ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ

Благодарността е Лечение отвътре

Хаярая – Благодарността – е говор на Лъчистата енергия в нас. Тя е Вратата към собствената ни Душа. Тя е Пътят ни към Скритата Божественост. Хаярая постепенно лекува мисълта в човека и цялостното ни мислене и дишане. Тя е Път към Равновесие. Докато неблагодарността е убийство отвътре, то Благодарността е Лечение отвътре. Да благодариш за една болка, то е да я надраснеш, да я обкръжиш с Ореол и да ѝ дадеш нещо от своята Душа.

Посяване в Нищото

Хаярая – Благодарността – е образ без лице, образ от Светлина. Тя е говореща Светлина, огряваща Светлина. Видиш ли Хаярая, светът около тебе олеква. А ако се случи Самият Бог да ти се усмихне, ти вече си спасен, а животът ти става една Безкрайна Благодарност, защото си видял Неуловимия. Благодарността е Развитие и Посяване в Нищото, в Целостта на живота. В Благодарността влиза да живее Несътворената Лекота.

Превръща трудността в пеперуда

Хаярая – Благодарността – е следа от Неговата Древна Топлина. Тогава още е нямало Слънце, а Той ни се е усмихвал. Но ние сме изгубили този спомен. Ако си в тъмнина и се молиш, ще осветиш и себе си, и тъмнината. Ако си в трудност и се молиш, и благодариш, ще осветиш и себе си, и трудността. Що е Хаярая? Хаярая е това, което превръща трудността в пеперуда. Така трудността се чуди какво е станало с нея, а пеперудата просто си лети в Свободата.

Благодарността е Дом на Уюта

Хаярая – Благодарността – е Дом на Уюта. Чрез нея чуваш и усещаш Душата си. Хаярая търси Душата, търси Живите, търси Изначалните. Хаярая е лека като вятъра, чиста като цветята и ефирна като Сърцето. Ако Хаярая те е проникнала, то твоята собствена Душа те е прегърнала. Що е Хаярая? Живият Свят на Светлината.

Когато ужасът срещнал Хаярая

Хаярая – Благодарността – е действие на Светлината. Тя е по-висша от вярата. Тя изхожда от Висшия Ефирен Свят. Хаярая сама по себе си е Лъчиста Молитва. Вътре в Хаярая думите си имат Сърце. Има случай в Древността, когато ужасът срещнал Хаярая и успял само да промълви: „Ти ме обезличи“. Хаярая само се усмихнала и казала: „Имам в себе си Древен Сияещ Мироглед“.

Сърцевината на Развитието

Хаярая – Благодарността – е Сърцевината на Душата, Сърцевината на Развитието. Хаярая има Небесни Очи, а не земни. Тук, в Хаярая, Окото е взело нещо от Слънцето, нещо от Светлината, нещо от Сиянието. Висшата Истинска Благодарност е Тайнствено Явление. Тя прилича на Пречистата Скритост. Висшата Истинска Благодарност, това е Божият Глас във всяка клетка.

Той се е приближил до Благостта

Хаярая – Благодарността – това е Душата. Защо Душата търси Благодарността? Защото чрез нея тя иска да стигне до по-висшата и скрита степен – Благостта. Който е успял искрено да благодари над 4 милиона години, той много се е приближил до Благостта. Благостта е друг вид Докосване до Древния Бог. Благодарността е Неуловима, Благодарността е Неведом Път.

Хаярая е Завръщане в Него

Хаярая – Благодарността – е глас като мед, очи като цветя и чистота като сняг. Който е постигнал това, той вече не се преражда. На тази Висша Хаярая се позволява да вижда нещата от неочакван ъгъл. Сам Бог е вложил много в Хаярая, за да излезе Душата дори от себе си и да се завърне в Него.

Хаярая е по-страшна от смъртта

Хаярая – Благодарността – е Езикът на Боговете, а Радостта е Езикът на Ангелите. Древните знаели, че ако Висшата Истинска Хаярая слезе сред хаоса и го прегърне, той ще заблести. Вторият Старец казва: „И видях, че Хаярая е по-страшна от смъртта. И още много пъти съм виждал духът на смъртта да се страхува от Хаярая, но видях и един път смъртта да се покланя на Хаярая“.

