Закон за медитация: Всички обстоятелства са дошли по вътрешни причини и мисли.

ТИШИНАТА

Тишината е Първичен свят. Тя е родена от Духа, а говоренето е падение. Ето защо във финия свят гласът е грубо нещо. Вътре в тишината се изработва оръжието на всяка победа. Духът не спори никога, спорът е качество на ума. Духът побеждава със своята тишина (дълбочина). В дълбокия вътрешен свят на Духа никакъв спор не може да има, споровете са винаги на повърхността. Тишината – това е силата на Бога. Тихият Глас се познава във вселената като всемогъщ. Тишината храни висшите същества.

Учителят казва: Тишината е пълна с блага. – Ученикът трябва често да живее в този свят. Ако човек овладее принципа на тишината, той ще разбере, че понятието „далеч“ не съществува. Истината се намира във висшата тишина. Умрелите мълчат, но те още не са постигнали тишината.

Разумният човек търси тишината, защото тя представя благоприятни условия за приближаване до Духа.

Бъбривият лесно привлича нещастието и го материализира. Лошите условия – това са лошите духове.

Христос казва на бурята: „Стихни, смири се!“ Истинският човек не се влияе от условията. Проблемите говорят за повърхностен живот. Тишината е проводник на висша разумност. Тихият Глас движи цялото битие.

Когато някои светове изчезват, това показва, че те не са одобрени от Тихия Глас. Най-дълбокото сливане с Бога се определя от степента на тишината, която сте постигнали в себе си.

Живот без съмнения при всички случаи на живота! Истинските съвети на Бялото Братство се дават вътрешно и вътрешното въздействие е изключително. Тишината не може да съществува в земното съзнание. Шумът означава много желания. Чувството за различаване е много важно. Шепот идва отвсякъде. Само чувството за различаване може да каже кое е главното – то се дава от Учителя.

Думата „тишина“ е идея на Първичната Мъдрост, а всяка Мъдрост е връзка с Бога и разкрива Неговата същност.

Абсолютът произведе Словото и всички пият от Него. Тези, които са постигнали висшата тишина, постигат пълнотата на живота и разбират Словото като живот. Посветените разбират Словото като небесно жилище, като свой дом. Всяка казана Истина повишава енергията. Словото – това е Мъдростта на Бога, То може да се превръща в най-различни идеи.

Тишината е една окултна идея на Словото. Посветените знаят това и потъват в идеята на тишината. Там те се обновяват и пречистват. Те постигат тишината като висш израз на Първичното. Само Посветените владеят някои качества на тишината, например неподвижност (могъщо вътрешно движение).

Аум е вътрешно движение на Духа, но трябва да умееш да извикаш тази дума и да я сгъстиш. Всички адепти са независими чрез Аум – те знаят, че Аум има пълна власт над астрала. Аум е Първичното Слово.

Защо Посветените постигат тишината и дълбокия мир в себе си? Защото те постигат вечния порядък.

Кабала казва: Трябва да овладееш Словото, за да овладееш висините.

Абсолютът се открива чрез думата, като се вселява в нея и ѝ придава скрития смисъл. За да се разбере скритият смисъл на думата, трябва да се осъществи победа над змията. Само тогава се разбира идеята, която е заключена в думата. Истинската тишина е извън времето и пространството, а змеят (астралът) е символ на времето и пространството. Ето защо абсолютното Учение на Кабала е скрито в светилището на Духа. Тишината помага на Духа да се проектира. В Кабала тишината скрива символа на огненото единство.

Трябва да знаем, че има три вида духове: спящи (заробени), блуждаещи и свободни. Духовете-роби са роби на водата, земята, огъня и въздуха. Докато духовете не се освободят от тези четири елемента, те не могат да се ползват от Първичния разум. Тези четири елемента се населяват от елементарни паднали духове: гноми (в земята), силфи (във въздуха), саламандри (в огъня), нимфи (във водата). Освен това тези четири елемента са извън Началото – Етера, Първичния свят. Ето защо пентаграмът е велик символ – изразява господство на Духа над четирите елемента. Пентаграмът е символ на безсмъртния Дух.

Безсмъртните духове могат да работят с Аум в пълнота (означава вдигане на фините трептения). Знае се, че Аум е есенцията на окултните сили. Важно е какво съзнание има човекът, който го употребява. Който се издигне над мисълта, той може да общува с по-висши светове. Думите, това са вибрациите, вълните. В думата „тишина“ има една особена идея: Спри вълните! Тишината е идея на отхвърляне на този свят, за да дойде другият свят.

ПОСТОЯНСТВОТО

Бог твори нашата цел чрез закона на постоянството. Постоянството изработва невидимо това, за което най-много жадуваме. Постоянството е групиране на могъщество и тържество. Там, където се насочва постоянно енергията, това ще се кристализира. Всичко, в което постоянстваш, е определено от Духа да се сбъдне. Постоянството е най-великият творец в живота – така се утвърждава Духът. Постоянството е най-могъщият закон, който работи за вас, за вашето спасение. Чрез постоянството Духът групира своите сили и огньове. Ето защо чрез постоянството падат всички прегради. В предания Бог се вселява като могъщо вътрешно влияние. Стремящият се силно и постоянно към Бога има безусловно вътрешно ръководство. Постоянството превръща човека в Божество. В постоянната мисъл се ражда Бог.

Лекция, държана на 12 юли 1991 г. – Варна

Закон за медитация: Само който прави грешки, само той се съмнява.

СВЕДЕНБОРГ

(Шведски ясновидец) – I част

Закон: Речта на Небето се състои в предаване на мисли, или мисловно говорене.

Любовта е духовно единение. Божествената Истина се влива в Небето от Бога. Всеки, който се стреми към Истината, той ще постигне Огъня. Животът на всеки е такъв, каквато е неговата Любов. Ония, които обичат Бога по-силно, по-дълбоко Го възприемат. Всеки човек е такъв, каквато е неговата воля. Всеки е дотолкова човек, доколкото възприема Истината, т.е. доколкото възприема Бога. Човек е роден за Божествен живот. Вътрешният човек е това, което се нарича Духовен свят. Вътрешната същност на човека е свързана с Небето. Светлината на Небето е духовна. Божествената Истина е източник, от който Ангелите черпят своята разумност, а разумността е тяхното вътрешно зрение. Самата Истина се нарича Светлина. Любовта е топлина от духовно естество. На Небето всички възприемат толкова топлина, колкото е тяхната Любов. Всички Истини излъчват светлина. Божествената Истина има всичката сила на Небето. Без Истината не можеш да съществуваш на Небето. Ангелите са Ангели благодарение на тяхното възприемане на Божествената Истина. В Божията Истина е вложена вътрешна сила, и то такава, че всички неща на Небето са създадени от нея. Любовта на ония, които са в ада, е любов към себе си и към света. Никога злото не възприема Истината. Съвършенството намалява постепенно от центъра към периферията.

Ангелите казват, че ония, които умират, излизат от времето и света. Най-разумните Ангели имат одежди, които горят като пламък, докато останалите имат светли и бели. Дрехите съответстват на разумността. Бог присъства във всеки човек съобразно неговата Любов и вяра.

За Ангелите да живееш според Истината, значи да видиш Бога. Духовното тяло е, което поставя в движение физическото тяло. Ангелите могат да узнаят целия живот на някого само от няколко негови мисли, защото те виждат основното чувство, което го владее и което е проникнало неговия живот, и това е книгата на неговия живот. Когато Ангелите говорят с човека, те се сливат с него и това сливане ги кара да имат еднаква мисъл. Мислите на Ангелите не са свързани със земни и материални неща, нито се смущават от земните неща. Всичко им се дава даром от Бога. Те получават голяма Мъдрост от Бога, защото са вътрешно отворени за нея. Ангелите изказват с тона на гласа това, което не могат да изразят напълно с думи.

Само това, което се прилага в живота, остава да пребивава отвътре. Ангелите от най-вътрешното Небе виждат Божественото във всяко нещо и пред очите им се разкриват най-чудни неща за устройството на всичко. Всички, които са в ада, имат силно развити лични чувства. Ония, които постъпват добре и говорят добре, са ръководени от Бога. Никой не трябва да приписва никакво добро на себе си.

Лошият живот в духовен смисъл е смърт. Това, което идва в ума на човека и не е свързано със сърцето му, не е негово. Всяко зло ще се върне обратно в ада.

Словото е посредник за връзка с Небето и Господа. Ангелите разбират в духовен смисъл Словото, понеже мисълта им е духовна, а мисълта на човека е природна. В Словото има Божествена светлина и там Господ присъства. Човек е разумен благодарение прилива на светлината от Небето. Адът се населява от зли гении. Дяволът беше един Ангел на светлината и понеже се разбунтува, беше хвърлен в ада. Когато човек възлюби светските неща, умът му потъва в мрак. Вътрешно човек е така устроен, че да може да възприема всички неща от Небето, а външно да възприема всички неща от света. Когато човек мисли духовно, той възприема неща неизповедими и става мъдър като Ангел. Вътрешната същина в човека, която наричаме душа, по своята същност е Ангел. Ония, които имат Небето в себе си, влизат в Небето след смъртта.

Учителят казва: Ако раят не е в тебе, ти никога не можеш да влезеш в него.

Моралният живот, който се води заради Божественото, е духовен живот. Децата притежават в зародишно състояние Ангелски качества. Детското състояние е възприемчиво за Истината и за вярата. Състоянието на децата в другия свят е много по-добро, отколкото на децата в света. В другия свят децата могат да ходят, без да се упражняват. За тях се грижат Ангели, които са обичали децата и Господа.

Невинността на децата не е истинска, понеже е лишена от Мъдрост. Истинската невинност е Мъдрост. Колкото по-мъдър е човек, толкова повече иска да бъде ръководен от Господа. Истината и доброто са от Господа и Той е вътре в тях. Онези деца, които умират през детството си, техните мисли и чувства не са свързани със земята, освен това те не знаят, че са родени на земята, те знаят само за духовното си раждане, а възрастният запазва в паметта си мислите и чувствата от земята, ако не са пречистени.

Божията разумност е вътрешната разумност, която произлиза от Любовта към Истината. Онези, които имат Любов към Истината, излъчват светлина. Всички, които са обичали Истината и доброто заради тях самите, са приети от Небето. Всички онези, които са станали разумни и мъдри в света, са приети на Небето и стават Ангели, понеже това, което са придобили, го занасят със себе си след смъртта. Мъдрите греят на Небето с голяма светлина.

Онзи, който обича Господа, Господ му дава силата на обичта.

За да може вътрешното зрение да се отвори, начинът е човек да насочи погледа си към Божественото. Който живее във вярата, не е още мъдър, но той има възможност да стане разумен и мъдър.

Когато човек не е готов да приеме Истината отвътре, той не може да възприеме духовната светлина. Лъжлива интелигентност и мъдрост е тази, на която липсва Божественото. Човек е Дух и Духът е този, който мисли в тялото. Всички хора в другия свят със светско знание са изпразнени и затъпели (там вътрешното става външно), защото в духовния свят не е необходимо светско знание. Доброто на Небето свети като злато. Словото по своята същина е духовно. Външността на човека не е от значение, важни са мислите. Мисълта е като вътрешно зрение.

