Смирението пред изпитанията

Много е важно да се изучава — лично да го изучаваш в Дълбините — Смирението. Значи, в исляма казват: Смирението погубва бедствията! Страшна сила е това Смирение — който го разбере. Бедствието като попадне в смирения човек — то загива. Там няма его, няма кой да го възприеме. Както Толтеките, по време на потопа — сразяват потопа. Не, той да ги срази — те го сразяват. Влизат в Бога, защото за тях той е часът на Истината — сливат се с Бога, с Орела, както го наричат — стават още по-силни в другите животи и в Духа, а при другите, то е поразяване, но те са подготвени.

Както Богомилите са били подготвени за кладата, години наред тренировки, чист ум, чисто сърце, чисто сливане с Бога. И на кладата, Бог в тях, издържа изпита. Привилегия — Той си ги избира, те се сливат с Него. Хората мислят, че са наказани нали, а те всъщност са Благословени от Бога. Много важно е какво човек натрупва. Който не ги трупа тези неща, кармата го, тя го връща и още назад. Той, при него идва лошата му карма, лошата страна на кармата, лошото лице на кармата. А този, който трупа тези неща, които ти казах, Бог му показва светлото лице на кармата.

И оттам после го дърпа към себе си още повече, защото този човек иска да живее за Бога. И каквото и да мисли — все за Бога мисли.

Личният избор и наследствеността

Участник: Дали има индивидуална, семейна нали, такава по-обща на определен народ?

Има, обаче тя избледнява и става, тя ти показва светлото си лице и се разрежда, защото когато си избрал Бога и Учителя нали, говорим на живот и смърт, и както Истината — на живот и смърт нали. И тогава вече Бог ти помага правилно да разрешиш — отстранява ти старите кармични отношения, срещаш се с тези хора нали, и или имаш малко неприятно чувство, но ти ги благославяш, или хубаво чувство, и ти накрая Той ти дава себе си. Той, ако ти даде, да кажем, на тебе един брат нали, ако ти вървиш по пътя на Бога, Той ще ти даде брат, който обаче Бог ще бъде в този брат.

Значи, Бог ти дава себе си, и тогава ще има развитие. Няма да има, както при мъж и жена — има борба за дребности, дреболии, изтощават се, или приятна карма, и тя е уж приятна, но пак ще мине така — без Бога. Пак след време ще има наказание нали, защото не си посветил живота си на Бог. Но при този брат, Той ти дава нещо от Себе Си — не само ти изпраща точен човек, Душа или Дух, но и ти дава и нещо от себе си, и това е вече наградата — там е свобода!

Там вече няма роднини, няма наследственост нали, когато избереш Бог, се освобождаваш и от наследственото даже, деди и прадеди, всичко отпада — наследствеността е от Сатана. А, да избереш Бога, това си е от Бога — Той те освобождава и от народна карма те освобождава, лична, и от всякаква карма те освобождава нали — само Той може да те освободи! Но, изборът трябва да е много твърд, много искрен, много истинен.

Участник: Значи, всъщност индивидуалният избор е най-важният, в смисъл…

Да, точно така! Той е по-важен от всякаква карма друга. Семейна, лична — онези са вторични карми. Докато икономики, такова, ще искат да оправят — никога няма да оправят хората с икономика! Когато Бог е на второ място — никога няма да има оправяне. Политици, които не са разрешили себе си — никога нищо не могат да помогнат на никого, няма как да помогнат — те не са разрешили себе си. Ти първо трябва да победиш себе си, за да отстраниш противника, който си ти самият — да нямаш противник нали, и тогава вече…

Има цветя, които разцъфтяват на камък — не в почвата! Царуват на камъка, защото са избрали Бога. Където Исляма, където говорихме. Ако малката тревичка каже: „Бисмиллях“ — Аз съм Едно с Аллах — тя ще пробие твърдите скали, и твърдата карма в случая, няма как — цветето е по-силно. Но да знаеш кого да избереш, даже не е Слънцето — Слънцето е второстепенно, защото Бог в него пак свети — то е прозорец на Бога. Където казват суфите: „Като няма слънце, че не мога ли аз да си запаля своето Слънце?