Хадирите са устремени в Истината

Хадирите – Търсачите – са устремени в Истината и тя им помага да отделят от себе си дървото на заблужденията. Хадирите тихо и търпеливо проникват все повече в Истината и в себе си. Що са Хадирите? Пламъци на Бога. Хадирите обезсилват света в себе си, обезсилват и Вселената. Те знаят, че знанието е бреме, и затова търсят Мъдростта и нейната Чиста Лекота.

Пламъци, изречени от Древния Глас

Хадирите – Търсачите – са Пламъци, изречени от Древния Глас. Те са Духове, по-силни от всяка буря. Бурята, насочена срещу тях, губи своята увереност. Хадирите са Същества, които променят времето. Те са Майстори на Проникването, защото техният Дар е Сам Бог. Хадирите ни разкриват Древния Възглед, който всякога е бил в Бога.

Хадирите поразяват сътворението

Хадирите – Търсачите – живеят в непобедимата си Яснота. Те знаят Пътя си дори и когато той ги отклонява. Хадирите така са отдадени на Истината, че всичко, което е тленно и сътворено, постепенно се отделя от тях. Хадирите поразяват сътворението. Голяма част от Хадирите имат Древно атлантско мислене, но то също е дошло от Боговете.

В Престола на Благословението

Хадирите – Търсачите – са седнали в Престола на Благословението. Що са Хадирите? Смелостта на Простотата. Що са Хадирите? Древното човечество, непадналото човечество. Що са Хадирите? Майстори на Диамантената Решителност. Що са Хадирите? Част от Непознаваемостта на Бога.

Мястото, в което не тече време

Хадирите – Търсачите – са избрани да пресътворят себе си и своята реалност. Те трябва да преодолеят себе си, за да прескочат заблудения път на енергията в света. Те са Търсачи на Истината, а Истината няма история. Истината е в Тишината, в Мястото, в което не тече време. Хадирите са завръщащите се в Древността, защото те са част от Безкрайния Живот.

Древен Род отвъд света

Хадирите – Търсачите – са от Древен Род, Род, който е бил всякога отвъд света. За тях от Древни времена Вселената не е съществувала. Те винаги са се движили в Древността и в Пътя си към Древния. Те са Същества, които всякога са имали Тайна опора, докато съществата на злото нямат опора, нямат криле, нямат Свобода да търсят. Хадирите са Древно Докоснати и затова те са Сломители на хаоса.

Те са нещо от Древния Лъч

Хадирите – Търсачите – са създадени от Гласа на Скритостта. Те се движат с Духа в себе си, те са хора Духове. Те са особени Сили на Бога. Те са Другият Поглед на Бога. Те са особени Негови Оръжия. Те са нещо от Древния Лъч. Те владеят Умението да се учат оттам, където другите спират развитието си.

Идва от Полъха на Шепота

Хадирите – Търсачите – са хора на Твърдото Чисто намерение. Ако ги питате: „Какво търсите?“, те ще ви кажат: „Нашето Търсене е тайно. То идва от Полъха на Шепота. Нас Шепотът ни води, а Сърцето ни учи“. Хадирите пият Мистична Вода от Безкрая. Хадирите са Чисти Духове в тяло.

Движат се в Древността на Истината

Хадирите – Търсачите – се движат в Древността на Истината. Те потънко са скрити в нейния Огън, а този Огън е самата тяхна Сила, защото Огънят има Тайни движения. Поради този Огън Хадирите имат Чиста Будност, несмесена Будност. Но често Сам Бог ги изпитва и ги поставя в трудни положения, за да се извисят те в Него по един скрит и особен начин.

Мистични Будители на себе си

Хадирите – Търсачите – са Мистични Будители на себе си чрез вроден дарен им Огън. Никога няма да срещнете Хадири, които да се оплакват от условията на живота – и неблагоприятни, и благоприятни. Те просто се движат неизменно към своята Тайна Цел. Те имат едно качество, което им позволява да преминават през Скрития Невидим Мост, и това качество е Смирението. Който има това качество, всички други качества го заобикват и се приближават към него.

