Елеазар Хараш

АВА ТОРОТ

Тайната Мъдрост
на Скритите неща

Варна, 2021 г.

ПРЕДГОВОР
към второто издание

Който повтаря дълго време АХОР ЗАРАМА, ще се отдели от сътворените мъртви светове и ще се върне в Истината – неръкотворният дом, Безкраят.

Ако ти е позволено да виждаш Истината, значи си станал част от нея.

Истината е открито тайнство, трябва само да ти е позволено да го видиш.

В Истината няма мрачни области на съзнанието – всичко е осветено.

В света има само един глас – гласът на Истината, другото е само мнения.

В Древността са наричали Истината: „Дълбоко скритото светло място“.

Истината никога не е показвала силата си. Тя умеела дълго да чака.

Над всички Истини стои Върховната Истина.

Който е докоснат от Истината, има сърцето на покоя.

Древните казвали на воините: „Когато губите битката, не губете себе си“. Така те винаги се съхранявали.

Истината дарява Покоя, а Покоят е виждащ.

Покоят е най-близо до ядрото на Истината.

Истината е Свръхсияен източник, но човекът го е затрупал в себе си.

В Истината няма изгрев и залез. Истината е постоянно тук.

Древният е мястото на Истината. Ако Той позволи, ще я разберем.

Истината се намира навсякъде и затова Тя не се нуждае от храмове. Тя е единственият храм, в който трябва да влезем.

Истината ръководи стихиите на природата – Тя ги отключва.

Окото е взело нещо от слънцето. Ухото е взело нещо от вятъра. Истината е взела нещо от Абсолюта.

Когато Истината е спряла да съществува в съществата, те са станали сътворени, нещо в тях е умряло.

Древните са наричали сътворението „Море от мрак“. Тук са заключени сътворените, за да възстановят себе си в мястото на Истината.

В човека на Истината звучи нещо несътворено. Той е Дух в тяло, но само заради хората.

Елеазар Хараш
Август 2017 г., Варна

ПРЕДГОВОР

Що е АВА ТОРОТ? Това е Древният Път. Това е Пътят на Достойните. Това е Пътят, който отвежда човека отвъд светлината и тъмнината. Това е Пътят, който отвежда човека в Ослепителната Светлина. В този смисъл АВА ТОРОТ означава Мястото на Истината. Това е Пътят само на Достойните, защото тук няма нито еволюция, нито развитие. Има само едно – Истината.

По Пътя към Великата Ослепителна Светлина човекът трябва да постигне дълбоко разбираване за нещата. Той трябва да постигне разбираване за живота и смъртта, рая и ада, доброто и злото, здравето и болестта, радостта и скръбта. Да се постигне разбираване, означава да се премине отвъд нещата. При това условие човек е заслужил Великите изпитания – изпитанията на Свещения Мрак, изпитанията на Мистериите. И този, който премине правилно през Свещения Мрак и Мистериите, става Син на Ослепителната Истина. И става още Брат на света и вселената. Пътят е славен само тогава, когато отвежда човека до Ослепителната Светлина на Истината.

Елеазар Хараш

Ти си Блясъкът на Истината

Познай себе си като Любовта на световете и тогава ти никога не ще търсиш пътища към Истината, защото Любовта е Блясъкът на Истината.

Любовта е твоят Древен Корен

Ако избереш пътя на доброто, ти ще изгубиш себе си. Ако избереш пътя на злото, ти ще развалиш себе си. Любовта е най-древнородената Същност, приятелю. Любовта е твоят Древен Корен. Ако не се върнеш в своя Свещен Корен, тогава ще се луташ между доброто и злото. Но все ще те преследва една мъка, защото мъката е там, където човек няма Корен.

Ти ще пожелаеш да се завърнеш

Понеже нямаш Любов, приятелю, сега към тебе прииждат реки. Тези реки са наречени болести, страдания, нещастия. Тези реки са толкова загрижени за теб, приятелю. Те идват при теб, за да те излекуват от твоето потайно безумие. Дали ще успеят да те излекуват, аз не знам, но едно нещо знам: все някога ти ще пожелаеш да се завърнеш в своята най-древнородена Същност, която е наречена Любовта. В тази Същност всички реки ще пресъхнат.

Само Любовта може да освободи човека от жабата

Съществувало в древното минало едно много голямо блато. То било пълно с хиляди жаби. Те всички крякали, недоволствали, плачели, смеели се, но всякога си оставали вързани за това блато. Изведнъж между тях се явила особена жаба. Тя била много стара, а гласът ѝ бил толкова мощен, че прорязвал цялото блато. Тя толкова много крещяла, толкова много викала, толкова много недоволствала, че всички жаби я намразили и решили по-скоро да се удавят, отколкото да я слушат. Така те се отказали от своя жабешки произход и се родили отново като други същества. Ще кажете: – Като какви същества? – Ами като хора. И днес тези хора се разхождат по света, който е същото онова блато. И всички тези хора имат спомени от онова крякане и от онова недоволство. Но аз чух много хора да казват на другите: Не ми говори високо, не ми викай, говори ми по-тихо, за да те разбирам. – Аз казвам: И в тихото говорене на хората има крякане и недоволство, защото без Любов жабата няма да изостави човека. Любовта е единствената сила, която може да погълне цялото недоволство на света.

Три вида мрак

Има три вида мрак. Първият Мрак – това е Великият, Божественият, Свещеният Мрак. В него е скрита Тайната на Живота. Вторият вид мрак е произлязъл от избора на човека, който е пожелал отделяне от Истината, отделяне от Бога. С лошите си мисли, чувства и деяния човек си е създал своя мрак и сега живее по законите на невежеството. Това е собственоръчно изработеният мрак. Третият вид мрак е външният, който идва с падането на нощта. Вторият и третият мрак са илюзии. Първият Мрак е Свещено явление. Ако човек има в себе си Духа на Истината, той може да мине през Свещения Мрак и да изтръгне от него Вечната си Светлина. Това означава да вземе от Бога онова, което му се полага отпреди времената. Само любящият може да изтръгне от Великия Мрак Тайната на Живота.

Що е Свещеният Мрак?

Знаеш ли що е Истина, приятелю? Истината, това е Свещеният Мрак. А знаеш ли що е Свещеният Мрак, приятелю? Това е Бездната от Ослепителната Светлина на Истината. Понеже нямаш достъп до тази Бездна от Ослепителна Светлина, за теб тя се явява като Мрак. Когато узрееш в своята Любов, само тогава ще съумееш да се потопиш в тази Бездна. И тогава ще разбереш, че Мракът е бил Светлина. И тогава ще се наречеш Син на Светлината. Като Син на Светлината ти ще смущаваш хората от света, ти ще смущаваш техния мрак. Но хората ще продължават да те търсят, защото Истината, която е скрита в тебе, вечно ще ги привлича.

Какво виждаш в най-дълбокия Мрак?

Ти можеш да придобиеш Живота, когато в най-дълбокия Мрак видиш Роза.

Кой сияе в Мрака?

В Мрака сияе Светлината на Единствения Владетел.

Сълзите на мрака

Страданията, това са сълзите на мрака в теб. И мракът ще плаче, докато не съградиш Храм Божий в него.

В мрака светим

Ние в мрака светим чрез Духа си и мракът никога не ни е пленявал.

Изоставен от всички

В мрака си изоставен от всички, за да откриеш собствената си Душа. Нима можеш да наречеш това зло?

Верен ли си на себе си?

Само в мрака на изпитанието можеш да разбереш дали си верен на себе си. Който е верен на себе си, има Душа.

Страданията създават Реалността

Само който е минал през мрака на страданията, може да живее в Реалността. Другите живеят в светлината на своите заблуждения.

Изтръгни крилата си

Твоята птица не може да лети, приятелю. Само от мрака на тежките условия можеш да изтръгнеш нейните духовни крила. Но имаш ли благородство да възродиш крилата си?

Злото почита Мъдрия

Злото е скрита от погледа на човека Светлина. Само Мъдрият има право да прозре Тайната на злото. Злото почита Мъдрия, но се противи на обикновения човек.

Чрез злото Бог те изучава

Чрез злото Бог надниква в душата на човека и в неговите намерения.

Злото познава Истината

Злото прегражда пътя ти, защото в тебе няма Истина. Ако Истината беше в тебе, портите на злото щяха да бъдат широко отворени.

Всичко е Светлина на Единствения

Злото не е зло. Това е просто Божественият Мрак. А Божественият Мрак е скритата Светлина на Единствения. Злото е зло само тогава, когато човек го избере за свой път.

Страданието дарява търсещия

Ако мракът на страданието не ти даде новия живот, ти ще останеш да живееш в светлината на вечните си заблуждения.

Не знанието, а смирението сближава

Който се е освободил от знанията си, се сближава с Непознаваемия.

Животът произлиза от Любовта

Човекът прави и добро, и зло. Ангелът прави само добро, демонът прави само зло, а Бог дарява Живот. Животът не произлиза от доброто или от злото, а от Любовта на Бога.

Не са нужни крила, а Истина

Злото е птица без крила. Доброто е птица с ненужни крила. Само Истината е полет на Духа.

Духът е преди светлината

В светлината животът се е изоставил на светлината да го ръководи. Но не светлината трябва да ръководи живота, а Духът. Духът е Блясъкът на живота, а не светлината.

Божественото зло и човешкото зло

Има едно Велико зло и едно паднало зло. Бог е, Който работи с Великото зло. Когато това зло работи, създават се нови дълбини на доброто. От тези дълбини се образува Вечното добро. Когато падналото зло работи, това е човекът, който увеличава своето невежество. Засега това зло е изоставено от Бога и то няма да даде плод. В бъдеще, когато Бог го посети, и то ще се преобрази.

Божественото добро и човешкото добро

Има едно Божествено добро и едно човешко добро. Божественото добро отваря Простора, отваря Нови пътища. Човешкото добро твори бъдещо зло. То затваря Простора, то отнема пътя на човека.

Добро, което е извън Истината, е грях

Знаеш ли, приятелю, защо Истината те е изоставила? Истината те е изоставила, защото ти си избрал доброто. Доброто е грях, приятелю, защото това е твоето добро, което е извън Истината. Колкото повече правиш добро, толкова повече увеличаваш злото, защото ти изостави Истината. Само Истината може да те спаси от тебе самия. Нека само Истината в тебе да прави доброто, а ти само се наслаждавай.

Човекът превърна изкушението в грях

Някога в древните времена Бог създаде Райската градина. Но в тази Райска градина се вмъкна едно зло. Това зло е наречено човекът. Змията беше само гостенин. Казват, че змията е изкусителка. Изкушението не е грях, приятелю. Грехът се намира в този, който се изкушава. Човекът превърна изкушението в грях и сега се чуди как да се отърве от себе си.

Ти си роден за нещо повече

Райската градина символизира Истинското добро, Свещеното добро. Но ти, приятелю, си роден дори за нещо повече. Ти си роден да живееш в Този, Който е създал Райската градина. Но ти, приятелю, поради своите големи знания нямаш дом дори и в Райската градина.

Любовта е твоят дом

Ти нямаш дом, приятелю. Ти си скитник. И в този, и в онзи свят ти търсиш все ненужни неща. Има само един дом, приятелю. Това е твоята Любов. Ако имаш Любов, ти имаш Душа. Душата е твоят дом, приятелю.

Който си присвоява доброто, разваля себе си

Само злото ще те избави от тебе самия. Но дори и на злото е много трудно, приятелю, защото ти си създал много крепости в себе си. И най-голямата крепост, приятелю, е в това, че ти смяташ себе си за добър. Който си присвоява доброто, разваля себе си.

