Начало
Елеазар Хараш
(съставител)
Египетски Афоризми, книга първа
Варна, 2020 г.
стр. 5
ПРЕДГОВОР
Египетските Дълбини
Има два Пътя: Пътят към Единствения и Пътят към Абсолютния Незнаен. Тот
По Пътя към Единствения вървят Боговете и хората; по Пътя към Абсолютния Незнаен върви Сам Той към Себе Си.
Великият Път е Път на Единствения към Себе Си.
Древни Слова позволяват на мъртвия да се движи във Висши светове.
стр. 6
Този, който е разкрил Тайните на змията, той може да се движи към Единствения.
Бог е съставен от скрита природа – от най-чистата Невидимост.
Когато слънцето достигне до Бога, то изчезва и остава само Единственият, Който го е породил.
Да отидеш в отвъдното съзнателно и да царуваш блажено, не е истинско постижение, но ако се завърнеш в Древния и заживееш в Неговата Мистерия, това значи, че ти си станал незнаен от Незнайния, мистерия от Мистерията.
Мъртъвците се страхуват от Древния живот – те не искат да оживеят в Него и затова те са на Земята.
стр. 7
Мъдрецът има безкрайно движение в себе си и затова той се движи към Незнайния.
Всеки обучен човек може да постигне задгробен, блажен живот, но не всеки може да върви към Незнайния.
Да се посветиш на Бога, е най-големият Дар от Бога, това е Призоваване.
Името на Бога е: Присъствие на Бога.
Който познава Бога като Неизразим, е чист.
Да разчетеш книгата, то е да познаеш себе си. Да познаеш себе си, това значи да откриеш своя Божествено Незнаен произход.
Само Чистото Сърце може да ти даде прекрасния Път.
стр. 8
Моето истинско тяло е сърцето ми, а Духът е Свободата ми.
Когато посветих себе си на Бога, Бог ми позволи да имам собствено сърце.
Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си. Елеазар Хараш Варна, 2020г.
стр. 9
I част Египетски афоризми и мистични поучения
Древната Кемет1 е Ликът на Небето и Светилището на Земята.
Богатствата на Египет са за чужденците в нея.
Тези, които живеят днес, утре умират. Тези, които утре умират, се раждат отново. Тези, които живеят Маат2, не умират.
стр. 10
Само онзи, който изпълнява Маат, и чието Сърце е праведно, достига Запада.
Когато пред Господаря на Вечността везните отмерват делата на Земята, oт значение е единствено човек да бъде безгрешен.
Говори Маат и прави Маат.
стр. 11
Маат е велик дар от Бога, който се дарява само на избраните от Бога.
Мощта на онези, които са станали подобни на Бога, спасява бедните от техните мъчители.
Единственият, Който е сътворил всички неща… Бог е Дух, скрит Дух, Духът на Духовете!
Преди сътворението, не беше създадена Земята, не бяха създадени хората, не бяха създадени Боговете, не беше създадена и смъртта.
стр. 12
Бог е скрит и никой не познава Лика Му.
Бог е скрит за Боговете и за хората.
Името Божие остава скрито.
Бог е Истина и върху Истината Бог е основал Земята.
Бог е Живот и само чрез Него живее човешкият род.
стр. 13
Бог създава, но сам Той никога не е бил създаван. Той е направил собствената Си форма и е изваял собственото Си тяло.
Бог пребъдва, без увеличение и без намаление.
Бог умножава Себе Си милиони пъти и Бог е многолик във формите и в елементите.
Бог е милостив към онези, които Го почитат. Той чува зова им.
стр. 14
Бог познава онези, които Го боготворят. Бог награждава онези, които Му служат. Бог закриля онези, които Го следват и приемат в сърцата си.
Божиите лъчи са водачите на милиони мъже и жени.
Бог дарява целия свят на онези, които Го любят.
Боговете и Богините коленичат в благоговение пред Духа.
стр. 15
Бог е по-скрит от всички Богове.
Нетер3 е в теб и никъде другаде. Ако Го откриеш в себе си, ще Го виждаш навсякъде.
Има само едно Върховно Същество. Всичко е То. То се изявява в безброй форми и в множество Богове.
И под, и зад Вселената на Времето, Пространството и Промените винаги се крие Реалността – изначалната Истина.
стр. 16
Това, което е изначалната Истина – Реалността, не може да бъде изречено, но мъдреците го наричат Цялото. В същността си То е непознаваемо.
Вселената е умствена и се съдържа в Ума на Цялото. Цялото е Дух.
Безкрайният Ум на Цялото е утробата на Вселената.
Цялото твори в Безкрайния Си Ум безброй Вселени, които съществуват в продължение на еони време. За Него създаването, развитието и смъртта на милиони Вселени е като премигването на окото.
стр. 17
Вътре в Ума Баща-Майка на Цялото смъртните деца са у дома.
Докато всичко е в Цялото, вярно е също, че и Цялото е във всичко. Истината е дарила голямо познание на онзи, който наистина разбира това.
Бог не е Ум, но причинява Умът да бъде; Бог не е Дух, но причинява Дъхът да бъде; Бог не е Светлина, но причинява Светлината да бъде.
стр. 18
Чрез вените, артериите и кръвта, Духът насища тялото, предизвиква движение в организма и го поражда.
Благият е, Който дарява всички неща и Който нищо не взима. Затова Бог е Благ и Благият е Бога. Останалите от безсмъртните биват почитани с Името Божие и наричани Богове, ала Бог е Благ не по благоволение, а по естество. Защото естеството на Бога и на Благостта са едно; едно е тяхното естество и от него произлизат всички други естества. Въпреки че всички говорят за Благия, не всички разбират какво представлява Той.
стр. 19
Съществуват два Образа – на Бога-Вселена и на Човека.
Да! Разбери какво е Бог, какво е Вселената, какво е животът, който не умира и какво е животът, който се разпада: Вселената е от Бога и в Бога, а Човекът е от Вселената и във Вселената. Вселената е първа сред живите неща, Човекът е втори след нея, макар да е първи сред нещата, които подлежат на смъртта. Източникът, границите и основанието на всички неща е Бог.
стр. 20
Незнайни са нещата, които Бог твори.
Най-благородното занимание на ума е изучаването на неговия Създател.
Самопознанието е основата на истинското знание.
Тези, които са познали себе си, са добили това Благо, което надминава Пълнотата. А онези, които имат отклонена любов, я разхищават за тялото, и остават да се скитат в Тъмнината и да изстрадват със сетивата си нещата от Смъртта.
стр. 21
Отдаденият на Изида4 се занимава със свещени неща и търси в тях скритата Истина.
Спасение, това означава: да освободиш душата си от телесните ѝ окови; да се превърнеш в Бог посредством знанието и мъдростта; да управляваш космичните сили вместо да бъдеш техен роб; да подчиниш нисшата си природа като пробудиш Висшия си аз; да приключиш цикъла на прераждания и да живееш заедно с Нетерите, които направляват и контролират Великия Път.
стр. 22
Да си войник, е голямo нещастие. Да обработваш земята, е страдание. Единственото щастие за човека е през деня да обръща Сърцето си към свещените книги, а през нощта – да ги чете.
Да търсиш Бога, означава да търсиш Красивото. Един е пътят, който води до Него – Отдаденост, съчетана със Знание.
Господството над самия себе си не се състои в необикновени сънища, във видения, във фантастични създания или души, а в това да използваш висшите сили срещу нисшите и да избягваш смущенията на нисшите сили, като вибрираш на нивото на висшите.
стр. 23
Целта на човешкия живот е да достигне състояние на съзнанието, извисено над плътските грижи.