Любовта към себе си и към света е източник на всички злини. Колкото повече човек обича себе си и света, толкова повече се отдалечава от Божественото. Човек трябва да мине през мъките на света.

Има хора, които на земята са се отрекли от света и са станали отшелници. Те мислели, че отричането от света е волята на Небето и гладували и презирали другите, че не са като тях. Такива отшелници не са приети от Ангелите в другия свят и биват отделени в духовната пустиня, както на земята.

Любовта носи изобилието на живота.

Човек, който живее в безделие и мисли зло, мързелът го погубва. Мързелът е също като страха, той е оръжие на Черното Братство, той парализира волята.

Тялото на всички Ангели е израз на тяхната Любов, която е израз на техния ум.

Характерът на духовете се познава по техните лица, жестове и реч. Човек си остава такъв, каквото е неговото владеещо чувство.

Под богати в духовен смисъл се разбира онези, които имат преизобилно знание за доброто и Истината. Молитвата на Небето е духовно съчетание. На Небето чрез съпруга се изявява мисълта, а чрез съпругата – чувството. Брачната Любов води своето начало от съчетанието на мисълта с чувството.

Нищо не може да бъде възприето от Бога, ако човек не живее в Истината. Мисълта формира това, което чувството желае. Мислите и чувствата са духовният човек.

Единството е най-съвършено между души, които се състоят от чиста Истина. Лъжата и злото също се привличат и се превръщат в ад.

Любовта не може да съществува между двама, които са духовно различни. Където има властване, душите не се съчетават, а се разделят.

Децата на небесната женитба са Доброто и Истината. Всяко общуване на Небето се състои от подобни души. Навсякъде на Небето онези, които са еднакви, се събират, а онези, които са различни, се разпръскват. Онези, които се обичат, се съчетават от Господа, а не сами по себе си. Всички женитби на Небето се извършват само от Господа. Там също има празненства.

Всяка свобода произтича от Любовта. Всеки на Небето работи това, което му подхожда, така както понякога и в света, но на Небето е по-голяма вътрешната радост, защото духовният живот е отворен за радостта. Небесната радост е вътрешна и духовна, а не външна и сетивна. Тя засяга най-вътрешната страна на човека, която е свързана с душата и Духа. Всяка радост произлиза от Любовта. Каквато е Любовта, такава е и радостта. Небето не е нищо друго, освен радост и благословение.

Един дух от ада само да си подаде главата навън от него, започва да се измъчва и терзае в същия момент. Любовта към себе си и света действа разрушително.

Онова блаженство, което е скрито в душата, горе се изживява с голяма пълнота и радост, с цялата си сила, защото това е радостта на Духа.

Леността затъпява способностите. Без деен и активен живот не може да има щастие.

В правенето на добри дела се състои най-голямата свобода. Всяка мисъл, чувство и постъпка на Ангелите са изпълнени с небесна радост. Аурата на Ангелите е проникната с Любов и когато добър дух влезе в тази аура, той изпитва голяма радост и блаженство. Ангелското тяло е от щастие и блаженство.

Лекция, държана на 19 юли 1991 г. – Варна

Закон за медитация: Диамантената воля надраства мисълта.

ЗАКОНИ НА ВОЛЯТА

Волята е законът на всички постижения. Волята, това е Духът, Който се вселява и постига всичко. Волята овладява мисълта – така човек става господар на злото.

Защо ви трябва силна воля? Защото една силна воля не може да бъде завладяна от никакво нечисто влияние от астрала. Пълното изчистване на словото ще те направи Бог. Когато изработите диамантена воля, злото не може да прониква във вашето подсъзнание и да ви разрушава. Само с могъща вътрешна работа се постига Реалността.

Закон: Всички ученици трябва да минат през лабораторията на Свещения Огън, за да се организира духовното тяло за върховни трептения. Само с диамантената воля се влиза в синтеза. Злото бяга от волята. Волята – това е самият Дух. Духът прави проекция на своята сила чрез волята. Ако волята не се развива, човек потъва в лошите качества и това е адът. За съзнателния окултист препятствията са условия за развитие на волята.

Закон: На външното налягане отговаря вътрешна мощна сила – човешката воля.

Човек може да разбере дълбочината на окултния живот само чрез постоянни практики. Когато волята се развива съзнателно и постепенно, старите навици изчезват. Ако си свободен, ще знаеш, че работиш със собствената си воля. За да стане волята силна, храната в трите свята трябва да е чиста. Ти ще живееш във волята си, Бог ще живее в сърцето ти, а ближния ти – в ума ти.

Учителят казва: Мъдростта се справя с противоречията на ума, а Истината се справя с противоречията на човешката воля.

Учителят: В големите страдания да пееш, значи да имаш силна воля.

Учителят: Когато човек се откаже от своята воля и изпълнява Волята Божия, Бог изпълнява неговата воля.

Силната воля и свободата идват чрез закона на Истината. Злото работи за тържеството на волята. Колкото повече се развива волята, толкова повече се познава Бога. Всички безволеви духове са с долно съзнание. Диамантената воля е раждането в Духа. Тази воля може да управлява астрала. Диамантената воля има етерна същност, всепроникваща сила. Добрите дела и натрупаните знания не са същност. Същността е в диамантената воля, защото тя постига пряко съединение с Бога. Чрез диамантената воля става сливане с Бога и възприемане на ясната светлина. Степента на чистотата определя степента на волята. Който работи с волята, се ръководи от Духа. Ако една воля не може да проникне в Бога, значи ѝ липсва Свещеният Огън. Диамантената воля е закон, който прониква в света на етера. Цялото човешко знание е нищо пред диамантената воля – тя е законът на реализацията. Първо е реализацията, а после е истинското знание. Диамантената воля е пълна победа над ума. Диамантената воля е всевиждаща. Победата над ума е постижение на диамантената воля.

От нас се иска воля и постоянна медитация, докато се стопи всичко земно.

Всяка казана Истина усилва волята (енергията).

Лекция, държана на 26 юли 1991 г. – Варна

Закон за медитация: Кой може да измени съдбата? – Словото, но хората не го познават като Бог. Бог се разкрива само на чистотата.

СВЕДЕНБОРГ

II част

Човек се обновява посредством Истината. Щом човек говори Истината, има Небето в себе си.

Всеки човек е Дух по своята същина. Тялото не мисли, а душата. Целият разумен живот, който се проявява чрез тялото, принадлежи на Духа. Духът обитава окото и ухото и се проявява в тях. Духът вижда, чува, чувства. Онова, което не е способно да стане едно с Божественото, изчезва.

Във всеки човек или Ангел има едно свещено място, през което Божественото влиза и подрежда вътрешния живот съобразно развитието на човека или Ангела. Това е вратата, през която Господ влиза – тя е най-съвършеното място.

Добрите хора общуват с Ангелите, а злите – с обитателите на ада. След смъртта всеки отива при онези, с които е общувал.

Мисълта се просветлява от вярата.

Когато тялото не е вече в състояние да изпълнява функциите си във физическия свят съгласно мислите и чувствата на Духа, тогава човек умира. Човек е жив не поради тялото, а поради Духа, тъй като Духът в човека мисли. Очевидно е, че човек, след като умре, преминава от един свят в друг.

Най-вътрешната връзка с Духа става чрез сърцето. Мисълта и волята принадлежат на Духа на човека, а не на тялото му.

Да придобиеш Мъдрост, означава да придобиеш Божественото – Небето.

Човек след смъртта е красив толкова, колкото е обичал Божията Истина и е живял според нея. Колкото по-вътрешен живот живее човек, толкова е по-съвършен, по-красив. Умрелият също копнее, желае, мечтае, мисли, размишлява, чувства, обича и действа, както преди смъртта. Той отнася със себе си всичко, което е притежавал.

По гласа на говорещия човек се схващат и най-малките неща в неговите мисли и чувства. Тонът на гласа е свързан с чувствата, а думите – с мисълта.

Да мислим духовно, означава да мислим разумно. Колкото повече умът е откъснат от земните неща, от света, толкова повече той се издига в духовните и небесни неща. Има хора, които трупат знания, но не развиват разумност – това е фатално. Разумността се развива, като се живее според Истината. Онези, които имат Любов към Господа и ближния си, имат в себе си Ангелски разум. Никой не бива изпълнен със знание, ако няма Любов към доброто и Истината.

Една постъпка черпи своя живот от нашите мисли и желания. Мисълта има сила, доколкото произлиза от желанието.

Наука, която е изпразнена от духовен живот, е духовна смърт.

Човек, чиято Любов е духовна и Божествена, отива на Небето, а онзи, чиято Любов е физическа и светска – в ада.

Вярата не ползва човека, ако той не е свързан с Божията Любов.

След смъртта всеки отива на онова място, което отговаря на неговата Любов. Когато пристигне там, той се чувства като у дома си. Всеки след смъртта остава с онова, което най-много обича.

Вярата – това е Любов към Истината.

Онези, които живеят в светската любов, не виждат Господа. Онези, които живеят в светската любов, стават груби, черни, тъмни, деформирани. Разумни и мъдри стават тези, които живеят в Божията Любов, а светските стават безумни и глупави. Вътрешната същност на тези, които живеят в Божията Любов, изглежда като светлина, бликаща като пламък. Вътрешната същина на човека се изявява видимо в духовния свят, когато Господ пожелае. Когато един зъл дух попадне на Небето, той започва да се задушава, а онези, които живеят в Божията Любов, дишат леко и живеят съвършено. Бог и духовната Любов създават Небето на човека. Много хора, които са живели с вяра, но лошо, са отишли в ада.

Това, което човек най-силно обича, му дава най-голяма радост. Всички радости на Небето се втичат в тази Любов.

Онзи, който живее в Истината, е ясновидец.

Ангелите във всяко нещо виждат Божественото, което веднага се влива в тях и ги преизпълва.

Истинското благословение се състои във вътрешната Святост.

Злите духове се отличават по този белег, че те жадно се вълнуват, когато се говори за външни неща и дават малко ухо на вътрешното. Да признаваш Божественото и да живееш порочно, е все едно да не Го признаваш – това е отричане.

На Небето знанията не се запаметяват, а се живеят.

Бог е предвидил всеки да обича онова, за което е надарен.

Не е знанието, което прави Ангела Ангел, а приложението, т.е. въплътяването на знанието.

Истината учи човека, как да живее, за да бъде спасен. Животът не произтича от вярата, а от връзката на вярата с Любовта. Вярата не може да съществува без своето начало – Любовта.

Желанието е самата същина на духовния живот на човека.

Прощаване на греховете пред смъртта няма.

Духовният човек е вътрешно отворен за Божественото и той бива ръководен от Господа, при все че не го съзнава. Щом човек не е духовен, той не е и морален.

Мисълта, ако се насочи към Небето, става Божествена. Човек, който вътрешно обича Небето, се насочва към него. Живот, който води към Небето, не е оттегляне от света, а работа в света. Духовният човек е във връзка с Ангелите.

Че светските хора са нечестни, се вижда ясно в отвъдния свят, където е отнета всяка външност, а е разкрита тяхната същност.

Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли към това.