Само Любовта дарява образ

Доброто, което изхожда от неразбирането, е развалило много хора. Злото е обезобразило много хора. Само Любовта дарява образ. Любовта трябва да бъде насочена единствено към Непознаваемата Истина.

Не наричай Незнайното мрак

В знайното няма живот, приятелю. Ако търсиш живот, търси го в Незнайното. И не наричай Незнайното мрак, защото ще се заблудиш в пътя към себе си. Незнайното е Душата на нещата.

Раздели се със сянката, приятелю

Ако си изгубил Истината, приятелю, и ако си слязъл в един земен свят, тогава не ти остава нищо друго, освен да се залъгваш с доброто. Доброто е едно падение от Истината, приятелю. Ти си роден, за да бъдеш Истина. А доброто е за тези, които обичат застоя. Доброто е сянка на Великата Истина. И запомни, приятелю: по пътя на сянката никога не можеш да се завърнеш в Истината. Само Любовта може да те отведе в Истината.

Само Нероденият има Път

Велик е твоят път, приятелю, но по този велик път ти трябва напълно да изчезнеш. Само така се ражда Нероденото. Докато ти си роден, ти нямаш път. Ти имаш само Дух на търсене. Само Нероденият има Път.

Злото се покланя на Бог в тебе

Накарай злото да ти се поклони, приятелю. Злото се покланя на Бог в тебе. Но ти имаш ли Бог в себе си, приятелю?

Трябва ли ти щастие?

Ако имаш Истината в себе си, трябва ли ти щастие, трябва ли ти унижение? Да търсиш щастието вместо Истината е голямо унижение.

Искрен

По-добре е да бъдеш лош и искрен, отколкото да бъдеш добър и лицемерен.

Господар на своето нещастие

Опасно е злото в човека, а не злото в дявола. Злото в човека е причина, а злото в дявола е последствие. Ето защо човекът е господар на своето нещастие.

Ти си направил доброто невъзможно

Човекът не е добър. Човекът иска да бъде добър. Но как можеш да бъдеш добър и как можеш да искаш да си добър, когато си се отрекъл от Истината, о, човеко? Ти сам си направил доброто невъзможно.

Човекът може да прави услуги, а не добро

Само Истината може да прави добро. Истината е изтъкана от Вечното добро. Човекът може да прави само услуги, но дори и услугите човекът не може да препредава правилно. Когато направиш една услуга, не внасяй себе си в нея.

История за пътя към света и пътя към Истината

Веднъж един Старец, който бил към края на живота си, повикал двамата си сина и им казал: Ето, сега аз си отивам, но имам голям имот. И преди да си замина, искам да разрешим този въпрос. – Пред него стояли големият син Абухара и малкият му десетгодишен син Адир. Обичаят изисквал Старецът да се обърне първо към големия син. Така и сторил Старецът. Той казал: Ето, Абухара, аз вече си отивам, кажи ми най-голямото си желание. – Тогава Абухара казал: Искам целия имот. – После Старецът се обърнал към малкия си син Адир и му казал: А ти какво искаш, сине мой? – И тогава Адир му казал: Искам само едно: Свобода неопетнена. – И произнесъл Старецът последните си думи: Абухара, давам ти целия си имот и от днес нататък заедно с него ти получаваш и една дарба – това е дарбата на света. Тя е наречена Аховар Вала, което значи „дарбата нещастие“. – После Старецът се обърнал към малкия си син и му казал: Сине мой, за тебе няма дарба. Търси докрай Истината и когато завършиш пътя си в този свят, ние ще се слеем в едно и ти ще Ме познаеш, защото ще ти дам да видиш Лицето ми. – Мина много време и малкият син се завърна при своя Баща. И видя Лицето на Истината.

Ашивара – „Непристъпната Светлина“

Знаеш ли, приятелю, кой обитава в дълбините на най-големия Мрак? Това е Единственият, приятелю. Но знаеш ли що е това Мрак? На древния език думата за Мрак е Ашивара. Тя означава една единствена идея, а това е „Непристъпната Светлина“. В нея може да пристъпи само този, който е надминал себе си чрез Любовта. Тогава Единственият го призовава в дълбините на Божествения Мрак, за да се видят и опознаят насаме, далече от човешки и ангелски погледи. Ашивара е единственото място, където можеш да Го видиш реално. Само любящият може да проникне там. За другите вратата е заключена със 7 ключа.

Първата заповед на Ава Торот:
Стани Истина!

Ако нямаш Истината, приятелю, тогава цял живот ще се занимаваш или със злини, или с добрини, но нереални добрини. Ще ти кажа Първата заповед на Ава Торот, приятелю. Първата заповед е: Стани Истина! Тогава и злото ще е за добро, и доброто ще е за добро. И знаеш ли защо е така? Защото Истината не умее да прави нищо друго, освен добро. Но ти, човеко, сега умееш да превръщаш дори и доброто в зло. И доброто ти е зло, и злото ти е зло, защото нямаш Истината в себе си.

Само Любовта вижда Любовта

Ако аз имам Любов, светът не трябва да я вижда. Светът трябва да вижда само доброто и злото, което излиза от мен. Само Бог има право да вижда Любовта ми. Само Любовта вижда Любовта.

Ще се зародиш в своя Дух

Целта на доброто, което правиш, е да се усъвършенства умът ти. Целта на злото, което те посещава, е да се облагородява сърцето ти. Целта на скръбта е да се възвисява душата ти. Целта на знанието е да познаеш волята си. И ако извървиш правилно тези четири пътя, ти ще се зародиш в своя Дух. Той е Отломък от Древната Зора. И само той може да те заведе там, където живее Реалността.

Ти си Вода за самия себе си

– Какво гледаш, приятелю? – Гледам една изсъхнала река. – И тогава какво виждаш, приятелю? – Чудя се къде е отишла водата. – Ще ти кажа, приятелю. Водата продължава да тече. И ако ти мислиш така, тя ще потече и в теб. Водата е скрита в тебе, приятелю. Живата Вода в теб е единствената Реалност. А водата в света залъгва жадните души. Ти трябва да си Вода за самия себе си.

Нуждае ли се Истината от път?

Няма път, приятелю. Няма и пътища. Ако твоето действие е чисто, ти си Истината. Нуждае ли се Истината от път и пътища? Само който е изгубил чистото си действие, търси път и пътища. Чистото действие не е добро, добрина, то е Духът на Истината.

И до днес живее в пътя на злото

Вълкът си казал: Ще изям това агне. – Той бил твърдо убеден, че това е добро. Понеже вярвал, че това е добро, той и до днес живее в пътя на злото. И с хората е така. Всеки, който е убеден, че е добър и че прави добро, изгубва Истината.

Доброто ще си отдъхне от него

Ти ми каза, приятелю, че си много добър и че цял живот си правил добрини. А знаеш ли какво ми каза Доброто, приятелю? То ми каза: Докога този човек ще прави добрини? Измъчих се вече. – А Истината ми каза: Не се тревожи, този човек ще живее още две години и тогава Доброто ще си отдъхне от него. – Когато казах това на Доброто, то засия.

Изтръгни собственото си Вдъхновение

Вдъхновение, което произлиза от светлината, не е истинско Вдъхновение. Истинското Вдъхновение произлиза от черните води на изпитанието. В тези води се кръщава Вдъхновението. От тези води трябва да бъде изтръгнато твоето Вдъхновение. Само тогава Вдъхновението ще ти принадлежи. И тогава ти няма да имаш илюзорна светлина, приятелю. Ти няма да имаш светлината на времето. Ти ще имаш чудната Светлина на своя Дух. Твоята бедна светлина ще се е скрила, за да отстъпи място на твоето Вдъхновение, на твоя Дух.

Здравето не може да те излекува

Ти търсиш здравето, приятелю, но не ти е нужно здраве. Запомни: здравето не може да те излекува. Понеже те обичам, приятелю, искам да ти кажа: на тебе ти трябват болести, много болести – те са твоите помагачи. Те искат със своите задружни усилия да те излекуват от твоите безумия. И ако успеят да те излекуват, тогава върху теб ще слезе Духът. Това е наречено „здрав дух в здраво тяло“. Щом си се освободил от своите безумия, ти имаш право да си здрав. Такъв е Свещеният закон, приятелю.

И доброто, и злото ще си отдъхнат

На теб не ти е дадена Любовта. Ако Любовта беше дадена в твоите ръце, тя щеше да плаче, да стене и да съжалява за своите дни. Но Слава на Великия, Той не греши! Той ти е дал в ръцете доброто и злото. Доброто достатъчно си го измъчил, а злото повече не може да очаква от тебе. В твоите ръце, приятелю, всичко се превръща в проблем. И знаеш ли защо е казано: „Познай себе си“? Защото когато познаеш себе си, и доброто, и злото ще си отдъхнат. Те чакат с нетърпение да познаеш себе си. Дотогава те ще умират и ще се раждат заедно с тебе.

Не изгубвай пътя на ученичеството

От хиляди години, приятелю, ти притесняваш Истината. Истината иска да те учи, а ти искаш да властваш над хората. Истината иска да те ръководи, а ти се гордееш със себе си. Истината иска да те обожестви, а ти искаш да владееш световете. Понеже не знаеш какво искаш, приятелю, за теб е определен часът на Истината. Когато дойде този час, приятелю, за тебе вече ще е късно. Твоите желания няма да имат глас. Ти ще си изгубил най-същественото в живота – това е пътят на ученичеството. Най-лошото нещо в живота е да изгубиш тези условия – условията за ученичество.

Накарай мрака да каже: Покорен съм!

Ако искаш да станеш Светлината на света, ти трябва да преминеш през силата на мрака. Не мисли, че е лесно, приятелю, защото много хора са заспали в мрака. Красиво е да станеш Светлината на света. Но ти имаш ли такава Любов, приятелю, че когато проникнеш в мрака, мракът да каже: Твоята Любов ме покори!

Бъди достоен да видиш Лицето на Истината

Който иска да познае доброто, трябва да познае сърцето си. Чистото сърце, това е доброто. Който иска да познае злото, трябва да познае нечистия си ум. Нечистият ум, това е злото. Който иска да познае Любовта, трябва да познае душата си. Душата е Любовта. Който иска да познае Благодатта, трябва да познае чистия си ум. Чистият ум е Благодатта. Който иска да познае Истината, трябва да заложи всичко придобито. Само този, който пожертвува всичко придобито – в това число и себе си, той може да скочи в Бездната на Неизвестността. И ако попита какво ще получи, с него е свършено. Истината не се получава, приятелю. Истината само разкрива дали си достоен за нея или не. Никой не може да притежава Истината. Достатъчно е само да видиш Лицето ѝ.

Синове на Великото Благо

Светлината на деня е родена светлина. Това е бедната светлина, приятелю. Всичко родено е бедно, приятелю. Ако ти се родиш от своята Нероденост, ти ще си този, който е слязъл от Светлината на Духа. Ти ще носиш Неродената Светлина в себе си. И тогава дори и враговете ти ще кажат: Ето Сина на Великото Благо. – Това са Синовете, които светът отдавна чака.

Само на Голгота можеш да видиш Истината в себе си

Светлината ти е дадена, за да потърсиш себе си. Мракът ти е даден, за да разбулиш себе си. Но запомни, приятелю: нито светлината, нито мракът могат да ти помогнат. Единственото, което може да ти помогне, се състои в това: Истината да те е избрала. Ако Истината не те е избрала, светлината всякога ще те заблуждава, а Голгота ще бъде за тебе една голяма катастрофа. Но ако ти любиш Истината, мракът на Голгота ще се преклони пред тебе. Ти си роден, за да покажеш на мрака Лицето на Истината. В Дълбините си ти си Истина.

