6. Божествени Поучения
6. Божествени Поучения
Наставленията на Духа
…Да не ти се вижда чудно – ето тая Любов на Господа твоего Ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа; да те укрепя, да те подигна духом да гледаш и виждаш това, което досега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал.
(19/стр. 142)
…Аз затова съм дошъл – да ти говоря за Истината, да я разбираш и да я проумяваш, и да я имаш винаги в живота си за ръководител. (19/стр. 139)
Аз зная самата Истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко? Тази Истина е Велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в Своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух.
(19/стр. 133)
Ето, днес почвам да ти разкривам едно по едно някои неща, които ще ти са необходими, и приготви се следователно да Ме слушаш докрай. Защото ще ти говоря като на Разумен. (19/стр. 135)
Прочее онова, което имам да ти кажа, разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро – там, в твоето сърце, гдето Бог ще го напише с Ръката Си, и ти сам ще го четеш.
(19/стр. 172)
…Бог не само иска да вършим Неговото Дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя Своите Избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на Делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той Сам би го свършил. (19/стр. 134)
Във всяко нещо призовавай Бога, за да те благослови, преди да го почнеш, и делото ти ще благоуспее. (19/стр. 177)
…Силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. …С течение на времето, със слагането на Истините в правия си път ще се окаже най-после, че Бог е работил тук; а такива Дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с Вечността…
(19/стр. 133)
…Животът не е нищо друго освен опитност. Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение… Погрешките се превръщат на ползи само тогава, когато Любовта влезе да работи като сила.
(19/стр. 134)
Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание за доброто… Че това вътрешно предразположение Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертват всичко най-драгоценно само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие.
(19/стр. 135)
И тъй, пътят на живота е продължителен, и при това – труден за възкачване. Всяка стъпка да се вземе на нагоре, изисква усилия, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. (19/стр. 135)
Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе. (19/стр. 136)
Ние не спим, но бодърстваме винаги; ний не стоим, но работим всякога. Нашата Радост е в изпълнението на своята длъжност. (19/стр. 136)
Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка, и не могат те да се пренебрегват без щета на самаго теб. Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото Око Божие, което бди.
(19/стр. 134, 135)
Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с целостта на сърцето си. В това седи Съвършенството – в познанието Волята на Единия Истинен Бог, Господ Спасител. (19/стр. 135)
Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова Велико изменение, което е свойствено само на Синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб. Не ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити Тайни… (19/стр. 135)
Неповторимостта на момента
И тъй, всяко нещо от своето начало следва своя даден момент, а тоя момент, непосрещнат на своето временно начало, ще остави отпечатък на безпорядък в тая душа, която не е стояла вярно на своя пост да посрещне всичките дадени моменти на Живота. А всеки момент, изгубен преждевременно, е изгубен завсякога през Вечността. (19/стр. 185)
Затова и трябва да се молиш постоянно, за да си в свръзка с моментите, които очакваш, готов като жених за невестата да тръгнеш в определения час. Стой следователно верен на мястото си докрай.