Човек е такъв, каквато е неговата Любов, мисъл и вяра, които дават живот на всичките негови дела. Делата произхождат от мислите и чувствата, те не са отделени, а са образувани от тях. Всяко постижение е дело на вътрешния човек. Бог е, Който премахва злините в човека.

Говорът на Ангелите е духовен – той е звучащо чувство и говореща мисъл. Езикът на Ангелите съответства на чувството, което изтича от тяхната Любов. Говорът на Ангелите не действа само на слуха, а действа и по-дълбоко. Ангел – това значи самата Любов да ти говори. Езикът на Ангелите е тяхната дълбока вътрешна мисъл. Ангелското чувство е Любов, а Ангелският говор е Мъдрост. Ангелите могат да изразят с една дума и в един миг това, което човек и с хиляди думи не може да изрази. Ето защо това, което е на Небето, е неизразимо. Когато Ангелите говорят с човека, те употребяват неговия език и така те имат еднакви мисли. Бог се е погрижил чрез Ангелите да управлява човека, понеже Той е в по-дълбоки светове.

Адът е съединение на злото с всичко фалшиво. Докато човек има фалша в ума си и злото във волята си, той има ада в себе си.

Душите в другия свят еволюират така, както и на земята. След смъртта лицето се изменя и започва да изразява основния стремеж на своята природа. Всеки човек по вътрешната си същина е дух, който се облича във физическо тяло, за да добие опитност и да развие заложбите си. Човешкият дух е носител на мисли, чувства и желания – той ги запазва и след смъртта.

Висшето в човека е вход за Божественото. Вътрешният живот на човека се състои в неговите мисли и чувства.

Чувството звучи, а мисълта говори. Чувството дава живот на говора. Чувството е вътрешна сила, която съответства на характера. Истинският глас е топъл и богат на много нюанси. Музикалните инструменти отговарят на Божествените и духовните чувства. Небесната песен е звучаща емоция. Звукът е модификация на чувството.

Нищо нечисто не може да влезе във вибрациите на слънчевата енергия.

Волята е самата същност на човека.

Божествената Любов е раят, а физическата – адът.

Всички неща във вселената имат отношение към Истината.

На Ангелите им е неприятно, ако доброто се припише на тяхно име. Аурата на Ангелите е така преизпълнена с Любов, че те въздействат най-дълбоко на околните. Ангелите могат да бъдат видяни само с очите на Духа.

Божествената Истина притежава вътрешна сила.

Лекция, държана на 2 август 1991 г. – Варна

Закон за медитация: Чистотата прави Словото Бог.

ЗАКОНИТЕ НА ПОСТА

Постът пречиства физическите и духовните тела чрез скритите сили, които се проявяват от Духа. Постът усилва същността на Духа. Постът повишава светлината и силата на Духа. Разумният пост помага на светлите сили в организма да обновяват елементите. Когато се постигне истинският пост, енергията започва да извира от Духа. Постът – това е одухотворяване на клетките и динамика на Словото. Постът разрушава злото и се справя с лошите проводници на астрала. Чрез поста се развива енергията на Духа. Постът е път към Духа, към просветление. Постът може да се посвети на среща със своя Ангел-хранител. Преяждането затормозява клетките. То е убиец на енергията. Постът обновява клетките отвътре. Чрез поста се развива висшата енергия на формулите.

Има три вида пост: обикновен, духовен и специален. Постът разрежда материята и човек става по-духовен, връзката между тяло и дух се разхлабва. Постът е една идея за пречистване, за да се намери най-дълбокото Аз (Бога).

Постът е ценен само за външния кръг. Постът развива енергията и с това дава власт на Духа над злото. До кога човек трябва да пости? – Докато стане безмълвен. Не трябва да има шум и в трите нисши свята.

Постът, както и всички науки и религии, е метод.

Духът е дошъл в този свят, за да развие своята Божественост. Духът има много опит от преражданията, т.е. от скитането в тела. Познаването между хората е вътрешен процес (гласът на миналите прераждания).

Постът дава търпение и воля. Чрез поста човек става все повече Дух. Ако човек няма контрол, неговата чувствителност може да се развие прекалено и болезнено. Постът помага на медитацията, защото волята и енергията се увеличават. Чрез поста Духът се бори с тъмните сили. Постът усилва интуицията. Човек става по-възприемчив за съветите на Духа.

Прераждането затваря енергията и пътя към Небето. Постът усилва силата на концентрацията. Докато човек не постигне истинска концентрация, той не може да има истински мир.

Постът е оръжие срещу много врагове.

Учителят казва: Колкото повече яде човек, толкова повече греши.

Бог не може да се познае чрез стомаха. Човек може да види Бога не само чрез Библията, а чрез закона на чистотата. Любовта не е енергия, а същност. Светлината не е в Библията, а в Духа, в тебе – ти си Бог! – Това е закон на себепознанието, първичното магическо знание.

Елифас Леви: Най-голямото изкуство е да се научиш да побеждаваш себе си.

Постът развива духовното тяло и така се постига законът на проникването. Знанието се осъществява чрез закона на проникването.

Преяждането съдейства на тъмните сили.

Учителят казва: С пост и спокойствие се лекуват всички болести. Спокойствието е магически кръг, в който злото не може да действа.

Учителят казва: Оставете вашите лоши мисли да умрат от глад!

Чрез поста се събужда скритата окултна енергия на Духа. Постът е вътрешна почивка за тялото.

Учителят казва: Който иска да постигне нещо, трябва да гладува и да жадува. Това е закон на стремежа, на волята.

Знае се, че всичко се намира в ръцете на волята – всепобеждаващата сила на Духа.

Докато съществува гладът, без ядене не може, т.е. докато Духът липсва в своята пълнота. Когато гладът изчезне, започва Великият живот. Когато Духът влезе в теб, той ще те изпълни с всичко необходимо! Тогава и като умреш, ще бъдеш изпълнен. Това се отнася до душата.

Чрез поста изгарят причините на болестите, т.е. непотребните елементи.

Закон от Кабала: Чистотата побеждава материята.

Постът освобождава човека от земното притегляне и разхлабва връзката със земята, защото няма да има земно съзнание.

Преяждането е преграда за светлината.

Постът и формулите разрушават всички видове болести. Бъдете будни, когато прониква болестта. Тя прониква незабелязано. Будността е Окото на Духа. Тя може да улови този промъкващ се дух. Будността е качество на Свещения Огън.

Каквато е храната, такава ще бъде и тъканта. Всяка храна телепатично предава своята скрита идея, своите мисли. В чистата храна са скрити елементите на Бялото Братство, т.е. съграждащият принцип – Духът.

Учителят казва: Ангелите се хранят с порите си – т.е. направо от етера поглъщат жизнената енергия – „елексира на живота“.

Постът е важна наука и е необходим за болни и нервни хора, но не и за учениците на вътрешния кръг.

Недостатъците са недоимък на светлина. Оттам дяволът краде енергията.

Колкото повече напредва душата, толкова повече се храни с елементите на Словото.

Чрез лошата храна в човека влиза вътрешно нечисто съзнание. Постът разрежда силата на тези влияния, като повишава жизнената енергия. Постът разрежда силата на злото и така светлината се възстановява.

Обикновеният пост е обикновено пречистване – физическо. Духовният пост е приближаване до първичната сила на чистотата (до сърцето). Специалният пост е сливане с Духа.

Може даден пост да се посвети на тълкуване на дълбоките закони на Духа. Чрез поста чистотата се повишава. Чистотата е мистичната обител на висшия свят. Чрез поста човек черпи енергия от Духа. Когато трудността е много голяма, необходима е и голяма енергия. Срещу голяма опасност – голям пост и много формули.

И постът, и медитацията означават очистване на астрала (завесата на Истината). Постът увеличава светлината на Духа и така се прониква зад завесата.

Има физически, астрален и ментален пост. Всички тези светове представляват врагове за побеждаване. Когато ги победиш, Духът става могъщ и проникващ в етера. Така постигаш същността, принципа. Това е Свещеният Огън.

Лекция, държана на 9 август 1991 г. – Варна

Закон за медитация: Бог е постоянството, а постоянството е успехът. Постоянството показва, че нещата са сигурни.

ОМ, АУМ, АМИН, АУМЕН

Ом е дума на Духа. Ом е Първичното излъчване на Духа, Първичното огнено Слово, което е излязло от устата на Духа (устата е символ на Любовта).

Ом усилва вътрешно човешката същност. Кармата е слуга на Ом, но това велико, вътрешно единство трябва да се постигне (единство на човека и Бога чрез закона на чистотата). Ом е Духът на Словото. Ом е вътрешното Му жилище. Знае се в Кабала, че същността на живота е Словото. Всяко чисто Слово е в единство с Ом. Ом крие в себе си най-важния елемент – вътрешната организираност. Ом е принцип на Словото. Чрез Ом далечният свят на Духа става близък чрез закона на сливането. Ом утвърждава всяко чисто Слово, защото е начало на Словото. Ом умножава вътрешните сили на Словото у човека. Чрез постоянство Ом може да се кристализира като Огън в човека. Тези, които имат скрито могъщество, живеят незабелязано. Ако сте в единство с Ом, всички препятствия, които възникват в съзнанието ви, ще бъдат отстранени.

Закон: Първо се задейства бурята – тя е слуга. После се появява тишината. За да се постигне висшата тишина в главата на човека, е необходимо освобождаване от земното – Ом изисква качествата на синтеза.

Словото има безусловна власт над кармата. Кармата е произлязла от нечистото слово. Чистотата на Словото трябва да се възстанови и лошата съдба ще залезе.

Ом е обиталище на Божия Дух, но пълнотата на Ом изисква първична чистота. Не се съмнявайте, Бог работи вътре чрез Ом. Ом има мощен тил – това е Свещеният Огън, вътрешното могъщество на Любовта. Чистото Ом е вътрешно съединение с Бога. Чрез него човек става господар на тъмните сили. Чрез Ом Бог се вселява в човека и работи окултно вътре в него. Ако си в закона на единството, всички препятствия отпадат. Ом е действие на Свещения Огън – чисто Божествен процес и изисква Свещена почит. Ом е намагнетизиран с духовна енергия. Свещена почит означава Божествено съзнание. Действията на Свещения Огън са вътрешни – отвътре навън.

Чрез постоянство в Ом Духът се вселява в човека и прави съзнанието му единно. Чрез постоянството в Ом Духът образува канал, откъдето влиза и покорява злото, ето защо постоянството е най-висша дейност. Където има постоянство, има единство с Бога. Ом в първичния си вид произвежда чисто етерни вълни, но тъй като човек е загубил чистотата, сега трябва да възстанови чрез чистотата загубеното могъщество. Ом се наслоява само чрез огнена воля. Постоянството в Ом утвърждава първичното единство. Постоянството е велико участие на Бога във вашата душа. Сричката Ом е по-важна от знанието на цялото човечество. Тя представя живата дейност на Словото. Постоянството означава да се отдадеш на Бога – това е великият закон на предаността. Постоянството е законът, който ще ви донесе всичко необходимо, но трябва да разберете постоянството като действащия Бог. Така изчезва съмнението и нетърпението.