Защо трябва да чакам Слънце отвънка, за какво ми е?“ Ти си Единия — ти си Слънцето. Сега някои студуват, такова, питат ме какво ще правя? Нямаш ли вътрешна печка? Ти, като нямаш вътрешна печка ти… Има хора се навличат с дрехи, и пак им е студено, други с тънка дреха — топло им е, защото имат вътрешна печка. Защото имат Любов, защото имат идея свещена. Другите студуват, и навлечени, и ненавлечени. Въпросът е студът да не влезе в съзнанието ти — а влезе ли там… А там трябва да влезе Бог!

Където каза Учителя: Ако умеете да направите вятъра свой приятел, студения вятър, той за вас няма, той за вас ще ви топли. В такъв смисъл, той ще ви е приятел — за другите ще е студен. Това съм го тренирал, знам го от опит — няма тука цитати. Цяла година, освен в гората там, докато живях, отделно и вкъщи една година, цяла година без печка. По едно време помислих, духовете да не ме разиграват. Викам, да питам на високо ниво Учителя казва: „Ще имаш една ценна опитност“. И аз си представях, че като седна, защото одеялата, дрехите, така, молитвите до мен, книгите, всичко.

Викам си представям си в средата на стаята една мисловна печка да ме грее. Аз въобще я забравих печката, като се отдадох на идеите и на такова, както и да е. И видях през прозореца в много студени дни, как влиза една топлина и ме огрява. Аз поначало вътре, то с молитвите и с тези неща, ти е топло, но допълнително видях как може човек нали, да му се дава така.

Любовта към Бога и постепенната работа

Но винаги ще си остане — това е номер едно, твоята Любов към Бога, не към хората, не, към — Любов към хората е на второ място. Който първо обича хората и после Бога — след време ще загуби и Бог, и хората. Това си е закон — няма тука изключение, няма. И затова първата заповед в Библията е Любов към Бога. Всичко друго вече ще бъде наместено правилно, и Божиите заповеди, и как да обичаш човека, с каква мярка, как правилно да го обичаш — защото Бог ще те научи.

Чрез Учителя в случая, чрез… и самия Себе Си. Някои казват, скоро там, говорихме: „Смехът е здраве“. Не е вярно! Това е друга глупост. Чистият смях — да. Циничният смях не е здраве — той е тежка болест. Затова ние говорим на лекциите за Чистия смях, който, както и Настрадин Ходжа, той никога, като каже нещо, не се подиграва с хората. Той преподава уроци, суфи-уроци. Идеята му е винаги чиста, той винаги, защото той е постигнал това ниво — той няма такава енергия вече, която да обижда. Той няма такава способност — той няма човешки способности и качества — той ги е загубил.

Не е лесно да се пита. Така става вече и в другите градове: Русе, Бургас, София. Все повече се пазят нашите, те самите лекции са такива, че те бавно изясняват нещата, и който слуша и прави каквото трябва, и в Бургас, взеха да се… и в Русе, питат нещо малко, и после така, пазят се, защото… Защото животът не е въпроси и отговори, а голяма Дълбочина, голяма Мистерия.

Участник: Няма бързо придвижване — няма бързо придвижване. Не знам, там такова бавно… Не ми действа добре. В смисъл такъв, че толкова бавно стават нещата…

Участник: Защо? Докато си го помислиш, и то ти идва на главата!

[Застъпени неясни реплики, 47:35–47:39.]

Участник: Някак си в общ план се движат бавно…

Някои проблеми, се движат със скоростта на светлината.

Участник: Една моя приятелка разправяше: „Сутринта, вика, станах и така се приготвях за работа.“ Тя малко има нагласа и вика: „Мисля си: това да стане, ще бъде чудесно. Докато отида на работа, вика, и то ми е дошло вече решението.“ Така че аз просто се учудвам — как така не става? Става бе, много бързо. Вече даже и шамарите идват много бързо.

Свободата е дадена, да имаш възможност за избор. Примерно, човек може да избира все повече Учителя, все повече книгите, и все повече да си увеличава доброволно, независимо че старият живот пречи, нали, той задържа малко така, обаче човек може, дадена му е възможност, защото след време може да няма избор. Но сега има избор — все още има, и човек може тази работа да си я увеличава постепенно. И тогава Бог ще види, че този човек се старае, и ще каже: „Дай да направим един хубав план за живота на този човек“.

