Учителя е ароматът на Живота

от Елеазар Хараш

Който е отдаден на Учителя, става Неуязвим за света.

Ще посветим нещо за рождения ден на Учителя – Учителя е ароматът на Живота. Той е всичко за нас. Учителя е любяща строгост. Учителят не променя света, а ученика. Щом ученикът се промени, светът вече е друг.

Учителя иска ти да придобиеш собствената си Опора – Опората в себе си, в собствения си Дух, и тогава Той ще ти даде нещо по-дълбоко, защото преди това Тайното знание е опасно. Истинското знание е страшна сила и се пази в Тайна, докато човекът не стане ученик, а ученикът е – трябва да стане част от Любовта, Мъдростта и Истината.

В Тайното знание, ако човекът ученик не е пречистен, има дълбини от жестоко зло. Тук бледнеят и мафия, и войни, и дяволът, и човекоядството. Аз тези неща не ги обяснявам, защото има причини. Ето защо Учението на Учителя е Любов, Мъдрост, Истина и това е спасение от страшната сила на Скритото знание за неподготвените.

Имало е много... в миналото ръкопис за страшната книга, за страшната сила. Това е книга, която е запечатана с девет печата. Тя е остатък от Древните тъмни векове. Ние трябва да служим на Свещената земя на Любовта, за да не попаднем в този ръкопис. Този ръкопис е на камъните, на мъртвите сърца, и затова е казано в Библията: „Сине Мой, дай Ми сърцето си".

Има каменни сърца, които са слизали на Земята в тяло. Преданието казва: „Осем милиона години не са получавали Истинско чисто знание, защото те не съвпадат с Любовта, Мъдростта и Истината". Учителя е Велика Любов и ако Той не беше Любов – тия църкви, които Го нарекоха лъжеучител и които Го критикуваха, щяха да замръзнат за милиони години. Но Учителя им прости, защото Той има Абсолютно Чиста Връзка и с Бог, и с Абсолюта.

Учителя е създал Великата Си Сила поради Върховната Си Чистота и Любов. И затова е казано: „Аз следя ходовете на Бога и Аз нагласявам бъдещето. То зависи от Мене". А Любовта, която е раздал, е Изумителна. И да не говорим там – Той е приел 50% от кармата на Своите ученици. Тук говорим за Велика Любов и Непонятни Дълбини. Много хора, които познават Бога, а не познават Учителя, ще изостанат в развитието си. Не всички, нали – има някои малки изключения, но не всички.

Учителя е Изречената Истина на Бога. Учителя е много Специална Любов на Бога и много Специална Истина на Абсолюта. Той може да отключва Божествената Сила на Върховно Ниво. Ааа... Силата на Учителя не е човешко действие, а Ключ на Истината.

Който е отдаден на Учителя, става Неуязвим за света. Търсенето на Учителя е до Изчезването в Него. В Учителя и светът умира, и смъртта умира. В Учителя карма няма, защото Той Целият е Любов. И ако ти целият си Любов, карма няма, защото Любовта е Бог.

Веднъж Учителя ми каза: „Сине Мой, грижи се само за Истината, защото само Истината оцелява и само тук ще Ме видиш. Тук, в Истината, е всичко. Тук е всяко решение". Между другото, аз знам хора, които са се посветили на Бога и не познават нито Учителя, нито Бог. Ако се бяха посветили на Истината, щяха да познаят правилно и Бог, и Учителя – щяха да имат съвсем друг подход.

Значи, тука – в Истината, е всичко. Тука е всяко решение. Тука е всичко. И точно това е Волята Божия. А свободната воля – тя проваля безумните. Всяка свободна воля, която е отделена от Истината, няма Душа.

Открий Истината и злото ще умре, защото Учителя е в Истината. Тогава вече умира и смъртта. В Учителя и в Истината смърт няма. Тук е Бог. Ще обясня: Истината създава Учителя и Бога. Тя е Мярката. И само тогава може да кажеш: „Аз съм Пътят, Истината и Мистерията". Учителя не е в света, Той е Отвъд. Учителя е в Мистерията.

Между мен и Учителя съществува Безкрайност от Доверие. То е градено много отдавна. В много прераждания съм работил за Учителя – последното, още преди да сляза, Той ми се яви и ми каза: „Искам да слезеш и да станеш Мой Скрит Лъч". Аз знаех какво означава това и заради Истината трябва да кажа, че не ми се слизаше, защото бях в Сияйното Място, но Учителя знам какво е правил за мене в много прераждания.

Учителя е Глас, Който още от миналото прониква – прониза даже още оттогава сърцето ми и ми стана Водач. Учителя съм виждал как осмисля и хаоса, и реда – и реда, и порядъка. Той е Друго Измерение, По-Дълбоко. Учителя е Древност над всяко понятие и затова Той е по-дълбок от всяко разбиране. Имам Древни отношения с Учителя, за които избягвам да говоря.