Развивай Огъня, пораждащ Живота. Малцина знаят как да го използват, а още по-малко – как да го подчинят. Овладей огъня на гърба си и ще овладееш Сет5.
Мъжът и жената могат да станат Богоподобни посредством: добродетелен живот, подхранване на Духа чрез познанието, практики и дисциплина на тялото.
стр. 24
Познай себе си като Венец на Творението, като нишката, свързващата Божественото с материята. Виж в себе си частицата от самия Бог! Помни собственото си благородство и не смей да се принизяваш до злото и пошлото.
Направи живота си предмет на интензивно търсене и ще откриеш неговата цел, посока и съдба.
Контролирай сетивата си, за да освободиш Духа си и ясното виждане ще стане твоя награда.
стр. 25
Знай, че това, което вижда и слуша в теб, е Словото, обаче Върховният Ум е Бога Баща-Майка; и неразделни са те един от друг, и именно в тяхното Единство се състои Животът.
За да познаеш Бога, стреми се да израстваш непрестанно. Приеми, че няма нищо, което да не е по възможностите ти. Познай себе си като безсмъртен и способен да узнае всичките неща – всички изкуства, науки, всеки начин на живот. Извиси се над всяка висина и се принизи под всяка низина. Събери в себе си всички усещания на животните, огъня, водата, сушата и влагата. Възприемай себе си на всички места едновременно: на земята, морето и небето; като все още нероден; в утробата; като млад, стар, умрял и в състоянието след смъртта.
стр. 26
Върховният Ум, бидейки Строител, използва Огъня като инструмент за съграждането на всички неща, а умът на човека използва Огъня само за земни неща. Лишен от Огъня, на Земята умът не може да обожествява нещата, защото той по своето определение е човешки. Когато душата бъде освободена от тялото – ако се е борила за благочестието да познае Бога и никому не е навредила – тя се превръща изцяло в Ума; докато неблагочестивата душа остава затворена в своята същност, наказвана от самата себе си.
стр. 27
Така както океанът подхранва изворите, а после чрез реките водата се завръща обратно, така жизнената сила изтича от Сърцето навън и после се завръща в него.
Бог излива светлината Си върху тези, които отмахват облака на греха от Душата си и съзират Сиянието на Истината, придържайки се към Смисъла-във-Всичко на Божествения Ум. Чрез Любовта си към Истината тези хора извоюват свободата си от онази част, над която властва Смъртта, и в тях покълва семето на сигурното Безсмъртие в бъдеще. Така тогава доброто следва да се различава от злото.
стр. 28
Пътят на Безсмъртието е труден и малцина го откриват. А останалите очакват Великия Ден, когато колелото на Вселената ще спре и безсмъртните искри ще се освободят от оковите на материята. Горко на онези, които чакат, защото те трябва да се върнат отново, неосъзнати и незнаещи, към семената-основи на звездите и ще трябва да чакат ново Начало.
Онзи, който е вкусил знанието на всеки един от Боговете, ще пребъде през Вечността в своето тяло на Духа. Онова, което поиска, той ще го направи.
стр. 29
Ако разбереш, че ти самият си Живот и Светлина и че произлизаш от Тях, ти ще се завърнеш отново в Живота.
Ако първо не презреш плътта, не можеш да възлюбиш Себе Си. Ако възлюбиш Себе Си, ще придобиеш Логоса. Ако придобиеш Логоса, ще споделиш Знанието. Знанието ще те заведе до Любовта, а Любовта – до Спасението.
Единството на Словото и на Ума поражда Мистерията, наречена Живот. Учи се дълбоко от Ума и Неговата Мистерия, защото там се крие тайната на Безсмъртието.
стр. 30
Ти ще съществуваш милиони и милиони години.
За Душата – Небето, за тялото – Земята.
На Небето няма роби, на Земята – няма свободни.
Нищо не съществува във Вселената без Баща и Майка.
стр. 31
Няма по-праведно почитание от това да познаваш нещата и да благодариш на Бога Баща-Майка, който ги е сътворил. Който благодари, е благочестив, а благочестивият ще узнае къде е Истината и какво е Тя.
Посветеният притежава следните добродетели: контрол над мислите си; контрол над действията си; отдаденост на целта; вяра в способността на Учителя му да го води в пътя на Истината; вяра в собствените си способности да приема Истината; вяра в собствените си способности да постъпва мъдро; липса на негодувание в случай на преследване; липса на негодувание към Злото; различаване на Доброто от Злото; различаване на Реалното от нереалното.
стр. 32
Мислене, разбиране, разсъждение, възнамеряване – не наричай тези неща „Душа“! Те са Нейни действия, но не и Нейна същност.
Научи се да виждаш ясно; научи се да искаш онова, което е праведно; научи се да правиш това, което съвестта ти диктува; научи се да пазиш в тайна своите намерения. И ако въпреки всичките ти усилия, днешният ден не ти донесе повече от вчерашния, не губи смелостта си, а продължавай с постоянство като решително запазваш целта пред теб. Напред! Седемте Спътника на Душата, планетарните духове, пазят тайния ключ, който заключва миналото и отключва бъдещето. Нека усилията ти бъдат насочени към Короната на Господаря!
стр. 33
Достойнството е интимната дреха на Душата. То е първото нещо, което Душата облича, когато се въплъти и последното, което съблича, когато се отдели от тялото.
Колкото по-високо се издига слънцето, толкова по-малко сянка хвърля то. По същия начин колкото по-голямо е Доброто, толкова по-малка похвала търси то. Обаче наградата му в почести не може да се избегне.
Както обикновената дреха най-добре краси хубавия човек, така скромността е най-добрата украса за вътрешната мъдрост.
стр. 34
Полът на човека принадлежи на тялото, не на Душата.
Истината ще те направи свободен.
Истината и знанието пораждат смелостта.
Първото нещо, което търсачът ще открие по Пътя на Истината, са Божиите Закони.
стр. 35
Словото, което се е явило от тъмнината като Пламенен Стълб, е Синът Божий, роден от Мистерията на Ума. Името на Словото е Логос. Логосът (разумът) е дете на Мисълта и Той е, Който ще отдели светлината от тъмнината и ще установи Истината насред водите.
Колкото повече се приближаваш до Истината, толкова по-проста става тя.
Истината не е проста, освен за онези, които знаят всичко.
стр. 36
О, ти, който си погълнат от красотата на Истината, който си прикрепил Сърцето си към простотата на Нейното Обаяние – придържай се към Нея и не Я предавай! Постоянството на твоята добродетел ще те окичи с почести.
Истината е само една. Съмненията са от теб самия. Онзи, Който е направил добродетелите това, което са, е засадил в теб знанието за тяхното върховенство. Постъпвай според повелите на Душата си и изходът винаги ще бъде правилен.
По-добре вражди, съградени от Истина, отколкото приятелства, направени с ласкателства.
стр. 37
Приспиването на тялото се превръща в пробуждане за Душата, а затварянето на очите – в Истинско Виждане.
Денят на тялото е нощта за Душата и нощта на тялото е денят за Душата.
Събуди се, ти, който си Херу6! Изправи се срещу Сет! Възнеси себе си и Асар7 като Дух Божий, като първороден син на Геб8! Издигни се като Анпу9 и стани обект за преклонение за всички!
стр. 38
Нещастието е семе на благоденствието. То отглежда доблестта и смелостта. Кой сред вас, който има достатъчно, ще дръзне да поиска още? Кой сред вас, който има спокойствие, ще изложи живота си на опасност?