В Чистотата няма дявол

Няма друг дявол, освен тебе. И затова спаси се от себе си! Очисти себе си! В Чистотата няма дявол, приятелю.

Успех или Живот

Успехът в света отнема твоя истински път към Живота. Успехът в света е провал. Духът не е успех, Духът е Живот.

Времето и вечността са бедни без Истината

В твоя Дух няма време, приятелю. В твоя Дух няма и вечност. Твоят Дух е Истина. И затова светът се нуждае от тебе, приятелю. И времето, и вечността са бедни без Истината.

Не ти трябват храмове, трябва ти Бог

Мракът на страданието е скритият храм на Бога, а светлината е явният храм. Но на тебе, приятелю, не ти трябват храмове. На теб ти трябва самият Бог.

Не създавай тъмнина в себе си

Тъмнината поглъща сама себе си, приятелю. И затова не създавай тъмнина в себе си.

Нима около тебе има материя?

Ако виждаш нещата около себе си като материя, ти си заспал. Всичко около тебе е Дух и Светлина. Ти умираш от земното си виждане, приятелю. Нима около тебе има материя?

Най-първият грях

Ти си в грях, приятелю, но не защото правиш зло или добро. Ти си в грях, защото си забравил своята Божественост.

В Истината ще се зародиш

В знанието ще се изгубиш. В Любовта ще се откриеш. В Истината ще се зародиш.

Името на изпитанието

Нещата са изречените имена на Бога. Злото е името на изпитанието, което проверява твоята дълбочина.

Знаеш ли къде е твоят ад и къде е твоят рай?

Ако ти си нечист и влезеш в рая, тогава раят ще бъде твоят ад. Ако ти си чист и влезеш в ада, тогава адът ще бъде твоят рай. Адът се усмихва скришом на чистия.

Никога не воювай със Слънцето

Една малка птичка имала голяма амбиция. Тя искала, като лети, да стигне до най-високото място. Тя искала да засенчи Слънцето. Полетяла високо, стигнала до Слънцето, разперила страховито крила и над света настанал мрак. И тя се почувствала като господар на мрака. Но случило се така, че полетяла стремглаво в собствения си мрак. И падайки на твърдата земя, разрушила крилата си. Преди да издъхне, един вътрешен Глас ѝ казал: Това, което засенчиха твоите крила, не беше Слънцето, а една малка слънчева прашинка. Тя случайно се блъсна в тебе и не ти позволи да отидеш до Слънцето. – Тази малка птичка е дяволът, който е пожелал да се бори с Бога.

Всяка неприятност си търси своя дом

Когато дойде неприятност в живота ти, покажи ѝ истинското си лице. И тогава тя ще ти каже: С тебе не мога да живея, ти си моето зло. – Но ако ти покажеш лошото си лице, тази неприятност ще те прегърне и вие ще станете едно цяло – две души в едно тяло, в един дом. Всяка неприятност си търси своя дом, приятелю. И ако ти нямаш Истината в себе си, ще се превърнеш в една неприятност.

Ако и злото не събуди човека, той ще си остане спящ камък

Без злото човек щеше да бъде по-мъртъв от камък. Човекът се е превърнал в камък, защото се е втвърдил в своя погрешен избор. На помощ на този камък идва злото, което в случая символизира Живата вода. Тази Жива вода, като блъска постоянно този камък, ще го върне към Изначалния правилен избор. И изведнъж събуден от този избор, камъкът ще оживее, а злото ще си отдъхне.

Истината ще ти даде своя Дух

Ако искаш да разбереш злото и доброто, ти трябва да си устремен в Истината. Щом си устремен в Истината, злото ще иска да ти помага, а доброто ще иска да те облагородява. Но ти продължавай да търсиш Истината, защото тя ще ти даде много повече от помощ и от облагородяване. Тя ще ти даде своя Дух и ти ще се наречеш Първороден.

Само Истината устройва живота

Някога в древността в Царството на Незнайния Дух, в неговата градина имало едно старо, прастаро дърво. На това дърво имало хиляди листа – хиляди същества. Но веднъж едно от листата станало недоволно и започнало да спори, и започнало да вика. То казало: Кой е този, който си позволява да ме държи така завързано за това дърво. Аз съм родено за една велика свобода. Аз не искам никакъв мир и хармония, искам свободата си, искам да проуча други светове. Аз не искам никакъв разум, аз искам само свободата си. Аз не искам никаква истина, аз искам самостоятелно да управлявам живота си. – Така си говорело това листо, докато минал един тих ветрец и го съборил на земята. Това листо е сегашното човечество. И затова днес ще видите в света толкова много листа, които искат да устроят живота си без Истината. Може ли някой да устрои живота си извън Истината? Не се заблуждавайте, приятели. Всеки, който устройва живота си без Истината, се устройва в смъртта. Нима смъртта е устроена? Само Истината може да устрои живота.

Не познавам и най-малкото зло

Питат ме: – Добър човек ли си? – Аз не съм добър човек, приятелю. Ако бях добър човек, щях да ти направя много злини. Аз съм Истина, която не познава и най-малкото зло.

Целта на злото

Целта на злото е да те спаси от човешкото добро. Злото иска да замениш човешкото добро с Божественото Добро. Човешкото добро смущава душата ти, приятелю, смущава твоя рай.

Унищожи греха си, а не себе си

Не унищожавай себе си, приятелю. Унищожи греха си. Който живее в Любовта, унищожава греха.

Дарява Душа

Когато добрият прави добро, той се радва. Когато знаещият прави добро, той пресмята. Когато любещият прави добро, той дарява Душа.

Най-великото в живота

Мисленето носи външна светлина. Разбирането носи озарителна светлина. Любовта носи освещаваща светлина. Истината носи поглъщаща светлина. Когато Истината те поглъща, тя те е приела като равен с равен. Това е най-великото в живота. Истината поглъща само чистото, девственото съзнание.

Избери Откровението, приятелю

Когато те обхваща голяма радост, ти си в опасност, приятелю. Радостта отнема будността. С тази радост ти можеш да живееш приятно, но няма да имаш истински прозрения за живота. Когато те обхваща голямо отчаяние, ти се намираш в Благословение, приятелю, защото в това голямо отчаяние можеш да провериш своето истинско отношение към Бога. Това отчаяние го наричам Благословение, защото то носи Откровение за твоята Същност. Ако трябва да избираш между радостта и отчаянието, избери Откровението, приятелю.

Избери скритото в сърцето си

Ако Бог ми каже: „Какво избираш между злото и доброто?“, аз ще Му кажа: „Избирам само това, което може да ме обожестви“. Ако Бог ми каже: „Мислиш ли, че злото или доброто могат да те обожествят?“, аз ще Му кажа: „Не, Господи. Хиляди години съм ял от това дърво и знам, че от това дърво се ражда безумието. За себе си аз избрах Любовта. А Ти, Боже мой, защо не ми предложи Любовта?“ И рече ми Бог: „Любовта не се предлага явно, но всеки трябва да я избере тайно в сърцето си“.

Единствено ти се нуждаеш от промяна

Светът не се нуждае от промяна, приятелю. Дори и хаосът не се нуждае от промяна. Това, което се нуждае от промяна, си ти самият, приятелю. А светът и хаосът са изначално Божествени. Ако има нещо велико в живота, това е да имаш погледа на Бога в себе си. Само тогава можеш да видиш, че светът е устроен и че хаосът е подреден. Но ти не си устроен, приятелю, и ти не си подреден. И причината за всичко това си ти самият.

Без Душа красотата е бедна

Никога не търси красотата на нещата, приятелю. Това, което трябва да търсиш, е Душата на нещата. Красотата е сянката на Душата. Нима можеш да живееш в сянката?

Живей достойно, за да се завърнеш при Истината

Ти, приятелю, приличаш на една лодка в бурно море. Не се очертава бурята да спре. Това, което ти е определено, е да потънеш в това море. Но има нещо още по-красиво от това: дали ще потънеш достойно. Морето, това е нашият свят, приятелю. Само достойният побеждава света. Само достойният се завръща при Истината. Достойният е живял за Истината и Истината го освобождава от света. Да живееш достойно, това е началото на Великия живот. Да живееш достойно, значи да си оградил мисията си с търпение и светлина. Обикновеният човек живее в морето на света и умира в морето на света. Достойният живее за Истината и оживява в Истината. Това, за което си живял, при него отиваш.

Четвъртата заповед на Ава Торот:
Живей!

Не ти трябва наука, приятелю, нито религия. Това, което ти трябва, приятелю, е чистото действие. Така живее Истината. На теб ти трябва живот, приятелю, а не проучване на нещата. Тези, които проучват нещата, са се отказали от чистото действие. И затова Четвъртата заповед на Ава Торот е: Живей!

Третата заповед на Ава Торот:
Очисти себе си!

Никой не може да очисти себе си чрез правила и методи. Очисти себе си чрез една Велика жажда за Бога. Ако искаш да опетниш себе си, тогава живей за света. Но ако искаш да очистиш себе си, тогава ти трябва не жажда, приятелю, а Велика жажда за Бога. Само тя изхвърля света – несъществуващото. Светът и световете, които и да са те, не съществуват, приятелю. Напразно си насочил погледа си към тях. Съществува само Бог. Очисти себе си чрез Великата жажда за Бога – това е Третата заповед на Ава Торот.

Втората заповед на Ава Торот:
Разбиравай!

Разбиравай нещата, приятелю, и Истината всякога ще свети в теб. Ако не разбираваш нещата, приятелю, драконът на света ще те погълне. И тогава ти ще размишляваш както размишлява падението. Разбиравай нещата, приятелю – това е Втората заповед на Ава Торот. Който разбирава нещата, е смиреномъдър. И чрез това изпуска света и улавя Истината. Разбиравай нещата, приятелю, и разочарованията всякога ще те гледат отъжнено, защото те никога не улавят човека на Истината. Разбиравай – това е Втората Велика заповед.

Цветето, което скри уханието си

Ако искаш да си Светлина за света, бъди цвете, което ухае надалеч. Но ако искаш да си Син на Мистерията, бъди цвете без ухание. И само който може да се докосне до твоя скрит вътрешен аромат, само той ще разбере езика на Неизразимото. Но дори и Неизразимото е само частица от Великата Мистерия.

Всяка дума е едно цвете

Ние сме се научили да живеем в думите. Но има нещо зад думите. Тайната на една дума не е скрита в думата. Тайната на думата е скрита в нейната дълбочина. Тази дълбочина е Свещена идея. Тази Свещена идея е образувана от Духа, а Духът изтича от Истината. Ако една дума не ни заведе при Истината, ние си оставаме същества на смъртта. Думата е само вход, тя е само една пътека. Само чистият може да тръгне по тази пътека и да стигне до Свещената идея. А който е стигнал до Свещената идея, той лесно се слива с Духа на Истината. Но този, който стои само пред входа на думата и не мърда, той си остава буквалист и спира развитието си. Всяка дума в своя вътрешен смисъл е изтъкана от аромата на Свещеното. Дори и в обидата има аромат. Но кой може да го усети, освен любящия. Ароматът се разкрива само на Любовта, така както цветята се разкриват на пчелата. Когато цветето види пчелата, то се покланя и казва: Вземи аромата ми, защото и аз искам да направя една малка услуга на света.

Доверието е Свещеният ключ

Знаеш ли къде има най-много Любов, приятелю? Ще ти кажа. Там, където е най-голямата скръб. Там Любовта стои вярно на своя пост. Тя стои всякога будна. Тя е като чешма, която всеки момент чака да потече. Тя чака само да я отключиш, приятелю. Тя няма в себе си ключ, тя го е дала на тебе. Тя знае само да тече, тя е като Свещена река. Но ключът е в тебе. Кой е този ключ, приятелю? Този ключ е доверието. Доверието в Любовта я отключва. Доверието в Любовта е Свещен ключ.