(19/стр. 185)
Не мисли, че можеш да влезеш в Небето, когато ти си искаш и когато ти желаеш. Не, там можеш да влезеш само кога те викат и си готов за дадения момент. (19/стр. 186)
И тъй, пази се да не изгубиш случая на Призванието, защото е само един през цялата Вечност. И знай, че Вечността тича към своята Безпределност, в която Животът се заражда. А всичко, което е веднъж зародено, трябва да следва Тогова, Който го е родил. (19/стр. 186)
А онова, което Бог дава, трябва да го даде в своето определено време, или в определения даден момент. Разбираш ли… сега? Ако разбираш, мисли! Защото моментите идат и блажен си, че Бог е с тях. (19/стр. 186)
И тъй, помни, че има само един даден момент да се родиш и да влезеш в Пълнотата на Живота, защото в цялата Вечност няма два момента еднакви…
(19/стр. 186)
Взисканието Божие
Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят като общо основание една Вътрешна промяна. Този е общ и неумолим Закон на живота… Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. (19/стр. 153)
Обаче Усъвършенстването, Вътрешното самосъзнание, Повдигането на душевния живот, Чистотата на сърцето, Благородството на ума, Достойнството на душата, Светостта на волята са принадлежание и преимущество само на Духовния человек, роден… от Бога, от Семе Свято. (19/стр. 153)
…Създаденият за Небето непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да влезе в границите на Вечното, защото само тук се намират всичките потреби за Усъвършенстването и пълното Съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. (19/стр. 153)
Ето Взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която, преди да се облече в Дрехата на Безсмъртието, трябва да възприеме Вечния Живот, който е Сам Господ Спасителят. Ето, тази е необходимата нужда за теб: да се родиш от Бога и от Неговия Дух. (19/стр. 146, 147)
Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа… според Предопределението Божие, Който в Своето Вечно Усмотрение е решил да ти стори това добро – да те облече в Живота на Безсмъртието и да те възприеме в Своето Царство като Син на Истината, когото определя да Му служиш. (19/стр. 147)
Това Служение е Служение по действието на Духа, Който ти говори чрез Мен и Който Сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в теб. И този Дух на пълната Святост ще извърши и ще издейства твоето Спасение и ще ти отвори Пътя на Царството Божие – да влезеш и да възприемеш Съкровените Дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. (19/стр. 147)
…Само онзи, който е напълно роден от Бога и от Неговия Дух, може да възприеме Тайните на Царството Божие и само той може да възприеме всяка Благодат и всяка Пълнота на Духа и да стане Един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение Бог не може никога и по никой друг начин да влезе в свръзка с една паднала душа. Този е Неговият Път, който Той Сам е положил преди Вечността и под който съблюдава Своята Вярност спрямо Своите чада. (19/стр. 147)
Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия Глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Неговия Глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината.
(19/стр. 147)
Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му, когато незадоволството напуща сърцето му… (19/стр. 152)
…Кога е роден от Бога? …Когато Благостта, Милостта, Чистосърдечието, Благонамерението, Състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света, благоугодна Богу, за Доброто и Славата на Неговото Дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. (19/стр. 152)
Съвети и напътствия
от Учителя
…Слушай думите ми и дай внимание на съветите ми да не би да се намериш неприготвен, когато настане денят, когато удари часът за твоето призвание.
(13/стр. 199)
…Моите думи всякога носят Благословения в себе си за ония, които ме слушат, защото са думи на Бога, думи на Небето, думи на Христа… (20/стр. 199)
Постави страж на сърцето си, докато е рано, и учител на ума си, докато е време, и предай юздите на живота си в Ръцете на Неговия Дух. Нека Господ ти бъде Ръководител и краят на живота ти ще се увенчае със сполука. (13/стр. 202)
Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога. Погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят – всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия Олтар на Любовта. (14/стр. 19)
Този, Който ви е родил, бодърства над вас – Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте… и елате към Вечната Виделина на живота да разберете Вечния Път на Бога… (19/стр. 102)
…Виделината… е Пътят на Спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един Велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено. (19/стр. 102)
Вървете напред, животът е подвиг, животът е училище. (20/стр. 159)
Животът е училище, в него много добри уроци са потребни. Всичко, което се отрежда от горе, има своето предназначение. Покажете чрез своето Разумно Търпение Любовта си. В Любовта няма роптание и недоволство. Как е прекарал Своя живот нашият Господ на Земята? Той е бил преследван, охулван и като агне на заколение не е отворил устата Си.
(20/стр. 168)
…Пази се, бъди скромен и чистосърдечен, понеже Бог е, Който върши, а ти си, който изпълняваш. (14/стр. 11)
…Охранявайте се с Неговата Любов, ходете под Ръководството на Неговата Мъдрост и във Виделината на Неговото Лице. (20/стр. 233)
Влез през Тесния път и ходи пред Лицето на Господа… Изучавай пътищата Му и давай внимание на Поученията Му.