Закон от Учителя: Постоянно мислене означава постоянно образуване. Това означава, което е образувано, да се сбъдне. Това, което е образувано отвътре – това ще стане. Първо да се постигне вътрешната победа над зло, съмнение, болест.

Чрез постоянството в Ом живият Бог се образува в човека. Постоянствай и никога не мисли за препятствията – те ще изчезнат като снега. Само това, което се насища с Огън, се сбъдва, защото то е в хармония с Бога. Той е, Който насища, Той е постоянството. Духът е, Който дава ключа на постоянството. Чрез Ом около любимото ви същество се прави щит срещу всички влияния на тъмните сили. Огненият кръг прегражда пътя на злото. Огненият кръг е изява на висшата воля, а това е законът на единството. Постоянството означава Духът да ти даде висшите условия.

Който има синтеза, може да утвърждава Ом в себе си, в по-висша степен, като оръжие на Духа. Елементарните духове не могат да станат носители на Ом – те трябва да се пречистват. Тези, които постигнат Ом – те се ръководят по вътрешен път от Бялото Братство.

Цялото равновесие във вселената се дължи на огненото начало. Ом има огнено господство. Постоянството доказва силата и дълбочината на Любовта. Ом е Слово – същност, Слово на Огъня. Нищо не поразява огнения кръг – това е царството на Свещения Огън. Една огнена сфера никога не може да бъде завладяна. Щом Бог живее в човека, той има огнения ключ. Огненият ключ е знак на реализацията. Вечната дума Ом е действителният, действащият Дух. Тя се съединява само с Първичното съзнание. Духът предвижда всичко чрез закона на постоянството.

Закон: Не пречете на висшия свят чрез невежеството си (нетърпението си). Постоянството е законът, който образува Божията сила – капката прави пробив. Постоянството е самата безусловност – закон на единството. Бог се образува в човека чрез закона на постоянството.

Вътрешните врагове са много по-опасни – завист, гняв, съмнение, нервност.

Постоянството е вътрешно оръжие на Свещения Огън.

Ом е етерна (всепроникваща) същност на Духа. Чистият може да влиза в Ом чрез свръхконцентрация. Чрез свръхконцентрацията човек се превръща в Дух, т.е. Началото. Чрез свръхогнена концентрация Духът постига себе си. Концентрацията е същност – тя е условие за развитие на силна воля и усъвършенстване. Духът е дал могъщество и живот на Ом и това е една Негова дълбока, мистична идея.

Свръхконцентрацята е влизане в огнения свят, тя е огнения ключ към единството.

Формула: „Господи, завържи магически всички мои врагове“.

Лекция, държана на 16 август 1991 г. – Варна

Закон за медитация: Когато придобиеш огнената си същност, разрешаваш въпросите на живота си.

АГНИ ЙОГА

Могъщ е само чистият Огън, чистата енергия. В чистото Слово, в чистата Любов вибрира Духът.

Вътрешната самоувереност е лъч на Огъня. Свещеният Огън – това е началото, първичната проява на Духа.

Бог може да се прояви само в Своята Божествена среда и това е Свещеният Огън.

Когато ученикът придобие Свещения Огън, връзката с Учителя е безусловна, защото Учителят живее в Свещения Огън. Ключът за постиженията е Праенергията (Свещеният Огън).

Лъчите на огненото Слово винаги имат мощно действие. Щом Духът е вътре в твоята мисъл, в съзнанието ти, успехът е сигурен.

Чрез силата на стремежа ученикът живее в крепостта на Огъня. Постоянната медитация е закон на огнения свят. Това значи утвърждаване на Словото, а Словото е същността.

Огнената сфера е свят без съмнение, а всички нещастия са закон на допускането.

Духът влиза в Свещения Огън и покорява злото. Препятствията са илюзия.

Само там, където има Огън, само там е пълнотата на Бога, пълнотата на живота. Единство на съзнанието – това е първичното. В огнения кръг няма никакъв вход за злото. Най-важното условие в огнената сфера на Учителя е придобиване на Свещения Огън. Винаги трябва да знаете, че раздвояването е нечистота. Нечистият се раздвоява, защото Огъня го изоставя (има причина). Щом няма раздвояване, целта винаги се постига.

В Свещения Огън участва и работи Първичният свят.

Неуспехът е отклонение от Огъня, от Учителя. „Противоречие“ преведено означава: против речта, Словото. Човек, изпаднал в противоречие, ще бъде хванат в капан.

Отварянето на чакрите е началото на освобождението. Те са входове на великия живот на Духа.

Постоянството е качество на Огъня (Духа). Ето защо постоянството е равно на постигане.

Закон: Постоянството във формулите ще определи какви сили да се включат във вашия живот и какви събития ще се случат.

Чистото Слово е реален Огън, а само Реалността има власт над всичко. Свещеният Огън – това е великото магическо начало. То носи Божественото разрешение на въпросите. Така работи Бог. Злото и всичките му влияния умират в тази огнена сфера. Чистият влиза в Принципа на Огъня и става неуязвим.

Мислите са произлезли (излъчили са се) от Принципа, т.е. от огнения свят. Към каквото се насочат вашите мисли, това ще дойде. Никога не изпускайте успеха от мислите си. Раздялата със Словото е пропадане. Успехът е сгъстен Огън (Дух), но трябва да има причина да се сгъсти и да се материализира в живота ви. Всички се спасяват чрез универсалния закон на Словото. Словото е най-великото същество. Словото е Бог. Всички успехи се намират вътре в Словото. Ето защо Кабала е универсална наука – занимава се със Словото и неговите елементи – буквите и техните идеи.

Да постоянстваш в нещо, означава да си Син на Бога, на Огъня. В живота ще успеят само убедените, т.е. само чистите. Тях има кой да ги убеди. Това е Огънят. Огънят на Любовта е Свещен.

Огънят превръща влиянието, т.е. духовете. Това е духовна алхимия. Огънят е ключ, който побеждава всички ограничения. Това е могъщата вътрешна сила на Духа.

Всички изпити, които ви изпраща Бог, са за развитието на огнената сила във вас, чрез която се постига вътрешното единство. Бог подрежда живота на всички, които се стремят към Свещения Огън. Значи Бог се грижи за всички предани.

Казано е: Бог е Огън! Този Огън определя цялата сила, цялата жизненост. Това е същността на живота.

Огънят се ражда в човека, когато се постигне контрол над мисълта, чувствата и постъпките. Това означава победа над змията. Огънят се ражда след великата вътрешна борба и победа над злото в себе си. Когато човек победи змията, тогава той става могъщ като Бога, защото Бог му дава Своята огнена сила, за да побеждава трудностите.

Тайната на Огъня е най-голямата тайна във вселената. Когато Огънят-Бог се пробуди в човека, средствата и методите идват сами. Няма успех без Огън.

Успехът е мисловно натрупване. Най-важно е постоянството. Огънят царува над злото с огнения си меч (чистото Слово е духовно оръжие, духовно проникване). Чрез формулите може да се влезе вътрешно в една опасност и тя да се разложи по закона на вибрациите. Когато човек се пречисти, Духът се кристализира в него като Огън. Този Огън е елемента на Шестата раса. Огънят се ражда само в чистота, ето защо чистият постига желанията си, тъй като те са желания на Бога.

Свещеният Огън е закон, който разкъсва земните вериги, и така свободният Дух е извън раждането и смъртта. Може ли Свещеният Огън, който е Бог в човека, да бъде зависим от някакви закони?

Създайте условия на Словото да влезе във вас и да работи за вас!

Чистотата дава възможност да се проникне в огнения свят, т.е. в Реалността.

Тези, които познават Огъня, стават Огън и стават свободни. Тези, които са извън Огъня, живеят в робство (невежество). Разумният може да се освободи от затвора и да стане свободен. Волята постига Огъня. Според Кабала: Разумният вижда чрез волята.

Огънят е дълбоко скрит в нас. При развитието на огненото начало и единствено чрез него човек постига освобождението. Огненото Слово е сборът на всички разумни сили. Огнената мисъл идва от абсолютния свят, за да ви освободи от всички ограничения. Тя е интензивно действаща вътрешна сила. Във висшия свят главното оръжие е вътрешната динамика, която произхожда от чистотата. Огънят има най-бързи вибрации – къси и проникващи вълни. Интензивен е само Свещеният Огън. Огънят прави мисълта динамично оръжие. Без Любов не може да има динамика.

Свещеният Огън е съвършен, защото работи извън време и пространство.

Ако имаш висша Любов, значи имаш огнения Принцип. Само Огънят може да устрои живота ви, защото Сам Бог работи с него. Виж Бог в Огъня, в Любовта!

Огънят е ключ за Абсолютния свят. Той е великото посвещение на Любовта.

Закон: Всички трудности и опасности познават огнената енергия. Тази огнена енергия не е нищо друго, освен Бог в действие.

Свещеният Огън е условие Бог да влезе и да се сгъстява, като по този начин разпилява всички тъмни сили.

Закон: Огънят ще ви освободи от всички прегради. Всички прегради идват от нечистия ум и нечистите мисли.

Огънят се ражда в човека само когато се постигнат всички добродетели.

Лекция, държана на 23 август 1991 г. – Варна

Закон за медитация: Мълчание значи да усилваш волята си. Мълчание значи да обичаш живота, защото когато обичаш живота, думи няма.

ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА И НА СЛОВОТО

Чистото Слово е закон за сливане с Бога. В чистото Слово Бог проявява Себе Си. Словото в теб, това е Бог, Който се е вселил – така ти Го познаваш.

Успехът е следствие на чистото мислене – това означава чистото образуване.

Закон: Четенето е едно, а преобразяването доказва вярата в Бога.

Чистото Слово е достигане до Същността на Бога. Ако си мислиш, че си пропаднал, ти си влязъл в капана на лошата мисъл. Силата на мисълта се определя от чистотата на вътрешния живот.

Търпението е закон за изчакване на тържеството на Словото.

Закон: Търпението е закон на Любовта, която постига всичко. Тези, които търпят само донякъде, не са от Учението.

Чистото Слово побеждава всичко – това е победата на самия Дух.

Без постоянство мисълта няма корен. Словото има най-великото свойство – безусловност. Само това е достатъчно, за да се получават секретите на Словото. В Словото работят невидимите изпълнители на всемогъщата воля. Словото е елемент, с който човек може да си построи вечен живот. Постоянството е изключителното качество на избрания дух от Бога. Това е законът на волята.

Когато Духът иска да постигне своите цели, той сгъстява Словото. Словото – това е Неговата излъчена същност. Семето на постоянството е с корен – Вечността. Постоянството работи за утвърждаване на Истината, То има небесен произход.

Тъмните сили са непостоянни, точно така те пропадат.

Мисълта решава въпросите на живота – всъщност това е самият Дух, а мисълта е негов проводник. Право мислещият дух получава всички разумни блага на живота. На чистия се изпълняват всички желания. Правата мисъл е същност, израз на Първичния живот във вселената. Светлите мисли работят за вас, за да ви извисят.

Вселената е произлязла от излъчване на Словото – от Началото на всички неща.