Съкровеното всякога има крила

Някога аз имах крила, но ги загубих, защото се отказах от Истината. Сега, след многото страдания на земята, аз научих, че Истината е най-важното нещо на света. И сега отново имам крила. Що е това крила, приятелю? Това е безусловното отношение към Истината. И това още е Съкровеното отношение към Истината. Съкровеното всякога има крила. Обикновеното има само ръце. Когато обикновеното се възроди в Съкровеното, тогава ръцете отново ще станат крила.

Един единствен начин да се отиде при Древния

Любовта дава живот на човека, но тя не му дава себе си. Ако ти използваш с Разумнолюбие този живот, тогава Любовта ще ти покаже Лицето си. Животът е сянката на Любовта. Но знаеш ли, приятелю, че и Любовта е сянка? Любовта е сянката на Най-Древния. Дори и Любовта не може да те заведе при Древния. Има само един единствен начин да се отиде при Древния. Този начин е ако Древният те избере. Тези, които Древният не е избрал, са най-великите Служители на световете. А тези, които Древният е избрал, служат на Великата Мистерия. Но има и други Избрани. Те са се слели с Него и са станали част от Него.

Без тънкоразбиране изгубваш смисъла на живота

Всеки човек, който къса цвете, няма тънкоразбиране за нещата. Той изгубва смисъла на живота.

Бъди безпределен

Ако пътуваш към себе си, ще се окажеш безпътен. Ако пътуваш към Истината, ще се окажеш безпределен.

Тревичката ще ти покаже пътя към Бога

Даже и тревичката расте, приятелю, а ти все питаш какво е Бог, но не растеш. Бъди естествен като тревичката и тя ще ти покаже пътя към Бога.

Човек без Тайна е смъртен човек

Бъди като морето – Тайна, която не разкрива себе си. Ако морето разкриеше себе си, щеше да бъде пресушено. Човек без Тайна е смъртен човек.

Избери Свободата

Ако избереш живота, смъртта ще те дебне. Ако избереш смъртта, животът ще те преследва. Избери Истината, приятелю, и ще бъдеш свободен.

Бъди роза, приятелю

Бъди роза, приятелю. Само розата има възможност да се пожертва, не и бодилът.

Тайна от Бездънна Мистерия

Който е видял Бога, той не е нито човек, нито дух. Той е Тайна от Бездънна Мистерия.

Потърси в Истината своята Нетленност

Цветето може да бъде откъснато. Птицата може да изгуби крилата си. Водата може да бъде омърсена. Човекът може да изгуби диханието си. Но ти, приятелю, бъди Истина Нетленна.

Бъди сияещ като стремежа си

Бъди сияещ като себе си и върху теб ще се спусне собственият ти мрак. Бъди сияещ като стремежа си и върху теб ще се спусне Вечната Истина.

Онова велико търсене без намиране

Смисълът на живота се намира в онова велико търсене, което завършва без намиране. Докато търсиш, и смисълът те търси. Щом спреш да търсиш, безсмислието те намира. Търси и няма да намериш, но ще осмислиш живота си.

Не разваляй живота си

Не осмисляй живота си, приятелю, за да не го развалиш. Остави живота сам да се осмисли в теб.

Търси необяснимото във въпросите

Човек, който решава въпросите на живота си, е тръгнал на погрешен път. Човек, който не решава въпросите на живота си, също е на погрешен път. Само този, който постоянно търси необяснимото във въпросите, е на прав път.

История за този, който погълна старовременната змия

Живял някога в една гора един Адепт, наречен Авахор. Живял той много спокойно и уединено. Но веднъж явил се Гласът на Всевишния и му казал: Искаш ли да станеш приятел с Истината? – Авахор отвърнал: Но аз най-много обичам Истината. – Тогава Върховният Глас казал: Ти много обичаш Истината, но не си приятел с нея. Този, който е приятел с Истината, не я обича, нито я търси. Той се е слял с нея. Истината го е избрала. И днес Истината те избра, но трябва да минеш през три изпитания. И затова тръгни по тази пътека и ще срещнеш три змии – една добра змия, една лоша и една много отровна. Ако можеш да погълнеш тези изпитания, тогава ще се наречеш Син на Истината. И няма повече да обичаш Истината, но ще живееш чрез нея. Този, който обича Истината, не живее още по нейните закони, но този, когото Истината е избрала, живее чрез нея. – И тръгнал Адептът по пътеката на изпитанията. Вървял, вървял и срещнал добрата змия. Разбрал той, че тази змия е много опасна и доброто в нея е също опасно. И змията разбрала мисълта му, забравила добрия си нрав и се нахвърлила върху него. Но Адептът запалил сърцето си и я погълнал. Продължил Авахор по пътя си и срещнал лошата змия. Тя била много силна и веднага усетила, че срещу себе си има враг. Тогава Авахор запалил ума си и погълнал лошата змия. Останало третото, най-голямото изпитание. Авахор усещал, че само с ума си и само със сърцето си няма да може да погълне тази голяма отрова, защото той знаел, че тази старовременна змия е самият Сатана. Но решил Авахор да продължи срещу голямото изпитание. Той знаел, че това е часът на Истината. Вървял, вървял, дълъг път извървял, та чак се изморил, но накрая той срещнал най-отровната змия. Старовременната змия разчитала на неговата умора. Тя вярвала, че умореният човек няма сила, и го нападнала ненадейно. Но Авахор бил подготвен. Той запалил волята си и погълнал най-отровната змия. Той запалил цялата си същност и се превърнал в Ослепителна стихия. Така той погълнал старовременната змия. – И сега питам те, приятелю, що е това запалено сърце, що е това запален ум и що е това запалена воля. Ще ти кажа, приятелю. Запаленото сърце, това е запалената Любов. Запаленият ум, това е запалената Мъдрост. Запалената воля, това е Духът на Истината, приятелю. И всички тези сили са вътре в тебе. Злото е обречено, приятелю, но ти трябва да събудиш себе си. И когато се събудиш напълно, ще разбереш, че цялата история за старовременната змия е била една голяма илюзия. – И явил се Върховният Глас, и казал: Авахор, ти вече стана Син на Истината. Ти дълго време търси Истината и с това дълго търсене ти я запали. От днес нататък вече няма да я търсиш. Тя ще живее завинаги в тебе. И ти ще ходиш в световете и ще разнасяш нейния Пламък, защото всяка душа е избрана да се превърне в Ослепителна Светлина. А всяка Ослепителна Светлина ще се завърне в Царството на Истината. – И казал накрая Върховният Глас: Авахор, иди в световете и занеси на душите благата вест, защото Истината очаква всяка душа да се завърне при нея.

Ти само бъди истинолюбив

Ако ти имаш за цел щастието, ти ще наскърбиш Любовта, приятелю. Да имаш за цел щастието, това е много голяма катастрофа – голяма, защото не можеш да я забележиш. Но ако Истината реши да те направи щастлив, тогава това е едно Свещено Благословение. Ти само бъди истинолюбив, приятелю. Останалото ще го направи Истината. Ако Истината реши да те направи нещастен, ти ще придобиеш такава Дълбочина, за каквато не си и мислил. Истината може да въведе човека в една велика скръб. И само Любовта в човека може да изживее тази скръб по един Божествен начин. Така се ражда новият човек, истинският човек. Любовта със скърбящо сърце очаква раждането на истинския човек. В тази скърбяща Любов е скрита Истината на човека.

Чистото е всякога Съкровено, нечистото е всякога илюзия

Ако ти си чист, приятелю, тогава и нечистотата ти е благословена, всичките ти действия са благословени. Но ако ти си нечист, приятелю, тогава и чистотата ти е мъртва, и всичките ти действия са едно развлечение. Но ти не можеш да живееш без развлечения, приятелю, защото ако ти отнемат развлеченията, ти няма да имаш опора. Ти ще станеш по-мъртъв и от смъртта.

Само Истината има вечен аромат

Обикновеният човек е обикновена роза. С течението на времето се вижда, че само бодлите му са израснали. Духовният човек е духовна роза. В него има едно приятно ухание. Той не позволява на бодлите си да израстват. С течението на времето листата на неговата роза обаче окапват. Само човекът на Истината не зависи от времето. Той е невидима роза. Той няма нито бодли, нито листа, но той има вечен аромат и съществата всякога ще го търсят.

Вселената не познава Мистерията

Ако искаш да умреш, приятелю, тогава живей за себе си. Ако искаш да живееш, приятелю, тогава обичай хората и работи за тях. Но ако искаш да познаеш Истината, приятелю, тогава трябва да живееш в Мистерията. Това е един таен живот, който вселената не познава.

Върни се в Началото си, приятелю

Само в пустинята има живот, приятелю. В Началото беше пустинята и в тази пустиня ти можеше да видиш ясно себе си, своята Божественост, своята пълнота. Но ти, Адаме, пожела света. Който е пожелал света, е пожелал падение. И днес в толкова много неща се заглеждаш, че не можеш да видиш себе си. Върни се в пустинята, приятелю. Върни се в Началото си, приятелю. В Началото беше само Бог и ти беше в Единство с Бога, но днес си в единство със света. А Бог те очаква със сълзи на очите. Той скърби по теб, а ти скърбиш по земните неща. Ти казваш, приятелю, че съдбата е предопределена, но Върховната Любов казва: Няма предопределение за нито едно същество във вселената. – Не съществува предопределение, защото Великата Любов е Началото на нещата.

В най-дълбоката Реалност

Смъртта е живот за Съкровените, животът е погибел за мъртвите. Но в най-дълбоката Реалност дори и Съкровените не живеят. Там живее само Истината. Там живее само Той. И кой може да Му каже „аз съм Съкровен“?

Полъх на твоя чуден и безумен живот

Смъртта е само един полъх, приятелю. Тя е полъх на твоя чуден и безумен живот, защото от хиляди години ти си търсил само смъртта. И сега казваш: Ще се умира. – Така е, приятелю.

За кого злото е зло?

Злото е зло само за този, който се е отрекъл от Истината. За този, който е избрал Истината, злото, което му се случва, се явява като помагач.

Изтръгни Съкровището от своето страдание

В страданието трябва да откриеш сияещото Слънце на своя живот. В страданието е скрито Съкровището на Истината, но ти, приятелю, се криеш и от страданието, и от себе си.

Устроена е само Истината

Когато ти мислиш, че си си устроил живота, приятелю, смъртта ще те повика. Животът е всякога неустроен. Устроена е само Истината.

Знаеш ли къде живееш, приятелю?

Ти живееш в смъртта, приятелю, но си успял да убедиш себе си, че това е раят. Това е раят, приятелю, но твоят рай.

Опознай Свещените сълзи

Ти плачеш, приятелю, за това, че си изгубил детето си. Ти плачеш, приятелю, за това, че си изгубил къщата си. Това са черни сълзи, приятелю. Аз ги наричам сълзите на безумието. И аз плача, приятелю, плача за теб. Аз плача не за това, което си изгубил, защото то никога не е било твое. Аз плача за теб, приятелю, и за това, че си изгубил Истината. Това са Свещени сълзи, приятелю. Ще разбереш ли някога моите сълзи?

Не къща, а Храм на Истината

Никога не си строй къща, приятелю, и никога не планирай живота си. Това, което трябва да построиш, е Храмът в себе си. А това, което трябва да планираш, е Свещеното действие. Свещеното действие ще те въведе в Храма, а Храмът ще те въведе в Истината. Истината отключва всички светове, приятелю, и това е твоят дом.

