцевината на Пътя. Тя има Очи като Небето, като Простора. Благодарният човек е като кошмар за злото. Злото не обича благодарните хора. Благодарността е Божие Докосване. Благодарният човек съхранява Сърцето си, Душата си, Пътя си, защото около благодарния човек винаги има Силен Пазител. Истинската Благодарност се излива като мед от устата, защото е Излияние на Сърце. Да си благодарен за някои неща, това още не е Истинската Благодарност. Но да си благодарен за всичко, това е Тайна Наука.

Да търсиш докрай, е повече от Усърдието

Който е изгубил Хаярая – Благодарността, е умъртвил нещо в себе си. Хаярая е Висш и Чист Възглед. Можеш да победиш силния човек, гневния човек и яростния човек, но не можеш да победиш благодарния човек, смирения човек, защото там е Божественото Начало. Благодарността поразява като Увереността. Неблагодарният човек сам е отнел устрема си, защото не е търсил Божественото Начало докрай. Да си усърден, е едно, а да търсиш докрай, е друго.

Ще усети Вкуса на Пустинята

Хаярая – Благодарността – е бдителна. Ако тя влезе в Хатария – Пустинята, тя ще усети Вкуса на Пустинята, тя ще се очарова. А щом се очарова, Духът на Хатария ще започне да излива Благата си в нея. За благодарния човек Пустинята е Море от Спокойствие. Скъп Дар е Хаярая. Тя носи в себе си Вкус на Мир и Душа. Тя е Лъч от Скритото Божествено Начало в нас.

Благодарността ще освети живота ти

Ако познаеш Хаярая – Благодарността, тя ще освети живота ти. Произходът на Хаярая е от Изначалното Време. Хаярая е Лекарство срещу злото. Няма чудовище, което да познава Хаярая, но на човека е дадено. Хаярая е част от Безкрайния Живот, от Дълбините. Само Дълбинното има Истинска Хаярая. Външното я има частично и неосъзнато.

Хаярая е чула Висшия Свят

Хаярая – Благодарността – е събрана Чиста Есенция, която осъзнава себе си. Очите на Хаярая са подобни на цветята, те са сияещо преклонени. Колкото си по-благодарен, толкова си по-неуязвим. Благодарността е Извиране отвътре. Тя черпи от Скрит Вътрешен Извор, а не от света. Очите на Истинната Хаярая са топли, меки и силни, защото Хаярая е чула Висшия Свят.

РЕЧНИК НА ЗАЛИХИР

Аазара – Яснотата, Отключването, Позволението да виждаш

Аайра Рамон! – Ела в себе си, в Древността си, в Скритостта си, в Същността си!

Аанхарат – Покоят като Древно Състояние

Аар Хаварат – Птица с Криле от Огън, Огнена Птица; Птица на Силата (орел); Летящ Устрем към Широтата на Неизвестното и Неизреченото

Аараха – Практиката на практиките, Върховната Практика

Аараявара – Древната Чистота, Абсолютната Неопетненост

Аармарая Марита – Абсолютната Родина

Аахайра – Мистичната Скритост, Мистериозната Вглъбеност

Аахайрава – Нищото като Древно Състояние

Аахара – Мистериозната Същност, Скритата Същност на Прасъществото, Дълбината на Прасъществото; Отсъствието, Което е породило Същността

Аахара Харир – Дълбинното Място, Дълбинната Скритост, Дълбинният Покой

Аахирия – Този, Който е преди Вдъхновението; Този, Който е вдъхнал Вдъхновението

Авазирия – Вдъхновението; Пробивачът на скалите, световете

Адарохот – Единството; това, което слива Същностите

Азамот Харайа – Скритият от световете, Незнайният за световете; Скритият Незнаен

Азарима – Алхимията, Науката за Изчезването от световете и елементите, Науката за Преобразяването, Озаряващата Сила

Азарира – Завръщането

Азахир – Изгрев; това, което излиза от Скритостта си

Азахирия – Еликсир; Мъдрата Есенция, Скритата Есенция; това, което дарява Простора

Азомора Харот – Най-Скритата и Страшна Тайна; Мястото, в което никой не е прониквал и никой никога няма да проникне във всички времена и епохи

Азорим – паразит; това, което води в празнотата

Азорот – доброто; това, което трябва да те заведе в Разбирането

Азотири Рава? – Изостави ли световете?