Не оставяй успехът да притвори очите на твоето благоразумие, нито изобилието да отреже ръцете на твоята скромност. Който прекалено се въвлича в разточителство, ще изстрада липсата на насъщния в живота си.
Внимавай успехът да не въодушевява сърцето ти без мярка и нещастието да не потиска ума ти прекалено заради това, че съдбата ти е отредила тежка участ. Усмивката е мимолетна, затова не ѝ се доверявай. Недоволството не трае вечно, затова остави надеждата да те научи на търпение.
стр. 39
Когато, вместо Правдата и Истината, изобилието и екстравагантността се превърнат в необходимост, тогава обществото ще бъде водено от алчността и несправедливостта.
Ако очите и ушите водят мнозинството, ще управляват тези, които не умеят да говорят.
стр. 40
Всичко израства нагоре. Всичко, което се противопоставя на възходящото движение, бива поразено.
Както камилата понася тежкия труд, горещината, глада и жаждата в пустинята, така силата на Духа на човека ще го поддържа във времена на опасност.
Когато у една жена срещнеш чувствителност в сърцето, съчетана с мекота в поведението, с отличен ум и с форма, която ти се нрави, вземи я у дома си – тя е достойна за твой приятел, за спътник в живота и за твоя съпруга.
стр. 41
Вслушвай се навътре в себе си. Вглеждай се в Безкрая на Времето и на Пространството. Там ще чуеш Песента на Съзвездията, Гласът на Числата и Хармонията на Сферите.
Асет10 носи превръзка на очите Си, защото Правдата е безпристрастна.
Аз, твоят Господар, съм Светлината и Умът, които бяха преди материята да се отдели от Духа и тъмнината – от Светлината.
стр. 42
Както светът се осветява от Слънцето, така човешкият ум се осветява от Светлината. Когато веднъж Божественото Чувство се съедини с човешката Душа, от щастливото обединение на двете естества се случва помирение, такова, че умът никога повече не допуска да бъде сграбчен от грешките на тъмнината.
По-трудно е да се чувстваш добре, когато си богат, отколкото да си спокоен, когато си беден.
По-лесно е да господстваш над себе си, когато си беден, отколкото, когато си богат.
стр. 43
Следвай Сърцето си през целия си живот. Прави повече, отколкото се иска от теб. Не прекарвай повече от нужното време в грижи за дома, а когато богатството дойде при теб, пак следвай Сърцето си, защото парите няма да ти помогнат, когато паднеш духом.
Който раздава богатството си мъдро, раздава неприятностите си. Който задържа натрупалото се, увеличава страданията си.
Земята е безплодна там, където трупа богатства. Тревата не пониква там, където във вътрешността ѝ има злато.
стр. 44
Помагай на ближните си с богатството, което имаш, защото ти го имаш по Божията Благодат.
Благородният Дух не се интересува от злата участ на съдбата. Величието на Неговата Душа не се обременява.
Духът на плахия човек срамно го предава: когато отстъпва пред бедността, той се поддава на низости; когато понася заслужени обиди, той започва да вреди; в миг на опасност е смутен и объркан; а в ден на нещастие, потъва и отчаянието завладява душата му.
стр. 45
Не се труди, за да трупаш богатства, мислейки си, че после ще им се наслаждаваш. Този, който пренебрегва настоящия миг, захвърля всичко, с което разполага. Така както стрелата минава през сърцето, а воинът не знае, че тя идва, така и животът ще ти бъде отнет преди да разбереш, че си го имал.
Бъди щедър, докато си жив. Онова, което напуска хамбара, не се връща. Храната в хамбара трябва да се споделя.
Човек е жив, докато е мек.
стр. 46
Каквито и богатства да имаш, без хората те са безполезни.
Ти сам не можеш да говориш. Затова възхищавай се на тази Славна Привилегия и почитай Върховния, който те е надарил с Ум!
Човечеството е едно и затова речта е една, макар гласовете да се различават от раса на раса. Ще срещнеш същата реч в Египет, Пеория или Гърция.
Ако използваш Ума и Божествената Реч по тяхното предназначение, по нищо няма да се различаваш от Безсмъртните.
стр. 47
Не пречи на великия човек, нито отклонявай вниманието му, когато е зает и се опитва да проникне в нещо. Тогава тялото му се оголва от Любов по онова, от което е погълнат. Любовта към работата, която той извършва, води хората към Бога. Такъв човек успява в делата си!
Забележи, че няма занаят, който не може да бъде овладян. Само Човекът на Знанието може да овладее Себе Си.
стр. 48
Ако впрегнеш благородството на своята природа и го насочиш към грешни цели, то ще се опозори и разруши.
Беди, нещастия, лишения, болки и страдания са почти сигурна участ за всеки, който идва на света. Затова, о, дете на бедствията, за теб е належащо отрано да укрепиш ума си със смелост и с търпение, за да можеш, с нужната решителност, да понесеш отредената ти порция от Човешкото Зло.
Размишленията са за невежия. Целта на истинския търсач е познанието.
стр. 49
Както луната запазва природата си, когато тъмнината се разстила пред лицето ѝ, така и Душата остава съвършена, дори да е в обятията на глупака.
Глупакът не винаги е нещастен, нито мъдрият е винаги успешен. И въпреки това глупакът никога няма пълна наслада, а мъдрият никога не е изцяло нещастен.
О, глупако, усилията, които губиш, за да скриеш кой си, са далеч повече от тези, които ще те направят такъв, какъвто искаш да бъдеш! И когато насред сигурността маската ти падне, децата на Мъдростта ще осмеят хитростта ти, а пръстът на презрението ще те посочи за присмех.
стр. 50
Истинската мъдрост не е самонадеяна като глупостта. Мъдрият често се съмнява и променя мнението си. А глупакът се инати, не се усъмнява и познава единствено собственото си невежество.
Принципите на Истината са седем. Онзи, който ги познава и разбира, притежава Магическия Ключ, който отваря всички Врати на Храма.
стр. 51
Мъдрият храни своята Ка11 с това, което е Вечно. Така Ка е щастлива на Земята с него.
Мъдрият се пробужда рано за истинското богатство, докато глупакът трябва да бъде притиснат силно, за да се събуди.
Сърцето на мъдреца е в съгласие с езика му и когато говори, устата му е права.
Видимият свят е преходен, духовният е вечен. Придобий сила от това, защото нищо физическо не може да те унищожи.
стр. 52
Душата не може да придобие щастие във външните светове, защото те са преходни. Истинското щастие се намира в онова, което е вечно: вътре в нас.
Половинчатият мъдрец, който съзира относителната нереалност на Вселената, си въобразява, че може да избегне нейните закони.
Мъдрите служат на по-висшите сфери и направляват по-нисшите. Така те използват Законите, вместо да бъдат техни слуги.
стр. 53
Живей с Истината. Храни се с Истината.
Човек не тича, за да настигне успеха и човек не мърда, за да го развали.
Бъди водач на Мистериите на Фестивалите. Познавай речта си. Ела в Хотеп12! Наслаждавай се на земния живот, но не се привързвай към него, защото той е преходен.
стр. 54
Използвай чисти храни и чисти мисли, с чисти ръце. Почитай небесните същества. Сприятелявай се с мъдрите, светците и пророците. Прави жертви за Бога.
Невежеството е порокът на Душата. Знанието е добродетелта на Душата.
Красиво е да съзерцаваш Душата на дете: все още неосквернена от страстите на тялото, все още излизаща единствено от Космичната Душа. Когато обаче тялото израсне и придърпа надолу Душата в плътта, тогава Душата сама се оттегля, отива в забвение и се отделя от Красотата и от Бога, и това забвение се превръща в порок.