Нереални и реални сълзи

Когато обикновеният човек плаче, той увеличава тъмнината си. Когато духовният човек плаче, той увеличава добротата си. Когато любящият човек плаче, той се слива с Истината. Това са единствените реални сълзи.

Умеещият да търси става Свещена същност

Не Ме търси, приятелю, в злото, защото чрез злото мога само да те наскърбя. Не Ме търси, приятелю, и в доброто, защото чрез доброто мога само да ти помогна. Потърси Ме единствено в Истината. Само там ще видиш Лицето Ми. А който е видял Лицето Ми, се превръща в Свещена същност. Нима можеш да сравняваш Свещената същност със злото и доброто?

Скритият Търсещ

За търсещия Истината няма прегради. Ако Скритият Търсещ е проникнал в човека, дори и самият човек не може да Му попречи. Скритият Търсещ е Тайна забулена.

Смъртта е скритото Благословение на Бога

Когато в този свят човек забогатее, той разваля ума си. Когато в този свят човек обикне друг човек, той разваля сърцето си. Когато в този свят човек развие силата си, той разваля волята си. Когато в този свят човек попадне в беднотия, той изпуска душата си. Всичко това са придобивките на този свят. И накрая за всички тези обеднели души слиза дар от небесата. Бог им дарява смъртта, защото, приятелю, защо ти е развален ум, развалено сърце, развалена воля и обедняла душа? Ето защо Бог е милостив. Смъртта, това е милостта на Бога, приятелю. И докато разваляш нещата, ти все ще умираш.

Влюби се в Истината

Ако се влюбиш в доброто, тогава и злото ще се влюби в теб. Това влюбване няма да ти хареса, приятелю. Влюби се в Истината, приятелю, и Бог ще се влюби в теб. Ако се влюбиш в Истината, светът няма да бъде вече бреме за тебе, защото ти ще виждаш навсякъде само Бог. Който вижда само Бога, светът не го вижда.

Да се познае Истината в теб – това е себепознание

Не се запознавай с приятели, нито с неприятели. Ти още не си приятел със себе си. Познай себе си, приятелю. Това е смисълът на твоя живот. Но що е това познаване на себе си? Това значи толкова много да се влюбиш в Истината, че да се освободиш и от живота, и от смъртта. Това е Велико несъществуване, приятелю. В това несъществуване живее само Истината. Само Истината познава себе си, приятелю. Истината е Откровение за самата себе си.

Преизпълненият с Любов е явното знамение за света

Животът е едно ограничение, приятелю. Смъртта е друго ограничение. Животът прилича на здравето, смъртта прилича на болестта. Здравето ти носи радост, докато тази радост те заведе при смъртта. Болестта ти носи мъка, докато и тази мъка те заведе при смъртта. Само преизпълненият с Любов се освобождава от коварството на здравето и болестта. Който е преизпълнен с Любов, животът му се усмихва, смъртта му се покланя, здравето му се учудва, а болестта му се възхищава. Преизпълненият с Любов е очарованието на света. Това не е обикновено очарование, приятелю. Това е Прасветлината, която е извън живота и смъртта. Тази Прасветлина е твоят Произход.

Чрез Истината избираме Всевишния

Щастието е привързване към себе си, Истината е привързване към Всевишния. Чрез щастието избираме себе си, чрез Истината избираме Всевишния.

Само Истината може да те спаси от щастието

Пътят към успеха и щастието в този свят постепенно подготвят човека и света за разрушение. За да се роди Истината, щастието трябва да бъде разрушено. Щастието е отнело Истината на човека. Щастливият е безпътен човек.

Не щастието, а Любовта е входът към Истината

Щастливият човек е обкръжен от смъртта и това е неговото щастие. Любящият е обкръжен от безсмъртието – това е входът към Истината.

При Истината смъртта е невъзможна

Стремежът към щастието е една остаряла надежда, приятелю. Нима искаш да бъдеш щастлив и да умреш? Търси Истината, докато я откриеш и смъртта ще те заобикаля. Там, където е Истината, смъртта е невъзможна.

Бъди истинен, а не щастлив

Щастието е радост за ада, Истината е скръб за смъртта.

В Истината ще си върнеш изгубеното

В щастието ще изгубиш развитието си, в нетърпението ще изгубиш силата си, в омразата ще изгубиш очите си. В Истината ще си върнеш изгубеното. В Истината всичко се възвръща.

Мястото на мрака

На повърхността има живот, в дълбините има само Дух. На повърхността има движение, в дълбините има само смърт. Тази смърт е Велик Покой за тези, които са търсили Истината. А за тези, които не са търсили Истината, това е мястото на мрака.

Само Истината е извън страданието и извън блаженството

В този свят има отрова, с която можеш да излекуваш много хора. Тази отрова е целителна. В света тя е наречена омраза. Но много човешки същества могат да се развиват само благодарение на омразата. Омразата е техният единствен подтик. Тя ги кара да мислят, да работят, да планират, да се движат, докато най-накрая ги заведе на гости при страданието. Страданието е най-старият баща на човечеството. То умее да лекува. Страданието е велик лекар. В този свят има нещо, което убива хората. Това е еликсирът на живота. Този еликсир е наречен блаженство. Блаженството изисква да се откажеш от всичко човешко. Блаженството е отрова за този, който обича човешкото, земното. Блаженството е отрова за нечистите. То смущава тяхното развитие и затова те не го търсят. Но блаженството е еликсирът на живота за тези, които преодолеят нечистотата си. Отровата има две лица и блаженството има две лица. Само Истината има едно лице.

Само в Истината ще Ме откриеш

Аз съм пътят, който не е път, приятелю. Аз съм животът, който не е живот, приятелю. Аз съм Духът на Истината. Аз съм твоята Вечна Истина.

Без благородство не можеш да овладееш себе си

Ако искаш да овладееш себе си, трябва да объркаш своя ум и своето сърце. С благородни мисли можеш да объркаш напълно ума си. С благородни чувства можеш да объркаш напълно сърцето си. И когато ги объркаш докрай, те ще дойдат да те поздравят и ще ти кажат: Сега вече имаш пълно право да владееш себе си.

В трудния път ще се намериш

Лекият живот ще ти помогне много да изгубиш пътя си, приятелю. Всеки, който е искал да изгуби пътя си, е избрал лекия живот. Трудният живот ще ти помогне да намериш пътя си, приятелю. Всеки, който е избрал трудния път, е избрал пътя към себе си, пътя към Истината. В трудния път няма придобивки. Единственото, което придобиваш, е Истината. Този, който е придобил Истината, няма нищо, но притежава всичко.

Усмихни се на страданието, приятелю

Щом попаднеш в мрака на големите страдания, тогава, приятелю, усмихни се, зарадвай се. Страданието само по себе си няма усмивка, няма радост. Когато ти му се усмихнеш и му се зарадваш с цялата си душа, ти отваряш една Свещена Врата и тогава Истината идва. Тя облекчава страданието, а тебе те назовава приятел. Истината всякога очаква своите приятели.

Потърси Изначалното си Сърце

Потърси Сърцето си, приятелю. Ти още нямаш собствено Сърце. Ти си обсебил себе си с черните води на своите неразумни желания. Съществуват и други желания, приятелю, разумни желания. Те ще те заведат в собственото ти и Изначално Сърце. Това е твоето Сърце, приятелю. Твоето Сърце е създадено, за да освети целия свят.

Само Истината спасява

Ако твоята цел е раят, приятелю, ти ще бъдеш отведен в ада. Ако твоята цел е адът, приятелю, ти ще бъдеш отведен в пъкъла. Ако твоята цел е Истината, приятелю, ти ще бъдеш изведен. Това е наречено Спасение.

Който е избрал Истината, върви към Свободата

Радостта те оживява, скръбта те обновява, раят те заблуждава, адът те обременява, доброто те подмладява, злото те състарява. Само Истината те освобождава.

Разказ за радостната жаба и тъжния славей

Познавах един славей и той ме познаваше, защото бяхме приятели. Той пееше чудно, но беше много тъжен. Тъгата му беше голяма, защото хората не искаха да го слушат. Познавах и една жаба и тя ме познаваше. Бяхме приятели. Тя беше много радостна жаба. Тя крякаше толкова глупаво, а пък радостта ѝ беше голяма. Веднъж тя ми каза: Виж, приятелю, аз крякам толкова глупаво, че дори не чувам думите, които излизат от мене. Но толкова много хора идват да ме слушат, че започнах да се радвам на моята музика. – Ще ви кажа, приятели: Славеят е тъжен, защото няма кой да чуе Словото на Истината. Жабата е радостна, защото човешкото слово има много слушатели. Хората обичат да слушат шума на човешкото слово. Днес целият свят е пълен с новините на злото. Не е ли това жабата, която кряка? Но малко са тези, които слушат музиката на славея, или Словото на Истината. Това е така, защото Истината е най-големият смутител на хората и на света. Славеят е тъжен, приятели.

Единственият Закон в световете

Любовта към Истината е единственият Закон в световете. Този Закон означава Единение. Това не е търсене на Истината, а сливане с Истината. Магията на Любовта е мигновено Единение с Истината. Единение означава Истиноподобие. Който е подобен на Истината, може да каже: Аз съм този, който съм, и няма никой друг. – И още: Аз съм Пламък в самия себе си.

Истината е Истина, когато е сама

Радостта е една скрита скръб, приятелю, а щастието е един спотаен провал. Само Истината може да те освободи от тази скръб и от този провал. Но ти трябва да се съгласиш твоята радост и твоето щастие да бъдат изпепелени напълно. Само тогава ще дойде Истината. Най-великото нещо в живота е да останеш сам с Истината. И още по-велико има от това – да изчезнеш в нея. Защото Истината е Истина, когато е сама.

Само Истината съществува

Бъди Истиноподобен, приятелю, и ще откриеш, че във всички светове вратите са отворени. Без Истиноподобието ти живееш един запустял живот. Открий Истината, приятелю, и ще разбереш, че дори и животът не съществува. Дори и ти не съществуваш, приятелю. Само Истината съществува.

Търсачът на Истината се освобождава от себе си

Който е усърден в търсенето на Истината, той се освобождава от всички ограничения. Най-важното, от което се освобождава, е това, че той се освобождава от себе си. Само този, който е свободен от себе си, може да общува с Истината.

Духът на Търсещия

В Истината няма радост, в Истината няма скръб. В Истината няма добро, в Истината няма зло. В Истината няма здраве, в Истината няма болест. В Истината няма живот, в Истината няма смърт. В Истината има само едно: това е Духът на Търсещия.

Няма гроб за Ослепителната Светлина

Планетата земя е великото гробище във вселената. Милиони хора живеят в това гробище. И тези хора от гроба питат: Има ли живот в другите светове? – Който иска да разбере дали има живот някъде, той не трябва да оставя след себе си гроб. Той не трябва да има сянка. Той трябва да се превърне в чиста Ослепителна Светлина.

Излизане от бездната на оглупяването

Тези, които съжаляват за направените злини, оглупяват заедно със своето съжаление. Тези, които съжаляват за направените добрини, оглупяват още повече. Тези, които са обичали егоистично, тяхното оглупяване е още по-голямо. Само този, който обича Истината, ще развие в себе си разум, който ще погълне бездната на оглупяването.

Раят е в твоята събуденост

Който живее на земята и си е поставил за цел да отиде в рая, той ще отиде в една по-лоша земя. Раят не е цел, приятелю. Раят не е нещо, което се търси. Раят е нещо, което се проявява. Преди да се родиш, ти си бил самият рай. Ето защо не търси рая някъде. Само събуди себе си!