(13/стр. 235)
Как мислите вий да влезете в Царството Божие – по гладък път или по Тесен? …Ако вас по пътя ви стряска всяко куче, което залае, то как мислите да вървите?
(20/стр. 172)
Ний стоим пред Лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето призвание. (20/стр. 58)
Нека се трудим всеки ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще промисли.
(20/стр. 61)
Не щади душата, когато е време за работа. Не се отвръщай от труда.
(13/стр. 16)
Работете всички с вяра. Имайте Божията работа присърце и от горе ще ви дойдат на помощ. Господ ще изкара Своето Дело в съвършена пълнота. Неговите Възнамерения са Велики.
(20/стр. 114)
Прилежавай в Пътя Господен и делото на ръцете ти ще преуспее. В прилежанието си тури усърдие и трудът ти ще принесе своя плод. Господ е с ония, които прилежават в работата Му и ходят с усърдие в Делото Му. Прилежанието ще оправи, а усърдието ще заличи погрешките и несполуките на миналото.
(13/стр. 83)
Тъй подобава всекиму – да се подвизава в тоя Път с усърдие и вярност, и пълно себеотрицание. (13/стр. 86)
За постигането на добрите неща в тоя свят трябва да се дадат жертви, в каквото и направление и да е. Бъдете мъжествени, бъдете смели… (20/стр. 205)
…Бога. Всичко, което си придобил и което имаш, е Дар Негов. Гледай да го употребяваш добре и за добро както за себе си, така и за другите. (13/стр. 159)
Всичко, което може да се стори за добро на другите, е полезно. Във всички добри начинания аз ще ви помогна.
(20/стр. 277)
Бъдете благи и добри към всички, това е нашият Закон. Това е Заповедта на нашия Небесен Отец, Който гледа от горе все, що се върши. (20/стр. 80)
Никога не изпущайте добрите случаи, които Бащинската Ръка ви дава. Гледайте да сте в съгласие с това Велико Сърце, което всички обгръща и стопля със своята Вечна Любов и Истина.
(20/стр. 200)
Не пренебрегвай в живота си най-малкия случай да го оползотвориш в нещо добро или полезно. Знай, че силата на всички неща зависи от малките обикновени случки в напредъка на твоя живот.
(13/стр. 17)
Повседневно гледай да извлечеш полза, където и да се намираш, каквото и да вършиш. Не стой празен никога, защото празнотата е голямо зло, което зле действа на всичко. (13/стр. 17)
Учението на Живота
…Няма по-велика наука от тая, която може да ни даде Ключа на Знанието и Мъдростта, които да покажат Пътя, Истината и Живота. Пътят – това е животът в тялото, Истината – това е животът на душата и ума. Животът – това е духът във всичките свои действия.
(20/стр. 252, 253)
Да се научим да живеем, това е Изкуство, обосновано на дългата опитност на духа. Мен ми е приятно, като виждам, че вий се подвизавате правилно. (20/стр. 271)
Велика Музика е Животът. Блажен е оня, който знае да свири Всепобеждаващия Химн на Живота. (18/стр. 9)
Блажени любещите, защото ще имат Изобилен Живот. Блажени ходещите в Мъдрост, защото ще пребивават в Светлината. Блажени живущите в Истината, понеже от тях ще паднат всички вериги на ограничението. (18/стр. 25)
Любовта, Мъдростта и Истината да бъдат с вас сега и всякога през всичките векове. Те да топлят и озаряват всичко Добро и Възвишено във вас. (18/стр. 24)
След всеки изпит само Добродетелта преживява и в живота ни здрава основа остава. След всяка права и крива постъпка Правдата правото Божие мерило показва. След всяка горчива скръб и радост Любовта със своята Сила душата повдига. След всяко щастие и нещастие Мъдростта ограда полага. След всяко падане и ставане Истината Пътя на Живота показва. Вложете Доброто за основа, Правдата за мерило, Любовта за наслада, Мъдростта за ограда и Истината за светило и душата ви ще бъде близо в преддверието на Царството Божие. Ето Божественото Учение.