С пречистването на мисълта започва вселяването на великия живот на мисълта. Само Словото знае целта на съществата, защото то работи отвътре – то е вътрешна същност. Нечистите мисли отблъскват Духа и така елементарните духове загубват своите цели и своите пътища. Кривата мисъл е болест. Всички въпроси на живота се разрешават в това велико и надземно царство – Словото. Реалният свят е светът на Словото, но трябва да умееш да живееш в него!

Истинските неща не се губят: Любов, Мъдрост и Истина са Реалности.

Това, което обичаш, живее дълбоко вътре в теб и никой не може да ти го отнеме. Всяка скръб, всяко страдание показва невежество. Разпръсни невежеството и страданието ще изчезне.

Само адепти и учители познават висшите степени на Словото.

Чистотата е само подготовка за дълбоката Мъдрост на Бога.

Всички космически сили съдействат, за да се създадат идеални условия за великата изява на Словото-Бог. Всяко препятствие помага за израстване на волята, това е пътят за усъвършенстване на волята.

Мярка за чистота е, ако човек може да приеме огненото кръщение. Само чистото съзнание може да издържи на Огъня – само там се проверява чистотата. На огнения Връх няма място за нищо излишно – това е символ на чистия Дух. Чистата мисъл се превръща в Огън и пътува в пространството без препятствия. Всяко лошо внушение по пътя отпада, защото Огънят е универсалното оръжие на Духа. В чистото Слово се намират силите на природата. Нечистите мисли представляват падналия огън – този огън е разделен от Слънчевата Слава.

За да се сбъдне напълно Словото във вашия живот, трябва да вярвате докрай! Токовете на чистата мисъл трябва да текат постоянно, за да се оформят успех и победа. Да служиш на светлите мисли, означава да служиш на висшия свят. Чрез светлите мисли вие се свързвате с висшия свят и този живот започва да тече във вас. Светлите мисли са проводниците, по които се предават енергиите на висшия живот. Да се унесеш в някоя лоша мисъл, означава да бъдеш завладян от лош дух.

Светлината и вътрешният живот се придобиват с много усилия и упражнения. Светлите мисли побеждават трудностите, защото Духът живее вътрешно в тях. По-силната енергия винаги се справя с по-слабата. Чистото Слово работи с къси вълни и проникващи вибрации. Светлите мисли са най-чистата помощ и ограда за вашите близки. Когато Духът влезе в мисълта, се унищожават всички разстояния. Злото се топи от вибрациите на чистото Слово. Чистото Слово вселява в нас великия живот на Духа. Словото управлява всички сили, защото е Бог. Ето защо Кабала се занимава с буквите като символи, тайни на Словото.

Когато съзнанието се пречисти, духът се домогва до първоначалното разбиране на Словото, до Неговата същност. Словото е най-дълбокият свят – това е светът на Бога. Когато изучаваме тайните на Словото, изучаваме тайните на Бога.

Всяка болест е един натиск на Духа върху човека, за да се изкоренят кривите му мисли.

Чистата енергия на Словото – това е Първичната енергия на живота.

Всяка крива мисъл е канал за силите на мрака. Така те изсмукват човека вътрешно.

Тези, които узнаят как да се отдават на Словото, ще се изпълнят с живот. Вътре в Словото е изобилието на живота.

Елементарните духове говорят, когато е студено, че е студено, когато е топло, че е топло.

За да се изпита чистотата на словото, то трябва да мине през кръста – пресичат се силите на светлината и мрака и става ясно кой си ти. В големите изпитания се излъчват твоите скрити сили и стремежи. Победата на кръста определя твоя нов път. Целта на всички сегашни усилия е тази победа, която определя Новото раждане на Духа. Точно затова ще дойдат тежките изпитания – за да станете Огън и да се върнете в Обетованата земя.

Всяка нечиста мисъл има вътрешно въздействие, влияние.

Словото слиза и служи на всички разумни усилия.

Закон: Словото не слиза къде да е, то винаги си избира съществата.

Постоянство означава покоряване. Търпение означава спасение.

Който постигне контрол на словото, може да управлява злото. Чистото Слово е закон на освобождението.

Всяко богатство се намира вътре в Словото. Ключът е постоянството. Постоянството е една тайна на Словото. Всяко богатство се намира в Словото, което значи утвърждаване.

Да победиш съмнението, това означава да победиш нечистотата.

Лошите мисли са служители на нещастието – това е черната мистерия.

Закон: Хранете се само със светли мисли!

Лекция, държана на 30 август 1991 г. – Варна

Закон за медитация: Контролът на словото изпреварва всички науки и религии.

ЗАКОНИ НА СПОКОЙСТВИЕТО

Спокойствието – това е вътрешната сила на Духа, която се справя с всичко. Спокойствието се справя вътрешно със злото. Спокойствието и опасностите са живи същества и във вътрешния свят те си говорят.

Щом запазиш спокойствието си, огнената сила остава с теб и разрешава въпросите ти. Духът е вътре в спокойствието – ето защо злото губи своето влияние.

Да постигнеш Духа, означава да си извън всякакви безпокойства на материалното съзнание. В спокойствието няма никакъв подслон за злото. Поставете всички нечисти духове в сферата на спокойствието – тук работи висшият свят. Когато тревожните духове попаднат в сферата на спокойствието, те се преобразяват. В истинското спокойствие няма ум – това е полето на Духа.

Когато умът бъде завързан от силата на спокойствието, това показва, че Духът се е родил. Спокойствието е знак за силна воля, а силната воля определя своето господство.

Истинският живот е вечна молитва – това дава пълнотата на живота. Вечната молитва е символ на вечното изобилие.

Истинско спокойствие имат само тези, които имат вечния живот. Истинското спокойствие е нещо неразрушимо – това е самият Дух, това е реализацията. Истинското спокойствие е влизане във вечния живот. В него няма никакви лишения. Пътят на всички предани е начертан – това е пътят на вечния живот.

Живот в самата смърт – това се отнася до будното и спокойно съзнание, при което смъртта не може да засегне тези изключителни качества.

За да дойде истинското спокойствие, земното съзнание трябва да се трансформира в Божествено. Така човек влиза в Реалността. Докато има земно съзнание, винаги ще има безпокойство. Земното съзнание е наситено със заблуди. Тревогите обсебват всички нечисти. В чистия живот те са безсилни – спокойствието ги поразява.

Всички науки са празна работа в сравнение със спокойствието и чистотата. Спокойствието е недосегаем свят за грешните хора. Само чистият и разумен живот се благославя със спокойствие. Установеният в Бога придобива спокойствието. Дето е Бог между двама, има мир – там споровете изчезват, защото Бог в тях се разбира със Себе Си. В успокоената вода нещата се изясняват (водата е символ на живота).

Душата се успокоява само тогава, когато постигне пряка връзка с Духа – иначе тя винаги ще боледува. Спокойният човек не живее в материята. Спокойствие означава съобразяване с Неговите закони, законите на пентаграма. Едно от най-важните неща, които изисква спокойствието, е будност.

Учителят казва: Не оставяйте нервната си система отворена, за да влиза кой както иска!

Спокойствие означава да живееш в душата си (на Небето).

Колкото повече търпиш, толкова повече Духът се вселява и те изпълва със своя мир.

Всичко, което е извън Истината, е неспокойно. Всички, които се тревожат, трябва да разберат падението си от Словото и от Неговите вечни закони. Тревожене означава разрушаване. Всичко, което е извън неизменните закони, се разрушава.

Спокойствието в тебе – това е Духът, Който ти помага да трансформираш злото. Истинското спокойствие има власт над всички проблеми и трудности в живота. Спокойствието води човека в правия път.

Закон: Само спокойствието може да те научи да мислиш дълбоко, защото чрез спокойствието се проявява интуицията, докато при безпокойството се проявява умът.

Степента на нервност отговаря на степента на нечистотата. Чрез спокойствието дълбоко в душата ти се откриват истините – това са откровенията на Духа. Когато Духът говори, човек е винаги спокоен. Спокоен може да бъде само чистият – той живее в Първичния живот.

Науките и религиите са пътища, а спокойствието – същност. Спокойствието не принадлежи нито на наука, нито на религия. То принадлежи на Духа. Спокойствието е Божествена ограда (крепост).

Спокойствие означава да победиш непостоянството. Непостоянството е синоним на ума. Спокойствието е плод на много усилия, защото Духът не може да се кристализира, ако човек не е придобил чистотата.

Спокойствието не е отпуснато и пасивно състояние – то е особен вид напрежение, в което всички вътрешни сили са под контрол на Духа. Всички, които имат земни стремежи, влизат в закона на разрушението. Чистият няма земни стремежи.

Познаването на Истината дава спокойствие.

Човек губи търпението, човек губи мира, човек остарява, за да разбере падението си от Вечния живот.

За да се придобие истинско спокойствие, трябва да се движиш със скорост, по-голяма от ума – това означава да влезеш в реалния свят.

Спокойствие означава Духът да е завладял ума и сърцето. Изворът е спокоен – там има постоянно обновяване.

Постоянната медитация превръща болестта в здраве, нервността в спокойствие. Нервността е отклонение – тя е психическа отрова, която руши. Всичко нечисто само се руши. Всичко, което не върши Волята Божия, се руши.

В нечистия няма живот, защото Бог не може да живее в него, тук живот не може да се вселява. Докато човек има злото в себе си, винаги ще бъде нервен и винаги ще умира, защото злото не може да влезе във висшия живот. За света на злото няма спокойствие. За света на злото Бог е създал смъртта. Значи смъртта се вселява в злото и го ограничава.

Основната храна на спокойния човек е Истината – това е вътрешно хранене. Мисли за спокойствието, за да го образуваш, мисли за здравето, за да го образуваш! В ума си трябва да имаш мисли само за благодатен развой. Със спокойствието Бог прави човека богат.

Всеки, който е видял Бога, е придобил дълбок, вътрешен мир. Дълбочината на спокойствието отговаря на дълбочината на Любовта и на дълбочината на бъдещето.

Всички нервни са злоупотребили с Любовта, това е, което трябва да изкупят.

Учителят казва: Човек става спокоен, когато реформира себе си, а не другите.

Който вярва в безсмъртието, умира спокойно.

Спокойствие, търпение, чистота – значи да имаш хубавите условия на живота. Ето защо е важна будността.

Закон от Учителя: В един момент човек може да се спъне за сто години или да напредне за сто години.

Спокоен – означава Бог да те въоръжи със Своята непобедима сила. Оставете грижите и безпокойствата в подсъзнанието си и свръхсъзнанието си и ги забравете – тогава други ще се занимават с тях.

Хората искат мир, защото зад мира работи Този, Който ще разреши въпросите. Който остарява, не може да бъде спокоен. Остаряването на ума и на сърцето е още по-страшно – злото те улавя във времето и пространството.

Да си спокоен, означава да си свободен от злото.

Учителят казва: В превръщането на гъсеницата в пеперуда природата ни показва един начин за освобождение от тежките условия на живота.

Учителят казва: За да се спасиш от злото, научи се да летиш! – Злото не може да се качва на възвишенията.

Нищо не трябва да ви привлича на земята, земното съзнание трябва да се разруши. Това е тежкото съзнание.

За да отидете на Слънцето, трябва да изгубите своята тежест.