Разговор за Свободата

И попита Учителят своя ученик: – Кажи ми, Аворай, кой е пътят за откриването на себе си? – Този път е самовглъбяването в себе си. – Кажи ми, Аворай, кой е пътят за изгубването на себе си? – Изгубването на себе си се намира в големия интерес към ближните. – И рече Учителят Алихор на Аворай: И двата пътя са пагубни, Сине. Избери единствено Истината. Само Истината ще те спаси от тебе самия и от другите. Това, Сине, е наречено Свобода.

Разговор за единственото приятелство

Попитал Учителят своя ученик: – Кажи ми, Аворай, съществува ли раят? – Не, Учителю. – Съществува ли адът? – Не, Учителю. – Съществува ли светът? – Не, Учителю. – Тогава Учителят казал: А как ще обясниш това, че не съществуват? – И тогава Аворай отговори: За този, който се е слял с Истината, за него раят е отстранен, адът е изпъден, а светът е разтворен. Той се е взрял в Истината толкова силно, че не е позволил на своя Дух да се занимава с рая, с ада и със света. Разумният е избрал само едно приятелство – приятелство с Истината.

Разговор за Неизвестността

И съзерцаваше Аворай малката рекичка. И дойде до него Учителят Алихор, и рече му: Кое е това, което виждаш? – И каза Аворай: Реката не съществува. Думата река е измислена дума. Ако реката си има име, и това име е измислено. Какво струват те без водата? Нито реката тече, нито името тече, тече водата. Но аз разбрах, Учителю, че и водата не тече, защото когато водата пресъхне, кой е текъл? Това, което тече, е енергията, Учителю. Но аз мисля, че и енергията не тече, защото понякога и тя прекъсва своя ход. И в себе си открих, Учителю, че единственото нещо, което тече, това е разумът на нещата. – И тогава Алихор рече: И разумът не тече, Сине мой. Това, което тече, е Неизвестността. Ние сме само свидетели на Неизвестността. Неизвестността дава разума и Неизвестността отнема разума. Разумът ни е даден, Сине мой, за да възлюбим Неизвестността и да пожелаем тя да ни приеме.

Ти си най-дълбоката си Същност

Ако злото не съществуваше, човекът щеше да си остане удовлетворен, щеше да бъде доволен от себе си. Това доволство прилича на смъртта. Злото съществува, за да спаси човека от тази смърт. То принуждава човека да проникне той по-дълбоко в себе си и да открие своята най-дълбока природа, която е Чиста Божественост.

Незнайното е другото име на Съкровеното

Доброто не може да те научи да живееш правилно. Злото не може да те научи да живееш здравословно. Само Любовта към Истината може да те научи как да разбереш езика на Незнайното. Ти си дете на Незнайното и не се оставяй да те учи дървото на доброто и злото. Само Незнайното може да те учи. Доброто и злото те обучават за пътя към смъртта. Само Незнайното може да те освободи от смъртта. Незнайното е другото име на Съкровеното.

Освободи себе си от дракона и бездната

Овладей собствения си дракон – това е твоят ум. Овладей собствената си бездна – това е твоето сърце. И тогава ще бъдеш свободен от себе си. Тогава Истината ще те посети. Истината се явява при този, който е извоювал собствената си Свобода. Истината се явява при този, който е посякъл дракона и който е погълнал бездната.

Неизменността ще те ръководи

Ако ти имаш път, ти си безпътен. Ако ти нямаш път, ти си безпътен. Това, което трябва да откриеш в себе си, е Неизменността. Неизменността не е път, но тя ще те ръководи. Неизменността е Съкровището на Истината. Неизменността е повече от пътя.

Какво дава Истината на човека?

Кой може да направи добро на Истината? Кой може да направи зло на Истината? Само Истината може да прави добро. Истината дава на човека повече от добро и зло, повече от живот и смърт, повече от радост и скръб, повече от здраве и болест, повече от светлина и мрак. Истината дава на човека едно единствено нещо – себе си.

Само Търсачът на Истината може да оцелее в нейната Ослепителност

Върховната Истина е едно Ослепително Небитие. В това Ослепително Небитие не можеш нито да живееш, нито да умираш. Тук не може да влезе дори и душата на човека. Душата може да живее само в Любовта и само Любовта може да върне душата в нейното изначално състояние, което е Духът. Само Духът на човека може да съществува в Истината. В това съществуване човекът не е човек, той е Дух и той нито живее, нито умира. Този Дух е станал част от Ослепителното Небитие. И поради това той носи част от Ослепителната Истина, която за нетърсещите се явява като смърт. Но за търсещите е друго. Търсещите могат да се самовъзпламенят чрез Видението на Ослепителния Дух, защото те ще прозрат в Него своето Изначалие. За всички други, живи и умрели, тази Ослепителност е смърт и смущение.

Търсещият надминава живота

Единственият, който живее, е Търсачът на Истината. Търсачът на Истината е явление по-дълбоко от живота и смъртта. Ако обикновеният човек се радва много или скърби много, той не се обогатява от тези неща, нито се одухотворява. Само Търсачът на Истината може да проникне в радостта и в скръбта. Тях той обогатява, а себе си одухотворява. Единствено Търсачът на Истината осмисля и времето, и вечността. Под думата време разбирам смърт, а под думата вечност разбирам живот. Търсачът осмисля всичко, дори и безсмисленото. Нетърсещият разваля всичко, дори и смисленото. Някой ще попита какво търси Търсачът. Само Търсачът знае това.

Всеки трябва да извърви пътя до своя Дух

Само който е влюбен в трудностите, може да проникне в най-дълбоката си Същност. Този, който избягва трудностите, избягва Истината. Търсачът на Истината внася Духа си във всичко. Така той преодолява трудностите, надминава страданията и се възвисява в големите изпитания. Трудностите го въвеждат в страданията, страданията го въвеждат в изпитанията, изпитанията го въвеждат в собствения му Дух. И накрая Духът го изпълва с незнаен Покой. Само извисеният Дух има право да познава Покоя. Покоят го приветства.

Скръбта е само за достойния

Най-големите изпитания ще те заведат при най-голямата скръб. Обикновеният човек няма право на тази скръб. Само Търсачът на Истината е достоен за тази скръб. Само Търсачът на Истината може да я осмисли. Да осмислиш тази скръб, това значи да я превърнеш в Нетленна радост. На обикновения човек радостта му тлее. Друга е радостта на Нетленния. Други са очите на Нетленния. В очите на Нетленния няма време. Нетленният е осмислил скръбта.

В скръбта е скрит Еликсирът на Живота

Ако не умееш да скърбиш, ще унижиш себе си. Скръбта изисква умение. Това е изкуство. Изкуство е да проникнеш в скръбта и да извлечеш оттам Еликсира на Живота. В скръбта е скрит Еликсирът на Живота. Еликсирът на Живота, това е другото име на твоята Душа. Това е наречено още Живата Вода. От тази Вода можеш да пиеш вечно.

В Бездната на Любовта враговете изчезват

Който няма Любов, изпитанията му подготвят засада. За нямащия Любов изпитанията се превръщат във врагове и затова е казано: „Любете враговете си!“ Защо е казано така? Защото който люби изпитанията, той ги превръща в пътека към Истината. Който люби враговете си, той ги поглъща. Любовта е Бездната, в която враговете изчезват.

Търсене без край

Ако Любовта докосне обикновения човек, той ще изчезне. Ако Любовта докосне Търсача на Истината, той ще се възпламени чрез мистично скритата Истина в себе си. Търсачът носи в себе си дълбока, неизследима и неведома Истина. Търсачът все повече пътува към своята неведома Истина. Тя всякога го привлича. И знаете ли защо го привлича? Защото е неизследима, а лицето ѝ е образът на Безпределността. Ето защо Любовта търси Истината. Чрез Истината тя вечно се преоткрива. За Търсача на Истината край не съществува.

Поучение за най-красивото нещо

Повикал Учителят своите двама ученици и ги попитал: Кажете ми кое е най-красивото нещо в света. – Тогава първият ученик казал: Най-красивото нещо в този свят е водата. Без нея красотата на тоя свят би изчезнала. – После дошъл ред на втория ученик и той казал: Според мен най-красивото нещо на този свят е небето. То ни кара да гледаме нагоре, то изпълва очите ни с красота и ни кара да се възхищаваме. – И накрая Учителят казал: Аз ще ви кажа кое е най-красивото нещо. Най-красивото е скрито от погледа на света, то е скрито и от погледа на живота, и от погледа на смъртта. Това красивото не може да се изрази, но то може да се случи, то може да се преживее от Избраните. Това се случва тогава, когато на Избрания му е отнето всичко, което е вода: то е всичко живо, което е обичал. После му се отнема небето: то е всичко духовно, всичко неземно, което е обичал. И накрая, когато всичко е отнето на Избрания, той произнася с Благоговение най-дълбоките си слова: „Ти всичко ми даде и Ти всичко ми взе. Ти си Единственият, Когото желая. Не искам нито живот, нито смърт.“ Така Избраният става Истиноподобен. Той може да управлява вече и живота, и смъртта, защото е отвъд тях. Докато човекът е ограничен от живота и смъртта, той не може да познае най-висшата красота, която е самата Истина. Без Истината не могат да съществуват нито водата, нито небето, нито животът, нито смъртта, нито човекът. Реално може да съществува само това, което е избрано от Истината. Най-красивото нещо е това, което е избрано от Истината.

Поучение за чудния свят на жабата

Повикал Учителят двама от своите най-любими ученици и им казал: Днес трябва да разрешим въпроса за жабата. – Завел ги той до старото блато и им показал голямата жаба. В този момент тя крещяла своята любима песен. – Тогава Учителят казал: Ето, чуйте, това е най-старата песен на света. Какво означава тя? – Вглъбили се двамата ученици и започнали да размишляват, за да открият тайната на жабата. Минало малко време и първият ученик казал: Аз виждам в жабата голям протест. Според мен тя отрича живота и колкото повече го отрича, толкова повече крещи. Тя е избрала за свой начин на живот бунта и неразбирането. Тя иска да ни научи, че ако живеем като нея, нашият дом ще бъде блатото. – После дошъл ред на втория ученик. Той казал: Според мен, когато жабата крещи, тя търси своя Създател. Тя не може да живее спокойно, докато не Го открие. Крещенето на жабата е нейната молитва. Звуците ѝ са малко груби, но душата ѝ стене за Бога. И в края на краищата не е важно дали си човек или жаба. Важно е да стигнеш до своя Създател, да трогнеш Сърцето Му и да се завърнеш при Него. – Когато този разговор свършил, вторият ученик попитал своя Учител: Кажи ми своето мнение, Учителю, за жабата. – Тогава Учителят рекъл: Жабата пее на външния свят едно, а във вътрешния си свят тя пее за хармонията на световете. Многото викане ще създаде много любов към тишината, докато в един чуден ден тя ще се завърне в тишината. И само тогава ние ще можем да видим нейната красива душа. Всички звуци са произлезли от тишината и ще се завърнат в нея. Така всичко ще се завърне при своя Създател.

Ако търсиш Истината, запали своята Древна и Неродена Любов

Докато живееш, не можеш да познаеш Истината. Докато умираш, не можеш да познаеш Истината. Докато си грешен, не можеш да познаеш Истината. Докато си светец, не можеш да познаеш Истината. Животът и светостта са само една подготовка за непознаване на Истината. Смъртта и грехът са само една подготовка за унищожаване на себе си. Радостта и щастието са само една подготовка за едно много хитро заобикаляне на Истината. Но може ли радостният и щастливият да надхитри Истината? Посяването на радост и щастие е само една подготовка за бъдещо обезумяване. Но ти, приятелю, който искаш да познаеш Истината, трябва преди всичко да се превърнеш в Огън и Пламък и в Пламък и Огън. Това значи да запалиш в себе си своята Древна и Неродена Любов. И когато сториш това, само тогава можеш да дойдеш и да ме попиташ: Какво да правя, за да позная Истината? – И тогава аз ще ти отговоря с езика на Неродения. Ти ще чуеш Слово без думи. Това е законът на Мистерията.