(20/стр. 293, 294)
Така се открива, изявява Вечният, Безграничният:
Аз съм Път на Любовта! Аз съм Път на Мъдростта! Аз съм Път на Истината! Гдето е Животът, Виделината, Свободата – там съм. (18/стр. 28)
…Мислите ни, стремежите ни, желанията ни, това са Божии отреждания и Божии блага. (20/стр. 132)
Всяко желание, което се ражда във вас, не мислете, че ще остане безполезно; мисълта, която е дошла чрез Духа, ще принесе своята полза. (32/стр. 424)
Ако всеки ден печелиш по една Добра мисъл и извършваш по едно Добро дело, след време ти в същата мисъл ще бъдеш благат. (13/стр. 164)
Една мисъл само, Свята мисъл, може да избави человека и да го предпази от погибел. Тя е Светъл лъч, който се хвърля на Пътя му… Такива Светли лъчи в живота ни Господ често ги изпраща, за да осветли положението ни… (13/стр. 51)
И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изразява видимата Любов на Господа. И колко Велика е тая Любов!
(20/стр. 133, 134)
Разумно живеене е потребно не само привидно, но и по същество. Цялата душа на человека трябва да е пълна с Божествени мисли, при които упадък не става. (20/стр. 241)
Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята Животворяща Сила. (20/стр. 124)
Стой близо при Вечния Извор на Божия Дух. Той е Правият Път за постигането и придобиването на всите Небесни Добродетели. Той е Тайната връзка на всичко. (19/стр. 172)
Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата Храна е Неговото Слово, Добрият живот е Божията Воля и Доброто мислене е Неговата Любов.
(19/стр. 171)
Царството Божие е Духът, Който ни възвежда към Бога. Този същият Дух, Който живее в нас и Който се моли и ходатайства за нас, този Дух е с вас и във вас ще бъде… Това Царство, както и Сам Господ казва, е вътре у нас. (13/стр. 148)
Блажен е денят, когато се напише Името Господне на сърцата ни и ние станем съпричастници на Неговата Слава.
(13/стр. 55)
Единственият смисъл
Всеки човек иска да живее и добре да живее. Всички искат да намерят смисъла на живота. На този въпрос може да се отговори с две думи: смисълът на живота се заключава в общение с Бога… Не говоря за онзи Бог, в Когото хората вярват. Аз говоря за онзи Бог, при Когото трябва да отиваш… с ум светъл, свободен от всякакво заблуждение; със сърце девствено, свободно от най-малкото лошо чувство. Ще отидеш при този Бог чист като девица, без никакъв порок. Тази Чистота може да се постигне в един момент.
(5/стр. 33)
Да се стреми душата към Бога, това е смисълът на живота… Бог е Любов и само в тая Любов има смисъл да се живее.
(20/стр. 239, 240)
…Душата ви… да вижда Божието Лице, което дава смисъл на всички неща, да слуша Неговия Глас, да се храни с Неговите Думи – това е съдържанието на всичкия живот вън и вътре. (20/стр. 294)
Това е, към което Бог ни призовава сега всинца – да дойде да живее в нас и да направлява работите ни. Само така ще разберем смисъла на този живот, в който сме потопени. Няма по-красиво състояние от това! (2/лек. 11: стр. 30, 31)
Мен ще ми е много повече радостно да виждам вашата Любов да се усилва към Господа, вашия Ръководител, и да е съвършена, понеже това е и смисълът на живота. (20/стр. 155)
Да уповава человек на Господа всякога, това е смисълът на живота.
(20/стр. 240)
Гледай на Господа, очаквай от Него и учи се, това е смисълът на твоя живот.