Учителя създава Истината в нас, защото Сам Той е Истината. Учителя е в нашите Дълбини и Той работи за нас. Учителя е нещо над света и вселената. Той огрява нашия труден път. Просто довери се тотално на Учителя и това е всичко.

– А би ли ни споделил кой е белегът на Сина и на Дъщерята на Учителя?

– Синът е в дълбокия смисъл Чистият Дух, Дъщерята е Душата и сливайки се, те могат да образуват Целостта и да станат нещо по-дълбоко от Дух и Душа. Това е Искрата.

– Да. А исках да питам: Кой е Специфичният Лъч, който се излъчва и от Сина, и от Дъщерята на Учителя конкретно?

– Ами, от Дъщерята е Скритият Лъч на Любовта, а от Сина е Скритият Лъч на Мъдростта.

– А ако Учителя ти е казал да слезеш, с каква Дума Учителя ще те призове да се прибереш?

– Думата е Негова, но аз трябва да мисля само за туй Тотално Служене. Другото не е моя работа и всичко става по някакъв Закон на Естеството. Дзен. Дзенска работа...

Продължение на „Учителя за Рождения ден"

Ааа... Моят Дом е моят Учител и това е моето Царство Божие. Любовта към Учителя е моята единствена и върховна практика. Когато съм до Учителя, аз съм дух, а не ум, тяло и творение.

За да разбереш правилно Учителя, трябва да си дух без ум. Аз съм дух до дух. Когато съм до Учителя, до Източника, както бях в гората и в изпитанията, аз имах всичко, защото Той е аз и това е Сливането. Но малцина ще ме разберат.

Когато съм до Учителя, аз съм в Нищото. Тука светът изчезваше. Това преживявах в гората. Но що е Нищото?

И все пак ще го кажа: тук даже няма същност — чисто прасливане с този Абсолют. Само няколко човека в света могат да ме разберат, защото аз живея в голямо уединение. И затова мога да помогна на определените души — тайно и реално.

Моят върховен дом е Учителят и затова изоставих домът си и Варна, защото Той ме призова с велика любов. А Тя е всичко!

За мен Учителят е повече от битие и небитие, повече от вечност и безкрайност. Аз Го познавам отпреди милиони години като мистерия, като върховна истина. И затова поех към гората и тежките условия.

Казвам: „Моето изначално състояние се нарича 'Учителя'."

Но и това е трудно за разбиране. Това е любов, която е готова да умре... да умре за Учителя по всяко време. Любов, която не е готова да умре за Учителя по всяко време, аз я смятам за жалка.

Тя изпуска своя път. Тя не разбира смисъла на Великото.

С Учителя имаме съвместно страдание. Тази любов, ако не влезеш в Учителя, тя се връща назад и те погубва.

Между Учителя и ученика тече истинска любов. В нея има споделени малки радости, но — това е второстепенно. Има друго дълбоко нещо, което е споделено.

Това е голямата скръб и мъка по душите, които са изгубили любовта. И затова с Учителя сме преживяли голямата космична скръб, която е над всички радости и над света.

Същото е даже и между душите. При истинската любов не радостите, споделени, са мярка, а това — да споделиш с другия голямата си мъка и голямата скръб.

И ако има съпричастие и любов — това е висша мярка на любовта.

Тогава тук се ражда Учителят — реално. И тук се ражда Бог. Да.

— Какво напътствие би дал за душите, които търсят Учителя?

— Тези, които търсят Учителя — Търсачите — трябва да разберат едно важно нещо:

А... Не може да си донякъде отдаден на Учителя. На Учителя — тотално цял! Тоталност в отдаването, без никакви условия. Само тогава може да Го разбереш.

Единственият начин! Пълно отдаване — ум, сърце, воля, тяло, душа, дух, нали.

Защото Той е слязъл да... Понеже Учителят е дух, а ученикът е ум, и още има частици свят от него, и само отдаването на този дух, който е слязъл, заради... да ги освободи от света. Само с тотално отдаване.

Но тези, които не могат, и другото отдаване също върши работа — временно.

— А какво напътствие би дал към тези, които търсят теб?

— На... с пълно приемане да четат всичко, което казвам. И после вече може да се изказват както искат. Пълно, тотално приемане на казаното — без условие, без „дали е така", без „дали е правилно", без „дали е неправилно", за да могат да направят правилните изводи. Иначе ще направят второстепенни изводи и оттам вече става отклонение.

— А какво трябва да видят в теб?

— Защото, което го казвам, Учителят ми го дава. Така че...

— Кой е твоят най-дълбок образ?

— Няма образ в „навътре". И на най-дълбоко ниво няма и подобие.

— А тези, които...

— Защото: кой може да бъде образ и подобие на Абсолюта? Самият Той няма образ.

— А тези, които идват при теб, кого трябва да търсят и кого трябва да видят?

— Трябва да търсят Словото на Учителя, което сега по нов начин се изразява. Дълбоко да го приемат, за да разберат, че там тече Бог.

— А ти си врата. През тази врата къде се стига?

— Ами всеки — различно. Но зад тази врата чака Бог.

— И Учителят.

— И Учителят, да.