Само Любовта може да види Усмивката на Бездната

Ако достигнеш до дълбините на доброто, ще съзреш собствения си ангел. Ако достигнеш до дълбините на злото, ще съзреш собствения си дявол. Дълбините на доброто и на злото са много плитки пред лицето на Бездната. Ако искаш да познаеш Истината, трябва да се изправиш пред лицето на Бездната. Там ще видиш Великия. Ако си много добър или много лош, ще се превърнеш във въглен. Доброто и злото не могат да издържат на най-древното Излъчване. Но ако ти, приятелю, носиш в себе си стихията на Любовта, тогава ще съзреш Усмивката на Бездната. И сам Великият ще дойде и ще ти каже: Ела, Сине Мой, защото отдавна те чакам.

Единствената истинска прехрана е Истината

Погледни живия, приятелю. Той е умрял и негоден за Истината. Погледни умрелия, приятелю. Той е жив и също е негоден за Истината. И живият, и умрелият обитават в чудните светове на заблуждението и за тях заблуждението е безкрайно. Всеки е длъжен да изгори своето безкрайно заблуждение. Само този, който гори за Истината, нито живее, нито умира, нито се заблуждава. Той само съществува в Диханието на Истината. И тази Велика Истина е неговата единствена прехрана. А тези, които живеят и умират, са всякога гладни и жадни. Всеки, който не е открил Истината в себе си, той ще се храни или с хляб, или с камъни. Докато се храниш с хляб и с камъни, ти не си достоен за Истината.

Всеки трябва да открие своето Богоподобие

Ако човек не победи мрака в себе си, мракът ще го погълне. Мракът ще погълне само тези, които са се отказали от Истината. Всеки, който е верен на Истината, ще получи един Лъч от нейната Ослепителна Светлина. Тази Светлина е Мечът на Истината. Само тази Светлина може да разсече мрака и само тогава човек може да види тайната на своя живот. Тази тайна е наречена Богоподобие.

Върховният Незнаен Мрак – 6666

Има един Мрак, който е повече от всяка светлина. В този Мрак е запечатана Тайната Книга на Живота. Никой не може да се бори с оръжие срещу този Мрак. Никой не може да се бори с дарби и способности срещу този Мрак. Никой не може да го победи дори чрез Мъдростта. Единственият начин е да станеш същество на Истината. Но и това още не е достатъчно. Трябва Най-Великият Древен да те избере. Тези същества на Истината, които не са избрани, те всякога царуват над себе си. Те са добри Служители на Духа на Живота. Но тези, които са избрани от Великия Древен, те не служат на световете и на себе си, а единствено на Великата Мистерия. Само те са преминали през най-дълбокия Мрак, който Вселената не познава. Те са единствените, които са ослепили този Мрак. Тайната на този Мрак се изписва като 6666. Само 24-те Старци са преминали отвъд този символ. И затова те са Стълбовете на сътворената и несътворената Вселена.

Пътят на Тайната и Пътят на Мистерията

Съществува Тайна на Живота и Мистерия на Живота. За да проникнеш в Тайната на Живота, трябва да се срещнеш с най-голямото зло. За да проникнеш в Мистерията на Живота трябва да се срещнеш с Върховния Мрак. При срещата си с най-голямото зло човек всякога се развива. Ако го преодолее, той става Син на Бога и същество на Любовта. Но ако пропадне в изпитанието с най-голямото зло, това падение не означава провал, а поука. Тук човек продължава да се учи, докато при Върховния Мрак това е невъзможно. При срещата с Върховния Мрак се осъществява не среща с Бога, а среща с Абсолюта. Върховният Мрак се символизира от четирите шестици – 6666. При срещата с Върховния Мрак няма падение. Всеки, който се е осмелил да се срещне с Най-Великия Древен, ако не издържи на Върховния Мрак, той изчезва тотално. От него не остава следа – нито външна, нито вътрешна. А този, който издържи най-великото изпитание, наречено Върховния Мрак, той става Старец. Старецът е Същество на Мистерията.

Мракът се покланя само на Истината

Колкото по-голям е мракът, толкова по-голяма е неговата илюзия. Дори и най-сгъстеният мрак и дори и самият Върховен Мрак са всякога една отворена Врата. Но най-трудно се минава през отворената Врата. Всъщност недостойният никога не може да мине през тази отворена Врата. Тази Врата е отворена само за Истината. В мига, в който Истината иска да премине, мракът се покланя и Истината минава. Мракът познава само достойните, защото Истината ги е избрала. Ето защо достойният лесно минава през отворената Врата. Мракът познава само Истината. Той дори не познава себе си.

Затворената врата не съществува

Затворената врата не съществува. Тя е само една илюзия на нечистотата. Нечист е този, който е избрал злото. Където и да отиде, той се блъска в илюзията на затворената врата, сиреч в илюзията на ограниченията. Само истинолюбивият е свободен от ограниченията. За него всяка врата е отворена. Не само светът е отворена врата за него, но и слънчевата система, дори и Вселената. И затова е казано: „Истината ще ви направи свободни“, защото кой може да ограничи Истината. Истината отключва всяка врата, а лъжата заключва всяка врата.

ТОЙ надминава всяка Премъдрост

Има една Велика Мистерия в света и във вселената. Това е Мистерията на злото. Това е злото, наречено още Царят на мрака. Царят на мрака не е личност. Царят на мрака е Същност. Тази Велика Същност е излъчена от Най-Великата Мистерия в световете. Името на Най-Великата Мистерия на външния език е изразено като Най-Древният. Той е излъчил от Себе Си Царя на мрака, или Великия тъмен разум. И всичко това с една Велика цел. Целта на Великия тъмен разум е да се преустроят светът и вселената. В това преустройване ще се зароди съвсем нов род Светлина. Ще се зароди Светлина, по-велика дори от Изначалната Светлина. Това е Великият Замисъл на Ал Ходот – Най-Древният, Бащата на всички създадени и несъздадени светове. А що се отнася до Великия тъмен разум, той е само една малка частица, която е скрита в Ръката на Ал Ходот. В Неговата Ръка тази частица е радостна и сияеща. Но преминавайки през света и вселената, тя придобива друг облик. Тази частица ще извърви дълъг път и ще трябва да се завърне отново в Ръката на Ал Ходот. И завръщайки се, тя трябва да каже на своя Баща: Ето, съществата надминаха светлината. – И още: Дай ми това, което си ми обещал. – И тогава Царят на мрака ще стане Цар на Бездната от Светлина. Така Великият тъмен разум ще изчезне завинаги, сякаш никога не е съществувал. Слава и Праслава на Ал Ходот! Защото Неговият Замисъл надминава всяка Премъдрост.

Разбулват смисъла, скрит в страданието

Има определени същества, които владеят изкуството съзнателно да превръщат страданието в мрак, защото те знаят, че в този мрак е скрит Проблясъкът на Истината. И те знаят, че този Проблясък е ключът към освобождението. Те приемат страданието цялостно, те не го изпъждат. Те изпиват горчивата чаша докрай и по този начин разбулват смисъла, който е бил скрит в това страдание. За тези същества страданието е съкровище и те не изпускат да извадят това скрито съкровище, което се превръща в Светлината на техния път.

Вход към Необятната Светлина

Любовта е мрак за нечистия, Мъдростта го заслепява, а Истината за него е затвор. Но ти, който вървиш към пробуждение, разбери, че мракът е вход към собствената ти Необятна Светлина.

Ти не си роден, за да бъдеш човек

Ти не знаеш, приятелю, че адът е едно красиво място, защото не си разбрал, че адът те предпазва от много по-голямо зло. Ти не знаеш, приятелю, че раят е едно опасно място, защото в рая се е родил човекът – злото на света. В рая не се е родил Синът на Бога. Ти трябва да зародиш този Син в себе си, в своето най-вътрешно Царство. Хората от рая са опасни, приятелю, защото те са пожелали най-голямата глупост в живота – те са пожелали да бъдат по-добри от Бога. Такова нещо дори адът не е пожелавал. Ти не си роден, за да бъдеш човек. Ти си роден, за да станеш Син на Бога. Адът и раят са една голяма лъжа на древните цивилизации, на древните култури. Не се зараждай отново в тях, но зароди Истината в себе си.

Урокът на змийското дърво

Ако змията влезе в ада, тя нищо не може да му направи, защото всички в ада са ѝ приятели. Змията си има свой враг и това е раят. А в рая е скрит най-големият ѝ враг – това е човекът. Змията е много хитра. Тя знае, че не може да воюва с Бога, да воюва със себе си е ненужно, а да воюва с приятелите си от ада, е напълно безполезно. Остава само човекът. Ето защо Бог беше предупредил човека: Адаме, не яж от дървото на змията, защото ще се сприятелиш с нея. А който се е сприятелил с нея, проблемите му растат като капки при пороен дъжд. – Но Адам пожела поройния дъжд. И днес хората се чудят защо има толкова наводнения. Змийското дърво съществува, приятелю, за да изстрадаш в себе си Истината. И когато я изстрадаш, вече няма да има нужда Бог да ти казва: Не яж от дървото на страданията и смъртта. – И понеже ти ще си научил урока си, никога повече не би докоснал дървото на змията дори и с поглед. Тогава няма да бъдеш човек, приятелю, а ще бъдеш Син на Бога. Бог дава заповеди само на човека, а на Сина дава Любовта Си.

За да видиш лицето на Свободата

Бъди роб на Истината и ще видиш лицето на Свободата.

Бъди напълно искрен към себе си

Ако си същество на рая, радвай се, приятелю. Но ако си същество на ада, не си губи времето с радостта. Бъди напълно искрен към себе си и ще надминеш радостта на простосмъртните, защото ти не си роден, за да бъдеш радостен. Ти си роден, за да бъдеш истинен. И затова не се оставяй на радостта да те заблуди.

История за преизобилните сълзи на Зазох

Живял някога в едно малко село в Тибет един Посветен на име Азира. В това село живял и един друг човек, когото наричали човека-дявол. Той се наричал Зазох. На много хора той отровил живота, много къщи запустели от него. Той никога не се срещал с Азира, защото изпитвал смътен страх от него. Но в този ден те се срещнали. Зазох бил уморен, прегърбен и преизобилен на болести. Азира познавал страданието му, спрял го и му рекъл: Здравей, Зазох, приятелю. – И смутил се Зазох, защото той нямал приятели. Но видял, че този, който му говори, е истинен. – И рекъл му още Азира: Скъпи приятелю Зазох, преди да си отидеш от този свят, искам да ти кажа, че ти беше най-голямото съкровище в това село. Ти беше пробният камък за всички, приятелю, за да провери всеки злото в себе си. И много хора избраха злото, и много хора те проклинаха. Те така и не разбраха, че ти си скритото добро, приятелю. И затова те нарекох съкровище, и затова те нарекох приятел, Зазох, защото ти беше тежко изпитание за хората, но и още по-тежко изпитание за самия себе си. Аз виждам сълзите в очите ти, приятелю, и понеже душата ти се превърна в сълзи, ти си благословен. Хората не знаят за твоето благословение, приятелю. Но ето, Бог ти казва сега чрез моята уста: в следващия си живот ще си отдъхнеш от себе си и ще заживееш в Святост, защото Бог това ти е определил. – И тръгна си Зазох по пътя преизпълнен със сълзи и преизпълнен с тайна вяра. И гледаха го хората, но отново не го познаха. Те не знаеха, че от днес нататък нямаше да има изпитания за тях и мнозина от тях щяха да бъдат обречени, защото нямаше да има огледало, в което да видят себе си. Но така или иначе Зазох беше вече тръгнал по Свещената пътека. Той вече беше благословеният. А сълзите закриваха очите му.