(20/стр. 111)
Земният живот има смисъл само когато човек слугува на Бога и изпълнява Неговата Воля. Дълбоко в неговата душа трябва да лежи тая мисъл. (20/стр. 299)
Изпълнението на Предвечната Воля е смисълът на живота. (20/стр. 83)
Да се повдигне душата, да се очисти и облагороди сърцето, да се озари и възпита умът – това съставлява смисъла на живота. Да се развият Добрите мисли, Добрите желания, Добрите чувства – това съставлява такова богатство, такова вътрешно щастие, което с нищо не може да се замени. (20/стр. 252)
За предпочитане е Чистото сърце, Благородната душа, Възвишеният ум, Светлият характер пред всяко друго богатство. И нашият Велик Баща иска ний да сме достойни Синове, достойни Служители на Неговото Царство.
(20/стр. 275)
Желая вий да растете и да се повдигате духом, да изобилствувате с плодовете на Духа. Това е смисълът на живота.
(20/стр. 283)
Най-големият Дар
Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. (13/стр. 159)
Животът на душата е живот на Бога.
(20/стр. 246)
Божият Закон е да се спазват всички Добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е Божествената Книга, в която се вписват Неговите Дела заедно с Неговите Слова.
(19/стр. 172)
Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат, но душата ти само ще остане с Господа, за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава Той ще ти бъде Баща и всички, които Го любят – твои братя, сестри, приятели… (19/стр. 172)
Душата ти, която Господ е опазил и възлюбил, е най-големият Дар, който Господ някога ти е дал. Не е ли истинно – какво се ползва человек, ако света спечели, а душата си загуби? (19/стр. 159)
Да се направлява человек от действието на Божествената Любов и да се ръководи от Истината на Неговия Дух – това съставлява здравето, щастието и блаженството на человешката душа. Вслушвайте се дълбоко във вътрешността на вашата душа. (20/стр. 255)
Душата, това е най-драгоценното нещо, което Бог е поверил на всякой человек. Тя е, която ни свързва с Небето, с Бога и всички същества. Когато тя е запазена от греха, тя е тъй прекрасна, както лазурното небе и тъй сияюща, както светлото Слънце. (20/стр. 183)
Какви богатства лежат скрити в дълбините на вашите души, а вий още не съзнавате това… Развивайте умовете си, упражнявайте сърцата си в Добро и душите си в Святост и Духът ще благоволи във вас. (20/стр. 170)
Сила Непобедима
Вяра в Бога, Вяра в себе си – това е най-важното и потребно. (20/стр. 72)
…Вярата е необходима, тя е Вътрешният Разум на Божественото управление, тя е Силата на Божията Благодат… Вярата е осъществление на ония неща, които не се постигат с нищо друго освен с нея. (20/стр. 58)
Имайте Вяра Непоколебима, защото само тогава невъзможните неща стават възможни. (20/стр. 141)
Вярата е подпора за живота, с нея се местят горите и се премахват спънките. Тя е Велик лост. (20/стр. 153)
Бъдете умни, мъдри и интелигентни, добри, правдиви, честни, благородни, безстрашливи, с Вяра, която мести планините. (20/стр. 242, 243)
Ум, който има Вярата, Надеждата, той е като птица, която има крила; тя може да се повдига, да хвърка и ходи, гдето ще. Ум без Вяра мяза като птица без криле. (20/стр. 289)
Няма защо да се обезпокоявате… Вяра, Вяра, Вяра. Знаете ли защо ви турям три пъти Вяра? Числото три е Непобедимо. И всяка Вяра, на която степента е подигната три пъти на себе си, става Сила Непобедима. (20/стр. 260)
Имайте Вяра, Вяра, Вяра, Любов, Любов, Любов. Ето нашите оръжия, с които ще победим веднъж завинаги. Призовавайте Господа и не бойте се. Така говори Дух Святий. (20/стр. 79)
Остава сега всички да се подвизавате във Вярата и Любовта. Като оставите миналото настрана и се стремите към бъдещето, към… познанието на Истината, която е скрита в недрата на Господа.