Лекция, държана на 6 септември 1991 г. – Варна

Закон за медитация: Работете със Словото, докато То стане Бог. Тогава ще разрешите въпросите на живота си.

КОНТРОЛ НА СЛОВОТО

(РАДЖА ЙОГА)

Когато постигнете чистото Слово, тогава чрез концентрация можете да се срещнете с Бога. Чрез контрол на словото се отстраняват всички сили на мрака. В окултната школа само да се молиш, без да оправяш грешките си, е голямо отклонение. Без контрол злото ограбва енергията. Духът се вселява чрез контрол. Чрез контрол Духът покорява злото. Контролът на словото разкрива същността на Бога. Да знаеш как да се справяш със себе си, е велика наука. Малките грешки са по-опасни от големите, защото те не се виждат и остават като зародиш. Човек трябва да бъде сляп за чуждите грешки. Където има раздвояване, там няма контрол, там великият живот не може да се всели. Чрез контрола на словото човек постига духовната алхимия – тогава той може да превръща духовете и състоянията.

Който много знае, много трябва да прилага. Контролът на словото ще донесе благоприятните условия на живота (разположението на светлите същества към теб). Чрез контрол на словото в човека се ражда вътрешната светлина. Всяка лоша постъпка е капан. Контролът на словото осмисля вътрешния живот. Който може да управлява мислите си, може да управлява и трудностите. В контрола на словото се ражда разумният, Божественият живот.

Закон: Разумният живот не се предава по наследство, а се придобива.

Ако човек вътрешно победи изпитанията, и външно ще ги победи. Чрез контрол на словото се придобива Божията сила.

Словото ще ви донесе всичко, защото е Бог. Бог работи чрез Словото. Всички блага са заключени в Словото. От Словото зависи в каква мисловна атмосфера ще живееш. Пълното пречистване на словото дава безсмъртието, докато нечистото слово е символ на бездната. Чистото Слово – това е могъщият господар на живота. Кармата се покорява на чистото Слово. Чистото Слово привлича Духа, Който се вселява. Словото е убежище – при опасност достатъчно е да влезеш в убежището.

Етерът е символ на Първичното Слово, а знае се, че етерът прониква във всички светове. Етерът е символ на Бог-Отец. Божественият Дух не може да влезе в нечистото слово – нечистото слово отговаря на нечист ум и нечисто сърце.

Будността на окултния ученик може да види много повече от природата.

Чистото Слово е дом на Духа. Който постигне чистото Слово, много лесно се съединява с Духа. Ключът за общуването с Бога е Слово без глас. Словото е същността на всяко битие, на всеки живот. Който няма контрол, ще се сблъска със собствените си мисловни прегради. Чистото Слово възкресява Духа в човека. Всички безсмъртни същества живеят в етера, а невежеството живее в астрала. Нечистото слово, това е падналият, разреденият огън.

Символът на змията е символ на Мъдростта. Змията трябва да се качи в Третото око и да стане слуга на Мъдростта на Бялото Братство. Третото око превъзхожда ума – това става чрез контрола, защото така се ражда Духът. Мълчанието усилва същността на Словото, то го пази. Енергията на чистото Слово е неизчислима. Словото може да се превърне във вулкан, река, море, извор. Всичко в света е образ на Словото. Словото е висша тайна на Бога. Кабала се занимава именно с тази тайна. Чистото Слово дава вътрешно проникване в Духа, откъдето кабалистът черпи секретите на природата.

Словото е Бог, ето защо отговорността е много голяма. Човек е по-силен от условията, защото сам ги е създал чрез Словото и чрез Словото може да ги възстанови. Без контрол на словото, вие ще останете в омагьосания кръг на астрала. Тогава ще има много прегради в живота, които не ще можете да победите. Който не развие контрол на словото, остава в преходния свят. Който постигне контрол на словото, за него вече няма карма, няма съдба. Контрол означава да живееш в Духа. Контролът на словото прави меча на Духа съвършено оръжие.

Развиването на една способност означава отваряне на един прозорец към дълбоките сфери на окултния свят. Когато постигнеш контрол на словото, вече имаш на кого да разчиташ, защото чрез контрола се ражда Духът. Силата на човека седи във вътрешния живот. Вътрешната работа принадлежи изключително на душата и на Духа. Контролът на словото определя степента на разбиране на Бога.

Закон: Като намериш Бога, ще намериш и себе си. Познаването на Словото е свързано с познаването на Бога.

Ако Словото е чисто и животът ще бъде чист, защото животът се излъчва от Словото. Чрез контрол на словото Духът ще научи човека да живее правилно. При най-трудните положения на живота, от твоята уста излиза същността – скритото слово – и разкрива дълбочината на твоя характер. Характерът на човека се изпитва повече при трудни условия, неблагоприятни условия, отколкото при благоприятните. Небето следи и външното, и вътрешното говорене и отдава на всички заслуженото.

Тези, които не познават Словото, не познават и живота, защото не могат да направят връзка с Духа. Словото така трябва да проникне в човека, че той да не се нуждае от външния хляб. Словото е символът на живота. Грешките изискват много храна. Във висшите светове няма външен хляб – там всичко се доставя от Словото-Бог.

Учителят казва: Може ли дяволът да бъде лош, ако вие имате контрол, ако не се поддавате на злото? Най-слабото същество в света е дяволът, а най-големият му капитал – лъжата.

Разгневяването е знак за безсилието на волята. В сферата на спокойствието гневът се топи. Контролът на словото открива вътрешния смисъл на живота. Чрез контрол на словото се постига Духът и тогава човек има истинско знание, защото изхожда от същността. Без контрол не може да се разбере Духът, а без Духа не може да се разбере животът. Насочете всичките си сили за пречистване на словото, за да познаете Бога и да разберете същността. Нечистото слово прегражда вътрешния път към Духа. Бог може да бъде в единство само със Себе Си, със Словото – това е Неговата същност. Бог влага енергията Си в чистото Слово и така чистият постига своите цели. Контрол означава да вържеш злото в себе си, иначе всякога ще му слугуваш. Който е победил себе си, няма врагове. Който съумее да превърне Словото в Бог, се спасява – това е Спасителят. Не е важно какво знае човек, а какво прилага, какво практикува.

Лекция, държана на 13 септември 1991 г. – Варна

Закон за медитация: Свободата е най-голямото богатство, защото чрез свободата Духът влиза във Вечността.

ЗАКОНИ НА ВОЛЯТА

Диамантената воля се излъчва от тялото, докато обикновената воля не може. Ето защо човек трябва да развива волята си.

Да ядеш с воля, означава във всяка хапка да присъства Бог. Ако Бог може да се всели във вашата воля, вие ще постигнете своята цел. Силното желание не е силна воля – много силни желания не се сбъдват, те разрушават човека (когато Духът не участва). Духът означава абсолютната разумност. Само Огънят дава увереност. Той влиза във волята и дава методите за постигане на целта. За да имаш вяра в себе си, трябва да имаш разумна воля, а тя се направлява от Духа.

Белег за слаба воля: Всички, които чакат помощ отвън, имат слаба воля.

За да успее една воля, да постигне своите цели, тя трябва да черпи сили от Божията Воля. При това сливане целите лесно се постигат. Чрез закона на волята се формират най-висшите цели на Духа. Бог твори бъдещето на съществата чрез тяхната собствена воля. Чрез диамантената воля се изгражда образът на Бога. Да имаш абсолютно доверие в себе си, означава да си се слял с Абсолютната Воля. Чрез постоянната работа на волята вътре в ученика се изгражда новото Учение, новата раса.

Волята трябва да има конкретна задача за всяка година.

Брат Михаил: Свободата е Божествено посвещение.

Духът се вселява само в разумната воля и ѝ придава увереност. Чрез разумната воля Духът става абсолютен, вътрешен водач.

Увереността в човека се вселява по определени закони. Има хора, които имат воля и цял живот търсят, но без да намерят. Това означава, че нямат разумна воля – те нямат ръководство от разумния свят. Да търсиш и да намериш – означава да си търсил разумно. Чрез чистотата Духът прави да имаш пълно доверие в Словото и да постигнеш желаното. Иначе Словото остава заключено. Без воля никой не може да се върне в Словото. Всички същества, които са без воля, Словото ги изхвърля от живота (те привличат гибелно самовнушение).

Духът познава само Себе Си и това става в сферата на чистотата. Откъде идва силата на волята? – Тя е Неговото могъщество. Колкото по-силна е волята, толкова по-голямо е проникването – затова Той има власт навсякъде. Бог владее над всички чрез закона на проникването. Диамантената воля е най-могъщият проводник на живота. Чрез една техника на диамантената воля Словото се превръща в светлина и сила. Диамантената воля черпи сила направо от Духа, от етера, а обикновената воля черпи от астрала (външно знание). Диамантената воля определя Божията Любов. Да развиеш силна и разумна воля, означава да се върнеш в Духа. Страхът е оръжие на Черното Братство, с което се парализира волята. Диамантената воля произвежда светлина – тя е самият Дух.

Докога ще имате задължения? – Докато изправите своите грешки. Когато имаш чист стремеж, грешките се превръщат в поуки, а поуките в светлина. Грешките се поправят и изчезват – значи те са нещо разумно.

Упражненията с дневниците са упражнения на волята, а всички упражнения на волята са важни и в този, и в онзи свят. Всички грешки показват, че будността липсва. Великото не се постига с обикновена воля, с обикновен ум и сърце.

Животът е лош, защото волята и духът са заключени в материята, защото те не могат да се излъчват. Излъчването е въпрос на воля и концентрация.

Диамантената воля определя Божествените възможности. Който има истинска воля, живее дълбок, вътрешен живот. За да избегнеш злото, трябва да приложиш воля и Слово. Никога не мисли за злото – никаква мисъл, никаква енергия, никакви токове! Друг ум, друго сърце и друга воля се искат, за да познаете Бога. Волята е единственият закон, който води до Новораждане. Пътят на волята е пътят на Духа, а пътят на ума е пътят на света.

Истинската медитация е дело на волята, която подготвя новите тела и новото бъдеще. За да има волята резултат, трябва да има посадена причина. Чрез поуките грешките се разпадат. Диамантената воля има способност да вижда в невидимия свят. Волята издига духа в етера – при Първичното знание. И в този, и в онзи свят всички прегради се елиминират от волята (силата на Духа). Духът никога не боледува, а лекува всички: душата, сърцето и ума.

Сгъстяването на волята – означава сгъстяване на Духа. Духът си пробива път чрез волята, а условието за този пробив е разумността. Волята помага на разумния, на чистия да постигне своите цели. Волята стои по-високо от законите на света, защото разумната воля се стреми към Святост. Разумната воля прави човека вътрешно силен и богат. Страхът произлиза от слабост на волята, където висшата Любов не е развита.

Учителят казва: Ако хората не ви мразеха, нищо не може да излезе от вас, защото така се изпитват духовете.

Първата заповед е: Обичай Бога! Втората заповед е: Обичай ближния! Чрез първата заповед Бог се ражда отвътре. Той ще ви научи на всичко, тогава ще имате ключа как да обичате ближния си.