Сам Той се богоразкрива в тях

Хадирите – Търсачите – живеят в Силовото поле на Любовта и Търпението и затова те имат постоянна енергия. Дълбоко в себе си, в Тайната си, Хадирите спадат към Неизречеността, към Мястото, в което няма Слово. Те са образи на Свещената Сила, защото са осветлени от Древното Единство. За Хадирите Бог е Изначална Благост и Сам Той се богоразкрива в тях постепенно.

Хадирите са Живи Книги

Хадирите – Търсачите – се движат от Истината и движат Истината. Самата Истина им е позволила те да се ползват от нея. Светлината на Хадирите не е от Слънцето, тя идва от по-дълбоко и скрито Място. Хадирите са Живи Книги, Живи Водители. Те самите са Писания. Те могат да извисяват и тъмнината, и Светлината, ако им е позволено. Те са Книга, която знае как да подава ръка.

Имат Знания, които са Събития

Хадирите – Търсачите – са Извисяващи. Има Хадири, които могат да извисят и камъка. Хадирите имат Знания, които са Събития, защото Тайните Знания са Окултни Сили. Хадирите са тайно обучени в Словото. На тях са им дадени Степени на Дълбините в Словото и затова те могат да променят възгледи.

Скрити са в Другата страна на Сърцето

Хадирите – Търсачите – са скрити в Другата страна на Сърцето. Тази страна е скрита зад тъмнината и Светлината. Понеже Хадирите са скрити, те умеят да създават Вход в Непроходимото. Хадирите са Пазители: те съхраняват Дълбинното в себе си, те съхраняват Бог в себе си. Те от Дълбинното са родени и от него живеят.

Те имат Страшната Основа в себе си

Хадирите – Търсачите – превръщат гроба във Вечност и Безпределност. Когато Хадирите са в своя Център, тяхната Сила е могъщо преобразяваща. За Хадирите Правилният начин на нещата е тих и вдълбочен. Хадирите са Лекарството на света, Хадирите са Изцелението на света. Хадирите са Усмивка от Царството Божие. Тази Усмивка означава, че те имат Страшната Основа в себе си.

Дадена им е Потайна Власт

Хадирите – Търсачите, или тези, които имат Страшната Основа в себе си – в тях и Диамантът се заглежда и дори потреперва. Във всеки важен момент на живота си Хадирите търсят усилено Божия Поглед в себе си, за да получат Неговата гледна точка. Хадирите носят в себе си Древното погребано Знание, защото на тяхната Воля, на тяхната Неизменност е дадена Потайна Власт.

РЕЧНИК НА ЗАЛИХИР

Аазара – Яснотата, Отключването, Позволението да виждаш

Аайра Рамон! – Ела в себе си, в Древността си, в Скритостта си, в Същността си!

Аанхарат – Покоят като Древно Състояние

Аар Хаварат – Птица с Криле от Огън, Огнена Птица; Птица на Силата (орел); Летящ Устрем към Широтата на Неизвестното и Неизреченото

Аараха – Практиката на практиките, Върховната Практика

Аараявара – Древната Чистота, Абсолютната Неопетненост

Аармарая Марита – Абсолютната Родина

Аахайра – Мистичната Скритост, Мистериозната Вглъбеност

Аахайрава – Нищото като Древно Състояние

Аахара – Мистериозната Същност, Скритата Същност на Прасъществото, Дълбината на Прасъществото; Отсъствието, Което е породило Същността

Аахара Харир – Дълбинното Място, Дълбинната Скритост, Дълбинният Покой

Аахирия – Този, Който е преди Вдъхновението; Този, Който е вдъхнал Вдъхновението

Авазирия – Вдъхновението; Пробивачът на скалите, световете

Адарохот – Единството; това, което слива Същностите

Азамот Харайа – Скритият от световете, Незнайният за световете; Скритият Незнаен

Азарима – Алхимията, Науката за Изчезването от световете и елементите, Науката за Преобразяването, Озаряващата Сила

Азарира – Завръщането

Азахир – Изгрев; това, което излиза от Скритостта си

Азахирия – Еликсир; Мъдрата Есенция, Скритата Есенция; това, което дарява Простора

Азомора Харот – Най-Скритата и Страшна Тайна; Мястото, в което никой не е прониквал и никой никога няма да проникне във всички времена и епохи

Азорим – паразит; това, което води в празнотата

Азорот – доброто; това, което трябва да те заведе в Разбирането

Азотири Рава? – Изостави ли световете?