(20/стр. 88)
Целта на Безпределната Вечност
…Целта на Бога е Любов, а Любовта е крайната цел на Безпределната Вечност, в която всичко е в Мир и Радост. В Мир, защото Вечната Воля на Непостижимия Емануил, Бог Крепкий, управлява; в Радост, защото Добродетел и Любов царуват. (19/стр. 179)
Знай, че двете Вечни цели на Живота са Добродетел и Любов. А Онзи, Който ги е родил, е Баща на всичко…
(19/стр. 178)
Любовта е Сила Непобедима. Пред нея всички сили прекланят глава. Нейните Велики и Мощни влияния проникват всички същества. Тя действа по всичките безпределни граници на Вселената. Всеки, който се подчинява на нейните действия, върви ведно с нея. (13/стр. 33)
Надеждата поддържа живота, Вярата – разума, а Любовта – Вечния подтик в глъбините на душата. (18/стр. 14)
…Любовта ни свързва с Бога, с Божествения свят. Да любиш, това значи да живееш в Бога и с Бога. (20/стр. 294)
И тъй, онова, което Любовта върши, е винаги Славно и Велико, защото тя е изпълнение на Закона. (14/стр. 4)
В Любовта е изпълнението на Закона, в нея е Вечният Живот. Който люби, Бог пребъдва в неговата душа. (20/стр. 167)
…Бог… Той е казал много кратко: „Да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си“. А като приемеш Любовта като една Върховна Заповед, тя сама по себе си има тази Сила, че може да ни разтвори всичките Добри пътища и да ни покаже в що седи Върховната Добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. (19/стр. 142)
Любовта изтича от Бога и носи Живот… В нея живейте, за да разберете Божията Мисъл за самите вас. (18/стр. 12)
Живейте в Необикновената Любов, а не в обикновената. Който живее в първата, в душата му има Мир, Радост и постоянна Виделина и Божието Лице постоянно му се усмихва. (20/стр. 238)
В Любовта има Радост и Веселие. Тя е бодрост на душата и сила на ума, и здраве на тялото. И колкото человек живее по-дълго време в нейната атмосфера, толкова по-добре той… закрепва в Истината, която го прави свободен.
(20/стр. 283)
Няма нищо по-добро, по-благо за нашата душа, за нашия дух, отколкото да слушаме Гласа на Божията Любов, която постоянно ни кани на подвиг да се усъвършенствуваме и уякваме във всяка Доброта и Святост. (20/стр. 130)
От всички дарби, които човек може да притежава, най-голямата е Любовта. От Словото Божие се вижда ясно, че тя ще преживее всичко… И от самите Божии Думи се вижда, че и самото Съвършенство се постига само чрез нея.
(13/стр. 67)
Всяка душа е подобна на един свят космически и [не]населен отпървом, и необработен, но щом проникне Любовта както светлината и топлината на Земята, тя оживотворява в нашето битие всичко Благо и Добро, всичко Чисто и Свято, всичко Високо и Благородно. (20/стр. 74)
…Любовта… Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенствуването на нашата душа. Какви Славни мисли, какви Дълбоки и Възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем.
(20/стр. 74)
Двигателят на съдбините
…Преди всичко, Господ иска да Му поверим сърцето си. И който е напълно поверил сърцето си Нему, той е извършил Велика победа над греха. В него Господ е възкръснал в Славата Си. (13/стр. 86)
Доброто разположение е Дар от Бога, то показва, че душа, която напълно е предала своето сърце на Бога, Той я е заобиколил и обградил със Своята Милост и Благодат и тя расте повседневно във всяко Добро и Благо нещо. (13/стр. 155)
Защото Светило на душата е сърцето и ако сърцето е Чисто, то всичката душа Светла ще бъде; и ако душата е Светла, то умът ще бъде Възвишен да схване Истината, която показва Пътя на Живота.