Слабата воля винаги зависи от условията и обстоятелствата, а силната воля прави условията и обстоятелствата добри. Човек трябва да развие волята си. Лошите условия са били привлечени по вътрешна причина. Ако вътре всичко е устроено, лоши условия няма.

Закон: Някои мислят, че съседите им са лоши, но ако вие имате Огъня в себе си, ще можете да ги преобразите.

Волята, това е Духът, тогава какво значение има лошото време, лошите условия? Духът царува отвътре. Диамантената воля е сила, която може да управлява хода на събитията в света. Чрез диамантената воля се влиза в царството на Духа, в посвещение.

Мъдрецът или Посветеният не се намира под влияние на звездите, той се е родил в Духа, значи е свободен. Диамантената воля – това е огнената същност на човека, това е посвещението. По пътя на волята и постоянството вие ще намерите свободата. Чрез волята човек ще се превърне отново в Дух, защото само волевият може да придобие чистотата. Чрез волята Духът постига себе си като Истина, т.е. като свобода. Това, което все повече утвърждавате, все повече оживява, а това, за което не мислите, все повече умира. При силна воля трудността изчезва, защото зад нея е Духът, а опасностите и трудностите са живи същества и те познават кой стои зад волята. Силата на волята е мярка за висша окултна еволюция. Волята показва доколко Духът е имал условие да се развие. Вашите врагове са скритите ви приятели, те работят за вашата воля и за вашата будност.

Лекция, държана на 20 септември 1991 г. – Варна

Закон за медитация: Устойчивостта и постоянството в Любовта на другите към теб зависят от твоята Любов към Бога.

БОГАТСТВО И БЕДНОСТ

За неразумния бедността е страдание, но бедността е условие за развитие на велики черти в характера на човека. Чрез бедността природата цели да предизвика скритите сили, скритото богатство на душата.

Умът, сърцето и волята на човека се стремят към своето определено богатство. Умът се стреми към светлината и знанието, за да навлезе в Мъдростта. Сърцето се стреми към чистотата и топлината, за да навлезе в Любовта. Волята се стреми към свободата, за да навлезе в Истината. Когато умът, сърцето и волята постигнат своята цел, тогава Духът се ражда.

Светлината – това е богатството на Духа. При това условие тъмнината става слуга. В очите и ръцете на човека могат да се вселят чисти и нечисти сили, които имат свои цели. Ето защо контролът е изключително важен. Той е богатство.

Сърцето не търси знание и могъщество, а радост и топлина. Там, в радостта и топлината, то оживява. В другия свят е духовната топлина, затова сърцето е чуждо на студа. Има и мъртва, студена мъдрост. Сърцето е свързано със света на топлината, а топлината работи с чувство. Дълбокото и топло чувство изтича от Бога и е много богато. Дълбокото чувство е Негово творение – то е първичен лъч. То е елемент на първичната храна. Чрез този лъч Бог управлява сърцата и ги съединява с определена цел. Будният знае целта на Бога. Когато обичаш, ти се храниш – това е небесна храна. Кой яде най-сладката храна? – Който обича. Топлината е едно от богатствата на висшия свят. В богатството и красотата няма топлина. Тя идва от Любовта и тогава студената красота оживява. Сърцето може да разкрие своите богатства само чрез закона на Любовта. За истинското дълбоко чувство няма разстояния – този лъч принадлежи на Божествения Дух. Ако двама се обичат, те си изпращат реална сила, която тече непрекъснато. Без Любов чувството е бедно на топлина.

За да постигне умът своето богатство, той трябва да се храни правилно. Всяка права мисъл усилва неговата светлина и така той все повече се приближава до първичната Мъдрост. Умът е сянка на Духа, както сърцето е сянка на Душата. Пропадане – означава обедняване. Ето защо сега има голям глад – физически и духовен. Вие си купувате книги, за да се храни умът и да се възстанови светлината. Първичната светлина идва от книгите на Посветените, на Адептите.

Душата не може да бъде богата и задоволена нито от знание, нито от светлина, нито от щастие. Нейният идеал е пространството и безграничността – тя се стреми към разширение, търси нови, неизвестни пространства, но засега тя е затворена и ограничена. Чрез пречистването си тя все повече се разширява и накрая ще обхване всички живи същества. Ще ги обикне, защото ще може да ги обхване, ще стане безгранична. Свят на ограничения не е свят на Любов. Космичното пространство иска да изпълни душата на човека. Висшият свят знае, че тя е нещо широко и всеобхватно. Душата трябва да се приготви за това велико, космическо сливане – това означава пътят на разумната жертва (символът на агнеца в Библията).

Бедността (физическа и духовна) е дошла от нисшия живот.

За богатствата на Духа: Той не иска знание, щастие, пространство, Той иска Вечност, Той е безсмъртен. Той не може да позволи да бъде заключен във времето. Освобождението Му от времето отговаря на изключителното качество будност (пробуждане на Духа на човека).

Когато се придобият богатствата на ума, сърцето, душата и Духа, тогава и външното богатство ще дойде, за да служи на великата цел. Будността служи на Бога – ето защо не може да се заключи във времето. Умът, сърцето и душата са паднали във времето, защото са се отклонили от Истината. Духът е длъжен да придобие Истината, за да се освободи от времето. Чрез лъжата се влиза във времето. Всяка казана Истина освобождава. Пълно освобождаване на Духа става чрез Истината. Само Истината носи свободата. Любовта носи живот, Мъдростта носи светлина. Има същества, които могат да ви привлекат чрез Любовта си, но освобождението става само чрез Истината.

Любовта е сила, която привлича. Мъдростта е сила, която просветлява. Истината дава освобождение.

Има обвързани с любов за хиляди години на земята. Трябва да дойде Истината, за да ги освободи.

Истинската свобода е Божествено посвещение, разтваряне и сливане с Духа. Свободата е най-голямото богатство, защото чрез свободата Духът влиза във Вечността. Богатият живот е изобилен живот. За да се всели Духът и да живее в теб, главното условие е разумността. Когато човек не работи със себе си, умът и сърцето се разболяват.

Човек е длъжен да пречисти физическото, астралното, менталното и причинното тела, за да може Духът да се прояви. Чрез закона на чистотата Духът предава своите богатства. Чистотата отговаря на идеята за неразрушимост. Чистият става неразрушим. Ако човек не се пречисти, адът ще яде и ще пие чрез него, адът ще царува.

Духът не се нуждае от външни елементи – всички елементи са произлезли от Него, отвътре. С тези елементи Бог е сътворил света. Волята е вътрешна същност на Духа, която доставя всичко чрез принципа на Словото. Всички велики Учители са символи на волята, т.е. волята, която е реализирала Словото. Натрупаната енергия чрез постоянна медитация е като натрупаните пари – касата ви е пълна и като дойдат трудностите, вие можете да ги посрещнете.

Най-голямото богатство за вас засега е натрупаната енергия (елементал).

Духът е носител на всичко чрез натрупаната енергия. Изобилието на живота се заключава във връзката с Духа. Ако богатството се даде на земните хора, това е смърт за тяхното бъдеще.

Богатството на човека – това са неговите добродетели, те представят Божествените сили, защото с тях работи висшият свят.

Който не познава себе си, остава беден и болен. Ако не работите върху себе си, у вас ще влязат вътрешни обирачи. Не си губете времето за посредствен живот. Нечистите никога не могат да разберат какво е истинският живот. Истинският живот е истинското богатство.

Лекция, държана на 27 септември 1991 г. – Варна

Закони за медитация: Постоянно чисто Слово – ето най-великата магия на живота. Съхраняването на енергията помага на Духа да устрои живота ви.

ЗАКОНИ НА СВОБОДАТА

Истинската свобода е осъзнаване на Вечността.

Свободата – това е победата на Духа.

Който има дългове, не може да живее във Вечността. Човек става свободен, когато Бог влезе да живее в него. Да влезеш в живота на Духа, означава да станеш неуязвим. Вие не можете да се освободите от дявола със свои сили, а само при съчетание с Божията сила. Само Божията сила може да ви освободи. Ангелите нямат свободна воля. Те са Негови инструменти, но те са под най-хубавото влияние. Те никога не правят нищо против Неговата Воля. Те са слуги на Неговата Воля и затова са свободни.

Учителят казва: Най-великото е да бъдеш слуга на Бога, да изпълняваш Неговата Воля. – Това е освобождение.

За да бъдеш свободен, трябва да се подчиниш на Божията Воля. За да бъдете свободни, вие трябва да станете слуги на Този, Който е Абсолютно Свободен.

И серафимите, и учителите са зависими от Него (Абсолюта). Той не зависи от никого, затова е Абсолют. Той е единственият Учител и Той съзнателно се ограничава в съществата. За да създаде този свят, Той Се е ограничил и Сам е създал законите. Да спазваш тези закони, значи да се освободиш. Законите ще те направят слуга, но ако работиш с Любов, ти ще изработиш съответните качества, които ще те освободят. Само придобитата разумност ще ви освободи. Вашата разумност ще привлече силите, които ще ви освободят. Свободата извън Бога е една илюзия (закон на невежество, робство). Вашата свобода зависи от степента, на която се намирате в еволюцията.

Формула: „Господи, освободи ме от това ограничение, искам да живея разумно“.

Формула: „Господи, научи ме да изпълнявам своите обещания“.

Някой не е свободен, защото не диша правилно. Дяволът не може да диша правилно, защото не може да мисли правилно. Там, където няма силен стремеж към Бога, се настанява дяволът. Ако човек не се научи да обича, дяволът ще го мачка.

Не можеш да имаш земни амбиции и да постигнеш свободата. Казано е: „Търсете съкровища на Небето“.

Много хора са свободни външно, но вътрешно са роби. Техните мисли и чувства ги лишават от свободата. Когато човек има истински стремеж, грешките водят към поуки и светлина, което означава освобождение. Без стремеж грешките водят към робство. В момента, в който допуснеш лоша мисъл, ти си роб, ти утвърждаваш мрака в себе си. Ако не посветите живота си на Бога, вие ще бъдете винаги в закона на робството.

Който не е свободен, той не може да служи на Бога. Той служи на други божества.

Да постигнеш свободата, означава да разрешиш въпросите на живота си. Да постигнеш свободата, означава да постигнеш Духа на Истината. Всички духовни хора, които се занимават само със своята свобода, падат в грешки, те са извън Любовта. Качествата, които освобождават човека, не могат да се развиват без нашите врагове и без изпитанията. Благодарение на тях вие прогресирате и постигате освобождение. Само който постигне контрол, има право да бъде свободен. Всички светове, които са ограничени, са от лъжата и от смъртта. Истинският живот е без ограничение, живот на свободата, на Абсолютната Разумност.

Изворът е символ на живот без ограничения, а там, където животът е прекъснат, той е бил неразумен.

Космическият хаос – това е материята, ограничението. Тъмнината и ограничението – това е духът, който не познава себе си. Всички същества, на които е отнета свободата, са нарушили космическите закони на пентаграма, затова са ограничени в материята и трябва да се изкупят чрез волята.

Духът влиза в материята и я просветлява – това зависи от стремежа, от постоянството в медитацията. Чрез постоянната медитация, постоянно се изхвърлят тъмни частици.