стр. 55
Кой е най-смел в мнението си, кой – най-упорит в твърденията си? Винаги онзи, който е най-невеж, защото той също е и най-горделив.
О, земни хора, мъже и жени, направени от елементите, но запазили Божествения Дух в себе си! Събудете се от съня на невежеството! Бъдете трезви и прозрете! Разберете, че домът ви не е на Земята, а в Светлината. Защо се оставихте на смъртта, когато имате силата да участвате в Безсмъртието? Покайте се и размислете. Оттеглете се от Тъмната Светлина и оставете завинаги покварата. Пригответе се да слеете Душите си с Вечната Светлина.
стр. 56
Да бъдеш невеж, означава да бъдеш роб на друг или роб на собствените си слабости. Твоята свещена задача е да се освободиш и от двете, за да живееш във Вечно Блаженство и да работиш за идването на Земята на волята на Бога Баща-Майка.
Целият свят се стоварва върху невежия и завладява Душата му, окована в тялото, като ѝ пречи да намери Спасението.
стр. 57
Всичко, построено от човечеството за негова прослава, в края на краищата ще рухне.
След като се събудиш, не се излежавай, докато денят величествено настъпва на небето. Какво може да се сравни по красота със зората и с идването на деня? На какво може да се оприличи човекът, който не познава зората? Защото, докато Бог извършва славното Си дело, човек лениво се излежава.
Неблагочестивата Душа крещи: „Изгарям! Не знам какво да кажа, какво да направя! Окаяна съм, разкъсвана от всички злини, които ме заобикалят! Уви, горката аз, нито виждам, нито чувам!“. Това е наказанието на Душата от самата Нея. Умът на човека налага тези неща на Душата.
стр. 58
Страданието е златният кръст, върху който се разгръща розата на Душата.
Страданието в търсенето на Истината придава истинския смисъл на Истината.
Смирението е по-голяма добродетел от победата над смъртта. То триумфира над суетата и самонадеяността.
стр. 59
Думите на хората са едно нещо, а работите на Бога – друго.
Не казвай: „Не съм грешил“, защото после се обръщаш да търсиш скандали. Грешките принадлежат на Бога.
Не разкривай Сърцето си на чужд човек. Той може да използва думите ти срещу теб.
Ако си майстор в изкуството на говоренето, ще тържествуваш. Езикът е водач на сабята на мъдреца.
стр. 60
Овладелият речта си не може да бъде покорен.
Всяка наша постъпка е сеене, а всичко, което ни се случва, е нашата жътва.
Всяко последствие си има причина и всяка причина си има последствие. Всичко се случва според Закона. Случайността е име на неразпознатия Закон. Съществуват много нива на причинните връзки, но нищо не избягва Закона.
О, смели човеко, не мисли, че ръката на Бога е слаба, защото наказанието ти закъснява, и не се ласкай с надеждата, че Върховният затваря очите Си за твоите грешки. Окото Му пронизва тайните на всяко Сърце и ги запомня навеки.
стр. 61
Само настоящият миг е твой. Следващият е в утробата на бъдещето и ти не знаеш какво ти носи той. Съзряването на нероденото се крие в спазването на Закона. Всяко бъдещо състояние е в това, което си създал в настоящето.
Душата сама избира условията на Земята и като цяло те се различават от тези в предходния ѝ живот. Причината е в този, който прави избора и Божествеността няма вина за това. След като изборът е направен, бива определено „Божеството“ или Ангелът-Хранител.
стр. 62
Не разчитай единствено на оракула за ръководство. Понякога е нужно сами да живеем живота си и да не разчитаме твърде много на другите умове, които в крайна сметка си имат свои задачи.
Изправи се, очисти земята по себе си и отрежи двете ръце на Сет, които са зад гърба ти!
Онези, които ти дадоха тяло, го изпълниха със слабост, но Цялото, което ти дари Душа, те въоръжи с решителност. Използвай я и ще бъдеш мъдър. Бъди мъдър и ще живееш добре.
стр. 63
За да промениш настроението си или състоянието на ума си, промени своите трептения.
За да разрушиш нежелано ниво на вибрация на ума си, концентрирай се върху противоположната вибрация на тази, която искаш да потиснеш.
Кой е източникът на тъгата, ако не слабостта на ума? Кое дава сила на ума, ако не нуждата от аргументи? Събуди се за битката и умът ти ще напусне бойното поле още преди да си нанесъл първия удар.
стр. 64
Няма друг живот за Душата освен в познанието и няма друго спасение освен в прилагането.
Отдай се на Бога и ще бъдеш пазен всеки ден за Бога. И нека утрешният ден бъде като днешния!
Бог обича покорството и ненавижда непокорството.
стр. 65
О, съзри с Окото си Божиите планове. Отдай се на боготворене на Божието име. Бог е, Който вдъхва Душа на милионите форми и Бог е, Който въздига онзи, който въздига Бога.
Гносисът е твърде различен от здравия разум, защото здравият разум е привнесен от онзи, който е господствал над нас. Гносисът е краят на науката; науката е дар от Бога. Всички науки са нематериални; инструментът, който използват, е умът – по същия начин, по който умът използва тялото.
Човек, воден от ума си, който е имал мисълта за разврат или за убийство, но не го е извършил, ще страда така сякаш го е извършил, защото е проявил волята да го направи.
стр. 66
Опитвай се да изпълняваш задълженията си по най-добрия начин и постъпките ти ще бъдат без вина.
Както розата вдишва сладостта на собствената си природа, така и Сърцето на милосърдния човек извършва добри дела.
Добрите неща престават да бъдат добри в собственото ни грешно наслаждение от тях. И тогава онова, което природата е предвидила да бъде чиста сладост, се превръща в източник на горчивина за нас: от такива удоволствия възниква болката, от такива радости – тъгата.
стр. 67
Магията е скрита в това да знаеш правилния, точен жест, дума и произношение – всички в точното време. Ако те не са такива, системата няма да сработи. Онези, които се противопоставят на природата, могат да го правят за кратко време, но ще понесат изправлението на природата за своя собствена сметка.
Не казвай, че честта е дете на смелостта, нито вярвай, че рискът за живота ти може сам да изплати цената му: честта не е в подобаващото действие, а в изпълнението му.
стр. 68
Тези, които са получили частица от дара на Бога, когато бъдат съдени по делата си, придобиват свобода от смъртта, защото са обхванали в Ума си всичките неща: нещата от Земята, Небето и отвъд Небето.
Онези, които не разбират, защото имат за помагач логиката, а не Ума, са невежи по отношение на това защо живеят и поради това техните убеждения са техните емоции и импулси. Те се провалят във всяко оценяване на нещата, които заслужават Съзерцание. Тези хора концентрират всичките си мисли върху удоволствията на тялото и неговия апетит.
стр. 69
Този, който греши, се бори със себе си.
Живей Живота и няма да умреш.
Покланяй се пред своя Водач.
стр. 70
Ако си силен и могъщ, печели уважение чрез знанието и мекотата на речта си. Не заповядвай освен по необходимост. Който провокира другите, изпада в беди. Не бъди надменен, за да не те унижат. Но също така не оставай безмълвен, за да не те порицаят.
Ако нивите ти изобилстват, не се хвали на съседа си. Мълчаливият човек е дълбоко почитан. Човекът с характер е богат. Бог храни самотния, докато семейният се моли за наследник.
Знание без приложение е като да трупаш скъпоценни метали: глупаво и напразно начинание. Знанието е богатство, предвидено да се използва. Онези, които нарушават Универсалния Закон за Приложението, се противопоставят на природните сили.