Но това са вече усилия от твоята Любов към Бога — извънредни, не обикновената ти. Увеличаваш си времето за Бога — колкото повече увеличаваш времето за Бога — Той ще го увеличава за тебе. А когато е все по-малкото време, и Той ще се отдалечава, и след време стават тези трудности. Но, човек има способността да увеличи това време — все повече да го посвещава. И не само, даже, и в постъпките си и на други места, но тази лична работа, която той може постепенно да увеличава, без да се престарава, защото някои хора започнаха да четат по 10 часа, после тръгнаха назад.

Много формули, започнаха, видяха, че ще помагат, после много намалиха. Не! Умерено, бавно, и така да ти е естествено да ти допада на тебе, да е с мярка, не престараване — обаче сериозна работа. Това може да го направи човек, но пак е лично. И тогава ще се разреди много този старият живот, който пречи. Тези духове, които искат човек да мързелува, да го задържат, нали. Но човек, ако е твърд — те нямат думата. Ако нямате въпроси, догодина…

Свободата от кармата и служенето

Участник: Има ли хора, освободени от кармите?

Има, малко са, но има, но много са работили върху себе си. И този човек, който ти казах с бойните изкуства, Бисер май се казва, Лекотата — тя Галя каза за него. Той, каза, е: „Като водорасло в океана, така се носи.“ Никаква съпротива — и царува — приел е всичко, но това докато стигнеш до това, знам какъв труд е. Безпощадни усилия, то е нещо, което не признава закони, държави. Това е отдаденият ученик — той по свой начин, макар на бойните изкуства, но той обича да чете, не съм сигурен дали е от братството, но малко са такива като него.

Много хубава Душа, такава. Да види човек, който излъчва Чисто Смирение — не да говориш за смирението. Така, като го видях, напълни ми се Душата — така отидох да го поздравя, така взаимно така се поклонихме. Както и да е, аз мисля, но то е и чистотата и всичко нали. Но това е огромно трудолюбие, години наред работа, без да спреш, и накрая… Е, разбира се, че и в минали животи е работил нали, то не е само от един живот, но тези усилия, те накрая си дават плод. Когато работиш във всяко прераждане, без прекъсване, Той накрая Бог не те изпраща в кармата.

Той не те изпраща да живуркаш и да… Той те изпраща да служиш. Всеки разумен слиза, за да служи. Той е извън кармата. Всеки, който е служител, говорим, осъзнат, извън, да. Той е стигнал дотам. Дадено му е право да служи, ама не говорим за свещеници. Там Учителя казва: Те са, навремето са разпъвали Христос, и сега им е даден шанс да се изкупят, ако се изкупят, те имат да изкупуват. Те някога ще служат в бъдеще, когато го съумеят нали, да се пречистват. Защото служенето е Осъзнато, да, там бдиш над всяка дума.

Там всеки поглед, не може така просто да си мислиш, че имаш свобода и да говориш. Знаеш какво говориш, но това всичко е тренирано.

Участник: Стажуване…

Да, да. Той не се интересува от работа, от политика — той е извън нещата, момчето, просто Душа и Дух. Някой може да каже: „Ама как се прехранва?“ Това само неразумен въпрос може да… Неразумен човек може да пита. Както онзи случай с Баязид, този персийски Учител, отишъл в една църква да се молят заедно с имама, там свещеника. И като се молили, този му казал на Баязид: „Ти какво работиш?“ Защото той не работи — той си е посветил живота на Бога. А, Бог на него. Го питал: „Абе ти какво работиш, как се прехранваш?“ Разбрах, че, Баязид му казва: „Ти не можеш да бъдеш водач на молитва, и повече с тебе няма да се моля, щом питаш.

Ти не знаеш ли, че за всички Бог се грижи?“ Ти това като не знаеш, какво си, разбрал? Елементарно! Но, хората все питат: „Как? Как?“ Няма такъв въпрос! Защото те не могат да си го обяснят, понеже не познават служението. Христос да не се нуждае от политика? Или Учителя, че да… И кой ги осигурява тях, нали? Ясно е. Иван Рилски в гората, как си плаща тока, водата, и осигуровките нали, смешно е. Веднага, каква е разликата между начин на мислене.