Азхаротор – Мъдростта като Древно Състояние

Айдара – Прасилата; Могъществото, което излиза от Центъра; Мълниеносното Начало

Айра! – Зови ме! Призови ме! Въззови ме!

Айхама – Древният Ключ; Изначалното Единение; това, което те обожествява; това, което ти дава Дълбината

Айя Морхот! – Ела в Дълбините си!

Айя! – Ела!

Ал Хадира – Великото Светилище, Любовта, Древният Сияещ Лъч

Алдаротор – Премъдростта, Правиждането, Умението на Пронизновението, Умението на Пронизващата Сила

Алмарая – Уединението, Скриването от световете, Изчезване на видимото и невидимото

Алмариха – Любовта като Древно Състояние

Ал-Мозор – Повелителят; Повелителната Сила, Която говори само един път

Амадара – Слънцето в човека, Осветителят, Обновителят

Амазирия – Пълнотата като Древно Състояние

Анхарат – Покоят, Царят в човека, Овладяната Сила

Анхаротот – Учителят; Дареният с Древност; Върховният – Учителят на Учителите, Върховният Даряващ, Дарителят в Дарителите, понеже е Всеобхватен и Неделим; Роденият преди Слънцето

Аравир – Памет, Духовен Архив, Божествен Архив, Древен Архив

Арадор – Врата, Другото Измерение, Входът към Мистичното

Аразима – Мястото, в което нямаше нищо; Нулата

Араха Ахор! – Елате в себе си!

Араха! – Върни се! Събуди Центъра си!

Арахама – Действието, Чистото Древно Действие

Арахара – Дете, Чистото Начало, Чистият Съкровен Път, Новата Светлина, Същество на Началото

Арахая – Жената, произлязла от Сърцето на Словото; Изворът на Божественост; Порталът на Любовта

Арахир – Опит, Дълбоко Проникновено Познание; Мъдрост, която стига до Сърцето на нещата

Арая Аривара – другата същност, отделената същност; това, което трябва да се учи и поучава; това, което трябва да търси себе си

Араявара – Чистотата, Вътрешната Яснота, Дарът да разбираш Пътя си, Дарът да виждаш Скритото в себе си

Аривара – Същностното, Същността, Есенцията на Смислеността

Ариворот – Словото; Вдъхновителят; когато е очистено, става Учителят

Аризама – Този, Който не е; Отсъстващият

Аризама Хорот – Единственият Виждащ; Този, Който дарява Откровенията

Аримор – Изяснен в себе си

Ариха – Ръката, Покоряващата Воля, Целителните Лъчи

Армарахава – Безмълвието като Древно Състояние

Архотор – Неизменност, Неизменна Съсредоточеност

Атеварая – Пресветла, Сияйна Частица от Праогъня, запалена от Праогъня; оживялата в Истината, устоялата

Атеварот – Праогънят, Прапроизходът

Аторит – змията; това, което е ограбило Слънцето в човека; двойственото мислене; изгубената Божественост

Ахавира – Ручей в Извора, Вътрешно Течение в Извора, Извор в Извора; Извор в Тайната, Живот в Живота

Ахамава – Виждането; това, което се взира отвъд нещата

Ахамира – Животът, Изтичането на Духа, Чистият Духовен Поток

Ахамира Ара – Живот в Изумлението, Възторгът на Чистото Сърце, Разцъфтяването на Сърдечните лъчи

Аханир – Приятел; Този, Който се жертва за твоята Истина

Ахима Мавари – Един от Неизречените; Един от Скритите Древни Същности, Който е приел да стане Същество

Ахира – Тайнство на Битието; Излъчената Скритост, Забулената Поява

Ахирая – Волята; Нещо, което те води до края

Ахоролот – Убеждението, Единението с Вътрешната Сила

Белирия – Скъпоценното в човека, най-скритото в човека; Пресветлата Частица, отронена от Абсолюта; Тънката Частица

