Ибн Араби

Същество на Словото и Вдъхновението

Ибн Араби носи в себе си нещо Универсално, Тотално и Всеобхващащо.

Казва: Вдъхновението е моята Тайна съдба. Вдъхновението ме научи да живея в Бога.

Ибн Араби е Същество, сияещо като Чист Пламък.

Той е Същество на Словото и Вдъхновението.

Същество, изчезнало във Вдъхновението на Бога.

Той дълбоко е влязъл в Истината, откъдето е придобил Вътрешен поглед.

Той е Златният поток от Светлина в Суфизма.

Наричат го "море от Божествени знания".

Той е едно Дълбоко Виждане без граници.

Неслучайно се е срещал с Ал-Хадир. Той е видял Образа на Чистата Любов — Самият Хидр, или Ал-Хадир (Старецът на Суфите).

Ал-Хадир се движел по водата и говорел на младия Ибн Араби "Посланията на Имената". Срещата с Ал-Хадир е Върховна.

Казва Ибн Араби: Суфи се отличава... Суфи не отличава временното от Вечното и сътвореното от Божественото, защото живее във Велико Единство с Бога.

И казва: Тайната на съдбата се състои в това, че човекът сам се е осъдил.

Кадар, или съдбата — това е улавянето на хората от времето и нещата.

Предопределението осъжда хората, но чрез самите тях — чрез тяхното неразбиране и тяхното мислене.

Казва: Който осъжда нещо, той става зависим от това нещо. Така той сам се осъжда.

В Любовта предопределение няма.

Твоето собствено неразбиране е предопределението и това е твоят враг.

Ти трябва да победиш и да преодолееш собственото си неразбиране.

Това е освобождението от кадар — съдбата.