Участник: Той е имал голяма отдаденост, обаче трябва много да си узрял за…

Да, да, много прераждания, и продължаваш пак в…

Участник: Защото обикновеният човек…

И накрая просто това, където просто слизаш, за да, както музикантът, да покаже музика — не да се учи. Той, вече, тя си е в него.

Участник: Няма съмнение.

Няма. Животът му минава тихо на такъв човек, защото нали, скромно, не отговаря нито на много въпроси, освен ако реши. Той решава къде да говори — може и да е близко до тебе, да ти е комшия, да ти остане непознат цял живот. Но ако реши, както и Учителя, ако реши да се разкрие на някой, ще започнат да го разбират. Да, и Георги Димитров е живял до него, почти нищо не е разбрал — майка му е разбрала, ама той го питал странични въпроси. Те, живели са в една къща с различни входове.

Участник: А майка му била по-отключена така… [Неясен край на репликата, 55:33–55:38.]

Там, като го преследват Георги Димитров, там искат да го унищожат, и тя казва: „Отиди при Учителя, той ще ти помогне“. Тя знае къде, и той отива, и те идват после, но той го скрива в една стая. Те отиват в стаята, но той е поставил Духовна стена, и те не го виждат, те казват: „Няма!“ Освобождава го, после той му връща услугата там където дава разрешение за гроба — то може и без него, обаче просто един вид запознанство за след време, услуга. Явно, майка му е много чистичка, и знаела за какво става въпрос.

Участник: Да, ще послуша.

Няма, няма.

Чистотата и дарът на смирението

Участник: На Вас сигурно много рядко се случва да срещнете такава красива душа, както той.

Много рядко — аз се възхитих. Така той малко преди лекцията настрани стоеше скромно и така, въобще все едно го няма. Обаче за мен го имаше. Видях го и направо забравих всичките, направо голяма радост. Направо отидох така, защото то е… Смирението си е страшно качество — стихия. Там всяко зло, всяка тревога, угасват, защото то е поглъщане. И самото смирение, и ти си избрал Бога, означава и Бог те е избрал. И Той ти е позволил, защото Смирението, смиреният човек може да общува с Бога. При крайни случаи, той има и мярката — той знае как правилно да възприема Бога, не ума и мисловни неща, а и други странични.

Директно с Бога нали, когато трябва обаче той знае кога трябва. Това Смирение му дава правилно да възприема, правилно да се учи. Бог му е позволил, но той е търсил много, заслужил е. Думата Смирение, знаеш, е много красива — С Мир, Заедно с Мир. Мирът си върви с тебе. Ти може да не искаш да си спокоен, но вече си спокоен, защото си вътре в смирение. Да! Нямаш избор просто — нищо не можеш да направиш по въпроса. Да, вече това ти е дадено, и да искаш да се ядосваш, не можеш — може да си напрегнат някой път, но никога разтревожен, ядосан, защото това е голям дар. Бог ти е позволил да си близък до Него — това е.

Участник: В нашето намерение да има чистота, просто… [Неясен край на репликата, 58:21–58:26.]

Не е получистота, защото получистотата няма да ти позволи да влезеш в Смирението, но, голямата чистота, вече…

Участник: И тя бавно става…

Да, бавно става. Бавно, обаче бавните неща стават истински след време, а бързите…

[Застъпени неясни реплики, 58:48–58:55.]

Първата среща с книгите на Учителя

Участник: Как започнахте в началото, в смисъл, първите… Да, Вие как сте започнали да се занимавате с Учителя?

Аз първо четях психология и философия, религия и медицина, обаче гледам: „Абе, нещо е празно нали“. Имах един даскал в строителния техникум, аз завърших архитектура, и той имаше много… Стар антиквар, обикаля България за редки книги. Викам: „Абе, бат Кольо, търся някакви книги, по-така, по нещо истинско.“ Абе каза: „Ела тука“ каза нали, и отидох в тях. И Учителят чрез него, показва ми своя книга, обаче не ми я дава. А, аз горях вече за нещо истинско — и два дена не мога, два-три дена там, колко беше — не мога да спя.