Бехарат – Фениксът; Единствената Птица, която е получила правото да познае себе си поради дългото си Взиране в Меравот – така очите ѝ станали Огнени Очи на Свободата

Бехаротор – Дълбина без дъно, Скрито Безначалие

Вайхара Дарахар – Последният Глас; Този, Който определя всичко; Гласът над всеки говор

Вараха – Реална Реалност, Неизречена Реалност

Варахира – Чистото Изначално Възприятие, Ясното Провиждане

Варахорот – Предопределението; твоето мислене и твоят избор, които определят твоя Път

Варихи – Водителите към Живата Вода, Пазителите на Живия Път

Вахая – Водата, Благата Сила, Животът на живота

Верахот – Не-диханието като Древно Състояние

Даара – Дом, Безкраят, Истинската Свобода, Чистият Дух на Истината, Древната Първородина

Дара Мавахир – Древното Посвещение, Завръщането в Меравот, Освобождението от световете, отстраняването на сътвореността и времето

Дараватра – Смисълът, Отворената Врата да влизаш в Смисъла, в Бога

Дарахар – Гласът; Диамантеният Говор; Създателят, Който е произнесъл нещата, но е останал Скрит в Себе Си

Дарахая – Съкровище; това, което те обогатява отвътре; това, което е повече от света

Дарахол – Дърво; Същество, което никога не губи себе си, защото корените му са в Духа, а не в земята

Дарая – Сърце, Сияещата Есенция на Душата, Скритото Светло Място

Дараяра – Любовта като Бездна

Дарима – Доверието, най-скритият Ключ на Развитието

Даритор – Звукът, Излъченото Мълчание

Даротор – Мъдрост, обитавана от Изначален Лъч

Даротот – Праезикът, Древните Същества

Дархат Вахари Айра – Древен Пазител на Безкрая

Дахар – Дъното

Даяра – Душата

Дерахор – Общуване; това, което дарява Сила; Чистата Връзка с Невидимото

Дехавира – Десетото Състояние, Съвършената Свръхцялостна Пълнота

Дехарон – Чистият Диамант

Дехира Рахотор – Диамантената Решителност

Дивир – Духът

Залирая – Красивото, Прекрасното

Зарама – Истината; Истинност, Умението да се освобождаваш от себе си

Зарамот – Древно Място без място

Зарахира – Извисеност, Умението да преодоляваш загубите, Силата да си над събитията

Зохор – злото, сложността

Кахара – съдбата

Ламарот – Луцифер

Латарха – лъжата, несъгласието с Истината, непорядъкът в човека; това, което умира; лъжата е винаги умиране

Лахара – Лекотата, Полъхът

Лахарот – Въздържанието; Въздържание от всичко земно и второстепенно, което те отклонява от Истината и от Меравот; това, което изработва Стихията в нас; това, което увеличава Силата; Умението да си Господар във Вътрешността си

Лахатири – Дълбиннословия

Маара – Майка, Мекото Излъчване на Древния, Прегръдката на Древния, Древната Слънчева Истина

Маатор – Пирамидата, Изначалната Идея за Единния, Древният Непостижим Връх, Бялата Власт

Маахири – Мистериозни Прасили, Неведоми Служители

Мава Дараява – Ясна Сърцевина

Мавахира – Практиката; това, което те прави Истинен

Мазорир – Скритото Разбиране; Разбирането, което те осмисля; когато се изкачиш в Истината, идва Разбирането

Майдарим – изкушенията; това, което гради Волята и Мъдростта; това, което те призовава да станеш силен и могъщ

Майтара Архарат – Присъстващият Отсъстващ; Единственият Упътващ; Този, Който завръща всичко в Себе Си

Майхар – Храм, Живото Място в Сърцето; Мястото, в което Бог всякога присъства

Маравор – Учението

Марахава – Тишината

Марахор – Камък, Носител на Твърдостта; Силата на Принципа, Убедеността, Неизменността