стр. 71
Богатството си има свои закони. Положението на човека е дар от Бога. Бог пази човека, но Бог може и да се отдръпне от него.
Ако си мъдър, учи децата си да бъдат Богоугодни.
Ако децата ти се отклоняват и не зачитат съветите ти, а устата им изхвърля лоши думи, накажи ги за всичкото им говорене. Тяхната вина е била определена още в утробата. Онези, които Бог е оставил без лодка, не могат да преминат водата.
стр. 72
Само Бог може да прониква в сигурното място, в което се съблюдават Законите.
Ако разполагаш с власт, трябва да извършваш съвършени дела, които да бъдат помнени от идните поколения.
стр. 73
Ако си съдия, начинът да се сдобиеш с истинско и ясно обяснение по даден случай, е да слушаш с Благост.
Бог ще съди праведните.
Устата на Мъдростта е затворена, освен за Ухото, което разбира.
Чуй мъдрото Слово, дай Ухото и Сърцето си, за да Го разбереш. Привилегия е да вложиш мъдрото Слово в Сърцето си. Ако Го пренебрегваш, ще страдаш! Пази Го в корема си; заключи Го в Сърцето си. Когато се надигне вихрушка от думи, То ще бъде стража на езика ти и твой Водач. Ако съградиш с Него живота си в Сърцето, ще живееш спокойно и ще успяваш. Ще разбереш, че думите Ми пазят Живота и докато си на Земята, ще благоденстваш.
стр. 74
Който чува, Бог го е възлюбил. Слухът поражда добрата воля. За да чуеш гласа на Бога Баща-Майка, е нужен Покой на тялото и на ума.
Мъдрите Слова са водачът и господарят на човешкия живот.
стр. 75
Ако се разгневиш заради нечия лоша постъпка, бъди благосклонен към човека и правотата му. Отмини постъпката му и не я запомняй, защото и Бог е останал безмълвен в първия ден на твоето лошо деяние.
Защо ти е да търсиш възмездие, о, човеко? С каква цел го желаеш? Мислиш, че врагът ти ще го заболи ли? Знай, че самият ти ще изпиташ най-големите страдания.
Винаги бъди готов по-скоро да простиш за нанесения удар, отколкото да му отвърнеш. Онези, които търсят възможност за отмъщение, напразно лъжат себе си и си докарват беди.
стр. 76
Желанието за отмъщение се корени в слабостта на Душата. Най-жалките и най-страхливите са най-пристрастени към отмъщението.
Не можеш да накараш човека да израсте отвъд своите възможности.
Промяната е Господар на Вселената.
стр. 77
Нищо не е в покой, всичко се движи и всичко трепти.
Когато ушите на ученика да готови да слушат, тогава устата идва, за да изпълни ушите с Мъдрост.
Тези, които разбират, и тези, които вярват, ще бъдат преследвани и осмивани.
Устата на мъдреца е като вратата на ковчежето. Когато се отвори, пред теб се изсипват съкровища. Изречени навреме, мъдрите слова са като златни дървета, засадени в сребърни лехи.
стр. 78
Хората са единственият двойствен вид. Едната част от човека е проста: „човешката същност“, както я наричат гърците, но ние я наричаме „Богоподобна“. Човекът също така е четворен: гърците го наричат „хилически човек“, а ние – „космически“.
Има два вида храна: за тялото и за душата, и всичко живо е изградено от нея. Някои се хранят и с двата вида храна, а други – само с единия. Душите се хранят с безспирното движение на Космоса, а телата – с храните, създадени от водата и земята на нисшия свят.
стр. 79
Бог е създал Човека от вечно и от тленно естество, с душа и с тяло. Затова същество, примесено по този начин, може да изяви двойствения произход: да почита и боготвори небесните неща и да култивира и управлява земните. Човек не би устоял на противостоенето на двете, ако не беше направен и от двете естества, за да може да притежава силата да облагородява Земята и да почита Небето.
В теб има примесено нещо, което не е като нищо друго, което си виждал. Нещо оживява глината, по-висше от всичко друго, което е обект на сетивата ти. Съзри какво е то!
стр. 80
Във всичките ти действия нека една разумна увереност оживява начинанията ти. Ако се откажеш от успеха, няма да успееш.
Хармонията е единение на противоположностите.
Всичко тече навън и навътре. Всичко има своите приливи и отливи. Всичко се издига и спада. Ходът на махалото се проявява във всичко – мярката на хода му наляво е равна на мярката на хода му надясно; ритъмът се уравновесява.
стр. 81
Не говори прекалено, защото хората са глухи за многото думи. По-скоро бъди мълчалив – тогава ще очароваш; затова не говори. Преди всичко бъди стража на езика си, защото смъртта на човека е скрита в речта му. Тялото е хранилище на всички видове отговори. Затова избери правилния и говори добре, а грешният остави затворен в тялото.
Ка презира говоренето по адрес на другите.
стр. 82
Думите не могат да даряват Мъдрост, ако се далече от Истината.
Хората, на които можеш да имаш доверие, не казват първото нещо, което им идва наум.
Хората с голямо Сърце са дар от Бога.
Хората, които се водят от апетита си, спадат към врага.
стр. 83
Обуздай езика си и сложи стража на устата си, да не би думите от собствената ти уста да разрушат мира ти. От многото говорене идват бедите; сигурността е в мълчанието.
Човекът е съставен от Душа и от Тяло и само когато и двете страни на сетивата му са в съгласие, мислите, заченати от ума, трябва да се изричат.
И Доброто, и Злото работят, за да изпълнят Великия План.
стр. 84
За да има мир, трябва да има раздор. И двете са част от уредбата на света и са необходими, за да се поучават децата на Бога.
Противоположностите са еднакви по естество, но различни по своята степен. Крайностите се събират. Всички истини са полуистини. Всички противоположности могат да се помирят.
Нима Слънцето не втвърдява глината? И нима То не размеква восъка? Както едно Слънце огрява и двете неща, така и един Дух е повелил противоположностите.
стр. 85
Пази се от колебанията в намерението си по отношение на своите действия и от непостоянството при тяхното осъществяване. Само така ще победиш две големи слабости на своята природа.
Самодоволството, съжалението и скърбенето са обезсърчители, изпратени от Злото. Знайте, че вие сте Богове с Божествено предопределение. Обезсърчителите са временно разсейване, което ви отклонява от пътя на Светлината.
Бъди неспособен на отклонение от Истината и хората ще уповават на теб. Установи в себе си принципи за своите действия и съблюдавай винаги да постъпваш според тях. Първо знай дали принципите ти са истинни, а после бъди неотклонен в пътя си.
стр. 86
Тези, които са ти дарили тяло, са го направили със слабости, но Цялото, което ти е дарило Душа, те е въоръжило с решителност – използвай я и ще бъдеш мъдър. Бъди мъдър и ще живееш добре.
Преценката и волята са най-големите дарове, които имаме. Щастливи са онези, които не злоупотребяват с тях.
стр. 87
Боговете са безсмъртни хора. Хората са смъртни Богове.
Всички неща са поучители.
Душата избира точното обучение за Себе Си.
За да поучаваш, трябва да познаваш ученика. Да познаваш ученика, означава да разпознаваш символиката, която той носи със себе си.
стр. 88
Аз съм Ум, Вечният Учител. Аз съм Баща на Словото, Спасител на цялото човечество. Словото се въплътява в природата на мъдрия. Чрез Него светът е спасен. Аз, Мисъл – Баща на Словото, Ум, слизам само върху онези, които са святи, благи, чисти и милостиви; и които живеят благочестиво и отдадено. Моето присъствие е вдъхновение и помощ за тях, защото, когато Се явя, те узнават веднага всички неща и коленичат пред Универсалния Дух. Мъдрите и философите умират пред Мен. Те се научават да се отказват от сетивата си, защото разбират, че това са врагове на безсмъртната им Душа.