Отивам пак, викам: „Абе бате Кольо, тази книга е за мене!“ Каза: Не я продавам! Викам: „Поне за четене…“. А, бяхме приятели, той преподаваше, и даде ми я. Страшна! Голямата на Учителя. Запалих се, върнах му я — пак я исках. После взе да ми продава нали, видях, че сме… защото той беше вещо лице към милицията, тогава бяха опасни времена, но аз видях, че ние сме стари приятели с него от миналото, нали, и то при приятелство. И оттам тръгна книгата, и после в един склад, ме пуснаха, тайна квартира във Варна, където цяла библиотека с книги на Учителя.

Запалих се, като пожар направо. После Учителя ми даде нещо — две-три години свобода, да не работя. Забравях храна, пари, всичко, само книгите — по 10, 15, 16 часа. На втората година усетих, че нещо ми липсва. Нямах Молитвен Дух, към молитвата. Като започнах едни молитви по часове, 4–5–6 часа, до 11 часа съм стигал. Молитвата помага да разбереш Дълбоко, и аз си търсех Истината в себе си. Въобще лекции не съм планирал, и нямах идея — исках аз да я позная, аз да я преживея. Тя се преживява — 1987 година в Самадхи — страшно преживяване.

Който може да ти го обясни, значи, няма представа — няма дишане, няма мисли. Среща с Бога пряко, не както Моисей — лице в лице. Но седем години тренировки, и победа на всички видове изкушения — жестоки тренировки, плюс търпение и дишане. После оставих дишането, защото Учителят казва: „Трябва да дишаш Любов и Мъдрост за какво ти е въздух?“ Хвърлих въздуха настрани, после четях Учителя: „Астрология, не ти трябва, астрология и звезди“. Не астрология — трябва ти Мъдростта, както и всичкото. И постепенно е ставало, и голям пожар, голям пожар.

Аз мислех, че ще остана в гората — една сестра ми даде пари там, после в един манастир, искаха да, даваха ми го да живея, да го ръководя, да работя в него — 70 лева заплата. То там много пари, 70 лева. Но нямаше нужда и от тях защото, то ти, той, чистия въздух, отдаването, Бог. Той, Бог, като започне да се грижи, и както и да е, но всичко е станало постепенно, неусетно, малко по малко и накрая нали. Учителя! Аз не исках лекции, но той поиска Учителя, и тогава разбрах, че заради Него то всичко се прави.

Началото на лекциите и изпитанията

И започнаха постепенно лекциите в една гора, на Рила, в София. И от София пътуваха една групичка сутринта хващаха рейс, лъжеха родителите си, че отиват на разходка, за да не ги… някои лъжеха. Аз им казвах да не лъжат ама, и оттам започна разнесе се — има някакъв отшелник на Рила там започнаха да идват повече. После лекции в София, и от апартаменти, гонеха ни, къщи, зали пак ни гонеха. Много зали съм сменил, и във Варна и там, и после си тръгнаха оттук. Но неусетно, то няма, седем проверки от Държавна сигурност, и изселване, заплахи, караха да скачам от шестия етаж, но ти, като се вкорениш в Истината — няма прошка, вече че Той, Бог, заключваха ме по стаи, враг на държавата, документи.

Но то, това не го гледаш въобще — ти, като се молиш, яко, и като знаеш как Учителя ще, и на човешки език, ще им разкаже играта, както и стана нали. Обаче, трябва да, вярата да е Тотална, ама и не само вяра — трябва и Любов да имаш, защото само с вяра… И Учителя ме научи в гората, че има въпроси, които се разрешават само с Любов, други обаче с молитва, други с воля, други с Мъдрост, но всичко това, Той те учи, и няма по-хубаво, когато Той те учи.

Ако ти се учиш сам или други — много бавно, но когато си посветиш живота на Него, Той започва да те учи. И след много години практики, какво ли не, накрая лекциите се разшириха и градовете. И сега имам отказани много градове и в чужбина. В Германия, много сериозно [неясна дума, вероятно „предложение“, 1:03:35–1:03:40], по всички правила — отказах нали, и никога няма да отида за пари. Едното място беше 3000 долара на час за лекция — никога! Аз ще отида за Бога и за Учителя, и той знае, че знам, че ще направи най-доброто за мене.