Азхаротор – Мъдростта като Древно Състояние

Айдара – Прасилата; Могъществото, което излиза от Центъра; Мълниеносното Начало

Айра! – Зови ме! Призови ме! Въззови ме!

Айхама – Древният Ключ; Изначалното Единение; това, което те обожествява; това, което ти дава Дълбината

Айя Морхот! – Ела в Дълбините си!

Айя! – Ела!

Ал Хадира – Великото Светилище, Любовта, Древният Сияещ Лъч

Алдаротор – Премъдростта, Правиждането, Умението на Пронизновението, Умението на Пронизващата Сила

Алмарая – Уединението, Скриването от световете, Изчезване на видимото и невидимото

Алмариха – Любовта като Древно Състояние

Ал-Мозор – Повелителят; Повелителната Сила, Която говори само един път

Амадара – Слънцето в човека, Осветителят, Обновителят

Амазирия – Пълнотата като Древно Състояние

Анхарат – Покоят, Царят в човека, Овладяната Сила

Анхаротот – Учителят; Дареният с Древност; Върховният – Учителят на Учителите, Върховният Даряващ, Дарителят в Дарителите, понеже е Всеобхватен и Неделим; Роденият преди Слънцето

Аравир – Памет, Духовен Архив, Божествен Архив, Древен Архив

Арадор – Врата, Другото Измерение, Входът към Мистичното

Аразима – Мястото, в което нямаше нищо; Нулата

Араха Ахор! – Елате в себе си!

Араха! – Върни се! Събуди Центъра си!

Арахама – Действието, Чистото Древно Действие

Арахара – Дете, Чистото Начало, Чистият Съкровен Път, Новата Светлина, Същество на Началото

Арахая – Жената, произлязла от Сърцето на Словото; Изворът на Божественост; Порталът на Любовта

Арахир – Опит, Дълбоко Проникновено Познание; Мъдрост, която стига до Сърцето на нещата

Арая Аривара – другата същност, отделената същност; това, което трябва да се учи и поучава; това, което трябва да търси себе си

Араявара – Чистотата, Вътрешната Яснота, Дарът да разбираш Пътя си, Дарът да виждаш Скритото в себе си

Аривара – Същностното, Същността, Есенцията на Смислеността

Ариворот – Словото; Вдъхновителят; когато е очистено, става Учителят

Аризама – Този, Който не е; Отсъстващият

Аризама Хорот – Единственият Виждащ; Този, Който дарява Откровенията

Аримор – Изяснен в себе си

Ариха – Ръката, Покоряващата Воля, Целителните Лъчи

Армарахава – Безмълвието като Древно Състояние

Архотор – Неизменност, Неизменна Съсредоточеност

Атеварая – Пресветла, Сияйна Частица от Праогъня, запалена от Праогъня; оживялата в Истината, устоялата

Атеварот – Праогънят, Прапроизходът

Аторит – змията; това, което е ограбило Слънцето в човека; двойственото мислене; изгубената Божественост

Ахавира – Ручей в Извора, Вътрешно Течение в Извора, Извор в Извора; Извор в Тайната, Живот в Живота

Ахамава – Виждането; това, което се взира отвъд нещата

Ахамира – Животът, Изтичането на Духа, Чистият Духовен Поток

Ахамира Ара – Живот в Изумлението, Възторгът на Чистото Сърце, Разцъфтяването на Сърдечните лъчи

Аханир – Приятел; Този, Който се жертва за твоята Истина

Ахима Мавари – Един от Неизречените; Един от Скритите Древни Същности, Който е приел да стане Същество