Онези, които прозират Умствената Природа на Вселената, ще напредват по Пътя на абсолютното овладяване на себе си.
стр. 89
Бащата на всички неща е съставен от Живот и от Светлина. От Тях е направен и Човека. Затова, ако човек изучи и разбере естеството на Живота и Светлината, ще премине във вечността на Живота и Светлината.
Ако си изкусен в Свещените Книги, всяка твоя дума ще се изпълнява. Изучи Свещените Книги, вложи ги в Сърцето си и всичките ти думи ще постигат целта си.
стр. 90
Разбери, че предимството е в това не да притежаваш хубави вещи, а да знаеш как да ги използваш.
Стреми се да виждаш с вътрешното си Око – със Сърцето. То вижда Реалността, която не е подчинена на емоции или лични прегрешения. То вижда Същността. Затова интуицията е най-важното качество, което трябва да развиеш.
Никога не забравяй: думите не са реалността. Единствено Реалността е реалност. Образите-символи са идеи; думите са водители.
стр. 91
Всеки жест е един свят, който трябва да овладееш.
Растете и се множете, вие, твари и създания! И нека Човекът, който носи Ум в себе си, знае, че сам той е безсмъртен и че причината за смъртта му е Любовта, и че Любовта е всичко.
Пазете се от лъжите в неразбраните учения. Изучаването на природата е първото стъпало по пътя на великото разбиране.
стр. 92
Да пренебрегнеш немислимото или различното, означава да изгубиш шанса си да разбереш Универсалните Закони.
Вселената е книга и всеки, който научи езикът ѝ, може да разчете знанията и историята на човечеството.
Всеки родител поучава децата си със своите постъпки.
Както бурята и гръмотевиците не влияят на Слънцето и на звездите, а изливат яростта си върху камъните и дърветата в ниското, така и обидите не докосват Душата на великия човек, а се завръщат при онзи, който ги е отправил.
стр. 93
Жертвоприношението предпазва Духа от въвличането Му в удоволствията на плътта.
Жертвай първия дял от реколтата си, за да се увеличи силата и вярата ти в онова, което искаш да постигнеш. Дари първата част, за да избегнеш опасността от охолството на света.
стр. 94
Саможертвата унищожава личността.
Вървейки към Истината, човек трябва да се придържа към пътя на Любовта и Просвещението. Сърце, изпълнено с алчност и страст, ще бъде завладяно от собственото си себелюбие.
В природата на тялото е да изпитва удовлетворение от сложните неща. Пътят на Истината е пътят на Простотата.
стр. 95
Сложността е падение за обществото. Простотата е пътят на Реалността и Спасението.
Расите не могат да се поучат. Обаче когато Бог повели, паметта на някоя раса може да се възстанови от самия Създател. Тогава човек ще види в себе си Простото Видение, породено от Милостта на Бога.
Никой не може да бъде спасен, преди да се роди наново.
стр. 96
Знанието не представлява начало за Бога. По-скоро за човека то е само начало на познаването на Бога.
Истинското познание идва от правия път, който води към Вечния Огън. Грехът, падението и смъртта са следствия на нисшия път на придържане към нещата от света.
Може да те извиси само Този, чието лице е наполовина тъмно и наполовина сияйно.
стр. 97
Благословиите на вечната част от твоето същество са здравето, жизнената сила и пропорциите. Най-голямата сред тях е Здравето. За тялото то е това, което е искреността за Душата. Развивай Духа си, за да придобие сила да контролира тялото и следвай естествените закони на храненето и хигиената.
Тези, които познават Същността, са благи и благоговеят. Те се обожествяват още докато са на Земята. Те не говорят много, нито се ослушват много. А онези, които прекарват времето си в спорене и изслушване на аргументи, сеят раздор. Бог не може да се постигне нито чрез говорене, нито чрез слушане.
стр. 98
Гръцкият език е шумотевица – език на спора и неяснотата.
Който обича да спори, е глупав човек.
О, разбери, че пиенето на вино се презира.
Завистта е дъщеря на гордостта; родител на убийството; начало на тайни размирици и постоянен мъчител на добродетелта. Завистта е мръсна утайка на Душата, отрова, зараза, живак, който разяжда плътта и изсмуква костта.
стр. 99
Да си доволен от малкото, е най-голямата мъдрост.
Доволният ум е скрито съкровище: проблемите не могат да го намерят.
Прекомерното желание за богатство е отрова, загнездила се в ума. Тя заразява и разрушава всичко добро в него. Щом се вкорени в ума, честността, обичта и всички добродетели изчезват.
Сетивата осмислят гледната точка на света. Погледни с Духа си и истинският смисъл ще ти се разкрие! В това седи връзката на субекта с неговия Създател – истинското ти предназначение.
стр. 100
Знанието, основано на сетивата, е илюзорно. Истинското знание може да се добие само чрез разбиране на Единството на противоположностите.
Заблудата е скрита във вярата, че съществува разединение. Всички неща са едно цяло.
Когато проучваш причините, пази се от илюзията: да не би да объркаш Първопричината-Източник с обикновеното въздействие.
стр. 101
Не се подвеждай – магията не може да измени природните закони. Всичко трябва да бъде според Закона. Адептът обаче може посредством контрол на мисълта и на Закона да измени възприятието на наблюдателя, тъй като сетивата носят информация, а не знание.
Много трудно е да изоставиш нещата, към които си привикнал и които срещаш на всяка крачка. Външността ни очарова, обаче е трудно да повярваме в това, които не се вижда. Злото е в най-видните неща, докато Доброто никога не може да се покаже на очите – защото то няма нито форма, нито образ.
стр. 102
Много хора бъркат истинската философия с разсъжденията, които чрез тънки доводи смесват с различни науки, трудни за разбиране, като аритметика, музика и геометрия. Чистата философия обаче, която зависи единствено от преклонението пред Бога, трябва дотолкова да се занимава с други изкуства, че да може да оцени в цифри установките на звездите, които изминават хода си; пътя на процесиите; размерите на земята, нейните качества и различните ѝ величини; дълбочината на водите; силата на огъня; въздействието и естеството на нещата – тоест да почита и да оценява Майсторството и Ума на Бога.
стр. 103
Мъдростта е дете на упражнението. Истината е дете на Мъдростта и Любовта.
Смъртта идва, когато целта на живота е изпълнена. Тя разкрива какъв е бил смисълът на живота.
Ако обществото измерва успеха според материалните придобивки, най-успешен ще бъде най-корумпираният и егоистичен човек.
стр. 104
Точността е вход към знанието за всички сътворени неща и всички скрити тайни.
Каква друга е цената за всички ваши звания и титли, ако не подмазването? Как иначе се купува властта, ако не със слугуване на онзи, който ти я дава?
Магията е сила и знание. Без сила не може да се придобие нищо стойностно. Без знание не може да се контролира силата.
стр. 105
Този, който поражда движението, трябва да притежава по-голяма сила от онзи, който бива задвижван.
Всичко съществуващо на Земята е въплъщение на есенцията на нематериалната област.
Смелостта, волята, знанието и мълчанието са основни качества на тези, които са поели по пътя на Съвършенството.
Онези, които са започнали да се облагодетелстват от Мъдрите Слова още от деца, ще успеят в начинанията си.
стр. 106
Ако контролираш лакомията си, хората ще се вслушват в теб.
Похотта е тежка болест, за която не съществува лек.