Няма значение коя квартира, къде, но нямам време за чужбина и за други градове. Намалих ги, защото да не се преуморявам — защото сега правя тук много книги. А, с книгите ще докосна повече хора. Някой казва: „Ама присъствие, важно е да идваш“. Не, защото то, който си чете и който е готов да разбере. Но много ме радват едни сестри от Стара Загора, и те ме поканиха там. Казва: „Мечтаем каза, къща има за тебе, само да идваш“. Обаче викам: „Много съм зает“. Те, като харесаха, много Старците, ги разпространяват.

Там други от братството не ги харесали тези книги, така — не са за вас нали, както и да е. Но всичко е ставало, искам да ти кажа, крачка по крачка, малко по малко, в тежки дни, с Държавна сигурност, защото имало е случай по седем човека накуп — милиция, митница и Държавна сигурност. Сутринта рано вкъщи — той, ти, защото изнасях тайно по къщи, то, тогава беше забранено — по къщи, по горите, в Троян беше в някаква гора там, да не ни слушат, да не ни подслушват примерно еди-какво си, по села нали, тежко такова.

Но когато Бог е в тебе, Той се справя с всичко, но трябва да минеш през това, да се калиш. Така нали, Той, го иска! Всички обиски такова, документи, и враг на държавата. Това, то смешни думи са, но трябва да минеш, за да… да изпитанийца. И кръстосан разпит имах от тези седем човека, защото Брат Михаил беше ми подарил един касетофон бял. Аз после го махнах, както и да е, но не беше регистриран в митницата там — и ти разпити, такова — само трябва да говориш Истината! После, знам, че те са бита карта, тоест, нищо не могат да ти направят, но кажеш ли една лъжа, вече силата на молитвите директно пада, и всичко свършва нали.

Но то, няма как. Аз бях много чел тогава. Даже те, като влязоха вкъщи, казаха тука, е храм, тетрадките бяха наредени като войници, над 100 теми работех по Учителя и други книги, но главно беше Учителя, много четени и много практики. Те настръхнаха — така, даже единият път, единият каза, нарече Учителя — мошеник. Вкъщи, викам: „Във вас може да крякаш.“ Стар шеф на държавна сигурност, с негов подчинен — тука не! Нали, както и да е, и, ама аз бях направил тайните формули, и той станал да ме рита.

Той се ядоса със стария — той не е, те после се поболяха почти всичките. Но когато си направих формулите, и този стария като тръгна да ме рита, и знаех, че формулата е страшно нещо — работи тотално. Младият го хвана и щеше да го удуши. Младият от държавна сигурност, неговият колега, така го сграбчи, че, както и да е. Той същия младия, след време, ме срещаше по улиците. каза: „Ти си, разбрах! Ти си специалист по религиите!“ Викам: „Не се занимавам с религии!“ Ама той, обаче, той нарече Учителя — голям философ.

Казва: „Учителя!“ Остана, едно, уважение. И след много години, имах един случай — там, един друг, който е бил в колата, долу ги е чакал. Каза: „Аз тогава не се качих, но сега казвам, мога да ти призная, след много години…“. Той сега е в Испания. Там, нещо с Европейския съюз работи, както и да е. Каза: Ти си единственият човек, който този от държавна сигурност го промени. Казва: „Той беше твърд комунист, обаче, каза при един разговор с тебе, каза — тука има нещо!“ Каза: „Този човек, както и да е…“.

Това, след много години, така, каза, върна се, излезе, каза: „Преобразен!“ Каза: Няма да го забравя! Каза: Защото той е много твърд! Но то бяха, абе, трябва да се мине през изпитания.

Личният опит и преодоляването на изкушенията

Ако искаш нещата, трябва да се преживят. Всички тези изпитания, изкушения, трябва да ги тренираш. Изкушенията, аз още тогава разбрах, че те идват да им ограбиш силата, а не те да те ограбят. И Бог иска да минеш през тях — не да ги заобиколиш. И Учителят казва, че трябва да ги преодоляваш, не да ги избягваш — всеки може да ги избягва и след време ще останеш слаб. Всичко е тренировки, учение, практики и практики — цитатите настрани, нали. Караха ме един документ да попълвам там, и той ми диктува какво да… обаче гледам лъжа казва.