„Познай себе си!“ е законът на освобождението. Постоянството е законът на освобождението – това е постоянен контакт с Бога.

Който греши по отношение на Истината, губи своята свобода. Когато богомилите не бяха приети – дойде турското робство. Бог даде сила на турците, а ония българи, които имаха Истината в себе си, станаха не роби, а герои. После Бог отне властта на турците.

Ти не можеш да постигнеш свободата, ако не станеш господар на злите духове в себе си. Истинската свобода е над всяко човешко знание. Работете с методите на Истината и ще се освободите от всички ограничения. Свободата е един от най-великите закони на Истината. Това означава да придобиеш Бога. Свободата се определя от постоянството в Истината. Духът на Истината е Този, Който дава условията на свободата. Учението за свободата – това е пътят към Божествеността.

Как може да се постигне освобождение от страданията? – Чрез благодарност.

Формула: „Господи, научи ме да разбирам дълбокия смисъл на страданията“.

Свободата се определя от единството с Бога. Само висшето постига огнено сливане.

Ученикът трябва да победи четирите елемента: вода, земя, въздух, огън. Свободата изисква да се победят духовете на елементите на земята, водата, въздуха и огъня. Това е законът на диамантената воля, това е символът на Любовта, защото Любовта е огнен принцип. Законът, който ще ви освободи от тези елементи, е един лъч, който е точно проявление на тайната на Бога. Чрез диамантената воля духовете на четирите елемента са пленени. Тези духове са пленили човека, затова волята е метод за възстановяване на Истината. Волята е пряко свързана с Истината. За да имаш силна воля, трябва постоянно да мислиш за Истината. Волята е способност, която управлява, но ние трябва да се учим от мъдреците за нейното управление. Волята служи за изпълнение желанията на мъдреца. Волята се развива чрез постоянни упражнения. Това е пътят към свободата, а тя ще роди безсмъртието на човека. Ако човек работи ежедневно с волята и Истината, той ще постигне освобождение, защото това, което ние желаем, е всичко това, което утвърждаваме. За да бъдеш свободен от злото, трябва да имаш морална сила, иначе не можеш да господстваш над фаталните токове.

Вие имате в себе си Духа на Истината, чрез Който можете да постигнете свободата, но трябва да Му дадете условия. Умът, сърцето и волята на човека са инструменти с неизчислимо значение и сила, вие само трябва да ги развивате.

Елифас Леви: От любовта на някои хора може да се умре така, както и от тяхната омраза.

Волята в човека – това е висшият Дух, а Той живее в свобода и независимост. Свободата изисква пълна власт над астрала. Бог живее вътре в нас и иска да Му дадем условия. Бог иска да Се освободи вътре в нас, да бъде свободен.

Лекция, държана на 4 октомври 1991 г. – Варна

Закон за медитация: Музика, в която звучи хармонията на чистотата, е материализирано движение на Духа.

СТРАДАНИЕТО

Звуците на буквите в думите може да имат трептения, различни от тези на смисъла на думите в текста, и съответно вибрациите на звуците попадат в подсъзнанието.

Формулата е могъщ пазач и е всякога будна.

Когато страдате, ще знаете че ви предпазват. Без страдание положението ви ще бъде още по-лошо. Зад всяко страдание се крие едно Божествено благо.

Учителят казва: Кое е най-важното в страданието? – Поуката. От поуката идват будността и вниманието.

Съвременните хора се оплакват от страданията, но все още не могат да тръгнат в правия път. Тежък е животът за всеки от земята, който няма приятели в невидимия свят.

Само чрез страданията можем да намерим Бога.

Божествените закони са живи сили, които действат в света. Всяко страдание, което сполетява човека, е строго определено.

Ани Безант твърди, че в Индия има хора, завързани от кармата, които не могат да се развиват – но ако имат стремеж, те биха могли да тръгнат в духовния път. В Англия има хора, които теоретически не са запознати с окултните закони, но много добре се справят с препятствията.

Значи важна е същността, но трябва да се чете, да се изучават и елиминират причините за кармата.

Чрез страданията ще разберете вътрешния смисъл на живота. Щом имаш много желания, много ще страдаш. Пазете се от вътрешно ослепяване!

Скръбта е подготовка за истинския живот, който иде. Страданията показват изгубени добродетели. Когато добродетелите се възстановят, в тях започват да се вселяват великите сили на вътрешната природа.

Ако не ви мразят хората, нищо няма да излезе от вас. Вие няма да можете да се повдигнете.

Формула: „Господи, превърни враговете ми в приятели“.

Защо са ни нужни качества и добродетели? – Защото чрез тях ще устоите на огъня на ада.

Всички чисти от всички религии се разбират. Те говорят един и същи език.

Колкото по-голямо е нещастието на човек, толкова по-голямо е отклонението му от правия път.

Бог говори на хората чрез страданията, а Ангелите – чрез радостта. Разумният страда, глупавият се мъчи. Страданията са спасителен път. Страданието води към спасение, а мъчението към безизходица. Не питайте защо съществува злото, а търсете причината в себе си. Ако се справите лесно със страданията, вие сте на правия път и изпълнявате Волята Божия.

Когато ви сполети нещастие, пейте! Нещастието ще се вслуша в песента и ще ви напусне.

Сиромашия, страдания, радости и болести посещават Господа в човека. Те искат Него да видят и да Му покажат, че изпълняват работата си добре.

За човек без стремеж и будност грешките са въжета, които го ограничават.

Щом човек греши, той е сам, без Бога и затова му е мъчно. Но ако човек има чист стремеж, грешките се превръщат в поуки, а поуките – в светлина.

Невидими, ефирни нишки свързват хората. Ако не можеш да се отървеш от някакво същество или предмет, това се определя от невидимата нишка и нейната сила. Ако искате да се освободите само със свои сили, никога няма да успеете. Само Божията сила може да ви освободи.

Какви стремежи може да има човек, отделил се от Бога? – Сатанински. При свободата глупавият се разширява и пропада, а мъдрият се ограничава и обогатява.

Да живееш чисто, това стои по-високо от всякаква религия и наука.

Никакви тъмни сили в света не могат да ви пречат, освен когато се съединят с вашите нечисти желания.

Какъв рай може да има, ако змията не е победена в сърцето? Тя е вътре в сърцето във формата на желание.

След много страдания във великата игра на преражданията най-накрая Духът постига Себе Си чрез себепознанието.

Всички, които са изгубили светлината си, живеят в ограничени светове, докато висшите светове са в безпределността.

Има кармични удари, които могат да разрушат шестте тела на човека (включително до будическото).

Учителят казва: Човек не трябва да се концентрира върху чакрите, а първо да постигне чистотата. – След това Духът знае как да постигне развитието на съответните центрове.

Черното Братство, като заставя хората да страдат, им прави голяма услуга, защото чрез страданията хората се пробуждат и светлината в тях израства.

Учителят казва: Голямото страдание отговаря на голямо посвещение – т.е. по-голямо е просветлението, а оттам и спасението. Без просветлението не можем да придобием будността. За разумния страданието носи рая, т.е. просветлението.

Тези, които се напрягат в своето безумие, те губят своята сила и попадат в своя мрак, така злото пада в своя капан.

Хората страдат, защото енергията им се намира в долните чакри. Те не ѝ дават възходящо направление.

Когато хората се отделят от Бога, те правят грешката, която е направил Сатана. Отделянето от Божията Воля е загуба на контрол, а оттам идва страдание и нещастие. Страданията идват чрез заблужденията на ума, но когато Огънят стане негов пътеводител, заблужденията няма да имат власт.

Тежките страдания дават незаменим опит за бъдещето. Страданията и препятствията са поставени духове и вие трябва да ги победите – само така укрепвате вътрешно.

Знай, че Бог няма да допусне повече страдания, отколкото е твоята сила. Той знае силата ти.

Лекция, държана на 11 октомври 1991 г. – Варна

Закон за медитация: Много хора търсят правия път. Правият път е един велик символ – това е силният стремеж, огненият стремеж, това е пътят към Шамбала.

БУДНОСТТА. ЗАКОНИ НА ШАМБАЛА

Бог – това е пробуждането на твоето съзнание.

Учителят казва: Да се говори за този и за онзи свят, значи да се има предвид различна степен на съзнанието. Този, който има пробудено съзнание, живее и в двата свята.

Всички страдания, изпитания и препятствия целят да пробудят Божественото в човека. Будният владее закона, че бъдещето се създава от това, което мислиш. Божествеността е абсолютно качество на Духа. Само будният може да улови кое е карма и кое не. Само будният владее желанията си. Така той е извън робството. Има предмети, дрехи и желания (видими и невидими), които обвързват силно. Само будният знае как да се справи. Всички жители на ада са загубили това изключително качество, защото те вярват само на себе си, т.е. на нисшето. Будността е страж, тя изпреварва злото. Чрез будността Духът пази човека от външните и вътрешни нападения на злото.

Вие трябва да знаете пътя на своята енергия. Главното, което трябва да знаете, е на кого посвещавате своите усилия. Успехът на окултния ученик се определя от посоката на енергията.

За Шамбала: Огненото Слово оперира в етера, т.е. в абсолютния свят. В света на Шамбала, в света на Бога няма гласове. Там всичко е спокойно и задоволено от собствената си чистота и дълбочина. Тук всички имат чисти и разумни желания.

Основен закон на Шамбала: Бди постоянно над Словото, защото всяко нечисто слово привлича разрушителния огън. Всеки жител (на Шамбала) представя един съвършен лъч на Бога и всеки свети по свой начин и се обменя по свой начин. Шамбала отгоре надолу е третият свят (Нирвана). Само чистотата дава връзка с висшите светове: Агарта, Шамбала, Алфиола (централно слънце на галактиката, което управлява видимите светове – то е невидимо). Тишината на тези висши светове е изпълнена с Истини на Абсолюта (Ен Соф). Знакът на тези светове е етерът. Истинското знание е символ на Огъня, огнената същност. Светът на илюзията идва от астрала.

Благословена е волята, която може да проникне в етера. Жителите на висшите светове ухаят, защото истинското знание ухае. В чистия Бог обича Себе Си. В Шамбала познават Словото като Бог. Те знаят, че То е вход към Абсолютния Дух, а това предопределя свещеното отношение към същността на Словото. Основният закон на Словото е Истината – закон на свободата. Посветените знаят, че всяка казана Истина усилва силата и живота на Духа. В Шамбала всеки излъчва светлина. Тя изразява различни степени на свобода и зад всичко това е скрит Абсолютният Дух.

Чистото Слово е врата, през която Духът минава и оставя Своите блага. Словото е преди всичко: преди успеха, преди победата. Чистото Слово, Това е абсолютното оръжие на Белите Братя – в този вихър злото изгаря. Нечистите работят с разреден огън.

Шамбала – това е един велик символ, символът на огнената сфера. По принцип тази сфера не се намира тук и там. В Шамбала се влиза с най-висшата чакра Сахасрара – Любов към Бога. Шамбала е едно от имената на Свещения Огън – символ, който се разбира само от Духа. Шамбала няма нищо общо със земята, макар че има няколко центъра тук (Тибет, Рила, Хималаите), т.е. това се отнася до сферата на чистия Дух.