Алчността участва във всички злини. Тя е сбор от всички омразни неща.
Не бъди алчен и ще спечелиш.
Всичко, което се ражда, изобилства на страсти, а самото рождение е преходно. Там, където има страст, няма Добро, а където има Добро, няма нито една страст – защото където е ден, не е нощ и където е нощ, го няма денят.
стр. 107
Контролирай устата си. Пази се, да не би да освободиш задръжките си. Говори, след като си овладял изкуството на речта.
Когато говориш с някого, който ври и кипи отвътре, отвърни лицето си от него и се контролирай, защото огънят на разгорещения помита всичко.
стр. 108
Страстта на гнева изостря сабята, която ще нарани собствената ти гръд или ще убие твоя приятел.
Страстите и неразумните желания са страшна болест. Бог е поставил Ума над тях, за да бъде техен съдия и палач.
Чувствата са добри слуги, но лоши господари.
Когато си отслужил времето си на Земята и си преодолял света, и си се освободил от оковите на смъртта, моли се Бог да те завърне, чист и свят, в природата на Висшия ти Аз, в Божественото. Раят се затваря за онези, които не са живели благочестиво, и на тях им се отрежда преселение в друго тяло, недостойно за свещената Душа. По време на живота си на Земята Душата рискува да загуби надеждата за своето бъдещо безсмъртие.
стр. 109
Човекът върви по два пътя: или живее според Маат, или задоволява животинските си страсти.
Господството над страстите внася Божествената мисъл и действие.
стр. 110
Душата, която няма знание за нещата и тяхната природа, бива захвърлена, заслепена от страстите на плътта. И клетата Душа, без да знае какво всъщност представлява, се превръща в роб на тела със странни форми. И тя понася тялото като товар: не като господар, а като негов слуга.
Аз, Бог, присъствам сред святите и добрите; сред тези, които са чисти и милостиви; които живеят праведно и оставят тялото на отредената му гибел. За тях присъствието Ми е помощ. В един миг те придобиват вътрешен взор и знание за всички неща. С чистия си живот печелят Любовта Ми; благодарят и изпросват благодеянието Ми и пеят химни с пламенна Любов към Мене. Аз съм този, Който няма да позволи делото на плътта да изпълни целта си. Ще затворя всички удове и ще прекратя дейността на Ума, чрез която се прокарват нисшите, зли сили. Аз съм далече от всички грешни, безумни, зли, завистливи и страхливи хора; от всички които убиват; които вършат и обичат безчестието. На тях отстъпвам мястото Си на Демона Отмъстител, който ще ги връхлети през сетивата им.
стр. 111
Не може да се отдадеш на материалното и на нематериалното; на това, което умира, и на онова, което е Божествено. Който има волята да избира, прави избор между едното и другото, но никога не може да събере двете заедно. Когато Душата избира, погиването на едното, ражда израстването на другото.
стр. 112
Не изговаряй горделиви думи дори когато си сам.
Непостоянството е свързано със слабостта. Ако си непостоянен и суетен, можеш ли да бъдеш друг освен безсилен?
Преди да умре, мъдрецът се научава да отхвърля сетивата, защото знае, че те са врагове на безсмъртната му Душа.
За Създателя нищо не е грешно, зло или лошо. Това са страсти, които съпътстват процеса на сътворяването, така както ръждата съпътства желязото и мръсотията – тялото. Обаче нито ковачът е измислил ръждата, нито родителите – мръсотията, нито Бог – Злото.
стр. 113
Изправих всичките си прегрешения и прекратих със слабостите. Тогава какво още остана? – Отделянето на опорочената материя е посвещението, което триумфира пред Боговете. Отхвърлянето на всички грехове, които носиш. Какво е това? – Очистване в деня на Новото ти Раждане.
И Доброто, и Злото служат за изпълнението на Великия План.
стр. 114
Това, което хората приемат за Зло, за Бога е красиво. То е създадено, за да служи на Неговите Закони.
Когато Душата познае Дарителя на нейния Покой, тя се изпълва с Любов и забравя всяко Зло. И тя повече не може да страни от Истината и Правилността. Съзряла Истинния и истинното Благо, Душата никога повече не може да се подведе.
Аз съм устойчив: син на устоя. Роден съм в областта на устоя.
стр. 115
Не лежи нощем, изпълнен със страхове и мисли за това какво ще ти донесе утрото. Човек не знае какъв ще бъде утрешният ден. Бог е винаги в Своето съвършенство, човек – винаги в своето падение. Истината е това, което ще те опази от страха.
Очакването и страхът от Смъртта измъчват хората, защото те не познават истинската ѝ причина.
Ако искаш да постигнеш овладяване, трябва да имаш еднаква Любов към всички и тя да бъде безпристрастна; трябва да се стремиш към самоконтрол и да живееш сякаш си постигнал всичко, от което имаш нужда, и сякаш си изгубил всичко, дори това, което обичаш най-много – защото всичко материално е преходно.
стр. 116
Тези, които погрешно се привързват към тялото, се скитат в мрака и изстрадват смъртта, докато онези, които осъзнават, че тялото е гроб за Душата, постигат Безсмъртието.
Бъди тих, пази дълбока тишина и тогава Бог ще отвори Вратата на твоето Спасение. Потопи се в себе си и Бога Баща-Майка ще ти се яви! Отхвърли сетивата на тялото и твоята Божественост ще се роди. Очисти се от животинските тегоби и от всички материални неща.
стр. 117
Поругаването на Храма Божий е в прекомерното говорене.
Тези, които са познали Бога, са преизпълнени с всички блага. Те носят в себе си Божествени мисли, а не мислите на тълпата. Затова гностиците не се харесват на хората, нито хората – на гностиците. Смятат ги за безумни, презират ги, мразят ги и ги осмиват, а понякога ги убиват.
По-добре мълчи или изречи нещо по-стойностно от мълчанието. По-добре хвърли перла, отколкото празна дума. Не изричай малко неща с много думи, а много неща с малко думи.
стр. 118
Познанието за Благостта на Бога е Свещена Тишина. Този, който Я възприеме, не може да възприеме нищо друго; нито да види нещо друго; нито да чуе нещо друго; нито да задвижи тялото си по какъвто и да било начин. Когато Благостта засияе в Ума, тя засиява и в Душата, и изкарва Душата от тялото и преобразява целия човек в Същност. Затова е възможно Душата да стане като Бога още докато е в тялото – ако съзре Красотата на Благостта!
Да търсиш себе си в света, означава да преследваш илюзия.
За каквото мислиш, в това се превръщаш.
стр. 119
Добродетели, които непрестанно са възпрепятствани от страстта, пропадат.
Бъди устойчив като скалата на морския бряг и не оставяй прибоят на вълните да те смущава.
Обхватът на интелекта, който имаме, е прекалено тесен, за да изследваме трансцедентните неща. Той се разширява, когато възприема посредством Блаженството на Самосъзнанието.
Всичко е Ум. Вселената е Умствена.
стр. 120
Умът е материя, която може да се преобразува от едно състояние в друго, от една степен в друга, от едно положение в друго, от един полюс в друг и от една вибрация в друга. Преобразуването е изкуство на Ума.
Иска се силно ученичество, за да господстваш над лавинообразните мисли и да се научиш постоянно да се завръщаш в Същността на нещата. Колкото по-сложен става Умът, толкова повече се разкрива дълбочината на падението на човека.
Тайните на Вселената не могат да се разгадаят само чрез проучване и изследване. Искреното търсене на Истината и развитието на Ум, неподвластен на изопачаване, подготвят Търсача за по-висше обучение.
стр. 121
В изпитанието на самотата няма от какво друго да се страхуваш освен от самия себе си.