Ахира – Тайнство на Битието; Излъчената Скритост, Забулената Поява

Ахирая – Волята; Нещо, което те води до края

Ахоролот – Убеждението, Единението с Вътрешната Сила

Белирия – Скъпоценното в човека, най-скритото в човека; Пресветлата Частица, отронена от Абсолюта; Тънката Частица

Бехарат – Фениксът; Единствената Птица, която е получила правото да познае себе си поради дългото си Взиране в Меравот – така очите ѝ станали Огнени Очи на Свободата

Бехаротор – Дълбина без дъно, Скрито Безначалие

Вайхара Дарахар – Последният Глас; Този, Който определя всичко; Гласът над всеки говор

Вараха – Реална Реалност, Неизречена Реалност

Варахира – Чистото Изначално Възприятие, Ясното Провиждане

Варахорот – Предопределението; твоето мислене и твоят избор, които определят твоя Път

Варихи – Водителите към Живата Вода, Пазителите на Живия Път

Вахая – Водата, Благата Сила, Животът на живота

Верахот – Не-диханието като Древно Състояние

Даара – Дом, Безкраят, Истинската Свобода, Чистият Дух на Истината, Древната Първородина

Дара Мавахир – Древното Посвещение, Завръщането в Меравот, Освобождението от световете, отстраняването на сътвореността и времето

Дараватра – Смисълът, Отворената Врата да влизаш в Смисъла, в Бога

Дарахар – Гласът; Диамантеният Говор; Създателят, Който е произнесъл нещата, но е останал Скрит в Себе Си

Дарахая – Съкровище; това, което те обогатява отвътре; това, което е повече от света

Дарахол – Дърво; Същество, което никога не губи себе си, защото корените му са в Духа, а не в земята

Дарая – Сърце, Сияещата Есенция на Душата, Скритото Светло Място

Дараяра – Любовта като Бездна

Дарима – Доверието, най-скритият Ключ на Развитието

Даритор – Звукът, Излъченото Мълчание

Даротор – Мъдрост, обитавана от Изначален Лъч

Даротот – Праезикът, Древните Същества

Дархат Вахари Айра – Древен Пазител на Безкрая

Дахар – Дъното

Даяра – Душата

Дерахор – Общуване; това, което дарява Сила; Чистата Връзка с Невидимото

Дехавира – Десетото Състояние, Съвършената Свръхцялостна Пълнота

Дехарон – Чистият Диамант

Дехира Рахотор – Диамантената Решителност

Дивир – Духът

Залирая – Красивото, Прекрасното

Зарама – Истината; Истинност, Умението да се освобождаваш от себе си

Зарамот – Древно Място без място

Зарахира – Извисеност, Умението да преодоляваш загубите, Силата да си над събитията

Зохор – злото, сложността

Кахара – съдбата

Ламарот – Луцифер

Латарха – лъжата, несъгласието с Истината, непорядъкът в човека; това, което умира; лъжата е винаги умиране

Лахара – Лекотата, Полъхът

Лахарот – Въздържанието; Въздържание от всичко земно и второстепенно, което те отклонява от Истината и от Меравот; това, което изработва Стихията в нас; това, което увеличава Силата; Умението да си Господар във Вътрешността си

Лахатири – Дълбиннословия

Маара – Майка, Мекото Излъчване на Древния, Прегръдката на Древния, Древната Слънчева Истина

Маатор – Пирамидата, Изначалната Идея за Единния, Древният Непостижим Връх, Бялата Власт

Маахири – Мистериозни Прасили, Неведоми Служители

Мава Дараява – Ясна Сърцевина

Мавахира – Практиката; това, което те прави Истинен

Мазорир – Скритото Разбиране; Разбирането, което те осмисля; когато се изкачиш в Истината, идва Разбирането

Майдарим – изкушенията; това, което гради Волята и Мъдростта; това, което те призовава да станеш силен и могъщ

Майтара Архарат – Присъстващият Отсъстващ; Единственият Упътващ; Този, Който завръща всичко в Себе Си

Майхар – Храм, Живото Място в Сърцето; Мястото, в което Бог всякога присъства

Маравор – Учението

Марахава – Тишината

Марахор – Камък, Носител на Твърдостта; Силата на Принципа, Убедеността, Неизменността