(20/стр. 290)
…Сърцето трябва да се намира под Ръководителството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една Истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа… (19/стр. 138)
В сърцето е седалището, гдето може да се загнезди доброто и злото, затова то има най-голяма нужда, както и почвата, да се обработва. (13/стр. 145)
Сърцето е почвата, в която растат всички добри растения и бурени… От тази душевна почва вземат вида си и храната си всички мисли и чувства; тяхното благосъстояние зависи от благосъстоянието на сърцето… (13/стр. 145)
…Веднъж сърцето като се просвети, и то е надарено с вътрешно съждение, което много пъти е по-вярно и право, отколкото разсъждението на кой да е философ. Умът много пъти може да провери един факт, когато сърцето може да го опита. Умът може да провери събитията, а сърцето да ги докаже. …Сърцето може да засвидетелства самата Истина.
(13/стр. 144, 145)
…Сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които Сам Бог е посадил. (13/стр. 145)
Преди всичко, сърцето трябва да се възобнови, за да бъде източникът чист. Който е придобил Добро сърце от Господа, той е придобил и Вечен Живот.
(13/стр. 86)
Не са думите, които скланят Небето, но е Доброто и Чисто сърце. То е единственият залог, който важи. (19/стр. 204)
Седемте Ключа на развоя
Царството Божие, което е Идеал за земното человечество, ще се въдвори в своята Красота. Тогава Науката, Знанието, Мъдростта, Хармонията ще тържествуват в Силата на седем Думи:
1) Люби Господа.
2) Обичай ближния си.
3) Търси Съвършенството.
(20/стр. 271, 272)
Какъв обилен материал за размишление съдържат тия седем Думи. Това са седем Стъпала, седем Съзвучия, седем Краски, седем Дни на Живота, от които три основни и четири производни. И след дълго изпитване на тоя език аз намерих тия седем Думи да образуват тия седем Емблеми на человешкия развой. (20/стр. 272)
Едно време тия седем Думи бяха известни на Египет, Индия, Вавилон, Сирия, Палестина и Гърция. Докато тия народи знаеха тия Думи, там всичко вървеше добре. Когато ги забравиха, те осиромашаха, те изпаднаха. (20/стр. 272)
Аз искам сега да ви дам тия седем Думи на тоя народ и ако той ме послуша, и ако той ги приложи в живота си, той ще стане Основа, Олтар за една Нова култура за бъдещето, за една Наука, обоснована на по-пълното разбиране на физическото, Духовното и Божественото. И Пътят му ще бъде като на зазоряване. Ще отива от Слава в Слава. (20/стр. 272)
Пътят на непостижимото
Вярвай в непостижимото! Вярвай в невъзможното! Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на Живота – Бога. Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното. (18/стр. 26)
Ако търсим възможното и постижимото, ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото, ние търсим общуване с Бога – Божественото. А това е Пълнотата на Живота!
(18/стр. 27)
Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на Реалните блага, Път на всички ценности в Живота. (18/стр. 27)
Любовта, това е, което е непостижимо, неуловимо; това е Божието видание, това е вътрешното общение на Безсмъртните Духове. (20/стр. 184)
Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия Живот, Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина, Истината е Истина на необятната Свобода.
(18/стр. 27)
Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща Радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарувания на Духа. (18/стр. 27)
ТОВА Е ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ – души, които служат на Господа на всичката Пълнота… Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето – Великият копнеж на душите им!
(18/стр. 27)
…Любовта, Виделината, Истината, Свободата. Това са пътищата, методите, по които непостижимото и невъзможното ни разкриват Красотата и Простора на Вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на Космоса. Оттам иде Силата на Живота, Светлата мисъл на Духа! (18/стр. 27)
В Него се вместват всички Велики Блага! Това е Път на Едного, Път на Съвършеното. Това е Път на недостижимото – Пътят към Свещените Извори на Живота! (18/стр. 28)
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
СЪКРОВЕНИЯТ ЗОВ
Книга първа от
“Пътуване към Сърцето на Бога”