Тялото става като храната, с която го храниш, така както Духът става като мислите, с които го храниш.
Ако искаш да запазиш ума и здравето си до старини, избягвай изкушенията на сладострастието. Вслушаш ли се в думите на неприятеля, ти вече си измамен и предаден. Радостта, която той ти обещава, ще премине в лудост, а насладите ще те доведат до болести и смърт.
стр. 122
Името ѝ е Здраве. Дъщеря e на Прилежанието, което я роди от Въздържанието. Роза руменее на страните ѝ; утро диша в устата ѝ; невинност блести в очите ѝ; от радост пее Сърцето ѝ.
Не се поддавай на емоциите, защото около теб има безплътни сили, които търсят живот в емоциите. В разгара на страстите човек се предава на тях и така предизвиква лошото си здраве и неправилен живот. Чрез постоянни упражнения можеш да овладееш емоциите и силите, скрити зад тях и да ги направиш свои слуги. Така робът се превръща в господар.
стр. 123
За да живееш в хармония, трябва да следваш законите на Земята, защото тялото принадлежи на Земята. Внимавай обаче да не подведеш Душата си по пътя на болестите, смъртта и преражданията. Тогава Нетерите на Божията воля ще те изоставят и тези на Злото ще разрушат тялото и Духа ти.
Източникът на Злото е в твоето тяло. Чрез изкушения Злото съблазнява тялото в най-слабите му добродетели. Божественото не може да влезе в омърсен храм, в който царува омразата.
стр. 124
Източникът на болестта е храната, която поглъщаш. За да изгониш страшния Укхеду13, който се таи в червата ти, в три последователни дни от всеки месец се пречиствай с рог на добитък – остър и добре подрязан, така че водата да изтича през малък отвор.
Бъди премерен в сексуалните отношения.
стр. 125
Отдели най-вътрешната част от дома си за Храм, посветен на Бога. Шумът в Храма е поругаване на Храма.
Бог усилва всекиго, който усилва Бога в себе си.
Моли се за себе си с любящо Сърце, в което думите остават скрити.
Моли се да имаш силата да възприемеш една мисъл на Всемогъщия Бог и един единствен лъч да огрее мисълта ти. Само мисълта вижда в несътвореното, защото тя самата е несътворена. Всичко сътворено, подлежи на преобразуване, защото се е проявило. Несътвореното винаги е. То не желае да бъде проявено. То създава всички неща.
стр. 126
Зад Истината е скрита силата на чувствата.
Тялото е създадено, за да бъде в служба на Душата. Внимавай, да не би да поставиш тялото над Душата, като измъчваш Душата заради страданията на тялото. Както мъдрият не посяга на външното, така и усърдният не натъжава Душата си заради това, че тялото, което я приютява, е наранено.
стр. 127
Като сянка Славата бяга от тези, които я търсят, но следва по петите онези, които бягат от нея. Ако я ласкаеш, без да имаш заслуги, никога няма да я имаш. Ако я заслужаваш, дори и да се криеш, тя ще те намери.
Скръбта е естествена за преходния свят и винаги те следва. Радостта е гостенка, която идва само по покана. Използвай добре ума си и скръбта ще остане зад гърба ти. Бъди разумен и радостта ще остане дълго при теб.
Амбицията е за духовното развитие това, което са термитите за дървото.
стр. 128
Очистването на съзнанието води до най-висшето благо: Вечния Живот и Върховния Покой.
Размишлявай за силите, потребностите и връзката помежду им. Така ще откриеш задълженията си в живота и ще бъдеш насочван на всяка крачка.
Когато една идея изключително занимава ума, тя се превръща в действително физическо състояние.
стр. 129
Божественият Ум може да се познае само чрез концентрация на сетивата в Него.
Мъдрост, която разбира в Тишина – това е материята и утробата, от която е родено човечеството и Истинското Благо, семето.
Приготви се и направи мисълта си странник за света-илюзия!
О, възхвалявай Добротата на Върховното Същество с благодарствени песни и съзерцавай в Тишина чудесата на Любовта Му! Нека Сърцето ти да прелива от признателност и благодарност! Нека устните ти да възхваляват и почитат! Нека делата на живота ти да показват Любовта ти към Универсалния Закон!
стр. 130
Ако живееш будно и наблюдаваш с очите на Сърцето, ще откриеш Пътя, който води нагоре и неговият образ ще се превърне в твой водач. Божественото виждане притежава тази особена сила – то улавя здраво и притегля в себе си онези, които успеят да отворят очите си, по същия начин, по който магнитът привлича желязото.
стр. 131
Ти единствен можеш да говориш! Колко чудна е тази славна привилегия! Затова отдавай почит и възхвала на Върховния, който ти е дарил Живота.
Аз съм чистият лотос, който идва от Бога на Светлината; пазител на ноздрата на Ра14; пазител на носа на Хетхеру15. Aз вървя Пътя и следвам този, който е Херу. Аз съм чистият, който идва от полетата.
Бъди Чист на Хоризонта. Прекрати с нечистотата като се потопиш във водите на Шу16.
стр. 132
Бъди като слънцето и звездите, които излъчват живототворящата есенция. Дарявай живот, без да искаш нищо в замяна. За да станеш Слънце, дишай дълбоко и ритмично и като Ра ще бъдеш ти.
Ако вървиш по път, който проправяш всеки ден със собствените си ръце, ще пристигнеш там, където искаш да бъдеш.
Не се оставяй да бъдеш отнесен от жестокия Потоп, а използвай течението на брега, о, ти, които си способен, и си изгради спасителен пристан, и се закотви на него, и потърси кой да хване ръката ти и да те заведе до Дверите на Самопознанието!
стр. 133
Сред всички чудеса това, което най-много ни изумява, е, че човек е успял да разкрие природата на Боговете и да я впрегне. Оттогава нашите прародители са изпаднали в страшен грях – виждайки, че са загубили здравата вяра в Боговете, почитта към култа и свещеното боготворене, те се захванали с изкуството да сътворяват Богове. Към своите изобретения присъединили подходящи сили от Космоса, събрали всичко наедно, но тъй като не могли да сътворят Души, призовали тези на демоните и ангелите и ги прикрепили към свещените образи и мистерии, за да може чрез тях статуите им да имат силите да вършат добро и зло.
стр. 134
Малцина са, които имат Ухо за това Слово, ако се намират и толкова. То притежава специфична, странна сила.
Пазете Учението и могъщите му Мистерии да не попадне в ръцете на гърците и техния език, с неговата разпуснатост и повърхностна красота, за да не се отнеме Силата от Силното – от Живото Изричане на Имената.
стр. 135
На онези, които прочетат тези Слова, думите ще изглеждат ясни и прости, но те са неясни и истинското им значение е скрито. То ще си остане неясно и когато гърците пожелаят да превърнат езика ни в техен собствен, което ще бъде голямо отклонение и заблуда. Облечено в родния, майчин език, Учението запазва ясен смисъла на думите. Самият звук и силата на египетските имена носят в себе си пораждащото действие на това, което се изрича.
Избягвай да разговаряш с хората за своите знания – не за да ги пазиш само за себе си, а за да не те осмеят. Сходното се приема от сходното. Различното никога не се сприятелява с различното.
стр. 136
Нека тези думи се съхраняват в корема ти и бъдат преграда за устата ти.
Духът е Живот, а тялото е за живеене.
Който разбере Делото, положено на Земята като порцеланови фигурки в Часа на Залеза – това е победа на Ра над враговете му в Аменти17. Който притежава знания на Земята, ще има знания и след смъртта.
стр. 137