Марихама – Милостта

Марихор – Предаността, Позволеният Път

Маротот – смъртта, нереалният живот, неовладеният хаос

Матанхари – Преживяване

Матирия – Тайната

Матот – Мракът

Махарир – Власт; това, което подхожда само на Истината; само Той е Власт, за другите тя е привидна

Махарита – Енергията

Махир – Мъдрец; Този, който се движи в Истината; Този, който умее да води себе си

Махира – Светлинният Поток, Точният Подход, Молитвата

Махира Дара – Мистична Капка от Живота на Меравот

Махирия – Магията, Силата на Преобразяването

Махорот – черното небитие, празнотата, самоограбената същност

Меравахайра – Свръхвглъбеност, Свръхневедомост, Прадревност

Меравот – Древният

Меравот Хорон – Древният Трон

Меритор – Старец, Същество от Дълбините; Същество, сродно с Древността и с Безкрая

Метер Харима – Меч от Безкрая

Мехарор – Тълкуването, Божественото Тълкуване, Умението да разбулваш Скритите неща

Миторат – мъглата

Мохатора – Свободата като Древно Състояние

Нериха Хазрима – Необяснимото Обяснение, Мистичната Яснота, Забулената Яснота

Низара – Незнайната

Охомо – Окото

Охомот – Очите

Равахирия – Благодат, Благодатност

Равая – Радостта, Изворната Вода на Душата

Рахайра – Благост, Благ; Двойно Слънце; това, което грее в Дълбинното

Рахайрити – Благоподобия, Благомълвие, Ухаещ Шепот

Рахатор – Звук без Звук; Звук, който не е Звук, а нещо, което звучи в себе си като Пратишина; Звук, който не е Звук, а Потъване в най-древната Тишина; Ухаещ Звук; Звучаща Тишина

Уразума – Абсолютно Недосегаемият, Върховното Самовглъбяване, Абсолютната Недосегаемост

Уразумая – Върховната Непостижимост, Върховната Недостъпност, Праскритостта

Хаварити – Думите; Изначалните Озарители; Водители, слезли от Безмълвието като Пожертвувание

Хаварор – Осветител

Хадайра – времето, откъснатост, капка от Океана

Хадир – Търсач

Хазира – разпръснатост, разсеяност

Хазор – Извор

Хазори – Познавачи, Водители

Хазорот – Този, Който е всякога, във всеки миг; Постоянно Присъстващият по Неведом начин; Постоянно Пребъдващият, Винаги Бдящият

Хазорот Араха! – Древна Повеля: „Завърни се в своята Неведомост! Завърни се в своята Велика Скритост!“

Хазрим – Изворът като Древно Състояние

Хайрития Ахарими – Океанът без брегове

Хаматира – Скалата, Силата на твърдия Дух – Принципът

Хамира – Дълбина

Хаморот – Хранителят на Истината и на Безмълвието

Хар – Миг, Висше движение

Харавар – Здравето, Светещото начало

Хараварат – Върховната Неведомост, Съвършенството, Съвършеното Място

Харазама – Пустотата; Мястото, в което не се вижда краят

Харазар – Ключът

Харахот – Неведомост

Харива Атор – Специален Устрем; това, което е пронизало Истината

Харима Махатая – Неведомост в Неведомостта, Скритост в Скритостта

Харима Махатаяя – Неизлъчена Неведомост; Върховна Праскритост, която е отвъд всичко

Харира – Дълбока Себесъщност, Себескритост; Нещо, което е в себе си

Харити – външни, уязвими

Хариторх – Извършителят, Единственият Действащ, Най-скритодействащият в човека, Окончателното Мъдродействие

Хариха – спомен, стар приятел или враг, преживян опит

Хатария – Пустинята

Хатор – Пътят; това, в което всичко се осмисля

Хаторот – Свръх; Свръхреалният; Този, Който дава Реалност на Реалността

Хаторот Вараха – Свръхреална Реалност, Свръхнеизреченост

Хаярая – Благодарността, Лицето на Душата

Хитири – животните