За Тайната на Буквите и Думите, по случай 24 05 2025 г Варна

А... Днеска ще говорим за Тайната на буквите, думите и така нататък. Днеска – по един начин, след време – по друг... Но, в тази връзка. Така. Буквите са една общност от същества.

Те са "пожертвани същества". Висши същества са влязли в буквите – да живеят, да се обединяват. Дълга история. Когато нямаше нито една буква, само Бог съществуваше. Само Той беше. И когато буквите изчезнат, само Той ще остане. Вътрешността на буквите е тяхното сърце. Нито една буква не може да добави нещо към Бога, нито да отнеме.

Точката беше тайно съкровище. От нея се появи Първата Буква – началото на всички букви. Всички букви съществуваха вътре в тази точка и от нея са произлезли. Думата винаги има нужда от буквата. Думата е цъфтежът на буквата. И всички те са вътре в Точката. Точката е майката на всички букви и на всички книги. Няма нищо подобно на "точката". Точката е тази, която истински вижда и чува. Тя, по-нататък, е наречена Жрец. Наистина е така. Затова има концентрация в точка.

Точката не подлежи на описание. Тя е концентрат на Абсолюта. Бог се е концентрирал в точката, която е друго име на Бога. Точката е преодоляла слабостите като: дължина, ширина, краткост, плоскост – присъщи на буквите. Сетивата не могат да я възприемат. Тя – Точката – е тайнство, а сетивата – те виждат, чуват и възприемат буквите. Буквите си имат звук. Точката е без звук. Тя е отвъд.

Всички букви са произлезли от сърцевината на Точката. Когато Точката изригнала, родили се буквите, а впоследствие – езиците. А после Точката се е скрила. Тайнството на Точката е скрито в нулата.

И тя не се нуждае от буквите. Те са ограничения за Точката. Точката живее таен и безмълвен живот в Нулата. Точката е Жрец, а Нулата е Върховното Повеление. А първата буква е водач в пътя.

Смисълът на Точката е по-тънък от мисълта. Мисълта е блуждаеща, а Точката е концентрация, свръхесенция. Тя е нектар. Тя е съсредоточеност. Всяка буква, свързана разумно с друга, търси смисъла, за да го образува в себе си. Разделени, буквите не изчезват – те само чакат.

Буквите могат да образуват безброй думи, които да станат силни убеждения. Когато буквите обичат един човек, те се събират и започват да светят в него. Буквите знаят в кой човек живеят Бог и Любовта. Буквите могат да образуват тайни и да вселяват тайни в Избраните от Бога. Буквите, събрани правилно, могат да движат човека в неговия път към Бога. Такива букви, събрани заедно, са най-хубавият дар, даден от Бога за човека. В такъв човек буквите се чувстват на място и светлината им не се губи.

Бог е Който позволява определени букви да станат важни думи и да вселят определена тайна в човека. И всичко това е по волята на Бога. Има думи и мисли, които ни одухотворяват. Те са водачи в нашия път. Чистата съкровена дума е сродна с душата. Те взаимно се одухотворяват. Много души общуват с определени думи – и то, цял живот.

Това е духовна връзка. Има думи, които отварят вратата към Истинския Живот. Ако такива думи слязат върху твоя живот, ти си благословен. Ако една специална дума, съкровена дума или формула те избере, това е висше същество, което се е вселило в тебе – обърнало ти е внимание. Има дълбоки думи, които искат да вървят заедно с човека в своя път.

Дълбоките думи са Божий дар и сам Бог в тях се произнася. Ако думите между две души са чисти, мълчанието им е свещено. Има древни думи – и много е трудно да се достигне до тях – и те да те приемат. Те носят в себе си вродена Божия тайна и мистерия още от Древността, но те трудно допускат човека до себе си. За тях ще кажа само, че те са по-дълбоки от морето, от океана, от света и от вселената.Те достигат до края на Тишината.

Росиян Панайотов: – А би ли споделил – доколкото си спомням – първата буква на ватански език е „минус“. Може ли да кажеш нещо?

Елеазар Хараш: – Да. Ми... тя е... Не е битие – Реалност, от която тръгва всичко. Плюсът е битие. Вече си ограничен.

Росиян Панайотов: – Тоест, началото на буквите да е изчезнало.

Елеазар Хараш: – Да. Небитието е реално. Разбира се, има и по-дълбока свръхреалност – Абсолюта. Това е друга тема. Но небитието е по-реално от битието, и то е, което поражда буквите и думите.

Росиян Панайотов: – Да.

Елеазар Хараш: – Оттам идват много неща. След време, при правилно Завръщане – Осъзнаване, ще изчезне и небитието, както и битието, и ще остане само Абсолютът. А когато се изричат древни думи и формули, и има такива същества, които, като ги изричат, те се реализират. Небитието има връзка дълбоко с небитието. И затова те могат да вложат себе си и душата си в тях.

Росиян Панайотов: – Да.

Елеазар Хараш: – Те сътворяват Небитията в човека – лекотата му. Те са несътворени, тези думи. Нямат връзка със света. Те са отдавна над света. Те са странни същности – такива, пътуващи висши същества. И, като приемат човека в себе си, те го правят подобен на себе си. Ще го закарат в Небитието, след време – и в Мистерията. Те са част от Мистерията. Това се нарича Постоянството в тази Дума.

Росиян Панайотов: – Благодаря ти!