Викам: „Това се отказвам“. Казва: „Ще стане по-лошо за тебе“. Нямам проблеми! Ти си пиши лъжите, аз не пиша такова нещо. След време стана по-лошо за тях. Държиш ли на Истината докрай! Един път казаха: „Трябва да се откажеш от това Учение!“ Значи, да се откажа от Любовта, Мъдростта и Истината и да тръгна по вашия глупав път? Ама ние си говорехме много странно такова, на различен език. Те и много неща се случиха тогава, но, нали ти казвам, те най-дълбоките не могат да се кажат, особено в гората, защото те са между тебе и Учителя — насаме са, няма, Това където ви го казвам, може да бъде казано нали, защото е позволено.

Но, иначе, Дълбоките неща, те си остават, няма, там няма споделяне, както и Самадхито и преживяване. То е нещо голяма тайна е, то ти променяш живота си коренно и вече, и да искаш да мразиш — не можеш. Да искаш да завиждаш — не можеш. Да искаш да критикуваш — ти нямаш вече такава енергия, такава способност, защото то се изтрива всичко. Миналото ти, всичко си отпада, което означава, че щом аз го мога, и ти го можеш, и всеки го може. Въпросът е дали ще се организират така с такава Любов към Учителя, а Той, Учителя, и Бог са, които заслужават — те са си Номер едно, няма.

Човешките неща — те могат да се влачат хиляди години, милиони — и да няма резултат. Освен това, ние не можем да знаем, че Учителя всяко прераждане ще слиза в България, напротив, много рядко. Такъв шанс да слезе такъв Учител, нали, това е, който го е усетил.

Книгите и срещите с хората

Участник: Толкова много неща се издадоха, и има още за издаване.

Много, има. Има няколко сестри, които напуснаха София. Те даже в Русе питат: „Абе, как така продали си апартаментите и дошли заради лекциите?“ Викам: „Ами да.“ И казаха: Ами и ние ли да продаваме? Викам: „То си е ваша работа — той е по свобода.“ Но някои стари от София дойдоха тука да живеят, да са по-близко до лекции ама така, имали си идея, нали. Тук, някои са от тях, а си работят за Учителя — то се дава. Едната е нашата Мария — вие я знаете. Тя е била певица в група „Шанс“, много така успяваща група, авторитетна навремето.

И такова, тръгнала към голям успех, обаче Учителя има усет за Чистата Душа. Още като я видях в София разбрах, че тука ще става ученик, постепенно и бавно. Той си я издърпа от бизнеса, от всичкото това, и така сега скромничка, тихо работи за Учителя. Посява се, на моменти ѝ е трудно, обаче разбира, че тя сее за друг живот, продължава. То се дава, Той Учителя има око за тези души, те са доста така, в градовете така, които имат поне посоката нали. Идват всякакви, в София и Лили Димкова, много приятна Душа — такава Любов към лекциите ми, даже към тези мистичните книги.

Събира кръг нали, да ги чете там и да слушат нали, даже и един богослов ходи там — този, как се казваше, забравих го, както и да е. Лилито много, тя каза: „Аз си общувам с Петър Димков.“ То се дава, те са стари богомили с баща си.

И Коцето Калки идва на лекциите, ама той едни въпроси смешни там в паузата ми задава — съжалих го, нали. Китаристи, всякакви, йоги, политици — там имаше един от Министерството на културата, ама той обичаше Учителя. Така смесен, много, но има ядро от хора, които редовно, така, доста. Като изключим едни, които, те отидоха в Англия, така хубави Души така, знаят за какво става въпрос. Искат по-често, аз защото там лекциите ги направих два пъти в годината. Сега каза: „То все едно, каза, от едно прераждане на друго…“, защото преди беше всеки месец.

Викам: „То може и по-рядко.“ И там една от братството е интересна, тя защото предизвиква много, нали, и те са я изпъдили там една, друга, са я били: „Как може?“ Ама стават, тези от братството, ритали са я, драли се, защото казала е, че сте жалки и че нещо, май и срещу Учителя, ѝ казала нещо — тя е такава, обаче е много хубава Душа, ако я видиш правилно, нали, но идва при мене и много така радостна. Защото аз съм я приел — нямам критика. Нали, един път ми подари увехнали цветя от един казан.