Марихама – Милостта

Марихор – Предаността, Позволеният Път

Маротот – смъртта, нереалният живот, неовладеният хаос

Матанхари – Преживяване

Матирия – Тайната

Матот – Мракът

Махарир – Власт; това, което подхожда само на Истината; само Той е Власт, за другите тя е привидна

Махарита – Енергията

Махир – Мъдрец; Този, който се движи в Истината; Този, който умее да води себе си

Махира – Светлинният Поток, Точният Подход, Молитвата

Махира Дара – Мистична Капка от Живота на Меравот

Махирия – Магията, Силата на Преобразяването

Махорот – черното небитие, празнотата, самоограбената същност

Меравахайра – Свръхвглъбеност, Свръхневедомост, Прадревност

Меравот – Древният

Меравот Хорон – Древният Трон

Меритор – Старец, Същество от Дълбините; Същество, сродно с Древността и с Безкрая

Метер Харима – Меч от Безкрая

Мехарор – Тълкуването, Божественото Тълкуване, Умението да разбулваш Скритите неща

Миторат – мъглата

Мохатора – Свободата като Древно Състояние

Нериха Хазрима – Необяснимото Обяснение, Мистичната Яснота, Забулената Яснота

Низара – Незнайната

Охомо – Окото

Охомот – Очите

Равахирия – Благодат, Благодатност

Равая – Радостта, Изворната Вода на Душата

Рахайра – Благост, Благ; Двойно Слънце; това, което грее в Дълбинното

Рахайрити – Благоподобия, Благомълвие, Ухаещ Шепот

Рахатор – Звук без Звук; Звук, който не е Звук, а нещо, което звучи в себе си като Пратишина; Звук, който не е Звук, а Потъване в най-древната Тишина; Ухаещ Звук; Звучаща Тишина

Уразума – Абсолютно Недосегаемият, Върховното Самовглъбяване, Абсолютната Недосегаемост

Уразумая – Върховната Непостижимост, Върховната Недостъпност, Праскритостта

Хаварити – Думите; Изначалните Озарители; Водители, слезли от Безмълвието като Пожертвувание

Хаварор – Осветител

Хадайра – времето, откъснатост, капка от Океана

Хадир – Търсач

Хазира – разпръснатост, разсеяност

Хазор – Извор

Хазори – Познавачи, Водители

Хазорот – Този, Който е всякога, във всеки миг; Постоянно Присъстващият по Неведом начин; Постоянно Пребъдващият, Винаги Бдящият

Хазорот Араха! – Древна Повеля: „Завърни се в своята Неведомост! Завърни се в своята Велика Скритост!“

Хазрим – Изворът като Древно Състояние

Хайрития Ахарими – Океанът без брегове

Хаматира – Скалата, Силата на твърдия Дух – Принципът

Хамира – Дълбина

Хаморот – Хранителят на Истината и на Безмълвието

Хар – Миг, Висше движение

Харавар – Здравето, Светещото начало

Хараварат – Върховната Неведомост, Съвършенството, Съвършеното Място

Харазама – Пустотата; Мястото, в което не се вижда краят

Харазар – Ключът

Харахот – Неведомост

Харива Атор – Специален Устрем; това, което е пронизало Истината

Харима Махатая – Неведомост в Неведомостта, Скритост в Скритостта

Харима Махатаяя – Неизлъчена Неведомост; Върховна Праскритост, която е отвъд всичко

Харира – Дълбока Себесъщност, Себескритост; Нещо, което е в себе си

Харити – външни, уязвими

Хариторх – Извършителят, Единственият Действащ, Най-скритодействащият в човека, Окончателното Мъдродействие

Хариха – спомен, стар приятел или враг, преживян опит

Хатария – Пустинята

Хатор – Пътят; това, в което всичко се осмисля

Хаторот – Свръх; Свръхреалният; Този, Който дава Реалност на Реалността

Хаторот Вараха – Свръхреална Реалност, Свръхнеизреченост

Хаярая – Благодарността, Лицето на Душата

Хитири – животните