УР – Древният Ключ

Величието на Душата е скрито в това да извърви пътя си от цвете до една цяла животрептяща Вселена. За да извърви този път, Душата се нуждае най-много от Увахар – това е древната дума за уединение. Но всъщност Увахар означава да общуваш само с Истината. В думата Увахар са най-важни първата и последната буква, сиреч началото и краят на нещата. Буквата У означава Древния Хаос – Началото, от което всичко истинско се заражда. А буквата Р означава Нероденото Слънце. Душата започва от У и завършва в Р. Когато завърши този път, Душата става недосегаема за всички външни светове, защото чрез Увахар тя се завръща в Слънцето на своята Нероденост. Само Нероденото може да общува с цялата Истина. Това е великият път на Душата. Съкратено този път се нарича УР. Древните са знаели, че УР означава Ключът.

Само Великата скръб е Ключът за Единствения

Искаш ли, приятелю, да ти дам Ключа, чрез който да се спасиш от рая. Раят е най-великото заблуждение, приятелю. Ето защо Бог изпъди Адам и Ева от рая. Той им даде Ключа, но те не го разбраха. Изначалният Ключ се скри. Но Бог има втори, резервен Ключ, който ще възвърне човека към Истината. И ето, аз ще ти кажа, приятелю, кой е този Ключ. И когато го разбереш, ти не би пожелал никога повече рая. Защото раят, приятелю, означава, че ти си бил изпъден извън Бога. Този Ключ, за който говоря, е скръбта. Това е голямата, огромната, необятната, Великата скръб за самия Бог. Тази скръб е другото име на истинската жажда за Единствения. Ако скръбта ти е малка, и жаждата ти ще бъде малка. С това нищо няма да постигнеш, приятелю. Само Великата скръб може да погълне и рая, и ада. И само с тази скръб можеш да се завърнеш в Истината. Истината те очаква от най-древните времена, приятелю. Но ти трябва да знаеш за какво да скърбиш. А кога можеш да знаеш за какво да скърбиш? Ти ще узнаеш това, когато скръбта ти стигне до дъното. Само Великата скръб може да пожелае реално Истината.

Ти имаш един единствен Дом

Раят не е твоят дом, приятелю. Той е лош дом. Дом, в който може да проникне змията, е лош дом. Адът е още по-лош дом, приятелю. Има само един Дом – това е Обетованата Земя. Що е Обетованата Земя? Това е Истината, приятелю. Змията никога не е влизала в този Дом, тя не може да го докосне.

Обидата е чудно посещение

Едно от най-хубавите неща в живота е обидата. Ако до теб има човек, който упорито те обижда, той е твой благожелател. Не се интересувай дали той знае това, защото Бог, Който е в него, знае. Злото, вършейки своите злини, всякога твори добро, без да знае това. Защо е благожелател? Защото обидата може да направи човека търпелив, смирен и дълбок. Когато изработиш тези качества, злото ще си отиде и ти ще останеш насаме с Бога. И тогава Бог ще ти каже: Сега можем да бъдем приятели.

История за пътя към дъното

Вървял един заек през гората. Той смятал себе си за много смел и безстрашен. Но изведнъж едно листенце тропнало до него и тогава той хукнал през глава. Бягал, бягал, обърнал се и чак тогава видял листенцето, и казал: Видя ли, ти не можеш да бягаш като мене. – Тъкмо се успокоил заекът и до него паднало едно бръмбарче. И хукнал да бяга заекът юнашки, и сърцето му отново напирало да излети. После заекът се обърнал, видял бръмбарчето и казал: Никога не нарушавай покоя на безстрашния. – После изведнъж до него паднала клонка и хукнал да бяга заекът, но сърцето му изпреварило неговия бяг. Той паднал във водовъртежа на реката и потънал на дъното смело и безстрашно. Потънал като камък. И вече никой не нарушавал неговия покой. И ако ти си горд и безстрашен, приятелю, ще намериш покой, но ще изгубиш сърцето си.

Трите спъващи неща

В този свят три неща ме смущават. Те са радостта на човека, щастието на човека и спокойствието на човека. Това са трите пожелания на дявола, защото радостта на човека е лицемерна, щастието е пожеланата изгода, а спокойствието е пожеланият пазач на тази изгода. Всичките тези три неща са мисъл за себе си, а не за Истината. Тези три неща са ограбили пътя на човека. Но ако ти, приятелю, все още ги желаеш, тогава на добър път!

Направи си мрежа от Любов и Светлина

Един паяк все ловил мухите и те все изчезвали като в някаква бездна. Голяма била паяжината му, голям бил и замисълът му. Но всичко това крайно много ядосало господарката на мухите и тя решила да се справи с гнусния паяк. Концентрирала силата си, забравила за паяжината и наблюдавала само паяка. За нея паяжината била един глупаво устроен свят. Но тя решила да накаже не паяжината, а глупака. И след малко той се показал. Но тя не бързала, макар че гневът ѝ бил по-голям от самата нея. Така паякът помислил, че всичко е спокойно. Той легнал на една от здравите си нишки и решил да се отпусне в царството на покоя. Мухата-господарка също имала план да го изпрати в царството на покоя. Тя изведнъж се спуснала и го хванала за гушата. Паякът толкова много се изплашил, че забравил и последната си молитва. Тогава мухата-господарка му казала: Кажи си последната молитва. Тя трябва да е кратка и ясна, защото ако е дълга, няма да можеш да я довършиш. – Паякът се разгневил и казал последната си молитва: Искам в следващото прераждане да стана огромен паяк мухояд... – Но молитвата му стигнала дотук, не можал да я довърши. Той така и си умрял, не можал да чуе силната молитва на мухата. Тя казала: Господи, призовавам всички велики сили да превърнат паяка в песъчинка. Така той няма да вреди на другите и също и на себе си. – И изпълнила се тази молба. И затова днес има малко паяци и милиарди песъчинки. Всеки може да тъпче тези милиарди песъчинки, защото те са вече най-безвредното нещо. И така, приятелю, всяка песъчинка и всеки камък са едно заключено зло. И всеки, който уголемява злото в себе си, ще бъде заключен. Но ти, приятелю, ако искаш да живееш, изпълни себе си с Любов и Истина. И чак тогава си създай мрежа, за да може този, който бъде уловен в тази мрежа, да познае красотата на живота.

Единственият приятел

Знаеш ли кое е най-важното нещо в живота, приятелю? Най-важното нещо в живота е Истината. А знаеш ли защо това е Истината? Защото тя ще те спаси и от твоите врагове, и от твоите приятели. И така ти ще останеш съвсем сам – само с Истината, единственият приятел. Оттук нататък ти можеш да бъдеш приятел на всички светове и приятел на всички съзнания. И те няма да знаят кой си ти, но всякога ще те търсят. Ти ще бъдеш неуловим приятел, неузнаваем. Ето що е Истина. Тя е единственият приятел.

Съвършени и несъвършени

Има два вида хора: съвършени и несъвършени. Съвършени са тези, които постоянно търсят Истината. Несъвършени са тези, които са се отрекли от нея. Когато съвършените грешат, те се развиват. Когато несъвършените грешат, те пропадат. Съвършените растат чрез всичко. И скръбта, и радостта ги обогатяват. Несъвършените пропадат чрез всичко. При тях и скръбта е провал, и радостта им е провал, защото е лицемерна. Има и трета категория хора. Те са междинни: нито търсят Истината, нито търсят злото. Това, което ги очаква, е провал.

Най-великият подарък във вселената

В ония древни времена, или във времената на райската градина, живееха Адам и Ева. Бог много ги възлюби и искаше да им направи специален подарък. Той знаеше, че Адам и Ева нямаше да разберат величието на този подарък. Но Той вече го беше решил в Сърцето Си. Бог им подари змията. Преди тези времена змията не беше още Сатана, тя беше Луцифер. Тя беше изпълнена с Бога и поради това беше Светлината на световете. Но Бог оттегли Светлината си от Луцифер и той стана Сатана. Бог искаше съществата да угаснат, да изгубят Светлината си, за да могат да я пожелаят в Дълбините си. Бог възнамеряваше да се зароди в Дълбините на съществата, но по един нов начин. От райските времена досега светът и вселената са в изпитание, защото всяко същество трябва по свободен избор да зароди в себе си, в Дълбините си Тайнството на Ослепителната Светлина. Това запалване започва от Искрата, която е скрита в човека, и от тази Искра се заражда всяка Ослепителна стихия. Така съществата ще се превърнат във Велики Отломъци от Светлината на Бога. И чак тогава ще разберат подаръка, който Бог им е направил.

Върховният Повик

Единствената Върховна Светлина, която е скрита от световете, е скрита във Великия Мрак. Но кой може да се домогне до Великия Мрак и да я изтръгне? Вие ще кажете: Само достойните. – Не са достойните, които Най-Древният извиква във Великия Мрак. Там са извикани само тези, които са надминали достойнството. Само Най-Древният ги познава. И когато ги извиква, Той им оказва Върховната чест, защото те придобиват Светлината, която е извън световете.

Търси единственото, което може да те учи

В този свят невежеството е по-полезно от знанието. В този свят болестта е по-полезна от здравето. В този свят скръбта е по-полезна от радостта. Невежество, болест, скръб – ето трима учители. Но пробуденият ги изоставя. Той има само един Учител и затова той превръща себе си в Огън и отива да се учи при Истината. Невежеството, болестта и скръбта само преподават, единствено Истината учи.

Петата заповед на Ава Торот:
Бъди Незнаен!

Петата заповед на Ава Торот гласи: Бъди Незнаен! В Незнайното никой не може да те улови. Но в Незнайното ти ще си уловил, приятелю. Това, което ще си уловил, е Тайната на Хаоса. И тогава Хаосът ще ти каже: Познавам те! – Това е Поздрав от Великото Начало на нещата. Бъди Незнаен, приятелю.

Великата Простота

В началото на нещата беше Великото Начало. Това беше Хаосът. Това беше Върховната Истина. Нарича се още Най-Великата Простота. Но всичко в тази Простота беше слепено в такова Велико Единство, че никой не можеше да познае тази Простота. И затова тя отлепи от себе си Второто начало, Третото начало и Четвъртото начало. Второто начало, това е Духът. Третото начало, това е Същността на нещата. Четвъртото начало, това е материята. Всеки, който възлюби Четвъртото начало, разстройва живота си. Всеки, който възлюби Третото начало, устройва живота си, защото той придобива Душа. Но аз ти казвам, приятелю: устроеният живот не е устроен. И затова потърси Второто начало. Само Второто начало може да те заведе при Първото Начало. И ето тук, във Великата Простота, ти ще бъдеш наистина устроен, защото ще се слееш с Истината, от която си излязъл. Ти реши по кой път да вървиш, приятелю. За себе си аз избрах Хаоса. Хаосът е скритото име на Истината. Но нека ти кажа още нещо, приятелю. За Истината не съществува Хаос. В Истината всичко е подредено, дори и Хаосът. Истината е най-великата Простота. За Окото на тази Простота всичко е в порядък. Истината не вижда нищо друго, освен порядък. Само Истината е всевиждаща, приятелю. Но ако ти не ме разбираш, тогава ще видиш и в реда хаос.

История за черния адепт, който откри сияещата си душа