И аз го видях, че е много красиво, защото тя иска нещо да даде — бедна, няма какво да даде. И така нали, е бедна, и видях, че така че красиво е нали, защото това е желание вътре на Душата, нали, както и да е, те странни, идват ми там, и странни хора.

Свободното време и работата за Душите

Но когато ти се даде свободно време, сега един брат има такъв, който една-две години няма работа. Викам: „Сега е време да покажеш как обичаш Учителя и дали голямото ти време, не да мислиш за работа, а практики, четене, практики“. Обаче то е лично и зависи и какво си посял от миналото. Но падне ли такова време, трябва да разбереш, че аз навремето мислех, че ще остана в гората до края на живота си. Въобще лекциите така не съм ги предвиждал, но се съобразявам с тях, и сега, виждам, че е много хубаво за душите, и като виждам как ме чакат там в някои градове, където ходя, тука много.

Абе, така, атмосферата хубава, няма спорове, няма така, мирно, приятно. Който трябва, напусна, защото някой път смущават по-дълбоките Истини — смущават някои хора. Една сестра във Варна разбрах, скоро защо напуснала лекциите. Един неин познат, вика: Как той слага чип в микрофона, за да ни влияе и да ни приспива, разбираш ли? Хабер нямам от техника и няма да имам. И ти не виждаш ли, че другите не спят, нали? Ама, няма. Не, то… значи виж как се случва — ангелът я изпраща, за да ѝ даде шанс, защото тя е критична, да, и там, заспиването, умът да се разреди, да може да попие нещо, обаче, ангелът може да направи този жест, но не може да я задържи — той само ѝ прави жест да може тя да си разрежда кармата, явно има нещо хубаво в Душата, обаче тя се самоизпъжда, и той не може пак да я докара — то е много е лично, нали.

Но Бог ѝ е позволил и ангелът ѝ е позволил — просто те правят опити с Душите. Ако се случи, ако се получи, ако… Но за мене няма значение, и довиждане става. И нали, добре дошла — пак става. Една жена, от 12 години от Варна, иска да се срещнем, и не може да се видим, нито на лекции, а хора от Финландия ми дойдоха, от Португалия и от Франция на лекциите тука и в София. Една редовно идва от Гърция, София и други, както и да е. То се дава, то не е, защото за какво да дойдеш, като си неподготвен, или няма да ти хареса разговора, или защото аз няма да правя компромиси?

Ще ѝ кажа Истината, и то зависи коя е Истината — дали средната или Дълбоката, но има мярка там. Но е хубаво да работиш за Души, така и да виждаш все повече, че се пробуждат Души и отървават се главно от умовете си, защото умовете са опасното нещо.

Когато започнах да чета навремето яко Учителя, бях на 28 години тогава, сега съм на 60. Забравих и въздух, и дишане, и храна — хапвах по малко ама то, защото то те храни. Тази самата Любов, самата Мъдрост на Учителя, Истината. Нали, истинските книги нали дълго време трябва да си чел и други, да видиш разликата. Философите, където казва Учителя: „Ученото невежество — елементарни неща не знаят.“ Нали, като ти се парализира ръката, нищо не може да ти помогне — мъртва Мъдрост. А при Учителя имаше някаква техника нали, с един конец, за 30 минути — парализата изчезна.

Забравих какво беше точно ама, после в тежки изпитания, бях се върнал един път да взема малко, малко мед и дрехи ли беше, от вкъщи, малко пари ли, не си спомням какво беше, нещо дребно. И те ме следяха отсреща от блока, и с, дебнеха ме и в коридора нали, как ще… такова, защото аз с фенерче, и така, вътре, но правя една формула от Учителя, един брат, която ми даде, тя направо ги… и те се чудят как съм минал през входа, как не са ме хванали и как не са дошли навреме.

И там, други, са ме следили, да ме гледат, като бухали — и да не ме виждат. Това е формулата, казваш я, ама пак трябва нали, да си верен. И те просто гледат и не те виждат, защото той Духа отклонява, погледа. Може да минеш, да се блъснеш в него и да не те види. Разбираш ли? Всичко зависи какъв Дух е в… А, слепи духове има много. Както и да е, да, добре, желая ви всичко хубаво. До другия… [Неясен край на записа, 1:18:15–1:18:18.]